Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДЕМОКРАЦИЯ С ПРИМКА НА ШИЯТА

Е-поща Печат PDF

Извънредно обръщение на Елена БОНДАРЕНКО, депутат от Върховната рада на Украйна

Приятели, ето какво имам да ви кажа!

Моля ви за максимално широко оповестяване, и който има възможност, нека го преведе и на други езици и да се включи в разпространяването му!

Аз съм Елена Бондаренко, народен депутат от Партията на регионите, която е в опозиция на днешната украинска власт. Искам да заявя, че властта стигна дотам да отправя директни заплахи за физическо елиминиране на опозиционни политици в Украйна, за лишаване на опозицията от правото на свобода на словото в парламента и извън него, както и съучастие в престъпления не само срещу опозиционни политици, но и над техните деца.

Тормозът е съвсем целенасочен - постоянни заплахи, негласна забрана на достъпа до ефир на опозиционни депутати в повечето украински тв- и радиоканали. И тази практика се е превърнала в ежедневие. Всеки, който призовава за мир в Украйна, веднага бива причислен от властниците към враговете на народа, както е било примерно в Германия през 30-те и 40-те години на 20 в., или в епохата на макартизма в САЩ.

 

България: МЕЖДУ ДВА ПРАЗНИКА

Е-поща Печат PDF

През дългата дванадесетдневна ваканция едва ли говорилнята, наречена парламент, е липсвала на някого. Достатъчно е да си спомним каква я свършиха „народните избраници” с поправките в Изборния кодекс, за да почувстваме носталгия по кодексите на Искра Фидосова и Мая Манолова. И да признаем, че дори съставът на Народното събрание да се съкрати наполовина, това няма да подобри „матрияла” на депутатското тяло. Постоянно действащият парламент се оказа не само твърде скъпо и много вредно начинание. Надяваме се поне той да се окаже своеобразен „народен будител” срещу цялата двулична, корумпирана и некадърна сбирщина, самонарекла се „елит”.

Всяко зло, за добро!

Когато Бойко Борисов ви каже, че хората не бива да бъдат принуждавани да участват в политиката, сиреч да гласуват, спомнете си как гласуваха депутатите от собствената му партия ГЕРБ. Те вкупом подкрепиха задължителния вот и ограниченията за гласуването на българските граждани в чужбина. Уж за да не скършат хатъра на коалиционните си партньори от Патриотичния фронт (ПФ).

 

НИКОЛИЧ ВЪРНА ЧЕСТТА НА СЪРБИТЕ

Е-поща Печат PDF

Преди България да бъде разтърсена от земен трус, изборен трус разлюля на 20 май т. г. съседна Сърбия. Победата на балотажа за президент на изявения националист Томислав Николич, лидер на Сръбската прогресивна партия (СПП), смрази противниците му и въодушеви поддръжниците му. Защото не само бе отвоюван от кандидата на коалицията “Избор за по-добър живот” Борис Тадич поста държавен глава, но и коалицията “Да задвижим Сърбия” - Томислав Николич спечели най-много места в парламента - 73 от 250.

 

ЦИНИЧНИЯТ ДОКУМЕНТ

Е-поща Печат PDF

„Сделката“ между Чърчил и Сталин от 9 октомври 1944 г. в Кремъл

 

На 9 октомври 1944 година на среща в Кремъл между Сталин и Чърчил английският премиер показва на съветския лидер листче с изписани срещу няколко държави проценти. Сталин поглежда листчето и слага знак на съгласие. Написаното гласи следното:

„Румъния - 90% на руснаците, 10% на “други”

Гърция – 90% Великобритания, в договор със САЩ”, 10% за Русия

Югославия - 50 на 50%

Унгария - 50 на 50 %

България – 75% за Русия, 25% за “други”.“

След няколко месеца трябва да се състои срещата на „големите“ в Ялта (тя се провежда от 4 до 11 февруари 1945 г.), на която ще се обсъжда следвоенното разделение на Европа между победителите. Английската дипломация и самият Чърчил бързат да подготвят нейните решения, които ще отворят и гарантират за десетилетия

новото бъдеще на света.

Петте балкански държави, които в една или друга степен са воювали или помагали и съдействали на хитлеристка Германия, е трябвало да се завърнат в традиционните за тях зони на влияние. И двамата лидери конкретизират тази необходимост.

В мемоарите си Чърчил определя документа като „циничен“. И поради това е настоявал да бъде унищожен. Сталин обаче е държал да бъде запазен. Не защото е циничен, а понеже е изключително важен.

Защо е важен?

Дори да приемем, че става дума за сделка между две държави, към която ще се присъедини трета, документът прави важно уточнение на съществени подробности в световния ред, които ще положат, така да се каже, материалната основа на бъдещето споразумение между победителите във войната. Това уточнение се отнася до т. нар. „зони на влияние“, чиито граници сега именно е необходимо да бъдат потвърдени или оспорени. Вижда се, че победителите не се канят да вземат нищо повече от онова, което е в техните зони на влияние и което по традиция им принадлежи. И Чърчил, и Сталин, а заедно с тях и Рузвелт, за разлика от историците, социолозите и политолозите, отлично знаят, че правата на държавите, които ръководят, не се разпростират извън тяхната зона на влияние. И по същество декларират, че и в бъдеще няма да имат претенции за повече от съгласуваното. След една такава война не е възможно да не се направят подобни уточнения, защото именно войната ги накара да си припомнят как е разделен светът от край време. И какво е щяло да се случи, ако Германия бе победила.

Хитлер искаше да разруши този ред и да промени границите на зоните на влияние, за да установи своето собствено господство над целия свят. Това застраши целостта на света, неговата извечна геополитическа хармония и условията за нормалното му съществуване. Този ред не изключва конфликтите между т. нар. „велики държави“, ала позволява те бързо да бъдат преодоляване с общо съгласие за ненакърнимостта на геополитическото статукво. С това трябва да си обясним защо, след като открито или тайно, САЩ, Англия и Франция поощряват Хитлер и му помагат материално, се отказват от него и му обявяват война и преминават на страната на СССР. Съветският съюз не посяга на границите на зоните на влияние и няма намерение да установява нов световен ред чрез завоюване на територии или разширяване на влиянието си. Нищо че лидерите на западните държави публично говорят друго.

Но този „циничен“ документ показва още, че самите зони на влияние, колкото и да са недосегаеми, все пак допускат до определена мяра физическо присъствие и най-вече влияние чрез различни пропагандни средства на друга велика сила. Така практически всяка велика сила оказва въздействие и дори извършва подривна дейност в чужда зона на влияние. Понякога, когато „титулярът“ отслабне значително, настъпва реална промяна на съотношенията в съответната зона и на местните политици и държавници им се струва, че е започнала нова ера и е възможен „нов цивилизационен избор“. Така стана в последните десетилетия в държавите от Източна Европа, респективно в България. Това е най-измамното чувство у един държавник; то го подвежда в действията му, разлага общественото съзнание и нанася тежки щети на собствената му държава. Защото много скоро влиянието на „титуляра“ бива възстановено с възстановяване на неговата предишна сила и позволилият си да влезе в „чуждата собственост“ доброволно се изтегля, като непременно оставя след себе си разрушения, икономическа пустош, объркан политически елит, безпомощна армия. И нехае за съдбата на своите слуги и сателити.

След Първата световна война настъпват сериозни изменения в геополитическото разположение на редица държави. Разпада се Австро - Унгария, създава се Югославия, приключва процесът на обособяването на националните държави в рамките на Османската империя. Затова се получава парадоксът през една държава да преминават разделителните линии на различни зони на влияние. Както е в Югославия.

Процентите, които Чърчил е изписал в бележката, говорят доколко силна ще е намесата на великите сили в разрешаването на политическите въпроси в посочената държава. Там, където паритетът е установен, те ще се решават от всички велики сили. Това би трябвало да означава, че тази държава ще е неутрална, но на практика не става така. Но пък, примерно в Австрия и Унгария се позволява многопартийна система, в която съответно левите и десните партии да имат еднакво важно място в живота й. За Гърция пък, където комунистическата партия и оглавяваната от нея съпротива срещу окупацията, бива позволено да се намали знаително влиянието й. Знае се на каква жестока разправа са подложени след края на войната антифашистите в Гърция.

Казано накратко, Чърчил и Сталин, а с тях и Рузвелт се съгласяват да запазят световния ред с установените от историята зони на влияние във вида и в границите, в който ги сварва авантюрата на Хитлер.

„Циничният документ“ е валиден и днес – поне за държавите, записани в него. Това е без съмнение. И поради това в тях се очакват в най-скоро време значителни сътресения. Процентите влияние не са променени, макар че съответните титуляри малко ги поизоставиха, след като преживяха трусове и икономически и политически кризи. Нещата се връщат на обичайното си място. Тогава тежко на техните политически елити и за почти цялата им „политическа класа“. Няма как да не се повтори възмездието, което заслужиха след края на Втората световна война.

Нека тогава неолибералните историци и политолози да крещят, че отново са ни предали и продали. Казвам това на шега, защото дори няма да имат смелост да си го помислят, камо ли да го изрекат.

Урокът на въпросната среща между Чърчил и Сталин и съгласувания от тях „циничен документ“ е изключително важен и е безценен урок по геополитика.

Този документ формулира един от най-важните и с трайно значение резултати от Втората световна война: възстановяване на действащия до нея световен ред.


 

 

КЪМ АТЕНТАТА В „СВЕТА НЕДЕЛЯ” ПРЕДИСЛОВИЕ И ПОСЛЕСЛОВ

Е-поща Печат PDF

Историята е книга, чиито страници не могат да се късат и да се тъпчат с крака - това ни е завещал мъдър човек отпреди 200 и повече години. Днешните медийни мъдреци говорят, че атентатът в „Света Неделя” (16 април 1925 г.) бил сатанинско дело на комунистите, следствие на неоспоримия факт, че са изчадия адови. Комунистическата партия още през 1891 г., на Бузлуджа – 125 години оттогава, - бидейки в най-първи пелени, както и в цялата си сетнешна история, най паче в социалистическата епоха, се е занимавала неотстъпно със социални буйства и шикании, с въстания, кинжали и терор. Целта? Да изтреби до крак българския народ (както Хитлер евреите!) и да изтрие от лицето на земята хилядолетното име България.

Признавам, че философската ми подготовка по история е едностранчива – домогнах се и спрях до Хегел. Училите Хегелова методика знаем, че в обществените течения, както и в природата, нещата си имат зародиш, проява, зреене, отрицание и пак зародиш: новият кълн носи в себе си – подобно на генетичен код – миналото и настоящето, и ги телеграфира в бъдещето. Примерът е сред нас - тийнейджърите, които рушат стадионите и безобразничат по трамваите, митингуващи буйстват безпаметни из улиците, трошат витрини и се бият с полицията като гладиатори. Отде се взе този отровен плод? Нещото не може да произлезе от нищо. Казва ни го Хегел, потвърждава го Дарвин. Тийнейджърите взеха пример като от жив огън от януарските дни на 1997 г. в София, гледайки своите батковци, татковци, майки и лели. Разбрахме тогава, цяла България го разбра, че от гражданите повече не ще се иска, нито ще се търси отговорност за поведение, колкото и противообществено да е то.

 


Страница 240 от 364