Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 брой 22 (2012) ПОЛИТИЧЕСКОТО БЕЗСРАМИЕ В ДЕЙСТВИЕ

ПОЛИТИЧЕСКОТО БЕЗСРАМИЕ В ДЕЙСТВИЕ

Е-поща Печат PDF

Преди няколко дни в редакцията на в. „Преса” се състоя  пресконференция по повод публикувания запис на  разговора, състоял се между лидера на БСП в Сливен Мартин Славов и един от кандидатите за кмет на Сливен Галин Кънчев. Пресконференцията бе водена от главния редактор на в. „Преса” г-н Тошо Тошев. До него се намираше тъжно-смешният герой от блудкавия водевил „Борба срещу  организираната престъпност” - г-н Цветан Цветанов. Слушах по една телевизия тази пресконференция, с - няма да скрия - нарастващо раздразнение.

Без всякакво съмнение случаят „Славов” е скандален. Морално низко е да се уговаря на парична основа заемането на една или друга  длъжност. Безкрайно тъжно е, че замесеният в скандала е деец от БСП. Това, което за една партия като ГЕРБ е в реда на нещата, за една партия като БСП е съвършено недопустимо. То оскърбява нейната утвърждавана повече от век висока политическа нравственост. Но в коя партия, дори и най-добрата, няма да се намерят хора, проникнали в нея, за да удовлетворят своето користолюбие.

По състоялия се с Кънчев разговор Славов дава обяснение, което г-н Тошев съвършено основателно отхвърли като примитивно. Примитивно е наистина да се мисли, че един достатъчно продължителен разговор би могъл да бъде продукт на злонамерена манипулация. По-нататък обаче г-н Тошев изостави за съжаление своето обективно отношение към разисквания случай.

Отхвърляйки нелепите обяснения на Славов, г-н Тошев се въздържа да отбележи, че от подобно естество бяха и обясненията, които министър-председателят на България г-н Бойко Борисов даде на своя разговор с шефа на митниците г-н В. Танов по повод митническата проверка в притежаваната от Михаил Михов („Мишо Бирата”) бирена фабрика „Леденика”. Както си спомняте, в този телефонен разговор, воден през януари 2011 г., Борисов направо нареди на Танов да прекрати проверката в „Леденика”, защото такъв бил поетият към Михов „ангажимент”.

Това поведение на Борисов бе не просто скандално, то бе направо престъпление по служба (вж. чл. 280 от НК), за което се предвижда много сериозна наказателна отговорност. Съпоставен със случая „Славов”, случаят „Борисов” е несравнимо по-тежък. Докато Славов може да бъде само морално осъден (той не е държавен служител), Борисов следва да бъде и юридически осъден. Той е най-високопоставеното в изпълнителната власт длъжностно лице, строго подчинено освен на нормите на морала, още и на нормите на закона. За подобно поведение във всяка европейска държава непосредствената последица щеше да е незабавно подадената оставка. В нашата мила демократична България обаче оставки по такъв повод не се подават. Борисов продължава да е министър-председател – все едно че нищо не се е случило. Без колебание той пусна в действие цялото свое политическо безсрамие. За някои хора безсрамието е най-добрата форма на защита.

Нека припомним обяснението, което Б. Борисов даде на този недопустим от всякаква гледна точка разговор с В. Танов. Без всякакво притеснение Борисов обяви, че разговорът му с В. Танов бил „монтаж”. В интернет ще намерите точно изречените по този повод негови думи: „Аз съм убеден, че това са манипулирани разговори. Снощи ми се обади на мобилния телефон г-н Явор Дачков. Десет минути поне ме въртя колко е лош Цветанов, колко е лош Дянков… Чувам… Може би или не им стигаха някои реплики, не знам. Нямам обяснения – след 22,00 часа нормално ли е да се обади журналист на премиера и десет минути да му обяснява колко са му лоши министрите“.

Да откривате някаква нравствена разлика между обясненията, които дава Славов за своя разговор с Калчев, и обясненията, които дава Борисов за своя разговор с В. Танов? Разлика, ще кажете, няма никаква. В някаква степен ще сте прави, доколкото и в единия, и в другия разговор откривате съвършено недостойно поведение. И все пак разлика има. В единия случай става дума за недостойното поведение на политически деец от местно значение, а в другия случай става дума за недостойното поведение на държавен ръководител от национално значение. Моралното пропадане е толкова по-дълбоко, колкото по-висока е заеманата държавна или обществена длъжност.

Г-н Борисов обаче вместо да се скрие някъде с гузната си съвест има наглостта да разиграва морално потресение. „Това е чудовищно, което чета”, заявил той по повод случая „Славов”. Чудовищно е всъщност неговото поведение, защото то освен всичко друго, разкрива и една наглост без граници.

Морално потресение се опита да разиграе и г-н Цветан Цветанов. Би трябвало вече да сме свикнали с неговото безочие, но то толкова често и тъй интензивно се наслагва, че става невъзможно да го отминем. Този човек, който за половин трудов живот успя да придобие шест апартамента, къща на село и друг недвижим имот, който взе „хонорар” от близо 50 хиляди лева за неизвестно какво от неизвестно кого, този човек си позволява да ни назидава морално. Няма нищо по-противно от морала, четен от неморалните.

От Тошо Тошев ще ми остане огорчението, че си позволи да застане в една редица с хора като Бойко Борисов и Цветан Цветанов. От свише идва внушението: блажен муж иже не идет на совет нечестивых. При това за оценката си на две напълно сходни прояви г-н Тошев използва двоен аршин, с което издаде съвършено неприемливо пристрастие.

И все пак упрекът ми в крайна сметка ще бъде насочен не толкова към хората от ГЕРБ (морал от неморалните не мога да изисквам), а към БСП. Тя е длъжна да пази редиците си от хора, които търсят в нея единствено личната си изгода. Като партия на трудовите хора, т.е. на хората на честния труд, тя задължително се дефинира като партия на честността. В нея не бива да намират място хора, които рушат нейните нравствени устои. За БСП моралът е задължителен.

Случаят „Славов” е добър повод БСП да извърши основно пролетно прочистване на своя дом.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар