• за Деня на храбростта и празника на Българската армия
Българската офицерска легия „Георги Сава Раковски” бе регистрирана със съдебно решение на Хасковския съд на 27.06.1990 г. като сдружение с идеална цел. Управителният съвет бе в състав: председател - подполковник Петко Неделчев Петков, секретар - старши лейтенант Красимир Узунов, и член - подполковник Митко Георгиев Шопов. Главната програмна цел на легията бе възраждане, развитие и закрила на националните ценности и интереси. За кратко време, благодарение на тези прогласени цели и поради упоритата и много напрегната организаторска работа на членовете на УС, в чийто състав бе избран и подполковник Румен Петков, в армията бяха изградени множество клубове на организацията. На по-късен етап, на общо събрание на легията, по предложение на УС бе решено за председател на легията да се издигне кандидатура на офицер от бойните части и бе избран военният пилот от Хасковския гарнизон капитан Дойчин Бояджиев. Той бе преизбран на тази длъжност и от Първата национална конференция, състояла се на 09.11.1990 г. Капитан Бояджиев работи всеотдайно до своята трагична гибел на брега на язовир Студен кладенец, при изпълнение на тренировъчен полет, на 28.01.1992 г. Под негово ръководство и с активната работа от страна на членовете на УС БОЛ „Раковски” стигна своя апогей и се утвърди като мощна и авторитетна организация за защита интересите на българското офицерство и закрила на националните ценности. Докато през 1991 г. царските офицери излизаха от анонимност и още нямаха своя организация, БОЛ „Раковски” вече имаше организационно изградени над 300 клуба в поделенията на армията с около 12 000 офицери членска маса. Организацията се радваше и на широко международно признание и през февруари 1992 г., в гр. Айзенщат, Австрия, бе приета за пълноправен член на Професионалната организация на военнослужещите от ЕС - “Евромил”. Това сме длъжни да подчертаем, за да изправим грешката на правилните медии и за да се запомни, че единствено БОЛ „Раковски” като най-мощната и авторитетна военно-патриотична организация по това време имаше потенциала да инициира, и което е по-важно, да отстоява идеята за празника, което и направи съвместно със Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните на покойния вече доктор Витан Анчев.
Съюзът на офицерите и сержантите от запаса тогава не ни подкрепи, неговото ръководство заемаше позицията на МО, което пък от своя страна правеше всичко, за да не допусне приемане предложенията на легията.
• „Сражението” за 6 май
На 03.05.1991 г. ръководството на българската офицерска легия „Раковски” изготви мотивирано предложение до Великото народно събрание (ВНС) за честване на 6 май - Гергьовден, като Ден на храбростта и празник на Българската армия. Тук следва да уточним нещо много важно! Това предложение и решение не беше само на управителния съвет на легията, както спекулативно заявяваше тогавашното ръководство на МО в лицето на генерал Йордан Мутафчиев. Това решение бе прието още на Първата национална конференция на легията (9 и 10 ноември 1990 г.). Тогава 6 септември бе утвърден като празник на БОЛ „Раковски” и бе прието решение 6 май да бъде отстояван като празник на Българската армия.
И още нещо много важно, което сме длъжни да кажем: решението 6-и май да бъде приет като Ден на храбростта и празник на БА, не бе просто робуване на идеята за възстановяване на старите празници.
То бе плод на дълго обсъждане със светилата на българската историческа наука - академик Илчо Димитров и проф. Николай Генчев, председателя на Съюза на българските писатели Николай Хайтов, председателя на Съюза на архитектите Христо Генчев, които гравитираха, сътрудничиха и вдъхновяваха с позициите си и патриотите от кръга „Зора” на Минчо Минчев, и авторите на вестник „Зора”. Това решение бе постигнато и с пълната подкрепа и решителна намеса на военния историк и политик, а впоследствие и министър на отбраната, Валентин Александров, както и на съветника на президента Желю Желев по проблемите на националната сигурност генерал-майор проф. Стоян Андреев. Те съдействаха безрезервно за осъществяване на идеята. На всички тях, които всеотдайно работиха и подпомагаха БОЛ „Раковски” в нейната патриотична мисия за възраждане, развитие и закрила на националните ценности и интереси, ние, и като офицери и граждани, оставаме длъжници.
При тези обсъждания постигнахме единодушие, че в нашата история няма дата, която да отразява точния исторически момент на създаване на българската войска. Българската войска не е създадена нито с връчване на Самарското знаме, нито след освобождението ни от турско робство, нито с указа за Земската войска, нито пък със Съединението на България. България има над 1300-годишна история, а войската е съществувала и преди държавата. Историческите податки от византийски източници ни дават основание да приемем, че е съществувала традиция в началото на м. май да бъдат провеждани прегледи на бойното умение на прабългарските воини. Тези прегледи са били съчетавани освен с проверка на военните умения, и с редица обреди и народни празненства. Именно тези съображения бяха основание и за нашето становище и предложение до МО и депутатите от ВНС.
• За разлика от БОЛ „Раковски”,
ръководството на МО, което беше политически обременено, действаше в голяма степен инерционно, импулсивно и дори ирационално, и винаги в противовес на усилията на легията. По негова команда социологическият център на МО спретна едно твърде съмнително проучване, с което трябваше, и се „доказа”, че военнослужещите не приемат 6-и май едновременно като Ден на храбростта и като празник на БА, че 54 % подкрепят непопулярната и почти непозната дата 15 юли (деня на създаването на българската Земска войска по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.). Скандалното в случая е, че социологическото проучване бе направено, след като предварително министърът на отбраната ген. Мутафчиев бе разпратил указания до войските, в които изрично се посочваше, че 6-и май следва да се празнува само като празник на храбростта и бе указал на командирите, че по-удачна дата за празник на армията е 15 юли. Опасявахме се, че ако тази дата бъде утвърдена от ВНС, скандалът щеше да се окаже невъобразим. На министър Мутафчиев не му правеше впечатление, че според неоспорими исторически факти за командир на Земската войска руското командване тогава е назначило капитан Димитър Ватикиоти, който сам се определя за грък, офицер, на руска служба.
• ...кой ще командва армията?
Как се развиха нещата със становището на УС на легията след 3-ти май? Още същия ден то бе предадено в МО и изпратено до председателя на ВНС, до председателя на Комисията по национална сигурност г-н Иван Неврокопски, както и до депутатите Петър Берон, Димитър Арнаудов, Драгомир Драганов и Тодор Бояджиев, които симпатизираха и честно и всеотдайно подпомагаха патриотичната мисия на БОЛ „Раковски”. В изказването си Иван Неврокопски прочете становището на легията, подкрепиха го с изказванията си депутатите, които се застъпиха за предложението на легията, но както се очакваше, редица други депутати се впуснаха в произволни екскурзии в историята и народопсихологията, търсейки политически дивиденти в спора за празника. Един бивш офицер тогава, изявяващ се като велик депутат, Димитър Йончев, най-накрая изплю камъчето: „Генералите ли ще командват армията, или легията?”, попита риторично той.
След всички тези спорове и препирни до решение в полза на нашето предложение не се стигна и Седмото Велико народно събрание определи компромисно за празник на войската датата 23 август – деня на решителните боеве при Шипка от 1877 г. Две години, 1991 и 1992, официално Българската армия честваше този паметен ден като свой празник, а БОЛ „Раковски”, вярна на своето решение, съвместно с Военно-историческия музей, ръководен от члена на легията полковник Петко Йотов, и с подкрепата на Светия Синод на БПЦ, организираше на 6-и май освещаване на бойните знамена и шествия по бул. „Витоша”. През 1993 г., след като Валентин Александров бе станал вече министър на отбраната, по негово предложение, с постановление на Министерския съвет № 15 от 27 януари отново бе възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия. И нека се знае, че тъкмо съвпадението на стремленията на министър Александров и целите на легията определиха датата 6 май за Ден на храбростта и празник на Българската армия. Връщането на основните символи, традиции и ценности на родната войска: Гергьовденският парад, освещаването на знамената, празниците на видовете въоръжени сили, възстановяването на историческите отличия и отношението към военно-патриотичните съюзи, всичко това е дело на единението между целите на българското офицерство и далече отиващия поглед на широко скроения човек министър Валентин Александров. Тук му е мястото да споменем за огромния му принос за укрепване на Българската армия, чиято численост по негово време беше 107 000 души с 2 млн. мобилизационен резерв, а доверието към нея достигна 76 %, съгласно социологическите проучвания от онова време, докато днес, благодарение на „риформаторите” и по команда отвъд океана, тя е сведена до 23 хиляди души, с резерв 700–800 души.
Министър Александров направи и много за преодоляване на напрежението в руско-българските военнополитически отношения и успешното подготвяне и подписване на рамково военно споразумение между Русия и България, което по-сетнешните и днешните управляващи и ръководство на МО загърбиха. Съзидателната и патриотична дейност на Валентин Александров по отношение на армията обаче не протичаше безпроблемно. Европеец по дух и демократ по убеждение, Александров не се радваше на атлантическо одобрение. В това следва да търсим логиката в поведението и отношението към него на тогавашната и днешната проатлантическа конюнктура и подчинените й медии, които правят всичко неговият принос за укрепването на армията и отбраната да бъде забравен.
• Деца на родний край...
Такива са умишлено премълчаваните и неудобни истини за политическата конюнктура и подчинените й медии, които бяхме длъжни да назовем, за да се знае и помни, а и за да дадем дължимото уважение и признание на онези, които бяха в центъра на тази борба, и скромно, вече около 20 години премълчават, а някои за съжаление не доживяха да чуят за участието и приноса си за връщането на основните символи, традиции и ценности на родната войска и за да се чества днес Гергьовден като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
В едно такова внезапно, по настояване на редакцията на „Нова Зора”, изложение, е възможно да съм пропуснал личности със заслуги и принос към общото дело. На всички тях искам да кажа, че не съм го сторил нарочно.
Българската офицерска легия „Раковски” беше създадена като еманация на българския национален дух, като сдружение за възраждане на воинските традиции, като опит за нова, по-здрава сплав между отричаното дотогава минало и задаващото се бъдеще, в което на България щяха да й са необходими онези офицерски кадри, които имаха ясни цели, отговорности и идеали. Кадри, които винаги са били мотивирани от неумиращия рефрен на страховития български призив и марш „Деца на родний край, пазете си земите!”.
• Кюрдите са клечка кибрит, която Америка може да запали, когато й е изгодно
Р. Рейгън
Фред Хоф, високопоставен сътрудник на Държавния департамент на САЩ, нарече сирийското правителство „ходещ покойник”. В края на декември 2011 г. Хоф влезе в специалния секретен комитет при президента Обама, който трябва да разработва сценарий за възможна западна интервенция в Сирия. Както съобщава сп. „Форийн полиси” (външна политика), „необичайно малобройната” група чиновници от Пентагона, Държавния департамент, Министерството на финансите и други ведомства на CIF (Common Intermediate Format) се оглавява от Стив Саймън, от Съвета за национална сигурност. Групата работи извън рамките на привичните процедури за взаимодействие между американските правителствени учреждения.
|
Миналата седмица изгърмя още един бушон в кабинета: министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, който по-рано оглавяваше ДФ „Земеделие“. За последно служебното правителство на проф. Огнян Герджиков го уволни от поста шеф на земеделския фонд заради съмнения за злоупотреби с власт, но Бойко Борисов го реабилитира и дори го направи министър. Сега, две години по-късно, го напъди, но не за корупция и далавери с европейски фондове по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), а затова, че не е изпълнил нареждането му да уволни някаква чиновничка, чийто телефон бе обявен като телефон за контакти на интернат сайта на къща за гости.
Седмица по-рано Борисов уверяваше, че няма за какво да иска оставката на своя министър, понеже си вършел много добре работата. Ако имало нещо нередно, веднага щял да му поиска оставката, но засега нямало за какво. Да, обаче на 14 май премиерската брадва вече удряше на друго място. Оказа се, че проблем с Порожанов все пак има. Той си подаде оставката, а Борисов я прие без благодарност и без съжаление. Дори беше му намерил заместник в лицето на бившия земеделски министър Десислава Танева. На следващия ден Народното събрание вече гласуваше оставката на Румен Порожанов и назначаването на Десислава Танева. „Sic transit gloria mundi!“ („Тъй отминава световната слава!“) – гласи римската поговорка.
Обществеността остана да тъне в догадки, кой досега е разпъвал политически чадър над злополучния министър и бивш шеф на ДФ „Земеделие“, и поради що си е оттеглил протекцията от него? Някои намекнаха за внезапен хлад от към стопанина на Боянските сараи, недипломираният хидро инженер и мажоритарен собственик на ТЕЦ Варна, Ахмед Доган. А така също и за сделка с Делян Пеевски или Мустафа Карадайъ, чиито балдъза, шурей и зет се оказаха притежатели на цял комплекс къщи за гости в родното на Карадайъ родопско село Борино. И, които са усвоили от еврофондовете по ПРСР. Самият Борисов обясни своето салтомортале приблизително така: „Аз не бързах да му взема главата на Порожанов. Първо исках да видя всичко как е, дали има нещо нередно. А като видях, че тая изгърмялата телефонистка още е на работа, това преля чашата!“ Премиерът пропусна да спомене и за предполагаемите връзки на министъра с алкохолния и цигарен контрабандист Миньо Стайков, обявил наскоро гладна стачка в ареста. Ерго, Порожанов изгоря заради своята доброта и колегиалност, не заради някакви собствени корупционни прегрешения. Нито пък заради пропуски в имотната декларация, или евтино закупения апартамент от 240 квадрата за 54000 лева. И излиза, че по-безопасно е да си крадец, отколкото да не изпълниш волята на премиера Борисов!
А само като си помислим, че у нас с европейски пари са построени към 750 къщи за гости и огромното мнозинство от тях се посещават само от собствениците си, започваме да се питаме: тези в ЕС луди ли са? Ако данъкоплатците на Стария континент знаеха в чий джоб изтичат техните данъци, щяха да замерят, не с яйца и домати, с камъни и своите, и чуждите евродепутати! А най-паче – членовете на ЕК и участниците в Съвета на ЕС, воглаве с Доналд Туск! България може и наистина да е най-корумпираната, а не само най-бедната страна в ЕС, но тук поне от кумова срама пада по някоя министерска, депутатска, или кметска глава. Въпросът е, че не се конфискува цялото незаконно богатство на политиците рекетьори и на свързаните с тях „бизнес елити“. „Апартаментгейт“ отнесе няколко министерски и депутатски глави, аферата с „къщите за гости“ ще отнесе още няколко, но уличените в далавери ще си останат с евтините луксозни апартаменти и къщи. Вместо по съдебен ред, те ще бъдат „осъдени политически“ на предстоящите европейски, местни и евентуални предсрочни парламентарни избори. Но, имайки предвид кой ще организира изборите, „надпечатването“ на бюлетините и преброяването на бюлетините, никак не ни се вярва гласовете на избирателите да са определящи за изхода от изборната надпревара. Още повече, че към 40% от анкетираните заявяват, че няма да гласуват. Въпреки преднината на БСП според някои анкети, Борисов заяви, че какъвто и да е резултатът от изборите за ЕП, той няма да подаде оставка. Понеже без него страната щяла да изпадне в хаос, а пък нови предсрочни парламентарни избори щели да струват към 50 млн.лв. Насред предизборната търговия под формата на милиони лева за болници, педиатрии и ВУЗ, ГЕРБ обвини държавния глава в предизборна агитация в полза на БСП. Понеже пък БСП поиска от ЦИК да санкционира Борисов за предизборна пропаганда с държавни средства. И в двата случая ЦИК не намери доказателства за отправените взаимни обвинения. След три протеста, Борисов хвърли 1,7 млн.лв. на педиатрията, смени Порожанов и отиде да рита топка на футболен финал за ветерани.
Седмица по-рано папа Франциск І, когото Борисов посрещна като Господ, прояви странно чувство за благодарност, като каза на журналистите в самолета, с който отпътува от Северна Македония за Рим, че между македонската и българската нация нямало нищо общо. И, че великата македонска нация била проправила пътя към Изтока на Европа…Ние ли се, боже, грешно молихме, или ти ни грешно разбра!
Междувременно „Фолксваген“ отложи за октомври решението си за изграждане на завод у нас. Няма съмнение, че германският автомобилен концерн търси страна с традиции и подготвени кадри в областта на автомобилостроенето, а не такава, в която премиер и президент си мерят заслугите за нероден Петко. Тоест, кой е направил повече за привличането на „Фолксваген“ у нас. Концернът не се впечатлява и от това, че България е член на ЕС, докато другите кандидатки – Сърбия и Турция, не са. Да не забравяме, че и Бразилия бе удостоена с честта да произвежда германските автомобили. Ако, въпреки правителствената пропаганда у нас „Фолксваген“ ни заобиколи, ГЕРБ ще обвинят президента Радев, не собствените си болни фантазии. Радев ще излезе виновен и при провал на преговорите със САЩ за F-16. Нищо, че лично военният министър Каракачанов предупреди за „ценови проблеми“. Всяко зло, за добро! В противен случай, нашето „йесменство“ ще се окаже също толкова вредно за здравето, колкото и гостоприемството на „къщите за гости“. С тази разлика, че в първия случай всичките пари са български, а във втория – европейски. Не че кражбата от Европа не заслужава да бъде наказана. Недай боже ЕК да поиска да върнем парите по Проектите за развитие на селските райони, които някои са „усвоили“, тоест присвоили. И сега ни предлагат да ги пратим в ЕП, откъдето ще се върнат милионери в евро.
А Темида си е все тъй сляпа и глуха. Чака медиите да сигнализират за престъпления, след което се подхващат само онези, които няма да ядосат шефа на изпълнителната власт. Напоследък Прокуратурата постави задача на ДАНС да я информира за всички сметки и имоти в чужбина, както и участие в офшорни компании на всички лица, заемащи висши публични длъжности, които не са декларирани по съответния ред. Остава да се надяваме, че след евентуално последваща съдебна сопа няма как да се опира до Европейския съд за правата на човека, и всички български данъкоплатци да плащат отново сметката на Темида. Защото докато умните се наумуват, лудите се налудуват.
Патриотите вече предложиха разширяване на института на неизбежната отбрана. Тоест, вместо МВР да гарантира сигурността на гражданите, те да се въоръжат, за да трепят поредните „гости“, нахлули в домовете им: от любопитство, не за да обират, пребиват, или убиват немощни старци и старици.
Но така е в страната на чудесата, стабилността и „моралните стандарти“, които се свеждат най-често до подаването на министерски и други оставки, когато престъпленията не могат да бъдат прикрити, или отречени. Подобна политика има толкова малко общо с етиката, колкото астрономията и геометрията, както би казал Стефан Цвайг. Но тя си има своите трубадури. Например, преди години един „политолог“ нарече управляващата партия „Шайка“, а сега й кади тамян от екрана на TV „Европа“. Битието определя съзнанието.
Европейци сме, ама не дотам!
• ЗА ЙЕРОМОНАХ РОМАН И НЕГОВАТА ПОЕЗИЯ - ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Билингвистичната книга „Яблони детства/Ябълки от детството“, чийто съставител и преводач е Владимир Стоянов, за първи път представя цялостно на българската литературна общественост и на любители на изящната словесност поезията на йеромонах Роман (Александър Матюшин). Роден на 16 октомври 1954 г. в с. Рябчовск, Брянска област, изявеният поет и бард се наложи като едно от най-големите обединителни имена в съвременната православна поезия, като певец и звънар на Святата Рус, който върна на поезията Православието, а на Православието – поезията.
Не случайно големият руски писател класик Валентин Распутин споделя: „От там, от манастира, Русия чу гласа на йеромонах Роман – песните му прозвучаха в скръбното време на нашата Голгота така неочаквано и така необходимо... Те завинаги влязоха в онова руско духовно, културно „избрано“, в което аз търсех утеха и опование, когато се налагаше сам от своето „аз“, да премина към Русия.“
В 1985-а е ръкоположен за йеромонах, от 1994 г. живее и служи в скита Ветрово (Псковска епархия). Автор е на духовни стихове и песни, някои от които изпълнявани от Жана Бичевская, Генадий Пономарьов, Сергей Безруков, Александър Михайлов, Ирина Скорик, Олег Погудин, Андрей Селиванов, Николай Гнатюк, Игор Петров, Елена Ваенга, Кубанския казашки хор с художествен ръководител Виктор Захарченко и др. Член е на Съюза на писателите в Русия.
|
