Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ГРАЖДАНСКИЯТ АРЕСТ – ОБИКНОВЕНА КСЕНОФОБИЯ ИЛИ ЗАЩИТА НА ОТЕЧЕСТВОТО?!

Е-поща Печат PDF

• Българският случай

Какво означава „страна на чудесата” с днешна дата?!

Нескромно е да се каже, но става дума за нашата мила родна България. Именно тя е „страната на чудесата”, в която вече 26 години се осъществяват експерименти от най-различно естество и с най-различни цели. Първо, у нас стана лабораторния тест за провеждане на „цветна революция” – свалянето на законно избраното правителство на Жан Виденов с метеж. Второ, ние сме един от най-впечатляващите примери за преминаване от високоиндустриална епоха в епохата на „държава-трътка”, където на гражданите почти всичко е разрешено, т.е. – забранено. Трето, ние сме азбучен пример за прилагане в чист вид на геноцидно-изтребителния модел, прикриван с т. нар. Програма Ран-Ът, която доведе до пълното и скотско пауперизиране и буквално умъртвяване на огромна част от народа. У нас, най-бедната в Европа (а вече и по света - сигурно) държава, богатството на олигарсите надминава мечтите и на по-добре уредени държави от Стария свят, а обедняването на масата от хората, воглаве с техническата и хуманитарната интелигенция, е толкова поразително, че няма статистика, която да го опише.

И последно – у нас правата на чужденците от всякакъв род и вид са вече по правило толерирани, докато правата на туземното гражданско население са неглижирани. Доказва го и случаят с Петър Низамов-Перата, който докторът по право Тодор Предов бе помолен да коментира.

Зора

В броя от 19 април т.г. в. “Нова Зора” публикува материала „Противозаконно ли е да защитаваш Родината“? Поводът бяха развихрилите се коментари в медиите и реакцията на официалните власти около действията на българския гражданин Петър Низамов–Перата и двама негови приятели, които в района на с. Звездец, община Малко Търново, задържаха с голи ръце трима афганистанци, преминали незаконно българо-турската граница.

 

ЗА ДУХА ЕДИНСТВЕНОТО ОРЪЖИЕ Е СВОБОДНОТО СЛОВО

Е-поща Печат PDF

На 17 април в Мраморната зала на Руския културно-информационен център в София бе открита изложба, посветена на 195-та годишнина от рождението на известния руски обществен деец, публицист и поет Иван Аксаков.

Изложбата с мотото за свободното слово е създадена от Мемориален дом-музей „Сергей Т. Аксаков“ в гр. Уфа, Музей „Фьодор Тютчев“ в имението Мураново, Музея за история на руската литература в Москва и Културно-исторически център „Музей С.Т.Аксаков“ в с. Надеждино, Башкирия.

В експозицията са представени снимки, документи и материали за приноса на Иван Аксаков в обществено-политическия и духовен живот на Русия през 19 век.

 


Иван Аксаков е наречен от народа скърбящия защитник на руската земя и на многострадалното славянство, защото своята любов и внимание той насочва не само към руския народ. Да си припомним неговата защита на българите след потушаване на Априлското въстание 1876 г., дейността му като секретар и председател на Московския славянски комитет за събиране на средства за въоръжаване и обмундироване на българските опълченски дружини. Веднага след решението на Берлинския конгрес той излиза с гневна и изобличителна реч срещу правителството и императора в защита на България, за което е изселен от Москва. На 14 септември 1885 година Аксаков приветства извършеното Съединение с думите: „Рухна Берлинският договор! ...Няма нищо по-просто и естествено от обединението на Източна Румелия и Княжество България – а сложното беше насилственото тяхно разделяне, измислено от прословутата, недалновидна и злобна политика на лорд Биконсфилд и узаконена от Берлинския конгрес.“

За големите му заслуги към руския народ, славянството и православието, е погребан в Троице-Сергиевата лавра, а в последния му път в Москва го изпращат над сто хиляди души.

 


Организатори на изложбата и представители на Аксаковския духовно-просветен център са писателят Михаил Чванов, директор на Дом-музей „С.Т.Аксаков“ в Уфа, вице-президент на Международния фонд за славянска писменост и култура и президент на Аксаковския фонд. Също игумен Зосима, предстоятел на храм „Димитър Солунски“ в родовото имение на Аксакови в Башкирия, старши научен сътрудник от музей „С.Т.Аксаков“ Татяна Петрова и музейният специалист Людмила Усова.

Благодарение на инициативата и непосредственото участие на Михаил Чванов в Башкирия са възстановени аксаковските места. Писателят подчертава, че Иван Аксаков са го разбирали приживе малцина. Затова сърцето му се „взривява“ толкова рано /умира на 62 години/. Едва след смъртта му се развълнува цялото славянство: „ ...на нас ни стана тежко, сякаш е изчезнала светлината. Иван Аксаков беше великан. Когато той говореше, неговият глас се разнасяше по цяла Европа, и в него се вслушваха из широкото пространство на велика Русия.“

 


Гостите от далечна Башкирия гостуваха в гр. Шипка, поклониха се на Паметника на свободата на връх Шипка и на Орлово гнездо. Посетиха храм-паметник „Рождество Христово“, руското гробище в  близост до храма и отслужиха панихида в памет на загиналите за освобождението на България руски воини и български опълченци.

От Шипка си тръгнаха с чувство за изпълнен дълг към паметта на Иван Аксаков и героите от Освободителната война 1877/1878 г.

 


 

 

ЗА ВАКЪФИТЕ, ЕЗИКА И СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

• На вниманието на все още будните българи и в памет на загиналите по време на Априлското въстание

 

„...и страшен беше хайдутин

за чорбаджии и турци…„

Христо Ботев, „Хайдути”

Продължение от бр. 15

От така установения ред за идентифициране на т. нар. вакъфски имоти се налагат поне два извода: 1) с невключването на даден имот в списъка на главния мюфтия в изпълнение на §169 от Устава той губи статута си на вакъф, дори и по нормите на Шериата да е бил считан за такъв; 2) имот, който не фигурира в списъка, депозиран в Министерството на външните работи в изпълнение на § 175 от Устава, не може да се счита за вакъф и на това основание да се предявяват претенции за право на собственост.

Що се отнася до имотите, включени в списъка на главния мюфтия, в Устава са наречени общински вакъфи, които се предоставят за управление от настоятелствата на мюсюлманските вероизповедни общини със задължението те на свой ред да водят отчетност, като впишат имотите в „Инвентарна книга”. Процедурата не предвижда нито прехвърляне на собственост, нито предоставяне на право на разпореждане.

 

ПОЛИТИКАТА НА ТУРЦИЯ КЪМ БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ (19 В. – НАЧАЛОТО НА 21 В.) И ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ от бр. 19

В средата на 19 век Портата вижда, че концепцията за османизма не дава очакваните резултати. Затова управниците в Цариград я доразработват и създават дългосрочна асимилационна стратегия, съобразена с променените социално-икономически условия. Целта си остава - запазване на Османската империя. В основата й стои налагането на турския език в изграждането на новото интегрирано османско общество, в което според Фуад паша, един от реформаторите, ще има четири неизменни устои: “мюсюлманска нация, турска държава, султан и Истанбул като столица”(13).

 

АСПЕКТИ НА ПОЛОЖЕНИЕТО В СИРИЯ

Е-поща Печат PDF

Смяната на режима в Сирия остава главна цел на Вашингтон

Руската въздушна кампания в съчетание с действия на земята, осъществени от сирийската правителствена армия, както и войски на ливанската организация „Хизбола“ и Иран, позволи на Дамаск да изтласка “Ислямска държава” и да възстанови контрола си над близо 10 хил. кв. км сирийска територия. Разбира се, западните медии лъжливо представят поражението на „Ислямска държава“ и сходните й терористични групи за постижение на САЩ. На 14 март Русия обяви съкращаване на военния си контингент в Сирия и прекратяване на своята продължила пет месеца и половина въздушна кампания. Това беше стратегическа стъпка с оглед на т. нар. мирни преговори, запланувани да започнат на същия този 14 март в Женева. Сирийският президент Асад заяви, че решението на Русия подчертава успеха на сирийските и руските въоръжени сили за възстановяване на мира в ключови райони на Сирия.

Началото на мирните преговори в Женева не се случи, защото всъщност САЩ и НАТО не искат мир. За това свидетелства фактът, че западните медии не прекратяват злостните нападки против президентите Путин и Асад. Също така докато Русия се „изтегляше“, голяма войскова част, съставена от ислямски терористи (техните наименования нямат значение, тези наименования се използват само за да объркват хората) прекосиха турско-сирийската граница, защото турският президент Ердоган беше получил заповед от своите американски господари за пропускането им през турска територия. Мирните преговори се оказаха фарс. Все пак част от руския контингент си остана в Сирия, за да наблюдава крехкото „примирие“, което официално влезе в сила на 26 февруари. Остават и модерните руски системи С-400 като защитна мярка против въздушно нападение, в частност от страна на Турция.

 


Страница 262 от 374