Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално:

"Нова Зора" - Брой 45 - 5 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 46 - 12 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 47 - 19 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 48 - 26 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 49 - 3 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 50 - 10 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 51 - 17 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 52 - 31 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 1 - 7 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 2 - 14 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 3 - 21 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 4 - 28 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 5 - 4 февруари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 6 - 11 февруари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 9 - 3 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 10 - 10 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 11 - 17 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 12 - 24 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 13 - 31 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 14 - 7 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 15 - 14 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 16 - 21 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 17 - 28 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 18 - 5 май 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 19 - 12 май 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 20 - 19 май 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 21 - 26 май 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 22 - 26 юни 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Каталожният номер е 311 в каталога на Български пощи.

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

НАШАТА МОЛИТВА: СЕПТЕМВРИ ДА НЕ БЪДЕ МАЙ!

Е-поща Печат PDF

Колко хубаво щеше да е, ако можехме да захвърлим като скъсани дисаги дните на принудителна социална изолация, на дистанциране и карантина, наложени ни заради проклетия „китайски“ вирус! И да забравим как скромно и почти мълчаливо отбелязахме Трети март, Великден, 1-ви май, Гергьовден и Празника на българската писменост и култура 24-ти май. С училища без ученици; с дистанционно обучение; със затворени детски градини, киносалони, театри, опери, библиотеки и книжарници; с университети, в които с изключение на три специалности, ще се влиза не с приемни изпити, а с оценките от матурите. И най-неприятното за някои – със затворени ресторанти, фитнес и танцувални зали. Обаче 2020 г. ще остави своя отпечатък в умовете на милиони човешки същества, колкото и да им се ще да я забравят.

Признава ли се това или не, коронавирусът разказа играта не само на системите за здравеопазване, а и на икономиките, образованието и културата в различните страни по света. Започвайки от най-мощните, като САЩ, Китай и Русия, минавайки през по-маломерните като Италия, Испания и Великобритания, докато се стигне до благоденстващите Швеция, Дания, Норвегия, Швейцария, Холандия и Белгия и не толкова благоденстващата, но многомилионна Бразилия – колосът на Латинска Америка. Там само за едно денонощие от 23 до 24 май броят на заразените с коронавирус нарасна с 19 969 души, достигайки цифрата 330 890, а този на починалите се увеличи с нови 1001, за да достигне 21 048 души. Колкото и да се мъчат „правилните“ медии на Запад и у нас да прикрепят и Русия към печалния керван на жертвите на коронавируса, държавата на Путин е на челни позиции само по броя на заразените (335 882 към 24.05.2020), докато със скромните 3541 починали (към 25 май) направо е за медал. За сравнение, към същата дата, броят на починалите във Великобритания гонеше 40 000, а този в САЩ – 100 000. Най-скъпото здравеопазване в света, американското, буквално се сгромоляса за няколко седмици!

Преди седмица вестник „Ню Йорк Таймс“ публикува списък на всички починали от коронавируса в САЩ, над който постави стряскащото заглавие: „Смъртните случаи в Съединените щати наближават 100 000. Неизчислима загуба!“ А на най-известното място в мегаполиса, площад „Таймс скуеър“, филмовият продуцент Йожен Яреско издигна четиристенно пано, което показва броя на починалите от COVID-19. Най-отгоре пише:

„Часовникът на смъртта на Тръмп“.

По ирония на случая, в същото време президентът на САЩ изразяваше задоволство от големия брой заразени с коронавирус. Това, според Тръмп, показвало, че в САЩ се правят най-много тестове за COVID-19. По тази логика малкият брой заразени и починали в България се дължи на малкото на брой проведени тестове. От страна на българското правителство и Националния оперативен щаб – ни дума, ни вопъл, ни стон срещу тази манипулация!

Въпреки че моргите и гробищата в САЩ продължават да се задръстват с трупове, Тръмп нарежда на губернаторите на щати да „отворят“ икономиката. И едновременно с това затваря границите за чужденци, идващи от Бразилия. След това се хвали: „Аз съм най-лошото, което се е случвало на Русия“. Според опонентите му, вероятно държавният глава на Щатите не осъзнава, че той по-скоро е най-лошото, което се е случвало на собствената му страна и те се питат: дали пък самоволната употреба на хидроксихлорохин, освен сърдечни, не е предизвикала у Тръмп и ментални увреждания?


Добре че не пие дезинфектанти, бихме добавили ние, нито пък се подлага на вътрешно осветяване с ултравиолетови лъчи, които препоръча на лекарите. Вместо това, воюва словесно и с предизборна цел, било с Китай и СЗО, било с Русия и Иран. Преди време твърдеше, че е виждал доказателства за това, че коронавирусът е създаден в лабораторията в китайския град Ухан. После обвини СЗО, че е марионетка на Китай, а на 25 май турският всекидневник вестник „Миллиет” обяви: „Тръмп излезе прав“. Защото жената на китайския президент Си Цзинпин, Пенг Лиюан от 2011 г. работела като посланик на добра воля на СЗО. По тази логика актрисата Анджелина Джоли е виновна за глада и болестите в Африка, където като посланик на добра воля на ООН осинови няколко чернокожи деца.

Истината за чепатата реторика на Тръмп е прозаична: наближават президентските избори през 2021 г. и той отчаяно се нуждае от някакви „успехи“ след провала си в борбата с коронавируса. Същото прави у нас премиерът Борисов, размахвайки като лично достижение ниската смъртност от коронавируса и намаляването на ДДС за ресторантите и книгите на 9%. Невиждана „щедрост“, която той изтъкна и в приветствието си към българските учители за 24-ти май. Но не обясни, защо е „пипнал“ ДДС за книгите едва на 11-та година от своето управление. Напротив, докато инспектираше строителството на пътя Пловдив-Пазарджик, каза, че пипането на данъците било голяма грешка, но бил готов да понесе политическата отговорност за нея. Само че срамът трябва да понесе и парламентарното мнозинство, с чието одобрение селективното намаление на този данък трябваше да стане факт. Сега остава премиерът да разшири „грешката“ за всички, които изпищят от явната им дискриминация в полза на ресторантьорите. Собствениците на танцувални зали и школи вече надигнаха глас, та министърът на здравеопазването обеща да им разреши да отворят. Те, естествено, няма да са последните, които ще поискат данъчни и други облекчения. На дневен ред са спортните и по-специално футболните клубове. От ПФК „Левски“ казаха, че ще изпратят писмо до премиера с искане да джироса на Наско Сираков акциите, които му беше изпратил съдружникът на Васил Божков Георги Попов. Борисов заяви, че ще скъса писмото и ще го хвърли в кошчето за боклук, което значи, че акциите ще отпътуват обратно до Дубай. „Най-големият фен“ на „отбора на народа“ отказа да участва в цирка! Който го критикува и обвинява в страхливост, е просто „тулуп“ и „негодник“, за когото Борисов не иска дори да чува! Само вродената му скромност му пречи приживе да си вдигне един паметник, с който да украси ако не София, то поне Банкя. Гледайки как вози в джипа министъра на финансите, въпреки несъгласието на последния с намаляването на ДДС за ресторантите и книгите, се питаме: Борисов наистина ли се беше превърнал от началник,в шофьор на Владислав Горанов, или го беше взел за заложник, докато кандиса на неговата данъчна реформа? А някои наивници в „Левски“ приеха „с отвращение“ дарението на Делян Пеевски от 500 000 лв. с надеждата държавата, начело с Бойко Борисов, да добави още 20-30 пъти по толкова, щом се смени собствеността на клуба. „Парите не миришат“, казал император Веспасиан на сина си, по повод на въведения данък върху обществените клозети. Дали „Левски“ ще бъде спасен с пари на феновете, на „най-големия дарител“ Делян Пеевски, или с държавна инжекция – все тая! Друг е въпросът, че се дарява нещо, което е свое, а не е откраднато от целия народ. Да му мисли избраният електронно за собственик на „Левски“ Наско Сираков. Борисов, Горанов, Цацаров и Гешев, разбира се, нямат нищо общо с тази трагикомедия! Ако някога се роди нов Алеко, наречен Щастливеца, спокойно може да напише „Бай Ганьо по време на коронавирус“.

Не знам дали е от коронавируса, но и в нашата югоизточна съседка Турция ги избива на черен хумор. Например, преди да е свършил празникът Рамазан, от високоговорителите на джамиите в Измир, вместо езан (призив за молитва, б.а.) прозвуча песента на италианските партизани „Белла чао“. Оказа се, че неизвестни хакери са се намесили на честотите на озвучителните системи и пуснали въпросната песен. Но, вместо да търси тях, властта арестува Бану Йоздемир, член на опозиционната Народнорепубликанска партия и бивш заместник-председател на областната партийна организация в Измир. Престъплението й се състои в това, че е споделила в социалната мрежа кадри от мига, когато от минаретата на джамиите е звучала „Белла чао“.(„Джумхуриет“, 23.05.2020). Редица опоненти на режима на Ердоган смятат, че провокацията срещу езана е негово дело с цел да се удари опозицията. Същият брой на вестник „Джумхуриет“ разказва как дъщерята на директора на Управлението по религиозните въпроси (Диянет) Али Ербаш, Мерве Сефа Ликоглу, която проповядва в Дюздже, издала фетва, която забранява на майките да ходят с шорти над коленете, дори когато са до дъщерите си.

Накрая ще цитираме едно изявление относно борбата с коронавируса: „Светът ни следи внимателно и ни взема за пример“. Казал го е не Бойко Борисов, а „приятелят“ му „Тайпи“ във видеоконферентна връзка с областната организация на управляващата Партия на справедливостта и развитието в Истанбул. („Миллиет“, 24.05.2020). Всяка прилика с хвалбите на нашия премиер е (не)случайна. Същия ден, броят на новозаразените с коронавирус в Турция се увеличи с 1186, достигайки цифрата 155 686, а този на починалите нарасна с 32 и стана 4308. Над страната тегнеше нова 4-дневна забрана за излизане на улицата и дори джамиите останаха празни. Кое тук е за пример на света?

Но, тъй като животът често съчетава печалното със смешното, вестник „Миллиет“ от 24 май отбеляза: „След коронавируса се случи и това! Заради забраната за излизане на улицата, един гражданин в Къръккале си купи хляб от бакалина с дрон!“

А СЗО и редица експерти по вирусология предупреждават, че ни очаква втора, може би по-опустошителна вълна на коронавируса. И че прекалено бързото разхлабване на строгите ограничения може да има непоправими последици. В най-добрият случай вирусът ще остане и трябва да продължим да го изучаваме и да се научим да живеем с него. Например едно изследване на учени от Националния център по инфекциозни болести и Медицинската академия на Сингапур заключава, че дори при положителни тестове лекуваните от коронавирус не могат да заразяват 11 дни след излекуването си, а след две седмици у тях не може да се намери активен вирус. Що се отнася до епидемията, в Турция тя нямало да приключи преди да изтекат още 120 дни. („Миллиет“/25.05.2020). Сериозни експерти признават, че все още „китайският“ вирус е непозната материя, чието поведение не подлежи на прогнозиране.


На свой ред икономисти предсказват неизбежна глобална финансова криза, по-тежка от тази през 1929 г. И че тя ще нанесе последния удар върху неолибералната икономическа политика. Кой да ги чуе, щом привърженикът на теорията за „стадния имунитет“ доцент Мангъров, според собствените му изявления по телевизията, е успял за един час да впечатли Борисов до такава степен, че премиерът да му каже: „Мангъров, ако бях жена, щях да ти пусна!“. Какво можем да добавим? Както казваше една от героините във филма „Матриархат“: „Няма мъже, колежке, няма мъже!“.


 

НАСТЪПВАЩАТА „ГЛОБАЛНА КРИЗА“ И ИДЕИ ЗА НАЦИОНАЛНА АНТИКРИЗИСНА СТРАТЕГИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Основни положения и предположения, определящи характера на идеите за Национална антикризисна стратегия за България


ПЪРВА ЧАСТ


Идеите за Национална антикризисна стратегия за България се базират на следните положения и предположения:

Ключовите страни на основното противоречие в условията на днешните глобални взаимоотношения, взаимодействия и противоборства са:

• От една страна международната неолиберална/неоконсервативна мрежа, съставена от ядрото на най-едрият глобализиран финансов капитал, както и създадените, и доминираните, или най-малко зависими и повлияни от него, и работещи в негов интерес сили и кръгове по целия свят;

• Противостоящата страна в противоречието е друга мрежа, характерна с небалансирани, взаимоизключващи се взаимодействия и даже противоборства във вътрешномрежови план. Тази мрежа представлява ситуационно-времева и еклектична коалиция от разнообразни компоненти. Но три сили са в ядрото:

Китай, под ръководството на председателя на Китайската комунистическа партия (ККП) и президент на КНР Си Дзинпин и ляво патриотичните кръгове в ККП и държавата, които стоят зад него – армия и други;

Путинският „вертикал“ в Руската федерация (РФ), както и патриотично-националистическите сили с различни политически разцветки, поддържащи в една или друга степен „Руската идея“. В икономически план тук може да отнесем отбранително-промишления комплекс на РФ, армията и навярно част от руските корпорации, свързани със суровинната ресурсна база на Русия;

Класическите консерватори и национал-консерваторите около президента на САЩ Доналд Тръмп. Във вътрешнополитически план те главно са концентрирани около GOP (Grand Old Party), т.е. Републиканската партия на Съединените щати. Поддържани са от мощния потенциал на значителна част от военнопромишления комплекс (ВПК) и донякъде армията на САЩ, както и друг тип промишлен капитал, базиран основно на североамериканска територия.

Още през 2019 г. започна без много шум да настъпва „Глобалната криза“, чийто първи признаци бяха например дълго месечната рецесия в Германия, продължаващата и задълбочаваща се стагнация в Япония, вътрешно противоречивата и понякога объркваща външния наблюдател политика на Федералната резервна система на САЩ и други. Основната причина за тази настъпваща „Глобална криза“ са несъмнено значителните дисбаланси в различни области, за които вина носи неолибералният модел на капитализма, чието внедряване започна от края на 70-те години на ХХ век с т.нар. „татчеризъм“ и „рейгъномиката”. Върхът на триумфа на неолиберализма/неоконсерватизма бе „победата“ в „Студената война”. Тогава, в резултат на улесненото от започналата структурна криза на системата на държавния социализъм формено предателство на Горбачовата група и стоящите зад нея части от номенклатурните кръгове в съветското висше общество, както и подобни такива групи в номенклатурните елити на страните от Източна Европа, се разпадна СССР, както и общността на източноевропейския социализъм. Този разпад и последвалото го разграбване и изтичане на капитали, ресурси и хора на Запад, определено забави избухването на „бомбата“ на системната криза в Западното общество, заложена от неолиберализма.


„Глобалната криза“ от 2008 г. не успя да разреши противоречията на неолибералния модел. Тя само ги „скри“ под повърхността чрез политиката на “Quantitative easing” (QE), т.е. „Количествено облекчаване“ - парично предлагане, изразено в печатането на долари, евро, йени, лири стерлинги и т.н. Това доведе до още по-голяма задлъжнялост и задълбочаване на финансови, икономически, и социални дисбаланси.

Междувременно, към задълбочаващите се социално-икономически противоречия на неолиберализма от втората половина на 20-те години на XXI век, се добавиха засилили се геополитически и геоикономически такива. КНР успя, чрез гъвкавите реформи на Дън Сяопин, действайки по Ленинския принцип „Крачка назад, две крачки напред“, правейки най-значителни компромиси и завои във външно и вътрешнополитически, както и социално-икономически план, да преодолее структурната криза на „държавния социализъм“. Бе създаден т.нар. модел на „пазарен социализъм“, който се оказа превъзхождащ спрямо Западния неолиберален модел. В резултат на това, още през есента на 2014 г., Китай изпревари САЩ по размер на БВП, изчислен по паритет на покупателна способност. В същото това време Русия, наричана от китайците „Страната на изненадата“, отново успя да изненада Запада и света. Макар че все още остава в мрежите на неолиберализма, Руската федерация, въпреки огромните загуби причинени от разпада на СССР и последвалите „лихие“ (бурни) десетилетия, успя чрез т.нар. „Путински вертикал“ да използва запаса на издръжливост и да развие по-нататък потенциала на формирания в съветско време отбранително-промишлен комплекс (ОПК). Като резултат от това съумя да изпревари САЩ в ключова геостратегическа област – съвременния етап на надпревара във въоръжаването. Променената геоикономическа и геополитическа среда предизвика вътрешнополитическа смяна в самите САЩ – на власт дойде президентът Тръмп. Зад него стояха сили не просто не приемащи неолибералния модел, но и предлагащи своеобразна американска алтернатива на същия. Така се стигна до днешното ключово противоречие.

Настъпващата „Глобална криза“ се характеризира с няколко основни черти:

От една страна тя има обективен характер, определящ се от общата системна криза на неолиберализма/неоконсерватизма в неговите социални, икономически, финансови, социокултурни и прочее параметри;

От друга страна тя несъмнено не е само вътрешна криза на неолибералния модел на капитализма в неговото ядро – развитите капиталистически страни, както и обхванатите от неолибералната мрежа полупериферни и периферни страни като нашата Родина. Предвид значителната свързаност на света в съвременни условия „Глобалната криза“ на неолиберализма индуцира кризисни явления по целия свят, даже в страни функциониращи в нелиберални или даже алтернативни на неолибералния модел схеми, какъвто е случаят с КНР;

„Глобалната криза“, „обременена“ с геополитически и геоикономически компоненти, означава, че тя става фактор в геополитическите и геоикономически сражения с най-висока интензивност, включващи различните сили и кръгове, явяващи се страни на ключовото противоречие на днешния момент, но и на такива извън това противоречие;

В никакъв случай не бива да се пренебрегва изключително важния субективен фактор в настъпващата „Глобална криза“. Същата несъмнено е активизирана и в някаква степен направлявана. Доколко това е възможно е друг въпрос. Тъй като е известно, че много често „Който сее вятър, жъне бури“. Т.е. веднъж запален огънят на кризата може да се окаже пожар, който излиза извън контрол. Но така или иначе предвид ролята на субективния фактор кризата може да бъде разтълкувана и като удар на глобалния неолиберален/неоконсервативен елит срещу противниците си. При това чрез хаоса създаван посредством „Глобалната криза“ се търсят няколко цели. Първата цел е несъмнено вътрешнополитическа. Чрез създавания посредством кризата срив да не се допусне победа на Тръмп на предстоящите президентски избори. По този начин се нанася удар по национал-консерваторите като те бъдат изведени извън властта. Друга цел несъмнено е подрив на такива противници като КНР и РФ, доколкото досегашните санкции, търговски войни, информационни кампании и т.н., не се оказаха достатъчно ефективни. Трета цел е свързана с преразпределение и овладяване на активи, ресурси и други. Тук ще напомним, че подобно преразпределение и овладяване е характерно за мащабните кризисни явления от доста време насам. Като пример ще дадем „Великата депресия“, когато 1% от банките, а именно тези стоящи в основата на формирането на Федералната резервна система (ФРС) на САЩ, успяват да установят контрол над 50% от капиталите в страната. Друг случай е по време на Азиатската криза през 1997 г., когато „Деу“ (Daewoo) - една от четирите системообразуващи корпорации на Южна Корея преминава в ръцете на американската „Дженерал Мотърс“ (General Motors). В условията на „Глобалната криза от 2008 г.“ Джей Пи Морган (JPMorgan Chase & Co.) глътва инвестиционната банка „Беър Стърнс“ (Bear Stearns Companies, Inc.) за 15 пъти по-ниска цена. Не бива да се забравя, че финансовите кръгове на САЩ и Великобритания, които са в основата на поддръжката на неолиберализма, притежават огромна финансова мощ – те контролират 2/3 от международните финансови операции.

Връзката на настъпващата „Глобална криза“ с Covid-19 e сложна и вътрешно противоречива. Без да влизаме в спора дали е естествено или изкуствено възникнал коронавирусът, както и без да отричаме опасността от него, и нужните превантивни мерки срещу разпространяването му, ще отбележим следните „митове“ предвид тази връзка. Първият мит е, че именно Covid-19 е причина или най-малко пусков механизъм за настъпващата „Глобална криза“. За нас такъв мит играе ролята на димна завеса, която да скрие истинските причини, за които вече споменахме по-горе – най-вече системната криза на капитализма в неговата неолиберална/неоконсервативна форма. Несъмнено Covid-19 рязко ускори от една страна и задълбочи от друга, кризисните явления. В този смисъл независимо дали Covid-19 е естествено или ръкотворно явление, то изигра важна услужлива роля за засилване на кризата. Но тук трябва да подчертаем, че по наше мнение съвсем не случайно основните неолиберални кръгове и подчинените им средства за масова информация във връзка с Covid-19 разиграват параноидна кампания. Вместо чрез сериозни и сдържани заявления, разнообразна и сравнителна информация, да се съдейства за формиране на трезв, разумен и отговорен обществен модел на поведение в условията на инфекциозни огнища, в масовото съзнание се внедряват страхове и ужаси. По този начин се постига ефект най-малко част от населението да реагира с панически настроения и действия. Съществува и втори мит, а именно, че с края на Covid-19 нещата ще се върнат към старото положение. За нас такова виждане е доста наивно, ако зад него не се крие нещо друго, а именно - опит за манипулиране;

Като започваме от последното, написано по-горе, ще изкажем предположението, че даже след края на пандемията по един или друг начин „Глобалната криза“ не само ще продължи, но ще се задълбочава и разширява. Не сме нито първите, нито последните, които се придържат към това предположение: Настъпващата „Глобална криза“ с много висока степен на вероятност ще стане мащабно по време и размери кризисно явление. Тези значителни мащаби се определят от редица вече споменати фактори – социално-икономически, финансови и други дисбаланси, каквито досега не са съществували в света, а също значителна геополитическа и геоикономическа натовареност на кризата. Но и поради смяната на социотехнологическата парадигма – преходът към т.нар. „Четвърта индустриална революция“, при което става ясно, че първи ще излязат от кризата тези, които успеят най-бързо да осъществят скоростно иновационно-технологическо трансформиране. Онези, които не съумеят да направят това най-вероятно ще се превърнат в една или друга степен в ресурсна база за успешните. Във връзка с това предположение изпъква все повече едно пряко засягащо ни положение. А именно, че в текущата обстановка мястото на най-слабо звено сред развитите региони заема Европейският съюз. Тук няма да се спираме на многобройните причини за формирането на това положение. Но факт е, че след избора на Тръмп за президент на САЩ ЕС като цяло остана основното световно пространство, където неолибералните елити останаха във властта. Няма да споменаваме неефективността на тези елити. Няма да споменаваме дълбоко заложеното неравноправие между отделните групи държави в рамките на Европейския съюз. В резултат на което част от страните в Източна Европа на практика се превърнаха в полуколониална периферия на ядрото на ЕС. Но този факт, че ЕС се превръща в най-слабото звено в условията на настъпващата „Глобална криза“ определя друго важно положение, свързано с факта, че „Глобалната криза“ се явява освен всичко друго и инструмент за преразпределение и овладяване на активи, ресурси и хора. В този смисъл, както самият ЕС, така и страни стремящи се към него – Украйна и Западните Балкани, ще станат обект на такова овладяване. Но не бива да се забравя, че самият Европейски съюз е нееднороден. Най-слабата част са страните от бившия източноевропейски социализъм. В условията, когато ще се засили действието по принципа „Всяка коза за свой крак“, както това бе демонстрирано и от Covid-19, съвсем не е изключено, че тези страни ще станат цел на засилено преразпределение и овладяване не само от външни сили, но и от страните от ядрото на ЕС. Макар че искрено казано тази тенденция съществува от самото начало в обединението наричано Европейски съюз. Но със задълбочаването на кризата този процес ще се засили навярно многократно. И тук става ясно, че инструментът за спасението от унищожителния хаос на „Глобалната криза“, както и от заплахата страната да се превърне в черупка без национално социоикономическо, социокултурно и прочее съдържание, в територия без минимален суверенитет, е национално-ориентираната държава, същата тази държава, срещу която Европейският съюз години наред се бори.


Следва


 

И НЕКА ВЪЗСИЯЕ ПАМЕТТА НА ПРЕДЦИТЕ НИ!

Е-поща Печат PDF

Размисли в Денят на Ботев и на падналите за свободата и бъдещето на България по повод на изложбата „При изворите на славянската писменост”

 

Днес е Денят на Ботев и на падналите за свободата и бъдещето на България, но се налага пишем за една изложба, в Руския културно-информационен център в София, посветена на 24 май – иначе празник на българската просвета, култура и на славянската писменост. Тази изложба разбуни духовете в българското общество, предизвика справедливи и не чак до там отзиви и реакции. Разбира се, тук не става дума за официални държавни становища. И за това дали ги има или ги няма. За всеки българин, независимо как той се самоопределя в последните три десетилетия – като приятел на Русия или като неин отрицател, защото и такива ги има, да не споменеш името България, във връзка с великото просветителско дело на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, предизвиква повече от огорчение, нежели дори, омерзение. Може би то е съизмеримо само с огорчението от неправдата, която изпитва всеки руски човек, когато слуша брътвежите, че Съветската армия, преследваща хитлеристкия агресор до Берлин, била всъщност окупатор. И по своя победоносен път, тя не утвърждавала свободата на Европа от нацизма, а налагала несвободата на комунизма!

Впрочем такъв бе и смисъла на подписаната току преди 9 май Декларация на 9 министри на външните работи, начело с държавния секретар на САЩ Майкъл Помпео. Към техните подписи, като особен символ на безпаметството, стои и подписът на външната на България министър Екатерина Захариева. Горчивината и обидата в случая имат преоснователни измерения.

Може много да разсъждаваме относно съразмеримоста на омерзението и основанията на взаимните огорчения. В този ред на мисли обаче всеки изтъкнат аргумент и последващ режим на обяснение, би бил принос към търсения резултат на отчуждението между двата братски народа, нещо за което вече 30 години се грижат съответните централи и „отворени“ институти на държавите, които Владимир Путин нарича нашите партньори. В България за това отговарят „Отворено общество“ на старият маразматик Сорос, фондация „Америка за България“ и четирите германски фондации с красноречиви имена:

 

„Конрад Аденауер“, „Фридрих Еберт“, „Фридрих Науман“, „Роза Люксембург“, както и безчетните НПО-та на тяхна и държавна ясла.

Няма съмнение, че геополитическата катастрофа, както президентът на Русия определи разпадането на Съветския съюз, наложи политически реалности, жертва на които станаха не само българо-руските държавни отношения. В случая обаче политиката на „Разделяй и владей“ посяга на сакралното наследство на вековете, основано на връзките на двата народа. И е на път да затъмни не само ореола на българския цивилизационен принос за Русия, но и да подмени в съзнанието на новите поколения светлия освободителен образ на нейния подвиг в съзнанието на българския народ, както и да изличи до колкото успее възрожденското наследство и наследството на борците за национално освобождение.

За съжаление в България бурените и тръните на русофобията, поливани с щедри грантове от споменатите безкористни приятели, стават все по-неизбродни. В отговор в Русия, с все по-широк става захватът на редосеялката, с отровните семена на българомразието. И никой не се запитва докъде ще доведе всичко това.

Някои се успокояват с мисълта, че в човешкия дух изначално е заложен стремежът към справедливост и уважение. И че ако днес, волята на принудата е незаобиколима, ако логиката на безизходността не предоставя други решения и тази реалност ни гнети, и тревожи, то утре, когато тези обстоятелства се променят и обезсилят, обидите ще бъдат забравени и реката на живота ще потече пак, както е текла.

Този оптимизъм, обаче, в голяма степен е почти неприложим в свирепия и озъбен свят, в който живеем. Ние, българи и руси, го дължим в значителна степен на православната етика, на нормите на православния морал, на традицията, културата и духовните измерения на светоустройството, където доброто винаги побеждава.

Интелектуалният, научният и политическият елит на Русия и България имат светлия пример на акад. Димитрий Лихачов, на патриарха на българската литература Иван Вазов и на още десетки изтъкнати изследователи и творци от двете страни на Черно море, които сочат общите ни начала и споделения ни път през вековете.

Да! „Българската държава на духа се простира от Балтийско море до Тихи океан и от Северен Ледовит океан до Индийския.” Да! Акад. Лихачов ни съветваше да не забравяме, че ние сме „най-древната културна нация от съществуващите днес, и то не само в Европа, но и в света. Много неща са отминали, древният Рим и древна Гърция, Византия, но България е тук – късче от най-древната култура между всички европейски страни.” Да! Великият Вазов, със силата на своята поетическа и човешка проникновеност и огромен обществен авторитет, някога гръмко оповести: „Не се гаси туй що не гасне!”, визирайки братските чувства на любов и признателност между българи и руси. В годините на Освободителната война, в стихотворението „Здравствуйте, братушки!”, той изрази най-трепетните чувства на дългоочакваната радост на народа ни от сбъднатата мечта за освобождение. И като протуберанс на възторга от историческия подвиг на братята-освободители, Вазов оповести пред света:

„...русците са наши братя,

наша плът и наша кръв.

Кат Русия няма втора

тъй могъща на света;

тя е нашата подпора,

тя е нашта висота!

Руска сила, руска воля,

руска кръв и руский пот

ще избавят от неволя

наший, падналий народ...”

През изминалите десетилетия световни центробежни бури и геополитически урагани, размятаха опорните центрове на съюзи и приятелства. В самата Русия и в България, съзнателно и целенасочено, императивната воля на победителите в Студената война, ведно с домораслите ни безродници и наемници, забиваше клин след клин в тази уникална за света и толкова естествена духовна връзка между руси и българи. Оказа се, че думите на лорд Палмерстън не се отнасят само за Англия. „Няма вечни приятели, има вечни интереси!” - повтаряха, вместо извинение, политическите елити и в София, и в Москва. И обръщаха гръб на историята. Заради този подход случаят и съдбата противопоставяха България и Русия, противопоставят ни и днес.

В трудните години на Втората световна война, България, макар и съюзник на Германия, не позволи да бъде изпратен и един български войник на Източния фронт. Дори диктаторът Хитлер, който наложи тотален геноцид над евреи и славяни, и който никога не се е съобразявал с никого и с нищо, разбра и прие за невъзможно начинанието да изправи българи срещу руси. Българският политик, бивш министър в четири правителства между двете войни, банкерът Атанас Буров, в спомените си споделя своето верую: „Само едно нещо не се продава никога, майката, родината, армията и Русия “.

За съжаление, българският политически елит след 1989 г. не се спря пред нищо, в името на своето паразитно съществуване и благоденствие! И от най-близка до Русия, запрати България

в зоната на здрача и позора.

От своите исторически отговорности се отдръпна и Русия. Това съдбовно обстоятелство тласна не само България в прегръдките на плутокрацията. В неизбродното море от „евроатлантически ценности” и в блатото на „неолибералните реалности” България и Русия се отдалечаваха една от друга. И резултатът е пред очите ни. Огорчението е огромно. Загубите – неизчислими. Възправянето – мъчително!... И ако Русия, както твърди Рилке, граничи с Бога, България без нея се пържи в катрана на неолибералния ад.

В случай като този някак лесно се отронват и думите на упрек. По-трудно е да признаеш собствената си неотговорност и много по-лесно е да обвиниш по-слабия, по-малкия, който и без това не може да се защити. Няма да отговаряме на упреците, че България била непризнателна. Нито че е обърнала гръб на своята Освободителка. Няма и да питаме кой и на какво основание подготви и подписа нейната държавна капитулация. Както и след края на Първата и Втората световни войни геополитическото разпределение на света и сега се основаваше на Закона за причинно-следствените връзки, на количествените натрупвания и качествените промени. Този закон се оказа неизменен и незаобиколим. Днес, не само банкерът Буров, всички български възрожденци и герои, пролели кръвта си по бойните полета, за България и българското бъдеще, биха се обърнали в гроба, ако можеха да видят резултатите от „промяната“. Отечеството ни беше принудено да се раздели с всичко ценно, което с колосалния труд на своя народ бе постигнал: икономика, образование, земя и армия; социален и здравен уровен; природни ресурси и сигурност в бъдещето. Най-непрежалима обаче остава загубата на собствените му деца. И всичко това, заради едното просто физическо оцеляване, защото другото е небитие. Това е резултатът. Той е и болезнен. И неприемлив. Но затова пък от капката огорчение може да прелее всяка чаша на търпението.

Да се върнем обаче „При изворите на славянската писменост”. И на преболезнения въпрос като толкова много сме загубили, дали все пак имаме принос някъде и в нещо, и какъв е той и към кого? Защото в паметта на този народ, „Има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди“.

“Че и ний сме дали нещо на света, и на вси словени книга да четат.”

Още в първата четвърт на ХІХ век Юрий Венелин (1802-1839) е написал: „На другите може и да бъде позволено, но на нас, русите, не може да бъде позволено да не знаем за българите. Руските историци наричат старите племена приморски славяни и не знаят за живите българи, от които древната Рус е получила кръщение, на чиито език са чели и писали почти до Ломоносов...”

Кирилицата, благодарение на България, е призната в Европейския съюз за азбука на третата официална писменост. В Русия, а и на Запад обаче, тя широко се представя и пропагандира като „руска азбука“. И тези твърдения нямат нищо общо с обективната историческата истина, нито с автентичните свидетелства на историята.

Нека накратко да ги споменем:

Глаголицата е създадена през 862 г. (според други учени през 855 година). Тя е дело на гениалния филолог и философ Константин-Кирил и е оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни очертания. Затова големият български учен Петър Илчев нарича глаголицата „най-съвършената графична система от древни времена до днес“.

Св. Константин-Кирил създава глаголицата за солунското славянско наречие, което принадлежи към източнобългарските диалекти. Следователно, езикът на солунските братя, по етническа принадлежност, е старобългарския език. За него са характерни звуковите съчетания шт, жд (в думи като нощь, гражданинъ, межда), широкият гласеж на э (в думи като лэто, бэлъ, млэко), употребата на дателен притежателен падеж, вместо родителен притежателен. Всички тези черти безспорно доказват, че създаденият през девети век, въз основа на глаголицата книжовен език, е български по произход. Той се разпространява първоначално в Моравия и Панония. След смъртта на Методий, през 885 г., неговите ученици са прогонени от пределите на Моравия и попадат в робство. Малцина само успяват да стигнат и да намерят закрила в двора на княз Борис I, в България.

В края на ІХ век, в Преслав, възниква и другата старобългарска азбука – кирилицата, която съдържа 24 букви от „гръцкото” писмо и 14 знака, близки до глаголическите, които съответстват на чисто българските звукове: Б, Ж, З, Ш, Щ, Ч, Ц, Ъ, Ь, Ю, Ы и пр.

Този принцип е застъпен последователно в глаголицата, а след това е пренесен в кирилицата, благодарение на което днес ние четем и пишем, без да се колебаем, както други европейци, пред думите от родния си език. Дълго време двете азбуки се употребяват успоредно, но към края на Х и началото на ХІ век, по-икономичната и лесна за писане кирилица, измества глаголицата.

В края на Х век, Киевска Рус също приема християнството от Византия, макар и в „Йоакимовската летопис” да е посочено, че още преди това българският цар Симеон Велики изпраща духовници и книги, вероятно на княз Олег (882-912) или на сина му Игор (912-945), чиято съпруга Олга е смятана от средновековни и съвременни руски автори за българка „от Плиска”. „Началната руска летопис” (Повесть временных лет) пък съобщава, че съпругата на Кръстителя на Русия – Владимир І (980-1015), е българка (Борис и Глеб са синовете му „от българката” – „от болгарыни”).

В руската наука през ХIX в. се създават понятията „първо” и „второ южнославянско влияние”, наложени по разбираеми причини, трайно в световната славистика.

 

Въвеждането на тези понятия изключва необходимостта да се обозначи това „влияние“ с истинското му име - като българско! Както се казва, всичко е въпрос на терминология! Фактите показват, че тези „влияния“ са български, предвид по-ранното и пълноценно включване на българите в християнската цивилизация.

Първото българско влияние (IX –X в.) в Киевска Рус се илюстрира от приемането на старобългарския език, от пренасянето на български книги и от личности като първия митрополит на Киев, българинът Михаил (988-992 г.). Мащабното българско влияние е факт и за Средновековна Сърбия още от края на IX в.

Втората „вълна” на българско влияние

е най-силно през XIV – средата на XV в. Присъствието на дейци от българско потекло в Сърбия, в руските земи, в Дунавските княжества, се дължи на различни причини, включително и на ролята на българското монашество в Света гора.

През XIV–XV в. се открояват имената на българите, станали по-късно руски митрополити и писатели - КИПРИАН и Григорий ЦАМБЛАК. Силно е българското влияние във Влахия и Молдова, където работят Никодим Тисмански, митрополитите Дамян и Теоктист и др. В Сърбия такава роля имат патриарх Ефрем, Ромил Видински, Константин Констенечки и др. Киприян в Русия, Ефрем в Сърбия, Никодим Тисмански във Влахия, са тачени като национални светци, а Григорий Цамблак има съдбата да бъде изтъкнат представител на няколко литератури: българската, сръбската, молдовската, руската, литовската и византийската.

От 2007 г., както посочихме по-горе, кирилицата е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука в ЕС. Включително и днес обаче, руската политика и образование, както се вижда и от споменатата в началото неумна изложба на Руския културно-информационен център, под названието „При изворите на славянската писменост”, игнорира българския принос в създаването и разпространението на славянската писменост. Т. нар. кирилица (първото регистрирано използване на името „кирилица” е едва от ХVІ в.), с пълно право трябва директно да носи собственото си име – българска писменост. Защо?! - ще подскочат някои силно възмутени и лично заинтересовани наши съседи. Ами, защото тя е родена в лоното на могъщото Първо българско царство, което има характер на Империя на българите. Родена е в нейната столица, в нейните манастири и от нейните просветени монаси! Тя е българска писменост, защото е зачената и пуска корени по Божия промисъл и царската воля на Борис І Кръстител, в манастира, край дворцовата базилика в Плиска и в манастира в Равна, Провадийско. Защото прохожда и разперва крила за своя хилядолетен полет върху целия славянски свят, пак от българските книжовни школи в Преслав и Охрид, където Св. Климент е изпратен като водеща духовна фигура.

Някога философът Франсоа Волтер с дълбока горчивина е установил: „Историята е като Мисисипи от лъжи”. Днес, на запад младите хора, студенти в престижни университети, изпадат в дълбока изненада, когато в лични разговори разбират, че Хитлер е воювал и в Русия! Такъв потрес може би изпитват и руските младежи, когато научават, че тяхната азбука всъщност е българска, че тя идва от България, с български книги и посредством български монаси.

Димитрий Хоматиан, охридски архиепископ, от гръцки произход (1216-1234) и основоположник на култа към „Св. седмочисленици”, пише, че първите преводи от гръцки Климент е направил на „тукашния български диалект”. Теофилакт пък е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език” и „най-учен мъж“. За Димитрий Хоматиан той несъмнено е българин, защото е записал за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд, усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божественото съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ”. Очевидно за византийското духовенство няма никакво съмнение какъв е езикът, на който се е развивало делото на Светите братя. Този език е (старо)български.

Изтъкнатите факти доказват, че опитът на посочената изложба да достигне до „изворите на славянската писменост” не може да се определи като успешен. Тя не съумява или се отказва преждевременно да положи необходимото усилие и воля, да стигне до самите извори и начала на славянската писменост. И съвсем обяснимо засяда в плитките води на чиновническото безхаберие.

Пак на Волтер, живял в „златния век“ на Екатерина II и водил дълги кореспонденции с нея, принадлежат и други две фрази, които имат място в случая. Първата е: „На живите дължим уважението, на отишлите си от този свят – истината!” Втората, хлевоустият мъдрец сякаш е записал за случая: „Да казваш истината е сигурен начин да си навлечеш гонения”.

Слава Богу, винаги ги е имало и има такива духовно извисени и прями хора, с чиста и будна научна съвест, които по думите на Сократ „следват доказателствата, независимо накъде ги водят”. Ще посочим някои от тях, както и техните експертни научни изводи, по проблема за „изворите на славянската писменост” и нейното епохално, и революционно значение:

Академик Дмитрий Лихачов:

„...Старобългарската култура ляга в основите на другите славянски и някои неславянски страни. И в това е огромното й общославянско и общоевропейско значение. Старобългарската литература постига високо развитие по-рано, отколкото литературите на другите славянски страни. Тя е със столетие по-стара от руската литература.”

И пак той:

„Многовековният опит на България, собствен и усвоен от Византия, непосредствено е влязъл в състава на руската култура. Древнобългарският език е станал литературен език за Русия.”

Протоиерей Лев Лебедев, Курска епархия, Руска православна църква:

„Нашата руска земя е получила изключително много от братска България. Да се отрича това би било нелепо.” Проф. Николай Шиваров, ректор на Софийската духовна академия:

„Руските книжовници активно посрещали древнобългарската литература, преписвали нейните текстове, внасяли свои поправки, изменения, съкращения, или напротив, развивали и разширявали текста, съставяйки свободни редакции. Тези творения съставляват главната част на руската литература до монголския период. Това порусначаване се явява закономерен процес, един вид самостоятелно творчество. Когато по-късно тя се издига до висините на световна духовна и светска култура и идва в България, българският народ чувства нейната близост и родственост и тя дава импулс за нови трудове. Хилядолетната взаимност и любов продължават да сближават и обогатяват.” Научният сътрудник на Руската държавна библиотека проф. Татяна Миронова пише, че повече от 55% от думите в руския език са църковнославянски. Граматиката също е обща в голяма степен – повече от 70%.

Проф. В. Троицкий потвърждава, че изследванията на лингвистите сочат, че 55% от руския език, произхожда от цъковнославянския.

По този повод, Руската православна църква, в лицето на епископ Иларион (Алфеев) обяснява: „За тези които не знаят, следва да се обясни, че църковнославянския език е фактически древнобългарския език.” На основата на заключенията на учените, може смело да се каже, че руският език е поне 55 % старобългарски.

Проф. д-р Тодор Събев, БПЦ:

„Българското кирил-методиевско наследство обогатило руския дух и е създало национално-културни традиции, които определят пътя на Русия за много столетия.” н.с. Ваня Минчева, БАН:

„Старобългарската литература е първата славянска литература и изобщо първата европейска литература, написана на говорим език, обогатен и издигнат в ранг на книжовен. В средата на ІХ век в Европа съществуват само два писмени езика – латински и старогръцки, които значително се различават от говоримите. Св. св. Кирил и Методий превеждат на старобългарски най-важните богослужебни книги; те създават и оригинални произведения, с които поставят началото на една нова литература – старобългарската. Тази литература е в основата на европейската цивилизация от ІХ до ХV век, тъй като върху нея се гради културата на православния свят, която и до днес се отличава със своята идентичност и значимост.”

Проф. Рикардо Пикио от Италия, правейки задълбочен анализ на богатството и приноса на старобългарската литература изтъква нейният уникален характер:

„Старобългарската литература не се е ограничила в ролята на посредница между възникналата култура на християнската Славия и другите славянски литератури от Балканите до Русия. Тя е създала нови тематични и структурно-формални образци. Някои идеологически и изразни схеми, кодифицирани в средновековна България, обусловиха създаването на една специфична литературна система, която в последствие е била властваща в по-голямата част от славянските православни литератури чак до прага на модерната епоха. Тези характеристики ни упълномощават да гледаме на старата българска литература като на „Първичен извор на модели”, т.е. като на „литература на образци.”

Отдавна чакан акт на признание и историческа истина бяха и думите на Руският Патриарх Кирил, произнесени на 3 март 2018 г. в гр. София: „Без българското православие, нямаше да има и руско православие”.

Директорът на Руският институт за стратегически изследвания Леонид Решетников в свои интервюта откровено обясни преди години проблема за съществуващото незнание и заблуда в руското общество, относно произхода на кирилската азбука:

„За съжаление, у нас никой не знае нищо за Кирил и Методий, за ролята на България в нашето развитие. Комунистическият режим не позволяваше да се пише и говори за това, забранено беше и се забрави от нашите хора тази връзка и роля на България в раносредновековното развитие на Русия. За това трябва много да се говори и да се разяснява. България е създала руското православие, от тук са тръгнали нашите книги и култура.”

За съжаление, настоящата изложба на Руския културно-информационен център „При изворите на славянската писменост”, претърпя пълен срив в очите на българското общество. Тя не само не допринесе за развитието на нашите културни и духовни връзки, които да си признаем честно днес са доста ограничени, но и силно им навреди. Кой имаше полза от това „културно” мероприятие?! Русия? България? Не! Полза имаше само онзи общ координационен център, който в България отхранва русофобията, а в Русия посява отровните семена на българомразието. Към тази България, която макар и член на ЕС, и на НАТО, при наскоро проведени от „Галъп Интернешънъл” и Международната организация „Глобсек“, социологически изследвания сред седем източноевропейски страни, заявява, че 70% от българите симпатизират на Путин, срещу 37% за президента на САЩ; същата тази България заявява, че българите искат Русия, а не САЩ за военен съюзник! Разбира се, в условия на псевдодемокрация и изначална загуба на национален суверенитет, не се допускат допитвания и референдуми по жизнено важни и определящи бъдещето въпроси от национално значение!

Духът и материята, общата кръвоносна система, са началата, които свързват България и Русия. Традиции, култура, цивилизация - те са, които определят и ще определят нашето минало и бъдеще, нашата съдбовна обвързаност и предопределеност.

„Ние, българите, сме вградени в първоосновите на еврохристиянската цивилизация, - заявява проф Куйо Куев, почетен д-р на Ягелонския университет в Краков. - Нека не забравяме и простите исторически факти и реалности, че когато Берлин, Мадрид, Москва и Ню Йорк не са съществували,а Лондон и Париж са били само укрепени села, ние, българите, сме имали държава.“

За цивилизационната мисия на българския народ са се изказвали и най-авторитетни световни политически фигури и научни експерти като президентите на Франция – Шарл де Гол и Франсоа Митеран, като президентът на Италия - Карло Чампи, като японският професор Шигеоши Мацуяма; американският професор Норман Дейвис; културологът Хари Салман и десетки други. Признанието е категорично: българският народ стои в основата на европейската цивилизация!

Друг е въпросът, че нашата история, в продължение вече на столетия, къде тихомълком, къде явно и безцеремонно, се неглижира и манипулира, краде се и се подменя безнаказано. В такова незавидно положение е обаче и почти целият славянски свят. Но Бог вижда! И брат от брата да се отрече, кръвта на вода не става. И истината винаги побеждава лъжата.

В името на тази предопределеност като българка, която обича и цени братска Русия, аз се изкушавам да отправя следното предложение и покана към колектива на Руския културно-информационен център, а защо не и към състава на посолството на Руската федерация в София. Руски приятели, може би подобно на българския министър на културата и на мнозинството на политическия ни елит, досега да не сте имали шанса и възможността да посетите старата българска столица. Направете го. Там се намира „Дворецът на Кирилицата“ построен от Карен Алексанян. Името издава, че е син на великия арменски народ – страдалец. Посетете това място, съхранило и въздигнало сакралния дух на азбуката и писменото слово. Този забележителен и сърцат човек, проникнат от чувството за историзъм и висока нравствена мисия, подари на целия Кирилски свят, а не само на България, безценен и достоен дар – любовта и вдъхновението да съзидаваме и да помним; да знаем и да се гордеем; да бъдем достойни наследници на предците на културата, на вековете и историята, която може и да се опитват да пренапишат, но която никога не може да бъде изтрита.

Все някой ден, на софийските улици, или на руските площади, тя ще укаже извечните ориентири към богомъдрите извори на славянската писменост. И паметта на предците ни ще възсияе.

Не се гаси, туй що не гасне!

 

27.05.2020 г.


 

 

РЕПЕТИЦИЯ НА КРИЗАТА

Е-поща Печат PDF

Паниката възникнала в Китай в средата на януари след откриването на смъртоносния коронавирус, на практика постепенно обхвана всички континенти и преди всичко Азия и Европа.

Спорно е дали причина за това е „супервирусът COVID19“, но фактите са следните: реален спад на производството и съкращаване на потреблението, намаляване на мобилността на населението и на други системни трансформации, аналогични на прогнозираните във връзка с „безвирусните“ процеси на разпадане на „еднополярния свят“ и „глобалния пазар“ и формиране на „пазари на големи региони в многополярен свят“.

Ето защо, както се казва, ако „COVID-19 не съществуваше, то той си струваше да бъде измислен“. Защото днешната „коронавирусна епидемия“ фактически ще решава същите цивилизационни задачи, които в противен случай биха се решавали със световна криза, световна война или след някакво природно бедствие. Не е сигурно, че пандемията ще стане надгробен камък на „либералглобализма“, но тя във всички случаи ще обозначи мястото, на което той ще бъде погребан тъхомълком.

При това остават все по-малко съмненията, че новият вирус е създаден от човешка ръка. Изследванията на РНК-генома на COVID-19 доказват, че той представлява резултат от генно инженерство, а не на естествени, като правило, точкови мутации. Въпреки че много вирусолози и епидемиолози продължават да твърдят обратното, а именно, че даденият щам е възникнал стихийно и спонтанно. Затова епидемичната вълна ще достигне своя пик в света някъде към април-май, след което ще изчезне, както това многократно се е наблюдавало с други щамове на коронавируси, включително с атипичната пневмония SARS през 2003 г.

В тази връзка си струва да се обърне внимание на факта, че в далечната 1981 г., в Ню Йорк беше издадена книгата на писателя фантаст Дин Кунц „Очите на мрака“. В нея бяха описани събития предстоящи да се случат в някакво неопределено бъдеще и свързани със свръхопасен вирус наречен „Ухан 400“ по името на града, близо до който се е намирала секретната лаборатория, в която е създаден вирусът.


Въпросът възможно ли е книгата за „Ухан 400“ да е станала своего рода сценарий за действията на някакви спецслужби, включително на американски, остава открит. Нали и 11 септември 2001 г. се предхождаше от филм, в който завладени от терористи самолети нанасят удари по небостъргачите.

Оттук следва простият и обикновен въпрос: „Кой има полза и кой ще загуби на първо място?“

Засега има няколко почти равновероятни и затова равноправни хипотези, които дават отговор на случващите се събития. Но те най-общо могат да бъдат сведени до две общи схеми.

Схема № 1: Главният губещ в края на краищата се оказва Китай, а главният печеливш – глобалното финансово лоби със своя американски филиал в лицето на „дълбоката държава“.

В полза на тази схема е преди всичко фактът, че мащабната реакция на китайските власти с широк набор от мобилизационни мерки не само нанася удар по промишлеността и финансово-икономическата система на КНР, съкращавайки по прогнозни оценки ръста на китайската икономика в 2020 г. на 1.5-2.0% БВП, което се равнява на 3-4 трилиона долара. Това предизвика масова антикитайска истерия по целия свят, особено в съседните на „червения дракон“ страни, включително до нападения срещу китайци в Япония и Южна Корея и до затваряне на границите за китайски граждани (Русия направи същото).

При това мерките срещу епидемията предприети от китайското ръководство, включително ограничаване на правата на китайците и блокиране на многомилионни градове, не предизвикаха никакво възмущение и се възприеха като неизбежна необходимост.

Освен това, възникналите глобални финансови и икономически затруднения във връзка с „фактора COVID-19“ ощетиха сигурните изгледи за преизбиране през ноември на президента на САЩ Доналд Тръмп. Случайно ли е това съвпадение или не, но този фактор започна да се разиграва активно след провала на импийчмънта на 45-я президент на САЩ, когато инициаторите на процеса бяха принудени да предадат делото от Камарата на представителите в Сената. За политическия елит на „дълбоката държава“, свързан предимно с Демократическата партия и с „прогресистите“ в Републиканската партия, единствената надежда за провал на Тръмп е „мечото рали“ на фондовите борси да доведе до пълномащабна криза, която да не бъде овладяна от сегашната администрация. Защото по-нататъшна политика в стил МАGA лишава представителите на „дълбоката държава“ от хранилката на държавния бюджет, достъпа до която за тях, президентът Тръмп ограничи още в първия мандат на своето управление.

Към горното си струва да се добави, че още в 1985 год. един от водещите университети в САЩ Университета Дюк (Северна Каролина) предложил на Уханския университет в КНР да осъществят съвместно дългосрочна програма за вирусологични изследвания с финансиране от Джордж Сорос и Бил Гейтс. И двамата мултимилиардери са известни като противници на Тръмп и привърженици на ограничаване на земното население.

Схема № 2 е значително по-сложна и се базира преди всичко на факта, че поведението на китайското ръководство в сегашната ситуация изглежда просто самоубийствено и алогично, както от икономическа, така и от политическа гледна точка. Ако по време на епидемията от SARS2003 официален Пекин предприемаше обикновени противоепидемиологични мерки без съдействието на военни и без широко отразяване в СМИ, то сега неговото поведение беше коренно противоположно и по-скоро приличаше на отработване на действия в действително извънредна ситуация с разгласяване по цял свят. Възможно е това да е „демонстрация“ на сила и начертаване на „червена линия“ за Хонконг, където продължават протестите на прозападната, пробританската и проамериканската опозиция, както и за желаещите да повторят „опита на Хонконг“ в градовете на Южен Китай.

Но не е по-малка вероятността, че това наглед „самоубийствено“ поведение на официален Пекин може да е резултат от договорености в рамките на сключеното примирие в търговската война със САЩ. Натрупаните противоречия в съвременната цивилизация така или иначе трябва да намират решения. В изминалите 20 години различни експерти обръщат внимание на непрекъснато нарастващия астрономически дълг на САЩ, който вече възлиза на 23,4 трилиона долара, в това число външен дълг 6.1 трил.долара, а с отчитане на корпоративния дълг и дълга на домакинствата – 75.9 трил.долара. При това общите активи на САЩ се оценяват на 146 трил.долара, а валутните и кредитни деривативи – на 670 трил.долара. Независимо от това тази „империя“ продължава да се държи. Но в света няма нищо вечно. Даже нашата Вселена един път възникнала, може един ден да изчезне, да се „изпари“.

Темповете на икономически ръст на Китай, които надминават три пъти аналогичните темпове на САЩ, в условията на днешната „глобална икономика“ водеха към засилване на заплахата от неизбежен цивилизационен колапс. И единствената възможност да се избегне поне от части заплахата беше трансформирането на света от еднополярен, от „глобално единство“, в нова многополярност, условията на която, от устата на Тръмп, САЩ продиктуваха на КНР.

Нека повторим, че вече виждаме закриване и съкращаване на цял спектър глобални индустрии като туризъм и обслужващите го производства,свиване на производството на самолети и автомобили, съответно падане на цените на суровини и на първо място на енергоносителите. Перспективите на общия спад, осреднен за целия свят, могат да се оценят на 25-30%, а за отделни страни над 50% и даже 65-70%. Ще има страни за които спадът ще бъде под средния и даже ще се отбележи незначителен икономически ръст. Днешният работещ глобален пазар ще се разпадне и на негово място ще възникнат регионални съюзи на принципа на географското положение. Сред тях макро регионът САЩ-Канада-Мексико ще получи приоритетно положение в сравнение с региона Югоизточна Азия, където ще се разгаря конкуренцията между Китай и Япония и с известно участие на Русия.

По такъв начин, вместо отпадане на американската хегемония, се създават условия за нейното възстановяване на нова основа, включваща технологически иновации и практически с опора на цялата Северна Америка.

Ето защо сегашната криза с „коронавируса“ може да се разглежда като моделиране на криза, която ще бъде генерална репетиция към нова световна трансформация.


 


Страница 1 от 368