Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

СВЕТЪТ СЕ ПРОМЕНИ ЗАВИНАГИ

Е-поща Печат PDF

НА 29 ДЕКЕМВРИ 2014 ГОДИНА

Китай и Русия нанесоха нов съкрушителен удар по долара, според публикация на изданието „Zero Hedge”. На 29 декември 2014 г. Китай стартира валутния суап * с валутната двойка юан – рубла.

Светът не бърза да признава новата реалност, в която понастоящем Китай де факто е пълновластен „господар“ на МВФ, както описа ситуацията “Zero Hedge” преди две седмици в статията “Китай се готви да помага на Русия”.

Както бе съобщено преди време, Народната банка на Китай е предложила да се използва суап линия, която да намали ролята на долара, в случай, че Китай и Русия изпитат нужда да си помогнат взаимно в преодоляване на кризата по ликвидността. (Споразумението предвижда суап на стойност CNY 150 млрд. в местна валута).

Всъщност, всичко това се случи едва тази седмица!

 

СТАРА ЕВРОПА Е СМЪРТНО ОТРОВЕНА ОТ МЮСЮЛМАНСКИ РАДИКАЛИЗЪМ

Е-поща Печат PDF

Брюксел като рай за терористите

Още от 60-те години на 20 век той винаги си е бил такъв. Кой ли не се е разполагал в него? „Червените бригади”, бойците на Ирландската републиканска армия, кюрдските партизани, „ОАС-овци” (противници на Де Гол). Тук до самата гара може да се купи всякакво оръжие, достатъчно е да знаеш точните хора. А дори и да не ги познаваш, известни са барове, в които влизаш, за да намериш посредници.

Фалшивите паспорти също са специализация на Брюксел. Наистина, да се направи качествен европейски паспорт сега, практически е невъзможно, но такъв не е и необходим. За преминаване през вътрешните шенгенски граници е достатъчна „вътрешна лична карта“. За професионалите това е играчка, а местните полицаи са възпитани хора. Даже след шумните атентати в Париж и Брюксел френско-белгийската граница не се контролира, във влаковете проверяват само билетите. Ако не превишаваш скоростта, ти си приличен гражданин, дори ако в багажника ти има труп и чифт гранатомети от централния парк на Брюксел.

А защо точно Белгия? Тази малка изкуствена държава-монархия, в която насилствено са въдворени две ненавиждащи се нации: валонци (говорещи изключително френски език) и фламандци (с по-голям лингвистичен багаж от три езика: холандски, английски и френски). Френски език фламандците изучават само за да докажат на инатливите валонци, че са хора прагматични, вежливи и са готови даже да научат и техния език.

Взаимната ненавист достига нечувани висини... Ако между араби и евреи браковете все пак съществуват, то фламандци и валонци категорично отказват да създават семейства. Всички опити на фламандците (милионен Брюксел в миналото е бил изцяло фламандски град, сега са останали 70 000 фламандци) да въведат ред в този бардак, се разбиват в нежеланието на френскоговорещата бюрокрация за промени. Та нали така доста безделници ще изгубят топлите си места с висока заплата?!

 

...ПРЕСЕЧНАТА ТОЧКА НА ПАРАЛЕЛИТЕ

Е-поща Печат PDF

Какъв финал само ни сервира Старата година!

Близо два месеца живяхме в очакване на Годо, между театъра и цирка. Пируетите на „автентичната” и „новата” десница у нас (сиреч на РБ и ГЕРБ) след загубата на президентските избори доказаха на своите избиратели, че разбирането им за политиката има толкова общо с етиката, колкото астрономията и геометрията. И че политическото коварство в мантрата, рекламирана като „съобразяване с волята народна”, няма дъно.

Винаги е възможно да се прегазят уж непоклатими принципи, така че първоначалното „никога” да означава „може би”, а „може би-то да значи „да”.

По време на едно световно първенство по футбол перуанският национален отбор загуби катастрофално мач, някои коментатори отбелязаха, че в тази злополучна среща перуанците са изгубили всичко, освен срама си. Не важи ли това и за политическите шмекери в България, които се нагърбиха с безнадеждната мисия да реанимират себе си и 43-ото народно събрание, създавайки „правителство на последния шанс”? Зад мнимата им загриженост за съдбата на държавата в наистина тревожната международна обстановка само глупак и фанатик не би провидял надничащия отвсякъде страх да не загубят завинаги министерските и депутатските си столове. Освен международната нестабилност, тероризма и мигрантската криза – въпроси, по които целият „политически елит” е в пълен консенсус, като несъкрушим аргумент за съхранението на 43-ото народно събрание бе размахван и резултатът от референдума на Слави.

 

ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ - ПАРТИЕН ИЛИ НАЦИОНАЛЕН ПРОБЛЕМ?

Е-поща Печат PDF

ПРЕДИЗВИКАН КОМЕНТАР

Осем години след окончателното разпадане на остатъчна Югославия и обособяването на седем самостоятелни суверенни държави по преобладаващата националност на обитаващото ги население, в българското Народно събрание най-сетне се намери политическа формация, Патриотичният фронт, която да вдигне пръст към Българските Западни покрайнини и да извика „царят е гол”.

Осем години тръбим, че от май / юни 2006-а, когато остатъчна Югославия, в лицето на Общността на Сърбия и Черна гора, се разпадна и от политическата и географска карта на Европа окончателно бе заличена Сръбско-Хърватско-Словенската държава и нейните правоприемници, българските Западни покрайнини останаха извън границите на България без правно основание и законно установено управление.

Към исторически очертания Белградски санджак, наричан Социалистическа република Сърбия, през 1963 г., по решение на Съюзното тогава ръководство на федерацията, административно бяха включени две автономни области – Войводина и Косово и Метохия. Западните покрайнини никога не са предоставяни на Сърбия.

Преди Патриотичния фронт, председателят на партия „Нова Зора”, Минчо Минчев, беше първият, който постави този въпрос в Народното събрание с надежда да предизвика ентусиазъм сред политическите среди за освобождаване на българите от тези поробени земи. За съжаление нивото на политическа зрелост на „българските” парламентарно представени партии в 42-рото НС не им позволи да поставят националните интереси над егоистично партийните или користно личностните.

 

ГРЪМ, КОЙТО ЩЕ ОГЛУШИ СВЕТА

Е-поща Печат PDF

• СРИВЪТ НА ПЕТРОДОЛАРА ЩЕ ЧУЯТ ПО ЦЯЛАТА ПЛАНЕТА

Част. 1. “Американските дългове се връщат на емитента”

Държавите по света притежават валутни резерви в облигации на хазната на САЩ (USTBonds) - тоест, държат част от американския дълг. Само престъпните групи обаче притежават наличност в подобни обеми, което се обяснява със стремежа на държавите да получат процент от печалбата чрез тях.

В последните няколко години печалбата от USTBonds измършавя и стана твърде несъразмерна на инвестиционния риск да притежаваш част от щатския дълг. Затова безотговорната политика на САЩ се сблъсква с все по-голяма съпротива, а светът кове нови и важни инструменти, за да се избави от USTBonds, но с положителен резултат. В края на краищата потокът от облигации ще промени посоката си и ще се върне към онзи, който ги е емитирал. Федералният резерв ще се окаже под огромен натиск в опита си да поеме обратната вълна на американския дълг, изтласкван у дома чрез новосъздадените канали.

 


Страница 318 от 319