9-ти септември е несъмнено дата, която разделя нашата нация. Той е възлова точка във водещата се от Войнишкото въстание през 1918 год. гражданска война в България. На 9-ти септември Отечественият фронт, в който водещо място има Българската комунистическа партия, завзема властта и в нашата страна започват революционни трансформации. Гражданската война продължава още няколко години. Но през 1948 г. в България се установява стабилен авторитарен политически режим. Гражданската война „утихва“. Започва успешно „строителство на социализма“. Разделението в обществото, обаче остава. Победената фракция на елита, макар и „преклонила глава“, запазва омразата си към победителите и към деня на техния триумф – 9-ти септември. Това стана видно, когато на 10.11.1989 г. в управляващата класа се извърши вътрешен преврат. Фракцията, извършила преврата ловко използва омразата на „бившите“ към победилите ги „комунисти“, и ги използва за своите цели.
А какви бяха тези цели?
Целите на управляващата класа – висшата перестроечна номенклатура на БКП, бяха да създаде идеологическата и политическата „люшкалка“ – изпълнителен орган – политически резерв (изразът е на Иван Хаджийски). Двете страни на „люшкалката“ станаха преименуваната комунистическа партия и сформирования антикомунистически СДС. Люлеейки „люшкалката“, тоест сменяйки двете партии във властта, управляващата класа – номенклатурата на БКП, реализира през 90-те години „розовата“ си мечта – стратегията на ценовите шокове. Банкрутиралата номенклатура на БКП, вместо да обяви фалит, тоест да направи бърза приватизация и от постъпленията да изплати външния си дълг, да възстанови изпразнените от нея пенсионни и здравноосигурителни фондове и пр., обяви фалит на кредитиралото я българско гражданство. Ценовите шокове – зимите на 1990/1991 и 1996/1997 г. предизвикаха мизерия, глад и нищета на българския народ. Икономиката на страната се унищожи. Здравната и образователната система се разсипаха. Страната ни от 27-о място по индекс на човешкото развитие се смъкна на 60-о място. Последиците бяха като от унищожителна война.
Само в три страни - България, Румъния и Русия (и частично в Полша) социалната трансформация се извърши чрез стратегията на ценовите шокове. Не случайно именно в тези страни тя беше най-безумна. Управляващата класа от съвкупен капиталист се превърна в съвкупност от капиталисти. И стовари върху българския данъкоплатец „удоволствието“ да изплаща нейния външен дълг, да пълни изпразнените от нея пенсионни, и здравно осигурително фондове, и пр.
Войната на квазиетността
Тези „успехи“ на перестроечната номенклатура на БКП се дължат преди всичко на ловко разпалваната омраза между две големи групи от българския народ. Това са самите участници и техните наследници във водената от 1918 до 50-те години гражданска война. Те образуваха твърдите електорални ядра на „червената“ БСП и на „синия“ СДС. Тяхното присъствие в политическия живот се характеризира с коренно противоположни оценки по възловите събития от новата и най-новата история. Преди всичко с коренно противоположна оценка на 9-ти септември 1944 год.
За червеното твърдо ядро първият период - от Освобождението до 9.09.1944 г., е времето на „дивия" капитализъм. Тогава народът е живеел бедно и мизерно, алчни капиталисти и корумпирани политици са го ограбвали безпощадно. Монархофашизмът е докарал страната до участие в кръвопролитни войни и две национални катастрофи. Но сред народа е имало доблестни и достойни синове, които повели борба за справедливост. Тези герои на 9-ти септември извършват социалистическа революция и започват изграждането на социализма – общество без експлоатация на човек от човека, общество, в което всички са равни, общество, което реализира хилядолетните мечти на човечеството за справедливост, братство, благоденствие и т.н. Червеното твърдо ядро, което има характеристики на квазиетнос, съпреживява себе си като исторически наследник на социалния субект, който в периода на „дивия" капитализъм се е борил против експлоататорите, а в периода на „социализма" е строил най-справедливото общество.
Синият квазиетнос гледа на историята по огледално обърнат начин. За тях периодът преди „социалистическата" революция е „силното" време на България. Тогава ние сме били нормална държава, постепенно включваща се в европейската цивилизация. Нашите бащи (предимно дребни и средни, а някои и едри буржоа) самоотвержено са се трудили за прогреса на нацията и за благополучието на семействата си. Великите сили са виновни за въвличането на страната във войни и национални бедствия. Те са виновни и завземането на властта от престъпниците комунисти, тъй като в Ялта са „продали“ България на Сталин. Социалистическата революция е трагедия за нашата нация. Комунистите създадоха едно фалшиво, изкуствено, ненормално общество. Необразовани, прости, тъпи и арогантни, те ни ограбиха имотите, къщите, дюкяните. За четиридесет и пет години те нищо не създадоха, а съсипаха държавата и сега народът трябва да плаща техните дългове.
Управляващата класа – перестроечната номенклатура на БКП, „командирова“ като идеолози при „синия“ квазиетнос добре обучените синове на членовете на ЦК на БКП Евгени Дайнов, Иван Кръстев, Красен Станчев, Деян Кюранов и др.
Водеща роля в „синия“ квазиетнос започна да играе нисшата отчетна номенклатура на Ленинския районен комитет на БКП – Боян Ничев, Александър Йорданов, Михаил Неделчев, Марко Ганчев, Георги Данаилов, Николай Кънчев, Йордан Василев, Елка Константинова, Едвин Сугарев и пр. По настоящем такава роля играе провинциалната номенклатура. Сега ГЕРБ, а не СДС, са антикомунистическата страна на идеологическата и политическата „люшкалка“.
Вече 30 години перестроечната номенклатура на БКП, която „всмука“ в себе си активните представители на нисшата номенклатура на Ленинския районен комитет на БКП и на провинциалната номенклатура „люлее“ идеологическата и политическата „люшкалка“, „омайва“ твърдите ядра и води успешна борба срещу българския народ. Нейните две основни разпределителни коалиции – Мултигруп и СИК воюват помежду си, но се и договарят. Те заедно фалираха КТБ и стовариха върху българския данъкоплатец нейните финансови задължения. А твърдите „ядра“ се „мразят“ и воюват помежду си. И няма никакъв шанс за българския народ да се обедини и да защити икономическите си интереси, срещу така създадения управляващ „елит“. Докога???
До тогава, докато не разбере истината и същността на преврата на 9-ти септември, и революцията в обществените отношения, и обществената структура, започнали след този преврат.
А каква е същността
на 9-ти септември?
На 9-ти септември започна втората буржоазна революция в България. Историческата истина е, че периодите от Освобождението до „социалистическата" революция и от тогава до 10 ноември 1989 г. са две фази на един и същ процес - процесът на трансформация на традиционното патриархално българско общество в капиталистическо. Но този процес има двойствена същност.
От една страна, процесът на трансформация, при който се разкъсва връзката на непосредствения производител с неговите средства за производство и масата от населението се превръща в наемни работници, е свързан с прилагането на голямо по мащабите си насилие спрямо народните маси. От друга страна, той води до гигантски ръст на производителните сили и до съществени позитивни изменения в техния начин на живот.
Всяко от двете твърди ядра приема за себе си само едната страна на двойствената същност на генезиса на капитализма. В додеветосептемврийския период синият квазиетнос вижда само тласъка на общественото развитие, резултат от дейността на социалния субект, към който е принадлежала неговата фамилия. Но не вижда диващината, с която този социален субект е утвърждавал новия начин на производство, фамилната история съхранява спомена за това, как добре се е живеело (и те - управляващата класа, действително добре са си живеели), но не и за глада мъките и страданията на народа по времето на войните и националните катастрофи.
Червеният квазиетнос, обратно, в първия период вижда само диващината и мизерията, но не и прогреса. По простата причина, че самите те или техните бащи и деди са били дребни земеделци, мятащи се в примката на възхождащия капитализъм. Червеният квазиетнос никога няма да разбере обективността на генезиса на капитализма и неизбежността на обедняването, експлоатацията и експроприацията на средствата за производство на народната маса. Никога няма да осъзнае и своята роля в следващия - следдеветосептемврийски период, когато червеният елит в качеството си на съвкупен капиталист направи масова експроприация на дребната частна собственост и превърна масата от населението в наемни работници.
Никога управляващите по времето на „социализма“, тоест по времето на съветския държавен капитализъм, и техните наследници няма да погледнат на себе си като на борци не против, а за утвърждаването на капиталистическия начин на производство. Те винаги ще виждат само високата морална мотивация на активността си при експроприацията на собствеността (строим най-справедливото общество), а на съпътстващото я насилие, беззаконие и гавра с личната съдба на стотици хиляди хора ще продължават да гледат като на „грешки на растежа".
Твърдосините обратно - в този период виждат само грабежа, униженията и безправието, но не и прогреса, резултат от утвърждаването на съветския държавен капитализъм. Те никога няма да разберат, че „комунистите" направиха това, което те - в качеството си на управляваща класа - не успяха да направят - дадоха решителен тласък в утвърждаването на капиталистическия начин на производство. Благодарение на което ръчното производство на храна, облекло, жилища и т.н. се смени с едро машинно производство и в живота на народната маса настъпиха съществени положителни изменения.
Войната срещу
българския народ
Вече 30 години „комунистическият“ и „антикомунистическият“ политически елити се възползват от тази едностранчивост в манталитета и светогледа на твърдите ядра, възползват се от предопределените от личната и фамилната съдба стереотипи на политически симпатии и политическо поведение. Двата елита правят всичко възможно за замразяването и съхраняването на тази едностранчивост на световъзприятието. Конфронтацията на двете твърди ядра е изгодна на двата елита, тъй като вече 30 години им гарантира ясно очертан периметър в политическото пространство. „Сините“ антикомунисти бяха сменени от гербаджийските „антикомунисти“. Тоест, докато през 90-те години управляващата класа използваше като „антикомунистическа“ страна на „люшкалката“ нисшата отчетна номенклатура на Ленинския районен комитет на БКП (СДС), то сега тя използва провинциалната номенклатура. Но нещата не се променят. Управляващата класа, тоест на първо място двете основни разпределителни коалиции – Мултигруп (А. Доган, Д. Пеевски, Ц. Василев и др.) и СИК (В. Вълков, Л. Гоцев, Б. Борисов, М. Михалев и др.), продължават заедно войната си срещу българския народ. Сикаджиите сменят „политическото“ пипало на своя „октопод“. Но винаги осигуряват достатъчно силна „антикомунистическа“ партия като страна на „люшкалката“. Управляващата класа „люлее“ люшкалката – изпълнителен орган – политически резерв. Сменя във властта ту политическото пипало на Мултигруп, ту на СИК. А ние, българският народ продължаваме да се мразим.
Неизбежният див, варварски процес
Октомврийската революция в Русия 1917 год. и Деветосептемврийската в България 1944 г. са революции, изиграли решаваща роля за утвърждаването на капиталистическия начин на живот в нашите две страни. По принцип трансформацията на традиционното общество в капиталистическо винаги и навсякъде е продължителен процес. Той е вековен процес преминаващ в цяла поредица от революции. Например във Франция основната буржоазна революция е през 1789 г. Но следват още вторичните революции през 1830 и 1848 г. И чак след революцията 1871 г. във Франция окончателно кристализира политическата система на капиталистическото общество. Генезисът на капитализма в страните от първия ешелон на капитализма винаги протича в условията на авторитарни политически режими. По простата причина, че именно авторитарните политически режими могат да осигурят най-благоприятни условия на експроприация на средствата за производство на народната маса и превръщането й в наемни работници. Това е див и варварски процес. Но той е неизбежен.
През ХХ нещата са още по сложни. Защо?
Условията на трансформация на традиционното общество в капиталистическо в страните от втория и третия ешелон на капитализма са извънредно разнообразни. В тях регионалните природо-климатични условия, традиции и изходно ниво са твърде различни. Освен това за разлика от страните от първия ешелон на капитализма, където авторитарните политически режими трябва да установяват основно компромис между различните класи или фракции на привилегировани класи, в страните от втория и третия ешелон на капитализма авторитарните политически режими трябва да установяват компромис и между различните етнически и религиозни групи. Това е несравнимо по-трудна задача. Затова авторитарните режими в страните от втория и третия ешелон на капитализма се характеризират с твърде голямо разнообразие.
Те се характеризират и с нестабилност, но също и с постоянно възобновяване на опитите да се установи режим, който веднъж завинаги да сложи „ред" в страната и да осигури спокойствие.
В България след Освобождението,
което изигра роля на основна буржоазна революция, доминиращата в Учредителното събрание Либерална партия, изразяваща интересите на преобладаващата маса на дребните собственици, успява да наложи приемането на демократичната Търновска конституция. Тази конституция е направена по образеца на Белгийската конституция. По това време Белгия е една от най-напредналите европейски страни. Но копирането на конституция, която е естествена форма на политически отношения в развита страна, се оказва погрешна стъпка. Защото тази форма на политически отношения се оказва непригодна за изостанала България. Борбата между различните фракции на буржоазията добива „балкански" вид, добре описан от Алеко Константинов. Започват и първите опити за отменянето на Търновската конституция - например нейното суспендиране през 1881 г. от Великото народно събрание в Свищов, което гласува на княз А. Батемберг неограничени пълномощия за 7 години. Впоследствие през 1883 г. конституцията е възстановена. Периодите на сравнително демократичен политически живот са постоянно прекъсвани от периоди на авторитарни политически режими, например Стамболовия, от преврати, като Деветоюнския - 1923 г., и Деветнадесетомайския - 1934 г., до установяването на монархическия авторитарен политически режим и накрая през 1948 г. – от авторитарния политически режим на БКП.
И в България, тенденцията при прехода от традиционно към капиталистическо общество да се установяват авторитарни политически режими се проявява с не по-малка сила, отколкото в другите страни.
Деветосептемврийската революция 1944 год. е прогресивна буржоазна революция. Комунистическият елит реши основната задача на генезиса на капитализма – ликвидиране на частната собственост върху средствата за производство на масата от населението. До 1958 г. тази задача беше решена. Бързо бяха решени и други основни задачи на генезиса и развитието на капиталистическия начин на производство – индустриализация, създаване на сравнително добре образована и квалифицирана работна сила, развити системи на здравеопазване и образование, урбанизиране на страната и пр. При това тези задачи бяха решени в условията на оптимален политически режим. Което позволи те да бъдат решени с прилагане на относително малко насилие. За справка – при нас, в гражданската война от 1918 до 50-те години двете страни са дали общо 18 000 жертви. В Англия, през идентичния период, само по времето на Хенри VIII са обесени 70 000 жертви. Така че аз, в качеството си на последния комунист, твърдя, че ние, комунистите, решихме основните задачи при утвърждаването на капиталистическия начин на производство в относително цивилизована форма.
Оценката за 9-ти септември
Друг е въпросът че като всеки етап в развитието на капиталистическият начин на производство, съветският държавен капитализъм има своята възходяща и след това – нисходяща фаза. По същество всеки етап на развитието на капитализма в света е една дълга вълна на Кондратиев. Съветският държавен капитализъм в България през 1976 год. навлезе в нисходящата си фаза. И закономерно след преврата на 10.11.1989 г. започна неговата трансформация в корпоративен държавен капитализъм.
Позорно е сегашното очерняне на 9-ти септември. Народ, който не познава и не цени собствената си история, е народ без достойнство, без доблест и чест. Той е евтина жертва на своя елит, който използва 9-ти септември, за да насажда взаимна омраза между народа и да ликвидира възможността той да се организира и защитава икономическите и социалните си права. Наука, която не разкрива историческия континуитет на икономическия, политическия, културния и пр. живот на своя народ, е идеология, но не и наука!
За обикновените хора 99% НРБ беше нещо уникално
Омръзна ми да ме питат какво е било НРБ за мен. Сега ще ви напиша какво е било НРБ за 99% от народа. Останалият 1% бяха в Белене!
За обикновения човек Народната република не бе долар за 96 ст. Не бе и мощна индустрия. Не бе и ДС. За обикновените хора 99% НРБ беше нещо уникално.
Когато ходехме по улиците, на който и да е град или село, не само няма кой да те нападне, ами и да те напсува! Решетки по прозорците? Стига, бе, - това да не е затвор. Железни врати по входовете? Та ние не сме били диваци! Нито наркомани, нито просяци, нито крадци.
НРБ - това е, когато познаваш всички в блока, дори когато е на 16 етажа. Може да влезеш при всеки и да си поискашзахар, сол или каквото и да е.
НРБ - това е, когато възрастен се качва в градския транспорт и младите като по команда ставаха да отстъпят място. Така ни учеха.
НРБ - тогавашните гастрономи работеха като днешните магазини. Вървиш и буташ количката, но нямаше никаква охрана. Бележката за сирене лелката я пишеше с молив отгоре на хартията. Нямаше камери за наблюдение. На никого не му минаваше през главата да краде.
НРБ – най-доброто образование, и то без пари.
НРБ – времето, когато малцинствата ги ограмотяваха и те работеха по строежи и комунални предприятия. Всички!
НРБ – време, в което улиците бяха излизани до блясък и кметството не плащаше милиони на някакви олигарси.
НРБ – време, в което българският милиционер не мъкне загубилото се дете в милицията, а го изпраща до вкъщи и го предава на родителите му и после отдава чест! И не заради някаква изгода! Към милиционера имаше уважение!
НРБ – време, в което големите можеха да се доближат до дете и да го попитат има ли нужда от помощ! Днес такъв ще го обвинят в какво ли не!
НРБ – време, в което всеки оставяше ключа под черджето на вратата. Никой не крадеше.
НРБ - от работата ти даваха на смешни цени жилище! Ипотека никой не знаеше какво означава! Банкерите не бяха толкова алчни, а властта им чупеше ръцете от китките!
НРБ – време, в което по телевизията не показваха камари трупове и силиконови гърли. Предаванията бяха познавателни и образователни.
НРБ – времена, в които, ако не отидеш в магазина една година, цените после бяха същите!
НРБ – времена, в които стругар или шофьор бе също престижна професия.
НРБ – времена, в които охранител в училище бе извращение! Най-страшна бе леля Пена с парцала за миене.
Не знам как да обясня по добре какво е НРБ за 99% от хората.
Автор: Всички, които са живели в НРБ.
Заглавието е на редакцията
|
Бившият Плевнелиев явно не се пази по време на жегите и слънцето се е отразило и на без това крехкото му душевно състояние. При него се наблюдава някаква цикличност, на пълнолуние ли, на смяна на лекарствата ли, но мине се, не мине един-два месеца, той отново зашеметява с прозрения.
И както винаги, състоянието му се обостря от всяко вето и изказване на президента Радев. Така стана и сега за ветото върху цивилния шеф на „Военна информация“. Що да не можело? Можело и цивилен да води военното разузнаване. Той, Роско, много добре знаел тази работа. Можело, според него, след което обвини президента Радев, че нищо не разбирал и нямал експерти да го посъветват.
Изпаднах в недоумение. Нямам спомен бившият да е завършил някаква военна специалност. Нито дори да е бил министър на отбраната. Досегът му с армията се изчерпва с подтичването пред войската и приемането на почести. И това недоразумение твърди, че човек с военно образование, пилот, нищо не разбира от военните работи!
Надявам се експерти да посъветват бившия. В областта на здравеопазването. Ако трябва – сега, в жегите, на хладно при климатика, хладки душове, розови хапченца и ако трябва, да му сменят терапията, че не се издържа!
ЖЕГИТЕ ГО ПОЩУРИХА
Бившият, въпреки призивите ми към здравните специалисти да вземат мерки, днес се е излагал не само на слънце, но и пред "Франкфурт Алгемайне Цайтунг". Приемайки присърце всяка прищявка и хвалба на Баце, Бившият директно в Германия заплаши „Фолксваген“, че ако инвестира в Турция, щели да навредят на имиджа на Германия на Балканите.
Имам сериозни подозрения, че чуждестранните журналисти се обръщат към него, когато трябва да поотпуснат напрежението и да развеселят читателите. И те да видят, колко по-зле от Меркел има и какъв късмет са извадили с управляващите, защото може да бъде и много по-зле.
На първо място, като си представя Германия къде точно я боли какво мислят за нея и какъв й е имиджа на Балканите, предпочитам да замълча. Те решават какъв да им е имиджът. И къде да инвестират. И изобщо не им дреме за думите на човек, който дори в родината си е станал за смях и на кокошките. На второ място, отчаяното и паникьосано лобиране за завода на „Фолксваген“ да е в България, показва безпомощността на нашенските политици. А твърденията колко диктаторска държава е Турция и как ще им пострада имиджа като си партнират с Ердоган, показва умствена недостатъчност и пълна политическа некадърност. Ердоган може и да е диктатор, но всички искат да търгуват с него, за разлика от Баце и компания. Да не говорим, че турците в Германия ще одобрят решението и то ще е още една връзка между двете държави.
А какво има да предложи Баце освен корупция, разбити пътища, неквалифицирани работници и изнудване? И Бившият става за смях на всички, като неадекватно се изказва навсякъде по всичко, от което не разбира! В случая прави мечешка услуга на всички. Спрете го, вече не се издържа! Моля, ризата с дълги ръкави!
В разгара на „свинския Чернобил“, при който само в област Русе бяха евтаназирани, тоест отровени, нахвърляни в хендеци и затрупани с пръст към 80000 прасета, премиерът Борисов извести на народа, че освен чума, в тази страна се случват и положителни чудеса. А именно, че България остава в надпреварата за новия завод на германския автомобилен гигант „Фолксваген“. Един вид, все още има шанс да подхлъзнем някак си „приятеля Тайпи“. Включително и като привлечем инвестиции от Южна Корея. Макар министърът на икономиката Емил Караниколов да предупреди, че преговорите са в съвсем начална фаза, премиерът Борисов обяви южнокорейската инвестиция в акумулаторен завод за свършен факт. Съобщи също, че инвестицията ще е за 1,5 млрд. евро, колкото ще струва и заводът на „Фолксваген“. „И без Фолксваген си направихме голяма реклама“, рече той. Това, значи била целта, да рекламираме нещо, дето го няма. Ликуй, народе!
Докато някои плачат за „швайнес“, тоест за прасетата, които са били, или ще бъдат избити, премиерът мисли за „ваген“, тоест за прословутата немска „народна кола“ или „Фолксваген“. Но, докато немските автомобилостроители търсят страна, в която няма да проверяват фалшивите им данни за изпусканите от колите вредни газове, българите блокират пътища и кръстопътища, за да спрат безумното изтребление на своите грухчовци. В най-добрия случай, не искат да правят
Коледа посред лято,
пък на Нова година да тримирят. Обаче директивата на ЕК е безпощадна и правителството на Бойко Борисов я изпълнява точ в точ, срещу мижавите няколко милиона евро компенсации, които Брюксел му обещава. Как иначе ще отвлече общественото внимание от факта, че е проспало сума ти време, през което можеше да предотврати или сведе до минимум заразата от африканска чума, вместо да „лекува“ последиците от нея, избивайки едновременно здрави и болни, диви и питомни свине. Смяната на министъра на земеделието Румен Порожанов с бившия министър Десислава Танева, която беше излязла в отпуск по майчинство, а после оглави парламентарната комисия по земеделие, не промени нищо. Защото „калинките“ в министерството, ДФ „Земеделие“, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и др. останаха непокътнати. Само дето народът прекръсти БАБХ на „Баба Х“. Остана на поста си и скандалният шеф на БАБХ д-р Дамян Илиев. Чак след като по вина на тази агенция бяха унищожени стотици хиляди овце, кози и прасета, Прокуратурата се зае да разследва своеобразната държавна ОПГ, раздала милиони за мобилни инсинератори за унищожаване на животински отпадъци, вместо да възстанови или подпомогне държавните екарисажи. С такива кадри-толкова!
А какво направи през това
чумаво чернобилско време
нашият пръв държавен и партиен ръководител Бойко Борисов? Отбиваше критиките на опозицията и търсеше на кого да стовари вината за собствения си управленски провал. Намери виновник в лицето на румънските туристи, които си носели храна, ядели и хвърляли, а пък ние „чистим ли чистим“. В Румъния квалифицираха тези обвинения като глупави, а хотелиерите и концесионерите по българското Черноморие изтръпнаха, че това ще отблъсне румънските туристи, които заедно с украинците и руснаците, са най-масовите клиенти на българския туризъм.
Паралелно със „свинския Чернобил“, който се превърна в катастрофа за свиневъдите, обявили за свой кръстник Бойко Борисов през февруари 2013 г. Специализираната прокуратура започна да „изпуска“ данни от разследването на „ТАД Груп“ и по-точно на нейния шеф Иван Тодоров, на търговския й директор Георги Янков и на хакера Кристиян Бойков, осъществил незаконното проникване в информационните масиви на НАП и пускането в Интернет на личните данни на над 5 млн. български граждани. С едничката цел да бъде свалено „най-успешното“ правителство и да се промени геостратегическата и цивилизационна ориентация на България. Шефът на Специализираната прокуратура, той и единствен кандидат за главен прокурор, Иван Гешев, оправда „изпускането“ с това, че доскоро по медиите говорела само едната страна – „ТАД Груп“ и нейните адвокати. Прокуратурата нямало да мълчи, защото не била виновна за нищо.
Нищо ново пад слънцето.
Поучени от опита с предишните визити на Борисов в Ашхабад, Доха и Рияд, ние запазваме своя здравословен скептицизъм и към последната визита на „Булгарбаши“ и компания в Туркменистан. Нищо че преди да са се върнали в страната нашите политически туристи ни засипаха с добри новини: за туркменски природен газ, за икономическо сътрудничество, за южнокорейски инвестиции в България и така нататък. Оставаме нащрек, понеже знаем, че обещанията на управляващите се правят с предизборна цел и често пъти нямат нищо общо с практическите резултати от тяхната реализация. Какъв туркменски газ, какъв газов хъб „Балкан“, когато „Газпром“ е изкупил синьото гориво от туркменистанските находища край Каспийско море? Следователно този газ може да дойде до България само по руските газопроводи през Украйна или по „Турски поток“. Миналия понеделник, на 12 август, Борисов трябваше да разговаря с руския си колега Дмитрий Медведев за възможността по руските тръбопроводи и през „Турски поток“ да се транзитира туркменски газ до газовия хъб „Балкан“. Медведев си записа и каза „Ще видим“. Трябва да напомним все пак, че Турция не просто транзитира газ, а го продава като свой с печалба и няма да направи подарък на България заради приятелството между Ердоган и Борисов. Тогава каква е файдата от визитата на Бойко Борисов и неговите четирима министри (на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на икономиката и на енергетиката) в Туркменистан? Те просто си прекараха приятно в националната туристическа база „Аваза“, недалеч от град Туркменбаши и толкова. Или, както писа вестник „Сега“ (12.08.2019), „Булгарбаши“ акостира в Туркменбаши“. Участието на българските туристи в Международния икономически форум беше символично, понеже на него се обсъждаха въпроси на икономическото развитие и сътрудничеството в Каспийския регион, а не на Балканите или в Европа. Единственото балканско явление е фактът, че Борисов бяга от България, като от чумава овца или свиня. Защото борбата с чумата, провеждана по метода на поголовната евтаназия, не носи слава и висок предизборен рейтинг. Напротив, трупа негативи за управляващите „Граждани за европейско развитие на България“ и техните присъдружни „обединени патриоти“. Кое е европейското в ликвидирането на цял животновъден отрасъл? Кое е „патриотичното“ в безропотното ни подчиняване на капризите на брюкселските бюрократи срещу мизерни подаяния от 3 млн. евро за „справяне“ с чумата по свинете? Евтаназията на стотици хиляди прасета „справяне“ с чумната епидемия ли е?
По време на
„османското присъствие“,
когато в Истанбул пламнела епидемия от чума, султаните оставяли дворци и хареми и се спасявали в места, където болестта още не се е промъкнала. В книгата си „История на Османската държава“, австрийският дипломат и историк Йозеф Хамер пише, че на 30 юни 1456 г., три години след завоюването на Константинопол, султан Мехмед Втори Фатих или Завоевателят, обявил война на принца на остров Хиос. Тогава на остров Лимнос починал принцът на Митилини Дория Гателузио и историкът Дукас, който имал висок ранг в двореца на Митилини, отишъл в Истанбул да плати на султана годишните данъци на островите Митилини и Лимнос, възлизащи на 3000 и съответно 2500 дуката към началото на 1455 г. Дошъл с определените му 2000 златни дуката и принцът на остров Имвроз. След това Дукас се върнал на Митилини за да вземе и заведе при падишаха младия принц – големият син на Дория. Не намерил султана в столицата и този факт Хамер обяснява така: „Заради чумата, която по това време отвори пътя на смъртта в Истанбул и областите отвъд Балкана, падишахът често сменяше жилището си. Дукас потърси падишаха в Одрин, София и Филибе (Пловдив). Накрая имаше честта да го намери на един планински връх в прохода Излади (Златишкия проход – б.пр.), където бе развърнал лагера си. След като принцът на Митилини даде подаръци на великия везир Махмуд паша и на везира Ахмед паша, беше приет в палатката на падишаха. Фатих оказа гостоприемство на принца и му позволи да му целуне ръката, но на следващия ден нещата се бяха променили. От името на падишаха везирите искаха той да изостави о-в Тасос и да изплати в двоен размер данъка, който се плащаше до тогава. Дукас се опита да обясни, че събирането на толкова пари е трудно до степен на невъзможно и накрая се сметна за уместно данъкът да се увеличи с до 1/3. Преди завръщането им, на принца бе облечен обшит със сърма кафтан, а на Дукас и останалите от свитата – копринени кафтани“.
Днес някой душманин на етническия мир би нарекъл това рекет, но млъкни сърце! Пари се печелят, важното е, че османското робство е било само една метафора, както твърди социалният антрополог Харалан Александров. Освен данъка, на принца на Митилини било възложено да пази средиземноморските острови и части от анадолския бряг, както и да отговаря за османските пленници, които щели да се вземат от там. На турски пленник и роб се произнасят с една дума: есир. А робството е есарет…
И Бойко Борисов, като един „демократично избран падишах“, редува посещение след посещение в чужбина, колкото може по-далеч от чумавата си държава, на която божем е премиер. Но, докато той правеше мухабет с президента на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов, чието име едва ли може да произнесе без запъване, ние си спомнихме, че той беше личният зъболекар на предишния пожизнен президент на Туркменистан, Сапармурад Ниязов, наречен „Туркменбаши“, тоест „Бащицата на туркмените“. После Гурбангули Бердивухамедов наследи поста пожизнен президент и минава за новия „Туркменбаши“. Точно когато двамата „башии“ обсъждаха двустранните и международните отношения, министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу получи най-високото държавно отличие на Япония – „Знакът на изгряващото слънце“ с лента, закичен му от самия японски император Нарухито. Къде е Гурбангули, къде е Нарухито?!
Наскоро, когато президентът на САЩ чул името на своя украински колега Володимир Зеленский, запитал: „Кой беше този?“ Тръмп обаче няма да забрави името на Реджеп Тайип Ердоган, който без да му иска позволение купи руски зенитно ракетни комплекси С-400 и не изглежда притеснен от това, че САЩ изключиха Турция от програмата за изтребителите от пето поколение F-35. Докато правителството на Бойко Борисов си купи като котка в чувал още непроизведените 8 броя изтребители F-16 Block 70, предплащайки ги авансово. Държавният департамент благодари на Борисов, но никак не сме убедени, че Тръмп е запомнил неговото име. И не само неговото.
Междувременно, докато в „Аваза“ обсъждаха регионалното икономическо, енергийно, технологично, транспортно и друго сътрудничество и глобалната роля на Каспийската икономика, Турция и САЩ преговаряха относно формирането на зона за сигурност в Северна Сирия. Но, въпреки взаимните уверения в добронамереност, постигнаха съгласие само за създаването на Общ оперативен център, който да се базира в Турция. В турските медии, проправителствени или опозиционни спрямо управлението, като вестниците „Миллиет“, „Джумхуриет“ и „Йеничагъ“, преобладават оценките, че Турция е била измамена за пореден път. Понеже САЩ нямали намерение да оттеглят подкрепата си за така наречените Сирийски демократични сили, гръбнакът на които са въоръжените отряди на PYD/YPG/PKK (Партия на демократичния съюз/Формирования за защита на населението/Кюрдска работническа партия). Остава нерешен и проблемът с петте милиона (заедно с нерегистрираните, б.а.) сирийски бежанци на турска територия, които само в Истанбул са към 500 000 души. Валийството на мегаполиса е решило тези от сирийците, които са регистрирани в други градове, да бъдат върнати там. Що се отнася до тяхната интеграция в турското общество, доклад за миграцията, изготвен от Партията на националистическото действие на Девлет Бахчели, твърди, че тази интеграция ще отнеме поне 100 години. Като алтернативи за трайно решение на въпроса със сирийците докладът изброява: доброволното им завръщане, интеграцията и презаселването им. Понеже интеграцията е много бавен процес, а заселването им в Турция ще промени демографската картина, най-вероятно Анкара ще настоява за връщането им там, откъдето са дошли. Лично президентът Ердоган обяви, че Турция се оттегля от споразумението за реадмисия с ЕС, понеже Евросъюзът не е отпуснал и 1/3 от обещаните 6 млрд.евро за сирийските бежанци в Турция. Той говори за „коридор на мира“, имайки предвид една зона с дълбочина 30 км., контролирана от Турските въоръжени сили, докато САЩ се пазарят за много по-тясна ивица. Според една публикация във вестник „Джумхуриет“ (10.08.2019): „Ако целта на зоната за сигурност, която ще се формира в Сирия, е само да възпрепятства мигрантския поток, голяма е вероятността тези места да се превърнат в един голям концлагер. И това ще отвори пътя на хуманитарна криза, виновна за която ще бъде и Турция… Има три неясни точки и едната е, дали Турция може да пази „зоната за сигурност“, която за САЩ е нещо съвсем друго. Решението: сътрудничество със Сирия“.
Следователно, опасността от нова бежанска и мигрантска криза остава. А ако зоната за сигурност на сирийско-турската граница се превърне в концентрационен лагер, трябва да чакаме и хуманитарна криза. След африканската чума по свинете и Западнонилската треска по хората, само това оставаше!
|
