Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

НАНОТЕХНОЛОГИИТЕ – НАДЕЖДА ИЛИ СЪВРЕМЕННА АЛХИМИЯ

Е-поща Печат PDF

„Когато много хора са завладени от една и съща идея, възможността да се допуснат големи грешки рязко нараства“

Ницше


1927-1930  год. В Русия НЕП-а е в миналото. Според Йосиф В. Сталин социализмът ще се строи в „една отделно взета страна“. Световната революция се отлага. Облаци се струпват  над главата на Троцки и неговите сънародници-интернационалисти, осъществили Октомврийската революция и създали Коминтерна с други намерения. От руската империя, обаче, са останали много материални ценности, които  „велики комбинатори“ като Остап Бендер методично отнемат от притежателите им с помощта на „400 сравнително честни начини“ в преследване на своята егоистична мечта – заселване в слънчевия Рио де Жанейро.

Знае се как завършва Бендер преди 90 години. Но неговият пример се оказва заразителен и безсмъртен. В периоди на преход, когато ориентирите са объркани и погрешни, а властта е слаба, подобно на мухъл в изключен хладилник, се множат клонинги на Остап Бендер. И те също като него владеят „сравнително честните начини“ за присвояване на чужди пари и за откриване  на сметки в офшорни банки.


На огромна страна като СССР отиваха и грандиозни проекти. Не малко от тях се оказваха безумни. В 50-те години на миналия век в СССР акад.Трофим Лисенко твърдеше, че ако на една крава се отреже опашката, телето и не ще има с какво да пъди мухите т.е. придобитите изменения ще могат да се онаследяват. Други Бендеровци бяха готови с план за обръщане течението на големите сибирски реки от север на юг. Трети лекуваха (и май продължават на лекуват) рак с комбинация от билки по пълнолуние. Общото между тези „иноватори“ беше, че зад всеки от тях седеше овластен партиен ръководител и разпъваше над него чадър за да избегне наказателно преследване за разхищаване и присвояване на държавни средства.

В 1993 год. социалистическа до този момент  Русия тръгна към пазарна икономика т.е. към капитализъм. Това беше чисто предателство на политическия елит довело до разпадане на СССР. Нямаше обективни предпоставки за  революция със смяна на собствеността. Странно. Случи се същото, което стана и преди 100 години. Тогава болшевистката власт попадна в ръцете на една безспорно талантлива група от   обществото, каквито са евреите.

В средата на 80-те години  в Ленинград от Анатолий Собчак беше сформирана група млади обещаващи икономисти, които трябваше да подготвят  програма за конвергенция на двете социално-икономически системи. Те бяха командировани в САЩ и Австрия. След разстрела на Парламента от Елцин през октомври  1993 година т.нар. младореформатори влязоха във властта : Кудрин, Чубайс, Набиулина,Березовски, Милер, Абрамович и др. Кой от кого по-нависоко и на по-стратегически позиции.

Тогава с приватизацията на индустрията (под ръководството на Анатолй Чубайс и американски съветници) се появиха новите собственици, отново в мнозинството си руски евреи. Закупили на безценица структурно определящи предприятия, те си избраха трудно изтрезняващ президент и започнаха своя

пир по време на чума.

След няколко години разграбване великата страна (вече РФ) беше доведена до разпад. Някои от олигарсите може би са имали други представи, трупайки милиони от продажбата на суровини и полезни изкопаеми, но фактът, че банковите им сметки и до днес са в чужбина, говори сам за себе си. Сега, само Китай може да съперничи на нова Русия по брой на милиардерите.

Този „елит“ от младореформатори и новобогаташи  парадира с богатството си, живее в паралелен свят и може да бъде определен като неприкрито русофобски, въпреки че кариерното израстване на по-възрастните от тях задължително  минава през членство в КПСС. Така да се каже нищо по-различно от активистите на ГЕРБ и СДС в България.

Има едно знаково име на  държавен служител Анатолй Чубайс, който оцеляваше  при всички превратности, независимо от щетите, които е нанесъл и продължава да нанася на Русия.  Собственикът на ЮКОС Михаил Ходорковски прекара няколко години в трудово изправителна колония, други новобогаташи се изнесоха спешно в Израел, Кипър или Лондон. За олигарха Дерипаска дори се шегуват: „Беше патриот, стана киприот“.Само Анатолий Чубайс е непоклатим. Сякаш нищо не се е случило, той  продължаваше да заема място все в ръководния елит, бидейки в същото време най-мразеният ненаказан младореформатор от Питерското котило на Анатолий Собчак. Казват, че му е бил предложен като перспективен кадър от друг енегов санародник - Юрий Андропов.

Собчак и Андропов вече не са между живите, но чадърът над „Толя Рыжий“ (Чубайс), разпънат от Елцин си е на мястото и успешно действа. И светът недоумява как стана възможно в демократична Русия скромната кантора „Рога и копита“ на Бендер да се разрастне в корпорация РОСНАНО с ранг и финансиране цяло на министерство?

Историята е следната:

„Толя Рыжий“ след 1993 г. беше назначен за глава на Росимущество. Започна тоталната приватизация т.е. великото разграбване на руската индустрия.

„Приватизирайте поголовно! Всеки продаден завод е пирон в ковчега на комунизма“. Чубайс предоставя  четвъртия етаж на Росимущество на 40 американски съветници с достъп до цялата документация на десетки заводи вкл. на руските военни заводи. Съответно всички секретни технологии, всички секрети на химическата, авиационна и космическа програми отплуват за Съединените щати. От днешните олигарси с ваучери натоварени на палети са закупени най-големите предприятия на петролната и металообработващата промишленост. „Приватизацията а ла Чубайс е черна дупка за руската икономика“ –пишат още тогава анализаторите. Но президентът Елцинсъвсем не забеляза това. И започва организираният хаос в руската икономика.

Анатолий Чубайс има отработен алгоритъм – той винаги си признава вината и  излиза сух от всяка ситуация. “Трябваше да избираме между бандитски комунизъм и бандитски капитализъм. Ние прекрасно разбирахме, че създаваме нова класа собственици.“- обясняваше той. „От Чубайса как от гуся вода“- казва икономистът Михаил Делягин. През 1996 г. Чубайс оглавява Администрацията на президента – нещо като Свети Петър, който държи ключовете от Рая. Ясно защо. Анатолй Чубайс имаше за цел да узакони и закрепи политически грабежът в икономиката, а това можеше да бъде направено само от такава позиция.

Олигарсите начело с Березовски фалшифицираха втория мандат на Елцин, който преди изборите имаше рейтинг само 5%. По това време човек на Чубайс беше заловен от ФСБ с 500 000 долара предназначени  за подкупване на руския културен елит. Но изгоря ген.Александър Коржаков, койот бе уволнен, а Чубайс дори стана зам. мин. председател и министър на финансите. В 1998 г. Руската икономика се срина окончателно. Тогава враговете на Русия измислиха за нея обидното определение:

„Горна Волта с ракети“.

През 1998 г.  МВФ спря финансирането на  новите собственици. Последният транш от 5 млрд долара бе разграбен от приятелския кръг на Чубайс. Одиторите са категорични, съставите на престъпленията са ясни, но чадърът над баш-приватизатора продължава да го пази. Вместо към затвора „Толя Рыжий“ е преместен по хоризонтала и получава управлението на цялата руска енергетика. Човек, който през живота си не е влизал в цех, започва да реформира Единната Енергийна Система(ЕЕС) на Руската федерация! В резултат, системата се разпада на десетки компании, които произвеждат, транспортират и си продават една на друга  електроенергия. Цената и, обаче вместо да намалява, започва да гони европейската. Край на излишъците по високоволтовите мрежи. Започват авариите. Най-голямата от е през 2009 г. на огромната Саяно Шушенска водна електроцентрала (10 турбини, 75 загинали и загуби за милиарди). Но „тлъстият котарак“ отново има късмет и е недосегаем за обвиненията на прокуратурата. Той е поставил временно на директорския стол на „Роснанотех“ друг комбинатор от новосибирската група на ЕЕС – Леонид Меламед. И той не си поплюва - 220 млн рубли изчезват яко дим. В 2008 г. Чубайс. е преместен отново , този път лично от президента Путин, да управлява новосъздадената   корпорация РОСНАНО. Тук ЧуБендер показва на какво е способен. За 10 години той изпомпва от държавния бюджет 320 млрд рубли за финансиране ан 93 проекта, 2/3 от които не водят до нищо ново. Сметната палата на РФ е наясно, че РОСНАНО „представлява финансова компания за обогатяване на група лица“, но това ни най-малко не понижава самочувствието на управляващия корпорацията. „Нанотехнологиите не са като картофи, които днес да засееш, а утре да събираш урожай. Резултатите ще идват не след една, не след 5, а най-вероятно след 10 години“ – поучава разследващите журналисти той като перефразира президента Клинтън. От 2008 до 2013 г. Чубайс е член на международния съвет на най-голямата американска банка J.P.Morgan Chase – най-големият акционер на ФРС. От какъв зор? Но нахалството му е обусловено от петербурската му биография. И премиерът Дмитрий Медведев и президентът Владимир Путин, дават  зелена улица на нанотехнологиите, заявявайки, че „стават ключово направление в съвременната наука и промишленост.“ Медведев дори е убеден, че „в близките години развитието на нанотехнологиите е способно да измени облика на човечеството, да измени живота ни““ (?!)

Резултатите на корпорацията РОСНАНО, за изминалите 10 години, в които Чубайс я управлява, са плачевни. Нанолампите със светодиоди се оказват китайски. Сгъваемият учебник (нанопланшетът)(Plastic Logic), не може да замени учебниците  и поврежда очите! Децата, които набират на клавиатура учебни текстове, показват отслабена памет! 40-килограмовият наномопед с корпус от въглеродни нанотръбички ще струва колкото една „Лада“ (9000 долара) и трябва да се монтира в Люксембург. Производството на литиево йонните акумулатори (Лиотех) съвместно с Китай така и не тръгва, полисилициевите батерии (Нитол) са също провал. Като резултат РОСНАНО търпи невероятни загуби, които за 2015 година възлизат на 40 млрд. рубли.


Нано спекулантът работи на едро

Въпросът е дали всички реформи на Чубайс са само грешки  или са съзнателна диверсия? Как стана възможно един единствен вредител да генерира щети, съизмерими с тези от Отечествената война. Оказва се , че е възможно. Необходимо и достатъчно условие е наличие на американски съветници и несъкрушим чадър.

Нано ЧуБендерите имат силно развит нюх откъде могат да бъдат спечелени безнаказано пари. Достатъчно е да бъде заменена приставката  микро (10 - 6) с нано (10 – 9) и нанотехнологията става просто една гениална операция за източване на пари от държавния бюджет. С приставката нано се кръщават гранични технологии, при които се получават  продукти с уникални свойства на веществото. Достатъчно е всичко това, което до сега наричахме ултрадисперсни системи или колоидни системи в механиката, фотониката, кристалографията , химията и биологията да стане  „нано“. Нано спекулантът Чубайс работи на едро. В РОСНАНО наноспециалистите получават 9 пъти по-високи заплати от професорите в Руската Академия на науките (РАН). На новогодишното тържество в края на 2017 година той даже се хвали „ У нас много денег. У нас совсем много денег!“. И за учудване президентът Путин продължава да го закриля с задъра, завещан му от Елцин.

На всички призиви в Руската Дума Анатолий Чубайс да понесе наказателна отговорност, президентът Путин отговаря:

„Анатолий Чубайс е допуснал грешки (в доклада на Сметната палата  са доказани 9 състава на престъпления), заради които е създал лошо име. Но не трябва да се забравя, че хора като него промениха курса на нашата икономика и тренда на нейното развитие.“  Дали Владимир Путин няма да съжалява за тези си думи!

Говорейки за РОСНАНО, нека да видим

какво се крие зад вълшебната думичка „нано“.

„Нано“ (джудже) е представка, въведена в употреба със системата SI през 1960 г. Представлява умножаване с 10 -9  т.е. намаляване на величина с 9 порядъка. В системата SI 1 нанометър (1 nm) представлява 1 милиардна от метъра. Когато говорим за наноразмери, то имаме предвид частици от 1 до 100 nm. В този диапазон  броят на молекулите на повърхността на частиците нараства в сравнение с тези във вътрешността им. Така например за частица с размер 10 nm или 10 -8 m 17% от молекулите са на границата между частицата и средата около нея.  А за още по-малки частици с размер само 1 nm или 10 -9 m, всички молекули са на повърхността. И тъй като част от повърхностната им енергия е така да се каже в излишък, то това води до поява на нови свойства и повърхностни явления като адсорбция, катализ и др. Казано по друг начин, когато повече от 50% от молекулите на частиците са на повърхността, възникват  повърхностни явления. Това става именно при размери от 10 -9 до 10-7 m или от 1 до 100 nm, които се постигат с т.н. нанотехнологии. Благодарение на някои успешни от тях в електрониката действително се навлезе от микро- размери в чиповете към нано-размери. Пести се материал, устройствата стават свръхминиатюрни, щади се околната среда... Но……. има и нещо смущаващо.

Руският философ Александър Зиновиев казваше: „Разбирането  не идва без усилия. Без усилия идват само заблудите“. В миналото учените-алхимици са търсели десетилетия наред философския камък. Сега дойде  времето на нови алхимици или по-скоро ал-физици. Известно е , че

„Физиците се шегуват“.

През 1959 год. нобеловият лауреат Ричард Фейнман казва енигматично „There is plenty of room at the bottom“ , което казано на жаргон ще звучи така: „Има още много хляб за физиците в света на атомните и молекулните размери т.е. в света на наноразмерите“. Шегаджията Фейнман (написал автобиографичната книга „Вие, разбира се, се  шегувате мистър Фейнман“) почива в 1988 год. без да разбере, че е обявен за „баща на нанотехнологиите“. Веднага се намират нано-спекуланти като американския инженер Ерик Дрекслер (публикувал в 1996 год. книгата си „Engines of Creation“ (Машини на съзиданието), на които морето им е до колене и започват да тръбят, че «получаването на пълен контрол над материята на молекулярно ниво ще направи възможни големи технологични  скокове.».

Гениалните  квантови физици-теоретици от средата на 20 век винаги са се отнасяли пренебрежително към химията. Те  казваха иронично, че цялата химия се базира само на уравнението на Шрьодингер и принципа на Паули. Но химиците без да се обиждат и без да се шегуват, за две столетия създадоха  милиони нови молекули и технологии, без които не бихме могли да си представим съвременната цивилизация. Те последователно навлизаха от макро- към микро- размерите на веществата, а от класическата химия се отдели една голяма част наречена колоидна химия или химия на дисперсните системи. Колоидните  частици са с размери от 1 до 100 милимикрона (нанометра) или от 10 -9 до 10 -7 m т.е. това са въпросните наночастици. Хората отдавна използват колоидни системи в храната си, лекарствата, фармацията, лаково бояджийската промишленост, за пречистване на въздух и вода и др. Биохимиците и химиците обясниха защо при температура само 37 оС в човешкото тяло протичат сложни реакции, защо само една искра може да взриви мелница за брашно или въглища, защо като разреждаме мастика се получават колоидни частици, които пък  във фризера се превръщат в кристалоиди. Ортодоксалните физици нямат обяснение за тези феномени.

Но  ето че един физик-теоретик като Робърт Фейнман на коледно парти на физиците в Калифорния през 1959 г. изрича една шега, която показва, че той не е имал достатъчна  представа какво е постигнала експерименталната химия в областта на колоидните системи. Хора като инж. Дрекслер, които не разбират от шеги, но затова пък са готови да направят печеливш бизнес, веднага обсебват идеята и започват да спекулират с представката  НАНО, съответно да отклоняват от бюджета огромни средства за научни изследвания. В САЩ през 2001 година се създава Национална Нанотехнологична Инициатива(ННИ), към която се включват 20 федерални министерства и агенции с огромни бюджети. Само Министерството на отбраната по това време разполага с 500 млрд долара годишно. Президентът Клинтън дава зелена улица на ННИ и дава гаранции на учените, че  „За нашите изследователски цели ще са необходими 20 и повече години“. Следващият президент Буш дори подписва „Закон за развитие на нанотехнологиите в 21 век (108-153)“. Стратегическият план се актуализира всеки 3 години.

Балонът на нанотехнологиите  бързо се раздува.

Обещанията както за подобряване на човешкото здраве и качеството на живота, така и за икономически ефект от трилиони след 10 години, не спират. Първоначалните 23 млрд инвестиции се удвояват. Наноистерията завладява не само Съединените щати, но и Япония, Китай и др. страни. В Русия, благодарение на младореформаторите на НАНО тема, са сугестирани дори президентът Путин и премиерът Медведев.

Преди 20 години всичко, което идваше от неолибералната икономика на САЩ, в Русия се приемаше безкритично. Тлъстият котарак „Толя Рыжий“ успя навреме да  направи поредния си удар. Напук на своите критици той беше назначен лично от Путин за глава на корпорацията РОСНАНО с огромен бюджет и мегаломански проекти по подобие на тези в Силиконовата долина (свръхпортативни компютри, сгъваеми наноучебници, лечение на рака с лекарства с насочено действие и безсмъртие на човека). И с тайната цел след време ЧуБендера да приватизира новата държавна кантора „Рога и копита“, чието финансиране  съвсем не е НАНО т.е. като за джудже.

Кораб-призрак в Сарагосово море

Но ето че 10-15 години изминаха. В електрониката успехите за миниатюризация са очевидни. В останалите области, обаче, постиженията са скромни. Самият инж.Дрекслер днес признава, че резултатите от неговите изследвания и прогнози са преувеличени и съмнителни. Механичното манипулиране на молекулите със самопроизвеждащи се наноманипулатори в областта от 1 до 100 нм се оказва невъзможно. Революционната идея с молекулните наномашини, които ще могат да създават молекули по поръчка от отделни атоми, се оказва далечна перспектива. Няма опасност химиците да останат без работа. Защото както казват те: „Това е старият изпитан локомотив на химията на колоидните и ултрадисперсните системи, но лъснат с нано-слой като чайник, за да изглежда съвременен“.

Днес наноистерията в света намалява. Корабът под гордия флаг на нанотехнологиите все още плава, но дали няма да плава дълго в Саргасовото море, в което е навлязъл? Как да се произвеждат нано-продуктите с безопасни за екологията методи? Как ще се ограничи преминаването им през стените на кръвоносните съдове? Акад.Третяков (Русия) твърди, че нанотехнологиите са като лекарствата, които  могат да лекуват, но могат и да убиват. Но спекулациите с нанотехнологиите в Русия не са спрели. Чубайс дори предлага средства от пенсионния фонд да се пренасочват към корпорацията РОСНАНО за проекти, които се оказват икономически абсолютно неизгодни и дори абсурдни.

И рейтингът на президента Владимир Путин пострада. След Световното първенство по футбол в 2018 г. той допусна увеличаване на пенсионната възраст и прокуратурата пак не получи достъп до младореформаторите от правителството на Медведев начело с „Толя Рыжий“. Бившият съветник на руския президент акад. Сергей Глазев директно ги определи като ОПГ (Организирана престъпна група). Някои анализатори (Михаил Хазин) дори смятат, че това е сценарий за свалянето на Владимир Путин от власт.

Балансите, които прави Владимр Владимирович, са сложни, съображенията – неизвестни. Може би за това мелницата на справедливостта в Русия все още мели бавно, но страната е притаила дъх, защото обратното броене наближава нулата.


България също не беше подмината от наноинфлуенцията. В 2009 год. с 50 млн лева се бяхме включили в наноистерията. Дори обявихме откриването на Български Нанотехнологичен център (съвместно с IBM). Тайна велика есть, защо само след няколко години участниците замесени в тази истерия, дадоха заден ход и върнаха 45 млн лв в държавния бюджет. За всеки случай бихме отправили предупреждението: „Към нанотехнологии – с повишено внимание!“. Имате късмет, че не можете да чуете мнението на доаена на колоидната химия - покойният акад. Алексей Шелудко. Защото физиците продължават да се шегуват, а хора като Анатолий Чубайс в Русия и специалисти по водородни технологии и плазма от вода (като Ах.Д. и д-р К.Тр.) у нас се оказват елементарни инкарнации на Великия комбинатор.


 

ПРОДАВАТ СЕ, МАМО, БЕЛИТЕ МАНАСТИРИ…

Е-поща Печат PDF

“Евролибералпатриотична” коалиция пробутва американски модел на финансиране на политическите партии.


На втората година от своето управление Бойко Борисов реши „да се вслуша“ във волята на 2,5 милиона души от близо 3,5 милиона участвали в референдума на Слави, които поискаха партийната субсидия да се намали на 1 лев за действително получен глас. Самият премиер призна, че това е популизъм, който ще направи политическите партии зависими от олигарсите, но оправда решението на МС с критиките на опозицията към министъра на финансите Владислав Горанов относно надплатените „погрешка“ 6,3 млн.лв. субсидии на пет парламентарно представени партии, плюс извънпарламентарната партия „Възраждане“. И най-вече, с искането на оставката на министър Горанов и обвиняването на ГЕРБ в нарушаване на законите и в злоупотреба с държавния бюджет.


ДПС квалифицираха решението на МС като „див популизъм“, но контрираха с още по-див такъв, предлагайки партиите да не получават никакво държавно финансиране, а да разчитат на неограничени дарения от физически и юридически лица. Понеже така било в най-демократичната страна на света САЩ. За да не изостанат в наддаването за народната любов, от ГЕРБ предложиха общините да предоставят безплатно офиси на политическите партии. На 20 юни търгът се пренесе в парламентарната комисия по бюджет и финанси, а на 21 юни трябваше окончателното предложение да бъде гласувано в парламентарната зала. Но след като от Брюксел Борисов обеща да се консултира с коалиционните партньори, заместник председателят на НС Емил Христов подложи на гласуване предложение за отлагане на гласуването за партийните субсидии. Това предложение бе прието със 186 гласа „за“ срещу 12 „против“ и 7 „въздържал се“. Развръзката остана за по-добри времена. „Шоуто трябва да продължи“, както пееше Фреди Меркюри. Патриотите в лицето на ВМРО и НФСБ прибраха своите предложения, обещавайки да ги внесат отново при второто четене на закона. Така с дружните усилия на политическите джамбази блатото на българското законодателство се уталожи. От БСП нарекоха договорката между ГЕРБ, ОП, ДПС и „Воля“ преврат срещу демокрацията, но кой да ги чуе? Ако попитат хората на улицата, те ще подкрепят не само премахването на държавната субсидия за партиите, а и забраната на всички политически партии. За този живот дето го живеят, все някой трябва да отговаря. Какво им пука, че олигарсите щели да си напазаруват партии, парламентарни групи и депутати, кметове и общински съветници? Олигарсите могат всичко да си купят – народът на „суа леба“ я кара. И мре в ускорени темпове. Управляващите партии и при държавно финансиране ползват безплатно целия държавен ресурс за своите предизборни кампании, без да се отказват и от държавни субсидии. Ето защо ГЕРБ са „спестили от закуски“ цели 23 млн.лв., докато в БСП са почти на червено с мижавите 300-400 хиляди лева. ГЕРБ, ДПС, ОП и „Воля“ могат да минат без никакви субсидии. ГЕРБ, понеже рояк „присъдружни“ журналисти и медии следват като сенки премиера Борисов при неговите „срещи с народа“ и отразяват възхитено мъдростите, които ръси наляво и надясно. Веднъж ще каже, че АЕЦ „Белене“ трябва да бъде построена на всяка цена, защото иначе токът ще поскъпне 17 пъти; друг път ще я нарече „гьол“; трети път ще обяви търг за стратегически инвеститор, който да я построи без държавни гаранции. Или ще се похвали, че лично е спрял три руски енергийни проекта, а после ще рекламира продължението на „Турски поток“ през България, въпреки че по него ще тече същия руски природен газ, но на по-висока цена. А колко пъти Борисов отменя решения на ПГ на ГЕРБ? Не е изключено, ако НС приеме предложението на ДПС за нулева субсидия, Борисов да размисли щом под прозорците на МС извикат „Оставка!“ и да разпореди преразглеждане на промените в Закона за политическите партии. И този път беше прав. Веднага след това агитпропите на ГЕРБ, като Даниела Дариткова, Тома Биков, Менда Стоянова, Спас Гърневски, Георги Марков, Антон Тодоров, Георги Харизанов, Георги Коритаров, Ива Николова, Илиана Беновска, Любо Огнянов, Патарински и др. ще включат на задна предавка и ще заобясняват, колко правилно и народополезно е последното решение на Вожда, като случаите с преференциите.

Поведението на ДПС е обяснимо: те си имат ТЕЦ „Варна“, на която всички плащаме за да не работи, сиреч да поддържа т.нар. студен резерв. Почетният председател на ДПС, хидроенергетикът Ахмед Доган го е купил от децата на бившия транспортен министър Данаил Папазов за 1,5 млн.лв., въпреки, че на фамилия Папазови централата е струвала 48 млн.лв.! Сега Доган планира да разшири и модернизира пристанището, след което ще обере товарите на държавното пристанище Варна, което и без това трудно ще забележи човек някой кран да товари или разтоварва.


Въпреки това обаче колкото да издържа една партия, пък била тя и ДПС, все има сила.

При ОП проблеми с финансирането очевидно няма. ВМРО, чийто кандидат за евродепутат Ангел Джамбазки буквално изтичаше от чешмите, лежи на поборническия труд на старите воеводи и главно на рентите от наследените имоти. То от там е и авторитета, разбира се. Някои намекват, че това разточителство е свързано с търговията с удостоверения за български произход от страна на ДАБЧ, но това знае само прокуратурата. Тя знае също, че всеки е невинен до доказване на противното. Другите две „присъдружни“ партии от малката коалиция – НФСБ и „Атака“ си имат собствени телевизии, но събраха обидно малка електорална подкрепа. Надминаха ги дори независимите кандидати Десислава Иванчева и Минчо Христов, като Иванчева провеждаше кампанията си от женския затвор в Сливен. Коалицията „Воля- българските родолюбци“ на Веселин Марешки също надмина „патриотите“ от НФСБ и „Атака“, но не можа да пласира за евродепутат своя вожд. „Не всичко е пари, приятелю, не всичко е  пари..“, пее Лили Иванова.

Защо след този провал „разгромените авари“ от СДС и малките коалиционни партньори на ГЕРБ се качват на каруцата на ДПС, подкрепяйки бъдещата политическа корупция, прикривана под термина „американски модел“ на финансиране на политическите партии? Тоест, възможността те да получават неограничени „дарения“ от фирми и физически лица. Обяснението е просто: в момента, въпреки взаимната си непоносимост, те са част от управлението и споделят не само отговорностите, а и облагите от това си положение. А уж НФСБ щяха „да изчегъртат ДПС от властта“..Така го „изчегъртаха“, че се оказаха в негласна коалиция с партията на Ахмед Доган, Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски. Защо тогава протестираха срещу номинирането на Пеевски за шеф на ДАНС по времето на кабинета „Орешарски“? Разликата е, че тогава формален председател на ДПС беше „агент Павел“, тоест Лютви Местан, а днес е Мустафа Карадайъ, който си заслужи лидерствоо задето самоотвержено нарита онзи главаняк, дето размахваше газов пистолет на главата на д-р Ахмет Доган.

Обаче „независимите“ български медии са оглушали и ослепели за подобни питания и предпочитат да се занимават с оттеглената оставка на Корнелия Нинова. Телевизия „Европа“ и „Канал 3“ направо са се превърнали в свърталища на анти Нинова коментатори. Включително на представители на вътрешно партийната опозиция в БСП. Ако чужденец гледа техните предавания, ще остане с впечатление, че Нинова е премиер на България, а не Бойко Борисов. Защо Нинова си била оттеглила оставката, след като я е подала от морални съображения? „Те не могат една оставка да подадат като хората“, иронизира и „Премиерът Слънце“ Бойко Борисов. И няма един журналист, който да го запита: „Вие защо не си подадохте оставката от поста председател на ГЕРБ след загубата на президентските избори?“ Или: „Защо, претендирайки, че изпълнявате желанията на участниците в референдума на Слави, избрахте само размера на партийните субсидии, а не мажоритарния вот и електронното гласуване?“

Истината е, че участниците в този референдум никога не са искали партиите да получават неограничени „дарения“ от юридически и физически лица. Дори даренията да са публични, народът никога няма да узнае срещу какви политически ангажименти те са дадени на управляващите партии. Не се съмнявайте, че никой бизнесмен няма да финансира политически партии, които не могат да му върнат жеста с някоя обществена поръчка, или друга далавера. Независимо от това, което стана в парламентарната зала на 21 юни, ГЕРБ, ДПС и присъдружните „обединени патриоти“ и „родолюбци“ ще останат в историята, като съавтори на един позорен и нагъл политически алъш вериш, които ако не друго, бе косвена форма на натиск Конгресът на БСП  да освободи Нинова, като председател. Да, ама не. Сега се надяват, че обрачите им от фирми да са достатъчно могъщи, че да обезпечат победата им на изборите за местна власт. И за по-демократично ще изтръскат до стотинка отънелите джобове на опозицията.


В популярната песен за „белите манастири“ и „черните калугерки“, които се продават, поне е известен купувачът – младото еврейче. В днешния случай, обаче, данъкоплатецът е този, който ще плати за този срам. Въпреки че го лъжат, че той поръчва музиката, а бизнесът я плаща. Или, че Пеевски и компания мислят за него, предлагайки да се намали ДДС върху хляба, лекарствата и книгите. Блажени са вярващите! Българският капитализъм е започнал с хайдутлук и така ще си продължава. А първото поколение български чорбаджии трупат само лой. Докато не дойде горският и не разгони бракониерите.


 

ПАК ДЪРПАТ МЕЧКАТА ЗА ОПАШКАТА

Е-поща Печат PDF

Полският президент Анджей Дуда беше на посещение във Вашингтон, където се срещна със своя американски колега Доналд Тръмп. Тази среща и подписаните споразумения между двете страни са част от налаганото от САЩ и НАТО значително нарастване на военния потенциал, насочен против Русия. Като демонстрация на военна мощ и военно сътрудничество скъпо струващият ( и уж „невидим“ за радарите) боен самолет F-35 показно прелетя над Белия дом докато Тръмп и Дуда стояха на моравата със своите „първи дами“.

По време на срещата на двамата президенти Тръмп топло похвали Анджей Дуда и напълно игнорира зададените му от журналистите плахи въпроси, отнасящи се до недемократичните вътрешнополитически прояви на управляващите в Полша. През последните години с пълната подкрепа на американската политика от правителството на крайно дясната Партия на реда и справедливостта, в която членува Дуда, разгърна кампания на ксенофобия и антисемитизъм, прибягна към исторически фалшификации, наложи забрана върху самото споменаване на антиеврейските престъпления на полските антисемити, предприе преследване и действия на отмъщение против водещи историци, изследващи Холокоста.

Президентите Тръмп и Дуда подписаха декларация за военно сътрудничество и два меморандума за разбирателство между (САЩ и Полша) двете страни. По думите на Тръмп декларацията за военно сътрудничество показвала, че САЩ и Полша са свързани от стратегическо партньорство, общи ценности, споделени цели и много силно приятелство. Въпросната декларация предвижда разполагането в Полша на нови 1000 американски военнослужащи към вече присъстващите там 5000 души, както и на ескадрон от военни дронове. Полското правителство, което неотдавна отказа на 300 хил. стачкуващи учители повишение на заплатите, защото „няма пари“, сега пое задължението да заплати всички разходи за инфраструктурата, необходима на новия американски военен контингент. Тръмп гледа благосклонно на идеята в Полша да се създаде постоянна американска база, наричана от някои „Форт Тръмп“. Управляващите във Варшава от много години настояват за постоянно американско присъствие в страната си.

Полското правителство желае да закупи от САЩ няколко реактивни самолети-изтребители F-35, продукт на най-скъпо струващата военна програма в историята, като всеки един от тях ще е с цена около 100 милиона долара. Полша вече закупи през 2018г. американска ракетна система „Пейтриът“ на стойност 4,7 милиарда долара. Освен това правителството във Варшава има амбицията до 2030г. да увеличи военните разходи до 2.5% от Брутния вътрешен продукт на страната.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг радушно приветства разполагането на допълнителни американски войски в Полша. Според него това показвало силата на трансатлантическите връзки, както и отговорността на САЩ към защитата на европейската сигурност. На свой ред Кремъл заяви, че руското военно ръководство внимателно следи американското военно натрупване в Полша и взема нужните мерки да не бъде застрашена сигурността на Руската федерация.

Белият дом отдава подчертано значение на своя стратегически съюз с дясното полско правителство. Полският президент Дуда посещава Вашингтон вече за втори път откакто Тръмп встъпи в длъжност в началото на 2017г. През последните години Полша се е превърнала във все по-значим съюзник на САЩ както по отношение на подготовката за война против Русия, така и по отношение на конфликта на САЩ с Германия и Евросъюза. По време на посещението си във Варшава през юни 2017г. Тръмп подкрепи дясната политика на полското правителство и го възхвали като важен съюзник на САЩ против Москва и Берлин. Очевиден е стремежът на Тръмп да се създаде съюз между различни десни идори про-фашистки режими в Източна и Централна Европа, предназначен да воюва както против Русия, така и против Германия. А в началото на 2019г. във Варшава се състоя „военна“ среща на високо равнище, на която домакини бяха съвместно САЩ и Полша, а от американска страна присъстваше държавният секретар Майк Помпео. Срещата пряко се отнасяше до подготовката за война против Иран.

Тесният съюз между САЩ и Полша в увеличаването на напрежението с Русия, както  и по други въпроси на външната политика представлява значителен фактор в нарастващите напрежения между САЩ и Евросъюза , в частност между американската агресивност и реваншистките кръгове в Германия, които са по-предпазливи по отношение на Русия, Иран и други горещи точки на света. По време на пресконференцията си след срещата с Анджей Дуда президентът Доналд Тръмп нееднократно отправи остри нападки срещу Германия. Той разкритикува правителството в Берлин за това, че не увеличавало достатъчно своите военни разходи, както и за участието си в строителството на руско-германския газопровод „Северен поток-2“, срещу който от година протестират САЩ, Полша и Украйна. Тръмп съобщи, че неговата администрация разглеждала въпроса за налагане на санкции на Германия заради „Северен поток-2“. „Ние защищаваме Германия от Русия, а Русия получава милиарди и милиарди долари от Германия“, оплака се Тръмп. Според американския президент „Северен поток-2“ правел Германия „заложник на Русия в случай, че нещата отидат на лошо“, т.е. в случай, че има война. За разлика от Германия Полша, която е „нашият голям приятел“ по думите на Тръмп, се е съгласила да закупи от САЩ 2 милиарда кубически метра американски втечнен естествен газ за сумата 8 милиарда долара! (За сравнение руският естествен газ е с около 30% по-евтин поради сложната технология на обработка и транспортиране на американския газ). В ръцете на САЩ втечненият газ е важно оръжие за отслабването на ролята на руския газ в Европа и Азия.

Консервативният полски вестник „Жечпосполита“ приветства резултатите от срещата Тръмп-Дуда и ги тълкува като признак, че Полша „задминава Русия“. Според вестника в условията на „руска агресия против Украйна“ от 2014 г. за своята сигурност Полша зависела именно от САЩ, докато Европейският съюз и Германия не били нейни надеждни военни съюзници и при това имали „погрешни схващания за Русия“.


(Clara Weiss  WSWS, 14 June 2019)


 

ЗА „СДЕЛКАТА НА ВЕКА“ - F-16 BLOCK 70

Е-поща Печат PDF

„Сагата“ със закупуването на нови самолети за българските ВВС започнала преди няколко години, като че ли върви към своето завършване. На 4 юни т.г. Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността на САЩ обяви, че сделката е одобрена и максималната цена за осемте изтребителя F-16 Block 70, които България иска да придобие, както и оборудването за тях ще е около 1.673 млрд. долара, или приблизително 2.925 млрд. лв. От информацията, обаче, не става ясно дали максимално одобреният бюджет включва ДДС или не.

Тук ще припомним, че първоначално бе предвидено максималният бюджет за покупка на изтребители да е 1.8 млрд. лв. с ДДС. Но парламентът вдигна това ограничение и гласува мандат на правителството свободно да се договаря със САЩ. В този смисъл окончателната сума, която трябва да плати българският данъкоплатец е все още неясна, макар от Брюксел мин. председателят да подхвърли цифрата 2 милиарда и 200 млн лв.

Малко след като Атлантическият съвет на България (АСБ) обяви, че F-16 е правилният избор, същият предупреди, че „руските фактори се домогват до провал на сделката за F-16.“ Убеждаването на обществото, че Родината ни не само има нужда от превъоръжаване на ВВС, но това трябва да стане с американски самолети, продължи с публикуване на мнението на представителя на корпорацията Lockheed Martin – производител на F-16 в средствата за масова информация у нас. Така например този представител – Джеймс Робинсън заявява, че ще получим F-16 на цена като Словакия и Бахрейн. Съответно като дата за получаване на 8-те самолета се посочва 2023 година.

По този повод бившият командващ на НАТО ген. Брийдлав е запитан „какво е най-добре да прави страната ни в периода, докато бъдат произведени първите F-16 – да поддържаме старите си МиГ-29 или да поискаме от НАТО помощ за съвместна охрана на въздушното пространство?“ Генералът отговаря, че „не давам съвети на държавите как да постъпят.“.

Генерал Брийдлав, обаче, припомня, че „всички говорят за член 5 от договора за НАТО (гарантиращ колективна отбрана), но обикновено забравят за член 3, който изисква отделните държави да полагат достатъчно усилия да се отбраняват и сами. "Отбраната започва вкъщи" – казва той.(пак там).

И така, като че ли точката е сложена над „i“ и няма място за повече дискусии. Е, вярно някои фактори ни подсказват, че в днешната обстановка Русия е опасност за България. Т.е., след  като 15 години след влизането ни в НАТО по признание на редица експерти армията ни в този си вид не може да е гарант нито на териториалната цялост, нито на независимостта на Отечеството ни, се тръгва на превъоръжаване, при което даже на несъобразителните се казва в пряк текст какъв е скритият замисъл и мотивацията за това превъоръжаване. (вж. интервю с о.р. генерал Съби Събев пред Канал 3, 08.05.2019 „Трябва да предприемем адекватни действия срещу засилената военна дейност на Русия“).

Но въпреки фанфарите по повод на „успешното превъоръжаване с F-16 и предвид заплахата да бъда сметнат за „руски агент“ от Атлантическия съвет на България, видни представители на който, “загрижени“ за националната сигурност на страната ни предложиха на нашата територия да бъде разположено ядрено оръжие, ще се опитам да изразя определени съмнения в дадения избор, както и в необходимостта такива огромни средства да изтичат от страната ни.

Не, тези съмнения не поставят под въпрос качествата на изтребителя F-16. Както е известно при неотдавнашия сблъсък между Индия и Пакистан самолет 3-то поколение Миг-21 свали един изтребител F-16. Самият F-16 е 4-то поколение, масовото производство на който започва през 1978 година. Т.е. той е „батко“ на „остарелия“ Миг-29, все още е на въоръжение у нас, чието масово производство тръгва през 1984 година. Но да се надяваме, че  F-16 Block 70 ще бъде модернизиран поне до равнище 4++, нали?!

Съмненията ни не са свързани и с цената на F-16 Block 70. Макар че си струва да припомним, че САЩ подариха на Египет, който не е член на НАТО, 25 самолета F-16. А на България, която е член на НАТО и на територията на която има цели 4 американски бази, уж съвместни, нима Щатите не могат да направят подарък поне 8 самолета, като компенсация за това, че нищо не плащат за тези бази?

Нашите съмнения нямат общо и с издигани през годините на сагата с изтребителите идеи вместо нападателно оръжие, каквото е F-16, да се закупят зенитни ракетни комплекси, като, например, С-400, каквито купи Турция, също член на НАТО.

Нито пък се съмняваме в нуждата от това да имаме силна и въоръжена по съвременен начин армия и ВВС. Ние определено сме за мир и сътрудничество като средство срещу днешната стратегия на хаоса. Но сме реалисти и добре разбираме, че който не храни своя армия ще трябва да храни чужда.

Определено съмненията, които ни тревожат, се позовават на член 3 в договора за НАТО. Това е този член, който, както казва генерал Брийдлав, изисква отделните държави да полагат достатъчно усилия да се отбраняват сами. И тук си задаваме въпрос: Нима тези огромни средства не бе по-добре да се инвестират в нашия военно-промишлен комплекс (ВПК)? Става дума за разработката на безпилотни летателни апарати като оръжие на бъдещето, гарантиращо значително по-добри бойни възможности при много по-ниски разходи, а най-вече с понижен риск за човешкия фактор.

Навремето нашата страна бе безспорен световен шампион в авиомоделизма. Разработката на робото-технически комплекси на въздушна, земна и морска платформа е изключително перспективно направление, което определено би дало тласък  не само на ВПК, но и на цялата българска индустрия в различни области – „софт“ и „хардуер“, изкуствен интелект, нови материали и пр. и пр. Би било стъпка към неоиндустриализацията на Родината ни по пътя към т.нар. „Четвърта индустриална революция“. Би създало работни места, запазване и развитие на талантите, на „сивото вещество“ на България. Би формирало възможности за износ на високотехнологична продукция... И още и още!

 

Но на дискусията е сложен край. Всичко друго по тълкуването на Атлантическия съвет на България са „интриги на Русия“. Но в края на краищата България е свободна страна. И всеки има право на съмнения.  И на мнение, нали...?


 

ЗЛАТНАТА ЗМИЯ НА ГЛОБАЛНИЯ КАПИТАЛ И НЕЙНИТЕ ЛОВНИ ПОЛЕТА

Е-поща Печат PDF

Продължение от миналия брой


За разлика от венецианци, португалци и холандци британците изграждат световна империя, настъпвайки в дълбочина. След като през 1815 г. френският съперник е окончателно сломен, до края на столетието Британия слага ръка на Австралия, Канада до Тихия Океан, Южна и Източна Африка, Индия и създава колониална империя с 400 милиона население. Индустриалната революция, започнала първа в Британия през последната четвърт на XVIII век, й дава смазващо предимство пред конкурентите и превръща страната в „работилницата на света“. Огромните богатства, натрупани от световната й търговия и индустрията й, позволяват на Британия първа в света да въведе златния стандарт на своя паунд, след което волю или неволю и останалите държави от двете страни на Атлантика последват примера й. Към 1870 г. Британия има неоспоримия статут на новия самолетоносач на движещия се през столетията глобален капитал и статут на доминиращ свят-икономика, силен, агресивен, динамичен, от който другите се боят и биват експлоатирани от него.

Последната четвърт на XIX век обаче се оказва преломна за британското световно господство. Между 1870 и 1914 г. отвъд Северно море изниква нов могъщ индустриален конкурент в лицето на Германия, която повишава 6 пъти производството си спрямо едва 2 пъти ръст на британското. През същия период, както сочи Джовани Ариги, британският капитал постепенно изчерпва експанзионистичния си заряд и от 1890 г. нататък се насочва към банкови и финансови операции, като по този начин поема по добре познатия път на трансформация, по който преди това били минали Генуа и Холандия. Оставяйки европейските и руския пазар на банкерите от Франция, която също се трансформирала от производствена във финансова сила, Британия се ориентира към кредитиране в колониите, в двете Америки, Китай и Япония. Разчитайки на капацитета на огромната си империя за извличане на печалби от износ на суровини и от транспорт, Британия си спестявала необходимостта да модернизира индустрията си и предпочела да влага капиталите си в страни и територии, където те щели да й носят максимални печалби. Истинска златна мина в това отношение се оказват Съединените щати.

Последният самолетоносач

Към средата на XIX век силата на парата бързо започва да измества силата на коня и на вятъра, давайки могъщ тласък на индустрията, който увеличава с десетки пъти обемите на производството си и започва да се нуждае от все повече лесно достъпни ресурси. Мащабите на световната икономика нарастват успоредно с технологичните нововъдения и ядрото на глобалния капитал започва отново да усеща, че е наедряло и е време да свлече старата си кожа, като се пренесе на място, бременно с перспективно бъдеще. Първи лондонските банкери надушват огромния потенциал на младите Съединени щати. През 1849 г. първото пласиране на британски капитали в САЩ е организирано от американските финансисти Джон Пиърпонт Морган и Джордж Пийбоди, но още през 1837 г. лондонският клон на фамилията Ротшилд отваря свой банков офис в Ню Йорк, използвайки като подставено лице своя доскорошен служител Аугуст Белмонт. Между 1850 и 1914 г. размерите на британските кредити и капиталовложения в САЩ достигат 3 милиарда златни долара, срещу които Британия извлича дивиденти в размер на 5,8 милиарда златни долара. В резултат на това американската задлъжнялост спрямо Британия скача от 200 милиона през 1843 г. до 3,7 милиарда през 1914 г. Компенсацията на това задлъжняване било превръщането на САЩ в икономически колос.

Към 1900 г. САЩ са вече първата индустриална сила в света, но тази истина излиза наяве чак след избухването на Първата световна война. Войната разкрива и още една истина, която Германия разбира първа на собствения си гръб – за да бъдеш свръхсила, трябва да имаш едновременно технологична и индустриална мощ плюс огромни ресурси на собствената си територия, които да са лесни за транспортиране. Към 1914 г. Русия има ресурсите, но няма логистиката за бързия им превоз, както и не й достига индустриална и технологична мощ. Германия има технологии, индустрия, образовано население, но й липсват ресурси. Британия има всичко изброено, но ресурсите й са разхвърляни по цялото земно кълбо, превозът им отнема време и е уязвим по море. Единствено САЩ съчетавали в пълна мяра всички изисквания да бъдат истинска глобална сила: постоянно растящо и грамотно население, технологична и индустриална мощ и огромни ресурси на собствената им територия, чийто превоз бил неуязвим за вражески надводен и подводен флот, а едновременно с това тези ресурси били лесно достъпни благодарение на добре развитата мрежа от железопътни линии.

Другото, което превръща през XX век САЩ в новия самолетоносач на глобалния капитал, е фирмената и корпоративна организация. Американските корпорации първи и най-успешно съумяват да постигнат изключително високо ниво на вертикална концентрация на дейността си, създавайки ефективно административно управление и съкращавайки оперативните разходи и времето на производствения цикъл от суровината до крайния продукт. Ако британските едри компании по същество си оставали семейни или фамилни предприятия, американците въвеждат практиката на колективно и безлично управление от борд на директорите, създавайки модела на публичните компании, толкова разпространен днес. Германците са единствените по онова време, които опитват да се съревновават с американците в концентрацията и организацията на бизнеса, но при тях концентрацията вървяла не вертикално, а хоризонтално под формата на картели на конкуриращи се компании, като липсвала американската организационна ефективност и гъвкавост. Процесите на концентрация, вертикализация и оптимизация на американския корпоративен бизнес били до голяма степен завършени към 1914 г., националната икономическа територия била усвоена и след Първата световна война американските корпорации тръгват на кръстоносен поход за завоюване на света, който завършва със зашеметяващ успех след 1945 г., когато САЩ се превръщат в световен кредитор и „работилница на света“.

Онова, което обаче отличава САЩ от предшестващите глобални търговско-финансови и индустриални империи, е

географията и свързаната с нея мощ.

Венеция и Генуа са морски, крайбрежни субекти, чиято военна мощ е концентрирана във флота. Холандия е също крайбрежна и морска сила с нищожен сухопътен потенциал, и тя, подобно на италианските републики, не е в състояние да установи и поддържа колониален контрол в континентална дълбочина, а единствено под формата на опорни крайбрежни пунктове. Британия, която заменя и измества през XVIII век Холандия, не е крайбрежна, а островна сила с огромен флот, която притежава сухопътна мощ, достатъчна за настъпление в континентална дълбочина, но единствено спрямо крайно изостанали или разединени територии като например племената в Африка или раздробените индийски държавици. Срещу сравнително единни държави като Китай, Япония, Иран британската сухопътна мощ се оказва способна единствено да упражнява ограничен контрол под формата на крайбрежно влияние. И при първите промени в абсолютна стойност на мащабите на световната мощ, настъпили към 1900 г., британското могъщество се оказва недостатъчно за удържане цяла на имперската й конструкция. САЩ обаче се оказват нещо различно.

Краят на Първата световна война заварва Британия, противно на историческата й традиция, с втората по мощ в света сухопътна армия (след френската), което в съчетание с най-силния флот на планетата и неособено пострадалите й финанси, е основата за тотално глобално господство.


В рамките на няколко години обаче британците съкращават сухопътните си сили до под санитарния минимум. След 1945 г. САЩ не правят нищо подобно. За разлика от Британия, която е остров, Америка е цял материк, сила, която е едновременно морска и континентална, и американските стратези без съмнение проумяват, че при новите мащаби на световната икономика и на новите играчи, единствено държава-континент може да поддържа глобално превъзходство. А то изисква поддържането едновременно на колосална сухопътна и военноморска мощ, които на свой ред са в състояние да обезпечат спокойствието и успешните операции на преместилото се отвъд Атлантика ядро на глобалния капитал, смъкнал за пореден път отеснялата си змийска кожа.

Решавайки да бъдат едновременно и еднакво силни по суша и море, САЩ скъсват с традициите на предишните италиански, холандски и британски светове-икономики, залагащи само на морското господство и се връщат към времената и традициите отпреди края на XI век, когато е последният период на величие на Източната римска империя. Рим, бил той Първия или Втория, между края на III век пр.Хр. и края на XI век сл.Хр. неизменно се стреми да поддържа едновременно огромна сухопътна и военноморска мощ като основа на глобалното си могъщество. Тази комбинирана мощ, съчетана със статута на долара на световна резервна валута (точно като византийската номизма в течение на 900 години) по неведомата логика на историческия кръговрат превръща именно САЩ в... Третия Рим. Русия от 400 години претендира, че заради православната си вяра тя е Третия Рим, но истината е, че не православието характеризира Рим, който е бил 1100 години езически. Символът на Рим е глобалната мощ.

Следващият № 1

Поредицата от девалвации на долара през 70-те г. на XX век дадоха знак, че с доминиращата света американска икономика се случва нещо недобро. Към 1970 г. въздигналите се след Втората световна война Япония и Западна Германия започват силно да конкурират САЩ на световните пазари, което съкращава печалбите на американския капитал. Съкращаването на печалбите на свой ред довежда до съкращаване на средствата, реинвестирани в производство и търговия и в отговор американската парично-кредитна стратегия се пренасочва към привличане на външни капитали за поддържане на икономическия ръст и експанзия на икономиката на САЩ, което на свой ред води до засилване на ролята на спекулативните финанси. Началото на тази тенденция е поставено по време на управлението на Роналд Рейгън и окончателната й победа е ознаменувана от отмяната през 1999 г. на гласувания по времето на президента Рузвелт закон „Глас-Стийгъл“, ограничаващ операциите на търговските банки. Но още през 1993 г. американският политически и икономически анализатор Кевин Филипс обръща внимание на поразителното сходство между икономическата еволюция на САЩ към засилената роля на финансите за сметка на производството и търговията и аналогичния преход, през който били преминали преди това Британската империя, Холандия и Генуа. Филипс отбелязва, че „прекомерната загриженост за финансите и търпимостта към задлъжнялостта са типични за икономически великите държави, намиращи се в последен стадий. Това предвещава икономически спад.“ Следователно най-новият и най-могъщ свят-икономика в края на краищата също влиза капана, в който попаднали предшестващите светове-икономики от периода 1400–1914 г. Но в този еволюционен модел винаги успоредно със залеза на моментния свят-икономика присъства и зараждащият се нов лидер, който се издига чрез производство, търговия и склонност към предприемачески риск.

Китай ли ще е той?

Ако днес САЩ с тяхната преориентация към финансовата икономика наподобяват Британската империя век по-рано, Китай удивително прилича на Германия отпреди стотина години с нейното бурно индустриално развитие и огромна търговска експанзия по целия свят, настъпваща срещу глобалните английски икономически позиции.

Към 1900 г. Германия стига до извода, че огромната й презокеанска търговия с целия свят при един конфликт с Лондон винаги може да бъде изложена на ударите на британския флот. Затова между 1900 и 1912 г. Райхстагът гласува серия от програми за засилено строителство на военни кораби, способни да неутрализират британските дори и в съотношение на броя им 2:3 в полза на Лондон. Немското корабно строителство в края на краищата довежда до военноморска надпревара с англичаните и влизането на Британия в Първата световна война на страната на германските врагове Франция и Русия. По подобен път на отправяне на предизвикателство на глобалната американска мощ, но по-предпазливо, е тръгнал днес и Китай, тревожещ се от уязвимостта на петролните си и други суровинни доставки по море и на уязвимостта на износа си по море. От началото на века Китайската военноморска доктрина се преориентира към развиване на потенциала на китайския военен флот от операции в крайбрежни води към възможността да действа на далечни разстояния. През 2012 г. в състава на китайския флот влезе на бойно дежурство под името „Ляонин“ бившият и преоборудван съветски самолетоносач „Варяг“.

През февруари 2013 г. Дзи Дзянго, заместник-началник на генералния щаб на Народната освободителна армия на Китай (НОАК), отбелязва, че към настоящия момент главната военна заплаха за страната му идва откъм морето, което реално значи, че заплахата идва от страна на Америка. Малко преди това генерал Вън Цонгрен, политическият комисар на Военната академия на НОАК, декларира, че  „Китай трябва да пробие насочената срещу неговата морска безопасност блокада на международните сили. Едва когато я пробием, ще можем да говорим за подем на Китай. За да бъде този подем стремителен, в своето бъдещо развитие Китай трябва да излезе в океанските ширини“. Тези планове предвиждат към 2020 г. Китай да има 4 самолетоносача (срещу 10 на САЩ), което ще го превърне във втората военноморска сила в света и на практика ще го въвлече в морско съперничество със САЩ, аналогично на германското предизвикателство спрямо Британия век по-рано.

Възможно ли е нашето столетие да повтори в американо-китайски вариант военния сблъсък между Британия и Германия от 1914 г.? Теоретично да, ако Китай реши да продължи разрастването на военноморската си мощ и САЩ преценят, че то е несъвместимо с тяхното глобално морско господство, поддържано от 1945 г. насам. Възможно ли е обаче

теорията да стане практика?

На първо място най-силният възпиращ елемент е наличието на ядрено оръжие в арсеналите на двете свръхсили, каквото нямат никоя от воюващите през 1914 г. държави. Едновременно с това за разлика от Британия и Германия днес американската и китайската икономики са толкова тясно обвързани, че една война ще бъде унищожителна за двете държави. Успокоението, че сблъсък на двата гиганта е невъзможен обаче е твърде прибързано, ако се погледнат под друг ъгъл някои от предизборните изявления на американския президент Доналд Тръмп.

По време на кампанията Тръмп нееднократно заяваваше, че бъде ли избран за президент, ще въведе 45% вносно мито за всички китайски стоки. В отговор на това, непосредствено след избирането на Доналд Тръмп за президент, Пекин предупреди САЩ да внимава с тези планове, защото една търговска война би имала катастрофални последици. За коя точно от двете страни последиците биха били по-жестоки е отделна тема, като се има предвид, че китайският износ за САЩ е от порядъка на 386 млрд. долара, а американският внос в Китай – „само“ 158 млрд. долара. В конкретния случай по-важно е какво се крие зад многократните декларации на Тръмп. Масовата инерция осмя тези заявления като част от предизборния популизъм на новия президент. По-добронамерените анализи приеха, че с такива мерки Тръмп ще се опита да върне редица изнесени в Китай производства обратно в САЩ. Дали обаче зад приказките на така настървено заклеймявания като клоун и шарлатанин Тръмп не се крие нещо друго, а именно внимателно планирана от американския истаблишмънт стратегия за постепенно измъкване от захвата, в който взаимно се държат американската и китайската икономика с оглед на идеята в случай на бъдещо избухване на горещ конфликт между двете свръхсили щетите за американската търговия и икономика да са колкото може по-малки. Китай обаче е уязвим не само заради дисбаланса на износа си спрямо САЩ.

Въпреки бурното развитие на Китай през последните 20 години (точно както германското между 1890 и 1913 г.), пътят на ускорена индустриализация, противопоставен на финансиализацията на САЩ, не е гаранция и индикатор за реално забогатяване на населението на Поднебесната империя. За какво става дума? Между 1870 и 1913 г. британското производство нараства малко над 2 пъти спрямо шесткратния ръст на германското. По същото време Британия преминава във фаза от индустриална икономика и “работилница на света” към икономика, ориентирана към кредитиране и финансови услуги. А нейната съперничка Германия се развива като производствена сила. Обаче съотношението на ръста на доходите на населението на двете страни е 0,7 или 0,8 за Британия при индекс 1 за Германия. Което показва, че индустриалното и изобщо мощното производство не е гаранция, че една държава и населението й ще изпреварят зашеметяващо старите играчи. Отделно САЩ не са толкова деиндустриализирани, колкото от известно време масово се тръби. Например след 2010 г. наистина закъсалата им през предходното десетилетие автомобилна индустрия живна, като през 2014 г. три от първите четири водещи по продажби на американския автомобилен пазар компании са американски. Американската авиационна индустрия продължава да държи силни позиции, както и оръжейната индустрия, а те, както и автомобилната, дават живот на множество други индустриални сектори. В областта на високите технологии и научните разработки Америка все още е неоспоримият световен водач и тя е тази страна, която постоянно създава ноу-хау, което другите купуват или крадат.

Има и още нещо.

Богатството не се измерва само с това колко завода или банки има в една страна, а с всички активи – като се започне от транспортна, комунална и друга инфраструктура, мине се през болници, училища, детски градини, качество на услугите и се стигне до броя на автомобилите в семейния гараж и до броя на компютрите в дома. Това може условно да се нарече „дълбоко богатство“. В сравнение с американското богатство китайското богатство е все още, ако отново се приложи кулинарната метафора, късче масло, тънко размазано върху прекалено голяма филия. За да достигне мащабите на генерираното и трупаното 250 години американско и изобщо западно „дълбоко богатство“, Китай има да извърви още дълъг път с редица препятствия по него като например повишаване на цената на работната ръка и застаряването на населението.


Такива препятствия биха накарали златната змия на глобалния капитал да потърси алтернативни ловни полета или да се завърне в старите си. А това дали Китай би могъл да стане новия световен № 1 без да е станал и световен № 1 в културата е още една голяма въпросителна. Британците успяха през XIX век да са водещи и в икономиката, и в културата. Същото направиха американците през XX век, макар в техния случай под култура да се разбира масова култура. Но успехът им беше толкова смазващ, че дори и във враждебния на САЩ Иран по телевизиите вървят американски филми. Китайската култура и културна матрица обаче са твърде специфични и различни от юдео-християнската, а и от ислямската, за да могат да станат глобални и универсални. Дори и един ден наградите „Оскар“ да бъдат раздавани не в Ню Йорк, а в Пекин.


 


Страница 3 от 288