Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

СТРАТЕГИЯТА НА РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. обърна процеса, започнал с появяването на Руската империя през 17 век. Крайната цел на този процес беше обединяването на четирите основни елемента: Източна Европа, Централна Азия, Кавказ и Сибир. Сърцевината на това обединение беше оста Санкт Петрбург - Москва, а центърът на гравитация - Русия, Белорусия и Украйна.

Границите на този конгломерат са били винаги динамични, в повечето случаи в посока на разширяване, като разбира се, е имало и случаи на свиване, когато международната ситуация е давала основания. Най-голямото си разширение те достигнаха в периода 1945 – 1989 г,. достигайки до Централна Германия, територия, в която доминираха земите, заграбени през Втората световна война.

 

Михаил ГЛОК: “ТЕПЪРВА НИ ПРЕДСТОИ ДА ИЗЯДЕМ ТАЗИ УКРАИНСКА ЖАБА”

Е-поща Печат PDF

На 25 март т.г. руският информационен сайт KM.RU публикува коментар на полския историк и политолог Михал Глок за случващото се в Украйна днес и последиците от украинската авантюра на Запада за бъдещето на Европа и в частност на Полша. Категоричното му мнение е, че Украйна я очаква втора вълна на „революцията”, много по-кървава от тази преди една година. И че именно Европа е отворила кутията на Пандора: първо с разпадането на Сърбия, а днес и с украинската криза. Според него сценарият Косово е съвсем реален за Украйна. И колкото и полските политици да отричат своята съпричастност към метежа на киевския майдан (те отричаха и наличието на полска земя на тайни затвори на ЦРУ, а днес изплащат компенсации на измъчваните в тях лица), точно Полша ще понесе  негативите от това „общоевропейско безумие”, не само като се сблъска с потока икономически имигранти от рухналата икономически и финансово Украйна, а и когато ще трябва да отбива атаките на бандеровци срещу градовете в полския югоизток. Няма добро ненаказано!

Ето какмво пише Михал Глок и колко е логичен въпросът кого и защо защитават нашите „укрофили”?

Що се отнася до това кой ще плати сметката за техните безумия, не се съмнявайте, че платците ще сме всички ние!

Зора

 

ВРЪХ НА БЪЛГАРСКАТА ГОРДОСТ И СЛАВА

Е-поща Печат PDF

До

Президента на Р България

г-н Румен Радев


Обръщение

на Управителния съвет на Славянското дружество в България


Относно: исканията за отмяна на Указ на Президиума на Народното събрание за наименованието връх Шипка от 1977 г.


Уважаеми г-н Президент,


На 13-ти март 2019 г. В София се състоя Общо събрание на Славянското дружество по повод зачестилите публикации в печата и излъчвания по телевизията и радиото с исканията на историци от Великотърновския университет за смяна на името на връх „Шипка“. В различни градове проф. Петко Петков настойчиво се обявява против името „Шипка“, както и против 3-ти Март като национален празник, заканва се да търси подкрепа от Светия синод и от граждани на страната.

Общото събрание изслуша аргументираното изложение на о.з. Георги Георгиев, почетен гражданин на Шипка, в защита на Указа на Президиума на НС от 1977 г., като дълбоко обмислен държавен документ. С този правен акт, по повод 100 години от Шипченската епопея, се променя името на връх Свети Никола с наложилото се сред народа и в света име Шипка – символ, изписан върху паметника на свободата.

Допълнителни съображения против връщането на името на вр. „Свети Никола“ изложиха и други участници в събранието. Многократно беше повторено, че „Шипка“ е короната на славата на възстановената българска държава (Александър Морфов). Приведени бяха публикации от следосвобожденския печат и заглавия на книги, творби на писатели и поети, и на 1-во място неповторимата поема на Иван Вазов „Опълченците на Шипка“. Вазов узаконява „ново име“, величаво, „като Термопили славно“. Манипулативно е твърдението на проф. Петко Петков, че тази епична поема е писана за някакво по-малко хълмче на 1000 метра под връх „Свети Никола“. Всичко, което се предприема, е насочено срещу великия символ на Шипка, изписан с общопролятата кръв на руски войни и български опълченци,“ увенчали България с лаврови венци“.

Изследователката Гинка Хаджиева от град Шипка обори дори твърденията на проф. Петко Петков за т.нар. от него „по-малък връх Шипка“. Наличието на два върха с еднакво име създава неудобство. Посоченият от автора на „Книга за върховете Свети Никола и Шипка“ Петко Петков „хълм Шипка“ местните хора наричали Еврейски могили. Той липсва в картите на Х. Молтке, в руската Триверстова карта и картата от 1920 г. Това наименование липсва и в картата на България от Димитър хаджи Русев, издадена в 1843 г. В Страсбург. Така и в картата на Христо Г. Данов, картата на Кривошиев и пр.

Събранието изслуша обоснованите изказвания и на поетите Иван Карадачки и Лозан Такев, на о.з полк. Димитър Копривленски и инж. Никола Статков и прие решение да се изпрати до Вас настоящото Обръщение. Общо е мнението, че посягането на името на вр. Шипка, утвърдено сред целия народ и навред по света, би било посегателство към българската идентичност и символика, което вече трима президенти отхвърлиха. Противниците на името вр. Шипка търсят подкрепата на Светия синод и граждани от страната и не съзнават, че това е посегателство срещу другото име на България - нейната величава корона на възкресението и славата, „Що гордо разтупва нашите гърди“.


Уважаеми, г-н Президент,

Дълбоко сме убедени, че като български партриот и генерал и Вие на свой ред ще защитите българската гордост и слава от късогледата неразумност на мними защитници на географската автентичност на България. И тя е важна, но по-важна от всяка конюнктура е символът на славата, която „Смива срамът и на клеватата строшава зъбът“.

 

За Управителния съвет - Стоил Фердов, председател


 

ДОБРЕ ДОШЛИ В РЕАЛНОСТТА

Е-поща Печат PDF

• Република или султанат, има ли разлика?

Седмица преди парламентарните избори у нас д-р Ахмед Доган, почетният председател на ДПС, който в миналото определи пътя на България към Европа през Босфора, обяви от Боянските сараи, че с Анкара играта е „ва банк”. Рекетът, принудата и заплахите от страна на Анкара, написа той в своето политическо послание, целят възстановяване и легитимиране на неоосманизма по пътя на изборите и чрез коалиция ДОСТ.

За реалностите и тенденциите в този смисъл ние в „Нова Зора” предупреждавахме от години. Днес и за г-н Доган стана ясно, че всички карти са сложени на масата.

И Европа, в това число и България, може да граничи на юг не със създадената от Мустафа Кемал Ататюрк светска държава Република Турция, а с един неоосмански султанат, начело с „реис” (фюрер) като Реджеп Тайип Ердоган. Султанат, който може да бъде установен и легитимиран „демократично” с референдума, насрочен за 16 април, на който избирателите в Турция ще кажат дали одобряват предложените от управляващите конституционни промени. Очевидно разтревожен от тази перспектива, почетният председател на ДПС Доган призовава всички политици и етноси в България да заемат ясна позиция срещу надигащия се неоосманизъм. „Всеки от нас трябва да преживее своя исторически катарзис, пише той. Иначе за състоянието „разкрачен стоеж” се плаща много висока екзистенциална цена, и то поколения наред... В това виждам силата на раждането на Обединяващия патриотизъм. Съзнавайки, че времето е в нас, нека да покажем на света, че и ние сме във времето!”.

Г-н Доган обаче, пропуска, че Левски, комуто принадлежи цитираната сентенция за времето, е добавил: „То нас обръща, и ние него обръщаме”. И е заявил това в писмо до Панайот Хитов от 10 май 1871 г. по повод неговото предупреждение да се варди, „защото времето ни носи сега погрешки”...

Г-н Доган сигурно е прав, че референдумът за преобразуване на кемалистка Република Турция в султанат е безумие. Но нима цялата  история на Турция не е пълна с безумия? И османската, и републиканската! Химери за исторически реванш, за връщане на „предишни територии” никога не са липсвали. Дори понякога са се осъществявали. В сърцата на турските политици винаги е имало място и за Кърджали, и за Солун, и за Тракия и за Лудогорието. Нима с доктрината за „турско-ислямския синтез” военните не подготвиха почвата за неоосманизма?

 

КОЕ Е ГАРАНЦИЯТА ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА?!

Е-поща Печат PDF

Съсредоточавайки контрола върху спецслужбите, премиерът ни повтаря това, което наистина се случва в нацистка Германия след атентата срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. – тогава  всички разузнавания и контраразузнавания на Райха са подчинени пряко на райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер. Общоприето правило в демократичните държави, към които Божем, се числи и България, е силовите ведомства да не бъдат под една шапка. Защото както е казал лорд Актън, абсолютната власт развращава абсолютно. А в конкретния случая създава и непреодолими изкушения към установяване на полицейска диктатура.

 


Страница 282 от 368