Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДА СМЪКНЕМ БУРКАТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕМИДА!

Е-поща Печат PDF

Повод за настоящия коментар е Определение № 2036 на Административен съд – София-град, Трето отделение 16 състав, от 08.04.2016 г. по адм. дело № 2101 по описа за 2016 г., достъпно на електронната страница на съда.

С въпросното определение се отменя Заповед №13/04.02.2016 г. на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), с която е прекратено производството по преписка № 7095/21.05.2012 г. по описа на ДАБЧ и е отказано издаването на удостоверение за български произход на Нурджихан Гюнери (Н. Г.), родена в Добрич на 31.05.1949 г., изселила се с родителите си в Турция през 1971 г. при условията на Спогодбата между България и Турция за изселване от 1969 г. Не бихме се занимавали с този случай, ако от страна на турската гражданка не бе проявен недопустим тепегьозлък, обиден за всеки българин и български гражданин, считащ България за своя родина, от една страна, и ако българските съдебни органи, ангажирани с този случай, не бяха проявили недопустимо системно неумение да вникват в смисъла и целите, заложени в правните текстове, с които боравят, както и непростимата липса на правна и елементарна логика при опита да мотивират своите изводи, от друга страна.

За какво иде реч?

 

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

Е-поща Печат PDF

„Историческата” среща на върха ЕС-Западни Балкани в София

Скромните резултати от европейската седянка на върха ЕС-Западни Балкани, провела се в София на 16-17 май 2018 г., не попречиха на пиарите да я нарекат историческа. Ако се погледне по-нашироко, всяко събитие, случило се в определен исторически отрязък от време, може да се нарече историческо. Но само събития, които са променили или са определили хода на историческия процес, съдбите на планетата, отделни континенти, държави и нации, могат да се наричат исторически.

 

От тази гледна точка срещата в София е най-обикновен форум. Въпреки че според пиарите България се е справила блестящо с организацията на това мероприятие.

Същото мислят и „присъдружните” на правителството политолози, социолози и „политически коректни” медии и журналисти. А предварително формулираните от управляващите цели – балкански, европейски и български, са били постигнати.

Първо, защото в София се изсипаха лидерите на 27 от 28-те страни членки на ЕС (испанският премиер Мариано Рахой дойде само да каже, че няма да участва), плюс председателите на ЕК и Европейския съвет (Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск), еврокомисари като Федерика Могерини, президенти или премиери на 6-те страни от Западните Балкани: Албания, Косово, Македония, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.

Второ, защото на една маса седнаха и дори си стиснаха ръцете сръбският президент Александър Вучич и премиерът на Косово Хашим Тачи.

Трето, защото Гърция и Македония дадоха вид, че са на път да се споразумеят за името на републиката край Вардара. Премиерите на двете държави Алексис Ципрас и Зоран Заев загадъчно подхвърлиха, че са се разбрали, но трябва да убедят и обществеността и опозицията в своите страни.

Българският вицепремиер Красимир Каракачанов открехна завесата, като каза, че името, за което са се договорили Ципрас и Заев, е Република Илинденска Македония, или съкратено РИМ. Остава с този „исторически” компромис да се примирят и техните народи. Опозицията в Гърция отхвърли и това име, но кой знае? „Париж си заслужава една литургия”, казал кралят на Навара, хугенотът Анри Четвърти, когато за да седне на трона на френските крале, трябвало да присъства на католическа меса и да приеме католицизма... Политиката е поле на компромисите и осъществяване на възможното. А на Балканите компромисите се приемат по-трудно откъдето и да било другаде.

Четвърто, покрай загрижеността от кървавите стълкновения между израелските военни и палестинците, протестиращи срещу преместването на американското посолство в Ерусалим (което е равнозначно на обявяването му за столица на Израел), както и от покачването на напрежението в Близкия изток като следствие от решението на Доналд Тръмп да оттегли САЩ от ядреното споразумение с Иран и да възобнови американските санкции срещу Техеран, в София се говореше и за европейските перспективи на страните от Западните Балкани. А така също и за еманципирането на ЕС от САЩ. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск индиректно причисли Тръмп към враговете на ЕС. Дори му благодари, че е освободил европейците от илюзиите. Веднага след срещата в София канцлерът на Германия Ангела Меркел си стегна куфарите за Пекин, а преди това се срещна с Владимир Путин. На Тръмп бе показано, че Европа може да диша и без САЩ.

Що се отнася до евроинтеграцията на страните от Западните Балкани, срещата в София не ги приближи до ЕС. Поне никой не им обеща членство в ЕС в конкретни и ускорени срокове. Лидерите на Европа просто използваха случая да им напомнят, че има да извървят дълъг път, преди да се сдобият със свои еврокомисари. И че това минава през реформирането на собствените им системи на правосъдие и правоналагане, през справянето с корупцията и организираната престъпност, членството в НАТО, покриването на европейските критерии за демокрация и човешки права и свободи, и през решаването на споровете със съседите...

В приетата Заключителна декларация се казва че:

ЕС приветства споделената ангажираност на партньорите от Западните Балкани с европейските ценности и принципи, както и с визията за силна, стабилна и обединена Европа, основана на общите исторически, културни и географски връзки и взаимни интереси в областта на политиката, сигурността и икономиката;

че ЕС потвърждава отново недвусмислената си подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани, а въз основа на постигнатия досега напредък партньорите от Западните Балкани потвърждават ангажираността си с европейската перспектива като свой категоричен стратегически избор и с активизирането на своите усилия и взаимна подкрепа. Но се изтъква, че надеждността на тези усилия зависи от ясното информиране на обществеността;

че ЕС е решен да укрепи и засили своята ангажираност на всички равнища в подкрепа на политическата, икономическата и социалната трансформация на региона, включително чрез засилена помощ, въз основа на постигнатия от партньорите от Западните Балкани съществен напредък в областта на принципите на правовата държава и на социално-икономическите реформи;

че ЕС приветства ангажираността на партньорите от Западните Балкани с върховенството на демокрацията и принципите на правовата държава, по-специално борбата с корупцията и организираната престъпност, доброто управление и зачитането на правата на човека и правата на лицата, принадлежащи към малцинствата. Изтъква се ключовата роля, която играят в процеса на демократизация гражданското общество и независимите медии;

че  ЕС подкрепя ангажимента на партньорите от Западните Балкани да продължат да укрепват добросъседските отношения, регионалната стабилност и взаимното сътрудничество. Това включва по-специално намирането и изпълнението на окончателни, приобщаващи и обвързващи решения на двустранните им спорове, които се коренят в наследството от миналото, и полагането на допълнителни усилия за помирение.

И така, чрез създаването на тесни връзки и възможности в рамките на региона и през насърчаването на благоприятна за пазара и инвестициите среда в Западните Балкани, през обещанието за създаването на нови възможности за младите хора и премахването на всички административни пречки на границите, се стигне до констатацията, че ЕС и партньорите от Западните Балкани имат много общи предизвикателства в областта на сигурността, които изискват координирани индивидуални и колективни действия. Като по-важни от тях се определят дезинформацията и други хибридни дейности, където се препоръчва съвместна борба чрез по-голямо сътрудничество в областта на устойчивостта, кибер сигурността и стратегическата комуникация.

Накрая, в т. 17 на декларацията, се посочва, че ЕС и партньорите от Западните Балкани са съгласни с изложените принципи, препоръки и изисквания.

Но и да не съгласни, все тая. Някога НЛО пееха: „Стой си, Стойчо, във България, майната й на Швейцария!” Дали пък не е по-добре?.. Щото на бюрократите от Брюксел трябва непременно да се прочете написаното от Ботев в „Моята молитва”: „Не ти, който учиш роба да търпи и да се моли,

и храниш го дор до гроба, само със надежди голи..”

За всеки случай бе приета и „Приоритетна програма от София”, която няма да публикуваме поради нейния фундаментален характер!

Все пак България като домакин на срещата, изкяри нещо от себе си: западняците научиха къде се намира страната ни на географската и политическата карта на света и вече няма да я смятат за страна от Африка. Най-много да решат, че е страна от Западните Балкани. Покойният Тодор Колев разказваше как като културен аташе в Канада някакъв чернокож го запитал откъде е. Като чул отговора „От България”, негърът рекъл: „И ние сме от Африка”.

Но ето че пак се появиха завистници, които поставят под въпрос дипломатическите успeхи на Бойко Борисов и неговото правителство. Не Корнелия Нинова, а Симеон Дянков, бившият министър на финансите в кабинета „Борисов-1”, каза по БНР на 18 май, че срещата на върха „ЕС-Западни Балкани” била успешна не от общоевропейска, а само от гледна точка на двустранните ни отношения с държавите от Западните Балкани. Нещо повече, била стъпка назад, защото вече не се говорело, че те вървят към европейско присъединяване, а да им се даде перспектива в бъдеще те да се присъединят към Европа. В ЕС доминирали външните теми като Иран и Корея, а вътре в съюза, заради Брекзит, нямало предишното обединение. Темата за разширяването не стояла на дневен ред поне за основните политици в Европа.

Германският вестник „Ханделсблат” пък нарече Бойко Борисов „безсилния портиер на Европа”. В смисъл, че се опитвал да вкара в ЕС страните от Западните Балкани, които засега не заслужават тази чест и Брюксел не възнамерява да ги приобщи скоро... докато турският „Миллиет” (18 май) написа: „В последния ден на срещата на върха ЕС-Западни Балкани – остра реакция срещу Тръмп”.

Хей, завистници, само това ли видяхте от София!

А за острова на стабилността на Балканите не сте ли чували? Ами за „Ангела Меркел на Балканите”, както нарече Бойко Борисов албанския колега Еди Рама?!

Разбира се, и след софийския форум България ще си останем най-бедната страна в ЕС, докато там бъде приета някоя „по-осиромашена”, както казват братята македонци. По-бедни сме от над половината страни от Западните Балкани, които ще водим към Европа. А по критерия „свобода на медиите” сме на 119-о място в класацията на „Репортери без граница”. Цифрата 119 беше спомената и по повод това, че Прокуратурата е погнала двама квестори на КТБ за безстопанственост, довела до загубата на 1 млн. лв. Сравнени с милиардите, откраднати от КТБ, това са джобни пари, но за да изкара толкова пари една наша медицинска сестра трябва да работи 119 години. „Имайки предвид, че средната възраст на нашите медсестри е 53 години, остава им да работят още 84 години”, заключава авторът на материала, който коментира поредния скандал с източването на КТБ. Това положение ще остане актуално и след евентуална повторна среща ЕС-Турция у нас до края на българското председателство на Съвета на ЕС. А така също и след евентуалната ратификация от 44-ото НС на Истанбулската конвенция.

Няма да видят светлина в тунела и българските превозвачи, протестиращи срещу „Закона Макрон”. Париж и Берлин вече заявиха, че хигиенните навици на българските шофьори били неприемливи. Добре е поне, че Борисов се отърси от някои евроилюзии, поради което реши да рестартира проекта АЕЦ „Белене”. Предстои НС да отмени мораториума върху изграждането на нови ядрени мощности, за да се ангажира с Втора атомна китайската държавна атомна компания. Иначе „Инерком” на Гинка Върбакова няма да има какво да разпределя, след като купи ЧЕЗ. А България ще се върне в епохата на свещите, караджейките, сърпа и дървеното рало..

Умните се учат от чуждите грешки, глупавите се учат от собствените, а тъпите не се учат от нищо. Те отиват на бунището на историята, затривайки и държави, и народи, ако са управляващи. В някакъв смисъл дори тяхното пропадане става „историческо”...


 

ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА РОМСКОТО ВКЛЮЧВАНЕ ЛИ?!

Е-поща Печат PDF

Десетилетие на ромското включване ли?! Поредният опит за облагодетелстване от чуждото нещастие при евакуацията на хората от с. Александрово (близо до Петолъчката, където гърмяха складове на “Берета трейдинг”) показа какво бъдеще очаква нашата изчезваща нация. След около 50 години ромите ще останат единствените обитатели на тази страна. И след като опоскат, каквото е останало за крадене, ще тръгнат „да освобождават от имот” други народи! Над това трябва да се замислим, когато насърчаваме децата и внуците си да си търсят късмета в чужбина. Не е вярно, че цели народи не могат да изчезнат. Къде са тогава древните египтяни, асирийците, вавилонците, финикийците и картагенците?

 

ОТНОВО ПОДАДЕНА БРАТСКА РЪКА

Е-поща Печат PDF

140 години от установяването на дипломатическите отношения между България и Русия


Русия и признаването на българската независимост (1908-1909 г.)


На 22 септември (стар стил) 1908 г. в старопрестолния град Търново (дн.Велико Търново)  княз Фердинанд провъзгласява независимостта на България. Събитието е наистина епохално, защото слага край на унизителното положение на страната ни като васал на Османската империя., наложено от Великите сили на Берлинския договор от 1878 г.

Търновският акт се посреща с възторг от всички слоеве на българската общественост, независимо от политическата им окраска. Малцина обаче си дават сметка за новите препятствия, пред които се изправя българската дипломация за да уреди юридическо признаване на независимостта, без което нейното обявяване би било нищожен акт.  На първо място това е отрицателното отношение на западните велики сили към станалото събитие. Особено непонятна е позицията на Австро-Унгария, която след като се бе възползвала от волята на България като мюре, което отклонява вниманието на европейската общественост от заграбените от нея две балканскщи територи Босна и Херцеговина, предприема незабавни действия да стовари вината за  нарушението на Берлинския договор единствено върху българската страна.

Останалите  западни велики сили се опитват  да действат „по-дипломатчно“, т. е. по-прикрито.  Нито една от тях не си позволява да се обяви открито против прокламираната независимост на Българското княжество. Този факт е достатъчен сигнал за Високата порта, за  да се откаже тя окончателно от своите намерения за военна инвазия срещу София. Разбира се, не малко за това допринасят съветите и на посланиците на Великобритания и Франция в Цариград в началото  на октомври 1908 г.

По-друга  е позицията, заета от Русия Тя също не се обявява  открито праотив българската независимост, но решава да се възползва от  акта във Велико Търново и особено от извършената от Австро-Унгария анексия над Боснна и Херцеговина. Русия направо иска прекратяването на Берлинския договор, тъй като според нея той е нарушен в такава степен, че е изпразнен от съдържание. От руската страна е  предявено и искане да бъдат премахнати наложените й още от Парижкия мирен дотговор от 1856 г., санкции, някои от тях препотвърдени и от Берлинския конгрес от 1878 г.

В последна сметка сред европейската дипломация се налога гледището на Великобритания, която излиза  с предложение извършените промени на Балканите през есента на 1908 г. да бъдат разгледани от една нова международна конференция.  Австро-Унория и стоящата зад нея Германия ведна заявяват, че биха се съгласили на такава конференция „само при условие, че на нея няма да се обсъжда проблема за анексията на Босна и Херцеговина“.  При това положение въпросът за свикването на проектирания международен форум става безпредметен и Великобритания се отказа от своето предложение.

Въпросът за международното признаване на акта на българската независимост обаче продължава  да тегне на правителство на демократите, възглавявано от Александър Малинов. То трябваше да намери начин за неговото разрешаване, а  задачата ставаше почти нерешима, тъй като Османската империя, след като бе лишена от възможността за военна инвазия, решава да съботира  новото положение на Българското княжество чрез други средства. За да се съгласи да признае българската независимост Високата порта предявява  пред България една финансова компенсация, възлизаща на астрономическата сума от 500 милиона лева, която при тогавашното финансово състояние на Княжеството  надхвърляше в пъти обема на целия му вътрешен продукт. Този факт идваше да покаже, че Цариград не иска да се откаже по никакъв начин от откъснатите територи в Европейските предели на империята. Правителството на Ал. Малинов отговоря, че това което може да предостави на Високата порта е една сума от 82 милн. лв. Излишно е да се изтъква, че в османската столица  не искат дори и да чуят за подобно предложение. Интересното в случая е, че западните велики сили също преценяват предложения от българската страна размер за недостатъчен и, въпреки че съзвават ограничените финансови възможности на България, отправят съвет на правителството на Ал. Малинов да увеличи сумата.

Единствено Русия не се включва  в общия хор на европейските сили  за притискане на българското правителство. Обратно, тя предприема  свои постъпки за въздействие в Цариград и в крайна сметка заставя Високата порта да намали предявения иск към Българското княжество на 125 млн. лв. Османската империя обаче настоява и за териториални отстъпки.

Разбира се, и тази сума не е по възможностите на българската държава. Тя продължава  да настоява за заявените 82 млн. лв., въпреки че и посочената сума не е по силите. Този факт  е повече от очевиден за западните велики сили, но вместо да реагират на него, те предпочитат да  се скрият зад удобната уж неутрална позиция по отношение на възникналия българо-турския спор.

Отново Русия  е тази, която не стои със скръстени ръце и не гледа сеир...  По своя инициатива тя влиза в двустранни преговори с Османската империя. Преговорите приключват  през март 1909 г. с подписването на съвместен протокол (спораземение), по силата на който е постигнато съгласие за удовлетворяване на исканата от Цариград сума от 125 млн. лв. при положение, че Високата порта се откаже от искането си за териториални отстъпки от българска страна.  Русия дава съгласието си тази сума да се приспадне от военна контрибуция, наложена на Османската империя след поражението в Освободителната война от 1877-1878 г. Султанското правителство приема това предложение и на 6 април 1909 г. е подписан съответен българо-турски протокол,  с който Османската империя признава „новото политическо положение на България“, т. е. нейната независимост.

Същия ден  в Цариград е подписан и българо-руски потокол, по силата на който  на България се предоставя заем в размер на 82 млн. лв, който тя трябваше да изплаща на Русия в продължение на 75 години с лихва от 4,75 % .

Така на  тази мъчителна дипломатическа конвулсия, продължила  от октомври 1908 до началото на април 1909 г. най-сетне е сложен край. Пръв руският император Николай ІІ изпраща  поздравителна телеграма до княз Фердинанд, вече в качеството му на владетел на независима държава. След него последват поздравителни телеграми от  държавни и правителствени лица на останалите на Велики сили и съседните балкански държави.

В съответствие с новото положение на Бълорското княжество, на 21 май 1909 г.  е променен и сатутът на неговите дипломатически представители от дипломатически агенти на пълномощни министри.  Същия дипломатически ранг получават и чуждестранните дипломатически представители в страната. Пръв който вречва  новите си акредитивни пълномощия е руският дипломат Дмитрий Константинович Сементовски-Курило.

Зад парадната страна на тези събития от най-съществено значение  е фактът, че от пролетта на 1909 г. България се превръща в равноправен субект в межуднародните отношения. И това отново, както и нейното освобождение, се дължеше на помощта на  Русия.


 

НЕРАЗРУШИМА КРЕПОСТ НА КИРИЛСКИЯ ДУХ

Е-поща Печат PDF

• 137 години навърши Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”

На 137 години, колкото изпълни и свободна България, е Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” – най-голямата в страната и най-отдавнашният наш културен институт. Идеята за създаването й изказва Михаил Боботинов, софийски учител и главен секретар на новоизбрания Градски съвет, в реч на 4 април 1878 г. „За да цъфти и се развива София, изтъкнал той, нужна е библиотека. Такава градът има – Денкоглуската, но тя  е недостатъчна и може да служи само като основа”.

Губернаторът Пьотр Вл. Алабин и помощникът му Марин Дринов, възприели възторжено казаното, повикали при себе си оратора, стиснали му горещо ръката, а Алабин обявил, че пристъпва немедлено към действие. Тогавашният полицмейстер в София Ал. К. Паул се отзовал на призива за дарения и предоставил 228 тома в 6 раздела. Московското Славянско благотворително общество дарило на бъдещата библиотека икона с образа на Иверската св. Богородица и портретите на императорската фамилия. Къде с парични пожертвувания, къде за сметка на суми от славянски дружества, работата потръгнала. Избрана била временна Библиотечна комисия, изготвен бил устав и на 10 декември 1878 г. библиотеката отворила врати.

 


Страница 201 от 364