Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

АСПЕКТИ НА ПОЛОЖЕНИЕТО В СИРИЯ

Е-поща Печат PDF

Смяната на режима в Сирия остава главна цел на Вашингтон

Руската въздушна кампания в съчетание с действия на земята, осъществени от сирийската правителствена армия, както и войски на ливанската организация „Хизбола“ и Иран, позволи на Дамаск да изтласка “Ислямска държава” и да възстанови контрола си над близо 10 хил. кв. км сирийска територия. Разбира се, западните медии лъжливо представят поражението на „Ислямска държава“ и сходните й терористични групи за постижение на САЩ. На 14 март Русия обяви съкращаване на военния си контингент в Сирия и прекратяване на своята продължила пет месеца и половина въздушна кампания. Това беше стратегическа стъпка с оглед на т. нар. мирни преговори, запланувани да започнат на същия този 14 март в Женева. Сирийският президент Асад заяви, че решението на Русия подчертава успеха на сирийските и руските въоръжени сили за възстановяване на мира в ключови райони на Сирия.

Началото на мирните преговори в Женева не се случи, защото всъщност САЩ и НАТО не искат мир. За това свидетелства фактът, че западните медии не прекратяват злостните нападки против президентите Путин и Асад. Също така докато Русия се „изтегляше“, голяма войскова част, съставена от ислямски терористи (техните наименования нямат значение, тези наименования се използват само за да объркват хората) прекосиха турско-сирийската граница, защото турският президент Ердоган беше получил заповед от своите американски господари за пропускането им през турска територия. Мирните преговори се оказаха фарс. Все пак част от руския контингент си остана в Сирия, за да наблюдава крехкото „примирие“, което официално влезе в сила на 26 февруари. Остават и модерните руски системи С-400 като защитна мярка против въздушно нападение, в частност от страна на Турция.

 

МЕЖДУ ЦВЕТНИЦА И ВЕЛИКДЕН ЗА ЕДНА ЦВЕТА

Е-поща Печат PDF

Цвета Воденичарова, съпруга на д-р Румен Воденичаров, стана една от носителките на титла в конкурса „Мисис Баба 2019“. Тя се окичи с корона и лента Мисис Баба Famous (славна, известна). Коя е тя – жената с име на цвете – дъщеря, съпруга, майка, баба – какъв е бил пътят й през времето, какви уроци е научила, осъществила ли е мечтите си?

Цвета смята саможертвата за висша добродетел. А сега преди най-светлия християнски празник тя си дава сметка, че точно тази жертвеготовност е част от нейната същност. Вече 15 години всеки месец тя пътува до родния си град Русе и заедно с брат си Валентин полага грижи за самотния си баща – Иван Пейчев. А той е забележителна личност – герой на труда, почетен гражданин на Русе, уважаван, почтен човек с добро име.

 


Именно в Русе тя има едно безгрижно и прекрасно детство, изпълнено с много, много книги. Трупа знания, печели олимпиади по руски език, биология и накрая по химия. Така завършвайки Руската гимназия със златен медал, тя е приета без изпит в СУ, Химическия факултет.

Завършва с отличие Университета, прави дипломна работа с наченки на дисертация, мечтае да лекува най-страшните болести и да забави стареенето. Дарява от собствената си кръв проби за експерименталната си работа „Електрооптика на еритроцити“. Предвкусва блестящо научно бъдеще, но съдбата й отрежда друга посока. Омъжва се за ученическата си любов от Русе и отпътува за Прага. След Прага следва Москва, после Токио. Отглежда двамата си сина – Любомир и Иван, в чужбина. А междувременно се опитва да работи въпреки забраната за полагане на труд от съпругите на дипломатите.

За кратко време се установява в Русе, където печели конкурс за асистент в РУ и пише учебник-помагало по химия. Скоро отново заминава за чужбина, където работи като учител по математика, английски език и аеробика. В политическия отдел на посолството в Токио издирва и обработва статии, в които се споменава България в различни аспекти.

Голямата промяна заварва Цвета като асистент по химия, вече в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересът й към политиката расте. Има много приятели от тогавашните дисиденти – Янко Янков, Петър Берон, Александър Каракачанов, Румен Воденичаров. По време на ВНС получава предложение да бъде в ръководството на ОХДЦ (Обединен християн-демократичен център) – с Александър Божков, Стефан Софиянски, Любомир Павлов. Тя отказва. По-късно, през 1994 г., тя се разделя със съпруга си Любомир. След време се омъжва за Румен Воденичаров, с който имат син – Румен-младши. Тази 2019 г. те ще честват своята сребърна сватба.

 


„Мечтите се сбъдват, но не точно по начина, по който сме си представяли“ – изповядва Цвета – „Имам двама невероятни, пораснали сина – Любомир и Иван. Те имат красиви, умни и добри деца – това е една сбъдната мечта. Порасналият ми внук Ники е компютърен гений, малкият Вали е музикален чаровник, а американската ми внучка София е един безценен ангел. Но точно както в приказките, моят трети син Румен е събрал най-ценното от родителите си – той е поет, писател, киноман, меломан, театрали и перфектен юрист. Той самият е една сбъдната мечта. Именно той подаде данните ми за конкурса „Мисис Баба“ и така от 300 кандидатури се озовах сред 10-те финалистки.

Пях „Пусть всегда будет солнце“ и взривих многобройните гости от Русия, Беларус, Украйна. Просто исках да покажа, че българите не сме неблагодарни, че пазим в сърцето си Русия. Имаше сценична треска, имаше адреналин, но и много радост и вълнение. Пък и опитът ми с радиопредаванията в „Дарик Радио“ си казаха думата. Преди време с един вицепремиер, влюбен в джаза, водехме „Музика за душата“.  Срещите ми с Александър Божков ми помогнаха да преодолея страховете си и ми вдъхнала увереност в меломанските ми заложби.

 


Понякога си давам сметка,“ – размишлява Цвета – „че моят живот по нищо не отстъпва на сериала „Дързост и красота“ – възход, падане, изправяне, екстаз, горчивина и всичко това подправено с вяра, надежда и много, много любов.“

Тези признания г-жа Цвета Воденичарова пред гл. редактор на вестник „Нова Зора“ Минчо Минчев, който собственоръчно записа споделеното. От негово име и редакционния съвет на вестника изказват най-сърдечна благодарност на колегите от в. „Утро“ и онлайн изданието на в. „Труд“ Нели Пигулева и Мариела Балева отразили събитието, което ние справедливо приемаме като ново интелектуално завоевание на „Нова Зора“ и имаме привилегията да известим на просветената наша пулика, че баби и с корона и с лента, и без корона и без лента, винаги са FAMOUS – сиреч, славни и известни. И най-вече любими.

А на Цвета Воденичарова – благодарим за високото постижение и за възможността да известим тази наша гордост.


 

 

КАКВА ИРОНИЯ НА ИСТОРИЯТА!

Е-поща Печат PDF

Дали на 14 април, лето Господне 2015-о, Бърдоквата от Банкя (ББ), находящ се в Лувър, ведно с придворния си културен министър, патронирайки изложбата „Епопея на тракийските царе“, и под оглушителното араламбене на полегналите ни медии, знаеше, че точно на този ден се навършват 810 години от битката при Одрин, при която войските на Царя на българи и власи Калоян Асен (Йоаница), разгромяват смърдящата, некъпана и неграмотна сган на първите евроатлантици на континента, именуващи се за благозвучие в казионната историография кръстоносци, финансирани от еврейските венециански банкери.

И че отивайки същия ден на крака на поклонение при Никола Шаркози, когото той нарича “свой приятел”, знаеше, че точно това е бившият кмет на парижкото предградие Ньой сюр Сен, средновековно графство, чийто владетел граф дьо Ньой, дясна ръка на Балдуин (Бодуен) от Фландрия, погинал със смъртта на позорните край Адрианопол през 1205 г., и заради което България е принудена да подпише мирния договор след Първата световна война именно в това парижко предградие, за да бъде унизена заради българския триумф 714 години по-рано.

Каква ирония на историята!

Какъв саморазрушителен комплекс!

 

СТРАТЕГИЯТА НА ПУТИН ЗА ЕВРОПА В РАЗВИТИЕ

Е-поща Печат PDF

Путин положи клетва за трети път като президент на Русия. Връщането му в президенството не беше неочаквано; на практика той никога не се е разделял с мястото си на лидер на Русия, дори по времето на президентството на Димитрий Медведев. Това се случва в момент, в който като че ли в Европа се налага една тенденция за загуба на властта от „титулярите”.
Съвсем наскоро тенденцията беше демонстрирана и от социалиста Франсоа Оланд - кандидат за президент на Франция, който победи Саркози в проведените наскоро президентски избори.

 

ВРЪЗКАТА С НАРОДА Е КЛЮЧЪТ КЪМ ДОВЕРИЕТО

Е-поща Печат PDF

Редовната конференция на Движение на ветераните в БСП бе проведена на 13 април 2016 г. в София. За председател бе избран Динко Желев.

По повод изнесения доклад от проф. Владимир Топенчаров станаха оживени разисквания. Основната тема бе вътрешнополитическата обстановка в страната и дейността на Движението на ветераните като необходим коректив на мъдростта и опита.

Уважаеми другарки и другари делегати, ще си позволя да изкажа моето мнение по проблема на БСП – загубеното доверие. Ясно е, че трудно ще го възстановим, но все пак трябва да почнем от анализ на грешките.

Нарушихме основни правила. Първо, политиката е колективна игра, основана върху идеи и морални принципи. Второ, диалогът в тази колективна игра е задължителен както вътре в партията, така и вън от нея. Трето, нужна е постоянна връзка с хората от народа, информация за техните проблеми, настроения, за спонтанно възникнали движения, а пък ако щете и за вицове, защото народът изразява мнението си и във вицовете, които се разпространяват бързо.

Каква партия сме, каква е спойката, идеята, която ни сплотява и какви морални ценности съхраняваме?

 


Страница 267 от 378