Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално:

"Нова Зора" - Брой 31 - 4 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 32 - 11 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 33 - 18 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 34 - 25 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 49 - 8 декември 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 50 - 15 декември 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 5 - 2 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 6 - 9 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 7 - 16 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 8 - 23 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 9 - 2 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 10 - 9 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 11 - 16 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 12 - 23 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 13 - 30 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 14 - 6 април 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 15 - 13 април 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 16 - 20 април 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 17 - 27 април 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 18 - 11 май 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 19 - 18 май 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 20 - 25 май 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 21 - 1 юни 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 22 - 8 юни 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 23 - 15 юни 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Каталожният номер е 311 в каталога на Български пощи.

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

ЗА ТУРСКАТА И БЪЛГАРСКА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ

Е-поща Печат PDF

Изминалата седмицата привлече вниманието на българската общественост с две събития, от които българската държава почти отсъстваше, но се оказа главно действащо лице. От една страна оповестените от Съединените американски щати санкции по т.нар. Закон „Магнитски“ за извършени корупционни действия срещу обявените за олигарси български граждани – Делян Пеевски, Васил Божков и приобщения към тях Илко Желязков, и от друга страна късно откритата от медиите информация за тридневното посещение на Мустафа Карадайъ, председател на ДПС, в Турция. Последиците от оповестените от САЩ санкции по закона „Магнитски“ няма да коментираме, тъй като по наше мнение американското законодателство не може  да има пряко приложение в друга самостоятелна, суверенна и независима държава, каквато би трябвало да е България. За съжаление начинът, по който бяха оповестени публично наложените от САЩ мерки по Закона „Магнитски”, без предварителна координация с българското правителство, оценяваме като неуважение и пряко вмешателство във вътрешните работи на суверенна България, съгласно нормите на действащото международно право. Още по-скандална и обидна е реакцията на българското правителство, което без правно основание, съобразено с българското законодателство, състави „черен списък“ на лица и фирми, попадащи в обхвата на наложените от САЩ санкции, прилагайки пряко американския Закон „Магнитски“ на българска територия!

Що се отнася до посещението на председателя на ДПС Карадайъ в Турция, новината бе поднесена на българския читател чрез следното негово заявление, направено по време на среща с председателя на Великото национално събрание на Турция, турския парламент, Мустафа Шентоп: „Тази земя (има се предвид България)  е нашата земя. Ние не сме емигранти там. Турция е нашата майка  родина. Останахме след Османската империя.  Нашата битка е да защитим нашата турска идентичност, в защита на нашите език, религия и традиции (обичаи).“

Изказването налага коментар по няколко въпроса, какъвто ще се опитаме да предложим като българи, които нямат съмнения досежно своята българска самоличност и принадлежност. Вниманието на българските медии и коментатори бе основно ангажирано с предполагаемото съдържанието, което Карадайъ влага в понятието родина, декларирайки в две свързани изречения следното: „Тази земя, (визирайки България), е наша земя“. „Турция е нашата майка родина“.  Опитвайки се да вникнем в смисъла на казаното, елементарната логика налага извода, че според Карадайъ „нашата земя България“ е част от „нашата майка родина – Турция“. Разбира се би могло да се възрази, че понятието „родина“ не е еднозначно, че то би могло да бъде родното място на дадено лице, държавата на неговото постоянно местожителство или държавата, приютяваща етноса, който основно я обитава? Какво точно е имал предвид Карадайъ е предмет на спекулации, но повечето от тях ни тласкат към извода, че Турция е родното му място, макар да е роден в България и, че не е българин, а турчин по право, което черпи от Османската империя, от която България е била част, и която по смисъла на изказаните мисли, продължава да бъде съставна част и ще остане такава докато в нея живеят хора, които  се самоопределят като „турци“.

Въпросът какво правят в българския парламент, такива остатъци от Османската империя, е не към Карадайъ, а към българското правителство, към българските управляващи и партийни дейци. Отговорът на Карадайъ е ясен и недвусмислен – той и неговото обкръжение защитават турската си идентичност, език и религия и интересите на родината-майка – Турция. Къде? С работата си в България и в българското Народно събрание, чието предназначение, като висша законодателна инстанция в страната, е да създава закони, които да съдействат за отстояване и защита на българските национални интереси и да създават условия и предпоставки за осигуряване просперитета и благоденствието на българския народ и държава!

В Турция Мустафа Карадайъ бе придружен от заместник-председателя на ДПС Ахмед Ахмедов и евродепутата Илхан Кючюк. Качеството, в което тази група български политици пребивава в Турция създаде трудности за наблюдателите да се ориентират за целите на посещението и лицето или институцията, на чиято покана се отзовават. Съобщение на централата на ДПС оповести, че делегация, водена от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ е на официално посещение в Р. Турция. Според това съобщение става дума за партийна делегация, на официално посещение в Р. Турция, без определен домакин – политик, държавна или партийна институция.

БГНЕС на 4 юни 2021 г. съобщава, че Мустафа Карадайъ бил заминал за Турция по покана на Ердоган. Посещението не е било обявено от турските медии.

Официално съобщени в турските медии от 6 юни 2021 г. информира, че Реджеп Ердоган е приел делегация на ДПС и е разговарял с „българско-турски политик“. Представено по този начин съобщението потвърждава единствено факта, че се касае за делегация, пребиваваща в Турция по неизвестно чия покана, чиито ръководител Карадайъ е „българо-турски политик“, оставяйки на читателя или на всевишния, да определи на какво основание Карадайъ е обявен за български политик и на какво основание - за турски политик. Независимо от отговорите на тези въпроси, те подсказват  целта на срещата – представяне на доклад от Карадайъ в качеството му на български политик и отчет в качеството му на турски политик на главнокомандващия Ердоган. И резултатът не закъсня.

По време на среща на Карадайъ с Мевлют Чавушоглу, министър на външните работи, последният заяви: „Срещнахме се с нашия приятел от ДПС Мустафа Карадайъ и делегация от България. Винаги сме с нашите сънародници, които са мостът между Турция и България“. Очевидно е, че подкрепата, която Турция щедро обещава на „българската делегация“ е за укрепване на моста между двете държави изграждан от „сънародниците“!

В качеството си на български политик, изграждащ образа на България пред турските си домакини, Карадайъ заявява: „В нашата страна е забранено да се прави пропаганда на майчиния турски език, дори се налагат глоби. Ние не сме емигранти. Турция е нашата родина, България е нашата земя…“ Трудно би могла по-ясно да се формулира заявката за въвеждане на турски език като официален говорим и работен в България. Това е претенция, заявена от действащ български политик, за легализиране на турския етнос като държавно-творен в България, подобно на албанския в Македония, и за признаване на родения в България етнически турчин и за гражданин на Турция, на основание, че е останал да живее в България, която е негова земя, в качеството си на поданик на Османската империя. Официално обявената цел на този правен абсурд е съхраняване на турската идентичност, език, религия и традиции на неизтеглилите се своевременно с Османската войска и администрация османски поданици след освобождението на България и противодействие на процесите на интеграция на българските граждани. Към подобен извод ни насочват и обсъжданията за въвеждането на турски език в българските училища, като свободно избираема дисциплина, при които Карадайъ е цитиран да казва: “Това е много сериозен проблем. Смятаме, че ако се установи сътрудничество между образователните министерства на двете страни, това може да спомогне за решаване на проблема с учебниците на турски език за нашите училища, тъй като имаме сериозни трудности. Нашето поколение ги изпита на гърба си, дано новите поколения не се сблъскат с тях“. Единственият извод, който бихме могли да направим от това изявление е, че то формулира политиката, която ДПС и неговите вдъхновители в Турция провеждат в България: въвеждането на преподаване и образование на турски в българските училища, което да мотивира и укрепи нежеланието на т. нар. „турци в България“ да изучават и да се образоват на български език. Това е демонстрация на отказ от участие в работата на българските държавни и обществени институции, стъпка към искане за създаване на обособени държавни институции, обслужващи турците на турски и крачка към възраждане по българските земи на порядките от Османската империя. В традициите на неоосманизма през 1980 г. президентът Кенан Еврен възстанови задължителното религиозно обучени в училищата. Религията видимо се връща в политическия живот на страната. Турският историк Йекран Тюркилмаз припомня, че Турция и днес предявява териториални претенции към почти всички свои съседи – Армения, Ирак, Сирия, Гърция, Кипър… Добре е българите никога да не забравят това!

С цел ефикасно и бързо възстановяване на порядките във възраждащата се Османска империя, делегацията на ДПС получава ясни инструкции по време на срещите си с висши действащи политически дейци и ръководителите на четирите политически партии: Партията на справедливостта и развитието, чийто лидер е Ердоган; опозиционната Народно-републиканска партия, Партията на доброто и Националистическата партия на Девлет Бахчели, чиято младежка организация са „Сивите вълци”.

Домакинът Ердоган съветва: ДПС да има повече депутати в българския парламент! Карадайъ бърза да го успокои: очакваме над 50 хиляди гласа от Турция и около 30 депутати в следващото Народно събрание! Председателят на Великото национално събрание на Турция, Мустафа Шентоп, поискал от България да предостави „улеснения“ за гласуване с турски паспорти в България и обещал да осигури необходимите условия за спокойното упражняване на правото на вот от гласоподавателите в Турция с българско гражданство. „Нашето желание е гражданите от турски произход в България да се ползват с правата на равноправни граждани“. Равноправие на гражданите в България е конституционно гарантирано, то е основно човешко право, обвързано със задължението да се зачитат правата и на другите. Това което Конституцията не може да гарантира е равнопоставеността в отношенията с други държави, в случая с Турция. Поради исторически сложили се обстоятелства България е преживяла 500 години турско робство и продължава да прочиства дробовете си, от времето на Освобождението през 1878 г. до днес, от останалите по българската земя, след оттеглянето на колониалните османски войски, неориентирали се своевременно турци. Паразитиращите по българските земи остатъци от Османската империя вместо да напуснат и се приобщят към сънародниците си отвъд Босфора, продължават да живеят с мисълта за възстановяване на турския колониализъм на Балканите!

Това няма да се случи, въпреки грубата демонстрация на неуважение, проявен от политическата върхушка на съвременна Турция по време на отдаване почит на основателя на Република Турция, Мустафа Кемал Ататюрк, от делегацията, водена от Мустафа Карадайъ, при полагането на венец пред гроба му в мавзолея в Анкара. Всъщност това бе първата проява след пристигането в Турция на делегацията на ДПС, с която обяви присъствието си. Организацията по полагането на венец бе изцяло организирана от домакините, по правилата на официалния държавен протокол, предвиден за посещения на държавни глави. Разбира се една такава проява трудно би могла да се приеме за проява на уважение към България и нейния държавен глава. Но сериозно ни безпокои подтекста, на фона на организираните по време на тридневното посещение в Турция на Карадайъ срещи, проведените разговори и нескритите намеци, призиви и изразени очаквания на домакините за участие на ДПС в политическия живот в България на най-високо ниво. Не успяхме да прочетем надписа на панделките на венеца от чие име се поднася, но не се съмняваме в увереността на турските домакини, че жестът е израз на признателност от бъдещите управляващи турската провинция България.

Какво се очаква от българските политици в отговор на тази агресивна, колониална по същество политика от страна на нашия уважаван съсед, Република Турция? Приемането на законодателни, административни и практически мерки за:

Незабавна забрана на двойното гражданство за турски граждани. Двойното гражданство в Турция е забранено. За „сънародниците“, „петата турска колона в България“ се прави изключение и се допуска двойно гражданство. България не се нуждае от изключения!

Отказ от провеждане на разговори за промяна на българската образователна система и въвеждане изучаването на турски език в държавните училища.

Постепенно освобождаване на българската администрация от лица, изповядващи различна от българска идентичност.

Договаряне на обща стратегия с непосредствените български съседни държави – Гърция, Македония, Сърбия и Румъния за противопоставяне на опитите за възраждане на Османските порядки на Балканите.

Незабавна забрана на ДПС като антиконституционна партия, създадена на етническа и религиозна основа; Подкрепата за дейността на ДПС от други политически субекти да се инкриминира като дейност насочена срещу сигурността и независимостта на суверенна България. Това се налага от обстоятелството, че докато ДПС развива легална дейност в България е непрофесионално да се квалифицира дейността на членовете и симпатизантите му като държавна измяна, каквито идеи се лансират. Карадайъ и неговите съмишленици открито декларират, че са турци, че родината им е Турция, че отстояват нейните интереси и че с действията си не нарушават българското законодателство, тъй като нямат професионални задължения или ангажименти да защитават интересите на България. И това ще продължи докато на ДПС се предоставят улеснения и условия да развива разрешена от българския закон дейност.

В светлината на така предлаганите мерки се налага спешно да се изработи политически защитима и правно-обоснована позиция на българската държава по въпросите на отношенията Европейски съюз – Турция.

Бихме приветствали положителни и отрицателни коментари и отзиви по изложените от нас факти и обстоятелства и предложени мерки и политически тези. По засегнатите въпроси България се нуждае от мнението на колкото се може повече от своите граждани.


11 юни 2021 г.


 

С ПЕСНИ ДО СЪРЦЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

В тези трудни времена на пандемията „Ковид 19“ и икономическите проблеми в национален мащаб, един  фестивал на патриотичната песен със знаковото име „Отечество“ в Плевен, събра вдъхновенията и артистичните страсти на стотици жени и мъже и много деца, в двора на Регионалния исторически музей.

За десети път общинската организацията на ПП „Нова Зора“ в града  пое отговорната задача да осъществи не конкурс-надпяване на млади и стари люде от цялата страна, а тържество на непресекващия вокален и хореографски талант на България.

Фестивалът срещна за пореден път хора, петимни за искрено общуване с музиката, забравили за малко личните си грижи и проблеми, протегнали души към орисията на Отечеството.

След като Евгения Иванова, председател на ПП „Нова Зора“ в града обяви фестивала за открит и сцената беше превзета от фолклорния танцов ансамбъл „Шопско настроение“ с ръководител Пламен Дограмаджиян. Децата – истински артисти, изиграха „Пиринска четворка“ и „Пазарджишка копаница“ и поведоха тържеството напред.

След това се появи една великолепна певица и актриса - Раиса Полякова, руска магьосница, която изпълни със страст и артистичен огън „Калина красная“ и българската песен „Богатство“.

След нея, един изключително талантлив вокалист, композитор и автор на песни и текстове, Красимир Кунчев, известен бард, вкара в „Среднощния експрес“ и „Хайдушката песен“ любителите на автентична съвременна музика – социално ангажирана, злободневна и динамична.

Когато той приключи, започна истинският ход на фестивалната програма. Състави и индивидуални изпълнители от цялата татковина заредиха с настроение и дарба зрители и очакващи реда си вокалисти.

Състави от Русенския край (с. Долно Абланово), от Шуменско (гр. Нови пазар), от Пазарджишко (гр. Стрелча), от Горна Оряховица (Мъжки вокален състав, многократно награждаван), от Ловешко (гр. Луковит и Угърчин), от Плевенските простори (гр. Белене, гр. Славяново, гр. Гулянци, с. Подем, с. Коиловци, с. Сухаче, гр. Левски, с. Върбица, с. Телиш, с. Шияково) и, разбира се, Плевен, в десетки превъплъщения на местни изпълнители.

Незабравими ще останат прекрасните певчески прояви на вокалната група от с. Сухаче с ръководител Крум Ефремов. Те заслужиха първото място с чудесния изпълнителски талант, оригинална звучност, заслуга на ръководителя им. Хвала на тези отлични певци!

Имаше и участници от Бургаския край. Отдавна неповторимият състав Група за морски патриотични песни „Катерник“, облечени с автентичните униформи - мъже и жени, представят оргиналната песенна мощ на морските хора.

Не бих пропуснал индивидуалните изпълнители, участници във Фестивала на патриотичната песен. До утвърдени певци и певици, познати от предходни прегледи, силно впечатление направиха две момичета от Луковит, първо като дует при фолклорна формация „Дилянка“, а след това като индивидуални изпълнители. Трудно ще бъдат забравени техните песни „Дунаве, бели Дунаве“ и „Георги на Рада думаше“. Запомнете техните имена на бъдещи вокални фаворити: Велизара Ангелова и Видиан Данаилова. Специални поздравления и за опитния „състезател“ Петко Грамчев.

Истинско вокално чудо стана Христина Веселинова – индивидуална изпълнителка от гр. Левски. Нейната песен „Яничери ходят, мамо“ трогна и жури, и публика. Тя е победителката във фестивалната програма. Нейното първо място обещава хубаво музикално бъдеще.

След осемчасовата феерия на български гласове, повели прекрасните песни на България, нека да благодарим на г-жа Евгения Иванова, която сътвори  изключителните усилия и неизчерпаемата енергия да направи от песенния фестивал в Плевен, една топла патриотична преградка за Отечеството ни!


 

ОТ НИНЕ ДО ВЕКА!

Е-поща Печат PDF

Когато през 1989 г. прочетох краткото есе на Цветан Тодоров, отпечатано за първи път в бр. 20 на „Летер Интернасионал“, през същата година, и приложено като послеслов към знаменитата книга на Джорд Оруел „1984“, не предполагах, че с такава упоритост животът ще повтаря неговите прозрения. Книгата на Оруел излезе в „Профиздат“, а директорът на издателството – Никола Радев, въпреки все още незабравените по онова време перипетии  на стихосбирката ми „Хляб“, станала обект на просветеното внимание на Държавна сигурност, настоятелно ме бе поканил година по-рано да предам ръкописа на бъдещата си книга, която за съжаление се появи чак през 1990 г., когато котелът на интелектуалните и политически страсти бе нагрят до пръсване и почти никой не се интересуваше от поети и поезия.

Споменавам това не защото „Ризница за голо тяло“ остана значим факт само за моята биография, а защото по-важно от всичко бе биографията на времето, когато на „масите“ предстоеше „да изберат универсалисткия път“, който според Жулиен Бенда, както пише Цветан Тодоров, е пътят на демокрацията. И докато според Оруел „действителността съществува само в човешкото съзнание и никъде другаде“, някой изглежда ще да е пожелал да аранжира в главите на „пролите“ нагласите за главното, което предстоеше: големите политически лъжи! Чрез тях, но вече по новия „универсалистки път“, предстоеше да се придобива Властта, която, разбира се, щеше да донесе свободата и да направи живота ни щастлив. Същевременно на демокрацията, пристигащга по този „път“,  се възлагаше да мултиплицира в широкото читателско съзнание греховете и похватите на отиващия си тоталитаризъм.

Но Властта винаги е имала необходимост от слуги. Това за „знаещите“ не бе никаква тайна и за това техният стремеж винаги е бил: „Да станат съветник на Господаря“!

И „знаещите“ ставаха. Те по-добре и от Господаря си знаеха, че Властта при тоталитаризма може да е тотална, но пред демокрацията тя е всеобхватна. И че само илюзията за свобода е някак по-релефна.  И с готовност приемаха освободените щатове за илюзионисти, при все че не се съмняваха какво предстои и какво ще се случи с живота на народа.

И за разрухата знаеха. И за вълчия нрав на задаващия се свят, знаеха. Но въпреки това задаваха възторжен тон и площадите бучаха от „Последен валс“ и прииждащото „тържество на демократичните ценности“. За „знаещите“ страданието или убийството на цял един народ бе само набор от думи, словесен пейзаж от някаква „конспиративна теория“. В своето усърдие те безпогрешно разпознаваха около себе си несъгласните и неподвластните на илюзии и бързаха да ги посочат с угоднически пръст: „Хванете, тогоз!“

И Господарят взимаше мерки – внсеобхватни, както се полага при демокрацията. Той имаше по-особена тояга и тя не беше откровения „аргументум бакулиум“ на тоталитариста, защото имаше кадифен калъф. В ръцете с кадифени ръкавици на Господаря, хватката ставаше още  по-желязна и безмилостна.

Господарят обаче притежаваше и друго особено качество – помнеше като слон! Но в гигабайтите на неговата памет никой не е откривал записан случай, подобен на онази, макар и спорадична волност на тоталитариста, който понякога можеше и да прости, и да прояви великодушие.

Господарят имаше неизменния нрав на гепард, който довчера „бе решавал всичко с един удар на лапата“. Той бе добър ученик на барон Ди Лампедуза и знаеше, че „всичко трябва да се промени, за да си остане същото!“

Цветан Тодоров пише, че „знаещите“ „се опитват да достигнат до Властта единствено благодарение на интелектуалните си качества“.


И уточнява, че „само тези, които не са виждали труп могат да възпяват „необходимите убийства, както правеше Одън през 30-те години“.

Тази мисъл твърде дълго занимаваше съзнанието ми, докато наглата откритост на примера не ме приземи и отрезви. В Русия, по повод на неминуемите жертви на Гайдаровската „Програма за 500 дни“, Анатолий Чубайс беше казал: „Щели да умрат 30 милиона! Е, други ще се родят!“

Анатолий Чубайс беше от „знаещите“, за които пишеше Цветан Тодоров. И аз се заоглеждах какво правят „знаещите“ у нас. Те „демонтираха системата“. И може би защото мащабите у нас бяха по-дребни, „изпариха“ се „само“ 1 млн и 900 хиляди души – 21% от населението на България! Това обаче остана в тайна цели 30 години, чак докато през април 2019 г. ЦРУ публикува доклада си за демографското състояние на държавите.

Днес, с горест можем да констатираме, че на границата на миналия и на този век, България и народът ни бяха победени от „знаещите“. Не знаем обаче дали са информирали Господаря за причината, която доведе до този мор? Не е ли знаел Луканов до какви резултати ще доведе „Програмата Ран-Ът“, когато я поръчваше? Не знаеше ли това Втори адвокатски колектив, когато писа и приложи законите за разгромяване на селото и селското ни стопанство? Демокрацията открито придобиваше характер на ликвидация не само на материалните активи. Тя беше ликвидаторския дух на времето.

Не знаеше ли това Командирът, когато неговото правителство изрина като с булдозер над 2200 фабрики и заводи? И когато той, икономистът, убеждаваше с врели-некипели народонаселението, че „икономиката е възможна и без производство“.

Не може да му се отрече на Иван Костов, че определи ДПС като проклятие и, че го беше натикал в ъгъла, но разбираше ли той дали укрепва държавността, когато разреши двойното гражданство на изселниците в Турция или тъкмо обратното? И когато нареди на парламентарното си мнозинство да ратифицира Рамковата конвенция за малцинствата?! Когато неговият министър на труда и социалната политика Иван Нейков, съсипа пенсионната система на България, а д-р Игнатов погроми здравеопазването?

Днес „лаборантът“ Костов само препрочита журнала на маркираните конвулсии на държавата ни и се стряска от реабилитирането на думата „народ“. Може би защото експеримента все още не е приключил.

Знам че всичко изредено дотук е история. И че тя се е състояла и нищо вече не може да се върне назад. Знам че списъкът не е пълен и, че въпросите на днешния ден не са по-малко тревожни: разрушаването на семейството като основна клетка на обществото; налагането на „другостта“ в отношенията между мъжа и жената; инцестът, кръвосмешението, педофилията, гей-парадите... Всички тези и не само тези „екстри“ бяха немислими в живота ни. Днес те са все по-осезаема реалност. Ужасяващият „Прозорец на Овертон“ със все по-голяма лекота прави и немислимото възможно. Накъде върви светът,  какво ще стане с децата ни? Накъде върви България, която покорно „транспорира“ закони и директиви, в името на щастието, свободата и благополучието? И „знаещите“ отново не казват докъде ще ни доведе това!...


Знам и разбирам, че императивите на времето, и всеки пореден хегемон, винаги са налагали съответните азимути и посоката на българския път в историята. Но такова чудо никога досега не е било. Днес Оруел е все по-неопровержим: „свободата е робство“; „невежеството е сила“. А вече ни заставят да вярваме, че и „войната е мир“!

Розата на геополитическите ветрове и подводните течения на интереси и влияния винаги са разкъсвали стремежа за народно единение, възмогване и свяст, и са обезсилвали всеки порив в националното самосъзнание, който е целял да бъде спазван Законът за самосъхранение на нацията и първородството на националния интерес, които са необходимото и незаобиколимо условие за пребъдването на българската държавност. И на народа ни.

А нима превръщането на България във фронтова държава с Русия днес не е самоубийство и кой и защо твърди, че това е  националният интерес на народа ни?! И въпрос на интелектуална недостатъчност ли е отсъствието на Национална доктрина на България? И дали е случайно това? Защото не е далече времето, ако си спомним Вапцаров, когато „като на животни в клетка ще святкат очите ни жадно“, но дали ще съумеем да измолим „пощада“!

Споменатият по-горе поет Уистън Хю Одън бе написал стих подобно на резолюция:  „Историята към победените може да каже „уви“, но не може да помогне, нито да прости“. А както се знае, Всичко е в Божиите ръце. И прошката, и пребъдността на всяко човешко дело, и силата на суверенната воля за Отечество.

Дядо ми, някога все повтаряше за мен непонятното: „Сине, с ум се бия!“. Повтаряше го когато не можеше да разреши житейските ребуси, които го гнетяха.  Днес и аз все по-често си припомням неговите терзания и все по-осезаемо разбирам, че не мога да намеря отговора, но и че не мога да мълча. Затова връщам лентата на годините назад и се питам: къде сбърках? Защо не съумявах да отворя очите на хората, нито за злото, нито за доброто, което идваше срещу ни или безвъзвратно си отиваше? Не бях ли честен, ведно с моите другари, когато предупреждавахме, че „Ако подкрепиш Бойко, получаваш Костов“. И че ако той спечели България – губи!

Не смогнахме обаче да се възправим срещу разрушителните енергии на разпада, на инертността и разрушението. Без благодат наистина нищо не се случва. И ако това е заради греха, че не можехме и не можем да простим на врагове и на майкопродавци, нима има отговор въпроса трябва ли да ги обичаме, щом не смогваме да отвърнем очи от суховеите на безхаберието, което още на корен изсушава всяка надежда? Ами блудните деца на България! – и прокудените, и заблудените? Как и с какво да стоплим душите им, за да смислят, за да помнят и да не забравят, „гробът бащин, плачът майчин“? И тази земя отредена по волята на предците ни и благословена от Бога за хляб и вечен дом на българския род – как да прежалим? Питам, защото не зная къде свършва новото предателство на „знаещите“. Питам, защото пак е мор, а „в гърди, ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди!“

А е време за мъжка воля и юнашка сила!

За възправяне е време.

За чест и свяст, за България – от нине до века!

Помагай, Господи!


 

ДА ТЕ ПОКАНИ ХЕРО МУСТАФА

Е-поща Печат PDF

Каква мътна вълна вдигна в тресавището ГЕРБ съобщението от Вашингтон, че Министерството на финансите на САЩ налага санкции по закона „Магнитски“ върху шестима български граждани и десетки фирми, подхранващи ендемичната корупция в България! Макар че в доклада на американския финансов департамент бяха посочени имената на олигарсите Божков и Пеевски, на бившия заместник-министър на земеделието Александър Манолев и на заместник-директора на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков, една констатация накара герберските „калинки“ да се разхвърчат, като при пожар. А именно, че олигархът Божков бил подкупвал висши държавни служители и „действащ политически лидер“.


Не се иска голямо въображение, за да се сетиш, че един хазартен бос няма да тръгне да подкупва лидер, който няма властта да му спести 700 милиона лева дължими данъци. Естествено, срещу съответната „такса спокойствие“, предавана на тогавашния финансов министър Владислав Горанов чрез пиарката  на „Лидера“ Севделина Арнаудова. В изявление от Дубай, където емигрира, Божков посочи и конкретния размер на тази такса - 67 милиона лева.

Вече бившият премиер и настоящ несменяем лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, се кълне, че ГЕРБ не са взели и стотинка от Васил Божков, но фактът, че говори в множествено число е озадачаващ. Защото не казва, че лично не е взел нищо от олигарха в изгнание, и говори за стотинки, а не за милиони. Ако съпартийците му не са взели и стотинка, дали със същото презрение биха отхвърлили десетки милиони лева подкупи? Нали още от времето на Римската империя

парите не миришат?

Колко му е срещу съответния паричен „подарък“ държавата на Бойко Борисов да е осигурила на „правилния“ олигарх спечелването на апетитни обществени поръчки, финансирани с европейски или бюджетни средства! Днес лидерът на ГЕРБ не помни да е вземал пари от Божков и Пеевски, но си спомня, че Божков му се бил обадил да го уведоми, че е отказал да помогне на Мая Манолова. Ерго и тя не е взела стотинка от хазартния бос. Но е доказано, че самият Борисов е пушил пури, подарени му от Божков. И че е играл на карти с представители на подземния свят.

Няма как с корупционната афера да се свърже Корнелия Нинова, понеже БСП не е управлявала през нейния председателски мандат. А пък Александър Паунов, лидерът на БКП, с когото Божков е разговарял от Дубай по време на миналогодишните протести, никога не е имал и най-малката възможност да му услужи с нещо.

Що се отнася до ДПС, техният почетен председател Ахмед Доган си има собствен олигарх – Делян Пеевски, така че не се нуждае от подкупите на Божков. Въпреки че и „най-щедрият дарител“ Пеевски беше ударен от санкциите на САЩ, ДПС обяви, че застава зад неговата лична позиция (на отхвърляне на обвиненията в корупция, б.р.). А партийна делегация на движението, водена от номиналния лидер Мустафа Карадайъ, замина за Турция да се жалва на президента Реджеп Тайип Ердоган „по негова покана“. Както пише турският всекидневник вестник „Миллиет“ (07.06.2021), делегацията е била приета от Ердоган в кьошка „Вахдеттин“, квартал Ченгелкьой на Анкара. Срещата била закрита за представителите на медиите, което подсказва, че на нея са се говорили неща, дето не са за всички уши. Делегацията на ДПС е провела срещи и с представители на различните политически партии. Според вестник „Миллиет“ (05.06.2021), Куртулмуш е казал: „Българските турци са циментът, който укрепва отношенията ни“. Не е изключено от Ердоган да е било поискано застъпничество пред Джо Байдън с оглед на предстоящата среща на двамата президенти. А в замяна Ердоган е поискал по-добро представяне на ДПС на предстоящите извънредни парламентарни избори на 11 юли, обещавайки и подкрепа от страна на изселниците от България, притежаващи двойно гражданство.

След срещата си с Ердоган Мустафа Карадайъ е дал интервю за Анадолската агенция, в която заявил, че Турция е „анаватан“, (майка родина, б.р.) на турците в България, където те не са имигранти, а водят борба за защита на своята турска идентичност, култура и мюсюлманска религия“. Интервюто предизвика бурни реакции в България и президентът Румен Радев призова лидера на ДПС да преосмисли понятието Родина, като си спомни пред кого и каква клетва е положил. Междувременно, на 8-ми юни, турският всекидневник вестник „Джумхуриет“ публикува коментар на Али Сирмен, посветен на перипетиите с руската ПВО система С-400, която правителството плати, внесе, но не я задейства от страх пред американските санкции.

Коментарът е озаглавен така: „Акъл, колкото на Аксарайска маймуна“. Бабата на автора му разказвала, че в началото на 20-ти век в град Аксарай, днес 460-хиляден областен център в Централен Анадол, докарали една маймуна. Веднъж някой подхвърлил на маймуната необелен орех и тя го нагълтала цял с черупката барабар. Но, когато се напънала да ходи по голяма нужда, орехът й съдрал задника. След този инцидент, когато хвърляли орех на шебека, той първо го премервал на задника си, преди да го нагълта. Изводът е, че преди да глътнеш нещо, трябва да си сигурен, че ще можеш да го изходиш. Ерго и Мустафа Карадайъ трябва да държи сметка за последствията от своето престараване да се хареса на Турция, която за европейците е по-голяма заплаха от Русия и Китай. Американските санкции срещу олигарха Делян Пеевски, бивш депутат на ДПС, олющиха евроатлантическия лак от фасадата на движението и нищо чудно Карадайъ да сподели съдбата на Лютви Местан.

Другите съдружници на Борисов и ГЕРБ в управлението на България - ВМРО и НФСБ също получиха шамари заради аферата с паспортите, но те са прекалено дребни, за да бъдат уличени във връзки с Васил Божков или Делян Пеевски. Като вицепремиер на Борисов, преди майките на деца с увреждания да го прогонят от поста, Валери Симеонов се заканваше „да изчегърта“ ДПС от властта, но воюваше не с Божков и Пеевски, а с Кирил Домусчиев заради неизпълнените от него задължения при приватизирането на Български Черноморски Флот.

Президентът Румен Радев също е извън подозрение, понеже не е „действащ партиен политически лидер“. Той е със силно ограничени правомощия, за разлика от Борисов като премиер, и само в ситуации като днешната упражнява управленски функции посредством назначеното от него служебно правителство. Но докладът на американския финансов департамент не визира краткия  двумесечен период до изборите на 11 юли, а 11-те години управление на Бойко Борисов и ГЕРБ с различни коалиционни партньори.

Така че

въпросът „Кой?“, може да се смята за решен.

Т.е., бастунът на Чичо Сам вече си е избрал чия гърбина да рендоса. Но още не се е родил гербер, който да повтори подвига на оня естонски министър, нарекъл Джо Байдън „корумпирана стара чанта“, след което да хвърли оставката си. Поводът за тази му реакция беше натискът, оказан от Байдън като вицепрезидент на Обама върху украинския президент, за да уволни главния прокурор, разследващ злоупотребите в енергийната фирма „Борзима“. Същата, от която синът на Джо Байдън, Хънтър, получаваше заплата като задочен член на борда на директорите. Мълчи и бившият заместник-министър на външните работи, той и лидер на „Младежи ГЕРБ“ Георг Георгиев, който обяви за „лично мнение“ констатациите на двама члена на Сенатската комисия по външните работи на САЩ за ендемичната корупция и подчиняването на законодателната, съдебната и медийната власти у нас на изпълнителната власт. Дори подчерта, че единият е бил разследван за корупция в САЩ. Вместо това, от ГЕРБ организират брифинг след брифинг, на които обвиняват президента и служебното правителство в „преврат“, „чистка“, „реваншизъм“, „обслужване на руски интереси“, „зависимост от Божков“ и други смъртни грехове.

Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“.

На брифингите и срещите с младите гербери, които някои шегобийци във фейсбук оприличиха на „сбирки на анонимните алкохолици“, Борисов, Дончев, Захариева, Биков, Митов и други „говорещи глави“, уверяват, че американските санкции засягали лица, които нямали нищо общо с „божеството“ на ГЕРБ Бойко Борисов. Последният се скъса да се кълне и кръсти, че не е имал нищо общо нито с Божков, нито с Пеевски, с когото се бил срещал само по проблеми на смесените райони. И че е пипал кюлчета злато само веднъж и то в трезора на БНБ. Ерго, златните кюлчета и банкнотите от по 500 евро в чекмеджето на нощното му шкафче в правителствената резиденция в Бояна ги е внесла в дамската си чанта някоя Мата Хари, чието име той не казал дори на Прокуратурата. От джентълменство, така да се каже, понеже не бил сигурен коя точно от гостенките му го е „сготвила“. Решението на финансовото ведомство на САЩ да приложи закона „Магнитски“ срещу българските корумпатори и корумпирани не го било изненадало. Нещо повече, ден преди санкциите да бъдат оповестени, го поканила в резиденцията си посланичката на САЩ Херо Мустафа. С нея провели невероятно приятелска, мила и работеща среща, каквато хем не е имало преди, хем всички срещи били такива. Най-важното, домакинята не направила ии най-малък намек за корупцията при управлението на Борисов. Ей това ни кара да предполагаме няколко неща.

Първо, че Нейно превъзходителство не е била уведомена за предстоящото налагане на санкции на българските корупционери, понеже тя беше назначена за посланик от Доналд Тръмп. Ако Държавният департамент и Белият дом крият от нея такава информация, значи трябва да си стяга куфарите.

Второто ни предположение е, че г-жа Херо Мустафа няма никакво доверие на Бойко Борисов, щом не го е предупредила за задаващата се буря. Т.е., въпреки прегръдките, с които той се опитваше да я преметне, че строи интерконектора с Гърция със същия плам, с който прокара газопровода „Турски поток“ до сръбската граница, Борисов вече не е човекът на Вашингтон в България. Язък за „разплитането“ на руската шпионска мрежа, с която ГЕРБ се гордеят, все едно че са пратили човек на Луната или на Марс.

Що се отнася до гостуването на Борисов в американското посолство, ние помним

друга една среднощна „покана“

през февруари 2013 г., след която Борисов хвърли оставката на цялото правителство. А само ден по-рано уверяваше, че няма да подаде оставка за кефа на Доган и Станишев. Така че ако Борисов не се беше главозамаял от „успехите“, щеше да знае, че САЩ нямат вечни приятели, а вечни интереси. И че тези интереси не се свеждат до предплащането на половин ескадрила изтребители F-16 Block 70, преди те да са нарисувани дори. Опитите да Борисов да флиртува с Доналд Тръмп също ще да са били поставени от Джо Байдън в блюдото с греховете. Така че опитите на „Лидера“ да злепостави президента Радев като човека на Кремъл, не минават на фона на корупционните афери, в които неговото управление се удави.

Така или иначе, предизборната кампания за 46-то НС започна и ще продължи на фона на поредицата от скандални разкрития за крупни герберски злоупотреби с европейски и бюджетни средства, взети от българския данъкоплатец. Лично заместник-председателят на ГЕРБ Даниел Митов призна неволно, че управлението на новите му съпартийци е било корупционно, след като обвини служебното правителство, че искало да замени една корупция с друга, своя. И че американските санкции били продължение на „линията на Джо Байдън“ за освобождаване на съюзническите държави от корупцията, внасяна от „враждебни държави“. Гостуването на Борисов в резиденцията на американския посланик Херо Мустафа доказвало, че не той е споменатият от Министерството на финансите на САЩ „настоящ политически лидер“.

Да адвокатства на дявола

се захвана и бившият министър на финансите и здравеопазването Кирил Ананиев, когото Борисов развеждаше като куфар по гори и пътища, за да му съобщава поредната радостна вест, че „Муудис“, „Стандард енд пуърс“ или „Фич“, са повишили кредитния рейтинг на България.

С големи усилия, не без помощта на „калинки“ от НАП, КЗК, Търговския регистър, ДАНС, ДАТО, БОП и Прокуратурата, герберите успяха да издействат напускането на началника на кабинета на вътрешния министър Бойко Рашков, Елена Фичерова. Точно нея намериха да обвинят във връзки с Васил Божков, макар старата ЦИК да я беше заличила от листата на неговата партия „Българско лято“. За разлика от хленчещите шефове в ДАНС Димитър Георгиев и Недялко Недялков, Фичерова си отиде с достойнство. Междувременно герберите удобно забравиха как при ръководството на Галя Димитрова от информационните масиви на НАП изтекоха личните данни на над 6 млн. български граждани, а шефката на агенцията дори не си прекрати отпуска. Сега са се захванали да махат наследника й Румен Спецов, който преди години бил продал своята фирма на човек с криминално минало. Сякаш това ще премахне с магическа пръчка наследените от ГЕРБ безхаберие, корупция и разсипия на народни пари, царящи в БЕХ, АПИ, Държавна агенция „Автомагистрали“, ББР, Агенция „Митници“ или БАБХ. При извършените от служебното правителство проверки, буквално изпод всеки камък изскача корупция. Но в здравеопазването тя е придобила чудовищни, нечовешки измерения. Например в „Александровска болница“, на която професор Костадин Ангелов е бил директор в продължение на седем години, са харчили като за последно. В следствие на което дългът на здравното заведение възлиза на 67 млн. лв., и то е заплашено от фалит. При това, както разкри доцент Александър Оскар, разходите са оправдавани с протоколи от не състояли се заседания на директорския борд. А в бившата Правителствена болница „Лозенец“, превърнала се в монополист в сферата на трансплантациите, са извършени десетки незаконни присаждания на органи от живи донори от Украйна и Молдова, на техни „роднини“ от Израел. За всяка трансплантация в болницата са влизали 20 000 долара. Но нито Кирил Ананиев, нито Костадин Ангелов като министри на здравеопазването, са посмели да бръкнат в това гнездо на корупцията! Що се отнася до Прокуратурата, бившият служебен министър на здравеопазването Мирослав Ненков заяви: „Скандалът с трансплантациите засенчи санкциите на САЩ. Но смятам, че тази прокуратура ще накаже две секретарки и три санитарки!“.

На този фон опитите на професор Ангелов да припише на служебното правителство провала на ваксинацията в България, е

самият връх на наглостта.

Не служебното правителство, а кабинетът  „Борисов-3“ купи огромни количества от ваксината на „АстраЗенека“, понеже е най-евтина. И след като тя беше снета от употреба в десетки страни, стотици хиляди дози у нас ще бъдат изхвърлени, поради нежелание на хората да се имунизират с тази ваксина. Не служебното правителство превърна болниците в ковид-клиники, закрити за пациенти с други заболявания. Не то изведе България на първо място в ЕС и света по смъртност от коронавируса и на последно по процент на ваксинирани граждани. Да не говорим на какъв стрес подложи Костадин Ангелов общопрактикуващите лекари, които трябваше да се „бият”, за да получат по един-два флакона ваксини. Където и да бръкнеш – навсякъде вони на корупция и невежество. И вина за това не носят нито Русия, нито САЩ или ЕС. Макар че от ГЕРБ усилено търсят външен враг, с който да оправдаят собственото си бездарие и алчност.

От екрана на ТВ „Алфа“, лидерът на „Атака“ Волен Сидеров предложи България да наложи ответни санкции срещу Джо Байдън, заради прибраните от сина му Хънтър пари от украинската енергийна компания, с които, според Сидеров, той си купувал наркотици. Може и така да е, но да  благодарим на Белия вожд, че все пак не ни посъветва да обявим война на САЩ, както това направиха в друго време, други маломерници, подобни на него. На тях морето също им беше до колене и малко остана София да бъде превърната в картофена нива. А иначе, Сидеров си е прав. Той винаги може да подкара старата песничка на нов глас. „Ще литнем към Вашингтон“ и като нищо ще разгромим американците. И то със собствените им изтребители F-16 Block-70. Но поне да беше почакал първо да ги произведат. Това че най-бедната страна в Европа финансира военно-авиационната промишленост на най-богатата страна в света, е също един от „успехите“ на управлението на Бойко Борисов, вярна патерица на което бе и „Атака“, под водачеството на „новия Левски“. Бойко поне се надяваше така да си купи индулгенции, и вместо това получи санкции по закона „Магнитски“. Волен пък на какво се надява?! Да не би да има някой, който да му вярва? Свърши се тая „Приказка за лъжливото овчарче“.  Нагледахме се, наслушахме се. Такива съвети и съветници не само патриотичната кауза погромиха, но и това, което днес е България, могат да довършат, ако не бъдат усмирени. Но да се върнем на темата.

По времето на султан Селим Първи, бащата на Сюлейман Великолепни, имало следното проклятие: „Да станеш везир на султан Селим, дано!“. Причината била, че везирите на този султан, наричан още Явуз, т.е. жесток, оставали често без глави. А в днешна евроатлантическа България, след случилото се с шест корумпета и един „настоящ политически лидер“, в проклятие се превръща поканата за гостуване в резиденцията на американския посланик.

О, времена, о нрави!


 


Страница 1 от 417