Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ОБЯСНЕНИЯТА НА ПРОФ. ПЕТЪР ИВАНОВ

Е-поща Печат PDF

По мое мнение едно от тях са незаконните вотове - купени вотове, принудени корпоративни вотове, включително на гербаджийската държавна и местна администрация със семействата на чиновниците, и вотове на “мъртви души”.

Тези вотове са общо 37,2%, които се разпределят така:

купени вотове (на циганите) - общо 9,5%;

принудени корпоративни вотове - общо 17,4%;

гласове на “мъртви души” - 10,3%.

Формирането, например, на последното число 10,3%, (за другите не ми се обяснява), става така: Ако от броя на цялото българско население 7 000 000 извадим 1 240 000 (толкова са според НСИ непълнолетните български граждани) получаваме около 5 760 000 души над 18 години. От тях гладоподаватели са около 5 700 000; има невменяеми, под запрещение и др. Но според ЦИК гласоподавателите не са тези 5 700 000, а в списъците на ЦИК са включени 6 355 633 души. Разликата е 655 633. Следователно, “мъртвите души”, които могат да “гласуват” за евродепутати, естествено, за гербаджийските кандидати и за хората на Доган и на агент Иван, са 655 633 на брой. “Мъртвите души” са 10,3% от всички гласоподаватели.

Ако имаме предвид, че на тези избори участват около 30% от избирателите, излиза че “мъртвите души” в списъците на гласувалите ще са около три пъти повече в относителен план - значи около 32,0%.

Тогава в общия обем на подадените гласове имаме 58,9% (9,5+17,4+32,0) нереални вота. Това са цели 60%!

Реалните гласове на неподкупени, незаставени, съществуващи живи избиратели са около 40% от представените на обществото резултати от евроизборите.

Тогава истинските резултати на сега управляващите три партии всъщност изглеждат така:

ГЕРБ 13%

ДПС 7%

ВМРО 3%.

Другите проценти до обявените от ЦИК резултати фактически са откраднати от останалите партии, участващи в изборите - БСП, ДБ, Воля, Иванчева, Атака, Възраждане, КБ и др.

Обяснение 2.) Глухото, мрачно и безумно обществено отчаяние. Народът ни е загубил вярата в себе си, изпаднал е в безизходица, не вижда спасение. Мъчителният безкраен преход уби всяка надежда. Налице са социален деклинизъм (упадък) и социална анхедония (безразличие, апатия), които водят до примирение, леност, отказ от всякаква активност, униние, което си е, както знаем от Св. Библия, един от седемте смъртни гряха при нас, християните.

Обяснение  3.) Безмерната алчност на всички, докопали се до властта; алчността (щението) също е смъртен грях, втори поред тук. Кражбите и измамите подкопаха цялата обществена система у нас, което пряко се отразява на социалната активност на нацията, включително и в сферата на политиката (само 30% активност, най-ниска в цяла Европа).

Обяснение 4.) Липсата на справедливост, корупцията, наглостта, цинизма и гордостта (трети смъртен грях) на властващите.

Обяснение  5.) Масирана фалшификация на изборите чрез почти пълно игнориране резултатите от машинното гласуване.

Обяснение  6.) Крайно влошеното душевно (психично) здраве на народа, ставащ все по-прост, глупав и тъп. Виждаме още и твърде ясни отчайващи симптоми на шизофренизиране както на огромни частични пластове от населението, пребиваващи в паралелна реалност (“грандиозни успехи”, “видими резултати”, пристанища в Делиормана, “завод след завод”, хъбове, конектори и др.), така и на цялото общество.

Обяснение  7.) Намеса на външни чужди фактори и интереси от геополитически и конфесионален порядък и др.

Така че всичко си има обяснение, мили братя! Нищо не е случайно, както и нищо не е такова, каквото е.

Въпросът е, какво правим оттук нататък?


27 май 2019 г.


 

ДА СПЕЧЕЛИМ ВОЙНАТА СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК!

Е-поща Печат PDF

Драстично е, но не е провокация. За яснота искам да поставя въпроса така: Възможно ли е председателят на парламента да забременее?

Отговорът е, че е възможно, стига разбира се председателят да е жена. Само че се оказва, незнайно кога и кой точно е решил, че думите в българския език, обозначаващи професии, ще бъдат само и единствено в мъжки род. Поради тази причина не можем да напишем „може ли председателката на парламента да забременее“, защото е граматично неправилно. Парламентът не може да има председателка, а само председател – това е положението.

Всъщност след разговори по темата с много филолози разбрах, че това се е случило след 1989 г. и че е дело на Института по български език към Българската академия на науките. Никой от тях обаче не знаеше през коя година и по чие точно предложение е взето това епохално решение, с което няколко анонимни академични старци са решили да започнат процес на постепенно отпадане на родовете в българския език. Първоначално само за определени професии и длъжности, като председател, съдия, прокурор, кмет, лекар и т.н., а после не се знае, може би и за всички останали думи в езика ни. Защото кажете ми, каква е логиката, според която можем да пишем химикал, нож, българин, почитател и т.н. в женски род (съответно химикалка, ножка, българка, почитателка), но не можем да пишем председателка, съдийка, прокурорка, кметица, лекарка?

Впрочем войната срещу българския език върви по още много направления. На първо място е пълното и неограничено нахлуване на чуждици в езика ни, които подобно на придошла река заплашват да го удавят в порой от мътни и мръсни англосаксонски заемки. На второ място е войната срещу пълния и непълния член, която се води с един основен аргумент – хората не знаели кога да пишат единия и кога другия!  И така на принципа „боли ме пръста, затова ще си отрежа ръката“ периодично се настъпва срещу един от основните отличителни белези на нашия език. На трето място е избягването на употребата на звателния падеж – според модерните еничари използването на обръщения като Костадине, Елено и други подобни било просташко, и заради това трябвало да се избягват! Аз, да си призная, се изприщвам, когато някой се обърне към мен със „здравей, Костадин“, или „как си, Костадин“, а не с нормалното „здравей, Костадине“. Знаете ли кога за последно някой е наричал езикът ни просташки и се е срамувал от него? Гърците и гъркоманите (гърчеещи се българи) през Възраждането, заради които Паисий Хилендарски пише своята „История славянобългарска“ със знаменитите си думи „О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя язик?“ Е, днес цялата ни нация е пълна с модерни гъркомани, юроди и отцеругатели.

И като казах юроди и отцеругатели, не мога да отмина и последното явление, което вече засяга сърцевината не само на езика, но и на народността ни – имената ни. Ние, българите, имаме именна и фамилна система, която ни отличава от всички останали славянски народи и е валидна само за нас. 95% от фамилните ни имена и 100% от бащините ни имена доскоро завършваха на -ов/-ова и -ев/-ева. Останалите 5% бяха за други, също характерни за нашия народ окончания, но срещащи се предимно в Западна България, като -ин/-ина и -ски/-ска. Не че и при другите славянски народи окончанията на -ов и -ев не се срещат, напротив, но само при нас те са толкова масови. Точно поради тази причина, когато започна създаването на т.нар. македонска нация през 1945 г. в Югославия, беше взето решение към фамилните имена на всички македонци постепенно да се добавя -ски/-ска, а бащините им напълно да се премахнат, за да може така да се скъса връзката им с другата част на българския народ, останала в България. Да не говорим за Западните покрайнини, където пък след 1945 г. на жените беше забранено със закон да имат фамилии, окончаващи на -ова/-ева и те започнаха да носят същите фамилии, като мъжете си – например Драгана Петров. За всичко това жените в Босилеградко, Царибродско и тимошките села водиха и продължават да водят дългогодишни съдебни битки със сръбската държава, която едва напоследък започна да им разрешава да носят типичните български фамилии.

Само че как стоят неща тук, у дома, в свободна България? Става все по-масова, да не кажа направо плашеща, тенденцията новородените деца, независимо от какъв пол са, да се записват без българското окончание към бащиното си име и само с повтаряне на бащината фамилия. А това, че децата отдавна вече не носят български имена, а какви ли не измислени и странни извращения, дори няма да го коментирам. Така умират не просто традиционните български имена, но умират и фамилиите ни! Погледнете списъците на приетите деца в детските градини, те изобилстват от подобни примери: Дейвид Петър Иванов, Грациела Александър Стефанов, Валенсия Николай Цветанов, Стивън Денис Караманов… Списъкът може да продължи до безкрай, но искам да добавя и едно име, което не е на дете в детската градина, а на зряла жена. Наскоро, докато слушах радио, чух реклама на най-новия български филм „Диви и щастливи“, в който стана дума за една от основните актриси в него, Луиза Григорова-Макариев. Да, Макариев, не Макариева! Жената сама и съзнателно е избрала да носи фамилия по начин, срещу който българките от Западните покрайнини протестират от десетилетия! Толкова по въпроса за съвременните юроди, отцеругатели и еничари.

Решение разбира се има. Както някога Паисий Хилендарски е превърнал гъркоманите в обект на присмех и подигравки, така и ние днес трябва да превърнем в обект на присмех и подигравки съвременните еничарщини, като не проявяваме никаква милост и жал към носителите на тези антибългарски явления. Никаква милост! Иначе те ще ни довършат като народ, и то ще го направят без капчица съжаление, защото повечето отдавна са се отписали от нашия народ и са се превърнали в духовни емигранти. С държавна политика в областта на образованието, с възпитание в български дух, със законови промени, с неспирна пропаганда и неуморна борба за възвисяване на българската култура и чистота на българския език! Това е начинът.

Ние, от „Възраждане“, имаме куража и решителността да водим тази борба и да я спечелим. Защото друга държава и друг народ нямаме. Ето защо ще се борим за тях, независимо от всичко, и ще спечелим! Да не забравяме, че по времето на Паисий е било много по-тежко, и въпреки това той и неговите последователи, са се справили с предизвикателствата пред тях. Ще се справим и ние, съвременните възрожденци!


д-р Костадин Костадинов,

председател на „Възраждане“


 

СВЕТЛИНАТА НА КИРИЛСКИЯ ПРАЗНИК

Е-поща Печат PDF

По стара българска традиция дните около 24 май са особено тържествени и празнични. Не само защото делото на Светите братя Кирил и Методий опази името си през вековете, но и защото българският празник 24 май е наистина уникален с онова, което дарява и на Европа, и на света - азбука на културен и богохраним народ.

Сигурно и затова признанието, оказано на български творци, има дълбок и проникновен смисъл. В дните около 24 май всички - въпреки тъжния съвременен фон на незавидната ни участ - усещаме могъществото на един празник на духа, българският Ден на славянската писменост, и неизбежно си даваме сметка къде сме и накъде отиваме.

На 21 май, едновременно събрал празника Спасовден и деня на Светите равноапостоли Константин и Елена тази година, в Централния военен клуб в София бяха връчени и годишните награди на Съюза на българските писатели.

 

ЛЪЖАТА ЗА КАТИН РУХНА

Е-поща Печат PDF

• Съдът не можа да поиска от Русия 100 млрд. за разстрела на полските военнопленници

22 юни 1941 г. – ден първи на престъпното безумие – хитлеристка Германия напада Съветския съюз, нарушавайки пакта за ненападение между двете държави. Започва Великата отечествена война, завършила с разгрома на кафявата чума. Тя се води не само с армии, танкове, самолети, но и със средствата на пропагандата. И ако оръжията замлъкнаха на 9 май 1945 г., то битката за истината - за онова, което се е случило преди седем десетилетия - продължава и днес. И макар бавно и мъчително, рухват лъжите.

 

ДА СМЪКНЕМ БУРКАТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕМИДА!

Е-поща Печат PDF

Повод за настоящия коментар е Определение № 2036 на Административен съд – София-град, Трето отделение 16 състав, от 08.04.2016 г. по адм. дело № 2101 по описа за 2016 г., достъпно на електронната страница на съда.

С въпросното определение се отменя Заповед №13/04.02.2016 г. на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), с която е прекратено производството по преписка № 7095/21.05.2012 г. по описа на ДАБЧ и е отказано издаването на удостоверение за български произход на Нурджихан Гюнери (Н. Г.), родена в Добрич на 31.05.1949 г., изселила се с родителите си в Турция през 1971 г. при условията на Спогодбата между България и Турция за изселване от 1969 г. Не бихме се занимавали с този случай, ако от страна на турската гражданка не бе проявен недопустим тепегьозлък, обиден за всеки българин и български гражданин, считащ България за своя родина, от една страна, и ако българските съдебни органи, ангажирани с този случай, не бяха проявили недопустимо системно неумение да вникват в смисъла и целите, заложени в правните текстове, с които боравят, както и непростимата липса на правна и елементарна логика при опита да мотивират своите изводи, от друга страна.

За какво иде реч?

 


Страница 228 от 393