Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗАЛОГЪТ В „НАЙ-ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ” НА ЦРУ

Е-поща Печат PDF

Изминалата седмица в света бе белязана от разстрела на руския неолиберал и отявлен критик на президента Путин - Борис Немцов. Причините за неговото убийство бяха широко, но предпазливо коментирани както от световните лидери и привърженици на неолибералната идея, така и от неговите опоненти. Медиите обаче не се посвениха да спекулират въпреки липсата на факти и доказателства за заинтересовани субекти от неговото убийство. Нашите медийни фелдфебели (Кулезич, Коритаров, Агов, Инджев) и останалата шестваща из тв-студиата соросоидна пасмина, надмина себе си, дори не изчака команда от Вашингтон, а стовари отговорността за убийството на Немцов директно върху руския президент Владимир Путин. Управляващите ни политически пигмеи пък използваха подлото и провокативно убийство, за да ескалират придобитата отскоро и по поръчка русофобия до абсурден предел. В словата на Плевнелиев, Борисов и кметовете по места във връзка със 137-годишнината от Освобождението на България от турско робство - 3 март, нямаше и дума на благодарност към нашата освободителка Русия и почит към паметта на падналите за свободата на България руски воини. От президентската канцелария дори “пропуснаха да поканят” руски дипломати в София на тържеството!

Като вземем предвид факта, че и словата на кметовете на ГЕРБ по места предшестваха тези в София, тъй като тържествата там се провеждаха преди обед, а докладите си приличаха до последната точка с тези на президента и премиера, става ясно, че всичко върви по предварително спуснат от управляващите пропаганден шаблон, което само по себе си е опасно за националното здраве на подрастващото поколение. Личното ми наблюдение и впечатление е, че от това русофобско говорене на управляващите ни безродници резултатът е увеличаване броя на русофилите сред хората от средното поколение в страната.

 

ОТЛОМКИ ОТ СЛАВАТА

Е-поща Печат PDF

Победата на всяка лъжа е само временна

Фронтът на истината чака непримирими сърца

Уважаема редакция,

В бр. 7 и 8 на вестника от тази година поместихте материалите на инж. Радославка Казанджиева и на инж. Енчо Енев, които намирам, че са правдиви свидетелства за истината на едно време, което 28-те години на прехода, въпреки старанието на платени агитатори, не успяха да го затъмнят и отрекат. Поводът да ги представите като свидетели на историята, ме накара и аз да разкажа, макар и накратко, за възхода на икономиката и производствата в Пловдив, както и да споделя своята болка и покруса от разрухата, от грабежа, от недалновидността и отсъствието на загриженост не само към хляба на хората от моя град, но и към бъдещето на народа на България. Искам да добавя и друго. Щастлива бях да се уверя, че в битката за каузата на правдата няма да се свършат непримиримите сърца на честните хора. Приемете това мое свидетелство като малък ручей, който се влива в голямата река на истината за съзиданието на народа ни. Убедена съм, че тази река ще отмие саждите на лъжата в учебниците по история за 10 клас, с които поръчителите възнамеряват да отровят душите и умовете на нашите деца и внуци. Дерзайте!

Моят разказ е за икономиката наПловдив, но бих призовала всички, които имат какво да споделят, да го направят час по-скоро. Фронтът на истината чака непримирими към лъжата сърца.

 

ТЕХНОЛОГИЯ НА МЕДИЙНИЯ РАСИЗЪМ

Е-поща Печат PDF

Всички виждаме как през последните десетилетия западните лидери и тяхната медийна прислуга широко прокламират идеите за “равенство между расите”, за “права на човека” и т.н. В САЩ дори лицемерно говорят за афроамериканци, а не за негри (сякаш негър е обидна дума), а у нас наложиха термина “ром” вместо циганин и т.н. демагогски умилителни. Някой би помислил, че вълкът си е сменил не само кожата, но и нрава.

Знаем, че до средата на 19 в. в най-голямата “демокрация”, т. нар. афроамериканци са третирани като животни, а само допреди 70 години в „цивилизована” Западна Европа хората са били душени с газ и изгаряни в пещи. Но някои ще кажат, че това е минало - сега се прокламира равенство между расите и нациите и се говори колко лош е национализмът и расизмът.

Нека обаче се вгледаме по-внимателно в пропагандната машина на нашите западни “съюзници”. По света стават непрекъснато трагични събития – войни, терористични актове и т.н. Когато пострада дори един американец или западноевропеец - французин, англичанин или холандец, правилните медии в цял свят, дирижирани от САЩ и Западна Европа, вдигат шум до Бога, огласяват и повтарят десетки пъти ежедневно и дни наред събитието. Приглася им и медийният слугинаж от страни като България и другите държави от Източна Европа, наскоро приети в “европейското семейство” и НАТО. Вярно е, че за да се спази формално принципът на плурализма, веднъж-дваж някоя медиа ще спомене и за загуби на другите, „второ качество” хора, но това се губи в общия неспирен поток от едностранна информация.

 

КНИГА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗА ПОЛИТИЦИ

Е-поща Печат PDF

Има ръкописи, които патината на времето прави още по-ценнни, а тяхното отпечатване превръща в истинско събитие. Такъв безспорно е случаят с книгата на Симеон Радев “Д-р Стоиловата външна политика и помирението с Русия”.
Книгата е първата от поредицата творби на видния български историк, изследовател, публицист, журналист, дипломат и интелектуалец, които са писани след 1946 г. Нейната поява на книжния пазар половин век след завършването й е резултат от съвместните усилия на Агенция БГНЕС и издателство “Св. Климент Охридски” (да не се бърка с Университетското издателство “Св. Кл. Охридски”, бел. ред.). Преди три години благодарение на същия този тандем многобройните почитатели на Симеон Радев бяха зарадвани с излизането на том трети на неговото ненадминато и досега изследване “Строители на съвременна България”.

 

„ТАЗИ ВОЙНА Е ИСТОРИЧЕСКИ НЕОБХОДИМА“

Е-поща Печат PDF

• Славянските комитети в Русия и Руско-турската война 1877-1878 г.

Ако император Александър II се реши на война против Османската империя през пролетта на 1877 г., една от главните заслуги за това се пада на Славянските комитети в Русия. Те са обществени организации, който възникват непосредствено след злополучния за Русия край на Кримската война от 1853-1856 г. Първата такава организация възниква в Москва, а след нея се появяват и комитетите в Санкт Петербург, Киев, Одеса и по други места.

В състава на комитетите влизат видни представители на руската интелигенция, които след претърпяното поражение във войната от 1853-1856 г. са обезпокоени сериозно за бъдещето на империята и особено от удара, нанесен й като политически фактор в Европа. Фактор, към който са насочени надеждите на балканските народи, сред които и българите, за освобождение от игото на Османската империя.

Знае се, че до 1877 г. Русия води десет други войни с Османска Турция и че след всяка от тях вярата на българския народ в освободителната мисия на Дядо Иван все повече и повече нараства.

Славянските комитети не само споделяли надеждите на българите, но и на свой ред застъпвали идеята, че макар и победена във войната от 1853-1856 г., Русия е длъжна да изпълни своя дълг на Балканите.

В същото време меродавните кръгове в Санкт Петербург още не бяха изживели шока от загубата в Кримската война, поради което в продължение на повече от десетилетие и половина се дистанцираха от възгледите на Славянските комитети. Особено песимистичен в тази насока бе самият император Александър II, който по никой начин не желаеше участието на страната в какъвто и да било военен конфликт, за да не се повтори отново „кримският кошмар“.

 


Страница 321 от 378