Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 брой 22 (2012) ЛЯВАТА ПЕРСПЕКТИВА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЪРЦИЯ

ЛЯВАТА ПЕРСПЕКТИВА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЪРЦИЯ

Е-поща Печат PDF

• демократичен блян или реалност

Гърция е в трескава подготовка за новите парламентарни избори, които съществувалият само два дни в средата на май новоизбран гръцки парламент определи да се проведат на 17 юни. Борбата за гласовете на избирателите се води с всички средства и по всички фронтове, но с особено настървение в дясното и в лявото политическо пространство, където сили мерят класиралите се на първите две места на предишните избори политически сили - дясната “Нова демокрация” и радикално лявата СИРИЗА. Първата е с богат опит в управлението и в политическите борби за власт и има зад себе си мощен икономически ресурс, както и пълната, вече съвсем открита, външна подкрепа на т.нар. могъща тройка - МВФ, ЕЦБ и ЕС.

Но както казахме и преди, НД има и голям пасив, тя е част от тандема с ПАСОК, който беше наказан жестоко от избирателите заради това, че докара страната до познатото днес положение през последните четири десетилетия, както и за прилагането на т. нар. спасително споразумение с кредиторите. По този начин гръцките избиратели ясно показаха какво не искат: старата политика, провеждана от този тандем, и „спасението”, осигурено от тройката на ЕС, МВФ и ЕЦБ, което ще доведе до още по-голямо обедняване на гърците.

Алексис Ципрас и неговата партия СИРИЗА се възползваха по най-добрия начин от гледна точка на обществото за т. нар. спасителен план и мерките за икономии. В какво, накратко, се изразява тази гледна точка? Икономии и лишения да, но те да се отнасят за всички членове на обществото, като основната тежест да се поеме от онези икономически и политически субекти, които доведоха страната до този хал, включително и съдебно преследване на главните виновници за катастрофата; спасителният план да обслужва не единствено дълговете, а средствата да се пренасочват главно към развитие на гръцката икономика, като начин за намаляване на безработицата и по-нататъшното обедняване на гърците; оставане в еврозоната като гаранция за европейската идентичност на Гърция (според последните проучвания 80 % от гърците искат еврото да се запази като национална валута).

Ръководството на СИРИЗА ясно разбра тази гледна точка, детайлизира я в своята програма веднага след първите избори и я изведе като приоритет. Гледните точки на всички останали партии останаха объркани, като тези на ПАСОК и НД звучаха дори предателски по отношение на гръцките интереси. В резултат - предизборната платформа на СИРИЗА беше възприета като Манифест за мнозинството гърци. Това обстоятелство обуслови и успешната разяснителна кампания при срещите с различните категории и слоеве от населението. Като такава може да се приеме дори и тази с представителите на най-консервативната институция-армията. На 29 май ръководството на СИРИЗА се срещна с гръцкия Генерален щаб и армията получи задоволителен отговор на най-важните въпроси, които вълнуват военнослужещите, а именно недопускане по-нататъшно намаляване на заплатите и съкращенията на личния състав.

В борбата за гласовете на избирателите СИРИЗА загуби някои съюзници и даде някои жертви. ГКП и нейната председателка Алека Папарига отказаха на Ципрас участие в коалиционно ляво правителство, а левият ветеран и ментор на Ципрас, Алекос Алаванос, който смяташе, че приемането на спасителния план минава през излизането на Гърция от еврозоната, беше принуден да напусне, защото вижданията му се разминаваха както с тези на Ципрас, така и с мнозинството от гласоподавателите. Очакванията на политическите му противници вътре и вън от страната, че това ще доведе до разцеплението на СИРИЗА, не се сбъднаха, защото от партията му нямаше отлив към ГКП, а Алаванос си тръгна почти сам. Напротив, получи се точно обратното - партията се консолидира и разрасна още повече, привличайки гласовете на недоволните и колебаещите се от ПАСОК и НД. В борбата за спечелване на още избиратели ръководството на СИРИЗА предприе и един малко очакван от политическите опоненти и до известна степен малко рискован ход. На 29 май то обяви, че за да отговори по-пълно на обществения интерес, от 1 юни променя в движение политическата си програма и я детайлизира в четири раздела, свързани с икономиката, обществените дела, външната политика, работата на политическата система и държавата. Всичко това внесе още по-голямо объркване сред ръководствата на ПАСОК и НД и в невъзможността си да направят нещо подобно, те прибегнаха до един изпитан във времето от публичните заведения, но не и толкова ефективен в политиката трик - промяна в персонала. НД промени своята изборна листа и включи в нея 43 нови лица, а ПАСОК, който има и по-малък ресурс, 36 нови избраници. Този ход на енергичното и амбициозно ръководството на СИРИЗА ясно показа, че то не само води, но и налага правилата в предизборната борба.

В стремежа си да подобри негативния имидж на партията извън страната, който беше систематично създаван от лидерските кръгове на ПАСОК и НД при контактите им в европейските институции и лидери, и да успокои кредиторите от тройката относно намеренията на СИРИЗА, Алексис Ципрас предприе безпрецедентна медийна кампания в западните медии. В пространни интервюта и пресконференции за телевизиите и сериозните печатни издания във Франция и Германия той успя да обясни своите позиции и намерения, а и донякъде да спечели симпатиите на някои от тях. Френският „Пари мач” го определи като „млад и интелигентен лидер на левицата, който държи в ръцете си бъдещето на Гърция”. Доброжелателно бе приета изявата му по френската телевизия. Реверансът, който той направи към новия френски президент Франсоа Оланд, наричайки го „носител на надеждата и идеи, за които досега нямаше чуващи уши”, визирайки конкретно идеите на Оланд за засилване ролята на ЕЦБ в кризата и издаването на евро облигации, се посрещна с интерес и добре бе разбран от този, за когото беше предназначен. На 23 май френският президент върна жеста, като заяви „Аз съм твърдо решен да направя всичко, за да помогна на Гърция да остане в ЕС, а европейците да я задържат във валутния съюз”.

По-трудни, а ако използваме езика на дипломацията, по-откровени бяха медийните изяви на Ципрас в Германия. В пространно интервю за немското периодично издание „Дер Шпигел” той се стараеше да убеждава германските кредитори, че е в техен интерес да прекратят политиката на натиск и принуда към Гърция за ограничения и обедняване, която вече има явен неуспех и ще изправи страната пред невъзможност да плаща на своите кредитори. Според него изпадането в ликвидация и неплатежоспособност ще бъде опасно не само за Гърция, но и за цялата европейска икономика. На въпроса на журналиста как той вижда изразходването на тези средства Ципрас заявява следното: „Разбира се, ние не искаме да хвърляме парите на европейските граждани в каца без дъно. Тези капитали трябва да се оползотворяват добре и точно по предназначение. Главно, разбира се, за инвестиции, които водят до съживяване на икономиката и разкриване на нови работни места”.

На зададения му въпрос за вината за кризата, той заяви откровено - „Ние допуснахме дълги години да ни управляват политици, които унищожиха производствената ни база, същите тези, които изнесоха парите си в чужбина и по този начин избягваха плащането на данъци в Гърция... Отговорност за това носят и онези политически сили в Европа, които ги поддържаха и се възползваха от угодническата им политика, като примерно християндемократите на канцлера на Германия г-жа Ангела Меркел”.

Смелата му и откровена позиция по въпроса за вината за гръцката криза, както се очакваше, беше посрещната хладно и с известно раздразнение от управляващите в Берлин, но предизвика сериозен интерес у опозицията от социалдемократите, които се готвят да вземат властта на следващите избори в Германия. Тази позиция се базира на реални факти, които са известни на Запад и в Гърция.

Наскоро в. „Вима” съобщи данни от свои източници, че заможни гръцки политици държат над 50 млрд. евро в чужди банки, а в. „Етнос” съобщи, че общо 40 депутати от НД и ПАСОК влагат парите си в чужбина, главно в английски банки. Между тях е съпругът на г-жа Дора Бакояни - депутат и председател на Демократическия съюз. За размера на това явление говори и фактът, че на 28 февруари немска парламентарна делегация, начело с председателя на Бундестага Норберт Ламерт, направи специално посещение в гръцкия парламент с настояване гръцките депутати, които държат пари в чужди банки, да ги върнат в страната.

Прав е лидерът на СИРИЗА както за това, че т. нар. спасителен план е заробващ, така и за вината на тези, които отпускат кредитите. Съгласно публикация на в. „Етнос” от 6 март, че вследствие на усложнената лихва, възлизаща между 3, 423 % и 4,528 % при отпускането на тези помощи, за 2011 г. Гърция е загубила 380 млн.евро за пакета от помощи от Германия в размер на 15-17 млрд. евро, а от втория пакет от 130 млрд. евро губи 37,8 млрд. евро. Никак не е случаен и фактът, че главните кредитори на Гърция - Германия и Франция, са най-големите доставчици на военна техника и въоръжение. Тези страни умело използват отпусканите финансови помощи и заеми по време на кризата като лост за натиск при изкупуване на тяхната военна продукция, и то по завишени цени.

Нашата обслужваща журналистика, чиято основна мисия е поръчково да размахва плашилото СИРИЗА, въобще не коментира подобни факти, свързани с причините за кризата и възхода на левите сили в Гърция. Вместо това ни внушават, че спечелването на властта от левите сили, което най-вероятно ще стане, защото е и европейска тенденция, ще върне гърците назад във времето, макар че според трезво мислещите политически анализатори това ще бъде крачка за бъдещето на Гърция.

Оставям без коментар поръчковите и нагласени интервюта на „независимите” телевизии с управляващите, които до втръсване ни показват лицата на трите недоразумения в българската политическа действителност Плевнелиев, Борисов и Дянков, ръсещи плиткоумни заключения, че гърците, които били много зле, сами са си виновни за кризата и като малки деца плачели за още бонбони, а ние сме по-добре, защото имаме десет пъти по-ниски заплати и пенсии от тях.

При такива темпове на растеж на нашето „благополучие”, които ни налагат сега управляващите, ние май доста сме позакъснели със своята СИРИЗ. А и колкото по-скоро осъзнаем това, толкова по-добре. Дай боже по-скоро!

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар