Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

МАЙДАНИ ИЛИ САМО КОНСПИРОЛОГИЯ?

Е-поща Печат PDF

От 2007 г. сме евроатлантизирани, минимум по нормативни документи и щатни чиновници. Но за 9 години управление ГЕРБ не успя да реализира поне един от своите 3 външнополитически приоритети от 2009 г.: пълноправно членство в Шенгенското споразумение, членство в ЕИВС (еврозоната), премахване на мониторинга на ЕК.

В казионната, във финансираната от чужбина „неправителствена” и останалите разновидности на мейнстриймова пропаганда зачестяват апелите за борба против фалшивите новини. С прозрачния намек, че такива са  единствено инсинуираните от Русия и Изток, без да бъде визиран Китай. Нито САЩ, нито Турция, нито инфоизточници от североатлантическия Остров или пък „Deutsche Welle”. Въпреки революционния скок на дигитално-информационните технологии качеството, прозрачността и главна тематиката на инфопотока са преобладаващо политико-идеологически обвързани. А обективната медийна информираност на редовия читател е по-ниска дори с тази до 1989 г., въпреки рязко променените характеристики. Ако се абстрахираме от примитивната ретранслация на вътрешнополитическите теми, във външнополитическия информационен сектор преобладават официозно протоколните, «разнообразявани» от цензурирани  вести на равнище - от държавна радиоточка а-ла XX век, до полумахаленски обективистични клюки. Те са главно за САЩ и Западна Европа. Най-често са скучни и не интересуващи почти никого. Преведени са от АП, от 2-3 европейски и една турска агенции, но задължително са идейно издържани и обезпечаващи прехраната на многочислените медийни смехурковци и наемци.

@Европейската тематика

(ЕС, Брекзит, 26 май - избори за ЕП) се застъпва у нас напоследък пропагандно-професионално. Дава се екран на двама-трима представители на правителството и на кандидати за ЧЕП-ове, разбирай членове на Европейския парламент, т.е. евродепутати. Липсват сериозни политико-икономически анализи и коментари за ползите и щетите от членството ни в ЕС. Освен това, както и преди, няма пледиране за национално-европейски позиции. Във връзка с пакета по мобилността Макрон българският ТВ-зрител и читатели бяха системно дезинформирани от кога и защо се стигна до «про-отчетническата активност» на настоящите български ЧЕП-а (минус 3-ма). Бе премълчано, че от 2 години насам представителите на правителството в комисията по транспорта на ЕК и висшестоящите органи, вкл. в Европейския съвет, не се блокирали щенията Макронови. А той на наш гръб си гради имидж в ЕС, след като дори не успя да се помири убедително с жълтите жилетки, например. По сходен начин стоят и нещата с по-нискокачествените храни за България и «Нова Европа».

Цензурирана и «деислямизирана» бе и информацията за пожара в Нотр Дам, освен в статиите на С.Николов «Как да дешифрираме поуките от пожара в катедралата Нотр Дам?” (№1) в Експерт-БДД/20.04.2019 г. В многобройните ни и еднообразни медии почти няма публикации за другите нови ДЧ (държави-членки) на ЕС. Или ако има, те са епизодични или тенденциозно «правилни» по €-$ - Матрицата на Брюксел, Вашингтон, Берлин, Париж. Както например има дефицит от информационни материали за нашите сравнително по-равностойни и по съдба съюзници и партньори Полша, Румъния, Литва, Латвия, Естония. Освен, че те се чувствали най-осезаемо застрашени от Русия. И протоколни сведения след избори, главно в първите две ДЧ от тях + визитите на високо казионно равнище. Почти нищо не се среща за други ДЧ от последната широка вълна в ЕС: Малта, Кипър, Словения,освен маркиране на двустранни политконтакти «на ниво».

Какъв ти морал, каква ти отговорност?

За Вишеградската четворка се пише по-често, но също в рамките на представите на «Коминтерна на Вашингтонско-Брюкселските централи» за статуквото на В 4. И за очакваното послушание от страна на новаците пред волята на утвърдените водещи демокрации – мощните предимно екс-колонизаторски метрополии. Емблематична е откровената оценка за тях на Георги Константинов (Анархията), дългогодишен политзатворник и емигрант: «Смешно е да търсим от Запада морал и отговорност. В по-далечното минало те бяха колонизирали света. Броят на техните жертви по времето на колониализма с нищо не отстъпва на жертвите на болшевизма. Какъв морал – нали бяха съюзници със Сталин и с него разделиха Европа, а нас ни поднесоха на Кремъл...”(вж. интервюто му от 20.03.2017 г. във faktor.bg и др. СМИ).

И преди повече от ¾-ти век нашите деди бяха чували лозунги като сегашния за изключителността на една държава «над всичко», но с всевъзможни средства. Глобалните финансисти пък смятат, че с парите имат правото да контролират света.

Родните медии и про-казионната част от социалните мрежи не потвърждават опасенията на любителите на конспиративни тези в 4-те централноевропейски (ЦЕ) държави, че в последно  време «демо-империите» се опитват «да дисциплинират» вишеградци, особено по темите: приемане на афроазиатски нашественици от техните бивши колонии, на пактовете на ООН по бежанците и мигрантите; на Истанбулската конвенция, уеднаквяване на данъците и реализация на всички нужни стъпки за превръщане на ЕС в политико-икономическа  федерация под ръководството на тандема Берлин-Париж+Стара Европа и «Атлантико-Пацифика». Ако се наложи тази цел да се постигне дори и с майдани?

В прегръдката на big brother

Към «своеволията» на Варшава и до известна, по-малка степен към Букурещ, Брюксел е по-толерантен предвид безкритичното им послушание отвъд Атлантика и мястото им в бъдещи планове на САЩ за европейското устройство + традиционната им подозрителност към Русия.

 

д-р Огнян Гърков,

с л.д.р. посланик, член на БДД


 

 

БИТКА ЗА СЪРЦЕТО НА РОДОПА

Е-поща Печат PDF

В историята на съсипването на българщината в Родопите тези дни бе записана още една срамна страница. На 5 май 2012 г. в Смолян бе проведена научна конференция на тема: „Помаците: версии за произход и съвременна идентичност”. Основен доклад на форума на тема “Идентичност и идентичности на помаците в България” изнесе Евгения Иванова от Нов български университет. Учената предизвика шумен скандал с твърдението си, че имало „все по-отчетлив процес за обособяване на отделен етнос, обхванал не само елитите, но все по-големи масиви от хора“... С изявлението си, че помаците са турци, скандал предизвика и турският учен проф. д-р Ахмед Гюншен. На високия сбор в Смолян се чуха дълбоки прозрения, че целите на възродителния процес се покривали с идеите на Дружба „Родина“, нещо, което скандализира присъстващите, сред тях бе и народният представител от ДПС от родопския град Ариф Агуш.

 

АЗ ЗАГИНАХ КРАЙ РЖЕВ

Е-поща Печат PDF

Аз загинах край Ржев,

сред блатата и мрака,

в пета рота, сред рев

на жестока атака.

 

Не видях светлина

и не чух как се гръмна –

стръмнина, тишина,

като в пропаст бездънна.

 

И в живота безкраен,

до последния ден,

нито знак, нито спомен

ще остане от мен.

 

Аз съм там, дето пие

корен тихия дъжд,

дето облак се вие

между хълмите с ръж,

 

дето будят петлите

всичко в ранния час

и прелитат колите

със свистене край вас,

 

дето нощем реката

водорасли преде,

дето мама, горката,

и до днес не дойде.

 

Вие, живи, кажете

как сред страшния ад

изведнъж в боевете

се прочу Сталинград.

 

Фронтът бе до безкрая –

като рана червен.

Аз умрях и не зная

Ржев дали е спасен.

 

Удържахте ли, наши,

Дон и донската степ?

Този месец бе страшен.

Беше боят свиреп!

 

Нима в калната есен

разгроми ви врагът

и към Волга понесен,

той проправил е път?

 

Не! Колоните вражи

удържа флангът ляв,

инак мъртвите даже

ще потръпнат от гняв.

 

Че с единствена радост

всеки срещна смъртта –

за родината паднах,

но спасена е тя!

 

Помрачняха очите

и сърцата мълчат,

за проверка тръбите

вече други зоват.

 

Всеки орден, успехи,

ще са, живи, за вас.

Но едничка утеха

ще остане за нас:

 

за родината скъпа

че вървяхме на смърт,

че гласа ни замлъкнал

помни родният път.

 

Устояхте ли, братя,

до последен боец,

че е страшно с проклятие

да те спомни мъртвец.

 

Това право свещено

кой ни даде, защо –

знам, горчиво е то,

но за нас отредено.

 

От четирсет и втора

във земята съм сам.

И какво ли е сторено

по-нататък, не знам.

 

Студ и зной, боеве,

смърт или изневяра?

Но дано да не е

против нашата вяра.

 

Може би след това

с Дон врага ни сте спрели

и в тила на Москва

пак за нея сте мрели.

 

И зад Волга със плам

сте дълбали окопи,

и сте стигнали там,

дето свършва Европа.

 

Нека знаем все пак,

че е бил несъмнено

там последният знак

в тая буря военна.

 

Къс земя посред мрака,

от врага непревзет,

откъдето в атака

пак да тръгнем напред.

 

Че зад вас, зад браздата,

се е леел метал

и прорязвал мъглата

със огньове Урал.

 

И врагът под картеча

е отстъпвал без ред.

Братя, може би вече

и Смоленск е превзет;

 

и със битки преминали

през калта и снега,

край граничната линия

днес громите врага!

 

Може би...Изпълнете

клетвата до един –

край Москва в боевете

споменахме Берлин!

Братя, вие връхлитате

на врага крепостта.

Де да могат убитите

да заплачат в пръстта!

 

Де да можем сред степите

от салюта велик

ние – глухите, слепите,

да възкръснем за миг.

 

О, приятели верни,

в тези тъжни поля

чак тогава безмерна

радостта би била,

 

радостта с неотменна

кръвна част и от нас,

от смъртта с покосени

наша вяра и страст!

 

Бяхме живи и падахме

честно в боя суров,

всичко свое раздадохме

със синовна любов.

 

Вие днес сте стопаните

и не с укор към вас

днес обръщам се аз

за смъртта и за раните.

 

Братя, тази война

тъй жестока и дива,

бе за всички една,

за умрели и живи.

 

И от живите няма

днес длъжници пред нас,

нали с нашето знаме

тръгна всеки от вас,

 

та за делото скъпо,

за съветската власт,

едва крачка пристъпил,

да умре като нас.

Аз – на Ржев във земята,

друг лежи край Москва.

Де сте, воини братя,

кой от вас оживя?

 

В градове милионни,

по села, у дома,

в боеви гарнизони

и на чужда земя?

 

Чужда, наша – не зная,

цяла в сняг или цвят...

Аз живот ви желая

от отвъдния свят.

 

Завещавам ви, братя,

светло щастие днес.

За родината свята

Да се трудите с чест!

 

Приемете човешки

всички трудни съдби

и победата тежка

без излишни хвалби.

 

И пазете я свята

всеки миг, всеки час –

като спомен за брата,

мрял за нея и вас!

 

1945-1946

 

Превел от руски Андрей АНДРЕЕВ

 


 

 

ФИЛИПИКИ И ПРЕЗРЕНИЕ

Е-поща Печат PDF

Когато Демостен преди няколко хиляди години громеше на агората попълзновенията на Филип Македонски (Гръцки), той едва ли е разбирал, че създава нов литературен жанр. Независимо от това гневните тиради на древногръцкия философ против опитите на завоевателя със съблазън и обещания да омилостиви и така отвътре да превземе отвън непревзимаемата Атина, останаха в историята с названието филипики - по името на Филип, т.е. разобличения и обвинения в двуличие с користна цел.

Така беше тогава, а какво да кажем за сега. Няма ли го всичко онова, което някога събуждаше благородния гняв на мъдреца Демостен? Има и попълзновения, прерастващи в агресия навред по света, има и вълци в овчи кожи, продаващи невинност срещу доверие, има и управници, наричащи себе си за благозвучие бащи на нацията, има и кръв и унищожение, повод или резултат от безогледно насилие и терор, има и съблазън под формата на обещания за щедро партньорство и примамливо сътрудничество, има обещания за взаимноизгодно общуване, има големи сили, които мачкат малките държавици, и малки, които се оставят да бъдат мачкани в името на някаква ефемерна надежда за щастие, която като хоризонта, колкото по се доближаваш до него, толкова повече се отдалечава в необозримото бъдеще.

 

„ПО ДЕЛАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ”

Е-поща Печат PDF

• Аз съм един от тези, които се гордеят, че са участвали във възродителния процес в Родопа планина

Наслушахме се през последните 22-23 години на демагогията на всевъзможни политици, наслушахме се на „лъжлива уста”, както е казал поетът, за всевъзможни неща - социални, икономически, политически, масово приватизационни, криминални, организирано-престъпни и какви ли още не. Но има един въпрос, получил гражданственост в последно време, възродителен процес, по който едни политици позорно мълчат, а други го използват винаги, когато наближат избори, или трябва да се „оплюе” или обругае противниковата страна.

Нямах намерение да се включвам активно в дебата по този въпрос, но интервюто на Анита Чолакова във в. „Отзвук” от 2 - 3 април 2012 г. с депутата от ДПС Ариф Агуш ме подтикна да взема и аз отношение и заявявам на висок глас, че аз съм един от тези, които се гордеят, че са участвали във възродителния процес в Смолянски окръг.

 


Страница 221 от 346