ЩО Е ТО АЛТЕРНАТИВА И ИМА ЛИ ТЯ ПОЧВА У НАС

Евгений Гиндев
Печат

Днес модерна и най-употребявана дума в българския политически речник е „алтернатива”. За нея говорят всички политически субекти, но най-вече телевизионно представените партии.
Терминът е насочен срещу управляващата партия ГЕРБ, т.е. всички те са алтернатива на сегашното управление и са спасението на България. „БСП е ясна алтернатива на сегашното управление и има свое виждане как страната ни да излезе от кризата”, заяви председателят на НС на БСП Сергей Станишев на среща с посланиците на страните-членки на ЕС, Хърватия и Турция. Работната среща беше по покана на посланика на Република Унгария в България - Юдит Ланг, и е по повод унгарското председателство на СЕ на ЕС (Аргументи BG  от 29.03.2011 г.).
Но що е алтернатива?

Според Речник на чуждите думи в българския език (на проф. Стефан Младенов) алтернатива е „двуяка възможност, да се избере едно или друго решение; неизбежен избор между две възможности. Идва от латинското alternus –сменлив, редуващ се един по друг; alter – друг”).
Според Български тълковен речник (изданието от 1973 г.) алтернативата е избор на едно от две единствено възможни решения, които се изключват взаимно.
Уикиречник (електронната енциклопедия Уикипеидя, 2011 г.): 1) избор на едно от две възможни решения, които се изключват взаимно; 2) новооткрита възможност за решаване на даден проблем (в опозиция към досегашното). Вероятно поради логическия смисъл („или“), липсата на подходяща дума (за „едно от няколко“) или поради всеобща грешка разговорно по-често (напр. след 1989 г.) се среща употребата, посочена в индекс 1. Под натиска на англоезичното влияние (напр. след 1995 г.) се наблюдава посоченото с индекс 2, основно чрез производното прилагателно име.
Вижда се общото в трите определения – избор, две противоположни възможности, вземане на решение.
Акцентът е, че двете решения са противоположни. Това ни води към съвременната Теория за вземане на решения. В тази теория, терминът „алтернативи” рядко се използва, а когато се използва се има предвид цялото множество от възможни решения. Това е така, защото за теорията е важно построяването на дървото на решенията и оценката на всяка траектория по крайния резултат (полза). Малко е трудно за бързо възприемане и затова е важно да се знае, че теорията  се интересува главно от последиците от взетото решение и според тях дава препоръки как да избираме.
Преведено на всекидневен език, преди да изберем дадена алтернатива (както и да се схваща тя), трябва да сме наясно с последиците от такъв избор. Оттук пък следва, че самите алтернативи трябва да се формулират съвсем строго и точно.
В българската политическа практика понятието „алтернатива” е неограничено разтегливо и се използва достатъчно безотговорно, за да има какъвто и да е смисъл, например „алтернатива на днешното управление”. Елементарният въпрос е напълно логичен : на цялото управление ли е алтернатива?
Смея да твърдя, че идеологията на цялото управление на ГЕРБ е напълно съвместима с идеологията на установената у нас обществено-икономическа система. Така че нито една парламентарно представена партия не може по този пункт да бъде алтернатива на ГЕРБ. Алтернатива е възможна само по отделни решения на управляващите. Но и тук има трудности.
Много от решенията на ГЕРБ са просто продължение на решения, взети от предишни правителства и предлагането на алтернативи от техни представители сега изглежда неетично и не вдъхва доверие. Още не са забравени множество екзотични изказвания на бивши управници и е смущаващо, че те са в първите редици на  говорещите за алтернатива. Не алтернатива трябва да бъде водещият политически лозунг днес, а спасение на Отечеството и на българския народ. До издигането на лозунга за политическа алтернатива има още доста време.
Спасението на Отечеството може да бъде цел на мнозинството от народа и предполага неговата политическа мобилизация под формата на Единен национален фронт, който да издигне и пропагандира няколко много прости и изпълними неща:
1. Да се върне на народа и държавата денонсираната Българска конституция. По смисъл, това означава да се върне на държавата статутът на социална държава с всички произтичащи от това следствия. Днес България не е социална дължава.
2. Да се върне в обществото принципа на социалната справедливост, според който икономическите тежести се разпределят пропорционално на богатството на нейните членове и икономическите субекти. Днес основната икономическа тежест от така наречената „криза” се носи от бедните и крайно бедни слоеве от населението. В социална държава това е недопустимо.
3. Да се насочи българската политика (вътрешна и външна) към базовите български национални интереси. Днес тази политика е прислужница на чужди на България интереси, което води до разпиляване на националната енергия и на националното богатсто в обслужване на човеконенавистнически конкистадорски мегаломании. Сляпото робуване на различни съюзнически задължения, изсмукани от пръстите на наднационалната бюрокрация, е пагубно за страната. Срамно е да се помисли, че България се пъне да бъде империалистическа държава!!
4. Да се загърбят тарикатските принципи за „политическата отговорност” и за „политически решения”, и да се премине към принциа за отговорност пред народа и по волята на народа. Властта не само произтича от народа, тя и принадлежи на народа. Като начало това предполага разширяване на територията на пряката демокрация.

Тези лозунги и принципи не могат да бъдат осъществени самостоятелно от нито една политическа сила без всенародна електорална и интелектуална подкрепа. Те могат да бъдат осъществени само с волята на мнозинството от народа. И тогава няма да говорим за „алтернативи”, а за единение под националното знаме!
Политическата алтернатива ще оставим за по-нататък.