Нова Зора

Казионната пропаганда ни залива с помия насочена срещу патриотични организации като Националния Фронт във Франция, немската Алтернатива за Германия, срещу държавници като унгарския премиер Виктор Орбан, както и против лидерите на Чехия и Полша. Ударите са към всеки, който защитава националната държава и интересите на своя народ от безконтролното и незаконно нахлуване на бежанци от други страни, мнозинството от които не бягат от войни или бедствия, а просто искат да се настанят в чужд добре подреден дом и да ползват блага, като социални помощи и т.п., при това без да са се трудили или борили за тях.

Известно е, че интересът на буржоазията е да експлоатира имигрантите (вкл. бежанците), които са беззащитни, защото те не са граждани на страната, в която пребивават и съответно нямат техните права. Особено жестоко  експлоатирани са нелегалните имигранти.

Политическите формации, които са против безконтролния допуск на легални и нелегални имигранти и бежанци не са десни. Напротив те защитават работниците както в собствените си държави, така и тези от страните, от които идват бежанците (емигрантите), защото на практика ги предпазват  от безконтролна експлоатация и унижения.

Определено смятам, че тези които от „хуманни” съображения искат да се приемат бежанци и имигранти не са лeви, а крайно десни ! На практика те защитават интересите на капиталистите, които подлагат на безогледна и жестока експлоатация, както работниците - бежанци, така и трудовите хора в собствените си страни, чиито труд се обезценява. Неговата цена намалява, поради подбиването й от бежанците, които са готови да работят за далеч по-малко заплащане и то без съответните данъци и осигуровки. А тези данъци и осигуровки, както е известно присъстват в заплатите на местните работници, които работодателите трябва да  поемат като част от заплащането на труда им.

Естествено е да възникне въпросът – какво да правят хората, чиито живот в собствените им страни (дори без войни и бедствия) е доста тежък. Моето мнение е, че такива „бежанци”, търсещи по-добър живот в други държави би трябвало да се борят в своята родна страна за по-добър, по-осигурен и достоен живот, а не да предизвикват омраза към себе си в чуждите държави, там където не са желани от трудовите хора, а само от алчната буржоазия.

Доц. Пламен Дамянов

ИИОЗ-БАН

Ако е вярна сентенцията, че мирът е периодът между две войни, какво тогава е примирието? Особено ако е договорено на фона на оръдейни и ракетни обстрели, както в Източна Украйна, които предшестваха, придружаваха и последваха 16-часовите пазарлъци на „нормандската четворка” в столицата на Беларус? Според опълченците то е било нарушено повече от 60 пъти.  Часове след влизането на примирието в сила, в Луганска област загинаха от ракетен обстрел двама цивилни граждани.

Историята на военните конфликти в света показва, че те са завършвали с мир в няколко случая. Първо, когато и двете воюващи страни са се изтощили взаимно дотолкова, че повече не са в състояние да продължат военните действия.

Второ, когато едната от страните е била разгромена на бойното поле и вдига бяло знаме, признавайки своето поражение. Трето, когато са се намесили външни сили, по-могъщи от всяка една от воюващите държави, и са наложили преустановяване на бойните действия, за да не повлекат след себе си по-голям военен конфликт. Четвърто, когато единият от воюващите съперници е изчезнал от политическата карта на света, или се е разпаднал на части, които повече не са в състояние нито да живеят, нито да воюват като единен субект.