Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗА ВАКЪФИТЕ, ЕЗИКА И СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

• На вниманието на все още будните българи и в памет на загиналите по време на Априлското въстание

„...и страшен беше хайдутин

за чорбаджии и турци…„

Христо Ботев, „Хайдути”

Продължение от бр. 14

Що е вакъф?

Ще започнем с изясняване на предмета на исковете – става дума за вакъфски имот. Според ищеца по гореидентифицираното дело вакъф е имот „отреден за благотворителни богоугодни нужди”, в конкретния случай „за богоугодни хигиенни цели”, принадлежащ по силата на „верска догма на цялата конфесионална общност”.

Според Уикипедия вакъф или вакуф (под руско влияние), в Османската империя и други ислямски страни е недвижим имот или движимо имущество, предадено от държавата или отделно лице за религиозни или благотворителни цели.

Това е достатъчно, за да се очертаят основните характеристики на понятието вакъф – имот, придобит чрез дарение, целево предназначен за богоугодни нужди или цели. Личността на придобиващия имота очевидно не е част от характеристиката на института вакъф, тъй като тя би могла да бъде религиозна или всякаква друга благотворителна институция. Ясно и безспорно е, че правото върху имота, определен за вакъф, възниква по силата на „верска норма” на Шериата, а тя няма аналог в действащото българско право, който да послужи за основание за претенция за собственост. Именно поради тази причина мюсюлманското вероизповедание правно обосновава исканията си, позовавайки се на норми, актове и спогодби, които по силата на действащото българско законодателство и изрично по силата на разпоредбата на член 32 от Закона за изповеданията от 1949 година са отменени с всички произтичащи правни последици.

 

ПРОЦЕСЪТ НА ВЕКА

Е-поща Печат PDF

Пристигнах в Рим на 10 септември 1982 г. като пълномощен министър към нашето посолство. На 25 ноември гръмна из света вестта за арестуването на Сергей Антонов. Посолство ни се оказа в епицентъра на тези събития.

Посланикът Венелин Коцев замина на консултации в София. След неговото заминаване ме извикаха в италианското външно министерство и препоръчаха да не се завръща в Рим. Така останах Временно- управляващ - от декември 1982 до април 1984 г., - по време на следствието срещу Сергей Антонов.

След няколко дни, на нова среща в италианското външно министерство, ме посъветваха касиерът при посолството ни, Тодор Айвазов, който бе тези дни на командировка в София, да не се завръща в Рим, защото ще бъде арестуван. Съобщих спешно в София, а Поли, съпругата на Тодор, пред мен му се обади по телефона. Така бе избегнато арестуването на още един българин в Рим. А третият обвинен - Желю Василев, отдавна окончателно се бе прибрал в България.

Често са ме питали как посрещнахме новината за арестуването на Сергей. Не скривам, че ударът бе зашеметяващ. В първите моменти се появи коварната мисъл дали Сергей има нещо общо с атентата станал преди повече от година. Но веднага макар и мъчително, разумът започна на протестира и нещата тръгнаха да заемат своите места. Да допуснем, че Сергей има нещо общо, но ненормални ли са българските служби да продължават да го държат тук, в Рим, повече от година след атентата?

 

КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД СЪКРАЩЕНИЕТО “ПРОФ.” – ПРОФЕСОР ИЛИ ПРОФАН?

Е-поща Печат PDF

Рушители на съвременна България

Поради все по-скоростното усвояване на западните стандарти целокупна България вече така изпростя, че видим ли пред нечие име съкращението “проф.”, с право се питаме с кого точно си имаме работа – с академичен кадър или с академичен профан.

 

ПРОТИВОБОРСТВОТО РАЖДА РАЗВИТИЕ

Е-поща Печат PDF

Доц. Пламен ДамяновВеликият английски учен Чарлз Дарвин стига до прозрението, че усъвършенстването и развитието на животинските и растителни видове става в борбата им за оцеляване чрез т.нар. естествен подбор. Също така, ако следваме законите на материалистическата диалектика, можем да кажем, че всяко противоборство, всяко противопоставяне поражда усъвършенстване и развитие в определена насока.

Така например, конкуренцията в икономиката води до усъвършенстване и развитие на технологиите, както и до оптимизиране организацията на производството, повишаване на качеството и т.н. При наличие на много фирми, предлагащи еднотипни стоки или услуги, борбата за пазар (независимо, дали в една или различни страни) води до необходимост от по-добро качество или по-ниска цена и така в борбата за оцеляване остават по-добрите – с по-качествени стоки или услуги, а другите отпадат.

Монополът означава липса на конкурентна борба, при което има застой, няма развитие и в крайна сметка се стига до загиване. При частния монопол това поражда безконтролност, разгул и опити (често успешни) за корумпиране на държавните структури. Един от недостатъците на системата преди 1989 г. бе в липсата на конкуренция между държавните икономически структури. Когато при частните корпорации няма конкуренция, т.е. при тяхно монополно положение, се наблюдават още по-негативни за обществото процеси на грабеж, корупция, и липса на иновации. Това е един от резултатите на либералната идеология, която доведе до невероятно социално-класово имуществено разслоение. В тази връзка е безспорен факт, че класовата борба и тази между различните социални прослойки безспорно стимулира развитието и усъвършенстването на обществените отношения, както и тяхната хуманизация. Като най-ярки примери в тази насока бих посочил Революцията във Франция през 1789 г., както и Октомврийската Революция в Русия през 1917 г.

Още от дълбока древност противиборството между народите за земя и ресурси стимулира технологичното развитие, както и организацията на държавното устройство. Когато през определен исторически период няма съперничество и противоборство между държавите, тогава някои от тях се разпадат. Така, поради своята големина и мощ започва загниването на Римската империя, тъй като тя дълго време не е имала реална конкуренция - държавна формация, която да й съперничи по мощ, т.е. тя се е чувствала неуязвима и не е имала стимул за усъвършенстване в технологичен и организационен аспект. По сходни причини се разпадна и СССР. Въпреки, че съществуваше т.нар. студена война, поради липса на реална опасност от унищожение започна технологичен и идеологически застой, загниване и се стигна до мега-предателството - до отказ от желание за борба и запазване на държавата.

Подобна мега-държавна конструкция ще доведе до ликвидация на националните държави в ЕС чрез създаване на наднационално управление. Редица политици-глобалисти и наемниците на Джордж Сорос (Дьорд Шорош) работят активно за реализиране на тази идея. Ако това стане, ще бъде унищожена конкуренцията между националните държави, което ще доведе до монополно управление, загниване на ЕС и в крайна сметка до гибел за народите от този Съюз.

Европа и Светът се е развивал в резултат на противоборствата между националните държави – това е и двигателя за развитието в световен мащаб! В светлината на казаното, на пръв поглед липсата на многопартийност е липса на конкуренция. Но реално, ако в една отделна страна в политически аспект, дори да няма многопартийност, това не изключва наличие на различие във възгледите по въпроси на вътрешната и външна политика, икономика и т.н. Също така, противопоставянето с други държави е реално съперничество и двигател за развитие. Ето защо няма противоречие с казаното относно борбата като двигател за развитието и твърдението, че и при по-авторитарно и централизирано управление, дадена страна може да се развива успешно (стига в икономиката й да няма монополизъм).

Примерът на Китай е показателен - там е осигурен правов ред, сигурност и стабилност, благодарение на централизирана политическа система, при което бе запазена идеологията с нейните основни морални принципи. Същевременно, това осигури възможност за динамично развитие в икономически и технологичен аспект.

 

Доц. Пламен Дамянов

ИИОЗ-БАН


 

 

АЛМАНАХ „ОГОСТА” - ДУХОВНИЯТ ГЕРОИЗЪМ НА БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРЕН ЖИВОТ

Е-поща Печат PDF

Наскоро излезе от печат “Алманах за литература, изкуство, култура „Огоста” (Монтана, 2014 г.), и представлява едно наистина сериозно опровержение на създадената в последните двайсет години представа за немощната Северозападна България. Но ако това е вярно в голяма степен за индустрията и селското стопанство на този край, Алманахът свидетелства, че тукашните литератори, художници и културни дейци по своите умения, дарование и творчески идеи, по задълбочените изследвания на родните си места (краеведението) се съизмерват с постиженията на най-добрите свои събратя от столицата и другите големи градове.

Сборникът представя 388 автори, голямата част са родом  от Северозападна България, останали са и днес там. Други, вече „чужденци”, принадлежат към най-изявените у нас имена. Заедно, всички тези творци оформят цялостното впечатление за нивото на българската култура въобще, и именно това прави Алманаха своеобразно огледало на българската духовност.

 


Страница 226 от 329