Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ФАНТОМ ЛИ Е ИЗТРЕБИТЕЛЯТ F-16 V

Е-поща Печат PDF

Има ли го, или го няма?

 

Вицепрезидентът на СААБ за Централна и Източна Европа – българката Красимира Стоянова посочи, че са засегнати от становището и репликите на американския зам.секретар Джон Съливан, че сравнението между „Грипен“ и F-16 е като да сравняваш ябълки и портокали.

„Кое е по-добро, ябълките или портокалите са по-здравословни?

Всеки човек има вкус. Не знам за кои технологии г-н Съливан намеква, защото самолетът  F-16, който се предлага на България в момента, не съществува. Даже заводът, който ще го произвежда в Южна Каролина  - не съществува. Може само да предполагаме какви технологии ще има включени в този самолет“, каза Стоянова пред bTB и добави: „Грипен“ е една забележителна оръжейна  система, която е доказана в международни участия и мисии на НАТО.

 

Красимира Стоянова


„Самолетът, който ние предлагаме е на въоръжение в момента, самолетът, който предлагат конкурентите не е на въоръжение в нито една страна. Той е само на хартия“, допълни вицепрезидентът на СААБ. Красимира Стоянова заяви, че от преди 15 години производителите на „Грипен“ преговарят с България за въоръжение с изтребители, а предложението на българските министри ги е изненадало.

„България обяви конкурентна процедура преди две години. 2017 г. процедурата беше прекратена, за да могат да бъдат поканени повече участници и да се разшири листата, за да има повече конкурентноспособност. Сега изведнъж се оказва, че не трябва да има процедура, защото една от страните участнички - САЩ не биха могли да проведат преговори в конкурентна среда, а трябва да бъдат избрани. Това е съвсем различна процедура. Аз не искам да съм на мястото на г–н Каракачанов, за да обясня как от една конкурентна процедура, с широк кръг от представители - от САЩ и Европа, как  ще продължим“, коментира Стоянова.

Вицепрезидентът на компанията, производител на „Грипен“ беше категорична, че не са лобирали пред президента Румен Радев да бъде избран техният самолет. Такова съмнение изрази председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Аз работя по този проект от 15 години, никой досега не ме е обвинил в лобизъм и категорично отказвам  становище, че има лобизъм, или,че предварителната процедура е била непрозрачна.

 


Както първата, така и втората  до сега, бяха професионално изработени и прозрачни. Има методология, на която ние сме отговорили. Неслучайно печелим два пъти. В доклада на Министерство на отбраната може да видите, че най-добрата оферта по основния параметър „оперативна ефективност“ е нашата оферта. Това, което служебното правителство избра  и това, което излиза от оценката на втората процедура е едно и също“, заяви Стоянова.

Красимира Стоянова посочи, че тяхната оферта е била значително по-евтина и призова Министерството на отбраната да отвори процедурата и да покаже истинските цени. „И ако тогава, ако работната група е оценила нашето предложение като по-лошо, ние ще си тръгнем без никакъв друг коментар. Нашата цена е значително под 1,5 млрд лв., защото ние не искаме да обвързваме България с конкретно въоръжение, както прави другата страна. На нашия самолет е интегрирано американско, европейско и израелско въоръжение“, добави Стоянова. Вицепрезидентът на СААБ заяви, че американската оферта отговаря на четири от седемте изисквания на страната ни.

Според нея, те не могат да изпълнят заложените срокове, предлаганият модел не е на въоръжение в момента никъде по света и изискват 100-процентово заплащане след сключване на сделката, въпреки че страната ни държи на разсрочено плащане/БГНЕС.

The Bulgarian Times  ни информира, че „Парите, които ще платим за  8 бр. Ф-16 са точно толкова, колкото Бахрейн плати за 16 броя от същите самолети” „Локхийд  Мартин подписа договора за 1,12 млрд. долара за производство на нови изтребители Ф-16 за Военновъздушните сили на Бахрейн през юни“, съобщава изданието.  „Кралството стана първата страна , която купува най-новата конфигурация на изтребителя“, съобщи “Defensenews”.

Коментар:

- Никой не опроверга  изявлението на г-жа Красимира Стоянова, че на практика „не трябва да има процедура, защото една от страните-участнички – САЩ не биха могли да проведат преговори в конкурентна среда, а трябва да бъдат избрани“.

- Никой не опроверга твърдението на вицепрезидента на СААБ Красимира Стоянова, че тяхната оферта  е била значително по-евтина… „Нашата цена е значително под 1,5 млрд. лв“.

- Вицепрезидентът на СААБ заяви, че американската оферта отговаря на четири от седемте изисквания  на страната ни. Според нея

Те (САЩ) не могат да изпълнят заложените срокове

Предлаганият модел не е на въоръжение в момента никъде по света

Те (САЩ) изискват 100-процентово заплащане след сключване на сделката, въпреки че страната ни държи на разсрочено плащане.

САЩ не биха могли да проведат преговори в конкурентна среда.

 


Коментар:

Всички ние помним случая с бившия премиер Орешарски, който след среща с двама американски конгресмени заяви, че спира българо-руските енергийни проекти. Това американско решение на Орешарски  струва на народа ни десетки милиарди долари.

Дойде ред да купуваме бойни самолети. Пристигна пом.държавния секретар на САЩ и двама наши министри, подкрепена от комисия под ръководството на г-н Съливан, единодушно избра, естествено, американския самолет F-16. Изборът беше шумно подкрепен от Цветан Цветанов, председател на пг на Герб.

Никой не опроверга честната, точна и ясна позиция на една достойна жена

- българката Красимира Стоянова, вицепрезидент на компанията СААБ, производител на изтребителя „Грипен“. Със своето изложение тя буквално размаза дружинката лабисти, начело с г-н Съливан, които за пореден път искат да ограбят България.

„Локхийд Мартин“ подписва договор с Бахрейн за покупката на 16 броя

нови F- 16, не F-16 V,.на цена, на която България купува само 8 броя.

Defansenews съобщава, че Бахрейн купува най-новата конфигурация на F-16, не говори за F-16 V.

Какво всъщност купува България?

Нова конфигурация на познатия F-16, или новия модел F-16 V?

Българското общество настоява:

Има ли такъв изтребител F-16 V или няма?

 

д-р Веселин Стоянов

София, 31.12.18 г.


 

Сирия: „ЗИМАТА НА АСАД“ ПОПРАВЯ „АРАБСКАТА ПРОЛЕТ“ НА ОБАМА

Е-поща Печат PDF

Охулван от голяма част от международната общност, днес Башар Асад изглежда по-близо от всякога до възвръщането на властта си в Сирия и на благоволението, с което се ползваше в региона. И това, след една почти осем годишна опустошителна война, имаща според експертите световни отражения. Комплицирана с въвличането на регионални и външни сили, както и на джихадистки групи, от март 2011 г. тази война причини гибелта на над 360000 души, превърна в бежанци милиони хора и раздроби Сирия“.

Това написа френското седмично списание „Куриер Интернасионал“ (30.12.2018), позовавайки се на коментар на Агенция Франс Прес (АФП) от Бейрут. А само шест години по-рано, през 2012 г., бившият американски президент Барак Обама, лауреат на Нобелова награда за мир, твърдеше, че дните на Асад са преброени. Днес народите от Близкия Изток и Европа сърбат попарата, надробена от този „миролюбец“ и неговите западни и арабски съюзници, възложили напразни надежди на „умерената“, но въоръжена до зъби сирийска опозиция и на терористичните джихадистки организации, като „Ал-Кайда“ и „Ислямска държава“ („ИД“).

Но, благодарение на решаващата военна намеса на Русия, Иран и ливанската „Хизбулла“, днес силите на Башар Асад контролират близо 2/3 от територията на Сирия, след като прогониха от там „бунтовниците“ и джихадистите. И изглежда са на път да поемат отново контрола и над останалата 1/3 в Северна Сирия, където доминиращото кюрдско население установи де факто автономия в много райони.

На 19 декември 2018 г., за всеобща изненада президентът на САЩ Доналд Тръмп оповести скорошното изтегляне (от 30 до 100 дни) на американските войски от Сирия, където те поддържаха кюрдските формирования срещу терористите на „Ислямска държава“. В самия край на 2018 г. вестник „Ню Йорк Таймс“, позовавайки се на източници от Белия дом, съобщи, че Тръмп е размислил и решил да удължи срока на американското изтегляне от Сирия на 4 месеца. И без друго изтегляните от там военни сили бяха прехвърлени в двете ново изградени американски военни бази в провинция Анбар, Западен Ирак. Тоест, американските сили в Ирак нарастват за сметка на ликвидирането на американското военно присъствие в Сирия.

Така или иначе, останали сами срещу заплахата от турско военно нахлуване на изток от река Ефрат, кюрдите повикаха на помощ сирийската правителствена армия и за първи път от шест години тя се развърна около град Манбич, Северна Сирия.

„Фактът, че кюрдите търсят съюз с режима в Дамаск съставлява нов успех за Асад, казва пред АФП специалистът по кюрдска политика Мутлу Дживироглу. Сирийският президент консолидира всеки ден своята власт – дипломатически и военно. Асад беше заплашил да завземе отново богатите на петрол зони, които държат кюрдските сили.

 

 

Обаче днес правителството (в Дамаск, б.р.) е поканено да се върне в района. Няма нищо по-добро за Асад“.

Освен кюрдските сектори, районът на Идлиб (Североизточна Сирия) все още се изплъзва от контрола на Дамаск. Той е в ръцете на бунтовническите и джихадистките групи, представяни от Анкара като „умерена опозиция“. Толкова „умерена“, че обстрелва съседните населени пунктове с химически боеприпаси и тежки оръжия, които отдавна трябваше да бъдат изтеглени от зоната на военна деескалация. Да не забравяме, че в Идлиб бяха извозени с автобуси джихадистите, напуснали предградието „Дума“ на Дамаск и град Алепо или Халеп. С помощта на „Белите каски“, те инсценират химически нападения над цивилни, които приписват на режима на Асад.

В Източна Сирия, близо до иракската граница, кюрдските сили водят битка, за да изтласкат „ИД“, която все още контролира джобовете в пустинята, намираща се в центъра на страната. До обявеното от Тръмп изтегляне те се поддържаха от авиацията и сухопътните сили на САЩ.

„Решението на Тръмп да изтегли американските сили от Сирия изпрати ясен сигнал към арабските страни, че могат да дискутират с Асад съгласно своите собствени условия“, казва Никълъс Хиръс, анализатор в Центъра за нова американска сигурност. Отстранен от регионалната дипломатическа сцена, днес Асад изглежда си възвръща благоразположението“.

Няколко са фактите, които потвърждават

изводите на анализатора Хиръс.

Първо, това е отварянето отново през декември 2018 г. на посолството на ОАЕ в Дамаск.

Второ, и Бахрейн възобнови дейността си за помиряването на враждуващите страни. ОАЕ и Бахрейн са близки съюзници на Саудитска Арабия, която пък беше един от основните смутители срещу Асад и години наред подкрепяше бунта срещу него.

Трето,  суданецът Омар ал Башир осъществи първото от 2011 г. насам посещение на арабски държавен глава в Дамаск.

Четвърто, през ноември 2011 г. Сирия беше изключена от Арабската лига, а днес един не назован поименно арабски дипломат в Бейрут споменава за някакво негласно „отваряне към Дамаск“. Според него ОАЕ са получили зелена светлина от саудитското кралство за да отворят отново своето посолство в Дамаск. Това било знак, че и Рияд може да тръгне по този път.

Пето, според един висш иракски представител, Багдад играел ролята на посредник за възстановяването на връзките между Дамаск и Доха, столицата на Катар. Освен това в процес на договаряне било участието на Сирия в икономическата среща на върха, която ще се проведе на 19 и 20 януари в Бейрут, три месеца преди годишната арабска среща на високо равнище.

Шесто, според един ливански дипломатически източник, Египет, където на 22 декември 2018 г. беше отишъл Али Мамлюк, високопоставен сирийски служител, отговарящ за службите за сигурност, подкрепял завръщането на Сирия в панарабската организация.

Според Никълъс Хиръс „Асад ще се стреми да капитализира върху своите успехи през 2018 г., сключвайки споразумения с арабските страни, особено с тези от Персийския залив, за да започне възстановяването на Сирия. Впрочем, стойността на разрушеното по време на „гражданската война“, както Западът и арабските му съюзници наричат чуждестранната военна интервенция в Сирия, е оценена от ООН на около 400 млрд. долара, или 350 млрд. евро.

При това развитие на нещата, „операцията“ на турските въоръжени сили на изток от Ефрат става и необоснована, и рискована. За това подсказват и редица заглавия във водещи турски вестници, като:

Вестник „Миллиет“, 31.12.2018

-„Сирия е на сирийците“, автор Хаккъ Йоджал;

-„На осмата година от „Арабската пролет“, осем страни стават сцена на демонстрациии. Този път, на протести срещу икономическата обстановка и условията на живот“.(Тези осем страни са Судан, Тунис, Мароко, Либия, Ливан, Ирак, Йордания и Алжир, б.р.).

Вестник „Джумхуриет“, 31,12,2018

-„Картата се промени, проблемът не свърши“, автор Хюсеин Хаятсевер;

-„Кой ще запълни празнотата, оставена от САЩ?“, автор Мехмет Али Гюллер.

Вестник „Йеничаг“, 31.12. 2018

-„Веригата от грешки в Сирия и Русия“, автор Йозджан Йеничери.

Общият извод на авторите е, че при новата обстановка за Турция ще е най-добре да възстанови отношенията си със Сирия от преди 2011 г., като се придържа към принципа за запазване на териториалната цялост на своята южна съседка. По-добре късно, отколкото никога! И без това Анкара няма нито възможности, нито желание да запълва вакуума, оставен от американците. А и гражданите на Сирия, с изключение на туркмените и бандитите от т.нар. Сирийска свободна армия, не са склонни да заменят едно чуждо присъствие с друго. Вековете османско „присъствие“ са им достатъчни.

Но прекратяването на военните действия в Сирия ще има благотворно отражение не само върху района на Средния и Близкия Изток, а и върху Европа и Балканите в частност. Защото ще отпаднат основанията за приемане на нови бежански маси, с които се оправдават и българските управляващи, отхвърляйки всякакви реформи. Ерго, те или трябва да се заемат сериозно с икономическите и социалните проблеми на страната, или да си ходят. Ако искат, да прескочат отвъд „Великата българска ограда“. И без тяхната намеса обстановката в Западните Балкани далеч не предполага бълнуваната евроатлантическа интеграция. Още не затихнал конфликтът в Сирия и се задава ново предизвикателство – обединяването на всички албанци в една Велика Албания! Да кажете нещо за българския принос към това опасно начинание? Какво успешно европредседателство проведохме само, а! Ами ако Чичо Сам реши да ни спретне една „Балканска пролет“?


 

 

ЗА ИСТИНАТА СРЕЩУ ЛЪЖАТА

Е-поща Печат PDF

Уважаеми читатели,

 

Преди да прочете забележителната според мен нова статия на проф. Бончо Асенов, с почти същото заглавие, искам да кажа няколко думи за дългогодишния член на редакционния съвет на в. „Нова Зора“, проф. Бончо Асенов за автора, който вие иначе добре познавате. Думи. Не очаквайте, обаче, справка за докторатите му по философия и пр. науки, нито за авторството му над 30 книги по въпросите на сигурността и религията, по проблемите и задачите на патриотизма и защитата на националните интереси. Публична тайна е, че професор Асенов е бивш служител на Държавна сигурност с висок офицерски чин; че е преподавал във Висшата специална школа на МВР, а в годините, от когато е и член на редакционния съвет на вестника, дисциплината, която преподава - „Разузнаването в международните отношения“, винаги е била гаранция за препълнените със студенти зали на Варненския свободен университет и Пловдивския университет „Паисий Хиендарски“.

Преди 25г. проф. Орлин Загоров доведе в редакцията на „Зора“ своя колега Бончо Асенов. Редакцията беше особена, всъщност – такава нямаше. Всички ние, които създавахме „Зора“, бяхме „доброволни гребци на галерата“, все хора, за които създаването на поредния брой бе една своеобразна празнична каторга, която въпреки трудностите, ни караше да вярваме, че нашата мисия в усилните за Отечеството ни дни на разруха е да ковем ковчега на всяка лъжа и, че всеки брой на „Зора“ е още един пирон в него, преди окончателно да довършим мисията. Уви, нашата „служба за погребални намерения“ се проточи във времето. Видяхме се въвлечени в паноптикума на един свят, в който лъжата бе нещо като облак от митичните днес фини прахови частици, с които ни заставят да се борим под предтекста, че уж са загрижени за нашето здраве. Тя беше тотална и вездесъща. И такава е до днес! – една премислена тактика за отвличане на вниманието, за обезсилване на истината и за подменяне на действителността. Под покривалото на лъжата течеше скоротечна и страшна смърт на думи, като „надежда“, „просперитет“, „благоденствие“, „бъдеще“, „справедливост“, „солидарност“...

Под демократичните и перестроечни шаманства на жельожелевци и андрейлукановци цял един народ трябваше да бъде депортиран от „социалистическия ад на Живков“, в магарешкия рай на разрухата. Тържествено и нагло гърмеше забравеният днес „Последен валс“ и пред очите на милиони българи майкопродавци и хитреци разбиваха и обираха уреденият им дом и наричаха всичко това път към всеобщото щастие и благоденствие, път към демокрация и светли бъднини. И значи някой трябваше да поеме риска и да застане на страната на истината в тази вакханалия и да се опита да отваря очите на хората, да опровергава и доказва правдата за поразения от лъжата разум.

Ето в такава обстановка наред с такива непрежалими гребци от галерата на правдата като Николай Хайтов, Христо Малеев, Георги Близнаков, Венцеслав Начев, Венко Мечков, Николай Генчев, Илчо Димитров и др., застана и проф. Бончо Асенов. С негово участие в живота на „Зора“ и „Нова Зора“, ние доказахме през годините каузата, на която се бяхме посветили – да бъдем защитници на българския национален интерес, защитници на всичко българско и родно, на всичко, което е било достояние, воля и плод на труда и духа на любимото ни Отечество.

Десетки са битките в каузата на „Зора“ и в тях проф Бончо Асенов, винаги е блестял със своята непримиримост към лъжата, със своята изследователска скрупольозност към фактите, със своята невероятна информираност и прямота. Негови колеги още разказват легенди за онова позорно съвещание в МВР след 10 ноември.

 

Проф. Д-р Бончо Асенов

 

Когато след репликата към седящите в залата служители - „Другари, не всички от вас са мръсници и негодници“ на трибуната току пред лицето на самия министър Семерджиев застава дръзкият подполковник Асенов, за да се обърне към всесилния член на Политбюро с думите: „Колега Лилов, вие тук като професор ли присъствате или говорите като политическо лице?“.

Не си струва сега да бъде преразказван този случай, той подробно е описан в книгата на неговия колега Тодор Ников. Споменах го, обаче, и заради това, че проф. Бончо Асенов не се е стъписвал пред авторитети никога, дори когато са били представени като носители на славата на истината от последна инстанция : Скотланд ярд, БиБиСи, Дойче веле, “Свободна Европа” и др.

През 2018 г. проф. Бончо Асенов издаде една знаменателна книга, която носи заглавието „Случаят Георги Марков“. Без да се самооблъщавам в провидчество мога да заявя, че тя е потвърждение на формиращите се две нови тенденции в отношението на българския читател към появилите се нови заглавия в книжовния живот: в случая става дума за осезаема промяна през последните десетилетия в общото ни духовно развитие, чиито възприет смисъл може да бъде изразен с твърдението: Днес всеки пише и никой не чете. Някои представят тази промяна като доказателство, че българинът губи интерес към книгата. В това може да има истина, но тя се отнася до интуитивната непоносимост на днешния ни съвременник към лъжата, на която политическата конюнктура се опита да принесе в жертва книгоиздаването. Дълбоките корени на българския културен код, обаче, както и жаждата за безпрепятствено общуване с правдата и истината, очертават неумиращото просветление като най-чист извор на духа. „Случаят Георги Марков“, излезе на книжния пазар на 20 април 2018 г. и само за седмица – две за нея излязоха толкова рецензии и отзиви, колкото за други книги могат да се наброят в течение на години. Някои от тях ще се опитам да отбележа: Ново разследване на случая „Георги Марков“ – рецензия от Петър Величков във в. “24 часа“ от 26 април 2018 г.; „Англичаните убиха Георги Марков“ – подробно представяне на книгата във в.“България днес“ от 3 май 2018 г.; „Случаят „Георги Марков“ – представяне и откъс от книгата във в.“Нова Зора“ от 22 май 2018 г.; Представяне на книгата в девет поредни броя на в.“Златна възраст“ от 25 май – 13 юли 2018, във в. “Земя“ от 1 юни 2018 г.; „В защита на истината“ – рецензия в сп. „Сигурност“ от август 2018 г. от проф. Орлин Загоров; „Случаят „Георги Марков“ във в. “Дума“ от 11 септември 2018 г. от Ина Михайлова; „Аргументирано за случая „Георги Марков“ – във в. “Земя“ от 19 октомври 2018 г. от доц. Гале Марков; „Съдбата на писателя като проблем на литературата и обществото“ – рецензия от Панко Анчев, поместена във в. “Нова Зора“ от 4 декември 2018 г., която бе дадена за публикация и в  „Литературен глас“ и „Поглед-инфо“.

Наред с всичко това се появиха и интервюта с автора: „Да не убиваме пак Георги Марков“ – разговор на Петя Александрова във в.“Над 55“ от 21 май 2018 г.; „Ловецът на шпиони Бончо Асенов със сензационни разкрития кой уби Георги Марков и каква е вината на Лондон“ – интервю за агенция ПИК.бг от Албена Борисова на (16 юни 2018 г.)

Междувременно последваха и телевизионни предавания по повод на книгата:

Телевизия „АЛФА“ – май 2018 г.; Телевизия „Европа“ – с Георги Коритаров /юни 2018 г.; Пернишки канал /юли 2018 г.

Специално заслужава да се отбележи, че всички публикации, посветени на книгата на Бончо Асенов, са с положителни оценки. Незначително отклонение от общото одобрение принадлежи на несъгласията на Димитър Бочев и Георги Мишев, поместени в няколко по-правилни издания.

Огласявам този не случаен факт като продължение на мисълта, че дори, когато лъжата вече е обиколила света, истината тепърва започва да я гони. Маратонско е това преследване, изморително. И тежко. И трябва огромно присъствие на духа, трябва удивителна непримиримост, вяра и убеденост, за да поеме човек по този път. Но тъкмо това е доказателството, че когато е въпрос на кауза, никакви жертви и усилия не се безсмислени. „Случаят Георги Марков“ на Проф. Д-р Бончо Асенов е основание не само за авторска гордост. Той е награда и за терзанията на всчки, които усещаха мириса на сяра в тази дяволска провокация срещу България, но нямаха нито познанията, нито проникновения прочит на фактите, които могат да разобличат подобна провокация, проведена изкусно под чужд флаг и огласена от мощни пропагандни централи. Някога третият президент на САЩ, Ейбрахам Линкълн, бе заявил: „Може дълго време да лъжеш малко хора. Може малко време да лъжеш много хора. Но никога не можеш да лъжеш много време много хора“. Сиреч, все ще се намери един Бончо Асенов, който ще съумее да защити истината. Ето това ни дава увереност, че нашето дело е право и победата ще бъде за истината. Нали Бончо Асенов е до рамото ни като доброволен гребец на галерата на правдата.

Греби приятелю! Натискай веслата!

Всички награди с имена, свързани с каузата на „Зора“ и достойни за теб, са вече окупирани. И наградата „Николай Хайтов“, и „Черноризец Храбър“, и „Балканджи Йово“. „Зора“ няма власт да ти ги присъди. А заслужаваш!

Не ми остава нищо друго, освен да те обявя за първия носител на все още неучредената награда от името на „Нова Зора“: „Лауреат на светлината“!

 

Честито!

 

Минчо Минчев

Главен редактор

на в. “Нова Зора“


 

ЗА ИСТИНАТА СРЕЩУ НЕИСТИНАТА

Е-поща Печат PDF

В края на декември миналата година по радио „Дойче веле” някой си Кристофер Неринг излезе с предаване, озаглавено „Държавна сигурност и илюзията за сигурност в социалистическа България”. Изчетох го, помислих си, че е поредното необективно разсъждение за дейността на Държавна сигурност в България, спомних си библейското поучение на Матея за онзи, дето вижда сламката в окото на брата си, а не вижда гредата в своето око и го подминах, следвайки съвета на великия Пушкин: „…с глупаците не влизай в спор”. Моята обвързаност обаче с в.”Нова зора” и с неговите ревностни читатели промениха първоначалната ми позиция и в името на истината им изпращам мнението си за това предаване на германското радио.

Направих съответните справки и установих, че д-р Кристофер Неринг е директор на Научния отдел към Германския музей за шпионажа в Берлин, автор на редица изследвания по темата за сътрудничеството на българската Държавна сигурност с ЩАЗИ.

В предаването си по радиото г-н Кристофер Неринг твърди още в началото, че „въпреки масовото следене и подслушване, българската ДС се оказва неспособна да предотврати серията атентати от гара Буново, Пловдив и Варна. А помощта от източногерманската ЩАЗИ я отвежда в изцяло грешна посока”. Според него през 80-те години, по времето на Тодор Живков, режимът се бори основно  „…срещу друг опасен враг – този на тероризма”. Но г-н Неринг твърди, че режимът е изненадан от атентатите на 30 август 1984 г., когато избухват бомби на летището във Варна и на гарата в Пловдив, при които загиват двама души и са ранени около 50, а също от атентатите на 9 март 1985 г., когато във влака от Бургас за София край гара Буново избухва бомба, отнела живота на 7 души, а след половин час е взривена бомба и в хотел „Сливен” в едноименния град, която бомба ранява 20 души. И, че следващата година е заложена трета бомба в туристическия комплекс „Дружба” край Варна, която обаче не избухва.

 

Проф. Д-р Бончо Асенов

 

Според г-н Директора на Германския музей по шпионажа българската ДС е помолила тогава източногерманската ЩАЗИ да провери със собствени сили и средства дали атентатите не са извършени от емигрантската „Българска освободителна организация”, която е била поела отговорност за тях с няколко писма. И г-н Неринг говори за огромната дейност, която Щази е извършила в тази насока. Но според него всичко е било напразно, „разследванията на Щази са пълен провал, защото водят към напълно погрешна следа. През 1987 г. се изяснява, че атентатите са дело на групировка от средите на турското малцинство в България – това е т.нар. Турско национално-освободително движение в България”. И са израз на протест срещу Възродителния процес и масовата промяна на имената на българските турци. Протест, който е бил подкрепен от Турция. Неринг изтъква факта, че двама от разкритите през 1987 г. атентатори са били сътрудници на Държавна сигурност, с което прави намек дали пък не са прави онези, според които „самата Държавна сигурност била поръчителка на атентатите”. Според него фактът, че три години са трябвали на Държавна сигурност, за да разкрие атентаторите, показва „колко несъответен е бил инструментариумът на тайните служби” и „става ясно колко голям е бил провалът на Държавна сигурност в битката й срещу тероризма”.

Това е, драги читателю на в. „Нова Зора”, мнението на г-н д-р Неринг, предадено по радио „Дойче веле”. Така че налага се да поговорим за онова отминало време и за обективността на такива мастити спецове и пропагандни централи, които не се умориха да наплевателствуват срещу социалистическа България и особено срещу институцията, която бдеше над нейната сигурност. Стяга ги, изглежда, чепикът за собствената им оперативна немощ и с повод и без повод затрупват истината с лъжи и измами.

През 70-те и до средата на 80-те години тероризмът въобще не е бил основният враг на режима в България и конкретно на Държавна сигурност. Има случаи на битов тероризъм /бързо разкривани/, три случая на отвличания на самолети и отделни сигнали за планове и намерения в тази насока. Само ще посоча един факт – през този период по линия на тероризма е отговарял един-единствен оперативен работник в системата на Държавна сигурност и той бе служител на 6-то управление. Едва след чудовищния акт по взривяването на вагона за майки и деца на 9 март 1985 г. при гара Буново се предприемат организационни мерки и се създава специално Направление „Т” към 6-то управление, което да организира и провежда работата по тероризма.

Оперативната дейност по разкриването на терористите по цял свят е трудна и специфична. Хиляди са случаите на неразкрити терористи и по това време, и понастоящем. Така че забавянето в установяването на авторите на терористичните актове тогава може да го обясним и с неопитността на Държавна сигурност по тази линия, и с допуснати грешки от нейна страна в рамките на оперативното издирване /които са отчетени след това/. Издигнати са няколко основни версии, от които тази, че това е дело на български турци, се оказва вярната. И обвързването на евентуалните извършители с авторите на разпространявани преди това писмени анонимни закани за тероризъм от името на организация „Ние” се оказва правилната и довежда да тяхното разкриване и обезвреждане. А това, че един от атентаторите е бил действащ сътрудник на Държавна сигурност, се отчете като слабост в неговото оперативно ръководство и като една от причините, забавила разкриването на групата. Що се касае до намека на г-н Неринг, че атентатите може да са дело на самата Държавна сигурност, ще го подмина. Нали така ни учи Пушкин…

Възродителният процес, и по-точно промяната на имената на българските турци, започва в края на декември 1984 г., а първите терористични актове са извършени през август 1984 г., т.е. не може да твърдим, че те са резултат на смяната на имената.

Атентатите не са дело на „Турско национално-освободително движение”, което е създадено през юли 1985 г. и в което Ахмед Доган налага лозунга „Война без оръжие”, т.е. отхвърля тероризма като средство за постигането на неговата цел.

ЩАЗИ е помолена, в рамките на взаимното сътрудничество, да провери една от версиите, издигнати от Държавна сигурност, а именно, че задграничното „Българско освободително движение” – БОД /а не организация/ е съпричастно към атентатите. Защото в Държавна сигурност е имало разузнавателни данни, че тази най-голяма емигрантска организация си е поставила за цел извършването на терористични операции срещу България. И от предаването на Неринг се разбира, че ЩАЗИ съвестно е изпълнило молбата на българската Държавна сигурност. Между другото, такива молби са били отправени не само към ЩАЗИ, но и към останалите специални служби на тогавашните социалистически страни. И не е вярно, че са разпространявани писма, в които БОД е поел отговорността за извършените терористични актове.

Що се касае до твърдението за провал на Държавна сигурност в битката й срещу тероризма, ще спомена само следния факт. Бяха сменени имената на 820 000 мюсюлмани. Доброволно или насилствено, няма значение в случая. Да сте чули за други терористични актове. Не! И една от причините е, че Държавна сигурност създаде стройна и ефективна организация за разкриване, предотвратяване и пресичане на всякакви планове, приготовления и опити в тази насока. А сигнали и опити имаше, но на тях се реагираше бързо и не се допусна да се стигне до нови невинни жертви.

Ако някой се чуди, че покрай този радиорепортаж споменах  библейското поучение на Матея, отговорът е от лесен по-лесен. Защото по това време в Западна Германия, в Италия, във Великобритания и в други западни държави се ширеше политическият тероризъм. И неговоте мащаби бяха изключителни. Хиляди невинни жертви си отидоха в резултат на извършените терористични актове. Та то не бяха взривявания на влакове, на гари, на кораби, взривове на обществени места, отвличания на самолети, на политически лидери и бизнесмени. От „Червените бригади” в Италия, които дори убиха техния министър-председател, от ИРА във Великобритания, от баските в Испания. Да не говорим за Фракция „Червена армия” на Баадер-Майнхоф в родината на г-н Неринг, който изглежда май е забравил, че тя е отговорна за 34 убийства и 230 души ранени негови сънародници. И че за прекратяването на нейната дейност българската Държавна сигурност има значителен принос: част от ръководителите на тази опасна терористична организация бяха разкрити и задържани на българска територия и бяха предадени на западногерманските власти. Ами да припомняме ли на г-н Неринг и „Дойче веле” за отвличането на израелските спортисти по време на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г., довело до убийството на 11 от тях. Когато става дума за провал по-голям от провала на германските специални служби в случая едва ли може да бъде посочен. Обаче г-н Неринг и пропагандната централа радио „Дойче веле” отдавна са забравили понятието обективност и смятат за провал това, че българската Държавна сигурност се е забавила през 80-те години в разкриването и неутрализирането на тримата терористи.

Четете Библията, Господа! Може и да съзрете гредата в собственото си око!

Така че бих посъветвал радио „Дойче веле” и неговия сътрудник, г-н Кристофер Неринг, да бъдат по-внимателни. Тероризъм и борбата срещу него станаха всекидневие в западните европейски държави. Много са проявленията на тероризма. Едно от най-грозните му лица са действията „под чужд флаг“ и съдействията в пропагандното им обезпечаване, на такива институции като радио „Дойче веле”. Ние, българите, сме се наслушали на неговите примитивни антисоциалистически предавания от времето на Студената война. Защото, както казваше бившият сътрудник на „Дойче веле”, покойният български писател Георги Марков: „… основният конфликт на всички времена е бил конфликтът за признаването на истината…В действителност конфликтът е един: Истината срещу лъжата. Или ако щете – срещу неистината”.

 

03 януари 2019 г.

проф. Бончо Асенов


 

 

ТРЪБАЧИ И РАЗНОСВАЧИ НА ПРАЗНОДУМСТВА И НАДЕЖДИ

Е-поща Печат PDF

2018 ХВАЛБИ, ГЛОБИ И ПАТЕРИЦИ!

 

„Нали най-много прилича на Глупостта да бъде сама тръбач на своите похвали и лира на самата себе си. Кой би ме изобразил по-добре от мен самата?“

Еразъм Ротердамски, „Възхвала на глупостта“.

 

Ако слушаме управляващите, благодарение на тях 2018 година буквално е върнала България на политическата карта на Европа и света. То не беше европредседателство, не беше софийска среща на лидерите на страните от Западните Балкани с лидерите на ЕС, домакинство на срещите ЕС-Турция в Евксиноград и Източна Европа – Китай в София, Договор за приятелство и добросъседство с Македония. И дори подписването на договора между Атина и Скопие, по силата на който Македония се съгласи да не претендира за гръцкото историческо наследство и територия, да промени Конституцията си и да се нарече Република Северна Македония.

 

За визитите на Бойко Борисов в Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет, Израел и Мароко да не говорим, нито за неговите прелитания до балканските столици и Брюксел. Добавете призивите му за (де)милитаризация на Черно море, в което трябваше да плуват яхти и платноходки, а по плажовете да загарят туристи, и като сравните всички тези розови сънища с реалните резултати и ползите им за България, ще помислите че има нещо пророческо във факта, че министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова завърши своята мисия с патерици. Май и българската политика, при всичките хвалби на нейните автори, си „счупи крака“. Но, млъкни, сърце, глава да е здрава! От Нова година министър Павлова ще оглави Международния център за сътрудничество на ЕС, Източна Европа и Китай.

Оста на земното въртене

Ами „изпросването“ от Путин и Ердоган на едно отклонение от „Турски поток“, по което да се транзитира природен газ към Сърбия и Южна Европа? Ами китайските инвестиции, които се очакваше да потекат като пълноводна река след гостуването на многобройната китайска делегация в София? В това число в проекта АЕЦ „Белене“, за който уж се търси стратегически инвеститор и китайската държавна ядрена компания проявявала интерес да стане такъв. Въпреки това, търсенето на инвеститор продължава.

Ако във всичко казано от управляващия екип имаше капчица реализъм, щяхме да повярваме, че светът се върти около нас, благодарение на мъдрото ръководство на мин. председателя Бойко Борисов. Очаквахме дори да потекат арабски инвестиции към нашия окаян „остров на стабилността“. Само дето опозицията в лицето на БСП не признава тези „успехи“ и предлага своя „Визия за България“, като алтернатива на сегашния корупционен модел. И пак опозицията - парламентарна и извън парламентарна, в лицето на БСП и ДПС, и на ДСБ и „Да, България“, не само критикува управляващите, ами провокира, подкрепя и организира протести за свалянето на отделни вицепремиери и министри и дори на цялото правителство. И то, при положение че премиерът Борисов като един Дядо Коледа е отворил чувала и хвърля от там милиони: за хората с увреждания, за повишаване на заплатите на държавните служители, за коледни добавки на пенсионерите и вдигане на пенсиите от 1 юли 2019 г., за коледни бонуси в МВР и държавните агенции, начело с Търговския регистър. Но не случи той на народ, който цени добрините, ами иска още и още. И мърмори, че глобата от 77 милиона евро, която ЕК наложи на БЕХ заради монопола на „Булгартрансгаз“, щели да я плащат всички български граждани, а не само газовите дружества.

Добре е все пак, че на нашия

„остров на стабилността“

не живеят французи, които с протестите и вандализма си принудиха президента Еманюел Макрон да обяви извънредно положение във Франция и да отстъпи от някои „реформи“, като облагането с данък на най-ниските пенсии. А, както върви, скоро може да пламне килимът и под краката на британския премиер Тереза Мей, която отчаяно се опитва да изкопчи нови отстъпки от ЕК, за да избегне Брекзит без сделка. Българското европредседателство изобщо не помогна за безконфликтната раздяла на Великобритания с ЕС. Мей подписа някаква сделка за Брекзит с Брюксел, която не се одобрява дори от собствената й партия, камо ли от британския парламент. Затова Мей отложи гласуването в парламента и отлетя до Брюксел за нови пазарлъци, но от там казаха, че предоговаряне на Брекзит няма да има. А съдът на ЕС постанови, че Великобритания може да се откаже от Брекзит без да иска одобрението на останалите 27 страни членки на ЕС. На 21 януари британският парламент ще каже последната си дума и Мей може да се сбогува с политиката, а 29 март 2019 г. е крайният срок за излизането на Обединеното кралство от ЕС.

Но, докато в Лондон консерватори и лейбъристи дружно заговорничат срещу Мей, в нашето отечество такива неща не стават. Бойко Борисов преживя истинска метаморфоза, като от яростен критик на Сергей Станишев, тройната коалиция и кабинета „Орешарски“, изведнъж се умили от преизбирането на Сергей  за председател на ПЕС. Дори му изпрати послание да продължава да бъде гордост за България.

„Доживяхме керемида масло да пусне“,

би казал Чудомир. Но може би част от обяснението на тази Бойкова „любов необяснима, любов невероятна“ към Станишев е фактът, че Корнелия Нинова не отиде на конгреса на ПЕС, на който освен председател на социалистите се избра и техен кандидат за поста председател на ЕК. Това е холандският социалдемократ Франс Тимерманс. Отделно конгресът на ПЕС изрази подкрепа за Истанбулската конвенция и Глобалния пакт на ООН за миграцията, по които Нинова има собствено мнение и го отстоява на всички равнища.

Пактът, е бил подписан на среща на високо равнище в Маракеш от 164 страни, макар да няма обвързващ характер. И, о, чудо, България не е сред тях! Белгия е сред подписалите пакта, но премиерът Шарл Мишел плати за това с оставката си и тази на цялото правителство. Коалиционният му партньор, фламандските националисти, излязоха от правителството и премиерът бе принуден да връчи оставката си на краля.

Колкото до конгреса на ПЕС, световните медии сякаш не забелязаха, че Станишев е преизбран, а акцентираха на избора на холандския социалдемократ Франс Тимерманс за кандидат на европейските социалисти за поста председател на ЕК. А пък той погали ушите на Бойко Борисов, като каза че отдавна било време България и Румъния  да влязат в Шенген. България - по въздух и вода! На 11 декември ЕП трябваше да гласува дали двете балкански страни са готови за Шенген. Резултатът е известен: с голямо мнозинство европарламентът подкрепи членството на България и Румъния в Шенген. Само че решенията на ЕП имат препоръчителен характер за ЕК и Съвета на ЕС. Достатъчно е холандският премиер Марк Рюте да се обяви в Съвета на ЕС против нашето присъединяване към Шенген, за да си останем само безсмислени кандидати за обетованото пространство. А, за разлика от Тимерманс,  холандският премиер Марк Рюте не иска изобщо да ни вижда там.

Благодарим на Тимерманс, но защо да не ни приемат в Шенген и по суша? Ние защо построихме

Великата българска стена?

Нищо, че тя май се оказа също корупционна далавера, и че се събаря при всеки по силен валеж. Със и без стена по границата, полицията продължава да залавя нелегални мигранти по АМ „Тракия“, на границата със Сърбия, или в самия център на София? След което, подобно на Сизиф, започваме отново да бутаме камъка, тоест да кърпим зейналите пробойни в стената. Което не пречи и обещанието на Тимерманс да влезе в графата „успехи“ на правителството в София.

Доброто и злото обаче вървят ръка за ръка. Точно когато управляващите се размечтаха по въпроса за Шенген и вдигането на мониторинга над България, едно изявление на македонския премиер Зоран Заев показа цялата несъстоятелност на самохвалствата на нашите пишман дипломати. Заев изтълкува договора с Гърция като потвърждение на „идентитетот“ на македонския език. А, когато българският вицепремиер Каракачанов го заплаши с вето върху приемането на Македония в НАТО и ЕС, Заев отговори, че да бъде македонец и да говори на македонски е негово право. Декларацията на македонското министерство на външните работи беше по-дипломатична, но преди това Заев беше казал, че когато страната му влезе в ЕС, македонският език ще стане официален език на Евросъюза. Как не се сети само да напомни на Каракачанов, че Договорът за приятелство и добросъседство между България и Република Македония е подписан на конституционните езици на двете държави. И, че под ръководството на Петър Харалампиев, предложен от него за шеф на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), в агенцията се е вихрила срамна търговия с удостоверения за български произход. Къде са блеяли нашите умници, та не са видели какъв коз дават на македонистите, подписвайки въпросния Договор за приятелство и добросъседство? А македонисти се оказаха не само хората на ВМРО ДПМНЕ, а и македонските социалисти.

Но кьорав карти не играе!

Управляващите в София получиха, каквото заслужаваха, защото бяха повярвали в собствените си басни за тяхната значимост, като водачи на Западните Балкани към светло евроатлантическо бъдеще. Стените на издигнатия от тях призрачен „дворец на успехите“ бяха започнали да се рушат още преди този скандал да се разрази, но кой от тях обърна внимание на предупрежденията и критиките? Случаят с македонския език не е изолиран. С фиаско може да завърши и продължаването на „Турски поток“ през България, понеже според помощник държавния секретар на САЩ Съливан, това не премахвало зависимостта от Русия. Джон Маккейн умря, да живее Джон Съливан! Този ще успее да ни пробута и остарелите американски изтребители F-16, когато Турция се превъоръжава с F-35, а руснаците имат МиГ-35! А защо да не ни набута и в сирийското тресавище, след като Тръмп обяви че до един месец ще изтегли американските войски от там, понеже „Ислямска държава“ била победена? В същото време Ердоган трупа войски по границата със Сирия за да проведе „антитерористична“ и „прочиствателна“ операция срещу кюрдите на изток от Ефрат. Кюрдите за пореден път бяха подлъгани и изоставени от Чичо Сам и дано на управляващите в София им светне червената лампичка, че янките нямат вечни приятели и съюзници, а само вечни интереси. Затова са готови да воюват в Украйна до последния украинец..

Подходът на българската държава е по-друг.Тя, например, джироса спорните исторически и езикови въпроси с Македония на една комисия, която още не се е събирала, камо ли да свърши нещо полезно. В случая отново водеща бе волята на Борисов „този проблем да ми се махне от главата“. А се оказа, че Заев, когото той прегръщаше и потупваше покровителствено, го е изиграл. И не е единствен. Защото и „приятелят му“ Алексис Ципрас отърча до Москва и, въпреки че беше изгонил двама руски разузнавачи, изкопчи от Путин обещание „Турски поток“ да мине през Гърция.Така че и да има отклонение от „Турски поток“ през България, обемът на транзитирания по него руски газ ще бъде в пъти по-малък от този, който щеше да има при реализирането на газопровода „Южен поток“. Съответно и транзитните такси, ако има такива, ще бъдат по-малки: не 400 млн. евро на година, а до 100 млн. евро, примерно казано. А, докато до нас дойде газ от Азербайджан, Иран, Катар, Израел или САЩ, може за ГЕРБ да говорим както говорим сега за СДС. „Илюжън, ти можеш да го виждаш, но него все едно че го няма“, казваше Тодор Колев.

Що се отнася до

голямата гордост на Борисов,

наречена евроатлантическа интеграция на Западните Балкани, да напомним за конфликта между Косово и Сърбия и взаимното налагане на санкции между двете съседки. Косово обяви, че създава своя армия, въпреки предупрежденията от ООН и Брюксел. Достатъчно й е на Прищина, че Вашингтон одобрява милитаризацията на Косово.

 

Оказа, че Заев, когото Борисов прегръщаше и потупваше покровителствено, го е изиграл.

 

Фразата, че войната е прекалено сериозна работа, за да бъде оставяна на военните, може да се преправи за външната политика. В смисъл, че тя е прекалено сериозна работа, за да се оставя на аматьори и хора, умиращи от любов към себе си. Или на такива като Екатерина Захариева и Бойко Борисов, които веднъж не приемат географски определения към името на Македония, после твърдят, че името Северна Македония е добро. Или след като са подписали договор на конституционните езици на България и Македония, твърдят, че не са признавали съществуването на македонския език. Но вместо тях, Каракачанов гълчи строго македонците и ги плаши с вето върху членството им в НАТО и ЕС. Все едно, че Македония и България не са съществували без евроатлантическо членство.

 

Понеже според Клаузевиц войната е продължение на политиката (външната, б.р.) с други средства, можем да гадаем как ще воюва България при такава външна политика, която Тръмп би нарекъл шантава. На танц със саби биха могли да научат и мечките, но за превръщането на дипломатическите екскурзии в печеливши за България начинания се иска нещо повече от прословутото „Нека големите началници да се разберат“, ние сме за. Можем да простим всички недостатъци на нашите йесмени, но не и самохвалствата им на фона на мижавите резултати от техните инициативи. „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш“, казва героят на Хайтов от „Мъжки времена“. Когато не искаш и не можеш, ти остава другото: „Едно сахатче бегане, животче връщане“. С уговорката: „И пак не можеш да се върнеш там, откъдето си тръгнал“.

У нашите „дипломати“ искане може и да има в излишък, но моженето е кът, както и куражът да се опълчат на мейнстрийма, щом са застрашени националните интереси на България. Поради това се превръщат на тръбачи и лири на собствената си глупост, обявявайки за успех дори глобата на ЕК. Понеже можела да е и 300 милиона евро. Боже, пази България!


 


Страница 364 от 366