Странно нещо са българските политици и техният електорат, сиреч хората, които им гласуват, въпреки цялата им грабежо способност, станала пословична в цяла Европа. То не бяха скандали за суджуци, кумове и братовчеди, не бяха евтини луксозни апартаменти, съмнителни заменки и „къщи за гости“, построени за лични нужди с европейски пари. Дори на втория ден след „Евроизбори 2019“ специализираната прокуратура и полицията разбиха една ОПГ в община „Божурище“, оглавявана от кмета от ГЕРБ Георги Димов.
Но, за разлика от случая „Десислава Иванчева“, независимата кметица на ж.к. „Младост“, която водеха на заседанията на съда с букаи на краката, към „шайката“ от „Божурище“ подходът бе по-нежен. Макар че 8-те милиона, с които кметът Димов е ощетил общината, продавайки 80 дка.земя за 160000 лв. на фирма, близка до баща му, са много повече от рушвета, който уж била поискала Иванчева от строителя Александър Ваклин. Впрочем, затворът не й попречи да се кандидатира за евродепутат и да получи повече гласове от „присъдружните“ на ГЕРБ коалиционни партньори „Атака“ и НФСБ („Патриоти за Валери Симеонов“). Дали ако Прокуратурата беше арестувала Сидеров и Валери Симеонов резултатът от техния европейски опит за летене нямаше да е по-висок? Понеже при всичкия си гняв към политиците, българският народ е милозлив и прощава кражбите, като неизбежен спътник на властта. А пък властта тълкува тази глупава толерантност като насърчение. После виновен бил професор Иво Христов, който беше казал, че 80 на сто от българите са дебили. Пропуснал бе да уточни, че са превърнати в такива . Та тези които се разпознаха като виновници, надигнаха врява до Бога.
Но, ако човек повярва на хвалбите на Бойко Борисов за високото образователно равнище и крехката възраст на хората, подкрепили ГЕРБ на тези избори, ще стигне до извода, че и най-умният си е малко прост. Или, че тази любов необяснима към вожда и учителя на българския гербериат Бойко Борисов е материално мотивирана и властово подкрепена. Защото Бойко дава милиарди от „излишъка“ за болници и лекари, за коледни и великденски добавки на пенсионерите, за увеличение на заплатите на държавните чиновници, включително учителите, за детски градини, опери, театри, църкви, манастири, университети и дори военни училища. Отделно от това, човекът направо изгоря до кафяво, обикаляйки страната, за да наглежда строителството и ремонтите на пътища и мостове, обещавайки да пробие не само тунела „Железница“, ами и тунела под „Шипка“. Разнасяше се по градове и села, като същинска чудотворна икона, която сбъдва желания! Освен това той наказва и крадливите си съпартийци. Преди 26.05 дори Цветанов беше принуден да напусне парламента и да се посвети на мълчалива организаторска дейност, различна от „надпечатването“ на бюлетини, както при „хибрида“ Костинброд. Ако ромите, обаче, които бяха заснети с тениски с образа на Борисов, се разприказват някой ден, за какви ли изборни нововъведения ще научим с късна дата. Какво могат да противопоставят на това БСП и другите участници в изборната надпревара? Ромите не ядат и не пият „алтернативи“: нито за България, нито за Европа. Те и СДС обичат, поради което масово са гласували с преференции за Александър Йорданов. Ако вярваме на телевизия „Алфа“ те и за Ангел Джамбазки са гласували. И май са се престарали - ВМРО изпраща в ЕП не един, а цели двама евродепутати! Въпреки самостоятелното си участие в изборите; въпреки че аферата с удостоверенията за български произход взе главата на директора на ДАБЧ! Партията на Какаракачанов пребъдва. Дори ДПС намали европейското си представителство, а ВМРО го разшири!
Глупости ръси аптекарския полу-монополист Веселин Марешки, кръвният душманин на войводите и най-вече на Красимир Каракачанов. В предаването „Лице в лице“ на Би Ти Ви с водеща Цветанка Ризова, лидерът на партия „Воля“ обяви ВМРО за „циганската партия в България“. Но си плати, остана под чертата, въпреки че оглави евролистата на „Воля“ и билбордовете му с Марин Льо Пен заливаха страната. Къде е френският „Национален сбор“, победил системните партии, къде е „Воля“, чийто лидер раздаваше горива на дъмпингови цени? Но няма благодарност в това племе и това си е! „Демократична България“ без да провежда шумна медийна кампания, успя да направи Радан Кънев евродепутат, а Марешки остана да си гризе ноктите тук. Поне да беше обявил предварително, че дори да спечели, няма да ходи в ЕП, а ще остане тук да се бори с монополите и с разрухата. Ето, Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски се жертваха „на ползу роду“ и творят добро тук в България. Някой злобар ще каже, че са измамили избирателите на ДПС, но на тях да не им е първица да бъдат лъгани!
Но най-странни неща се случиха в основната опозиционна партия БСП и в победилата я ГЕРБ. Вътрешнопартийната опозиция в БСП се оказа, че е работила само за Сергей Станишев, който успя с четири пъти по-малко преференции да се доближи до водача в листата Елена Йончева. Мнозина се питат дали това не е съотношението на силите в полза на Нинова, вътре в БСП. Въпреки всичко партията изпраща в ЕП един депутат повече, отколкото на предишните евроизбори, когато Станишев беше обещал, че няма да ходи в ЕП. Тогава пострада Петър Колумбашев, но той и сега пострада. Беше заявил, че настоява да бъде водач на листата, но не би. Не го огря. И ако Нинова, на която сега искат оставката, бе включила в листата и Валентин Вацев и НС ако не беше я пренаредил, картината днес щеше да е друга. Сега обаче на нея й се налага да се бори за поста си, от който вече подаде оставка.
Но странни неща се случват! Борисов се хвали, че е победил лидера на ПЕС – Сергей Станишев, а другарите Пирински, Кутев и компания обвиняват Нинова за загубата! Както отбелязва Десислава Атанасова, това била 12-та победа на ГЕРБ. Но за предишните изборни загуби, когато Нинова дори не беше в ръководството на БСП, кой да отговаря?
Въпреки маскирането си като „Коалиция за България“, партията на Румен Петков, както и формацията на Татяна Дончева доказаха, че и тогава не са работили за победа на БСП и са били само ненужен баласт Дори „курумпето“ Десислава Иванчева от Сливенския затвор и Минчо Христов имат два пъти по-висок резултат от тях. При това Минчо Христов го реализира без Стела Банкова. Ти да видиш! БСП може да има много кусури, но непримиримостта към ренегатите в Столетницата води началото си не от Корнелия Нинова, а е принцип още от времето на Димитър Благоев-Дядото. Коалирането с разколници е вредно, защото насърчава изменничеството. Впрочем и др, Миков не прости на Първанов и Петков, Нинова също според мен няма право да амнистира хора, които работят на практика за ГЕРБ.
Ако става реч за победи и загуби, след двата президентски мандата на Първанов, победата на Радев на президентските избори през 2016 г. не е ли постижение наБСП? И после при чие председателство Първанов беше изключен от БСП? Значи приемственост все пак има.
Дългото отсъствие на ПГ на БСП от Народното събрание може и да се е отразило негативно върху кампанията на социалистите, но най-негативно обаче се отрази беззъбата, обла, не като речни камъни, а като билярдни топки, гладка, празна около Плевен, предизборна пропаганда, написана от незнаен мозъчен тръст, ръководен от Антон Кутев. Нито едно от предложените послания не стигаше до сърцата на хората, които бяха призовани да подкрепят не дори Коалиция „БСП за България“, а само БСП. И въпреки това евродепутатите на Столетницата са с един повече. Фактът, че въпреки „победата“ Цветан Цветанов подаде оставка от всички ръководни постове в ГЕРБ и Борисов я прие, както и заканата на последния да „чисти от корен“ партийните структури в Добрич и Плевен, показва, че понякога и победителите плачат. Това напомня за анекдота, в който американец гледа в някакъв музей древно римска или гръцка статуя без ръце и пита как се нарича тя. Като чул, че това е статуята „Победител“, възкликнал: „Какво ли пък представлява победеният от него!“
Вицът си е виц, но обещаната от Борисов разправа с партийните структури на ГЕРБ в Добрич и Плевен идва да покаже, на членовете и симпатизантите на БСП, че трябва да има ясен отчет за свършеното във всяка от регионалните структури? И, че трябва всички солидарно да поемат вината за изборната загуба, вместо да я приписват само на председателя.
Вече години БСП няма победа в нито един бивш окръжен град. Каква е причината за това? Кой е виновен? Някой дали е отговорен за това?
Въпреки фанфарите, и „победителите“ на тези европейски избори трябва да се замислят. Нищо чудно още наесен да се озоват в положението на Наполеон след битката при Бородино. „Още една такава победа и ще остана без армия!“, казал великият французин. Поражението при Ватерло и второто му заточение на остров „Света Елена“, където починал, потвърдили мрачната му прогноза.
„БСП доказа, че не може да бъде алтернатива на ГЕРБ“, каканижат от „Демократична България“. А каква алтернатива са те самите, след като един, макар и непълен мандат управляваха с Борисов? Нали в ЕП техните депутати ще бъдат в групата на ЕНП, където са и депутатите на ГЕРБ? Заради съдружието си с Борисов, и партията на Каракачанов не е алтернатива на ГЕРБ. Но, виж близо 70-те процента негласували може да се окажат такава алтернатива, че свят да му се завие на Бойко, има едно условие, ако вместо да си стоят удома последват примера на „жълтите жилетки“. Европейските избори може да са им безразлични, но местните и парламентарните избори в България не трябва да са такива. Европа може и без България, както и България я е имало преди да се роди Европейският съюз. Но българите без България се превръщат в икономически, политически и културни номади. Както казваше Хайтов: „Изгубим ли България, всичко сме изгубили“.
Ще поживеем, ще видим! И ще проверим дали е бил прав дядо Славейков да каже онези горчиви думи: „Не сме „народ, не сме народ, а...“.
БСП само трябва да заговори по-ясно, по-конкретно и разбираемо за връзката между корупцията и нищетата, както и за нещата, които ще поправи, идвайки на власт. А не да обещава европейски стандарти и „ценности“ от рода на джендъризма и еднополовите бракове. Европа няма да ни извади от блатото, трябва да се измъкнем сами, без да се отчайваме от трудностите. „Загубиш ли пари, малко си загубил. Загубиш ли чест, много си загубил. Загубиш ли кураж, всичко си загубил!“, гласи една стара мъдрост.
