Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КАК СТИГНАХ ДО “КЛЮЧА ЗА БАРАКАТА”...

Е-поща Печат PDF

• ИЛИ СТАТИСТИКА И СТЪКМИСТИКА

Не бих казал, че съм многоумен. Но поне малоумен мисля, че не съм. А нашата любима журналистика мре да ме брои тъкмо за такъв. И непрекъснато ми пробутва материали от типа на „... (нещо, каквото и да е) ... за глупаци”. Ето, и днес срещнах заглавие, което ми обърка понятията: „Брюксел разби мита, че България остава без индустрия”. В статията се казва: „Hoви дaнни нa Eвpocтaт paзбивaт нa пyx и пpax лeгeндaтa, чe Бългapия ce дeиндycтpиaлизиpa. Бeзпpиcтpacтнaтa cтaтиcтикa paзкpивa кopeннo paзличнa кapтинa - в cтpyктypaтa нa нaшaтa икoнoмикa вoдeщи ca тъкмo пpoмишлeнитe пpeдпpиятия.

Безпристрастната статистика наистина винаги разкрива интересни неща. Например как през 1988 г. българинът консумирал 195 литра мляко на година, а през 2014-та – едва 20 литра. При месото съотношението е 75 към 32 килограма, при яйцата - 236 срещу 143 броя, при плодовете 109 кг към 50 килограма. Но нека да се върнем към индустрията. Статията продължава: “И oщe eдин фaкт, oбopвaщ митoвeтe - пpeз пocлeднитe 20 гoдини пpoмишлeнocттa нe caмo чe нe гyби знaчимocт, a дopи paзшиpявa тepитopиятa cи.Дa, дeиндycтpиaлизaция имa, нo тя ce cлyчвa в дpyги члeнки нa EC”.

 

ПРИЗЕМЯВАНЕ...

Е-поща Печат PDF

Последният самурай или последният мохикан?

Наближат ли избори, политиците ни се изпълват с „любов невероятна” (но напълно обяснима) към народа. Логично, трябват им гласове, а на избори дори гласът на неграмотния циганин е равен на гласа на академика. С тази разлика, че образованите и учените по-трудно се лъжат с дребни подаяния. Докато други - за 20 лева, порция кебапчета, евтини лекарства или автомобилно гориво, ще подпишат празен чек на онзи, който им ги предложи. По-добре врабче в шепата, отколкото жерав в небето!

Впрочем, струва ни се, че тези раздавани предизборно левчета, кебапчета, коледни и великденски надбавки към пенсиите и други „стимулатори” на избирателната активност, ще са единственото, което ще види електоратът до следващите избори.

И разбира се, те ще бъдат платени с лихвите от целия народ: днес, чрез печалбите на олигарсите и монополистите, обединени в картел с МВФ, банкстърския интернационал и Световната банка, утре – чрез СЕТА, Трансатлантическото споразумение и прочие. Гласуващите „идейно” няма да видят и толкова: те пълнят урните срещу голи обещания, които едва ли някога ще видят изпълнени. „Кому геврек, а кому дупката от геврека - това е демократическата република!”, пише един руски поет...

 

Невидимото правителство отвътре: ВОЙНА, ПРОПАГАНДА, КЛИНТЪН И ТРЪМП

Е-поща Печат PDF

Често наричат американския журналист Едуард Бернайс човека, изобретил модерната пропаганда. Племенник на Зигмунд Фройд, пионера на психоанализата, именно Бернайс въвежда термина връзки с обществеността” като евфемизъм за заблуда и измама. През 1929 г. Бернайс убеждава феминистки да промотират цигарите за жени, като пушат на Великденския парад в Ню Йорк – поведение, което тогава се смята за необичайно и провокативно. Феминистката Рут Бут призовава: „Жени! Запалете още една факла в чест на свободата! Преборете още едно полово табу!”. Влиянието на Бернайс се простира далеч отвъд рекламната дейност. Неговият най-голям успех е ролята му в убеждаването на американската общественост да се включи в кръвопролитията на Първата световна война. Тайната, казва той, е в „инженеринга на съгласието” на хората, за да могат да бъдат „контролирани и насочвани според нашата воля, без да знаят това”. Това според него е „истинската управляваща сила в нашето общество” и той я нарича „невидимото правителство”.

Невидимото правителство никога не е било по-силно и по-незабележимо от днес. Никога, през цялата ми кариера на журналист и кинорежисьор, не съм виждал пропагандата да се просмуква толкова безпрепятствено в живота ни.

Представете си два града. И двата се намират под обсада от правителствените сили на съответната държава. И двата са окупирани от фанатици, които извършват ужасни зверства, като например обезглавяване на хора. Има обаче една съществена разлика. В едната обсада правителствените войници се представят от репортерите на Запада, които ентусиазирано описват всички битки и въздушни удари, като освободители. На снимки по първите страници на вестниците бойци герои показват знака на победата. За цивилните жертви се дава оскъдна информация. В друга държава наблизо ситуацията е почти идентична. Правителствените войски нападат град, контролиран от същите фанатици. Разликата е, че тези фанатици са подкрепяни, снабдявани и въоръжавани от „нас” – САЩ и Великобритания. И дори разполагат с медиен център, който се финансира от Америка и Англия. Друга разлика е, че правителствените войници, които нападат втория град, са „лошите”. Затова ги осъждат за атаката и бомбардировките – т.е. за абсолютно същото, което правят „добрите” в първия град. Объркващо? Не бих казал.

 

ВЪЗМОЖНА Е ПРОМЯНА В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА

Е-поща Печат PDF

Най-напред нека да отбележим, че досегашната политика в сферата на отбраната не може да се разглежда извън контекста на отношенията САЩ - Русия, първо, защото след идването на власт в Русия на президента Путин администрацията на Обама, както и лансираната за негова наследничка Хилари Клинтън, обявяват Русия за най-голямата опасност за националната сигурност на САЩ. Но именно Владимир Путин положи началото на възраждането на Русия след безвремието и разрухата на Горбачов и Елцин, и осъществи завръщането й на световната сцена като важен геополитически играч, Второ, с всичките си действия напоследък САЩ и НАТО показват, че именно те са най-голямата опасност за сигурността на Европа и Русия.

Разсъжденията по този въпрос стават актуални и поради това, че евентуална победа на консерватора-републиканец Доналд Тръмп дава ако не надежда, то поне сигнали, че известна промяна в досегашната политика е възможна.

Какви са тези сигнали?

В речта си в Гетисбърг, Пенсилвания, в която Доналд Тръмп се спира обстойно на истинските проблеми в САЩ, които отдавна чакат своето разрешение, обявява намеренияето си за приемане на Закон за националната сигурност, който ще помогне за решаване проблемите в отбраната. Тръмп казва и нещо по-различно в сравнение с досегашната агресивна риторика на администрацията на президента Обама и поддържаната от него кандидатка на демократите Хилари Клинтън. В частта за отбраната от програмната си реч, Тръмп не споменава Русия като враг и опасност за националната сигурност и интересите на САЩ. „Днес имаме спешна необходимост от силни въоръжени сили. Не че искаме да ги използваме, но именно силата осигурява мир – и затова ни трябва силна армия... Освен това трябва да защититим най-важната си инфраструктура от нови заплахи - от т.нар. кибератаки”, казва Доналд Тръмп, с което изключва Русия като аргумент за тази „спешна необходимост от силни въоръжени сили”.

 

ЩО Е ПОПУЛИЗЪМ?

Е-поща Печат PDF

Много често европейските политици и подражаващите им нашенски мекерета използват понятието „популизъм”, за да определят действията или изказванията на други политици и общественици, които не са им угодни. Те наричат „популистко” всяко действие, което защитава интересите на трудовите хора и националната държава. В този аспект ще се спра на някои идеологически възгледи и действия, които естествено биха получили етикета популизъм.

Така например, когато нашият политически „елит” реши да вкара България в НАТО, много националномислещи българи казваха, че за това е нужен референдум. Тогава поклонниците на евроатлантизма и с особеното усърдие на медийните слуги, обявиха това за популизъм.

Когато т.нар. народни представители решиха да отменят смъртното наказание за тежки престъпления, развързвайки ръцете на бандитите, се чуха трезви гласове против това безумие, те обаче веднага бяха обявени за популисти.

Същата реакция на чуждите слуги, облечени в България с власт, беше при дебатите дали за се продава родната земя на чужди граждани. Много достойни български общественици аргументирано доказваха, че това е опасно за националната сигурност и застрашава държавния интерес, и че всеки чуждестранен бизнесмен, който иска да развива аграрен бизнес, може без проблем да регистрира в България фирма и да наеме земя. Въпреки тези логични аргументи, хората които ги изричаха, бяха охулвани и наричани фашисти, ксенофоби и разбира се, популисти.

Здравомислещите българи, призоваващи към по-твърда и ефективна борба с вилнеещата почти безнаказана престъпност, също се назовават популисти, както и тези, които са радетели за силна национална държава. Подобно отношение към хората с будна съвест има не само у нас, но и в т.нар. демократични страни. Там например също, който е срещу еднополовите бракове, гей-парадите и други подобни пошлости и защитава някакъв здрав обществен морал е заклеймяван като десен популист и фашист.

 


Страница 5 от 171