Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

България: НОВА КОАЛИЦИЯ СЕ ПРОВИРА ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШИ

Е-поща Печат PDF

Усещайки, че среднощното бдение в пленарната зала на герберите, част от настоящите им коалиционни партньори от ОП и кандидати за нови такива от ДПС, ще има тежки последици за ГЕРБ, Борисов заряза евангелските притчи. И, едва завърнал се от конференцията по сигурността в Мюнхен, свика Централната изпълнителна комисия на партията, чрез която нареди на депутатите си да възстановят старото положение на преференциалния праг и да изберат нова ЦИК. Ултиматумът на Нинова хвана дикиш! Но от БСП заявиха, че няма да се върнат в НС, докато не бъдат отменени всичките поправки в Изборния кодекс: отлагането на машинното гласуване, одобрението с просто мнозинство на решенията на изборните комисии, отнемането на правото на гражданите на индивидуална касационна жалба до ВАС и др.

Ето как не държавата, а ГЕРБ беше „прекарана през иглени уши“, за да не остави впечатлението, че се готви за служебна изборна победа. При това, отстъпвайки уж с неохота на капризите на ДПС, с което никога нямаше да се коалира. Друг е въпросът, дали иглата, през чиито уши Борисов се опитва да прекара държавата, не е счупена както в едноименния разказ на Чудомир. Там двама старци се опитват да вдянат конец в ушите на една игла на светлината на огнището и се упрекват взаимно, че са одъртели. Събудена от караницата, внучката им погледнала иглата и казала, че тя няма уши, понеже е счупена.

Както и да е. След като пропагандаторите на правата герберска и евроатлантическа вяра, като Тома Биков, Спас Гърневски, и „присъдружните“ на правителството „медийни чучулиги“ като Илияна Беновска, Любо Огнянов, Георги Коритаров, Антон Тодоров и други, плюс говорителите на ДПС като Йордан Цонев и Хамид Хамид ни бомбардираха дни наред от телевизионния екран в полза на поправките в Изборния кодекс, не е ли време да си  посипят главите с пепел? Защото те буквално „измадуриха“ такива нелепости, че заслужават да бъдат намазани с катран и оваляни в перушина. За подаване на оставки от тяхна страна не смеем и да мечтаем. Но при такъв кадрови и медиен пълнеж, не се учудваме, че Борисов предпочита да стои в чужбина, симулирайки независима външна политика. Толкова независима, че отразява като ехо казаното от Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин и Брюксел, и дори от техните посланици в София.

Сагата с „изпраните“ в „Инвестбанк“ петро долари на венецуелската държавна компания PDVSA и отравянето през 2015 г. на оръжейния търговец Емилиян Гебрев е показателна за  лицемерието на „големите началници“. Защото тези пари са дошли в България, преминавайки през американски и швейцарски банки, а само нас обвиняват в бездействие към „прането“ на пари. Стигна се дотам, че американският посланик Ерик Рубин даваше думата на домакина Борисов на пресконференцията в МС, на която присъстваха шефът на МВР Младен Маринов и главният прокурор Сотир Цацаров. След това Рубин „инспектира“ и БНБ. Докато британският посланик Ема Хопкинс изслуша обясненията и оправданията на премиера Борисов по случая с отравянето на Гебрев, който сайтовете „Bellingcat“ и „Insider“ навързаха в една верига със случая „Скрипал“. Понеже според тях един и същи агент на ГРУ бил посетил България и Великобритания преди въпросните отравяния. Но ако българските специални служби са проспали пътуванията на Сергей Федотов или Денис Вячеславович в България, защо английските им колеги не са задържали преди или след отравянето на Скрипал в Солзбъри? Или, защо американските борци с прането на мръсни пари не са осуетили паричния трансфер на венецуелската държава към Европа? На какво ще ни учат сега? На безхаберие, каквото си имаме в излишък ли? Май просто ни „показват сопа изпод абата“, както казват турците..

„Западните посолства взеха България на ръчно управление“, обобщи ситуацията вестник „Сега“. (15.02.2019). А сайтът „Insider“ отбеляза, че България била не само хъб, а и мишена на руското разузнаване в Европа. Ако и двете твърдения са верни, България изглежда като заека, за който два лъва взаимно се избили, докато той лежал пиян. А като изтрезнял си казал: „Като си пийна, не знам какво правя!“

Очевидно нито Русия, нито Западът не вярват на Борисов. Да речем че Москва разбира, че България не е суверенна дори при газовите доставки, но защо и Вашингтон и Лондон ни гледат с подозрение, въпреки „успешното“ европредседателство и „политическото“ решение за закупуване на американските изтребители F-16 Block 70? Нещо повече, тук ще провеждат разследване британски и американски специалисти по прането на пари и отравянията с „новичок“. „Доверяй, но проверяй“ – тази руска поговорка обичаше да цитира покойният американски президент Роналд Рейгън. Очевидно нищо не се е променило от тогава във вижданията на Белия дом към раболепните му съюзници и партньори: презира ги, но ги търпи, защото са „наши кучи синове“. Толкова „молитвени закуски“, толкова снимки с високопоставени представители на Белия дом, а резултатът никакъв! Империите нямат приятели, а само васали!

За такава ли България мечтаеше Васил Левски, на който миналата седмица отбелязахме 146 годишнината от гибелта му? Къде е бленуваната от него чиста и свята република? Къде е онова „И Българско да гърми най-бляскаво, като едничка държава в цяла Европа!“?

Днес България е „едничка“, но по своята бедност и корупция. И като компенсация за потъпканите идеали на Апостола, някои патриотари настояват БПЦ да го канонизира за светец. След това ще палят свещи пред иконата с неговия образ и ще се молят да не възкръсне и им потърси сметка. Искат да бъде канонизиран, за да имат основание да не се равняват по него: със светец не могат да се сравняват, нали? Но и без канонизиране Левски си е издигнал паметник неръкотворен. Що се отнася до онези, които се греят на запалената от Дякона светлина,  по-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели те да се съизмерят с неговата безкористност и жертво готовност.

 

 

Американският посланик Ерик Рубин даваше думата на домакина Борисов на пресконференцията в МС, на която присъстваха шефът на МВР Младен Маринов и главният прокурор Сотир Цацаров. След това Рубин „инспектира“ и БНБ. Докато британският посланик Ема Хопкинс изслуша обясненията и оправданията на премиера Борисов по случая с отравянето на Гебрев.


 

 

ВАЛЕНТИН РАСПУТИН ЗА КИРИЛО-МЕТОДИЕВОТО ДЕЛО

Е-поща Печат PDF

“Русия и България може да имат и различни политически системи, но все едно – ще съществува най-важното: духовните ни връзки. И най-главната ни опора са славянските първоучители Кирил и Методий - създателите на кирилицата, от която всички се ползваме. Ние всички сме произлезли от тая свещена азбука. Ние мислим, ние пишем с нейна помощ, продължаваме се с нейна помощ. Това не е случайно. Така че нашите съдби не могат да се разминат. Вие, българите, сте наследници на тази култура, вие я продължавате и ни показвате как едновременно можете да бъдете и наследници, и продължители на тази култура.

 

Кеворк Кеворкян: НА КОГО Е ОСТАВЕН НАРОДЪТ?

Е-поща Печат PDF

Направиха Народа на нищо.

Позволиха и позволяват на мрачни типове да се отнасят към него като към парцал, да ругаят светците му, да го предизвикват всякак.

Представяте ли си как злословят насаме по адрес на Народа – щом не се свенят и публично да го ругаят.

Държат се с него като със смъртен враг.

В предишна дописка стана дума за небезизвестния Райчев, който изхрачи поредното си ругателство – нарече Народа „нагъл и хленчещ“.

И това мина и замина.

Телевизиите ще продължават да го канят, може би още по-охотно.

Но никое от Сутрешните Кукуригута няма да го пита, защо си позволява подобни дързости.

Няма да го питат, защото и те мислят същото за Народа.

Колкото по-нахално се държи някой с него, толкова им е по-мил.

Калните дързости по адрес на Народа направо ги въодушевяват.

 

ПО СЛЕДИТЕ НА АПОСТОЛА ИЗ СТАРА СОФИЯ

Е-поща Печат PDF

Левски пристига в София към началото на 1870 г., за да положи основите на революционната организация. Неин председател става Христо Стоянов, секретар – Христо Ковачев, касиер – Димитър Ножаров; членове са Димитър Трайкович, Стоян Малинов. Между съмишлениците на Апостола били и видните софиянци Димитър хаджи Коцев и хаджи Боне Петров, игуменът на Драгалевския манастир отец Генадий и др.

Градът още носел белези от земетресението през 1858 г., за което „Цариградски вестник” (IX-411, дек. 1858), пише: „Скоро три месяца ще станат, откак се е показало страшното землятресение в София и си още не престава. Старците приказват, че кога преди 40 години в София било землятресение, то се продължавало близо 3 години. Ако го кара и сега така, нам остава още да се търсиме и люлееме повише от две години!... Сичките къщи са полегнали на една страна и са се разкривили или са станали като подвижни севастополски бараки. Вратите, прозорците, дъските по зданията са се изметнали и наместили така, що ни да затвориш можеш, ни топло може да се види из стаите.”

 

ПОЕТИЧЕСКОТО СЛОВО И ОВЧАТА КОЖА

Е-поща Печат PDF

ПОЕЗИЯТА КАТО СВИДЕТЕЛ – нова книга на Георги Константинов

Известният наш поет Георги Константинов е написал една необикновена книга. Тя съдържа есета и стихове, осветяващи съдбата на древните български книги, сътворявани през Златния век върху листове от овча или телешка кожа. Есеистичното му перо проследява драматичната съдба на нашите книги през най-мрачните векове, както и възкръсването на книжовността ни през Възраждането. В книгата „Поезията като свидетел” засияват имената на плеада наши духовни будители от Паисий до днес. Има вълнуващи страници, съдържащи и малко известни факти за епичните битки при Шипка и Плевен, дали вдъхновение за незабравими поетически творби. В тази оригиналнокомпозирана книга се говори за такива поети като Вазов, Яворов, Дебелянов, Гео Милев, Дора Габе, Цветан Спасов, Петя Дубарова. Книгата съдържа и много стихове от споменатите поети, включени са и някои стихотворения от автора на книгата.

 

На връщане от красивия, полегнал между родопските върхове град Смолян, където четохме свои стихове под паметника на Орфей – по пътя, между многото завои, се завърза интересен разговор. Как се ражда в ранното средновековие българското поетическо слово? Освен духовната извисеност към новата християнска вяра, откъде е получило тласък и подкрепа то? Само небето ли е дало крила на онези пламенни словотворци, излели вдъхновението си в първите български книги? Откъде е тръгнала тази изначална и мощна поетическа вълна?

Несъмнена е ролята на големия извор на вдъхновението – приемането на християнската вяра от българския народ. Под непоколебимия поглед на цар Борис, нашия Кръстител, тази вяра се разпространява, (даже налага!) по цялата огромна българска държава. Невъзвратимата духовна промяна върви ръка за ръка с първите славянски книги, грижливо изписани на глаголица и кирилица.

И особено на книгите, написани на кирилица – азбуката, родена на българска земя, нашата велика и неповторима кирилица!

Тогава в Преславската книжовна школа се слага началото на българската поезия и ораторската тържествена проза, сътворявани на новата родна азбука. Често се питаме точно кой под българското духовно небе е създал кирилицата? Климент Охридски? Обичащият книгите, идващ към прeстола, млад цар Симеон? Или например – Наум, Ангеларий, Сава, Горазд, а и някои други Кирилово-Методиеви ученици, дошли на наша земя? А може би всички заедно?...

Отдавна се питаме това, без да имаме напълно ясен отговор. Но нали по-важното е, че още през девети век България вече си има азбука?

Да си припомним, намесих се отново в разговора аз, онзи велик църковен събор през 893-та година, на който нашият Кръстител Борис-Михаил, обявява пред цялата държава три важни промени:

1. На царския престол се въздига третият му син Симеон (на мястото на първородния му син Владимир Расате, невъзприемащ християнството – и затова ослепен и хвърлен в затвора)

2. Българската столица се премества от Плиска в книжовния Преслав

3. Българският език заменя гръцкия в богослужението и управлението на страната. Българските кирилски букви стават задължителни в цялата държава.

Нито една европейска държава не е обявявала с официален държавен акт в толкова ранна епоха своя книжовен език!

И така – в цялата българска империя (някои историци я наричат така!) вдъхновеното поетическо слово, отправяно към Бога, а така също и думите, уреждащи различни държавни дейности, трябва да са на български език и изписвани на родната кирилица. И това важи за цялата ни страна – земите до Солун и Охрид, до Драч и свещения Берат, чак до крайбрежието с излаз на Йонийско море (в днешна Албания), до Алба Булгарика (Белград), до Косово, цяла днешна Румъния (назовавана Молдова), до Моравия и до Пеща (в днешна Унгария), Южна Украйна, до устието на Днепър и т.н.

От този ден нататък в целия този български простор ще светят думите на родното поетическо слово, изписано с кирилски букви!

Християнската книжнина, сътворявана вдъхновено от български творци на нашата кирилица, не само озарявала с божието слово всеки човек, възприел новата вяра, но и обединявала духом многобройния народ от всички краища на голямата славянска държава.

И започва да се разпростира и да вълнува милиони души голямата вълна от български творби: поетични молитви (като „Азбучна молитва“ и „Проглас към Евангелието“), Христови възхвали, евангелия, проповеди, жития, псалтири... Построени са и хиляди нови Христови храмове, чийто брой, според някои историци, надвишава 12-15 хиляди. (Немалко такива храмове са съществували и преди това...)

А като се има предвид, че във всеки църковен храм са необходими най-малко 8 книги за литургична и всякаква друга дейност (по указание на Климент Охридски в т.н. „Апостолски правила“) – очевидна е необходимостта от десетки хиляди книги по цялата обширна страна. Нека напомним, че една такава книга, прославяща Божието слово, изобразена с кръстове, цветни плетеници, детелини, растителни и животински мотиви, обикновено съдържа над 50 страници. Някои книги – дори двойно и тройно повече...

Значи говорим за поне 5-6 милиона страници! Безброй страници, изписвани от хиляди образовани монаси... Защото в ранното средновековие печатници не е имало – всяка книга се е пишела и преписвала на ръка, предимно в стотиците манастири.

 

Георги Константинов

 

Многомесечен и изморителен труд. Неслучайно, според един от учениците на патриарх Фотий, за една такава книга се е давало най-малко 100 грама злато. Самото преписване е струвало около 13 златни монети...

И тук достигаме до втората част от заглавието на този скромен текст. Първоначалният материал, с който е създадена старобългарската книга между 9-ти и 12-ти век, е пергамент. Това означава специално обработена животинска кожа. За създаването на само една книга са трябвали голям брой овчи, кози или телешки кожи. Тогавашните пергаменти се правели само от тях. И за тяхната направа най се ценяла кожата от новородени или мъртвородени животни... А пък от една кожа, в зависимост от вида на животното, можело да се получат най-много от 4 до 7 страници...

Кожата се изпирала, изтъргвала се от косми, киснела две седмици във мляко. Осолявала се, изсушавала се, натривала с кварц, брашно, мляко... Върху нея се пишело със заострени пера от гъска, патица или лебед...

Може прозаично да звучи: за да съществува тогавашното книгосътворяване, несъмнено е трябвало да има цветущо селско стопанство – с милиони овце, кози, рогат добитък, домашни птици. Българската книжовна дейност, родното поетическото слово са зависели пряко от тази прозаична икономика. И обратно – съвсем е безспорно, че сътворяването на книги също е спомагало за развитието на животновъдството в огромната страна, пък и на цялото тогавашно селско стопанство. Нека не бъдем упреквани в излишен прагматизъм – извисеното литературно творчество в ранното българско средновековие не може да се отдели от този земен факт.

Великата културна вълна, назована по-късно Златен век, е имала не само мощен енергиен източник – новата християнска вяра и голямата дарба на нашите книжовници, но тя е била в пряка връзка (а навярно има и принос за нея!), с развитото стопанство на страната.

Така е било тогава. Сигурно такава взаимнопричинна връзка има и днес. Духовността винаги е била двигател на цялостния развой на страната. Без всеобща литература и култура няма истинска държава. И само истинска държава може да има всеобща и въздействаща култура. Нека не се плашим от този прагматичен извод, очевидно несподелян от днешния властови елит.

Накрая, макар и мимоходом, ще прибавим още един факт. Прочетох някъде, че от всичките хиляди старобългарски книги, след дългите и разрушителни векове, на българска територия е открита една-единствена оцеляла книга от Златния век: „Енинския апостол“. Всички други скъпоценни старобългарски творения – като Манасиевата хроника, Лондонското евангелие или Томичевия псалтир, както и други, стотици старобългарски книги – са били открити извън границите на днешна България... Тъжно, но факт.

Нека този нежелан финал остане за размисъл.



 


Страница 331 от 366