Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДАЛИ БИЛ ЗНАЯЛ?

Е-поща Печат PDF

Освен големия християнски празник Йордановден в България най-голямото утре е денят на Ботев – роденият преди 169 години български гений – най-поразяващият ни с величавостта на ума и поезията си български феномен и същевременно най-непонятният, най-оспорваният в недостижимостта си наш сънародник.

На този ден сме преситени от скучни възхвали, кухо дрънчащи политически речи и заклинания – мъртви слова на мъртви хора, въобразяващи си, че пренасят огнения му дух през вековете, а от известно време – времето на демокрацията, и от една нова порода речовити хорица, които пълнят колонките на вестниците, мрънкат по сутрешните блокове, пишат по стените си във фейсбук и неуморно споделят себеподобни слова из блогове и сайтове.

Тези хора не възхваляват, не се възхищават и не заклинат. Обратното е - те съжаляват Ботев за начина, по който го честваме с цветя и речи и всичките му там познати възстановки, зари и прочие. Те се гнусят от тях и странят от тях. За тях това е фалшифицираният Ботев.

Истинският е неосъщественият Ботев – такъв какъвто го обещава мощният му ум и непостижимото му въображение, такъв какъвто би бил, ако е съумял да обуздае вулканичната си природа и неистовия си гняв. За съжаление...

За съжаление не е успял според тях и е преживял краткия си живот в порои от грешки, коя от коя исторически неоправдани – най-грамадните в самия край на живота му и истинската причина за ранната му смърт и неосъществеността му.

Особено тия последни месеци от живота му, когато вече е създал семейство и му се е родило дете, когато ако малко от малко би съзнал, че животът му се оправя и даже тръгва в друга посока би могъл да печата вестника си и да ниже в него кое от кое по-велики стихотворения – защо?

 

РУСОФОБИЯТА КАТО АНТРОПОЛОГИЧНА КАТАСТРОФА

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 2

 

И затова тук идва моментът за

„кратко методологическо отклонение”,

което привидно ще ни отдалечи, а реално трябва да ни доведе до средоточието на темата.

- Днешното секуларно съзнание на модерната (или постмодерна) култура няма сетиво за огромния океан на богословската култура, който не е пресъхнал, а е просто скрит и недостъпен за съзнанието на модерния човек. През оптиката на модерността океанът на християнската богословска култура е просто невидим. Това, впрочем е валидно и в по-широк смисъл: традиционността е принципиално невидима за модерността; целия свят, който ние днес посочваме, описваме, тълкуваме, прославяме или заклеймяваме като традиционен, няма нищо общо с действителната Традиция – просто защото след победата на модерността традицията изчезва от зрителното поле на модерния изследовател и той насочва своето изследователско внимание не към действителната традиция, останала далече отвъд неговия изследователски хоризонт, а към вътрешно произведени модерни артефакти, за които има негласна конвенция, че „това е традицията”. Разбира се, светът на Традицията си остава там, където е бил винаги – скрепен не от Времето, а разделен от времена, обединен не от Действителност, а представляваш синтез от различни действителности и разбира се неосъзнаващ себе си като традиционен, защото традицията, осъзнаваща себе си като традиция е модерен фалшификат, т.е. е мъртва. По този начин традицията може да осъзнае себе си като традиция, само в бързопреходния миг на своето изчезване. Именно тази интелектуална оптика на модерността е причина грамадата от интелектуални натрупвания, датираща от повече от две хиляди години да не е достояние на съвременника. Точно поради това  Умберто Еко, Карл Попър, Пауло Куелю, Джоуан Ролингс и Дан Браун са законодатели на модерната интелектуална мода, докато Платон, Дионисии Ареопагит (или Псевдо-Дионисии, по избор), св. апостол Павел, св. Максим Изповедник и огромно количество други блестящи интелектуалци и пълноценни творци днес са или неизвестни или се възприемат като никому ненужни интелектуални вехтории. Тези „вехтории”, обаче са не толкова далеч в миналото, в календарен смисъл, те са не толкова „назад” - в диахронен смисъл, колкото са днес, тук и сега, но са „отдолу”, не като диахронно начало, а като синхронно основание и фундамент на целия културен комплекс, наричаш себе си Модерност. Така св. Григорий Богослов 9 и бл.Августин, например, са не „дълбоко назад” във времето, колкото дълбоко в основанията – с други думи привидно изхвърлената в миналото традиция, победена от хода на Модерността, всъщност съсъществува с тази модерност. Нещо повече, тя не просто съсъществува с Модерността, в нейните забравени смислови основания, оставайки си там, тя е актуална, насъщна и продуктивна като по този начин тя е единствения идеен източник и идеаторен двигател на Модерността, захранвайки я със своята интелектуална енергия. Обратно, когато отслабне връзката на модерността с нейните неосъзнати традиционни корени, става налична прословутата постмодерна ситуация (Лиотар)10 и започват много странните спорове относно това, дали Модерността е изпълнила задачите си и в този смисъл е победила, или напротив, победата тепърва й предстои.

Доц. Валентин ВацевИменно заради всичко това, следва да се съгласим с един от основополагащите принципи на фундаменталния германски мислител, изследовател на историята и на философските основания на правото Карл Шмит11.

„Цялата съвременна хуманитаристика се състои от секуларизирани теологични категории” - твърди Карл Шмит. Методологическото значение и смисъл на този фундаментален принцип е много трудно да се подцени. От гледната точка, която тук ни интересува, той означава (освен всичко друго, разбира се), че истинското разбиране на съвременната хуманитаристика, действителното проникване в смисъла на категориалния апарат на съвременното обществознание задължително предполага не просто „хвърляне на един поглед” към богословската съкровищница на християнския свят, а пребиваване в този свят с цел разбиране на основния въпрос – какво е било преди секуларизацията, например, кой е богословския еквивалент, например, на секуларната категория „слава и почит”12 и мн.др.

Именно това откритие на Карл Шмит заедно с изключително интересните и фундаментални евристични идеи на Дж. Милбанк 13 представлява евристичната и методологическа опора на по-нататъшното изложение. Какъв е животът на категориите преди секуларизацията? Как процесът на секуларизация е видоизменил, прекодирал или дори заличил реалното проблемно значение и смисъл на фундаментални категории на европейската културна вселена?

Изучаването на секуларизирания разум

дава възможност да бъде изследвана методологическа ситуация, при което е нарушено формалното правило, известно още от древността като „принцип на обемността”. По същество това правило не разрешава между понятията да има знакови отношения и чрез своята всеобщност то функционира като всеобщо задължителен логически принцип. Отчитането обаче, на факта, че повечето модерни хуманитарни категории са резултат от секуларизация на богословски категории дава възможност да се открива между категориалните структури на човешкото мислене специфични знакови зависимости: „понятийния комплекс Х, всъщност не отрича, а реализира понятийния комплекс У”; фактически, тук става дума за функционирането на вече открити в други области на познанието, т.нар. „превърнати форми” (от К Маркс)14 – когато един понятиен комплекс съществува чрез друг понятиен комплекс и не толкова го разкрива, колкото го прикрива.15

Този подход дава възможност изследователят да се съобразява както със самосъзнанието на определени езикови и понятийни комплекси (т.е. с тяхната автодискрипция), така и с техния реален смислов генезис, който обаче не винаги „помни самия себе си“.

Именно в този смисъл и в този методологичен план съвременните русофобски идеологически конструкции се разкриват като многократно превърнат израз (форма) и резултат на отдавна отминали във времето (но и до днес лежащи в дълбоките основания) духовни и интелектуални събития, които дори и ако са известни, не изглеждат по никакъв начин свързани със съвременните русофобски продукти.

Така например, няма никаква очевидна връзка между съвременната строго секуларна русофобия като разгърнат идеологически апарат на Запада (и предимно на англосаксонския свят), използван за целите на самообосноваването и самоописанието на този свят, от една страна, и от друга – великото разделение (великата Схизма), настъпила на превала на вековете между първото и второто хилядолетие на нашата ера. Това фундаментално събитие (именно в смисъла на Събитие – нещо състояло се в сферата на Смисъла, което трае във времето и задава смислови хоризонти за всички участващи в това събитие, както и за всички техни исторически приемници)16 е не просто водораздел на религиозния живот на европейския духовен свят, но и на цялостната европейска култура – това е разрушаване, разцепление на единното дотогава християнско пространство на Смисъла и Спасението. Именно в рамките на това събитие са зададени генеративните механизми на осмисляне от тогавашния (но и от днешния) европейски човек на своя свят, заедно с механизмите, по които той е осмислил сам себе си.

Тук става дума за събитие, чието огромна и основополагаща важност почти не може да се вмести в рамките на модерния секуларен език; изключително важни страни на това събитие-травма остават неизбежно извън способностите на съвременното секуларно съзнание да осмисля и разбира.

От гледна точка на съвременната светска способност за разбиране става дума „просто за един догмат“, който не би трябвало да засяга никой, който не се чувства съзнателно приобщен към християнското светоусещане.

Примитивно казано, спорът е „само” относно идеята и структурата на Божеството, в неговата триединна форма, с особен акцент, все пак, не толкова върху тринитарната проблематика, колкото върху пневматологията. На този етап на изложение на проблема интереса и способността на секуларното съзнание да разбира е вече решително изчерпан – „вехти богословски спорове, които днес не касаят никого”.

А това вече е дълбоко заблуждение от най-лош тип, защото е и самозаблуждение, забрава на забравата. Всъщност, великото разделение в християнския свят се появява по повод приемането или отхвърлянето на една привидно проста формула – принципа на filioque. И това, разбира се, съвсем не е интелектуално-технологична доктринална дреболия, която да може да се изтласка на периферията на дебата или да се изолра чрез “епохе”, за да може дебатът все пак да продължи.

Чрез приемането или отхвърлянето на тази формула се разпада самия християнски дискурс, появяват се два различни християнски дискурса, като участниците в тях дори и при наличие на най-добра воля, запазвайки формално белезите на понятийното единство са осъдени на същностно неразбирателство. Причината е проста – приемащите и отхвърлящите принципа filioque противопоставят две различни концепции за природата и същината на Светия Дух.

 

 

Този въпрос се оказа, че не може да бъде решен с употребата на логически средства, дори и чрез пределно прецизиран категориален апарат, защото Светият Дух (със своето разбиране) принципно предхожда всички категориални конструкции. Нещо повече, ангажирането с различни представи за природата на Св. Дух води не само до фундаментални, съдържателни различия, но също така и до фундаментални методологически перспективи, до ангажиране с методологически техники, които са не само принципно несъвместими, но са и по същество противоположни – катафатичността и апофатичността не могат да не се различават и не могат да се взаимозаместват.17

Трансхуманизъм или раждането на химери

Чрез „различията”, които се проявяват в живата християнска църква по повод т.нар. filioque не просто се набелязват, но в действителност се конституират две радикално несъвместими и в много отношения стигащи да противоположност богословски перспективи.

Тук не е необходимо да се изследва още веднъж многократно обсъждания и осмислян въпрос за непреодолимите богословски различия между православната и латинянската богословска перспектива.18 Това, което касае изследването ни, обаче, е отдавна известния факт (примерно от времената на Св. Василий Велики), че - просто казано - между богомислието и човекомислието има изключително твърдо детерминирана логико-методологическа и смислова връзка19. Непрекъснато забравяния, но основополагащо важен културно-исторически и методологически принцип гласи, че различните теологически перспективи генерират неизбежно различни антропологически перспективи. Казано съвсем семпло и примитивно, представите на човека за Бога произвеждат ipso facto представи на същия човек за себе си (разбира се, този принцип може да се „чете“ и в обратен ред).

В резултат на разминаването между православието и латинянството (което, както знаем, предпочита да нарича себе си католицизъм) се развиват не просто две концепции за природата на Божеството (и по-специално за начина на разбиране на Светия Дух, както и на отношението на същност и съществуване изобщо), но също така поради посочения по-горе принцип, обективно се произвеждат и две различни практически функциониращи и за съжаление несводими една към друга представи за смисъла и значението на думата „човек изобщо”, но и още по-конкретно за това какво означава фундаменталната хуманитарна категория „личност”.

Така великата схизма е и антропологическа катастрофа. Двете антропологически перспективи живеят заедно или в съседство, те взаимно се чуват, но все по-често не се разбират и по правило имат все по-малко какво да си кажат.

За съжаление тук е безпомощна както логиката, така и дипломацията, а секуларизираното понятие за „Човечество” (чийто обхват и граници, а също и смисъл и същност принципиално не се поддават на уточнение), разбира се, не е в състояние да бъде мост и посредник между двете практически идеи затова какво е Човек и по-важно - Личност. Всъщност, понятието „човечество” е методологически резултат от невъзможността реално да се съчетаят двете представи за личност – на източното и западното християнство. Именно затова тази категория (човечество) е толкова безпомощна в абстрактността си и в своята зле прикрита безсъдържателност. Съвсем очевидно изобретението на новото време „homo sapiens равно на човек и обратно” е безпомощен опит на секуларния разум да се занимава с човекомислие, „освободено от всяко богомислие“. Така се стига до различни смехотворни, жалки и унизителни формули за същността на човека от рода на „човекът като осъзнала се маймуна”или наукообразно и претенциозно като „осъзнаваща себе си форма на съществуване на високоорганизирана белтъчна материя”. Оттук се появява и секуларното понятие за Човечество. Това понятие, лишено от онтологическа дълбина, подлежи (като че ли е резолюция на Съвета за Сигурност на ООН) на непрекъснати дежурни промени – от обема на понятието човечество отпадат някои същества, но се включват други, а цялото понятие е на път да  премине своята логическа смислова граница и да се излее в своя дериват-отрицание „трансхуманизъм” – нещо, което звучи вълнуващо, но е решително неясно какво представлява. Това е още един пример за това как човекомислието, освободено от богомислие стихийно произвежда химери.

Антропологичният разказ или опит за лекуване на нелечимото

7. Дълбинното несъгласие между православния Изток и латинянския Запад с неговата особена развита форма, произлязла от него чрез конфликт – протестанството (където Св. Дух подозрително и твърде често напомня обикновено psych) е факт и досега.

Двете половинки на Християнството и досега живеят заедно, но в несъгласие, като кръстоносните походи от Запад на Изток не спират и до днес, макар и в други, модерни форми. Новото в тази област, през последните столетия, разбира се е монополът на западното християнство да разглежда православните като увредени, подложени на духовна заплаха, живеещи в условия на перманентна еретична радиация, които в зависимост от поведението им могат да бъдат или спасявани по пътя на различни унии, или низвергвани чрез проклятие, когато упорстват в своята ерес.

Принципиалната, непреодолима и лежаща в самите културни основания на Западния свят несводимост и некомуникативност на западния тип личност (която, както знаем est relatio) към православния тип личност, която се изгражда по напълно различен (и принципиално неесенциалистки) път, представлява универсалия, залегнала в дълбинните основания на европейския културен свят. Именно в този смисъл може да се твърди за същностен антропологичен разкол, спрямо който официално господстващия днес европейски секуларизъм представлява опит за лекуване на нелечимото. Зад пелената на секуларизма антропологическата несъразмерност на двете части на европейското християнство си остава актуална. Вероятно затова опитите за окончателно умъртвяване на европейското християнство (съпроводено с превръщане на християнската култура в обикновена комерсиално оправдана туристическа забележителност) и стремежът то да се замести с някаква друга „не толкова конфликтна религия” не спират. Истинският проблем в тази област е, че това, което се прави в зоната на управление на религията няма нищо общо с изповядването на Вярата. Заместването на фактите на Вярата със симулакрите на секуларната духовност, разбира се, не лекуват конфликта, който описваме, а го вкарват в ситуация на окончателна безизходност. 20

Но има едно проблемно поле, в което описваната дотук антропологическа беда (а по същество това е истинска катастрофа) има особено разрушителни проекции. Проблемът е в това, че англо-саксонската цивилизация, която е предимно протестантска, конституира своята колективна цивилизационна идентичност по единствения възможен начин: чрез дълбинно противопоставяне на своето Друго – и това е естествено, идентичността винаги се произвежда така.(Но това е идентичност, противоположна на християнски разбираната идентичност21)

Самодостатъчност на Православния свят

Особеното тук е, че англо-саксонската цивилизация успява да намери своето Друго не вътре в себе си, както това става при другите цивилизации, а далеч извън себе си, и най-вече в Православния свят.

Разбира се не православна Етиопия и не православна Армения, и съвсем не православна България, а православна Русия със своето могъщество и необратима недосегаемост, със своята неизтриваемост от картата на цивилизациите, но и от лицето на света представлява Необходимото Зло, чрез което англо-саксонската цивилизация успешно произвежда своята базова идентичност.

Тази функционална роля на Православието – да присъства в света като необходимото зло, без  което англосаксонския свят размива своята идентичност – може да се осъзнава, а може и да не се осъзнава вътре в православния свят. Този свят е зает преди всичко със себе си, той се занимава със своите проблеми (решими и нерешими), диалогизира със себе си и с Бог, и по принцип му е дълбоко безразлично при конструирането на коя друга цивилизация той тайно от себе си изпълнява изключителната важна роля на „заклет супостат”. Православието няма нужда от никакви „засилени контакти”, „интензивни диалози”, „екуменически кампании”, „глобални унификации” и др. ситуационни хитрости на католическия и на протестантския свят – просто защото православния свят е дълбинно и същностно самодостатъчен.

 


Никакви небесни метеорити, насочващи се към земята, никакви космически хищници, заплашващи човечеството, никакви апокалиптични катастрофи, от които Америка трябва да опази света, не могат да заместят Русия като конституиращ елемент спрямо англо-саксонската цивилизация.

Всички тези външни злини не могат да свършат работата, която днес върши един отделно взет Путин. Има смисъл да си спомним тревожната епоха преди Путин – тогава избуяха пищно (защото Съветския Съюз вече не съществуваше) холивудските филми на катастрофите и бедствията, космически и ахтохтонни едновременно, трансисторически и неангажирани с никаква пространствена точка. Днес Путин успешно замества в дълбинната автодескрипция на американския свят - чудовището Ктулху.

 


Защото без това външно зло, цялата англосаксонска цивилизация (начело със своята страна-лидер САЩ) губи очертания и смисъл, форма и импулс.

Така безспорно великото историческо начинание САЩ губи своя размах и импулс и се превръща в своята собствена противоположност.

За съжаление, днес това състояние на нещата е непоправимо и аз не виждам как то може да бъде променено в обозримо бъдеще. Русофобията като враждебна некомуникативност на западния антропологичен тип спрямо православната базова представа за Личност ще продължи да бъде „Универсалия на епохата” и да произвежда своите безкрайно многообразни форми, населяващи всички етажи на съвременната Западна култура.

Парадоксалния завършек на този обзор може да дойде с осъзнаването на надеждата за това, че войната, която предстои – а тя е майка на всички неща, колко е прав Хераклит – ще бъде само студена.

 

10. Jean-Francois Lyotard, La condition postmoderne, Les Editions de Minuit, 1979

11. Political Theology. Four Chapters on the Concept of Sovereignty, Carl Schmitt, transl.by G.Schwab, The MIT Press, Cambridge, Massachusetts, and London, England

12. Филиппов Ал.Ф.Честь и слава в социальной теории http://gefter.ru/archive/21675   XII.8.2018

13. Milbank, J. Theology and social theory: beyond secular reason, Sec. ed. publ. 2006 by Blackwell Publishing Ltd; Дж. Милбанк Политическая теология и новая наука политики, Логос 4 (67) 2008

14. Мамардашвили М.К. Анализ сознания в работах Маркса, Вопросы философии. №6, 1968

15. Мамардашвили М.К.  Формы и содержание мышления (К критике гегелевского учения о формах познания), Изд. Высшая школа Москва 1968

16. Being and Event, A.Badiou,Transl.by O.Feltham,Continuum,The Tower Building, 11 York Road,London SE1 7NX,www.continuumbooks.com,

80 Maiden Lane Suite 704, New York, NY 10038; също и Кризата на модерната рационалност, В. Вацев, Пловдив, Изд. На ПУ- Пловдив, 2013

17. Лосский, Вл. Апофатическое богословие в учении святого Дионисия Ареопагита, Богословские труды. Т.26.

18. Лосский, Вл., К вопросу об исхождении Святого Духа, «Вестник Русского Западно-Европейского Патриаршего Экзархата», 1957

19. Конспект лекции «о филиокве», диакон Андрей

https://azbyka.ru/konspekt-lekciiofiliokve

20. Кырлежев, Ал. Джон Милбанк: разум по ту сторону секулярного; Узланер, Дм. Расколдовывание дискурса: «Религиозное» и «светское» в языке нового времени. Логос 4 (67) 2008

21. A.Badiou Saint Paul. La fondation de l’universalisme, Presses universitaires de France. 1997


 

 

НЯМА ДА СТАНЕ, РОДООТСТЪПНИЦИ!

Е-поща Печат PDF

• Още веднъж за русофобията и за русофилията в българското общество

Няма да скрия – аз съм не просто русофил – аз съм, така да се каже, професионален русофил, защото съм преподавател по руски език и литература по образование. И не го смятам за срамно, защото съм убеден, че за нас, българите, русофилството е част от националната ни идентичност. Както да кажем, славянството ни, или православието. Русофобията на част от съвременния български политически елит е нещо привнесено отвън, то е по-скоро фрондьорство, снобизъм, мода, а най-вече – отровен плод на истеричната русофобска пропаганда от годините на „демократичния преход“.

Всъщност русофобството в българското общество е нещо срамно, нещо подобно на педерастията - в нормалната ситуация то би трябвало да се крие, както се крие всяко отклонение, девиантност, срамна болест. Но днес русофобите са също толкова агресивни, колкото са агресивни и содомитите. Те не само парадират с този си недостатък – те дори претендират за привилегии, за власт, поклонение, почитание. Всичко се обръща нагоре с краката – ненормалните са се захванали да доказват на нормалните, че нормалните са те, ненормалните, а ние, нормалните пък в действителност сме ненормални. Да се смееш ли, да плачеш ли – докъде сме я докарали!

Живеем във време, когато се счита за нормално да се гордееш с това, че си крадец, че си мошеник, че си грабител, че си отродник, че си предател на своята Родина, че мразиш народа си, неговото минало, неговата култура. Днес са на почит и на власт индивиди, презиращи и дори присмиващи се на сънародници, които продължават честно се трудят, които не са се юрнали да печелят пари на всяка цена, не продават честта си, не се срамуват от народността си.

 

НОВИЯТ ВЕЛИК ПЪТ НА КОПРИНАТА

Е-поща Печат PDF

• ГИГАНТСКАТА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА И ГЕОИКОНОМИЧЕСКА ТРАНСФОРМАЦИЯ В ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА 21 ВЕК

Свидетели сме как времето се ускорява и събития от най-значително естество, готови да преобърнат света, се умножават не ежеседмично, но ежедневно и ежечасно. В този забързал се турбулентен процес наблюдаваме на локално, регионално и глобално равнище действия, мероприятия и инициативи, които определено са от негативната страна, т.е. допринасят за засилване на глобалния хаос. Казано с други думи „работят“ за разширяване на конфликтните зони в света – ядра на различен тип войни - от т.нар. хибридни войни до класически военни действия. По думите на една личност, която трудно бихме могли да заподозрем в липса на информираност, а именно днешният католически папа Франциск, светът е вече в условията на започнала Трета световна война.

От друга страна несъмнено са тези инициативи, които предполагат точно обратното – създаване на възможности за устойчиво развитие. Именно такова начинание е Новият велик Път на коприната.

 

ЕВРОПА ВЪРВИ КЪМ ПРОМЯНА. И НИЕ ЩЕ РАБОТИМ ЗА НЕЯ

Е-поща Печат PDF

Слово на Корнелия Нинова, при откриване на парламентарната сесия на 44-то НС – 11 януари т.г.

Ще бъдем категорично против Истанбулската конвенция,  против Пакт за миграция, против Пакета Макрон.

 

Уважаеми български граждани, да е честита, мирна и по-благодатна за България и за Вашите семейства 2019 г.!

Всяка нова година свързваме с надежда за нещо ново, за нещо по-добро. За нас от „БСП за България“ 2019 г. ще сложи край на статуквото и ще отбележи началото на промяната в България и в Европа.

Изминаха само десет дни от тази нова година, но те показаха нестабилност, несигурност, растяща бедност, погазване на държавността и правовата държава, корупция, некадърност на управлението във вътрешната и външната политика, което доведе във вътрешната до хаос, а във външната политика ни въвлече само за десет дни в два международни скандала.

Растящата бедност през тези десет дни се прояви, защото икономически необоснованото и нелогично високото увеличение на цената на ток, вода, газ и парно, изправят хиляди семейства пред невъзможност да оцелеят през зимата. Стигна се дотам, в 21. век във Велико Търново, например, българи да се отказват от топлата вода като услуга просто защото не могат да си я платят. Български фирми започват да фалират и да уволняват работници, заради неимоверния скок в цената на промишления ток.

Тези дни чухме най-тежките думи, произнасяни през последните години, и то не от политици, не от нас, които традиционно спорим, а от реалния сектор, от българската икономика и фирми. Председателят на една от работодателските организации заяви публично, цитирам: „Положението в България е като на война. Нуждаем се от извънредни мерки“. Край на цитата.

Докато хиляди български семейства трудно си плащат ежедневните сметки, докато бяха поздравени за Коледа с високи цени, пет фирми получиха огромен коледен подарък: 1 млрд. 350 млн. за строителство на магистрали! Магистралите са необходими на България и на Европа, разбира се, но тук тези пари се раздадоха извън закона, извън правилата, без обществени поръчки, без конкурс или търг, при това на някои фирми, срещу които текат разследвания за злоупотреби със средства. Питаме: по какви критерии ги избрахте, уважаеми управляващи и господин премиер? Защото единственото, което виждаме, е, че тези фирми организираха протеста срещу Българската социалистическа партия за искана проверка за съмнения за корупция в строителството на магистралите. И всички знаем какво се случва, как продължава моделът на политико-олигархичните обвързаности в България, дори и през тези десет дни на 2019 г., но всички мълчим. Някъде си говорим по кабинетите тези неща, но мисля, че е време да се чуят от тук и поименно имената на тези обвързаности, а те са: 1 млрд. 350 милиона извън закон и ред за: „Пътностроителна техника Груп“, „Главбулгарстрой“, „Хидрострой“, „Пътстрой-92“ и „Трейс Груп“. Ето ги имената и лицата на политико-олигархичните обвързаности за 2019 г. и за много години напред! Вярно ли е, че вече има преведени аванси на тези фирми? И защо се бърза преди изборите извън всякакви правила да се приключи с тези процедури?! Отговорите оставям на Вас, уважаеми българи.

Некомпетентност и некадърност на управлението отбелязах в началото и ярък пример за това е случаят с винетките! Хвърлихте в хаос цялата страна заради своята некомпетентност. Светът и Европа вече разполагат с изкуствен интелект. Правителството на Бойко Борисов не може да въведе електронна винетка. Изводите отново са за нашите сънародници.

Не стига това, но не признахте вина, а ни вкарахте в международен скандал, като обвинихте фирмата „Капш“ – Австрия, за виновна за случилото се – една от най-добрите в Европа, уважаеми европейци, най-европейската партия, най-добрите, които са направили това в Австрия, Германия, Швейцария, Полша, Чехия, без нито един проблем. А в България – хаос! - не заради австрийския професионализъм, а заради българската некомпетентност на правителството на Бойко Борисов!

Вкарахте ни  и в друг международен скандал само за десет дни – отвлечен кораб в българските териториални води с участието на българската държава. Случаят се разглежда в Организацията на обединените нации и ще търси международно решение през съдилищата.

Уважаеми  европейци, уж, не Ви ли е неудобно от това? Два европейски и не само скандали за десет дни на терена на международното право?!

Нестабилност и несигурност личи и в решенията на правителството от тези дни. Как така: на 17 декември приехте системата – електронната, винетки, тол системата, на 2 януари я отменихте?! С какви решения прехвърлихте тези решения на общините, като  грубо нарушихте принципа за разделение на властите – изпълнителна, законодателна и местна.

В икономиката продължава и за тези дни, а в съвсем скоро време ще има развитие на един случай за разграбване на националните богатства. Тече, уважаеми българи, с пълна сила процедурата за концесия на летище София. На 9 февруари приключи с подаването на оферти. И никакви аргументи за национална сигурност, за отговорност към националните ресурси не бяха чути.

 

Корнелия Нинова


Представете си това само за десет дни, без да съм изчерпателна, защото няма да ми стигне времето. А ако това правителство и това мнозинство управляват цяла година, какво ли ни очаква?!

Ние от БСП няма да гледаме безучастно случващото се. Предприемаме следното.

По  отношение на цените и помощта на българските малки и средни предприятия и българските домакинства, настояваме Комисията за енергийно и водно регулиране да влезе в ролята си на истински регулатор, а не на обслужващ монополи и олигарси, да приложи всички законодателни мерки за реално отразяване на цените, а не изкривено такова заради частни интереси. В противен случай внасяме искане за оставка на цялата Комисия за енергийно и водно регулиране в парламента.

По корупцията и отстъплението от националния интерес. Сделката с петте фирми, близки до властта, както и концесията за летище София заминават другата седмица в Европейската комисия с жалба за държавна помощ. И в двата случая правителството на Бойко Борисов помага на частни интереси, като нарушава европейски правила и български закони.

За живота и цените, уважаеми колеги, ще внесем и ще искаме актуализация на бюджета по отношение на доходите на хората. И не ни казвайте, че е невъзможно да се прави актуализация в началото на годината, защото Министерският съвет я прави всеки месец с постановления на Министерския съвет, с които раздава безотговорно пари извън всякакви правила за бюджета.

Този сезон показа и отношението към общините с решението на Министерския съвет отново да раздаде пари на общини на ГЕРБ  и ДПС извън всякакви правила. Може би и с оглед наближаващите местни избори – си задаваме въпроса. Ето защо, ако това не се промени, днес нашите членове в Управителния съвет на Сдружението на общините внасят декларация: ако тази практика не се промени – да се облагодетелстват приближени до властта кметове и да се ощетяват жителите на другите общини, нашите представители напускат Управителния съвет на Сдружението на общините.

Всички решения на наболелите проблеми предлагаме в нашата „Визия за България“ и „Визия за Европа“, които на 26 януари ще бъдат официално приети и ще станат нашата Програма за европейските, предсрочните парламентарни и местни избори.

Много е важно каква България в каква Европа искаме, защото, уважаеми Граждани за европейско развитие на България, когато преди две години от БСП поискахме да сме равни с другите европейски народи, да няма двойни стандарти, Вие ни заклеймихте. Това беше светотатство да се произнесе. Тогава казахте: „Това е антиевропейско!“. Докарахте господин Лопес в разгара на кампанията да ни хули за това, че не искаме двойни стандарти в храните. Днес всички повтаряте (б.р нашите твърдения) вкупом, само че трудно ще вземете завоя, защото през всичките тези години ГЕРБ и Европейската народна партия управляваха Европа. И затова Европа стигна до това състояние!

Днес всички големи европейски лидери искат промяната на Европа. Защото през всичките тези години безропотно подкрепяхте позицията на госпожа Меркел по миграцията и днес ще Ви е трудно да вземете завоя. Безропотно гласувахте всички брюкселски чиновнически решения, които бяха в угода на монополи, на бюрокрацията, но не и на европейските народи и сега трудно ще се разграничите от статуквото, в което бяхте и сте в момента в Европа. А Европа върви към промяна и всички я усещаме.

Ето защо ние ще бъдем последователни. За нас Европа – бъдещата, истинската, е тази, която зачита националния интерес на държавите членки, в която няма двойни стандарти; в която има по-малко бюрокрация и повече социална Европа. И най-вече: ще работим усърдно Европейската прокуратура възможно най-бързо да се конструира, да заработи и да влезе в България. Дано европейското правораздаване да даде справедливост на българския народ, каквато той досега не познава.

Ще бъдем категорично против Истанбулската конвенция, против Пакт за миграция, против Пакета Макрон. Но за да имаме претенции, че искаме да променяме Европа, първо трябва да започнем от себе си.

Уважаеми колеги, знаем, че правителството и мнозинството искат по всякакъв начин да изкарат мандата и това е нормално, така е – взели сте изборите и искате да управлявате до край, с всички средства – с раздаване на пари извън правила, с отмяна на машинно гласуване, с всички опити тези избори да бъдат опорочени. Знаем, че го искате. Но, уважаеми господин Премиер и мнозинство, как точно това ще стане със 17% доверие у българския народ, което показва същото социологическо проучване, което цитирахте вчера?! Със 17% кое правителство смятате, че може да управлява с перспектива и да прави сериозни реформи, от които българското общество има нужда?! Този парламент е изчерпан.

Същото проучване казва: 8% доверие в парламента, в най-висшия орган в държавата! Всякакви опити за политическо инженерство, да се продължи животът на това мнозинство, с ново програмно правителство, в което да участваме всички партии, ще срещнат нашия отпор, защото това ще бъде опит отново политическото статукво да се запази срещу волята на народа да промени годините на прехода и статуквото в лицето на сегашната политическа класа.

Така че за нас този парламент е с изчерпано доверие и с  изчерпани възможности.

Уважаеми българи, знаем, че имате сили, знаем, че можете, надяваме се, че имате и желание животът Ви да се промени към по-добро! Начинът за това е само един: предсрочни парламентарни изводи и каквото Вие, народът реши, ние ще го изпълним. Благодаря Ви.


 

 


Страница 319 от 329