Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПАРКИНСОН В ДЕЙСТВИЕ

Е-поща Печат PDF

Не става дума за ужасната болест, кръстена на името на лекаря, който пръв я изучава, а за друг Паркинсон - автора на знаменитите принципи на бюрокрацията, един от които гласи, че броят на чиновниците няма нищо общо с обема на извършваната от тях работа.

Че Сирил Паркинсон е наистина блестящ в своите анализи, се потвърждава - за кой ли път! - от последното решение на парламента - ДКЕВР да се раздели на две, а членовете й да се избират от Народното събрание. Предложението беше прието със затрогващото мнозинство от 133 гласа „за”, 19 въздържали се и само един „против”.

Та така - сега единият състав на комисията ще се занимава с въпросите на енергетиката, а другият – с въпросите на водоснабдяването и канализацията.

 

РАЗМИСЛИ ЗА ВЪРХОВЕТЕ „СВЕТИ НИКОЛА“ И ШИПКА

Е-поща Печат PDF

За пореден път през 2018 г. се повдигна въпросът за върховете Шипка и Свети Никола, за връщане името на Свети Никола и „възтържествуване на историческата истина.”

Този път в атаката се включи и историкът проф. Петко Петков, който дори написа цяло изследване по темата за връх „Свети Никола”, сякаш някой е отрекъл съществуването на този връх в българската история и география. Но какъв е смисълът? Все едно днес да напишеш книга, за да доказваш, че земята е кръгла.

В своята „Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“  проф. Петков професионално изследва материали и документи по темата и излага десетки аргументи в защита на тезата на тази група хора, които от 2007 г. периодически поставят искането си за връщане името Свети Никола. Тези местни „родолюбци“ се обявяват за изразители на мнението на българския народ.

Допитване до българите по този въпрос не е правено, но Професорът с писанията си ме подсети за една популярна народна песен:

„Еничари ходят, мамо,

от село на село,

мъжки рожби вземат, мамо,

еничари правят …”

Отдавна кръвен данък в България няма. Но от няколко десетилетия неправителствени организации, фондации, университети и професори „еничари правят”. С новия прочит на историята те целенасочено унищожават български светини, деформират съзнанието на младите хора и рушат националната памет.

В книгата си проф. Петко Петков подчертава решението на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. за издигане на храм – паметник на връх „Свети Никола.”

 


Ще добавя по-малко известният факт, че още на Берлинския конгрес е прието предложението „Да се построи величествено гробище” в знак на уважение към храбреците, които „лежат на Шипка”.

Още по време на войната името Шипка става обобщаващо понятие, символ, а не просто топоним.

Радко Димитриев пише за защитата на Шипка и за защитниците на Шипка, не като конкретика, а като събирателно понятие /Р. Димитриев., „Боевете и операциите около Шипка във войната 1877 – 78 година“, 1902/

Така озаглавява своята книга – дневник и подпоручик Николай Мамишев, защитникът на Стоманената батарея – „Несколько дней на Шипке”. А героичната батарея е на връх Свети Никола.

Да припомним ли Верешчагин и неговият триптих „На Шипка всичко е спокойно“ ...

Срещу много от аргументите на проф. Петков могат да се представят контра-аргументи.

Професорът пише: „Дори да се приеме, че проходът носи името си от селото, а не от върха Шипка, то от това не следва, че един от двата по-високи върха в Шипченския проход / в случая „Св.Никола/  трябва да бъде преименуван с наименованието на съседния или на селото/града Шипка, само за да може да се твърди, че всичко по-важно в прохода носи името на селото/града Шипка...“

Ще ми се да припомня, че за пръв път в турски документ село Шипка се споменава в 1472 г. Не успях да намеря карта от това време, за да проверя отбелязан ли е едноименния връх, който има толкова много защитници. Дали наистина връх Шипка съществува от преди Освобождението? Или се появява в руските позиционни карти по време на войната. Защо тогава не е отбелязан в картата на Х. Молтке, в Руската триверстова карта или в картата от 1920 г., приложени и трите в книгата. Но вр. Шипка го няма и в картата на България на Димитър Хаджи Русет, издадена в 1843 г. в Страсбург. Там и вр. Св. Никола го няма. Така е и в карта на Христо Г. Данов /без година на отпечатване/. В картата на А. Кривошиев, съставена по най-новите карти на руски и австрийски генерални щабове и отпечатана във Виена спорният връх пак липсва. Тогава как да си обясним, че село Шипка и проходът носят името на споменавания връх. И не е вярно, че той никога не е имал друго име. Старите шипченци го знаят като Еврейските могили. Направете справка в „Топонимията на Казанлъшко“ на Цанка Константинова / 2008 /.

Увъртанията на проф. Петков, неговите предположения и догадки са изумителни, независимо дали се отнасят за конкретни исторически факти или за коментарите му на описанията на пътешественици по българските земи. Чехът Ян Вагнер в своите пътеписни бележки за България през 80-те години на 19-и век отбелязва: „Особено ярко изпъкват върховете Свети Никола и Узун Укуш.“ Странно, но Вагнер не е забелязал между тях прословутия връх Шипка. И за разлика от Професора, е разбрал, че от село Шипка е взел името си проходът.

Изненадващ е анализът на „Опълченците на Шипка”, което сам Вазов счита за едно от най-силните свои стихотворения. Професорът е категоричен: „Твърденията на някои автори, че в стихотворението си „Опълченците на Шипка, 11 август 1877“ Ив. Вазов е имал предвид връх „Свети Никола“, са неаргументирани и произволни... Текстът на произведението подсказва, че авторът има предвид един точно определен връх, ясно назован в заглавието.“ Така буквално да се възприема възпламеняващата Вазова поезия, като репортаж от мястото на събитието, е елементарно и неприемливо.

В 1902 г., след грандиозните тържества за 25-годишнината от Освобождението и освещаването на Храма-паметник в село Шипка, Иван Вазов, който е председател на Славянското благотворително дружество, говори на събрание за всенародния ентусиазъм и любов към госта граф Игнатиев, засвидетелства уважението към неговата личност и великите идеи на славянството. Защото при защитата на „шипченските висини“ става истинското смесване на руска и българска кръв.

Шипка е вече понятие натоварено със символика, а не географски знак. Синоним на саможертвата и подвига на руси и българи и възкръсването на България.

Представяйки поредния аргумент на своята теза, професор Петков сравнява обозначаването на върховете „Свети Никола“ и „Бузлуджа“ в „Атлас по българска история“ и прави следния извод: „Днес сме свидетели  на неприкрит двоен стандарт - връх Бузлуджа, който официално носи името „Хаджи Димитър“, се именува със старото си, исторически утвърдено име, а връх „Св. Никола“, както е известен исторически, се именува по новому като Шипка, независимо от съществуването на друг връх със същото име.“

А нима не е двоен стандартът на проф. Петко Петков. Той не оспорва преименуването на връх „Бузлуджа“ през 1942 г. и не обвинява, че е извършено без широко обществено допитване. Неговата обективна научна критика се отнася само за периода 1944 – 1989. Поздравявам го за проявената гражданска смелост и кураж!

Във всичко, което се говори и пише, прозира целта  - да изчезне името Шипка от този висок връх, името, което свързва в едно българи и руси, България и Русия. Каква борба се води вече десетки години, за да се разкъсат тези връзки!

Професор Петков споменава за малкото останали служители в НПМ „Шипка-Бузлуджа“, съкратени през последните години до нездравословен минимум. Жалва се за разбити плочи, за съществуващо някога осветление по бойните шипченски позиции и подчертава, че „двата върха са се радвали на внимание и държавна грижа“. Да, някога! Тогава държавата се грижеше не само за „двата върха“  - за всичко! И основната причина за забравата над „стария връх Шипка“ / Еврейските могили / с Командния пункт на ген. Столетов е политиката на НПМ с драстично намаления си състав и немарата на днешната държава, на управляващите вече десетки години. Но за професора злополучно и фатално е решението от 1977, а не днешната разрушителна политика в областта на културата, а и във всички останали сфери.

Перифразирам извод на професор Петков в заключението на неговата книга и изразявам убеждението си, че настоятелното искане за смяна на името на връх Шипка „отразява желанието на едно целенасочено малцинство“ да заличи символа Шипка като място светиня. При това силно политически мотивирано. Забележете колко са се активирали в последните месеци: телевизии, радиа, репортажи, интервюта. Може би са се разбързали, докато не са „изхвърчали“ от властта „техните“.

Имам желание, но не смея да предложа на професор Петков и на директора на НПМ Чавдар Ангелов да използват близостта си с властимащите и ВМРО не за кръщаване и прекръщаване, а за наложителните ремонти на паметниците и за охрана, за да не откраднат и последните оръдия от позициите.

Сто и четиридесет години в съзнанието на българите, в нашата душевност, Шипка е символ, национален символ. Никой не отнема славата на връх Свети Никола и не омаловажава събитията там. Десетки аргументи изважда проф. Петков, за да доказва доказаното. Шипка обединява всички тези исторически места – прохода, височините, позициите, върховете.

Според професора става дума за наболял обществено значим въпрос.

Обществено значимите проблеми в България не са малко, но те не са свързани с преименуването на връх Шипка.

С това предложение се цели да се зачеркне Указа на Държавния съвет от 1977 година, който според самоназоваващите се „патриоти”, е без солидна аргументация и без експертна подкрепа.

Прави са, не са се сетили навремето някой професор да напише книга, както сега Петко Петков. Голям пропуск на тоталитарната държава.

И понеже според тези „родолюбци” новата комунистическа власт „не случайно, в духа на времето след 44-та година, сменя имената, които имат някаква връзка религиозно с монархизма”, ще цитирам част от речта на цар Борис III при освещаването на Паметника на свободата на връх Свети Никола на 24 август 1934 година:

„…Шипка е героичният образ на българското Възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътят до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във Фенер, лобното място на Левски и Ботев и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ. Народните будители и апостолите на революцията, борците за българската църква и за българската държава работиха, всеки със средства на своето време, но с еднакъв полет и със същата светла надежда, за българското освобождение.

Победоносната Освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар – Освободителя, бляскаво увенча тоя полет на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, без друг пример в историята на народите.

Господа,

На тая светла епоха от борби, на това велико дело за освобождението и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това свято за нас място, тоя величествен паметник. Всеки паметник обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем в душите си за великата епопея на Освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци...”

Това ли предават на потомците днешните професори? И не ще ли поискат да преименуват Родопската Шипка? Македонската Шипка? Или може би ще обвинят цар Борис III в комунизъм?

 

Гина Хаджиева

Шипка


 

 

ХЕНРИ КИСИНДЖЪР: ДОНАЛД ТРЪМП Е ЯВЛЕНИЕ

Е-поща Печат PDF

95-годишният Хенри Кисинджър неотдавна излезе с необичайни характеристики и прогнози за президента Тръмп, в интервю за програмата „Пред лицето на нацията“ (Face the Nation) на американския телевизионен канал CBS. Бившият съветник по въпросите на националната сигурност и впоследствие държавен секретар при президентите на САЩ Ричърд Никсън и Джералд Форд, предлага ново разбиране на външната политика на президента Доналд Тръмп и прогнозира неговия успех.

"Доналд Тръмп е явление, с което в чужбина не са се сблъсквали преди", заяви Кисинджър. "Либералите и всички, които подкрепят (Хилъри) Клинтън, никога няма да го признаят. Никога няма да признаят, че е истински лидер. Той извършва промени както никога досега и прави всичко това в интерес на народа на тази нация. След осемгодишна тирания, най-после виждаме разликата...

Днес всяка страна трябва да отчита две неща: първо, усещането, че предишният президент, по същество, изолира Америка от международната политика, така че другите страни трябваше сами да се справят.

 

Хенри Кисинджър

 

Второ, че има нов президент, който задава много необичайни въпроси. Поради комбинацията от създадения частичен вакуум и новите въпроси, може да озадачава забележителното и новото, което се появява.

Тръмп постави на първо място Америка и нейните хора. Затова го обичат и още дълго той ще остане на поста си. Няма нищо грешно в неговата политика и хората трябва да отворят очите си за този факт. Когато се хвали, че има "по-голям червен бутон"[1] от този на Ким Чен-ун, той се връща към специфичната нецензурна риторика на миналото, налагайки по такъв начин ново признание на американската мощ...

Кисинджър веднъж писа: "Слабите стават силни със своята безочливост, силните стават слаби, поради своите задръжки!" Никоя друга мисъл по-добре не синтериза отношенията между САЩ и Северна Корея. Може да отнесем тази мисъл и към либералната агресия и консервативната сдържаност.

Тръмп отхвърля задръжките и нарича блъф севернокорйската безочливост. Неговото разбиране е, че контрастът между американското отстъпление при Обама и новото утвърждаване на властта при Тръмп създава нова динамика, която всеки от нашите съюзници и нашите противници трябва да разбере. Нашите съюзници станаха съучастници на пасивността на Обама и сега се плашат от активизма на Тръмп. Те трябва да балансират между двата подхода в разработването на своите политики: осъзнават, че старите разбирания, катализирани от прекаленото ангажиране на Буш в Ирак и отказа на Обама да бъде водач, са остарели. Тръмп налага ново отчитане на новата мощ в името на американските интереси. Тези – и тук, и в чужбина, които се придвижват със стария файтон, се притесняват, че ще бъдат изхвърлени...

 

Доналд Тръмп


Кисинджър смело заявява: "Тръмп е истински лидер в световните дела и налага политически промени, които поставят Америка на първо място!" Това е, което живеещите извън блатото американски граждани, най-много искат и очакват от правителството си.

Харесва ми списъка от 13 точки, които аз, като възрастен американски гражданин, искам да бъдат осъществени. Тръмп поне говори за проблемите, които предизвикват загриженост у повечето американци.

Моята мантра за Тръмп е следната: честно казано, съгласен съм с повечето от това, което казва. Остаряваме и часовниците на сърцата ни не тиктакат така, както преди; но важното е, че той поставя във фокуса тези 13 неща, които искат възрастните, поне аз – със сигурност: 1. Хилари да бъде подведена под отговорност за предишните й беззакония! 2. БОГ: да се върне обратно в Америка! 3. Границите: затворени или плътно охранявани! 4. Конгресът: към сенаторите и представителите да се прилагат същите пенсионни и здравни планове, както към всички останали! 5. Конгресът: да се подчинява на собствените си закони СЕГА! 6. Езикът: само английски! 7. Културата: Конституцията и върховенството на закона! 8. Без наркотици: задължителен тест за наркотици преди и по време на предоставяне на социални помощи! 9. Безплатни помощи: НИКАКВИ за не-граждани на САЩ! 10. Бюджетът: да се балансира най-сетне! 11. Чужди държави: край на даването на пари; да си плащат за нашата помощ. Тези пари са ни нужни! 12. Крайни лимити за издръжката на Конгреса! И най-вече...  13. ДА СЕ УВАЖАВАТ НАШИТЕ ВОЕННИ И НАШЕТО ЗНАМЕ! И нашата полиция!

Ние, хората, идваме!

 

Превод: д-р Радко Ханджиев

 

 

 

ЕКСТРАСЕНСКАТА И ЦВЕТАН...

Е-поща Печат PDF

• или забранените истини в подмандатните територии

Държавният секретар на САЩ Кери обяви, че една от основните точки, по които страната му ще подкрепя България, е правосъдната система. Случайно или не, но точно в деня на визитата му районният съд във Варна постанови наказанието на Донка Тодорова, известна като екстрасенката Дона, по обвинение в измама на двама потърпевши в размер на 15 321 лева. И увеличи първоначалната й присъда с още 14 месеца. И то при първоначален строг режим.

Нищо лошо. Такива измамници, спекулиращи с наивността и мъката на хората, трябва да си получат заслуженото. Но веднага възниква въпросът защо за убийството на КТБ още не е повдигната завесата. И защо не е даден отговор на мълвата, че спестяванията на десетки хиляди хора и капиталът на стотици фирми, че и на държавни институции, на сума 4,5 милиарда лева, са били определени като възнаграждение за силите, свалили правителството на Пламен Орешарски и за саботирането на проекта „Южен поток”?

 

ВКАРВАТ НИ ВЪВ ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

Когато Големият брат ти дойде на крака, значи идва, за да те нарита. А той изпрати в България държавния секретар – г-н Джон Кери, а до края на месеца предстои София пак да е бъде блокирана от полиция и снайперисти. Само ден преди Кери, тук беше британският външен министър Филип Хамънд, ще идва  и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Лично. Такъв масиран интерес към България наистина не е случаен. Какво точно искат от нас янките, информация ще изтече в близките дни. Но във всеки случай водещото не са нито енерегетиката, нито правосъдието ни, а превръщането на страната във водещ плацдарм на САЩ и НАТО в района.

Сложната обстановка в Близкия изток прави Турция уязвим и несигурен партньор на Запада. Тя не желае пряко да участва във военни операции срещу ИДИЛ - и за да не се компрометира сред мюсюлманския свят като цяло, и защото по този начин трябва да легитимира кюрдите като част от анитиислямската коалиция. Западът не може да разчита нито на нейните летища, нито на други логистични центрове.

 


Страница 363 от 378