Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 брой 22 (2012) “УМИРАМ ЗА СВОБОДАТА НА РОДИНАТА СИ”

“УМИРАМ ЗА СВОБОДАТА НА РОДИНАТА СИ”

Е-поща Печат PDF

• 70 години от смъртта на ген. Владимир Заимов

Генерал Владимир Заимов е роден на 25 ноември / 8 декември 1888 г. в Кюстендил, в семейството на възрожденеца революционер Стоян Заимов и рускинята Клавдия Корсак. На 5-годишна възраст тръгва на училище, в което баща му бил директор; на 12 години е кадет във Военното училище в София, което завършил през август 1907 г.

В двете Балкански войни поручик Заимов се проявил с батареята си като талантлив артилерист при обсадата на Одрин, в сражението на южния сектор бил ранен тежко в главата. По-късно врагът ще го ранява още два пъти, но той ще продължи да командва все по-успешно войниците. На западната ни граница, при село Калиманци, където шопите от 22-ри пехотен Тракийски полк водели отчаяно сражение, батареята на поручик Заимов принудила врага да отстъпи. Но “Героят от Калиманци” отново е тежко ранен.

По време на Първата световна война, в боевете при Тутракан, капитан Заимов за трети път е ранен, но не се отказва от службата си в армията. От 1927 до 1935 г. активно съдейства за модернизирането на артилерията; бил неин инспектор.

През 1934 г. застанал начело на антимонархическото крило на Военния съюз. След 19-томайските събития, по делото на Дамян Велчев, бил арестуван, лежи 7 месеца в затвора, но по недоказаност е оправдан и изпратен в запаса. Вместо да преклони глава и да оглави послушно Генералния щаб, Владимир Заимов се захванал да работи като народофронтовец, свързал се с дейци на Работническата партия и служители от посолството на Съветския съюз. В навечерието на Втората световна война изпълнява важни поръчения на Главното командване на Съветската армия в страните от Централна и Югоизточна Европа като резидент на съветското военно разузнаване в България. Неоценима е и помощта му за ЦК на БРП при разгръщане на въоръжената антифашистка борба. Разкрит чрез агент-провокатор, Владимир Заимов е арестуван на 23 март 1942 г. Два месеца бил зверски изтезаван, но не предал нито един от участниците в конспирацията. На процеса от 26 май до 1 юни генерал-майор Заимов не се признава за виновен, поема цялата отговорност върху себе си, като спасява живота на много от сътрудниците си. Десет часа след произнасянето на присъдата от Софийския военнополеви съд, в един от тунелите на гарнизонното стрелбище, той бил разстрелян. Сам тръгнал към черния самотен кол, облегнал се с лице към изхода на тунела - не пожелал да го вържат, нито да надянат качулката. “Войник съм. Много пъти съм гледал смъртта в очите. В три войни съм участвал. Желая да са отворени очите ми, защото умирам за свободата на родината си...” Последните му думи между гърмежите били: “Съветският съюз и славянството са непобедими!”

Посреднощ Радио Москва съобщава: “Болгары, на колени! В эту ночь расстреляли великого сына Болгарии и всего славянства – генерала артилерии Владимира Заимова...” За десет минути съветската артилерия прекъснала стрелбата си по целия Източен фронт по заповед на главното командване – почит към паметта на героя!

Посмъртно на Владимир Заимов бяха присвоени званията генерал-полковник и Герой на Съветския съюз (1972). Саможертвата му в името на славянофилството против хитлерофашизма го направи безсмъртен!

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар