Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално:

"Нова Зора" - Брой 31 - 4 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 32 - 11 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 33 - 18 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 34 - 25 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 49 - 8 декември 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 50 - 15 декември 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 5 - 2 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 6 - 9 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 7 - 16 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 8 - 23 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 9 - 2 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Каталожният номер е 311 в каталога на Български пощи.

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

QUO VADIS, АМЕРИКА?

Е-поща Печат PDF

Залезът на една империя


Какво казва на света едно интервю на Доналд Тръмп от преди тридесет години, за принципите и ценностите, в които той вярва и защитава?


Тридесет дни след провеждането на редовните избори за президент на Съединените щати, милиони хора по света недоумяват какво се случва с неоспоримия и признат лидер на планетата, с най-могъщата и богата страна в света, с глашатая и бореца за демокрация, който десетилетия наред се изживяваше като Гръмовържец и творец на най-новата човешка история и вършител на човешките съдби? Но за разлика от Спасителя, той не се завръща в горящия Рим, за да е редом със страдащите и онеправданите, а продължава да търси в агонията си "спасителния пояс" на демагогията и двойните стандарти, за да продължава с наслада да се отдава на животинската си страст към хегемонична власт, пари и удоволствия!

Светът през третото десетилетие на ХХI век се очертава да бъде арена на глобални катаклизми, цивилизационни сблъсъци и гениални решения за излизане от перманентната безизходица, продължаваща вече десетилетия. Всяка криза, малка или голяма, винаги е резултат от повърхностен анализ на същността на протичащите хаотично процеси, особено в условията на неолиберализъм и хиперсвободна пазарна икономика. Планетарната напаст-пандемия Ковид-19 се превърна освен в невиждана човешка трагедия, но и в катализатор за ускоряване на дълго подтискани и демагогски прикривани разрушителни процеси в сферата на политиката, икономиката и етиката, в отношенията между хората в развитите и развиващите се страни по света.

На есенната сесия на МВФ бившият ръководител на Bank of England Мървин Кинг констатира, че световната финансова система неумолимо се движи към своя Армагедон, който ще погребе и демократичната пазарна икономика. При това, отбелязва Кинг, капитаните на световните финанси действат като "сомнамбули", без да знаят какво трябва да се прави и продължават неограниченото печатане на пари, които хвърлят в бумтящата световна "пещ". Иначе казано, човечеството е изправено пред обстоятелството да стане свидетел на гибелта на капитализма като обществено-икономическа формация. И за разлика от краха на съветския геополитически проект, този крах ще бъде много по-разрушителен и болезнен. През 1991 г. рухна една трета от световната икономика, но останалата икономика на света успя да минимизира негативните последици за себе си, главно чрез бруталното завземане на новоосвободилите се пазари.

Докато днес в "пламъци" е целият свят!

Президентските избори в САЩ, на фона на управленската несъстоятелност за справяне с пандемията, разкриха пълната деградация на американския политически модел и функционирането на прехвалените и насаждани по целия свят "демократични" правила и норми на американския начин на живот и поведение. Каквото и да говорим, но републиканецът Тръмп и демократът Сандърс вървяха към властта по традиционния за Америка начин - през праймериз, където се бориха с ненавиждащите ги в собствените им партии кланове, босове и функционери. Тръмп се пребори, но Сандърс не успя, въпреки че и двамата имаха подкрепата на реални американски избиратели, които ги обичат, вярват в тях и приемат добре формулираните им идеи и програми.

Но "корпоративна Америка" ги ненавиждаше. Защото те, и най-вече Тръмп, не се поддаваха на контрол. Така 45-ят американски президент се превърна в екзистенциална заплаха за финансовите властелини на света, за собствениците на "Туитър", "Гугъл", "Фейсбук", "Майкрософт", "Амазон" и за "дълбоката държава", които заложиха всичко, за да спечелят технологичните компании, големите банки, медийните барони, несменяемата бюрокрация – "вашингтонското блато", класата на милиардерите, но не и демокрацията. Пирова победа за сметка на морала, на честността, на традиционните ценности и вярата в доброто и в ущърб на национално отговорните предприемачи и търговци, на работниците, на правото на хората и държавите по света да имат собствен избор за развитие. Всичко ставащо в Америка днес прилича на

победа на олигархията

т.е. на тези, които винаги са считали и считат, че те трябва да командват еднолично света и да бъдат главните, те действително отново са главните! И какво донесоха на човечеството за годините на своето господство властелините на света?

Революции, войни, благоденствие за избрани нации, заговори, преврати, пандемии, глад, тероризъм, тотално следене и контрол, фалшив морал, фалшиви пари и фалшива демокрация с една единствена цел – абсолютна и изключителна власт, несметно богатство и безкраен хедонизъм!

През 1944 г., с решение на Бретън-Уудската международна конференция, 44-те страни се договарят американските долари да станат всеобщо платежно средство и резервна валута под наблюдението на Международния валутен фонд. През 1971 г., когато "зеленият гущер" повсеместно и безвъзвратно става задължителен атрибут на всяка международна търговска сделка като стойностен еквивалент на произведените стоки при международното разделение на труда, американското правителство решава да се откаже едностранно и недобросъвестно от златното покритие на долара – 35 щ.дол. за тройска унция. Така американските долари се превръщат във

фалшиви, необезпечени пари

без стойност, печатани в огромно количество от ФРС. Само с това можем да си обясним невероятните 10,8 млрд. долара, похарчени за избирателната президентска кампания-2020, сума с 50% повече от тази през 2016 г., която е и рекорд в американската история. За да може реално да си представим, какво означава това, изчисляваме, че един милион български пенсионери с месечна пенсия от 250 лв., с такива пари могат да получават пенсията си цели пет години и осем месеца! Фалшивите пари чрез спекулации, финансови деривати и манипулации, създават невероятните финансови пирамиди от 277 трилиона щ. долара световен дълг, натрупан през годините от държавите, корпорациите и домакинствата. "Количествените смекчавания" и "въртолетните пари", особено по време на световна пандемия, освобождава определени "симпатични" държави, банки, корпорации, от лошите и необслужвани кредити. В ерата на президента Байдън ще се приложи и ново ноу-хау: ден преди изборите, на 2 ноември т.г. Световния икономически форум (СИФ) обнародва нов проект: "Рестартиране дневния ред на бъдещето: разрушаване и обновяване на света след COVID-19". Великото "рестартиране" предполага кредитна схема, чрез която ще бъде опростяван целият  личен дълг на гражданите при условие, че предадат всичките си активи на административен орган или агенция, например МВФ. Проектът на СИФ ще е под егидата на ООН, а срокът за неговото изпълнение е 10 години - 2021-2030 г. С други думи казано, човекът попаднал под "грижите" на авторите на новия проект,

няма да има никаква собственост,

а следователно и никакви проблеми, което ще го направи щастлив, защото той ще бъде обезпечен с всичко необходимо, но в обема, който му определи системата. Съвсем не е случайно, че на 4 април т.г. директор-разпоредителят на МВФ Кристалина Георгиева обяви, че за справяне с кризата в резултат на пандемията Фондът е готов да предостави 1 трилион ам.дол., които са негов резерв в случай на война. В това се състои силата на фалшивите пари – първо те правят зависим, а след това ти предлагат да те направят "независим", но под контрола на административен орган! За да работи безотказно системата, мозъците трябва да са промити, изборите да са "нагласени", да се убиват президенти и свидетели, но тя, системата, винаги да е главната сила на планетата!

Фалшивите пари раждат и фалшив морал.

В разделена Америка той вече е доминиращ, и разрушавайки с присъщия на тази нация размах, американската мечта пред очите на целия свят. Ето един пример за мащаба на морална деградация в американското общество днес. На мястото на починалата през октомври т.г. съдия във Върховния съд на САЩ, 87-годишна Рут Бейдер Гинзбург, президентът Тръмп предложи 47-годишната Еми Кони Барет. Вярваща католичка и майка на седем деца, две от които приемни от остров Хаити, мисис Барет е истинското въплъщение на осъществената американска мечта – професор по право, обичана от студентите си, щастливо омъжена, получаваща 220 хил.долара годишна заплата като член на федералния Апелативен съд, тази успяла жена постига всичко в живота благодарение на собствения си труд. И вместо "демократичните" средства за масова информация в САЩ да разказват за предложената кандидатка като пример за подражание за младото поколение, върху нея се изсипва море от ненавист и злоба, представяйки я като религиозна фундаменталистка, заклет враг на феминистките и сексуалните малцинства, скрит противник на абортите, еднополовите бракове и даже на „тоалетните” трансджендъри. И това се случва само заради това, че е предложена от президента-републиканец Тръмп за високия пост! Но за разлика от много политици с демократична ориентация, нейната репутация е безупречна: тя не е пушила марихуана като Барак Обама, не е нарушавала съпружеската си вярност като Бил Клинтън, не е използвала секса с женен мъж, за да успее в кариерата си като Камила Харис. В развихрилата се "война" за престижния пост американците със собствените си ръце взривяват традиционния си морал и етиката, градени от векове: "американската мечта", равните права за жените, култа към личния успех, меритократията (само достойни хора да заемат властови позиции в държавата - б.а.).

Президентските избори в САЩ – 2020 г. ще останат в историята като

най-големия провал на демокрацията.

И пред очите на целия свят превърнаха Съединените щати в империя на двойните стандарти и задкулисието. Многото пари, макар и фалшиви, са хранителната среда за умело и въздействащо потъпкване на закони, правила и традиции.

Театърът с няколкомесечни социологически прогнози за „огромното преимущество на Байдън пред Тръмп”, 106-те милиона души, гласуващи по крайно нетрадиционния за Америка начин по пощата, традиционните прогнозни резултати от "exit pool", разминаващи се кардинално с крайните резултати с над 15%, което е невиждано в социологията, архаичната избирателна система – това е всичко друго, но не и пряк избор на граждани. Но най-очевадното за фалшивата американска демокрация е използването на първата поправка в Конституцията на САЩ за защита на свободата на словото и печата, за тясно партийни, пропагандни цели. По "най-демократичен" начин преобладаващата част от американските СМИ преминаха чертата, отделяща журналистиката от грубата пропаганда. Правилото в обективната журналистика е, че „първо се съобщават фактите, а след това те да се коментират” и „само в пропагандата се практикува оценката на казано или за събитие да измества самия факт”. В нощта на изборите и в дните след това, американските граждани не виждаха и не чуваха какво казва президентът Тръмп, но ги уверяваха от екраните и социалните мрежи, че той лъже! Не бе възможно да се чуе какво казва адвокатът на Тръмп Джулиани, но се показваше и се и разказваше за струйката боя за коса, която се стича по лицето му! Маститите коментатори не говореха за нарушенията на изборите, но уверено заявяваха, че всички обвинения са без доказателствени. И на финала, ние няма да чакаме резултатите от решенията на съдилищата и повторните преброявания, а ви казваме кой е новият президент на САЩ! Ние го назначаваме! Ние сме тази власт, не четвъртата, а единствената!

Венец на "демокрацията" в Новия свят,

За пръв път в историята на американските президентски избори, образец 2020 г., страната стана арена за разгръщането на "цветна революция" по методиката на проф. Джин Шифт, заимствана от неговата книга "От диктатура към демокрация". В приложението на книгата има изброени 198 форми и начини за атака на действащата власт и гражданския мир в "диктаторските" държави. Нека си припомним, че те бяха успешно приложени преди това в България - 1996/97 г., в Сърбия - 1996/99 г., в Грузия, Киргизия, Египет, Либия, Украйна...

Ето някои от препоръчваните форми: „32. Подигравки с официалните лица. 63. Обществено неподчинение. 122. Литература и речи с призиви за съпротива. 140. Укриване, бягства и изготвяне на фалшиви документи. 176. Блокиране на пътища. 177. Безкрайно произнасяне на речи. 185. Политически мотивирано печатане на фалшиви пари. 194. Разобличаване и разкриване на секретни агенти на службите.”

Никъде обаче в методиката на проф. Шифт не се говори за подготовка и използване на щурмови отряди срещу полицията и гражданското население така, както това се случи в Америка. Цялата 2020 г. в САЩ се провеждаха улични сблъсъци на полицията с отрядите на Антифа и BLM. Общественото мнение се подготвяше, че при определена ситуация на улиците и площадите в Америка ще има тежко противопоставяне между гражданите и полицията. В същото време, чрез СМИ, полицията непрекъснато се атакуваше, вкл. и с решения за спиране на финансирането на полицейските подразделения. След като фалшификациите успяха и Байдън обяви, че е спечелил изборите, щурмовите отряди не бяха задействани, но тази възможност остава.

Какви са тези организации?

Според официални открити източници BLM опосредствено се финансира от Демократическия алианс – клуб създаден през 2005 г. за "изграждане на демократично общество" в САЩ (под това понятие американския политически лексикон подразбира подкрепа за сексуалните малцинства и цветнокожите). Този клуб първоначално се финансира от Джордж Сорос и от бизнесмена Питър Люис, а идеолог е човекът с нетрадиционна сексуална ориентация Тим Джил. Член на клуба е и милиардерът Том Стеър. Известно е, че за уличните протести и сблъсъците във Фергюсън тази година, организаторите са получавали "заплата" от 5000 долара месечно, а във финансирането на безредиците, също във Фергюсен през 2014 г., е участвала организацията Missourians Organizing for Reform and Empowerment (MORE), филиал на Association of Community Organizations for Reform Now (ACORN), чиито адвокат в миналото е бил Барак Обама!

Какви са целите на BLM?

1. Отмяна на юдейско-християнската концепция за традиционното семейство, като основна социална клетка в Америка;

2. Да се разформирова полицията и ликвидира системата от затвори;

3. Да се установи господството на т.нар. хетеронормалност ("еднополовите връзки са нормалност!");

4. Да се отмени капитализма ("свободната икономика") и да се замени с "комунизъм" (икономика, контролирана от властите).

Другата антиправителствена организация, която се появи на улиците на американските градове е Антифа. Генералният прокурор на САЩ Уйля; Бар определя Антифа като военизирано движение. Коментирайки бунтовете и погромите, организирани след смъртта на Джордж Флойд, той отбелязва, че "насилието провокирано и осъществено от Антифа и другите подобни групи е вътрешен тероризъм и ще се разглежда като такъв". Антиправителственият сайт "It’s going down", обединяващ американските Антифа и анархисти има 100 хиляди последователи в Туитър и над 30 хиляди във Фейсбук. Именно чрез този сайт се прокарваше тезиса, че Тръмп подготвя държавен преврат в навечерието на изборите, като този тезис преди това бе обнародван от групата "Проект за единство през преходния период". За да няма проблеми с властите, Антифа осъществява сливане с BLM, като левичарската идеология обединява двете организации.

Германският професор по икономика Антони Мюлер така описва движението Антифа: "След като левите си присвоиха либерализма и го превърнаха в понятие противоположно на неговото първоначално значение, Антифа също си прикачиха лъжлива терминология, наричайки себе си антифашисти, фактически те станаха авангард на фашисткото движение. Врагът на това движение не е фашизма, а свободата, мира и прогреса". IV-ят (троцкистки) Интернационал поддържа връзки с движението Антифа, с което търси идеологическо родство. "Новото антивоенно движение трябва да бъде антикапиталистическо и социалистическо, защото не може да има сериозна борба против войната без да се води борба против диктатурата на финансовия капитал и икономическата система, която е основна причина за милитаризма и войната" – се казва в заявление на международния комитет на IV-я Интернационал, който през юли 2017 г. помагаше да бъдат мобилизирани над 100 хиляди антиглобалисти и Антифа активисти за протести по време на срещата на Г-20 в Хамбург.

Новият червен телефон

Джоузеф Байдън в качеството си на 46-я президент на САЩ ще бъде принуден да се съобразява с лявата вълна, чиито представители в Демократическата партия Бърни Сандерс и Елизабет Уорън се представиха много силно на предварителните партийни избори. Твърде вероятно е те да намерят място в новото правителство на САЩ. Не е случаен и фактът, че Владимир Путин в едно от изказванията си след изборите в САЩ неочаквано си спомни, че е бил "редови, но като цяло – идеологически член на КПСС. Все още харесвам много от тези ценности на левия характер". А на въпрос за бъдещите отношения на Русия със Съединените щати руският лидер отговаря: "В целия Съветски съюз имаше огромни портрети на члена на Комунистическата партия на САЩ и активистка за правата на афроамериканците Анджела Дейвис.... Затова ни се струва, че е нещо, за което можем да говорим и, което представлява поне някаква основа за взаимно разбирателство“. Дали пък лявото няма да се окаже новият "червен телефон" за връзка между Китай, РФ и САЩ?

В документ, публикуван от предизборния щаб на Байдън четем, че "през първата година на своето управление, президентът Байдън ще организира и ще бъде домакин на

среща на върха за демокрация,

за да поднови духа и споделената цел на нациите от Свободния свят". На тази среща ще се даде приоритет за постигане на резултати в три области:

(1) борба с корупцията;

(2) защита срещу авторитаризма, включително изборната сигурност;

(3) насърчаване спазването на правата на човека в собствените им страни и в чужбина.

Друга задача, която ще решава новоизбраният президент ще бъде призоваване технологичните корпорации и гигантите в социалните медии, да поемат свои собствени ангажименти като признаят собствените си отговорности и непреодолим интерес за запазване на демократичните общества и защита свободата на словото! Явно, случващото в САЩ по време и след изборите, е стреснало победителя до такава степен, че той иска веднага да се застрахова срещу подобни действия срещу самия него в бъдеще! По всичко изглежда, че финансовите властелини на света ще направят опит да се върнат на пътя на глобализацията и еднополюсния свят, реанимирайки доктрината на Бил Клинтън "Третият път".

Феноменът Доналд Тръмп

Когато анализираме резултатите от президентските избори в САЩ задължително трябва да си спомним думите на руския президент Путин, казани през 2017 г. и базиращи се на най-дълбоко познаване и ползване на обективна информация за процесите, протичащи в американското общество на съвременния етап: "Аз вече съм общувал с един президент, с друг президент, с трети президент – президентите идват и си отиват, а политиката не се променя. Знаете ли защо? Защото е много силна властта на бюрокрацията. Човекът са го избрали, той идва със свои идеи, но при него влизат хора с куфарчета, добре облечени, в тъмни, като моите костюми, но не с червени вратовръзки, а с черни или тъмносини, и започват да обясняват, какво трябва да се прави и изведнъж всичко се променя. И така върви от една администрация към друга."

Да, това е истината! Тези, същите представители на американската "дълбока държава", отиват  и при немския канцлер, и при другите представители на победените държави - японския премиер, италианския министър-председател, ръководителите на бившите соц. страни и също им нареждат какво да правят. Но при Доналд Тръмп не успяха, защото той е самобитен, извън политиката, сам е направил себе си милиардер и широко скроен човек. Автор и съавтор е на над 20 книги, водещ на популярно телевизионно шоу, много успешен бизнесмен, обичан от обикновените хора-работяги там, където е строил гигантските си комплекси, небостъргачи, казина и голф-игрища. Той разказа и показа на Америка онази истина, която тя трудно ще преглътне и забрави. На избирателите на Тръмп, а това са над 73 милиона американски граждани, вече ще им бъде много сложно да живеят в атмосфера на тотална лъжа, в страна, изплашена и разочарована, където едната половина искрено ненавижда другата и за първи път, поглеждайки се в огледалото на реалността, ще мечтае за момента, когато ще може да строши това огледало. В тази страна единственият елитен консенсус, проявен в периода на президентската кампания – 2020 в САЩ, бе дистанцирането на целия политически истаблишмънт от Донълд Тръмп, с изключение на няколко американски конгресмени от Републиканската партия. Ексцентричният милиардер така и не стана системен политик, но той не успя и да трансформира системата, пресушавайки "Вашингтонското блато". Тръмп бе първият президент на САЩ, когото така масово бе предаван от назначавани от самия него чиновници и, когото масово ограничаваха и изтриваха в социалните мрежи. И понеже Доналд Тръмп постепенно, но уверено се превръща в знаме за много американци и обикновени хора по света, не е лошо да се върнем назад в годините и да прочетем какво ни казва един 43-годишен милиардер, успял в живота и бизнеса, за да се убедим, че всичко, което прави и говори днес Доналд Тръмп, е дълбоко премислено през години и не подлежи на ревизия.


 

АЗ ИМАМ СЪВЕСТ!

Е-поща Печат PDF

През март 1990 г. сп. “Playboy” публикува голямо интервю на журналиста Глен Пласкин с придобилия огромна популярност в САЩ строителен предприемач Доналд Тръмп. Предлагаме една малка част от отговорите му, които показват, че житейските принципи на 45-я президент на Съединените американски щати почти с нищо не са се променили за изминалите 30 години:


„Г. П. Имате ли чувство за вина пред хората за своето богатство?

Д. Т. То не ме парализира, но имам такова чувство. Аз чувствам някаква вина. Аз живея добре, на мен ми харесва и аз знам, че много хора живеят по-лошо. Аз имам съвест. Аз създадох благотворителен фонд; жертвам големи суми. Аз мисля, че хората уважават това в мен. Аз сам съм създал тази компания и работягите го разбират. Но богатите хора не ме обичат, защото те искат всичко за себе си.

Г. П. Вие алчен ли сте?

Д. Т. Не мисля, че съм алчен. Ако бях, нямаше да жертвам нито цент. Аз издържам голямата ледена пързалка “Women-ring” в Ню Йорк; раздавам всичките си приходи от продажбата на моите книги. Всяка година отделям милиони за благотворителност. Ако бях алчен....

Г. П. Как постъпвате, за да запазите добрите си отношения с подчинените?

Д. Т. Всяка сутрин се разхождам по атриума в “Тръмп-кулата” в Ню Йорк.... Там всичко е прекрасно, просто сияе. Аз слизам и правя забележки на служителите, без да се заяждам. Искам всичко да е идеално. Участвам във всичко. Държа се дружески и с портиерите, и с камериерките в “Плаза” и в “Гранд Хайят”. Умни, на пръв поглед хора ме питат защо въобще разговарям с портиерите и камериерките, а аз не вярвам на ушите си – та това са хората, на които всичко се крепи. Ако ме харесват, то те ще работят все по-добре ....и аз ще им плащам също добре.

Г. П. Каква е ролята на Вашето его, когато правите бизнес и се наслаждавате на своята популярност?

Д. Т. Всеки успешен човек има огромно его... Няма нищо лошо в това. На хората им е нужно его, то е нужно и на цели нации. Аз мисля, че е необходимо. Нашата страна трябва повече да обича сама себе си, иначе ще продължават да ни обират т.нар. съюзници: Япония, ГФР, Саудитска Арабия, Южна Корея... Те мислят много повече за себе си отколкото за нас. Управляват огромна машина за правене на пари, която са изградили на наш гръб. Тяхното производство е по-добро от нашето, защото ние им помагаме. Целият свят ни се смее – ние губим 150 милиарда годишно, година след година, защитавайки богатите страни и не получавайки нищо в замяна. Ние защитаваме страните, които без нас биха изчезнали от лицето на Земята за 15 минути. Нашите “съюзници” печелят милиарди за наша сметка.

Г. П. Вие купувате цели страници в най-големите вестници, където помествате Вашето мнение за външната търговия на САЩ, но и да защитавате смъртното наказание. Защо?

Д. Т. Аз изпитвам ужас като виждам как нашата страна се сгромолясва в пропастта. Ако искаме да върнем законността и спокойствието на нашите улици в градовете, трябва ни смъртно наказание и силна полиция. Получих 15 хиляди писма с подкрепа, когато написах това за смъртното наказание и само десетина от несъгласни.

Г. П. Какви са Ви впечатленията от Съветския съюз?

Д. Т. Не съм впечатлен. Цялата система е просто една катастрофа. Там скоро ще има революция. Всичко върви натам - демонстрации, протести. Русия се понесе към дъното и правителството го разбира. Моята претенция към Горбачов е, че той е твърде слаб.

Г. П. Вие предпочитате твърдата ръка на Китай?

Д. Т. Китайците почти се бяха провалили, когато студентите излязоха на площад “Тянанмън”. Но след това проявиха жестокост -  чудовищна – но смачкаха протеста със сила. Това е пример за ползата от силата. А нашата страна сега изглежда слаба.... Целият свят плюе по нас.

Г. П. А защо е слаб Горбачов?

Д. Т. Аз мисля, че него ще го свалят – той показва невероятна слабост. При тях внезапно – за пръв път в историята – започнаха миньорски стачки, тръгнаха навсякъде. Ще свърши с революция. Въпреки това Горбачов го хвалят като „забележителен политик” – и трябва да продължават да го хвалят. Само така той ще разруши СССР. Но неговата слабост и тази на приятелите му, ще им коства това, което най-много обичат – загуба на работата си.

Г. П. Понякога звучите като кандидат за президент, който ухажва избирателите?

Д. Т. Аз не искам да бъда президент. Моят фонд помага на много хора, но аз няма да гоня “синята птица”.

Г. П. Но ако я подгоните, в коя партия бихте се чувствали най-добре?

Д. Т. Ако се кандидатирам, аз бих победил като демократ, а не като републиканец. Не защото съм либерал, напротив, аз съм консерватор. Но работягите биха ме избрали. Те ме харесват. Когато ходя по улиците, таксистите ми махат за поздрав с ръка и крещят.

Г. П. Какво най-напред би направил президентът Тръмп, влизайки в Овалния кабинет?

Д. Т. Много неща. Бих показал, че не сме слабаци. Бих въвел данък за всеки “Мерцедес-Бенц”, внесен в страната, за всички японски стоки. И едва тогава бихме имали прекрасни съюзници.

Г. П. Вие считате Джордж Буш за недостатъчно твърд?

Д. Т. Аз харесвам Джордж Буш. Винаги съм го поддържал и ще го поддържам. Но не съм съгласен с неговите думи за по-добра и тиха Америка. Аз мисля, че ако нашата страна стане още по-добра и тиха, то тя просто ще изчезне. Аз считам, че от наша страна външнополитическите преговори трябва да се водят от представители на деловите среди – такива като Карл Айман или Рос Перо – тогава целият свят би ни зауважавал.

Г. П. Какво е мнението на президента Тръмп за бъдещето на света в по-далечна перспектива?

Д. Т. Аз мисля за бъдещето, но не бих искал да го описвам. Всичко може да се случи. Но това, за което мисля, е ядрената война. Аз винаги съм я обмислял. В моя свят ядрената война е важен елемент. Това е най-голямата от възможните катастрофи, най-голямата опасност за света – и никой не я обсъжда в детайли. Това е като с болестта – никой не вярва, че ще се разболее, докато не заболее. Никой не иска да говори за това. Аз считам, че е най-голяма глупост хората да вярват, че ядрена война няма да има, защото, видите ли, всички знаят, колко тя е разрушителна. Но това е пълна глупост.

Г. П. И какво би направил президентът Тръмп в този случай?

Д. Т. Той би се уповавал на превъзходство във военна сила. Не би се доверявал на никого. Той не би се доверявал нито на руснаците, нито на нашите съюзници. Би довел арсенала до съвършенство и лично би вникнал как всичко това работи. Проблемът е и в това, че ние защитаваме най-богатите страни на Земята, безплатно... И целият свят ни се смее, гледайки, как защитаваме Япония.

Г. П. Почакайте. Ако смятате, че обществото споделя Вашите възгледи и, че Вие ще се справите с работата, защо не се кандидатирате за президент?

Д. Т. Аз бих се справил най-добре от всички, или поне не по-лошо от останалите. Но се надявам, че Джордж Буш ще се представи от най-добрата си страна.

Г. П. И вие категорично не желаете да бъдете президент?

Д. Т. Аз не желая да бъда президент. Аз съм уверен в това на сто процента. Аз ще променя мнението си само тогава, когато видя, че моята страна отива по дяволите.”

Тридесет години по-късно, в края на своя мандат, Доналд Тръмп ще се бори до последно, за да докаже, че изборите са фалшифицирани

и, че той е избраният 46-и президент на САЩ. Но едва ли би успял срещу лавината, която се е втурнала срещу него. Знае, че с тази поредна негова битка работи за бъдещето, защото “тръмпизмът” става идеология на милионите по света. И Тръмп не се отказва “да направи Америка отново велика!”, въпреки сегашния залез на империята!

 

25 ноември 2020 г.

 

3-ТИ МАРТ И ОСНОВАНИЯТА ЗА НЕГОВАТА СВЯТОСТ

Е-поща Печат PDF

Пророчествата на Достоевски и българските спомени от бъдещето


Има факти, които очертават границите на една особена екстериториалност в историята. Тяхното значение не подлежи на преоценка, защото макар и човешко дело, те носят като неизличим печат знака на Боговдъхновението и Божествения промисъл, с който са наченати. Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. за нас, българите, като православен народ, е велико достояние не само защото тя възстанови погиналата преди 485 години българска държавност, а защото осъществи това в името на най-висшата евангелска добродетел – обичта към ближния. Никой друг народ преди и след тази война не е осъществявал нравствен подвиг за друг народ, равен на подвига, който извърши народът на Русия за възкресението на България. Императорският дом, Светият клир на Руската православна църква, политическата класа на най-могъщата славянска държава, интелигенцията и доблестното офицерство на империята, бяха единни в мисията на Русия „да освети света с великата си безкористна и чиста идея“.

Думите принадлежат на Фьодор Достоевски. В края на своя знаменит опус „Още една по-особена дума за славяните и славянския въпрос“, великият провидец пише: „Ако нациите не живеят в името на висши цели и служба на човечеството, а служат само на собствените си интереси, те непременно ще закостенеят, ще загинат, ще умрат. А по-висши цели от тия, които си поставя Русия, няма!“

След „времена разделни“ и „тъмнини дълбоки“, най-сетне звездата на пленителното щастие, наречена Свобода, изгря над робската нощ на България. Но преди тя да огрее душите и просторите български, бяха онези столетия на саможертва, на българско мъченичество, в името на Христа, светостта на които се трансформира в неустоимата енергия на българското Възраждане. Тази святост усили темелите на извечните обиталища на вярата и волята за избавление. В черкви и манастири, в скитове, параклиси и оброчища, се възправяше поваленият български дух. Преводачът на „Житие и страдания грешнаго Софрония“ – Луи Леже, един от честните и светли умове на Франция, удивен от протуберансите и енергията на българското народно Възраждане, ще възкликне, че чудото на 19 век не е изобретяването на парния локомотив, а възкресението на българите за обществен и държавен живот.

Въпреки жестокостите на поробителя, въпреки пролятата българска кръв, която дори не успяваше да засъхне върху ятаганите на тиранина, или може би тъкмо поради страдалчествата и светостта на тази съпротива и надежда за избавление, „Смертю смерт поправ“, Бог въздигна из недрата на богохранимия народ могъщия ствол на волята за национално освобождение. До Раковски и Левски, до Каравелов и Ботев, до Хаджията и Караджата, до Бенковски и Волов се възправиха сенките и крепките рамена на хилядите знайни и незнайни синове на България, за да възвърнат и опазят нейната поругана чест.

„Как сладко е да се умре за Отечеството!“ – възкликва каченият на бесилото в Горна Оряховица Георги Измирлиев-Македончето. И тиранът изтръпва, защото знае, че когато синовете на един народ пред лицето на самата смърт изричат такива думи, то няма сила, която да може да спре неотвратимия ход на историята. На такива мъже не им стига само довчерашната гордост в примирението: „Да ми се риза белее, да ми се перчем ветрее, кога ме утре обесят“. Те искат Отечество и Свобода! И няма власт над такива глави, „които са готови да се отделят от раменете си“!

И пламъците на Април, сиянието на Околчица, трънените венци на страданието в Перущица, в Батак и Бояджик, показаха на света, че във великата решителност на българина никога няма  да секне волята: „За един удар, има сила йощ!“.

И Великото стана! Когато на 24 април 1877 г. епископ Павел прочита в Кишинев Манифеста за обявяване на войната; когато император Александър Втори прекъсва речта си, заради риданието, което дави гърдите му; когато на Скаково поле са строени първите дружини от българи-доброволци от Добруджа, Мизия, Тракия и Македония, и от всички краища на многострадалното ни Отечество, а офицерите едва ги удържат в строя, светът получава отговора на въпроса зададен от Достоевски: „Защо Русия се нагърбва с такива грижи?“.

И пред лицето на света и историята великият писател отговаря: „За да заживее висш живот, велик живот, за да освети света с великата си и безкористна и чиста идея!...“ И този отговор, със своята нравствена сила, е напълно достатъчен за обяснението защо нищо не може да отклони Русия от нейната Велика Богоспасителна мисия в избавлението на брата роб. И се начеват дни на невиждано народно единение и единодушие. Дни на безпримерни изпитания, но и дни на възторг, на нечуван и невиждан героизъм. Започва страховития календар на онези 314 денонощия, през които един руснак ще умира за свободата на 20 българи. И страшна ще бъде жътвата на смъртта, записана в този календар.

Русия заплати нашата свобода с кръвта на десетки хиляди свои синове. И правдата за тази хекатомба ще се предава като най-отличителния знак в паметта на българската кръв - от род в род и от век на век.

И така ще бъде до века!

Ето това отдавна са изчислили наемните счетоводители на омразата, враговете български и руски. От 30 години за тях няма почивен ден. Но около деня на Възкресението на България за държавен и обществен живот, както и на самия 3-ти март – националния празник на държавата ни – за срам и позор се разсмърдява най-презряната гнилоч. Като торни бръмбари се разпълзяват т.нар. умни, успешни и красиви „провидци“. И се заемат с късна дата да омаловажават сътворения от историята подвиг на руския народ за освобождението на братска България. Целта е прозрачна и ясна: да бъде омърсено и обругано великото историческо дело на Освободителката.

Но де да бяха само те, та човек да махне с ръка. В едно общество обаче, където вече всичко е пари, цената на честта и добродетелността не са непосилни за тежките кесии. И нали всеки грях има своята цена, юдите на нашето тъжно съвремие заработват. На този фон обаче не остават по-назад и държавните ни мъже. Изчервявахме се от срам години наред, когато в речите на президенти и министри по случай Деня на Освобождението не беше споменавано дори името на Освободителката! Нежели името на поробителя. Това само очертаваше измеренията на позорния статут на днешна „свободна и демократична България“. И все по-ясно указваше мъртвата колонизаторска хватка. За да се стигне до положението, че за Русия може да се говори или само лошо, или само позорно да се мълчи. Камо ли да й се признаят неизброимите измерения на нейния подвиг или дори достиженията и достойнствата, в която и да е област на човешката дейност.

Днес дори дълбоките нравствени анализи на великия Достоевски с лекота се представят едва ли не като „путинска пропаганда“. И се присещам за едно четиристишие на съвременния руски поет Владимир Саблин, широко тиражирано из руските електронни сайтове и приписвано от мълвата на големия поет класик, дипломата Фьодор Тютчев:


„Молчи, позорная Европа!

И не качай свои права!

Ты у России просто ж…*,

а думаешь, что голова.“


Но дали преди 20 или повече от 150 години, отговорът на днешното сатанизиране на Русия е даден отдавна. Наскоро Лавров само потвърди това. В страната на освободените от Русия обаче все по-често започнаха да забравят, че от библейски времена най-презреният грях е неблагодарността. Иначе, везната на историята отдавна е претеглила нравствения капитал на „цивилизаторските активи“ и „отговорностите на белия човек“, прогласени от Ръдиард Киплинг. Изобличителният портрет на колективния Дориан Грей, носител на „евроатлантическите ценности“, отдавна е напълно завършен. Както би казал поетът, ако трябва да дорисуваме този колективен портрет, не след „Парижкия дъжд“, разказан от една шарманка, а след отрезвителния дъжд, който ни къпе вече 30 години: „От боите остана ни само черна боя; от Париж – само улици водещи в Сена.“

Но рупорите на платената русофобия нямат очи за това. Те дотолкова са обнаглели в своето намерение да  дерусифицират българския народ, че нито мисията на Русия „да освети света с великата си безкористна и чиста идея“,... „с пример, с любов, с безкористност и светлина“, нито риданията и сълзите на един самодържец – Великият наш Цар Освободител – Александър Втори, могат да бъдат пример за човешка отговорност и държавническа мисия в историята. И като няма как нито с декрет, нито с папска вула да я запратят в джандема, остава им единствената възможност да преповтарят лъжите за имперските мотиви на българското освобождение. Затова ще си позволя не на тях, а на просветеното внимание на обективния читател, да предложа основанията за великата мисия на руския народ и руските царе, по-назад в миналото, в предимперските времена на руската държава.

През 1876 г. в Киев Иван Оболенски издава своето изследване „Московската държава по времето на цар Алексей Михайлович и патриарх Никон, според записките на архидякон Павел Алепски“. В това съчинение е поместено мнението на цар Алексей Михайлович от 1656 г., наричан от своите съвременници „най-тих сред царете“. По времето на Светата Пасха, през същата година, приемайки в Москва Великденските поздравления на делегации и сановници, между другото попитал православни търговци от Балканите: „Желаете ли да ви освободя от плен и да ви откупя?“. И като чул утвърдителния отговор, добавил: „Тогаз, като се завърнете в своята страна, кажете на всички монаси и епископи да молят Бога и да четат литургии за мен. И техните молитви да ми дадат сила да отсека главата на техния враг“. И както свидетелства архидякон Павел Алепски, „проливайки обилни сълзи, царят след туй казал на велможите – сърцето ми е покрусено от поробването на тия нещастни люде, които стенат в ръцете на враговете на нашата вяра. Бог ще ме призове да отговарям в Съдния ден, ако имайки възможност да ги освободя, я пренебрегна. Не зная докога ще продължава това злощастно състояние на държавните дела, но от времето на баща ми и неговите предшественици не преставаха да идват при нас постоянно жалби срещу игото на поробителите от патриарси, епископи, монаси и обикновени бедни хора. И нито един не е дохождал, без да е гонен от сурова печал и без да бяга от жестокостта на своите господари; и страхувам се от въпросите, които ще ми зададе в него ден Творецът; и реших в ума си, ако така е угодно на Бог, ще хвърля всичките си войски и хазна, ще пролея кръвта си до последна капка, но ще се постарая да ги освободя.“

Както се вижда, православната вяра и славянската принадлежност са златната амалгама на благородната мисия, която е отприщвала енергията на руското обществото през вековете, придавала му  е блясък и благородство, окриляла го е за славата и величието на Русия и е предопределяла пътя за Освобождението и на България. Разсъждавайки за мисията на Русия, идеологът на Източния въпрос Константин Леонтиев пише: „Всички други държави действат на Изток почти единствено с външен, механически така да се каже натиск, със своята военна или търговска сила... Само на Русия са й поставени на вероизповедно начало съвсем други задачи и условия... Само за руската политика на Изток е възможно щастливото съчетание на надеждата, на религиозното спасение и движението напред, националността – с вярата, свещената старина – с възбуждащата пориви съвременна подвижност. Да, точно това свойство е присъщо на народите ни – да потърсим преди всичко опора, в която са дълго натрупвани и православните ни сили, и сега толкова могъщи у нас. Не трябваше ли с тези християнски нации от Изтока да се сближим и сдружим, защото при нашите предшественици тези сили са по-ярко и по-здраво изразени, отколкото при другите народи“.

И става ясно, че акцентът на руската мисия за освобождението на славянските народи от Балканите има преобладаващо кръвно-духовна компонента. Ето срещу тази цивилизационна формула на Леонтиев – „да се сближим и сдружим“, винаги е бил насочен векторът на цялостната политика на колективния Запад, още от преди времената и опусите на споменатия „чувственик“ абат дьо Кюстен. Именно в резултат на последователната и насочена русофобия, която отчита и осъзнава духовните и културните основания на създадения от историята българско-руски цивилизационен съюз, основан на грандиозния принос на българското православие и Кирилската писменост и въздигнатата на нов етап с Освободителната война от 1877-1878 г. формула на Константин Леонтиев, „да се сближим и сдружим“, могат да бъдат очертани границите на българската историческа съдба. Към нейните страдалчески черти, в огледалото на историята, могат да бъдат разчетени и посланията и основанията на българофобията, която предхожда по време миазмите на целенасочената русофобия. От кладите на богомилите, от ненавистта на потомците на западното рицарство, погинало от Калояновия меч край Адрианопол, през откровенията на княз Бисмарк на Берлинския конгрес, че те не са се събрали тук да правят „българите щастливи“, през краха в Ньой, разтерзанията в Париж след ВСВ и последствията след капитулацията в Малта, всички тези свидетелства за българската участ не издават по-малка ненавист към нас, отколкото омразата към всички руско. Но ако ненавистта към Русия може все пак да бъде обоснована с нейната плашеща огромност и сила, то ненавистта към понятие като „българин“, „България“ и „всичко българско“ издават предопределения край не само за българската държавност, но и за съществуването ни като народ.

Недвусмислено доказателство за това е днешната наша народностна участ, когато в прегръдките на т.нар. нов цивилизационен избор, без приятели и надеждни съюзници, България се топи пред очите на света като юлска пряспа. Но над престъпното безхаберие на демократичните ни управници, Господ, както би казал поетът, все гледа гледа от небесния свод „тих и невъзмутим“.

В своето знаменито стихотворение „Към родината“ Атанас Далчев има един пророчески стих, който макар да е изповед на поета или на лирическия герой пред Родината, аз ще си позволя волността да съотнеса към преднамереното сатанизиране на руси и българи, за което мнозина си затварят очите. Сатанизиране, основание за което, както вече споменах, е сътвореният от историята българо-руски цивилизационен съюз. И Русия и България, всяка поради своя път през историята и поради неразчленимостта между духа, културата и цивилизационната им същност са и ще бъдат несменяема цел за отстрел пред безмилостното дуло на изначалната ненавист на Запада. Сиреч, тежко е да го кажа, но ми се струва, че сме осъдени от тази ненавист, и под каквито и форми да бъде прикривана тя, и както и да бъде отричана, единственото, което ни очаква през годините занапред, е страданието. Именно за него ме подсети стихът на българският поет Атанас Далчев: „Страданието мен по-силно с теб ме свързва и нашата любов в една съдба превръща“.

Мислех, че тук ще сложа точка на тези мои предтретомартенски размисли, но връщайки се към основанията за святостта на този  български празник, как да не се позове човек отново на великия провидец Фьодор Михайлович Достоевски?! Неговите разсъждения, които искам да припомня отново, са свързани с позицията на прочутия по онова време английски журналист Форбс, военен коренспондент на в. „Дейли Нюз“. Като признава достойнствата на „прекрасните му и задълбочени статии от бойното поле“, Достоевски съобщава, че Форбс искрено признава „пълното право“, на турците да изтребят цялото българско население на север от Балкана в момента, когато руската армия преминава Дунава. „Форбс, пише Достоевски, почти съжалява, че нещата не са се развили така и прави извода, че българите трябва да са вечно признателни на турците, че не са ги изклали поголовно като овце“.

Струва ми се, че се налага дори и по отношение на днешната несвършваща мантра за човешките права и т.нар. демократични принципи на нашите нови партньори да се запитаме с думите на Достоевски: как и защо този наистина тъй образован човек като Форбс, представител на една толкова велика и просветена нация, каквато е Викторианска Англия, може така хладнокръвно да признава подобни права на турците? „Това ли е последният цвят и плод на английската цивилизация“ – пита великият писател, и продължава: „Обърнете внимание обаче, че той безспорно не би се изказал така, ако ставаше дума не за българите, а за французите или италианците. Той говори така само защото те не са нищо повече от някакви славяни българи. Виждате ли родовото кръвно презрение на Европа към славяните и славянското племе? Те ги имат все едно за кучета. Допуска се, че е възможно и разумно да се изколят всички до един, цялото племе, жените и децата. И което е много важно, забележете, че не го казва граф Биконсфийлд, него политиката, „английските интереси“, го принуждават да изразява такива бандитски зверски убеждения, докато Форбс е частно лице, не е държавен деец, не му е възложено да брани интересите на Англия на всяка цена. А и вижте какъв човек е: честен, правдив, талантлив, хуманист, което ясно личи от предишните му писания. Причината в случая е именно това западноевропейско презрение към всичко, което носи името славяни. Тъй че българите можеш да ги попариш с вряла вода, като гнездата на дървеници по старческите одъри“.

Цитатът стана твърде дълъг, на как да спреш насред думата гения Достоевски? Както се вижда, генезисът на възходите и паденията на славянските народи, и по-специално на нас, българите, има своите цивилизационни основания. Хората на Запада и тогава не са си представяли „гнездата от дървеници“ за нещо ценно. Дали днес ни оприличават на нещо по-различно, на хора например, на народ със своя велика история и принос в световната култура? На този въпрос нека всеки сам и честно си отговори. И сам да намери своето място и мястото на своите деца и внуци като българи и славяни в този т.нар. нов цивилизационен избор. И ми се струва, че сатанинската мелница, която премила народа ни вече 31 години, е всъщност едно ново издание на непроменимите възгледи на наследниците на онзи далечен военен кореспондент на в. „Дейли нюз“. От тези непроменими възгледи на Форбс и предците му извира и омразата към Русия, която за радост никога не е била нищожно „гнездо на дървеници“, а винаги е била колос, гигант и сила, с която не може да не се съобразиш. „И тъй като Русия също е славянска нация, как ли я мразят сега на Запад, пита се Достоевски, и добавя: – Ако ще и само инстинктивно, подсъзнателно, как ли се радват на всеки неин неуспех, на всяка нейна беда!“

Да отговаряме ли на провидеца отпреди 145 години? Да си обясняваме ли причините за санкциите срещу Русия днес? Да разсъждаваме ли за съдбата на газопроводите „Южен поток“ и „Северен поток-2“? За ваксините „Спутник-V“? Да търсим ли някаква връзка между случаите Скрипал, Навални и българина Гебрев, които днес не случайно се обвързват? Да разказваме ли отново пророчествата на Достоевски за бъдещето, както и нашите спомени от бъдещето?

Всичко е пред очите ни. Няма нищо ново под слънцето. Има една истина и тя е, че силата никога не се е нуждаела от посредници. Че слабите винаги ги бият. Че България без Русия е обречена! Че и Русия без България би била разнищена! Че пътят ни в страданието е общ и неотменим и че не случайно нашата любов в една съдба превръща.

Но 3-ти март е. И българският Великден е неотменим!

И ще възкръсне Бог! И ще се разпръснат неговите врагове!

И ще настане ден.

Отнине – до века!


 

ГЛАВНИЯТ ТРЪБАЧ НА УСПЕХИТЕ

Е-поща Печат PDF

„Глупост и кашлица не могат да се скрият“, казва една народна поговорка. А прочутият ренесансов хуманист Еразъм Ротердамски, в своята „Възхвала на Глупостта“, е отбелязал: „Нали най-много прилича на Глупостта да бъде сама тръбач на своите похвали и лира сама за себе си… Не могат да се скрият ония, които с всички сили се стараят да си присвоят външност и звание на мъдрост, а се разхождат като маймуни в багреница и като магарета в лъвска кожа. Нека се преструват колкото си искат усърдно, но стърчащите уши все пак издават Мидас“.

В България обясняват неистовия стремеж на някои персони да се самоизтъкват, казвайки: „Понеже умря циганката, дето го хвалеше, човекът се хвали сам“. Това е своеобразна перифраза на реченото от героя на Илф и Петров Остап Бендер, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. В смисъл, че на който не му достигат похвални дела и заслуги, може да се опита да компенсира липсата им със самовъзхвали и внушения за изключителни успехи. Без това да означава, че той ще се дави в народната любов и признателност. Напротив, означава, че въпросният измислен герой се мъчи да спечели благоразположението на поданиците – най-вече преди избори, превръщайки се, заедно със своите присъдружни, в „тръбач на своите похвали и лира сама за себе си“, т.е., в глашатай за своите измислени „успехи“. При това, с ясното съзнание, че лъже и хипнотизира управляваните от него, подобно на филмовия герой Алф, който чрез хипноза се опитва да убеди котарака, че не е котка, а салам...

Главният тръбач на „успехите“ на властта у нас е премиерът Бойко Борисов, заобиколен с верни клакьори срещу заплащане от бизнеса, от медиите и местните власти. Както и „кошаревски свидетели“ от рода на Спас Гърневски, Георги Марков, Тома Биков, Веселин Марешки, Антон Тодоров, Георги Коритаров, Георги Харизанов, Харалан Александров, Стойчо Стойчев и Любо Огнянов. А по време на обиколките на Борисов из страната и „срещите му с народа“, като сенки го следват хора като вицепремиера Томислав Дончев, министъра на финансите Кирил Ананиев, министъра на здравеопазването професор Костадин Ангелов, министъра на икономиката Лъчезар Борисов, заместник-министъра на регионалното развитие Николай Нанков, шефът на „Пирогов“ професор Асен Балтова, или „присъдружните“ агитпропи на ГЕРБ. От време навреме министър Ананиев „изненадва“ своя началник – по правило, пред телевизионните камери - поднасяйки му поредната радостна вест за повишения кредитен рейтинг на страната, оповестен от някоя международна рейтингова агенция. Дали това ще е оценка на Муудис или на Фич – все едно. Разликата е само в мястото, на което

премиерът и финансовият министър разиграват поредния блудкав фарс:

на някой пън в горите на Родопите, до поредния ремонтиран пътен участък или из калните ниви в Хасковско. Сценарият е един и същ: Ананиев подава на Борисов лист, от който той прочита текста, който най-много го „изненадва“, и пита: „Преводът точен ли е?“. След утвърдителния отговор на министъра, Борисов отправя една тирада срещу президента Румен Радев и останалите критици на управлението, след което заключава: „Когато сме ние, оценките са положителни, а когато са те, ни спират еврофондовете!“. Ерго, Бойко Борисов и ГЕРБ трябва да управляват тази страна не до края на текущия или следващия мандат, а до края на света и на България в частност. Ако не вярвате, чуйте какво ви говорят по въпроса бившите седесари Георги Марков и Спас Гърневски, сега отчаяни гербави депутати. Или Тома Биков, който мина през СДС и ДБГ, за да кацне в 44-тото НС като депутат на ГЕРБ. Забравяйки, естествено, че някога е наричал Бойко Борисов „псевдодиктатор“, и дори се е заканвал да му надене раирана пижама. А пък „политолъгът“ Антон Тодоров, който първо написа книгата „Шайка! Бойко, Цецо, Росен и другите“, после стана депутат на „шайката“, но беше принуден да освободи стола си след поредното самозабравяне, днес е платен консултант на ГЕРБ и хвалител на Бойко Борисов от екрана на ТВ Европа. Според всички изброени по-горе, управлението на ГЕРБ и Борисов е без алтернатива. Всеки, който твърди обратното, е проводник на интересите на Кремъл и Путин. Управлението на Борисов е „най-майсторско“ и най-добро в целия ЕС, ако не и в света като цяло. Това е толкова „очигледно“, колкото твърдението, че България има най-добрите локомотиви на света. Дори в разгара на пандемията, Борисов е осигурил най-благоприятни условия за съхранението и развитието на икономиката и бизнеса, както и за преминаването на населението през коронакризата „с най-малки жертви“. Благодарение на него, България е с най-нисък външен дълг, отнесен към БВП, и с най-нисък бюджетен дефицит. А по ръст на икономиката е втора в ЕС. Истинско българско чудо!

Що се отнася до твърденията, че

България е най-бедната и най-корумпираната страна членка на ЕС,

с най-ниските заплати и пенсии, те са или клевети на политическите опоненти на ГЕРБ и техните съдружници в управлението, или са израз на субективни усещания. Ако не беше „майсторското“ управление на Борисов, щеше ли да има милиони в помощ на бизнеса, повишения на заплатите на заетите в бюджетната сфера и по 50 лв. месечно добавка за всеки пенсионер до април включително? Разбира се, че нямаше да има. „Премиерът Слънце“ навреме натири скръндзите Симеон Дянков и Владислав Горанов, след което развърза държавната кесия и като един Дядо Коледа, през прозореца на джипа започна да хвърля милиони. Предимно на „приятелски обръчи от фирми“, на „правилни“ кметове, владици, калугери и ходжи. „Ти давай пари, пък ние сме зад теб!“, му рече преди седмица един от щастливите получатели на държавна помощ.

Въпреки това харчене обаче, международните рейтингови агенции, като Муудис и Фич, повишиха оценката за кредитния рейтинг на България. Което още повече ще повиши ищаха на Борисов за теглене на заеми на международния и вътрешния пазар. „Борчът е камшикът на юнака“, казваше покойният турски президент Тургут Йозал. А Сюлейман Демирел му отговори с думите: „Юнак, който прави само борчове, заслужава камшик!“

Така или иначе, на 22 февруари т.г. нашето Министерство на финансите (МФ) пласира на вътрешния пазар 5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК) за 200 млн. лева при отрицателна доходност от минус 0,17%. Най-много ДЦК са придобили банките - 63%, застрахователните дружества - 24%, пенсионните фондове - 8% и други - 5%.

От началото на 2021 г. държавният дълг е нараснал с 0,5 млрд. лв.,

като една седмица преди 22 февруари, МФ пласира 10-годишни ДЦК за 300 млн.лв. Отново на вътрешния пазар, но при средно претеглена доходност от 0,14%. А през януари миналата година пласира 5-годишни облигации с доходност от 0,11%. Удивително е как банките са се съгласили, или са били заставени да се съгласят, да подпишат този своеобразен акт за безусловна капитулация, приемайки ДЦК с отрицателна доходност? Нещо, което означава, че кредиторите ще плащат на държавата заради кредита, който са й отпуснали. Своеобразен „диш хаккъ“, така да се каже. България може и да не е отличник по нисък бюджетен дефицит, но си заслужава нейният опит за притискане на банките да се включи в учебниците по икономика и финанси.

Затова пък управлението на коронакризата е достойно за перото на някой сатирик. Тъкмо Борисов нареди да се ваксинират всички, които желаят, като им се отворят „зелени коридори“, и пред ваксинационните центрове се извиха дълги опашки от „желаещи“. И преди да са ваксинирани хората от първата линия, преди да са изпълнени определените четири фази на имунизацията, ваксините свършиха. А до някои общо практикуващи лекари ваксини изобщо не достигнаха. Не защото някои са се презапасили, както обясняваше министър Ангелов, а защото лично „докторът на науките“

Бойко Борисов се намеси в нещо, което не разбира.

И естествено, пося хаос в цялата система на здравеопазването. На всичко отгоре от фармацевтичната компания AstraZeneca най-нагло уведомиха ЕК, че през второто тримесечие на 2021 г. ще доставят на ЕС по-малко от половината от обещаните 180 млн. дози ваксина. От българското Министерство на здравеопазването написаха гневно писмо до ръководството на компанията, но какво от това? Кьорав карти не играе! Сега и самолет да изпратим, ваксини няма. Пък и самолетът не е оборудван с хладилни камери, нали? Премиерът Бойко Борисов и здравният министър Костадин Ангелов се възмущават от вероломството и престорената любезност, и вежливост на британско-шведската фармацевтична компания AstraZeneca, но по-добре да си припомнят как правителството предплати милиарди за още не нарисуваните американски изтребители F-16 Block 70. Т.е., не ни е за пръв път да хвърляме пари на вятъра. Напомням, че тогава беше отхвърлена значително по-изгодната оферта за шведските „Грипен“ с аргумента, че Швеция не е членка на НАТО. Тогава защо предплатихме милиони за ваксината на Oxford–AstraZeneca, когато Великобритания не е вече член на ЕС? Защото така решиха „големите началници“ в Брюксел ли? Към „стаден имунитет“ не се върви с овче поведение, а с национално отговорна политика!

Така или иначе „масовата ваксинация“ у нас заприлича на начина, по който Монголия прескочи капитализма и от феодализма влезе направо в социализма. Резултатът е известен. Медиците, които според министър Ангелов щяха „да ваксинират, докато могат“, бяха временно спасени от прегряване. Но е време е и те, и пациентите да се запитат, защо едни обещаваха „широк избор на ваксини“, а други трябва да обясняват защо ваксини няма дори от една единствена марка? Вследствие на това 15-те хиляди „желаещи“ граждани, ваксинирани с първата доза на AstraZeneca по линия на „зеления коридор“, може никога да не видят второ убождане. С което

ваксинацията става абсолютно безпредметна.

Къде отиде „доброволността“ на ваксинацията, щом на виртуалното съвещание на Европейския съвет Борисов е подкрепил Гърция и Австрия, предлагащи да се въведе задължителен електронен ваксинационен паспорт или сертификат? Последното се отхвърля от Германия и Франция, но ако бъде одобрено от Съвета, ще провали със сигурност туристическия сезон у нас, отблъсквайки руските и украинските туристи. Кой ще се запъти към нашите курорти, когато българите отиват в Занзибар, където според властите няма нито коронавирус, нито задължителни тестове за такъв, още по-малко ваксинационни сертификати и паспорти? Докато властта в България отваря ресторантите на 1 март и баровете, и нощните заведения на 1 април, сякаш от тях зависи нашето съществуване. И разбира се, обрича на провал хотелиерския и туристическия бизнес. Казано иначе, провалът надвисва не само над плана за масова имунизация и формиране на стаден имунитет, а и над всеки бизнес, зависим от притока и консумацията на наши и чужди граждани.

Не е само AstraZeneca, която извива ръцете на ЕК и на нашите пишман политици. От Pfizer&BioNTech също правят уговорки, че южноафриканският вирус може да понижи защитната ефективност на техния продукт, а от Moderna говорят, че ще се наложи да се поставя 3-та доза от ваксината им. Така, вместо „затруднение от излишък“, Европа и бедна България ще изпитат най-банален недостиг на ваксини. Което ще удължи масовото ваксиниране и формирането на колективен имунитет до края на 2022 г. Дотогава я камилата, я камиларят. Свиквайте, значи, с присъствието на коронавируса, както сте свикнали с корупцията! И без друго по ниво на бедност и корупция сме водещи в Европа, докато по обхват на ваксинирането сме последни с мижавите 1,5%. За сравнение, Израел е ваксинирал над половината от своето население, а Сърбия – над 15%. И двете страни не са членки на ЕС, и двете използват по няколко вида ваксини, включително руски и китайски. Но най-фрапантното доказателство за провала на ваксинационния план на Борисов, са данните за броя на новозаразените и починалите от коронавируса в България през шестте дни на миналата седмица. Както и растящия брой на хоспитализираните и настанените в интензивните отделения на болниците. Системата на здравеопазването вече се задъхва, което се потвърждава от запълването на леглата в интензивните отделения на лечебните заведения. Въпреки, или благодарение на „най-майсторското“ управление на коронакризата у нас, картината която представя долната таблица, изобщо не е толкова оптимистична, колкото я рисува Бойко Борисов в пропагандните си изблици по Фейсбук.

Както се вижда, рано е за празнуваме по ресторанти, барове и нощни заведения. Както и да се разделяме с маските, социалната дистанция, дезинфекцията и дисциплината. В противен случай ни чака дълъг локдаун, от който ресторантьорите няма да са единствените губещи.

Но не опозицията у нас, а „приятелят Тайпи“ нанесе най-жестокия удар върху претенциите за изключителност на Бойко Борисов. В словото си при колективното откриване на учебни съоръжения на валийството в Анкара, президентът Реджеп Тайип Ердоган каза: „В този момент Турция е страната, която най-успешно в света провежда имунизацията. От вчера достигнахме 7,5 милиона ваксинирани. Няма разхлабване, даже предприемаме нови усилвания на ограниченията. Защото ако допуснем каквато и да било мекушавост и се провалим, трудно ще можем да се измъкнем изпод развалините. И ще платим висока цена за това“. („Миллиет“/24.02.2021). Впрочем, на 23 февруари в Турция бяха направени 123 734 теста за коронавирус, от които 9107 се оказаха положителни. А броят на починалите за едно денонощие беше 75 души. На същата дата у нас бе регистриран рекорд за 2021 г. от 1925 заразени и 79 починали от COVID-19. Турция има население 84 млн.души, а България около 7 млн. души. Е, не е ли прав Ердоган да се обявява за по-успешен от Борисов?


 


Страница 1 от 393