Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КЪМ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД: УДАРИ ЧАСЪТ НА ВАШАТА ЛИЧНА ИСТОРИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ

Е-поща Печат PDF

Уважаеми дами и господа Конституционни съдии,

Предстои ви да разгледате делото за т.нар. Истанбулска конвенция и – дали утре или след седмица – да се произнесете относно нейната противоконституционност.

Ние, гражданите на България, които през последните 7 месеца отделихме толкова време, енергия, вяра, страст в борбата си срещу Истанбулската конвенция вече казахме мнението си.

Ние казахме мнението си по толкова ясен и непреклонен начин, че политическото лоби, надяващо се да пробута тези „отровни яйца в кадифена опаковка“ беше принудено да спре и да отстъпи.

Ние принудихме тези самозабравили се слуги на брюкселската политическа олигархия да отстъпят и да признаят своето безсилие.

Ние ви изпратихме за разглеждане т.нар. Истанбулска конвенция. Да, именно ние и нашата съпротива.

Ние, гражданите на Република България – християни, мюсюлмани, атеисти, агностици, българи, цигани, турци, арменци – всички ние застанахме като жив щит пред своите семейства, пред своите домове, пред паметта и примера на своите родители и своите баби и дядовци – и не допуснахме да бъде разрушен нашият свещен и неприкосновен храм – семейството от мъж и жена.

Храмът, в който сме провидяни и в който сме заченати.

Храмът, в който сме родени и в който сме израснали.

Храмът, който носим в душите си и който ще предадем на децата си.

Семейство от мъж и жена – и няма друго!

Мъжки и женски пол по рождение – и няма трети!

Полът като биологична категория – и нищо повече!

Никакви налудни либерал-фашистки видения не могат да бъдат превръщани в задължителни за нас юридически норми!

Лудостта и истерията на презадоволените, извратени, дехуманизирани лобистки групи по европейските политически върхове са проблем на обществата, които са ги допуснали.

Ние няма да позволим тази лудост да се разпростре над България и да ни бъде насила наложена и на нас.

Ние няма да жертваме нашия вечен храм – семейството от мъж и жена – заради лудостта на хора, временно сдобили се с власт, вместо с места за настаняване в специализирани психиатрични клиники.

Няма да се отречем от нашата национална държава, само защото тя има проблеми и кривици, за да я предадем на още по-изкривени и проблемни лобита в Брюксел, изплитащи своята задкулисна наднационална власт чрез „Истанбулски“ и други лукави конвенции.

Уважаеми дами и господа Конституционни съдии,

Вие сте пазителите на българската Конституция.

Вие сте положили клетва да защитавате тази Конституция.

Какъвто и да е бил Вашият професионален път до мига, в който сте дали този обет пред България, той е вече зад гърба Ви.

Днес важи единствено Вашият обет да пазите сърцето на българската държавност – Конституцията на Република България.

Ние сме спокойни за Вашето решение – преди всичко защото ние вече сме взели своето решение.

Каквото и да се случва занапред – ние ще отстояваме своята позиция и докрай ще защитаваме храма на семействата ни, наследен от предците ни.

Това е наша историческа отговорност и ние носим тази отговорност.

Днес е часът на Вашата лична историческа отговорност.

Време на изпитание и време на чест.

„България цяла сега вази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ви съзре!“, ако позволите тази уважителна перифраза на народния поет Иван Вазов.

„Венчайте България с лаврови венци!“

Направете ни горди със своето решение!

Направете ни уверени в силата на българската национална институция Конституционен съд на Република България!

Ние, българските граждани, Ви вярваме!

Да живее България!

Бог е с нас!

 

Александър УРУМОВ,

гражданин на Република България

16 юли 2018


 

В ПАМЕТ НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ

Е-поща Печат PDF

На 23 юли 2018 г. се навършват 76 години от разстрела на Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Георги Минчев, Атанас Романов и Антон Попов.

Тази годишнина ще бъде отбелязана

• в литературния салон “Леге 10”, на 19 юли, четвъртък, от 18.00 ч - в залата на ул. “Леге” №10, 1-ви етаж (СГС на БСП) с представяне на новото фототипно издание на “Моторни песни” на Никола Вапцаров (изд. “Захарий Стоянов”, 2018), както и с документалния филм на Петко Горанов “И след разстрела”.

• Възпоминателен митинг-поклонение - 21 юли 2018 г., събота, от 11.00 ч, на Мемориала “Гарнизонно стрелбище” - бул “България” № 39 (зад НДК, до хотел “Хилтън”). Организатори  са Българската социалистическа партия, Българският антифашистки съюз, обществени, патриотични и творчески организации.

• Вапцарови четения - на 23 юли 2018 г., понеделник, от 18.00 ч, пред Паметника на Никола Вапцаров в градината на ул.”Московска” (зад Националната художествена галерия “Двореца”) с участието на съвременни български поети и артисти. Организатори са Съюзът на българските писатели, националният литературен салон “Старинният файтон”, литературният салон “Леге 10”, в. “Моята вяра”, в. “Жарава”, в. “Словото днес” и библиотека “Простреляният Пегас”.

 


 

КРАЛИ МАРКО

Е-поща Печат PDF

Стани рано, Марко Кралевики,

да се биеш с тежка боздугана.

Отзарана три ята челични

триж се роят вече над Балкана.

 

Я оседлай коня Шарколия,

пришпори я бялата си коня –

да погледам как ли ще се биеш

боздуганно с танкова колона!

 

Шест сме века чакали напразно.

Чакали сме – сто синджира роби.

Късай ти, а аз ще ти разказвам:

Рожба писка в майчини утроби.

 

Кой не мина, той не ни ухапа...

А една ли мина вража орда!

Стигат ли ти песните в земята

или претендираш и за орден! –

 

Би се ти. Та само ти ли? Мигар

е един помела тежка брадва?

Но след дни – дигни пръстта със мигли,

погледни ни и ни се порадвай...


 

ЩЕ БЪДА СТАР, ЩЕ БЪДА МНОГО СТАР...

Е-поща Печат PDF

Ще бъда стар, ще бъда много стар,

ако остана след погромите, разбира се,

като окъсан рибен буквар

модел хиляда осемстотин и четирийсе.


Тъй както малките деца разлистват

и почват със картинките от края,

така и мене днеска ми се иска

за бъдещето да си помечтая.


Защо пък не? – В мечтите няма цензура,

мечтите греят с синкава прозрачност.

А по-добре е да подгониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.


Тогава аз ще имам син,

синът ще бъде двадесетгодишен.


 

НЕ ПРИВИКВАЙ С БОЛКАТА, НАРОДЕ!

Е-поща Печат PDF

Вдигни глава! И от Ада има изход!

 

• Слово на Минчо МИНЧЕВ, председател на ПП „Нова Зора”,

пред делегатите на Третия редовен конгрес, проведен в София на 14 юли 2018 г.

 

Уважаеми делегати на Третия редовен конгрес на ПП “Нова Зора”

Уважаеми гости, приятели и симпатизанти,

дами и господа,

 

Днес е особен ден. В световната история тази дата, 14 юли, е свързана с красивия символ на победата над злото, на разрушаването на неговите устои, на разбиване на решетките и скъсване на тъмничните вериги на роба, на онеправдания, на потиснатия, на оскърбения и унижения. И столетие вече падането на Бастилията се свързва с възторжената надежда на вдъхновяващите принципи за свобода, братство и равенство. А когато три години по-късно пристигащите от Марсилия отряди на френската национална гвардия, тръгнали в защита на отечеството, запяват “Allons enfants de la patrie”, безсмъртните стихове на Роже де Лил сътворяват великото чудо на една нерушима сплав - съединението на порива на сърцето към свобода и извечната памет на кръвта, в която никога не умира любовта към отечеството. И както е казал войводата на българската национално-демократична революция Георги Сава Раковски, тя “превъзходи сичките световни добрини”.

 


От трибуната на този форум аз не искам да премълча своето удовлетворение, да не кажа и гордост, които доколкото имам впечатление през годините, са всъщност и ваши, уважаеми делегати, че този синтез на порива на сърцето към свобода и неумиращата памет на българската кръв, са изписани под главата на нашия национален седмичник, който даде и името на нашата партия. Ведно с това той ни даде и крилете на вдъхновението, и доверието, както и смисъла на волята да служим на своето отечество. И ние вече 28 години правим това, макар да разбираме, че векторът на движението на света е все по-различим в посоката на една сатаносфера, а в нея обитава и народът на България.

За повече от 20 века в човешката история за всеки патриот, за всеки син на своето Отечество, вярата, честта, дълга и любовта бяха понятия и неразрушими приниципи, стоящи над самия живот. Те бяха чудото на онази невероятна сплав, отлята от човешкия порив към достойнство, към род и памет, които съединяваха волята на миналите, настоящите и бъдещите поколения, и превръщаха нацията в един приемствено живеещ организъм, свързан с духа на народностната общност и нейния свят на високи стремления и ценности, на исторически магнетизъм, традиция, религия и семейство.

 

 

Аз няма да изследвам изгубения азимут на този път, но няма как да не отбележа, че сатаносферата е всъщност

квадратурата на кръга на духовната бездна,

ужасното творение на хора, станали земния инструментариум на завършеното и съвършено вселенско зло. Ако тази метафора може да обеме представата ви за хора, поддали се на черния огън на тази стихия. Както би казал Бай Ганю за такива хора, това духовност, любов, съвест, добродетел са бошлаф! Те вървят през живота с критериите и категориите на абсолютните величини: абсолютно безсрамие; абсолютно властолюбие; абсолютна корист; абсолютна пошлост; абсолютна жажда и ненаситност за разрушение!..

Няма да питам срещали ли сте такива хора. Но съм сигурен, че са ви облъчвали откровените и не чак дотам откровени адмирации и проповеди на злото. Вече 28 години правилните пропагандни институти – медиите под контрол, както би казал Ноам Чомски, са превърнати в своеобразни командни центрове и хилядогласни рупори на сатаносферата. Става дума, разбира се, за нашия и на света живот, в който слушаме, че няма нищо свято на този свят; че радостта от живота е във величието и параметрите на разюздаността и греха; че кръвосмешението, гей браковете, Кончита Вурст и евтаназията са върховен израз на свободната воля и само начални стъпала по безкрайната стълба на правата на човека.

След 1989 г. светът навлезе в турбулентния режим на нови исторически изпитания. Приключи „студената война”, но като салют на възторжените очаквания за мир, благоденствие и демокрация загърмяха оръдейните цеви на пустинни бури и нескончаеми мироналагания. На правилното добро му предстоеше да расте в разорана от бомбени килими земя. На Си Ен Ен – да предава на живо героичните мисии за налагане на демокрация, за налагане на справедливост и мир чрез сила.

Картите на една овладяна от англосаксонския хегемонизъм Европа бяха успели да поберат не само идейните сираци на страните от Източния блок, но и лимитрофните трохи от разпадналия се любим продукт на Антантата, наричан за дълги години Югославия. Оказа се, че няма милост и не може да има изключение дори за политическите акробати на запад от Драгоман, в организирания и направляван хаос. Привидно животът предявяваше позакъснелите сметки на едно дълго историческо преяждане за наша българска сметка, но ние в „Нова Зора” разбирахме, че битката на сърбите за Косово е всъщност авангардното сражение на задаващата се тотална война срещу националните държави, славянството, православието, Русия и разбира се, нас като част от този славянски свят. Въпреки тежкото наследство от историята на двата народа, ние, патриотите от „Зора”, се обявихме в подкрепа на справедливата сръбска кауза.

 


Споменавам всичко това не за да посоча провидчески способности и заслуги със задна дата, а за да подчертая онази приемственост на „Нова Зора” по отношение на чувството за справедливост, което през годините изгради образа ни на

партия на дългата политическа воля.

И ние няма да отстъпим от правдата и истината за живота, за бъдещето на народа и България, на което сме се посветили. Те са наша тревога и отговорност, те са основанието за нашата обществена позиция днес. Те ни дават самочувствието да заявим, че сме партия с геополитическа роля и съзнание, партия на непреклонната любов към всичко българско и родно, партия на социалния идеал и социалната отговорност.

Политиката в България през годините на т. нар. преход не беше нито автентично дясна, нито типологично лява. Тя има обаче един общ белег, който я прави разпознаваема. Тази политика бе антинационална, а още по-точно антибългарска, разбира се, със съответните нюанси за интензивност. Общото, което като червена нишка свързва събитията през тези съдбовни, да не кажа фатални години за бъдещето на нацията и държавата, е удивляващото малодушие и безропотно съгласие на перестроечния и на т. нар. демократичен елит, който прекъсна грандиозния модернизационен процес на България и стана гарант за организирана разруха на достигнатото и генератор на схемите за последвалия невиждан в историята ни като народ безнаказан грабеж.

Рекрутиран от клептократи, майкопродавци и нискочели отцеругатели този, божем, елит се оказа пригоден единствено за задачата да изправи България пред гибелната пропаст на нейния исторически път. Натикването на народа ни, без да се чуе неговата воля, най-напред в НАТО и през 2007 г. в неговата цивилна самоличност – Европейския съюз, оформиха засега безсрочния период на процеси в демографски, в стопански, във военен и дори в ментален аспект, които реално водят до летален изход на хилядолетната българска нация и държавност.

 


България бе заставена да плати неимоверната цена на една икономическа и стопанска разсипия, която като смерч обрули съзидателния труд на цял един народ, дръзнал да се нареди на достойно място сред проспериращите нации със свой значителен дял в съответните сектори на международното разделение на труда. Бяха закрити под натиска на водещите държави в ЕС черната металургия и машиностроенето, съсипани бяха земеделието и преработвателната промишленост; с едно драсване на перото на г-жа Меглена Кунева бе декларирано, че след седем години чужденци ще могат да закупуват българска земя. Над 2300 предприятия, фабрики и заводи просто се изпариха в небитието. Там потънаха и 4 реактора на АЕЦ „Козлодуй”, и над 1 милион работни места.

И зачакахме да цъфнат налъмите.

11 години след осигурената индулгенция на съсипателите на Отечеството ни народът ни все по-ясно разбира, че след толкова страшна загуба на кръв от демографски и стопански ампутации, България не може да възстанови своето икономическо и национално здраве с производства на ишлеме, с гастарбайтерски преводи, под упойката на кохезионния морфин на т. нар. европейски програми. Държава, в която 71 % от БВП се формира от сферата на услугите, включително и алкохолния и секс туризъм, не може да осигури достойно бъдеще за народа си. На България й е необходим нов национален проект и нов исторически път.


Уважаеми делегати и гости,

Третият редовен конгрес на партия „Нова Зора” не е конгрес на алармисти. Никой в тази зала не крещи „караул!”. Но повече от ясно е, струва ми се, че Отечеството е в опасност.

 

 

Някой би казал, че ни е лесно, защото нищо от нас не зависи. И ще бъде грешка. Зависи, драги приятели! Защото вече не сме малко. Привърши се с пиянството на този народ, отрезвяха и несретниците от фургоните за берачи на ягоди, портокали и мандарини. Освестиха се и миячите на чинии, и шофьорите, спящи по кръстопътища и паркинги на солидарна и социална Европа. Изпаряват се миражите за преуспяващото европейско бъдеще на България. Обещаваха ни свободно движение, Шенген и тути-кванти, ваканции на Канарските острови и европейски рай, по-сиропиран и по-чувствен дори и от мохамеданския. А се получи така, че днес пред нас стои с цялата си строгост и шаячна правда главният въпрос: как да спасим от изчезване народа си? Как да съхраним държавата на българите? Как да мобилизираме и малкото силица, останала в народа ни, да я концентрираме в мощен импулс към небеса, звезди и богове и да извикаме, че ще се борим за България! Че ръцете си ще превърнем на чукове, главите си на бомби, но тази земя, отредена ни за дом, хляб и гроб ще остане българска земя, че няма да позволим тя да бъде превърната в утаител на мътната бежанска вълна – платена, преднамерена и открито антибългарска. Че е неизтребим българският корен, че ядрото, волята и огънят на българския патриотизъм е в неизтощимите дебри на българския дух. И че този дух, събрал воплите и клетвите на нашите предци, ни нашепва отговорността за

главния смисъл на живота ни – спасението на България!

Това е главната политическа задача, която стои пред всички нас: спасението на народа и неговата държава! Защото ако имаме народ, можем да имаме и държава. Ако имаме държава, можем да се борим тя да бъде социална и правова, справедлива и честна, единна и непоколебима за правата и задълженията, според българските закони, на всички граждани и етноси, деца на тая земя, пропищяла от робства, лъжи, раздори и безпътици.

 


Уважаеми делегати и гости,

днес ядрото на смисъла на глобалния проект на Запада е да бъдат торпилирани извечните основания на битието, на народностния живот, на традициите и принципите на човешкото съществуване. Страшна сила стои срещу нас, а ние, немили и недраги, с едните голи сърца, сме се събрали, за да защитаваме разпиляното българско семе. Централи и институти, личности, авторитети и институции говорят открито с езика на Малтус и Менгеле за излишните девет-десети от човечеството, които само консумират и без това ограничените ресурси на Земята, които не творят история и култура, а само възпроизвеждат своята безполезност. Организирани в национални държави, тези унтерменшени се чувстват защитени от действащите принципи на международното право, от остарелите морални основания и традициите на хилядолетията. Как смеят!

На разбрания и толкова би му стигнало, за да се досети, че не са случайни атаките тъкмо срещу тези принципи и културни достояния на историята. След 30-годишната война, с Вестфалския мир през 1648 г., са приети принципите на международното право. За основно благо на нацията и държавата са прогласени националният суверенитет и незаобиколимостта на националните интереси. Днес именно тези принципи се обявяват за второстепенни, и се подменят с фалшивата същност на пропагандни понятия като демокрация и права на човека. От края на 20 век и вече второ десетилетие в 21-ви век светът живее като зашеметен заради безотговорните аргументи на силния, с които се ограничава доскоро неотнимаемото право на всяка окончателно формирала се държава сама да определя националния си интерес. В международното право това е принцип за ненамеса във вътрешните работи.

Светът бе превърнат в село без кучета, а това означава, че обстоятелствата са против нас. От Косово до Крим и Каталуния, от Афганистан през Ирак, Ливан, Палестина и Сирия шестват като чума единствено аргументите на силата, на двойния стандарт, а безнаказаността и арогантността са станали тъждествени. Слабият винаги е бит, и малкият винаги е беззащитен. Америка винаги е права, защото тя не може да сгреши. Защото неправилното е нещо, което е извършил някой друг. Ако САЩ извършат същото, то е правилно и не подлежи на обструкции. На мошеника е невъзможно да кажеш мошеник, защото ще обидиш Моше, а той ще те заклейми като популист, националист и антисемит!..

Медиите под контрол само пудрят и разкрасяват лика на тази отблъскваща действителност и като хилядогласни рупори на непререкаемото право на силния обявяват кое е добро, кое е лошо, кои са държавите, партиите, политическите личности и лидери изгои, популисти, националисти или комунисти, които трябва да бъдат заклеймявани. Това още веднъж потвърждава, че не само обстоятелствата, но и опасностите са много и съпротивата няма да е малка.

Уважаеми делегати и гости,

искам да обърна вниманието ви и на един знаменателен факт: всичко изречено за отблъскващата действителност на нашето време, е утвърждавано като последна инстанция на истината, на привидната добронамереност, на уж честната дума.

Но нали е казано,

волът рие и го хвърля на гърба си.

В края на краищата се стигна дотам, че цял един народ осъзнава, че совите не са това, което са! Оказва се, че войната не е мир, че свободата не е робство, и че две и две винаги прави четири, че адът си е ад, а раят още никой не го е виждал и може би няма да го види.

На привидността, в която живеем, и в която настоятелно ни препоръчват да вярваме, трябва да бъде сложен край. Трябва да върнем смисъла на думите и именно това е длъжността и на този партиен форум. Защото налице е абсолютно господство над реалността и е нетърпимо да живеем под лозунги и думи, които прикриват целта на занятието, както казваше в казармата старшината на ротата. Ще бъда кратък: под лозунга за самоопределение бе разпаднат Съветският съюз; под лозунга за укрепване на европейската сигурност границите на НАТО се преместиха до границите на Русия; под лозунга за раздържавяване, и в Русия, и у нас, се постигна източването на националните богатства в чужбина; лозунгът за свобода на информацията осигури прехвърлянето на руските вестници и медии в ръцете на лица с повече от едно гражданство. И у нас стана същото – спомнете си кой издаваше „Труд” и „24 часа”, да не изреждам списъка на телевизиите. Под лозунга за плурализъм на мненията адептите на Джордж Сорос в Министерството на образованието низвергнаха и Дядо Вазов, и Ботев и „Балканджи Йово”. Както написа в една своя статия юристът Атанас Семов, Балканджи Йово се оказа страшен за националните предатели. Но не по-малко страшни внезапно се оказаха и Бенковски, и Кочо Чистеменски, и Спас Гинев, и Баба Тонка дори, за които в учебниците няма да намерите и дума. Батак стана „мит”, а великият и саможертвен Април от 1876 г – махленска свада. Научихме също, че Левски е масон, че Ботев е хаймана, че Каравелов е сръбски агент!.. А символът на предателството в българската история - поп Кръстьо, се оказа невинен! Цял инициативен комитет някъде в Ловеч бе създаден за очистване на неговия образ. И само заради едната възможна правда ли? Не, сметката е е по-тънка и е друга. Приеме ли се оправдаването на главния предател, значи ще бъдат оправдани и всички други предателства. А тяхното име за последните 28 години е легион. Ето с това не може да се примири и няма никога да се примири „Нова Зора”!

 


Днес е времето да кажем, че няма да се съгласим да ни модернизират и демократизират чрез технологията на отродителството. Няма да се примирим българските деца да разучават уроци по магии, а Дядо Вазов, който в полето на нетленното е сътворил България, да се скита немил-недраг и оскърбен низ превърнатите в пустиня българска памет и свяст. Затова и казваме с неговите думи:

Стресни се, племе закъсняло!

Взеха ти хляба и поминъка, прокудиха и децата ти, останеш ли без памет, свършен си като народ. Не привиквай с болката, народе! Въставай, когато те унижават! Не вярвай в поцелуйковщината и сладките-медени! Мисли! Търси смисъла и не се предоверявай! Вчера ти пробутаха Истанбулската конвенция. Представиха ти я като добродетелна мома, която трябва да бъде защитена. Правата на жените санким, никакви джендър-мендъри и ала-бала шикалка, няма сватба никаква!..

Пътят към ада винаги е бил постилан с добри намерения.

Крайно време е да се разбере, че в европейското обединение, в което ни набутаха като стадо в кошара, човекът е възприеман единствено като средство. Че ЕС е създаден с едничката цел да бъде концентриран финансово-промишленият капитал, да бъдат заздравени неговите позиции в конкурентната вътрешномеждувидова борба. Крайната цел е да бъде увековечено господството на същия този капитал над труда. И над хората на труда!

Европейският съюз може да бъде представян и като красива измислица, и като осъществена за някои мечта на социалното общежитие. Но истината е, че той е клуб на богатите, които винаги ще бранят домогванията на бедните до собствената им трапеза, ще измислят все нови и нови критерии да ги държат настрана. Откакто свят светува никой не обича бедните роднини, а бедните приятели – още по-малко.

Днес европейският капитал е в особено положение. Той се намира между наковалнята на американската икономическа доктрина и тежкия чук на китайската производствена хегемония. Глупак и наивник би бил всеки, който все още вярва, че Европа, с бекграунда на своя исторически нагон и отношение към „овцекрадците от средното течение на Дунав” може да се втурне в спасителни хуманитарни акции, че и във възраждане на погубени от самата нея икономики, подобно на българската. Главната нейна грижа е да осигури на своя капитал и своите капиталисти безпроблемен единен пазар, мобилна и послушна работна сила, удобно социално разнообразие между регионите, което от своя страна да осигурява необходимата и удобна възможност за противопоставяне на интересите на работници и професии. Да не би израз на нещо друго да е т. нар. план Макрон за елиминиране на автомобилните превозвачи от страните в Източна Европа за сметка на френските и автомобилните компании от Стара Европа? Морално ли е това? Не е. Справедливо ли е? Не е. Протестираме ли срещу това – протестираме. Можем ли обаче нещо да направим в Европейския парламент, където България изпраща общо квота от „х” депутати, при това разделени в няколко противостоящи си партии? Не, не можем!

Колкото и тежки социални и национални последици да имат решенията на ЕС, те не могат да бъдат атакувани в Европарламента по простичката причина, че те не са приемани в него. Те са защитени веднъж чрез липсата на чуваемост, и втори път – винаги с осигуреното алиби на съществуващата евроконструкция. Значи парламентаризмът е заобиколен два пъти. Веднъж – на национално, и втори път – на европейско равнище. Трябва да признаем достойнствата и конструкторската мощ на клуба на старите колонизаторски държави. Отвън и отдалеч сградата на ЕС изглежда като някакъв лъскав дворец от царството на социалната държава. Но зад тази фасада безхлебникът от Източна Европа може да открие само студеното безчувствие на надзирателя-бюргер към унтерменшените, които си мислят, че и те са хора. Ако някой иска да онагледи нарисуваната от мен картина с образ, нека да намери снимката на позабравения вече еврокомисар г-н Ферхойген. Не е реч за това, че той изглеждаше тогава, сякаш е целувал печка. Реч е, че и преди 15 години той гледаше на България като на централноафриканска република, в каквато всъщност ни превърнаха. Той знаеше предопределеното българско бъдеще и можеше да си позволи презрително да ни се надсмива в очите.

Ето с това „Нова Зора” не може да се примири. И няма да се примири никога. Нашата формула на надеждата остава същата – Единен народен фронт! През 2009 г. беше „национален” и бяхме добавили към това стряскащо име и уточнението „за спасение на Отечеството”. Днес във властта битува един епигонстващ Национален фронт за спасение на България. Съществува, колкото да подмени смисъла на думите и да размени указателните табели по пътя на българския патриотизъм. Не дискотеките от децибели, г-н Симеонов, България трябва да бъде спасявана днес!

Уважаеми др. Зафиров,

„Нова Зора” е член на коалицията, която отначало беше „за България”, после стана „БСП лява България”, а сега е просто „БСП за България”. Но както се казва, като дялан камък сме били винаги и всякога, щом е реч за Отечеството. Нито лявото ни е чуждо, нито патриотизмът. Чуват се различни нашепвания срещу „Нова Зора”, злостни и нискочели подмятания, подгрявани през годините от една отложена жажда за мъст. Хора, които нямат право на това, задават въпроса колко дивизии има Папата, в смисъл, как в сложните условия на преднамерена изолация, премълчаване и отсъствие на финансов ресурс сме успели да спастрим някакви рехави партийни структури! Пълно недомислие е да бъде задаван подобен въпрос, и то от хора, които нямат заслуги за структурите на БСП. Дори напротив! Тези структури са онаследени и са дело на едни други поколения, които знаеха какво е чест, какво е достойнство, какво е отговорност пред бъдещето на народа. Поклон пред саможертвата, пред труда и съзидателната мощ на тези хора. Днес много от имената им са изтрити, други забравени и трети - оплюти. Не обаче и от нас! Те са нашият пример за свяст и любов към родината. Предайте това на г-жа Нинова и на другарите от Изпълнителното бюро и от Националния съвет.

Ядрената мощ на „Нова Зора” не е в самочувствието или самомнението на един Минчо Минчев, който сега стои пред тази препълнена зала и говори от името на цяла една партия и говори за потребността от всеобща национална кауза. Говори за императивите на неизтребимата социална идея, въплътена в неугасимия дух на българския патриотизъм. Да, аз съм говорил и говоря за основанията на един Единен народен фронт, който иска да избави България от волтовата дъга на наближаващия геополитически сблъсък, от гибелното пребиваване на народа ни в един съюз, чиято цивилизационна мелница набира все по-опасни обороти. Сега заявяваме отговорно: все още има време. Все още историята не е притворила докрай своите порти. И е престъпление да не ни стряска бързината, с която изтича пясъкът в часовника на историческото време за България и българите.

Нашата програма е кратка.

Само три точки, след изпълнението на които можем да се заемем и с решаване на главната политическа задача, за която говорих.

Първа точка от програмата на Единния народен фронт е България да заяви, че напуска кресливия русофобски клуб, който я ситуира като фронтова държава с Русия. Нито историята, нито паметта и чувствата, нито волята на народа ни предполагат българи да маршируват в третия колективен поход на Запада срещу своята освободителка Русия.

Нашата втора точка е Единният народен фронт да застави държавното ръководство на Република България да направи необходимите според международното право постъпки за напускане на военната организация на НАТО и за денонсиране на подписа на България в решението на ЕС за прилагане на икономически санкции срещу Русия.

Третата точка на Единния народен фронт е всъщност синтез на предходните две: европейският път на България е немислим по пътя на конфронтацията с Русия!

 


Това са задължителните и предварителни условия, след изпълнението на които може да се заемем с главната политическа задача: съхраняването на народа ни от изтребление и унищожаване на неговата държавност.

Някой би казал, че тези три условия са като три указателни табели по пътя за ада. Няма да споря с него. Важното е да се осъзнае, че това е единственият път. Спасение поединично е немислимо. Няма друг път и всички пътища водят натам. И този път минава през ада. И този път е тежък и труден, но ако сме решителни, ако сме умни и единни, можем все пак да намерим

изход през пламъците на горящите катрани.

Уважаеми делегати и гости на 3-тия редовен конгрес на партия „Нова Зора”,

това е светлинката, която съзрях в тунела на непрогледната българска нощ. Аз разбирам, че за някои тя е като светлините на идващия насреща влак. Аз самият съм карал влак и знам какво се вижда от кабината на локомотивния машинист и няма да ви разказвам какво съм разчитал в очите на самоубийците, налягали на релсите пред мен.

И все пак чудеса стават. Както отбелязах вече, днес е 14 юли. Особен ден. Но не заради мача довечера и не заради финала на Световното по футбол утре става дума. Реч е за света след утре! В Хелзинки се срещат президентът Тръмп и президентът Владимир Владимирович Путин. Поемете си дъх. Знам, че всички ще го направят, не само в тази зала. Цяла България ще затаи дъх! По света – също. Изход ще има! Неочаквано радикален може би за мнозина повратливи демократизатори. Имаме ли основание за оптимизъм?

Нашите клепто-криминални управници имаха глупостта съвсем наскоро да поставят съдбата на Отечеството и на народа ни в опасна близост с волтовата дъга на руския военно-политически гняв. Приеха ролята на мюре за държавите и народите от Западните Балкани, но в гранични времена като тези едва ли някой може да излъже Русия, когато става дума за военни диспозиции.

Нашите управници поддържаха и санкциите срещу нея. Бъркаха на мечката в ушите, дори в благодарните дни на 140-годишнината от Освобождението на България, платено с руска кръв и православна самопожертвувателност. Не искам да изреждам греховете на всички. На тях и сега не им е лесно. По разбираеми причини няма да обяснявам пред тази зала технологията на т. нар. кремълски часовник. Западните покровители и суфльори на нашия, о Боже, управленски елит отдавна са усвоили тази технология като как се навива часовникът, за да работи. Сигурно се досещате, че боли. Може би боли дори нетърпимо. Сибирски са навярно размерите на такава болка. И са съизмерими само с руското търпение. И с руския гняв!

Молете се за България и работете за нея, драги приятели!

Докато има Русия, ще има и България! В това е моята увереност.

Докато има България, ще има и надежда за спасение.

Кой беше казал, че Господ е българин!

Слава на Господа, нашия Бог Иисус Христос!

Слава на България!

Слава на българския народ!

Амин!


Видео: Политически доклад на Минчо Минчев пред Третия редовен конгрес

 


Страница 3 от 222