Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

САМА - КАТО АНТОНИЙ СРЕЩУ РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

Е-поща Печат PDF

Корнелия Нинова в решителна битка с „петата колона“ в БСП


Нито един председател на БСП, преди и след Жан Виденов, не е бил така организирано, премислено и целенасочено сатанизиран, както Корнелия Нинова! И за да няма недоразумения, съмнения и подозрения в слагачество, ще припомня, че аз първи съм „хвърлил камък“ по нея. Писал съм открито, честно и нелицеприятно за всичко онова, което е било наследство и продължение на мерзкото отношение към „Нова Зора“ – към вестника и към партията, още от времето на Луканов и Лилов, през Първанов, Николай Добрев, та чак до  ден днешен. Участниците в Политическия съвет на „Коалиция за България“, в която „Нова Зора“ членува от 2009 т., и в „БСП за България“ – сега, както и протоколите от заседанията, могат да свидетелстват, че никога в заявената от името на ПП „Нова Зора“ позиция, аз не съм си позволявал, никакъв нюанс в поведението ми, който би могъл да бъде възприет като опит да се харесам. Или пък да се приобщя към общия хор на словославенето и блаженния дух на Аркадия, на които понякога съм бил свидетел. Не бих искал да пропусна и факта, че никога не съм висял и пред кабинета на председателя на БСП, на 4 етаж на „Позитано“ 20. И никога не съм отварял дума да договоря изгодни условия и услуги, от което през годините са страдали най-вече и вестник „Нова Зора“, и партията със същото име. Когато се е налагало да се срещна с Корнелия Нинова по важни въпроси на политическото сътрудничество, аз съм заявявал  това си желание по надлежния ред, чрез секретарката Ани или началник-кабинета Асен Марков, светла му памет. Не мога да не призная, че от 2016 г., такива срещи все пак са се случвали, два или три пъти, със съдействието на Асен Марков. Заявките ми пред чаровната Ани, оперативен секретар на председателя, винаги много внимателно и вежливо са били приемани и е било обещавано да ми се върне обаждане за резултата.

Най-често обратна връзка не е имало, което съм приемал като мълчалив отказ.

Защо утежнявам текста с такива подробности, а и себе си изобразявам едва ли не като ангел? Самият аз най-добре знам, че това би интересувало само малцина. И че подобна „мелочь“, както биха се изразили руснаците, няма и не може да има отношение към „земното въртене“.

Навремето поетът Дамян Дамянов беше написал стихотворение, в което лирическият герой питаше: „Върти ли се земята, Галилей?“ А препателият от инквизицията и папските копои астроном, отговаряше: „Върти се, ала папата не дава!“ Така и аз заявявах искания за срещи, но не се получаваше.  Това са особеностите на нашите коалиционни отношения.

Но да си дойдем на думата. Ако Бойко Борисов, по собственото му признание, трима папи са го галили по главата, то за Корнелия Нинова три пъти по трима „папи“ са бдели и бдят да не се чуе добра дума за нея. И защото това, което искам да напиша не е просто повод „да разлая кучетата“, а е особено продължение на онова Елин-Пелиново стихотворение „Нощ“, в което поетът пита: „Ах що няма кой да палне плевника на кмето?“. В случая, без някой да ме кара, сам избирам да се  набутам в шамарите. Просто, защото е „тъмно като в катраница/ и нито месечинка свети,/ ни ясна звездица“. А един Минчо Минчев винаги се е изправял срещу мракобесието.

Затова и написах по-горе цялата онази „мелочь“, за да имам основание поне да се надявам, че няма да отрекат на „Зора“ достойнството на светлината, истината и пълната безкористност, които тя, през тези 32 години, чрез своите елитни автори, винаги е носила, доказвала и отстоявала.

Следил съм политическото поведение на Корнелия Нинова, изчитал съм подробно речите й от парламентарната трибуна и съм публикувал много от тях. Трябва да кажа, че в някои от тях енергията на словото бе като на удар с чук по наковалня. Внимателно съм анализирал казаното от нея на политически форуми, съвети, телевизионни участия, интервюта и пр. И винаги съм се стремял да изследвам „глаголната температура“ на истината, ако трябва да използвам прочутия израз и метод на знаменития професор Мирослав Янакиев.

Да си призная, най-силно впечатление ми бе направила навремето нейната реч, след второто заседание на 49-я конгрес, през февруари 2017 г. Още повече, че на това заседание бе преименувана коалицията от партии в Коалиция с наименование „БСП за България“. Основният мотивиращ лозунг на конгреса бе „Поискай промяната“, и ние, коалиционните партньори подкрепихме тази идея. Запомнящо се бе и словото на председателя Корнелия Нинова, която тогава обяви, че основна задача на партията е да съхрани народа на България, неговите национални обичаи и традиции, и да върне държавата като фактор и Демиург в икономиката. Паметно за мен бе нейното обръщение към делегатите на конгреса с поръчението, да предадат на партийните организации и членове, че няма да ги разочарова, и че няма да ги предаде. Че заедно с тях  ще направят партията онази сила, която ще обедини България.

Както се казва, думите й попадаха като зърно в отдавна разораната за тази цел нива. В душите на стотиците хиляди членове и симпатизанти на БСП, това беше, може би, най-значимата от всички потребности, сред неизброимите травми, вини и напразни надежди на прехода. Хората се бяха нагледали и наслушали на лъжите и компромисите на своите лидери, а от предателствата и грабежите на прехода бяха не само омерзени, но и напълно отчаяни. Корнелия обаче излъчваше такава  енергия и желание за действеност, че всички осъзнаваха как остават на светлинни години назад, инертността и съглашателството, както и перфидната двойнственост на Първанов, на Станишев, че и на Миков дори. Заела високият пост в 130-годишната партия, може би с цената на компромис и сговор между групировките и клановете в нея, тя много скоро осъзна своето заложничество, усети мъртвата хватка на плътното обкръжение, в което бе попаднала. Зли езици по време на току-що започващия пасианс с раздадените властови карти твърдяха, че около масата в зала 404 на „Позитано“ 20 заседава „съвкупно богатство от 4 млрд.лева“. И макар че именно тази реалност създаваше привидността на едно искано и търсено „единство“, тя всъщност очертаваше стръмните брегове на бездната, която разделяше редовите социалисти от все по-приоблачния връх на тази партия, наследница на друга, в която принципа за равенство бе уважавана и важна ценност. Можеше ли Корнелия Нинова да изтърпи всичко това след своето клетвено послание към партийните членове? Не! Пред нея стоеше реалният и съдбовен въпрос дали да премине през „Рубикон“?  И тя с неподозирана от мнозина решителност направи това.

Днес са малцина онези, които публично биха признали невероятната драматичност на този неин избор. Аз няма да излагам тук добре известната хронология на фактите. В една вестникарска публикация, това едва ли е разумно, или пък удачно решение. Важното в случая е, че тя се реши на своя „Рубикон“. Раздели се с мнозина, с които нямаше обща посока по дългия път, по който бе поела. И после, на 12 септември 2020 г., бе избрана с 81%  от гласовете на цялата партия, за председател с четиригодишен мандат. На 50-я конгрес, проведен на 27 септември 2020 г., след тайно гласуване, в новия Национален съвет не влязоха знакови фигури като: Сергей Станишев, Георги Пирински, Димитър Дъбов, Георги Божинов и пр. „партийни барони“. Не бе зачетена дори „свещената крава“ Велислава Дърева, иначе талантлив журналист, която обаче притежава  неизменния навик „да рита котлето с мляко“, всеки път, когато незнайни сили и фурии ѝ нашепват в ухото да го направи. За нейната критика от „социалистически позиции“ имам и лично свидетелство.

На 5 юли 2009 г. се проведоха изборите за 41-о Народно събрание. ПП „Нова Зора“ участваше за първи път в „Коалиция за България“. В НДК очаквахме обявяването на изборните резултати. Сергей Станишев поиска да размени няколко думи с мен като с нов коалиционен партньор, но още незапочнали разговора, Велислава довтаса, изгледа ме усмъртително и буквално изстреля следната тирада: „Сергей, мразя я тази партия! Мразя и вестника  ѝ! И никога няма да ги заобичам. Ако бяхме ги послушали навремето, ОСД никога нямаше да вземе властта в БСП!“ Сергей занемя и тогава видях, че той умее да се въздържа. Замълча, макар че от вътрешно напрежение вратът му да бе станал морав като от червено цвекло. Последвах примера му. Замълчах и аз. Велислава се врътна и си тръгна. Други свидетели нямаше.

Припомням този епизод, защото само преди дни прочетох, че за по-демократично Велислава иска Нинова да бъде изключена от партията, оставката ѝ не я е удовлетворявала!

Описвам този мезансцен от преживяното и си припомням как навремето Дърева, пак от ОСД-ейски позиции, бе начело на битката срещу правителството на Демократичната левица. И лично срещу министър-председателя Жан Виденов, който водеше изтощителна война с българския Тано Кариди на прехода – Андрей Луканов. Тогава съвсем не бе тайна кой зъл демон ѝ нашепваше „героични реплики“ в ухото, с които тя дискридитираше политиката на правителството. Днес все още не е известно кой върши това. Приликата обаче с онези отминали времена, е във факта, че тогава т.нар. Обединени демократични сили, съставяха своята седмична опозиционна парламентарна програма, по публикациите от „социалистически позиции“ на в. „Дума“. И „сините“ в края на краищата,  се домогнаха до своето. Днес ГЕРБ,  които водят пуническа война срещу Корнелия Нинова, пак се ползват от „спасителката“ Дърева. Но де да беше само тя – самостоятелната бойна единица „Велислава“. Образно казано, Корнелия Нинова е изправена сама като Антоний срещу Римската империя. И дори не срещу една, а срещу три империи: на Георги Гергов, на Весела Лечева и на Кирил Добрев. Да ги обясняваме ли поотделно? Ще кажа само, че ефективите им, в тези бедни времена, могат да размътят главите поне на 20% симпатизанти на БСП, както и го направиха. Отделна „имперска сила“ в тяхна помощ,  бе и самият Сергей Станишев, като председател на ПЕС, ведно с бездънния европейски портфейл, който той носи. Впрочем, на неговата милост разчитат и рой „обеднели барони“ и „бойни коне“, останали без зоб и ясла след 50-я конгрес на БСП.

Т.нар. вътрешна опозиция, действа фронтално срещу Нинова и срещу хората, на които тя разчита, вече повече от две и половина години, преди 50-ия конгрес на БСП. Действа и след него. И за това време тя успя да превърне всяка нейна инициатива в тежка изтощителна битка за очистване на БСП от Луканово-Лиловското и Първаново-Станишевското наследство. Окончателно отритната, тя, която се изживява като „белият кокал“ на партията, в последно време бе буквално заслепена в своята ярост, и загуби всяко приличие. Рожба на едно токсично време, олицетворявано от посочените трима председатели на БСП след 1989 г., тя все пак, не успя съществено да промени духа на партията. БСП бе набрала вяра в собствените си сили в изборите на 18 декември 1994 г., когато получи пълно мнозинство в Народното събрание. И втория път, когато беше избран Георги Първанов за президент през 2001 г. Тази победа бе твърде умело представена като „вярната посока за социал-либералното развитие, към което БСП, трябва да се стреми“. Много скоро обаче очите на хората се отвориха и те осъзнаха измамата. Междувременно обаче, партията бе напълно овладяна от Сергей Станишев и навлезе в своя най-трагичен период на бавно умъртвяване. Долу, все още бушуваше енергията на хората, които бяха строили нова България, но горе, течаха процесите на едно олигархично всекидневие, което копаеше  бездната на отчуждението между върха и низините под него.

Деморализацията бе толкова всеобхватна, че на пишещия тези редове, избран за народен представител в 42-о Народно събрание, му се е налагало да запушва ушите си, за да не слуша договорките на своите колеги. Напразно. Встрани от първото място на последния ред, на първия блок, вляво, където стоях, се събираха „младите лъвове“ като Кирил Добрев, Георги Кадиев, Страхил Ангелов и пр., и се чуваха само откъслечни фрази и думи, като „проценти“ и „далавери“. Много често към тях се притуряше и прилагателното „големи“, и тогава виждах как върху лицата им се изписваше такова нескрито блаженство, че социалният наивник, който винаги е живял в мен, се изчервяваше от срам и негодувание. Нейсе.

Усещам, че все накъсвам темата за Нинова и нейната битка със сюжети от лични преживявания и осъзнавам, че все не мога да кажа главното, което макар и известно, се побира в онази рамка, в която протичат борбите и процесите, представени за „партийни междуособици“. Всъщност те са само ехото от сгромолясването на гигантски светове и епохи и това, което се случва в БСП, е само тяхна функция. И ако трябва да бъда честен, истинско чудо е, че тази партия все още я има, което говори преди всичко за качеството на човешкия фактор и неговата идейна закаленост.

Погледне ли по нашироко човек, няма как да не отбележи, че нито една от властващите някога в социалистическия лагер партии, днес не съществува. И когато опозицията, в лицето на Весела Лечева, Кирил Добрев, Георги Гергов и пр. „български подобия на Енгелс“, критикуват Нинова от марксиски позиции, ако да бе ги чул „другарят Маузер“ направо сам би изскочил от кобура си. Така или иначе обаче, вътрешно-партийната опозиция, услужливо подпомагана от подведомствените на ГЕРБ медии, се домогна до главното: успя така да отслаби и демотивира структурите на БСП, че някои от тях, които наистина се крепят на магия, реализираха неутешителните резултати от последните три избора. Парадоксалното е, че опозицията нагло приписва целия този разкол и цялата отговорност за него на Корнелия Нинова.

На това място е задължително, може би, да се запитаме, дали в това превратно представяне на фактите помагаха и странични фактори, извън ресурсите на „трите империи“? Разбира се, че помагаха. Най-заинтересована, по пътя на логиката, бе партия ГЕРБ. По външно-политическа линия, факторите са два: европейски и атлантически. Заинтересоваността им, макар и прикрита, бе съществена: очакваха най-после леталния изход на тази партия, която не само за тях, а за всички останали външни наблюдатели, демонстрираше из­ключителна воля за живот и съзнание за своята историческа мисия. И опасността бе под ръководството на Корнелия Нинова, въпреки всички удари, тя да преживее и „ковидните времена“ на загнездилия се в нея идеен вирус на колаборационизма. Затова предполагам, никой не зададе и главния въпрос: дали е възможно да бъде постигнат в изборите поне приличен резултат, когато само в последната седмица преди тях, към всеобщия глас на отрицание на БСП, от партии, социалантрополози и НПО-та, се прибави и масираният хор на клеветите и клетвите на вътрешно-партийната опозиция. Всички станахме свидетели на две омерзителни статии на Дърева, на статия на Весела Лечева, на възшествие по сайтове и вестници на Кирил Добрев, на Георги Пирински, на Ана Пиринска и пр., тиражирани с подозрителна услужливост от заинтересовани електронни платформи. Само ленивците в тези предизборни дни, които не дремеха, не се упражняваха да сплетничат и пророкуват, и да искат оставката на Корнелия Нинова.И някой замислил ли се е как в тези условия се постига консолидация, когато цялата партия бе като заредена с динамит?!

Нещата отидоха и по-далече. В двата избора, предхождащи 14 ноември, Кирил Добрев бе фактическият шеф на предизборния Щаб на „Изправи се! Мутри вън!“ На последните избори обаче, той пренасочи ресурса и цялото си объркано и напазарувано войнство, направо към „Продължаваме промяната“. На третия ден след 14 ноември, Корнелия Нинова подаде оставка. И о, чудо! Към всички смъртни грехове, в които в този момент, я обвиняваха, веднага се прибави още един: „Направи  го, за да попречи да бъде избран президентът Румен Радев“. Основанието затова бе съобщено в интервю и от евродепутата от БСП Иво Христов, който намери обяснението, в „необявената война, която тя води с президента Радев“.

Въобще, кръгът се затвори. От външна страна – ГЕРБ и винаги вредителстващите „бегове“ от ДПС, до тях – „Европа“, в лицето на ПЕС, със Станишев и „Атлантическия вектор“, който е всепризнатият демиург на ситуацията в България.

Вътре – „петата колона“, каквото е предназначението на всички колаборационисти, която вече четири години се стреми да предаде крепостта, отбраната на която ръководи къде сполучливо, къде не чак дотам, и днес – Корнелия Нинова. Ефективите, с които разполага „външният пръстен“, както и лостовете, които придърпва, засега постигнаха успех само по отношение на поста председател на Парламента, за който на Политическия съвет на Коалиция „БСП за България“ Нинова бе официално номинирана от името на ПП „Нова Зора“. Номинацията бе представена блестящо от зам.-председателя на партията адв. Тодор Предов, въз основа на предварително взето партийно решение.

Разбира се, пълна победа няма, и ние, в „Нова Зора“ сме напълно наясно с това. Ситуацията в държавата е такава, че едва ли е възможно на стола на председателя на Народното събрание да седне човек заявил като лични и като партийни „червени линии“ безкомпромисното си отношение по въпроса за: Северна Македония; санкциите срещу Русия; Истанбулската конвенция; както и всичко онова, което се крие зад инициативата „Триморие“.

Ние обаче в „Нова Зора“ не  възприемаме като компенсация, а като напълно заслужил поста зам.-председател на Министерския съвет и министър на икономиката, който бе отреден за Корнелия Нинова. Нескромно е, но и аз, подобно на Румен Овчаров смятам, че тя ще се справи отлично на тази длъжност. Както се видя и разбра, и „петата колона“ в лицето на Кирил Добрев, потрива потни длани, в очакване това да се случи. Сметката им е прозрачна и елементарна: Корнелия е подала оставка и ако отново не се кандидатира, освен председателския пост в БСП, твърде лесно ще загуби и новата властова позиция. Ще се случи ли това? Остава да видим.

Ако силите на „външния пръстен“ на обсадата успеят в това си начинание, съвместно с опозицията, БСП няма да има силите да издържи ново идейно издевателство над нея. Перспективата за ляволиберално троцкистко бъдеще на най-старата социалистическа партия, е просто несъвместима с „качеството на мат`ряла“, ако използвам простофилския изказ на „падишаха“ Борисов. В тези среди, колкото и Станишев да пропагандира започналите уж да побеждават идеи на ПЕС, както и да шества по света възкръсналия дух на Троцки, тук, в България, всички социалисти помнят и знаят, отговора на главния въпрос на Дядото: „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“

Емоциите в политиката са лош съветник, твърди не само Румен Овчаров. Аз мисля, за разлика от него, че оставката на Корнелия бе все пак емоционален жест. Своего рода подарък за безапелационно разгромените от нея „авари“. В това отношение трябва много да се внимава. Няма незаменими хора, но хора, които никой не може да замести на тяхното място, в определен исторически момент, има. Такъв е случаят с Корнелия Нинова. Тя има куража да поведе първа битката с „паралелната държава“ и с „модела ГЕРБ“. Тя имаше и съзнанието, че може да постигне победа, единствено ако БСП бъде очистена от мръсната кръв и гнилост, с която преходът я бе натоварил. И тя не се уплаши - спука цирея! В историята това много пъти се е случвало. Някои са довършвали битката докрая и са били победители. Други са спирали по средата и са ставали жертви.

Ако бях Фуше, бих казал на Нинова, че да подадеш оставка като емоционален жест, при отворен финал на най-важното сражение, което си започнала, е по-лошо от престъпление. Защото е грешка! А за такива грешки, загубилият плаща винаги по най-високата тарифа и до края на своя живот. Не пожелавам това да се случи на Корнелия Нинова. Аз и моите другари от „Нова Зора“ не искаме тя да бъде загубена за България в тези съдбовни времена. В този смисъл аз вярвам в нейната зрялост и в нейната изострена сетивност. Тя има съзнание за своите отговорности, както и вроден инстинкт за истинската опасност, пред която е изправена държавата, партията, народът, пък и лично тя самата.

Вярвам в нейната мисия и отговорност.

И горещо ѝ препоръчвам да се вслуша в пулса на времето и във волята на хилядите социалисти, които я избраха, и които я обичат.


 

САМ И ЗАКЛЮЧЕН ЗА ИСТОРИЯТА

Е-поща Печат PDF

Георги Пирински затръшва врати, но едва ли знае от коя страна го прави, и на коя ще се озове. Като часовник без време.


Чели ли сте някога програмен партиен документ, политически текст или публицистична статия, изготвени и писани от другаря Георги Пирински? Не сте?! Прекрасно!

Потомственият другар, Пирински пише скучно, но за сметка на това пък дълго. И никакъв контент-анализ на текстовете му няма да регистрира чрез своята измерителна скала, някакво впечатляващо читателя съдържание. Нула. Zero. Ето на какъв главен редактор е поверен днес теоретичният орган на БСП - списание „Ново време”, на който броят на читателите му, за съжаление, е вече почти равен на броя на списователите му. Дотам я докараха от редколегията на основания от Дядо Благоев през далечната 1897 г. „месечен преглед на умствения и обществения живот”.

Социаллиберализмът не прощава!

За по-младите читатели е добре накратко да се споменат и някои факти от партийно-политическата биография на родения през 1948 г. в Ню Йорк Георги Пирински, в семейството на видния македонист Георги Зайков Пирински-старши и майка Полина Пиринска от Словения. Макар и роден в САЩ, Георги се води българин, но в Израел, по майчина линия, биха го признали за евреин. Нещо, което въобще не е лесно. Нищо лошо няма и в това, че партийно политическият лифт на БКП, в началото на 70-те години, изстрелва с втора космическа скорост за български политик младия Георги Пирински. Едва завършил ВИИ „Карл Маркс”, той е назначен в Министерството на външната търговия, където за невиждано кратки срокове заема и длъжността първи зам.-министър. През 1986 г. е вече и в състава на ЦК на БКП. С други думи, биография  - мечта! Нека се издигат хората, нека се развиват. Само дето няма май засега свидетелства в шеметната си кариера другарят Пирински да е блестял с нещо в управлението, да е доказвал качества на длъжностите, които е заемал. Историята мълчи. Тя мълчи и за това дали след десетоноемврийския преврат е орал в базовите партийни структури, дали е копал в електоралната нива; дали е с творчески принос в социалистическата теория. Отнюдь! Нещо като директор на водопад, чиято работа е от време на време да вика: „Давай! Давай!”.

В политическата практика на потомствен червен дворянин, над когото обаче винаги е опекунствано, др. Пирински е със завидна биография. От  Кръглата маса, след оня 10 ноември, той премина през какви ли не постове по държавния Олимп; вицепремиер при Андрей Луканов; външен министър при Жан Виденов; председател на Народното събрание при Сергей Станишев; депутат в няколко парламента; евродепутат и пр. Незаменим кадър и дялан камък, казано в резюме.

Днес другарят Пирински е неформалният водач и идеолог на т.нар. идейно-политическо обединение в БСП Платформа „Социализъм 21 век”.

Целта на тази троцкистка социаллиберална секта, наследник на ОСД, е публичното омаскаряване на Корнелия Нинова и по възможност да бъде изгорена на клада пред „Позитано” 20. На красивата „вещица“ Нинова няма да й бъде простено, че отвя на вътрешнопартийните избори перестроечните торквемади, идеологическите конформисти, всички колаборационисти по цялата хонорарна скала от паница зелен фасул, през имот в Бистрица, до фотоволтаичен парк. Отвя ги с 80 % от вота на редовите социалисти! Затова петоколонниците, и тези с откупени места по родова линия дори в криптата на „Позитано“ 20, за да може и от оня свят „мъртвият да дърпа живия“; няма да и простят, че претърпяха поражението на живота си.

Но, уви, оказва се, че омикрон­ните паразитни вируси на социаллибералната пандемия са по-жизнеспособни от партията си приемник БСП. Лявата политическа култура и социалната сетивност за народните несгоди не са тяхната стихия. Те искат сакрална жертва. И тя е нарочена – Корнелия Нинова. Техният говорител и фронтмен сега е др. Пирински. Доскоро тръбяха, че ако БСП не е във властта, губи управленския си рефлекс, сега, когато тя е в новата коалиционна форма, вече смениха рефрена: „Да поддържаме парламентарно правителството, но да не участваме в него!”. Нещо като веднъж: „Зайо, защо си с шапка?”. После пък: „Зайо, защо си без шапка?”.

Целта е нищо, критиката, изгодата и бягството от отговорност е всичко за неотроцкистите. Последното е смъртоносно за тях, защото означава поемане на отговорност, нещо, в което нито са възпитани, нито го могат. Страх ги тресе да не си развалят рахата, да не изпаднат от голямата далавера още на първия по-остър завой. Предпочитат да работят с кредитни и дебитни карти, а не с обществени договори с гражданите.

Статията на Георги Пирински „Въпросът пред конгреса на БСП – разпад или рестарт?!”, услужливо публикувана в уж левия сайт „Поглед.инфо”, поставя привидно важен проблем. Парадоксът е, че рестартирането на социалистическата партия се предлага от автор, който е един от идеолозите и практикантите на нейното разпадане, вече с 30-годишна история.

Другарят Пирински търси причините за социалистическите изборни несгоди в политическото пространство, докато те са в политическото безвремие, един от демиурзите на което, е самият той. Като часовник без време, със спрени стрелки! Тук е Родос, тук скачай, Пирински!

И не приключвай разговора с „Нова Зора”, преди да си поискал да го започнеш. Не затръшвай врати, че не знаеш от коя страна го правиш и на коя ще се озовеш.

Сам и заключен за историята.


 

ВАКСИНИ ЗА СМЕТ?

Е-поща Печат PDF

В познатата ни от детството приказка „Сливи за смет“, бащата на един кандидат за женене тръгнал да му търси булка, предлагайки на момите необикновено изгодна размяна: сливи срещу донесената от тях смет. Всички се надпреварвали коя повече смет да донесе, само една донесла една шепа и то събрана от комшиите. Така дядото разбрал коя мома става за негова снаха.

Историята с появата на „китайския“ коронавирус COVID-19 и търсенето на ваксини и лекарства против него, удивително напомня метода на героя от народната приказка. С тази разлика, че създателите на чудодейни ваксини и лекарства и фармацевтичните гиганти, които произвеждат, рекламират и продават техните продукти, ги разменят за много, много пари. И същевременно проверяват не чистофайничеството на момите, а акъла на политиците и на изплашените до смърт потенциални и реални пациенти на ковидотделенията.

В глобалната кампания за раздухване на страх и паника,

чиято единствена цел е да се увеличат печалбите на фирмите, произвеждащи ваксини и лекарства, ортаци на последните се явяват и „независимите“ медии, които от сутрин до вечер повтарят като папагали: „ковид, ковид“ и „ваксини, ваксини“. В такава атмосфера на преден план излизат самозвани „спасители“ на човечеството, които по този начин се опитват да удължат оставането си на власт. И у нас има един такъв „спасител“, който в началото на коронавирусната епидемия „затвори“ държавата заради няколко заразени и починали, но после се „загрижи“ за икономиката и остави „много умно“ вируса да вилнее цяло лято из страната. Понеже София се тресеше от протести срещу него и главния прокурор, Борисов скиташе из България с джип, в който като куфари се возеха част от министрите му. Докато се „срещаше“ и ръкуваше с народа, премиерът-Слънце успя и да се зарази с коронавирус, след което се самоизолира под карантина. Тогава започна фейсбук сериалът „Сам в къщи“, в който Борисов громеше своите опоненти, начело с президента Радев, както и „лъжливите и смрадливи сайтове“ с техните „вуду измишльотини“. Едва оправил се от „короната“, той отново яхна джипа, сподирян от министъра на здравеопазването проф. Костадин Ангелов и директора на „Пирогов“ проф. Асен Балтов. И двамата да ги ожали човек, сякаш си нямаха друга работа, та приемаха безропотно ролите на свидетели на самохвалните демонстрации на своя шеф относно пътното строителство. Докато по пътищата между болниците и на стълбите пред някои лечебни заведения беряха душа жертви на коронавируса и на хаоса в здравеопазването, съпартийците и коалиционните партньори на Борисов в парламента сътвориха не един и два скандала. Било с лобистки поправки в закони, облагодетелстващи автобусните фирми, таксиджиите и фирмите за бързи кредити, било с панаири за предстояща водна криза, която премиерът и министърът на околната среда и водите „предотвратиха“ с една прегръдка. Накрая „народните избраници“ бламираха и маньовъра на Борисов с проекта за нова Конституция и свикването на Велико народно събрание. Докато той се радваше на високия кредитен рейтинг на страната, оповестен от една международна кредитна агенция, тълкувайки го не само като доказателство за финансова стабилност, а и като покана за нови външни заеми, освен по корупция, България се нареди на първо място в ЕС и света и по смъртност на глава от коронавируса: 16,18 на 1 милион население. Дори Босна и Херцеговина е по-добре от нас по този показател. А тя още не е станала член на ЕС, нали?

На 24.11.2020 г. у нас беше поставен своеобразен

черен рекорд

от 189 починали от коронавируса за едно денонощие. Но и след това картината на епидемията не вдъхва особен оптимизъм: 157 починали на 25 ноември; 141 починали на 26 ноември; 162 починали на 27 ноември и 151 жертви на коронавируса на 28 ноември. На 29 ноември броят на починалите намаля на 69, а този на новопотвърдените носители беше 1792, но при направени 4928 PCR-теста. Докато Китай, с неговите близо 1,5 млрд. жители отчиташе единични случаи на коронавирус и то у хора, дошли от чужбина, а в 83-милионна Турция на 28 ноември оповестиха 177 смъртни случаи от пандемията. Не знам на какво разчита нашият министър на здравеопазването проф. Ангелов, като казва: „По нищо не се различаваме от другите“. Различаваме се и то как! Най-малкото по численост на населението, г-н министър! И по това, че „другите“ не ги управляват с години политически недоразумения и настоящи „калинки“. Дори в Турция учените обвиняват режима на Сарая в укриване на истинските числа за последствията от ковидепидемията. И казват, че ако са се публикували истинските данни, днес болниците нямало да бъдат претъпкани и лекарите и медицинските сестри да са на ръба на силите си от изтощение. Нима в нашето Отечество не е същото? „Лъжа и робство на тая пуста земя царуват“, пише Ботев преди повече от 150 години. Нещо да се е променило!

След като гръмотевичният провал на управляващите за отвличане на общественото внимание чрез „фейк“-а Велико Народно Събрание и Нова Конституция, Борисов затъркаля темата с ваксините срещу коронавируса, които сме били предплатили. И щом потеглели тировете, първо на нас щели да доставят ваксините на Pfizer & BioNTech и Moderna. Понеже ги е поръчала Урсула Фон дер Лайен, а с нея Борисов санким вечеря и закусва.

Обаче, точно тук някои долавят

„тропота на бедата“

и бият тревожна камбана. Например, печално известният у нас Ричард Ран, който заедно с Роналд Ът и отбор български икономисти, ни подготви разбойническата приватизация. В момента Ричард Ран е президент на Института за глобален икономически растеж и невероятно успешни производства (Institute for Global Economic Growth and Improbable Success Productions). На 23 ноември той публикува във вестник „Вашингтон таймс“ статия под стряскащото заглавие „Нека войните за ваксини да започнат“. Там Ран обяснява просто и ясно, че ваксините не само няма да спрат пандемията на коронавируса, ами може да влошат още повече нещата, ако правителството на Байдън се опита да наложи силово ваксинацията като задължителна. Проучване на Gallup показало, че 42% от американците не желаят да се ваксинират. Вероятно, заради страничните ефекти на ваксините, които още не са проучени. А и така наречената „Фаза 3“, т.е., изпитанията върху хора, е с твърде ограничен обхват. Има опасност и да не могат да бъдат задоволени исканията за ваксини, понеже фирмите производителки бързат да ги предложат и на ЕС. Какъв ще е приоритетът на администрацията на Байдън при това недоверие към ваксините? Ваксиниране на медиците от първата линия, по-възрастните от най-рисковата група, или учениците, студентите и децата от детските градини. Ричард Ран напомня, че преди години училищата са изисквали доказателства за ваксинация срещу определени заболявания, за да приемат ученици. Но задължителното ваксиниране не само щяло да отприщи корупцията на държавните чиновници и да породи съпротива у гражданите, но и да възроди черния пазар на лекарства. Затова трябвало да се прилагат „политики на моркова и тоягата”.

Нашият премиер уверява, че ваксинирането в България ще е доброволно, но какво ще правим ваксините, които така или иначе сме предплатили? Останаха ли моркови, или правителството ще развърти сопата? Или ще отложи парламентарните избори, възползвайки се от пандемията, за чиято трета вълна предупреждават от СЗО?

Турците също подхождат твърде предпазливо към ваксините, имайки предвид злополучния си опит от борбата със свинския грип. Според Арслан Булут, в разгара на епидемията от свински грип Турция е внесла 8 млн. дози ваксина, но повечето били хвърлени на боклука, след като Реджеп Тайип Ердоган заявил: „Каква ваксина? Аз ваксина-максина няма да си сложа!“ Въпреки че създателите на ваксината Pfizer, проф.д-р Уур Шахин и проф. Йозлем Тюреджи, са семейна двойка, деца на турски мигранти в Германия, Турция е внесла 600 000 дози ваксина срещу коронавирус от Южна Корея. А самата Южна Корея си поръча руската ваксина „Спутник V“. Мурат Емир от Народнорепубликанската партия предупреди: „Успяхме да намерим ваксини от Южна Корея, но бяха купени само 600 000 броя. При това положение от двама медицински работници, единият няма да може да се ваксинира.“ („Джумхуриет“/28.11.2020).

Ваксината на Pfizer има огромен недостатък:

трябва да се съхранява при температура от минус 70 градуса по Целзий. И следователно, България ще трябва да купи подходящи фризери. А коя болница у нас може да си позволи такъв разход? Ваксината, изготвена от Университета в Оксфорд, Великобритания, пък се компрометира чрез предозиране. Освен това експерт от Оксфорд, цитиран от Арслан Булут, е казал: „Първо създадохме вируса, после ваксината!“ („Йеничагъ“, 25.11.2020). Излиза че британските вирусолози от Оксфорд са вкарали коронавирус в тялото на шимпанзе, за да си „поиграят“ с генома му.

Накрая, екип учени от Китайската Академия на науките са публикували статия, в която твърдят, че вирусът от Ухан не е оригиналът. За да докажат това, те изследвали коронавирус с най-малко мутации и установили, че мястото, от което е тръгнала епидемията се намира „извън територията на Китай”. Най-вероятно всичко е започнало от замърсената вода, която хора и животни пият в Индия. Така вирусът е прескочил от животните у хората. Но китайските учени изброяват цели 9 „съмнителни“ страни: Бангладеш, САЩ, Гърция, Австрия, Индия, Италия, Чехия, Русия или Сърбия. Да им благодарим, че са прескочили България.

Дейвид Робъртсън, експерт от университета в Глазгоу, охарактеризира публикацията на китайците като „съдържаща много недостатъци“ и такава, която „не прибавя нищо към разбирането за коронавируса”. Без никакви доказателства китайците обаче изтъкват, че първоизточникът на коронавируса може да са и Италия, и САЩ. И че епидемията е започнала още през юли 2019 г. Може би и това е част от „войната с ваксините“? Борисов, вместо да ни спаси, направо ни е „набълбукал“ с нещо, което не само ще бъде безполезно срещу коронавируса, но може още да влоши ситуацията поради страничните си ефекти. Както се казва,

лекарството е по-опасно от болестта.

Когато един турски професор, д-р Фехми Табак, председател на клона за фундаментални изследвания на инфекциозните болести към факултета по медицина на университета „Джеррахпаша“, казва, че ще си постави китайска ваксина, защото й се доверява, това би трябвало да светне нечия лампичка! При всички ваксини, изпитанията върху хора, т.нар. Трета фаза, са повечето нови и в ограничен брой, за да се твърди, че те са надеждни. Според италианския вирусолог д-р Стефано Монтанари, предвид на това, че вирусът мутира бързо и не образува антитела, ваксината няма да послужи за нищо. Обратните твърдения са една пълна и глобална фалшификация, както и ваксините срещу настинка в зимните месеци. „Това, което трябва да направите срещу коронавируса, е да засилите своята имунна система“ – съветва той, напук на някои експерти у нас, които твърдят, че смъртните случаи от коронавирус се дължат на свръхреакцията на имунната система.

Но, както отбелязва Арслан Булут, светът и Турция се управляват с лъжа и медиите, включително турските, са се превърнали в инструмент на лъжата! Поради което никой не вярва на обявените от правителството цифри за пораженията от коронавируса. И у нас е така, защото медийните изяви на Борисов, НОЩ и пиарите на ГЕРБ, са ни дошли до гуша. Те направо повтарят хипнотичните сеанси на Алф, който се опитваше да убеди котарака, че не е котарак. А нашите умници ни уверяват, че живеем все по-добре, въпреки че стотици на ден умират. Не само от коронавируса, а и от хаоса в управлението на кризата.

Арслан Булут припомня и казаното преди години от професор Улрих Кайл, директор на формирование по епидемиология към СЗО, което проучва честотата и начина на разпространение на заболяванията: „Епидемията от свински грип беше една кампания за всяване на страх, провеждана съвместно с производителите на лекарства с цел увеличаване на техните печалби.“

Помните ли колко прасета бяха унищожени мърцина у нас заради африканската чума? Ами овцете и козите в Странджа и Сакар? Когато толкова светила предупреждават за злоупотребите с пандемията от коронавируса, не следваше ли нашият „спасител“ да бъде по-предпазлив с американските ваксини? Да, но както е известно „вторият акъл“ на българина винаги идва късно, а пък този на управляващите ни може да не дойде никога. И папагалите могат да викат „ваксини, ваксини“, но при нашите политически и медийни папагали това е и проява на инстинкт за оцеляване. Предплатили сме си били ваксините, както предплатихме изтребителите дето още не са създадени, и ще си „ручаме жабето“! Но и с ваксините е като с природния газ – вземай или плащай, дори да не ти свършат никаква работа.


Турският президент Ердоган смята ислямофобията за по-опасна и по-бързо разпространяваща се от коронавируса. Във видеопослание до Конгреса на мюсюлманската религиозна общност в Америка, той заяви: „Тази година бяхме принудени да се борим не само с вируса COVID-19, а и с по-бързо разпространяващия се от него вирус на враждебността към исляма“. („Миллиет“/28.11.2020). Дали не съществува и вирус, който причинява човешката глупост? Или глупостта е вродена и ако някой е роден глупав, това е завинаги?


 

БЪЛГАРИЯ Е ЖИВА И ДЕЦА НЕ ДАВА!

Е-поща Печат PDF

На 7.12.2019 г. в София се състоя международен и национален протест „Спаси семейството, защити децата!” организиран от Сдружение РОД и Национална група Родители обединени за децата (НГ-РОД), наброяваща вече 209 083 членове от цялата страна. Протестът бе  срещу ранното детско сексуално обучение в училищата и детските градини, социалното и медицинско отвличане, детското правосъдие, разрушаване на българското семейство, на християнските ценности, срещу антисемейните политики, неправомерното отнемане на деца по несъстоятелни причини, срещу GREVIO - орган за изпълнение на Истанбулската конвенция, срещу Вarnevernet - норвежкият модела за социални услуги, срещу задължителна и принудителна социална услуга за отнемане на деца от родители и продажбата им на наши и чуждестранни осиновители, срещу Закона за социалните услуги и антидетските и антисемейните промени в законодателството, приети от правителството на България, както  и за категоричната им отмяна.

На протеста присъстваха хора от всички локални групи на РОД: София, Пловдив, Асеновград, Пазарджик, Кърджали, Бургас, Благоевград, Дупница, Ямбол, Гоце Делчев, Русе, Велико Търново, Хасково Стара Загора... и мн. други, а на протеста във Варна взеха участие предимно хора от региона и Добрич.

Да защитят децата и семействата си от ръцете на социалните служби, от антисемейните политики, налагани от правителствата по света, се включиха и протестиращи от Норвегия, Испания, Германия, Австрия, Армения, Швейцария, Литва, Дания, Нова Зеландия, Хавай.

В София призивът събра хиляди родители, деца, баби и дядовци, организации, недоволни граждани, на площада пред Националния дворец на културата. Водещ и организатор на събитието бе Иван Вълков от сдружение РОД, юрист, баща на 4 деца, който откри протеста с думите: “Ние сме като опълченците на Шипка. На върха. Заобиколени отвсякъде. И нагоре няма накъде. И назад няма накъде. Зад нас са само нашите деца. За тях ние ще стоим докрай! До последно! (...) Братя и сестри, българи, като християни нека да отворим Свещеното писание и да се помолим с молитвата Отче наш, защото ако търсим съюзници на Запад, на Изток, на Север и на Юг, не знам кой ще ни помогне. И да търсим видни личности, които да се застъпят за децата ни – не ги видяхме досега. Тези, които са загрижени, са тук, сред нас. (...) За да поведем успешна война срещу джендър-идеологията, срещу джендър-религията, днес трябва да направим съюз и завет с Бога. Тогава Той ще ни защити и ще ни помогне...“

Цялото множество на площада, изречение по изречение, повтори Божията молитва, а след това пя  националния химн на България „Мила Родино“. Думата взе адвокат Шейтанов, съпредседател на сдружение РОД. (Част от словото му поместваме отделно).

След вълнуващото слово на адвокат Шейтанов, под звуците на химна на национална група РОД, шествието потегли по бул. „Витоша“ към църквата „Св. Неделя“, Министерски съвет и се спря пред Парламента. Когато многохилядният народ преминаваше край църквата „Света Неделя“, забиха камбаните на православния храм като израз на пълна съпричастност и подкрепа на Българската православна църква към родолюбивата съпротива на българите за запазване на християнските ценности и българските семейни традиции.

Пред Парламента, един след друг говориха родители, представители на РОД от други градове на страната, както и редови участници в протестите. Главните мотиви на ораторите се обединяваха около пълната решимост да продължат протестите дори ако  представители на властта все пак рашат да вземат участие в един действен диалог по въпросите, които ги вълнуват.

Протестиращите декларираха категоричната си решимост да се борят за отмяна на антидетските и антисемейни закони, приети безразсъдно или под натиск от народните представители на 22 март т.г. в угода на чужди интереси. „България няма деца за продан“ и „Долу ръцете от нашите деца“  скандираха участниците в митинга и този възглас побираше голямата тревога и могъщата сила на един народ, който за децата си винаги е бил решен на всичко.

Протестът приключи към 15,30 ч. с химна на България и „На многая лета“ в изпълнение на Борис Христов.


 

ТАЙНОТО ПОСЛАНИЕ НА ГЕРБ: НЕ ПРАВЕТЕ КАТО НАС!

Е-поща Печат PDF

„Фуше мрази хората, понеже основно познава себе си.“

(Стефан Цвайг, „Фуше, биография на един политически мъж“)


„Човек най-много мрази у другите онези пороци, които са присъщи на самия него“, гласи една древна мъдрост. Според друга мъдрост, хората обичат да дават добри съвети тогава, когато вече не са в състояние да дават лоши примери. Това важи и за политиците в България, особено за падналите от власт.

От първия ден на 47-то Народно събрание „конструктивната“ и „отворена за диалог“ опозиция в лицето на ГЕРБ и ДПС, дава противоречиви сигнали за „добронамереност“, призовавайки от една страна за смирение и национално обединение, а от друга, приписвайки на едва сформираното коалиционно парламентарно мнозинство и на партиите, които ще съставят излъченото от него правителство, собствените си грехове. По-точно, диктаторски и далавераджийски намерения и практики, печално известни от 12-годишното герберско-депесарско съдружие в престъпленията. Известно разминаване между ГЕРБ и ДПС възникна единствено при гласуването за председател на 47-то НС. За разлика от ДПС, които подкрепиха предложения от спечелилата изборите партия „Продължаваме промяната“ (ПП) 34-годишен юрист Никола Минчев, герберите се въздържаха от гласуване, без да издигнат собствен кандидат за този пост. Докато третата опозиционна сила, партия „Възраждане“, предложи свой кандидат с ясното съзнание, че няма как да мине с нейните 13 депутатски гласа. Тя единствена гласува против кандидата на първата парламентарна сила.

Следващата „конструктивна“ изява на ГЕРБ беше отхвърлянето априори на предложения от служебното правителство бюджет за 2022 г., предвиждащ теглене при необходимост на нов дълг от 10-12 милиарда лева. Съпартийците на Бойко Борисов се опитаха дори да наложат мораториум върху тегленето на нови заеми, окайвайки предварително децата и внуците си, които щели да плащат тези заеми. Абсолютно по същия начин реагира Борисов, когато правителството на Пламен Орешарски обяви през 2014 г. намерението си да изтегли дълг от 1,5 милиарда лева. Тогава „Лидерът“ отново беше изпаднал в опозиция след скандала с „надпечатаните“ Костинбродски бюлетини, обрекъл ГЕРБ на временно изпадане от управлението на страната, въпреки първото им място на изборите. След изборите за ЕП, председателстваното от Лютви Местан ДПС оттегли подкрепата си за правителството и Орешарски подаде оставка. Предсрочните избори отново спечели партия ГЕРБ, която състави коалиционно правителство с формациите „Реформаторски блок“ (РБ) и АБВ на бившия президент Георги Първанов. Тогава никой от „дясно мислещите“ политолози, политически психолози и социални антрополози, не видя нищо нередно в коалирането на десни партии с лявото АБВ. Но, когато днес се водят преговори за коалиционно управление между ПП, БСП, ИТН и ДБ, не минава ден от телевизионните студия да не се тръшка някой правоверен поклонник на дясното. Да не говорим за брифингите на „Лидера“ Бойко Борисов, който вещае хаос, глад и смърт, понеже никой не го кани на преговори за бъдещото управление. Нито пък му искат съветите. Казва че бил обиден от изявленията, че ГЕРБ не трябва да припарва до властта. И как да го канят на разговори, след като излъга собствените си избиратели и се отказа от депутатско място, въпреки че беше водач на партийни листи в два многомандатни изборни района (МИР). Как да повярват в неговата добронамереност и готовност за промяна, когато сред новоизбраните депутати на ГЕРБ виждат старите муцуни, включително скандалните бивши министри на вътрешните работи Младен Маринов и Красимир Терзийски, окървавили протеста през 2020 г.? Това е все едно да повярваме, че ДПС се е променило, когато от първия ред на пленарната зала гледаме санкционирания за корупция от САЩ Делян Пеевски, когото ДПС направи водач на две листи. Малка подробност е, че в 25-ти МИР-София Борисов беше изпреварен от рапъра Христо Петров (Ицо Хазарта), а в Пловдив – от бившия служебен министър на икономиката Кирил Петков, съосновател на ПП и бъдещ премиер на новото редовно коалиционно правителство. По ирония на съдбата, нежеланият от САЩ Делян Пеевски седи на първия ред в парламентарната зала, редом с лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е извън 47-то НС! Посърнал, гневен и брадясал, след като 12 години ни разказваше небивалици за вредите, които е претърпял от комунистите, както и за небивалите успехи на своето управление, Борисов се опитва да оправдае изборния си провал. Първо с намерените в митнически склад на летище София 150 машини за гласуване. После, с „пипнатия“ софтуер на машините и десетките хиляди флаш памети. Накрая, с „полицейския тормоз“ над активистите на ГЕРБ от страна на ръководеното от Бойко Рашков МВР. За полицейски натиск в деня на изборите говори и председателят на ДПС Мустафа Карадайъ.

Кога пресичането на търговията с цигански гласове и корпоративния вот стана „полицейски тормоз“, а не изпълнение на задълженията от страна на изборната администрация и правоохранителните органи? Последната уйдурма на герберско-депесарската политическа фантазия е за някакви 1 млн. лева, преведени уж по нареждане на служебното правителство и президента Радев, на тенденциозно предпочетената адвокатска кантора „Сиела“. Последната е ръководена от Иван Тодоров, брат на Веселин Тодоров, представител на фирмата „Сиела Норма“, доставила и поддържаща машините за гласуване. Срещу договор за юридически услуги от братовата му фирма, Веселин Тодоров се бил ангажирал да „открадне“ гласове от ГЕРБ и да ги разпредели на партията ПП, близка на президента Радев. Такъв договор, разбира се, от ГЕРБ не представиха, защото не съществува, но внушението е налице. В случая Борисов едва ли вярва на тази измислица, но постъпва като циганина, който не вярвал морето да се подкваси.

Въпреки това си казвал: „Ами ако се подкваси?“. В други държави подобна измислица, както и измислицата за поставянето на ваксини с изтекъл срок, щеше да бъде наказана най-малкото с глоба, ако не и със затвор. Обаче, както твърдял хвърленият в Черната джамия Петко Каравелов, в нашето Отечество такива неща не стават. И причината клеветниците да не получават заслуженото възмездие се казва Иван Гешев. Той си затрая и за чекмеджето в боянската спалня на Бойко Борисов, и за Мата Хари, и за къщата в Барселона. Да не говорим за авансово изплатените милиарди за строителство на магистрални участъци, които още не са проектирани, нито пък са получили разрешение за строителство. При някои дори не са завършени необходимите отчуждителни процедури.

Борисов реве, че новите управляващи щели да обременят с дългове идните поколения, но удобно премълчава факта, че точно неговото правителство планираше да изтегли заем до 16 млрд.лева. Каква част от тях бяха изтеглени и „усвоени“ по метода „ин-хаус“, и колко отидоха като предплата за още не нарисуваните американски изтребители „F-16 Block-70“, ние не знаем. Знаем обаче, че благодарение на „най-успешното“ управление, армията ни е като онази след Ньойския договор. Не по-малко смешен е и плачът на „Лидера“ за човешките загуби от коронавируса. Защото и при управлението на ГЕРБ и ОП, България беше последна по темп на ваксинация и първа по смъртност в ЕС и света. Както беше последна по доходи и първа по корупция. Опитите да се прехвърлят на служебните правителства, назначени от Румен Радев, греховете на 12-годишното авторитарно управление на Бойко Борисов са проява на неистов страх от евентуално възмездие. И то непременно ще настъпи, ако се сменят членовете на ВСС и главният прокурор Иван Гешев. Тогава ще стане ясно и защо България се провали в борбата с коронавируса, въпреки частичните локдауни и превръщането на учащите се в зрители на уроци по интернет. Учениците, които се обучаваха дистанционно през двете години на пандемията, заприличаха на врабеца, който всъщност бил славей, но завършил Консерваторията задочно. Новото правителство ще трябва да решава сложни ребуси – от енергетиката и икономиката, през здравеопазването, социалното осигуряване и образованието, до разчистването на Авгиевите обори на корупцията. Няма да му бъде никак лесно, като се има предвид натрупаната в обществото подозрителност и недоверие към всичко, което му се предлага отгоре. Включително, безплатните ваксини и лекарствата срещу коронавируса и многобройните му мутанти. Да не говорим за задължителната ваксинация, срещу която се бунтуват улиците в големите градове на Европа и Америка. Обаче, вместо да обещае скорошен край на пандемията, Голямата Фармация призовава за поставяне на трета доза и задължителна ежегодна реваксинация. В редица страни ваксинирането стана задължително, а неваксинираните се наказват с глоби, недопускане в обществения транспорт, забрани да посещават публични учреждения и дори да излизат на улицата. У нас БЛС започна разследване срещу яростния антиваксер доцент Атанас Мангъров, но кой знае защо голяма част от медиците ни ходят неваксинирани. Но това не е специфично българско или балканско явление. Според една публикация в турския всекидневник вестник „Йеничагъ“ (06.12.2021), откривателят на РНК-ваксината на Pfizer/BioNTech, професор д-р Угур Шахин също не се е ваксинирал, а пиел всеки ден кефир.  Ден по-късно вестник „Джумхуриет“ цитира опровержение на говорителя на Pfizer, според който професор Шахин само се забавил с ваксинирането си, понеже в Германия, където живее и работи, още не е била разрешена употребата на създадената от него ваксина. Към момента той вече си бил поставил трета доза. Излиза че създателят на ваксината е чакал тя да бъде изпробвана върху други хора и да бъде одобрена, за да я постави на себе си. За разлика от него, откривателят на ваксината срещу бяса Луи Пастьор, е изпробвал своя продукт първо върху себе се. Така доказал, че ваксината не застрашава човешкото здраве. Нещо, в което професор Шахин явно не е бил много сигурен. А пък директорът на Националния институт по алергични и заразни болести на САЩ Антъни Фаучи, който е и здравен съветник на президента Джо Байдън, бил оприличен на нацисткия доктор Йозеф Менгеле, който през Втората световна война правел експерименти върху евреи в концентрационните лагери. Д-р Фаучи през 2008 г. твърдял, че високата смъртност по време на испанския грип след Първата световна война, се дължала не на вируса, а на бактериална инфекция, причинена от носенето на маски. Днес, същият призовава да се носят не една, а две маски. Той беше наречен от президента Доналд Тръмп „бедствие за САЩ“, а днес е учуден защо не се наказва новинарската мрежа „Фокс Нюз“, позволила на журналистката от ЮАР Лара Лоугън да го сравнява с Менгеле. По този повод Черил К. Чамли написала във „Вашингтон Таймс“: „Сега д-р Фаучи иска да цензурира новините“. И на свой ред оприличила Фаучи на „продавач на змийска отрова“. Т.е. на измамниците, обикалящи от град на град, предлагайки чудодейни според тях лекарства за всички болести, като например змийска мас.

Противници на набързо разработените експериментални ваксини и лекарства за коронавируса и неговите десетки варианти, включително Омикрон, има навсякъде по света. Но само българите са готови да платят по 300-400 лева за фалшиви зелени сертификати, когато истинските са безплатни. Само че на теория те се дават единствено на напълно ваксинирани или на преболедували, притежаващи необходимия брой антитела. Няколко търговци на фалшиви сертификати бяха засечени и арестувани в Сандански, Асеновград и Раковски, но колко ли още неразкрити продължават да практикуват този занаят? Наскоро турският журналист Арслан Булут разказа във вестник „Йеничагъ“ (06.12.2021) как един 50-годишен италианец, живеещ в северната провинция Пиемонт, се явил във ваксинационния център с поставена фалшива ръка, понеже не искал да се ваксинира, а само да получи зелен сертификат. Медицинската сестра останала смаяна от факта, че „ръката“ на фалшивия инвалид няма вени и уведомила полицията за измамника. Дали „светлият“ му пример вече не се прилага и у нас? Защо БЛС, който подгони доцент Мангъров за антиваксерските му изявления, не реагира така и срещу бившия премиер Бойко Борисов, тиражиращ лъжата, че у нас се поставят ваксини с изтекъл срок? Прокуратурата също подмина изцепките на „Лидера“, вместо да започне разследване за саботаж на ваксинационния процес. И прокуратурата, и ятото прогерберски политолози, социолози, социални антрополози и политически психолози, както и „медийните мисирки“, които си затваряха  очите за авторитаризма и простотиите на „Лидера“, днес оплакват запечатването на офисите на Петьо Блъсковия вестник „Труд“, който е „забравил“ да си плаща наема на Министерство на културата. Главният редактор дори обвинява министерството, че не си било потърсило наема. Сякаш другите наематели чакат наемодателите да си поискат парите, за да им ги преведат. За всеки случай от ГЕРБ призоваха президента Радев да се намеси, вместо да обяснят как при евентуално опрощаване на дълга на медията ще се избегнат обвиненията в нерегламентирано държавно подпомагане на частна медия.

Поразяващи са и коментарите за новото правителство и министрите в него. Бившият началник на кабинета на президента Плевнелиев, понастоящем политолог, професор Румяна Коларова, изрази съмнение, че Кирил Петков е завършил в Харвард. Но забрави че любимият й „лидер“ Бойко Борисов е „доктор по дължината на маркуча на пожарната“, ако използваме определението на Татяна Дончева. Нима Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов, Сергей Станишев, или Бойко Борисов бяха завършили Харвард или Сорбоната, преди да поемат премиерския пост? На Станишев трудовият му стаж започна като министър-председател, а Борисов е трупал политически знания и опит като пожарникар, бодигард, главен секретар на МВР и кмет на София, преди да основе ГЕРБ и да яхне България за цели 12 години. Не блестяха с особено образование и министрите, някои от които той беше „харесал“ по разклоните на Родината. Само в Министерство на здравеопазването се изредиха „експерти“, нямащи нищо общо с медицината, като бившия юрисконсулт на психиатрията в Русе Десислава Атанасова и бившия заместник-министър на финансите Кирил Ананиев. Да не говорим за другите кадрови попадения, едното от които стана причина ГЕРБ да се свържат с термина „калинки“. Така че тези, които критикуват неопитността и образованието на евентуалните нови министри в коалиционното правителство, приличат на бабата, която като гледала как агрономът крачи из калните ниви, му казала: „Толкова си учил, да беше поучил още малко, че един тракторист да станеш!“

Правителството на Кирил Петков няма какво хубаво да вземе от „най-успешното“ управление на Бойко Борисов. Трябва просто да изчисти докрай Авгиевите обори, оставени от бившите управляващи, включително в държавната администрация, енергетиката, здравеопазването, образованието и екологията. Моделът Борисов не е за следване, а за преследване!


 


Страница 4 от 469