Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

“КАМЧИЯ” - СРЕДИЩЕ НА ДУХОВНОСТТА И ПРИЯТЕЛСТВОТО

Е-поща Печат PDF

От 11 до 18 април 2016 г. комплекс „Камчия“ за пореден път бе любезен домакин на творческа среща между български и руски творци. Форумът бе под наслов „Писателите на Русия и България – идеи и предизвикателства на 21 век“ и бе организиран от фондация „Устойчиво развитие за България“, Съюза на българските писатели и Съюза на писателите на Руската федерация, под почетния патронаж на Извънредния и пълномощен посланик на България в Русия Бойко Коцев. Участници в срещата бяха авторитетни имена от двете славянски страни. От Русия - Владимир Бояринов, председател на Московската градска организация към Съюза на писателите на Русия и съпредседател на Международното общество на писателските съюзи, проф. Пьотр Калитин, философ, литературен критик, поетите Олга Дякова, Елена Есина, Олга Шевчук, Марина Скрябина, Александър Потапов, Олга Бояринова.

От българска страна – Анжел Вагенщайн, Лъчезар Еленков, Атанас Звездинов, Петър Андасаров, Матей Шопкин, Панчо Панчев–Дядо Пънч, Надя Попова, Тодор Биков, Елка Няголова, Христо Георгиев, Владимир Стоянов и др.

В спокойна и дружеска обстановка те обсъдиха творчески, художествени, преводачески и издателски въпроси, а също и възможностите и насоките на сътрудничество, партньорство и взаимодействие, идеите и предизвикателствата на 21 век.

 

ЖИВОТ И КНИГА НА ЕДИН ДЪХ

Е-поща Печат PDF

В препълнената зала „Тържествена“ на Централния военен клуб , в София, в 18 часа на 8 април се състоя Благотворителното представяне на книгата „Живот на един дъх“ от о.з.полк. Тодор Предов – д-р по право.

Обикновено представянето на книга е вълнуващо събитие най-вече за автора и неговите близки и приятели. В тази априлска вечер обаче, то събра като във фокус признанието не само на съмишлениците на д-р Предов, изпълнили докрай местата в залата, но и пълната съпричастност на институции, патриотични организации и граждански сдружения. Словата и поздравителните адреси, грамотите и наградите, следваха неотстъпната логика на едно обществено признание, мотивирано най-вече от патриотичния порив и гражданската ангажираност на автора, подкрепени с разказа за собствения му живот, изживян „на един дъх“.

 

Тодор Предов


Побран в 350 страници на една трилогия и разказан с талантливо перо и честноотношение към фактите „животът“ на Тодор Предов прелита с крилете на младостта над детството и юношеството му в родното му село Рогозен , ученическите му години в Бяла Слатина, „прикладните уроци“ на справедливия и строг баща, изградил у него навиците за труд и отговорност. И както се полага на едно скромно и ученолюбиво селско момче, не са подминати изпитанията му от срещата със света на големия град.

Но всичко би било обикновено, дори тривиално, ако в разказа за неговия живот не се оглеждаше острия профил на едно време, преобръщащо обществените пластове с нови идеи и цели, с нови социални азимути., които отприщват неподозирани бентове пред волята и мечтите. „Пагони с трикольори“ е нарекъл тази част от своята трилогия Тодор Предов, може би за да загатне бъдещия път на осъществяване на студента-отличник в строгите коридори на едно министерство, което осигуряваше безпроблемно спокойния, съзидателен труд на българския гражданин, сигурността на държавата и охраняваше безкомпромисно и всеотдайно завоюваните достижения на обществото.

 


Като оставям на читателите да осмислят, защо не само живота на автора, но и книгата, изпод перото му защо са живот и книга „на един дъх“, аз бих искал да споделя нещо по-лично за представата си от това събитие. Според мен то е толкова значимо, колкото и делото на човека има онези обществени измерения, които го правят събитие, надхвърлящо семейните мащаби на радостта от творческите усилия на патрона на фамилията.

Древните са вярвали, че човекът е мярка за всички неща. И аз си мисля, че делото и характера на човека Тодор Предов, сигурно могат да бъдат погледнати от различен ъгъл, но лично за мен, те могат да бъдат изразени само с категоричността и едрия мащаб на понятия и думи, като Отечество, дълг, всеотдайност, безкомпромисност...

Животът ме е срещал с много и различни хора, някой от тях като Николай Хайтов, Георги Близнаков, Христо Малеев и други направо надхвърляха представите и мерките за значимост и величина. Мисля си, обаче че по прямота на характера, по откритост и безкомпромисност по отношение на правдата и истината и в същото време по добронамереност, Тодор Предов е висока мярка и пример. Думата разбира се е „еталон“, но тя е чуждица, пък и за жив човек не подхожда. Спомням си че с такива очи съм гледал още само на един човек, приятел и автор на каузата на „Зора“ - непрежалимият Велко Вълканов.

За това, когато на 8 април в зала Тържествена на Централния военен клуб слушах Марш на Опълченците, по текст на Тодор Предов, когато стоплиха душата ми сякаш юбилейните слова на официалните поздравления и адреси, когато гледах другарите му, пък и той самия в опълченските униформи и отличия, аз си мислех за привилегията да имам редом до себе си в делото и в живота, такъв човек, който до сетен дъх ще стои зад бруствера на окопа и който съвсем по Хайтовски, дори главата му да отсекат, пак ще вика „Да живее България“!

За това си позволявам волността да изляза от мярката на отстранеността и да се обърна към съпругата му Марина, към дъщеря му Даниела, към водещият тържеството о.з.полк. Станчо Джумалиев, символично облякъл за случая униформата на щабскапитан от Императорската армия на Негово Величество Цар Александър II Освободител; към другаря му Огнян Маринов, председател на НД „Традиция“, към неподражаемия майстор на кортици и ножове – Коликов, от Пловдив, към Любен Виденов, представящ от трибуната Интелектуален кръг „Зора“, както и към всички които почетоха Благотворителната премиера на книгата „Живот на един дъх“, и които знам че обичат, уважават и ценят делото на Тодор Предов – нека  го прегърнат, да стиснат десницата му и да го уверят, че той е тяхната непомръкваща гордост. Бих искал дадобавят и онези думи, които ми убегнаха, а си струваше да бъдат написани на белия лист.

 


За това слагам името си на свидетел на електричния блясък на вълнението, което изпълваше тържествено зала „Тържествена“ в Централния военен дом на 8 април т.г.


 

 

КАК ЙОСИФ СТАЛИН „ДИАЛОГИЗИРАШЕ” СЪС СЪЮЗНИЦИТЕ

Е-поща Печат PDF

След историческия Парад на Победата в Москва на 24.06.1945 г. съветското ръководство предлага на съюзниците да се проведе парад на всички съюзнически войски в част на победата над нацистка Германия в самия Берлин. Скоро е получен положителен отговор. Било решено парадът да се проведе през септември в района на Райхстага, до Бранденбургската врата, където са завършили боевете за превземането на Берлин. Било решено парадът да се привърже към завършването на Втората световна война с капитулацията на Япония. Съгласно постигнатата договореност, парадът е трябвало да приемат върховните главнокомандващи на войските на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. В последния момент обаче съюзниците информирали СССР, че поради някои съображения Върховните главнокомандващи няма да участват в парада, а вместо тях ще участват Главнокомандващите бойни генерали. Маршал Жуков веднага докладва на Й. Сталин. Изслушвайки внимателно маршала, Сталин му казва: „Те искат да принизят Парада на Победата в Берлин... Почакайте, те в бъдеще ще ни въртят много подобни фокуси. Затова не им обръщайте внимание и лично приемете парада, още повече че ние имаме много по-голямо право от тях за това” (Г.К. Жуков, Воспоминания и размышления. Из-во АПН. Москва, 1970. Стр. 665-666).

 

МОЯТ ДЕВЕТИ МАЙ

Е-поща Печат PDF

Наричам Девети май – “мой” не от самомнение и нескромност, а защото този ден не е техен. И се радвам, че те – нужно ли е да пояснявам, кои са тези “те”, дето обръщат високомерно гръб и се преструват, че не забелязват най-великия ден на 20 век – 9 май 1945 г. Когато Европа за един кратък миг бе единна и обединена, макар и върху собствените си развалини.

 

СЛЕД ОМИР, И ОРФЕЙ ЩЕ ПРАВЯТ... ТУРЧИН

Е-поща Печат PDF

• Турската “културна” инвазия в България върви с ускорени темпове

Доктрината „Йозал”, цивилизационен принос на на турския политик Тургут Йозал, за която можем да прочетем в книгата му „Турция в Европа” (чийто превод на основните езици в Европа е субсидиран от Р Турция с пропагандна цел), представя несъстоятелните претенции на страната да стане „световна сила” и да „възстанови Османската империя”. Чрез груба и елементарна манипулация и най-безцеремонно фалшифициране на фактите от историята, авторът се опитва да защити тезата, че мястото на тази азиатска държава е в Европа. Според неговите „доказателства” нашата европейска цивилизация била всъщност... турска! Турция била „майка на много други цивилизации от... ”най-дълбока древност”, дори на древногръцката, йонийската, чието правилно име било ”анадолска”.

 


Страница 227 от 329