Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално: "Нова Зора" - Брой 31 - 31 юли 2018 г.

 

Следващият брой на в. “Нова Зора” ще излезе на 4 септември.

На всички читатели на вестника пожелаваме здраве и слънце през август!

 

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

„ВИЗИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ”

Е-поща Печат PDF

Повече държава там, където и когато е необходимо

 

• Слово на Корнелия НИНОВА пред националното

съвещание за обсъждане на

проекта „Визия за България”,

проведено в София на 21 юли, в НДК, зала 3

 

Скъпи другарки и другари,

Дами и господа,

Уважаеми гости,

Благодаря за участието ви в тази национална среща. Тя е начало на един процес, който няма да бъде лек. Днес, ние, българските социалисти, предлагаме нещо различно, което не сме правили досега. Предлагаме нещо ново и като форма, и като съдържание. Досега винаги излизахме пред вас с програма за управление, с алтернатива на ГЕРБ. Днес това е друго – не предлагаме алтернатива на ГЕРБ, а алтернатива на системата, създадена в годините на прехода, за която всички имаме принос.

Днес не се обръщаме към политическите си опоненти, днес ние се обръщаме към народа си. Можем ли да събудим и обединим националната си енергия, да сложим край на прехода и да очертаем хоризонт и друг път за развитие на България?

Имаме ли сили да се освободим от разделението в миналото - българи срещу българи, и да се обединим, ние, българите, за бъдещето около няколко ключови за съществуването ни, като народ и държава, въпроси.

Днес ние не ви предлагаме готови и точни решения, не претендираме, че сме най-умни, всезнаещи и единствени. Не сме. Днес се обръщаме към всеки наш сънародник: чуйте идеите ни и който има желание, по Вазовски - кой с каквато възможност, сили и компетенции разполага, да се включи в този процес.

Имаме нужда от всеки българин, милеещ за Отечество, народ, справедливост и семейство. Някои от идеите ни ще бъдат оспорвани. Знаем, и нека бъде така. В спора се ражда истината. Някои ще ядосат определени кръгове и интереси. Ще има съпротива. Предупреждаваха ни за това. През цялото време казвах на екипите, които работеха: “Не се стъписвайте пред имена и групировки. Трябват ни смелост на идеите, неподкупност на хората и последователност в действията. Докато творите, мислете само за едно - интересите на българина и суверeнитета на държавата!”

Защо правим това?

Защото 29 години политически грешки, грабеж на национални ресурси, сговор между власт и пари, между леви и десни ни доведоха до стряскащите думи на доц. Петър Иванов, директор на Демографския институт на БАН: “България е в клинична демографска смърт. България изчезва”. С най-голям отрицателен прираст сме в света, с най-висока смъртност сме в света, най-бедната страна в Европа, с най-ниско образовани деца. Ето затова го правим. Това не може да продължава.

 

 

Тази система ни убива, както първи го изрекоха майките на деца с увреждания, но всички го виждат. И тя не може да бъде кърпена. Тя просто трябва да бъде променена.

Ето как.

Това е нашето предложение към вас:

В годините на прехода държавата даде своите правомощия на пазара, мислейки, че той ще се саморегулира, но не се създадоха условия за свободна конкуренция, дори умишлено изкриви тези условия. И големите, монополите, олигархичните кръгове, потъпкаха свободната инициатива, потъпкаха средния и малкия бизнес. Държавата прехвърли своите задължения на частни структури. И те заработиха в свой интерес, а не в обществен. Тези икономически кръгове си купиха политици от всички цветове. Който и да управлява, тази спойка от пари и политика продължава да съществува и да се самовъзпроизвежда. Тя е скритата паралелна държава, но всъщност тя дърпа конците на истинската и нашата цел е да върнем силата на автентичната, истинската държава. Не сме идеалисти. Знаем колко е опасно и трудно това. Знаем какви сили и пари стоят срещу това, но

искаме да го направим.

Ето как:

Предлагаме да бъде спряно разграбването на националните богатства. В момента вместо обществото да се ползва от тях, малцина ги експлоатират за собствено забогатяване. Нека да обсъдим спокойно, с аргументи, възможността стратегически за държавата предприятия да бъдат забранени не само за приватизация, но и за концесия. Веднага ще ни опонират – държавата е лош стопанин!

Уважаеми опоненти, уважаваме вашето мнение, но то като че ли вече се изтърка. И първи го осъзнаха Франция, Германия, Унгария, Чехия, където не само че държавата държи контрола над стратегически обекти, но дори пристъпиха към обратно изкупуване на активи. При нас обаче обратната тенденция продължава. Новият закон за т. нар. вечни концесии за по 50 и 60 години, всъщност е скрита приватизация. Най-яркият пример за това е концесията на летище „София”, която се задава. Друг пример за липса на държавнически разум е отказът на държавата да участва в процедурата за закупуване на ЧЕЗ – стратегически сектор за България и за българския национален интерес. Радваме се, че КЗК прояви разум и компетентност, и спря сделката за продажбата. Поздравявам всички, които положихме усилия да обясняваме, че тази продажба нарушава не само законодателството на страната, но и на българския интерес.

Разбира се, че ние сме за това - да има равнопоставеност на държавната, общинската и частната собственост.

Разбира се, че не сме за това да зачеркнем концесионирането – живеем в съвременен свят и знаем какви са механизмите на пазарната икономика, но балансът беше тотално нарушен.

Равновесието трябва да бъде възстановено.

 


Конкретно предлагаме да обсъдим онези стратегически обекти, които са забранени за приватизация, да бъдат забранени и за концесия! Защото смятаме, че концесията е една скрита приватизация. Това са: БДЖ, Български летища и пристанища, Български пощи, Многопрофилни и специализирани болници, български плажове, ВиК-сектор; в областта на културата това са: НДК, в областта на спорта са национални стадиони и спортни бази, в областта на енергетиката – Български енергиен холдинг. Подлагаме това на дискусия през следващите месеци за намиране на най-вярното решение.

Тези предприятия предлагаме да се управляват не на партийно-квотен принцип и да пълнят партийни каси. А на професионално мениджърски, с конкурсно начало и заплащане, което зависи от печалбите му. Подготвили сме и конкретен законопроект за това, което ще се предложи на обсъждане.

Вторият въпрос е – каква икономика искаме да развиваме? Икономика на парче, без публични инвестиции, с износ на суровини- или дългосрочно планирана, с премислени публични инвестиции, с износ на продукция с висока добавена стойност? Ние предлагаме второто. Макар и много закъснели, трябва да започнем да градим собствено, българско, родно производство и земеделие, което не е 70% зависимо единствено и само от европейски пари и субсидии.

Как да стане това?

Нашите специалисти поработиха с учените от БАН, за което благодаря на всички външни експерти, които ни помагаха. Предлагаме България да развива приоритетно, целенасочено, с действия за привличане на инвестиции- следните сектори, за които има потенциал: електротехника и електроника, информационни технологии, земеделие и хранително-вкусова промишленост, машиностроене, транспортно оборудване, фармацевтика, химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса.

Как да стане това?

Държавата да си влезе в ролята по съфинансирането.

Предлагаме да се раздвижи българският капитал, който сега не може да намери сигурна среда за инвестиции. Държавата трябва да участва с дялово инвестиране, а на инвеститорите да се предложи социален инвестиционен пакет. Държавата да изгради инфраструктурата към индустриалните зони. Капацитетът им да се увеличи с 500 млн. лв. Един от най-големите проблеми на страната ни са регионалните ни различия. Те водят да обезлюдяване на цели региони, струпване на населението и икономиката в големите градове, с всички тежки последици от това – пустеещи земеделски земи, напускащи страната българи. Предлагаме оттук нататък всички политики да пречупваме през регионите. Предлагаме да дискутираме модел на регионализация на икономическата, образователната, здравната и социалната политика. Такъв модел предлагаме и в производството, и в земеделието.

На базата на сериозен анализ на природните дадености, човешкия фактор и пазарните възможности на всеки регион, който отново направихме със специалисти, предлагаме високо-технологични производства да се развиват в областта на информационните услуги в София и Варна; компютри и електроника- в София, Пловдив, Благоевград, Ботевград. Средно високи и средно ниски технологични производства, например химическа промишленост – Варна, Русе и Пловдив, неметални изделия – Габрово, Враца и Шумен; автомобили – Ловеч и Ямбол. Нискотехнологично производство – храни – Ямбол и Сливен; текстил – Габрово; хартия – София, Пловдив, Пазарджик. Тези производства трябва да покрият територията на цялата страна, така че да избегнем концентрацията на икономика, здравеопазване, образование и население само в големите градове и да започнем лека-полека да справяме с обезлюдяването на останалите градове. Към това в нашето предложение има специална програма за Странджа-Сакар, особено на фона на това, което се случва сега, както и програма за развитие на изоставащите региони.

Това подлежи на много разговори, доработки. Ние сме направили програма за среща във всеки регион и изготвяне на отделна програма за покритието на всеки регион. Вече започнаха да идват предложения. Искам да поздравя колегите от Монтана, които вече ни изпратиха изключително професионално и сериозно подготвено предложение за развитие на региона си. Така ще направим през следващите месеци за всеки от регионите. Този амбициозен план за развитие на индустрия и производство има един огромен проблем, който може да го спъне. Това са кадрите и работната ръка. Голяма грешка е да се смята, че мигрантите ще решат въпроса с работната ръка. Държавата върви по пътя на най-лекото съпротивление – нямаме - ще си внесем. Не! Нямаме – ще си произведем български кадри. Заедно с големите работодатели, производители, средни и малки фирми, разговаряхме месеци наред. Благодарим, че ни помогнаха за един много задълбочен анализ - от какви кадри има нужда икономиката ни днес и как да обвържем тези кадри и тяхната подготовка с образованието?

Днес имаме нужда от планиране не само на производство, но и планиране на специалностите, които България трябва да подготви- бройките, местата в университетите и обвързването на тези кадри след завършването им с работа в българската икономика. Ето защо, ние предлагаме: тези бройки по специалности

да бъдат държавна грижа.

Там обучението да бъде безплатно! Държавата да предоставя стипендии, безлихвени кредити и помощ на тези специалисти. А те, след завършването си, да поемат ангажимент за определен период от време да работят в България, след като държавата инвестира в техните знания и умения. Но нека те след това да инвестират тези знания и умения в полза на българското общество за определен период от време. За такъв обвързан модел на икономиката с регионите, със средните училища, университетите, има нужда от поне три неща, които държавата трябва да направи, за да тръгне този модел.

Първо – данъчни стимули. По-ниски данъци за производство в слаборазвитите райони за определен период от време на онези инвеститори, които се съгласят там да открият производство и да наемат работна ръка.

Второ – защита на българското, родното производство, в името на българската храна, на избягване на второто качество - чрез налагане на процент от български храни в търговските вериги. Нека обсъдим спокойно, с аргументи, но да започнем от днес - намаляване на ДДС върху храните и ефекта от това намаляване върху хората, върху потреблението и върху бюджета на страната.

Знаем каква структура на земеделието имаме. Десетина фамилии в България владеят земеделската земя. Десетина фамилии в България получават най-високите субсидии. Предлагаме да се сложи таван на субсидиите. Субсидиите да се преразпределят към производство на плодове, зеленчуци, мляко и месо. Предлагаме земеделската земя да се ползва само за земеделски нужди, а не за търговски и инвестиционни интереси. Предлагаме да намерим ресурс, каквото и да струва това на държавата, за да се възстановят “Напоителни системи”, които през годините на прехода бяха разрушени. Без тях, така твърдят всички земеделски производители, те няма да могат да развият адекватно и модерно земеделие.

На трето място – много инвестиции в наука и високи технологии, за да имаме такава икономика и такова земеделие. Имаме нужда от високотехнологични решения при разработването на нови продукти и услуги. В България има потенциал за наука, има хора, но няма държавна грижа за тях. Светът крачи бързо към изкуствения интелект. Вместо да търсим начини да въведем дигитално образование, дигитална икономика, ние в България все още спорим за черно-бели учебници за бедни деца и цветни за по-богатите. Не крачим с големите стъпки на света, който се движи много бързо напред. Предлагаме да се инвестира публично-частен ресурс в следните отрасли:  наука – химия, биология, математика, физика и материалознание. Образованието и науката ще ни изтеглят като държава. И тук държавата се оттегли. Учебниците се пишат от частни екипи, с много пари и със спорно съдържание. Част от обществения ресурс отиде в частни училища; НПО влияят на децата ни със съмнителни идеологии. Системата кара децата да наизустяват, без да анализират. Нашата грижа е държавата и тук да си поеме ролята, да гарантира качество и съдържание в образованието и да го върже с практически умения в икономиката.

Предлагаме безплатни детски градини,

един учебник за един клас в цялата страна, с ценностно съдържание на история, български език, семейни ценности. Напоследък много неща се случват, но ще заявя с пълно съзнание за рисковете от това  “Не!” на джендър идеологията в българските училища!

Общественият ресурс да отива за държавни и общински училища. Голямата цел, която си поставяме, е развиване на аналитични умения у децата, възпитание, не само наизустяване на материала, а и култура. Харесваме да четем всякакви книги, но „Борба” на Христо Ботев и „Епопея на забравените” на Вазов са ни по-скъпи от „Робинзон Крузо”. Семейните и християнските ценности са ни по-скъпи от третия пол и е време да се разбере, че Българи и българското общество не приема тази идеология.

Не я вкарвайте в училището и при децата, защото губим децата си. Промиват им главичките с псевдоценности, трябва да дадем отпор на това с истинските ценности – род, отечество, семейство, модерно и традиционно образование, съчетани в едно. Ние предлагаме нещо различно от досегашното, що се отнася до образованието - а то е образователна система, обърната и адаптирана към дигиталното поколение – това е бъдещето. Това е бъдещето на поколението, което сега расте и ако не се подготвим, отново ще бъдем неадекватни на световните и европейски тенденции. Нека развиваме традиционно и електронно – смесено обучение. Можем да използваме социални мрежи в учебния процес, импровизиране на обучението, учене в мрежа, използване в учебния процес на интернет. Създаване на модел на университет във виртуалното образователно пространство, в който да се получава пълна информация за университета, да се предоставят основни административни образователни услуги и ефективно дистанционно обучение. За всички ни е ясно, че системата за образованието плаче за промяна, трябва да я направим с най-високата цел обаче – изграждане на мнения, възможност за анализ, ценностна система у младите хора.

Ценностната ни система се разгражда, но и не само там. Тя се разгради и в друг ключов сектор – здравеопазването.

Здравеопазването е тотално сбъркано

Знаете ли кои са най-често употребяваните думи в разговор за здравеопазване - остойностяване на клинична пътека, доплащане, реимбурсиране, източване на Здравната каса. Къде е човекът в тази работа? Все повече пари се дават за здравеопазване, все по-малко пациенти оставаме и все по-големи проблеми имаме. Тази система е тотално сбъркана. Тя не може да се кърпи, а трябва да се обърне с хастара навън и предлагаме следното, отново казвам с пълно съзнание колко хора и днес, и утре, и вдругиден ще разгневим и какво ще се изправи срещу нас. Когато работехме, някой от екипите каза: „Това, което пипаме тук, срещу нас 1,5 млрд. лв. интереси има“. Това, което пипаме  в лекарствената политика, която ще ви предложим, са интереси за 2-3 млрд. лв.! Не случайно започнах с думите смелост на идеите, неподкупност на хората и последователност в действията.

В момента има държавни и частни болници, които ползват пари от НЗОК, където всички си внасяме здравните вноски. Днес болниците са търговски дружества и са съсредоточени в големите градове, няма го основният принцип в здравеопазването – достъпност. Става въпрос за огромна концентрация – 68 болници в София, но 2 във Видин, по 3-4 в Североизточния регион! Тази диспропорция трябва да бъде преодоляна.

Предлагаме нова държавна политика в здравеопазването – държавните и общински болници да не са търговски дружества, да се отпишат от Търговския регистър и да се регистрират като лечебни заведения по Закона за лечебните заведения, които не работят за търговска печалба, работят като лечебни заведения и да ползват ресурс от НЗОК. Не можем да забраним частните болници. Живеем в съвременен свят, уважаваме Конституцията и равнопоставеността на държавна, общинска и частна собственост. Ако частните болници, обаче, искат да получават пари от Здравната каса, то те нека бъдат така добри да се отпишат от Търговския регистър, да се заличат като търговски дружества, които работят за търговска печалба, да се регистрират по Закона за лечебните заведения, да бъдат лечебно заведение и тогава да ползват ресурса за НЗОК, за който всички ние си плащаме вноските. И в живота, и в бизнеса, и в здравеопазването, човек трябва да има избор! Ако не искат да направят това и искат да си останат търговски дружества, които работят за печалба, то нека да си създадат  система за частно финансиране, механизъм за застраховане, доплащане от всеки пациент, който иска да отиде там и може да си го позволи, защото има средствата за това. В този случай те няма да ползват средства от Здравната каса!

Поради тежката концентрация хората нямат достъп до здравеопазване и за едно раждане се пътува по 100 км, за да се стигне до болница.

Предлагаме

нова държавна политика за регионално здравеопазване

– във всеки регион лечебните заведения се обединяват в холдингова структура и включват спешен медицински център, областен център за извънболнична медицинска помощ, областна болница за активно и специализирано лечение, областни центрове за интегрирани здравно-социални услуги. Тази система гарантира достъп до 30 минути и отстояние от 50 км.

Що се отнася до човека, предлагаме

намаляване на ДДС за лекарствата и медицински изделия.

Време е за този сериозен и аргументиран разговор – диференциране на ДДС за лекарства, медицински изделия и храни. Държавата прехвърли своята отговорност и в лекарствената политика, като всяка болница може да направи обществена поръчка и да си достави лекарства и медицински изделия и има разлики в цените на лекарствата в различните болници до 50 лв.!

Ние предлагаме ежегодно държавно определяне на цените на лекарствата от реимбурсния списък и медицинските изделия както за болниците, така и за аптеките. Това премахва разпокъсаността и правенето на обществени поръчки от всяка болница. Не всяка можем да подозираме в недобра обществена поръчка, а недобра обществена поръчка води до увеличаване на цените на лекарствата за хората. Предлагаме и забрана на реекспорта на лекарства и персонално медицинско досие, обединяващо цялата информация за всеки пациент на всеки етап от живота му и на заболяването му, за да се прекратят злоупотребите и измамите със здравния статус на хората.

На работещите в здравната система – наредба за формиране на работна заплата в държавните лечебни заведения, гарантираща достойни базови равнища и реално остойностяване на труда.

Сега много хора ще реагират, че няма пари, че ще провалим бюджета.

Пари има, но много се краде и няма желание за ограничаване на тези кражби.

Политиката се храни от тези кражби и няма интерес това да спре. Създаваме нови и нови органи за борба с корупцията, а тя расте! Скоро имах възможност по-спокойно и дълго, в рамките на 3-4 дни, да разговарям с проф. Стиглиц. Разговаряхме за корупцията като причина за неравенства. Аз споделих българския ни опит в годините назад, а и скорошния, в който обсъждахме поредния нов антикорупционен орган. Той ми каза: „Едно време корупцията се изразяваше в даване на подкупи, а борбата с корупцията - да заловиш това. Сега тя промени своята структура в цял свят и съм сигурен, че е така и при вас, в България. Сега корупцията не е просто даваш или взимаш подкуп, тя е заложена в самите правила, в законите, натам се насочете и се борете“.

Разбира се, че професорът е прав, и ние сме дискутирали с вас и този вариант, и знаем, че има две нива на корупция – по високите и по ниските етажи на властта. Корумпиращите - корпорации, частни интереси и кръгове, и корумпираните - политиците и взимащите решения, просто се разбраха и си създадоха модел, който е облечен в закон. Въпросът вече не е само да хванеш тук-там някой с подкуп, това е следствието. Въпросът е да разбиеш модела, да промениш правилата. Примерът с лекарствата,

как предлагаме този модел да се промени.

Не всяка болница да си прави обществена поръчка, тъй като възникват и законови, и технологични възможности за корупция, които водят до увеличаване на цените на лекарствата и до неравенства. Нека променим модела. Нека това да се прави от държавата, нека тя веднъж годишно да определя цените на тези лекарства.  Махаме причината, която е заложена в правилата, в нашите предложения, а не гоним последиците.

Второто ниво на корупцията

- тази която мори всеки човек, когато опре до бюрокрацията. Досега, тук-там, на 100, на 1000 случая се хваща 1 чиновник с подкуп и това нищо не променя в годините. Залагаме нови правила за ограничаване на субективния фактор чрез електронна здравна карта и здравно досие в здравеопазването, единен електронен данъчен регистър на финансите, национална електронна система по заетостта, единна електронна образователна система.

Защо мислите, че толкова години няма електронно правителство, толкова пари се наляха в това? Защото то не е удобно, то ще спре течовете, кражбите и подкупите. Ето това трябва да направим –

махаме причините за корупцията,

не кърпим последиците и създаваме едно модерно електронно управление, което да ограничава субективния фактор и следователно, и корупцията.

Всичко, изречено досега, е причина за бедност и неравенство.

Всичко, което ще кажа, е предложение - как да променим това. И има една цел –

висок стандарт на живот, добър живот за хората, по-високи доходи,

първа стъпка - спиране на демографския срив!

Втора стъпка - опит да обърнем тенденцията в демографската катастрофа.

Това може да стане. Ако с тези предложения досега осигурим по-добро здраве, повече работа и българско производство, повече възможност да останат младите хора в България, след като завършат, ако осигурим некорумпирана и сигурна среда, то как още през държавната политика да помогнем на народа си да живее по-добре и да увеличим доходите?

Да започнем от младите.

Можем ли да дискутираме, уважаеми българи, докато учат, да им дадем облекчени условия за кредит и за стипендия?

Когато решат да направят семейства, можем ли да им осигурим по-ниски лихви за кредит за жилища срещу ипотека?

За децата им, когато се родят, можем ли, като държава, да осигурим безплатна детска градина?

Може ли детските им храни да са с намалено ДДС? Колко ще струва това на държавата, но и какъв ще е ефектът? За семействата им, можем ли да имаме семейно подоходно облагане, ако работят и имат деца?

За средната класа, която системно е убивана.

Може ли през данъчната политика да им се помогне? Толкова години водим спор за прогресивното облагане. Нека потърсим съгласие в обществото на принципа на солидарност. Нека разговаряме и с богати, и с бедни, и да намерим онази скала на прогресивно облагане, която е справедлива и която всички ще приемат. Вероятно ще има и против, но ако се мисли за справедливост и солидарност, ще намерим това сечение на интересите. Сега отново ще ни кажат: „По комунистически, сега те искат да вземат от богатите и да дадат на бедните“. Нека да видим, как по комунистически това става в некомунистическа Америка, в некомунистическа Европа. Такава система на данъчно облагане съществува там.

За пенсионерите

търсим разговор - ще преизчислим ли най-накрая всички стари пенсии и колко ще ни струва това? Няма здрав разум в България, който да е съгласен, че може да се живее спокойно с 200 лв. пенсия. Трябва да намерим решение за преизчисление на всички пенсии.

Една така развита България, със собствена икономика, със стабилни социална, здравна и образователна система, с ограничена корупция, ще има друга тежест в нашето общо семейство - обединена Европа. Не случайно казвам обединена, защото обединена Европа вече е в риск. Не само заради напускането на Великобритания, заради тежките противоречия вътре, между старите страни членки и новите, заради големите срещу малките, заради ядро срещу периферия.

Защо стигнахме до тук?

Защото политическите елити на Европа направиха много грешки, и въобще не се поучиха от тях. Лека-полека Европа се превърна от съюз на ценности, в съюз на интереси. Европа не остана встрани от този процес на срастване на политически кръгове и финансови потоци. Това доведе до създаване на правила, които защитават тях, а не европейските граждани. Грешките доведоха и до бюрократщина, която създаде твърде много пречки за малкия бизнес. Вместо облекчение за свободно движение на стоки, стотици изисквания спъват свободната търговия. Вместо свободно движение на хора, пакет за мобилност, който го ограничава. Вместо равнопоставеност, решения от позиция на силата - или слушаш и се огъваш, или ще ти спрем парите! Вместо социален стълб и социални права – увеличение за чиновниците в Брюксел и разходи за 8 млрд. повече за тях. Като капак на всичко, тотално сбърканата политика по мигрантските въпроси. И днес старите европейски лидери се чудят - защо народите ни се подлъгвали по популистки и крайни партии. Защото им омръзна, колеги, защото не ги чуха години наред, защото политическата класа се облагодетелства за тяхна сметка, защото заличихте ляво и дясно и се прегърнахте, уж заради националните си интереси, а всъщност заради личните си, и защото не проумяхме навреме, че или ще започнем промяната вътре, от себе си, или народите ни ще ни пометат всички вкупом.

Уважаеми колеги и гости,

За пръв път говорих така в централата на ООН преди година и половина, на заседание на Социалистическия интернационал, и видях много шокирани очи тогава от такива думи. След това, в България, по време на президентската и парламентарната кампания, говорихме така и понесохме страшен удар. Това беше заклеймявано като антиевропейско и от наши, и от чужди. Да поискаш отмяна на Постановление 208 за мигранти беше светотатство. То беше наричано нарушаване на човешки права, липса на състрадание и сърце и всичко черно, което се сетите и спомняте.

За да се стигне до вчерашния ден, когато същите хора, които ни клеймяха, се съгласиха да подпишат искане на „БСП за България“ да се забрани на правителството да сключва двустранни договори за връщане на мигранти в България. Година и половина ни дели от онова първото, заклейменото, и от това, което се случи вчера.

Уважаеми другари и другарки от БСП,

същото ни се случи и с Русия. Години наред твърдим, че Русия не ни е враг, че българският национален интерес изисква да нормализираме отношенията си с Русия, да строим, да търгуваме, да пътуваме, да имаме културен обмен и че санкциите ни вредят. Преди две години половин Европа ни скочи, че ще променяме европейското бъдеще на България. Днес най-големите европейски лидери в Москва търсят стратегическо партньорство. Когато преди много години БСП представи за първи път въпроса за отношенията с Китай и тогава реакацията е била изключително остра, четейки назад във времето. Днес Китай става желан партньор от цяла Европа.

Част от обществото в България обвинява БСП, че искаме добри отношения и със САЩ, като казват: „Щом е така, значи сте русофоби“. Какво е това, уважаеми българи? Политика  на крайностите, на филите и фобите ли? И докога ще се делим така? Кое може да ни обедини? Едно-единствено – българският национален интерес, който, мисля, че диктува балансирана външна политика с четирите сили в света – Европа, Русия, САЩ и Китай, с много ясни и категорични национални позиции, а не с васално и послушно отношение, и съюзници в тези наши политики. Търсене на съюзи, на принципна и на ценностна основа.

Ще кажа нещо, което го няма в материала и едва ли ще се хареса на мнозина, дори и в нашата партия, дори и в ПЕС, но го предлагам за дискусия –

темата Вишеградска четворка.

Сигурна съм, че ще има бурна реакция срещу това, но ви уверявам, че само след 1-2 години противниците ще се убедят, че съм права. Скоро имахме европейска делегация на мисия в БСП и там се чу изречението по повод на Истанбулската конвенция: „Постъпваш като Орбан, който руши нашите ценности“. Добре, Орбан е десен политик,  но Словакия се управлява от партия от нашето политическо семейство, наши политически партньори се включиха в управлението и в Чехия. Кое е общото между тези държави, макар че и те имат много грешки в ограничаване на права и свободи и не са идеални? Общото е, че икономиките им процъфтяват; че инвестициите им растат; че не са в демографска смърт; че народите им се увеличават и живеят все по-добре. На срещата на лидерите с партиите от Вишеградската четворка Робeрт Фицо ми каза, че само за последната година има над 10 нови производства, че произвежда части за коли и машини за цял свят. Каза ми: „Имаме толкова пари, че сега въвеждаме безплатен транспорт, безплатна храна за ученици, увеличаваме заплатите, увеличаваме пенсиите“. Някои ги обвиняват, че са популисти. Не, те са реалисти. Моля, да обсъдим в следващите месеци какво от този тип политики в Европа може да бъде

полезно за България.

 


Ние изпратихме специалисти там, те взеха законодателството на тези държави, ние го прегледахме и видяхме, че то в много отношения отива на левите идеи, но преди всичко това са мерки и политики за националните им интереси и облагодетелстване на народите им.

Искам да поставя и още един въпрос, който вероятно ще породи много ответни реакции, но нека го дискутираме. БСП е решила този въпрос на най-висшия си форум – конгрес. Никой, нито тези, които сме се събрали днес, нито ръководство, нито депутати, нито председател на партия може да си позволи да промени решение на конгреса, освен самият конгрес. Моля ви, да дискутираме този въпрос сега, в партийните структури, с експерти. И да решим дали правилно сме го отсъдили.

Моля Сергей, да не се сърди, защото този доклад беше негов на конгреса, ние споделяме всичко това, но нека да помислим. Става въпрос за еврозоната и приемането на еврото. Нашата партия на конгреса е решила „Да“, но виждате какво се случва в момента. Оставете това, че Европа ни отряза, защото правителствата години наред не са подготвили държавата, за това, че социалните ни системи не са готови, че икономиката не е готова, че банковият сектор не е готов.

Сложиха ни в чакалнята на чакалнята просто за да кажат любезно: „Не сте за там“. Добре, това го оставяме настрана, но нека

да проведем разговора за България, за българската икономика, за стандарта на живот, за българските цени, за живота на обикновения човек

и как ще му се отрази това. Дайте да забавим с това ежедневно и непрекъснато напиране, сега и веднага еврото и да ни приемат в Еврозоната.

Предстои ни много сериозен разговор, не само тук. Чужди експерти, германски експерти ни предупредиха: „Не го правете. Последиците ще са такива и такива за вашата икономика, за вашите системи - образователна, здравеопазване, социална“. Предлагам да отворим тази дискусия, въпреки решението на Конгреса и ако стигнем до друго по-разумно, по-полезно и по-важно за народа, за България и за националния ни интерес, нищо не пречи да се съберем и да го ревизираме, но нека да го обговорим. Досега го приемахме - решено е от конгреса. И край. Не, животът, условията и нещата се промениха и ние трябва да сме адекватни на тази промяна.

В заключение, нашето предложение за

нов начин на развитие на България

е край на бягството на държавата от функциите й, връщането й в стратегически сектори на живота на българите - производство, земеделие, енергетика, здравеопазване, образование, социални системи, образование и култура.  Смяна на договорените правила между политическата класа и икономическите интереси за кражби.

Здравето на българина застава на първо място пред частния интерес.

Образованието и културата изграждат ценностна система и умения.

Науката движи България напред!

Всички политики се пречупват през регионите.

Всичко това е с една цел – по-добър живот на сънародниците ни и обръщане на демографската катастрофа; външната политика - с характер, стъпила на националния интерес на България!

Благодаря на всички, които работихте по тези идеи. Благодаря на всички, които сега ще се включат. Това са само предложения.

 

 

Уважаеми другари и другарки, дами и господа, българи, това са идеи. Предстои много работа, за да могат те да станат национално съгласие по ключови сектори за България и за нашия живот. Идваме с тях при вас - работници, учени, лекари, пациенти, културни дейци, земеделци, специалисти.

Ако грешим, кажете ни го, дайте ни ум и ни поправете.

Ако сме прави, подкрепете ни!

Ще срещнем голям отпор, отпорът на 10 млрд. лв. ефективи на паралелната държава. Ето защо, пожелавам на всички смелост, неподкупност и последователност в действията.

На работа!


 

България преди парламентарната ваканция: ПОЛИТИЧЕСКО ТАНГО ЗА ТРИМА

Е-поща Печат PDF

• Приказка за възрастни, управлявани с лъжи и скандали

 

В разгара на „борбата” с чумата по преживните животни в Странджа, която управляващите и „присъдружните” им журналисти и медии представяха като безалтернативна стратегия, изисквана от ЕС, министрите на вътрешните работи и на земеделието, храните и горите се оплакаха от липсата на обществено доверие в институциите. И по-специално, в искреността и компетентността на ръководените от тях ведомства и структури.

Късните признания на управляващите за „лошата комуникация” с населението всъщност са заемки от оправданията на Иван Костов за изгубените парламентарни избори през 2001 година: „Управлявахме добре, но не обяснявахме добре”. И по същество тези откровения прикриват една несбъдната мечта – подобно на лирическия герой в стихотворението на Христо Радевски „Към партията”, избирателят да каже за управляващата коалиция: „Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори”.

Неслучайно дясната извънпарламентарна опозиция тръби, че комунизмът се завръщал в България. Към такъв извод насочва и решението на САЩ да възобновят от София предаванията на български език на радио „Свободна Европа”.

 

 

Защо въпросното радио ще се настани в София, а не в Мюнхен, Виена, Прага или Будапеща? Очевидно, защото там американофилията отдавна е изветряла и за чужди пропагандни рупори място няма. Докато в България, при цялата русофилия на населението, властите са готови да приемат всичко, защото се чувстват гузни и виновни: не пред собствения си народ, а пред Вашингтон. Особено след като в Доклада за състоянието на националната сигурност през 2017 г. Русия вече не се сочи като заплаха, а замразяването на проекта АЕЦ „Белене” е представено като криещо потенциални рискове за националната сигурност. Какви „евроатлантически ценности”, щом Русия е заплаха само според Цветан Цветанов и декларациите на НАТО? След срещата си с Владимир Путин в Хелзинки на 16 юли и Доналд Тръмп се представи за „жертва” на Русия, но неговите метаморфози в туитър са общоизвестни.

Как народът да има доверие в институции, които променят своите решения след всяка по-значима негативна обществена реакция? Особено когато с ролята на адвокати на управляващите са се нагърбили хора като Антон Тодоров, Спас Гърневски, Тома Биков и Делян Добрев. С изключение на Добрев, останалите никога не са членували в ГЕРБ, но за сметка на това са стажували в СДС / ОДС. А Тома Биков премина и през ДБГ, без да сподели вината за провала на „червената кукувица” Меглена Кунева. После, без никакви скрупули, премина на доброволна служба в ГЕРБ. Антон Тодоров пък е автор на книгата „Шайка. Бойко, Цецо, Росен и други негодници”, от която се разграничи когато стана депутат на „шайката”. Днес в промеждутъците между две предавания „Документите” по тв „Европа”, политологът на повикване Тодоров участва в брифингите на ГЕРБ. И застанал до Делян Добрев и Цветан Цветанов, „разобличава” с фалшиви новини ту бизнеспартньорството между банкера в изгнание Цветан Василев и депутатката от БСП Елена Йончева, ту „подстрекателствата” на Корнелия Нинова при протестите срещу евтаназията на овцете и козите в Странджа. От екрана на “Канал-3” му приглася Илиана Беновска, която се държи така, сякаш Нинова, а не Бойко Борисов е премиер на България. Дори се похвали, че я допуснали до пленума на БСП, на който бяха оповестени „Алтернативи за България”, които Столетницата предлага като база за обществена дискусия. Но... Беновска я измъчва само това дали Нинова е манипулирала или не протестите в Странджа. Каквото и да беше отговорила Нинова, Беновска щеше да го извърти според възложената й поръчка. И след като лидерът на БСП я подмина като експрес малка гара, продължи да излива отровата си от екрана на „независимата” телевизия „Канал-3”. Не срещу убийците на животновъдството в Странджа, а срещу президента Румен Радев и Корнелия Нинова. Така се отблагодарява на Борисов, който я заведе при Папата в Рим за 24 май.

Не остават по-назад и някои водещи от „националните” телевизии, които питат гостуващите им представители на БСП: „А откъде ще вземете пари за безплатните детски градини, за по-високи заплати и пенсии?”. Отговори от типа на „Ще спрем течовете на държавни ресурси” не ги задоволяват. И не толкова тях, колкото тези, които им плащат.

Според международната организация „Европейски център за пресата и свободата на медиите”, управляващите в България подкупват медиите. Оставаше да добавят, че те конкурират в това отношение фондация „Америка за България”, за която центърът не споменава. Но и „глухият султан в Египет” трябва да  е разбрал, че истински свободни и независими медии в България няма. Друг е въпросът, че и не може да има. Защото, както пише Ленин в „Партийна организация и партийна литература” (1908 г.): „Да живееш в обществото и да бъдеш независим от обществото, не може”. Затова всяка медиа трябва да уточни от кого е независима. От читателя, от зрителя и слушателя, от издателя, от своя собственик или от правителството? Същото се отнася и за журналистите, парадиращи със своята независимост. Никой, който предлага своя труд срещу заплащане, не е напълно независим, но и в слугинажа трябва да има някаква мяра. За много от жриците на „свободното слово” у нас, обаче, отъркването около властта е смисъл на журналистиката. Защото, както казва Алековият Бай Ганьо: „Келепир има в тази работа!”.

Друг е въпросът, че и властимащите се държат като маймуни, опитващи се да извадят орех от гърне. Тоест, не се сещат да си разтворят шепата, след като са хванали келепира, без да съзнават, че това е капан. Историята с ремонтите на прясно приети закони (за акциза върху бездимните цигари, за горивата, за шума в курортите и т.н.) и особено прегласуването на поправките в Закона за приватизацията, предложени от ПП „Атака” и ВМРО, е показателна. Защото при гласуването в пленарната зала на предложените промени „против” лобистките нововъведения (предвиждащи амнистия със задна дата на приватизатори, които не изпълняват приватизационните си ангажименти) гласуваха само депутатите на НФСБ и 22-мата депутати на БСП (от общо 79), които присъстваха в залата. Поправките бяха приети с гласовете на ГЕРБ, ДПС, „Воля”, „Атака” и ВМРО. Вицепремиерът Симеонов квалифицира тези поправки като „Спасяването на редник Киро”, имайки предвид, че от съкращаването на срока за изпълнение на приватизационните ангажименти от 10 на 5 години ще се възползват приватизаторите на БМФ братята Домусчиеви, които няма да платят на държавата 58 млн. лева. Волен Сидеров пък квалифицира ходатайствата на Симеонов за втория лифт в Банско като „Спасяването на редник Цеко” и поиска той да се извини за упреците си срещу съдружниците си в ОП и срещу премиера Борисов. На свой ред Сидеров прикани Симеонов да напусне правителството, щом смята че то предлага лобистки законопроекти. От страна на ГЕРБ, вместо подкрепа, дойде „приятелски огън” за вносителите на поправките. След заплахата на Валери Симеонов да изкара НФСБ от управляващата коалиция, и особено след наложеното от президента Радев вето върху лобистките поправки в Закона за приватизацията, Борисов заповяда да ПГ на ГЕРБ да пренапише текстовете, за да отпаднат съмненията в лобизъм. С посърнали физиономии по първите мъже на ГЕРБ обявиха на брифинг в НС, че ще приемат мотивите на президента, за да спре противопоставянето между институциите. Цветанов все пак не пропусна да вметне, че президентът явно е разполагал с изпреварваща информация за съвещанието при премиера Борисов. Така или иначе на 26.07.2018 г. лобистките поправки - параграфи 3 и 4 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, бяха премахнати с рядко срещано единодушие в НС.

Президентът се оказа прав, а публиката се убеди за пореден път, че този кабинет и този парламент са вредни за нейното здраве, понеже обслужват интересите на олигарсите. ГЕРБ се отметна от собствения си закон, а пропастта между участниците в ОП стана още по-дълбока. Валентин Касабов и Волен Сидеров дори се сбиха в стаята на ОП, а Веселин Марешки се опита да предотврати ескалацията на тлеещата между тях неприязън. Да видим как ПП „Атака” и ВМРО ще вземат реванш от НФСБ? И дали при евентуалното напускане на управляващата коалиция от хората на НФСБ, към нея няма да се присламчи Веселин Марешки... Все пак в управляващата партия не са особено гнусливи, щом трябва да се довърши мандатът.

Разбираме защо въпреки успешното европредседателство „божеството” на ГЕРБ Бойко Борисов е перманентно в лошо настроение. След успешното изтребление на овцете и козите в Шарково, Болярово, Воден и други села и след разпространените от социалните мрежи и редица сайтове твърдения за купени от него гръцки остров или къща на любовница в Барселона, само обвинения в лобизъм за братя Домусчиеви му липсват!

Междувременно, пред Народното събрание изникна нов палатков лагер, който трябва да противодейства срещу протеста на майките на деца с увреждания, които социалният министър Бисер Петков обвини в анархизъм. Наемници провокатори в полза на управляващите винаги могат да се намерят и купят. По същия начин, по който Антон Тодоров използва „видеопризнанията” на някой си Тодор Атанасов за получените „инструкции” от председателя на БСП Корнелия Нинова. Странната птица Атанасов скоростно изтри профила си от фейсбук, но казаното от него остана записано на телефона на новоизлюпения пиар на ГЕРБ Антон Тодоров... Или “Тони Мършата”, както го нарече д-р Димитров по тв „Скат”, след като самият Тодоров заяви в парламентарната зала, че бил като мумията: не спял, не ядял и не давал мира на комунягите. Забравил беше обаче, че преди да мумифицират фараоните, жреците са изваждали мозъка от черепите им. Сиреч, мумиите са безмозъчни...

Колко бързо прегоря тамянът на „успешното” европредседателство?! А вече и „зърнарите”, които обират каймака на европейските субсидии, се обявиха срещу протестите на животновъдите от Странджа. Дори се заканват да дойдат пред Министерски съвет в София.

„Sic transit Gloria mundi” („Така отминава световната слава”), гласи една римска поговорка. Два пъти по-бързо отминава славата, базирана на лъжи и самохвалства. Сега вниманието на публиката се пренася от трубадурите на ГЕРБ върху еврозоната. Макар че от ЕС ни поканиха с половин уста и шест допълнителни изисквания да постоим неопределено време в чакалнята на тази зона.

За онези, които приемат тази покана като особено благоволение, ще напомня, че Дания отхвърли на референдум еврото, а Великобритания никога не е кандидатствала за еврозоната. Нещо повече, през 2019 г. ще напусне окончателно и ЕС.

Благоденстваща Швейцария не членува нито в НАТО, нито в ЕС, а дори в Сърбия, според президента Александър Вучич, жизненият стандарт е по-висок от този в „европейска” България. Да не говорим за дълговите проблеми на Гърция, Португалия и Италия, които отдавна са в еврозоната и Шенген.

Френският президент Еманюел Макрон твърди, че ЕС и еврозоната трябва първо да се реформират, преди да се разширят. Май трябва да го послушаме, за да не преживеем нови разочарования. Лъкатушенията, хвалбите, скандалите и сътресенията в управляващата у нас „герберско патриотична” коалиция не вещаят нищо добро. Някои вече превеждат ОП като „Опитомени патриоти” или „Осигурен провал”, което ще бъде проверено на първите избори.

Тангото за трима може да свърши и по-рано, но е време да спрат да ни разказват  приказка за възрастни, управлявани досега с лъжи и скандали.


 

 

МОБИЛИЗАЦИОНЕН ПРОЕКТ ЗА НЕОТМЕНИМА ПРОМЯНА

Е-поща Печат PDF

• Записки за един навременен документ, за вълнението от неговите цели и за надеждата, че България ще пребъде въпреки всичко

 

Първо в зала 3 на НДК слушах, а после внимателно изчетох, стенограмата от представянето на “Визията” от Корнелия Нинова. Непосредствено след това се заех с “Проекта за България”. Четях и ме обземаше особено вълнение. Имах усещането, че се случва нещо, което отдавна съм чакал. Държах в ръцете си убедително доказателство-документ, който не си приличаше с нито един доклад или резолюция на конгрес или форум на БСП. Изчистен от фразеологизми и мантри за “европейско бъдеще” и “евроатлантически ценности”, “Проектът за визия за България” оценяваше правдиво и с точни думи пътя на държавата и народа ни в преизподнята на това, което евфемистично наричаме преход. Не предлагаше готови решения, но определяше “отечество”, “народ”, “справедливост” и “семейство” за главни ориентири. Признаваше, че “системата ни убива”; че „тя не може да бъде кърпена” и че „единственият изход е тя да бъде променена”. И че за промяната е необходимо обединение на националната енергия, необходим е „нов обществен договор”, който може да ни изведе „на нов хоризонт в съществуването ни като държава”.

 

“Визията” определяше като незаобиколими ценности „националния интерес и суверенитета на България”. Разобличаваше лъжите, обосноваващи прехода, че държавата е лош стопанин, а пазарът е демиург на историята и обществените отношения; че частните структури са тези, които работят за обществения интерес... Предлагаше стратегически подход при използването на националните богатства, спиране на приватизацията и скритата й форма - дългосрочни концесии на стратегически предприятия в енергетиката, транспорта, ВиК сектора и прочее, и прочее.

Четях и осъзнавах кое постепенно вдигаше градуса на вълнението ми. “Визията” предлагаше възстановяване, изграждане и утвърждаване на социалната държава като отрицание на неолиберализма, който в български условия създава нетърпимите неофеодални форми на управление и самоуправство - една опасна мутация на симбиозата от мафиотско-олигархическия модел и социал-дарвинизма. Нима не е вълнуващо?!

 


На представянето на “Визията” в зала 3 на НДК Корнелия Нинова убедително посочи инструментариума, с който “Проектът за България” може да бъде осъществен - това е държавата като активен регулатор и равноправен участник в икономическите и най-важните аспекти на обществено-държавните отношения - здравеопазване, образование, култура, сигурност. “Визията” предлагаше държавата да се върне там, откъдето така непростимо лековерно бе изгонена. Изразена чрез диспозицията “икономическа държава, а не бездържавна икономика”, идеята на “Визията” дава и една друга представа за идейния път на БСП. Без да назовава непростимите през годините отклонения в живота от генералната линия на партията на социалната идея, “Визията” обръща стрелката отново към главния коловоз – отговорността за България и народа. Няма съмнение, че този факт ще бъде отчетен. Особено от главния доминант на статуквото, който според различни източници и пресмятания владее вече еднолично над 45 % от икономиката на България, а това предполага силен насрещен вятър и неуморими протестъри при всяко завръщане на БСП във властта. Това, от своя страна, поставя със страшна сила въпроса за съюзника. Според скромното ми разбиране, той може да бъде само един – народът! Народът на България с главна буква!

“Визията” засяга едни от най-главните недъзи на общественото развитие през 28-те години на прехода: корупцията; сбърканата политика по отношение на миграцията от страната и в страната; противодействията на опасната тенденция в ЕС, която го превръща от съюз на ценности в съюз на интереси; метастазите от срастването на политическите кръгове с финансовите потоци и все по-голямата уязвимост и незащитеност на малкия човек, живеещ в голямата европейска общност.

Особено място е отредено за отношенията с Русия, за двойния стандарт на „големите” и тяхната ревност и натиск срещу БСП и срещу България при всеки опит за по-тесни съюзи и отношения с руската страна, основани на принципна и ценностна, завещана от историята основа, което изобличава безпардонното погазване на всякакви прокламирани принципи и решения, когато е въпрос за интереса на „големите”.

Много са достойнствата на “Визия за България”. Може би най-ценното сред тях е предложението за вглеждане в опита на Унгария и Словакия например, в поведението на политици като Орбан и Фицо, за които националният интерес е определящ, а неговата защита създава онези условия, в които народите на Вишеградската четворка живеят добре. И държавите им укрепват и просперират.

“Визията” отчита вината за някои от най-знаковите грешки на БСП като плоския данък, като конгресното решение за влизане на България в еврозоната, като приватизацията на естествените монополи и въобще оттеглянето на държавата от принципните нейни отговорности за национална насоченост в образованието и политиките, които похитиха здравето на народа.

Няма съмнение, че всички изброени дотук теми за дискусия и предложения са особено важни. Но по-важното от всичко е, че те са адресирани към пасионарното чувство на българите, което несгодите, лъжите, разочарованията и убийствените практики на прехода все още не са успели докрай да унищожат. Това е и главната заслуга на политическото ръководство, правилно преценило, че смисълът на “Визията” е в мобилизационната същност на проекта за бъдещето на България, а достойнството, което само нискочели отрицатели могат да оспорят, остава за БСП, все още най-голямата национално организирана политическа сила.

В този план опитът да бъде осмислен самоубийственият поход на нацията и държавата и да бъде възпряна бодряческата крачка на обществото към историческата пропаст по неговия път, не бива да оставят никого безразличен. По начина обаче, по който “Визията” буквално бе скрита от широкия поглед и непредубедената оценка на народа, по организираното премълчаване или спорадичните залпове на отрицание от страна на медии и властови фактори, може да се съди главно за тревожната степен на закърнялост на националния рефлекс за самосъхранение. По-тежка диагноза от тази е само безхаберието и отсъствието на отговорност за българското бъдеще.

Сложният грехопис на партиите, участващи в прехода, все някога ще бъде разчетен докрай. Никой не отрича техните вини. Те са огромни, а причинените загуби са невъзвратими. И в тази ситуация, както би казал Дядо Вазов, “Господ от свода през гъстия дим гледаше на всичко тих, невъзмутим”. Но всичко това ще е до време! Който е преяждал, непременно ще повръща. И Господ не може да изтърпи такава несправедливост. За грешниците адът е неизбежен. И предстоящ. Те могат да сменят с по-малка единствено нагревателната плоча на котлона под казана с катран. И то само в един-единствен случай: ако се включат отговорно и всеотдайно в спасителното дело за съхраняване на народа ни от изтребление и за спасяване на българската държавност.

Такава е главната политическа задача днес. И БСП направи първата крачка във вярната посока. “Визията” и като текст, и като организация на целите, разбира се, не е съвършена, макар да беше представена убедително от Корнелия Нинова на 21 юли в НДК. Допълненията и уточненията в нея са неизбежни. Големият въпрос обаче е в неизразената докрай непоколебимост на политическата воля, с която БСП, като учредител на този мобилизационен проект, се наема той да бъде осъществен.

Без катарзис ще бъде трудно.

Без завръщане на БСП към собствените й корени - невъзможно.

Остава обществената отговорност на всички нас, които оценяваме потребността от „Визията”, не да възпираме със съмнения социалистите, а да ги насърчаваме с увереност. Да приобщаваме и нашата воля и сила за една неотменима промяна в името на България.


 

 

НА РУСИЯ СЪЩО Е НУЖНО ВРЕМЕ...

Е-поща Печат PDF

Дългоочакваната среща Путин-Тръмп се състоя в Хелзинки на 16.07.2018 г. В очакване беше целият свят – приятели и противници на САЩ и Русия, – срещаха се ръководителите на двете държави, които притежаваха 90 % от всички средства за масово унищожаване на планетата и които можеха да унищожат всrчко живо на Земята, в това число и самите себе си. С други думи, от тях зависеше бъдещето на човешкия вид.

Пресконференцията веднага след завършване на срещата не каза нищо съществено. Тя беше изпълнена с общи думи и заявления, но въпреки това, по примирителния тон и чрез сглобяване на отделни фрази и факти от протичащия планетарен процес, може да се направят достатъчно обосновани предварителни изводи относно истинската стойност на срещата, обективната съставляваща на разговорите и евентуалните последици за света.

1. Главният и неоспорим положителek извод от срещата е, че тя се състоя.

Това временно отмести очертаващото се пряко сблъскване между двете държави. Двамата ръководители не само се срещнаха, но и разговоряха, а не се караха помежду си (при ракетно-ядрено стълкновение между САЩ и Русия в двете страни ще бъдат убити в първите минути по 100 милиона души и това е без отчитане на последиците от радиационното замърсяване).

2. Срещата потвърди, че между САЩ и Русия няма идеологически (мирогледни) противоречия, които биха направили всяко договаряне проблемно (и двете страни са капиталистически държави).

3. Срещата показа, че нито САЩ, а още повече Русия, нямат поотделно възможности (ресурсни и нематериални) самостоятелно да ръководят и управляват новия Глобален свят, макар че и двете страни са привърженички на Глобалния проект.

САЩ трябва да се съсредоточат в себе си и отново да наберат достатъчно сила и възможности, отговарящи на изискванията на Глобалния проект.

На Русия също й е нужно време, за да погребе окончателно съветския проект и да премине към успешно строителство на „корпорация Русия”.

3. Даденото устно и уклончиво съгласие на Тръмп САЩ да признаят Русия за съуправител на бъдещия глобален свят от наднационални корпорации, внася съществено нов момент в световната политика и може да има изключително значение за всички народи по света.

Подобна договорка, приета по принципа на „невъзразяване,” слага началото на края на либералния хаос и подчертава, че либерализмът не е в състояние с либерални средства да овладее хаоса. Заедно с либерализма си отива и неговият “прочит” на „международното право”, доколкото все пак някога го е имало.

Но с отричането на либералния проект като неефикасен, се подкопава и любимият на Русия и руснаците многополярен проект, който по определение води към нов и по-дълбок  хаос, базиран върху междудържавна и междуцивилизациона конкуренция (така нареченият „край на историята”). Изглежда напълно вероятно Путин да се е съгласил с Тръмп, че Русия ще забрави за многополярния свят.

По-важното обаче е, че заедно с многополярния свят Русия трябва да погребе и всякакви опити за търсене на алтернативен път за развитие на света, различен от налагания днес капиталистически път на ново, експлоататорско робство за мнозинството от човечеството. Такъв нов „имидж” нe прави Русия по-привлекателна за околните или за останалите държави.

4. Евентуалното превръщане на Русия от „враг на САЩ” в „конкурент на САЩ” (според израза на самия Тръмп) не променя главния проблем: сумарната държавна мощ на САЩ е над 10 пъти по-голяма от тази на Русия и такава сила не търпи никаква подялба на своята доминация. Трябва категорично да се каже, че държава с такава сила не прави никога разлика между „добро” и “зло”.

САЩ ще седнат на масата за преговори, когато се убедят, че дори такава сила не е в състояние да гарантира пълна и окончателна победа.

 


Всъщност, на това разчита и Русия, чиято главна тактическа цел е непрекъснатото увеличаване на военната мощ и внимателната подготовка за ситуационен съюз с Китай като създаване за в бъдеще на планетарен триумвират за глобално управление.

5. Русия беше и остава за САЩ и Запада неприемлива дивашка и варварска държава, която няма място в бъдещия Глобален свят (виж „По стопам Геббельса” – Владимир Малышев – „km.ru”, 22.07.2018 г.). Причината не е в нейните старовремски „ценности” или в нещо подобно, а в нейната огромност. Такава огромна суверенна държава не трябва да съществува в един свят от асоциация на наднационалните корпоративни компании (какво по-убедително доказателство от факта, че ЦРУ обяви открито война на ГРУ (виж декларацията на зам.-председателя на генералния американски прокурор Род Розенщайн от 13.07.2018 г. – „Завтра.ru” от 20.07.2018 г. Председателят на комитета по вътрешна сигурност на долната камара на Конгреса на САЩ Майкъл Маккоул сравни В. Путин с “диктатора Сталин” и заяви категорично, че “Русия е враг на САЩ”).

6. Фактът, че Тръмп е предприемач, а Путин – разузнавач, предопределя поведението на двамата на срещата. Путин има по-силна позиция, защото може да използва в диалога необорими конспиративни аргументи.

Американският автор Хал Търнър публикува шокиращи факти от действията на американската конспиративна структура „Държава в държавата”, наричана на български неправилно „Дълбоката държава”.

На срещата в Хелзинки Путин е предал на Тръмп 160 терабайта с руски разузнавателни данни, потвърждаващи ужасната дейност на много американски политически и административни дейци, по-специално разпалваща социален и културен хаос, безредици, демонстрации, изливащи помия в СМИ, създаващи фалшиви скандали и измислени новини.

Някои от данните показват как се финасират, въоръжават и снабдяват с транспортни средства и с радиосвързочна апаратура различните терористични групи в Сирия, Ирак, Европа и САЩ. Повечето прихванати съобщения са били кодирани, но в Русия са успели да ги декодират и като жест на добра воля оригиналните кодирани съобщения са предадени на Тръмп заедно с ключа за дешифровка.

Освен данните Путин предоставя на Тръмп вътрешната схема на глобалния елит и график на дейностите, с които се занимава всеки елемент от схемата. Равнището на престъпния заговор е толкова огромно и мащабно, че поразява с усилията си за проникване навсякъде по планетата. (Источник: Сайт ПРАВОСУДИЯ.НЕТ. Виж „cont.ws”,21.07.2018 г.).

Тайните конспиративни операции не са най-ефикасният начин за запазването на мира, но понякога помагат. Опасно е заблуждението, че този, който разполага с информация, недостъпна за други, е всесилен.

7. Че светът се движи в талвега на реализирането на програмата на Глобалния проект, може лесно да се докаже, ако си припомним основни стратегически цели на проекта:

Глобализацията е обективен природно-исторически процес на развитието на човешкото общество и произтича от самата същност на обществено-икономическото развитие.

 

Този процес се декретира от непосредствено свързания с теорията на оцеляване принцип за оцеляването на човечеството като вид.

По един или друг начин, глобализацията на човечеството ще продължи. Някои учени рисуват нейните перспективи така:

1. Създаване на единна световна религия – след 50-70 години.

2. Възникване на глобална свръхкултура – до 15-20 години.

3. Възникване на частни компании с признаци на суверенни държави - до 10-15 години.

4. Глобално управление на ресурсите – до 25 години.

5. Субконтинентална териториална глобализация – до 50 години.

6. Планетарен етнос – не по-рано от 250 години. (Александър Игнатов – Стратегия глобализацинонного лидерства.  “Независимая газета”, 7.09.2000 г.).

Предвижданията са спорни като всички предвиждания, но за да бъдат те потвърдени или опровергани, трябва нов подход към перспективите и последиците от глобализацията и от тяхната връзка с реалната политика, с реалната съдба на милиарди хора.

Може да се смята за общоприето становището, че развитието на човечеството е достигнало равнище, на което стават актуални не само планетарните, но и космическите проблеми. С други думи, задачата на днешния ден е да се мисли с хоризонт от 100 години. Причината е проста – глобализацията поставя въпроса за съдбата на човечеството, за неговото оцеляване. Това не са високопарни думи. Има прекалено много факти, които за съжаление не могат да бъдат интерпретирани по никакъв друг начин.

Ако наредим едно да друго ставащите неща по света, като: планетарният хаос, превръщането на ЕС в съюз от махали, налагането на джендърния подход в обществото, явните усилия за обединяване на световните религии (джендърната “революция” в протестантската църква), геноцидният подход за съкращаване на планетарното население (пенсионните реформи), социалното разгромяване на здравеопазването (налагане на принципа „който иска да живее дълго, ще плаща”), изкуствените  пандемии сред хора и животни (случаят с чумата по животните в България), ликвидирането на масовото образование чрез отъпяване на населението (телевизията – престъпна организация), новото прекрояване на държавните граници (Западните Балкани) и дори вакханалията в България по строежа на магистрали (виж материала на Иля Плеханов – „warandpeace.ru” – 22.06.2018 г.), ще установим как полека и методично Глобалният проект настъпва по планетата и в момента няма кой да го спре.

Какво да се прави?

Казал го е известният руски държавен деец Димитрий Олегович Рогозин: „Оптимистите учат английски език, песимистите учат китайски език, реалистите изучават устройството на автомат „Калашников”!

И нека казаното да бъде сторено!


 

 


Страница 1 от 222