Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КРИМСКАТА “ЗАСЕЧКА” НА САЩ

Е-поща Печат PDF

Всички си спомняме събитията в Крим, последвали майданния пуч в Киев. През лъжите и дезинформацията на западните средства за масова информация си пробиваше път истината за преврата в столицата на Украйна, организиран от американските спецслужби, които очевидно са се възползвали от това, че нашите съответстващи структури са били изцяло заети с осигуряване безопасността на Олимпийските игри. Ситуацията се разви по неочакван за властите ни сценарий. В тези условия безкръвните събития в Крим, приключили с референдум и историческо възсъединяване с Русия, изглеждаха като истинско чудо.

“Виновни са москалите”

Около годишнината на драматичните събития от март 2014 г. се появиха доста статии и публикации, в които са изложени най-разнообразни гледни точки относно събитията в Крим. В някои от тях се твърди, че руските власти са били известени предварително за готвещия се киевски пуч и така да се каже, самите са били заинтересовани той да стане, понеже са се канели „да използват бъркотията в Украйна за да заграбят Източна Украйна и Крим“. Това „менте“ явно е изфабрикувано от майсторите на дезинформацията от  Лангли (щаб-квартира на ЦРУ – бел.прев.) - то преобръща ситуацията с главата надолу.

 

ЗА СИТУАЦИЯТА ОКОЛО АФРИН

Е-поща Печат PDF

Ситуацията около турското нападение против сирийските кюрди е дотолкова сложна, че е трудно да се прецени какво всъщност се случва там. Най-често се твърди, че Турция е нападнала кюрдите в сирийския град Африн със съгласието на Русия, която използвала конфликта, за да се внесе разкол между Турция и подкрепящите кюрдите Съединени щати. Това противопоставило Русия на сирийското правителство и Иран, а влизането с кюрдско съгласие на сирийски проправителствени нередовни войски в Африн, за да отблъснат турските атаки, означавало, че Сирия, Иран и кюрдите заедно се противопоставят на руско-турския съюз.

Тези становища са погрешни. Руско-турски съюз в Сирия не съществува. Ръководствата на двете страни наистина са в постоянен контакт помежду си, икономическите им отношения се развиват, но те преследват различни цели в Сирия. Русия, която се намеси в Сирия през 2015 г., за да спаси президента Асад и правителството му, сега в никакъв случай няма да го изостави, и то в момент, когато той е близо до победата. След като установи свои важни военни бази в арабската страна, на Москва й е нужна една Сирия, която да е мирна и стабилна, за да може да опазва руските бази, а също така да е приятелски настроена към Русия.

Важна цел за руската намеса в Сирия беше да се победят воюващите джихадисти-терористи, така че да не могат да се превърнат в заплаха и за самата Русия. На Москва е необходимо силно и стабилно сирийско правителство, което да контролира цялата територия на Сирия и да е приятел на Русия. Очевидно президентът Асад е единственият сирийски политически лидер, който притежава нужните политически и военни умения, легитимност и обществена подкрепа. Ето защо Русия ще продължи да го подкрепя и да бъде негов съюзник в конфликта.

 

„Трансформацията” на проекта „Белене”: ЗАТВОР ВМЕСТО АЕЦ

Е-поща Печат PDF

При това правителство на площадката в Белене няма да има нито атомна, нито газова електроцентрала. Последната се използва само като претекст за вдигане на забраната върху проучванията и добива на шистов газ от „Шеврон”

След продължило почти три години шикалкавене около проекта АЕЦ „Белене” Бойко Борисов изплю камъчето, което търкаляше в устата си: България се отказва от строежа на Втора атомна. На другия ден отказът бе одобрен и от Народното събрание: „против” гласуваха 42 депутати, 1 се въздържа и 120 подкрепиха решението на правителството.

 

ДМИТРИЙ МЕДВЕДЕВ ДОЙДЕ И СИ ЗАМИНА

Е-поща Печат PDF

Какво се крие зад мълчанието на правителствения пресцентър?

 

Доц. Валентин ВацевИнтересно. След края на посещението на министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев в България, на 4-ти и 5-ти март правителственият пресцентър замълча, все едно никой не е идвал. Дори пресцентърът на Министерството на външните работи не обели дума. Обикновено г-жа Захариева се опитва да играе ролята на пресцентър, но в случая се въздържа.

Няколко думи за сухото вещество, което остава след посещението на г-н Медведев и делегация.

Визитата има две измерения.

Първо, на връх държавния ни празник у нас идва не кой да е, а ръководителят на правителството на Руската федерация. Това е крупно събитие, което трудно може да бъде изтълкувано неправилно и да не радва нормалните българи – то е  демонстрация на историческата и културна близост между двата народа.

Второ, има дълбока неяснота по въпроса за  икономическото значение на това посещение. Защото, ако великите князе на „Росатом“ и „Газпром“ са искали да ни кажат, че няма да имаме икономически взаимоотношения, те са можели да ни го съобщат с есемеси от Москва. Можехме и от Туитър да го научим. За това, че г-н Милeр не е заинтересуван от газовия хъб, ако наистина е така, той можеше да удари едно туитърче и щеше да бъде по-евтино при тези цени на горивата. Да летиш от Москва до София, за да кажеш, че еди-какво си не те интересува,  напомня за следния лаф: „Цели три дни яздих да те настигна, за да ти кажа колко си ми безинтересен!“

Правителственият пресцентър обаче се скри зад габаритите на Румяна Бъчварова. Защо?

Икономическата съставляваща си остана неясна. Вчера високопоставен представител на ЕК е казал, че Комисията не раздава разрешения, но ние знаем, че ТЯ раздава забрани. И този европейски чиновник няма как да гарантира, че няма пак да има забрана.

Предполагам, че в последния момент се е появила някаква неопределеност, някаква несигурност за Европейската визия за тези българо-руски икономически начинания.  И абсолютно възмутителен е опитът на пресцентъра на българското правителство да замаже съдбовно важен въпрос.

Сега нещо много важно – Бойко Борисов играе на ръба на своята смелост. За такива истории с Русия, особено когато Тръмп няколко пъти казва, че не трябва да има никакви канали, никакви хъбове, никакви тръбопроводи, никакви взаимоотношения  с Русия (защото Тръмп води война за Европа), наистина се иска смелост. Формулата на Борисов „Нашите взаимоотношения със Запада са съюзнически, а с Русия са прагматични“ е дълбоко противоречива – ние прагматиката не я съпровождаме с никакви добронамерени отношения, а пък съюзническите ни взаимоотношения изобщо не са прагматични. Тази смелост на Борисов ни изненадва и за него трябва да  се каже една добра дума.

Да се върна към основното си впечатление. Правителственият пресцентър няма право да мълчи, когато си тръгва руската делегация. Пресцентърът е длъжен да излезе с комюнике. Ако правителствена делегация на коя да е страна, а Русия не е коя да е, си тръгва без съвместно комюнике, това  е провал

Дмитрий Медведев

 

Явно Борисов среща около себе си люта съпротива на равнище съратници,  на равнище апарат, на равнище висша администрация. Среща люта съпротива с цел неговите, да ги наречем, русофилски начинания, защото той не е русофоб и би искал, ако може, нещо да излезе от отношенията ни с Русия, да бъдат обезсмислени, изпразнени от съдържание, да бъдат премълчани.

И тук можем да се запитаме дали Борисов като носител на добра икономическа воля  в достатъчна степен контролира своите информационни служби? Дали контролира своята политическа среда?  Дали пък добрата му воля не е станала жертва на пряк саботаж от най-близка дистанция? Кого слуша правителственият пресцентър? Цветанов ли?

Борисов се оказва заложник на много сложни комбинации на непосредствената си среда. Защо не изрекоха „разговорите продължават, възможностите си остават реални, но съществуват десетки други неща, които трябва да се обсъдят и да се видят в близко бъдеще“ и т.н.?  Обикновено с такива комюникета завършват срещите на Ким Чен Ун и Тръмп, за които ние наистина знаем, че нищо не дават. Не дават, защото Тръмп иска да извива ръцете на корейския хитрец, но последният е хитрец от трето поколение и не може да бъде притискан до стената. Семейството Кимовци никой не може да ги манипулира, те самите манипулират общественото мнение на света. Така че, дори когато се провалят американо-корейските преговори, ръководителите  на двете страни пак излизат с бодри комюникета.

Ние имаме право да знаем провал ли е това посещение на Медведев в България? Аз например не вярвам да е провал. Познавайки руската страна – те имат една такава особеност – когато става дума за бизнес, никога не прекратяват окончателно отношенията. При тях винаги има една мисъл в повече. Ако днес не става, ще видим утре сутринта, ако не е утре сутрин, ще бъде утре след обед.

Заключение:

Първо, пресцентърът от небрежност или от зла умисъл не освети посещението на Медведев и делегация в неговия реален смисъл.

Второ, трябва да се приветства желанието на българския премиер за създаване на разумни, прагматични, дългосрочни икономически взаимоотношения.

Трето, българският премиер трябва да бъде запитан дали не е станал заложник на други интереси, вътре в своето непосредствено обкръжение?

В това представление има едно безспорно нещо. Съществува дълбок конфликт, който не може да излъчи държавна позиция. Сегашната българска управленска  гарнитура не е в състояние да произведе държавна позиция и това е много тревожно и то не само по отношение на българо-руските бъдещи икономически взаимоотношения. Това е тревожно така, както всеки път е тревожно, когато кормилото изпуска връзка с колелата.


 

ПОЛИТИЦИТЕ ОСИГУРИХА ВСЕВЛАСТИЕ НА БАНКИТЕ У НАС

Е-поща Печат PDF

Прекалено големите правомощия на банковия сектор в България, без преувеличение, е продължение на цялостната политика за дестабилизиране на страната и за ограбване на българите.

Каквото и да говорят водещите политици, каквито и аргументи да вадят обратно на тази реалност. Защото никой от т.нар. елит не желае да погледне сериозно на въпросите за неравенството в правата между банките и техните клиенти, които поставяме, отказват дори да ги коментират. Чудя се дали това е от преднамереност или от незнание. Всъщност, не допускам да се прави от незнание.

Обикновено за лошите практики на банките в България научаваме от Брюксел. У нас едни и същи гласове от години говорят за банковия рекет над обикновените граждани, но те се неглижират, запушва се устата на такава критика. Помните за подготвяния закон, който предвиждаше затвор за “опасно” говорене срещу банките и който, слава Богу, не се прие. Но фактът, че БНБ и депутати като Йордан Цонев направиха такъв опит, е показателен.

 


Страница 269 от 331