Нова Зора

Драстично е, но не е провокация. За яснота искам да поставя въпроса така: Възможно ли е председателят на парламента да забременее?

Отговорът е, че е възможно, стига разбира се председателят да е жена. Само че се оказва, незнайно кога и кой точно е решил, че думите в българския език, обозначаващи професии, ще бъдат само и единствено в мъжки род. Поради тази причина не можем да напишем „може ли председателката на парламента да забременее“, защото е граматично неправилно. Парламентът не може да има председателка, а само председател – това е положението.

Всъщност след разговори по темата с много филолози разбрах, че това се е случило след 1989 г. и че е дело на Института по български език към Българската академия на науките. Никой от тях обаче не знаеше през коя година и по чие точно предложение е взето това епохално решение, с което няколко анонимни академични старци са решили да започнат процес на постепенно отпадане на родовете в българския език. Първоначално само за определени професии и длъжности, като председател, съдия, прокурор, кмет, лекар и т.н., а после не се знае, може би и за всички останали думи в езика ни. Защото кажете ми, каква е логиката, според която можем да пишем химикал, нож, българин, почитател и т.н. в женски род (съответно химикалка, ножка, българка, почитателка), но не можем да пишем председателка, съдийка, прокурорка, кметица, лекарка?

Впрочем войната срещу българския език върви по още много направления. На първо място е пълното и неограничено нахлуване на чуждици в езика ни, които подобно на придошла река заплашват да го удавят в порой от мътни и мръсни англосаксонски заемки. На второ място е войната срещу пълния и непълния член, която се води с един основен аргумент – хората не знаели кога да пишат единия и кога другия!  И така на принципа „боли ме пръста, затова ще си отрежа ръката“ периодично се настъпва срещу един от основните отличителни белези на нашия език. На трето място е избягването на употребата на звателния падеж – според модерните еничари използването на обръщения като Костадине, Елено и други подобни било просташко, и заради това трябвало да се избягват! Аз, да си призная, се изприщвам, когато някой се обърне към мен със „здравей, Костадин“, или „как си, Костадин“, а не с нормалното „здравей, Костадине“. Знаете ли кога за последно някой е наричал езикът ни просташки и се е срамувал от него? Гърците и гъркоманите (гърчеещи се българи) през Възраждането, заради които Паисий Хилендарски пише своята „История славянобългарска“ със знаменитите си думи „О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя язик?“ Е, днес цялата ни нация е пълна с модерни гъркомани, юроди и отцеругатели.

И като казах юроди и отцеругатели, не мога да отмина и последното явление, което вече засяга сърцевината не само на езика, но и на народността ни – имената ни. Ние, българите, имаме именна и фамилна система, която ни отличава от всички останали славянски народи и е валидна само за нас. 95% от фамилните ни имена и 100% от бащините ни имена доскоро завършваха на -ов/-ова и -ев/-ева. Останалите 5% бяха за други, също характерни за нашия народ окончания, но срещащи се предимно в Западна България, като -ин/-ина и -ски/-ска. Не че и при другите славянски народи окончанията на -ов и -ев не се срещат, напротив, но само при нас те са толкова масови. Точно поради тази причина, когато започна създаването на т.нар. македонска нация през 1945 г. в Югославия, беше взето решение към фамилните имена на всички македонци постепенно да се добавя -ски/-ска, а бащините им напълно да се премахнат, за да може така да се скъса връзката им с другата част на българския народ, останала в България. Да не говорим за Западните покрайнини, където пък след 1945 г. на жените беше забранено със закон да имат фамилии, окончаващи на -ова/-ева и те започнаха да носят същите фамилии, като мъжете си – например Драгана Петров. За всичко това жените в Босилеградко, Царибродско и тимошките села водиха и продължават да водят дългогодишни съдебни битки със сръбската държава, която едва напоследък започна да им разрешава да носят типичните български фамилии.

Само че как стоят неща тук, у дома, в свободна България? Става все по-масова, да не кажа направо плашеща, тенденцията новородените деца, независимо от какъв пол са, да се записват без българското окончание към бащиното си име и само с повтаряне на бащината фамилия. А това, че децата отдавна вече не носят български имена, а какви ли не измислени и странни извращения, дори няма да го коментирам. Така умират не просто традиционните български имена, но умират и фамилиите ни! Погледнете списъците на приетите деца в детските градини, те изобилстват от подобни примери: Дейвид Петър Иванов, Грациела Александър Стефанов, Валенсия Николай Цветанов, Стивън Денис Караманов… Списъкът може да продължи до безкрай, но искам да добавя и едно име, което не е на дете в детската градина, а на зряла жена. Наскоро, докато слушах радио, чух реклама на най-новия български филм „Диви и щастливи“, в който стана дума за една от основните актриси в него, Луиза Григорова-Макариев. Да, Макариев, не Макариева! Жената сама и съзнателно е избрала да носи фамилия по начин, срещу който българките от Западните покрайнини протестират от десетилетия! Толкова по въпроса за съвременните юроди, отцеругатели и еничари.

Решение разбира се има. Както някога Паисий Хилендарски е превърнал гъркоманите в обект на присмех и подигравки, така и ние днес трябва да превърнем в обект на присмех и подигравки съвременните еничарщини, като не проявяваме никаква милост и жал към носителите на тези антибългарски явления. Никаква милост! Иначе те ще ни довършат като народ, и то ще го направят без капчица съжаление, защото повечето отдавна са се отписали от нашия народ и са се превърнали в духовни емигранти. С държавна политика в областта на образованието, с възпитание в български дух, със законови промени, с неспирна пропаганда и неуморна борба за възвисяване на българската култура и чистота на българския език! Това е начинът.

Ние, от „Възраждане“, имаме куража и решителността да водим тази борба и да я спечелим. Защото друга държава и друг народ нямаме. Ето защо ще се борим за тях, независимо от всичко, и ще спечелим! Да не забравяме, че по времето на Паисий е било много по-тежко, и въпреки това той и неговите последователи, са се справили с предизвикателствата пред тях. Ще се справим и ние, съвременните възрожденци!

д-р Костадин Костадинов,

председател на „Възраждане“

По стара българска традиция дните около 24 май са особено тържествени и празнични. Не само защото делото на Светите братя Кирил и Методий опази името си през вековете, но и защото българският празник 24 май е наистина уникален с онова, което дарява и на Европа, и на света - азбука на културен и богохраним народ.

Сигурно и затова признанието, оказано на български творци, има дълбок и проникновен смисъл. В дните около 24 май всички - въпреки тъжния съвременен фон на незавидната ни участ - усещаме могъществото на един празник на духа, българският Ден на славянската писменост, и неизбежно си даваме сметка къде сме и накъде отиваме.

На 21 май, едновременно събрал празника Спасовден и деня на Светите равноапостоли Константин и Елена тази година, в Централния военен клуб в София бяха връчени и годишните награди на Съюза на българските писатели.