Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КАУЗА И УЧЕБНИК ПО РОДОЛЮБИЕ

Е-поща Печат PDF

ДО

ИЗДАТЕЛЯ И ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА

ВЕСТНИК "НОВА ЗОРА"

МИНЧО МИНЧЕВ


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНЧЕВ,

Един малък, но истински сплотен, колектив над четвърт век издава всяка седмица вестник, чийто общ сборен свитък спокойно може да бъде наречен и учебник по родолюбие. Той на практика е и наръчник на патриота и родолюбеца по историческа истина.

Вестник "Нова зора" в нелекото преходно време и демократичните промени оцеляваше и винаги намираше сили да превъзмогне всичко онова, което пречеше на свободното слово. Онова, което наричаме препятствия пред твореца, пред журналиста и публициста на новото време.

Вестник "Нова зора" извоюва свое достойно място сред изданията по време на демокрацията и по свой начин защити правото си да бъде информатор, да бъде седмичник на правдивата статия, на конкретния очерк, на поетичното перо, посветило се на България, оставило свой почерк сред морето от нови и нови източници на хартиен и електронен носител в последните три десетилетия.

Приятели от вестник "Нова зора",

Приемете сърдечния ми и искрен поздрав по повод вашия красив и достоен юбилей - 30 години сред българските печатни издания. 30 години родолюбива гражданска и отечествена мисия, 30 години честно литературно слово, 30 години  истинска журналистика... 30 години нова зора чрез вестник "Нова зора"!

Вие обичате да казвате често, че "Нова зора" не е просто вестник, а кауза. И затова заслужавате и нашето уважение и поощрение. Желая Ви и в бъдеще да останете верни на тази благородна кауза - каузата България!


Честита 30-а годишнина!

Нека да има зора и утре, и след месец, и след години...

И за много години на вестник "Нова зора"!


14 май 2019 г.

Калоян Паргов,

Председател на ГС на БСП - София

София


 

В КАДЪР: 12 ЦИТАТА ОТ ПРОГРАМАТА “РАН – ЪТ” И 5 ВЪПРОСА ЗА ГРАБЕЖА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

В понеделник, 4 юни, в 22 ч БНТ излъчи в рубриката “В кадър” филм за нашумелия още през 1990 г. т. нар. Проект за икономически растеж, по-известен като “Програмата Ран-Ът”. През годините от тогава на страниците на в. “Зора” и “Нова Зора” многократно сме осветявали идеите, заложени в този интелектуален продукт на фондацията на Националната камара на САЩ, придобил известност по името на двама нейни водещи икономисти – Ричард Ран и Роналд Ът.

 

ЖЕСТОКАТА РЕАЛНОСТ

Е-поща Печат PDF

• Военните провокации на САЩ и НАТО по отношение на Русия и съдбата на източните евроатлантически партньори

През втората половина на април зам.-генералният секретар на НАТО Александър Вершбоу обиколи Източна Европа, отби се и в Букурещ и в София. Според официалните съобщения от Брюксел обиколката му е била с „цел подготовката и потвърждаването на дневния ред на срещата на върха на НАТО във Варшава през юли”. Скритата цел обаче е доизграждането на свързващото звено на „линията на конфронтация“ с Русия от Балтика до Черно море. Това стана ясно както от акцентите в разговорите на Вершбоу с ръководителите на марионетните режими и военните ведомства в двете столици Букурещ и София, така и от събитията в региона само две седмици по-късно. След срещата с румънския президент и министъра на отбраната Михнеа Моток г-н Вершбоу изтъкна, че отбранителните способности на НАТО са изключително важни на фона на увеличаващите се заплахи от страна на „потенциалния агресор” в Черноморския регион. Кой е този „потенциален агресор” в региона на Черно море по отношение на НАТО, е излишно да обясняваме. Със сигурност обаче не са страните от блока в региона, нито пък американските протекторати Грузия и Украйна. Те са „поканени” от САЩ в състава на бъдещата група на черноморските „партньори” на алианса. Значи определено става въпрос за Русия.

Военният министър Моток от своя страна верноподанически изрази надежда НАТО да засили отбраната в Източна Румъния и Черно море. Той дори смятал, че това трябва да бъде една от главните теми на срещата на върха на НАТО. Това, което Моток е „смятал”, явно му бе подсказано от американския посланик преди визитата.

 

ТЕЛЕОЛОГИЯ НА ПОЛИТИКАТА НА САЩ В ЛАТИНСКА АМЕРИКА

Е-поща Печат PDF

“Котките били създадени, за да изяждат мишките, мишките - за да бъдат изяждани от котките, а цялата природа - за да доказва мъдростта на твореца”

Фридрих Енгелс

Преди откриването на историческата среща на Америките в Панама (на 10 април т.г.) американският президент Барак Обама изрече нещо, което прозвуча като телеология на политиката на САЩ по отношение на Латинска Америка: „Времената, в които често смятахме, че САЩ могат да се намесват безнаказано в Латинска Америка, са приключили“. (Телеология е гръцка дума, от старогръцки teleos - край, достигната цел; logos - учение, наука. Древногръцките философи, привърженици на телеологията, считали, че всичко в света е сътворено от Бога, така че едно нещо служи като средство за друго и всичко в света е целесъобразно. Фразата на Енгелс остроумно обобщава възгледите на телеолозите.)

От историята на създаване на САЩ знаем, че от близо 200 години те се опитват да държат страните от Латинска Америка в подчинено положение. По пътя към утвърждаването на хегемонията си в региона те сътвориха сложни теоретични конструкции. На първо място, тук трябва да се спомене доктрината на президента Джеймс Монро (1823 г.), която разглежда намесата на европейските държави в региона като враждебен акт. Добавката към същата тази доктрина от страна на президента Теодор Рузвелт през 1904 г. по същество оправдава американските интервенции в страните от южната част на континента, в случай че има опасност от дестабилизация на икономиката, т.е. опасност за американските бизнесинтереси в региона. През 1934 г. президентът Франклин Делано Рузвелт се отказва от интервенционизма в най-грубия му вариант и заложи на т.нар. Good Neighbor Policy (политика на добросъседство), което, естествено, не попречи на американците да подпомогнат диктаторски режими като тези на Сомоса в Никарагуа, Батиста в Куба и Трухильо в Доминиканската република, стига те да толерират техните интереси в тези страни, или както се изрази един виден американски политик, „Кучи си, но наш кучи син”.

 

ЕДНА ГОДИНА ЛЪЖИ, ХВАЛБИ И СКАНДАЛИ

Е-поща Печат PDF

Кабинетът „Борисов-3” годиняса. Управляващите отчетоха успехи, но народът чак дотам не им повярва и оцени управлението с 3,71. „Правилните” медии, естествено, закръглиха оценката на „добър”, а министърът на финансите Владислав Горанов вдигна летвата на много добър 4,50. Премиерът Борисов обяви, че България е между страните, рекордьори по нисък дълг като процент от БВП. И декларира, че до края на 2018 г. делът на външния дълг на България ще спадне на 20 % от БВП. Министрите му го освестиха, че това се предвижда да се случи до края на мандата, а той се сопна: „Все едно!”. Явно беше забравил, че когато улиците се изпълнят с гневни тълпи, той обикновено си да подава оставката предсрочно. Ако постъпи по същия начин и хвърли кърпата след края на българското европредседателство, току-виж някой друг се похвали, че с голи ръце е свалил дълга.

Впрочем, страната управлявана от „най-успешното” правителство продължава да бъде най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС, въпреки напъните си да води Западните Балкани към светли европейски бъднини. Това за корупцията не го измисля опозицията в лицето на Корнелия Нинова и БСП, а го пише в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ. Европейската комисия също възнамерява да удари нечии грабливи кунки, като въведе нови критерии за отпускането на еврофондове. Страни, които не спазват върховенството на закона, няма да получават европейско финансиране както досега. Нашите политически водачи недоволстват, но пред родните медии. И представят всичко като резултат от национално безотговорното клепане на опозицията. Вместо да се сърдят на президента Радев, че на срещата със своя австрийски колега Александър ван дер Белен не е споменал нищо за успехите на българското европредседателство и че имал намерение да извади България от НАТО и ЕС, управляващите да се сетят, че три правителства на ГЕРБ не можаха да решат въпроса с материално-техническото осигуряване на Българската армия. Цяло чудо беше, че на последния Гергьовски военен парад дефилираха 52 бойни машини на Сухопътни войски и ПВО, плюс 14 бойни самолета и хеликоптера.

„Евроатлантическият избор” на България не означава някой друг да замества липсващите отбранителни  способности на България. От влизането ни в НАТО изминаха 14 години, през половината от които управляваха Бойко Борисов и ГЕРБ. „Малката, но високо маневрена и боеспособна армия”, която ни обещаваха родните „атлантици”, ставаше все по-малка и все по-небоеспособна. Съответно на това падаше и привлекателността на военната професия, за да се стигне до недостига на 5 000 военнослужещи и факта, че на конкурсите за кадрови войници през миналата година за една длъжност са кандидатствали 0,33 младежи... При това, според началника на отбраната генерал Андрей Боцев, немалко от тях са физически и образователно непригодни за военна служба.

Гърция и Турция не отмениха задължителната военна служба, макар също да имат професионални войници. Министърът на отбраната Каракачанов е прав, като предлага въвеждането на доброволна военна служба, но рухналият казармен фонд, плюс очакваната негативна „джендър реакция” правят тази идея почти фантастична.

Премиерът Борисов показа своето отношение към армията, упреквайки президента Радев за военния парад, който би трябвало правителството да организира. Въпреки внушителния в сравнение с предишни години военен парад, състоянието на войската не е за хвалба. Може би поради това на самия 6 май Борисов и Сидеров се бяха командировали до Зографския манастир в Атон...Дали дадените за ремонта на изгорялото манастирско крило близо 1 млн. лева, могат да опростят греховете на политиците към националната сигурност на страната? Няма лошо и на Бога да се помолят, но дали това ще утеши военните, които очакват да се видят по-добре заплатени, осигурени и оборудвани с модерно въоръжение?

Вярно е, че и в армията на Германия бият тревога за състоянието на бойната авиация, но за разлика от България Германия не е граница на ЕС и НАТО.

Впрочем у нас армията изпълнява и задачите на Гранична полиция. И докато нашите политици се препират дали и откъде да купят 8 изстребителя, Ердоган планира да купи над 100 броя F-35. На това са се противопоставили трима американски сенатори – Джеймс Ланкфорд и Том Тилис от Републиканската партия,  и Джейн Шейхин от Демократическата партия. Те започнали подписка срещу бъдещата оръжейна сделка, но не заради хвърлените в затвора турски журналисти и опозиционни активисти, а заради един американски пастор, Андрю Крейг Брансън, осъден в Турция за връзки с „терористични” организации като Кюрдската работническа партия (РКК) и FETO на Фетхуллах Гюлен („Миллиет”, 28 април). Преди това обаче Анкара сключи споразумение с Москва за закупуването на няколко зенитно-ракетни комплекса С-400.

За какви „успехи” ни говорят ежедневно нашите управници? Ако става реч за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани, ще се изредят още няколко ротационни председатели на Съвета на ЕС, преди някоя от тези страни да се види в европейското семейство. Самата България, въпреки 11-годишния си европейски стаж, още не е допусната дори в чакалнята на еврозоната. А присъединяването й към Шенген е още по-проблематично, като се имат предвид възраженията на Германия и Холандия. Хвалят ни за охраната на българско-турската граница срещу незаконни мигранти и бежанци от Изток, но толкова! А още през първия си мандат като премиер Борисов твърдеше, че остава само една сграда да се баданоса... Оказа се, че и по въздух не сме готови за Шенген, щом цял самолет пътници влизат през летище София, без да минат граничен контрол, понеже граничните служители се отклонили по лични нужди...

Титаничната симулация на борба с корупцията - и тя не може да заблуди бюрократите в Брюксел. Ако злополучната кметица на „Младост” Десислава Иванчева, която държаха близо пет часа права и с белезници на ръцете срещу Спортната палата в София, не беше независима, а номинирана от ГЕРБ да речем, дали щеше да преживее подобни унижения? Едва ли. Затова обществото има всички основания да подозира, че новата мегаструктура за борба с корупцията се използва като политическа бухалка от управляващите.


„Политологът на повикване” Антон Тодоров също се е настроил на тази вълна и търси шуробаджанащина във всяка община, управлявана от опозицията. При това община Болярово се оказа по-значима за автора на „Шайка. Бойко, Цецо, Росен и други негодници”, от Хасково, Пловдив или Варна. Вярно е, че беше арестуван и кметът от ГЕРБ на  град Септември Марин Рачев, но съдът го освободи и дори го върна на поста.

В хвалби, лъжи, кавги и скандали изтече една година, в която най-значимото събитие беше продажбата на ЧЕЗ на неизвестната фирма Инерком на Гинка Върбакова. Премиерът Борисов научи за продажбата в Брюксел и оттам нареди на министър Теменужка Петкова да си подаде оставката, понеже познавала Гинка. Председателят на енергийната комисия към НС Делян Добрев обаче не пострада, въпреки че беше обявил продажбата на ЧЕЗ за „фалшива новина”. Теменужка Петкова на свой ред получи опрощение и запази поста си. През това време парламентът сне имунитета на няколко депутати, включително на заместник-председателя и лидер на ПП „Воля” Веселин Марешки. От постовете им бяха свалени председателят на НС Димитър Главчев (ГЕРБ) и заместник-председателят от БСП Валери Жаблянов, а искането за снемане на герберския заместник-председател Емил Христов беше отхвърлено от управляващите и техните присъдружни колеги от ДПС и ПП „Воля”. Напомняме, че то беше поискано заради отказа да бъдат допуснати в Народното събрание майки на деца, носещи фланелки с надпис „Системата ни убива”. Това бе обявено за политическа реклама!

Ето така, сега, българското европредседателство, гордостта и убежището на управляващите, е към своя завършек. Естествено, то ще бъде отчетено като голям успех въпреки мизерните ползи за България и за региона.

На 17 май в София ще се проведе форум, посветен на Западните Балкани, на който може да не присъстват представители на Испания, Румъния, Република Кипър и Словакия. Всички те, страни с етнически малцинства, за които независимостта на Косово е опасен прецедент.

Преди да надуят фанфарите обаче, управляващите ще трябва да обяснят на колегите си от НАТО инициативата на Веселин Марешки да се проведе референдум за излизане на България от Алианса. Новоизлюпеният националист, който се домогва до партньорство с партията на Марин Льо Пен във Франция, направо издърпа черджето изпод краката на автентичните български националисти от ОП... Ами сега! Да беше Сидеров поискал такъв референдум – иди-дойди. Но когато това направи „патерицата на ГЕРБ” Веселин Марешки, нещата вземат комичен обрат. В ГЕРБ спят ли? Какво ще обяснява Цветанов на Тръмп при следващата молитвена закуска в Белия дом?

„Войната е грабеж, а търговията – измама!”, казвал един от първите критици на капиталистическия начин на производство. Немският военен теоретик Клаузевиц пък обявил войната за продължение на политиката с други, насилствени, средства.

Понеже съвременната политика, българската и световната, изобилства на измами, тя може да се нарече и търговия. Докато войната, откъдето и да я погледнеш, е грабеж: явен, или прикрит зад думи като „евроатлантически ценности”, „цивилизационен избор”, „партньорство”, почтеност във всичко и т.н.

Ще приключи българското приключение, наречено председателство на Съвета на ЕС. То не ни беше възложено за някакви особени заслуги към ЕС, а просто по азбучен ред и заради излизането на Великобритания от ЕС.

Да напомним, че и Малта ръководи Съвета на ЕС. След нас пък ще го поеме Австрия. За нас ще останат фанфарите, масрафите около посрещането на европейските комисари и гости. И... счупените плочки пред НДК.

„Sic tranzit gloria mundi” („Тъй минава световната слава”), казвали древните римляни.


 


Страница 223 от 368