Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗА ДУХА ЕДИНСТВЕНОТО ОРЪЖИЕ Е СВОБОДНОТО СЛОВО

Е-поща Печат PDF

На 17 април в Мраморната зала на Руския културно-информационен център в София бе открита изложба, посветена на 195-та годишнина от рождението на известния руски обществен деец, публицист и поет Иван Аксаков.

Изложбата с мотото за свободното слово е създадена от Мемориален дом-музей „Сергей Т. Аксаков“ в гр. Уфа, Музей „Фьодор Тютчев“ в имението Мураново, Музея за история на руската литература в Москва и Културно-исторически център „Музей С.Т.Аксаков“ в с. Надеждино, Башкирия.

В експозицията са представени снимки, документи и материали за приноса на Иван Аксаков в обществено-политическия и духовен живот на Русия през 19 век.

 


Иван Аксаков е наречен от народа скърбящия защитник на руската земя и на многострадалното славянство, защото своята любов и внимание той насочва не само към руския народ. Да си припомним неговата защита на българите след потушаване на Априлското въстание 1876 г., дейността му като секретар и председател на Московския славянски комитет за събиране на средства за въоръжаване и обмундироване на българските опълченски дружини. Веднага след решението на Берлинския конгрес той излиза с гневна и изобличителна реч срещу правителството и императора в защита на България, за което е изселен от Москва. На 14 септември 1885 година Аксаков приветства извършеното Съединение с думите: „Рухна Берлинският договор! ...Няма нищо по-просто и естествено от обединението на Източна Румелия и Княжество България – а сложното беше насилственото тяхно разделяне, измислено от прословутата, недалновидна и злобна политика на лорд Биконсфилд и узаконена от Берлинския конгрес.“

За големите му заслуги към руския народ, славянството и православието, е погребан в Троице-Сергиевата лавра, а в последния му път в Москва го изпращат над сто хиляди души.

 


Организатори на изложбата и представители на Аксаковския духовно-просветен център са писателят Михаил Чванов, директор на Дом-музей „С.Т.Аксаков“ в Уфа, вице-президент на Международния фонд за славянска писменост и култура и президент на Аксаковския фонд. Също игумен Зосима, предстоятел на храм „Димитър Солунски“ в родовото имение на Аксакови в Башкирия, старши научен сътрудник от музей „С.Т.Аксаков“ Татяна Петрова и музейният специалист Людмила Усова.

Благодарение на инициативата и непосредственото участие на Михаил Чванов в Башкирия са възстановени аксаковските места. Писателят подчертава, че Иван Аксаков са го разбирали приживе малцина. Затова сърцето му се „взривява“ толкова рано /умира на 62 години/. Едва след смъртта му се развълнува цялото славянство: „ ...на нас ни стана тежко, сякаш е изчезнала светлината. Иван Аксаков беше великан. Когато той говореше, неговият глас се разнасяше по цяла Европа, и в него се вслушваха из широкото пространство на велика Русия.“

 


Гостите от далечна Башкирия гостуваха в гр. Шипка, поклониха се на Паметника на свободата на връх Шипка и на Орлово гнездо. Посетиха храм-паметник „Рождество Христово“, руското гробище в  близост до храма и отслужиха панихида в памет на загиналите за освобождението на България руски воини и български опълченци.

От Шипка си тръгнаха с чувство за изпълнен дълг към паметта на Иван Аксаков и героите от Освободителната война 1877/1878 г.

 


 

 

ПОЛИТИКАТА НА ТУРЦИЯ КЪМ БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ (19 В. – НАЧАЛОТО НА 21 В.) И ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ от бр. 19

В средата на 19 век Портата вижда, че концепцията за османизма не дава очакваните резултати. Затова управниците в Цариград я доразработват и създават дългосрочна асимилационна стратегия, съобразена с променените социално-икономически условия. Целта си остава - запазване на Османската империя. В основата й стои налагането на турския език в изграждането на новото интегрирано османско общество, в което според Фуад паша, един от реформаторите, ще има четири неизменни устои: “мюсюлманска нация, турска държава, султан и Истанбул като столица”(13).

 

АСПЕКТИ НА ПОЛОЖЕНИЕТО В СИРИЯ

Е-поща Печат PDF

Смяната на режима в Сирия остава главна цел на Вашингтон

Руската въздушна кампания в съчетание с действия на земята, осъществени от сирийската правителствена армия, както и войски на ливанската организация „Хизбола“ и Иран, позволи на Дамаск да изтласка “Ислямска държава” и да възстанови контрола си над близо 10 хил. кв. км сирийска територия. Разбира се, западните медии лъжливо представят поражението на „Ислямска държава“ и сходните й терористични групи за постижение на САЩ. На 14 март Русия обяви съкращаване на военния си контингент в Сирия и прекратяване на своята продължила пет месеца и половина въздушна кампания. Това беше стратегическа стъпка с оглед на т. нар. мирни преговори, запланувани да започнат на същия този 14 март в Женева. Сирийският президент Асад заяви, че решението на Русия подчертава успеха на сирийските и руските въоръжени сили за възстановяване на мира в ключови райони на Сирия.

Началото на мирните преговори в Женева не се случи, защото всъщност САЩ и НАТО не искат мир. За това свидетелства фактът, че западните медии не прекратяват злостните нападки против президентите Путин и Асад. Също така докато Русия се „изтегляше“, голяма войскова част, съставена от ислямски терористи (техните наименования нямат значение, тези наименования се използват само за да объркват хората) прекосиха турско-сирийската граница, защото турският президент Ердоган беше получил заповед от своите американски господари за пропускането им през турска територия. Мирните преговори се оказаха фарс. Все пак част от руския контингент си остана в Сирия, за да наблюдава крехкото „примирие“, което официално влезе в сила на 26 февруари. Остават и модерните руски системи С-400 като защитна мярка против въздушно нападение, в частност от страна на Турция.

 

ЗА ВАКЪФИТЕ, ЕЗИКА И СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

• На вниманието на все още будните българи и в памет на загиналите по време на Априлското въстание

 

„...и страшен беше хайдутин

за чорбаджии и турци…„

Христо Ботев, „Хайдути”

Продължение от бр. 15

От така установения ред за идентифициране на т. нар. вакъфски имоти се налагат поне два извода: 1) с невключването на даден имот в списъка на главния мюфтия в изпълнение на §169 от Устава той губи статута си на вакъф, дори и по нормите на Шериата да е бил считан за такъв; 2) имот, който не фигурира в списъка, депозиран в Министерството на външните работи в изпълнение на § 175 от Устава, не може да се счита за вакъф и на това основание да се предявяват претенции за право на собственост.

Що се отнася до имотите, включени в списъка на главния мюфтия, в Устава са наречени общински вакъфи, които се предоставят за управление от настоятелствата на мюсюлманските вероизповедни общини със задължението те на свой ред да водят отчетност, като впишат имотите в „Инвентарна книга”. Процедурата не предвижда нито прехвърляне на собственост, нито предоставяне на право на разпореждане.

 

МЕЖДУ ЦВЕТНИЦА И ВЕЛИКДЕН ЗА ЕДНА ЦВЕТА

Е-поща Печат PDF

Цвета Воденичарова, съпруга на д-р Румен Воденичаров, стана една от носителките на титла в конкурса „Мисис Баба 2019“. Тя се окичи с корона и лента Мисис Баба Famous (славна, известна). Коя е тя – жената с име на цвете – дъщеря, съпруга, майка, баба – какъв е бил пътят й през времето, какви уроци е научила, осъществила ли е мечтите си?

Цвета смята саможертвата за висша добродетел. А сега преди най-светлия християнски празник тя си дава сметка, че точно тази жертвеготовност е част от нейната същност. Вече 15 години всеки месец тя пътува до родния си град Русе и заедно с брат си Валентин полага грижи за самотния си баща – Иван Пейчев. А той е забележителна личност – герой на труда, почетен гражданин на Русе, уважаван, почтен човек с добро име.

 


Именно в Русе тя има едно безгрижно и прекрасно детство, изпълнено с много, много книги. Трупа знания, печели олимпиади по руски език, биология и накрая по химия. Така завършвайки Руската гимназия със златен медал, тя е приета без изпит в СУ, Химическия факултет.

Завършва с отличие Университета, прави дипломна работа с наченки на дисертация, мечтае да лекува най-страшните болести и да забави стареенето. Дарява от собствената си кръв проби за експерименталната си работа „Електрооптика на еритроцити“. Предвкусва блестящо научно бъдеще, но съдбата й отрежда друга посока. Омъжва се за ученическата си любов от Русе и отпътува за Прага. След Прага следва Москва, после Токио. Отглежда двамата си сина – Любомир и Иван, в чужбина. А междувременно се опитва да работи въпреки забраната за полагане на труд от съпругите на дипломатите.

За кратко време се установява в Русе, където печели конкурс за асистент в РУ и пише учебник-помагало по химия. Скоро отново заминава за чужбина, където работи като учител по математика, английски език и аеробика. В политическия отдел на посолството в Токио издирва и обработва статии, в които се споменава България в различни аспекти.

Голямата промяна заварва Цвета като асистент по химия, вече в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересът й към политиката расте. Има много приятели от тогавашните дисиденти – Янко Янков, Петър Берон, Александър Каракачанов, Румен Воденичаров. По време на ВНС получава предложение да бъде в ръководството на ОХДЦ (Обединен християн-демократичен център) – с Александър Божков, Стефан Софиянски, Любомир Павлов. Тя отказва. По-късно, през 1994 г., тя се разделя със съпруга си Любомир. След време се омъжва за Румен Воденичаров, с който имат син – Румен-младши. Тази 2019 г. те ще честват своята сребърна сватба.

 


„Мечтите се сбъдват, но не точно по начина, по който сме си представяли“ – изповядва Цвета – „Имам двама невероятни, пораснали сина – Любомир и Иван. Те имат красиви, умни и добри деца – това е една сбъдната мечта. Порасналият ми внук Ники е компютърен гений, малкият Вали е музикален чаровник, а американската ми внучка София е един безценен ангел. Но точно както в приказките, моят трети син Румен е събрал най-ценното от родителите си – той е поет, писател, киноман, меломан, театрали и перфектен юрист. Той самият е една сбъдната мечта. Именно той подаде данните ми за конкурса „Мисис Баба“ и така от 300 кандидатури се озовах сред 10-те финалистки.

Пях „Пусть всегда будет солнце“ и взривих многобройните гости от Русия, Беларус, Украйна. Просто исках да покажа, че българите не сме неблагодарни, че пазим в сърцето си Русия. Имаше сценична треска, имаше адреналин, но и много радост и вълнение. Пък и опитът ми с радиопредаванията в „Дарик Радио“ си казаха думата. Преди време с един вицепремиер, влюбен в джаза, водехме „Музика за душата“.  Срещите ми с Александър Божков ми помогнаха да преодолея страховете си и ми вдъхнала увереност в меломанските ми заложби.

 


Понякога си давам сметка,“ – размишлява Цвета – „че моят живот по нищо не отстъпва на сериала „Дързост и красота“ – възход, падане, изправяне, екстаз, горчивина и всичко това подправено с вяра, надежда и много, много любов.“

Тези признания г-жа Цвета Воденичарова пред гл. редактор на вестник „Нова Зора“ Минчо Минчев, който собственоръчно записа споделеното. От негово име и редакционния съвет на вестника изказват най-сърдечна благодарност на колегите от в. „Утро“ и онлайн изданието на в. „Труд“ Нели Пигулева и Мариела Балева отразили събитието, което ние справедливо приемаме като ново интелектуално завоевание на „Нова Зора“ и имаме привилегията да известим на просветената наша пулика, че баби и с корона и с лента, и без корона и без лента, винаги са FAMOUS – сиреч, славни и известни. И най-вече любими.

А на Цвета Воденичарова – благодарим за високото постижение и за възможността да известим тази наша гордост.


 

 


Страница 252 от 364