Мина и това „политическо позорище“. Всички политически джамбази, сиреч въжеиграчи и търговци на добитък, каквито значения има думата „джамбаз“ в турския език, отчетоха „успехи“. Едни, понеже изпратиха в Европейския парламент (EП) повече от очакваното „народни избраници“; други, защото получиха електорална подкрепа, каквато не са и сънували; трети - понеже объркаха сметките на настоящите или бившите си съпартийци, без никаква лична изгода, или без да излъчат и един евродепутат; четвърти, защото без друго се състезаваха на олимпийския принцип: „Важното е да участваш“. И всички обещаваха неща, които нито имат намерение да направят в ЕП, нито пък те зависят от тях. Очевидно мислеха повече за предстоящите местни, а защо не и за предсрочните парламентарни избори.
Както прогнозираха социолозите, челната тройка формираха традиционните заподозрени: ГЕРБ, БСП и ДПС. Останалите се бореха за един евродепутат, или в най-лошия случай да не бъдат последни. След като Борисов заяви предварително, че и да загуби изборите от БСП, няма да подаде оставката на правителството, резултатът от вота имаше значение само за партийните семейства в ЕП. Със 17 депутати от 751-членния ЕП, при това гравитиращи към минимум три конкуриращи се политически семейства, България не може да защити никакви национални интереси. Нито пък да наложи дневния ред на ЕС, както обещават от ГЕРБ. Сега вярващите в измислицата „морални стандарти“ на ГЕРБ ще изпаднат във възторг от спечелването на тези избории нищо не може вече да ги разубеди, че народът ги обича, че им вярва, и че заради това им гласува. Че общественото доверие по най-убедителен начин е доказало че те трябва да са властта, и че никакви предсрочни избори няма да има, а петдесетте милиона, които щяха да бъдат разходвани за тях ще вдигат пенсиите, ще оздравяват болниците и ще изграждат нови детски градини.
Но не бяха ли хвърлени на вятъра 9 млн.лв. за наемане, вместо за закупуване на 3200 машини за гласуване? Според много анализатори, след върволицата скандали, независимо от резултата на европейските избори, основанията за предсрочни парламентарни избори са повече, отколкото след загубения президентски вот. До него имаше само „Суджукгейт“ и „Кумгейт“, а европейските избори се проведоха на фона на гигантски далавери, като „Оградагейт“, „Паспортгейт“, „Асфалтгейт“, „Апартаментгейт“, „Ремонтгейт“ и „Къщи за гости без гости“, построени с европейски пари и превърнати в лични вили. И, разбира се, тези скандали повлякоха серия оставки, или излизане в принудителен отпуск на министри, вицепремиер, шефове на парламентарни групи и комисии, директори и заместник директори на държавни структури, като ДАБЧ, КП КОНПИ, ДФ „Земеделие“, кметове и т.н.. Толкова скандали не е имало при всички предишни избори, взети заедно. Но това се оказа недостатъчно за промяна. И този път победиха страхът и административният и всякакъв друг ресурс. Една пирова победа, след която промяната все пак ще се състои.
Като стана дума за „морални стандарти“,
да напомним, че заради един фиктивен корупционен скандал в Австрия падна цялото правителство. При него подпийналият вицеканцлер и лидер на Австрийската партия на свободата Щрахе бе заснет да уговаря с мнимата дъщеря на руски олигарх – Альона Макарова, спечелването на обществени поръчки, в замяна на „обезвреждането“ на един критикуващ го австрийски вестник, и на съответната „руска“ финансова подкрепа за своята кампания. Компрометиращият видеозапис е бил заснет преди две години, но едва сега бе излъчен от германското издание „Шпигел“. Целта на операцията е двояка: да се пресекат опитите на Австрия за подобряване на отношенията с Русия, и да се повлияе негативно върху представянето на националистите на изборите за ЕП. Ако у нас се беше случило нещо подобно, управляващите непременно щяха да ревнат, че показването на компромата точно сега е с цел да се попречи на техните „успехи“. И, че страната е заплашена от хаос и нестабилност, ако кабинетът падне. Австрийския канцлер Себастиян Курц направи това, което е морално оправдано, като подаде оставката на цялото правителство и обяви че ще отиде на предсрочни парламентарни избори през септември. Той, обаче, даде опасен пример, който ще виси като обица на ухото на българските му колеги. Президентът Радев излезе прав, като каза, че отделните оставки не решават нищо. И, че бъркалите в кацата с меда следва да понесат съдебна и материална отговорност, като върнат откраднатото. Но, според ГЕРБ и лично Борисов, президентът има право само да мълчи, или да хвали правителството, понеже това е герберското разбиране за президента като обединител на нацията. За правителството на Борисов – като за мъртвец: или добро, или нищо! Хеле пък ако президентските критики съвпадат с тези на Корнелия Нинова! За срещи на президента с главния прокурор, или с председателите на върховните съдилища и дума да не става! Понеже, според Борисов, това било намеса в съдебната власт. Президентът можел само да утвърждава назначения, или да налага вето върху приети от НС закони.
Отговорът на държавния глава беше смразяващ: „Аз не привиквам прокурори у дома си и на вечеря, нито викам главния прокурор всяка сряда!“. Така Радев опресни паметта на Борисов за „седянката“ в неговата къща в Банкя, на която тогавашният градски прокурор на София Кокинов му каза по адрес на Цацаров: „Шефе, нали ти си го избра“.
Колкото до
надпартийността на президента,
да си спомним как Борисов издърпа ухото на обявилия се за надпартиен президент Росен Плевнелиев в нощта на президентските избори през 2011 г. Замалко да му извади окото. Премиерът не обича да си спомня такива подробности, предпочита да помни само „успехите“ на своето управление. Особено това, че е трети мандат премиер. Въпреки, че срещу него винаги са се вадели компромати, народът го обичал и му гласувал. В това число и мургавите обитатели на циганските гета, които уж БСП в лицето на Манол Генов купува, а те позират с тениски с лика на Бойко Борисов. Преди две седмици СГС оправда Манол Генов, но никой от ГЕРБ не му се извини за клеветите по негов адрес. И на Елена Йончева няма да се извинят, понеже „моралните им стандарти“ са особени.
Кой казва, че българите били евроскептични? И, че „кофти матриялът“, съставен от пенсионери, цигани и турци пречел на европейския напредък на Отечеството. Щом и ромите навлякоха тениски с лика на балканския „евроинтегратор“ Бойко Борисов, смятайте за излишен въпроса доколко сме станали европейци. Европейци сме и още как, а не както твърди Алеко Константинов, че сме, но „не дотам“.
Когато на 20.05.2019 г. Борисов, съпровождан от водачката на евролистата на ГЕРБ Мария Габриел, се отропа в предаването на Би Ти Ви „Тази сутрин“ с водещ Антон Хекимян, той запя познатия рефрен: <<При нас стандартът е такъв. Моят синковец (бившият заместник министър на икономиката Александър Манолев, б.р.) има една къща за гости, а колежката от другата страна (Елена Йончева, б.р.)- три… Нашият човек не само, че подаде оставка, но ще понесе и наказателна отговорност. Това е разликата... Помните ли какъв номер ни скроиха за Костинброд?... Костинброд - това е хибридът. Те в това са най-добри. Те нямат друг шанс и в учебника на КГБ пише, че най-добрият начин да унищожиш един човек е да подбереш избрани истини за него и да ги поднесеш в определена комбинация, след което казваш лъжа. Например, че Хекимян е собственик на Би Ти Ви. От Костинброд ние загубихме 6%..На дебата на водачите на листи се видя, че Мария Габриел ги превъзхожда във всичко…Направеното от ГЕРБ няма алтернатива. В Австрия видяхте какъв скандал! Аз съм подавал оставка два пъти..Най-доброто място за живеене в Европа е Австрия. Няма защо да подавам оставката на кабинета>>. Интересно е, кога и къде Бойко Борисов е чел учебника на КГБ. От негови предишни изявления знаем, обаче, че е искал да влезе в ДС, но вместо това са го насочили към пожарната. И понеже дипломната му работа е на тема „Морално психологическата и физическа подготовка на оперативния състав“, днес го титулуват „доктор по психология“. Някоя баба от село би се запитала: „И такава болест ли имало?“, но от нас да мине.
Борисов се самопровъзгласи за инициатор на идеята за европейски главен прокурор и веднага се ожали: << Макар че искат да си го припишат. Защото няма какво да покажат. За къщата в Барселона – показват къщата на Сашо Чаушев и твърдят, че е моя, а тя не е. Нищо не мога да направя..Бил съм бизнесмен с „Ипон“, създадена от гола поляна. Хората, с които работех, останаха да си изкарват прехраната. Никаква приватизация, не сме получавали никакви държавни поръчки>>.
Последва едно потресаващо изявление за роднините:
<< Ние сме много сложна рода. С единия братовчед не съм се виждал от 40 години. С другите братовчеди не си бяхме говорили от 30 години. Сега като се видим, си махаме. Ние сме родени в една къща и не си говорим. Двама от тях съм ги бил и затова не си говорим, въпреки, че живеят в Банкя. Аз не си говоря с тях - те ли ще ми управляват бизнеса!? За една помпа се бихме, бабите се биха и аз ги набих братовчедите. Сега трябва да се обяснявам за братовчеди и братовчедки. „Ипон“ си е 100% частна фирма, създадена с моя труд. >>.
България е имала за премиери хъшове, опълченци, партизани, професори, военни и дори превратаджии, но чак след тези откровения на Бойко Борисов разбрахме, че имаме и премиер побойник. Който впрочем се хвалеше по-рано и с това, че е набил приятеля на дъщеря си, понеже я бил разплакал. Очевидно пердахът е бил полезен за потърпевшия, понеже той беше спечелил обществени поръчки в София, когато Борисов беше кмет. Така че братовчедите да не се отчайват. Бойко не бие, когото мрази!
Въодушевен от себе си, Борисов премина на тръс през темите за Шенген,, мониторинговия доклад на ЕК, общоевропейската армия (в създаването на която не вярва, понеже била паралелна структура на НАТО). После се прехвърли на темите за бежанците и българските енергийни проекти (газовия хъб „Балкан“, интерконектора с Гърция и АЕЦ „Белене“, за да завърши със санкциите срещу Русия и ситуацията в Украйна. Мярнал с крайчеца на окото си, че на таблета на водещия Хекимян стои вестник „Дума“, той изригна: <<Защо БСП не се съгласиха при вас да проведем дебата? На таблета ви и сега е вестник „Дума“. Искате да ги омилостивите може би?>>. (Всъщност Корнелия Нинова предлагаше лидерски дебат, но Борисов пак изгърби нещата, както му е удобно). А, когато водещият му цитира твърдението на Нинова за изхарчени извън бюджета 6 млрд.лв., Борисов пак заговори за пенсии, университети, църкви, манастири, водоснабдяване и канализация, ремонти на мостове, самолети, военни училища и т.н. Все в множествено число, въпреки, че кабинетът възстанови само Висшето военно авиационно училище в Долна Митрополия. И запита: <<Защо при тях винаги е дефицит, а при нас излишък?>>. За изтегления външен заем от 16 млрд.лв.- нито дума!
След като увери, че рокади в кабинета ще има „колкото трябва“, той призна, че с „къщите за гости“ ГЕРБ са се „опарили“ така, че повече няма да посмеят да злоупотребяват. Докато ги разкрият, ще кажем ние. Така диктуват „моралните стандарти“ на ГЕРБ: крадете, но гледайте да не ви хванат!
На въпроса на водещия, дали Борисов се опитва да си върне партията от Цветан Цветанов, и дали се е разграничил от него, той отговори така: <<С Цветанов съм се разграничил, когато трябва. Моята битка не е да си върна партията. Не с Цветанов, въпросът е как ГЕРБ ще се справи без Борисов. Аз съм я създал>>. Оставаше да каже като Тарас Булба: „Аз те родих, аз и ще те убия!“
Все пак премиерът отбеляза, че е рано да си търси заместник: <<Цветанов е свършил много за партията. Случи му се това. Понесе пасиви, партията понесе пасиви. Сега се е отдръпнал малко>>.
Борисов се похвали, че е решил въпроса с „Химко“ Враца, като дал нареждане „веднага да отидат и да ги изхвърлят“ (серовъглеродите, б.р.). <<Вината е лична. Ако си допуснал това - или го оправяш, или…>>. Накрая завърши своето конско философски: <<Омразата изяжда отвътре. Никога не сме си позволили да кажем, че БСП изчезва. А те непрекъснато твърдят, че ГЕРБ изчезва.>>.
В заключение ще признаем: мило и драго даваме да видим как европейските, а не българските „присъдружни“ медии са интерпретирали монолога на нашия премиер. На който почти ням свидетел беше еврокомисарят по цифровизацията и водач на евролистата на ГЕРБ Мария Габриел. Между впрочем, Борисов още я нарича Неделчева, понеже такава я бил изпратил в ЕП, а тя взела че се омъжила за чужденец. Габриел и Майдел ще бранят националния интерес на България, носейки чужди фамилии. И това ли е стандарт а-ла ГЕРБ?
След „историческата“ визита на папа Франциск Първи, когато софиянци слушаха под дъжда пред ЦУМ мюсюлманския призив „Аллаху екбер“, ни удариха градушки. Какво ли ни готви небето след Евроизбори 2019? Толкова лъжливи обещания и Господ не може да изтърпи..Време беше българските избиратели да му помогнат мъничко, за да ги отърве от произвола на една котерия, която Антон Тодоров нарече „Шайка“, преди да й пристане. Със и без Евроизбори, краят на „шайката“ е неизбежен, но е добре той да настъпи по-бързо.
