Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ОТ ПУСТО В ПРАЗНО

Е-поща Печат PDF

Правителството на Бойко Борисов явно вече се е заплело като пате в кълчища, защото замисля действия, които противоречат на всякаква логика, на всякакъв здрав разум и световен опит. И са чиста проба преливане от пусто в празно. В случая имаме предвид решението му да мести близо 20 административни структури от София в Благоевград, Пловдив, Русе, Велико Търново, Варна и Бургас.
Автор на тези плодотворни мотиви е “хер Флик”? Какви са обаче мотивите му? Преместването на административните централи щяло да съживи тези градове. В тях имало университети, и възпитаниците им ще продължат да живеят в тях, вместо да търсят препитание в София.

 

ОБИЧ, ПОЧИТ И ПРИЗНАТЕЛНОСТ

Е-поща Печат PDF

На един дъх прочетох книгата „Потомка на Орфей” от поета Петър Динчев. И на един дъх пиша тези думи. Това са думи искрени и съкровени, породени от живота и съдбата на една велика народна българска певица, чиято рождена люлка е залюляна в магическите недра на Родопа планина. И може би тази божествена магия е опиянила сърцето на едно момиче от с. Върбово, Смолянския край. А може би Всевишният е предрекъл Бойка Присадова да бъде родопският славей...

И пеела Бойка!..

Още с появата си на белия свят жените, които са й бабували, казвали, че „новата върбовка викнала с такова гласище, че всички й предрекли певческа кариера”. „А в Родопите – пише Петър Динчев – всички пеят. И в радост, и в мъка...

- Ха, така, Бойке! – радват й се близки и съселяни. - Карай! Славеите да надпееш!

- Голяма дарба има това дете! – споделяли одобрението си родопчани...

Пък и цяло Върбово пееше, свиреше, играеше - какво чудно има в това, че малката Бойка „вика, та се кине”.

 

РИЦАРЯТ НА СОНЕТА

Е-поща Печат PDF

Петър Велчев – така се нарича един от последните рицари на Негово Величество Сонета. Тези аристократични определения не са преструвки в стила на днешното политическо време. Те просто ни напомнят историята на сонета, който не може да съществува без своето минало (както впрочем и ние).

Да, тази смятана за най-съвършена форма на класическото стихотворение дължи своята популярност на Данте Алигиери и Франческо Петрарка. Точно те подаряват сонета на Ренесанса, а оттам – и на Новото време. Но сонетът не е изобретение на Възраждането. Той е рожба на късното Средновековие и куртоазната литература. Така че не е ясно на кого повече трябва да благодарим – на Данте и Петрарка, или на Лаура и Беатриче.

Някои смятат, че сонетът е хрумване на трубадурите – тогава, когато цветущият Прованс не е бил провинция, а е имал свои независими князе и самочувствие на културна столица. Дори казват, че Данте – последният поет на Средновековието и първият поет на Новото време – е мечтал да напише своята „La Divina Comedia“ на провансалски.

 

ПОЧИТ КЪМ ДЕРТЛИЕВ

Е-поща Печат PDF

• Не ни обичаше. Обичаше социализма

Този текст на Мирослав Попов бе отпечатан на 16 ноември 2000 г. във в. “Дума” и поради неговия непреходен характер бе включен в сборника с речи, интервюта и спомени за Петър Дертлиев. Връщаме се към това слово в дните на 100-годишнината от рождението на политика, хуманиста, патриота и радетеля на социалната кауза, съдбата  на когото в мъглата, в пиянството и вероломството на онези първи дни на демокрацията изразяваше по особен начин съдбовната безпътица, на която бе обречено Отечеството. Той обичаше България и социализма като идея, докато партията му теглеше надясно, както бе модерно тогава, а другарите му, с които се беше събрал, искаха властта “ако ще и границата на Вакарел да мине”. Той самият се виждаше като самотен капитан, който съзира и бурята на хоризонта, и дочува тътена на бунта в душите на екипажа. Петър Дертлиев остана верен на дълга си да бъде войник на справедливостта, който, без да е Ахил, е обречен да загине от бавната отрова на подлата тъничка стрела на завистта. Не стана президент, а бе политик с характер. Не забравяше, но и не отмъщаваше. Поне на нас, в “Нова Зора”, които тогава едва ли разбирахме, че бяхме несправедливи към него и каузата на неговия живот. Просто с лекота скубехме социалдемократически бради, защото, каквито бяха разбиранията ни, бе отминало времето на тези мухлясали идеи, пък и файтони за такива партии нямаше достатъчно.

 

СТРЕСНИ СЕ, ПЛЕМЕ ЗАКЪСНЯЛО!

Е-поща Печат PDF

На вниманието на УС на СБП

ОТНОСНО. ЗАКОНЪТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

 

ИНИЦИАТИВНО ПИСМО

от Тотко НАЙДЕНОВ, член на СБП

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

Почти едновременно в бр. 32/25 октомври 2018 г. на в. "Словото днес" и в бр. 40 на в. „Нова Зора“ бе поместена изключително стойностната статия на Панко Анчев - "Кой се страхува от Иван Вазов", в която авторът с гражданска тревога повдига въпроса за пагубната за народа ни неолиберална глобализация; споделя  възмущението си от безцеремонното и безжалостно изхвърляне от учебниците на децата ни най-родолюбивите текстове. Вероятно и вие сте прочели публикацията. Защо ви я припомням 5 месеца по-късно? Защото не последва отговор; а тя е отправена към всички нас и, най-вече - към ръководството на СБП.

Ще цитирам част от последните й редове; а те са страшни; нима не ви стряскат?

"...Очевидно е, че вече живеем в друга държава, където духовната мизерия е станала по-страшна от материалната.

...Бог ще съди тези, които участваха или съучастваха в погрома над българската национална душа. Но той ще съди и всички нас, които пасивно наблюдавахме отблизо или отдалеч този погром. Българските писатели, които тръбят, че са наследници на Иван Вазов, позволиха на неграмотните и злонамерените да опростачат езика, мисленето, поведението на нацията. И още не осъзнават какво се е случило. Защото не се замислят за своята отговорност, вярвайки, че войната срещу нацията, духа и културата е война срещу някои други, а не срещи тях. Как обаче наричаш себе си български писател, а нехаеш за езика... или си зает единствено със себе си и своя мизерен бит, с премиерката на нова книга, литературно четене или ще драсне ли някой два-три реда за тебе и твоите опуси, та белким те запишат в пантеона на "безсмъртните". Това ли е българският писател, чийто съюз е основан от Иван Вазов? Това ли е неговата длъжност и мисия? Рухва държавата, изчезва нацията, езикът се опошлява и загива, а ние си хленчим, че не ни забелязват и никой не ни дава пари.

 

Тотко Найденов


...Вече просто няма време за чакане и страх. Българският писател има да избира между високата си длъжност да бъде съвест на нацията или да продължи с позорно мълчание да умира от страх. И да потъне заедно с Отечеството в небитието.

И този избор той трябва да го направи сам."

Какво да се добави тук?

Неколкократно съм отправял призиви към вас да искаме от т. нар. народни представители да приемат хваналия лепкава паяжина Закон за българския език. Успоредно с това да настояваме - най-гневно и на висок глас! - незабавно връщане в учебниците на децата ни на най-българските творби - "Записки по българските въстания", "Епопея на забравените", ботевите и чинтуловите стихове, на народния епос - "Еничари ходят, мамо" и "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово", яворовите "Арменци", вапцаровата "Вяра"; да искаме оставката на екипа на МОН, който извърши тази позорна екзекуция на българската памет и душа пред очите ни! Не само това: подмолно провежда джендърската си политика, прокарвайки я незабелязано, под форма на разни анкети и брошури, дори и сред най-малките, с една-единствена цел - да ги опорочи, да ги откъсне от семействата, исконните ни християнски ценности и Отечеството.Знаете какви са отговорите ви. Да, прав е Панко Анчев: ние всички станахме съучастници в това престъпление! Отбелязахме 105-год. на създадения от Вазов Съюз, под патронажа на Президента; лично той присъства на тържеството - и какво от това?!

Представяме си книжките (които и децата, и внуците ни няма да четат), раздаваме си награди и похвали.

А народът ни бавно и неумолимо изчезва - не само демографски, но и духовно. Защото без историческа и родова памет той е обречен. Целта на безродните соросоиди е постигната.

За породен път ви предлагам още през м. март да организираме не само пресконференция по темата (заедно с БАН), но и да настояваме за оставки и поне морално заклеймяване на националпредателите (да, това е точната дума за тях!) от МОН. Виждате, че властимащите разбират само от протести и решителност.

"Стресни се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли - ти не знайш.

След теб потомство иде цяло.

Какво ще да му завещайш?"

Животът е кратък; утре няма да ни има. Децата и внуците ни ще се пръснат по чужбините, а останалите тук ще трябва да учат турски. И ще ни проклинат!!

"Дойде време, ставайте! От сън се събуждайте!"...


 

 


Страница 235 от 319