В спомените си Максим Горки описва разговор с Чехов и предава думите на Антон Павлович – докато е жив Толстой, докато той е сред нас, всички ние сме спокойни за съдбата на руската литература.
Нещо подобно изпитвахме и ние, съвременниците на Николай Хайтов – докато той беше жив и беше сред нас, ние бяхме спокойни не само за днешната българска литература, но и за писателския съюз и за обществения живот. Хайтов бе човек канара, с необикновено борбен дух, с нетърпимост към всички явления, които застрашават националния ни дух и националното ни самочувствие. Спомням си как реагира на едно изказване, в което финансовите операции на милиардера Дж. Сорос се сравняваха с личното тефтерче на Апостола... Николай Хайтов води титанична и дълголетна борба за установяване на гроба на Васил Левски, изпълнена и с поражения, и с успехи.