Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ТАЯНИ В СТРАНАТА НА ТИКВИТЕ И КРАТУНИТЕ

Е-поща Печат PDF

• Морал в повече

“Моралът е работа за онези, които не могат да се освободят от него: поради тази причина той спада под „предпоставките за съществуване”.

Фридрих Ницше, „Тъй рече Заратустра”

 

В навечерието на визитата в България на председателя на Европейския парламент (ЕП) у нас буквално от нищото се разрази скандал. Председателят на 44-тото НС Димитър Главчев подаде оставка, оценена от Бойко Борисов и колегите му от ГЕРБ и ОП като „морален жест”. Нека напомним, че от май до ноември 2017 г. този израз многократно беше използван за обяснение на „доброволните” оставки на министри и депутати, при това неизменно изпращани „с благодарност”, ако и да са злоупотребили със своето служебно и партийно положение за лично, партийно или шуро-баджанашко облагодетелстване... Всеки от тези скандали, и особено съдбата на предизвикалите го „народни избраници”, само потвърждава наблюдението на Стефан Цвайг отпреди 80 години: „Тя (политиката, б.р.) има толкова малко отношение към етиката, колкото астрономията и геометрията”.

За почти идентични по обществения си отзвук, доказани или предполагаеми прегрешения, едни депутати бяха принудени да напуснат 44-тото НС, докато други, като Делян Добрев и Димитър Главчев, бяха „закрепостени” против волята си да стоят в парламента. Единият, от депутатите на ГЕРБ и ОП; другият, от председателя на партията и министър-председател на Р България Б. Борисов.

Бившият вече председател на 44-тото НС Димитър Главчев стана жертва на неистовото си желание да брани „вожда” от настояването на опозицията да се яви в парламента, за да персонифицира твърденията си, че има депутати, замесени в наркотрафик и купуване на гласове, включително затворнически.

 

СТАБИЛНОСТ В НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТТА

Е-поща Печат PDF

Идва зима и улиците отново се изпълват с протестиращи тълпи и шествия, напомнящи на онези от зимата на 2013 г. И тогава от ГЕРБ обвиняваха опозицията и тъмните сили, че искали да дестабилизират страната, да я тласнат към хаоса с едничката цел да спрат устрема и успехите на правителството. Тогава до 19 февруари, на призивите за оставка Бойко Борисов отговаряше, че няма да хвърли кърпата за да угоди на Доган и Станишев, но след едно нощно посещение в американското посолство „размисли“ и направи обратното. Като причина за това измятане обяви не провала на своето управление, а нежеланието си да вижда окървавени лица.

Ветрилото на гнева

Новото, което отличава днешните протести от тези в началото на 2013 г., е ветрилото от основания на участниците в уличните демонстрации. Вместо срещу високите сметки за ток, днес хората протестират за достоен живот; срещу високите цени на горивата, срещу отказа на вицепремиера Симеонов да напусне поста, след като нарече майките на деца с увреждания „шепа кресливи жени, изкарващи на пек и дъжд уж болните си деца“, срещу намерението на управляващите да вдигнат данъка върху старите коли и застраховката „гражданска отговорност“, срещу таксата бонус-малус, както и срещу корупцията в държавната и общинската администрация. На всичко това управляващите отговарят с контра обвинения. Протестите, санким, били неоснователни и политически мотивирани от опозицията; вдигането на данъка върху старите автомобили било минимално – с по-малко от един лев на месец; поскъпването на горивата било следствие от повишаването на цената на суровия петрол и природния газ на международния пазар.

 

И, че предупрежденията на застрахователите, че ако не се въведе лимит на обезщетенията, изплащани на близките на пострадали при катастрофи, ще поскъпне драстично застраховката „гражданска отговорност“, били спекулация. Но точно тук беше направена първата крачка назад и предложените от Менда Стоянова поправки в Закона за застраховането бяха редуцирани. Що се отнася до корупцията, арестите които прокуратурата извърши в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), както и проверката от Инспектората на Министерство на правосъдието на начина, по който са били раздадени бонуси в Агенцията по вписванията, въпреки блокирането на Търговския регистър, подозрително изпревариха с малко появата на очаквания с интерес Доклад на ЕК за напредъка на България. В него черно на бяло се изтъква, че страната ни е изпълнила

три от шестте условия за сваляне на мониторинга,

но по останалите три наблюдението ще продължи поне до 31 октомври 2019 г. Сред тях, наред с продължаването на съдебната реформа, са изброени корупцията по високите етажи на властта, корупцията в по-общ план, включително на местно равнище и по границите, както и влошената медийна среда. Ясно е, че обещанието за скорошно отпадане на мониторинга на ЕК е просто потупване по рамото. Въпреки това управляващите предварително го интерпретираха като свършен факт. Нали затова се беше разчевръстил и главният прокурор Цацаров, когато поиска имунитета на шест народни представители, от които двама от БСП, трима от „Воля“ и един от ГЕРБ, обвинен за укрити данъци. За цвят, така да се каже, докато Елена Йончева от БСП се обвинява в пране на пари и източване на КТБ. Голямата риба, банкерът Цветан Василев, е недосегаем и си яде откраднатите милиарди в Белград, но никой не прави опити да го докара, за да бъде съден у нас. Защото отвори ли си устата, ще се стъжни животът на някои хора тук. „Когато не могат да набият стопанина, бият магарето му, а когато и него не могат, бият чула“, гласи една турска народна поговорка. Йончева, обаче, не е нито магаре, нито чул. Не разполага и с милиони, за разлика от бившия съдружник на Цветан Василев, Делян Пеевски, който успя да узакони стотици милиони. И накрая пробута в НС цял закон за медиите, който трябва да изсветли собствеността върху тях. Лоша медийна среда ли?! Ако приносът на ДПС за подобряването на медийната среда у нас не е отчетен в Доклада за напредъка на ЕК, виновна е…Корнелия Нинова!

Тъй върви всичко в нашия „опакий свят“. Управляващите и техните „присъдружни“ медии, социолози и политолози твърдят, че герберско патриотичното управление е без алтернатива, защото другото е връщане на власт на БСП и ДПС. И респективно, ново правителство „Орешарски“. Тоест, тази власт може да бъде свалена само ако така пожелае Бойко Борисов, но той е решен да добута до края на мандата. Който призовава за предсрочни избори, той иска нестабилност и хаос! Сякаш България е основана не от Аспарух, а от Бойко Борисов... И от неговото и на ГЕРБ управление по-добро не може да има, както няма по-високо от Витоша и по-дълбоко от Искъро.

А какво да кажем за външната политика?

Има ли друг, който да е „набил канчето“  на „сестринска партия“, както направи Бойко Борисов на конгреса на ЕНП в Хелзинки? Той напомни на уважаемия Джоузеф (Жозеф, б.р.) Дол, че дисциплината е най-важното нещо за една организация. Дори заплаши Манфред Вебер, че може и да не стане председател на ЕК. За тази цел Борисов проведе демонстративна среща с Александър Стуб, бившият финландски премиер, който също се кандидатира за поста на Юнкер. Накрая гербавата делегация гласува единодушно за Вебер и демонстрира пословичната българска (не)последователност. Майтап бе, Уили! Нищо ново под слънцето. Първо от ГЕРБ подкрепяха Истанбулската конвенция, подписана от Екатерина Захариева през 2016 г. После не им харесваше в името на Македония да има географско определение. През октомври 2018 г. Захариева обяви и, че българското правителство подкрепя глобалния пакт на ООН за миграцията. Всичко това се преобърна наопаки заради общественото негодувание: Истанбулската конвенция не беше внесена в НС за ратификация; името Северна Македония започна да ни харесва, а след Коалиционен съвет, проведен в МС, Цветан Цветанов обяви, че България няма да подпише пакта за миграцията на ООН. Така страната ни се нареди до САЩ, Австрия, Словения, Хърватска, Унгария и Полша, които са обявили, че няма да подпишат този проект.

Това отрезвяване обаче настъпи, след като

на 9 ноември Корнелия Нинова поиска дебат

и прикани Борисов да обясни кога и кой е решил да присъедини България към пакта на ООН за миграцията, който не защитава националните интереси. И после разправят, че БСП не била алтернатива на ГЕРБ! Дори обвиняват Нинова, че ръководи партията си еднолично и авторитарно. Оказа се обаче, че тя може да насочва и ГЕРБ, след като ги принуди да се откажат и от Истанбулската конвенция, и от пакта на ООН за миграцията. Не е приятно да имаш почти цялата власт и да отстъпваш пред опозицията. Но, както казва храбрият войник Швейк: „Всичко се развиваше добре, докато във войната не се намеси Генералният щаб“. В нашия случай това направи Прокуратурата, чиято роля в ръцете на изпълнителната власт едва ли ще срещне адмирации в Брюксел. Съвпадението на нейните репресивни акции срещу шестимата депутати с настояванията на БСП за независима проверка на родните строителни далаверите едва ли е случайно.

За други неща прокуратурата не бърза особено. Например според една публикация във вестник „Дума“ (13.11.2018), тя поне от четири години е знаела за търговията с български паспорти. По-точно, с удостоверения за български произход, които се издават от ДАБЧ. В далаверата с паспортите участват хора от ведомството на Цецка Цачева, но министърката на правосъдието никой не я безпокои. А по повод на бонусите в Агенцията по вписванията госпожа Цачева каза, че е назначила проверка от Инспектората, а бонусите на директорката били лични сведения. Така де, още Данте в „Ад“ го е казал: „О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете.!“


 

 

ПОСЯГАТ НА ВЕЧНИЯ НАЦИОНАЛЕН СИМВОЛ – „ШИПКА“

Е-поща Печат PDF

О.з. полк. Георги Й. ГеоргиевПрез 2007 г. в три поредни броя на столичен седмичник и в един регионален вестник се разгърна дискусия за името на връх Шипка. След моята статия „Символ на свободата“ бе поместено противоположно становище от Стойко Стойков и Георги Чорчопов. Отговорих им със статията „Шипка не се измерва в метри“.

Великият Иван Вазов пише знаменитото стихотворение „Опълченците на Шипка“ през 1883 г. Той добре знае, че най-високия връх се нарича Свети Никола. Преди да възкликне: „О,Шипка!“ неговата талантлива ръка е написала 28 неповторими поетични стихоредове. Да си припомним: „...в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди...“ И още: „…там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената“. И защото „в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо, антично...“

На петата година след Освобождението, в края на книгата си „Епопея на забравените“, Иван Вазов изрича „това име ново“ - Шипка. И това „име ново“  става вечен неизлечим символ на националната свобода. И образно казано в много отношения то може да замести, името на България. Ако беше сбъркал през 1883 г., народният поет все щеше да намери време приживе, в последващите 40 години, възможност да корегира в новите издания творбата си. В есето „На връх Свети Никола“ от 1902 г., Иван Вазов пояснява: „Пред мен стърчи част от върха – Орлово гнездо. От тук опълченците са бутали камъните връз налитащите по урвите неприятели...“. И сваля шапка за почит.

През 2007 г. група „патриоти“ от гр. Казанлък настояваха да се отмени Указ № 1545 / 30 май 1977 г. на Президиума на Народното събрание за наименуването на връх Шипка. Това, разбира се, не стана. Защото Шипка е не само име на планински връх, но е преди всичко национален символ. По времето на президента Росен Плевнелиев въпросът за отмяната на Указ № 1545 бе повдигнат от Комитет „Памет Габровска“. През 2014 г. , по предложение на Комисията по наименуването на обекти с национално значение Президентът отхвърли искането, ръководейки се от принципа, че името на един връх е част от националната ни идентичност. В становището на Комисията е казано: „Името Шипка е символ на българския дух и саможертва, възпята от Иван Вазов“. Неслучайно върху открития Паметник на свободата през 1934 г. е изписано същото това име, като събирателен образ на благодарната българска памет и олицетворение на славната Шипченската епопея.

През 2018 г. по повод „Книга за върховете Свети Никола и Шипка“ от Петко Ст. Петков се разгърна нова, настъпателна кампания за отмяна на Указа за наименуване на връх Шипка. На 6 ноември т.г. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ се състоя обсъждане на книгата. Издателят Димитър Томов изрази увереност, че този път държавния глава Румен Радев ще отмени Указа. Томов се отнесе крайно грубо към моето изказване против това нихилистично предложение.

И възниква въпросът:

Защо досега, повече от столетие, името Шипка не е било застрашено? Още през 1899 г. тогавашния в. „Юнак“ подема кампания за издигане паметник за „увековечаване името на падналите на Шипка“. На връх Шипка, а не на връх  Свети Никола! През 1910 г. излиза публицистична книга за Димитър Петков от Христо Ив. Милев. Авторът проследява пътя на държавника от опълченец на Шипка (там загубва едната си ръка) до министър-председател. Раняването му е на вр. Шипка.

През м. Август 1934 г. в. „Народна отбрана“ отразява тържествата на връх Шипка с участието на цар Борис III. И тогава не е имало възражения срещу името.

През 1934 г. излиза изследването „Шипка 1877-78 г.“ от Дянко Д. Караджов. И пак не се забелязват възражения срещу обобщаващото име на героичната защита на  „Шипка“, за която Вазов пише: „на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори“.

Но защо днес с такава ярост се води кампания за смяната на името на върха? Защото новото име Шипка се е превърнало в национален символ, признато не само в страната, но и навред по света. Нима това не е достатъчно да сведем глави пред подвига на загиналите, които за два народа дадоха още едно обобщаващо име на България – Шипка!

 

О.з. полк. Георги Й. Георгиев, Почетен гражданин на Шипка

 

Ноември 2018 г.


 

БИЯТ КАМБАНИТЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

Америка не може да реши проблемите си без военен конфликт, очаквам го до 7 години.


У нас на 10 ноември беше извършен вътрешнопартиен преврат, който доведе до трета национална катастрофа.

 

- Доц. Вацев, политиката у нас винаги е била своеобразна проекция на случващото се с великите сили и отношенията между тях. Какъв е вашият анализ за резултатите от междинните избори в САЩ, победата на демократите в Камарата на представителите и как това ще се отрази на България?

- Това е главният въпрос не само на днешния ден. Според водещи американски специалисти и европейски анализатори събитията в САЩ в момента са ключови. Те са по значение съпоставими, както с Гражданската война през ХIХ век, така с Великата депресия 1929-1933 година на миналия век, така и с победата във Втората световна война. Американският индустриален капитал се опитва да вземе реванш срещу глобалния финансов капитал. Лидер на американския индустриален капитал, който живее все по-трудно, разбира се, и е ужасно разтревожен, е президентът Тръмп. И изборите със своите резултати показват, че индустриалният капитал губи контрола върху палатата на представителите. Изпуска контрола върху финансовата дейност и губи цялата законодателна инициатива.

- Но президентът Доналд Тръмп определи резултатите като голям успех и заяви, че е щастлив от тях.

- Американската традиция го задължава да се държи точно така - прието е колкото по-жестоко те наритат, толкова по-лъчезарно да се усмихваш. Това, което става в САЩ, има значение не само за България, но за целия ЕС, и за глобалния процес в целия свят. Американският държавен дълг е неизплатим. Американските проблеми са проблеми между глобализирания финансов капитал и кризисния американски индустриализъм. В момента битката е, както всички знаят, Китай да бъде добър да върне американската индустрия или поне част от нея. Лично аз много бих искал това да стане и съвсем не виждам как може да стане. Ако американският капитал предпочете да се върне на американска територия, това означава да наруши собствената си логика - т.е. капиталът да започне да се инвестира там, където печалбите са по-малки. Историята не познава такива обрати. Америка не може да реши проблемите си без военен конфликт. Но за нас е изключително важно къде ще бъде той. Ако се укрепи представителството на индустриалния капитал, то сблъсъкът ще бъде главно с Китай и можем да очакваме въоръжен конфликт в онази част на света. Ако демократите успеят да си върнат контрола, както стана в долната палата, това означава, че конфликтът ще бъде или вътре или съвсем близко до Европа - в Кавказ, и с по-малка вероятност Близкия Изток. В Европа той може да стане или в Прибалтика, някъде там около Калининград, или да кажем в нашата част на света, което, според мене, е ужасно.

 

Доц. Валентин Вацев

 

Но не случайно от балканските страни се очаква да поемат нови военни ангажименти по линия на НАТО и не случайно вече се реализира старият проект АлМаБул - Албания, Македония и България, подготвени да се ангажират и участват в съюз, който има за цел да спре руското проникване на Балканите в условия, когато НАТО вече не може да разчита на Турция. Защото Турция е Ердоган, който купува руски ракети. Тоест, ако победят демократите, нас ни очаква тревожна петилетка.

- Прогнозата Ви е достатъчно страшна. Кога във времето виждате подобен военен конфликт?

- Не, не е страшна. Аз не очаквам термоядрена война, както обичат да говорят някои алармисти. Това няма смисъл да се прави. Камбаните на икономическата война вече бият, тя е реалност. И в рамките на 5-6 до 7 години очаквам реална война с употреба на конвенционални оръжия. Локални въоръжени конфликти с висока степен на интензивност. И за нас разликата е огромна дали те ще бъдат близо - над нас или под нас, или далеч от ЕС, някъде в другото полукълбо. Нали помните, че колкото пъти е имало големи световни въоръжени конфликти, България си е патила.

- И винаги е била на грешната страна.

- Не само. Историята така разпределя шансовете, че България винаги, желаейки или не, получава слаби шансове. Този път, разбира се, може да се мисли по-трезво. Но аз пък не знам българската политическа класа да мисли трезво.

- Нека се върнем към представянето на демократите - за първи път от 2008 г. имат победа. Какъв знак е това?

- По традиция, когато демократите контролират американската външна политика, обичат да правят всякакви геополитически експерименти на Балканите. Рисуват се нови граници, създават се нови държави - не случайно в Прищина има бронзова статуя в цял ръст на президента Клинтън. Правят се "хуманитарни бомбардировки", по израза на г-жа Мадлин Олбрайт, над съседна Югославия и какво ли не. А, ако може и да се навреди на Русия, значи това е допълнителен бонус към ситуацията. Докато републиканците по принцип никога не са се интересували от това какво точно става на Балканите. Техният традиционен интерес доскоро беше към Близкия Изток, сега той се ограничава до Израел само, насочва се към Иран. За нас това, съгласете се, има значение.

- Веднага, след като стана ясно надмощието на демократите в камарата на представителите, се заговори за импийчмънт на президента Тръмп. Реално ли е това?

- Още в нощта на изборите, когато избраха Тръмп за президент, някъде в 3 часа през нощта, авторът на речите на Обама - сценаристът Аарон Соркин, написа открито писмо до жена си и дъщерите си, което бе веднага публикувано, нищо че те спяха. На другия ден стана ясно: ние ще правим импийчмънт на Тръмп всяка седмица. Идеята е стара, съществува откакто е избран. И досега не забелязвам да са му накривили нито шапката, която не съм виждал, нито прическата. Аз не вярвам в импийчмънта. Това е физически невъзможно. Ако започне да се прави, е много трудно да се завърши. В момента Тръмп има своите реални текущи грижи - загубата на контрола върху финансовата комисия в долната палата и върху процесите в общата законодателна инициатива.

Демократите в момента трябва да празнуват. В Кремъл вероятно са овесили носове. В Брюксел, както винаги, са объркани и не знаят какво точно следва от всичко това. Българските клиентелисти, които и досега са на власт, сигурно вече са с повишено настроение. Ще чакаме развитие. Все пак победата на демократите не е очевидна, не е бърза и не е сигурна. Съществува и още един проблем. Има две възможности за решаването на украинския проблем, който е единственият голям и истински проблем за Русия. Ако на власт са републиканците, тоест - Тръмп може да действа неограничено, той ще продължи да третира Украйна като куфар без дръжка, който не можем да хвърлим, но и не знаем как да носим. Ако демократите получат някаква инициатива в тази област, а те вече я имат, те няма да позволят на републиканската администрация да ограничава финансирането на режима в Киев. И Украйна ще се превърне отново в много гореща зона, а тя е на един хвърлей място.

Но все пак републиканците имат още няколко неупотребени шанса.

- Кои са те?

- Икономическото развитие, новата доктрина за отношения с ЕС и нови културни отношения с Русия. И компромис с Китай, което разбира се, е прекалено хубаво, за да го повярвам директно, но на теория е възможно. Русия е заинтересована от градивни отношения с Вашингтон. Тя има твърде много вътрешни проблеми, за да си усложнява живота и с конфронтация с Америка. Путин каза това в почти прав текст. Така че все още има, надявам се, светли дни.

- Да разбирам ли, че за Вас ситуацията в момента в САЩ не е патова, каквито коментари вече се чуха?

- Не, не, изобщо не е патова. Американската политическа система просто не предвижда патова ситуация. Когато парите в бюджета за държавното чиновничество започнат да не достигат, например, те се събират двупартийно и намират решение. В американската политическа система винаги има плюс още една възможност. Лошото е, че тя понякога е военната. Базира се на идеята, че всеки американски президент има право на една малка победоносна война. Те се шегуват с това, но всъщност го приемат съвсем на сериозно. Нещо, от което в Европа се отучиха много отдавна, защото платиха много скъпа цена. Докато англо-саксонският свят от всички големи войни през миналите столетия е излизал с икономически изгоди и с нараснало самочувствие. За тях е нормално да гледат на войната като на една възможност, а не като на апокалипсис.

- На 10 ноември се навършват 29 години от промените в България. Какво спечелихме и какво загубихме от така наречения преход?

- Загубихме почти всичко. Но е хубаво, че загубихме и илюзиите си. Така че в най-голямото зло можем да открием малко добро.

Винаги съм настоявал обаче думата "преход" да се остави за лицемери, спекуланти и безотговорни дърдорковци.

- Защо?

- В България беше извършен вътрешнопартиен преврат, който доведе до трета национална катастрофа. Който иска нека го нарича преход, но това е нещо като преход между живота и смъртта. Затова думата "преход" трябва да се остави за хора с нечиста съвест или с къса памет. Тези, които измислиха нещото, наречено от самите тях преход, се опитаха да го осребрят и да го сложат в чековите си книжки. Което също не се получи. Според мен никой не може да бъде исторически доволен от тези събития. Силите, които извършиха нещото, което и вие нарекохте преход, са най-хищната част на българската държавно-партийна комунистическа номенклатура в съюз с най-авантюристичната и безотговорна част на българските тайни служби, с мощната подкрепа на съветските тайни служби и на съветската дипломация. Така че положението беше неспасяемо. Тодор Живков много добре разбра това в един момент. Тези сили обаче не победиха. Основният тактически замисъл беше двоен - първо, да станем собственици, и второ, да станем класа. Собственици станаха, но когато станеш собственик по този начин завършваш, много символично казано, като Ветко Арабаджиев на Ривиерата. Това е символът на българския собственик. А класа изобщо не станаха, защото класа просто не се става по този начин. Те станаха специалисти по носенето на куфарите на великите сили.

- Мит ли са червените куфарчета?

- Идеята за тях е някаква глупотевина по решение на тогавашното партийно ръководство - определен брой другари си дадоха по малко пари, за да завъртят бизнес. Нищо такова не стана, но пък тръгна слухът за червените куфарчета. А големите средства, те се поделяха не вътре в партийното ръководство, а зад гърба му от други, специално избрани хора. И спрямо този процес партията по-скоро беше досадна пречка. Истинският бандитизъм не беше в подялбата на ресурсите. А в целенасоченото и договореното разрушаване на пазарите, източването на капиталите на държавата, престъпната игра с цените, при това няколко пъти, които рязко свалиха покупателната способност. Помня, че тогава колоритният български политик Александър Йорданов се възхищаваше как внезапно са се напълнили магазините. Естествено, че ще се напълнят като е ударена покупателната способност.

Истинската престъпност бе, когато под формата на приватизация - аз съм за нея, тя е добро нещо, но под формата на приватизация целенасочено и съзнателно се извърши деиндустриализация с цел да се получат геополитически и финансови изгоди. Това беше ужасното.

 

Екатерина НИКОЛОВА


 

НЕДОСТОЙНО. НЕ Е “НА ПОЛЗУ РОДУ”!

Е-поща Печат PDF

Минчо МинчевПрави чест на о.р.полк. Георги Георгиев, че повдига този толкова важен въпрос, който е само частен случай от всеобщия отродителен поход за дегероизация на българската история. В продължение на почти три десетилетия, се нагледахме и наслушахме на т.нар. нов прочит на историята ни. Някак твърде лежерно едно черно и варварско робство се превърна в „присъствие“, във време на „взаимно проникване“ на две национални култури. Научихме, че Априлското въстание било махленска свада; че Батак бил мит; Ботев – романтик и нехранимайко, а Левски – терорист!

В 140 годишнината от безпримерния подвиг на братския руски народ – Освободителната Руско-турска война от 1877 – 1878 г., подвиг, който няма прецедент в световната история, най-нагло ни бе внушавано, че тази война била не за освобождението на брата роб, а за удовлетворяването постигането на ненаситни имперски инстинкти и интереси.

Не се посвениха да посегнат и на този връх, покрит, както пише дядо Вазов: „с бели кости и с кървав мъх – Шипка, на безсмъртен подвиг паметник огромен“.

Но само поради някаква защита на територията на топонимията ли е походът за ново преименуване на връх Шипка във връх Свети Никола? Само наивници могат да си въобразят подобни мотиви. Та името Шипка вече близо век и половина е неразкъсваемата връзка между всяко българско и руско сърце. То е в тайният код на паметта на кръвта, пролята от брата за брата. Символ е на българската и руската бойна слава и е все по-убедителен ориентир в същността на цивилизациония съюз, сътворен от историята между двата братски народа.

Има ли някой който да се съмнява, че Шипка е важен препъни камък и за новият „цивилизационен избор“, наред с кирилицата, с православието, с историята ни?

А кой работи срещу тях? Кой излива милиони, долари и евро, за да бъде „сменен чипът на българина“? Нека изредим имената на „благодетелите“ за българското бъдеще: фондациите „Отворено общество“ и „Америка за България“; четирите държавни германски фондации, които работят на българска територия и съвсем по германски, педантично са парцелирали политическото пространство: „Конрад Аденауер“, „Фридрих Еберт“, „Ханс Зайдел“, германската фондация за свободата - „Фридрих Науман“, „Роза Люксембург“, както и над 15 хил. не правителствени организации за 2017 г.!

- Колко много правилни благодетели! - би възкликнал всеки посветен в дейността им за благото на България и народа ни. Но истинският въпрос е как все още ни има! - като самосъзнание, като традиция, като упорство да оцеляваме като българи, като цивилизационна същност, модел и воля за пребъдване?

През всички времена западният завоевател се е убеждавал и успокоявал в необратимостта на своята победа, едва когато вече е написал учебниците по история за децата на победените народи и ги е заставил да учат по тях. След стопанският и военен разгром, той е атакувал винаги най-важната твърд – крепостта на самосъзнанието. И резултатите от атаките днес вече са на лице и в България.

Няма и 10 години откакто от трибуната на Народното събрание, някаква народна избраница заяви, че Америка и Англия са извоювали освобождението ни от 500 годишната робия, а Русия само е минала след  тях, за да обере лаврите.

След още 10 години българските азбукарчета, може би ще учат, че на Шипка с турците не са се сражавали орловци и опълченци, а американската морска пехота и тя е отстоявала върха от гъстите орди на Сюлейман Безумни! И със сигурност  няма да са чували, дори, за опожарената и съсипана Стара Загора, изкланите в града 17 хиляди мъже, жени и деца. Нито пък ще са виждали потресаващите картини на художника Верешагин - „На Шипка всичко е спокойно“.

Ето къде се целят благодетелите. И дори, без да афишират интереса си, какво е за тях да стъкмят една подкрепа за книга на невинната тема за топонимията на два Балкански върха?

Само че това не е невинно занимание. Връх Шипка, според казуса в начинанието на Петко Т. Петков и писателят Димитър Томов е по-нисък с 330м от връх Свети Никола и това е геофизическата правда. И те се застъпват за нея. Но те забравят за тектоничната сила на словото; за величавата подемна мощ на духа и подвига; за якостта на паметта на кръвта и възвисяващата святост на спомена, „Що вечно живей / и в нашта история кат легенда грей“.

Само тази божествена сила и правда може да накара един връх да „порасте“ с 330 метра и „небето синьо да крепи с рамената“.

И в това е великото прозрение на поета, на дядо Вазов, който сътвори чрез слово и плам България. Като велик самодържец на българския дух, той я отърси от праха и саждите на векове и пепелища и я пресъздаде от нине до века!

Недостойно е да се воюва с Иван Вазов!

Несолидно е!

Какво ли биха си казали поколенията, след време, разгръщайки „дирите стидни“ на такива начинания не в полза роду?


 


Страница 5 от 235