Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално: "Нова Зора" - Брой 19 - 7 май 2019 г.

>> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

 

9-И МАЙ: БИТКАТА ЗА СМИСЪЛА НА ИСТОРИЯТА И БЪДЕЩЕТО

Е-поща Печат PDF

Доц. Валентин ВацевПак е 9-ти май – дата, която е много удобна като повод за поредното заклеймяване на „хитлеристко-сталинисткия заговор”, довел до неизброими беди за цялото прогресивно (европейско) човечество и за поредната вълна от пошли, медийни социал-либерални разсъждения относно единородието и единосъщието на нацизма и комунизма.

Българският политически елит, разбира се, няма да отбележи този ден – защото „ние вече празнуваме не 9-и май – деня на азиатското варварство и тоталитаризъм”, а 9-и май, деня на Европа, деня на евроатлантическата благодат, изляла се и над България, в последните 30 години.

До приключването на броя, не научихме дали Паметникът на Съветската армия е оклепан както се полага с черна и червена боя и дали богато не е изрисуван с картинки, свидетелстващи за дълбоката историческа култура на рисуващите – равенства между свастики и петолъчки; вопли „Никога вече СССР” , „Смърт на куманизите” и други белези на зрял български европеизъм. Но това, както се казва, е задача безсрочна. И неотменима. Ще поживеем, ще видим! Нищо чудно пък Паметникът на Съветската армия да бъде „прередактиран”, да бъда махната скулптурната група от върха му и на мястото й да се сложи мащабен седмосвещник, например, като целият ансамбъл се обяви за мемориал на българския холокост – такава идея сигурно би намерила подръжници не само в София.

На самия 9-ти май българското общество, естествено ще съпреживява протуберансите на светлината от епохалното посещение на Светия отец Франциск I – една паднала внезапно като манна небесна индулгенция, дошла да отклони вниманието от поредните истерични политико-управленски скандали. Най-вероятно е в този ден българинът да се тревожи за общоевропейските проблеми: Няма да позволим Европа на две скорости! И шоколад – като в Брюксел и Берлин!..

 

 

Сиреч, колониалното щастие на европейска България няма да бъде помрачено от философско-исторически размисли за смисъла на датата 9-ти май, макар че териториалните ни очертания са пряко свързани с този победен ден. И наистина – пей сърце! - Колко грижи отпадат, след като си вече европеец!

А тази година датата 9-ти май е някак нееднозначна сложна. Последната кръгла годишнина на Великата победа беше през 2015 година. Тогава „имперско-патриотичният лагер” в Русия беше в политически подем и отбеляза по повод тази дата една съществена и важна морално-идеологическа победа – Крим е наш!. Здравите олигархични сили на върха в Русия обаче подцениха тази дата, за втори път след 2005г., въпреки че се възползваха и от развоя в Сирия. Те не се постараха да я обезопасят идеологически и бяха поставени натясно – властта в Русия беше принудена да се облече в имперски одеяния. Иначе проблемът с Донбас и Луганск само бих разширил и без това широкия процеп, делящ власт и общество.

Истината е, че днес между 70 и 80 процента от т. нар. обикновени хора в Руската федерация отказват да заклеймят Сталин. Заклеймяват го другите 20 процента - и те са тези, които са на власт, или са около властта, подкрепят я, одобряват я и се съгласяват с нея. Те са тези, които чрез устата на министъра на културата не разрешиха в Деня на победата в Москва да бъдат окачени десетина портрета на Сталин. Макар че – не е ли странно – на тези 20 или по-малко процента, които днес са на власт в Русия, хилядите и хилядите паметници на Ленин из цялата страна не им пречат.

Може пък тук да има роля и смътното усещане в днешния елит за това кой е европеец и кой азиат. Дворянинът с многоезично елитно–гимназиално образование (и с латински, и с френски, и с немски езици) Владимир Улянов - Ленин, който пътува из Европа – Париж, Берлин, Стокхолм, Женева, Капри, конспирира, но и конспектира Хегел – от една страна; а от друга – дивият тифлиски азиат, учил-недоучил, почти безезиков семинарист, православно-болшевишки мелез, чиято най-далечна точка на пътуване е Туруханск, и който не конспектира западноевропейски философи, а се е занимава освен с банално кавказко разбойничество, но и с изграждане на социализъм в една отделно взета страна!

Ясно е кой е лош, но само толкова – и значи търпим, и кой е не лош, а просто сатанински зъл и емблематично омразен. Между Ленин и Сталин минава линията, деляща Запада от Изтока – същата онази линия, минаваща по оградата на парка и двореца на Метерних в Шьонбрун (Виена). На Изток от нея – според Метерних – започва Азия, а на Запад – е, разбира се, благословена Европа.

Всичко това беше вече ясно още около 60-ата годишнина на датата. А сега вече наближава 75-ата годишнина на 9-ти май и властта този път може би няма да разреши да я вкарват в морални колизии. А тя, колизията е само една: като сте срещу Сталин, как тъй празнувате 9-и май? Каква победа без Сталин?

Този път властта, може би, се е подготвила по-добре. Военният парад по принцип казва много, въпреки някои волни интерпретации в историографията и във философията на историята. Надяваме се, да са работили за този ден умни хора, които в Русия винаги са били много – специалисти, методолози на социалното управление, стратези на политическата технология и пр.

Защото ситуацията във висша степен е сложна. Но в условията на все по-затягани санкции от Запада, днешното ръководство на Русия има привилегията на по-ясни трактовки за техните цели и едва ли като преди 10 години ще се стреми да забрави разликата между 8-ми и 9-ти май. Държавните празници по принцип принадлежат на държавата, и макар, че тя самата да принадлежи на елита си, мнението на народа трябва да се отчита. А той няма нагласата да преосмисля Победата. Одобрението на политиката на Сталин и неговата роля като ръководител в изграждането на СССР и на победата, надмина вече 70%. Така че каква ти победа без Сталин!...

 


Днес е ясно, че Победата не подлежи на преформулиране. След Крим, след Украйна на Порошенко, а нищо чудно и след Зеленски, след по-затягащите се обръчи от натовски бази е неразумно Русия да не извежда историческата легитимност на властта и своето право на велика сила извън победата на 9-ти май 1945г., колкото и от това да следват за нея всякакви неудобства.

Всенародно, цялостно, съборно празнуване на 9-и май, като истинска сакрална дата, е възможно само в условията на единство (макар и с много условности) между народ и държавен елит. Днес това е трудно, но се налага. Днес руският народ, продължава да празнува 9-и май с цялата утвърдена досега сакралност на Победата. Част от държавния елит на Русия обаче, като истински наследник на описания от Толстой в първата глава на „Война и мир” елит, е един истински и съвършен колективен европеец и демократ, разбира се. Ритуално и формално огромна част от руският елит отбелязва 9-и май, а от сърце истински му се иска да празнува 8-ми май – „заедно с цивилизована и просветена Европа“. Там му е сърцето, където са впрочем и капиталите му – в Европа и отвъд Атлантика!

И това е така, защото макар и неформално, днес е реабилитиран ген. Власов! Реабилитирана е по същество Власовщината. А Солженицин е влязъл в ученическите читанки! Гулаг, с всичките страхотии, верни и неверни, пренсатройва ума и сърцата на децата на Русия, за да ги напъти към „разкошествата на Европейския Цивилизационен Рай“.

И по повод този „европейски рай“ сме длъжни да си спомним, че Втората световна война съвсем превратно днес се представя като събитие, при което злите извънземни нацисти брутално изнасилват добродетелната дама Европа. Всъщност истината е малко по-друга – и много по-грозна. Втората световна война беше в своята смислова основа война между цялата континентална Европа, възглавявана от нацистка Германия и Русия във формата на СССР. В тази ситуация Европа не просто работеше за Германия, но се явяваше в тази война като единна нова европейска империя, осъществяваща чрез агресията на германския нацизъм единен геополитически Drang nach Osten. Хитлеровата държава не случайно беше наричана Трети райх. Интересно защо никой не пита кой е първият райх? Отговорът е прост и ясен – под първи Райх всички са имали предвид обединена Европа на Карл Велики! Учудваме ли се защо днес Европа така някак истерично - макар и подсъзнателно - очаква от Русия покаяние за победата в тази война?

Струва си да си спомним и обръщението на министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил от октомври 1942 година: „Всичките ми помисли са обърнати преди всичко към Европа... Би било страшна катастрофа, ако руското варварство (в този момент Чърчил и Сталин са съюзници, б.а.) би унищожило културата и независимостта на древните европейски държави... Макар че е трудно да се говори за това сега, аз вярвам, че европейското семейство на народите може да действа като единен фронт, като единно цяло... Аз обръщам своя взор към създаването на обединена Европа”.

И ако не е очевидно, че русофобията е изначално заложена в европейския културен проект, да чуем министъра по въпросите на източните територии на Германия Алфред Розенберг от 20 юни 1941 година (до часа на нападението срещу Съветския съюз има по-малко от 48 часа, между Русия и Германия има сключен пакт за ненападение): „Ние искаме да решим не само временния болшевишки проблем, но също и проблема, който излиза извън рамките на това временно явление – а именно изначалната същност на Европейските исторически сили. Войната има за цел да огради и едновременно да разпростре далеч на Изток същността на Европа...”.

Тук Розенберг – както впрочем и Хитлер, за което има многобройни цитати, които сега ще прескочим - са Истинни Европейци. Те осъзнават, че болшевишкият проблем, т.е. комунизмът, съветският строй и т.н., и т.н. са временни. Основната задача е да се разпростре Европа до Урал, а Русия да се изхвърли зад Урал.

И затова всички идеологически трактовки на Великата война са повърхностни. Това беше война не на „комунизма” с „фашизма”, не на „болшевишзма” с „нацизма”, и не война на две неразличими по същността си тоталитарни държави, а Свещена война на две цивилизации! В тази война победи, за доброто на цялото човечество, славяно-гръко-православната цивилизация; въпросът не беше нито политически, нито идеологически, а геополитически и цивилизационен.

Битката - завършила с победа за Цивилизацията - беше за Смисъла на Историята: на 20-и век, а и на всички бъдещи векове след него. А това не е чуждо и безинтересно нито на автора, нито на всеки смислен българин.

И ако тази Победа (възпроизвеждана ежегодно с празниците си) вече не работи, ще е необходима друга - и ако трябва, може би военна. Така е, историята се движи от война до война, от победа до победа, от Смисъл към Смисъл!..

Защото войната е майка на всички неща.

И разбира се, и на Смисъла!


 

ЗА СМИСЪЛА НА ДУМИТЕ

Е-поща Печат PDF

Проф. Васил ПродановДнес е празник на труда - 1-ви май! Но какъв е неговият делник?! 356 дни в годината реално са празник на капитала! Не просто на българския, а на глобалния капитал на системата на неолибералния капитализъм, в която сме включени и ние, която изсмуква и нас.

Получавам поздравления от рода на: „Вечно сияй, Труд, Мир, Май!“. И им отговарям: Дано да сияе, тъй като днес този празник ни е много по-нужен отколкото преди 30 години!

Нужен ни е, защото произведеното от труда на милиони българи богатство за над 100 милиарда бе присвоено от една малка групичка новопроизведени капиталисти! Никога в българската история не е извършван такъв пладнешки грабеж на труда и никога в нашата история капиталът не е имал такава клептократска природа (от гръцкото „ kléptō“ (крада). Милиони трудови хора бяха изхвърлени от работните им места и се скитат немили-недраги по света, а голяма част от тях умряха в отчаяние и мизерия! Защото капиталът пладнешки окраде труда, скрит зад евроатлантически купешки думи като „приватизация“. Думи, с които строителите на днешния капитализъм обясняваха на труда, че трябва да разреши да се изземе създаденото от него богатство, да се направи „приватизация“ и тази евроатлантическа купешка дума ще направи трудовите хора богати като американците.

Нужен ни е, защото днес България е страната с най-голяма експлоатация на труда в Европейския съюз! Това е държавата, в която най-голямата част от новопроизведеният чрез труда продукт отива в ръцете на капитала! И най-голяма част от даденото на труда чрез заплати отново се изземва чрез данък добавена стойност, какъвто няма дори в символа на съвременния глобален капитализъм САЩ.

Нужен ни е, защото България е в най-висока степен експлоатираната страна не само от свои, но и от чужди капиталисти от така нар. „демократичен запад“, които са присвоили стотици милиарди чрез грабеж на човешки капитал, чрез изземване на ресурси чрез банки и търговски вериги, чрез нелоялна конкуренция, чрез съзнателно поставяне на селското ни стопанство в неравноправна позиция поради по-ниски евросубсидии в сравнение с други страни, чрез принудителното закриване на няколко ядрени централи, на газови проекти и чрез какво ли още не!

Затова и България е една от няколкото страни в света, които са рекордьор в скоростта на нарастване на неравенството през последните 30 години!

През 1989 г. – последната година на социализма индексът на Джини, измерващ неравенството в България, е 21.7, което означава, че страната ни е била едно общество с високо социално равенство. През 2006 г., преди влизането ни в ЕС той е скочил на 32.1. А през 2017 г. след 10 години консумация на „европейски ценности“ – любима ляво-дясна идеологическа дъвка, прикриваща грабежа на труда в него и нарастващата печалба на капитала за сметка на труда, той е станал 40.2.

Затова и България е страната с най-много бедно население в ЕС. През 1988 г. в края на социализма под равнището на бедност живее 2 % от населението. След 30 години капитализъм делът на бедните е 22 %. С ревове „демокрация“ и „кой не скача е червен“ ударните отряди на прехода към капитализъм ни доведоха в общество, в което делът на бедните е увеличен в условията на клептократски и силно експлоатократски капитализъм 11 пъти!

Какво означава това? Това означава, че живеем в страна в ЕС, в която трудът е най-малко защитен и се нуждае не от празнични първомайски фанфари, а от защита!

Затова, нека си кажем на днешния ден: Да живей труда, докато все още има оцелели трудови хора у нас! Да живей, докато последният трудов човек в страната ни не се е пренесъл в някой друг свят!

Да живее, защото в парламента партиите се грижат главно за бизнеса, а не за труда!

Всякакви глупости говорят, но не споменават думи като „експлоатация“, „капитализъм“, „класово разделение“. Вместо за „експлоатация“ говорят за „условия за развитие на бизнеса“. Вместо за „капитализъм“ говорят за „демокрация“, а демокрацията е всъщност плутокрация и олигархия в условията на днешния неолиберален капитализъм. Вместо за „класи“ и „класово разделение“ говорят като папата за „бедни“ и „богати“. Само че с религиозни проповеди и целуване ръката на папата и патриарха експлоатацията и неравенството не намаляват, а само се прикрива тяхното увеличаване.

Да живее труда, защото днес българският народ се нуждае все повече от труда! Нуждае се защото хората на труда стават все по-малко. Нуждае се и като празник, и като делнична политика в защитата му повече отколкото всеки друг етап на своята история!

 


 

 

ЦИНИЧНИЯТ ДОКУМЕНТ

Е-поща Печат PDF

„Сделката“ между Чърчил и Сталин от 9 октомври 1944 г. в Кремъл

 

На 9 октомври 1944 година на среща в Кремъл между Сталин и Чърчил английският премиер показва на съветския лидер листче с изписани срещу няколко държави проценти. Сталин поглежда листчето и слага знак на съгласие. Написаното гласи следното:

„Румъния - 90% на руснаците, 10% на “други”

Гърция – 90% Великобритания, в договор със САЩ”, 10% за Русия

Югославия - 50 на 50%

Унгария - 50 на 50 %

България – 75% за Русия, 25% за “други”.“

След няколко месеца трябва да се състои срещата на „големите“ в Ялта (тя се провежда от 4 до 11 февруари 1945 г.), на която ще се обсъжда следвоенното разделение на Европа между победителите. Английската дипломация и самият Чърчил бързат да подготвят нейните решения, които ще отворят и гарантират за десетилетия

новото бъдеще на света.

Петте балкански държави, които в една или друга степен са воювали или помагали и съдействали на хитлеристка Германия, е трябвало да се завърнат в традиционните за тях зони на влияние. И двамата лидери конкретизират тази необходимост.

В мемоарите си Чърчил определя документа като „циничен“. И поради това е настоявал да бъде унищожен. Сталин обаче е държал да бъде запазен. Не защото е циничен, а понеже е изключително важен.

Защо е важен?

Дори да приемем, че става дума за сделка между две държави, към която ще се присъедини трета, документът прави важно уточнение на съществени подробности в световния ред, които ще положат, така да се каже, материалната основа на бъдещето споразумение между победителите във войната. Това уточнение се отнася до т. нар. „зони на влияние“, чиито граници сега именно е необходимо да бъдат потвърдени или оспорени. Вижда се, че победителите не се канят да вземат нищо повече от онова, което е в техните зони на влияние и което по традиция им принадлежи. И Чърчил, и Сталин, а заедно с тях и Рузвелт, за разлика от историците, социолозите и политолозите, отлично знаят, че правата на държавите, които ръководят, не се разпростират извън тяхната зона на влияние. И по същество декларират, че и в бъдеще няма да имат претенции за повече от съгласуваното. След една такава война не е възможно да не се направят подобни уточнения, защото именно войната ги накара да си припомнят как е разделен светът от край време. И какво е щяло да се случи, ако Германия бе победила.

Хитлер искаше да разруши този ред и да промени границите на зоните на влияние, за да установи своето собствено господство над целия свят. Това застраши целостта на света, неговата извечна геополитическа хармония и условията за нормалното му съществуване. Този ред не изключва конфликтите между т. нар. „велики държави“, ала позволява те бързо да бъдат преодоляване с общо съгласие за ненакърнимостта на геополитическото статукво. С това трябва да си обясним защо, след като открито или тайно, САЩ, Англия и Франция поощряват Хитлер и му помагат материално, се отказват от него и му обявяват война и преминават на страната на СССР. Съветският съюз не посяга на границите на зоните на влияние и няма намерение да установява нов световен ред чрез завоюване на територии или разширяване на влиянието си. Нищо че лидерите на западните държави публично говорят друго.

Но този „циничен“ документ показва още, че самите зони на влияние, колкото и да са недосегаеми, все пак допускат до определена мяра физическо присъствие и най-вече влияние чрез различни пропагандни средства на друга велика сила. Така практически всяка велика сила оказва въздействие и дори извършва подривна дейност в чужда зона на влияние. Понякога, когато „титулярът“ отслабне значително, настъпва реална промяна на съотношенията в съответната зона и на местните политици и държавници им се струва, че е започнала нова ера и е възможен „нов цивилизационен избор“. Така стана в последните десетилетия в държавите от Източна Европа, респективно в България. Това е най-измамното чувство у един държавник; то го подвежда в действията му, разлага общественото съзнание и нанася тежки щети на собствената му държава. Защото много скоро влиянието на „титуляра“ бива възстановено с възстановяване на неговата предишна сила и позволилият си да влезе в „чуждата собственост“ доброволно се изтегля, като непременно оставя след себе си разрушения, икономическа пустош, объркан политически елит, безпомощна армия. И нехае за съдбата на своите слуги и сателити.

След Първата световна война настъпват сериозни изменения в геополитическото разположение на редица държави. Разпада се Австро - Унгария, създава се Югославия, приключва процесът на обособяването на националните държави в рамките на Османската империя. Затова се получава парадоксът през една държава да преминават разделителните линии на различни зони на влияние. Както е в Югославия.

Процентите, които Чърчил е изписал в бележката, говорят доколко силна ще е намесата на великите сили в разрешаването на политическите въпроси в посочената държава. Там, където паритетът е установен, те ще се решават от всички велики сили. Това би трябвало да означава, че тази държава ще е неутрална, но на практика не става така. Но пък, примерно в Австрия и Унгария се позволява многопартийна система, в която съответно левите и десните партии да имат еднакво важно място в живота й. За Гърция пък, където комунистическата партия и оглавяваната от нея съпротива срещу окупацията, бива позволено да се намали знаително влиянието й. Знае се на каква жестока разправа са подложени след края на войната антифашистите в Гърция.

Казано накратко, Чърчил и Сталин, а с тях и Рузвелт се съгласяват да запазят световния ред с установените от историята зони на влияние във вида и в границите, в който ги сварва авантюрата на Хитлер.

„Циничният документ“ е валиден и днес – поне за държавите, записани в него. Това е без съмнение. И поради това в тях се очакват в най-скоро време значителни сътресения. Процентите влияние не са променени, макар че съответните титуляри малко ги поизоставиха, след като преживяха трусове и икономически и политически кризи. Нещата се връщат на обичайното си място. Тогава тежко на техните политически елити и за почти цялата им „политическа класа“. Няма как да не се повтори възмездието, което заслужиха след края на Втората световна война.

Нека тогава неолибералните историци и политолози да крещят, че отново са ни предали и продали. Казвам това на шега, защото дори няма да имат смелост да си го помислят, камо ли да го изрекат.

Урокът на въпросната среща между Чърчил и Сталин и съгласувания от тях „циничен документ“ е изключително важен и е безценен урок по геополитика.

Този документ формулира един от най-важните и с трайно значение резултати от Втората световна война: възстановяване на действащия до нея световен ред.


 

 

КРАЛЯТ НА ВЪЗДУХА

Е-поща Печат PDF

Отново е 9-ти май – Денят на великата победа, на неувяхващата слава на героизма, на себеотрицанието, на любовта към Отечеството - в най-страховитата, в най-жестоката, в най-безмилостната война, която водиха народите на СССР срещу концентрираната военна мощ на тогавашна Европа, обединена под „Цивилизаторската“ нацистка свастика на Хитлеризма.

 

 

Днес, обаче, няма да припомняме гениални щабни стратегически замисли, нито танкови сражения, нито „чували“ с многохилядни пленници, нито имената на многозвездни маршали и генерали, изковали победата.

Нашият разказ ще бъде за един крал. И не какъв да е, а „крал на въздуха“ - една своеобразна Давидова прашка в технологичния 20-ти век запраща яростта на правдата срещу страховитата мощ на Хитлеристкия Голиат, въоръжен до зъби, многонационален, брониран и механизиран, мотивиран от лесни „европейски“ победи и стимулиран от цялата икономическа мощ на покорена Европа! Но въпреки всичко, сломен и победен, преди 74 год ни! В същия този ден – 9-ти май, Великият празник „със слезами на глазах“.

Читателят предстои да научи или да прочете за първи път за един

невероятен труженик на победата,

незаспиващ черноработник на надеждата и героизма, вдъхновител на волята на руския човек да защити земята си от Хитлеристкия агресор. Труженик с невероятна ефективност, ловец – призрак, кошмар за предните позиции на Хитлеристките части, командни щабове и свързочни пунктове, герой в Сталинградската битка...

 


Реч е за самолета Поликарпов – 2.

Създаден в СССР през 1928 г. От 1929 до 1953 заводите за производство на самолети сглобяват от него около 33 хиляди броя! Допълнително от 1954 до 1959 ремонтни бази и работилници на Гражданския въздушен флот произвеждат още неизвестно колко хиляди бройки от самолета ПО-2. (До 1944 г. той носи означение У-2.)

Когато започва Великата Отечествена война през 1941 г. ПО-2 незабавно започва да се използва като изключително многоцелеви военен самолет. По значимост на постигнатите чрез него военни резултати самолетът ПО-2 заема неоспоримо едно от най-първите места между всички съветски военни самолети, използвани във Великата Отечествена война. Някои особено „горещи“ приятели и почитатели на ПО-2 дори считат, че той е най-заслужилият. И сигурно имат основание за това.

Интересно и забележително е,

че между всички съветски военни самолети, използвани в тази война ПО-2 е най-старият, най-простият, най-евтиният, най-маломощният, най-бавният, най-нисколетящият и най-слабовъоръженият.

Германски изтребител обаче почти не може да го атакува и да го свали. Причините – отдолу изобщо не може да го атакува, тъй като ПО-2 лети много ниско; отгоре - при пикиране може да стеля към него, обаче само от много голяма височина, при което трудно може да го уцели и свали. Моторът и горивният резервоар са много малки и извънредно трудно е да бъдат поразени.

От по-малка височина изтребителят няма възможност да атакува, тъй като след такава атака не може да се обърне и да набере височина. И ще се разбие в земята.

 


Отзад изобщо не може да атакува, тъй като изтребителят е многократно по-бърз от ПО-2 и го задминава. Отстрани и отпред също почти никога не може да атакува, тъй като нисколетящият ПО-2 се крие в гънки на местността, във върховете на които изтребителят би се разбил.

Изстреляни срещу ПО-2 от германски изтребители или по-малки зенитни оръдия, снаряди и куршуми като правило пробиват тялото и крилата му и излизат от другата страна, без да причинят големи повреди.

Голямокалибрени зенитни снаряди, шрапнелите на които биха могли да свалят ПО-2, не е допустимо да се взривят на малките височини, където той лети, тъй като взривната вълна и шрапнелите им ще унищожат самите зенитни оръдия.

Чрез пехотни оръжия ПО-2 също не може да бъде свален, тъй като на пода – под мотора му, горивният резервоар и местата за летци – обикновено има стоманен лист, който тези оръжия не пробиват.

Чрез радиолокатори ПО-2 абсолютно не може да бъде открит.

В Германската авиация свален ПО-2 се счита за многократно по-голямо бойно постижение, отколкото свален бомбардировач, щурмовик или изтребител! И това е така, защото през 1942г. ПО-2 хвърлят повече тонове бомби, отколкото всички останали съветски бомбардировачи взети заедно.

 


През следващите години – самолетите ПО-2 хвърлят тонове повече бомби, отколкото съветските бомбардировачи от всеки отделен тип.

Кошмар и безсъние

Бомбардировачите ПО-2 носят фугасни бомби с тегло 50 и 100 кг., противопехотни шрапнелни бомби с тегло 2,5 и 4 кг. и бронебойни кумулативни бомби с тегло 1.5 кг.

При кумулативните бомби взривната вълна не се разпространява кълбовидно във всички посоки, а се насочва като тясна струя, подобно на прожекторен лъч. Тази струя съдържа огромна висококонцентрирана енергия и може да пробива, да прогаря сравнително дебела танкова и друга броня.

Като бомбардировачи ПО-2 имат две огромни предимства.

Първото предимство е, че когато хвърлят бомбите си ПО-2 могат да летят съвсем бавно и съвсем ниско. При това бомбите попадат в целите си изключително точно!

Второто предимство е, че когато наближат целите си за бомбардиране ПО-2 могат да изключат моторите си и да летят абсолютно безшумно. При това германците не могат нито да организират въздушно прикритие и отбрана, нито да отидат в скривалища.

По време на цялата Велика Отечествена война, основна задача на ПО-2, като бомбардировачи е непрекъснато да бомбардират – почти винаги през нощта – най-предните линии на германската отбрана. Чрез тези бомбардировки, ПО-2 унищожават жива сила, окопи, складове, командни и свързочни пунктове, щабове и др. Понякога един и същ участък от германските най-предни отбранителни линии е бомбардиран до 5-6 и повече пъти през една нощ, много нощи наред!

Тези бомбардировки силно понижават бойния дух на германските войски и което е много по-сериозно – не позволяват на войниците и офицерите да спят нормално.

Понякога до 5-6 пъти през една нощ и много нощи наред, те биват вдигани „по тревога“ за да спасяват ранени, военно имущество и документи, да отстраняват разрушения, да гасят пожари.

Вещиците на нощта

При такова непрекъснато физическо и психическо претоварване, и безсъние, германските войски на най-предните отбранителни линии, вече не могат да воюват нормално!

Най-големи, невероятни успехи, при нощните бомбардировки на тези отбранителни линии, постига въоръженият с ПО-2 46-ти Гвардейски бомбардировъчен полк, всички летци от който са жени. Командир на полка е майор Евдокия Бершанская.

 

От май 1942 до 9-ти май 1945г., полкът извършва около 24 хиляди бойни полети – рекордно постижение в съветската военна авиация през време на Великата отечествена война!

За една нощ, всяка една от жените – летци в 46-ти гвардейски бомбардировъчен полк, е извършвала между 12 и 14 бойни полета. Това постижение е буквално невероятно!

За почти всички мъже – летци дори половината от този брой бойни полети е извънредно голям! Очевидно женския организъм е много по-издръжлив на големия брой бойни полети за единица време.

Между жените – летци от 46-ти Гвардейски бомбардировъчен полк 23 са „Герои на Съветския съюз“. Поне на автора не е известно в съветските въоръжени сили, воювали през Великата Отечествена война, да има друг полк, където 23 човека са „Герои на Съветския съюз“!

Германците наричат жените – летци от 46-ти полк „нощните вещици“ и много са се страхували от тях. С това название те остават и в историята.

ПО-2 срещу Луфтвафе

Изключително ефективните и значими нощни бомбардировки на ПО-2 върху най-предните линии на германската отбрана силно впечатляват германското командване. То също организират подобни бомбардировки върху съветските най-предни отбранителни линии, но германците не разполагат със самолет с качествата на ПО-2. Те използват остарели и учебни самолети, които обаче са по-бързи и по-високо летящи от ПО-2, а също така не могат като него продължително да летят с изключен мотор. Това прави германските бомбардировки не ефективни.

През втората половина на ноември 1942 г. съветските войски обкръжават при Сталинград шеста германска армия. Германското върховно командване обещава да доставя на обкръжената армия, всеки ден, чрез транспортни самолети, по 500 тона бензин, боеприпаси, храна, облекло, медикаменти и др. В действителност обаче успява да достигне средно едва по около 120 тона дневно, поради което Шеста германска армия след 70 дни е принудена да капитулира.

Огромната заслуга за това имат нощните бомбардировачи ПО-2!

Почти всяка нощ, дори при лоши метеорологични условия, те бомбардират летищата Питомник и Гумрак, където кацат германските транспортни самолети. Някои ПО-2 не носят бомби, а прожектори, които осветяват летищата и останалите ПО-2 могат ефективно да ги бомбардират. При това те унищожават пистите за кацане и излитане, работилници, складове, а също и отделни транспортни самолети.

“Горят проклетите танкове! Горят“

На 13.02.1944г. Сталин извиква главнокомандващия на съветската военна авиация маршал Новиков и го пита: „Могат ли самолетите Ви да спрат танкове?“ Новиков отговаря: „Да! Могат!“.

Сталин обяснява: „В района на Корсун – Шевченковски нашите войски са обкръжили голяма германска групировка. Очаква се обкръжените германци да се опитат да пробият обкръжението в посока към Лисянка. Ще ги подпомага мощна германска танкова групировка, въоръжена с най-силните им танкове „Тигър“ и „Пантера“. Тя ще нанесе деблокиращ удар отвън – също в посока към Лисянка. Ние не разполагаме с достатъчно танкове,, които да спрат германската танкова групировка. Вие, другарю Новиков, трябва да я спрете с Вашите самолети!“

Новиков разсъждава:

Щурмовиците „Илюшин -2“ (Ил-2) изобщо не могат да унищожават танкове.

Пикиращите бомбардировачи Петляков-2 (П-2), не могат да унищожават разсредоточени танкове на бойното поле.

Единствената възможност да се спре германската танкова групировка е да се използват ПО-2, които да хвърлят върху танковете кумулативни бомби. Всеки ПО-2 трябва да носи по 250 такива бомби – общо 375кг. Вероятността чрез кумулативни бомби с тегло по 1.5кг да се унищожи танк е не повече от 1:1000 (0,1%). Обаче и при такава малка вероятност 150бр ПО-2 могат да унищожат 37-38 германски танкове, като хвърлят върху тях 37 500 кумулативни бомби!...

Така настъплението на танковата групировка може да бъде спряно.

На 15.02.1944 г., когато германската танкова групировка нанася деблокиращ удар в посока към Лисяниц срещу нея се използват 154 ПО-2 с кумулативни бомби, които наистина успяват да я спрат!

Командващият на фронта генерал Ватутин радостно съобщава на Новиков: „Горят немските танкове! Горят! Горят проклетите!“

Старшината на фронта

Интересно е, че Берлинска настъпателна операция на Червената армия започва на 15.04.1945г с дневни бомбардировки на По-2 върху командни и свързочни пунктове, а също щабове по най-предните германски отбранителни линии.

Във Великата Отечествена война, извършените чрез ПО-2 бомбардировъчни удари имат огромно стратегическо значение! Освен това, през време на войната, По-2 е и основен свързочен самолет, като чрез него се изпълняват следните извънредно важни задачи: при полеви условия командири, щабни и политически работници да се предвижват бързо и да се срещат лично. С ПО-2 са летели по линия на фронтовите маршали и генерали на СССР. Бързо са се пренасяли военни документи от всякакъв вид. Осъществявала се е връзка с обкръжени съветски войски и партизански формирования. Осъществявали са се връзки между съветски войскови групировки, телефонните съобщение, на които са прекъснати.

ПО-2 е и основен самолет, чрез който през деня се разузнават най-предните линии на германските войски. По-2 е основният самолет, чрез който попадналите в обкръжени съветски войски, а също и партизански отряди, са снабдявани с храна, облекло, медикаменти, превързочни материали, леки оръжия, боеприпаси и други.

Известен е следният случай: обкръжени съветски войски при река Волков, остават напълно без храна. Членът на съветското правителство А. Микоян заповядва в Московския месокомбинат да бъдат приготвени 5 000 порции пелмени, които след това, чрез ПО-2 са доставени на обкръжените войски.

Непрекъснатото снабдяване и „обгрижване“ на съветските части с услугите на По-2 се знае и тачи от всеки съветски войник. И много често от уважение самолетът е наричан „Старшината на фронта“.

Но и това не е всичко. ПО-2 е и основен самолет, чрез който от бойните полета се евакуират ранени, като ги разполагат в контейнери под крилата. Просто ПО-2 може да каца навсякъде, а това го прави и основен пощенски самолет, чрез който на фронта и обратно се пренасят писма. А има ли нещо по-жадувано за фронтовака от вести от дома? Затова е наричан и „Небесен пощальон“.

 


По-2 коригира артилерийската стрелба през нощта. Той е самолета и за агитация – хвърля позиви и други агитационни материали, призовава германците да се предават в плен или да обърнат оръжията си срещу германското политическо ръководство.

С мощни високоговорители се извършва и устна агитация на немски език. Дори германците наричат ПО-2 „Гласът на небето“.

И през време на Великата Отечествена война ПО-2 остава основен самолет, на който всички бъдещи военни пилоти се обучават първоначално във военните училища.

Като многоцелеви военен самолет с общо 9 особено важни предназначения, където По-2 е основен самолет, той има огромна значимост и резултатност във Великата Отечествена война и допринася извънредно много за победата на 9-ти май 1945г.

Огромни са неговата значимост и резултатност и като многоцелеви основен самолет в цивилната съветска авиация преди войната и след нея.

Така че ПО-2 с право е наречен „Кралят на въздуха“. Никой друг съветски военен или цивилен самолет не е удостоен с такова название!

На ПО-2 и неговите летци са посветени 2 съветски филма: „Небесный тихоход“ с режисьор Семён Тимошенко от 1945г. и „В небе ночные ведьмы“ с режисьор Евгения Жигуленко – филм от 1981 г. Забележително е, че самата Е. Жигуленко също е била „нощна вещица“, летяла е на ПО-2. Тя специално записва и завършва кинорежисура, за да може най-правдиво да създаде филма „В небе ночные ведьми“- един от най-прекрасните съветски филми! (Двата филма са въведени в Интернет и всеки може и трябва да ги види).

И нещо невероятно, което обаче е факт!

И днес, 90 години след като е създаден ПО-2, в регионални и военни конфликти, подобни на този в Сирия, би могъл изключително ефективно да бъде използван като основен многоцелеви самолет със същите предназначения както през времето на Великата Отечествена война! Абсолютно сигурно е, че би бил несравнимо по-значим и резултатен от съвременните излишно свръхбързи и невероятно скъпи военни самолети!

Показателно е, че с парите за един съвременен изтребител – бомбардировач, могат да се построят 2000 ПО-2.

Като споделихме с читателите неизчислимите военни услуги и качества на ПО-2, може би си струва да разкажем и

за конструкцията и материалите,

от които е изработен самолета.

ПО-2 е двуплощник, има две разположени едно над друго крила с обща площ около 33 кв.метра, изработени от борови дървени елементи и шперплат и е обшит с непромокаемо платно – перкал. Двигателят е пет-цилиндров, звездообразен, с въздушно охлаждане и максимална мощност при земята около 115 кс. Моторът няма компресор и това е причината, когато самолетът се издига нагоре, мощността му непрекъснато да намалява. Ветлото има две лопатки, (Моторът и витлото на ПО-2 са изключително точно изобразени върху югозападната част на паметника на Съветската армия в София).

Колесникът на самолетът е неприбираем. ПО-2 има две разположени две едно зад друго места за летци. Най-често и в двете места има прибори за управление на самолета. Местата са напълно открити, но пред всяка от тях има полукръгла прозрачна козирка, която предпазва лицето на летеца. Горивния резервоар е разположен между мотора и предното място за летци.

 


ПО-2 може да носи допълнителен товар с тегло до 300 кг., а в случай на претоварване до 400кг. С този допълнителен товар теглото на ПО-2 достига 1 400 кг.

Максималната скорост на ПО-2, без допълнителния товар е около 135 км/ч, а с обемист допълнителен товар, тя намалява до около 120 км/ч.

ПО-2 притежава 5 свойства, които са изключително важни и полезни: 1) ПО-2 се управлява много просто, лесно и приятно. 2)Той е много „послушен“, не е „строг“ и „прощава“ всички пилотски грешки, дори когато са много груби. Освен това: 3)никога не попада сам в „плосък свредел“, а ако някой съзнателно го въведе в такъв, сам излиза от него.

Тъй като е много бавен, 4)ПО-2 може безопасно да лети на съвсем малка височина над земята. 5)ПО-2 може да излита от и да каца на съвсем малки площадки, с дължина от 150 метра, които е възможно да нямат специално покритие и да представляват ливади или даже разорани ниви.

При ПО-2 максималното натоварване на 1 кв.м от крилата е извънредно малко – около 40 кг (при някои съвременни изтребители това натоварване достига до 770кг!). 5) Това е причината с неработещ мотор самолетът да се снижава много бавно и продължително със скорост 1 до 2 метра в секунда. За сравнение парашутите се снижават със скорост 4-5 метра в секунда.

При самолетите разходът на гориво, за да се превози това с определено тегло на определено разстояние, грубо ориентировъчно зависи от скоростта на самолета на втора степен – два пъти по-голяма скорост, 4 пъти по-голям разход на гориво!

Тъй като ПО-2 има много малка скорост, разходът на бензин, за да се превози чрез него определен товар, например бомби, контейнери и др, на определено разстояние е извънредно малък.

Създаден като учебен самолет за най-първоначално обучение на пилоти, ПО-2 е основен самолет в аероклубовете и училищата за пилоти на военната и гражданска авиация на СССР. Всички съветски пилоти, сражавали се през Великата Отечествена война, без изключение, са се обучавали първоначално на ПО-2.

Именно тези качества на самолета го приближават до библейския символ наречен Прашката на Давид, което се оказва потвърдено в условията на една чудовищна война, която хитлеристкият Голиат бе сразен. И принос за тази велика победа има самолетът Поликарпов 2 незаспиващият черноработник на надеждата и героизма, вдъхновителя на волята на руския човек да защити земята си от хитлеристкия агресор, кошмарът и призракът за предните позиции на хитлеристките части, командни щабове и свързочни пунктове, героят от Сталинградската битка и от хилядите знайни и незнайни подвизи на съветския човек – летец, който го е управлявал.

Слава на ветерана!

Слава на героя!

Слава на авиоконструктора Николай Николаевич Поликарпов!


 


Страница 1 от 270