Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

САМОУНИЩОЖЕНИЕТО

Е-поща Печат PDF

Нещо скандално се случва с българското училище. Ако наистина Паисий само се премества в по-горен клас, то е защото той трябва да бъде по-добре разбран. Но не можеш да кажеш колко сме били велики и в същото време да обучаваш така, все едно, че се срамуваме от това, че сме били под турско робство.

Изглежда, коварният замисъл е тези дечица, които няма да продължат в по-горния клас, хабер да си нямат от Паисий. А става дума за тематика, от която се събужда усещане за принадлежност - национална и историческа. Малко е късно националното събуждане да става на 16 години и с оглед на сегашното състояние на образованието ни за някои да остава недостъпно.

Що се отнася за нещата от литературата, от историята, които се премахват, аз бих искал да ги поизпитам тези специалисти по европейска история колко поназнайват за нея, щом твърдят, че обезличаването на една национална история означава европеизация.


Когато изчезва понятието православие, това е поредната стъпка към обезличаването, което е засегнало всички сфери на нашия обществен живот. Когато едно общество е болно, болно е цялото. Като вдигнахме врява за "Райна княгиня" на турски или за "мита Батак", то мина и замина - не се отрази особено. Но тук става дума за трайни поражения в проекция на поколения напред. Как ще бъдат възпитавани, как ще имат чувство за принадлежност, как ще имат чувство за себезначимост и достойнство? Нека не се правят на повече европейци, отколкото са, тези съвременните реформатори. Защото може и да сме учили преди 1989 г. за комисари и партизани, но сме учили и "Хамлет", учили сме и "Одисея", "Илиада", учили сме цялото културно, литературно и историческо наше наследство. Сега го учат кратко, повърхностно, обезличавайки българското значение и приноси. Драмата е в осакатяването на поколения напред, в корозията да бъдат откъснати от всякакви корени.

Историята в училище трябва да се учи с почит към величието, саможертвата и страданието, без разбира се да буди съвременни ненавистни настроения между различните етнически групи. Вера Метафчиева казваше, че на Балканите ще има мир, като спрем да учим история. Не, историята трябва да се учи като поклон към величието на миналото, без да бъде използвана като начин за обезличаване или за нахъсване един срещу друг. Когато американците празнуват своя ден на независимостта, никой не приема това като антибританска акция и внушение, нали?

Очевидно е, че такива "реформи" се опитват да въведат хора, които, говорейки за черното комунистическо минало, в момента получават директно, пряко и открито огромна финансова помощ и насърчение отвън. За да изкарат, че да се напиеш с водка е едно, а с уиски е съвсем друго. Мисля, че това не може да бъде спряно. Това е част от нашето самоунищожение. Защото в крайна сметка проводниците на такива идеи са местни и както винаги съм казвал - държава и семейство не се развалят отвън, те се развалят отвътре. Ние сме вече уязвими към такива неща, защото ги приемаме за модернизация, за европеизация, демократизация и толерантност.

Виждам, че намаляват българските автори в литературата до V клас, увеличават чуждите. Да попитам обратното. До каква степен българската история присъства в европейските учебници, да не говорим за отвъдокеанските? Ако има някаква идея да бъде стикована общата история на човечеството, то не трябва да става за сметка на цивилизации и на национални приноси като българските. Ако се учеше в Исландия за Априлското въстание, тогава можем да приемем и ние нещо от историята на Исландия. Ако имаше някаква пропорционалност, при която в Ирландия ще учат за Паисий Хилендарски, може тогава малко да намалим значението на този монах, който присъства във всички световни енциклопедии като личност и независим дух. Цялата работа е, че тази наша "европеизация" става за сметка на свиването и обезличаването на България.

Защото ако има нещо оригинално в нашата история, то това не са битките и победите ни, крепостите ни и прочее - това е нашият култ към просветата. Това сме ние в света. Ние нямаме "Сони" и "Тойота", няма и да имаме, но ако това губим, какви оставаме? Растения.

Училището е единствената опора, единствената крепост срещу денационализацията. Ако и него лишим от вълнението на миналото, което, пак казвам, не трябва да поражда съвременна конфликтна среда, лошо ни се пише. Хайде, можем да минем без "Кремиковци" и без няколко луксозни блока на Слънчев бряг, но това, ако се погуби, губим всичко.


 

КОНЦЕПЦИЯТА КАТО ЦЕПЕНИЦА

Е-поща Печат PDF

Нови гаври с инвалидите подготвя антисоциалното министерство на одиозния Тотю Младенов. Антисоциалното му ведомство вече мъдри поредната си новоизлюпена “концепция” в тристранката, в престъпен заговор с антисоциалните синдикати и антисоциалните работодатели.

 

НАДНИКВАНЕ В ДЪЛБОКИЯ КЛАДЕНЕЦ НА ДУШАТА

Е-поща Печат PDF

Постъпих точно обратно на изискванията за добро възпитание – обърнах гръбчето на книгата. И не се укорявам. Никак не сбърках. Попаднах на откровение...

Дори си помислих, че ако можех да пиша стихове, щях да започна с нещо от рода на „Затворих вратата на времето. То ме намери. Скочи през прозореца. И не ме прегърна. А сега седя на прага. Вратата е отворена. Никой не иска да влезе... Дали?”

Изненадата и удоволствието да откриеш другото лице на един утвърден автор превъзхождат потресно дори фиаското от Селинджъровия разказ „Идеален ден за лов на рибка-бананка”... При Чавдар Добрев нещата са страховити! И благословени! Паралелният човек – автора на това томче стихове, сякаш не е издържал на изкушението и ни е поднесъл тайния си дневник, иска съпричастие, търси дълбоката вода, и не се страхува...

След стотици страници критика, публицистика, спомени, портрети, анализи, стиховете на този великолепен играещ професионалист – и не за първи път – изненадват и с философска дълбочина, и с изповедност, и с преследване на ефекта хайку, и с парадоксалност, неприсъща, неочаквана, неприлична, но завладяваща.

„Насаме със сърцето” – най-новата поетична сбирка на Чавдар Добрев, буквално назовава и състоянието, и пейзажа на духовната треска, овладяна от творческата воля на автора и излъчена като невероятна палитра от цвят, смисъл и дух.

 

ГОРЕ СЪРЦАТА, ПРИЯТЕЛИ!

Е-поща Печат PDF

• 25 години от първия брой на в. „Зора”

Казват, че когато лъжата е вече на другия край на земята, истината тепърва навлича очуканите си калеври. Така и ние тръгнахме, драги приятели, скъпи читатели и съмишленици. Преди 25 години!

Вървяхме през мастиления мрак на новата убога действителност, в която нищите духом ставаха водачи, безродниците – патриоти, посредствениците – гении... Дребните лъжци и мошеници не ги слагахме в сметката, защото истината влачеше изтерзаните си нозе и както ни се струваше, и както се надявахме, – към разсъмването, към светлината! Чрез нея и заради нея, познахме и вълчите ями, и безкръвните гилотини на тоталната инквизиция на духа, и пещерния хлад на новите мъртви времена. И оцеляхме подир всичките загуби тежки. И съпреживяхме болката на всеки погром и на всяка разруха. С едно голо сърце и с несломимия щит на правдата. Поетът би казал: „Но стига ми тази награда”! Войводата би добавил „Жив е, той, жив е!”

Днес с покрусени очи всички виждаме мъченическия лик на истината и с болка изричаме нейното име: България! България на разлютените преливащи реки, на обезлюдените и умиращи села, на запуснатите нивя, на все по-безлесните планини, на смъртно ранените убежища на българската душевност; България на жестоките пробойни в народната свяст, на размитите граници между доброто и злото, на раненото мироздание на извечните български добродетели, на историческото безпаметство, на майцеотрицателството и братоотричането, на воденичните камъни на битовия терор, на бавната отрова на предателствата спрямо българското бъдеще. Страшен е списъкът!

 

НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН. НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО!

Е-поща Печат PDF

Девети май, празникът на Победата, денят, в който преди 73 години бе сложен край на най-страшната и кървава война в историята на човечеството, събра столичани и гости пред Паметника на Съветската армия в София. Сред тях бяха представители на дипломатическия корпус, депутати, политици, общественици, представители на военно-патриотични и обществени организации, на творчески съюзи, руски съотечественици, хиляди граждани. Скъпи гости бяха делегацията на Московския градски съвет на ветераните и на Ямало-Ненецкия автономен окръг на Руската федерация. По улиците на София премина внушителното шествие  на българския Безсмъртен полк, начело със знамето на Победата. То се сля с множеството пред Паметника на Съветската армия, където младежи тържествено запалиха жертвения огън в чест на Победата.

Софиянци сърдечно посрещнаха словото на Н. Пр. Анатолий Макаров, извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация в България, без превод.

Възторжено бе приет призивът да не забравяме войната, огромните жертви, които даде Русия за спасяването на човечеството, за да има мир.

В своето приветствено слово Калоян Паргов, председател на ГС на БСП и член на ИБ на НС на БСП, изтъкна приноса на антифашистките сили по време на Втората световна война и на българското участие във войната.

Приветствие до организаторите и участниците в празника изпрати г-н Петър Харампиев, председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Приветствени думи произнесе и Марина Дадикозян, председател на Координационния съвет на руските съотечественици в България, който съвместно със Съюза на ветераните от войните на България и други военно-патриотични организации подготвиха и участваха в шествието на Безсмъртния полк не само в София, но и в много градове на страната.

За поредна година координационният съвет „България–Русия“ и фондация „Устойчиво развитие за България“ организираха празничен  концерт с любими изпълнители на вечните руски и български песни: Грета Ганчева, квартет „Светоглас“, Николай Манолов, хор „Планинарска песен“, Дмитрий Быстрий и Светлана Быстра, трио „ЬI“, Ирина Панчева,  Владимир Маринов, вокален ансамбъл „Душата пее“ към Руски клуб – София. Малките ученици от Руския лицей в София спечелиха сърцата на публиката с неподправените си изпълнения на танци и песни.

Своя творба,  посветена на Русия, рецитира поетът Матей Шопкин.

Венци и цветя бяха поднесени от признателната общественост, от посолства и дипломатически мисии, обществени и военно-патриотични организации, политически партии, граждани: посолствата на Руската федерация, Азербайджан, Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, Венецуела, Виетнам, Германия, Казахстан, Китай, КНДР, Куба, Палестина, Сирия, Южна Африка; от зам.-председателя на НС г-н Явор Нотев, от парламентарната група „БСП за България“, Националния съвет на БСП, Парламентарната група на ПП „Воля“, ПП „Атака“, ПП “АБВ”, ГС на БСП, организациите, членове на координационен съвет „България–Русия“, Представителството на Россътрудничество в България, участниците в Безсмъртния полк в България, от Безсмъртния полк в Ирландия, Земеделския съюз „Ал. Стамболийски“, ПП “Нова Зора”, Съюз на ветераните от войните, БАС, СБП, СБЖ, Отечествен съюз, СОК „Камчия“.


 

 


Страница 221 от 368