Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално:

"Нова Зора" - Брой 42 - 15 октомври 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 43 - 22 октомври 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 44 - 29 октомври 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 45 - 5 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 46 - 12 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 47 - 19 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 48 - 26 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 49 - 3 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 50 - 10 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 51 - 17 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 52 - 31 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 3 - 21 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Каталожният номер е 311 в каталога на Български пощи.

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

ЗДРАВОТО СЕМЕЙСТВО Е БЕЗЦЕННО БОГАТСТВО

Е-поща Печат PDF

• Законът за социалните услуги е излишен, пагубен и отваря широко вратата за корупция

• Необходима е политика, центрирана върху целостта на семейството и благосъстоянието на децата в него


Зачестилият натиск към обществото да приеме за правилно въвеждането на разделение между интересите на детето и интересите на семейството му създава у народа социално напрежение и се засилва усещането за институционален произвол. Лиспва прозрачност на процедурите, по които е разработен и приет Закон за социалните услуги (ЗСУ). Тъй като в обществото не е налице консенсус по отношение на новите регулации в социалната сфера, а същевременно в чл. 1, ал. 1 от Конституцията се гарантира произтичането на властта непосредствено от народа, е редно законодателната и изпълнителната власт да изтеглят заявката си за въвеждане на новите регулации – ЗСУ, защото те пораждат смут и напрежение, и противопоставят едни обществени групи на други. Подобно разделение е пагубно за държавността.


Законът за социалните услуги бе приет стихийно от 44-то Народно събрание


след протестите на НГИ „Системата ни убива“ (родители на деца и младежи с увреждания). Прие се и закон за личната помощ, който касае именно хората с увреждания и начина на ползване на подкрепа от държавата чрез социална работа, за която държавата плаща. Отделно съществува и действа изобилие от по-стари регулации: Семеен кодекс; Закон за социално подпомагане; Закон за закрила на детето; Закон за семейните помощи за деца; Закон за хората с увреждания; Закон за защита от домашно насилие; Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и т.н., които също регулират семейните отношения. Следейки публикациите по темата за въвеждането на ЗСУ, възникват няколко въпроса:

1. Кому е нужно едни родители да бъдат противопоставяни на други родители чрез въвеждане на спорни постановки в законите?

2. Идейните ръководители на новите регулации осъзнават ли, че детето е човешка личност, чийто статут в обществото е специален по отношение на развититето му и степента му на отговорност, именно поради факта на незрялост и необходимост от устойчива семейна среда за развитие на психиката, поведението и здравето?

3. Държавата признава ли презумпцията за невинност?

4. Бедността порок ли е в РБългария?

И накрая: големият въпрос е какво се цели със създаването на масово обществено напрежение?

Заявявам мнението си на специалист, който дълги години обучава спецалисти по социални дейности да прилагат Центриран върху семейната цялост подход в социалната работа в един от университетите в България. Опитите да се подмени моделът на социална работа, центриран върху запазване на семейната цялост с институционален модел, е връщане назад към тоталитарните прийоми от близкото минало, чиито негативи са крещящо отчетливи и видими до днес. Всяка неестествена структура, каквато е ранната институционализация на детето, визирана в ЗСУ (и не само), изисква много повече ресурси, за да съществува. Закони, които противопоставят детето на неговите родители, са именно такава противоестествена, изключително вредна за обществото и ресурсоемка идея.

Законът за социалните услуги в своята същност създава няколко

основни противоречия, спрямо които обществото се разделя:

1. Чрез предвидените формулировки смислово, но алогично, се отделя детето (или лицето), нуждаещо се от защита, закрила, подкрепа и/или насърчение, от неговото биологично семейство. Създава се впечатлението, отново алогично, че дете (или лице) в риск е всяко дете (или лице) изпаднало в бедност. Предлагаме да се изработи Закон за борба с бедността, вместо да се въвежда закон, който създава тежък конфликт на интереси между гражданските организации и самите граждани.

В ЗСУ в чл. 9, ал. 3 гласи, че при предоставянето на социални услуги за деца се зачита мнението на детето, родителите и/или лицата, които полагат грижи. Това означава, че мнението се зачита едва, когато детето вече ползва социалните услуги, а не преди то да бъде включено в системата. Зачита ли се мнението на детето и на неговите родители преди да се пристъпи към задължително ползване на социални услуги? Визирани в чл. 11, една от които е „приемна грижа“ или услуги от резидентен тип, например! Отговорът е не. Налице е задължителност на ползване на социални услуги за деца по преценка на социален работник и директор на дирекция социално подпомагане в общините (чл. 10, ал. 5 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето).

ЗСУ постулира „гарантиране правата на потребителите на социални услуги“ (чл.2 т.6), но гарантира ли правата на всички лица (чл. 13, ал. 2), които са описани като евентуални потребители, без оглед на наличието на рискове? Не, не поема гаранция за спазване на избора на детето (например), тъй като деца се изслушват в съда под специален режим, само ако са навършили 10 години и по преценка на съдийския състав, а директорът на Дирекция социално подпомагане не се занимава с изслушване на деца.

В ЗСУ се определя понятие

„право на социални услуги съобразно най-добри интереси“. По отношение на правата на децата понятието „най-добър интерес на детето“ е формулирано в допълнителните разпоредби на закона за закрила на детето, § 1., т. 6. Според него „Най-добър интерес на детето“ представлява преценка на:

а) желанията и чувствата на детето;

б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;

в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;

г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;

д) способността на родителите да се грижат за детето;

е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;

ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Оценката се извършва от екип специалисти – водещ случая социален работник, психолог и др. Родителите тук нямат никакво касателство. Противоречието е очевидно и оставя широка врата за злоупотреби със служебно положение на заинтересованите страни в системата на социалното подпомагане и социалните услуги, особено когато детето е на такава възраст или в такова състояние, че не може да изрази ясно волята си.

Определянето на риска в ЗСУ

постява още една широка врата за злоупотреби със служебно положение чрез уязвимостта както на детето, така и на неговото семейство, например изпаднало в бедност. Примерът с чл. 12, ал. 3 от ЗСУ посочва, че „настъпването на определен риск“ е пусков механизъм за задействане на процедури, при които директор на Дирекция социално подпомагане (по чл. 10, т. 6 от Правилник за приложение на Закон за закрила на детето) може, по своя преценка и при анонимен сигнал, да задейства процедура за извеждане на дете от семейството му, поради наличен риск. В ЗСУ думата „риск“ е употребена 17 пъти, като при един от тях ниското качество на живот е риск (чл. 12, ал.3, т. 1). Ниско качество на живот по данни на Националния статистически институт за 2018 година в Р България имат над 2,5 млн. души, а при тях деца с недохранване са около 300 000! Защо Народното събрание и изпълнителната власт не се наемат с проблемите в системата на пазарна икономика и не обявят борба с бедността; със социалното изключване и излация; с насилието и превенция на увреждането, а изливат милиони да насърчават социални услуги за хора с ниско качество на живот, е въпросът, на който нито един от политиците не може или не иска да отговори честно.

Законът за социалните услуги е устроен върху търговски принципи и конкуренция между "търговци" на услуги, което е анормално при условие, че социалните дейности и социалната работа се основават на принципите на солидарност, антидискриминация и доброволно участие. Състезанието за привличане на клиенти между отделните доставчици и създаването на конкуренция за получаване на държавни средства противоречи на изначалния смисъл на солидарността, антидискриминация и добрата воля на членовете на обществото.

В ЗСУ е допусната отново (както и в Закона за закрила на детето), съвсем умишлено т.нар. „резидентна грижа“ (преходна разпоредба § 1., т. 15). Този термин включва настаняване извън семейството на дете (или лице), за което са изчерпани възможностите за грижа в семейна среда. Настаняването е резидентно, т.е. за 24 часа 7 дни в седмицата, но може и за цял живот. Видовете социални услуги от „резидентен тип“ са изчерпателно изброени в Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане чл. 36, ал.2, т. 4, а именно: „социални услуги от резидентен тип“:

а) Център за настаняване от семеен тип: аа) Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания; бб) Център за настаняване от семеен тип за деца и/или младежи с увреждания; вв) (в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 17 от 2017 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), гг); Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства; дд) Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция; ее) Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с физически увреждания; жж) Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост; зз) Център за настаняване от семеен тип за стари хора;

б) Център за временно настаняване;

в) Кризисен център;

г) Преходно жилище;

д) Наблюдавано жилище;

е) Защитено жилище: аа) Защитено жилище за лица с психични разстройства; бб) Защитено жилище за лица с умствена изостаналост; вв) Защитено жилище за лица с физически увреждания.

Наскоро в медиите излезе статистика относно качеството на живот в подобен тип „услуги“. Оказва се, че в масовия случай доставчика не може да осигури качество на живот и устойчиво развитие на своите „потребители“, поради недофинансиране на системата, ниско заплащане на труда на заетите лица и висок риск от текучество на песонала. Към кого се привързва, за да расте здраво и щастливо едно дете, когато в неговия Дом от резидентен тип го бият и тормозят системно, няма на кого да се оплаче, а родителите му са обезправени чрез закон? Настаняването в дом Център за настаняване от семеен тип много често отговаря на смисъла на насилие по формата „неглижиране“ от Допълнителните разпоредби (т.1-3) на Закона за закрила на детето, но също така и на някои от съставите на физическо и психическо насилие, определени в Правилника за приложение на Закона за закрила на детето.

Т.е. държавата е моделирала и финансирала множество начини за изкуственото отделяне на член от семейството

(дете или възрастен), чрез приложение на гореспоменатата формулировка „най-добър интерес“, но начините семейството да запази своята цялост са формулирани като „превантивни“. И забележете, могат да се извършват под форматата на „общностна работа“ извън знанието на родителите целево с уязвимите деца (ЗСУ, преходна разпоредба § 1., т. 9).

Кой определя кое дете или лице да бъде отделено от семейството си – разбира се, това са т.нар. „заинтересовани страни“ (ЗСУ от чл.2, т. 8), в които влизат именно доставчиците на социални услуги. Те „доставят“ услугата и получават бюджет, стига да има на кого. А за това да има на кого да се предоставят услуги, се грижи именно ЗСУ, където единствено потребителите са със зачетени права, но не и хората, които още не са влезли в системата, но са попаднали в „риск“ (според определението за „риск“, което бе коментирано по-горе).

Още една много широко отворена врата за възникване и утвърждаване на модел на всякакви корупционни схеми и търговия с власт и влияние представляват формулировките в чл. 104, 103 и 104 от ЗСУ, касаещи заплащането на социалните услуги. Например, в чл. 104 всички видове превантивни „услуги“ не се заплащат от „потребителя“, но доставчикът на услугата получава финансиране за труда си. Т.е. доставчикът, за да получи финансиране, трябва да предостави така или иначе услугата на някого по свой избор! Този търговски принцип, съпоставен с принципа за задължителност на потреблението на социални услуги от децата, създава много тежък конфликт на интереси на търговеца – доставчик на консултативната услуга и интересите на семейството да запази своята цялост, ако е в трудна ситуация („риск“).

Всяко човешко поведение може да доведе до риск.

Това означава ли, че всяко дете би могло да бъде ходеща касичка за консултантските услуги на различни търговци на социални услуги? Отговорът на този въпрос е „ДА“. А защо държавата насърчава този модел на „институционализиране“ още преди самото семейство да е имало шанс да се справи с проблема си? Това също е тревожен въпрос. Нима проблемите в съвременното българско семейство са малко – безработица, трудова миграция, ниски доходи, невъзможност за качествено лечение, липса на достъп до КАЧЕСТВЕНО образование (защото задължителното образование не е равносилно на КАЧЕСТВЕНО образование), семейни драми, предизвикани от промени във възрастовата група на масовия родител, изневери, неразбирателство с имоти и хиляди други?! И докато състоятелни граждани в „риск“ могат да си позволят качествена юридическа защита, то гражданите в бедност не могат. Как тогава държавата гарантира презумпцията на невинност при гражданите в бедност?

Семейството винаги е било ценност за българина

Могат обаче да се зададат още стотици въпроси. В поритвовес на гореизложените рискове от семеен разпад, незнайно защо насърчавани от държавата чрез задължителността на включване на децата в социални услуги (по ЗСУ), може да се посочи моделът на социална работа, който обаче е центриран върху защита на семейната цялост. Българското общество е запозило своята цялост, въпреки претърпените исторически, социални и икономически тежести и загуби. От друга страна, държавите и частните „донори“, които натрапват своите интереси в социалната система на РБългария, никога не са минавали по нашия, български път. Затова РБългария трябва да открие свой уникален път за справяне с бедността и социалната излоция, справяне с насилието и превенция на увреждането. А те могат да се осъществят чрез практики насочени в защита на семейната цялост и добруване на семейния модел.

Семейството винаги е било и ще бъде ценност и основа на обществото, тъй като неговата сила се състои в задоволяване на чувството за принадлежност, което всяко човешко същество има заложено, за да оцелее. Семейният модел на обществото е заложен в природата на човека и от семейната цялост зависи бъдещето на обществото.

Семейството би трябвало да е първата естествено обусловена възпитателна среда за детето и тя винаги е била от съществена важност за цялостното му развитие. Семейството е общност, която дава на детето знания, формира ценности, необходими за включване в социалното пространство. Изследването на семейството извън неговата социална специфика е невъзможно, тъй като то е социален феномен и съществува в даден географски и икономически контекст (начин на живот), както и културен контекст (хабитус - институции, наука, морал, вярвания) и изработва своя специфична система от ценности. В резултат, начинът на живот на родителите, включително техните възпитателни подходи и практики, придобиват специфични измерения със своя история, детерминанти и психологическа мотивация. Животът предлага огромно множество от различия, но модусът на поведение се залага в първите години от живота на човека и, ако семейството липсва или носи белези на непълноценност, детето се развива като личност спрямо тези дефицити.

Как би се променила обществената ситуация в РБългария,

ако поставим семейството и качеството на живот на децата в центъра на всяка тематична политика? Очевидно, подобна сюблимация би довела до силно мотивирано към развитие общество. Силно мотивираните общности имат своите граждански структури и национални обединения.

А силно мотивираното общество е в състояние да избира пътя си, да създава полезни институции, да акумулира приходи, които да реинвестира в благоденствие. Да иновира съществуването си. Такова общество, центрирано върху целостта на семейството и благосъстоянието на децата в него, би харчило пари за запазване на семейната цялост, за училища, за развитие на културата, достъпност на подкрепата за всеки нуждаещ се, за продуктивни и удовлетворяващи работни места, за повече полезна продукция.

Противопоказно за цялостта на държавата е българското общество да бъде принуждавано да се разделя по отношение на безценното богатство каквото е здравото семейство, отглеждащо деца. Може да се твръди, че изявлението на 56-те организации, подкрепящи ЗСУ, не се основава на принципите на солидарност, антидискриминация и доброволно участие, на на търговия с власт и влияние. Тяхното мнение е израз на интерес към получаване на финансиране и търговия с власт и влияние. Това е несъмнено и недопустимо.

От казаното дотук, може да се направи извод, че

Законът за социалните услуги е:

Излишен – той дублира други, вече влезли в сила, закони и правилници;

В този си вид ЗСУ отваря широко вратата за корупция, води до окрупняване на търговията с влияние, чрез финансово подчиняване на гражданското общество от страна на държавата, която в случая е само инструмент за „външни донори“ с неясно заявени интереси, и насърчение на „фаворити“ след гражданските организации.


Здравият граждански сектор трябва да влияе чрез обединение на обществото за общонационално благосъстояние, а не чрез разделение и нездрава конкуренция от търговски тип между гражданските организации и самите граждани.

По тези причини считам, че ЗСУ трябва да отпадне, и пче трябва да се обмисли законодателна инициатива за повишаване благосъстоянието и качеството на живот на народа – борбата с бедността е от особено значение, за да се избегнат повечето рискове за семейната цялост.


Полина СТАВРЕВА-КОСТАДИНОВА,

доктор по специална педагогика,

университетски преподавател,

председател УС на СНЦ „Родители за Варна“


 

ЗАЩИТНИКЪТ НА ТРАКИЯ

Е-поща Печат PDF

175 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА


• Президентът Румен Радев откри паметник на изтъкнатия революционер и защитник на тракийската кауза в Алеята на бележитите българи в Борисовата градина, София


„Много са стожерите на българщината и на националното ни достойнство в 13-вековната ни история, но Капитан Петко войвода е един от най-значимите, пленил сърцата на поколения българи със смелост, чест и всеотдайност. Неговият неустоим стремеж към свобода и човешко достойнство не се вместваше в национални граници и не признаваше многократното числено превъзходство на противника. И във време на робство, и в дните на свободна България, той стоеше прав и непоколебим в защита на онеправданите и потиснатите“, каза президентът Радев в словото си при откриване на паметника. Държавният глава изрази убеденост, че идните поколения винаги ще намират в Капитан Петко войвода пример за родолюбие, достойнство и мъжество. Президентът Радев прие почетния строй на Националната гвардейска част. Водосвет отслужи Белоградчишкият епископ Поликрап. Представители на Съюза на Тракийските дружества в България положиха на паметника пръст от двора на родната къща на Капитан Петко войвода и от неговия гроб.

Сред присъствалите на откриването бяха столичният кмет Йорданка Фандъкова, зам.-кметът Тодор Чобанов, председателят на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов, граждани.

Капитан Петко войвода има над 22 паметника в цяла България: в Кърджали, Крумовград, Ивайловград (село Плевун), Чепеларе, Варна, на Бунарджика в Пловдив, Стара Загора (в парк Тракия), в Асеновград, в Морската градина в Бургас и други. Най-внуншителен се смята този в Хасково, открит през 1955 г.

По случай 160-годишнината от рождението на войводата, на 2 декември 2004 г., на хълма Джаниколо в Рим, бе открит друг негов паметник (автор проф. Валентин Старчев), редом с този на Джузепе Гарибалди. Монументи на бележития българин има и в Чикаго, и в Киев. На негово име е именуван и връх на остров Ливингстън.


ЗАЩИТНИКЪТ НА ТРАКИЯ


Легендарният български войвода Петко Кирков (наложил се в историографията именуван Киряков), пред чиито подвизи прекланяме глава не само ние – българите, е роден през далечната 1844 година в село Доганхисар. Житейската му история сякаш е сюжет от народна песен, толкова страдание и героизъм има в нея. Едва 17-годишен Петко става хайдутин, след като вижда как турци убиват по-големия му брат Матю, заедно с неговия братовчед Вълчо. Около младежа се събират и други отмъстители, които раздават възмездие за нечуваните жестокости на поробителите. Постепенно Петко се утвърждава като лидер и организира чета, която защитава всички тракийци – българи, гърци, та дори и турци от разбойници, лихвари и от безчовечността на някои турски управници.

Четата се превръща в непрестанна заплаха за турската власт и покровителствените от нея потисници, а войводата й става легенда, която смразява кръвта на всеки враг и насилник. По следите на хайдутите тръгват потери от заптиета, от башибозук, а често и от редовна войска. Четниците обаче печелят победа след победа, макар и почти винаги да са по-малобройни от противника. Това е едно от доказателствата за водаческия талант на Петко войвода, за естествените му способности като тактик.

Славата на Петко Кирков се разпространява далеч извън пределите на юнашката планина Родопа и родната му Тракия. Из целия Балкански полуостров тръгва мълвата за неустрашимия българин, чиято чета, действаща на едва няколко часа път от имперската столица, поставя на колене османската власт. Вероятно затова през 1864 г. гръцкият революционен комитет, готвещ въстание на остров Крит, се обръща към него с покана да слуша лекции във Военната академия в Атина. Там Петко войвода се среща и с прочутия италиански революционер Джузепе Гарибалди и заедно с него организира славната „гарибалдийска дружина“, съставена от италианци и българи, които участват в Критския бунт. Самият Петко войвода е начело на малък отряд и заради смелостта си в боевете получава званието капитан. След потушаването на въстанието той напуска острова. Пребивава в Александрия, Марсилия и в Италия. Известно време се установява в Атина, където крои планове за освобождение на българите и разпространява възвание към тях за въоръжена борба.

Капитан Петко нито за миг не изоставя революционната дейност и през 1869 г. начело на чета се връща в Тракия. След многобройни успешни сражения срещу османците, през 1872 г. Одринският валия изпраща срещу четата прославения бабаит Арап Хасан. И се случва онова, което малцина са очаквали: Арап Хасан е пленен от четата на капитан Петко войвода. Условието да бъде пощаден животта на Арап Хасан е гордо и безусловно: освобождаване на всички задържани по затворите, които са обвинени, че са помагачи и приятели на четата. Само ден след това Одринският валия освобождава от местния затвор арестуваните, а на 30 юли 1872 г. каймакаминът на град Фере Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за „самоуправен владетел“ и му плаща „налог“ 6000 златни турски лири. Това на практика е признание за капитулацията на Одринския валия. Но това не би се случило, ако дружината на капитана Петко войвода не бе структурирана по строгите закони на военното дело: със своя бойна част – „четници“, тилова част – „ятаци“, разузнаване – „шпиони“, счетоводство – „каса“, снабдена е с добро оръжие и с палатки – „чадъри“, подобно на турските военни части и фактически се издига на нивото на самостоятелна българска въстаническа военна единица в Беломорието.

Четата на капитан Петко войвода временно преустановява действията си след Априлското въстание, защото войводата преценява, че в създадените условия неговата дейност може да предизвиква нови страдания на християнското население. Когато обаче избухва Руско-турската освободителна война (1877-1878) четата възобновява дейността си. Тя има вече личен състав от 300 души и активно действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на „мажирите“ (дезертьори и бегълци). За близо шест месеца бунтовниците водят девет тежки битки с турските полицейски и военни части и ги побеждават.

През юни 1879 г., след стабилизирането на новата българска власт, четата е разпусната, а нейният войвода е награден от генерал Михаил Скобелев. Самият руски император Александър II приема Петко войвода, произвежда го в чин капитан от руската армия и го награждава с Георгиевски кръст и с голямо имение в Киевска губерния.

На следващата година капитанът продава имението, заселва се във Варна и се жени за Рада Кравкова от Казанлък, която е от рода на известния капитан Георги Мамарчев. Това е вторият му брак, след като по-рано има семейство с Елена, гъркиня от Енос или Кешан, с която живеят в Ипсала, докато отново поема по хайдушките пътеки.

Ролята и значимостта на Петко войвода е голяма и за тракийското движение, и за тракийската организация. На 12 май 1896 г. по негова и на други родолюбиви българи инициатива, в град Варна се основава тракийско (Одринско) емигрантско дружество „Странджа“ за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Османската империя. С него се поставя началото на освободителната организация на българските бежанци от Тракия.

В началото на 90-те години на 19 век Петко Киряков влиза в конфликт със Стамболовисткия режим. Наклеветен от управителя на Варна Спас Турчев – някога заловен като разбойник от капитан Петко войвода, той става жертва на личното отмъщение на Турчев, който буквално съсипва живота на достойния българин. Месеци наред героят е хвърлен в тъмница и е измъчван от партизаните на Турчев. След падането на Стамболов капитан Петко войвода се завръща в дома си във Варна. Там, на 7 февруари 1900 година, героят, чието име в годините на робство бе легенда, умира. Мъченията и униженията, на които е бил подложен големият родолюбец и борец за свобода на всички балкански народи, сломяват здравето му и съкращават дните му. Хилядно множество се стича на погребението му. Неговата слава обаче не помръква. Обезсмъртен от легенди и разкази на негови съвременици капитан Петко войвода заживява свой нов живот в книгите, написани за него. Знаменитият му образ изграден от актьора Васил Михайлов в 12-сериния телевизионен филм на режисьора Неделчо Чернев, по сценарий на Николай Хайтов създаден през 1981 година, издигна името на капитан Петко войвода до незабравим за народа ни символ на благородство, храброст, саможертва и свободолюбие.


 

ОПАСНИ КЛИМАТИЧНИ СПЕКУЛАЦИИ

Е-поща Печат PDF

• Ще последват ли термоцентралите на България съдбата на ядрените ни блокове в АЕЦ „Козлодуй“?


Ако тръбата свири фалшив сигнал,

кой ще започне да се готви за сражение?

Апостол Павел


Човечеството има изключителната привилегия комфортно да обитава планетата Земя само в едни тесни интервали на температура (от -20 до +40 оС), относителна влажност (от 30 до 80 % ) и съдържание на кислород (около 20%). Към границите на тези интервали хората изпадат в паника. Урагани, пожари, изригване на вулкани, цунами, наводнения, свлачища, топене на ледници - всичко сякаш предвещава апокалипсис.

В Австралия през 2019 г. от продължителната суша влажността падна до 10%. Пожарите унищожиха огромни площи  колкото цяла България. Подобни бяха бедствията в Сибир и Амазонка. А достатъчно е концентрацията на кислорода (О2) да се повиши до 25%, за да станем безсилни срещу огнената стихия. От друга страна, ако концентрацията на въглероден диоксид (ВД) се понижи под 0.015% (150 ppm) ще се преустанови фотосинтезата, включваща въглерода от атмосферата в биомаса. Ако пък  „топлофикацията“ на Европа – топлото течение Гълфстрийм, еквивалентно на 1000 АЕЦ, отслабне и промени пътя си, Северният Атлантик ще започне да замръзва и ще се появят нови „климатични“, европейски бежанци на изток.


След известен спад зелените движения отново се активизираха. Зачестилите природни бедствия наляха вода в мелницата на алармистите за „глобално затопляне“. То стана нещо като нова религия и често пренебрегва очевидни факти – като всяка религия, защото не подлежи на обсъждане. А климатът се оказва, че зависи от толкова много фактори (интердисциплинарна наука), че единствената му норма е

неговата промяна.

Появиха се и спекуланти, на които им замириса на големи пари и които почувстваха, че с непрестанно изказване на полуистини могат да принудят правителствата на много страни да ограничат емисиите на т.н. парникови газове (ПГ) т.е. да забавят индустриалното си развитие с енергия от изкопаеми горива. Някои от тях като бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор и откривателите на озоновата дупка Шанклин, Фармен и Гарденер, както и по-късно Малина и Роуланд, получиха дори Нобелови награди за мир и по химия (1974). Ал Гор твърдеше, че в 2015 г. до Северния полюс ще плаваме  с лодки, че към 2035 г. хималайските ледници ще изчезнат и че озоновата дупка може да се използва като климатично оръжие. Въглеродният диоксид (ВД) беше обявен за опасен замърсител, благодарение на който щели да нарастват глобалното затопляне и смъртността на хората по земното кълбо.

Именно по настояване на Ал Гор беше учредена една многолюдна комисия към ООН (195 члена), наречена Междуправителствена комисия за промените в климата (IPCC), в която учените са малцинство, затова пък лобистите изглежда са достатъчно. Тя изготвя вече пети доклад (2014 г.), в който предвещава глобално затопляне над 2оС, повишаване на океанското ниво и потоп за мегаполисите. За щастие

прокобите на IPCC  се оказват силно преувеличени.

Затопляне се наблюдава в Северното полукълбо, популацията на белите мечки противно на очакванията  се увеличава, но… ледената покривка на Антарктида е нараснала с 30% през последните десетилетия! А в резултат на увеличената концентрация на ВД във атмосферата (0.041%) добивите в земеделието и биомасата в горите и океаните също растат. Обективно погледнато „глобалното затопляне“ е по-скоро полезно за увеличаващото се население на Земята.

Изглежда тези неоспорими факти накараха IPCC (Intergovermental Panel of Climate Change) да предложи промяна на термина и сега вече се говори за „климатични промени“ вместо  за „глобално затопляне“. Учените престанаха да мълчат за измисления 97%-ен консенсус по време на Парижката конференция по климата (2015 г.) и 500 от тях през септември 2019 г., подписаха декларация „NO EMERGENCY“ до Конференцията  по климатичните промени на ООН, с която се опитаха да успокоят правителствата, че опасност за човечеството от увеличаване на концентрацията на въглероден диоксид, не съществува. ВД е само един от факторите (и то не най-важният) за изменението на световния климат. Консенсус има за това, че човешката дейност може да въздейства само върху локалния климат. Примери за това са отслабването на Гълфстрийм след „почистването“ на петролния разлив от Вritish Рetroleum  в Мексиканския залив, както и мъглите от „фините прахови частици“, както заблуждаващо и плашещо наричат дима от комините на беднорията в Софийското поле. Все повече учени са на мнение, че „глобалното затопляне“ е станало индустрия за правене на пари, власт и влияние от зелените движения.

Корелация, която води до спекулация.

Но „нобелистите“ в IPCC, за разлика от „озоновите“ нобелисти, не мирясват и продължават да събират подписи под Парижкото споразумение за климата от 2015 г. Необходими са много пари! Да припомним, че преди да стане „климатолог“ Ал Гор беше милионер, а сега е вече милиардер. Корелация между увеличената концентрация на ВД и температурата на тропосферата е спекулация, която винаги може да бъде направена без да бъде оспорвана. Същият ход биха имали графиките на увеличената консумация на бира в България и увеличеното съдържание на ВД във въздуха през последните 20 години.

Климатичните вещици Урсула и Катрин обаче са безмилостни! На 29.11.2019 г. те прокараха Резолюция на ЕП: „За извънредното състояние в областта на климата и околната среда в Европа и на планетата“, а сега готвят и съответния закон, с който страните-членки на ЕС ще трябва да събират климатичен фонд от 100 млрд. евро/годишно. Със средствата от този фонд  „правителствата ще трябва да борят климатичните промени...“ като закрият своите „мръсни“ производства. За да закрие България трите си въглищни централи я прилъгват с „внушителната“ сума от 6 млрд.евро. С други думи това са парите за заплатите на 30 000 служители в „Мариците“ за следващите 20 години (?!). Само за сведение Полша поиска от ЕС 550 млрд. евро, за да закрие своите въглищни мини! И за да бъдат по-убедителни „вещиците“ сравняват по грандиозност европейския проект „зелена сделка“ (green deal) с програмата „Аполо“ за изпращане на човек на Луната.

Звучи добре, но и съмненията, че човек е стъпвал на Луната са много силни. Явно „алармистите“ се надяват, че след като една опашата лъжа шества вече 50 години по света, то всички по-малки лъжи ще минават по-лесно. Такъв беше поводът за войната в Ирак с лъжата на ген. Колин Пауел, че Садам Хюсеин разполага със средства за масово унищожение; така стана с фреоните и озоновата дупка; с официалната версия за разрушаването на двата небостъргача на Световния търговски център в Ню Йорк на 11.09.2001 г.; така се получава и с квотите за емисиите на въглероден диоксид след договора в Киото! Има и много други по-дребни лъжи, за които сега няма да отварям дума. Една от тях обаче не мога да подмина: тези дни Соломон Паси и Елена Поптодорова безсрамно твърдяха, че терористичния акт в Сарафово е дело на убитият ген. Касем Солеймани! На тази лъжа не издържа дори бившият президент Росен Плевнелиев, който  категорично я опроверга. По този повод бившият шеф на израелската спецслужба „Натив“ Яков Кедми казва: “Американците лъжат нагло и въвличат целия свят и страната си във войни. Така е било по време на цялата история на САЩ… Към американците трябва да се отнасяме с повишено внимание и недоверие… Най-малко на Иран е необходим конфликт в Персийския залив…“

Примери за поука и размисъл.

Странно! Когато фреоните бяха обвинени, че разрушават озоновия слой, всички правителства склониха да ги заменят с „безвредни“ хладилни агенти, които не съдържат хлор и флуор, затова пък са избухливи. От тази замяна, навремето Русия загуби 100 млрд. долара, а хладилните и козметични фирми в САЩ – 200 млрд. долара! Спечели само монополистът „Дюпон“.

Сега, след приемане на Резолюцията на ЕП за климата, призоваваща страните членки с радикални мерки  до 2050 г. да достигнат нулеви емисии на въглероден диоксид, т.е. да не добиват изкопаеми горива и да не използват двигатели с вътрешно горене (ДВГ), не се забелязва и надежда за глобален консенсус. Против Парижкото споразумение в ЕС категорично се обяви Полша, която получи 10 годишна отсрочка, надявайки се до тогава алармистите за глобално затопляне да бъдат разобличени.

Най-показателен е примерът с Австралия, която остава най-големият износител в света на висококачествени въглища, включително и такива, които могат да бъдат коксувани. Тези дни там беше открита най-голямата нова каменовъглена мина, която ще работи изцяло за експорт в Индия - 60 млн т/год. Разрешение чакат още 6 големи мини за въглища.

Технологически улавянето на пепелта от изгарянето на въглищата е решено с електрофилтри още в ХХ век и в Япония 97% от пепелта се използва повторно като пълнеж в строителството. В Австралия 85% от електричеството се добива от ТЕЦ-ове! Заплатите на работниците в този печеливш отрасъл са от порядъка на 100 000 австрал. долара/годишно. Даже най-старата централа на лигнитни въглища в щата Виктория, бълваща дим от 8 комина подобно на нашите ТЕЦ-ове край Раднево, е получила разрешение да работи до 2030 г. А е строена през от 1964 г. Но и това не е всичко. Очаква се да продължат лиценза й до 2040 г. Така се съхранява „златната кокошка“ на Австралия. Пожарите на държавата-континент вече изпепелиха територия измервана в милиони хектари, но в споровете със зелените грантаджии, позицията на правителството на Скот Морисън е твърда и непробиваема! То е за запазване на въгледобива и се подкрепя от мнозинството австралийци, населили този континент на края на света, тъкмо заради полезните изкопаеми. Политиците на Австралия не са глупави. Те знаят че присъедини ли се страната им безропотно към Парижкото споразумение, веднага друг доставчик ще заеме нейния дял в металургията на азиатските тигри Китай, Индия, Япония и Южна Корея.

Ето защо всички големи държави с огромни емисии на парникови газове отговарят енигматично: „Не трябва да се разчита вечно на изкопаемите горива. Но ще е нужен по-дълъг преходен период. Ще видим…..“

Става ясно, че от актуализиране на Парижкото споразумение от 2015 г. няма да има измерим глобален ефект. По-бедните европейски страни (Унгария, Чехия), загубили вече от търговията с квоти по пилотния проект, наречен Киотски протокол за климата, искат да развиват атомна енергетика и да заменят, доколкото е възможно, въглищата с природен газ, който отделя 1/3 по-малко ВД. Но суровината за АЕЦ също е ограничена, а САЩ правят всичко възможно да осуетят производството на електроенергия с руски природен газ и са готови да предложат замяната му с втечнен ПГ и шистов газ. Но операциите по получаване, втечняване, транспорт, прехвърляне в резервоари и изпаряване формират цена не по-малка от 210 дол./1000 куб.м., докато цената на природния газ на европейските борси е 170. Трябва да си голям фен на САЩ или съвсем да не ти пука за последствията, за да купуваш по-скъпия газ на световния полицай, който никога не е бил съгласен да търгува без печалба. Защото обратното вече е социализъм, а не капитализъм. А няма такъв капиталист, който да е склонен да губи. Това особено се отнася до САЩ.

Идват тежки години за тези страни, които се присъединят към „зелената сделка“ на „климатичните вещици“ за неутрална от парникови газове (ПГ) икономика на ЕС. Климатичният фонд на Европейския съюз ще бъде 100 млрд. евро/год., но за преминаване към нулеви емисии на парникови газове ще са необходими 260 млрд. евро/годишно. От къде ще се вземе разликата? Вноската на България за изминалия седемгодишен период беше 480 млн. евро за година, но за следващия (2021-2027 г.) ще трябва да нарасне двойно. Това означава край не само на парите за къщите за гости и за екопътеки,  но и на субсидиите (по 50 евро/дек.) за протолатифондистите-арендатори, произвеждащи суровини като пшеница, слънчоглед и рапица. За никакво развитие на тежка химическа и металургична промишленост, не може дори да се мечтае. Като гледам как кимат дамите-министри в кабинета Борисов-3 на всяко предложение, не е трудно да се предвидят бъдещи загуби, оставки и скандали.


И ако на мин. Нено Димов прокуратурата повдига обвинение за умишлена безстопанственост и загуба за държавата на 11 млн. лева, а само от спирането на проекта „Южен поток“ България ще губи по 400 млн/годишно, както заяви Владимир Путин, налага се въпрос с понижена трудност: „Кой от двамата министри е по-безотговорен – този на екологията или неговият началник?“


 

ГАСНЕ ЛИ СЕВЕРНОТО СИЯНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ?

Е-поща Печат PDF

На следващият ден след православното Рождество Христово, съдбата сякаш ни дари с картинка, която нагледно илюстрира какво се случва с тези които предават, с тези, които забравят, с тези, които се кланят пред Мамона и си създават идоли за собствена употреба и преклонение!

На 8 януари сутринта в София започна първата сесия на Стратегическия диалог между РБ и САЩ, който се проведе след договорка между Д. Тръмп и Б. Борисов от края на миналата година. Следобед на същия ден в Истанбул започна церемонията по тържествения пуск на газопровода "Турски поток", а на 9 януари вечерта в българските СМИ се появи изявление на непристигналия ръководител на американската делегация за преговорите в София, помощник-държавния секретар на САЩ (зам.-министър на американското външно министерство) Дейвид Хейл, който, по същество, от чужбина, официално резюмира резултатите от първата сесия на българо-американския стратегически диалог.

В резултат на всичко чуто, видяно и прочетено можем определено да заявим, че думата, която семантично обединява посочените по-горе събития и, вероятно, ще бъде думата на 2020 г. за българския народ и държава, е деградация! Деградация на авторитета на България по света, деградация в жизнения стандарт на народа, деградация в духовното развитие на нацията, деградация на морала и националното самосъзнание на българската нация. Светът се бори за развитие, а у нас констатираме деградация на ориентирите, логиката и най-вече на здравия разум!

В МС на РБ бе проведена

първата сесия на Стратегическия диалог

между Република България и Съединените американски щати, в края на която бе прието съвместно Обобщение на заключенията.


Диалог е възможен само тогава, когато има ясно, предварително обявени теми и състав на участниците. От това, което видяхме и прочетохме от БТА, сайта на МС на РБ и сайта на Посолството на САЩ в РБ не става ясно имало ли е диалог т.е. някой, който да споделя теза и някои, които да я обсъждат или оспорват. Първото което прави впечатление е, че съставите на двете делегации са абсолютно неравностойни: от българска страна участват премиер, трима вицепремиери и над десет висши чиновници, докато американската страна е представена от ръководителя на делегацията, който е заместник на помощника на държавния секретар, което по нашему означава съветник на зам.-министър, при това отговарящ за Централна Европа, в която не влиза България и за "Холокоста", което няма никакво отношение към България, тъй като ние сме спасили българските евреи по време на Втората световна война.

Интересното е, че т.нар. "Диалог" е ръководен от българския премиер и от Н.Пр. посланика на САЩ в РБ, макар, че на сайта на Посолството за ръководител е посочен заместника на помощника на държавния секретар на САЩ Матю Бойс, защото неговият началник Дейвид Хейл така и не пристигна в България. Формата на приетия документ е непозната за българското международно право, както и самото название "Обобщение на заключенията" т.е. ние не знаем какво е неговото правно действие.

В публикуваното "Обобщение" прави впечатление, че акцентът е поставен върху Сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността: изработване на десетгодишна пътна карта за двустранно сътрудничество (не в рамките на НАТО!), чиито параметри вече са договорени по време на проведения „Диалог“ (какви са парметрите?), и че ще бъде създаден съвместен работен комитет (постоянен изпълнителен орган!). Главно внимание ще бъде обърнато "на сътрудничеството в областта на морската ситуационна осведоменост и конкретно усилията на България за създаване на военноморски координационен център във Варна" (желанието и ангажимента по изграждането му е на РБългария!)

В областта на икономиката, търговията и енергетиката

се приветстват усилията на България да диферсифицира газовите си доставки (газов хъб), изграждайки за собствена сметка интерконектор с Гърция и купувайки 20% от подвижната платформа за регазификация на американски втечнен газ, доставка на американско ядрено гориво за АЕЦ "Козлудуй", "ще бъде изпратен енергиен екип от САЩ, който да разгледа развитието на "хидроенергийни и други възобновяеми енергийни източници с цел превръщането на страната в регионален енергиен център (още един хъб!) и насърчаване на енергийната диверсификация на територията на Балканите“ – никаква конкретика и никакви задължения на най-мощната икономика в света към най-слабия член на ЕС?!

Специално и голямо внимание е обърнато на "развитие, разполагане и комерсиализация на 5G мрежата". Имайки предвид, че китайската "Хуауей" е водещия световен лидер в това отношение, записаното стратегическо направление явно има за цел да внедри в България "изпитани и надеждни доставчици на мрежови устройства и софтуер и доставчици на услуги, като се вземат предвид оценките за рисков профил, както и да се насърчават рамки, които поощряват максимални усилия за защита на 5G мрежите от нерегламентиран достъп или намеса".

С езика на булдозерната дипломация

В своето официално изявление от Вашингтон, с което реално се ангажира и Президентът на САЩ, г- н Дейвид Хейл, демонстрира нагла намеса във вътрешните работи на една суверенна държава, член на ООН, поставяйки ултимативни условия пред вътрешната и външна политика на България: "Съединените щати са против втората линия на газопровода "Турски поток", предназначена за доставка на газ за Югоизточна Европа през България, тъй като я разглеждат като геостратегически проект на Русия"– пише "гаулайтера" Хейл. "Москва използва енергоизточниците си като политически инструмент, с който да упражнява влияние, да разделя Европа. "Северен поток-2" и втората линия на "Турски поток" са проблем, защото не осигуряват енергийна диферсификация на Европа" - констатира американският дипломат, без да е упълномошаван от ЕК за подобни твърдения. По-нататък г-н Хейл декларира, че "САЩ ще продължат подкрепата си за модернизацията на българските въоръжени сили", което, явно, означава, че и в бъдеще САЩ ще "извиват ръцете" на съюзника си за нови покупки въоръжения. Г-н Хейл разкрива без увъртания и следващите цели на САЩ в България: "да изградят защитена от манипулации 5G комуникация и за укрепването на върховенството на закона в страната". Оказва се, че някои "наскоро са се договорили да проведем диалог за реформа в Конституцията и отчетност на съдебната власт". Особен интерес за определени висши чиновници на САЩ представлява българския прокурорски корпус, явно като инструмент за контрол и въздействие.

По всяка вероятност, след тези федфебелски изяви на американския дипломат, в атлантическите и проамерикански кръгове и клубове у нас, вече се лее шампанско, по повод факта, че най-накрая американската администрация силово заставя и без това услужливата българска политическа класа да прокарва неотклонно антируските и проамерикански интереси в България. И все пак възниква въпросът, кое е накарало мистър Хейл да забрави общоприетия дипломатически изказ и публично да назидава българското правителство? Явно, след като Борисов взе участие в тържеството на Русия и Турция по пуска на "Турския поток", а и след общата позиция на Путин и Меркел за "Северен поток-2", американското външно министерство е разбрало, че по имиджа им е нанесен тежък удар. За света вече е напълно ясно, че Америка преследва егоистично и безцеремонно собствените си интереси, използвайки страха от рестрикции към зависимите от тях страни по света. Странното в случая е, че чиновниците на Държавния департамент въобще не се съобразяват с официалните заявления на 45-президент на САЩ, че "Съединените щати няма да се намесват във вътрешните работи на други страни!", а напротив, демонстративно и нагло афишират намесата си пред европейската общественост. Това е най-добрият и бърз начин Доналд Тръмп да губи популярността си извън САЩ, дезавуирайки демагогията и популизма му, чрез който той се опитва да печели авторитет по света. Или това е поредното мероприятие на американската "дълбока държава" в борбата й с Тръмп?

Измерения на „конкурентната борба“

Като изхождаме от здравия смисъл, а ние винаги трябва да се придържаме към тази максима, то не разбираме, как е възможно да се повтаря непрекъснато за необходимостта от диферсификация на доставките на руски природен газ, след като вече 50 години руската компания "Газпром" безотказно, стриктно и дългосрочно изпълнява всичките си ангажименти към европейските потребители. След историческата сделка между СССР и ГФР "Газ срещу тръби" през 1970 г., сключена в разгара на студената война и крайно острото противопоставяне между НАТО и Варшавския договор, руските тръбопроводи не пречеха на стабилността в Европа. Напротив, през 1975 г. в Хелзинки всички европейски страни, САЩ и Канада подписаха Заключителния акт за сигурност и сътрудничество в Европа. Това означава, че причината е в нещо друго и то е алчността и защитата интересите на американските производители на втечнен газ, невинно определяна в Америка като "конкурентна борба".

Ето някои данни. През 2019 г. се разгоря истинска търговска война между РФ и САЩ по вноса на втечнен газ в Европа. Общото количество от всички доставчици на тази енергийна суровина на европейския пазар е 76 млн.т. (105 млрд.куб.м.) годишно.


По данни на EIA и ICIS в 2019 износът на втечнен природен газ на САЩ за Европа е бил  18,3 млрд. куб.м., а на РФ – 18 млрд. куб.м., което е три пъти повече от 2018 г. През 2020 г. САЩ ще въведат нови мощности за производство на втечнен газ, с което ще увеличат добива си с 50%, или общият производствен обем ще достигне 55 млрд.куб.м., за което количество трябва да се осигури платежоспособен пазар и този пазар е  Европа. За крайните потребители тази ситуация е добра, защото неминуемо ще доведе до намаляване на цените. САЩ продават по дългосрочни договори като производствените разходи и тези за доставка на американски природен газ, са по-високи от тези на Катар, Алжир, Норвегия и Русия. И тук се намесва

руският тръбопроводен природен газ.

Неговата себестойност е по-ниска, транспортните разходи са по-малки, а сигурността на доставката е по-висока. Единственото условие на потребителите, което е напълно постижимо, е да се прилагат гъвкави методи при ценообразуването, отчитайки и спотовата цена на втечнения газ. Да не забравяме, че по въпроса за гъвкавото формиране на цената на природния газ за България руският президент даде принципиалното си съгласие на президента Радев по време на последния Санкт-Путербургски икономически форум. Така, че цялото това упражнение с тезата, че "руският газ е фактор за нестабилност в Европа" е от лукаваго! И никога американският втечнен газ няма да е по-евтин от този, доставян по "Турски поток", защото при директивната икономика, където държавата е "командира" цените се свалят по-лесно и по целесъобразност!

Но интересното предстоеше през този "знаков за българската политика и дипломация" ден, както го определиха клакьорите-летописци на бащицата. Съпроводен от шефа на правителствения пресцентър в ролята ѝ на личен фотограф, от личен оператор за "он-лайн" връзка с народа чрез личната му стена във Фейсбук, българският премиер се озова на чужд празник. Новият османски повелител трябваше да покаже пред света "Кой кой е?" на Балканите, в Южна Европа и Източното Средиземноморие. За фон на своя успех той се сети лично да покани българския премиер. Нали в резултат на неговите действия преди години се роди и "Турски поток"! Болно ни е, но няма как да не признаем, че демонстрацията бе пищна и в същото време унизителна за някои присъстваши!

Бойко Борисов бе видимо притеснен, може би защото добре знаеше, че американците ще му дърпат ушите за присъствието му на тържество, което бе под забрана. Така и стана! Но той знаеше още, че никой от тримата присъстващи  президенти не му е простил и, че няма да му прости капитуланството пред САЩ. От друга страна с присъствието си циментираше новата топла връзка между Турция и Русия за сметка на православното многовековно братство между българи и руси. Във вътрешен план това бе знак и към българските турци, които в мнозинството си, незнаейки български, чуха на турски език и разбраха, колко големи приятели са Ердоган и Путин. И вече дочакаха часът който най-сетне българите вече няма да има на какво да разчитат и значи, че се открива великата възможност да се усилва  ролята на турското малцинство във властта, както и по всички въпроси на вътрешната и външна политика на България!

Капан, от който измъкване няма

През януари 2019 г. сръбският президент Вучич, в присъствието на руския си колега Путин, заяви в Белград: „...искам да кажа на другите страни в нашия регион: Сърбия се гордее с това, че тя е независима, свободна държава... Сърбия приема своите решения на основата на волята на своите граждани, а не на основание на волята на които и да са други правителства". В Истанбул Ердоган каза: "Кръстник на "Турски поток" е моят приятел Владимир Владимирович Путин... Това, което очакваме от нашите съседи, от партньорите, е те да не отблъскват ръката, която им се протяга!". Президентът Путин сложи акцент върху политическата воля: "Аз искам да изкажа признателност на турските власти, на Президента на Турция... за политическата воля, проявена от ръководството на Турция при реализацията на проектите, имащи национално значение и отговарящи на националните интереси на собстевната им страна".

Всички тези думи имаха само един адрес – присъстващият четвърти – премиерът на РБългария -  Бойко Борисов.

Унизителният подтекст в тях внушава, че българският министър-председател няма качествата да изпълнява професионално огромните отговорности на ръководител на изпълнителната власт в една европейска държава. Над това не се замислят само случайно попадналите чиновници в управлението на страната. В голямото си мнозинство те са със самочувствие едва ли не на "месии" т.е. "изборът падна на мен, защото съм много умен и оправен" - си казват те, и няма как да забележат, че тези или този, който ги избира е също толкова неподготвен, каквито са и те. Премиерът на България е в непрекъснато очакване "началниците" да му казват какво да прави. Но в последно време "началниците" станаха много: САЩ, ЕК, Германия, Турция, Русия. И Борисов, без да е учил езици, без да познава теорията и практиката на международните отношения, без да е произвел с труда си и един пирон решава, че след като народът му е гласувал 20% доверие, то той трябва да се среща с всички и да "лавира" между тях. Но когато човек е несъответстващ, не си е създал буфери и няма нищо и никой зад гърба си, губи, а с него винаги губи и цялата държава. Ротационното председателство на ЕС му изигра лоша шега. То му даде измамното самочувствие, че става за европейски ръководител! От обкръжението изглежда няма кой  да му каже, че това е нелепо и и се получава конфузът, който не само ние виждаме. А това не само вече е твърде некоректно! То е опасно!

С "Турски (Балкански) поток" Борисов влезе във "вълчи капан", от който излизане няма! САЩ, както блокираха трите енергийни проекта с помощта на безсилния Борисов, ще спрат и изграждането на тръбопровода за руски газ до Сърбия. Това беше ясно още, когато "Борисов и сие" се хвърлиха да строят интерконектора с Гърция, след това казаха, че ще правят такъв и със Сърбия, когато купиха 20% от плаващата платформа край Александропулис. През януари украинската преса съобщи, че започват тестови проби за реверс на американски втечнен газ от Гърция през България за Украина. И че това трябва да се случи през 2020 г. И тъй като договореният транзит през Украйна - 40 млрд. куб.м. годишно – се запазва до 2024 г. вкл., то Сърбия ще получава руски газ през Украина, а всички останали на Балканите ще внасят американски втечнен газ.

Аферата „Аркад“ – възход и падение

Когато Путин казва, че българският участък от трасето на "Турски поток" умишлено се бави, всеки знае, че той празни приказки не говори.  Русия разполага с Международна космическа станция и на нея постоянно пребивават руски космонавти. Избраната саудитска компания "Аркад" е меко казано "тъмен арабски субект". До 2017 г. тя се е наричала "Saudi KAD", и както пише в професионалните издания, е била напълно неизвестна, докато не печели конкурс за строителството на втория етап от разширението на газотранспортната система на Саудитска Арабия. В документите си за участие в търга, проведен от "Булгартрансгаз" за новия български тръбопровод, "Аркад" е включила в портфолиото си единствено строителството на тези тръбопроводи, но така и не е доказала тяхното качествено завършване със сертификати. Изпълнителен директор на компанията от 10 май 2019 г. е Фарес Хатиб, който до този момент е бил част от менеджмънта на компанията от ОАЕ "Drake and Skulls International" (DSI), която за 2018 г. е показала загуби от дейността си за 1,22 милиарда долара, след което е започнало разследване властите на ОАЕ на тяхната финансова дейност.

На 17 април 2019 г. "Булгартрангаз" обявява за победител в търга за строителството на "Балкански поток" "Аркад". Крайният срок за представяне на всички документи и сключване на договора е бил 16 май. На 28 май "Аркад" е отстранен от търга и той е спечелен от конкуретната фирма GDEB. Към 29 май "Аркад" е успял да получи само предварителна банкова гаранция за 34 млн.евро от банка Al Jazeera Bank и да представи само 6 от необходимите 17 документа. Но Комисията за защита на конкуренцията с председател Юлия Ненкова, бивша съпруга на бившия член на КС Румен Ненков и майка на депутата от ГЕРБ и участник в "Апартаментгей" заедно с Цв. Цветанов, Александър Ненков, отменя решението на "Блугартрансгаз" за отстраняването на "Аркад". Конкурентният участник се жалва пред ВАС, но през юли 2019 г. Висшия админстративен съд потвърждава решението на КЗК и прекратява делото, а "Булгартрансгаз" оттегля отказа си от 28 май и обявява за победител "Аркад".

След цялата тази история остава открит въпросът, кой все пак финансира сделката на "Аркад" и как и колко дълго инвеститорът ще си връща инвестицията, при условие, че ще се транзитира само около 10 млрд.куб.м газ годишно и кой, в крайна сметка, след време ще се окаже собственик на тръбата?! Това вероятно знае наскоро назначеният за първи посланик на България в СА Димитър Абаджиев, дългогодишен представител на страната в така и несъстоялия се проект за транзит на азърбайджански природен газ "НАБУКО".

Срещата на четиримата големи в Истанбул

Борисов не спира да ръси "бисери" пред журналистите, обикновено по летищата след завръщане от чужбина, преразказвайки със свои думи какво са казали неговите високопоставени събеседници. И сега се родиха такива интерпретации за чутото и казаното от президентите по време на срещата им в Истамбул.

На вечерята тримата президенти си казали: "Внимавай какво говориш, защото нали знаеш, че Бойко ще информира и Брюксел, и Вашингтон". Борисов счита това за комплимент, а ,вероятно, си мисли, че "плаши" някой с "близостта" си до президента Тръмп, но в същото време не разбира, че времето на САЩ и съответно на техните президенти и висши чиновници отминава безвъзвратно и вече малко се тези, които се стряскат.

Другият бисер е, че Путин похвалил Борисов за закупуването на самолетите F-16 , а в отговор той му казал:"F-16 още не са дошли и да не се притесняваш!“.  Да кажеш такова нещо на Путин означава, че съвсем не си в час за какво става дума! По време на въпросните военни учения руските ВКС показаха изстрелване на хиперзвуковата ракета "Кинжал", чиято скорост е 12 000 км/ч, което означава, че 600-те км от Крим или от въздушното пространство над Черно море до Ямбол тя изминава за три минути. И тази "хвалба" на премиера за пореден път показва пълната неадекватност и безхаберие на властта при подготовката и вземането на решения, касаещи националната сигурност на страната!

Но има нещо много съществено и тенденциозно като резултат от срещата на четиримата големи в Истанбул. Това е демонстрираната пред целия свят изключителна близост между президента Ердоган и президента Путин, показно демонстрирана най-вече от турския президент! В неговата десетминутна реч при откриването има няколко специално подготвени и многозначителни момента!

Той се обръща към Президента на РФ шест пъти с обръщението: Уважаеми мой приятелю, Владимир Владимирович Путин, което е прецедент във взаимоотношенията между двете държави, твърде често воювали помежду си през годините.

Президентът на Турция предпоставя изключителна роля на РФ и на президента Путин в процеса за възстановяване на Центъра на исламската цивилизация като дава заявка Турция да бъде водеща в това отношение, особено що се касае до Източното Средиземноморие.

Президентът на Турция нагледно показва фактическите измерения на турско-руското стратегическо партньорство, което се осъществява без афиширани диалози, но твърде ефективно: търговски оборот, приближаващ 100 млрд.долара, милиони руски туристи по турските курорти годишно, "нашите строители в Русия реализират проекти за 75 милиарда долара, съвместните ни инвестиции надвишават 10 милиарда долара", проекта на строителството на АЕЦ "Акую" върви съгласно установените срокове, РФ доставя на Турция над 55 млрд. куб.м природен газ, като 15,75 млрд. са предназначени за Европа.

Оценявайки нивото на отношенията между президентити на Русия и Турция, Ердоган припомня, че тези отношения имат 500-годишна история. Той цитира разменени послания между московския княз, а по-късно и първи Цар на обединена Русия Иван Трети Велики и султан Баязид Втори. Известно   ,че по време на царстването на Иван Трети пада Константинопол (1453 г.), превзет от турците и монаха Филофей предлага Москва да се нарича "Третия Рим!" като единствена независима православна държава, а нейния Цар – единствен застъпник на православните християни на земята (оттук е и надеждата "Дядо Иван" сред поробените българи). Иван Велики е имал формални причини да се счита за наследник на Византия, защото е бил женен за племеницата на последния византийски император. Царят Иван Трети се счита за инициатор на процеса за европеизация на Русия, за повишаването на нейната отбранителна способност и иикономическо процъфтяване.

Султан Баязид Втори е бил покровител на западните и източните култури, много се е трудил, за да осигури плавен ход на вътрешната си политика, което му е донесло прозвището "Справедливи". Той е построил много джамии в Константинопол и Адрианопол. В резултат на четигодишна война е победил венецианските сухопътни и военно-морски сили и превзема Морея (Южна Гърция). Най-известен в историята е с това, че приема на територията на Османската империя всички бежанци, евреи и мюсулмани, прогонени от инквизицията в Испания през 1492 г.

В историческите архиви са открити послания между двамата владетели от периода 1497-1500 г. В писмото си Иван Велики предлага да се открият посолски мисии в двете страни, а в отговора на Баязид Втори не само се дава съгласие за това, но наред с уверенията в любов, дружба и пожелания за здраве, той изпраща и султанска грамота, в която се говори не само за дружба, но и за даване на право на руските търговци свободно да търгуват във всички турски градове.

И ето че президентът Ердоган провъзгласява, че дружбата на Турция с Русия е от 500 години и прави прозрачна аналогия за отношенията между днешните двама лидери и тези отпреди пет века, докато за реалното 1000-годишно братство между българския и руския народи никъде и с нищо не става дума по време на церемонията! Преди време Путин, в отговор на опита на Борисов да "целува ръка" и да иска прошка за предателството с "Южен поток", грубо отговори: "Аз винаги много се притеснявам от определнията старши и младши, имайки предвид, че старшият непрекъснато го подтикват да плаща!" Ясно и точно – извиненията не са приети! Настана време, когато срещите на Борисов с Путин вече ще се уреждат от Ердоган!

Четвъртият участник в срещата, президентът на Сърбия Вучич вече е построил заедно с "Газпром" продължението на "Турски поток" през територията на страната си и фактически очаква "заварката" с българската част на тръбопровода. Той не произнесе реч, но се готви скоро да посрещне Путин в Белград за тържественото откриването на най-голямата действаща православна църква в Европа – "Св. Сава" и да потвърди стратегическите отношения и съюзничеството на Сърбия с РФ.

Речта на президента Владимир Путин бе два пъти по-кратка от тази на Ердоган. Прочетена по предварително написан текст, тя съдържаше оценката, че руско-турското стратегическо партньорство дава значими, осезаеми резултати.

По повод на строителството на газопровода Путин отбеляза, че са използвани най-новите и съвременни технологии, строено е с най-съвременна техника и оборудване, което е позволило да се постави световен рекорд за подводен монтаж на тръби - над шест километра за едно денонощие.

Безспорно в речта на Путин акцентът бе поставен на това, че газта по втората тръба на "Турски поток" е предназначена за православните България, Сърбия и Гърция, както и бе направено заключението, че заедно ние можем да решим и най-сложните и амбициозни задачи, за благото на нашите страни, на нашите народи, за благото на съседите и партньорите.

И без да чете предварително написан текст, Владимир Путин сподели: "Ние с вас живеем в сложно време и за съжаление в региона в който се намираме виждаме сериозни тенденции за изостряне на ситуацията. А ето Турция и Русия показват съвсем други примери – пример за взаимодействие и сътрудничество за благото на нашите народи и народите на цяла Европа, на целия свят. Уверен съм, ние ще действаме така и в бъдеще и ще постигнем нови успехи!".

Министър-председателят на България слушаше и може би схващаше смисъла и далечната проекция на тези думи, затова ми се иска да го попитам: „Господин Борисов, след като чухте всичко това лично, отговорете: защо България, с всеки изминат ден деградира, защо турците се оказаха по-близки и са заедно с Русия в тези тежки и сложни времена, а ние се мъкнем в неизвестна посока към дъното на разпадаща се Европа? Защо?


 


Страница 1 от 331