Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

РАЗГОВОРИ ПО СКАЙПА

Е-поща Печат PDF

Пътищата, повечето с дядо ти Георги сме ги правили след Девети. Дупките за тези стълбове на ръка сме ги копали в камънака. И ток нямаше преди това, гладни години бяха – жълъди сме яли”, разказваше дядо ми, докато крачехме в лятната жега с въдици към реката. „Ти на телевизора недей вярва, че било хубаво по царско.

Често слушах разкази, които дядо ми бе слушал от своя дядо... а той пък от своя. Истории за Родопите, за хората от планината, за бежанците, за робството, за клането при Маджарово, за разбойниците, за хайдутите, дори за дивите зверове и птици.

До ден-днешен нося спомените от стаените вечери край реката, криещите се риби под надвисналите над водата клони, врявата на буболечките, тинестия дъх на Арда и дядо ми - на няколко метра от мен, с дряновата си въдица и своята вечна, отдавна догоряла цигара.

 

КУЛТУРИМПЕРИАЛИЗМЪТ

Е-поща Печат PDF

Американският културимпериализъм си поставя две основни цели – икономическа и политическа: да завладее пазарите със своите „културни“ стоки и да установи господството си по пътя на формиране на общественото съзнание. Експортът на развлечения е сред най-важните източници на натрупване на капитал и световна печалба. Именно този износ набутва в ъгъла традиционния вид експорт. В политическата сфера културимпериализмът има ключова роля в посока на откъсване на народа от неговите културни корени и традициите на солидарност. Замества ги с потребностите, изработени от медиите, които се променят с всяка следваща рекламна кампания. Политическият резултат е отчуждаване от хората на традиционните класови и обществени връзки, атомизация и отделяне един от друг. Културимпериализмът изтиква отпред разпада на работническата класа: поощрява хората с постоянна работа да се разграничат от временно заетите, а те на свой ред – от безработните, които пък се делят на групи вътре в „неформалната икономика“. Културимпериализмът насърчава работниците да се смятат за част от йерархията, подчертават се дребните разлики в начина на живот, расата и пола с онези, които са по-долу, а не истински ужасното неравенство, отделящи ги от другите – тези, които са на върха.

 

Джеймс Патрас

 

Основната цел на културимпериализма

е политическата и икономическа експлоатация на младежите. Имперските развлечения и рекламата се прицелват в младите хора, които са най-чувствителни за въздействието на комерсиалната пропаганда. Нейното послание е просто и откровено: „съвременността“ се определя и свързва най-вече с потребяването на американски информационни стоки. Младежта представлява огромен пазар за американския културен експорт и лесно се поддава на консумативно-индивидуалистичната пропаганда. Медиите манипулират юношеското бунтарство. Те си присвояват езика на левите и прехвърлят недоволството в руслото на потребителските глезотии. Културимпериализмът се насочва към младежта не само по комерсиални, но и по политически причини – за да парира политическата заплаха. Защото личното бунтарство лесно и опасно прераства в политически бунт срещу икономическите и културните форми на контрол. В последното десетилетие прогресивните движения се сблъскаха с един парадокс. В едно и също време огромното мнозинство от населението на третия свят страда от катастрофално влошаване на живота, от нарастваща социална и личностна застрашеност, от упадъка на образованието и здравеопазването (в същото време обаче богатото малцинство процъфтява както никога досега), а в отговор възникват единични бунтове, постоянни, но чисто туземни действия или масови, но краткотрайни протести. Накратко, очевидна е пропастта между растящото неравенство и социално-икономическите условия, от една страна, и безсилието на революционния и радикален субективен отговор. Назряващите „обективни условия" в третия свят не бяха съпроводени от ръст на субективните сили, които да изменят държавата или обществото. Явно е, че няма „автоматична“ връзка между социално-икономическия упадък и социално-политическите промени. Критичното свързващо звено, което преобразува обективните условия в съзнателна политическа активност, е културната интервенция (в по-широк план тя включва идеологията, съзнанието, обществените действия). Може да звучи парадоксално, но имперските политици сякаш добре разбират важността на културното измерение за политическата практика, и дори много по-добре, отколкото противниците им.

Културно господство и световна експлоатация

Империализмът не би могъл да бъде разбран просто като икономическо-военна система за контрол и експлоатация. Културното господство е същностна част от всяка система на световна експлоатация. Що се отнася до третия свят, културимпериализмът може да се определи като систематично проникване и господство в културния живот на масите от страна на западната управляваща класа. Целта е пренареждане на ценностите, поведението, организацията и индивидуалността на поробвания народ. И то така, че да съответстват на интересите на имперските класи. Културимпериализмът се проявява както в „традиционна", така и в осъвременена форма. В миналото главната роля за внедряването на принципите на подчинение и преданост – в името на бога или на краля - играеше църквата, образованието и властта. Днес тези „традиционни“ методи на културимпериализма също са актуални, но на преден план все повече излизат нови методи за имперско господство, рожба на съвременните институции.

Днес първа цигулка свирят медиите, рекламата, светските развлечения и интелектуалците.

Днес Холивуд, Си Ен Ен и Дисниленд са по-влиятелни от Ватикана, Библията или публичните брътвежи на политиканите. Културната инвазия е тясно свързана с политико-военното господство и икономическата експлоатация. Въоръжените интервенции на САЩ – в подкрепа на правителствата на масови убийци в Латинска Америка, с цел защита на икономическите интереси, са съпроводени от мощна културна инвазия. САЩ финансират евангелисткото нашествие в индианските поселища, защото така се внушава покорност у местните жители. За питомните интелектуалци се организират добре платени международни конференции за обсъждане на „демокрацията и пазарното стопанство“. Телевизионни предавания сеят илюзии за някакъв „друг свят" и така се отвлича вниманието от актуалната действителност. Културната, инвазия е продължение на антипартизанската война с невъоръжени средства.

Новите черти на културния колониализъм

Съвременният културен колониализъм се различава от предишните методи по следното: 1. Той е насочен преди всичко към масите, а не толкова към убеждаване на елитите. 2. Медиите, особено телевизията, нахлуват в дома и действат „отвътре" и „отдолу", както и „отгоре". 3. Съвременният културен колониализъм е със световен обхват и равномерен по въздействие. Целите, интересите и символите на имперската власт му служат като универсална основа и за прикритие. 4. Медиите като оръдия на културния империализъм днес са „частни" само формално, всъщност липсата на официална връзка с държавата предоставя юридическо прикритие за частните медии, които пропагандират имперската държава като „новост"или „развлечение". 5. В съвременния империализъм политическите интереси се налагат чрез неимперски сюжети. Новостите се концентрират върху биографиите на рейнджърите и наемниците от селата в Централна Америка (очевидно става дума за „контрасите" и тем подобни персонажи, бел. прев.) и усмихващи се американски негри от работнически семейства, воюващи в Персийския залив. 6. Нараства разривът между обещанията и резултатите. Капитализмът безконтролно процъфтява и се увеличават нищетата и насилието. Поради това в медиите все повече се свива възможността да се излагат и други гледни точки. Тоталният културен контрол върви ръка за ръка с пълното разделение между жестокостта на реалния капитализъм и илюзорните постулати на свободния пазар. 7. Съвременният културен колониализъм се старае да разруши националните чувства или да ги лиши от реално социоисторическо съдържание, целта е да не се допуска озвучаване на отношението на масите. Съвременният културен колониализъм пропагандира подчиняването на чужда символика като някакъв „съвременен“ култ, за да се подкопае солидарността на обществото. В името на „индивидуалността“ биват нападани обществените връзки, личността се преформатира съгласно новата мода, внушавана от медиите. Така докато имперските армии унищожават гражданското общество, докато банките грабят икономиката, имперските медии снабдяват хората с „нова самоличност“, която позволява да се неглижира реалността.  Културимпериализмът представя съсипващи карикатури на революционните си противници, изобразява ги като демони в човешка обвивка.

 

 

И в същото време поощрява колективната загуба на памет за колосалните мащаби на насилието на прозападните държави. Западните медии никога не напомнят на зрителите си за жертвите – 100 000 индианци в Гватемала; 75 000 работници в Салвадор; 50 000 души в Никарагуа – изтребени от антикомунистическите проамерикански правителства. Медиите прикриват катастрофалните последици от въвеждането на пазарното стопанство в страните от Източна Европа и бившия СССР, което доведе до нищета милиони хора.

Медиите: пропаганда и натрупване на капитал

Медиите са сред основните източници на богатството и властта на американския капитал, чиито пипала обхващат целия свят. Нараства процентът на богатите американци, които трупат пари на тяхна основа. Измежду 400-те най-богати американци числото на медиамагнатите нараства от 9,5 % през 1982 г. до 18 % през 1989 г. Културният капитализъм измества промишленото производство като източник на богатство и влияние в САЩ. Медиите се превърнаха в неотделима компонента на американската система за световен политически и социален контрол наравно с източниците на свръхбогатство. Експлоатацията нараства, увеличават се неравенството и бедността в третия свят, и същевременно контролираните от Запада медии превръщат критично настроената публика в пасивно стадо. Западните суперзвезди и масовите развлечения са много важен механизъм за предотвратяване на възможностите за политическо недоволство. По времето на Рейгън медиите станаха особено важни за манипулацията. На първи план излязоха политически реакционни майстори на развлеченията и това явление се разпространи по Латинска Америка и Азия. Съществува пряка връзка между нарастващия брой телевизори в Латинска Америка, понижаването нивото на доходите и затихването на борбата на масите. За периода 1980-1990 г. в Латинска Америка броят на телевизорите на глава от населението нараства до 40 %, докато реалният среден доход спада с 40 %, а бандата неолиберали спечелиха изборите, защото предизборната им кампания твърде много зависеше от тв-кадрите. Днешните задачи на съвременния културен капитализъм се определят от широкото настъпление на медиите в живота на бедняците, увеличаващите се инвестиции и печалби на американските корпорации, налагането на културната ширпотреба и подгряване със зрелища. Така масовият зрител, низшите слоеве получават възможност за илюзорно консумиране на приключения „в кутийка". Американските медии отчуждават народите на третия свят в двойнствен смисъл. Те създават илюзията за „международни" и „междукласови" отношения. Посредством тв-образи се установява фалшива близост и въображаеми връзки между преуспяващите образи-герои и обедняващите зрители от бариосите (крайните квартали). Подобни отношения дават възможност за пропаганда на личното решаване на частни проблеми. Посланието е повече от ясно. Жертвите сами са си виновни за нищетата, а успехът зависи само от личните усилия. Най-мощните спътникови тв-канали, американските и европейските филиали на медиите в Латинска Америка, избягват каквато и да било критика на политикоикономическите корени и последици от новия културимпериализъм. Така милионите обеднели латиноамериканци са временно приобщени и едновременно лишени от здрав разум. Империализмът и езиковата политика на културимпериализма създадоха двойнствена стратегия за противостоене на левите и за установяване на господство. От една страна, те се опитват да разрушат политическия език на левите, от друга – стремят се да направят масите нечувствителни към престъпленията на Запада. През 80-те години на 20 век западните медии систематично си присвояваха основните леви идеи, изпразваха ги от съдържание и ги напълваха с ново, удобно за тях и реакционно. Медиите например описваха политиците, които се бяха заели да възстановяват капитализма и способстваха за неравенството, като „реформатори" или „революционери". В същото време техните опоненти бяха назовавани „консерватори".

Културимпериализмът опитваше да посее

идеологическа неразбория,

като преобръщаше наопаки политическия език

Много прогресивно ориентирани хора загубиха здравия разум. В резултат те по-лесно се поддадоха на аргументите на имперските идеолози, че „дясно" и „ляво” са лишени от смисъл, че разликата между тези, понятия е изчезнала, че няма вече идеология.  Културимпериалистите се надяваха да подкопаят политическото влияние и политическите действия на антиимпериалистическите движения, като изкривиха езика на лявото и съдържанието на понятията дясно и ляво. Втората стратегия на културимпериализма бе да лиши публиката от чувствителност, да се представят за приемливи и като нещо обичайно масовите убийства, извършвани от страна на западните държави. Бомбардировките над Ирак изглеждаха като компютърна игра. Престъпленията срещу човечеството се банализираха, а публиката трябваше да бъде отучена от традиционната представа, че човешкото страдание е недопустимо. Медиите обръщат особено внимание на новата военна техника, прославят властта и войните, демонстриращи високите технологии на Запада. Днешният културимпериализъм включва „новости", сред които оръжие за масово поразяване, надарено с човешки качества, и в същото време жертвите от третия свят изглеждат като едни безлични „ терористи-нападатели". Изкривяването на политическия език подкрепя манипулацията на културата в световен мащаб. В Източна Европа спекуланти и мафиоти ограбиха земите, предприятията и различно имущество, но ги наричат „реформатори". Контрабандистите могат да се срещнат и под името „изобретателни предприемачи". На Запад пък управляващите имат неограничени права да наемат и да уволняват, а засилването на зависимостта и неувереността на работниците се нарича „гъвкавост на работната сила". В третия свят държавното имущество се разпродава на огромните транснационални корпорации и този акт се поднася на масите като „разрушаване на монопола". „Преобразуване"? Та това е връщането към условията на капитализма от 19 век когато работниците нямаха никакви социални блага. „Преструктуриране" означава връщането към производството на суровини или пренасочване на средствата от производството към спекулата. „Отмяна на регулацията" означава, че държавата на всеобщото благоденствие предава сферата на икономическото регулиране в ръцете на международните управители на банки. „Структурно съответствие" в Латинска Америка например, всъщност означава предаването на по-голямата част от ресурсите на инвеститорите и понижаване на работната заплата. Предложенията на левите (политически реформи, аграрна реформа, структурни промени) поначало бяха насочени към преразпределение на доходите. Западният елит си присвои тези принципи и ги превърна в символ на новата концентрация на богатството, печалбата и властта в свои ръце. Естествено, всички тези частни културни организации на империализма разпространяват и пропагандират всичко, но по Оруеловски изкривено. Съвременният културимпериализъм подкопа езика на освобождението и просто го превърна в символ на реакцията.

 

Следва продължение

 

Последната книга на социолога проф. Дж. Петрас се нарича “Империята в година 2005”. Проф. Петрас има големи заслуги и в качеството си на съветник на безработните и лишените от земя в Бразилия и Аржентина, често пише в съавторство с Хенри Велтмайер.

 

 

ЩАСТЛИВИ КОКОШКИ, НЕЩАСТНИ ХОРА

Е-поща Печат PDF

Ако трябва с едно изречение да се опише положението на България в „евроатлантическия рай”, най-удачен е изразът: „Щастливи кокошки, нещастни хора”.

На 20 март тази година, в Световния ден на щастието, Европейската статистическа служба „Евростат” оповести резултатите от едно изследване, проведено през 2013 г. в страните от ЕС относно усещането за щастие на техните граждани. За почуда на нашите „евроатлантически новопокръстени”, класацията на „щастливите” оглавяват не „моторите на ЕС” Германия и Франция, а Дания, Швеция, Швейцария, Финландия и Исландия. И съвсем закономерно, в дъното на класацията се нарежда България, чиито граждани оценяват своето щастие с 3,8 при оценки 8 и по-високи за страните от челната петица в скалата на щастието.

В дъното на класацията са още Гърция, Кипър, Унгария и Португалия, но и там оценките на щастието са от 6 нагоре. Пред нас на предпоследно място в Европа е Сърбия, която обаче е само кандидат за член на ЕС с мъглява перспектива да бъде приета там. В Исландия и Норвегия гражданите оценяват щастието и задоволството си от живота със 7,9; в Холандия и Австрия – със 7,8; в Германия – със 7,3 и в Румъния със 7,2. Като цяло почти 80 % от европейците над 16-годишна възраст оценяват щастието си с 6 и повече. А според неотдавнашно проучване на ООН, след нас по песимизъм и недоволство от живота са само страни от третия свят като Гвинея, Танзания, Руанда и Того.

 

ПОСЛЕДНИТЕ ХОРА НА ЕВРОПА

Е-поща Печат PDF

Някога-някога имаше една различна Европа... Европа на кръстоносните походи, героичните дела и монашеските подвизи. В тази стара Европа нямаше абстрактни легенди, понеже те бяха едно към едно парченца действителност. Впрочем, това може би не е било толкова отдавна, но е било в една различна Европа.

В някакъв момент кръстоносните походи фалират, героизмът става неуместен и икономически неефективен, а свещеническото излиза във ваканция. С две думи – християнска Европа станала недостатъчно комфортна за зародилата се буржоазия и била отпратена на бунището на историята. Генералното правило на нова Европа е практическият интерес, и всичко, което не му служи, е непотребно.

 

ПРИМЕР ЗА РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

Преди месец светът изтръпна при изострянето на противоречията между два съседа - Индия и Пакистан. Работата стигна до въоръжен сблъсък в небето и по сушата. За наблюдаващите развитието на ситуация допълнителна тревога добавя и фактът, че  двете държави притежават ядрено оръжие.

Както се казва, дяволът си няма работа...

Между другото, за Русия тази ситуация е повод да се замисли за още по-сериозни проблеми. Които вече са на границите ѝ.

Но първо за плановете и планирането. Военното и държавното планиране може да бъде разделено на три части:

1. Това даже не е стратегия, а тактика. Плановете за решаването на една задача; да бъде превзето село или стратегическа височина; да бъде отразена атаката; да бъде изграден отрасъл на промишлеността, да се увеличи раждаемостта и пр.и пр.

2. Стратегията е насочена към решаването на глобалната задача. Да бъде спечелена войната, агресорът да бъде разбит. Да бъде възстановена икономиката, разрушена от войната или от „реформите“.

3. Висшето ниво на стратегията е какъв ще бъде светът като резултат от достигането на целите на второто стратегическо ниво и решаването на всички задачи от първо ниво.

Често в нашата история именно третото ниво на стратегическото мислене, меко казано, куца. Какво искаме да получим като резултат от победоносната война? Например, след поредната победа над турците по време на Александър II всичките резултати, платени с кръвта на руските войници, са проиграни по време на Берлинския конгрес. Канцлерът Александър Горчаков и дори самият император наричат това най-черното петно в кариерите си.

 

Николай Стариков


Това печално събитие се е случило заради това, че започвайки война с турците, руският цар е мислил само за стратегията от второ ниво, не разбирайки своите цели в най-висшата стратегия. Като резултат, разбивайки Турция, Русия предизвиква рязко негативно отношение у всичките държави по онова време и е била принудена да отстъпи плодовете от победите си.

В подобна ситуация, Йосиф Сталин успява да удържи плодовете на великата победа, но заради справедливостта ще кажем, че под натиска на „съюзниците“ е принуден да води напълно умерена политика. При което почти веднага след края на Втората световна война започва доста жестока конфронтация с бившите партньори от антихитлеристката коалиция, която не успява да избегне дори дипломатическият талант на Йосиф Висарионович.

Със стратегията от висшето трето ниво на нас не винаги ни се е получавало... А ето, противниците ни често се стараят да играят тъкмо на това ниво. Не можем да кажем, че винаги им се получава - но поне се стараят. Пробват.

А сега да се върнем към

индийско-пакистанския конфликт.

От 1947 година, когато отивайки си от Британска Индия, англичаните я поделят на две държави, между Индия и Пакистан има вече три военни конфликта. През 1971 година от Пакистан се отцепва още една държава - Бангладеш. Ненавистта и взаимните претенции ескалират. Поводи за война да искаш: например, принадлежността на щата Джаму и Кашмир.

Ето че, пред нас са резултатите от играта и планирането на най-високото трето стратегическо ниво. Напускайки, изглеждайки че губят Индия, англосаксонците я поделят по религиозен признак - по този начин удължават конфликта с векове. В който те, като в мътна вода, ловят своята геополитическа рибка.

На територията на бившата британска колония живеят хора от различни племена и националности, но тях ги разобщават и сблъскват помежду им именно отиващите си колонизатори. Те ловко използват съществуващите от векове обиди и противоречия - и нарязват границата на никога не съществувалата преди това в историята държава Пакистан така, че да бъдат породени повече конфликти. Затова Кашмир, с предимно мюсюлманско население, е присъединен към индуистка Индия, веднага пораждайки сепаратистко движение, лежащо на религиозна основа.

Пред нас е пример за стратегическо планиране на тези, с които днес (впрочем и вчера, и утре!) имаме съперничество на световната арена.

За нас това е урок. Това е предупреждение.

Да бъде разделен един народ в две държави, да бъде породени конфликт и ненавист (а по хода на деленето на колонията Британска Индия на отделни държави загиват стотици хиляди, ако не и милиони, а десетки милиони се превръщат в бежанци). Нататък - да бъдат насъскани един срещу друг, ще им се продава оръжие, ще им се оказва арбитраж. А когато е необходимо - отново да се организира война.

Тъкмо сега „пак е необходимо“ - трябва да бъде сдържан Китай. При това Пакистан става съюзник на Пекин, а Индия дрейфа в посока САЩ. Включително по принципа „врагът на моя враг е мой приятел“.

„Разделяй и владей“ - този стар „добър“ принцип англосаксонците го прилагат навсякъде. Включително и против руснаците. Стратегическото мислене на противниците на Русия гледа с десетилетия напред. А какво има там напред? Сега вече е ясно. След като САЩ загубиха надеждата напълно да контролират Русия отвътре, вече са започнали на второ стратегическо ниво формирането на антируската държава на територията на Украйна. Тактиката на този въпрос е, кой ще оглави такава Украйна? Какви кредити да бъдат дадени,  а има и други дреболии.

Така че, за да бъдат разбрани следващите стъпки от второ ниво, трябва да бъде разбрана целта на врага на висшето стратегическо ниво. А тази цел е следната - да бъде подчинена Русия и нейното използване като инструмент против Китай.  За достигането на това може да бъде нужна украино-руска война. И не една. И постоянно напрежение. При това на всеки е очевидно, че по ред причини такава война Украйна не може да спечели.

И ето че стигнахме до самата същност. Какво ще даде гаранция за постоянното напрежение - и при това до невъзможност за прекратяване на това напрежение? Ядреното оръжие, притежавано и от двата участника в конфликта. Русия го има, значи, в обозрима перспектива англосаксонците ще въоръжат Украйна с ядрена бомба.  При това разговорите за разработката в Украйна на ракети, то ест средства за доставка, вече се водят с пълна сила.

Ракети със среден и малък обсег с ядрени бойни глави, „изобретени от украинските учени“ и насочени към Русия. Това е бъдещето, ако не предприемем нещо и си мислим, че само ще се разсее. Няма да се разсее. Украйна няма да се срути под тежестта на държавния си дълг, защото пари ще дадат американците. Жителите на Украйна няма да излязат на майдана, защото просто ще ги набият или убият нацистите.

Предупреденият е въоръжен.

Ръководството на Русия просто трябва да разбира, кое е крайната цел на враговете, които ние все още наричаме „партньори“.

Искате да видите бъдещето на Русия - вижте Индия и Пакистан!

 

Превод от руски език Гияс Гулиев


 

 


Страница 257 от 339