Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

СЪСЛУЖЕНИЕ И САМООБЛЪЩЕНИЕ

Е-поща Печат PDF

Има такива думи, които макар и рядко употребявани, и то винаги в контекста на съответната ситуация, са натоварени със силен смислов и емоционален заряд. Съслужението  е църковен термин, обозначаващ съдействие или съучастие на висши представители на клира при изпълнението на съответен религиозен ритуал от неговия титуляр. Самооблъщението е вид психическо състояние, при което неговият изразител се отличава с неудържима склонност към изтъкване на собствената си личност, излъчвайки някаква измамна съблазън.

Съслужението в нощта на най-великия християнски празник Великден бе нещо естествено и нормално. Патриархът на българската църква водеше тържествената литургия в съслужение с определени от него висши сановници. Но тази нощ съслужението се оказа по-различно от друг път, защото в него участваше и държавният глава. Необичайно и странно бе да се наблюдава как той провира главата си между главите и ритуалните одежди на свещенослужителите и се опитва да им припява или да шушне нещо на патриарха.

 

ТИ, ЦАРЮ, ПОЛОЖИ СВОЯ МЕЧ НА ВЕЗНИТЕ НА СЪДБАТА

Е-поща Печат PDF

 

Битката при Долна Митрополия се е състояла на 10 декември 1877 г. (по стар стил 28 ноември) и е последният етап от Обсадата на Плевен. Завършва с победа на руското оръжие и капитулацията на Западната турска армия, командвана от Осман паша. Падането на Плевен е един от преломните моменти в хода на Руско-турската война (1877–1878) и дава началото на победния марш на руското оръжие за Освобождението на България.

 

28 ноември. Часът около четири забележиха изведнъж един конник, който тичаше към императорския редут и като че ли махаше с шапка и викаше нещо към войските. Тъй като още гърмежите продължаваха, ако и по-нарядко, то с някакво недоумение и недоверие гледаха на радостните жестове на пратеника. Но ето, той пристигна в редута.

„Ваше Императорско величие, Осман паша се предава!“ - извика полковник Моравски, като изговаряше едва думите и с мъка се държеше на седлото.

„Ела тук!“ – отговори царят и сам с бързи крачки тръгна към Моравски.

Последният едва успя с отривисти думи да обясни за станалото. „Благодаря юначе“ - произнесе императорът... Царят сне фуражката и със сълзи на очи се прекръсти.

На 29 ноември на 11 часа заранта Царят излезе на кон с цялата своя свита за Плевен.

В една от най-добрите български къщи беше приготвен обед. Царят, с особите на царската фамилия, с княза Карла и с висшите лица от двора и армията, седеше на трапеза във вътрешното помещение, а за другите лица от императорската свита, великокняжевската и румънската, бяха поставени големи трапези на двора под открито небе. Изведнъж целият двор се огласи с приветствени „Браво, Осман паша! Браво!“. И грамадната тълпа почтително се отдели на две страни, вдигна ръце към шапките за да отдаде чест...

„В знак на уважение към вашата храброст, връщам ви вашата сабя, която ще можете да носите у нас, в Русия, дето, надея се, не ще имате причини за най-малко недоволство.“

Осман, с видимо чувство на признателност, дълбоко се поклони пред Царя и излезе, крепен от лицата, които го придружаваха.

На 30 ноември се събра Негово Величество военен съвет, в който се съвещаваха за по-нататъшни действия...

На 1 декември Великият княз Владимир Александрович възрадва господаря с победа. Като получи телеграмата, Негово Величество заповяда да съберат лицата от главната квартира на молебствие и да напишат грамота за Августейшия командир на 12 корпус, за награждаване на Негово Височество със златна сабя, украсена с брилянти с надпис: „14-и 30 ноемврий 1877 година“.

На 2 декемврий, часът в 9 заранта, Императорът прие офицерите от почетния конвой и командирът на конвоя флигел-адютанта подполковник Енден доложи на Негово Величество тяхната обща молба и помоли Всемилостиво да приеме засега проста сабя за спомен. Царят тогава произнесе: „Аз съм твърде доволен и от тая сабя и друга не ми е нужна“...

Парадът на 2 декември мина без церемониален марш. Царят само обиколи войската, като благодари на всяко почти отделение за всичките трудове и мъжеството, оказано в последното сражение. Като минаваше покрай Третия гренадирски артилерийски полк, Негово Величество извика от фронта редника Карабанов, той се приближи до царя със същата онази чистачка на топа, с която отбиваше турците. След като го разпита за този епизод и го похвали, Негово Величество взема от генерал-майора Салтиков един знак за отличие и саморъчно го подаде на Карабанов. След като дойде до Астраханския полк, Негово Величество извика редника Егор Жданов, който беше захванал едно турско знаме, и тоже го награди със знак на отличие. След свършването на смотра, Негово Величество заедно с Великия Главнокомандующи княза, княза Карла Ромънски с всичката си свита и началствующи лица, се върна в Плевена. На пътя около града, на това място, дето в деня на предаването се вълнуваше едно море от червени фесове, сега също се вълнуваше море, но само черни шапки от овчи кожи. Това бяха българи от Плевена и от всичката околност, дошли да поздравят и благодарят на своя царствен защитник. Те срещнаха Негово Величество с гръмки викове „да живее“ и ръкопляскания, съставляющи у тех обичай за изказване обща радост, приветствия и при „наздравица“. В града, в същата къща, гдето и миналия път, бе сложен обяд на Царя и на всичките присъствующи. При входа на къщата Царя биде посрещнат от тълпа моми-гражданки, една от които едва произнесе следующата приветствена реч:

„Всемилостивий Господарю! Голямо е твоето благодеяние към нас; Ти предприе войната не само от любов и състрадание към нас, но и удостои нашата земя с Твоето царско посещение, като подвъргна себе си на всичките трудности на един походен живот. Всемилостивий Господарю, нашата благодарност към Тебе няма предели, но извини, Великий Господарю, нашата простота и неумение, достойно да те посрещнем и да си изкажем дълбоката признателност. Българите до веки ще благославят Твоето велико име и името на Твоя Августейши дом“.

След това, на Негово Величество бе поднесен от една депутация Плевенски граждани следующият адрес:

„Великий Господарю!

Изминаха се страданията на българския народ. Те отлетеха безвъзвратно, само затова, че Ти, Царю, положи своя меч във везните на съдбата.

Ти, велики Господарю, със своя щит ни запази от варварството на неверните.

Ти ни даде нов живот.

Като слънце ти озари нашата земя със своето посещение, като възкреси българския народ, и както снегът се стопява от слънчевите лъчи, така се пръснаха веригите, които ни овързваха от ред векове!

Можем ли да стоим равнодушни към това велико събитие, плодовете на което ще вкусим не само ние, но и нашите деца и далечни потомци. Със своите страдания през петмесечната обсада, ние, жителите на града Плевен, купихме право да стоим начело на българския народ при стремлението да искажем тебе, Господарю, от името на тоя народ своите най-живи чувства. Ние вярваме: освобождението на Плевен е зарята на освобождението на старата България; Плевен въскръсна сега пръв, както преди векове беше умрел последен!

В спомена на нашите потомци за това въскресение, във видимо през бъдещите векове въспоминание за това щастие, което ти, Господарю, дари нам със Своето посещение на нашия градец, ние просим позволение да устроим в Плевен мъжска гимназия, като я именуваме със свещеното за всеки българин име на Ваше Императорско Величество, Царя-Освободителя.

Ощастливената от тебе, Господарю, България, в Тебе, венценосний Стратеге, вижда своето спасение; тебе трябва да посвещава своите деца, своята надежда и упованието на своята страна, залог за нейното преуспяване в духа на истинската цивилизация и на братско единение с Русия.

Беше време: за много векове потемне слънцето на България, в царуването на Александра Георгиевича Страцимира, под тия височини на Плевен, на които възсия сега по силата на новия Александра, венчан Георги, по право именуван страх на мира на робството и на тиранията.

Душевно и вечно преданните и благодарни български граждани и гражданки от град Плевен“.

Следват подписите на архимандрита Константина, на 9 духовни и на 91 светски лица.


(Из “Дневник Царя Освободителя по освобождението на България”, Леонид Чичагов, София, 1901 г.)


 

БИТКАТА ЗА ИМЕНАТА

Е-поща Печат PDF

Мине не мине време, и някои позакъснели антикомунисти се сещат за “тоталитарните” имена в българската топонимия. Всичката Мара втасала, че и да пишем нови табелки и да преиздаваме административни карти и всевъзможни справочници, но нейсе – не в това е въпросът.

И така - т. нар. граждански комитет за възстановяване на българските имена на селищата изпратил писмо до новия президент Росен Плевнелиев с искане да възстанови предишните имена на преименуваните от комунистическия режим селища, общини и области.

 

МАЙДАНИ ИЛИ САМО КОНСПИРОЛОГИЯ?

Е-поща Печат PDF

От 2007 г. сме евроатлантизирани, минимум по нормативни документи и щатни чиновници. Но за 9 години управление ГЕРБ не успя да реализира поне един от своите 3 външнополитически приоритети от 2009 г.: пълноправно членство в Шенгенското споразумение, членство в ЕИВС (еврозоната), премахване на мониторинга на ЕК.

В казионната, във финансираната от чужбина „неправителствена” и останалите разновидности на мейнстриймова пропаганда зачестяват апелите за борба против фалшивите новини. С прозрачния намек, че такива са  единствено инсинуираните от Русия и Изток, без да бъде визиран Китай. Нито САЩ, нито Турция, нито инфоизточници от североатлантическия Остров или пък „Deutsche Welle”. Въпреки революционния скок на дигитално-информационните технологии качеството, прозрачността и главна тематиката на инфопотока са преобладаващо политико-идеологически обвързани. А обективната медийна информираност на редовия читател е по-ниска дори с тази до 1989 г., въпреки рязко променените характеристики. Ако се абстрахираме от примитивната ретранслация на вътрешнополитическите теми, във външнополитическия информационен сектор преобладават официозно протоколните, «разнообразявани» от цензурирани  вести на равнище - от държавна радиоточка а-ла XX век, до полумахаленски обективистични клюки. Те са главно за САЩ и Западна Европа. Най-често са скучни и не интересуващи почти никого. Преведени са от АП, от 2-3 европейски и една турска агенции, но задължително са идейно издържани и обезпечаващи прехраната на многочислените медийни смехурковци и наемци.

@Европейската тематика

(ЕС, Брекзит, 26 май - избори за ЕП) се застъпва у нас напоследък пропагандно-професионално. Дава се екран на двама-трима представители на правителството и на кандидати за ЧЕП-ове, разбирай членове на Европейския парламент, т.е. евродепутати. Липсват сериозни политико-икономически анализи и коментари за ползите и щетите от членството ни в ЕС. Освен това, както и преди, няма пледиране за национално-европейски позиции. Във връзка с пакета по мобилността Макрон българският ТВ-зрител и читатели бяха системно дезинформирани от кога и защо се стигна до «про-отчетническата активност» на настоящите български ЧЕП-а (минус 3-ма). Бе премълчано, че от 2 години насам представителите на правителството в комисията по транспорта на ЕК и висшестоящите органи, вкл. в Европейския съвет, не се блокирали щенията Макронови. А той на наш гръб си гради имидж в ЕС, след като дори не успя да се помири убедително с жълтите жилетки, например. По сходен начин стоят и нещата с по-нискокачествените храни за България и «Нова Европа».

Цензурирана и «деислямизирана» бе и информацията за пожара в Нотр Дам, освен в статиите на С.Николов «Как да дешифрираме поуките от пожара в катедралата Нотр Дам?” (№1) в Експерт-БДД/20.04.2019 г. В многобройните ни и еднообразни медии почти няма публикации за другите нови ДЧ (държави-членки) на ЕС. Или ако има, те са епизодични или тенденциозно «правилни» по €-$ - Матрицата на Брюксел, Вашингтон, Берлин, Париж. Както например има дефицит от информационни материали за нашите сравнително по-равностойни и по съдба съюзници и партньори Полша, Румъния, Литва, Латвия, Естония. Освен, че те се чувствали най-осезаемо застрашени от Русия. И протоколни сведения след избори, главно в първите две ДЧ от тях + визитите на високо казионно равнище. Почти нищо не се среща за други ДЧ от последната широка вълна в ЕС: Малта, Кипър, Словения,освен маркиране на двустранни политконтакти «на ниво».

Какъв ти морал, каква ти отговорност?

За Вишеградската четворка се пише по-често, но също в рамките на представите на «Коминтерна на Вашингтонско-Брюкселските централи» за статуквото на В 4. И за очакваното послушание от страна на новаците пред волята на утвърдените водещи демокрации – мощните предимно екс-колонизаторски метрополии. Емблематична е откровената оценка за тях на Георги Константинов (Анархията), дългогодишен политзатворник и емигрант: «Смешно е да търсим от Запада морал и отговорност. В по-далечното минало те бяха колонизирали света. Броят на техните жертви по времето на колониализма с нищо не отстъпва на жертвите на болшевизма. Какъв морал – нали бяха съюзници със Сталин и с него разделиха Европа, а нас ни поднесоха на Кремъл...”(вж. интервюто му от 20.03.2017 г. във faktor.bg и др. СМИ).

И преди повече от ¾-ти век нашите деди бяха чували лозунги като сегашния за изключителността на една държава «над всичко», но с всевъзможни средства. Глобалните финансисти пък смятат, че с парите имат правото да контролират света.

Родните медии и про-казионната част от социалните мрежи не потвърждават опасенията на любителите на конспиративни тези в 4-те централноевропейски (ЦЕ) държави, че в последно  време «демо-империите» се опитват «да дисциплинират» вишеградци, особено по темите: приемане на афроазиатски нашественици от техните бивши колонии, на пактовете на ООН по бежанците и мигрантите; на Истанбулската конвенция, уеднаквяване на данъците и реализация на всички нужни стъпки за превръщане на ЕС в политико-икономическа  федерация под ръководството на тандема Берлин-Париж+Стара Европа и «Атлантико-Пацифика». Ако се наложи тази цел да се постигне дори и с майдани?

В прегръдката на big brother

Към «своеволията» на Варшава и до известна, по-малка степен към Букурещ, Брюксел е по-толерантен предвид безкритичното им послушание отвъд Атлантика и мястото им в бъдещи планове на САЩ за европейското устройство + традиционната им подозрителност към Русия.

 

д-р Огнян Гърков,

с л.д.р. посланик, член на БДД


 

 

ПОЛИТИЦИ ПОД НАЕМ

Е-поща Печат PDF

• САНКЦИОНИРАНИ ОТ ПРИРОДАТА...

Безумието е заразно. Преди по-малко от месец Киев заплаши със санкции страните, които отказват да приемат разширяване на инициираните от Вашингтон и Брюксел санкции срещу Руската федерация под предлог „анексията” на Крим и „намесата” на Москва в Източна Украйна. Малко е да се каже, че това беше самоубийствен акт на умопобъркани, защото членството на Украйна и в ЕС, и в НАТО зависи и от одобрението на страни като Унгария, Словакия, Австрия, Чехия и Гърция. Ветото на всяка една от тях е достатъчно, за да бъде блокирана и най-малката перспектива за „евроатлантическа интеграция” на Киев. Да не говорим, че разширяването на ЕС беше официално „замразено” за поне пет години, ако вярваме на казаното от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Освен това необходимо условие за започване на преговори за членство в която и да е от двете организации е тя да няма териториални и други проблеми със съседите си, което не може да се каже за днешните отношения на Украйна.

 


Страница 260 от 378