Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПОЧИТ КЪМ ДЕРТЛИЕВ

Е-поща Печат PDF

• Не ни обичаше. Обичаше социализма

Този текст на Мирослав Попов бе отпечатан на 16 ноември 2000 г. във в. “Дума” и поради неговия непреходен характер бе включен в сборника с речи, интервюта и спомени за Петър Дертлиев. Връщаме се към това слово в дните на 100-годишнината от рождението на политика, хуманиста, патриота и радетеля на социалната кауза, съдбата  на когото в мъглата, в пиянството и вероломството на онези първи дни на демокрацията изразяваше по особен начин съдбовната безпътица, на която бе обречено Отечеството. Той обичаше България и социализма като идея, докато партията му теглеше надясно, както бе модерно тогава, а другарите му, с които се беше събрал, искаха властта “ако ще и границата на Вакарел да мине”. Той самият се виждаше като самотен капитан, който съзира и бурята на хоризонта, и дочува тътена на бунта в душите на екипажа. Петър Дертлиев остана верен на дълга си да бъде войник на справедливостта, който, без да е Ахил, е обречен да загине от бавната отрова на подлата тъничка стрела на завистта. Не стана президент, а бе политик с характер. Не забравяше, но и не отмъщаваше. Поне на нас, в “Нова Зора”, които тогава едва ли разбирахме, че бяхме несправедливи към него и каузата на неговия живот. Просто с лекота скубехме социалдемократически бради, защото, каквито бяха разбиранията ни, бе отминало времето на тези мухлясали идеи, пък и файтони за такива партии нямаше достатъчно.

 

РИЦАРЯТ НА СОНЕТА

Е-поща Печат PDF

Петър Велчев – така се нарича един от последните рицари на Негово Величество Сонета. Тези аристократични определения не са преструвки в стила на днешното политическо време. Те просто ни напомнят историята на сонета, който не може да съществува без своето минало (както впрочем и ние).

Да, тази смятана за най-съвършена форма на класическото стихотворение дължи своята популярност на Данте Алигиери и Франческо Петрарка. Точно те подаряват сонета на Ренесанса, а оттам – и на Новото време. Но сонетът не е изобретение на Възраждането. Той е рожба на късното Средновековие и куртоазната литература. Така че не е ясно на кого повече трябва да благодарим – на Данте и Петрарка, или на Лаура и Беатриче.

Някои смятат, че сонетът е хрумване на трубадурите – тогава, когато цветущият Прованс не е бил провинция, а е имал свои независими князе и самочувствие на културна столица. Дори казват, че Данте – последният поет на Средновековието и първият поет на Новото време – е мечтал да напише своята „La Divina Comedia“ на провансалски.

 

ШИРОКА ДУШЕВНА КРОЙКА

Е-поща Печат PDF

продължение от бр. 17

Затуй „моите” кехаи и овчари са повечето хора с широка душевна кройка, самочувствието им личало в походката, в държанието, в говора, „големството” им е в кръвта. Чувството за превъзходство иде не само в гиздилните им облекла и силяхлъците, но от позицията в обществото – кехаята има влияние  над агата, чиито къшли наема, но му гледа овцете. Почитан е и от османската администрация. Не са един и два случаите забитинът на Ахъ Челеби Салих ага да отстранява местни управници, вършили зулумлуци, защото не могъл да скърши хатъра на авторитетен кехая. Влиянието на кехаите е стигало дотам, че са могли да свалят от въжето осъден на смърт.

 

И ПАМЕТНИКЪТ СЯКАШ ОЖИВЯ

Е-поща Печат PDF

Общинската и областната организация на ПП „Нова Зора“ в гр. Плевен, попълниха партийния календар от смислени и обществени прояви с ново издание на своята идейна съпричастност и социална отдаденост. На 2-ри и 3-ти април, група активисти и симпатизанти, се заеха с реновирането, почистването и освежаването на градинката и паметника на героите, изправили се срещу безпощадната машина на смъртта в антиконституционния преврат на 9 юни 1923 г.

Издигнат в прослава на загиналите конституционалисти в местността Табията, паметникът на жертвите от юни 1923 г., се бе превърнал в материално свидетелство на духовното опустошение и нихилизма на сменящите се една след друга градски власти.

Дело на скулптора Росица Тодорова и архитекта Атанас Петров, паметникът от бял врачански камък е издигнат в далечната вече 1973 г., за ознаменуване на 50 годишнината от Юнското анти-фашистко въстание. Вълнуващата композиция от фигура на въстаник, придържащ смъртно ранения си другар, сякаш бе попила в себе си миязмите, калта и саждите на 30-те светли години на демокрацията и отрицанието. И за да бъде забравата пълна, и в духа на безпаметството, и удобното пренаписване на историята, ни знак, ни слово бяха оставени да свидетелстуват, кой и заради какво е вдъхнал душа и сърце на каменната композиция.

Оказа се, че сведенията за този паметен знак, могат да се намерят единствено, в архива на Историческия музей в града. Така бе възстановено авторството на създателите на паметника.

 


Евгения Иванова, общински и областен председател на ПП „Нова Зора“, в тези първи априлски дни, бе разпределила прецизно задачите - според талант и умения. Така човекът, който умее да разговаря с камъка – Петър Зарков, получи поръчението да изработи паметната плоча с надпис: „На героите от юнското антифашистко въстание 1923 СЛАВА“; Тихомир Данов се зае с пароструйката и след него паметникът грейна и сякаш отново оживя.

Активно се включиха в начинанието Димитринка Велчева, Нина Тодорова, Нели Заркова, Красимир Вълчев, Илия Тодоров, Николай Шойлеков, Атанас Нанков, Севда Горанова, Васил Жилевски, Пламен Йончев, Георги Георгиев, Станислв Георгиев, както и младежи от центъра за настаняване семеен тип „Трите бора“.

Всички те боядисваха пейките в градинката на ул. Цар Самуил, почистваха и прекопаваха цветните лехи и засаждаха цветя. Минувачите се спираха, гледаха учудени и зарадвани работното множество, клатеха глави и питаха: „Какво е това?“, „По какъв европейски проект сте се сдобили със средствата?“. И когато разбираха, че са доброволни, и безвъзмездни, и трудът и материалите, отминаваха усмихнати по своя път. Една възрастна жена дори отрони: „Може пък Господ да е решил да съхрани България. Помагай, Господи!“

И се прекръсти.

 


 

 

ЗА ВАКЪФИТЕ, ЕЗИКА И СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

• На вниманието на все още будните българи и в памет на загиналите по време на Априлското въстание

„...и страшен беше хайдутин

за чорбаджии и турци…„

Христо Ботев, „Хайдути”

Продължение от бр. 13

Проблемите на вероизповеданията от Освобождението през 1878 г. до приемане на Закона за изповеданията през 1949 г. се

регламентират от Търновската конституция

- членове 40 прогласяващ свобода на вероизповеданията, и чл. 42, съгласно който вероизповеданията се упражняват според законите в страната. Но нито Търновската конституция, нито Конституцията от 1947 година съдържат разпоредби, които да препращат по въпросите на изповеданията към обичайното право или законите на друга държава. Това е от значение за определяне генезиса на собствеността и условията, на които трябва да отговарят придобивните основания, когато се предявяват искове за реституция по действащото в настоящия момент право в България.

 


Страница 256 от 349