Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА

Е-поща Печат PDF

През последните 20 години неолиберализмът доминира в световен мащаб. По целия свят правителствата и на десницата, и на номинално левите извършиха всеобхватни процеси на приватизация и дерегулация, премахвайки бариерите пред частния капитал за достъп до държавни активи. Ролята на пазара се разду до неимоверни размери.

 

СЪДБАТА НА КНИГИТЕ Е КАТО СЪДБАТА НА ХОРАТА

Е-поща Печат PDF

• „Калуня-каля“, шедьовърът на Георги Божинов

След романа на Димитър Димов „Тютюн“ никое друго произведение от новата българска литература не е предизвиквало такъв голям интерес, както романът на Божинов. Всъщност първата поява на романа е през 1988 г. ,издание на авторитетното издателство „Български писател“. Но тогава почти никой не му обръща внимание... Сега някои писатели се тюхкат, че тази книга е минала тогава през очите им, но не са я прочели.

Деян Енев, който има голям принос за появата на новото издание, отбелязва: „За тази книга тепърва ще се говори. Най-важното е свършено – новото издание на „Калуня-каля“ е в ръцете на читателите. То ще върне Георги Божинов в българската литература и ще пренареди челото й. Това може да отнеме години. Но ще се случи. Защото Георги Божинов е един от най-големите български писатели“. *

Във всяко значително художествено произведение времето и събитията се показват чрез съдбата, преживяванията, и дълбоката същност на героите. Това в пълна мяра важи и за романа „Калуня-каля“. Някой може да възрази защо определяме романа като произведение, посветено на българите - мохамедани по време на Априлското въстание, защо му придаваме характер на история, нали е художествена творба?!Нали разказаното в книгата не е документ, а е измислено от автора?

 

ЖИВКОВ НИ СПАСИ ОТ ХВАТКАТА НА СКОПИЕ

Е-поща Печат PDF

Доц. д-р Стоян ГЕРМАНОВ пред в. „Нова Зора” в разговор с Евгений ЕКОВ

- Доц. Германов на 20 март в Централния военен клуб беше представена най-новата Ви книга „Македонският въпрос 1944-1989”. Какво Ви подтикна да направите това изследване?
- Моето голямо желание беше да се представят и да се разберат някои особено важни моменти от най-новата история на един български район, какъвто е Благоевградска област, и отражението им върху цялата ни нация и държава.

 

ПРОБУЖДА ЛИ СЕ БЪЛГАРИЯ?

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 9

 

Корупция на разума

 

Проф. Орлин ЗагоровИ наистина, списъкът на престъпленията на капитализма е толкова дълъг и чудовищен, че човек трябва да е враг на себе си и на своите деца и внуци, за да приема безкритично внушенията на жреците на антикомунизма, от които нито един не живее при условията, на които са обричат милиони човешки същества. Но от този факт произтича още една истина за капитала. Все се намират хора, готови да живеят с трохи от неговата трапеза, която прелива от изобилие, придобито за сметка на онеправданите, чиито страдания и мизерия, превръщат планетата Земя в истински ад, по-страшен от описания, каквито човешкото въображение е способно да измисли.

За да постигне своите цели, капиталът финансира чудовищни престъпления срещу разума, с цел да лумпенизира огромни части от човечеството. Някои наричат тава „разруха на умовете“, други „промиване на мозъците“, трети „зомбиране“. Мисля, че всички тези определения допълват смисъла, който се влага във формулата „корупция на разума“. В крайна сметка това е резултат от престъпленията срещу духовността.

Загрижени за „възпитанието на децата на врага“ през 90-те години на ХХ век училищата в страните в „преход“ бяха заляти с нови учебници, разработени под наблюдението на спецовете на Сорос и други „хуманитарни“ организации, действащи на територията на разпадащите се държави. Във връзка с това Сорос казва: „Ние наричаме това трансформация на хуманитарните дисциплини, защото те, за разлика от точните науки, са изкривени от марксистко - ленинската догма. Затова трябваше да се напишат нови учебници и да се разработят нови методи на преподаване“.  Всъщност, става дума за груби фалшификации на националната история. Не само постиженията след Втората световна война, но и много събития по време на войната са представени в невярна светлина. Осквернявайки националното достойнство на страните, престъпници и предатели са обявени за герои, а героите – за престъпници. С това се „обосновава“ варварското отношение към историческата памет на народите и свързаните с това паметници. Подобно „програмиране“ на съзнанието на подрастващите представлява посегателство върху тяхната духовна идентичност.

Цинизмът достига приоблачни висини

Ето какво казва Бжежински: „Русия може да има колкото си иска ядрени ракети, но доколкото 500 милиарда долара, които принадлежат на руския елит, лежат в нашите банки, то помислете, това ваш елит ли е, или вече е наш? Не виждам ситуация, при която Русия те се възползва от ядрения си потенциал“. Става дума за изкуствено създаден елит, чиято генетична памет бе изтрита от обема на парите и от провинциалната страст на всяка цена да бъдеш приет като равен на западния елит.

Въпреки това, въпреки очевидността на непоклатимата сила на марксовите прозрения, все още се намират хора (особено сред антикомунистите), които наричат „интелектуална заблуда“, „интелектуална грешка на разума“ онова, в което Маркс вижда алтернативата на капиталистическата система. Означава ли тава, че марксовото учение е лишено от перспектива? В крайна сметка, лишеният от здравия смисъл интелектуален разум може да отрича Маркс, но не може да обясни законите на развитие на обществото. И колкото по - рано това се осъзнае, толкова по - добре (Михайлов, П. Препрочитайки Маркс – сп. „Понеделник“, 5/6 2015, с 36).

Здравият разум сякаш прониква по-лесно в среди, които не се занимават професионално с Маркс. Забележително е, колко мъдро и разбираемо за страдащите от пороците на капитализма звучат думите на Папа Франциск I : „Осъзнаваме ли, че нещо е объркано, след като се водят толкова много безсмислени войни и актове на насилие и братоубийство пред нашия поглед? Осъзнаваме ли, че нещо е сгрешено, щом на почвата, водата, въздуха и живите твари в нашия свят тече постоянна заплаха? Осъзнаваме ли, че нещо в този свят е сбъркано, след като има толкова много земеделци без земя, толкова много семейства без домове, толкова много рабитници без права, толкова много хора, чието достойнство не се зачита? (Папа Франциск I, Трябва да променим системата - сп. „Понеделник“, 5/6 2015, с 45).

 


Но дори и изтъкнатият идеолог на антикомунизма Збигнев Бжежински е принуден да потвърди прозренията на Маркс въз основа на американската действителност и да посочи пороците на капитализма:

задлъжнялост;

търговски дефицит;

ниски спестявания и инвестиции;

индустриална неконкурентноспособност;

ниски темпове на производителност;

незадоволително здравно осигуряване;

повърхностно гимназиално образование;

влошаване на социалната инфраструктура и масов упадък на градовете;

алчна класа на богатите;

истинска паразитна мания на водене на съдебни дела;

задълочаваща се мизерия и остри расови проблеми;

голям брой престъпления и масово насилие;

увеличаване на наркоманията;

култивиране на социална безнадежност;

прекалена сексуална освободеност;

масово разпространение на морална поквара чрез визуалните медии;

упадък на гражданското съзнание;

възникване на потенциално разделяща мултикултурност;

настъпваща безпътица в политическата система;

нарастващо усещане за духовна празнота;

Затворите на изобилието

В своя напреднал стадий потребителското общество произвежда собственото си разрушение. Никой не е описал по-добре това общество от Жан Бодрийяр в неговата книга „Потребителско общество“ (Baudillard, Jean. La Soceti de consumation. Gallimard, 1970). В това общество, подчертава той, „охолството“, „изобилието“ всъщност не е нищо друго, освен натрупване на „знаци на щастието“. Но тази „магическа мисъл“, която управлява потреблението поражда и бясна надпревара в потреблението, което определя съществуването в потребителското общество. Писателят Жорж Перек нарича потребителското общество „затвори на изобилието“, „меркантилна цивилизация“, „омайващи капани на щастието“. А представителите на европейското Просвещение виждат в това общество парадокса, съгласно който „изобилието ражда мизерията“. Човекът, ограничен в своята съзидателност, е включен в индивидуалната си капсула. Капиталистическият начин на производство превръща хората в суровина. Съсипва природата, разрушава обществените връзки, развращава човека. При тези условия прогресът се заплаща с нарушаване на равновесието, ставащо с всеки изминал ден все по - нетърпимо, дотам, че самото понятие за прогрес изведнъж се оказва съмнително. Техническите възможности, с които днес разполагаме, се използват така, че експлоатацията на природните ресурси става чисто и просто тяхно разхищение, а положителното преобразяване на света вече не се разграничава осезателно от неговото тотално разрушаване.

Тоталната разруха на духа

Неизбежно се появява образът на преуспяващия свръхчовек, въздигнал във върховна и единствена цел печалбата, а пазара в свой бог. Герой от разказа „Система“ на чешкия писател Карел Чапек (1890-1938) е цинично откровен: „Да се обработи целият свят! Защото светът е суровина и нищо повече. Целта на индустрията е да обработи света, господа! Небе, земя, човечество, пространство – всичко това са суровини за промишлеността. Да превърнем света в стокова продукция! И ние ще направим това!“.

Днес все повече автори все по - често надигат глас, като предупреждават, че „сме в криза, чийто единствен причинител сме самите ние“.

Всъщност корените на тоталната разруха на духа и дълбоката криза на съвременната цивилизация е резултат от историческата несъстоятелност на капитализма, донесъл научно-техническия прогрес, в същото време го обрича на най.големия парадокс на всички времена, кагато изобилието ражда мизерия, изкопавайки невиждана досега пропаст между богатството на незначително малцинство и бедността на огромно мнозинство от населението. Така той се оказва цивилизация на безумното потребителство, на алчността и егоцентризма на хора, които живеят на гърба на милиони онеправдани, потиснати и експлоатирани; цивилизация на изтощаване на природата и нейните ресурси. Поради тава по своята най-дълбока същност тя е обречена.


 

 

ТОКСИНИТЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

Непосредствено след края на Втората световна война светът отново се оказа разделен - по идеологически причини, - на антикомунстически, антисъветски, и на комунистически, съветски ориентирани страни, въпреки че идеологията на интернационализма и солидарността на народните маси и работничеството имаше огромен принос за разгрома на фашизма.

Непосредственно след Ялтенската и Потсдамската конференции Уинстън Чърчил вече бе подготвил следващия етап на англо-саксонския план за компрометиране и ликвидация на страните, които сам беше спазарил като зони на влияние със Сталин. С речта си в университета “Фултън” Чърчил постулира термина „желязна завеса”, разделяща света, и необходимостта от разрушаването на държавното устройство на страните, ориентирали се към т. нар.съветски блок. На въоръжение бяха взети основните политически идеи и способите за ерозия и деградация на страните от Източна Европа. В този процес участваха и част от избягалите военнопрестъпници, добре запознати с целия арсенал на методи и практики за идеологическа обработка, провокации и диверсии, получили още тогава определението ”психологическа война”. База на тази война стана идейната позиция на ръководителя на Управлението на стратегическите служби, впоследствие ЦРУ, Алън Фостър Дълес, директор на ЦРУ в периода 1953-1961 г., който превърна психологическата война в острие и главна съставна част на последвалата „студена война”. Неговите основни тези бяха: „Човешкият мозък, съзнанието, е приспособено за промяна. Посявайки в него хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с други, фалшиви, в които хората да вярват. Как? Ще намерим единомишленици, съюзници и помощници в самата Русия. Епизод по епизод ще се разиграва грандиозна по своя мащаб трагедия, водеща към гибелта на най-непокорния народ на земята, до окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание.

 


Страница 319 от 364