ЕЗИКЪТ НИ – СВЕЩЕН ИЛИ УНИЗЕН?

Евгений ЕКОВ
Печат

Сред печалните „постижения”, с които днешното 41-во народно събрание ще остане в историята, е и това, че остави българския език без закон. Опитът да бъде приет такъв, се провали безславно на 2 май т.г., когато народните представители отделиха два часа, за да спорят трябва ли чистотата на българския език да се пази от специален закон. Два законопроекта предизвикаха споровете - на Любен Корнезов, депутат от ПГ на „Коалиция за България”, и на Огнян Стоичков, депутат от ПГ на “Атака”. В крайна сметка с 15 гласа “за”, 18 “против” и 78 “въздържали се” народните избраници отхвърлиха и двата проекта.
Кое налага приемането на Закон за българския език?
Според Любен Корнезов вече две десетилетия ние не сме изпълнили повелите на Конституцията. Нещо повече, както посочва левият депутат, такива закони има в Полша, Франция, Литва, Латвия, Естония, Канада, Китай, Белгия, Люксембург, Ирландия и др. В някои от посочените държави има два и повече официални езици, но така или иначе тяхното ползване е уредено нормативно. Законът за българския език, посочва още Корнезов, не е за правописа или граматиката, за пълния и кратък член в него. Той е за езика, който е основен градивен елемент на нацията. Чрез езика, припомня депутатът, през вековете се е съхранила българската нация. И като правист, Корнезов акцентира на факта, че неслучайно всяка държава регламентира въпроса с езика в основния си закон. В нашата Конституция това са чл. 3 и чл. 36, който изисква да се приеме закон за ползването на официалния език. Без език няма нация, категоричен бе червеният народен представител!
Законът е един нормативен акт, който предлага единна държавна политика по опазване и обогатяване на българския книжовен език, допълва доводите на Корнезов другият вносител на проектозакон - Огнян Стоичков.

Опитите обаче и на Корнезов, и на Стоичков да убедят своите колеги да приемат техните законопроекти, останаха безплодни. Доводите им бяха отхвърлени с „аргумента”, че тази материя вече е уредена в над 100 закона. Но защитниците на тази „теза” забравят една много съществена подробност. И тя е, че въпросните законови „уредби” са функция на приетата на 12 февруари 1945 г. (!) от Министерския съвет Наредба-закон за правописна реформа на българския език. Тоест в основата им е нормативен акт, който е на повече от 67 години.
Повечето от изказалите се при дебата депутати защитиха тезата, че “езикът не трябва да се регулира със закони”. Най-категоричен отпор на предложенията за приемане на Закон за българския език направи зам.-председателят на ДПС Лютви Местан. Той „обясни”, че законът за езика не трябва да става „средство за политически сделки”. И допълни, че ако текстовете станат факт, първите нарушители ще се окажат самите депутати. Местан дори лично се нае да посочва езиковите грешки на всички депутати, които се изказват от трибуната на парламента.
Твърдата позиция „против” на заместника на Ахмед Доган е лесно разбираема. За ДПС един закон за българския език би бил допълнително ограничение на провежданата от него сепаратистка политика. А междувременно се появи и едно ново основание за отхвърляне на двата проекта. Европа поиска официално да разрешим политическата агитация на „майчин език”, тъй като „малцинствата” (?!) също трябва да могат да чуват посланията на „майчиния си език”.
Предложението бе направено от евронаблюдателите, които извършиха инспекцията на местните избори през октомври м. г. Искането им обаче противоречи на Конституцията на Р България, тъй като в нея е записано, че официалният език в страната е български. „Препоръката” не може да промени родните закони, но това допълнително налага да бъде приет закон за българския език, в който ясно да се запише, че изборната агитация може да се води само на български език.
Депутатите от ДПС признават, че им се случва „да изпуснат” по някоя и друга дума на турски език при обиколките им из страната. На местните избори лидерът им Доган стегна редиците на избирателите в Кърджали на турски, за което за малко се размина с глобата от 2 000 лв. Е, как тогава Местан да не се противи на приемането на специален закон за българския език?!
В приемането на отделен закон за езика сините пък видяха тоталитаризъм. Според депутата от “Синята коалиция” Веселин Методиев: „Ти говориш добре български, значи си добър българин. Не говориш добре български, значи не си добър българин - така казват фашизоидите, тоталитаристите, комунистите. Законът за българския език напомня за тоталитарните режими.” Той направи и уникалното умозаключение, че в парламентарната зала много добри идеи са ставали закони, но после са се използвали с репресивни цели. Политическо нахалство е да се навлиза в тази територия на езика, отсече „зам.-ът” на Костов.
Неочаквано внесените законопроекти бяха подложени на „словесен обстрел” от проф. Андрей Пантев от „Коалиция за България”. “Опростачването на езика не се спира със закони”, обърна се към депутатите в залата той. Същевременно нарече “комплексарска парвенющина” опитите на хора да се правят на умни, като използват чуждици като “трендове” и “инициирам”. Но навярно, за да бъде докрай разбран, побърза да допълни, че с използването на “драсни-пални клечица” вместо “кибрит” езикът ни няма да стане по-чист. След което призова чистотата на родния ни език да бъде регулирана не само от БАН, но и от самите нас.
Точка на спора сложи мнозинството от ГЕРБ, с „аргумента”, че специален закон за българския език не е необходим. Впрочем, в подгряването на общественото мнение за възприемане на тази позиция на управляващите се включиха много преди приемането й в зала редица „експерти”. Така за директора на Института по български език към БАН проф. Васил Райнов било учудващо, че с изготвянето на проектозакон за българския език се е захванал юрист, тъй като тази материя би следвало да е „приоритет” на езиковедите. Според професора редно е законите на една държава да я представят като авторитет във всички отношения. А отдавна, по негово мнение, е ясно, че “престижът се определя от нивото на езика”.
Друга „знаменитост” - сценаристката на сериала “Под прикритие”, Ваня Николова, оцени съдържанието на закона като „абсурдно”, защото ако има закон, трябва да има и орган, който да следи за нарушения. В тази област за такова нещо не можело дори да се помисли. Г-жа Николова не се поколеба и да заяви, че точно политиците, които са подхванали тематиката, се „нуждаят” от корекции на говора си в представителни ситуации. И не се спря дори да произнесе своеобразна присъда - те говорят неправилно, нарушавайки много от основните правоговорни норми на българския език и затова трябва да бъдат санкционирани.
И според министъра на образованието Сергей Игнатов приемането на закон за българския език няма да промени нищо, а просто ще се присъединим към държавите, в които има подобна нормативна база, която не жъне успехи.
При такъв „подход” чудно ли е, че през последните години бяха направени редица несполучливи опити да се въведе закон за българския език (БАН дори е издала брошура, в която те са събрани). И че езикът ни от свещен се превърна в унизен!