Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

СВЕТИНЯТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Е-поща Печат PDF

Самарското знаме – символ на геройския подвиг на българския опълченец, на руския гренадир и офицер, в Освободителната Руско-турска война от 1877г е от трицветен тежък копринен плат с размери 185см на 190см. Цветовете са разположение хоризонтално: малиновочервен, бял и син. Изработено е от монахините на Иверския женски манастир, който се намира в чертите на град Самара, Русия, от където е и името му.

От двете страни на копринения плат са извезани със златни нишки два срещуположни кръста. В средата на всеки от тях Петербурският художник Николай Е. Симаков е изографисал: от едната страна – прочутата икона на Иверската Света Богородица; от другата страна – иконата на Св. Св. Кирил и Методий. Към дръжката на знамето са прикрепени три ленти – на синята са изписани първите два стиха от Молитвата към Честния Кръст (псалом 67 от Псалтира): „Да Всокреснет Бог и пусть разточаться врази Его“; на малиновочервената лента е изписано: „Самара – българският народ, 1876г.“. Знамето е било предназначено за подготвяното през 1876г. Априлско въстание, но е останало непредадено поради преждевременното му избухване и разгром. При обявяването на Руско-турската война, на следващата година и при сформиране на Българското опълчение, делегация на градската „Дума“, водена от Ефим Кожевников и Пьотр Алабин, отнася знамето в гр. Плоещ, където квартирува Българското опълчение. На 6/18 май 1877г., на специална церемония, лично главнокомандващият Руската дунавска армия – Великият Княз Николай Николаевич, приковава с първия златен пирон знамето към дръжката му.

С честа да прикове последния златен пирон е удостоен старият поборник, Воеводата Цеко Петков. За историята и поколенията е останал вълнуващият разказ как той сваля калпака си, целува знамето и сякаш от името на всички българи произнася вълнуваща молитва:

„Да даде Господ това свято знаме

да премине от край до край

през многострадалната българска земя.

Нека нашите майки, жени и сестри

да изтрият с него скръбните си очи.

Да бяга от него всяко зло,

поганско и нечистиво,

а след това да настане мир и благоденствие!“

Великият княз Никлай Николаевич лично връчва Самарското знаме на командира на 3-та опълченска дружина под полк. Павел Калитин. Трета рота от Трета опълченска дружина с командир щабс капитан Попов е определена за Знамена рота, а за знаменосец – унтер офицер Антон Марчин.

В жестоката битка край Стара Загора на 31 юли 1877г., Знамената рота попада под пряк, фронтален огън на настъпващия аскер на Сюлейман паша. Загиват знаменосците – унтер офицерите Антон Марчин и Авкцентий Цимбалюк. Загива и опълченецът С. Минков. Още миг и знамето ще попадне в турски ръце. Тогава под полк. Павел Калитин се втурва към знамето, поема го и отдава команда: „След мен, братя!“ - но е пронизан от два куршума и пада мъртав от коня. Настъпва свиреп ръкопашен бой, в който унтер офицер Тома Тимофеев, опълченците Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев и осетинеца Николай Караев – Дудар, успяват да спасят Самарското знаме от турски плен.

Днес, свещеният български боен флаг – Самарското знаме е най-важен символ на Българската армия. Той е и единственото знаме в историята на България, удостоено с Ордена „За храброст“ - Първа степен. Орденът е учреден с Указ №1 от 1/13 януари 1880г на Княз Александър I Батемберг и първото присъдено отличие е за Самарското знаме. Това става същата година на 31 юли по случай 3-та годишнина от боевете край Стара Загора. Орденът за храброст е вграден в сребърната пика, увенчаваща дръжката на знамето.

Днес, оригинала на Самарското знаме, символ на Българското освобождение от турско робство и на бойното българо-руско братство се съхранява при специални климатични условия и охрана във Военноисторическия музей в София.


 

ЕВРОИЗБОРИ 2019: А СЕГА НАКЪДЕ?

Е-поща Печат PDF

Мина и това „политическо позорище“. Всички политически джамбази, сиреч въжеиграчи и търговци на добитък, каквито значения има думата „джамбаз“ в турския език, отчетоха „успехи“. Едни, понеже изпратиха в Европейския парламент (EП) повече от очакваното „народни избраници“; други, защото получиха електорална подкрепа, каквато не са и сънували; трети - понеже объркаха сметките на настоящите или бившите си съпартийци, без никаква лична изгода, или без да излъчат и един евродепутат; четвърти, защото без друго се състезаваха на олимпийския принцип: „Важното е да участваш“. И всички обещаваха неща, които нито имат намерение да направят в ЕП, нито пък те зависят от тях. Очевидно мислеха повече за предстоящите местни, а защо не и за предсрочните парламентарни избори.

Както прогнозираха социолозите, челната тройка формираха традиционните заподозрени: ГЕРБ, БСП и ДПС. Останалите се бореха за един евродепутат, или в най-лошия случай да не бъдат последни. След като Борисов заяви предварително, че и да загуби изборите от БСП, няма да подаде оставката на правителството, резултатът от вота имаше значение само за партийните семейства в ЕП. Със 17 депутати от 751-членния ЕП, при това гравитиращи към минимум три конкуриращи се политически семейства, България не може да защити никакви национални интереси. Нито пък да наложи дневния ред на ЕС, както обещават от ГЕРБ. Сега вярващите в измислицата „морални стандарти“ на ГЕРБ ще изпаднат във възторг от спечелването на тези избории нищо не може вече да ги разубеди, че народът ги обича, че им вярва, и че заради това им гласува. Че общественото доверие по най-убедителен начин е доказало че те трябва да са властта, и че никакви предсрочни избори няма да има, а петдесетте милиона, които щяха да бъдат разходвани за тях ще вдигат пенсиите, ще оздравяват болниците и ще изграждат нови детски градини.

Но не бяха ли хвърлени на вятъра 9 млн.лв. за наемане, вместо за закупуване на 3200 машини за гласуване? Според много анализатори, след върволицата скандали, независимо от резултата на европейските избори, основанията за предсрочни парламентарни избори са повече, отколкото след загубения президентски вот. До него имаше само „Суджукгейт“ и „Кумгейт“, а европейските избори се проведоха на фона на гигантски далавери, като „Оградагейт“, „Паспортгейт“, „Асфалтгейт“, „Апартаментгейт“, „Ремонтгейт“ и „Къщи за гости без гости“, построени с европейски пари и превърнати в лични вили. И, разбира се, тези скандали повлякоха серия оставки, или излизане в принудителен отпуск на министри, вицепремиер, шефове на парламентарни групи и комисии, директори и заместник директори на държавни структури, като ДАБЧ, КП КОНПИ, ДФ „Земеделие“, кметове и т.н.. Толкова скандали не е имало при всички предишни избори, взети заедно. Но това се оказа недостатъчно за промяна. И този път победиха страхът и административният и всякакъв друг ресурс. Една пирова победа, след която промяната все пак ще се състои.

Като стана дума за „морални стандарти“,

да напомним, че заради един фиктивен корупционен скандал в Австрия падна цялото правителство. При него подпийналият вицеканцлер и лидер на Австрийската партия на свободата Щрахе бе заснет да уговаря с мнимата дъщеря на руски олигарх – Альона Макарова, спечелването на обществени поръчки, в замяна на „обезвреждането“ на един критикуващ го австрийски вестник, и на съответната „руска“ финансова подкрепа за своята кампания. Компрометиращият видеозапис е бил заснет преди две години, но едва сега бе излъчен от германското издание „Шпигел“. Целта на операцията е двояка: да се пресекат опитите на Австрия за подобряване на отношенията с Русия, и да се повлияе негативно върху представянето на националистите на изборите за ЕП. Ако у нас се беше случило нещо подобно, управляващите непременно щяха да ревнат, че показването на компромата точно сега е с цел да се попречи на техните „успехи“. И, че страната е заплашена от хаос и нестабилност, ако кабинетът падне. Австрийския канцлер Себастиян Курц направи това, което е морално оправдано, като подаде оставката на цялото правителство и обяви че ще отиде на предсрочни парламентарни избори през септември. Той, обаче, даде опасен пример, който ще виси като обица на ухото на българските му колеги. Президентът Радев излезе прав, като каза, че отделните оставки не решават нищо. И, че бъркалите в кацата с меда следва да понесат съдебна и материална отговорност, като върнат откраднатото. Но, според ГЕРБ и лично Борисов, президентът има право само да мълчи, или да хвали правителството, понеже това е герберското разбиране за президента като обединител на нацията. За правителството на Борисов – като за мъртвец: или добро, или нищо! Хеле пък ако президентските критики съвпадат с тези на Корнелия Нинова! За срещи на президента с главния прокурор, или с председателите на върховните съдилища и дума да не става! Понеже, според Борисов, това било намеса в съдебната власт. Президентът можел само да утвърждава назначения, или да налага вето върху приети от НС закони.

Отговорът на държавния глава беше смразяващ: „Аз не привиквам прокурори у дома си и на вечеря, нито викам главния прокурор всяка сряда!“. Така Радев опресни паметта на Борисов за „седянката“ в неговата къща в Банкя, на която тогавашният градски прокурор на София Кокинов му каза по адрес на Цацаров: „Шефе, нали ти си го избра“.

Колкото до

надпартийността на президента,

да си спомним как Борисов издърпа ухото на обявилия се за надпартиен президент Росен Плевнелиев в нощта на президентските избори през 2011 г. Замалко да му извади окото. Премиерът не обича да си спомня такива подробности, предпочита да помни само „успехите“ на своето управление. Особено това, че е трети мандат премиер. Въпреки, че срещу него винаги са се вадели компромати, народът го обичал и му гласувал. В това число и мургавите обитатели на циганските гета, които уж БСП в лицето на Манол Генов купува, а те позират с тениски с лика на Бойко Борисов. Преди две седмици СГС оправда Манол Генов, но никой от ГЕРБ не му се извини за клеветите по негов адрес. И на Елена Йончева няма да се извинят, понеже „моралните им стандарти“ са особени.


Кой казва, че българите били евроскептични? И, че „кофти матриялът“, съставен от пенсионери, цигани и турци пречел на европейския напредък на Отечеството. Щом и ромите навлякоха тениски с лика на балканския „евроинтегратор“ Бойко Борисов, смятайте за излишен въпроса доколко сме станали европейци. Европейци сме и още как, а не както твърди Алеко Константинов, че сме, но „не дотам“.


Когато на 20.05.2019 г. Борисов, съпровождан от водачката на евролистата на ГЕРБ Мария Габриел, се отропа в предаването на Би Ти Ви „Тази сутрин“ с водещ Антон Хекимян, той запя познатия рефрен: <<При нас стандартът е такъв. Моят синковец (бившият заместник министър на икономиката Александър Манолев, б.р.) има една къща за гости, а колежката от другата страна (Елена Йончева, б.р.)- три… Нашият човек не само, че подаде оставка, но ще понесе и наказателна отговорност. Това е разликата... Помните ли какъв номер ни скроиха за Костинброд?... Костинброд - това е хибридът. Те в това са най-добри. Те нямат друг шанс и в учебника на КГБ пише, че най-добрият начин да унищожиш един човек е да подбереш избрани истини за него и да ги поднесеш в определена комбинация, след което казваш лъжа. Например, че Хекимян е собственик на Би Ти Ви. От Костинброд ние загубихме 6%..На дебата на водачите на листи се видя, че Мария Габриел ги превъзхожда във всичко…Направеното от ГЕРБ няма алтернатива. В Австрия видяхте какъв скандал! Аз съм подавал оставка два пъти..Най-доброто място за живеене в Европа е Австрия. Няма защо да подавам оставката на кабинета>>. Интересно е, кога и къде Бойко Борисов е чел учебника на КГБ. От негови предишни изявления знаем, обаче, че е искал да влезе в ДС, но вместо това са го насочили към пожарната. И понеже дипломната му работа е на тема „Морално психологическата и физическа подготовка на оперативния състав“, днес го титулуват „доктор по психология“. Някоя баба от село би се запитала: „И такава болест ли имало?“, но от нас да мине.

Борисов се самопровъзгласи за инициатор на идеята за европейски главен прокурор и веднага се ожали: << Макар че искат да си го припишат. Защото няма какво да покажат. За къщата в Барселона – показват къщата на Сашо Чаушев и твърдят, че е моя, а тя не е. Нищо не мога да направя..Бил съм бизнесмен с „Ипон“, създадена от гола поляна. Хората, с които работех, останаха да си изкарват прехраната. Никаква приватизация, не сме получавали никакви държавни поръчки>>.

Последва едно потресаващо изявление за роднините:

<< Ние сме много сложна рода. С единия братовчед не съм се виждал от 40 години. С другите братовчеди не си бяхме говорили от 30 години. Сега като се видим, си махаме. Ние сме родени в една къща и не си говорим. Двама от тях съм ги бил и затова не си говорим, въпреки, че живеят в Банкя. Аз не си говоря с тях - те ли ще ми управляват бизнеса!? За една помпа се бихме, бабите се биха и аз ги набих братовчедите. Сега трябва да се обяснявам за братовчеди и братовчедки. „Ипон“ си е 100% частна фирма, създадена с моя труд. >>.

България е имала за премиери хъшове, опълченци, партизани, професори, военни и дори превратаджии, но чак след тези откровения на Бойко Борисов разбрахме, че имаме и премиер побойник. Който впрочем се хвалеше по-рано и с това, че е набил приятеля на дъщеря си, понеже я бил разплакал. Очевидно пердахът е бил полезен за потърпевшия, понеже той беше спечелил обществени поръчки в София, когато Борисов беше кмет. Така че братовчедите да не се отчайват. Бойко не бие, когото мрази!

Въодушевен от себе си, Борисов премина на тръс през темите за Шенген,, мониторинговия доклад на ЕК, общоевропейската армия (в създаването на която не вярва, понеже била паралелна структура на НАТО). После се прехвърли на темите за бежанците и българските енергийни проекти (газовия хъб „Балкан“, интерконектора с Гърция и АЕЦ „Белене“, за да завърши със санкциите срещу Русия и ситуацията в Украйна. Мярнал с крайчеца на окото си, че на таблета на водещия Хекимян стои вестник „Дума“, той изригна: <<Защо БСП не се съгласиха при вас да проведем дебата? На таблета ви и сега е вестник „Дума“. Искате да ги омилостивите може би?>>. (Всъщност Корнелия Нинова предлагаше лидерски дебат, но Борисов пак изгърби нещата, както му е удобно). А, когато водещият му цитира твърдението на Нинова за изхарчени извън бюджета 6 млрд.лв., Борисов пак заговори за пенсии, университети, църкви, манастири, водоснабдяване и канализация, ремонти на мостове, самолети, военни училища и т.н. Все в множествено число, въпреки, че кабинетът възстанови само Висшето военно авиационно училище в Долна Митрополия. И запита: <<Защо при тях винаги е дефицит, а при нас излишък?>>. За изтегления външен заем от 16 млрд.лв.- нито дума!

След като увери, че рокади в кабинета ще има „колкото трябва“, той призна, че с „къщите за гости“ ГЕРБ са се „опарили“ така, че повече няма да посмеят да злоупотребяват. Докато ги разкрият, ще кажем ние. Така диктуват „моралните стандарти“ на ГЕРБ: крадете, но гледайте да не ви хванат!

На въпроса на водещия, дали Борисов се опитва да си върне партията от Цветан Цветанов, и дали се е разграничил от него, той отговори така: <<С Цветанов съм се разграничил, когато трябва. Моята битка не е да си върна партията. Не с Цветанов, въпросът е как ГЕРБ ще се справи без Борисов. Аз съм я създал>>. Оставаше да каже като Тарас Булба: „Аз те родих, аз и ще те убия!“

Все пак премиерът отбеляза, че е рано да си търси заместник: <<Цветанов е свършил много за партията. Случи му се това. Понесе пасиви, партията понесе пасиви. Сега се е отдръпнал малко>>.

Борисов се похвали, че е решил въпроса с „Химко“ Враца, като дал нареждане „веднага да отидат и да ги изхвърлят“ (серовъглеродите, б.р.). <<Вината е лична. Ако си допуснал това - или го оправяш, или…>>. Накрая завърши своето конско философски: <<Омразата изяжда отвътре. Никога не сме си позволили да кажем, че БСП изчезва. А те непрекъснато твърдят, че ГЕРБ изчезва.>>.

В заключение ще признаем: мило и драго даваме да видим как европейските, а не българските „присъдружни“ медии са интерпретирали монолога на нашия премиер. На който почти ням свидетел беше еврокомисарят по цифровизацията и водач на евролистата на ГЕРБ Мария Габриел. Между впрочем, Борисов още я нарича Неделчева, понеже такава я бил изпратил в ЕП, а тя взела че се омъжила за чужденец. Габриел и Майдел ще бранят националния интерес на България, носейки чужди фамилии. И това ли е стандарт а-ла ГЕРБ?


След „историческата“ визита на папа Франциск Първи, когато софиянци слушаха под дъжда пред ЦУМ мюсюлманския призив „Аллаху екбер“, ни удариха градушки. Какво ли ни готви небето след Евроизбори 2019? Толкова лъжливи обещания и Господ не може да изтърпи..Време беше българските избиратели да му помогнат мъничко, за да ги отърве от произвола на една котерия, която Антон Тодоров нарече „Шайка“, преди да й пристане. Със и без Евроизбори, краят на „шайката“ е неизбежен, но е добре той да настъпи по-бързо.


 

10 НАЧИНА ДА ВИ НАПРАВЯТ ТЪПИ, ПОСЛУШНИ И БЕЗОПАСНИ

Е-поща Печат PDF

Tемата за манипулацията на общественото мнение е по-актуална от всякога. Точно за това решихме да ви припомним списъка с 10 техники за манипулация чрез медиите, съставен от световноизвестния американския лингвист, есеист и философ Ноам Чомски.

1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).

2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, и те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.

3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.

4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето. (Наблюдавайте разрешаването на случая с Истамбулската конвенция и Пакта за бежанците и емигрантите на ООН)

5.Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.

6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение …

7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят. (Припомнете си как бе променена образователната система у нас, според Лисабонските споразумения за средното образование и според Болонската система за висшето образование. И си дайте сметка как ще живеят децата ви.)

8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб … (Може би ще си отговорите, защото преобладават ТВ форматите, като Биг Брадър, Вип Брадър, Фермата, Сървайвър и нескончаемите сериали с убийства и насилие.)

9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.

10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.


 

Ноам Чомски

 

АЗ, ИГНАТ РАДЕНКОВ, СЕ ОБРЪЩАМ КЪМ ВСИЧКИ ЧЕСТНИ ХОРА

Е-поща Печат PDF

Скъпи приятели и съмишленици, братя българи,

На отминалите  европейски избори, отново бяхме изправени пред дилемата – мафията или народа. И изходът от тях бе отново предрешен.

Основна причина за тържестото криминалния преход, предопределил  незавидното състояние, в което изпадна страната ни, е, че обществото ни загуби битката за справедливостта, за истината и морала.

Вече 30 години как шепа престъпни безродници обсебиха властта на българина и го направиха най-беден и най-безправен. В резултат на това България оглави всички негативни световни класации като най-корумпирана, най-бедна, болна и бързо изчезваща нация в света. Те доведоха страната ни до състояние на най-жестока национална катастрофа, несравнима с преживените до сега, нито по социално-икономическата разруха, нито по понесените жертви. Тази разруха, братя българи, не е случайна. Тя е добре организирана и дирижирана и обслужва не само нашите престъпни безродници, а и чужди нам геополитически и имперски интереси. Та нима не виждаме, че пред очите на всички ни, обществото ни се разпада, майка България си отива. Те трябва да са наясно, че нито първата национална катастрофа е минала без народен трибунал, нито втората национална катастрофа, най-малко пък сега,  ще им се размине. Рано или късно,лъжите ще блеснат. Спечелването по манипулативен начин на всеки пореден избор, просто ускорява процеса. Тази национална катастрофа няма да мине без преразглеждане на криминалния преход, няма да мине без съд и присъди, без връщане на заграбеното. Всяко начало си има и край. Търпението – също! Народът ще се осъзнае, ще потърси своите истински водачи и ще въстане.

Само хора, с доказан морал, с достойнство и обич към Отечеството, могат да отстояват нашите интереси пред ЕС.

На 26 май гласувах за независимия кандидат Минчо Христов Куминев. Гласувах с бюлетина №15, за един човек с висок морал, доказал се с делата си в целия 30-годишен преход. Всеки от нас може да посочи достойни 25-30 човека, които впоследствие да послужат за основата, гръбнака на така необходимия на обществото ни нов проект, нови хора, които да сложат началото на истинското възраждане на изстрадалата ни родина.


 

ОТДЕЛЯНЕ НА СИСТЕМАТА ОТ ДЪРЖАВАТА

Е-поща Печат PDF

Един от ключовите проблеми на руската патриотична общност, както дясната, така и лявата, а също така и на национал-болшевиките и евразийците – с който често се сблъскват в публичното пространство – е дилемата на критиката по адрес на властите, от една страна (като опозиция), а от друга – опитът да се запази и укрепи държавата (като държавници).

Веднага щом започне критиката по адрес на властите отстрани, например от ляво, веднага зазвучават насрещни обвинения, например, от страна на десните, за разклащането на държавността и подготовката на Майдан. Същото звучи и в обратно направление. Обвиненията, че патриотите „леят вода в мелницата на Майдана“, който наистина е недопустим, станаха нещо обичайно за безусловните конформисти, безотговорните, винаги лоялни, политолози и прочее. И в нещо, те все пак са прави.

В умишлено заложения капан

Няма смисъл да разглеждаме позицията на либералите, левите от троцкистки тип и т.нар. "национални демократи" и привържениците на малкия национализъм, които очевидно са против държавата на Голямата Русия. И едните, и другите, и третите предлагат или да се влеем в глобалистката общност на приятелите на Запада, или в пролетарския интернационал на световната революция; или да се концентрират в „малката страна“, предавайки, а най-добре продавайки, останалата част от „не-руската“ или „празна“ Русия на китайците, японците и отново на Запад. Тяхната позиция очевидно е нелегитимна и незаконна; ние я поставяме извън скобите като отклонение.

Това обаче не отменя проблема с критиките към властите и в същото време необходимостта да се противодейства на всички разрушителни майданни сценарии, клиентите и бенефициентите на които по правило винаги са външни сили. Тук цялата патриотична общност, дясната и лявата, е в капан, създаден, както става ясно, съвсем умишлено.

За да се изясни обектът на нашата критика, е необходимо да се направи някакво разделение, тоест чрез изкуството на „разграничаване движенията на душата“ или, както се описва това от гръцката православна мисъл – да се отдели обектът на нашата критика от това, за което се борим. Да отделим критикуемото от това, което съзидаваме и възнамеряваме да направим в бъдеще, а именно от Държавата (по-нататък с главна буква, като основен термин на предложения анализ).

Коварният план на Системата

Необходимо е да се предприеме много важно действие, за да се разделят две такива фундаментално различни явления като Системата и Държавата. Без това разделение ние, волно или неволно, критикувайки едно нещо - Системата, а излагаме на удари другото - Държавата, което създава споменатия по-горе конфликт.

Оттук следва обратното логично заключение - в това изкуствено сливане се крие коварният план на Системата. А именно, да се слее с държавата по такъв начин, че всяка атака срещу Системата (а това е не само възможност, а и задължение на всеки достоен човек, особено патриот), веднага да удари Държавата – по тази неотменима, основна, организираща цялото ни голямо пространство, матрица на руската цивилизация.

Така в сливането на Системата и Държавата се крие коварната злонамереност на Системата, затова е необходимо да започнем с тяхното разделяне с едновременно описание.

Каква е Системата?

Системата - както доста точно я определя редакционната статия на първия брой на списание „Елементи. Евразийска обозрение“ през 1991 г." е „свят, от който се изхвърлят „стихиите“, „елементите“, от който са отстранени Историята, Волята, Творческите спонтанни усилия на човека и народа, в които изчезва вкусът на Преодоляването, Честта и Отговорността, места за Великото. „Система“ е изкуствената конструкция на онези, които Фридрих Ницше нарича „последните хора“ (правописът и главни букви са запазени както в оригинала).

Уточняваме. Системата са либералните, глобалистични мрежи в нашата държава. Това не е само петата колона на Запада, която буквално унищожава нашата държава, предизвикателно и открито. Това е и така наречената шеста колона - същата прозападна, Атлантическа мрежа, но действаща прикрито, под прикритието на държавни служители, висшите служители, криеща се зад Държавата, преплитаща се в нейната тъкан, сливаща се до неразличимост, т.е. мрежа от адепти на западничеството и либерализма.

„Системата“ са глобалистите, либералите и западняците, поддръжниците на Модерна и произтичащата от нея модернизация (опити за насилствено вкарване в Модерна от западния тип), апологети на постмодерна и произтичащото от него обезчовечаване, обезценяване на идеите и текстовете. Това са монетаристите и пазарни лидери в правителството, това са феновете на Запада и неговия начин на живот в държавния апарат, които местят всички най-ценни неща там, където душата им вече е продадена. Това е бушуваща масова култура, циганията (бохемите), шоубизнесът, които развращават последните останки от човешкото същество в нация, подчинена на културната окупация на Запада.

Паразит в тялото на Държавата

Системата искрено, не случайно, а системно, мрази всичко наше, руско, евразийско, консервативно, традиционно; и не само мрази, но системно се бори с всичко това, което е най-опасното нещо. Говорейки едновременно, нагло и безсрамно, от името на Държавата и по този начин, поставяйки я под огъня на критиката на патриотичната политическа класа и консервативното, православно мнозинство от руския народ, както и от другите народи на нашата евразийска държава.

С други думи, Системата е паразит по тялото на държавата, гъбичен растеж, който изсмуква всички сокове от държавата, злокачествен тумор, който се промъква в тялото на Държавата и го разлага, унищожавайки го отвътре.

Именно Системата предизвиква максимално раздразнение у хората, неговият логос - големият руски народ и малките народи, които създават и пазят нашата обща държава вече повече от хиляда години. Но тя, Системата, която е дразнител и разрушител на самата Държава, на нейния логос, причинява негативната, остатъчна реакция, която сега произтича от самата Държава, предимно от нейното служещо съсловие, което в мрежовата среда се определя с термина siloviki. Само те се опитват да се противопоставят на Системата отвътре на Държавата. Вяло и дезорганизирано, без необходимите идеологически и идейни инструменти и интелектуална и художествена проработка.

Какво е Държавата? Държавата, на първо място, е Идеята за Държавата, нейната най-висша мисия, нейната цел, нейния есхатологичен, излизащ извън материалното и земното, ориентир. Държавата е подчиняването на стихиите;тя е Историята, като смисъл на държавното съществуване във времето. Това е Волята на носителите на държавния логос, това Творческо спонтанно усилие, синергията на Държавата и народа. Това са Честта и Отговорността на държавниците, тези, които буквално се жертват за Великото във Вечността.

Поклонението пред Златния телец

Всичко това все още присъства в нашата Държава и досега всичко това присъства в умовете на държавниците. Държавата все още е способна на самовъзстановяване, на самовъзпроизвеждането на този бързо умиращ държавнически тип. Но основната заплаха за нея са тези, които унищожават и убиват последните останки от държавност, които отмиват носителите ѝ, които изтласкват, маргинализират държавниците, които отхвърлят настрани всички процеси, дискредитират, осмиват и пречистват всичко отвсякъде - това е Системата.

Системата има различна идея – печалба: религиозно, със същата есхатология, но взето с противоположен знак - поклонението пред Златния телец. Не запазването и възпроизвеждането на Държавата, а нейното изкореняване, пускането в експлоатация на идеята за използване на Държавата в името на печалбата, като ѝ се дават официални, второстепенни, технически функции. Системата е развалът на Държавата в егоистична полза, изтеглянето на Държавата към офшорки, като същевременно се минимизира нейната роля и влияние върху обществото. Това са търгаши на власт на мястото на идеалистите, жреците и героите. Това е експлоатацията на народите в интерес на малцинствата.

Системата е кражба, корупция, издигната до абсолютната степен, превръщането на суперматериала в материал за последваща продажба. Нещо повече, всичко това се прави толкова безочливо и открито, толкова самоуверено и безнаказано, че неволно възниква това чувство за отъждествяване на Системата и Държавата, увереността, че Държавата е Системата, а Системата е Държавата и че няма разлика между тях. Идеологическият дух на търгашеството на Системата е издигнат в абсолют, подаден като нещо разбиращо се от само себе си, наложен като основна, неоспорима стойност.

Именно в този момент, осъзнавайки фаталността на присъствието на Системата за Държавата, е необходимо да направим разделението: да преминем към режим на култивация на перманентно разделено състояние, да преминем към разграничителен режим, както го определят православните философи - диакриза - отделяне на едното от другото. Защото без отделяне на Системата от Държавата всички спорове между патриотите за настоящата политика са невалидни.


Завтра.ру,

Превод: Радко Ханджиев


 


Страница 4 от 282