Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

АПАСТОЛА Е НУЖЕН НАЙ-МНОГО НА СВОБОДНИТЕ БЪЛГАРИ

Е-поща Печат PDF

Проф. Трендафил МитевОтмина 19 февруари! И тази година народът на България откликна на онова неизтребимо и неунищожимо чувство на преклонение, което той изпитва към святото дело на Апостола на българската свобода – Васил Левски.

С изранени от несгодите на делничния живот нозе, но с просветлена душа, той обходи местата, свързани с делото на Апостола, отдал живота си в стемежа да осъзнае народът ни своето единение като незаобиколима потребност в битката със султанския деспотизъм.

Най-видимо и непринудено поклонението пред делото на Апостола се усеща и възприема край паметника му в София, издикнат край неговото лобно място. Гениалният негов другар Христо Ботев написа в своята трагична балада: “Там близо край град София, стърчи аз видях, черно бесило“ и бе приканил на плач и скръб Родината, майката робиня. На този ден и тази година пред мономента в столицата, се издигна най-голямата планина от цветя, която се появява около лобно място на български герой. Никъде другаде – освен по време на това поклонение, не могат да се видят толкова много невръстни деца, дошли да поставят букет пред несравнимия борец за свобода, за когото са им разказвали деди и родители. И това е така, защото само паметникът на Апостола през цялата година не остава нито ден, без някой да мине край него и да постиви стръкче от обич към Апостола. За него няколко дни по ред текат информации, в които задължително се промъква и нещо ново, което до днес не е било добре познато и оценено. Тази година например стане известно, че в усилията си да предпази българското освободително движение от погром, Васил Левски е скрил пред турския съд дори своята възраст. Така той се е опитал да напръви невъзможно даказването на голяма продължителност в усилията, полагани за вътрешното взриваване на Османската империя. Та по този начин да ограничи и разкритията на полицията.

Когато човек участва в тази самоорганизирна дейност или наблюдава присъствието на покланящите се около паметника на Апостола, на практика  всеки инстинктивно преживява един от редките, но изключително важни моменти на българското обществено единомислие. А това състояние на човешкия дух е сред най-великите, макар и невидими духовни връзки между хората, които градят националното самосъзнание. То на свой ред е основата, върху която се опират най-значимите позитиви на българския национален характер. Самоуважението, чувството за достойнство, разбирането че българите притежават колосален духовен потенциал, който трябва да се познава, поддържа и обогатява. Защото смисълът на това, което е довело хората пред паметника на Васил Левски или е казано на децата по време на поклонението,  е те да съпреживяват периодично духовната връзка между великото от миналото и помислите на своите съграждани днес. В тези моменти, независимо от предпочитанията си към една или друга ценностна система, свързана с проблемите на съвременнтото битие, отделните представители на нацията като цяло чувстват, че съществуват и общо приемливи, при това еднакво значими и полезни приоритети за всеки български гражданин.

Защо паметникът на Апостола е най-честия повод да се докосваме до единението - това най-съществуно условие, за успеха на всяко модерно човешко общество? Защото Васил Левски с живота и делата си, пръв обоснова и доказа на практика истината, че единомислещия и единодействащ народ, може да постига всичко. А това той направи, като отхвърли всякакви догми на своето време, разработи  и реализира на дело теорията и практиката на едно качествено ново явление, в национално освободителните движения на Европа през ХIХ-то столетие –

политическото апостолство.

Като стратегия и тактика за разрешаване на обществените проблеми, то е уникален български принос в цялостната еволюция на европейската политическа цивилизация. Добре осмислен днес, той би могъл да се превърне в мощен двигател за поведението на съвременната българска интелигенция, която се подготвя за успешното разрешаване проблемите на съвремието.

Политическият апостол Васил Левски най-напред доказа, че всеки обществен деятел, преди да тръгне в народната си история, най-напред трябва да преосмисли опита на своите предшественици. Кое е доброто сътворено от тях, но и как то може да се обогати, чрез поставянето на нови – по-високи цели? Защото именно те са жалоните, по които се измерва развитието и напредъка на един народ. Така Апостола стигна до убеждението, че освобождението на България не може да се осъществи с тактиката на четническото движение, опората в политиката на съседните държави или пасивното изчакване Дядо Иван все някога да дойде и да освободи накрая и българите. Левски постави сам качествено нова цел на националния ни живот: да се организират вътрешните духовни и материални сили на народа. Така че българите сами да разрешат проблема със създаването на новата си независима държава. Само тогава свободата ще бъде най-пълна, народът ще я цени най-много, а и следващите поколение ще бдят, тя да не се накърнява от заинтересовани вътрешни или външни фактори на политиката. Това е постижение в мисленето на Апостола, което не е загубило своя смисъл за настоящето и бъдещето на нашето Отечество.

Вторият крупен принос в теорията и практиката

на политическото апостолство, сътворено като нова доктрина за развитието на българската нация е разбирането, че онзи който е прозрял новите актуални цели на своето време, той е длъжен сам да създаде и ефективния инструмент за тяхното постигане. В обществения живот, на практика това означава да се намерят съмшленици, те да се убедят в правотата на новата инициатива и с колективни усилия, да се тръгне към постигането на следващата значима победа за народа. Така Васил Левски стига до разбирането, че трябва сам да изгради Вътрешната революционна организация. И той цели три години, преодолявайкси невероятно тежки условия, върши само това. Начело застава Централен комитет, след него се нареждат окръжните комитети, а те ръководят дейността на местните комитети по градове и села. В тях Апостола обединява граждани и селяни, бедни и богати, учени и непросветени, а те на свой ред залагат живота и имота си, за да възникне новият политически инструмент – Вътрешната революционна организация. Именно тя придвижи националното ни битие на качествено ново равнище, защото в комитетите се формира онова поколение, което през 1876 г. взриви Османската империя и постави началото на новата българска държавност. Нима и днес умението да се градят общополезни, ефективно работещи, съвременни граждански организации, е загубило своя смисъл и значение за България и българите?

Третият крупен принос на Васил Левски

като теоретик и практик на политическото апостолство е разбирането му, че онзи който се е посветил на народния напредък, трябва да се отрече от всякакви лични и кариеристични амбиции.

 

 

До разрешаването на новата народна задача, той няма право на личното спокойствие, трябва да изостави насладите от живота, трупането на лично благосъстояние или градежът на незаслужена слава. Този който ръководи националните усилия, за да се направи нова крачка в еволюцията на цивилизацията по българските земи, трябва да се посвети изцяло и всеотдайно на делото. Само така тръгналите след политическия апостол, ще му вярват истински, ще го следват неотстъпно и ще работят всеотдайно, за да се дадат нови шансове за развитието на всеки българин. А почитта, славата и дори безсмъртието – това се съблазни, за които политическият апостол не мисли приживе. Те са неговите награди, които народът ще му даде, след като обществото стигне до новия, по-висок връх в цялостното си развитие. Тук се крие друга - може би най-голямата тайна на политическото лидерство, която е добре да се има предвид от българска интелигенция, днес и в перспектива.

Четвъртият по ред, но не и по значение принос на политическото апостолство

като незаменим стил за дейност, при разрешаването на големите народни задачи, е жертвоготовността на този, който сам си е избрал подобен път на обществената сцена. Верен до смърт на убеждението, че работи по единствено правилният начин за достигането на успеха, политическият апостол на практика изгаря и лично в борбата за постигането на по-доброто бъдеще за народа. При Васил Левски финалът е - бесилото в околностите на град София!

Днес това е единственият елемент от теорията и практиката на политическото апостолство, който не е задължително да се реализира практически по начина, който е бил тогава реално най-възможен за Апостола на българската свобода. Но да останеш верен до край на обществено полезната мисия, която сам си си избрал, да не отстъпваш от нея – независимо от трудностите, с които ще се сблъскаш по пътя, това е нещо което не е загубило /и никога няма да загуби/ своя смисъл, за мисията, която българската интелегенция трябва да изпълнява. За да я има България и тя да е достойно място за живота на всеки нейн гражданин. Ето защо в края на това изложение ще бъде полезно да си припомним онова многозначително „Народе ???”, записано в тефтерчето от ръката на Апостола, с трите въпросителни накрая.  Тази фраза винаги е звучала, звучи и днес, /а трябва и винаги да отеква/, като звън на камбана в българското обществено пространство. Защото тя е призив за размисъл, и зов за актуалност, а и завещание към мислещите българи. Така че те никога да не се изпадат в безидейност и безинициативност. Естестствено главният адресант са онези синове и дъщери на България, които милеят за народното си бъдеще, за да се замислят те често и сериозно над онова, което Апостола е заложил в този си изказ. А то е, че потомците трябва да са мъдри, смели, не традиционалисти и цялостно изградени цивилизовани личности, за да могат да действат новаторски като Апостола. Само така ще се извлекат напълно поуките за днешния и утрешния ден от живота и делото на Васил Левски.

А нацията и държавата ни ще могат да се развиват към нови върхове.  Затова Апостола ни е нужен повече от всякога и днес, и в бъдеще.


 

 

Имат ли План „Б” кредиторите за Гърция?

Е-поща Печат PDF

Напоследък на Запад, и по-конкретно от страните на т. нар. Стара Европа, се изказват опасения, че въпреки отпуснатия на 9 март т.г. кредит, Гърция няма да може да изпълни наложените от ЕС антикризисни мерки и в тази връзка все по-често се лансират внушения, че оставането й в еврозоната само ще изтощава съюза.

 

ИМА ЛИ ИЗХОД?

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 6

Криза на легитимността

Отсъствието на действащи институции обяснява в най-голяма степен кризата на легитимността.

Властта (по-точно властващите), напълно се е откъснала от проблемите на обществото; пропастта между властващи и народ все повече се задълбочава. Арогантността на властващите в най-висока степен се проявява в мълчаливия им отказ да изпълняват императивни разпоредби на Конституцията на Р България (КРБ), в суспендиране на неотменимите права на гражданите, разписани в глава Втора. На хилядите писма, сигнали, експертни доклади, законодателни предложения по чл. 45 от КРБ14 до председателя на НС, с копия до председателите на парламентарните комисии, няма никаква положителна реакция от страна на „компетентните органи”. Длъжностните им лица дори отказват да ни удостояват с отговор. Но не отказват ежемесечно да инкасират заплатите си, които им се изплащат от нашите пари, от данъците и таксите на данъкоплатците!

На многобройните автентични граждански сдружения и организации, които нямат външни „донори”, категорично се отказва и достъп до медиите. Дори до обществените медии, които също се издържат от данъците и таксите на данъкоплатците. А престъпните социално-опустошителните деяния на олигархичните мафии, подкрепяни от властта, продължават.

Как иначе да обясним загубата на близо една четвърт от населението на България през годините на „прехода”, ако не с действието или бездействието на властимащите, на цялата „политическа класа”? Може ли да се твърди тогава, че престъпните проявления у нас са институционализирани, че престъпността е единствената действаща институция?

„Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително върху правителството, парламента и съдебната власт... Увеличила е влиянието си и е в състояние да действа буквално безнаказано”, сочи в доклад още през 2005 г. Джеймс Пардю, експосланик на САЩ в София, цитиран от в. „24 часа”.15

 

ОТЛОЖЕНИЯТ МИР

Е-поща Печат PDF

• Какви отстъпки направиха Киев, Москва и народните републики - анализ на резултатите от споразумението в Минск

Маратонските преговори в Минск, почти 16 часа, приключиха с подписването на документа “Комплекс от мерки за прилагане на Минските споразумения”. В документа се предвижда прекратяване на огъня и изтегляне на тежката военна техника; определя се и статуквото на “метежните райони” в състава на Украйна, а също и конституционната реформа, която Киев е задължен да проведе.

Какви отстъпки направиха Украйна, Русия и опълченците, и кои спорни въпроси останаха неизяснени?

 

ЗА ДЕМОКРАЦИЯ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 8

 

Александър ГочевИронията е в това, обаче, че тези нео-феминистки искат “момичетата да бъдат като момчетата”.

Съвсем наскоро Американската асоциация на психолозите издаде Ръководство (https://www.apa.org/monitor/2019/01/ce-corner.aspx) как да се третират мъжете и момчетата твърдейки, че традиционната мъжественост - стоицизъм, конкурентност, доминиране и агресия - като цяло е нещо вредно, слагайки равенство между традиционната мъжественост и “токсичната” мъжественост, без да се спомене даже веднъж думата “тестостерон”,  демонстрирайки зашеметяващо биологично невежество.

Наказателни  кампании, финансирани главно по линиите на множество НПО-та с ярко изразен “племенен” характер, пораждат широк спектър от проблеми за всички инакомислещи, сред които ще отбележим само тоталния лингвистичен терор (за политкоректен език) и чисто социално-икономически последствия (уволнения; избягване да се назначават на работа жени поради проблеми създавани от движението #MeToo, засега само в САЩ).

В по-общ план, според  Тъкър Карлсън (Tucker Carlson, Fox News),  със свободата на словото вече е свършено, като се насажда убийствен за душата конформизъм.

“Насилвате се да повтаряте една и съща убийствена баналност - в противен случай не ви очаква нищо добро. Оформена е единна ос от неолиберална  корпоративна власт, от академични среди, медии и правосъдие с цел да се ограничи вашето право да говорите свободно т.е. да мислите самостоятелно. Като контролират вашите думи, те контролират вашия разум. Беше време, когато те отричаха, че това е била тяхната цел. Те даже вече не претендират за това. Те вече са се озъбили и ръмжат. “Или влизай в строя или ще си пострадаш!”

Накратко, контролирането на думите и разума  се води главно по две линии. Едната е насочена към тези, които нямат интелектуалните възможности и даже намерение да се противопоставят на неолибералната идеология, задоволявайки се напълно с предлаганата им комикс пропаганда. Другата линия е тази на неприкрита и директна заплаха за саморазправа  (“Или влизай в строя или ще си пострадаш!”) и е насочена срещу тази част на активната инакомислеща интелигенция, за която не е никакъв интелектуален проблем да се саморазправи с властващата в момента примитивна идеология. Междинният среден слой не участва в играта поради инертност и донякъде поради възможности и може да се пренебрегне в схемата на информационния контрол.

Сриването на качеството на неолибералната идеология може да се види и на фундаментално ниво: по стила на работа на международни хуманитарни конференции, организирани от Запада, по настъплението и срещу естествените науки и по масовото разочарование от тази идеология, например  в Русия.

Знае се, че в кризисни ситуации, да кажем от рода на тази с мигрантите в Европа, трябва да се търси помощ от науката. Новата тенденция на международни симпозиуми и конференции по хуманитарни и социални науки е за замазване и избягване на проблемите, туширане на всякакви научни конфронтации; всякакви неудобни термини се квалифицират като недобре дефинирани и се изключват от дискусиите (нация, история, култура); полагат се неимоверни усилия нищо да не се каже, ако не е проверено за неолиберална лоялност. Никакви обобщения, никакви особени мнения; всякакви оценъчни съждения се считат за погрешни! На някои конференции има официални “дискутанти”, които обясняват на слушателите непосредствено след всяка лекция какво е искал да каже поредния докладчик, оглаждайки всякакви “неравности”, които биха предизвикали остри дискусии. Целият този науко-образен цирк на царстващата политкоректност показва до какво долнопробно ниво може да се свлече неолибералната идеология в страха си от професионални опоненти. (http://andreyfursov.ru/  Когда наступит последний день Европы?).

Напоследък се появи информация за

@ново настъпление срещу генетиката поради опит за нарушаване на неолиберални принципи. Позицията на Джеймс Уотсън, нобелов лауреат и един от откривателите на структурата на ДНК, че има генетични причини за разликата в интелекта на хора от различни раси, стана причина за лишаването му от почетни титли при Cold Spring Harbor Laboratory. Формалната  причина е, че неговите възгледи не отразявали възгледите на персонала, попечителите, преподавателите и студентите в лабораторията! Правоверната гледна точка не допуска никаква друга и тя е, че няма генетични разлики между расите, има само разлика в социалното развитие. Чиста проба нов неолиберален Лисенковизъм! Да се надяваме, че Джеймс Уотсън няма да сподели съдбата на Николай Вавилов.

 


Друга подобна новина е, че списанието The Mathematical Inteligencer  отказва публикуването на статия от математиците Теодор Хил и Сергей Табачников, които доказват известната хипотеза на Дарвин за по-голямото разнообразие сред мъжете в сравнение на това при жените. Причина става реакцията срещу публикувания пред-принт (предварителна версия на статията) от страна на асоциацията  “Жените в математиката”, че статията разпространявала “псевдонаучни и хипотетични сексистки идеи”. Асоциацията успява да убеди и редакцията на друго списание, New York Journal of Mathematics, да се откаже от желанието си да публикува същата статия, анулирайки отправената покана към авторите. От своя страна, Националният научен фонд, проявил небрежност и финансирал това математическо изследване, е настоял да не се споменава неговото име в публикацията.

В същото време никакви възражения не се повдигат срещу статия в списанието Current Biology, в която се твърди, че по-голямата способност на мъжете да се ориентират в пространството се дължи на това, че жените са били потискани, а не се обяснява със спецификата на социалното развитие (използвана срещу генетика Уотсън) т.е.  че мъжете са принудени да се приспособяват към средата си.

Накрая едно сравнение, от вида теория-експеримент, на неолибералната идеология с последствията от едно нейно най-мащабно прилагане. След 1989 Русия направи сериозен опит да се интегрира със Запада на негови условия, който опит се провали с трясък по най-различни причини, най-важната от които беше осъзнаванетоа, че по същество на Русия се налагаше да се откаже от своя суверенитет и от националните си интереси, ако следва точно препоръките на западните консултанти за преклонение пред могъществото на долара, либерализма, глобализацията, конкуренцията, свободния пазар. В резултат, през 90-те години на олтара на пазарните богове бяха пожертвани  природни ресурси, промишлени предприятия, изследователски институти, фундаментални научни постижения и уникални технологични разработки. Светът бе удивен от невиждана по мащаб приватизация в рамките на която стотици хиляди големи и малки предприятия бяха разпродадени за копейки, окрадени и накрая ликвидирани. По същество беше унищожена втората икономика в света. Да не говорим за милионите граждани, изхвърлени от естествената си социална среда и завършили живота си неочаквано трагично. В началото на този период практически цялата руска интелигенция имаше огромни надежди, че Западът ще помогне и ще напътства Русия да тръгне по демократичен път и към национален просперитет. Реалността накара и най-прозападно настроените руски интелектуалци да прогледнат и да ревизират фундаментално мнението си. Заключението? Никаква теория или идеология не може да издържи такова едно трагично разминаване с реалността.

Вътрешна политика на националната държава

Спираме се на вътрешната политика, защото външната може да се характеризира само с едно изречение - тя би трябвало да се определя изцяло от интересите на националната държава за нейното благополучно съществуване.

За всяка уважаваща себе си държава най-ценното е човекът. С прискърбие сме принудени да заключим, че държавата ни не се уважава. Причината може да бъде престъпно правителство, но и тривиалният случай на политическа импотентност може с успех да свърши същата работа. Обяснението? Политиците са като наемни войници - те не разбират проблемите на обикновените хора. Нещо повече - те даже не и се опитват да ги разберат, тъй като най-главното за тях е борбата за власт. За електората е предназначено квинт-есенциалното политическо шоу, отразявано ежедневно от медиите - бурна държавна дейност без задължителен практически резултат.

Най-важните качества за професионална пригодност за управляване на една национална държава са следните, подредени по важност: патриотизъм, професионализъм, порядъчност. Има хора на точно Тази Земя, които живеят с нейните тревоги, грижи и надежди. Има и хора на света - за тяхното душевно равновесие са напълно достатъчни общочовешките ценности. Та ето какво е важно. Важното е страната да се управлява не от хората на света, а от хората на Тази Земя, защото те ще се съобразяват най-напред със своя народ и после с мнението на чуждестранни политици, консултанти и критици.

Няма какво да замазваме, всеки който мисли, че здравословното състояние на една нация се определя единствено от нейния Брутен Национален Продукт би трябвало да се бъде освидетелстван като политически кретен.  На такъв тип индивиди изглежда е невъзможно да им бъде втълпено, че пазарният капитализъм не е религия, а инструмент. Най-обикновен инструмент, например като гаечния ключ. Трябва наистина да бъдеш специално интелектуално надарен, за да боготвориш нещо от рода на гаечен ключ.  Държавата е създадена от хората за благото на хората, които съвсем не живеят, за да служат на пазарите. И още, тя е създадена да отговаря и за някои по-абстрактни неща, като национално достойнство, независимост, проект за бъдещето, да работи за дълбоко човешки отношения с други нации. Това са нещата, които бихме искали и за нашите деца. Накратко и на популярен език:  целта се нарича Елементарно Човешко Щастие. Прекалено ефимерна за днешните неолиберални политици!

Причината за вярата в чудесата на глобалния свободен пазар (като оставим настрана въпроса, че такъв не само няма, но не е и имало) се крие в науко-образната лъжа, че икономиката може да се разграничи безпроблемно  от всичко друго. Например, от семейството, културата, вярата, които са обявени за дълбоко лични проблеми и, съответно, за лична отговорност. Преведено: ние се занимаваме професионално с икономиката, а оттам нататък ти се оправяй сам. Не се интересуваме как живееш, но при едно условие - плащай си сметките, иначе пазарът не може да работи нормално.

Семейството, независимо че е обявено за чисто личен проблем, е материалната клетка на обществото. Не може да има здраво общество, съставено от неблагополучни семейства, както не може да има здрав организъм, съставен от болни клетки. Любовта към родината се заражда от любовта към родителите, а от уважението към по-възрастните  - уважение към властта. Възпитанието на младото поколение започва от семейството и иска твърда нравствена цензура от страна на държавата, особено в днешната епоха на “големите порнографски открития” и секс-трансформации по желание. Пазарът също може да бъде привлечен за тази кауза. Например, солидни икономически мерки могат да предотвратят забраните. За нравствено здрави деца това си струва и трябва да се опита. Иначе като пораснат, ще пишат “Родина” с малка буква и “пържола” с главна. Защото семейството е не само материална клетка на обществото, тя е и негова духовна клетка.

Като пример за сериозността на този проблем може да послужи САЩ в  момента. Лозунгът на Доналд Тръмп “America first!” e вече преформулиран конструктивно по следния начин: “Ако искаш да поставиш Америка на първо място, трябва да поставиш на първо място американското семейство.”

(https://www.realclearpolitics.com/video/2019/01/03/tucker_carlson_we_are_ruled_by_mercenaries_who_feel_no_long-term_obligation_to_the_people_they_rule.html?utm_medium=referral&utm_source=mixi&utm_campaign=realclearpolitics)

За корупцията.

При сегашната корупция, призната и признавана от всички, каквато и власт да има- синя, червена, жълта, пъстра, резултатът ще е един и същ- точно като този в момента. Причината за благоденстващата корупция у нас - правосъдието. Работата му е “дълбока тайна, покрита с мрак”. Поради тази причина в страната доминират финансово-политически отношения вместо финансово-производствени. А финансите идват главно по две линии: от данъци и от Европейския съюз. Задача от проста по-проста поради свеждането на финансово-икономическите проблеми до чисто финансови. И всичко върви гладко и праволинейно. В резултат “демокрация” става дума от ненормативната лексика.

За проблема с циганите (ромите).

На тях се гледа преди всичко като на електорат и оттам и липсата на политическа воля за промени в тяхното социално-икономическо положение. По аналогия със САЩ - ако броят на бедните американци започне да намалява чувствително, ще се окаже, че демократите ще загубят значителна част от избирателите си. Тоталното пренебрегване, обаче, на образованието на ромските деца ще доведе много скоро до кризисна ситуация, в която ромският електорат ще трябва да “лежи” (в затвора), а останалият половин електорат да го пази.

Образованието на ромските деца е проблем поколенчески т.е. иска доста време за решаването му. Крайно време е правосъдието да започне безкомпромисно да си гледа работата. Стана ясно още, че полицията няма хора за охрана на селата и при това положение изглежда, че никак няма да е лошо, ако армията започне да провежда там доста от необходимите полеви занятия за поддържане на бойната си кондиция. В този конкретен случай  “на живо” и по отдельонно.

За националната идея.

Няма и не може да има национална идея, родена с цел дадена власт да оправдава своето съществуване. Няма и не може да има единна духовност за всички. Например, държавно православие ще накърнява правата на “друговерците”.  Изобщо, колкото по-далеч от властта стои църквата, толкова по-свята ще бъде. Същото се отнася и до дистанцирането на църквата от властващите в науката - поне като частен случай, да не говорим по принцип. Спокойно може да се мине и без водосвет в БАН, например. Бог преди всичко трябва да бъде в душата, а това дали го има там и дали ще го има там някога, е наистина съвсем личен проблем. Има неща, които не могат да се постигнат с разум,  например, интуиция, любов, доброта - централно поле за действие и на църквата и на културата и на образованието.

Властта не трябва да измисля за народа национална идея. Властта просто е длъжна да обича народа. Да спре да го лъже. Да му даде възможност да бъде нравствено и физически здрав, материално и духовно богат. Да му даде да почувства своята общност проверена от дела и векове.  Задачата на държавата не е да възражда духовността. Нейната задача е да не й пречи да се развива. Както армията, така и културата са еднакво важни за защитата на Отечеството. Армията - от външни врагове.

Културата - за защита на неговата “духовна ос”, достойнството на нацията. За Отечеството не са много никакви усилия и никакви пари от страна на държавата. Усилия и пари, обаче, само и единствено от нея!  Има ли национално достойнство, всичко може да се възстанови. И то, ако се наложи - многократно.


 

 


Страница 331 от 368