Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗА ИСТИНАТА СРЕЩУ ЛЪЖАТА

Е-поща Печат PDF

Уважаеми читатели,

 

Преди да прочете забележителната според мен нова статия на проф. Бончо Асенов, с почти същото заглавие, искам да кажа няколко думи за дългогодишния член на редакционния съвет на в. „Нова Зора“, проф. Бончо Асенов за автора, който вие иначе добре познавате. Думи. Не очаквайте, обаче, справка за докторатите му по философия и пр. науки, нито за авторството му над 30 книги по въпросите на сигурността и религията, по проблемите и задачите на патриотизма и защитата на националните интереси. Публична тайна е, че професор Асенов е бивш служител на Държавна сигурност с висок офицерски чин; че е преподавал във Висшата специална школа на МВР, а в годините, от когато е и член на редакционния съвет на вестника, дисциплината, която преподава - „Разузнаването в международните отношения“, винаги е била гаранция за препълнените със студенти зали на Варненския свободен университет и Пловдивския университет „Паисий Хиендарски“.

Преди 25г. проф. Орлин Загоров доведе в редакцията на „Зора“ своя колега Бончо Асенов. Редакцията беше особена, всъщност – такава нямаше. Всички ние, които създавахме „Зора“, бяхме „доброволни гребци на галерата“, все хора, за които създаването на поредния брой бе една своеобразна празнична каторга, която въпреки трудностите, ни караше да вярваме, че нашата мисия в усилните за Отечеството ни дни на разруха е да ковем ковчега на всяка лъжа и, че всеки брой на „Зора“ е още един пирон в него, преди окончателно да довършим мисията. Уви, нашата „служба за погребални намерения“ се проточи във времето. Видяхме се въвлечени в паноптикума на един свят, в който лъжата бе нещо като облак от митичните днес фини прахови частици, с които ни заставят да се борим под предтекста, че уж са загрижени за нашето здраве. Тя беше тотална и вездесъща. И такава е до днес! – една премислена тактика за отвличане на вниманието, за обезсилване на истината и за подменяне на действителността. Под покривалото на лъжата течеше скоротечна и страшна смърт на думи, като „надежда“, „просперитет“, „благоденствие“, „бъдеще“, „справедливост“, „солидарност“...

Под демократичните и перестроечни шаманства на жельожелевци и андрейлукановци цял един народ трябваше да бъде депортиран от „социалистическия ад на Живков“, в магарешкия рай на разрухата. Тържествено и нагло гърмеше забравеният днес „Последен валс“ и пред очите на милиони българи майкопродавци и хитреци разбиваха и обираха уреденият им дом и наричаха всичко това път към всеобщото щастие и благоденствие, път към демокрация и светли бъднини. И значи някой трябваше да поеме риска и да застане на страната на истината в тази вакханалия и да се опита да отваря очите на хората, да опровергава и доказва правдата за поразения от лъжата разум.

Ето в такава обстановка наред с такива непрежалими гребци от галерата на правдата като Николай Хайтов, Христо Малеев, Георги Близнаков, Венцеслав Начев, Венко Мечков, Николай Генчев, Илчо Димитров и др., застана и проф. Бончо Асенов. С негово участие в живота на „Зора“ и „Нова Зора“, ние доказахме през годините каузата, на която се бяхме посветили – да бъдем защитници на българския национален интерес, защитници на всичко българско и родно, на всичко, което е било достояние, воля и плод на труда и духа на любимото ни Отечество.

Десетки са битките в каузата на „Зора“ и в тях проф Бончо Асенов, винаги е блестял със своята непримиримост към лъжата, със своята изследователска скрупольозност към фактите, със своята невероятна информираност и прямота. Негови колеги още разказват легенди за онова позорно съвещание в МВР след 10 ноември.

 

Проф. Д-р Бончо Асенов

 

Когато след репликата към седящите в залата служители - „Другари, не всички от вас са мръсници и негодници“ на трибуната току пред лицето на самия министър Семерджиев застава дръзкият подполковник Асенов, за да се обърне към всесилния член на Политбюро с думите: „Колега Лилов, вие тук като професор ли присъствате или говорите като политическо лице?“.

Не си струва сега да бъде преразказван този случай, той подробно е описан в книгата на неговия колега Тодор Ников. Споменах го, обаче, и заради това, че проф. Бончо Асенов не се е стъписвал пред авторитети никога, дори когато са били представени като носители на славата на истината от последна инстанция : Скотланд ярд, БиБиСи, Дойче веле, “Свободна Европа” и др.

През 2018 г. проф. Бончо Асенов издаде една знаменателна книга, която носи заглавието „Случаят Георги Марков“. Без да се самооблъщавам в провидчество мога да заявя, че тя е потвърждение на формиращите се две нови тенденции в отношението на българския читател към появилите се нови заглавия в книжовния живот: в случая става дума за осезаема промяна през последните десетилетия в общото ни духовно развитие, чиито възприет смисъл може да бъде изразен с твърдението: Днес всеки пише и никой не чете. Някои представят тази промяна като доказателство, че българинът губи интерес към книгата. В това може да има истина, но тя се отнася до интуитивната непоносимост на днешния ни съвременник към лъжата, на която политическата конюнктура се опита да принесе в жертва книгоиздаването. Дълбоките корени на българския културен код, обаче, както и жаждата за безпрепятствено общуване с правдата и истината, очертават неумиращото просветление като най-чист извор на духа. „Случаят Георги Марков“, излезе на книжния пазар на 20 април 2018 г. и само за седмица – две за нея излязоха толкова рецензии и отзиви, колкото за други книги могат да се наброят в течение на години. Някои от тях ще се опитам да отбележа: Ново разследване на случая „Георги Марков“ – рецензия от Петър Величков във в. “24 часа“ от 26 април 2018 г.; „Англичаните убиха Георги Марков“ – подробно представяне на книгата във в.“България днес“ от 3 май 2018 г.; „Случаят „Георги Марков“ – представяне и откъс от книгата във в.“Нова Зора“ от 22 май 2018 г.; Представяне на книгата в девет поредни броя на в.“Златна възраст“ от 25 май – 13 юли 2018, във в. “Земя“ от 1 юни 2018 г.; „В защита на истината“ – рецензия в сп. „Сигурност“ от август 2018 г. от проф. Орлин Загоров; „Случаят „Георги Марков“ във в. “Дума“ от 11 септември 2018 г. от Ина Михайлова; „Аргументирано за случая „Георги Марков“ – във в. “Земя“ от 19 октомври 2018 г. от доц. Гале Марков; „Съдбата на писателя като проблем на литературата и обществото“ – рецензия от Панко Анчев, поместена във в. “Нова Зора“ от 4 декември 2018 г., която бе дадена за публикация и в  „Литературен глас“ и „Поглед-инфо“.

Наред с всичко това се появиха и интервюта с автора: „Да не убиваме пак Георги Марков“ – разговор на Петя Александрова във в.“Над 55“ от 21 май 2018 г.; „Ловецът на шпиони Бончо Асенов със сензационни разкрития кой уби Георги Марков и каква е вината на Лондон“ – интервю за агенция ПИК.бг от Албена Борисова на (16 юни 2018 г.)

Междувременно последваха и телевизионни предавания по повод на книгата:

Телевизия „АЛФА“ – май 2018 г.; Телевизия „Европа“ – с Георги Коритаров /юни 2018 г.; Пернишки канал /юли 2018 г.

Специално заслужава да се отбележи, че всички публикации, посветени на книгата на Бончо Асенов, са с положителни оценки. Незначително отклонение от общото одобрение принадлежи на несъгласията на Димитър Бочев и Георги Мишев, поместени в няколко по-правилни издания.

Огласявам този не случаен факт като продължение на мисълта, че дори, когато лъжата вече е обиколила света, истината тепърва започва да я гони. Маратонско е това преследване, изморително. И тежко. И трябва огромно присъствие на духа, трябва удивителна непримиримост, вяра и убеденост, за да поеме човек по този път. Но тъкмо това е доказателството, че когато е въпрос на кауза, никакви жертви и усилия не се безсмислени. „Случаят Георги Марков“ на Проф. Д-р Бончо Асенов е основание не само за авторска гордост. Той е награда и за терзанията на всчки, които усещаха мириса на сяра в тази дяволска провокация срещу България, но нямаха нито познанията, нито проникновения прочит на фактите, които могат да разобличат подобна провокация, проведена изкусно под чужд флаг и огласена от мощни пропагандни централи. Някога третият президент на САЩ, Ейбрахам Линкълн, бе заявил: „Може дълго време да лъжеш малко хора. Може малко време да лъжеш много хора. Но никога не можеш да лъжеш много време много хора“. Сиреч, все ще се намери един Бончо Асенов, който ще съумее да защити истината. Ето това ни дава увереност, че нашето дело е право и победата ще бъде за истината. Нали Бончо Асенов е до рамото ни като доброволен гребец на галерата на правдата.

Греби приятелю! Натискай веслата!

Всички награди с имена, свързани с каузата на „Зора“ и достойни за теб, са вече окупирани. И наградата „Николай Хайтов“, и „Черноризец Храбър“, и „Балканджи Йово“. „Зора“ няма власт да ти ги присъди. А заслужаваш!

Не ми остава нищо друго, освен да те обявя за първия носител на все още неучредената награда от името на „Нова Зора“: „Лауреат на светлината“!

 

Честито!

 

Минчо Минчев

Главен редактор

на в. “Нова Зора“


 

ИСТИНАТА, ГЛУПАЦИ!

Е-поща Печат PDF

След като две десетилетия поживяха в условията на плуралистична демокрация и свободна пазарна икономика, българите сякаш преоткриха самоиронията като средство да направят по-поносимо мизерното си съществуване. Така се роди едно почти философско обобщение, поразяващо със своята точност и безнадеждност: „Онова, което ни разправяха за комунизма не се сбъдна, но разказваното за капитализма се потвърди изцяло”.
Закъсняло прозрение, до което може би нямаше да се стигне, ако не бяхме повярвали на лъжата, че Маркс е опроверган от практиката. И че с рухването на комунизма настъпва епоха на истинска свобода и неограничени възможности за всеки.

 

ТИКНЕТЕ АНГЛИЯ В ЗАТВОРА ИЛИ ПОНЕ В ЛУДНИЦА

Е-поща Печат PDF

Отново и отново! Все този остарял, дотегнал и предсказуем мотив, все същият познат хор. Отново назидават света какво да мисли и в какво да вярва. Дават на света и темпото, и лайтмотивът, и гротескният и изкривен танц започва отново.

Но кой би могъл да се съпротивлява? Текстът на песенчицата звучи на прекрасния английски език, внушава нюансите на моралното и културно превъзходство, които - така поне се предполага, - ще разсеят всяко съмнение.

На 17 февруари т.г. RT публикува следното:

“The Telegraph”, любимият рупор на британската разузнавателна служба за дезинформация, е елемент от психологическата война срещу Русия”, обяви независимият журналист Мартин Самърс. В британския вестник е подвигнато поредното обвинение срещу Русия - казва се, че Москва, през октомври миналата година, изглежда, обмисляла план за убийството на министър-председателя на Черна Гора... Смисълът на публикацията е, че Русия иска да свали правителството на страната, за да възпре присъединяването й към НАТО”.

Значи, сега е Черна Гора. Вчера пък беше Крим, Донбас и изборите в САЩ. И отново на фокус е порочната Русия! Китай също е порочен, порочни са социалистическите страни от Латинска Америка, порочна е Сирия, Еритрея, Зимбабве, Южна Африка, Северна Корея, Филипините, порочни са всички, които се надсмиват над идеите за англосаксонското превъзходство.

Когато насилниците налагат морални норми

Сега обаче нямам намерение да пиша дълго философско есе на тема “безсрамната британска пропаганда”. Просто използвам малък промеждутък за почивка, тъй като пиша “статия” от 10 000 думи за Академията по обществени науки на Китайската народна република, където правя анализ на влиянието, което оказва върху света Съветската революция от 1917 г.

 

ТОВА Е ИСТИНАТА. ДРУГОТО Е ЛЪЖА!

Е-поща Печат PDF

• ЗА „УМНИТЕ“ ЕЛЕКТРОМЕРИ И ЛЪЖИТЕ НА ВЛАСТТА

На 26 март 2015 г., по програма „Хоризонт“ на БНР, председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев заяви: „ЕРД са длъжни да предоставят информация на потребителите кога потребяват най-много ток...“ и че това задължение произтичало от ЕС-директива; както и че „умните“ електромери също били задължителни, но трябвало да се въвеждат постепенно.

Тези твърдения, меко казано, са заблуждаващи.

Иначе казано – лъжи!

Какво действително казва директивата?

В Становище 12/2001 относно интелигентното отчитане (00671/11/BG WP 183), прието на 4 април 2011 г., Работната група за защита на личните данни по член 29 на Директива 95/46/ЕО (http://ec.europa.eu/justice/policies/privacy/docs/wpdocs/2011/wp183_bg.pdf) предупреждава, че чрез „умните“ електромери „съществува риск от нарушаване неприкосновеността на личния живот на гражданите, защото дават възможност за много по-широко генериране, предаване и анализ на данни, отнасящи се до потребителите, отколкото е възможно с „традиционния” измервателен уред..., дават възможност на доставчиците на енергия да събират подробни данни за потреблението и моделите на потребление, както и да вземат решения относно отделни потребители въз основа на потребителските им профили“.

 

ТРЪБАЧИ И РАЗНОСВАЧИ НА ПРАЗНОДУМСТВА И НАДЕЖДИ

Е-поща Печат PDF

2018 ХВАЛБИ, ГЛОБИ И ПАТЕРИЦИ!

 

„Нали най-много прилича на Глупостта да бъде сама тръбач на своите похвали и лира на самата себе си. Кой би ме изобразил по-добре от мен самата?“

Еразъм Ротердамски, „Възхвала на глупостта“.

 

Ако слушаме управляващите, благодарение на тях 2018 година буквално е върнала България на политическата карта на Европа и света. То не беше европредседателство, не беше софийска среща на лидерите на страните от Западните Балкани с лидерите на ЕС, домакинство на срещите ЕС-Турция в Евксиноград и Източна Европа – Китай в София, Договор за приятелство и добросъседство с Македония. И дори подписването на договора между Атина и Скопие, по силата на който Македония се съгласи да не претендира за гръцкото историческо наследство и територия, да промени Конституцията си и да се нарече Република Северна Македония.

 

За визитите на Бойко Борисов в Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет, Израел и Мароко да не говорим, нито за неговите прелитания до балканските столици и Брюксел. Добавете призивите му за (де)милитаризация на Черно море, в което трябваше да плуват яхти и платноходки, а по плажовете да загарят туристи, и като сравните всички тези розови сънища с реалните резултати и ползите им за България, ще помислите че има нещо пророческо във факта, че министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова завърши своята мисия с патерици. Май и българската политика, при всичките хвалби на нейните автори, си „счупи крака“. Но, млъкни, сърце, глава да е здрава! От Нова година министър Павлова ще оглави Международния център за сътрудничество на ЕС, Източна Европа и Китай.

Оста на земното въртене

Ами „изпросването“ от Путин и Ердоган на едно отклонение от „Турски поток“, по което да се транзитира природен газ към Сърбия и Южна Европа? Ами китайските инвестиции, които се очакваше да потекат като пълноводна река след гостуването на многобройната китайска делегация в София? В това число в проекта АЕЦ „Белене“, за който уж се търси стратегически инвеститор и китайската държавна ядрена компания проявявала интерес да стане такъв. Въпреки това, търсенето на инвеститор продължава.

Ако във всичко казано от управляващия екип имаше капчица реализъм, щяхме да повярваме, че светът се върти около нас, благодарение на мъдрото ръководство на мин. председателя Бойко Борисов. Очаквахме дори да потекат арабски инвестиции към нашия окаян „остров на стабилността“. Само дето опозицията в лицето на БСП не признава тези „успехи“ и предлага своя „Визия за България“, като алтернатива на сегашния корупционен модел. И пак опозицията - парламентарна и извън парламентарна, в лицето на БСП и ДПС, и на ДСБ и „Да, България“, не само критикува управляващите, ами провокира, подкрепя и организира протести за свалянето на отделни вицепремиери и министри и дори на цялото правителство. И то, при положение че премиерът Борисов като един Дядо Коледа е отворил чувала и хвърля от там милиони: за хората с увреждания, за повишаване на заплатите на държавните служители, за коледни добавки на пенсионерите и вдигане на пенсиите от 1 юли 2019 г., за коледни бонуси в МВР и държавните агенции, начело с Търговския регистър. Но не случи той на народ, който цени добрините, ами иска още и още. И мърмори, че глобата от 77 милиона евро, която ЕК наложи на БЕХ заради монопола на „Булгартрансгаз“, щели да я плащат всички български граждани, а не само газовите дружества.

Добре е все пак, че на нашия

„остров на стабилността“

не живеят французи, които с протестите и вандализма си принудиха президента Еманюел Макрон да обяви извънредно положение във Франция и да отстъпи от някои „реформи“, като облагането с данък на най-ниските пенсии. А, както върви, скоро може да пламне килимът и под краката на британския премиер Тереза Мей, която отчаяно се опитва да изкопчи нови отстъпки от ЕК, за да избегне Брекзит без сделка. Българското европредседателство изобщо не помогна за безконфликтната раздяла на Великобритания с ЕС. Мей подписа някаква сделка за Брекзит с Брюксел, която не се одобрява дори от собствената й партия, камо ли от британския парламент. Затова Мей отложи гласуването в парламента и отлетя до Брюксел за нови пазарлъци, но от там казаха, че предоговаряне на Брекзит няма да има. А съдът на ЕС постанови, че Великобритания може да се откаже от Брекзит без да иска одобрението на останалите 27 страни членки на ЕС. На 21 януари британският парламент ще каже последната си дума и Мей може да се сбогува с политиката, а 29 март 2019 г. е крайният срок за излизането на Обединеното кралство от ЕС.

Но, докато в Лондон консерватори и лейбъристи дружно заговорничат срещу Мей, в нашето отечество такива неща не стават. Бойко Борисов преживя истинска метаморфоза, като от яростен критик на Сергей Станишев, тройната коалиция и кабинета „Орешарски“, изведнъж се умили от преизбирането на Сергей  за председател на ПЕС. Дори му изпрати послание да продължава да бъде гордост за България.

„Доживяхме керемида масло да пусне“,

би казал Чудомир. Но може би част от обяснението на тази Бойкова „любов необяснима, любов невероятна“ към Станишев е фактът, че Корнелия Нинова не отиде на конгреса на ПЕС, на който освен председател на социалистите се избра и техен кандидат за поста председател на ЕК. Това е холандският социалдемократ Франс Тимерманс. Отделно конгресът на ПЕС изрази подкрепа за Истанбулската конвенция и Глобалния пакт на ООН за миграцията, по които Нинова има собствено мнение и го отстоява на всички равнища.

Пактът, е бил подписан на среща на високо равнище в Маракеш от 164 страни, макар да няма обвързващ характер. И, о, чудо, България не е сред тях! Белгия е сред подписалите пакта, но премиерът Шарл Мишел плати за това с оставката си и тази на цялото правителство. Коалиционният му партньор, фламандските националисти, излязоха от правителството и премиерът бе принуден да връчи оставката си на краля.

Колкото до конгреса на ПЕС, световните медии сякаш не забелязаха, че Станишев е преизбран, а акцентираха на избора на холандския социалдемократ Франс Тимерманс за кандидат на европейските социалисти за поста председател на ЕК. А пък той погали ушите на Бойко Борисов, като каза че отдавна било време България и Румъния  да влязат в Шенген. България - по въздух и вода! На 11 декември ЕП трябваше да гласува дали двете балкански страни са готови за Шенген. Резултатът е известен: с голямо мнозинство европарламентът подкрепи членството на България и Румъния в Шенген. Само че решенията на ЕП имат препоръчителен характер за ЕК и Съвета на ЕС. Достатъчно е холандският премиер Марк Рюте да се обяви в Съвета на ЕС против нашето присъединяване към Шенген, за да си останем само безсмислени кандидати за обетованото пространство. А, за разлика от Тимерманс,  холандският премиер Марк Рюте не иска изобщо да ни вижда там.

Благодарим на Тимерманс, но защо да не ни приемат в Шенген и по суша? Ние защо построихме

Великата българска стена?

Нищо, че тя май се оказа също корупционна далавера, и че се събаря при всеки по силен валеж. Със и без стена по границата, полицията продължава да залавя нелегални мигранти по АМ „Тракия“, на границата със Сърбия, или в самия център на София? След което, подобно на Сизиф, започваме отново да бутаме камъка, тоест да кърпим зейналите пробойни в стената. Което не пречи и обещанието на Тимерманс да влезе в графата „успехи“ на правителството в София.

Доброто и злото обаче вървят ръка за ръка. Точно когато управляващите се размечтаха по въпроса за Шенген и вдигането на мониторинга над България, едно изявление на македонския премиер Зоран Заев показа цялата несъстоятелност на самохвалствата на нашите пишман дипломати. Заев изтълкува договора с Гърция като потвърждение на „идентитетот“ на македонския език. А, когато българският вицепремиер Каракачанов го заплаши с вето върху приемането на Македония в НАТО и ЕС, Заев отговори, че да бъде македонец и да говори на македонски е негово право. Декларацията на македонското министерство на външните работи беше по-дипломатична, но преди това Заев беше казал, че когато страната му влезе в ЕС, македонският език ще стане официален език на Евросъюза. Как не се сети само да напомни на Каракачанов, че Договорът за приятелство и добросъседство между България и Република Македония е подписан на конституционните езици на двете държави. И, че под ръководството на Петър Харалампиев, предложен от него за шеф на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), в агенцията се е вихрила срамна търговия с удостоверения за български произход. Къде са блеяли нашите умници, та не са видели какъв коз дават на македонистите, подписвайки въпросния Договор за приятелство и добросъседство? А македонисти се оказаха не само хората на ВМРО ДПМНЕ, а и македонските социалисти.

Но кьорав карти не играе!

Управляващите в София получиха, каквото заслужаваха, защото бяха повярвали в собствените си басни за тяхната значимост, като водачи на Западните Балкани към светло евроатлантическо бъдеще. Стените на издигнатия от тях призрачен „дворец на успехите“ бяха започнали да се рушат още преди този скандал да се разрази, но кой от тях обърна внимание на предупрежденията и критиките? Случаят с македонския език не е изолиран. С фиаско може да завърши и продължаването на „Турски поток“ през България, понеже според помощник държавния секретар на САЩ Съливан, това не премахвало зависимостта от Русия. Джон Маккейн умря, да живее Джон Съливан! Този ще успее да ни пробута и остарелите американски изтребители F-16, когато Турция се превъоръжава с F-35, а руснаците имат МиГ-35! А защо да не ни набута и в сирийското тресавище, след като Тръмп обяви че до един месец ще изтегли американските войски от там, понеже „Ислямска държава“ била победена? В същото време Ердоган трупа войски по границата със Сирия за да проведе „антитерористична“ и „прочиствателна“ операция срещу кюрдите на изток от Ефрат. Кюрдите за пореден път бяха подлъгани и изоставени от Чичо Сам и дано на управляващите в София им светне червената лампичка, че янките нямат вечни приятели и съюзници, а само вечни интереси. Затова са готови да воюват в Украйна до последния украинец..

Подходът на българската държава е по-друг.Тя, например, джироса спорните исторически и езикови въпроси с Македония на една комисия, която още не се е събирала, камо ли да свърши нещо полезно. В случая отново водеща бе волята на Борисов „този проблем да ми се махне от главата“. А се оказа, че Заев, когото той прегръщаше и потупваше покровителствено, го е изиграл. И не е единствен. Защото и „приятелят му“ Алексис Ципрас отърча до Москва и, въпреки че беше изгонил двама руски разузнавачи, изкопчи от Путин обещание „Турски поток“ да мине през Гърция.Така че и да има отклонение от „Турски поток“ през България, обемът на транзитирания по него руски газ ще бъде в пъти по-малък от този, който щеше да има при реализирането на газопровода „Южен поток“. Съответно и транзитните такси, ако има такива, ще бъдат по-малки: не 400 млн. евро на година, а до 100 млн. евро, примерно казано. А, докато до нас дойде газ от Азербайджан, Иран, Катар, Израел или САЩ, може за ГЕРБ да говорим както говорим сега за СДС. „Илюжън, ти можеш да го виждаш, но него все едно че го няма“, казваше Тодор Колев.

Що се отнася до

голямата гордост на Борисов,

наречена евроатлантическа интеграция на Западните Балкани, да напомним за конфликта между Косово и Сърбия и взаимното налагане на санкции между двете съседки. Косово обяви, че създава своя армия, въпреки предупрежденията от ООН и Брюксел. Достатъчно й е на Прищина, че Вашингтон одобрява милитаризацията на Косово.

 

Оказа, че Заев, когото Борисов прегръщаше и потупваше покровителствено, го е изиграл.

 

Фразата, че войната е прекалено сериозна работа, за да бъде оставяна на военните, може да се преправи за външната политика. В смисъл, че тя е прекалено сериозна работа, за да се оставя на аматьори и хора, умиращи от любов към себе си. Или на такива като Екатерина Захариева и Бойко Борисов, които веднъж не приемат географски определения към името на Македония, после твърдят, че името Северна Македония е добро. Или след като са подписали договор на конституционните езици на България и Македония, твърдят, че не са признавали съществуването на македонския език. Но вместо тях, Каракачанов гълчи строго македонците и ги плаши с вето върху членството им в НАТО и ЕС. Все едно, че Македония и България не са съществували без евроатлантическо членство.

 

Понеже според Клаузевиц войната е продължение на политиката (външната, б.р.) с други средства, можем да гадаем как ще воюва България при такава външна политика, която Тръмп би нарекъл шантава. На танц със саби биха могли да научат и мечките, но за превръщането на дипломатическите екскурзии в печеливши за България начинания се иска нещо повече от прословутото „Нека големите началници да се разберат“, ние сме за. Можем да простим всички недостатъци на нашите йесмени, но не и самохвалствата им на фона на мижавите резултати от техните инициативи. „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш“, казва героят на Хайтов от „Мъжки времена“. Когато не искаш и не можеш, ти остава другото: „Едно сахатче бегане, животче връщане“. С уговорката: „И пак не можеш да се върнеш там, откъдето си тръгнал“.

У нашите „дипломати“ искане може и да има в излишък, но моженето е кът, както и куражът да се опълчат на мейнстрийма, щом са застрашени националните интереси на България. Поради това се превръщат на тръбачи и лири на собствената си глупост, обявявайки за успех дори глобата на ЕК. Понеже можела да е и 300 милиона евро. Боже, пази България!


 


Страница 237 от 302