Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПРИПИСКИТЕ НА АПОСТОЛА

Е-поща Печат PDF

В тефтерчето на Левски има комитетски сметки, стихотворението „На прощаване”, началните думи на песните, които е обичал – „Сал за тебе мисля, мамо...”, „Искам, мамо, да те видя...”, „Сбогом, моя мила...” Има и рецепти за всякакви болести, та да лекува народа от всичките му рани. И, разбира се – онова неразгадаемо „Народе????” на стр. 54.

Всеки запис в тефтерчето си има своя история.

Ще ви разкажа само две от тях.

Първата: В началото, на гърба на форзаца, Левски си е преписал грижливо черковнославянски тропар (глас 4) във възхвала на св. св. Кирил и Методий:

„Яко апостолом единонравнии и словенских стран учителие,

Кирилле и Мефодие богомудрии, Владыку всех молите,

вся языки словенския утвердити в православии и единомыслии,

умирити мир и спасти душы наша.”

(На съвременен български тропарът звучи така: „Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомЪдри Кириле и Методие, молете Владиката на Всички да утвърди славянските народи в православие и единомислиe, да умири света и да спаси нашите души”).

 

МИСИЯТА НА РУСКАТА ЛЕВИЦА

Е-поща Печат PDF

С този текст на Израел Шамир отбелязваме светлата памет на Благовеста Дончева, преводач, публицист и непримирим борец за социална справедливост. „Предаденият социализъм” и „Капитализмът днес” са сред онези книги, които и занапред неизменно ще се свързват с нейното име.

Благовеста си отиде от този свят на 11 юни 2016 г., отиде си в нищета, някак „анонимно”, каквато е съдбата на стотици хиляди българи, една пета от гражданите на републиката, предвидени за „лузъри”; същите, които бяха застигнати от съдбата на онези нидерландски ядачи на картофи, обезсмъртени от Ван Гог в прочутата му едноименна творба...

Ядачите на картофи са сред нас и днес и стават все повече. Трагичната им съдба обаче ще тегне като дамоклев меч над експериментаторите, които по примера на безчовечния на Нейно (британско) величество Капитал, посадиха и у нас отровните плевели на уродливия капитализъм и го нарекоха миловидно „преход”.

Светла й памет на Благовеста Дончева!

Светла памет и на онези безименни жертви, които без време оставиха кости в изстрадалата българска земя. Но Видовден идва...

 

ВЕЛИКАТА ВОЙНА НА КОНТИНЕНТИТЕ

Е-поща Печат PDF

Геополитиката и тайните сили на историята

Моделите на „заговор” са изключително разнообразни. В тази област безспорно най-популярна е концепцията за „юдейско-масонския” заговор, разпространена в различни кръгове. По принцип тя заслужава сериозно изучаване и трябва да признаем, че досега няма цялостен и сериозен научен анализ по темата, въпреки стотиците разработки, които или „разобличават” този заговор, или „доказват”, че той не съществува.

 

НЕ ЧУПЕТЕ ОГЛЕДАЛОТО!

Е-поща Печат PDF

Има глави за „хчупване“!

 

Какъв плач Йеремиев се надигна само след новогодишното приветствие на президента Румен Радев! Управляващи и „присъдружни“ политици, „независими“ медийни чучулиги и прехранващи се покрай властта политолози и социолози, които премиерът разхожда с правителствения самолет било до Ватикана, било до страните от Близкия Изток, всички вкупом окнаха, че не трябвало баш на Нова година държавният глава да критикува изпълнителната власт. Още повече, че според Конституцията на Република България президентът трябвало да обединява нацията, а не да я разделя.

Но как се обединяват овце и вълци, преситени и гладни, крадци и окрадени, измамници и измамени? Около кое общо дело да се обединят приватизатори и ликвидатори с останалите без хляб работници от източените и продадени за скрап предприятия? Нали, както пише Маркс, „И най-великата идея се е посрамявала винаги, когато се е откъсвала от интереса“.

„Истината боли“, казваше един бивш вицепремиер и „фейк патриот“, подал принудително оставка и изпратен с хора и ръченици от „група кресливи жени, които спекулират с децата си и манипулират обществото, изкарвайки на пек и дъжд тия уж болни деца“.

 

Румен Радев

 

Кое от казаното от Радев срещу Новата 2019 година не беше вярно? Дали това, че 2018 година мина в скандали, корупционни и лобистки афери, без намек дори за сериозни реформи в плачещите за промяна сектори на сигурността, образованието и здравеопазването? Или това, че управляващите погребаха машинното гласуване, което отдавна трябваше да се прилага съгласно приетия от тях закон? Нима управлението разпределяше прозрачно, честно и справедливо обществените ресурси? Не си ли остана България най-бедната страна в цяла Европа, въпреки „успешното“ европредседателство? Не бягат ли от нея чуждите инвеститори, изумени от факта, че един човек решава коя фирма в коя обществена поръчка да се намести. „Държавата, това съм аз!“, казвал „Кралят Слънце“ Луи ХIV, а у нас Бойко Борисов разпределя порции и хвърля от прозорците на МС милиони, както наивни старци си хвърлят пенсиите на телефонните измамници.

Не продължават ли решенията за България да се вземат я във Вашингтон, я в Брюксел, след което се свеждат до знанието на властващата в София колониална администрация? Не е ли истина, че и най-дребният американски или брюкселски чиновник може да тропне по бюрото на българския премиер и да му нареди какви изтребители да купи и какви газопроводи да пусне или да не пусне през България?

Ако отговорът на всички тези питания е положителен, но го дава президентът, а не премиерът, вината не е на президента.

За съжаление Новата 2019 година ни предлага от самото начало „повече от същото“. Кой е виновен за хаоса с тол- системата и електронните винетки? Президентът или правителството? Толкова ли беше трудно да се предвидят електронни устройства за самотаксуване на няколкото ГКПП? Кой посъветва Борисов да обяви „амнистия“ до 15 януари, в която дори АПИ видя нарушение на закона? Да не говорим за „безплатното“ пътуване по Северната тангента на София, което си е чиста нерегламентирана държавна помощ. Кой трябва да поеме отговорността за авторитарния стил на държавно управление, налаган от „Премиера Слънце“, когото една циганка нарече „генерален директор на Републиката“?

Но авторитаризмът никога не се изразява в еднолично поемане на вина, а при първия гаф биват уволнявани я някои министри, я по-дребни чиновници от АПИ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). След трагедията в Своге си отидоха министрите на транспорта, вътрешните работи и регионалното развитие, а след гафа с електронните винетки нито един министър не беше дори смъмрен. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова каза, че в ГЕРБ нямали проблем с оставките. Може и да е вярно, но кой наблъска държавните учреждения с администрация, която и за чеп за зеле не става? Този офисен планктон от нахлебници, който населява министерства и агенции, кой го отглежда и храни вече 10 години? Не министри и зам. министри, не правителства и правителствени програми, Господ да слезе на земята, ще му подложат динена кора. Ако попитат, обаче, Борисов, то виновните са БСП, Жан Виденов, тройната коалиция и бившият премиер Пламен Орешарски. И най-вече президентът Румен Радев, който завижда на успехите на правителството. Само че, колкото и усилено да се преповтаря тази  мантра, Радев, който вижда истината, е с рейтинг над 60%, докато този на Борисов, който не вижда гредата в собственото си око, е под 30%. А за авторитетите на доминираното от ГЕРБ и ОП Народно събрание по-добре е да не споменаваме.

Очевидно е, че критиките на президента намират широк отзвук у избирателите, защото отразяват действителността, която е твърде нелицеприятна. Думите и оценките на президента Радев са като огледало, което просто преповтаря образа на грозотата, а не я създава. Но, подобно на Михал Мишкоед, някои не се харесват и казват: „Туй огледало не гледа добре. Туй огледало иска хчупване!“

На 10 януари български ТИР-ове трябваше да блокират центъра на Брюксел в знак на протест срещу плана на Макрон да задължи българските шофьори да се връщат без камионите си, за да почиват в България. Нали уж този проблем беше решен още през лятото на 2018 година? Нали гербави евродепутати като Антон Новаков се хвалеха каква солидарност и подкрепа са осигурили от ЕНП за българската позиция?

 


Защо година по-късно българското правителство „подкрепя“ родните превозвачи с декларации за вътрешна употреба, вместо с решителни преговори с ЕК? На срещата си в Брюксел с министрите на транспорта на България, Унгария, Полша и Литва еврокомисарят по транспорта Виолета Булц даде да се разбере, че ЕК стои зад плана Макрон и отстъпление от него няма да има.

Отлагането няма да промени позицията на силните в Европарламента. Според тях запазването на статуквото щяло да доведе до разпокъсване на вътрешния пазар, несигурност, по-високи разходи и понижаване на конкурентоспособността на ЕС. Грижа за хората ли?! Тия европейски вълци от какво мислите са им станали дебели вратовете; от алтруизъм ли? Изпечени лицемери, те прикриват само вълчия си егоизъм. Как щяло да дадат парче хляб от собствената си трапеза?

Разбира се, че и двете спорещи страни проявяват лицемерие, прикривайки се зад условията за работа на шофьорите и фирмите, които са ги командировали. Защо Брюксел не се тревожи от ниските доходи в страни като България, а акцентира на трудовите условия на българските шофьори на ТИР? Въпросът има и други измерения: защо и българските превозвачи не се замислят, че шофьорите им мизерстват с възнагражденията, които получават? Защо и премиерът Борисов не обяви, че ще наложи вето върху спорния закон в Съвета на ЕС? И накрая, щом този закон трябва да се ратифицира от националните парламенти, какво пречи на председателя на НС, г-жа Караянчева, да заяви, че ще направи всичко възможно той да не мине? Но не, намерили село без кучета!

Сега, когато лъсна голата истина, някои пак се опитват да представят своя евротуризъм като народополезно дело. Белким ги преизберат за още един мандат в ЕП. Българският избирател обаче не е толкова късопаметен. И ако отново позволи да бъде излъган от „фейк“ патриоти и европейци, значи си заслужава и управниците, и мизерията, и презрението на Европа, че и на света.

„Хей, народ поробен, що си тъй заспал. Ил живот свободен теб не ти е мил?“, пита Стамболов в своята хъшовска стихосбирка, издадена съвместно с Ботев. По-късно, вече като държавник, Стамболов спрял да си задава тези въпроси, може би, защото се е изкатерил по стълбата, описана по-късно от Смирненски. Известно е как е свършил животът му. За да не се случи това и с народа български, време е той да погледне своята скъсана черга и да реши кой го „в таз робска люлка люлее“. И до века ли ще е така?!

И къде е истината: При президента ли, който му обяснява защо живее все по-зле, или при премиера, който обявява за „успех“ всяко свое кихане? Да беше Михал Мишкоед да каже: „Има глави, дето не мислят за хората! Има глави за хчупване“!


 

 

КАКВО ИСКА ПУТИН

Е-поща Печат PDF

Отрадно е, че “патриотите” не обвиниха мълниеносно Путин за това, че през януари-февруари украинските войски в Донбас не бяха разгромени изцяло, както и за консултациите на Меркел, Оланд и Путин в Москва. Но това съвсем не променя същността на желанието им победата да се беше случила вчера, нито увереността на най-радкалните “патриоти”, че Путин все пак “ще предаде Новорусия”. Не отменя и опасенията на по-умерените, че с подписването на поредното примирие (ако бъде подписано), за да се прегрупира и попълни армията на Новорусия, ще може да се стабилизара променената конфигурация на международния фронт, а също и да се подготвят новите дипломатически битки (разбира се, това може да стане и без да се прекъсват военните действия).

Всъщност дилетантите (нашите “талейрани” и “бонапартовци” в интернет) отделят прекалено много внимание на политиката и бойните действия.

А ситуацията в Донбас и в Украйна като цяло е само една точка в линията на глобалния фронт. Съдбата на войната се решава не на донецкото летище или на редутите при Дебалцево. Съдбата на войната се решава в кабинетите на Стария и на Смоленския площади и в парижките, берлинските и брюкселските офиси. Защото войната е само един от многото аргументи в политическия спор. Тя е най-категоричният, последният аргумент, чиято употреба е съпроводена с голям риск, но нещата съвсем не започват с войната и не свършват с войната.

 


Страница 288 от 319