Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

БУЛАИРСКИЯТ БОЙ ПОДГОТВЯ ОДРИНСКИЯ ТРИУМФ

Е-поща Печат PDF

• 100 години от 26 януари 1913 г., ярката звезда в победната война

• Висшата заслуга е на нисшите чинове от 13 и 22 полкове. Пленено е и турско бойно знаме

Дълги години самоковци отбелязват като свой празник датата и деня 26 януари. Защото този ден е обявен за празник на дислоцирания тук през 1904 г. 22-ри пехотен Тракийски полк след преместването му от Пазарджик. До 1913 г. празник на полка е 2-ри август, деня на възшествието на Фердинанд на българския престол. На 23 септемвир 1912 г. тръгването на полка за участие в Балканската война се превръща в най-тържественото и трогателно изпращане. Като че войниците отиват не на смърт, а на сватба. След участие в бойните действия първо на Македонския, сетне на Тракийския и пак на Македонския фронт, 2-ри август за последен път е отбелязан през 1913 г. в Рилския манастир. А на следващия ден 22-ри пехотен полк се завръща в Самоков. И на всички участвали в боевете бойни поделения е предложено да изберат за свой боен празник дата от войната, в която са се отличили. За свой боен празник 26 януари избират още и 7-ми артилерийски полк, също дислоциран в Самоков, както и 13-и пехотен Рилски полк, дислоциран в Кюстендил. Защо?

 

ПРОНИКНОВЕН ТЪЛКОВАТЕЛ НА РУСКАТА ДУШЕВНОСТ

Е-поща Печат PDF

Владимир ВисоцкиНа 26-ти януари т.г. Творческо обединение „Зора“ и българо-руският клуб „Дружба“, при сдружение „Евразия“ проведоха за първи път в гр. Плевен матине, посветено на руския поет, бард, актьор и режисьор Владимир Висоцки. Залата се оказа тясна да побере всички желаещи да почетат паметта и изкуството на Володя, както свойски и от обич го наричат помежду си. В изпълнение на Нина Тодорова, Надежда Суханска, Виолета Ангелова, Даниела Заркова и др. звучаха негови стихове на руски и в превод, а Валентина Атанасова му бе посветила собствено стихотворение.

Един от най-добрите изпълнители на неговите песни – Атанас Рачев – Маестрото, изправи публиката на крака. Тя, заедно с него, пееше песента за капризните коне, изповедта на Висоцки „Аз не обичам“, „Утринна гимнастика“, „Той не се върна от боя“. Всички тези песни и приживе на поета държаха будни цели поколения, за които войната и героизмът на съветските хора и невъобразимите им страдания не бяха кадър от филмите, които ги пресъздаваха, а бяха собстевеният им живот, бяха тяхна съдба и болка. Те приемаха Висоцки, като един от тях – фронтовак, танкист, артилерист, летец, може би защото Володя най- вярно пресъздаваше страшната картина на войната и стоицизма на руския човек. И те го приемаха за най-проникновения тълковател на руската душевност, техен съвременник – честен, мъжествен и благороден.

 


Честването на Висоцки, неговата 81-ва годишнина, съвпадна и с една друга дата - 75 годишнината от края на блокадата на Ленинград. Онези страшни 872 дни и нощи, в които градът на Петър и на Революцията, не само написа с кръвта си и честната правда на героизма, но и остави не изтриваема диря в паметта на поколенията – не се предаде, издържа и победи! И тази страница от страшната войната също присъства в творчеството на Висоцки:

 

„От стужи даже птицы

не летали,

И вору было нечего украсть,

Родителей моих в ту зиму ангелы прибрали,

А я боялся - только б

не упасть.!“

 

Владимир Висоцки е неповторимо явление в духовния живот на Русия, на руския народ. Няма съмнение, че ако не бе си отишъл толкова рано, той щеше да създаде онова, необходимо и непреходно за всеки човек, творчество, в което човекът е човек, мъжът е мъж, а другарстовто и приятелството са до гроб. Изглежда хора, като Владимир Висоцки се раждат в точно определени времена. Те идват при нас и после си отиват пак в един определен миг. Може би защото там горе всичко е предопределено. И за това ги помним.

 

 

И ще ги помни и днес и утре и Русия и руския свят, защото всяка човешка душа в него ще има потребност някой да й вдъхва кураж, да възпява другарството, да поема върху себе си огъня, за да може да побеждава животът във вечната битка със смъртта. Като в неговата песен за летеца:

 

„Их восемь - нас двое. Расклад перед боем

Не наш, но мы будем играть!

Сережа! Держись, нам

не светит с тобою,

Но козыри надо равнять.“

 


 

 

ВОПЪЛ

Е-поща Печат PDF

Родино, ти си плаха като птица

прогонена от лятното гнездо.

Не ще да чуе никой твоя писък,

не ще да види срутения дом.


А ти протягаш немите си длани.

Ти гледаш жално твоите чеда

и питаш: – “Кой кога ще ви нахрани?”

Мълчат.

А полудивата вода


нахлува вместо кръв във твойте вени.

Слабеят сили. Свиваш рамене…

Не мога да те гледам унизена

и ме е срам, че си на колене.


Но как да стигна жежките ти тайни,

прекършения дух да възродя?…

Аз скоро ще си ида. Ще остане

неотменена твоята беда.


Ще легна с тия, дето те възпяха

и дето се превърнаха на прах.

как да им кажа, че си още плаха?

Как себе си да утеша?

А тях?


 

СЛЕДВАЩАТА ЖЕРТВА НА УОЛСТРИЙТ

Е-поща Печат PDF

Точно тази традиция не е добра - щом в Киев пристигне висок гост от САЩ, чакай нова вълна на насилие. И точно това се случи на 12 януари в украинската столица. Американският милиардер Джордж Сорос пристигна, а след взититата започна четвъртата вълна на мобилизация, срути се преговорният процес в рамките на минската контактна група, при Волновахов разстреляха пътнически автобус, войната в Донбас пламна с нова сила.

Особено забележително е, че този път дойде не чиновник от американската администрация (примерно помощник на държавния секретар, директор на ЦРУ или вицепрезидент). На визита дойде милиардер финансист, тоест представител на господстващата група на Запад, която управлява реално политическите процеси. А тази група винаги е следвала ръководния принцип, формулиран от Карл Маркс - капиталът се стреми към безкрайно увеличаване, и при това - за сметка на експлоатацията на чуждия труд.

 

ЧИЙ ПОСЛАНИК Е Г-ЖА ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА?

Е-поща Печат PDF

Визитата на държавния секретар на САЩ Джон Кери бе придружена с истински порой от телевизионни предавания, в които водещи и гости се надпреварваха да облъчват зрителите с идеята как дружбата ни със САЩ е необходима “като слънцето и въздуха за всяко живо същество”...

Няма как - такъв тон бе зададен от президента, правителството и от тв-собствениците. И те го изпълняваха - кой по-добре, кой по-зле, по всички правила - с елементи на дискусионност и дори на съмнения.

Само у един от гостите нямаше съмнение - несменямия наш посланик във Вашингтон Елена Поптодорова, бившата преводачка на Тодор Живков. Тя се изяви в ролята на един Александър Матросов, за да затули амбразурата пред еколозите в защита на добива на шистов газ.

 


Страница 344 от 364