Нова Зора

На 21 юни т.г., в една от залите на софийския хотел “Триада”, бе представена книгата на Тодор Коруев “Овньо льо вакал, каматан... Жалба по славното родопско овчарство”. За книгата, за автора и за българската съдба говориха директорът на изд. “Захарий Стоянов” Иван Гранитски, академик Антон Дончев, автор на незабравимото “Време разделно”, писателят Владимир Арденски, г-жа Мария Петкова, бивш председател на Съюза на преводачите в България.  Авторът изказа специални благодарности за работата върху книгата на Валерия Симеонова, на художника Жеко Алексиев и на художника-фотограф Христо (Тити) Юскеселиев. И на първо място на Иван Гранитски, благодарение на чиято енергия и убедителност книгата от идея се превръща в материален факт!

• Фашизмът, Западът, или кой какво избра и кой е изолиран?

На Запад толкова упорито говореха за митичната “изолация” на Русия, че тази дума, волно или неволно, навлезе здраво в предпразничния политически лексикон. И както се изясни, не случайно.

По време на юбилейния военен парад на столичния Червен площад алегорията за “изолация” ни идваше на ум винаги при преминаването покрай празничната трибуна на равния строй на поредната чуждестранна колона  участници. И тихичко, крачка след крачка, в такт с движението на парадните карета по историческия паваж, се появяваше и нарастваше усещането, че изолацията, както се казва, наистина я има. И че в нея се оказа не някой друг, а Западът, който в навечерието на славния победен юбилей усилено копаеше яма за Русия: не само  санкционна, но и морално-политическа; и главно - историческа. Но в резултат сам попадна в нея, докато се опитваше да организира неуспешна “блокада” и “бойкот” на майските тържества.

В това време по площада, марширувайки под знамената на Великата победа, минаваха воински подразделения от страните на ОНД. При това не само най-близките съюзници на Русия от Организацията за колективна сигурност (ОДКБ), а и представители на армиите на КНР, Индия, Монголия, Сърбия и редица африкански страни. Всъщност това е голямата и без съмнение по-добрата част на човечеството. А зад борда на този всеобщ, колективен празник, се оказаха Европа и Северна Америка. И още, техният японски придатък или “непотопяем самолетоносач”.