Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ, КОЯТО ТРОГВА

Е-поща Печат PDF

От първия брой на в. „Зора“ до ден днешен съм прочитал всичко, което е помествано в него. Защото последователността му в отстояване на каузата – национална и социална, е трогателна.


Прочитаме думите на великия революционер от „Житие Г. С. Раковскаго, написано от него самаго“, поместени под главата на вестник „Нова Зора“ и когато се запознаем с всички публикации се уверяваме, че те са в духа на най-съкровените му думи: „Друга обаче цел благородна – освобождение общонародно!“.

Изминалите години чертаят магистралния път на в. „Нова Зора“ в още един вектор – социалните тежнения на Г. С. Раковски, които откриваме в писмо до бесарабския българин Иван С. Иванов. Тогава Раковски е богат млад мъж. След излизането му от Цариградския затвор, където страда заедно с баща си, наклеветеният чорбаджия от Котел, умният младеж заработва като авторитетен адвокат и прекупвач на данъци. През 1849 г. откупува Узунджовския панаир. Въпреки личния си възход той изповядва в писмото си до Иван С. Иванов съкровения си социален идеал: „Но колкото и да се обогатявах... нямах никакво удоволствие, понеже опознавах вся сострадания нашего бедного народа и гледах, че от дън попада в по-големи угнетения. Това беше в мое сърце станало язва неизцелима“.

Ето тази „язва неизцелима“ в. „Нова Зора“ никога не забравя, не заобикаля. В душата ми звучат с нова сила заветните думи на Раковски: „Твое спасение от тебе зависи“.  Затова съм редовен читател на това най-дълбоко, социално ангажирано национално издание, което се списва професионално и вълнуващо, с Ботевска и Вазовска страст.

гр. София


 

ТОВА Е МОЯТ ВЕСТНИК

Е-поща Печат PDF

Думите в заглавието не са казани по повод. Не са казани и само защото съм редовен читател на изданието. „Нова зора“ е и моя трибуна. От десетилетия публикувам на страниците му статии, спомени, творчески потрети на писатели и поети, свои стихове. Много често моята лична позиция се припокрива с позицията на „Нова зора“.

Има нещо може би по-важно от всичко друго написано по-горе. Вестникът ме е сприятелил с десетки хора. Спирали са ме на улицата граждани, разбрали, че сътруднича на това издание и са изразявали радостта си, че сред стотиците заглавия в българската преса има един вестник, който се стреми да казва истината без съображения, страх или „тънки“ сметки. И сме ставали приятели. За мен това е най-ценното: един вестник, едно издание да те сприятелява с хората, да ви прави съмишленици.

„Нова зора“ успява да намери баланса между политиката, хуманизма, духовността. Във всеки брой на вестника читателят може да намери поне едно стихотворение от най-талантливите представители на родната поезия. Мен като поет това ме изпълва с куража, че поетичното слово не е загубило смисъл, че е нужно на хората.

От десетилетия публикувам в различни издания. Следя различни вестници и списания – някои заглъхват, осъдени от липсата на читателски интерес, други си отиват заедно с „танцуващите само едно лято“ политически „доктрини“ на издателите и списователите си, трети не издържат на жестоката пазарна конкуренция.

„Нова зора“ остава.

Това е моят вестник.


 

ВЕСТНИК, КОЙТО НЕ СЕ УМОРИ ДА ВОЮВА

Е-поща Печат PDF

Поредният брой на в. „Нова Зора”, който излиза днес на 14 май 2019 г., повтаря датата на първият брой на вестника от 1990 г. Само шест месеца след 10 ноември 1989 г., „Нова Зора“ вече навлизащ в 30-та си годишнина, неуморно и без колебание отстоява лявата социална идея в страната. Подвластен само на истината и обективността. Пречупващ всички свои идеи през съдбата на България и българския народ. Радеещ за неговото благоденствие, за по-справедлив живот, за социална национална държава, за българщината. Болеещ за тежката икономическа и духовна криза, в която изпадна народа ни, за демографския срив. Защитаващ болните, пенсионерите, онеправданите. Бичуващ управляващите, независимо от коя партия са, щом не мислят за народа си, а преследват партийни и лични интереси. Нежалещ олигарсите и мафиотите. Ратуващ за добри отношения с братска Русия. Клеймящ недъзите на западния неолиберален капитализъм и неговия антихристиянски морал. Защитаващ неистово националната ни сигурност, родовата ни памет, историята ни, завещаното ни от българските възрожденци. Воюващ отродители и майкопродавци, с посредствеността и пошлостта, с масовото опростяване и оглупяване. Бранещ славянството, православието, православната ни църква и тяхната ценностна система. Неприемащ феодалните порядки, неправдата, корупцията, лъжата. Мечтаещ за възстановяване на българската индустрия и селско стопанство, на традиционната ни образователна система, на здравеопазването, на силната ни армия и служби за сигурност. Желаещ издигане на нивото на българската литература и изкуство. Интересуващ се само от просперитета на народа ни, от преодоляване на бедността, на несигурността, на страха, които са го овладели. Убедително предлагащ пътища за това, сред които е и лансираната вече от години идея за Народен фронт, като форма на концентрация на националната воля и енергия към промени, които да изведат народа и държават ни на спасителния бряг.

 


И всичко това вестникът успява да постигне благодарение на привличането на един кръг от интелектуалци, които смятат за своя кауза отстояването на справедливите идеи на вестника. Които отдавна осъществяват чрез него призива на Панко Анчев /изказан в последния му брой/ към българските интелектуалци: „Да не участваме повече в лъжата”. Не може и да бъде другояче, след като сред основателите и авторите на вестника са хора като Николай Хайтов, Илчо Димитров и цяла плеяда от видни български академици, професори, писатели, поети, политолози, социолози, анализатори, обединени от патриотични идеи и чувства. След като негов главен редактор поетът Минчо Минчев,който  пренася през времето името на възрожденския революционер и писател поп Минчо Кънчев и вече 30 години, въпреки неимоверните трудности, отстоява своите и на Редакционния съвет идеи. След като има хилядите си читатели, които ревностно подкрепят вестника. И всичко това в името на България, на нейното бъдеще.

За мен е чест, че от 25 години съм свързан с този вестник, че той е давал трибуна на моите леви идеи, че той ме обвърза с този патриотичен интелектуален елит и че воюва за по-справедлив и добър живот на народа ни.


 

 

ТВЪРДИНА НА МЪДРОСТТА И РАЗУМА

Е-поща Печат PDF

За всеки, който носи в душата си пламъка на националното достойнство и воля за свобода и благоденствие за всички, цели три десетилетия вестник „Нова Зора” е неотменна трибуна на вярата и надеждата за светли бъднини. Три десетилетия той поддържа духа на оптимистичния поглед към живота. Неговият творчески екип и интелектуален кръг обединява талантливи автори и здравомислещи интелектуалци, които са превърнали перото си в духовно оръжие. Във всеки брой читателят се зарежда с нова доза вдъхновение и съзидателен патриотичен порив.

В лицето на симпатизантите на славянската идея и активните радетели на славянската духовност като културен код на българската национална идентичност, вестник „Нова Зора” има своите верни и последователни читатели. Всяка сряда, когато се събират за поредното занятие на лекторията, организирана в салона на Славянското дружество, за да дискутират с най-авторитетните политически анализатори и експерти в областта на геополитическите процеси, споделят помежду си своите възторжени впечатления от новия брой на любимия им вестник.

Смятаме, че 30-тия рожден ден на „Нова Зора“ е подходящ повод да изразим нашата благодарност към авторския колектив и към неговия издател и главен редактор, големият патриот със забележително талантливо перо г-н Минчо Минчев. През годините вестникът се превърна в нестихващо бойно поле и твърдина срещу отродителните напъни на наемници и майкопродавци. „Нова Зора“ изпълнява своята мисия да поддържа будна съвестта на разума с най-вярното и най-вдъхновяващото послание, завещано ни от Г. С. Раковски.

Любовта към Отечеството превъзходи всички световни добрини.

Стоил Фердов – Председател на

Славянското дружество в България


 

ЗА ЧЕСТ И СЛАВА

Е-поща Печат PDF

Някога вдъхновеният поет на Комсомола Владимир Башев писа:Времето лети неуловимо, времето не знае път и брод. Нещо просто и велико има в неговия неотменен ход.

И понесени от този неотменен ход, понякога не усещаме как вихрено отлитат сезони, години и десетилетия. В този смисъл бях изненадан, когато поетът Минчо Минчев ми каза, че в. „Нова Зора“  чества 30-тия си рожден ден.

Аз обичам в. „Нова Зора“. И като негов ревностен читател и сътрудник изпитвам дълбоки и светли чувства на радост, възхита и благодарност.

Радост, че за чест и слава на България в нейния духовен живот се въздига такава висока и отговорна трибуна. Възхита от публикациите по най-горещите проблеми на нашата сложна, трудна и противоречива съвременност. И благодарност, че във всеки брой на вестника присъства и поетичната „Антология Зора“, където прозвучават прекрасни стихотворения от нашите класици и от съвременните ратници на мерената реч.

Според мен един от най-здравите стожери на „Нова Зора“ са страниците, посветени на българската история, на бранните подвизи на нашите славни предци, на многолетната обич към братска Русия, на „всичко българско и родно“, по думите на патриарха на българската литература Иван Вазов. И не на последно място – на ясната, категорична и неизменна родолюбива позиция на вестника, на отстояването на високи художествени принципи, на съкровената вяра в по-добрите бъднини на майка България...

И нека времето да лети неуловимо. И нека бъдните сезони, години и десетилетия да бъдат озарени от благородната светлина на „Нова Зора“!

Амин!...


 


Страница 237 от 364