Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 брой 22 (2012) ЗАГАДКАТА ОСЕН ОСТАВА ЗАГАДКАТА ОСЕН ОСТАВА

ЗАГАДКАТА ОСЕН ОСТАВА ЗАГАДКАТА ОСЕН ОСТАВА

Е-поща Печат PDF

Каква случайност: точно аз, потомката на стария калоферски род Караминковите, да получа по пощата книгата “Загадката Осен – родното село на Христо Ботев” (изд. “Пропелер”, София,2011). Авторът й Цветан Илиев, когото не познавам лично, е известен наш поет, живее във Враца и е най-активен участник и понастоящем във всички културни прояви. Написал ми е трогателно посвещение: “...и винаги с Ботевски хъс и дух към това, което майка България иска от нас в паметното й историческо време!”

Възприемам посвещението по същество: и времето е историческо, и Ботевският дух се нуждае от възраждане. Затова оставSм настрана тесния калоферски патриотизъм, макар схлупената ни наследствена къщурка да се намираше срещу родната къща, днес музей на Ботев, макар прапрабаба ми да си била играла (по разкази на майка ми) с малкия Христо. Той – Ботев – принадлежи на целия български народ и поради това гледам на “предизвикателството Осен” обективно и разумно. Един съвременен поет и родолюбец е сторил голям труд, ровил се е из архиви, издирвал е и разговарял многократно с жители на село Осен и околността, събирал е скъпоценните камъчета в спомените им.

Минали са над 160 години от раждането на Ботев и нещата се забравят. Оказва се, че липсва (нарочно откъсната или загубена по небрежност?) страницата от църковния регистър на съседното село Девене (в Осен нямало църква), където, казват, на 6 януария 1848 г. кръстили донесения, увит в овчи кожи младенец. Най-много тежат словата на самия Ботев в една от първите му публикации “Примери от турското правосъдие”, отпечатана в “Дума на българските емигранти”: “Такива чувства изпитвах, като влизах в родното си село Осен, до Вратца.”

Поместените в книгата–сборник разкази на възрастни хора, съхранили в паметта си факти и разкази от свои починали близки, си схождат относно началото на житейските неволи на дядо Петко, дядото на Ботев. Той се заселил в Осен с жена си и сина Ботьо; даже преуспял по тогавашните представи – направил малка воденичка, отворил бакалничка. Но бил принуден да напусне заради злосторствата на черкезите; турската власт ги заселила тъдява след Кримсата война. Дядо Петко поел (по собствените му намерения) към Оряхово за Влашко, но се установил в Калофер. Лично аз не се учудвам на избора: алтън Калофер, както му казвахме, бил привилегировано селище – пазител на тамошните старопланински проходи. Толкова привилегировано, че когато турците минавали нощя през смълчаното градче, увивали копитата на конете с парцали, да не будят калоферци. Защото буйни били те... и предприемчиви, както говори сетнешното развитие на много техни фамилии. Като напуснал Осен, дядо Петко скрил по-ценното си имущество (бакърите) в яза на воденичката. 15 години по-късно синът му Ботьо, вече женен, дошъл да търси бащиното наследство. Искал и да учителства във Враца, но му отказали, та открил школо в Осен. Там идвали и деца от съседните села. Известен е броят – двадесет и четирима – и имената на учениците на даскал Ботьо. През лятото на 1850 г. Ботьо Петков със съпругата си – калоферката Иванка, и Христо, на 2 годинки и 8 месеца, се върнали отново в Калофер. Още няколко пъти името на село Осен се кръстосва с пътищата на членове от Ботевия род. Братът Кирил Ботев участвал в битката при Милин камък (на 6-7 км от Осен), оцелял и се укрил при познати в Осен; тамошен съзаклятник тайно го превозил до Лом, но предателство изправя Кирил пред турския съд в Русе. Отсъдили заточение. След Освобождението Кирил става офицер и по свое изрично желание служи във Враца. Необясними остават неговите думи: на въпроса “Къде е роден Христо?”, той отговорил, че “всичките деца са раждани в Калофер”.

Освен с многото мнения на писатели, общественици, краеведи и други изследвачи, Цв. Илиев подкрепя тезата “Осен” с откъслечен разбор на Ботевата реч, наблягайки на лингвистични форми, характерни за врачанския говор. В “Загадката Осен...” Илиев е включил и стихотворението си “Българският Витлеем”: “И ще пребъдем, знам, с език и песни, / макар че гарван грачи за беди, / щом в Осен-Витлеем сред вихри бесни / синът на Бога – Разум се роди...

Не съм съгласна с упоменаването, че Врачанският Балкан бил по-залесен и кичест от Калоферския, че именно той послужил за панорамно платно на поезията на Ботев. За мен теснината – проход “Стражата”, която водеше от Калофер надолу към равнината, представлява една от най-внушителните гледки.

“Загадката Осен...” претърпя второ допълнено издание. Книгата е богато илюстрована. Вълнение предизвиква скромният, но оригинален барелеф – паметник на Хр. Ботев в Осен. Всяка страница излъчва преклонението на местните хора и общественици към делото на гениалния поет и революционер.

Пред мен, а и пред българите, възниква един въпрос: “Как така учени, историци, литературоведи и пр., и пр. изследователи на Ботев не са хвърлили досега светлина върху истинското рождено място на поета?” От друга страна, си мисля: дали е роден в село Осен, а е учил и отрасъл сред калоферските борове, безспорно е важно, но не най-важното. Най-важното е витае ли днес Ботевият дух между нас, осъзнаваме ли неговата жертвоготовност за род и Отечество, достигнала своя висок трагичен апогей? И ако не, ще се възродят ли скоро!?

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар