Нова Зора

Да започнем с очевидното. Българската политическа система се провали. Именно системата – а не отделните партии. Разбира се, провалиха се и те – но някак съвкупно, заедно стигнаха до непотребство, за да се илюстрира старият принцип, че грехът вкупом произвежда колективно непотребство. Да, всяка от съставките на системата има свой индивидуален и даже някак ярък принос в колективното непотребство.

Минските преговори в „нормандския формат“ се състояха. Докато в „неясния формат“ не постигнаха нищо. За Украйна те практически повтарят Минск-1 в далеч по-лош вариант.

Киев трябва да изпълни като минимум всички поети задължения (дори да съгласува действията си с опълчението), преди да може да установи контрол над границите.

И ако постигне това, едва ли има съмнение, че “украинските граничари”, които ще контролират граничните пунктове, ще бъдат от граничните служби на ДНР и ЛНР.

Считам, че Киев няма да изпълни и настоящите споразумения, доколкото обяви за неприемливи дори ония условия, които бяха регистрирани в първото споразумение от Минск (септември 2014 г.) и отказа да ги изпълни. Самият отказ на Порошенко да преговаря с опълчението и назначаването на пенсионера Кучма за посредник са ясно свидетелство за това. За да се договаряш с някого, трябва да разговаряш, нали? Ако Киев не желае да разговаря с ДНР и ЛНР, очевидно не иска да се постигне договореност.