Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

9-И МАЙ: БИТКАТА ЗА СМИСЪЛА НА ИСТОРИЯТА И БЪДЕЩЕТО

Е-поща Печат PDF

Доц. Валентин ВацевПак е 9-ти май – дата, която е много удобна като повод за поредното заклеймяване на „хитлеристко-сталинисткия заговор”, довел до неизброими беди за цялото прогресивно (европейско) човечество и за поредната вълна от пошли, медийни социал-либерални разсъждения относно единородието и единосъщието на нацизма и комунизма.

Българският политически елит, разбира се, няма да отбележи този ден – защото „ние вече празнуваме не 9-и май – деня на азиатското варварство и тоталитаризъм”, а 9-и май, деня на Европа, деня на евроатлантическата благодат, изляла се и над България, в последните 30 години.

До приключването на броя, не научихме дали Паметникът на Съветската армия е оклепан както се полага с черна и червена боя и дали богато не е изрисуван с картинки, свидетелстващи за дълбоката историческа култура на рисуващите – равенства между свастики и петолъчки; вопли „Никога вече СССР” , „Смърт на куманизите” и други белези на зрял български европеизъм. Но това, както се казва, е задача безсрочна. И неотменима. Ще поживеем, ще видим! Нищо чудно пък Паметникът на Съветската армия да бъде „прередактиран”, да бъда махната скулптурната група от върха му и на мястото й да се сложи мащабен седмосвещник, например, като целият ансамбъл се обяви за мемориал на българския холокост – такава идея сигурно би намерила подръжници не само в София.

На самия 9-ти май българското общество, естествено ще съпреживява протуберансите на светлината от епохалното посещение на Светия отец Франциск I – една паднала внезапно като манна небесна индулгенция, дошла да отклони вниманието от поредните истерични политико-управленски скандали. Най-вероятно е в този ден българинът да се тревожи за общоевропейските проблеми: Няма да позволим Европа на две скорости! И шоколад – като в Брюксел и Берлин!..

 

 

Сиреч, колониалното щастие на европейска България няма да бъде помрачено от философско-исторически размисли за смисъла на датата 9-ти май, макар че териториалните ни очертания са пряко свързани с този победен ден. И наистина – пей сърце! - Колко грижи отпадат, след като си вече европеец!

А тази година датата 9-ти май е някак нееднозначна сложна. Последната кръгла годишнина на Великата победа беше през 2015 година. Тогава „имперско-патриотичният лагер” в Русия беше в политически подем и отбеляза по повод тази дата една съществена и важна морално-идеологическа победа – Крим е наш!. Здравите олигархични сили на върха в Русия обаче подцениха тази дата, за втори път след 2005г., въпреки че се възползваха и от развоя в Сирия. Те не се постараха да я обезопасят идеологически и бяха поставени натясно – властта в Русия беше принудена да се облече в имперски одеяния. Иначе проблемът с Донбас и Луганск само бих разширил и без това широкия процеп, делящ власт и общество.

Истината е, че днес между 70 и 80 процента от т. нар. обикновени хора в Руската федерация отказват да заклеймят Сталин. Заклеймяват го другите 20 процента - и те са тези, които са на власт, или са около властта, подкрепят я, одобряват я и се съгласяват с нея. Те са тези, които чрез устата на министъра на културата не разрешиха в Деня на победата в Москва да бъдат окачени десетина портрета на Сталин. Макар че – не е ли странно – на тези 20 или по-малко процента, които днес са на власт в Русия, хилядите и хилядите паметници на Ленин из цялата страна не им пречат.

Може пък тук да има роля и смътното усещане в днешния елит за това кой е европеец и кой азиат. Дворянинът с многоезично елитно–гимназиално образование (и с латински, и с френски, и с немски езици) Владимир Улянов - Ленин, който пътува из Европа – Париж, Берлин, Стокхолм, Женева, Капри, конспирира, но и конспектира Хегел – от една страна; а от друга – дивият тифлиски азиат, учил-недоучил, почти безезиков семинарист, православно-болшевишки мелез, чиято най-далечна точка на пътуване е Туруханск, и който не конспектира западноевропейски философи, а се е занимава освен с банално кавказко разбойничество, но и с изграждане на социализъм в една отделно взета страна!

Ясно е кой е лош, но само толкова – и значи търпим, и кой е не лош, а просто сатанински зъл и емблематично омразен. Между Ленин и Сталин минава линията, деляща Запада от Изтока – същата онази линия, минаваща по оградата на парка и двореца на Метерних в Шьонбрун (Виена). На Изток от нея – според Метерних – започва Азия, а на Запад – е, разбира се, благословена Европа.

Всичко това беше вече ясно още около 60-ата годишнина на датата. А сега вече наближава 75-ата годишнина на 9-ти май и властта този път може би няма да разреши да я вкарват в морални колизии. А тя, колизията е само една: като сте срещу Сталин, как тъй празнувате 9-и май? Каква победа без Сталин?

Този път властта, може би, се е подготвила по-добре. Военният парад по принцип казва много, въпреки някои волни интерпретации в историографията и във философията на историята. Надяваме се, да са работили за този ден умни хора, които в Русия винаги са били много – специалисти, методолози на социалното управление, стратези на политическата технология и пр.

Защото ситуацията във висша степен е сложна. Но в условията на все по-затягани санкции от Запада, днешното ръководство на Русия има привилегията на по-ясни трактовки за техните цели и едва ли като преди 10 години ще се стреми да забрави разликата между 8-ми и 9-ти май. Държавните празници по принцип принадлежат на държавата, и макар, че тя самата да принадлежи на елита си, мнението на народа трябва да се отчита. А той няма нагласата да преосмисля Победата. Одобрението на политиката на Сталин и неговата роля като ръководител в изграждането на СССР и на победата, надмина вече 70%. Така че каква ти победа без Сталин!...

 


Днес е ясно, че Победата не подлежи на преформулиране. След Крим, след Украйна на Порошенко, а нищо чудно и след Зеленски, след по-затягащите се обръчи от натовски бази е неразумно Русия да не извежда историческата легитимност на властта и своето право на велика сила извън победата на 9-ти май 1945г., колкото и от това да следват за нея всякакви неудобства.

Всенародно, цялостно, съборно празнуване на 9-и май, като истинска сакрална дата, е възможно само в условията на единство (макар и с много условности) между народ и държавен елит. Днес това е трудно, но се налага. Днес руският народ, продължава да празнува 9-и май с цялата утвърдена досега сакралност на Победата. Част от държавния елит на Русия обаче, като истински наследник на описания от Толстой в първата глава на „Война и мир” елит, е един истински и съвършен колективен европеец и демократ, разбира се. Ритуално и формално огромна част от руският елит отбелязва 9-и май, а от сърце истински му се иска да празнува 8-ми май – „заедно с цивилизована и просветена Европа“. Там му е сърцето, където са впрочем и капиталите му – в Европа и отвъд Атлантика!

И това е така, защото макар и неформално, днес е реабилитиран ген. Власов! Реабилитирана е по същество Власовщината. А Солженицин е влязъл в ученическите читанки! Гулаг, с всичките страхотии, верни и неверни, пренсатройва ума и сърцата на децата на Русия, за да ги напъти към „разкошествата на Европейския Цивилизационен Рай“.

И по повод този „европейски рай“ сме длъжни да си спомним, че Втората световна война съвсем превратно днес се представя като събитие, при което злите извънземни нацисти брутално изнасилват добродетелната дама Европа. Всъщност истината е малко по-друга – и много по-грозна. Втората световна война беше в своята смислова основа война между цялата континентална Европа, възглавявана от нацистка Германия и Русия във формата на СССР. В тази ситуация Европа не просто работеше за Германия, но се явяваше в тази война като единна нова европейска империя, осъществяваща чрез агресията на германския нацизъм единен геополитически Drang nach Osten. Хитлеровата държава не случайно беше наричана Трети райх. Интересно защо никой не пита кой е първият райх? Отговорът е прост и ясен – под първи Райх всички са имали предвид обединена Европа на Карл Велики! Учудваме ли се защо днес Европа така някак истерично - макар и подсъзнателно - очаква от Русия покаяние за победата в тази война?

Струва си да си спомним и обръщението на министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил от октомври 1942 година: „Всичките ми помисли са обърнати преди всичко към Европа... Би било страшна катастрофа, ако руското варварство (в този момент Чърчил и Сталин са съюзници, б.а.) би унищожило културата и независимостта на древните европейски държави... Макар че е трудно да се говори за това сега, аз вярвам, че европейското семейство на народите може да действа като единен фронт, като единно цяло... Аз обръщам своя взор към създаването на обединена Европа”.

И ако не е очевидно, че русофобията е изначално заложена в европейския културен проект, да чуем министъра по въпросите на източните територии на Германия Алфред Розенберг от 20 юни 1941 година (до часа на нападението срещу Съветския съюз има по-малко от 48 часа, между Русия и Германия има сключен пакт за ненападение): „Ние искаме да решим не само временния болшевишки проблем, но също и проблема, който излиза извън рамките на това временно явление – а именно изначалната същност на Европейските исторически сили. Войната има за цел да огради и едновременно да разпростре далеч на Изток същността на Европа...”.

Тук Розенберг – както впрочем и Хитлер, за което има многобройни цитати, които сега ще прескочим - са Истинни Европейци. Те осъзнават, че болшевишкият проблем, т.е. комунизмът, съветският строй и т.н., и т.н. са временни. Основната задача е да се разпростре Европа до Урал, а Русия да се изхвърли зад Урал.

И затова всички идеологически трактовки на Великата война са повърхностни. Това беше война не на „комунизма” с „фашизма”, не на „болшевишзма” с „нацизма”, и не война на две неразличими по същността си тоталитарни държави, а Свещена война на две цивилизации! В тази война победи, за доброто на цялото човечество, славяно-гръко-православната цивилизация; въпросът не беше нито политически, нито идеологически, а геополитически и цивилизационен.

Битката - завършила с победа за Цивилизацията - беше за Смисъла на Историята: на 20-и век, а и на всички бъдещи векове след него. А това не е чуждо и безинтересно нито на автора, нито на всеки смислен българин.

И ако тази Победа (възпроизвеждана ежегодно с празниците си) вече не работи, ще е необходима друга - и ако трябва, може би военна. Така е, историята се движи от война до война, от победа до победа, от Смисъл към Смисъл!..

Защото войната е майка на всички неща.

И разбира се, и на Смисъла!


 

2 ЮНИ - ДЕН НА БОТЕВ И ПАДНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Текстът на Н. Г. Данчов, който предлагаме, е публикуван на 2 юни 1940 г. във в. “Зора”. Негов автор е Никола Данчов, български писател и лексикограф, син на художника Георги Данчов, по прякор Зографина, и брат на Иван Данчов. Завършва славянска филология в Софийския университет, специализира в Петербург, Виена и Лозана, работи като учител в София до 1926 г.

 

ХАНОВЕРСКИЯТ ПРОБИВ НА МОСКВА

Е-поща Печат PDF

• ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГР. МОСКВА СЕ ПРЕДСТАВИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УСПЕШНО НА СВЕТОВНИЯ ФОРУМ ЗА ИНДУСТРИАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ

Завърши панаирът в Хановер (25-29.04.2016 г.) считан за най-представителното световно средище на индустриални технологии. Тази година акцентът бе поставен върху енергийната ефективност, леките конструкции и новите материали. Експерти и специалисти имаха възможност да демонстрират новите си технологии, да влезат в директен контакт с нови пазари и инвеститори, да продадат своите продукти и решения. На изложението присъстваха 170 бизнес делегации от цял свят, а броят на посетителите надхвърли 190 хиляди души.

Хановер ни посрещна с леден вятър и температура близка до нулата. И с масовии демонстрации срещу т. нар. споразумение за трансатлантическо партньорство (TTIP). Предният ден в града беше долетял американският президент Барак Обама, за да упражни поредния натиск над канцлера Меркел за приемане на споразумението. Все повече европейци, не само германците, се противопоставят на този американски диктат. За тях TTIP е олицетворение на доминиращия неолиберализъм, на властта на мултинационалните корпорации, които не зачитат утвърдени производствени стандарти, неприкосновеността на личния живот и здравето на хората. В TTIP те виждат още поредната загуба на работни места, поредното рязко влошаване на жизнения си стандарт. С искания за добро заплащане, ниски наеми, нови работни места и лозунги „TTIP е троянски кон”, „Хората не са средство за печалба” и „Ние можем да спрем TTIP” протестният марш заля центъра на Хановер и за часове блокира градския транспорт.

 

ПОЛИТИКА BG

Е-поща Печат PDF

• КРАЧКА НАПРЕД, ДВЕ НАЗАД

След като на 24 април Народното събрание, без ПГ на ДПС, направи нещо достойно за „цивилизационния ни избор”, като призна „масовото изтребление” на арменците в Османската империя, решихме прибързано, че у политиците ни е останал някакъв морал и усет за историческа правда. Вярно е, че депутатите дълго се колебаеха, изчаквайки да видят какво ще направят лидерите на САЩ, страните от ЕС и Русия. Накрая, осведомени за изявлението на Барак Обама, който не спази обещанието си от кандидатпрезидентската кампания – да признае арменския геноцид в Османска Турция, но все пак каза, че през периода 1915-1916 г. там са били извършени ужасяващи масови убийства над арменците, герберите пристъпиха към редактиране на предложения от ПП „Атака” текст на декларация. И както е известно, „опасният” израз геноцид беше заменен с масово изтребление. По-късно, в кулоарите на парламента „езиковедът” Б. Борисов обясни на журналистите, че това било „българският израз” и „българският речник”. Не „геноцид”, за какъвто говорят президентите и парламентите на Русия, Германия, Франция, Австрия и Европейският парламент (ЕП), а „масово изтребление”. Един вид реверанс към турците, които проявили разбиране към нас във връзка с износа на месо, когато Русия ни наложила санкции в отговор на санкциите на Брюксел към нея... Терминологията бе приведена в съответствие с политическата и икономическата целесъобразност!

 

ЦИНИЧНИЯТ ДОКУМЕНТ

Е-поща Печат PDF

„Сделката“ между Чърчил и Сталин от 9 октомври 1944 г. в Кремъл

 

На 9 октомври 1944 година на среща в Кремъл между Сталин и Чърчил английският премиер показва на съветския лидер листче с изписани срещу няколко държави проценти. Сталин поглежда листчето и слага знак на съгласие. Написаното гласи следното:

„Румъния - 90% на руснаците, 10% на “други”

Гърция – 90% Великобритания, в договор със САЩ”, 10% за Русия

Югославия - 50 на 50%

Унгария - 50 на 50 %

България – 75% за Русия, 25% за “други”.“

След няколко месеца трябва да се състои срещата на „големите“ в Ялта (тя се провежда от 4 до 11 февруари 1945 г.), на която ще се обсъжда следвоенното разделение на Европа между победителите. Английската дипломация и самият Чърчил бързат да подготвят нейните решения, които ще отворят и гарантират за десетилетия

новото бъдеще на света.

Петте балкански държави, които в една или друга степен са воювали или помагали и съдействали на хитлеристка Германия, е трябвало да се завърнат в традиционните за тях зони на влияние. И двамата лидери конкретизират тази необходимост.

В мемоарите си Чърчил определя документа като „циничен“. И поради това е настоявал да бъде унищожен. Сталин обаче е държал да бъде запазен. Не защото е циничен, а понеже е изключително важен.

Защо е важен?

Дори да приемем, че става дума за сделка между две държави, към която ще се присъедини трета, документът прави важно уточнение на съществени подробности в световния ред, които ще положат, така да се каже, материалната основа на бъдещето споразумение между победителите във войната. Това уточнение се отнася до т. нар. „зони на влияние“, чиито граници сега именно е необходимо да бъдат потвърдени или оспорени. Вижда се, че победителите не се канят да вземат нищо повече от онова, което е в техните зони на влияние и което по традиция им принадлежи. И Чърчил, и Сталин, а заедно с тях и Рузвелт, за разлика от историците, социолозите и политолозите, отлично знаят, че правата на държавите, които ръководят, не се разпростират извън тяхната зона на влияние. И по същество декларират, че и в бъдеще няма да имат претенции за повече от съгласуваното. След една такава война не е възможно да не се направят подобни уточнения, защото именно войната ги накара да си припомнят как е разделен светът от край време. И какво е щяло да се случи, ако Германия бе победила.

Хитлер искаше да разруши този ред и да промени границите на зоните на влияние, за да установи своето собствено господство над целия свят. Това застраши целостта на света, неговата извечна геополитическа хармония и условията за нормалното му съществуване. Този ред не изключва конфликтите между т. нар. „велики държави“, ала позволява те бързо да бъдат преодоляване с общо съгласие за ненакърнимостта на геополитическото статукво. С това трябва да си обясним защо, след като открито или тайно, САЩ, Англия и Франция поощряват Хитлер и му помагат материално, се отказват от него и му обявяват война и преминават на страната на СССР. Съветският съюз не посяга на границите на зоните на влияние и няма намерение да установява нов световен ред чрез завоюване на територии или разширяване на влиянието си. Нищо че лидерите на западните държави публично говорят друго.

Но този „циничен“ документ показва още, че самите зони на влияние, колкото и да са недосегаеми, все пак допускат до определена мяра физическо присъствие и най-вече влияние чрез различни пропагандни средства на друга велика сила. Така практически всяка велика сила оказва въздействие и дори извършва подривна дейност в чужда зона на влияние. Понякога, когато „титулярът“ отслабне значително, настъпва реална промяна на съотношенията в съответната зона и на местните политици и държавници им се струва, че е започнала нова ера и е възможен „нов цивилизационен избор“. Така стана в последните десетилетия в държавите от Източна Европа, респективно в България. Това е най-измамното чувство у един държавник; то го подвежда в действията му, разлага общественото съзнание и нанася тежки щети на собствената му държава. Защото много скоро влиянието на „титуляра“ бива възстановено с възстановяване на неговата предишна сила и позволилият си да влезе в „чуждата собственост“ доброволно се изтегля, като непременно оставя след себе си разрушения, икономическа пустош, объркан политически елит, безпомощна армия. И нехае за съдбата на своите слуги и сателити.

След Първата световна война настъпват сериозни изменения в геополитическото разположение на редица държави. Разпада се Австро - Унгария, създава се Югославия, приключва процесът на обособяването на националните държави в рамките на Османската империя. Затова се получава парадоксът през една държава да преминават разделителните линии на различни зони на влияние. Както е в Югославия.

Процентите, които Чърчил е изписал в бележката, говорят доколко силна ще е намесата на великите сили в разрешаването на политическите въпроси в посочената държава. Там, където паритетът е установен, те ще се решават от всички велики сили. Това би трябвало да означава, че тази държава ще е неутрална, но на практика не става така. Но пък, примерно в Австрия и Унгария се позволява многопартийна система, в която съответно левите и десните партии да имат еднакво важно място в живота й. За Гърция пък, където комунистическата партия и оглавяваната от нея съпротива срещу окупацията, бива позволено да се намали знаително влиянието й. Знае се на каква жестока разправа са подложени след края на войната антифашистите в Гърция.

Казано накратко, Чърчил и Сталин, а с тях и Рузвелт се съгласяват да запазят световния ред с установените от историята зони на влияние във вида и в границите, в който ги сварва авантюрата на Хитлер.

„Циничният документ“ е валиден и днес – поне за държавите, записани в него. Това е без съмнение. И поради това в тях се очакват в най-скоро време значителни сътресения. Процентите влияние не са променени, макар че съответните титуляри малко ги поизоставиха, след като преживяха трусове и икономически и политически кризи. Нещата се връщат на обичайното си място. Тогава тежко на техните политически елити и за почти цялата им „политическа класа“. Няма как да не се повтори възмездието, което заслужиха след края на Втората световна война.

Нека тогава неолибералните историци и политолози да крещят, че отново са ни предали и продали. Казвам това на шега, защото дори няма да имат смелост да си го помислят, камо ли да го изрекат.

Урокът на въпросната среща между Чърчил и Сталин и съгласувания от тях „циничен документ“ е изключително важен и е безценен урок по геополитика.

Този документ формулира един от най-важните и с трайно значение резултати от Втората световна война: възстановяване на действащия до нея световен ред.


 

 


Страница 208 от 339