Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДО ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК „НОВА ЗОРА“ Г-Н МИНЧО МИНЧЕВ

Е-поща Печат PDF

Приемете моите най-сърдечни поздравления и почитания по случай 30-тия рожден ден на вестник „Нова Зора“.

За тези години вестникът се утвърди като глашатай на правдата и развитието на родолюбивата част на Българското общество. Вестникът стана и флагман на ПП „Нова Зора“.

Около неговата редколегия и главен редактор се сформира идеологичен кръг от високо интелектуални и патриотично настроени известни личности. Те през целия период на списване на вестника правдиво анализираха развитието на Българското общество и държава. Чрез вестника те се противопоставиха срещу отрицателните за България явления. Особено на явленията:

· Корупция в етажите на властта

· Криминалната приватизация на печеливша държавна собственост

· Закриването на цели отрасли на промишлеността и енергетиката при приемането ни в ЕС

· Унищожаването на кооперативното модерно земеделие

· Провокираната русофобия

Срещу тези явления в. „Нова Зора“ предложи и призова за създаването на общонароден фронт, който да извади България от аутсайдерската позиция в Европейския съюз.

Пожелавам на Главния редактор Минчо Минчев здраве и несекваща творческа енергия за просперитета на в. „Нова Зора“ и ПП „Нова Зора“!


 

ЛЯВАТА ПЕРСПЕКТИВА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЪРЦИЯ

Е-поща Печат PDF

• демократичен блян или реалност

Гърция е в трескава подготовка за новите парламентарни избори, които съществувалият само два дни в средата на май новоизбран гръцки парламент определи да се проведат на 17 юни. Борбата за гласовете на избирателите се води с всички средства и по всички фронтове, но с особено настървение в дясното и в лявото политическо пространство, където сили мерят класиралите се на първите две места на предишните избори политически сили - дясната “Нова демокрация” и радикално лявата СИРИЗА. Първата е с богат опит в управлението и в политическите борби за власт и има зад себе си мощен икономически ресурс, както и пълната, вече съвсем открита, външна подкрепа на т.нар. могъща тройка - МВФ, ЕЦБ и ЕС.

 

КОЙ ИСКА ДА РАЗРУШИ ЕВРОСЪЮЗА?

Е-поща Печат PDF

Именно така, перифразирайки израза на древноримския политически деец Катон, смятат във Вашингтон и Лондон. Зад приспивните разговори за демокрация и свобода геополитическата борба за хегемония на планетата се разгаря все по-остро. Еднополюсният свят, построен от англосаксонците, трябва да бъде, според тяхното мнение, действително еднополюсен. Опитите на Европа, оглавявана от Германия, да стане самостоятелен равен играч, се пресичат твърдо. Нито една страна от Европа сама не може да хвърли ръкавицата на предизвикателството на САЩ и Великобритания. Евросъюзът като цяло може. Затова той трябва максимално да бъде отслабен и старателно разрушаван.

 

ВЯРНОСТ В ЛЮБОВТА КЪМ БЪЛГАРИЯ КАТО ОТЕЧЕСТВО

Е-поща Печат PDF

30 години в живота на един човек е много време – за 30 години, човек, ако е млад, става възрастен, а ако е възрастен – остарява, а може и да се пресели в един друг, по-добър свят. В живота на личността три десетилетия са епоха, но в живота на обществето, т.е. от историческа гледна точка, това е просто миг, изчезващо малка величина.

Този миг, обаче, може да бъде много важен от гледна точка на съдържанието си.

30 год. след 1789 год. е изградена нова Франция, обърната е наопаки старата европейска карта, многобройните врагове на Наполеон се тълпят почтително около саркофага му, а Новото Европейско време се е утвърдило необратимо.

30 год. след Октомврийската революция 1917 год. вече е утвърден цял един нов свят- победител, който дори вече успешно заличава раните нанесени му от най-страшната война в историята на човечеството – война, в която той е победител.

30 год. след Гражданската война в Америка – а това е една победоносна война-революция – Северноамериканският континент е преобразен. В края на 19 – ти век опитните историци вече безпогрешно предусещат в бурно развиващата се американска държава бъдещия хегемон на 20-ти век.

30 год. след  победоносната кадифяна лукановско-лиловска-горбачовска революция България е изправена на ръба на Голямото Нищо. Като извървя своите 30 стъпала надолу, България се изправи пред прага на историческото небитие.

ДнесБългария се вглежда в Бездната и съответно /знаем това от Ницше/ Бездната се вглежда в България.

В този път към Бездната вестник Нова Зора беше нашият Вергилий. Той добросъвестно, макар и не безстрастно ни обясняваше през кой точно кръг на историческата преизподня минаваме в момента, сочеше главното Зло за деня, уличаваше поредния предател на годината, страдаше заедно с нас и се надяваше заедно с нас.

През този исторически Миг – Мигът на българското нищенство и убожество главният редактор  на вестник „Нова Зора“ успя да навърши своите 30 творчески редакторски и издателски години, и по свой убедителен, макар  и не съвсем весел начин е Победител.

Минчо Минчев е Победител в един безспорен, макар и коварен смисъл – Той успя да надживее всичките си противници и вербални и реални. Твърде много душмани на него и делото му предвещаваха скорошния край на „Нова Зора“ и работеха безсънно за това. Но днес той е тук между нас, а тях ги няма. Няма ги по много убедителен начин те не съществуват не просто физически, няма ги и морално, нито политически. И исторически ги няма. Китайската поговорка се оказа вярна, трябва „просто” да имаш куража да стоиш достатъчно дълго на брега на реката на Историята. И тя  непременноще ще довлече пред краката ти когото трябва.

Не съм сигурен, че тази победа трябва да радва истински главния редактор на „Нова Зора“ – просто защото истинският съюзник на Минчо Минчев е не толкова възмездието, което отнася неговите зложелатели, колкото Животът, който множи неговите съмишленици. Да, днес те не са много – посланието на Минчо Минчев е универсално, но тези, които съпреживяват неговото журналистическо творчество не са много – просто защото избраните никога не са много. Но от друга страна – къде са днес милионите читатели на Дума, къде са стотиците хиляди читатели на Труд? Какво прави днес многомилионната аудитория на българските медии? Там цари отчаянието на историческото безвремие, нищожността и убожеството на живота извън Историята, там господстват мерзостта и запустението,

А „Нова Зора“ продължава да излиза! И да се предава от ръка на ръка.

Силата на този вестник е в способността да се бори със забвението. Да дава Надежда от най-истински вид. Надежда без причина и без основание, защото истинската надежда е именно такава, тя е безопорна и е сама на себе си  причина. И още – Вестникът живее със силата на Вярата, която всъщност е твърдата увереност, че отвъд това, което преживяваме, непременно има нещо друго, което няма да бъде толкова омерзително и безсмислено. Истинската вяра е винаги вярата в Ново небе и в Нова земя, вяра в Новата Зора, която е изнесена в заглавието на вестника. Вестникът е силен и със своето упорито свидетелстване за силата на Любовта, при това в нейното най-висше измерение и въплъщение – а това е верността, упоритата вярност в любовта към България като Отечество.

Докато този вестник упорства и докато има хора, които са съпричастни към неговото свидетелстване - може би мракът няма да ни погълне окончателно.


 

 

ЕДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА ГОДИШНИНА

Е-поща Печат PDF

Днес се изпълват 30 календарни  години от излизането на първия брой на в. „Нова зора” 14 май 1990 г. От тогава имам честта да съм между неговите автори и мога уверено да твърдя, че «Зора» и по-късно «Нова Зора»  може да се смятат за забележително събитие в новото вестникарско дело в България. В скучното море на българските газети „Нова зора” играе ролята не само като форум за споделяне на мнения и становища, но и като своеобразен политически организатор на мислещата част от „дълбочинния народ” и неговата интелегенция. В очевидния смислов хаос на днешното време, в. „Нова зора” се оказа видимия репер за посоката по която можем да намерим себе си и бъдещето на нашите деца и внуци. Именно на базата на идеите на в. „Нова зора” се появи и партия „Нова зора” като все още неугасена светлинка на надеждата по пътя към Храма.

Може би мнозинството от българския народ е вече прекодирано. Точно за него е реч когато го определят като  “дебили”. Но най-виднния български политик отиде и по-далече нарече прекодираните „простаци” (от думата „прости”). Това особено личи от последния обществен договор „подписван” между дебилите и властта : „Ти на мен ми дай евтина кола и възможност всяка година да почивам в Гърция, а аз няма да те притеснявам с обвинения за корупция и беззаконие”.

Ето в какво време живеем – време на безумия ! „Живеем в свят, в който погребението е по-важно от покойника, сватбата – от любовта, външността – от ума .  Живеем в културата на опаковките, които презират съдържанието”. –това са думи на уругвайский журналист,писател, политик – Эдуардо Галеано.

Практическата сила на в. „Нова зора” както и партия „Нова зора” е във възможността да достигат до обществени слоеве и съсловни организации, които са недосегаеми за повечето средства за масова информация.

Ето, ние сме пред европейски избори. Изборите са илюзия на тези,  които имат власт за тези, които нямат власт. Но те не са панация. А, Вие не знаете с какви нагласи отиват в европейския парламент тези които избирате. Този парламент не е българския парламент. Този парламент се грижи за Общото благо на целия ЕС. А какво е то ? – най-много добро за най-голям брой хора ! Т.е. ако дадено решение облагоденствува най-много страни, гласът на България е нищо. Значи, главния въпрос е : какво е ЕС ? И какво е становището на българските депутати ? А това малцина знаят. Но по този въпрос не се говори, той не се обсъжда.

За какъв ЕС отиви в Брюксел „господин Х” ? За Европа на Отечествата или за Европаейски съединени щати? За Европа на националните държави от Атлантика до Урал или за западноевропейска Европа ? За „Европа” срещу Русия или за „Европа” заедно с Русия ? Колко хора знаят, че  самото име на Съюза е лъжливо. И е откраднато. Днешният ЕС има площ от 4 475 757 км.2 докато само европейската част на Русия е 4 300 000 км.2. За какъв Евросъюз говорим тогава?

Има много подобни въпроси, но никой не ги задава. Защото в България не е толкова страшна цензурата на властта, колкото самоцензурата на индивидуалния разум. С тази самоцензура се бори вече 30 години в. „Нова зора” – понякога успешно, понякога не до там!

Ще завърша с един пример, който мисля, че казва всичко.

През късната есен на 1941 г. след една от бомбардировките на Москва  от немската авиация, до оградата на вилата на Сталин в Кунцево пада тежка авиобомба, която не се взривява. Когато идват сапьорите с изненада устянавяват, че бомбата няма взривател, а на неговото място неизвестна ръка е навила и пъхнала къс хартия. И надпис на немски : „КАКВОТО МОЖЕМ, ТОВА ПРАВИМ. РОТ ФРОНТ!”

Ето, ТАКА и в такива условия  работи и в. „Нова зора”. И добре, че го има!

Честит 30-ти Рожден Ден! И успешна юбилейна година!


 

 


Страница 254 от 382