Вернер Фаслабенд, един от най-компетентните европейски експерти по отбраната и сигурността, пред Нова Зора в разговор с Бойчо Дамянов.
Вернер Фаслабенд в продължение на десет години (1990 – 2000 г.) е министър на отбраната на Австрия. Понастоящем е президент на Австрийския институт за изследване на европейската политика за сигурност (AIES) Виена.
- Как оценявате развитието на общоевропейската външна политика и политика на сигурност в светлината на подписания в Аахен през януари т.г. договор между Германия и Франция?
- Общата европейска външна политика и политика на сигурност е ядрото на Аахенския договор. В него ясно е изразена волята и на двете страни да продължат процеса на сближаване в областта на външната политика и политиката на сигурност, а също и да създадат необходимите за това сближение механизми.
- Колко време ще е необходимо за осъществяването на такова сближаване? - Искам открито и ясно да кажа, че двете страни имат много различни култури и разбирания относно политиката на отбрана и безопасност. Това е най-голямото препятствие по пътя на взаимодействието и обединението между Германия и Франция и то трябва да бъде преодоляно.
- За какви различия става дума?
- Основата, върху която Франция изгражда своята безопасност и отбрана, е постколониална. Тя има самочувствието на глобален играч заради своя бивш колониален статут и притежанието на атомно оръжие.
Докато в съзнанието на поствоенна Германия бе развито пацифистко мислене и поведение, което формира и днешната ѝ политика на отбрана и безопасност. Германците винаги са изхождали от принципа, че не трябва да се намесват и не трябва да участват в задгранични военни операции, за да не ги вземат за завоеватели или агресори. Тази вина бе внушена на всички следвоенни поколения в Германия заради нейното нацистко минало.
- Как могат да се преодолеят тези различия? - Днес и французи, и немци се стремят да преодолеят това противоречие и те демонстрират своята воля, а към това трябва да добавим и недвусмислената поддръжка от страна на сегашния американски президент Доналд Тръмп.
Ако внимателно се прочете текстът на договора, се вижда, че пътят ще бъде дълъг, ще са необходими големи усилия за отстраняване на различни препятствия – юридически, политически, като например противодействието на НАТО. Или как да се излезе от тези ограничения, които се съдържат в Лисабонския договор от 2007 г.
-Какво е новото в Аахенския договор? - В него бяха заложени някои нови, доста смислени механизми, като например създаването на общ немско-френски Съвет за сигурност, в рамките на който в тесен, затворен кръг да се обсъждат най-важните проблеми на сигурността и отбраната.
Така би могло много по-свободно и по-открито да се решават най-горещите и най-насъщните проблеми на отбраната и сигурността и да се намерят по-бързо общите линии. И не е нужно, както е прието на по-широките площадки, отначало да се заявява позицията, след това да се разгласява, да се дискутира и т.н.
- Кои според Вас ще бъдат главните теми, с които ще се започне?
- Една от най-важните, с която трябва да се започне, е съвместната политика в областта на въоръжението, в това число износът на оръжие, където са най-големите различия между Франция и Германия и през последните години те дори се задълбочиха.
Вторият проблем е постоянният страх у германците да не би да разсърдят САЩ и какво ще каже НАТО.
- Между Германия и Франция и досега имаше общи договори.
- Най-после и двете страни разбраха, че Елисейският договор от 1963 г. е недостатъчен за решаването на проблемите на сигурността и отбраната в новите условия и те се решиха да отделят специално внимание именно на тези проблеми.
- Как ще се развива в бъдеще сътрудничеството на Германия със САЩ и НАТО?
- Това не е лесен въпрос. За Германия и в бъдеще НАТО ще има приоритет. В краткосрочен аспект Аахенският договор няма да повлияе на тази позиция на Германия. Но едновременно с това забелязваме как немците започнаха бавно да проумяват, че трябва постепенно да започват да се изправят на собствените си крака. Процесът ще е продължителен, но друг изход няма.
- А как са нещата при французите? - Те имат повече свобода на действие, имат по-различно отношение към общата европейска политика на сигурност и отбрана. Те считат, че могат да се обвързват с нея само до определена степен, която да не пречи на Франция да провежда своя собствена национална политика на сигурност и отбрана и да не накърнява нейните интереси и действия в сферата на френското влияние. Това започва с износа на оръжие и завършва с осъществяването на различни военни мисии в Африка и други точки на света. Ето ви най-пресния пример – Либия. За сегашния хаос там до голяма степен вина носи Франция. Тя активно се намеси в свалянето и убийството на Кадафи. Днес тя отново се стреми да защити своите собствени интереси, като се е концентрирала върху генерал Хафтар и не я интересува нито ЕС, нито ООН. Винаги съм считал, че това, което бе извършено в Либия, бе погрешно.
- А в Сирия? - Същото щеше да стане и там. Западът побърза да зачеркне Башер Асад и да признае някакви нови сили, които нямаха никаква социална и силова опора и в резултат – хаос! Дори отсъстваше и най-малката перспектива те да разпространят своето влияние и да установят контрол върху останалата територия на страната. Всички още от самото начало разбираха, че това ще бъде провал, че води в задънена улица.
- Как според Вас ще се отрази излизането на Великобритания от ЕС на общоевропейската външна политика и политика на сигурност?
- Сигурно ще се учудите, но мисля, че в тази област нещата най-малко ще се променят.
- Интересно защо? - Защото, от една страна, вътрешноевропейските процеси без Великобритания ще могат да бъдат придвижвани много по-лесно. А от друга страна, британците изведнъж, както никога досега, започнаха да проявяват особен интерес и желание да разширяват и задълбочават сътрудничеството в областта на бъдещата общоевропейска външна политика и политика на сигурност.
- Звучи като анекдот! - Да, но е самата истина! От една страна, те разбират, че след излизането им от ЕС няма вече да са в състояние да блокират онези европейски процеси, които са им неизгодни, но от друга страна, възнамеряват много активно да се обвържат и да сътрудничат в областта на отбраната с Франция. Това изобщо не са формални намерения, а съвсем съдържателни, поради това, че двете страни, в това число и техните въоръжени сили, са вече много силно интегрирани в рамките на ЕС. Те са нужни една на друга за осъществяване на взаимна поддръжка. Британската армия не е в състояние да осъществи самостоятелно нито едно сериозно военно движение без поддръжката на Франция и Холандия. Без холандските десантни и транспортни кораби те не са в състояние да придвижат своите армейски части по море.
Има и още един важен военнополитически аспект. Великобритания е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Но тя винаги имаше около себе си поддръжката на Франция и политическата поддръжка на целия ЕС. А кого ще представлява Англия след Брекзит? Само себе си! Е, може би и остров Ман в допълнение.
- Искате да кажете, че тя ще загуби част от своето досегашно значение?
- От гледна точка на нейното външнополитическо и военнополитическо влияние на международната арена тя изведнъж ще загуби своята предишна значимост. Нямам предвид, че ще изпадне в изолация, но ще ѝ се наложи да бъде самотна. Това постепенно им става ясно на британците и затова им се иска колкото се може по-дълго да останат по-близо до Европа. Ето защо, от една страна, се стараят да засилват своето участие в НАТО и чрез други страни, като Полша, да блокират и пречат на по-нататъшното задълбочаване на общоевропейската политика на безопасност и отбрана. От друга страна, се опитват да бъдат колкото се може по-близо до общоевропейската политика на безопасност и отбрана, защото прекрасно разбират, че след излизането им от Евросъюза техният дял на европейския пазар на оръжие рязко ще падне и пострада. По тази причина те с всички сили ще се стремят да съхранят своите тесни връзки с партньорите в оръжейната област в ЕС.
- Няма ли в такъв случай Великобритания да препятства германско-френското сближаване? - Да, особено в рамките на НАТО те непременно ще се опитват, но не мисля, че ще им се отдаде, поне дотогава, докато САЩ под ръководството на Тръмп провеждат започнатата политика на оттегляне от Европа и на предоставяне на ЕС на повече самостоятелност и свобода във военнополитическата област.
На британците едва ли ще им се отдаде да се противопоставят на тази нова американска политика.
- По този повод възниква един фундаментален въпрос: САЩ заявяват, че излизат от Европа, но НАТО продължава да съществува. Как да се разбира това? - Това не бива да се разбира като автоматичен процес. На днешния етап Европа има много сериозни празноти както в техническо, така и в логистично отношение, също и по отношение на структурата на въоръжените сили.
Засега тя просто има нужда от НАТО, не може веднага да се откаже от неговата поддръжка. А има и такива страни, които по разни свои причини настояват за запазването му, вземете Полша, Прибалтика. Иначе ще се наложи Германия и Франция да се занимават с тях, а те въобще не изгарят от такова желание нито по отношение на Прибалтика, нито по отношение на Източна и Югоизточна Европа.
Затова мисля, че понижаването на ролята и относителния дял на НАТО ще става постепенно, в зависимост от нарастването на възможностите и готовността на ЕС да осъществява общоевропейската политика на сигурност и отбрана.
- Как се вписва в тази картина обявеното от САЩ разполагане на нови ядрени ракети в Европа?
- Мисля, че за ЕС това няма да промени особено нещата. А пък САЩ не ги е грижа какво мислят европейците по този въпрос, нито пък дали от това ще пострадат европейските интереси. В действителност това е игра между САЩ, Русия и Китай.
Доколкото разбирам, Китай няма намерения в близко бъдеще да се присъедини към договора за ракетите със среден обсег (ДРСО), което до голяма степен го обезсмисля.
Русия вече предприе и продължава да предприема ответни мерки срещу тези ракети. По-интересното е каква ще бъде реакцията и поведението на Китай.
Затова не мисля, че разполагането на тези ракети ще се отрази съществено върху по-нататъшния процес на общоевропейската политика на сигурност и отбрана. Не мога да не отбележа, че това разполагане не изпълва европейците с особена радост – разбира се, че сме настроени отрицателно. Но на фона на вече разположените в Европа американски ядрени оръжия това не променя особено силно нещата. Основният проблем за САЩ е Китай и там те ще бъдат принудени да противодействат с базирани на кораби ракети, което е много по-трудно и по-сложно.
- Разположените в Европа ракети очевидно ще бъдат срещу Русия, а не срещу Китай? - Да, но основното количество нови ракети ще бъде в Източна и Югоизточна Азия.
- Споменахте Китай, неотдавна се проведе поредната среща на високо равнище ЕС – Китай. Има ли нови развития?
- Това беше поредна среща, но за първи път ЕС постави така остро, ясно и обосновано въпроса за постигането на реципрочност във взаимоотношенията. Търговският баланс между ЕС и Китай в продължение на много години продължава да е силно отрицателен. ЕС настоява и ще приложи своя натиск в краткосрочен аспект да стане балансиран.
Ако погледнем европейските инвестиции в Китай и съответно китайските в ЕС, доскоро те бяха почти еднакви, т.е. балансирани. И изведнъж през последните няколко години китайските инвестиции започнаха рязко да нарастват. Това предизвика у нас загриженост, тъй като не беше естествен процес в резултат на обективно икономическо развитие, а държавна задача, поставена от политическото ръководство на страната. И това предизвика в ЕС оправдана реакция и загриженост. Китайците намалиха темпа и обема на закупуваните европейски фирми в областта на високите технологии. В резултат на нашата реакция направиха крачка назад, тъй като по никакъв начин не искаха да се конфронтират с ЕС.
- Какви други претенции предявява ЕС към Китай? - ЕС е заинтересован от по-нататъшни инвестиции в Китай. Европейската комисия много внимателно следи поведението на Китай в страните от ЕС и в Европа като цяло.
Успокоява ме, че най-после у нас настъпи психологически шок и стигнахме до разбирането, че трябва да се противопоставим и да укротим тази неестествена политически базирана китайска експанзия. В противен случай ще загубим нашите технологически преимущества и експортния си потенциал.
- Каква е политиката на Китай във формата 16+1? - Да, това беше втората точка от дневния ред на дискусията. Ние наблюдаваме как Китай активизира и конкретизира този процес. Трябва да сме реалисти – тези свръхпроекти, които се обсъждат в този формат, са далеч от реализация. Но и по отношение на формата 16+1 ЕС най-после осъзна, че това е много чувствителна сфера. Поставихме на китайците въпроса „А как бихте реагирали вие, ако ЕС формира група от Тибет, Синдзян, Вътрешна Монголия плюс Казахстан и Монголия и започне да обсъжда разни инфраструктурни проекти?“. Китайците разбраха, че сме чувствителни на тази тема и започнаха да се държат по-умерено, по-сдържано. Ние добре разбираме, че Китай няма да измени своята политика в резултат на нашите реакции. И занапред ще се опитва да придвижва своите намерения на базата на двустранни договори, но вече знае, че нашето внимание и бдителност са повишени.
- А как оценявате китайската инициатива "Един пояс, един път"? - ЕС не се бои от нея, защото все пак не сме развиващи се страни, на които да им липсват средства и мощности за големи инфраструктурни проекти. Точно обратното, имаме и ресурси, и пари, и мощности за построяването на каквито си искаме инфраструктурни проекти. Да не говорим, че изначално имаме силно развита инфраструктура във всички направления и области. Ние сами определяме нашите приоритети, които невинаги съвпадат с китайските.
Китайците имат свободни строителни мощности, които искат да натоварят. За нас е по-изгодно да осъществяваме съвместни проекти на двустранна основа, да речем същите тези пристанища Триест и Генуа. Китайците започнаха постепенно да проумяват, че в ЕС такива неща не стават така лесно, трябва им европейски партньор, който да ги води из местната и из брюкселската бюрократична джунгла за получаване на всякакви заверки и лицензи. Сами се увериха в необходимостта от широко сътрудничество с фирми и ведомства на национално и европейско равнище.
Новото в отношенията Китай – ЕС беше, че им дадохме знак да се поукротят.
