Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Моята основна цел: ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ДОВЕРИЕТО

Е-поща Печат PDF

• Интервю на президента Румен Радев за Българската телеграфна агенция

 

- В днешното интервю ще Ви задам въпроси, свързани с енергетика, европредседателство, финанси, вътрешна и външна политика.

Но нека да започнем, ако ми позволите, с Вашето посещение в Русия. Какви са резултатите от посещението и как повлия на отношенията между двете държави?

Румен Радев: Първо, искам да ви благодаря за това интервю. Считам, че Българската телеграфна агенция има огромен информационен потенциал и интервю като това е крачка този потенциал да се разгръща по-нататък.

Виждаме, че това посещение, и това трябва да го отчитаме, е след десет години без диалог на най-високо равнище. За това време бяха загробени три стратегически енергийни проекта, а с тях и възможността България да се превърне в енергиен център на Балканите.

Знаем, че има проблеми в отношенията между Европейския съюз и Русия. Те са напрегнати. В този контекст русофобската реторика на определени български политици не допринася за развитието на диалога с Москва, към който диалог, между другото, се стремят все повече, и то влиятелни, европейски държави.

От друга страна, аз тръгнах за тази среща и за тези разговори с ясното съзнание за силната обремененост от тези тежки и разрушителни политически декларации, включително и от сегашното мнозинство, което, нека не забравяме, обяви в свой доклад Русия за заплаха миналата година. А всичко това влияе на нашите отношения.

Да споменавам ли изобщо и за опитите за пренаписване на историята, на Освободителната война, към която Русия е особено чувствителна. Русия, според мен обаче, също трябва да извърви своя път към думите на видния руски учен акад. Дмитрий Лихачов, че България като люлка на славянската цивилизация е дала духовното начало на Русия. Русия също трябва да уважава нашата история и културни достижения.

Ето в това тежко наследство мисля, че тази визита беше важна крачка за възстановяване на доверието и за изграждане на отношения на основата на равноправие и взаимно уважение. Определено мисля, че Русия също е готова и има воля в тази посока.

- Тоест, Вие смятате, както в България се създаде едно такова мнение, че не сте се върнали с празни ръце. Имаше такива коментари, че е било пренебрежително от страна на руската държава да Ви съобщи за посещението на премиера Борисов, което е тези дни. (30-31 май, б.ред.)

- Аз мисля, че можем да говорим за пренебрежително отношение, ако да речем, бяхме провели един формален 20-минутен разговор, в присъствието на филолози и историци да си говорим само за азбуката и за Руско-турската освободителна война. Срещата беше три часа, и то в присъствието на най-влиятелните министри - на енергетиката, на икономиката, на промишлеността и търговията. Щеше да бъде, може би пренебрежително, ако след формалните срещи президентът Путин беше казал “довиждане” и се беше обърнал. Напротив, той ме покани за среща наистина на четири очи, без преводачи, без асистенти, която продължи около 40 минути.

Така че въпросът тук по-скоро е към правителството, което неофициално търси контакти с Москва, а официално я обяви за заплаха, и то съвсем неотдавна.

Що се отнася до връщането с празни ръце. Тук категорично не съм съгласен, защото знаете, че договорите са прерогатива на правителството. Но както видяхме през годините, то не им придава особено голямо значение. Както ги подписа, така се отмята от тях.

- При посещението не трябваше ли да има присъствие на министри?

- Аз пак казвам - този въпрос е към правителството. Наистина правителството се ангажира с конкретните резултати, с конкретните договори и това е неговата работа. Но отмятането от тези договори струваше пари и на България, и на Русия.

И при цялата тази, виждате, много трудна ситуация, която се създаде през годините, беше много важно да се възстанови доверието. Това беше и моята основна цел. Виждате, че аз наистина пожелавам на правителството да оползотвори това доверие, което се изгради. И включително и до днес не престават опитите на говорители, на депутати, на мнозинството по всякакъв възможен начин да се омаловажи моята визита. Аз няма да постъпя като тях. Напротив, бих се радвал правителствената делегация, водена от премиера Борисов, да конкретизира сътрудничеството, защото това е в интерес и на двете държави, в интерес и на Европа.

Между другото, в тези разговори поставих много ясно областите, където България много трудно може да отстъпи. Например лицензите за производство на въоръжение от нашия военнопромишлен комплекс. Не можем да допуснем друга държава отвън да ни разрешава къде и как да изнасяме оръжие, произведено в България. Повдигнах важни въпроси, касаещи облекчени условия и по-добри цени на доставка на руски енергийни ресурси. По-добри условия за присъствие на български бизнес на руския пазар. И руската страна демонстрира наистина една откритост и готовност за конструктивно обсъждане на тези въпроси и наистина получаване на едни по-добри условия за България. И аз силно се надявам българското правителство да продължи работата в тази насока и да постигне конкретни резултати.

- Понеже се чуха коментари, че едно такова посещение в този момент едва ли не ни отдалечава от Европейския съюз и НАТО. Как бихте отговорили?

- Това е все едно да си зададем въпроса “Северен поток-2” отдалечава ли Германия от Европейския съюз и НАТО. Не, разбира се. Мисля, че е крайно време да преодолеем тази идеологизация и мога да кажа дори истеризация в отношението си към Русия и да престанем да губим, докато другите печелят и се настаняват на пазарите ни, които ние отстъпихме сами.

Виждате, че там беше и президентът Макрон, там беше и канцлерът Меркел. А предстои в началото на юни визита на президента Путин в Австрия. Нека погледнем и статистиката. Франция е в конкуренция с Германия кой да бъде най-големият инвеститор в Русия от европейските държави. Нека видим огромния стокообмен, който имат. А къде сме ние? Нека си зададем този въпрос.

- Вие споменахте енергийните проекти между България и Русия и само българските проекти, които са обвързани с Европейския съюз. България ще изгражда “Български поток” или газов хъб “Балкан”?

- Мисля, че и двете ще станат реалност. Но първо, газовият хъб “Балкан” е рожба на кризисен пиар след скандалния провал на проекта “Южен поток”. За да има хъб обаче, трябва да има газ. А газ няма. Между другото това е един рационален проект - газовият хъб, и той трябва да бъде подкрепен. Но точно липсата на газ рискува този многомилионен проект да гълта пари за разработка и строежи, без да е ясно точно как и с какво ще функционира този проект. Както виждаме, газ към момента няма за този хъб. Предстои спиране на трансбалканския газопровод, единствения към нас през Украйна и от нас към нашите съседи. “Южен поток” е загробен. Добив, оказа се, че няма да можем да имаме собствен. Втората тръба на “Турски поток” започна своето изграждане, но е неясно накъде ще продължи - през Гърция за Италия или към нас. Това означава, че в средносрочна перспектива газовият хъб, и то с ограничен капацитет на интерконекторите, които едва сега ще започнат да се изграждат, газовият хъб може само да спомогне за диверсификацията на нашето собствено снабдяване с газ, и то твърде условно.

Ако искаме наистина да удовлетворим нашите големи амбиции да бъдем страна, която разпределя, продава, доставя газ, това означава, че трябва отнякъде да има газопровод с капацитет. Най-вероятно, ако успеем да се преборим, това е втората тръба на “Турски поток”. Но това означава допълнителна зависимост от още една страна транзитьор, това означава по-голяма цена и по-голям риск за доставките.

- Европейският съюз излезе, миналата седмица мисля, с едно решение за облекчаване на доставките на газ на пет държави, включително и България, бяха наложени ограничения на “Газпром”. Това няма ли да помогне практически за по-бързото осъществяване на проектите?

- Определено ще спомогне и това е изключително благоприятен момент за нашата правителствена делегация, която точно след това решение отива в Москва. И тук е мястото вече за едни прагматични преговори и отстояване на нашите интереси. Но за да може да отстояваме нашите интереси, крайно време е да имаме енергийна стратегия в средносрочен и дългосрочен план, която да извърши дълбок анализ и която да постави ясни цели и да даде отговор на тези въпроси.

Защо Меркел беше в Русия и настояваше за “Северен поток”? Защото много ясно знае, че бъдещето е на държави с конкурентоспособна икономика, а това означава достъп до евтина енергия и сигурност на доставките. Нещо повече - виждате, че сега всички държави се борят да получават повече газ, да могат да го разпределят, продават и транзитират за други държави. Това означава големи такси, значителни приходи, сигурност и влияние. И затова аз много се надявам, че Европа, и времето идва най-сетне да постави на принципна позиция този въпрос, че когато говорим за енергийна сигурност и енергийна ефективност, най-добре е тези тръби да влизат директно в държави от Европейския съюз.

Между другото, все повече гласове се чуват и в Европа, и в Русия, че това е най-силният и прагматичен начин. И за мен е недопустимо да има тук един двоен стандарт към отделни държави. Не само по отношение на храните, но и по отношение на енергетиката. Защо “Северен поток-2” да може, а “Южен поток” да не може. Защо може едни държави съвсем свободно и открито да получават огромни приходи от транзит на газ, а други държави да трябва да завоалират своите намерения със сложни формулировки точно за тези си амбиции.

Вярвам, че усложнената геостратегическа обстановка, средата за сигурност и амбициите на Европа за конкурентоспособност на икономиката ще дават импулси за в бъдеще и на двата проекта - и на газовия хъб, и на проекта за пряка доставка на руски газ през Черно море за България и оттам за следващите страни от Европа.

- Как според Вас се вписва рестартът на проекта на АЕЦ “Белене”?

- Зависи изцяло от правителството. Виждате, че политиците от мнозинството, които съвсем доскоро парадираха със спирането на проекта, сега парадират с неговото възобновяване. Според мен атомната електроцентрала “Белене” трябва да бъде построена, но при ясна правна рамка, без финансово обвързване и с минимален финансов риск за държавата, при доказана целесъобразност и много важно - при надеждни механизми за контрол на ядрения риск.

- Вашата оценка за сделката за ЧЕЗ. Някак си май нещата се поразмиха във времето.

- Използвахте много точна дума - поразмиха. Скандалът с ЧЕЗ извади на повърхността много тревожни въпроси, които аз зададох между другото още в избухването на този скандал. Кой стои реално зад тази сделка и кой даде политически гаранции. Защото без тях на всички ни е ясно, че тя няма как изобщо да тръгне. Защо службите не сработиха и чий интерес отстояха? И най-важният въпрос - какви са финансовите схеми и откъде ще дойдат парите? И до ден-днешен няма отговор на нито един от тези въпроси. Въпреки усилията на председателя, парламентарната комисия според мен бе използвана по-скоро тактически, за да може да се канализира общественото напрежение, възмущението и в крайна сметка скандалът да се размие и потуши. Но въпросите остават. И съм убеден, че ако говорим за защита на държавния интерес, трябва да бъде установена истината и трябва да се потърси отговорност от определени хора. За мен случаят ЧЕЗ е открит.

- От началото на годината България председателства Съвета на Европейския съюз за шест месеца - безспорно важно събитие за държавата. Каква е Вашата оценка за него до този момент, остава още един месец до неговия край?

- Много е трудно да дам еднозначна оценка на едно такова мащабно събитие, защото то може да се оцени със система от критерии.

Те могат да бъдат най-различни - определяне на приоритети, организация, усилия, конкретика, реални резултати. Мисля, че българското правителство определи актуални за региони и за Европа приоритети. Министър Павлова и администрацията работят така, че да има нужната организация за тези събития. България показа, че може да администрира процесите от европейския дневен ред.

Що се касае до конкретиката, според мен има разминаване между фанфарния тон и реалните резултати, които преминаха изцяло в сферата на обещанията. Страните от Западните Балкани не получиха ясна перспектива за присъединяване, но за сметка на това ние занимаваме хората с фотосесия от посрещания, изпращания, колко европейски лидери ще седнат на една маса, и много важно как точно ще се ръкуват, и което се превръща едва ли не в основен критерий за успеха на председателството. Мисля, че прекалената употреба на европейското председателство за политически PR някак си погасява европейската симпатия на българите. Защото виждате, че хората говорят в крайна сметка повече за проблемите покрай трафика и за менюто на официалната вечеря. Ако трябва да обобщя това европейско председателство, смятам, че ако със същата страст, с която българското правителство се хвърли да работи за просперитета на народите от Западните Балкани, ако със същата страст правителството се хвърли да работи за собствения си народ, тогава ни очаква едно по-добро бъдеще. Стига, разбира се, ефективността да бъде на доста по-високо ниво от тази, демонстрирана за Западните Балкани.

- Да Ви върна на тази тема. Все пак това е едно от ключовите събития на председателството ЕС-Западни Балкани. Западните Балкани смятат, че трябва да получат покана да влязат в Европейския съюз и НАТО. Каква е Вашата оценка за това събитие? Все пак тук бяха държавните глави на всички от Западните Балкани, както и най-големите европейски лидери. Какво смятате Вие - има ли конкретни резултати и какъв е успехът на България?

- Както видяхме, конкретни резултати, освен добри намерения, няма. Ако сравним с Декларацията от Солун през 2003 г., присъединяването се замени с перспектива. Това е наистина многозначително, трябва да изчакаме, трябва време - дали наистина ще има развитие със спора за името между Македония и Гърция, но това ще стане ясно; ще получи ли Македония покана за членство в НАТО на Срещата на върха през юли месец; ще влязат ли обещаните 10 млрд. европомощ за инфраструктурни проекти в основни европейски финансови документи, или ще останат да висят? Така че реалните резултати са далеч от намеренията и обещанията.

- Как смятате, защо Президентството не участва в тази среща и Вие като държавен глава? Има различни спекулации по темата.

- Според мен това е част от стратегията на правителството и аз непоканен не ходя никъде. Но на откриването на европейското председателство на 11 януари аз ясно формулирах своите виждания за една социална, достъпна за своите граждани Европа. Вместо това, гражданите получават снимки от Моста на влюбените. Затова казвам, че точно тази стратегия всъщност превърна европейското председателство в операция по политическа реклама.

- Този Ваш отговор дава начало на следващия въпрос. Каква е оценката Ви за диалога между институциите? Има ли проблеми, какви са те? Все пак премиерът наскоро спомена, че е време “двата коня да теглят каруцата” в една посока?

- Вие виждате, че диалог няма. Срещата между Европейския съюз и Турция бе договорена с чужд канцлер, без да бъде уведомен българският президент, при положение, че се кани президент на съседна държава. Българският президент не беше поканен на Срещата на върха на нашето европредседателство. Българският президент научава за визитата на нашия премиер в Русия от чужди държавници.

Но що се отнася до каруцата, считам, че някой тегли каруцата към автокрация, а аз съм убеден застъпник на демокрацията.

- Какво Ви дава повод за това мнение на автокрацията?

- Аз съм говорил неведнъж по тези въпроси. Но това е обсебването на всички институции, не само институции, медии и т. н.

- Да се върна към финансовите въпроси в държавата. Преди няколко седмици са чуха изказвания, че до края на председателството България ще влезе в чакалнята на еврозоната. Смятате ли, че това ще се случи и дали тези срокове са реални?

- Първо, присъединяването към еврозоната е стратегическа цел на България. Това присъединяване ще ни гарантира България да бъде в ядрото на европейските интеграционни процеси. Трябва обаче да сме наясно кога, при какви условия, на каква цена ние ще можем да станем част от тези единни европейски процеси.

Знаете ли, когато се срещнем с лидерите и на Чехия, и на Полша, аз задавам такива въпроси: защо при една много по-мощна и устойчива икономика и социална система те не подават молба за членство. Получавам интересни отговори, които си струва да анализираме и да погледнем този проблем от всички възможни страни. Както всички знаехме, ние сме отличници, написали своето “домашно”, покрили всички числови критерии и едва ли не от нашата воля и вътрешен консенсус и решение зависеше кога ще поведем борба за влизане в т. нар. чакалня за еврозоната. И даже поехме ангажимент, вътрешно наше обещание това да се случи до края на европредседателството.

Последните новини от Брюксел обаче показват, че и това няма да стане. Причините са до болка познати и аз не искам тук отново да ги коментирам. Но това, което явно породи смут в България, това е настояването на нашите европейски партньори и на Европейската централна банка, на Европейската комисия влизането в чакалнята да бъде обвързано с влизането в Банковия съюз. А това вече влече след себе си много по-сериозни условия. Това означава истински, реален мониторинг на нашата банкова система.

Също така трябва да направим анализ и оценка на риска за присъединяването на нашата крехка икономика и неустойчива социална система към еврозоната. Трябва да имаме ясен национален план, който да ни гарантира стабилност и на икономиката, и на нашата социална система и в процеса на присъединяването, и след него. Така че явно тук ще трябва тепърва да пишем по-задълбочено домашно.

- Позволете ми да задам въпроси, свързани с правомощията на президента. През първата си година наложихте вето на няколко закона, които бяха преодолени бързо и лесно от парламента. Това не омаловажава ли действията на президента за ветото? И подобни коментари се чуха и относно Консултативния съвет при Вас - един от важните инструменти на президентската институция.

- Мисля, че Президентството има най-висока легитимност, защото президентът се избира с пряк вот, но той няма реални действени инструменти. Въпреки това методичното погазване на мнението и позициите на президента според мен води до натрупване на обществено неудовлетворение, което рано или късно властта ще усети.

По отношение на Консултативния съвет за национална сигурност мисля, че за проведените досега заседания съм поставял важни въпроси: за националната сигурност, за отбраната и сигурността, за укрепване на суверенитета - да речем дори чрез необходимост от усъвършенстване на Закона за вероизповеданията. Нещо, което очаквам да се случи от миналата година, но то така и не се случва. Вече изпълнението на поетите ангажименти, на постигнатия консенсус, лежи на съвестта на тези, които са поели ангажимент да ги изпълняват. Но въпреки това мисля, че тук се повдигат важни за обществото ни теми, които чакат своето решение. Нещо повече - излизат от анонимност позиции на политици, на политически партии. А това винаги е добре за демокрацията.

- Много се говори в България, а и в Европейския съюз, за борба с корупцията. В последните доклади се отбелязват успехи на България, създава, се, дори мисля, че в момента, “мега орган”, който да се бори с корупцията. Какво означава това според Вас?

- Да, за корупцията наистина България говори много и прави малко.

Що се отнася до новия орган, то показателно е, че самият закон - започнаха ремонтите по него, още преди да бъде обнародван. И аз съм сигурен, че този процес ще продължава по ремонтиране на този закон. Но моето мнение за органа е известно - за новия създаден мега орган за борба с корупцията. И то не толкова за това, че той е абсолютно подвластен на мнозинството в парламента, най-вече за това, че неговите правомощия и структура и инструментариум са насочени повече към борба с корупцията в миналото, отколкото да има ефективни инструменти за разкриване, пресичане, предотвратяване и разследване на корупционни схеми сега, в наши дни, и гарант, разбира се, и в бъдеще да се процедира по този начин.

- И накрая да Ви задам един въпрос - според едно социологическо проучване този месец една президентска партия, оглавявана от Вас, би постигнала около 37 процента успеваемост. Как смятате Вие?

- Аз мисля, че такива проучвания показват само растящото неудовлетворение в нашето общество от политическата класа и риска от политически проекти, които ще търсят да се внедрят в този вакуум. Но бих подкрепил, бих приветствал политически субекти, които са насочени към решаване на проблемите на обществото и които срещат неговото разбиране и подкрепа.

 

29 май 2018 г.


 

 

ПО ТАКТИЛНАТА ЛЕНТА НА НЕВИЖДАЩАТА СОФИЙСКА ОБЩИНА

Е-поща Печат PDF

БСП - София показа как ГЕРБ "усвоява" 2 млн. лв. евросредства чрез ремонта на 70-то основно училище „Св. Климент Охридски “

Милка Христова: призовам кмета Фандъкова да ми покаже лично, на място в училището, къде точно са поставени дъбов паркет за 52 лв./кв.м, без ДДС, и луксозен теракот за 53 лв./кв.м

Това е една история за ремонт. Поредна история за ремонт с европейски средства в София. История за едни "усвоени" 2 милиона лева. И за видимите резултати от това усвояване.

Става дума за 70-то основно училище "Св. Климент Охридски" в столичния квартал "Модерно предградие", район "Връбница". От година това училище е в ремонт, а паралелно с ремонта се провеждат и учебните занятия. Средствата за този ремонт са европейски. Това училище е едно от общо 26 училища и детски градини, за които през лятото на миналата година бяха отпуснати европейски средства по Оперативна програма "Региони в растеж". Общата стойност на програмата е 63,6 милиона лева, 58 милиона от тях са безвъзмездна финансова помощ, а съфинансирането от страна на Столична община е 5,6 млн. лв.

Заделените средства за ремонт на 70-то основно училище са около 2 милиона лева. След процедура по ЗОП, да извърши този ремонт е избрана фирма "Мега Хидрострой" ЕООД. Срокът на изпълнение е 245 календарни дни. Ремонтът е трябвало да приключи на 26-и март тази година. Строителният надзор е възложен на фирма "Софинвест" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е Столична община.

След получени поредица от сигнали от граждани за некачествено извършване на ремонта и сериозно забавяне на дейностите, на 4 април 2019 г. заместник-председателят на СОС от БСП Милка Христова и председателят на групата на социалистите в СОС и лидер на БСП - София Калоян Паргов правят официално питане до кмета Йорданка Фандъкова. Част от въпросите са свързани с това дали са контролирани доставките на материали, има ли издадени досега протоколи или актове от надзорната фирма за извършените строителни дейности в това число и за лошо качество, има ли наложени глоби и санкции на изпълнителя и в какъв размер...

Отговорът на питането е забавен почти 2 месеца! Той е включен в дневния ред по точка 84 на първата сесия на СОС след евроизборите – четвъртък, 30-ти май 2019 г. Самият отговор в рамките на три страници и половина Милка Христова и Калоян Паргов го получават едва в сряда, 29-ти май, след края на работния ден.

"След като се запознахме с отговора на кмета Йорданка Фандъкова с Калоян Паргов не останахме удовлетворени, тъй като в него на 3 страници пространно се обясняват целите и обема на проекта, технологията по сключването и изпълнението на договора, без обаче да се дават конкретни отговори на поставените въпроси, коментира Милка Христова. - По наше искане разглеждането на отговора на питането беше отложено за следващата сесия на СОС, която ще бъде на 13-и юни“.

Възмутена от отговора на кмета, Милка Христова решава да провери лично дали твърденията на кмета Фандъкова по повод питането, отговарят на истината. И в петък, 31-ви май, в ранния следобед, прави посещение в 70-то основно училище.

"Това, което видях, надмина и най-лошите ми очаквания, коментира тя. - В отговора на кмета Фандъкова пише, че възложителят в лицето на Столична община и надзорната фирма в лицето на общинското дружество "Софинвест" осъществяват непрекъснат контрол върху качеството на влаганите строителни материали и изпълнените строително-монтажни работи. Кметът твърди също, че до настоящия момент са съставени всички изискуеми актове и протоколи - 18 на брой, като не са установени отклонения от изискванията за качество на строителните материали. В отговора също така е посочено, че от стартирането на ремонта до 5 април 2019 г. са извършени повече от 160 посещения на обекта от представител на възложителя, тоест Столична община".

Изненадващо, едва в края на март и началото на април тази година, се появява протокол с констатирани недостатъци. В отговора на кмета Фандъкова на питането от Милка Христова и Калоян Паргов обаче не е посочено в какво точно се изразяват тези недостатъци. При последваща проверка на 1 април 2019 г. е установено, че тези недостатъци не са отстранени и е наложена неустойка в размер на 500 лева на ден, считано от 1 април до отстраняването им?! От тази дата до отговора на Фандъкова на питането от Христова и Паргов са изминали почти 2 месеца. В отговора на кмета обаче напълно липсва информация за това какво се е случило през този период - отстранени ли са недостатъците и ако не са, какъв е размерът на неустойката досега.

"Имаме всички основания да считаме, че съставянето на констативния протокол от март тази година за недостатъците по ремонтните дейности е провокирано именно от нашето питане, коментира Милка Христова. - Когато се подготвях за това питане ми направи впечатление, че в количествено-стойностните сметки (б.а. това са таблици с цени на материали и цени за изпълнение, които съпътстват всеки един такъв ремонт - ВИЖ В КРАЯ НА ТЕКСТА ПЪЛНАТА КОЛИЧЕСТВЕНО-СТОЙНОСТНА СМЕТКА), фигурират респектиращи цени на материали. Например: ще бъде поставен нов дъбов паркет на площ от 1122 кв.м. при цена 52 лева на квадратен метър, без ДДС, на обща стойност около 58 000 лв., без ДДС; фаянс на цена от 43 лева, без ДДС, теракот за 53 лева на кв.м., без ДДС".

При посещението в 70-то основно училище, Милка Христова установява, че то продължава да бъде работна площадка, а ремонтните дейности са много далеч от "рязане на лентата". Въпреки че ремонтът по договор трябва да е приключил в края на март тази година. В ранния следобед в ден петък работниците от строителната фирма, които извършват някаква дейност в училището, са по-малко от пръстите на едната ръка.

"Там се озовах в някаква паралелна реалност. Обектът, който трябваше да е готов в края на март, е във вид на разхвърляна строителна площадка, коментира Милка Христова. - Фасадата на училището е някакъв странен пачуърк от ярки, крещящи цветове, който е крайно неподходящ за учебно заведение. Качеството на изпълнението на настилките в двора е изключително лошо. Плочите са наредени и фугирани по безобразен начин. По примера на тактилната лента от площад "Гарибалди", която води незрящите в стената, тук цяла алея отвежда в дувара на оградата. Очевидно това е част от "почерка" на управляващите, който ще остане в историята - пътищата им водят до никъде. Вътре, в училището, стените на коридорите и на стаите са боядисани в изключително неподходящ тъмносин цвят. Новият дъбов паркет от почти 70 лв./кв.м. с ДДС изобщо не изглежда нов, освен това е изкривен, надут и неизползваем в този му вид. От пръв поглед става ясно, че фаянсът и теракотът в тоалетните изобщо не отговарят на цените от количествено-стойностните сметки. Освен това са поставени изключително некачествено - криви плочки и фуги. Озеленяването в двора се състои от няколко полуизсъхнали дръвчета и храсти...".

В отговора на питането на Милка Христова и Калоян Паргов, кметът Йорданка Фандъкова твърди, че за всички вложени в ремонта материали се съхраняват мостри във фирмата, осъществяваща надзор, това е общинската "Софинвест". И че тези мостри отговарят на поставените материали в училището.

"Тепърва предстои да изясним колко вярно е това, защото на пръв поглед нищо от казаното и от отговора на кмета не съвпада с видяното от мен на място, заяви Милка Христова. - И най-важното - цялото това "изключително качествено" усвояване на около 2 милиона лева е ставало под бдителното око на представителя на Столична община, който е бил на обекта точно 160 пъти по официални данни, предоставени от кмета Фандъкова!".

Заместник-председателят на Столичния общински съвет от БСП добави, че малко преди да си тръгне от училището младеж, представящ се за човек от фирмата, извършваща ремонта, опитал да обясни удължаването на ремонтните дейности с изграждането на ограда, която не била планирана в поръчката.

"От това, което видях на място в 70-то училище възникнаха куп нови въпроси, коментира Милка Христова. - Затова предлагам на кмета Фандъкова да направим заедно инспекция на ремонта и тя на място да ми отговори на всичките въпроси. Да ми каже дали това, което ще види с очите си, я удовлетворява. Да каже дали това е обектът, който е посетен 160 пъти от представители в Столична община и не са намерени никакви недостатъци. Да посочи кметът Фандъкова къде в училището е поставен дъбов паркет, първо качество, за 52 лв./кв.м., без ДДС. Да каже тя като учител и директор на училище, дали фасадата на едно училище трябва да изглежда така, като тази на 70-то ОУ. Да отговори на въпроса дали този ремонт наистина струва 2 милиона лева и кога ще му видим края. Искам всички тези отговори на място в училището. Чакам тя да посочи ден и час, в който да направим заедно инспекцията".


 

СВИДЕТЕЛ НА ИСТОРИЯТА

Е-поща Печат PDF

Георги ЙОРДАНОВ

Заслужил строител на българската индустрия

Инж. Иван Пехливанов е сред заслужилите строители на модерната българска промишленост през втората половина на отминалия 20 век. Десетки високотехнологични производствени мощности са проектирани, изградени и управлявани ефективно с неговото решаващо участие. Жизненият път на Иван Пехливанов – от отличник на българската Политехника, специалист - проектант и инженер, до високите стопански, държавни и обществени длъжности, е убедителен пример за професионализъм, гражданска отговорност, родолюбив дълг, целеустремена предприемчивост.

 

РУСИЯ В СЛЕДВАЩИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ…

Е-поща Печат PDF

Обективните закони на социално-икономическото развитие на Русия доведоха до факта, че още през 2007 г. основната част от управляващия руски елит, който е произлязъл предимно от спецслужбите, беше наясно, че страната е стигнала до линия, която не може да премине, ако не иска да спре историческата си съществуване.

Мюнхенската реч на Путин беше крайъгълен камък между Русия, която се разви между Хрушчов и Елцин, и тази, която започна да се появява в края на първото десетилетие на нулевите години.

През този период в страната са преминали всички възможни формати на търсене на начини за модернизация, а установеният държавен капитализъм изисква засилване на геополитическата субективност. Страната, в търсене на нови социални формати, премина през срив и се изправи срещу невъзможността да поддържа съществуване, без да възстанови гръбнака на бившия СССР - консолидацията на трите славянски републики, Закавказието и Централна Азия.

Това не се случи, защото руската управляваща класа достигна в своето развитието на икономиката до естествените си граници и се опря до тях. Напротив, осъзнаването на тази историческа необходимост е преминало през спад. Той беше породен от продължаващата системна криза на руския периферен капитализъм и тази криза се прехвърли в капитализъм от съветския социализъм.

Именно натрупването на тенденции в технологичната и социалната изостаналост на СССР, спадът на динамиката до критично ниво и продължителната икономическа стагнация с появата на управленска криза доведе до възстановяване на капитализма. Затова те се опитаха да намерят нова сила, за да преодолеят бавната деградация.

Преходът към капиталистическия път обаче не спря, а задълбочи кризата, като лиши Русия от потенциала на общ социалистически пазар и я направи силно зависима от държавите, водени от глобалните транснационални корпорации.

Осъзнавайки, че предишните стратегии за преодоляване на кризата водят до геополитическа катастрофа и загуба на субективност, руските политически архитекти решиха необходимостта да се противопоставят на разширяването на Запада. Ако това не бъде направено, Русия ще се превърне в днешна Украйна, или по-точно в десетина Украйни, като се има предвид, че Западът винаги е виждал решението на руския въпрос в разчленяването на Русия и прекратяването на нейното съществуване като единна държава.

Оттогава руската политика започна да се развива в посока на изостряне на конфликта на интереси със Запада. При всички опити този конфликт да не се форсира силно, стана невъзможно напълно да се избегне. Всяка форма на консолидация на постсъветското пространство, инициирана от Русия в интерес на икономическото ѝ възстановяване, води Запада до състояние на истерия, граничеща с готовността да започне тотална война, до използването на ядрено оръжие.

Мюнхенската реч на Путин се превърна в катализатор за ускоряване на конфликта между Русия и Запада. Именно в този смисъл е необходимо да се разберат всички последващи световни събития, до украинския преврат през 2014 г., което доведе до отделянето на Крим от Украйна и загубата на контрол над Донбас.

Тъй като Западът разбира реванша на Русия в Украйна като загуба на плацдарма на НАТО, в който Украйна се е превърнала в сегашния си вид, може да се разбере какви кошмари преследват Запада в опита на Русия да изгради Съюзна държава с Беларус.

Редица експерти, участващи по един или друг начин в осигуряването на информационна подкрепа за процеса на конфронтация между Запада и Русия, вече направиха изявления, че във войната, която САЩ все по-открито водят с Русия, възстановяваща предишните си граници, обединението на Русия и Беларус няма да бъде позволено. В никаква форма.

Дори ако Съюзната държава възникне в резултат на доброволно обединение, САЩ и ЕС ще бъдат консолидирани в своето противопоставяне на този процес. Това ще бъде обявено за анексия, което ще доведе до дипломатическа война, която от своя страна ще доведе до режим на тотални санкции като севернокорейските или иранските. И не мислете, че този път няма да успеят, защото, видите ли, техните интереси не съвпадат. По отношение на възстановяването на територията на Велика Русия те съвпадат напълно.

Фактът, че подобна работа се извършва в САЩ с пълна сила се потвърждава от информацията, че Комисията по външни отношения в Сената на САЩ прие законопроект, който позволява Русия да бъде призната дори за страна - спонсор на тероризма. Причината е Донбас. И това е в ситуация, в която Донбас не е част от Русия и процесът на създаване на Съюзна държава с Беларус е блокиран от усилията на официален Минск.

Статутът на спонсор на тероризма е нещо съвсем различно от обикновения конфликт на интереси. Това вече е статус на изгонена държава, срещу която са възможни всякакви координирани мерки за насилие и санкции.

Засилването на конфронтация в руската посока е много полезно за САЩ, където военната истерия им позволява да получат огромни поръчки за американския военно-промишлен комплекс, един от основните спонсори на Тръмп.

Предвид предстоящите избори и трудната ситуация в американската икономика, изкушението рязко да се прехвърлят отношенията с Русия до нивото на балансиране на ръба на войната решава твърде много въпроси за САЩ, не е възможно да не се взема предвид този сценарий, при който проблемът с руските газопроводи в Европа в този случай би се решил сам в полза на САЩ.

Затова ли Владимир Путин е толкова предпазлив по отношение на темпото и формата на интеграция с Беларус, както и във всичко, свързано с политиката в Украйна? В това отношение не може да се разчита на помощта на Китай: за Пекин са изгодни именно глобалистите-демократи в САЩ. Укрепването на Русия не само в Централна Азия, но и в Украйна и Беларус също не отговаря на китайските интереси. Никой не би искал силна Русия на този свят.

В същото време нуждите за вътрешно развитие на руския пазар изискват геополитическа консолидация в постсъветското пространство в интерес на Русия, а не на Запада. През последните 30 години Западът успя да създаде стабилни системи на управление в бившите републики. И няма да се получи изтласкването на Запада от там без голяма война, а Русия няма как да не го изтласка от там!... И не само по икономически, но и по военни причини, които са много по-важни от икономическите.

Периодът на изчакване и маневри приключи. В Русия идва смяна на поколенията на властта, но тези, които сега подготвят прехода, разбират, че наследниците ще трябва да действат в условия на постоянно засилване на конфронтацията между Русия и Запада. Цялата кампания за клевета срещу Русия, от делото “Скрипал” до олимпийската блокада, от непрекъснато увеличаващи се санкции до надпреварата с въоръжението, е единен процес на засилване на конфронтацията.

През април-май 2020 г. Европа ще бъде домакин на най-големите учения на НАТО през последния четвърт век - повече от 60 хиляди войници с техника, една трета от които ще бъдат американци. Безпрецедентно събитие, част от проекцията на американската военна сила отвъд нейните граници в Европа.

Всичко това са елементи на единната стратегия на Запада за засилване на експанзията на Изток. И ако Ходорковски дойде на власт в Русия, това няма да попречи, а напротив, ще ускори нашествието и разчленяването на Русия. Западът вече не може да се ограничава до мерки за икономическо и политическо влияние. Има нужда от военни гаранции за своето господство.

В следващите десет години Русия няма да може да изостави курса към възстановяване под егидата на различни формати на постсъветската консолидация. Обратното означава смърт за нея в двадесетгодишна перспектива - неслучайно Кудрин използва този термин в прогнозата си, когато казва, че Русия не може да оцелее по-дълго в сегашната социално-икономическа реалност.

Единният пазар с капацитет от 300 милиона души е единственият изход от кризата на руската икономика по пътя на устойчивото суверенно развитие. Без това нито Русия, нито Беларус, нито Украйна, нито Казахстан няма да могат да поддържат субективност. Колониалният статус ги очаква, според сирийско-либийския сценарий.

Тъй като Западът с всички сили ще се противопостави на тези руски стремежи, новите елити на Русия ще трябва да могат да живеят в условията на тотална война със Запада. При това те трябва да бъдат избрани и подготвени специално за тази задача. Трябва да кажа, че никой няма да ги вземе специално, те самите ще възникнат като отговор на предизвикателството на времето. Те вече съществуват, работата им е видима сега и те внимателно се подготвят за новите условия. Дори имената на някои от тях са вече известни.

При тези условия системните и несистемните либерали, които преживяват политическата си епоха, си заминават. Още през 2006 г. човек можеше да остане с убеждението, че в Русия бизнесът контролира властта. Днес тази илюзия приключи. Властта използва бизнеса, а не бизнесът използва властта.

А това означава в краткосрочен план изтласкване от икономическата политика на всички, които не са в състояние да осигурят националните интереси на Русия в новите условия. Русия вече не се нуждае от либерали на власт, тъй като те не могат да осигурят разширено възпроизвеждане при излизане от зависимостта от Запада.

Запазването на такава зависимост вече не е възможно и все повече се превръща в съдържание на нов политически курс, който не е обявен, но всъщност се преследва и ще се засилва все повече, превръщайки се в доминираща политическа тенденция.

Следващите десет години ще преминат под знака на конфронтация със Запада и възстановяване в Русия с нови политически елити, способни на ефективна дейност в условията на тежка геополитическа конфронтация. Избягването на този път вече не е възможно.


 

ДИАЛОЗИТЕ – ПЪТ КЪМ ИСТИНАТА

Е-поща Печат PDF

Неотдавна Крум Василев, журналист и общественик, отпразнува своята деветдесетгодишнина по своеобразен, неповторим начин. Зарадва приятелите и познатите си с книгата-диалог „Невъзможни разговори” (изд. „Захарий Стоянов”), В предисловието й авторът казва: „Ако си станал на 90 години и внезапно си осъзнал, че живееш на този свят четири, даже пет пъти по-дълго от своите другари, загинали преди да навършат 20, не можеш да избегнеш  нощите, в които ставаш съдия на самия себе си. Дългите нощи, в които се срещаш очи в очи с тях, неостарелите. Те питат: Победихте ли? Построихте ли живота „по-хубав от песен”? Щастливи ли щяха да бъдат децата и внуците, които не можахме да родим? Невъзможни разговори? Но аз ги водих!..”

Безбройни са навярно нощите, в които Крум Василев дълго е разговарял със загиналия му съученик-партизанин Коста Тодоров, ненавършил двадесет години. Безмълвни са били среднощните диалози, които в книгата са вместени в четири разговора:

Докъде стигнахме.

Социализъм на бъдещето – що е то?

Загадката Китай.

Хора без идеал – птици без криле.

Невъзможни или възможни са били тези разговори? – ще се запита непредубеденият читател, разтворил книгата, а когато стигне до последната й страница ще заключи: не само че са възможни, а крайно необходими!

 


Страница 223 от 399