Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КРЪСТОНОСНИЯТ ПОХОД СРЕЩУ НАС

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 19

 

Русия е прекият и единствен духовно-политически и геополитически наследник на Византия след падането н Константинопол. Впрочем, точно само заради това се е наричала „Свята”.

„Свята”, „богоносна” и „богоизбрана” я е направило провиденциалното приемане на византийското наследство, верността в пълнотата на православната традиция (включително и социално-политическите и даже икономическите аспекти). Особено важно е да се подчертае, че не просто фактът на разпространението на Православието като вероизповедание й е придало тази святост, защото православни църкви има и в други страни и сред други народи. Но именно съчетанието на православната вяра с мощната и свободна политическа империя, с царството, с царя в съчетание с националния руски Патриарх, догматичната и богословската, есхатологичната правомерност на това название. И честно казано, Русия престава да бъде „свята”, когато „симфонията на властите” и православното политическо устройство са отхвърлени първо от втория Романов (раскол), а след това от сина му западопоклонник и унищожител Петър Първи.

Както и да е, от началото на 16 в. Русия става главният идеологически и цивилизационен противник на Европа. След това следва продължителен геополитически дуел с Англия на Изток, а в последните времена и „студена война”.

Историята не е линейна,

тя често прави отстъпления, завива встрани, подчертава детайлите, акцентира върху парадоксите и аномалиите. Но въпреки това осевата линия е очевидна. Безусловно, съществува някакъв Manifest destiny в широкия смисъл на думата. Тя довежда Запада до американския модел, до американския начин на живот, до свръхдържава, а Изтокът (поне християнският Изток) през вековете се въплъщава в Русия. Като абсолютно симетрична антитеза на пазарния есхатологизъм на протестантите англосакси е социалистическата вяра в златния век на съветските руснаци. „Краят на света”, по либералния сценарий, и неговата противоположност – „краят на света”, по руско-православния, социален, евразийски, източен сценарий.

Логиката на историята постоянно и на най-различни нива отчетливо осветява основополагащия дуализъм – САЩ и СССР, Западът и Изтокът, Америка и Русия. В икономиката, политиката, геополитиката, богословието и културата има ясна, плашещо ясна, антитеза като нагледно разгърнат пред нас

промисъл за драмата на света,

за двата полюса на континенталния дуел, на великата война на континентите – физически и духовни.

Деспенсационализъм

Осъзнават ли самите американци богословската подплънка на геополитическото си противопоставяне с Евразия и Русия? Безусловно да и понякога много по-ясно, отколкото руснаците.

Съществува особено протестантско есхатологично учение, което се нарича „деспенсационализъм”, от латинската дума “despensatio”, което може да се преведе като „промисъл”, „замисъл”.

Съгласно тази теория Господ има един „замисъл” за християните англосакси, друг, за евреите, и трети, за всички останали народи. Англосаксите се смятат за „потомци на десетте колена на Израил, които не се връщат в Юдея от Вавилонския плен”. Тези десет колена „са си спомнили за произхода си и са приели протестантизма в качеството му на основно вероизповедание”.

„Промисълът” за протестантските англосакси, според мнението на привържениците на диспенсационализма, е такъв – преди края на времената трябва да настъпи смутната епоха („великата скръб”, tribulation). В този момент силите на злото, „империята на злото” (когато Рейгън нарече СССР „империята на злото”, той имаше предвид именно този есхатологичен библейски смисъл) нападат протестантите англосакси (и в същото време и всички други „отново родени” (born again), за кратко време ще се възцари „мерзостта на запустението”).

Главен отрицателен герой на „смутната епоха”, tribulation, е „цар Гог”. И сега  - много важен момент – този персонаж устойчиво и постоянно се отъждествява в есхатологията на диспенсационалистите с Русия.

За първи път това отчетливо е формулирано по времето на Кримската война, през 1855 г., от евангелиста Джон Камминг. Тогава той отъждестява с библейския „Гог, принц на Магог”, предводителя на нашествието срещу Израил, предсказан в Библията (Иезекиил, 38-39), с руския цар Николай I.

С особена сила тази тема отново се повдига през 1917 г., а в епохата на „студената война” става фактически официалната позиция на „моралното мнозинство” на религиозна Америка.

Друг „промисъл” според учението на диспенсационалистите съществува у Бог по отношение на Израил. Под „Израил” те разбират буквалното възстановяване на еврейската държава преди края на времената.

За разлика от православните и всички останали нормални християни

протестантските фундаменталисти са убедени, че библейските пророчества

за участието на народа Израилев в събитията от „края на времената”, трябва да се схваща буквално, строго старозаветно и че те се отнасят към тези евреи, които продължават да изповядват юдаизма и в наши дни. Евреите в края на времената трябва да се върнат в Израил, да възстановят държавата си и да се подложат на нашествието на Гог, т.е. на „руските”, „евразийските” (това „диспенционалистко пророчество” по странен начин буквално се изпълва през 1947 г.).

Нататък започва най-странната част на „диспенсационализма”. В момента на „великата скръб” се предполага, че англосаксонските християни ще бъдат „взети” на небето (rapture) като „на космически кораб или летяща чиния и там ще преживеят войната на Гог (руснаците) с Израил. След това те (англосаксонците) заедно с протестантския „Христос” отново ще се спуснат на земята, където ще ги посрещнат победилите Гог израилтяни, които веднага ще приемат протестантизма. Тогава ще започне „хилядолетното царство” и Америка заедно с Израил съвместно и неразделно ще господстват в трайния рай на „отвореното общество”, „обединения свят”.

Тази екстравагантна теория

би могла да е достояние на някакви маргинални фанатици, ако не бяха някои обстоятелства.

Първо, убеден „деспенсационалист”, искрено вярващ в буквалното изпълнение на този есхатологичен сценарий, е някой си Сайрус Скофилд *, известен с това, че е съставител на най-популярната англоезична библия – „Scofild Reference Bible”, разпространена в тираж от милиони екземляри. В Америка тази книга може да се намери на всяка крачка. И ето този Скофилд вмъква в библейския текст собствените си исторически коментари и пророчества за бъдещите събития, издържани в духа на радикалния „деспенсационализъм” по такъв начин, че на неопитния читател му е трудно да отличи собствено библейския текст от авторската диспенциионалистка трактовка на Скофилд.

По този начин пропагандата на християнството в англосаксонския свят, и особено в САЩ, от самото си начало носи в себе си компонента на „патриотичното” американско възпитание (“Manifest Destiny”), русофобската есхатологична индоктринация и подчертания ционизъм.

С други думи, в „диспенсационализма” е въплътена най-новата форма на тази многовековна идеология, която е залегнала в основата на дуализма Запад-Изток, за който говорихме.

В някои текстове на съвременните диспенсационалисти „промисълът” се свързва с най-новите технически достижения и тогава възникват представите за „ядрения деспенсационализъм”, т.е. разглеждането на „атомното оръжие” като някакъв елемент на Апокалипсиса. И отново Русия (СССР) тук се явява в качеството на „силата на злото”, на „ядрения цар Гог”.

Популяризатор на този „атомен диспенционализъм” е

евангелистът Хал Линдзи,

автор на книгата от интерпретации на пророчествата „Бившата велика планета”, излязла в тираж 18 милиона екземпляра (за времето по тираж това е била втората по разпространение книга след Библията). Негов горещ привърженик е не някой друг, а Роналд Рейгън, който редовно кани Линдзи да чете лекции на атомните стратези на Пентагона.

Друг „ядрен диспенционалист”, телевизионният евангелист Джери Фолуел, при същия този Рейгън става най-близкият съветник на правителството, участвал в закритите му заседания и консултациите на генералитета, където се обсъждат въпросите на атомната безопастност.

Така архаичните религиозни есхатологични концепции прекрасно заживяват в толкова светското и прогресивно американско общество на високите технологии, геополитическите анализи и блестящо разработените системи за политически мениджмънт.

Впрочем, именно диспенсационализмът обяснява необяснимата иначе безусловно произраелска позиция на САЩ, която изцяло и много често противоречи на геополитическите и икономическите интереси на страната. Солидарността на протестантските фундаменталисти със съдбата на земния Израил, възстановен през 1947 г., в очите на протестнтите е пряко и внушително потвърждение на трактовката на Скофилд и неговата Библия, основана на дълбинни богословски есхатологични сюжети.

За нас е много важно, че са толкова дълбоки и устойчиви антируските, антиизточните, антиевразийските принципи на американското мислене. Това са глъбините на отрицанието, ненавистта на вкоренената и внимателно разраснала се вековна враждебност.

Трябва да кажем, че „диспенсационализмът” сам по себе си е потресаващо убедителен. С негова помощ стават логични, понятни и осмислени много събития от съвременноста. В това число възстановяването на Израил, „студената война”, етапите на американския път към еднолично планетарно господство, разширяването на НАТО на Изток и др.

Те няма да спрат, докато не ни унищожат до последния човек

Да съберем всички елементи в едно. Получаваме страшна (за руснаците) картина.

Силите, групите, мирогледът и държавните образувания, които съвкупно се наричат „Запад” и които след победата в „студената война” станаха едноличен властелин на света и зад фасадата на „либерализма” изповядват стройна есхатологична богословска доктрина, в която събитията от светската история, технологичният прогрес, международните отношения, социалните процеси и прочее се тълкуват в апокалиптична перспектива.

Цивилизационните корени на този западен модел стигат до дълбоката древност и в някакъв смисъл определен архаизъм е запазен и до ден-днешен паралелно с технологичната и социална модернизация. И тези сили твърдо и последователно ни отъждествяват нас, руснаците, с „духовете на ада”, с демоничните „орди на цар Гог от страната Магог”, с носителите на „абсолютното зло”. Библейското споменаване на „князете Рош, Мешех и Тувал” се тълкуват като еднозначно указание за Русия – „Рош (= Русия”), „Мешех” (= „Москва”), Тувал (= „древното название на Скития”).

С други думи, русофобията на Запада, и особено на САЩ, в никакъв случай не произтича от фарисейската грижа за „жертвите на тоталиризма” или от прословутите „права на човека”. Става дума за

последователна и доктринално оправдана демонизация на източноевропейската цивилизация

във всичките й аспекти – исторически, културен, богословски, геополитически, етичен, социален, икономически и др.

Иска ми се да обърна особено внимание върху многостранното съвпадение на далечни едно от друго концептуални нива на „западната идеология” – привържениците на капитализма в сферата на икономиката, теоретиците на индивидуализма във философско-социалната област, геополитиката на ниво континентални стратегии, богословите, които оперират с есхатологичните и апокалиптични доктрини на „диспенсационалисткия смисъл” - всички те приемат еднозначното и съвпадащото си във всички случаи отъждествяване на Русия с „империята на злото”, с историческия негатив с напълно отрицателния герой на световната драма.

Всичко това е много, много сериозно.

Световните войни и разпадът на империите, изчезването на цели народи и раси, класовите конфликти и революциите са само епизоди от великото противопставяне, чиято кулминация трябва да стане последната апокалиптична битка, Endkamph, в която на нас е отредена най-важната роля. В очите на Запада - изцяло и напълно негативна.

Те няма да спрат, докато окончателно не ни унищожат. Всички нас, всичките ни деца, старци и жени. Със старозаветна жестокост и либерален цинизъм. Намеренията им са очевидни и ужасни.

Нашето спокойствие, блеене, тъпота и нашият мързел на този фон изглеждат престъпление.

 

* В Учебната Библия на Скофилд, деспенсация е “период от време, през което човек е изпитван по отношение на покорството си на някакво специфично откровение относно Божията воля”. Деспенсационализмът твърди, че Бог използва различни средства за извършване на Своята воля и даване благодат на Своите люде. Тези различни средства съвпадат с различни периоди от време. Според Скофилд има седем диспенсации: на невинността, на съвестта, на гражданското управление, на обещанието, на закона, на благодатта, и на царството.


 

 

ДУМАТА НА АМЕРИКА НЯМА СТОЙНОСТ

Е-поща Печат PDF

Вече можем да престанем да се надяваме че ще бъдат изпълнени обещанията на Тръмп от времето на предизборната му кампания, че ще се изтегли от Сирия, ще нормализира отношенията с Русия и ще сложи край на износа на американски работни места в чужбина.

С оттеглянето си от иранското споразумение за ядрено неразпространение, подписано от САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Китай и Иран, той опозори думата на американското правителство...

Главните европейски васали на САЩ заявиха, че ще продължат да се придържат към иранското споразумение и след оттеглянето на Тръмп. Сега остава да се види дали те ще се окажат способни да устоят на американския натиск и на тези пари, които ще им подхвърли Вашингтон с цел да ги накара да променят решението си.

Оттеглянето на Тръмп представлява нова проверка за позицията на Русия.

 


Дали руското правителство ще търпи да бъде дестабилизиран Иран, както и да търпи дестабилизацията на Сирия? Ще събере ли Русия отново решимост да защити своя собствен южен фланг? Дали безразсъдното решение на Тръмп е послужило като урок за Русия? Дали Путин, Лавров и останалите руски радетели за атлантическа интеграция на Русия, които упорито отказват да погледнат истината в очите, са проумели най-накрая, че споразуменията, които те така настойчиво искат да сключат с Вашингтон, няма никога да бъдат спазвани от американската страна?

Русия ще се събуди ли накрая и ще престане ли да създава още опасни ситуации в света със своята поразителна нерешителност? Ако Путин не прояви твърдост, всички ние ще загинем.

 

Превод Бистра Стайкова


 

ЕДНО ПРАВИТЕЛСТВО СРЕЩУ ЦЪРКВАТА И НАРОДА СИ

Е-поща Печат PDF

• Спечелихме битката, но не и войната срещу бога на парите и развалата

 

„Но жив е българският бог. Той нас

в най-мрачни векове пази: пази ни

при Шипка, Сливница, Люлебургаз –

и днес той бди въз нашите съдбини.“

Иван Вазов, “Българският бог”

 

Бях още малка по време, когато децата разглеждат света около себе си и задават много въпроси. Попитах мама: „Мамо, какво искаш да имаш още?” Мама, без да се колебае, веднага ми отговори: „Майчица“. Въздъхна и повтори: „Само майчица искам да си имам“.

Нейните родители, български учители в Егейска Македония, се оженили по любов и след като дядо изпълнил условието на баба да напусне гръцкото училище и да се премести в българското.

Но дошло нещастието и при злополука починала баба и оставила четири невръстни деца. Казват, че нещастието не идва само. И на дядо, ерудиран човек, който знаел два чужди езика, гърците му предложили висока служба, но да се погърчи. А той отговорил: „Аз народността си не продавам“.

Започнал тормоз и преследване на дядо и се стигнало дотам, че гръцки андарти го извели извън града с намерение да го ликвидират. По щастлива случайност срещнали български войски, които го освободили. През 1913 г. той оставил двуетажната си къща на 100 квадратни метра и други недвижими имоти в град Воден и дошъл в България с децата си като бежанец. Живота си прекарал скромно, под наем, в две стаи, и никога повече не видял родното си място. Нямал никаква връзка с роднините си. Ако си кореспондирал с тях, то гърците щели да ги преследват. Не се оженил повторно. Твърдял, че първият залък е най-сладък. Никоя друга жена няма да гледа децата му, както ще ги гледа родната им майка.

Скъпи сънародници, споделям тези лични неща с вас неслучайно. Македония и нейната съдба, съдбата на моите прародители, са една незарастваща рана. Но и епопея за въжделенията на българите за свободно и обединено Отечество, за собствен дом и национална култура.

 

• Преди страшния прилив на реката

 

Много са случаите като тези на моя род.

България е най-старата държава на Европа. На това ветровито място на Балканския полуостров, където се срещат различни племена и народи, тя е оцеляла повече от 1300 години. Не е променила дори своето име. Не е имала физическата мощ на вековния турски поробител, разпрострял се на три континента. Спасили са я православието, нейният език и култура, читалищата, жаждата за образование. Американският журналист Макгахан изследва турските зверства в България по време на Априлското въстание. Той е удивен, че тези измъчени хора в Османската империя са изградили, и то със собствени средства, по едно, две и три училища във всяко селище, като тези бройки не са по-малко от тези на свободните европейски страни.

Българинът дава мило и драго за образование. Това е неговата светлина в живота и гаранция за оцеляване. Българският народ е много толерантен и търпелив, но до момента, когато се засегне неговата идентичност. Тогава тихата река напуска своето спокойно корито и става буйна и неудържима, помита и погубва цялата мръсотия пред себе си. Пазете се, външни душмани, български лъжедържавници и проводници на чужди интереси, няма да оцелеете!

Нашата общественост научи внезапно, че български министър е подписал Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция. В близко време предстояло ратифициране на тази конвенция, неизвестна на българските граждани досега, с непознато съдържание и цели.

 

Преди да се запознаем с тази конвенция, която сочи като своя цел превенция и борба срещу насилието срещу жени и домашното насилие, възникват

 

• два въпроса.

 

Защо в нея се говори за джендъри, за социална роля на пола, и то многократно, в приложението към конвенцията, какво общо има това с темата за борбата срещу насилието? Как у нас е уреден законодателно въпросът за борба срещу насилието?

 

В България има изградена цялостна правна система в това отношение: конституция, Закон за закрила на детето, Закон за защита срещу дискриминацията, Наредба за условията за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства, Наредба за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето, Закон за защита срещу домашното насилие, Наказателен кодекс, Семеен кодекс, ГПК, ЗЗД, Наредба за осъществяване, подбор и утвърждаване и закрила на деца с изявени дарби и др.

От самото основаване на държавата ни в България е имало равнопоставеност на половете и тя е била демократична държава. В България не е имало робовладелство.

Нашата религия е най-миролюбивата и не познава жестокостта хора да бъдат изгаряни на клада, или заробвани.

Страната ни е една от първите в света, въвела избирателното право на жените. Истината е само една - темата за борбата срещу насилието е само обвивката, предлогът, троянският кон, зад които се крие вкарването на така наречения социален пол (на английски джендър), измисленият пол и гарантиране на еднополовите бракове.

В чл. 36 „в“ от конвенцията четем: „Пол означава социално изградени роли, поведение, дейности и характеристики, които определено общество смята подходящи за жените и мъжете“.

 

• Богоборчество и джендърски радости

 

Всъщност конвенцията не признава биологията и определянето на пола с раждането. Може примерно да си роден мъж, но това не е важно и не е определящо според нея. Сам решаваш какъв социален пол си, сам го избираш. Това е стремеж за богоборчество и плод на психично отклонение. В самата конвенция думата джендър отсъства, но в приложението на конвенцията, предвидливо липсващо и неприложено, се споменава десетки пъти. А в практиката разновидностите надминават двеста вида! Ето само някои „джендърски радости“, които може да си изберете: безполови, педерасти, четвърти пол, лесбийки, трети пол, трансзвездни, андрогени, жена в мъж, трансхора интерсексуални, интерженствени звездни, панполови, бидер, бач...

Християнската притча за мъжа и жената отразява най-великото сътворение на Бог. Бог ги е създал с благослова: „Обичайте се и се размножавайте“. Неслучайно тези двама хора са различни по пол - да се привличат повече и да се обичат още повече, да се допълват и да си помагат. Единият по-силен, а другият по-нежен, да се размножават и в сговор и благодат да отледат децата си.

Джендърската сган е богоборческа. Не й трябва Бог, нито човек. Тя дори не приема като социално и щастливо събитие раждането на човек, нарича нас, хората, „живораждащи“.

Папа Франциск определи конвенцията като фашизъм и атомен взрив. Бих допълнила, че е по-страшна от фашизма и атомния взрив, защото е скрита, коварна и човеконенавистна.

Ето какво са ни спретнали така наречените министри на Съвета на Европа - чл. 12, т. 1 от конвенцията: „Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.” Е, тук вече камъчето е изплюто, няма никаква грижа за жените и жертвите на насилието.

Юнаците от Европа искат да изкоренят всичко наше: самоличност, семейство, спомени, обичаи, биология, религия, държава. Ние няма да сме мъж или жена, така както естествено се раждаме, а нещо друго. Не е ясно какво същество, може би плазма, сигурно безмозъчно, което не знае какво иска и къде отива.

Конвенцията разпорежда страните да отпускат „финансови и човешки ресурси, да извършват законодателни промени и да включват в официалните програми на всички училища въпросите за нестереотипните роли на пола.” Следва въпросът с чии средства? На данъкоплатеца. Промяната, отровата, срещу кой е насочена?

 

• Жертвата са нашите деца

 

Господа от Съвета на Европа, защо не споменавате родителите във вашата дяволска конвенция? Къде отидоха правата и задълженията на родителите?

Съгласно чл. 14 от Хартата на основните права на Европейския съюз, подписана от вас самите, „правото на образование включва правото на родителите да осигуряват образованието и обучението на децата си в съответствие със своите религиозни, философски и педагогически убеждения, съгласно националните закони”.

Съгласно чл. 33 от същата харта: „Закрилата на семейството е гарантирана юридически в икономически и социален план“.

Съгласно чл. 47 от Конституцията на Р България: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“.

С какво право изготвяте джендърска програма и тровите психиката на децата, без знанието и съгласието на техните родители? На какво законно основание харчите парите на данъкоплатците?

Конвенцията разпорежда при насилие, основано на пола, страните да дадат на лицето статут на бежанец, като не могат да го експулсират; да отпускат държавно обезщетение на пострадалите. Страните („държавите“) да предприемат мерки насилствено сключени бракове да бъдат признавани за недействителни, без жертвата да понася неоснователна финансова или административна дейност.

Конвенцията създава експертна група за „действие срещу насилието, срещу жени и домашното насилие от 10 до 15 души” - GREVIO, съставена от различни страни, и тя си приема свой правилник. Тази комисия и други делегации посещават страните при наличие на пълен имунитет. Членовете на тази комисия могат да пътуват свободно, не могат да бъдат задържани и проверявани, имат свобода на изказване. Имунитетът им продължава дори след свършване на мандата. GREVIO предава на всяка страна въпросник, въз основа на който страните готвят мониторинг. Мониторингът се провежда на кръгове и групата получава информация за изпълнение на конвенцията от неправителствени кръгове и страни. Неверни са твърденията на правителството, че „няма страшно и че тя, конвенцията, можела да се подпише с резерви за всеки текст поотделно“.

Чл. 78 от конвенцията урежда безспорно този въпрос. Резерви могат да се допускат само по чл. 30 относно обезщетение, чл. 44 – юрисдикция, чл. 55 - процесуален въпрос, чл. 58 - давност, и чл. 59 – предвиждане на ненаказателни мерки. Т.е. по никакъв въпрос по същество не можем да оспорваме и резервите важат само за 5 години.

Лъжа е твърдението, че ако конвенцията се ратифицира, няма да има промени в законодателството. Правителството е приготвило 20 законопроекта за изменения. В самата конвенция са предвидени 34 члена за изменение! Соча ги конкретно: от № 16 до 24, 26, 29 до 34, от 36 до 45, 48, 49, 52, 53, 55, 56, 59, 60, 62, 63. Моля сверете ги с конвенцията. Нека премиерът, министър Цачева и министър Захариева да ви отговорят защо говорят тези неверни неща!

Конвенцията не може да изпълни целите, които заявява. Тя е накъсана, изготвена непрофесионално, изпълнена с омраза. Незаконосъобразна е:

1. Защото нарушава суверенитета на страните, изземва функциите на съда и държавата. Натоварва изключително държавата да съчинява изключително много ненужни закони. Те не само не са полезни, но излишни – трябва да има две държави – едната цяла година да пише закони, а другата държава да върши останалата дейност. Стоварва върху държавата огромни финансови задължения. Следователно групата GREVIO, замислена като шпиц команда, заедно с цяла администрация от преводачи и други служители, е скъп и безполезен орган, а страните са обречени да плащат всички нейни разноски.

2. Конвенцията грубо нарушава разпоредбите на чл. 14 от Хартата на основните права на Европейския и лишава родителите от родителска власт.

3. Конвенцията лишава родителите от родителска власт, а същевременно раздува правата и намесата на различни чужди обществени организации, всъщност им дава свобода да действат във вреда на държавната сигурност във всяка страна.

4. Ратифицирането, при което се упражнява психическо насилие за нейното реализиране, прави ратифицирането нищожно.

5. В досегашната медицинска практика и педерастията, и други подобни отклонения се считаха за отклонения от половия идентитет и представляват психическо заболяване. Заболелите е наложително да се лекуват, а не да ни управляват и рушат националната държава.

 

• Джендърството се внедрява усилено на Запад и в България.

 

По телевизията видяхме група млади хора в САЩ, облечени в костюми, наподобяващи костюмите на нашите кукери. Те крещяха и скандираха, че са животни и искат да им бъдат издадени паспорти на животни.

Пак в САЩ са обичайни рекламите на прегръщачи, лицата, които срещу 50 долара посрещат клиентите, прегръщат ги и ги „успокояват“.

В същата страна се продават и фигури на животни или хора, предназначени да бъдат закупени за задоволяване на половия нагон, дори бе показан гражданин, който получавал полово удовлетворение от собствената си кола...

Пак в САЩ по телевизията показват американка, прочула се с това, че е извършила полови сношения с 16 души в един ден. Тя решила да даде гласност на това свое деяние, което оценява като изключително постижение. Телевизията показа, че жената посетила училище, където са я наобиколили малки деца, видимо от първите класове на училище, и тя им „предава ценния си опит“. След случая журналист попитал директорката на това училище защо е позволила посещението, а тя отговорила - „Това е свободна страна и няма да е демократично да забраня тази среща“. Много странно понятие за демокрация. А казвам нещо по-кратко и по-точно - „развала“.

В британско училище учителят похвалил работата на своите ученички с думите: „Браво, момичета“ и за това бил уволнен. Ами джендърската култура не приема понятието „момиче“...

В Германия се прави диктовка със следното съдържание: „Понякога е тати, понякога е мама, ние сме яко семейство“.

В Швеция малко момиче, на 7-8 години, отговаря: „Ако ме питате каква съм, не знам. Момиче или момче, или двете заедно“.

В САЩ и в други западни страни се вършат множество операции за смяна на пола, и то не по медицински предписания, а по лично желание. Съгласно джендърските правила не е задължително да се изисква съгласието на родителите на непълнолетното дете! То само решавало. Операциите се вършат от частни фирми, но... държавата ги спонсорира! Дори прави реклами на такива операции. По телевизията се обяснява, че за превръщане на жена в мъж се взима тъкан от вътрешната страна на ръката за формиране на половия член, а самите тестиси се изработват от изкуствена тъкан.

В България джендърството върви усилено и в нарушение на българските закони и национални традиции, финансирано от правителството. Явните джендърски фондации, които не крият своята същност и название, са не по-малко от 7, а множеството са завоалирани с други имена. Една от завоалираните е „Ная“, спонсорирана, познайте от кой, не, няма да познаете, сигурна съм. Спонсорът е самото Министерство на правосъдието!

Държавата издържа фондациите чрез Министерство на финансите, Министерство на правосъдието и Социалното министерство. За тях се грижи и фондация „Америка за България“.

Забележително е, че по национална програма следва да бъдат усвоени 5 милиарда евро за джендър програми. Това е същото правителство, което казва, че няма пари. Не можело да плаща на пенсионерите повече от 200 лева месечно. Вероятно правителството разчита на нашето географско положение. Тя България е планинска страна и в нея пада много сняг и пенсионерите има какво да ядат... Само че един безработен българин яде повече сняг и от преяждане постъпи в болница във Велико Търново за лечение. Не бива да се прекалява все пак. Пък и трябваше да остави от този деликатес и за големците, нали?

 

• Светлинката в тунела

 

Джендърството пълзи навсякъде. Представяте ли си, че във Варненския свободен университет има цели две джендърски специалности?

Деница Сачева е заместник-министър на образованието и в това си качество изпраща джендър въпросници по училищата. Тази личност има образование по международен туризъм и не е същото като да си завършил педагогика. Председател е на демократичен институт в Америка. Тогава защо не отиде в САЩ и там да изпраща въпросници? Кой я назначи и нямаше ли правоспособни педагози в България за тази отговорна длъжност?

В Софийска област върви джендърска подписка, спонсорирана от КТ „Подкрепа” със следните въпроси: 1. Чувстваш ли се мъж? 2. Чувстваш ли се жена? 3. Чувстваш ли се нещо друго?

Конвенцията е вид договор между равноправни страни и нейното сключване, ратифициране, изменение зависи от волята на страните. От никой друг.

Така е по закон, но България не е суверенна държава и законът се нарушава от Европейския съюз и управляващите в страната ни. Те упражняват принуда да приемем този незаконен акт. Същата конвенция е била подписана от министър Екатерина Захариева без обсъждане и без да се потърси становището на българските граждани. Сега върху нас се упражнява силен натиск да се ратифицира тази конвенция и ни лъжат и заблуждават, че е полезна, че няма да се променят законите, ако бъде ратифицирана. В Брюксел Б. Борисов обеща на високо платените чиновници - „връщам се в България и ще ратифицираме конвенцията“. Пресата изнесе още, че той изпратил на депутатите от ГЕРБ есемеси със съдържание: „Няма мърдане“. От екрана неколкократно разгневено той ни се караше: „Какво искате: мъжете да бият жените ли?“ и още - „Четете ли какво пише на корицата, че е против насилието върху жени?“. Само дето не ни обясняваше какво съдържание има в “корицата” и защо той се меси в дейността на законодателните органи.

 

следва


 

ПРЕКРАСНИТЕ НОВИ УЧЕБНИЦИ…

Е-поща Печат PDF

Учебник по литература за 5 клас, изд. “Просвета” 2017 г., цена 21,33 лв. Автори Албена Хранова, Лъчезар Бояджиев, Тина Велева

 

В анотацията за този учебник се казва: “Учебникът по литература за 5. клас на издателство “Просвета” изцяло отговаря на новата учебна програма на МОН и цели овладяването на базисни знания, умения и отношения, свързани с митологията, с фолклора и с литературата и с изграждането на компетентности на ученика. Учебното съдържание е представено по достъпен и интересен за децата начин, като са отчетени особеностите на хетерогенните образователни групи. В различни рубрики се предлагат варианти за осмисляне на задължителните текстове. Приложените подходи целят да улеснят работата на учители и ученици за обогатяване на общата и специфичната литературна култура на петокласниците.”

 

Представяме факсимиле на една само страница от този учебник, за да може читателят да направи сам своите изводи. Ако читателят е достатъчно образован, не е трудно да провиди, че съдържанието на текста за Гергьовден е далеч не само от образователен дискурс, но е изцяло политкоректен, както казваме днес. Тук няма фалшиви новини, има деформиран образ на празника на Св. Георги, който очевидно отговаря на разбиранията за етническа, верска и т. н. толерантност на автори и утвърдени от образователното министерство програми.

Тези нещица, които са публикувани на страничката, преди десетилетието на ромското включване, и преди продължаването му с още петнайсет години, ги пишеше в един скандален учебник за ромските деца. Технологията, по която се подменят истинските знания с оглед най-новия ни цивилизационен избор, е простичка и удобна. Само че още колко хартия ще трябва да се изпише, за да се покаже, че у нас никой никога не е притеснявал нито цигани, нито мюсюлмани, нито български граждани с друго етническо и религиозно самосъзнание. Нима не е ясно, че подобни учебници (и не само учебници) преследват една неназована явно цел - да отъпяват българските деца още от най-ранна възраст, защото такива “биологични единици”, и когато пораснат, лесно се управляват и направляват... И още - по-лесно привикват да възприемат “придобитата имуществена неравнопоставеност” на днешното време, а после обръщат поглед и към джендър-идеологията. Всичко това - просто пътем. Но темата е дълбока и сериозна.


 

 

“ЖЪТВАТА” НА АПРИЛ 1876-А

Е-поща Печат PDF

• Нямало надежда, а българите въстанали...

 

“...О, българино! Ти, който търсиш свобода, чест и човешки права за себе си, пази също така свободата, честта и правата на оногова, който ги потърси при тебе. Защитавай го. Бъди неустрашим юнак, сражавай се, воювай геройски, но не отказвай благоволението си към роба.

Напред, братя, напред, Бог да ни е на помощ!..”

 

Васил Петлешков

(из Възванието на апостолите, предадено по спомените на учителя Ат. Мишев от Брацигово)

 

“Ние трябва да бъдем навсякъде и никъде; най-важното ни действие ще бъде това, ако сполучим да действаме по такъв начин, щото да смутим неприятеля още в началото на борбата... Най-голямо внимание трябва да се обърне на селата, към селските бунтовници, които като по-прости и неразвити, една най-малка несполука е в състояние да ги обезкуражи и да ги накара да сложат оръжие... Ето защо става необходимо да се определи една подвижна чета, от най-решителни юнаци, която да обикаля от село на село, да насърчава и поддържа духа на населението. На тая чета, за по-добро, аз мисля да й стана предводител. Тя ще да бърза, като вихрушка, и на часът ще се намира там, където е нужно нейното присъствие...”

 

(Из речта на Бенковски при образуването на Хвърковатата чета)

 

На 20 април (3 май - нов стил) се навършиха 142 години от избухването на Априлското въстание - Българското въстание, поставило конец на петвековното турско робство.

Макар с днешна дата някои “модни” куратори на фалшифицираната и конюнктурна българска летопис да го наричат присъствие, историята и паметта на поколенията ще запази додето има Българско светлината на огъня от пожарищата, мириса на пепелищата и искрите на неугасващия факел на преклонението и признанието пред подвига на светлите и буйни глави и умове, дали началото на новата българска епоха.

...Българските бунтове са все есента, българите прибират от полето и планината каквото е родила земята им, после се улавят за ножа и пушката. Този бунт тръгва в средата на пролетта, когато същата земя плаче за пот, а не за кръв... Българите трудно вървят срещу себе си, може да губят, но упорито постъпват така, както са постъпвали от векове. Този път тръгват наистина против смисъла на своето битие. Но не за пролетта е думата, а за всичко в тази безумна революция, наречена от собствения си трубадур „пиянството на един народ“.

 

Историческите изследвания почти не съсредоточават вниманието си на този „пробив“ в българския културен модел, обикновено те минават, споменават от движение това феноменално явление на духа. По-примитивните изследователи на Възраждането ни описват и обясняват трескавото бързане с турския гнет, който обаче, тогава, под натиск отвън, е придобил сравнително меки форми. Най-големите центрове на въстанието – полупланинските градчета, всъщност са били едни автономни единици в разпадащата се империя. Ръководителите на бунта – хора образовани, прозорливи, разбиращи своето време, имали сравнително достойно място в обществото и достатъчно хляб на трапезата. Те превъзходно знаели, че не могат да победят империята, че ще загинат, а заедно с тях ще си идат и хиляди невинни животи, но поели отговорността пред историята!..

Ето за това е думата...

Европа била против бунта, Европа по това време била против всякакви бунтове, които нарушавали „статуквото“. Според това статукво, българите трябвало да останат същите роби, каквито били четири века, а това значело просто скоро да изчезнат...

Сетне в пожарищата на въстанието циничните европейски политици непрекъснато искали нови и нови “доказателства за турските зверства”, като че ли не знаели традициите на Османската империя, където всички вътрешни проблеми се решавали по един и същи начин – с клане. Доскоро, пък и днес, техните потомци учудват наивните ни души с цинизма на своя множествен стандарт било към босненския бунт на сърбите срещу исляма, било към новите кървища из Париж и Брюксел... Това също е в тяхната традиция – интересите да стоят над човечността и морала.

И така, нямало надежда, а българите въстанали!

Тяхната кървава провокация към световната съвест била предизвикана от отчаянието на „бързото време“... През втората половина на 19 век Югоизточна Европа придобивала своето „статукво“ – формирани били националните държави и всяка се борела за свое място под слънцето. Всяка от тях се засилвала и претендирала за околните територии. Всяка имала покровители сред великите сили и пресмятала своите интереси чрез тях. Българите нямали нищо, българите закъснявали, тяхното време изтичало, вече почти изтекло.

С маската на демокрацията са направени велики престъпления. Едно от тях се извършва сега в България, в Европа, в света. Прави се опит да бъдат обезсилени, унищожени нации с хилядолетна европейска култура, да се разгроми тяхното етнокултурно пространство и настани там азиатският свят. Това е гавра с кръвта на ония, които са паднали, за да бъде изгонен от Европа същият този свят. Това е гавра и с Априлския бунт на българите. Може би най-голяма гавра, защото е последен...

* * *

През 1876-1877 г. над 200 европейски вестници отпечатват статии, които разкриват кървавата драма на българския април. Руски, френски и американски журналисти, мисионери и посланици споделят разтърсващи сведения за видяното.

Дописникът на английския вестник „Дейли нюз“ и на американския „Ню Йорк Хералд“

Дженюариъс МАКГАХАН

(1844–1878) обикаля Перущица, Батак, Панагюрище, Клисура, Пловдив. Неговите сведения успяват  да преобърнат мнението на министър-председателя Дизраели и британската дипломация, които подкрепят целостта на Османската империя, и твърдят, че фактите относно зверствата на турците в България са силно преувеличени. “Гледано от нашето място, Батак напомняше нещо сходно с развалините на Херкулан или Помпей - написал Макгахан. - Не беше оцелял нито един покрив, нито една стена. Всичко беше маса от развалини, сред които се издигаше и достигаше до нас дълбок, оплакващ стон, подобен на оплакването, с което ирландците изпращат своите мъртъвци. Стонът изпълваше малката долина и се възнасяше във вой... Това беше ужасяващо зрелище - зрелище, което ще ни преследва цял живот... малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали... Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен. Върнахме се обратно, отровени и убити, с виене на свят, доволни да излезем отново на улицата и да напуснем страшния дом на чумата...”

Оскар УАЙЛД

Сонет за избиването на християните в България

Тук стонове изпълват тишината

и твоите свещеници загиват.

Не чуваш ли как вопли се издигат

над труповете хладни на децата?

В доклада за кланетата и зверствата в България от 10 август 1876 г.

Юджийн СКАЙЛЕР

генерален консул и секретар на посолството на САЩ в Истанбул, пише: „В Панагюрище много от жителите избягаха, но броят на убитите е около три хиляди, повечето от които жени и деца... На стари мъже избождали очите, а крайниците им били отсичани и така оставяни да умрат... Бременни жени били разпорвани и новородени бебета били разнасяни на байонетите на пушките, докато малките деца били заставяни да носят кървавите главици на техните другарчета...“ .

17 август 1876 г., о. Капрера,

Джузепе ГАРИБАЛДИ

пише в свое писмо: „Батак беше с девет хиляди жители, сега са 1300. На седем хиляди човешки същества е изгаснал животът, но къде се намираме, не се ли свършват още завоеванията на ятагана, на содомството, на кола, на горилището, на безчестното от всякакъв вид...“.

Уилям ГЛАДСТОН

в брошурите „Ужасите в България и източния въпрос“ и „Уроци по клане“, издадени в Лондон през 1876 г., пише: „Извършените престъпления и злодеяния са в толкова огромни размери, за които няма пример в новата история. Те са толкова неизразими, гнусни, че езикът и перото не са в състояние да ги опишат в действителния им вид. Позор е, че такова дело е могло някога да се извърши“.

* * *

Историята през погледа на “новия цивилизационен избор”

В последните години печална популярност доби тезата за “митът Батак”, един тотално користен и лишен от доказателства скалъпен и скъпо платен - както вече свикнахме да се случва, - сценарий за събитията в Батак от 1876 г.

През 2007 г. на българската все още грамотна публика се представя  спорният проект “Митът за Батак” на Мартина Балева и немския изследовател Улф Брунбауер, който разпали до червено страстите сред учените у нас.

В духа на постистината, а сега бихме казали и като “фалшива новина”, Балева и Брунбауер изследват как рисуваната от полския художник Антони Пиотровски картина “Баташкото клане” е въздействала върху историческата памет на обществото. Според тях Батак се превръща в мит и благодарение на картината, макар случилото се там да не отстъпва по жестокост на драмата на други населени места. Прокарват се обаче обобщения, че героизацията на събитията е нарочна и цели насаждане на омраза към мюсюлманите.

След серия единични опити да се противопоставят на кампанията десетки хуманитаристи решиха да обединят сили.

“Обявяваме се срещу политическата цензура и административния натиск върху свободния научен дебат, наложени от държавните институции и академичните ръководства. Не приемаме монопол върху историческата “истина”, най-малко на такава, която прикрива груба манипулация с политически намерения”, декларират учените в петиция, публикувана на сайта www.bgpetition.com/apel_na_bg_istorici/index.html.

В апела се изтъква, че съществуването на сакрални теми табута в обществото е недопустимо, а шумната кампания цели монополизиране на “българското” със съмнителни цели. В подписката се включват и много български изследователи зад граница.

Паралелна подписка бе започната и от наследници на жертвите на баташкото клане, които настояха държавата да отнеме гражданството на съавторката на изследването Мартина Балева.

Нещо като второ действие на пиесата за “митът Батак” продължава през април 2016 г., когато по повод Априлското въстание от 1876 г. българската редакция на държавното радио “Гласът на Турция” излъчва беседа (цитирана от информационния сайт offnews.bg, публикувана и в сайта на българските общини kmeta.bg).

Беседата е озаглавена “Истината за българското въстание” и е публикувана без коментар, в пълния й вид и без редакторска намеса от българска страна.

“Османската държава превзема България през втората половина на 14 век. Според някои български историци през целия период на османско присъствие е имало национална борба за независимост. В действителност обаче борбата за независимост срещу Османската държава започва след 19-ти век. Засилването на панслависткото движение на Балканите след 1870 година облагодетелства условията за въставането на българите.

По време на българското въстание през 1876 година, известно като Априлско въстание, в Истанбул се е водела борба за власт. От друга страна сърбите и черногорците са извършвали подготовка за война срещу османските турци. В крайна сметка българските комити възстават в период, когато съществува своеобразен вакуум във властта. Пловдивска област се превръща в център на въстанието. Българските чети, с цел да създадат турско-български конфликт, всяват страх сред населението с лъжите, че са скроени планове за нападане на българските села и избиването на българското население в Истанбул. Впоследствие българските комити започват нападения срещу турците. Избиването на мюсюлманското население от българските чети подклажда чувство за мъст сред местните турски групи известни като „башибозук”. Ответните нападения на башибозук на свой ред съдействат за увеличаването на подкрепата за българското движение за независимост.

Най-кървавите стълкновения се изживяват край село Батак. Българските чети неосведомени, че бунта е потушен, отхвърлят призива да се предадат на башибозука начело с Ахмет ага, продължавайки съпротивата. В крайна сметка се изживяват сражения, причинили големи жертви и за двете страни.

Записките на американския военен кореспондент от ирландски произход Януарий Макгахан (или Джанюариъс Макгахан) за периода юли-август 1876 година поставят основите на независимостта на България. Посланието, отправено към света от Макгахан, бе, че през 1876 година в днешните територии на България са опожарени над 100 села, а в село Батак са убити десетки хиляди българи. Миша Глени отбелязва, че в европейските медии повлияни от записките на Макгахан в рамките на 18 месеца публикуват над 3 000 статии, заклеймяващи събитията в Батак и другите места в България. Всъщност обаче историчката от български произход Мартина Балева, проучила обстойно бележките на Макгахан, женен за руска благородничка, отбелязва, че „прочувствените бележки” на този военен кореспондент са с открито проруско съдържание и антиосманска и антиислямска позиция.

За да е възможно да се твърди, че в Батак са избити десетки хиляди души, би трябвало Батак да бъде не малко селце, а голям град. Според британските източници в разглеждания период в Батак са живеели 490 семейства съставени от около 2 хиляди и 800 души. Това само по себе си опровергава твърденията на българските историци, че по време на въстанието са убити 5-6 хиляди българи и са преувеличени. Американският историк, изследовател на Османската история Станфорд Шоу разкрива интересния факт, че по време на българското въстание през 1876 година са убити повече мюсюлмани, отколкото християни.

Въпреки това отзвукът, предизвикан от записките на Макгахан в света става повод за обявяването на война от Русия с амбициите за разгръщане на влиянието си на Балканите, на Османската държава. На 24 април 1877 година започва руско-турската война (1877 – 1878). Русия влиза в тази война с цел създаването на независима българска държава, но както отбелязва историкът Кемал Карпат България с многолюдно мюсюлманско население нямаше да бъде предана на Русия. Именно поради това Русия с подкрепата на българите започват етническа чистка.

По време на руско-турската война в периода 1877-78 г. са убити стотици хиляди турци и стотици хиляди турци са насилствено прогонени от родните си земи.

По силата на Берлинския договор, подписан в края на руско-турската война, в периода 1877- 1878 година българското княжество обхваща земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния софийски санджак, а между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия. Оттук може да се направи извода, че провъзгласяването на независимата българската държава има пряка връзка с Баташките събития.”

Дотук свършват познатите тези и антитези. Дотук приключваме с коментарите за събитие, определило следващото българско столетие. За онова, което не знаем по повод Априлското въстание, или което е удобно забравено, ще държим отговорни всички политически и академични елити и дейци. Защото историята, както и времето, има само една посока - напред.

О, българино, ти, който искаш свобода!


 


Страница 4 от 210