Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ИДВАТ НОВИ ХЕРОСТРАТОВЦИ

Е-поща Печат PDF

Главният архитект на Софийска община Петър Диков е изпратил предложение до председателя на СОС Елен Герджиков за организиране и провеждане на международен конкурс “Идеи за доизграждане и развитие на публичните градски пространства на територията на Княжеската градина”, състоящо се от доклад, конкурсна програма и задание за проектиране и проект за решение.

Няма съмнение, че целта на конкурса е за “вземане на окончателните решения за съдбата на Паметника на Съветската армия”, както се посочва в доклада, а не за доизграждане и развитие на пространствата на територията на Княжеската градина. Те са само повод. По същия този начин постъпиха градските и държавни власти при премахването на сградата на мавзолея на Георги Димитров.

 

 

СЪВСЕМ ПО АНГЛИЙСКИ. И СЪВСЕМ ПО ОСМАНСКИ

Е-поща Печат PDF

• НЕИЗТРИВАЕМИЯТ КОД НА КЛЕВЕТАТА

През 2012 г. на българския книжен пазар излиза “рядко срещано” заглавие - “Турците в България” (с автори Антони Георгиев; Божидар Алексиев и др), на издателство “Вагабонд медия”. Авторът Антони Георгиев пита - като историк, разбира се, - на стр. 20: „Но къде са турците, загинали в Плевен?” И сам си отговаря: “Малко известен факт е, че повечето от десетките хиляди мъртви били погребани в масови гробове. По-късно те били изкопани и продадени на английска фирма, която ги използвала като тор в британското земеделие”.

Извън темата “обсадата на Плевен”, никак не е чудно, че добрите отношения между Британската империя и Османската империя са придобили в наши дни такива почвено-хумусни измерения, че да послужат на една чудовищна лъжа, подхранила генномодифицираните семена на злото в полето на историята. Никак не е чудно, че въпросното изследване, ако може така да се нарече активното мероприятие с формални автори посочените господа, се появява именно в България, където още не е заглъхнало скандалното ехо от “митът Батак”, където валякът на дегероизацията на историята на народа ни мачка наред. Мачка образа на Левски, за който твърди, че бил масон и убиец, че съдът на моредушния султан го окачил на въжето не като главния душманин на империята, а задето убил онова нещастно момче, калфата в Ловеч. Христо Ботев, войводата и гениалния поет, който отля в огнедишаща сплав живот, слово и дело и остана пример за саможертва в името на България и връх за поколенията борци за народни правдини, е наричан “гуляйджия и пройдоха”. Така че явление като “Турците в България” може да бъде разпознато по неизтриваемия код на клеветата и обяснено с мащабите на традиционната злост на най-мощните клеветнически кампании против България и против народа ни.

 

МУМИЯТА СЕ ОПИТВА ДА ОЖИВЕЕ

Е-поща Печат PDF

На 25.03.2019 г., много, предимно електронни издания, тиражираха статия отдавна прокълнатия от народа, макар и вече позабравен бивш министър-председател на България Иван Костов. Ако написаното в нея беше от някакъв политолог или журналист, едва ли някой би й обърнал внимание. Но Иван Костов отдавна се е превърнал в символ на българското позорно и гибелно за страната и народа близко минало – и това добавено към явното желание на Бойко Борисов за реанимиране на СДС, се превръща в засилваща се тенденция за окончателно ментално скъсване с Русия, което би довело до непредвидими последици за България. Разгледано по-конкретно това не е нищо друго освен подкрепа за главната цел на САЩ в България : откъсването на България от Русия и от руския свят окончетелно и завинаги.

С реализирането на тази цел САЩ решава и типично геополитически и цивилизационни проблеми, например, завършването на европейската част от проект „Анаконда” и окончателното привързване на Балканите към чуждите им и върждебни западноевропейски ценности – източник на всички балкански беди.

 


В самата статия Иван Костов използва подбрана терминология с която назовава отношението на Русия към България : „хибридна или дифузна война”, каквато Русия едностранно води срещу България. Тази война „налага зависимост на партийни и държавни институции като българската прокоратура, разследващи органи или органи за борба с корупцията”.

„Според Костов българските власти са пасивни срещу руската хибридна агресия, и дори се опитват да сервилничат пред Кремъл...Това поведение – твърди той- показва, че България не е лоялен съюзник на НАТО.”

„Тук няма място за съюзническа дипломация и щадящ език. Трябва да се прекъсне незаконното финансиране и руските проекти на наша територия !”

„Целта на Русия е дя се причини разцепление вътре в Европейския съюз и НАТО” –заключава бившият мин. председател и символ на погрома и разрухата в България -  Иван Костов.

Като бивш държавник Иван Костов трябва да е наясно със съвременната обстановка в света, с разположението на силите и с проектирането на всичко това в България.

На първо място, Русия е велика държава и има свои национални интереси и приоритети. Така е с всяка велика държава.

На второ място, по географски причини България се намира в зоната на руските национли интереси и така ще бъде докато съществуват Русия и България.

На трето място между Русия и България съществуват ментални връзки от векове и тези връзки много трудно може да бъдат забравени и изтрити. Пишещият тези редове винаги е разглеждал Русия като преродена България – те делят една и съща обща история. Това е причината САЩ непрекъснато да подържат в България нусогенна криза. Това е пълна загуба от човека на понятията от къде идва и накъде отива и какво трябва да прави в момента.

Във свръзката България – Русия преобладават отношенията, а това е нещо съвсем друго от национлните интереси и дори от цивилизационните връзки (език, култура, писменост, идеали и въжделения). Същността на тези отношения са най-ярко изразени в надпис върху скромния руски паметник в София : „Не нам, не нам, а имени твоему ! В царствования Александра ІІ, императора всерусийкого, с  волею и любовью освобождена Болгария!”, и този надпис не е дело на „мръстите комунисти” и на «долнопробните русофили».

Зад този надпис стои История, история на тежки поражения и на велики победи. Това беше отлично оценено от Доналд Туск председателя на европейския съвет в речта му при откриването на българското европредседателство на 12.01.2018 г. : „На вас, българите, никой не ви е дал нищо даром ... Кой друг, ако не вие, потомците на Спартак,  наследниците на най-старата държава в Европа, вие, които никога не сте губили бойно знаме в битка, кой друг би бил на висотата на важна и изключително трудна задача – подновяването на европейската перспектива”. Ще добавим и перспективата на великия син на Франция генерал Шарл де Гол – Единна Европа от Атлантика до Урал!

Това е бъдещето на България!

И на този фон притесненията на Иван Костов приличат на опитите на  „труженичките с понижено чувство за социална отговорност” да ни учат на морал, любов, справедливост и съпричастност.


 

 

ПЪТЯТ КЪМ РОБСТВОТО

Е-поща Печат PDF

• 1989 г. не беше годината на българското освобождение. Тя беше годината, в която България беше поробена

Казват и постоянно ни набиват в главите, че социализмът бил виновен за всички злини и нещастия, които се били случили на България и на нейния народ. Казват още, че през 1989 г. сме се освободили, станали сме много демократични и сме били тръгнали по пътя на прогреса. Даже обвиняват Корнелия Нинова, защото не била достатъчно ентусиазирана спрямо всичко онова, което ни донесе безкрайният вече преход към демокрация. В този контекст искам да споделя само няколко неща.

Първо. Не е виновен социализмът за това, че докато Западът е крал от колониализъм и меркантилизъм, когато се е индустриализирал и съсредоточавал в себе си световното богатство, ние сме били в състояние на „мирно и съвместно съжителство“ с Османската империя.

Второ. Не е виновен социализмът за това, че само в рамките на няколко десетилетия ни прекара през първата и втората индустриални революции, превръщайки ни от селска периферия в индустриализирана и силно развита страна. Нещо, за което на Запада му трябваха 300 години, за да го постигне.

Трето. Не мога да обвинявам социализма, който през 1989 г. ни остави индустрия, промишленост, армия, сигурност, образование, здравеопазване, земеделие, икономика, енергетика, 9 милиона души население. Нямаше банани и портокали, но все пак някак се преживяваше.

 

КОГАТО ВЛАСТТА Е ИГРАЧКА, ЗА ОБЩЕСТВОТО Е ПЛАЧКА

Е-поща Печат PDF

• или не съвсем оптимистично за днешна България

Докато съзерцавахме с присмех или с тъга как един недостатъчно образован и достатъчно невъзпитан, абсолютно безпардонен и относително наивен човек си играе с държавното управление като невръстно дете със скъпа играчка - хем й се радва, защото е лъскава, хем иска да я разглоби, за да види какво има “вътре” - беше сравнително безобидна комедия с елементи на фарс.

Но когато с аматьорство и импровизации, с имитация и симулация на управление започна разграждането на критичната инфраструктура - научна, образователна, здравна, екологична, социална, ценностна, административна, свързана с извънредните ситуации (бедствия, аварии, катастрофи, епидемии) и отбранителна; и когато след това се продължи със спирането на перспективни, стратегически, енергийни, индустриални, високотехнологични, информациони и комуникационни проекти, от които зависи бъдещето на държавата и нейните граждани, всичко започна да се превръща в трагедия с елементи на хорър!

 


Страница 253 от 339