Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КОЙ ХРАНИ ОБЩЕСТВОТО С ДУХОВНА ОТРОВА?

Е-поща Печат PDF

Читателю любезний,

ти се чудиш, маеш и дивиш отгде идва нетърпимата воня напоследък в общественото пространство в нашето Отечество. Досега ти мислеше, че страдаме само от липса на държавност, от задълбочаващ се структурен и институционален разпад, от несигурност и хаос. Твоите наивност и простодушие са обясними – и ний като теб вярваме в доброто, справедливостта и световната хармония. Но тия дни вярата ни бе поразклатена от поредица духовни безчинства, нравствени плебейщини и други гнусни атаки срещу националната идентичност, чест и достойнство.

Сам помисли, преблагородний читателю, на какво прилича това – в рамките, няма и на месец, нов опит за поругание светлия образ на поета Никола Вапцаров, извършен в извънредно мерзко интервю с литературна инфузория, която преди тридесетина години написа гнусен поръчков платен пасквил срещу великия поет. Още незаглъхнала дунанмата около тази скандальозност и ето появи се чудовищна сапунка и балаганна простотия. Става дума за осквернителния опит на една клета женица да „преведе“ великата творба на Иван Вазов „Под игото“.

Слава богу, някои по-будни учителки и неколцина писатели, които още не са загубили чувството си за чест реагираха на тази пошлятина. Но благородните народни избраници, възвишените министри и безкористните магистрати, опиянени от своето величие и незаменимост, мълчат и мълчанието им е оглушително.


Някои раболепни медии си позволиха даже да защитят „клетницата“, извършила гнусното деяние, като обясниха, че това всъщност било необходимо на по-младите поколения, тъй като те не разбирали „архаичния“ език на патриарха на българската литература. Клетницата за десет години едва ли не с риск на живота си била „превела“ над 6000 думи на Иван Вазов. Джордж Оруел сигурно би завидял на изобретателката на абсурдния новоговор, а пък Франц Кафка би се отказал от всички свои творби, ако можеше да прочете опуса на „преводачката“.

Обаче, достопочтений читателю, ти добре помниш, че споменатите гьонсуратлъци от последните седмици са само поредна брънка от добре премислена стратегия, която отродителите и майкопродавците, отцеругателите и нравствените чапкъни, следват неотклонно вече повече от четвърт век. През две-три години те поднасят на озлочестеното българско общество порции духовна отрова, за да пробват до каква степен се е разклатила имунната система на нацията. А не беше ли оня ден, когато друга поръчкова перодръжка се опита да обясни, че клането в Батак било мит и страшните сцени, обрисувани от Вазов, с кръвопролитията, насилията и всевъзможните гнусотии били плод на вдъхновението на народния поет?

Не си забравил и скверните предложения да се издигне паметник на Вейсел паша в подножието на Шипка, направени от друг потурнак, който даже се бе издигнал до зам.-министър. Ами как да не си спомниш постоянните подхвърляния на някои псевдокултурантрополози, че нашият народ страда от пристъпи на „комплексарски национализъм“. За тридесет години безброй са опитите да се поругаят национални икони и светини – Васил Левски съвсем неслучайно убил ратайчето, даже го намушкал хищно няколко пъти; Христо Ботев бил касоразбивач, пройдоха и терорист, понеже отвлякъл незаконно кораба „Радецки“. Гео Милев подбуждал стръвно народа към размирици с поемата си „Септември“ и с огнената си публицистика, особено със статията си „Полицейска критика“. Никола Вапцаров пък бил направо престъпно подривен елемент, който искал да събори законно установената власт. Примерите са хиляди и са всеки ден пред очите ни. Явно слугите на Княза на мрака искат да накарат българското общество не само да повярва, че няма граница между добро и зло, низко и възвишено, благородно и подло, но и да заживее в състоянието на благодушна лотофагия… Колко уютничко и спокойничко!

Мечтата на уж случайните „преводачи“ и преоценители на литературното и историческото ни наследство е да овъргалят всичко във фразьорски флиг-флагове и словоблудства, да ни заливат всеки ден с уродливости, хлестаковщини и смердяковщини (ах, извинете, че прибягваме към персонажи от руската класическа художествена литература!), за да превърнат общественото пространство в една огромна духовна скотобойна. И там те да се разхождат с важен и изпъчен вид като интелектуални супервайзери и създатели на нова история и нови ценности.

Но да си представим, предобродушний читателю, какво би се случило например в днешна Франция, ако някой си помислеше дори да „превежда“ Юго, Стендал или Бодлер? Веднага ще му счупят не само ръчичките, но и краченцата. Ами как би реагирала съвременната германска общественост, ако някоя бетонна глава би посмяла да се опита да извади от учебните програми Гьотевите „Фауст“ или „Лоте във  Ваймар“. Хеле пък да не говорим за балканските страни – нашите съседки Сърбия и Гърция, които пишманполитиците ни често пъти велзевулски съжаляват.

Ще се откаже ли Гърция от творчеството на Никос Казандзакис, или Сърбия от Иво Андрич? Според извратените размишления на нашите политкоректни „преоценители“ творчеството на тези двама автори може би също нагнетява етнически напрежения, както „Под игото“ на Иван Вазов, или „Записките по българските въстания“ на Захарий Стоянов. Обаче дори най-разложеното съзнание в тези страни не допуска мисълта да бъдат извадени от учебните програми, а в любезното Отечество не само изтръгват от учебните програми творби на Добри Чинтулов, Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров и пр., и пр., но и с касапски устрем секат, режат, изхвърлят, демонтират, бастисват цели исторически периоди, знакови творби, автори и тенденции, неудобни за политкоректните папагали…

Ние наивно и простодушно, ненагледний читателю, си мислехме, че има някакъв предел на свинщините и безчинствата, на които се подлага злощастното днешно българско общество. Уви, няма предел. Щедро финансираните от външни грантови структури (и децата вече в България знаят кои са, а правителството не знае) и по-особени организации със специално предназначение, наши нови ибрикчии, политически травестити, олани, поклонници на велзевулската и богохулна Истанбулска конвенция и други мушмороци, не спят и неуморно подриват стълбовете на българската идентичност, дух, достойнство, чест и национални традиции. Ако беше жив бай Захарий Стоянов, щеше да възкликне: „Възгечтисайте се, бре господа!“. Сакън, пардон, пак се объркахме с тия чуждици. Хайде холан, нека всичко да върви мирно и тихо. Белким се засити бездънния търбух на властогонците и блюдолизстващите националпредатели.

Но явно няма насищане…

Затова нека народът глухо да ръмжи и страшно да дрънчат окови. Интелигенцията да се вслушва замечтано в приспивните трели на брюкселските мазмантии, които й пеят балдевски песни за политкоректност, европейски ценности и мултикултурални, неолиберални и постмодернистки ерзацсладкиши и блудкажи. А юродивите врагове на Отечеството и зложелателите на народа да си чапкънстват и мастийстват необезпокоявани, да си изстудяват потните ръчички всеки ден с поредната лепта, отпускана им, макар и с погнуса, от техните задкулисни господари. С погнуса, разбира се, защото дори и най-коравосърдечните господари не обичат престараването на лакеите. А любимата музика на лакеите и на нравствените подлоги е шумоленето на банкнотите и звонкът на монетите.

Бедний ми, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее?


 

КРЪВОПИЙЦИТЕ ОТ СТРАНАТА ТАЛАСЪМИЯ

Е-поща Печат PDF

• В България през 2012 г. скелетите на мъртвите „вампири” прикриват зъбите на живите караконджули.
У нас всяко чудо за три дни, днес - и за по-малко...

Кога намериха мощите на Йоан Кръстител на о-в „Свети Иван” край Созопол, кога ги занесоха в Сливен с мощехранителницата, подарена от премиера Борисов, кога ги откраднаха от Сливенската митрополия и кога ги върнаха в Созопол, без да съобщят името на похитителя?! Не знаем дали тази кражба не бе измислена с цел да се увеличат приходите от поклонническия туризъм, но през това лято към „Чудесата на България” започнаха да се прибавят нови, все по-странни и дори плашещи „открития”. Сиреч, археологически находки, които намирисват на шарлатания с комерсиална цел.

 

ПУТИН – ГЛАСЪТ НА ИСТИНАТА

Е-поща Печат PDF

Визитата на президента на Руската федерация Владимир Путин, осъществена на 27 и 28 май в люлката на европейската демокрация Гърция, вече е история, или казано по-точно, тя влезе по доста забележителен начин в историята.

Може да се добави и че определено надхвърли руско-гръцките отношения и отправи послания, които засягат не само страните от региона, но и останалия свят. Затова няма да се спираме подробно на очевидното в двустранните руско-гръцки отношения – тяхното възходящо развитие, а на онова, което някои от западните и по-голяма част от нашите политици и „правилни” медии не успяха или не искаха да видят.

На първо място, те не искаха да забележат, че руската страна придаде на тази визита изключително голямо значение и тежест. И това, разбира се, не е случайно, като се имат предвид глобалните геополитически икономически и преди всичко енергийни интереси на Русия в региона. Владимир Путин бе придружаван от шестима министри: външния министър Сергей Лавров, министъра на енергетиката Александър Новак, министъра на транспорта Максим Соколов, министъра на културата Владимир Медински, министъра на икономическо развитие Алексей Улюкаев и министърът на земеделието Александър Ткачев. В делегацията освен това бяха включени десетки крупни бизнесмени начело с изпълнителния директор на „Газпром” Алексей Милер и изпълнителният директор на „Роснефт” Игор Сечин. Програмата на руската делегация започна веднага след кацането на големия президентски самолет. Над тричасовите официални разговори с гръцкия премиер Алексис Ципрас и осъществените през двата дни близо сто бизнес контакти от придружаващия руския президент бизнес елит допринесоха за решаване на поставените цели от двете страни.

 

ЕКСПЕРИМЕНТЪТ И ЕХОТО

Е-поща Печат PDF

На 29 април 2015 г. синодът на Българската православна църква реши, че “дава благословение при извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири да се споменава името на Негово Величество Симеон II, благоверен цар на българите”. Експериментът издържа две седмици.

Ролята на църквата е да следва и оценява събитията по достойнство, след като са се случили, а не да ги предизвиква! Във случая с внушението, че „Негово Величество Симеон II, е благоверен цар на българите” синодът нито припомня исторически случило се събитие, тъй като не говори в минало време, нито възстановява изпълнението на традиционен обет, според който в даден момент на светата литургия се споменават молитвено „благочестивия и православен българския народ правителството и христолюбивото войнство“. В решението си синодът дори препоръчва формулировки за специални тържествени литургии: „О благочестивом и христолюбивом царе болгарскем Симеоне”.

Изненадващо в полемиката се включи един академик, историк, не назовавам името му, защото изключително го уважавам за тезите, които отстоява по редица все още открити национални въпроси. По повод решението на Синода да споменава името на Симеон Сакскобургготски като цар на българите в богослуженията, същият академик защити правото на църквата да взема решения извън властта на държавата независимо от кръга и естеството от въпроси, в това число политически и конституционни, какъвто е настоящият случай. Подобно съждение, по наше скромно мнение, противоречи на всякаква академична логика и е лишено от историческа обоснованост и приемственост. Освен това възраженията срещу решението на синода не са насочени срещу автономията му да взема решения, а  срещу превръщането на синода в изтривалка за разчистване на политически сметки.

 

БСП ТРЯБВА ДА ЗАГОВОРИ ПО-ЯСНО И ПО-КОНКРЕТНО

Е-поща Печат PDF

Странно нещо са българските политици и техният електорат, сиреч хората, които им гласуват, въпреки цялата им грабежо способност, станала пословична в цяла Европа. То не бяха скандали за суджуци, кумове и братовчеди, не бяха евтини луксозни апартаменти, съмнителни заменки и „къщи за гости“, построени за лични нужди с европейски пари. Дори на втория ден след „Евроизбори 2019“ специализираната прокуратура и полицията разбиха една ОПГ в община „Божурище“, оглавявана от кмета от ГЕРБ Георги Димов.

Но, за разлика от случая „Десислава Иванчева“, независимата кметица на ж.к. „Младост“, която водеха на заседанията на съда с букаи на краката, към „шайката“ от „Божурище“ подходът бе по-нежен. Макар че 8-те милиона, с които кметът Димов е ощетил общината, продавайки 80 дка.земя за 160000 лв. на фирма, близка до баща му, са много повече от рушвета, който уж била поискала Иванчева от строителя Александър Ваклин. Впрочем, затворът не й попречи да се кандидатира за евродепутат и да получи повече гласове от „присъдружните“ на ГЕРБ коалиционни партньори „Атака“ и НФСБ („Патриоти за Валери Симеонов“). Дали ако Прокуратурата беше арестувала Сидеров и Валери Симеонов резултатът от техния европейски опит за летене нямаше да е по-висок? Понеже при всичкия си гняв към политиците, българският народ е милозлив и прощава кражбите, като неизбежен спътник на властта. А пък властта тълкува тази глупава толерантност като насърчение. После виновен бил професор Иво Христов, който беше казал, че 80 на сто от българите са дебили. Пропуснал бе да уточни, че са превърнати в такива . Та тези които се разпознаха като виновници, надигнаха врява до Бога.


Но, ако човек повярва на хвалбите на Бойко Борисов за високото образователно равнище и крехката възраст на хората, подкрепили ГЕРБ на тези избори, ще стигне до извода, че и най-умният си е малко прост. Или, че тази любов необяснима към вожда и учителя на българския гербериат Бойко Борисов е материално мотивирана и властово подкрепена. Защото Бойко дава милиарди от „излишъка“ за болници и лекари, за коледни и великденски добавки на пенсионерите, за увеличение на заплатите на държавните чиновници, включително учителите, за детски градини, опери, театри, църкви, манастири, университети и дори военни училища. Отделно от това, човекът направо изгоря до кафяво, обикаляйки страната, за да наглежда строителството и ремонтите на пътища и мостове, обещавайки да пробие не само тунела „Железница“, ами и тунела под „Шипка“. Разнасяше се по градове и села, като същинска чудотворна икона, която сбъдва желания! Освен това той наказва и крадливите си съпартийци. Преди 26.05 дори Цветанов беше принуден да напусне парламента и да се посвети на мълчалива организаторска дейност, различна от „надпечатването“ на бюлетини, както при „хибрида“ Костинброд. Ако ромите, обаче,  които бяха заснети с тениски с образа на Борисов, се разприказват някой ден, за какви ли изборни нововъведения ще научим с късна дата. Какво могат да противопоставят на това БСП и другите участници в изборната надпревара? Ромите не ядат и не пият „алтернативи“: нито за България, нито за Европа. Те и СДС обичат, поради което масово са гласували с преференции за Александър Йорданов. Ако вярваме на телевизия „Алфа“ те и за Ангел Джамбазки са гласували. И май са се престарали - ВМРО изпраща в ЕП не един, а цели двама евродепутати! Въпреки самостоятелното си участие в изборите; въпреки че аферата с удостоверенията за български произход взе главата на директора на ДАБЧ! Партията на Какаракачанов пребъдва. Дори ДПС намали европейското си представителство, а ВМРО го разшири!

Глупости ръси аптекарския полу-монополист Веселин Марешки, кръвният душманин на войводите и най-вече на Красимир Каракачанов. В предаването „Лице в лице“ на Би Ти Ви с водеща Цветанка Ризова, лидерът на партия „Воля“ обяви ВМРО за „циганската партия в България“. Но си плати, остана под чертата, въпреки че оглави евролистата на „Воля“ и билбордовете му с Марин Льо Пен заливаха страната. Къде е френският „Национален сбор“, победил системните партии, къде е „Воля“, чийто лидер раздаваше горива на дъмпингови цени? Но няма благодарност в това племе и това си е! „Демократична България“ без да провежда шумна медийна кампания, успя да направи Радан Кънев евродепутат, а Марешки остана да си гризе ноктите тук. Поне да беше обявил предварително, че дори да спечели, няма да ходи в ЕП, а ще остане тук да се бори с монополите и с разрухата. Ето, Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски се жертваха „на ползу роду“ и творят добро тук в България. Някой злобар ще каже, че са измамили избирателите на ДПС, но на тях да не им е първица да бъдат лъгани!

Но най-странни неща се случиха в основната опозиционна партия БСП и в победилата я ГЕРБ. Вътрешнопартийната опозиция в БСП се оказа, че е работила само за Сергей Станишев, който успя с четири пъти по-малко преференции да се доближи до водача в листата Елена Йончева. Мнозина се питат дали това не е съотношението на силите в полза на Нинова, вътре в БСП. Въпреки всичко партията изпраща в ЕП един депутат повече, отколкото на предишните евроизбори, когато Станишев беше обещал,  че няма да ходи в ЕП. Тогава пострада Петър Колумбашев, но той и сега пострада. Беше заявил, че настоява да бъде водач на листата, но не би. Не го огря. И ако Нинова, на която сега искат оставката, бе включила в листата и Валентин Вацев и НС ако не беше я пренаредил, картината днес щеше да е друга. Сега обаче на нея й се налага да се бори за поста си, от който вече подаде оставка.

Но странни неща се случват! Борисов се хвали, че е победил лидера на ПЕС – Сергей Станишев, а другарите  Пирински, Кутев и компания обвиняват Нинова за загубата! Както отбелязва Десислава Атанасова, това била 12-та победа на ГЕРБ. Но за предишните изборни загуби, когато Нинова дори не беше в ръководството на БСП, кой да отговаря?

Въпреки маскирането си като „Коалиция за България“, партията на Румен Петков, както и формацията на Татяна Дончева доказаха, че и тогава не са работили за победа на БСП и са били само ненужен баласт Дори „курумпето“ Десислава Иванчева от Сливенския затвор и Минчо Христов имат два пъти по-висок резултат от тях. При това Минчо Христов го реализира без Стела Банкова. Ти да видиш! БСП може да има много кусури, но непримиримостта към ренегатите в Столетницата води началото си не от Корнелия Нинова, а е принцип още от времето на Димитър Благоев-Дядото. Коалирането с разколници е вредно, защото насърчава изменничеството. Впрочем и др, Миков не прости на Първанов и Петков, Нинова също според мен няма право да амнистира хора, които работят на практика за ГЕРБ.

Ако става реч за победи и загуби, след двата президентски мандата на Първанов, победата на Радев на президентските избори през 2016 г. не е ли постижение наБСП? И после при чие председателство Първанов беше изключен от БСП? Значи приемственост все пак има.

Дългото отсъствие на ПГ на БСП от Народното събрание може и да се е отразило негативно върху кампанията на социалистите, но най-негативно обаче се отрази беззъбата, обла, не като речни камъни, а като билярдни топки, гладка, празна около Плевен, предизборна пропаганда, написана от незнаен мозъчен тръст, ръководен от Антон Кутев. Нито едно от предложените послания не стигаше до сърцата на хората, които бяха призовани да подкрепят не дори Коалиция „БСП за България“, а само БСП. И въпреки това евродепутатите на Столетницата са с един повече. Фактът, че въпреки „победата“ Цветан Цветанов подаде оставка от всички ръководни постове в ГЕРБ и Борисов я прие, както и заканата на последния да „чисти от корен“ партийните структури в Добрич и Плевен, показва, че понякога и победителите плачат. Това напомня за анекдота, в който американец гледа в някакъв музей древно римска или гръцка статуя без ръце и пита как се нарича тя. Като чул, че това е статуята „Победител“, възкликнал: „Какво ли пък представлява победеният от него!“

Вицът си е виц, но обещаната от Борисов разправа с партийните структури на ГЕРБ в Добрич и Плевен идва да покаже, на членовете и симпатизантите на БСП, че трябва да има ясен отчет за свършеното във всяка от регионалните структури? И, че трябва всички солидарно да поемат вината за изборната загуба, вместо да я приписват само на председателя.

Вече години БСП няма победа в нито един бивш окръжен град. Каква е причината за това? Кой е виновен? Някой дали е отговорен за това?

Въпреки фанфарите, и „победителите“ на тези европейски избори трябва да се замислят. Нищо чудно още наесен да се озоват в положението на Наполеон след битката при Бородино. „Още една такава победа и ще остана без армия!“, казал великият французин. Поражението при Ватерло и второто му заточение на остров „Света Елена“, където починал, потвърдили мрачната му прогноза.

„БСП доказа, че не може да бъде алтернатива на ГЕРБ“, каканижат от „Демократична България“. А каква алтернатива са те самите, след като един, макар и непълен мандат управляваха с Борисов? Нали в ЕП техните депутати ще бъдат в групата на ЕНП, където са и депутатите на ГЕРБ? Заради съдружието си с Борисов, и партията на Каракачанов не е алтернатива на ГЕРБ. Но, виж близо 70-те процента негласували може да се окажат такава алтернатива, че свят да му се завие на Бойко, има едно условие, ако вместо да си стоят удома последват примера на „жълтите жилетки“. Европейските избори може да са им безразлични, но местните и парламентарните избори в България не трябва да са такива. Европа може и без България, както и България я е имало преди да се роди Европейският съюз. Но българите без България се превръщат в икономически, политически и културни номади. Както казваше Хайтов: „Изгубим ли България, всичко сме изгубили“.

Ще поживеем, ще видим! И ще проверим дали е бил прав дядо Славейков да каже онези горчиви думи: „Не сме „народ, не сме народ, а...“.

БСП само трябва да заговори по-ясно, по-конкретно и разбираемо за връзката между корупцията и нищетата, както и за нещата, които ще поправи, идвайки на власт. А не да обещава европейски стандарти и „ценности“ от рода на джендъризма и еднополовите бракове. Европа няма да ни извади от блатото, трябва да се измъкнем сами, без да се отчайваме от трудностите. „Загубиш ли пари, малко си загубил. Загубиш ли чест, много си загубил. Загубиш ли кураж, всичко си загубил!“, гласи една стара мъдрост.


 


Страница 223 от 393