Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

БЪЛГАРИЯ ИСКА ПРОМЯНА

Е-поща Печат PDF

Калоян Паргов, лидер на градския съвет на БСП, пред „Нова Зора“, в разговор с Минчо Минчев

 

Обществото се събуди и волята ни за победа няма алтернатива

 

Заседанието на Националния съвет на БСП в неделя определи окончателния състав на листата с кандидати за депутати в парламента на Европа. Споровете и дискусиите бяха разгорещени и продължиха до рекордните 9 часа. В резултат на това, предложената от председателя на БСП Корнелия Нинова и одобрена от Изпълнителното бюро на партията листа беше променена. В нея до проведеното тайно гласуване не фигурираше името на председателя на ПЕС Сергей Станишев. Не присъстваше и името на Валентин Вацев, предложен от ПП „Нова Зора“. Както вече е известно, членовете на Националния съвет пренаредиха листата. Така на второ и трето място бяха поставени млади и не толкова известни социалисти като народният представител Петър Витанов и заместник-председателят на "Милениум" Цветелина Пенкова. А председателят на ПЕС Сергей Станишев получи петото място.

За случилото се в неделя и за предстоящата кампания, която възнамерява да води БСП преди евроизборите на 26-и май своето отношение пред „Нова Зора“ изрази Калоян Паргов лидер на БСП - София и член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на социалистическата партия. Попитахме го също и за отпадането на т.нар „кафява“ добавка предложена в Закона за енергетиката от бившия народен представител от ГЕРБ Делян Добрев и неговия съпартиец Валентин Николов.

 

- Др. Паргов, какъв е коментарът Ви като член на Изпълнителното бюро, за разнобоя при формирането на листата за представители в европейския парламент от името на Коалиция „БСП за България“?

- Погледнато отстрани може и да прилича на разнобой. Не забравяйте обаче дългогодишните традиции в БСП и начините, по които се формират и взимат решения за една или друга политика. В партията има силно изразен плурализъм, има спорове и битки за защита на позиции и мнения. И това е нещо съвсем нормално. Наистина, отстрани може да изглежда като разнобой, но реално не е. В случая при формирането на листата с кандидати за европейския парламент за първи път в историят на работата на върховния орган на партията, беше приложена процедурата за тайно гласуване. И това беше прецедент. Имаше различни мнения, предложения, виждания за това какъв да е съставът на тази листа, кой на кое място да бъде. И най-демократичният инструмент - тайното гласуване излъчи нейния състав и подредба. Оттук-нататък темата е затворена и вървим към подготовката и провеждането на европейските избори. Разбира се, целта ни е победата в тези избори.

- В крайна сметка, според Вас, най-добрият и оптимален вариант на листата?

- Решението за тази подредба на листата е на Националния съвет, след таен вот, предшестван от 9-часова дискусия! И никой не трябва да се сърди на никого. Това е листата на БСП, респективно на Коалиция „БСП за България“. Влизаме с нея в битката за победа на европейските избори.

- Не ли странно, че председателят на ПЕС е едва на пето място в листата за евродепутати на БСП, на която до неотдавна самият той бе председател?

- Голямо напрежение се създаде около това дали Сергей Станишев има място в листата. Съществуваха различни мнения в партията, но в крайна сметка след тайното гласуване Сергей Станишев беше поставен на 5-о място. Неговото присъствие в листата на Коалиция "БСП за България" за предстоящите избори е ясен сигнал за европейската принадлежност, на БСП пък и на партиите в Коалицията, като част от политическото семейство на европейските социалисти.

 

Калоян Паргов


- На 2-ро и 3-то място в листата бяха поставени не твърде известни лица. Не Ви ли смущава фактът, че №3 Цветелина Пенкова е участвала в проекта на Слави Трифонов, наречен „Патриоти без граници“?

- Да, наистина, при тайния вот на първите две места след водача Елена Йончева бяха поставени млади хора. Единият - Петър Витанов, е депутат от 25-и МИР. Той е експерт по международни отношения и международни финанси и вече две години е народен представител от групата на Коалиция "БСП за България". След него, под №3 в листата, е Цветелина Пенкова, която е заместник-председател на клуб "Милениум" - организацията на млади българи, които са завършили престижни университети и работят в авторитетни компании в Европа и по света. Изключително амбициозен и интелигентен човек с отлични познания по икономика и финанси. Вярно е, че е участвала е в кастинг за проекта на шоумена Слави Трифонов, но всичко личи, че такъв политически проект на Слави Трифонов няма да има. А Цветелина Пенкова е дългогодишен член на БСП и беше номинирана за кандидат за евродепутат. След тайния вот в неделя Националният съвет е този, който ѝ отреди третото място в листата.

- БСП не остави ли усещането в избирателите, че почти месец преди евроизборите съществува в нейния ръководен орган, неяснота в критериите и особено в посланията на участниците в евролистата?

- Съществуват няколко риска пред БСП сега и трябва да се справим с тях. На първо място са посланията, които трябва да започнем да налагаме, след като избрахме листата. Ние ще заложим на нещо, което липсва в България и с него може да обясним голяма част от проблемите в страната. Имам предвид липсата на справедливост. Вторият риск, с който трябва да се справим, е да не допуснем разединение след подреждането на листите, тъй като съществуваше огромно напрежение, последствията от което трябва да бъдат изгладени. Точно това неведнъж е било огромен препъникамък за БСП. Според мен, тайният вот не остави съмнение у никого, че изборът е бил прозрачен и че е отчел мнението на всички в Националния съвет. Затова не бива да има сърдити или обидени. Трябва да влезем в кампанията единни. Все пак, листата изразява мнението на членовете на Националния съвет, където е представена цялата партия. Трябва всички да приемем тази листа и да направим необходимото, за да спечелим европейските избори.

- Как ще убедите симпатизантите на „БСП за България“, че тайният избор на Националния съвет на БСП съответства на техните нагласи?

- На 20-и април ще представим официално листата по начин, по който досега не сме го правили. Ще бъде изненада. На 24 април листата ще бъде представена пред Софийския актив на БСП, в Зала 3 на НДК от 18,00 часа, а на 1 май ще съчетаем традиционното митинг-шествие, по случай празника на труда, с откриването на предизборната кампания. След това всички кандидати за евродепутати ще се впуснат в предизборни обиколки в цялата страна. Това, което искам да кажа на всички членове и симпатизанти на БСП е, че изборите на 26 май не са само за европейски парламент и за бъдещето на Европа. Тези избори имат огромно национално значение. Те ще определят хода на политическия процес в България. Те ще решат дали да има промяна на това управление и на модела, което то налага. Очевидно е, че такава промяна е необходима. Показаха го и протестите в последната година. Гражданското общество се събуди, хората започнаха да търсят правата си. Те искат промяна, това тяхно желание проличава в различните протести всяка седмица. А изборите на 26 май може да бъдат израз на тази промяна чрез победата на единствената алтернатива на управляващите от ГЕРБ в лицето на БСП. Затова призовавам всички членове и симпатизанти да вземат активно участие в тези избори. Според някои, те ще бъдат битка предимно на твърдите ядра. Но на нас, за да победим ГЕРБ на тези избори, ще ни трябва и сериозна подкрепа извън твърдото ядро.

- Председателят на партията Корнелия Нинова, обяви, че така подредената листа, я освобождава от отговорността за изборните резултати. Как мислите по въпроса за отговорността?

- Нормално е отговорността за подредбата на листата и за изборните резултати след тайния вот я носи целият Национален съвет. Председателят, като част от този Национален съвет и като пръв сред равни, носи същата отговорност, заедно с националния и регионалните предизборни щабове, разбира се.

- Вече повече от 10 години откакто са създадени, ГЕРБ създаваха впечатление за неуязвимост и непоклатимост. Напоследък нещата се промениха и както би казал Остап Бендер „Ледовете се пукат, господа съдебни заседатели“.

- Не сте прав. През последните десетина години имаше немалко критични ситуации, в които ГЕРБ показаха уязвимост, но все не стигаше съвсем малко, за да може да бъдат победени. В момента лъсват огромни язви, недъзи и проблеми на модела на управление на ГЕРБ. Виждаме, че в ход е кризисен пиар и опити да бъде отвлечено вниманието от съществени за обществото теми. Всичко това разкрива огромна възможност, която БСП и всички, желаещи промяната на този модел, трябва да използваме на изборите на 26 май.

- Вие от своя страна решихте да не участвате в надпреварата, въпреки многобройните номинации и настоявания. Какви са съображенията Ви?

- Първо искам да използвам възможността, за да благодаря за десетките номинации, които получих за листата за европейски парламент. Моите ангажименти към Градската организация на БСП и към София не са приключили и предпочитам да се концентрирам върху работата си тук. Има още какво да дам и на Градската организация, и на София предвид факта, че предстоят и тежки местни избори. А изходът от европейските избори на 26 май в много голяма степен ще предопредели онова, което предстои да се случи през есента на изборите за местни органи на властта.

- Да не би това да означава, че предстои да се кандидатирате наесен за кмет на София?

- Фактът, че не участвам в европейските избори няма нищо общо с други планове, за каквито питате. Аз съм председател на Градския предизборен щаб и ще водя партията не само в европейските, но и в местните избори. Веднага след 26 май започваме същинската част от подготовката за местните избори, с подреждането на листата за общински съветници и издигането на кандидатурите за селски, районни кметове и най-вече за кмет на София. По традиция тези решения ги взима Градската конференция и нейните над 200 делегати.

- Наскоро призовахте Йорданка Фандъкова, като кмет на София и заместник-председател на ГЕРБ, да използва цялото си влияние в партията и парламентарната група, за да се не допусне на второ четене да бъде приета поправката в Закона за енергетиката, която предвижда да отпадане т.нар „кафява“ добавка за производство на електроенергия от когенерационни мощности. С какво тази поправка е опасна?

- Ако Народното събрание утвърди предложението на Делян Добрев и Валентин Николов, това силно ще застраши съществуването на “Топлофикация София“, както и на останалите топлофикации в страната и последствията ще бъдат много повече от лоши. Столичната топлофикация, за да компенсира приходите си от липсата на тази съществена добавка, която получава за производството на електрическа енергия, ще трябва драстично да повиши цените на топлинната енергия, която предоставя на гражданите на София. А това ще ги засегне пряко и ще има изключително лоши социални последствия.

- Какво се крие зад предложението на господата Николов и Добрев? Коренспондира ли с изискванията на т.нар европейски директиви зад, които най-често сме свикнали да откриваме намерения за приватизация. Да не би и сега да става дума за това?

- По-сложно е. В идентична ситуация Полша е извоювала правото тази добавка, която е предмет на промяната в Закона за енергетиката, да не се счита за държавна помощ, за каквото е тезата в доклада на двамата депутати от ГЕРБ. В създадената ситуация на първо място се обезсмисля функционирането на работната група на СОС, която от началото на годината се стреми да намери най-добрия модел, с който да извади „Топлофикация София“ от кризата, в която се намира. Една от идеите, по която се работи е да бъдат увеличени приходите на дружеството, с изграждането на допълнителни когенерационни мощности за производство на „кафява“ енергия, така че да бъде запазена топлинната енергия на социално поносимата цената. Аз мисля, че бъдещето на „Топлофикация София“ е именно в изграждането на такива нови и по-ефективни мощности. И в това направление трябва да бъдат инвестициите, които ще се правят в бъдеще.

Трябва да се постигне съотношение 1:1 в производството на топлинна и електрическа енергия. Ако се приемат окончателно промените в Закона за енергетиката, за групата общински съветници от БСП не остава друго освен да се изтегли работната група, тъй като нейната работа се обезсмисля. Както и друг път е бивало, подобни идеи обикновено обслужат нечии интереси. В случая това се интересите на едрия бизнес, който от дълго време недоволства от високите цени на енергийната борса и особено от таксата „Задължение към обществото“. Премахвайки обаче закупуването на т.нар „кафявата енергия“, на практика ще се стигне до фактическият фалит на Топлофикация. За да не се случи това, тогава държавата ще трябва пряко да субсидира цената на топлинната енергия, нещо което европейското законодателство категорично забранява. С други думи, това е улица без изход.

Нашата позиция е да не допуснем да сработи капанът.


 

ПОЛИТИКАТА НА ТУРЦИЯ КЪМ БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ (19 В. – НАЧАЛОТО НА 21 В.) И ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС

Е-поща Печат PDF

През периода на Втората световна война България е съюзник на Германия, с чието разрешение се установява българското присъствие в Беломорието. По това време отношението на турското правителство и на висшите военни среди към българската политика в Западна Тракия е сложно и противоречиво.
Западна Тракия заедно с българските територии до Пловдив са заложени в плановете на турската политика за присъединяване към Турция.

 

Операция „Панама гейт”: ЕДНИ МЕРИХА, ДРУГИ УЛУЧИХА!

Е-поща Печат PDF

Замислена да удари Русия и президента Владимир Путин преди парламентарните избори в Руската федерация, атаката към панамската юридическа кантора „Моссак-Фонсека” даде откат. Дирижирана и финансирана от фондация „Отворено общество” на Джордж Сорос и правителствената американска Агенция за международна помощ (USAID), която се ръководи от държавния секретар, а бюджетът й се утвърждава от Американския конгрес, се превърна в същински „приятелски огън” за съюзниците и партньорите на Вашингтон - от Исландия, през Великобритания, до Малта, Украйна, Саудитска Арабия и Пакистан.

Притиснат от разкритията, че е укрил пари в офшорка на британските Вирджински острови и последвалите масови протести, исландският премиер Зигмундур Гунлаугсон подаде оставка. Правителството издържа на поискания от опозицията вот на недоверие, но беше оглавено от бившия министър на земеделието и риболова Йохансон.

За разлика от Исландия, във Великобритания премиерът Камерън, също „офшорник”, не подаде оставка, а в Украйна вместо президента Порошенко оставка подаде премиерът Яценюк. В Малта също поискаха оставката на премиера, заради разкритието, че неговият шеф на кабинета и министърът на здравеопазването имат сметки в офшорни зони.

 

„ПРОЛЕТТА” В ГРЪЦКО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Е-поща Печат PDF

• И ЗА „ОБЩАТА ПОЗИЦИЯ” НА ВАСАЛИТЕ

Посещението на гръцкия премиер в Русия е вече факт. „Това е пролетта в гръцко-руските отношения”, обяви Алексис Ципрас, стъпвайки на руска земя. Въпреки дъждовете, примесени със снежната суграшица през последните дни в Москва, пролетта идва и носи добри поличби. Както обичаше да казва знаменитият руски режисьор Андрей Тарковски, „водата носи... пречистване”!

За Гърция това е равносилно на изчистване на мътилката и отрицателния заряд в отношенията с Русия, натрупани през последните пет години по вина на зависимото от „тройката” гръцко правителство.

Гръцките политически анализатори и журналисти отбелязаха добронамерено, че решението на Москва, от края на миналия месец, да остане в постоянния си часови пояс, за първи път в най-новата история на двете страни Атина вече може да синхронизира часовника си с Москва...

 

НАДЕЖДИ И РАЗОЧОРОВАНИЯ

Е-поща Печат PDF

140 години дипломатически отношения между България-Русия

 

Първите стъпки в българо-руските отношения (първата половина на 80-те години на ХIХ  в.)

 

От 1879 г., когато се установяват дипломатическите отношения между България и Русия до сега, изминават 140 години, което не е никак малък хронологически отрязък. През всичките тези години, противно на очакванията в С. Петербург (столица на Русия), че в освободената с руска кръв от османското иго българска държава, нещата ще се развиват безпроблемно. Това съвсем не е така. Основания за подобни очаквания дават събитията, разиграли се  непосредствено след края на Освободителната война. Една от първите стъпки на възобновената българска държава е изборът на нейния владетел. Тъй като между великите сили, е постигнато негласно споразумение, че лицето, което трябва да заеме този пост, не трябва да принадлежи към никоя от съществуващите династии, руската дипломация се отказва да предложи своя кандидатура. Наличната литература сочи, че нескрито желание да застане начело  на българската държава имал самият княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков, който бе вложил толкова много от себе си за полагане на основите на българската държавност. Знае се също така, че за Стефан Стамболов, ползващ се с авторитета на ръководител на три въстания (Старозагорското от 1875 , Априлското от 1876 и Кресненско-Разложкото от 1878-1879 г.) най-подходящата личност за този пост била тази на граф Николай Павлович Игнатиев,  заради неговите заслуги в изработването на Санстефанския договор.

 

След като това се оказва невъзможно нито за единия, нито за другия, в С. Петербург се спират на 22-годишния австрийски принц Александър  Батенберг, племенник на съпругата на император Александър II. Имало се е още предвид и факта, че той бе участвал в Освободителната война като аташиран към щаба на Действащата на Балканския боен театър руска армия. На свиканото Първо велико народно събрание в Търново (април 1879 г. ) честта да предложи неговата кандидатура се пада на епископ Климент Браницки, бъдещият митрополит Търновски. След като депутатите  узнават, че младия принц е тясно свързан с руския двор, взривяват буквално залата с мощно „ура“ и с това изборът му е приключен.

Разбира се, както в човешки, така и в обществен план,  емоциите са важен фактор. За съжаление, обаче, не те предопределят  бъдещия развой на българо-руските отношения. Първите разочорования от току-що избрания княз идват още със стъпването му на българската земя. Той дава веднага да се разбере,че не е доволен като  владетел от предоставените му правомощия от Търновската конституция.

Не приема определената му титла „сиятелство“ и започва да се самотитулува „височество“. Заедно с това заема страната  на консерваторите и въпреки че не те, а либералите печелят мнозинството от гласовете в Първото обикновено народно събрание (1879 г.), той  им поверява съставянето на първия български кабитет (5 юли 1879 г.). По същия начин князът се опитва да постъпи и след изборите за Второ обикновено народно събрание, в които либералите отново печелят мнозинството от депутатските места.

 

Едва през март 1880 г. той е принуден да се раздели със своите любимци и да възложи управлението на страната на либералите.

Негативното му отношение към Търновската конституция

остава докрай непроменено. Желанието му е час по-скоро да се отърве от нея, но знае, че това не може да направи без съгласието на император Александър II, който гледаше на нея като свое творение и не даваше и дума да се издума за каквото и да било посегателство върху нея.

Както се знае, по едно злощастно стечение на обстоятелств, император Александър II става жертва на атентат (1 март 1881 г.) и на руския престол се възкачва неговият син Александър III, известен със своите консервативни възгледи. От това обстоятелство Александър Батенберг се възползва незабавно и при срещата си с новия руски монарх успява да получи съгласието му за суспендиране на младата българска конституция.

Веднага след завръщането си от Русия, където бе ходил на погребението на загиналия император, князът извършва държавен преврат (27 април 1881 г.) и то с помощта на намиращите се в Княжеството руски генерали.

Тези факти са добре известни, поради което тук само ги припомняме, макар и в най- сбита форма. Това което буди удивление сред по-голямата част от българското общество, което върви след либералите е -  защо Русия оказва подкрепа на българския владетел в извършването на тази драстична стъпка в политическия живот на Княжеството! Отговорът е смо един: в С. Петербург още са вярвали, че във външната си политика    князът ще върви в синхрон с руската политика на Балканите, където след успешния край на войната срещу Османската империя се откриват благоприятни възможности за укрепване на руското влияние в този район на Югоизточна Европа. Поради тази причина оставят развързани ръцете на княза да прави каквото си иска във вътрешнополитическия  живот на България.

Първото отрезвяване в С. Петербург настъпва, когато българския владетел пристъпва към решаването на два важни външнополитически въпроса. Първият от тях е свързан с трасирането на основния път на развитие на железопътната мрежа на Княжеството. Възможностите в това отношение са били две: едната на север  към Русе с тенденция през Румъния да се осъществи връзка с руските ж.п. линии, а втората – на запад - към сръбската граница за свързване чрез железен път на Австро-Унгария и Германия с Цариград чрез което всъщност се подпомага тяхното бъдещо проникване в арабските владения на Османската империя. Под давлението на княза предимство получава втората възможност, с което се нанася сериозен удар върху търговските планове на Русия и нейното по-тясно свързване с българския пазар.

Вторият  въпрос, известен като „дунавски, се отнася до режима на корабоплаването по най-голямата морска артерия в Европа,  позволяващ по-нататъшното проникване на Русия към Централна Европа не само в икономически, но и в политически план. От С. Петербург са давали да се разбере, че особено много държат на въпроса кой ще дирижира плаването по голяма река. След като въпреки победата над Османската империя през 1877-1878 г. Русия не успява  да си осигури излаза на топлото море, за нея е от изключително значение да поеме в свои ръце режима на корабоплаването по р. Дунав. Не случайно тя принуждава Румъния да й отстъпи Бесарабия, за да може да получи онзи непосредствен допир до брега на р. Дунав, без който по никакъв начин тя няма основание да претендира за каквато и да било роля в Дунавската комисия.

Българското правителство, възглавявано от Драган Цанков,  е било склонно по дунавския въпрос да удовлетвори желанието на Русия. И в такъв дух са били  дадените инструкции на българския делегат в Дунавската комисия. Узнавйки за това намерение на кабината, князът реагира твърде остро, което довежда до незабавната оставка на Драган Цанков от министър-председателския пост.

Така княз Александър Батенберг  се оказва победител при решаването и на двата въпроса. Много скоро той разбира, че тая победа за него ще се окаже  пирова, тъй като с нея той не можеше повече да разчита на моралната и материалната подкрепа на Русия. Нещо повече, с тези си действия, неприкритата неприязън, въпреки близките родствени отношения между него и император Александър III прераства в омраза.

Времето, когато в дипломатическите  отношения между две държави първостепенна роля играеха  роднински връзки между техните владетели. Само след малко повее от две десетилетия човечеството ще стане свидетел как три родствени династии – руската, английската и германската ще се хванат гуша за гуша и никога повече между тях нямаше да настъпи онова време, когато кралица Виктория като баба на английския крал, германския кайзер и руския цар като нейни внуци се радваше на техните близки контакти и уважения един към друг.

За да притъпи реакцията на Русия към себе си, княз Александър предприе незабавни действия. Първото от тях е отказът му от така наречения „Режим на пълномощията“, който той наложи  силом ултимативно след преврата от април 1881 г. Той възстановява Търновската конституция и регламентирания от нея парламентарен ред в Княжеиството.

Втората му стъпка бе да повери съставянето на следващия български кабинет  отново на Драган Цанков, с когото също така се бе разделил дръзко преди това. И това е направено, за да спечели разположението на Русия, тъй като добре съзнавал, че Драган Цанков се ползва със симпатиите на Освободителката.

Москва не вярва на сълзи е истина, проверена през вековете. В С. Петербург не можеха да простят на своя поставленик на българския престол, който  в един кратък срок ѝ нанасе два поредни удара, които засягаха чувствително нейните икономически и политически интереси не само на Балканите, но и на самия европейски континент. От този момент насетне дните на княза  за престоя му на българския престол бяха вече преброени.


 


Страница 258 от 366