Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДЕКЛАРАЦИЯ на “Движение за социален хуманизъм”

Е-поща Печат PDF

В България става все по-трудно да се живее. Този факт се осъзнава от все по-голяма част от населението. Всяка година от страната емигрират; желанието им да се завърнат е изключение. Нацията е намаляла драстично.

Икономиката не функционира нормално: скандали поради законодателни и управленски недомислия бележат отношенията между държавата и бизнеса. Фалитите са ежедневие за малкия и средния бизнес. Предприемаческата инициатива е под петата на бюрокрация, политици, лобистки групи и корупция. Поради тази неадекватна бизнес среда крупни чужди инвеститори напускат страната. Външният дълг е нараснал безпрецедентно. Шансовете за погасяването му са минимални. Средствата от фондовете на ЕС остават целеви и често непохарчени по субективни причини.

Общественото съзнание е обхванато от синдрома “живот на заем”, от грижата да се оцелее днес, без мисъл за утрешния ден, още по-малко за бъдните поколения. Което поставя оцеляването на нацията сериозно под въпрос.

Във всички области на обществения живот се вихри хаос, избухващ често в спонтанни протести, които не могат да решат назрелите проблеми. Опитите недоволството да се овладее чрез симулиране на т. нар. реформи и популизъм, само засилват впечатлението за неадекватност и некомпетентност на властта, извеждат на повърхността нови тежки негативизми на системата.

 

ДА НЕ УЧАСТВАМЕ ПОВЕЧЕ В ЛЪЖАТА!

Е-поща Печат PDF

Панко АнчевДа говориш, че е време за покаяние, когато цялото общество се е разбунило и обсъжда злоупотребите на властта, кражбите, лъжите и управленската й немощ, е твърде демодирано, странно и дори проява на нездрави отклонения.

Възможно е.

Възможно е дори да се приеме като опит да се пренасочи вниманието и се преобърне политическият смисъл на ставащото в морален и дори религиозен, и се оневинят и спасят управниците, които сега се чудят как да се задържат още малко по върховете на държавата.

Но аз изобщо не мисля за тези парвенюта и самозванци; тяхната участ е решена и те вече са на политическото бунище. И аз не се съмнявам, че ще отговарят не само пред съда на историята за погрома, който нанесоха върху българската държава и обществото й, но и пред законите на правото. Въпрос на време е да си получат заслуженото съобразно тези закони.

Ако обществото иска това само, постигнало го е. Друго не му трябва. Дори съм сигурен, че то ще се задоволи с това. Но ако наистина го направи, защото това ще го удоволетвори, значи е достатъчно разложено и няма нищо против да продължи по същия начин и през пет-шест години да се възбужда възмутено от наглостта на управниците си. Така ще се самозалъгва, че още пази в себе си някаква чувствителност и непоносимост към злото и несправедливостта. И толкова! Впрочем, натам го тласкат идеолозите на неолибералната система, лъжейки го че променя нещо в нея. И то се лъже, защото само не осъзнава в какво състояние е изпаднало, докъде е достигнало в своята деградация и какво още виси над бедната му глава.

Затова аз казвам, че е време най-сетне да се видим докъде сме стигнали, как изглеждаме и да потърсим и формулираме причините за състоянието, в което сме. Но преди всичко да определим реалните измерения, същността и характера на това състояние. Най-лесно е да повтаряме, което години вече политици, социолози, политолози, журналисти, а и целият народ говорят: преходът бил неуспешен, най-бедни сме в Европа, управляват ни прости хора, а мафията е превзела държавата. Няма кой да отрече, че е точно така. За да живеем в такова унизително състояние обаче има причини. Те трябва да бъдат открити, анализирани, изследвани и в крайна сметка премахнати. За да не си получим същото отново.

Неолибералната пропаганда упорито внушава, че причината за нашите злини, неуредици и мизерии е националният ни характер, неумението ни да се справяме с трудностите, предателската ни робска същност, която ни кара доброволно да се оставяме други да ни поробват и да ни правят послушни слуги. Тази пропаганда умело прехвърля бедите от болната на здравата глава. Тези беди в никакъв случай не са заради националната душевност, а заради социалните злини на общественото устройство. Те разрушиха морала, отвориха вратите пред алчността, покварата, жаждата за богатства; те внушиха на необразованите, неуките, крадливите, жестоките, немилостивите, че е дошло тяхното време да ръководят държавата и определят правилата и нормите на нашето съществуване. Те изпълзяха като гнусни хлебарки и отттровни змии от тъмните ъгълчета на времето ни и веднага се впуснаха в пъклените си дела. И унищожиха съпротивителните сили на народа.

И ето ги сега наследниците на тези, които преди тридесет години провъзгласиха демокрацията, благополучието, пазарната икономика, европейските ценности, свободата на словото. Всичко това те го събраха и му придадоха морален израз във фундаменталната формула „всичко е позволено“. Тя им донесе сегашното господство, всесилие и правото да се разпореждат със съдбите ни. Нищо друго не можеше да се случи. Никакъв друг живот не можеше да ни бъде даден, след като обществото и народът възприеха новите ценности и ги сведоха до въпросната формула. Това трябваше да бъде предвидено, защото беше неизбежно, а и вече бе изживявано в българската действителност.

Европа, която изведнъж преди тридесет години се превърна в идеал за българския свят, още тогава бе подложена на разложение и упадък. Но кой да види, когато всички бяха заслепени от изкуствените й светлини и повтаряха едно и също.

Когато още през 1989 г. на закуските с президентите на Франция и ФРГ на шепата интелектуалци–дисиденти вместо да хълцукат и преглъщат щастливи, че им наливат европейско кафе, трябваше да осъзнаят, че са ги събрали не за друго и съвсем не защото ги ценят като интелектуалци, а просто за да им представят официално новитеим господари и идеолози. И да им съобщят, че от тук насетне те са глашатаи на нова социална религия. Ако те бяха истински интелектуалци, а не новозакълнати войни на „европейските ценности“, щяха още тогава да се осъзнаят още тогава и нямаше днес останалите живи да се вайкат, че ни управляват „толкова прости хора“. А какви трябва да ни управляват, щом „всичко е позволено“?

Не само „всичко е позволено“, но и всичко, което тези демократи обещаваха в началото на промените, в това число и през цялата година да се продават банани, а не както при комунизма само за Нова година, 1 май или 9 септември се изпълни: и частната собственост, и многопартийната система, и многото медии, и свободата на словото, и демокрацията.

 

Обаче въпреки това ни управлявали „прости хора“. Защо ли? Според тях, защото Държавна сигурност е „още жива“, заради т. нар. „руска хибридна война“. А всъщност друго не можеше да стане. Логиката и целта на т. нар. „преход“ е в социалното неравенство, продажните политици, защото буржоазията е копрадорска и безродна, в престъпността и в чувството за безнаказаност на капитала и държавните чиновници. Социалната несправедливост е тази цел! И тя е постигната.

Не знаеха ли тези хора, че това ще е бъдещето? Не знаеха ли и другите, които макар и с други политически убеждения, повтаряха паролата „пазарна икономика“ като ключ от вратата на изобилието и богатството? Не знаеха ли, че държавата, в която ще живеем, не е тази, за която мечтаем и която е просто една наивна и неосъществима идея? Истинската и реална държава днес е корпоративната, в която управлява капиталът, а не народът. Народът няма никакъв достъп до властта. Той е оставен да си мечтае и въобразява, че „суверен“ и че властта нему се подчинява и нему е длъжна да се отчита; че той създава законите и всички ще се съобразяват с тях. Но истинските закони в реалната, а не в мечтаната държава са други. Те действат, а не съчинените от „народа“ и парламента. Това е истината, която тържествува и в т. нар. „европейски демокрации“. Тази държава ненавижда умните, образованите, духовните, моралните, съвестните, талантливите. Тя харесва простака, арогантния, полуграмотния, алчния, корумпирания. Защото може да ги владее и контролира, да ги управлява. А те ще са й покорни и никога няма да тръгнат срещу нея.

Аз допускам (поне за някои от тях), че наистина не са знаели и искрено са вярвали в бъдещето, към което и те тласкаха народа, обществото и държавата. Не знаеха и тези, които се оставиха да ги водят към това бъдеще. А това бе огромната част от българския народ. Ентусиазмът и сляпото доверяване на кухата неолиберална пропаганда показват колко ниско е било равнището на интелигенцията и особено на хуманитарната. Тя беше длъжна, ако не да се бори, то поне да говори истината. И да призове народа да не вярва на лъжата и измамата. И да не участва в нея!

Промяната от края на 80-те години на миналия век бе неизбежна и никоя сила в страната не бе в състояние да я спре или отклони в друга посока. Но беше възможно и крайно необходимо да не се залъгва обществото. Съучастието в измамата е голям грях. То е позорно за интелигенцията. Тя именно трябваше да каже истината за капитализма, дори и прикрит зад т. нар. „пазарна икономика“, да разобличи същността и жестокостта му, за да бъдат хората наясно какъв живот ще живеят и да знаят какво ги очаква.

 


„Простите хора“ трябваше да управляват и тогава, както и днес, за да се извърши бързо и без съпротива този прословут преход, като се прехвърли материалната собственост и парите от държавата към българските капиталисти. Те бяха натоварени да разрушат старата система с всичките й недостатъци, но и с достойнствата й, да вземат и малкото, което притежаваха обикновените хора, да завторят заводи и фабрики, да разрушат земеделието и животновъдството, здравеопазването и образованието, да опошлят културата и езика.

И си свършиха блестящо работата!

Без тях „пазарната икономика“ бе невъзможна!

Каквито и уговорки да правеха някои политици и политолози, че в никакъв случай пазарната икономика няма да произведе пазарно общество, то се утвърди и формира новата личност с нейния морал, начин на мислене, говорене, поведение. Този морал е основан на егоизма и егоцентричността, на личния успех и надделяването над другия. Сега вече няма ближен, а само конкурент, който те застрашава и заплашва да ти отнеме твоето. Защото няма място за двама. Дори и когато производството на блага е предостатъчно за всички, принципите и механизмите за разпределението им са такива, че не разрешават да се дава на всички еднакво или според потребностите им. Не, собственикът, по-силният и по-бързият взима голямата част, а каквото остане, е за другите. Нима това не се вижда или, ако се вижда, трябва да се отнесе към националния ни характер?

Понеже обществено-политическата система е основана на егоизма и алчността, тя бързо се изражда, губи силата и енергията, намалява се нейната жизненост и способността й да възпроизвежда нормални, съвестни и умни хора. За наша беда българският свят се върна в нея в такъв исторически момент, когато тя бе вече неизлечимо болна и в неудържим упадък. Нейните икономически възможности вече бяха силно намалели, поради което отдавна не е способна да гарантира социалните продобивки, които допреди 30-40 години поне в Европа осигуряваше. Тази система не саздава вече добри, отговорни и с мащабно мислене ръководители, политици и държавници. Те не са й и нужни, защото в състоянието, в което е, за нея е важно да оцелее и да се задържи, да смуче чужда кръв и енергия наготово, а не да мисли за възход, прогрес, развититие. Все по-малко я интересува дали ще се обновява технологично, дали ще произвежда много и качествено. Богатите желаят да запазят богатството си, а не да го увеличават чрез производство!...

Защо да се залъгваме: всичко е загнило, опошлено, омърсено и непоносимо. Няма идеи, пориви, надежди, обществени радости, движение напред. Нашият свят сега се гъне посред тази смрад. И е като обгазен, отровен, изпаднал в безсъзнание. Може би е в кома.

 


От къде тогава да дойдат умните хора, които да ни управляват и водят напред?

Ще попитам отново: нима тези, които сега са разочаровани и се вайкат, че са били измамени от някого в очакванията си, бяха толкова немощни интелектуално и толкова неподготвени, за да не предвидят този печален край? Аз ги подозирам, че са се надявали на тях да възложат управлението и те да са отговорни  за вечното блаженство при капитализма. Но системата е толкова жестока, гнусна и безнравствена, че не си цени помощниците, идеолозите, слугите и предателите. Щом не са достатъчно егоисти, напористи, силни, безпощадни и агресивни, биват изхвърляни – дори и да са помагали и съдействали.

Аз никого не съдя! Защото също съм виновен с моите действия или с бездействието си в онова време, когато трябваше да се окаже съпротива на наглостта и лъжата, за да не се подвеждат хората. Днес обаче е необходима трезва равносметка, задълбочен анализ на състоянието, в което сме, и за причините, които са ни го наложили. Длъжни сме да осъзнаем в какъв свят живеем и докъде ще ни доведат слепите му стихии. Българският ум е длъжен да започне усилна работа и да мисли трезво и задълбочено, за да опише това състояние и посочи начините, не толкова за да отхвърлим системата и я заменим с друга (защото сега това е невъзможно и не бива да се внушават напразни илюзии, които могат да донесат доста злини и дори ненужно проливане на кръв), но поне за да обуздаем злите й сили и енергия. Съпротивата срещу нея е единственото засега средство да я накараме все пак да заработи в полза на трудовите хора, на бедните, слабите, немощните, онеправданите. И да се ограничи достъпът на глупавите, посредствените и корумпираните до властта.

Това със заклинания и лозунги няма да стане. Ще стане с конкретни и добре премерени и целенасочени действия. Но тези действия не бива да са само за подобряване икономическото състояние и за излизане от материалната бедност и мизерия. Нищо не струва богатството, ако сме духовно и нравствено опустошени, лениви, равнодушни, необразовани, невъзпитани, безкултурни, лишени от национална памет и нравствени добродетели; ако служим на дявола, а не Господа. Защото служейки на дявола, служим на злото, лъжата, омразата, егоизма, човеконенавистничеството.

Длъжни сме да отворим очи и погледнем цялата истина за себе си, за общественото устройство, за икономическата система, за морала и властта. Трябва да осъзнаем, че вървим по грешен път и в погрешната посока. И че сме излъгани и сме повярвали на лъжата и измамата; че ценностите, на които ни карат да се кланяме и да ги приемаме за свои, са греховни и безнравствени. Трябва да наречем глупака глупак, лъжеца лъжец, простака простак, крадеца крадец, бездарника бездарник. Нека отворим очи и проумеем, че неолиберализмът е човеконенавистна идеология, по-страшна и пагубна дори от фашизма. И да я заклеймим и обявим за престъпна.

Но най-важното и най-необходимото е да направим така, че да се поучим от собствените си грешки. И да не ги повтаряме никога. За това обаче се изискват огромни усилия, духовно и умствено напражение, мобилизация на интелектуалния потенциал, доколкото е останал непокварен от неолиберализма, меркантилизма и угодничеството.


 

 

ЗА НАЦИОНАЛНО ЕДИНЕНИЕ И СОЛИДАРНОСТ

Е-поща Печат PDF

• ПЕТА РЕДОВНА СЕСИЯ на Националното общо събрание на партия “Движение за социален хуманизъм”

На 23.04.2016 г. в гр.София, конферентна зала на ЦКС се проведе 5-ата редовна сесия на  Националното общо събрание на ПП ДСХ, член на коалиция „БСП лява България“. Беше отчетена дейността на партията  и националните ръководни органи за периода 2012-2015 г. и приети съответни решения. Избрани бяха Национален изпълнителен съвет и Национална контролна комисия. За председател на Националния изпълнителен съвет и представляващ партията беше избран единодушно досегашният лидер ст.н.с. инж. Александър Радославов, народен представител в 40-ото и 41-вото обикновено народно събрание, зам.-председател на  ПГ „Коалиция за България“.

Делегатите гласуваха отново доверие за предстоящия 4-годишен мандат на председателя на Националната контролна комисия инж. Иван Василев Василев.

Беше приета нарочна политическа Декларация.

Форумът уважиха коалиционни партньори и общественици.

Приветствени слова към делегатите отправиха Михаил Миков, председател на БСП, Елена Нонева, председател на ПД „Социалдемократи“, Йордан Гергов, председател на ПП „Обединена социалдемокрация“, Минчо Минчев, председател на ПП „Нова Зора“, Пепа Молова, зам.-председател на ЗС „Ал.Стамболийски“.

 

МЕЧТАТА, КОЯТО ВЪЗДИГА...

Е-поща Печат PDF

• за социализма на 21 век

Изборите във Франция завършиха. Резултатът е известен - победи социалистът Франсоа Оланд. Поздравихме го в миналия брой на вестника. Но днес предлагаме материал най-вече заради неговия автор – известния кинорежисьор Робер Гедиджиян, чийто филм “Снеговете на Килиманджаро”* бе оценен високо. Предлагаме текста, не само защото ни е идейно по-близък, но и защото излъчва дълбока емоция, което рядко се случва на политическа публикация...

 

ЗЪРНО

Е-поща Печат PDF

Не станеш ли на хляб, стани на семе,

спокойно лягай в черните бразди.

Но никога, и в най-жестоко време,

храна за гарваните не бъди!


Това е моята съдба. Това е

на зърното пшенично участта.

Тоз, който иска да ме опознае,

той трябва тук да дойде, сред пръстта.


Да чуе как пищи над равнината -

над голата смълчана равнина -

смразяващия ноемврийски вятър

и да усети първата слана.


Да преживее мойта дълга зима,

безмълвен под леда да издържи.

И ако смелост и достойнство има,

под слънцето със мен да продължи.


Да го опие буйството зелено,

внезапно да усети зрелостта.

И после под небето нажежено

да чака саможертвено смъртта.


Но смърт ли е това? Това е жетва.

Железен сърп. Железен барабан.

Благословена, тиха саможертва.

И път, от прадедите начертан:


Не станеш ли на хляб, стани на семе,

спокойно лягай в дългите бразди,

но никога, и в най-жестоко време,

храна за гарваните не бъди!..


О, нека черно гарваново ято

над мен да грачи, рови и кълве!

Спокойно аз потъвам във земята

и чакам есенните дъждове!


 


Страница 254 от 364