Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЖИВОТЪТ НЕ Е БЕЗКРАЕН ПРАЗНИК

Е-поща Печат PDF

СЪДБАТА НА ПИСАТЕЛЯ КАТО ПРОБЛЕМ НА ЛИТЕРАТУРАТА И ОБЩЕСТВОТО


По повод книгата на проф. Бончо Асенов „Случаят Георги Марков”

 

Панко АнчевВсеки сериозен и значим писател е особен проблем за литературата и обществото, който различното историческо време разрешава според нагласите, критериите и конюнктурата си. Не писателят избира времето, но времето непременно избира писателя, формира, утвърждава или го отрича, подтиква или задържа развитието му, използва го, казано направо, като своя собственост. Творецът е продукт или жертва на времето, а не обратното. Когато писатеят забрави това и си въобрази, че е по-силен от всичко и всички; че в него е властта и е способен да обръща времето, без да позволи да бъде обръщан от него, настъпва колизия, от която почти никога не преодолява и не се измъква от нея.

Писателят най-често си въобразява, че борбите, които води в живота и в литератуата, са все епични и обогатяващи историята, придавайки й високи цели, героичен дух и величавост. Но те обикновено остават до битовото си равнище, а драмата му – лично поражение и загуба.

И все пак, личната драма на писателя е огромен и обикновено трудно разбираем и разрешим социален и литературен проблем, защото събира в себе си и типологизира драмите на стотици и хиляди хора, заблудили се, че могат да надмогнат правилата на бита и историята. Или че животът е достатъчно дълъг, за да остане време за поправяне на грешката.

“Клещите“ и ръцете, които ги държат

От живота и драмите на писателя винаги могат да си извлекат поуки. В това е смисълът те да се изучават – особено на писател, доброволно попаднал в клещите на голяма политическа или геополитическа игра, в която трябва да изпълни определени действия, чийто резултат ще го засегне отгоре-отгоре. Понеже като човек е твърде малък, за да  бъде пряк участник в нея. Затова и в началото не си дава сметка какви са тези клещи и какво ще извадят чрез него; нито чии са ръцете, които ги държат. Коварството на личния му избор е в това, че влизането в тях е лесно, дори приятно, раскаещо честолюбието и обещаващо онова, към което толкова се стреми.

Драмата идва после, когато осъзнае, че повече не може така; че се нуждае от спокойствие и свобода; че едно са му обещавали, а идва друго; че мечтания успех така и ще го подмине.

 

Георги Марков

 

Точно тогава тези, които го държат, нехаят за това. Защото те играят друга игра и малко ги интересува участта на този, който е в техните клещи. Стига, разбиа се, да не ги предава и злепоставя непоправимо.

А тези отстреща не го посрещат с отворени обятия, а както обикновено се случва, вкопчват го безцеремонно в своите клещи и изобщо не се церемонят с него.

И триумфът се превръща в поражение.

Думата ми е за станалия митичен писател Георги Марков. Моите разсъждения са предизвикани от една много интересна и добросъвестно написана книга: „Случаят „Георги Марков” от проф. Бончо Асенов, посветена на неговия живот, творчество и смърт. Всъщност, главната тема е тази смърт, с която толкова спекулират определени кръгове в антикомунистическата си ярост. Тя трябва да докаже колко жестоки и безчовечни са били методите на предишната власт срещу всеки дръзнал да я критикува или дори само да я постави под съмнение. А Марков няколко години бил правил това по радио ВВС, а после и по радиостанциите „Дойче веле” и „Свободна Европа”.

Един от непреодолимите комплекси на антикомунистическата пропаганда е постното и хилаво българско дисиденство до 1989 г. Този комплекс тя няма как да го прикрие и дори постоянно го вади на показ. Затова и с такава радост използва съчинената от нея история за „героизма” на Георги Марков. Неговите „Задочни репортажи за България” са обявени за литературните шедьоври на антикомунистическата борба, образец на високо писателско майсторство, смелост и дори героизъм. А като се добави лесно конструираната версия, понеже изглежда достоверна за всеки ленив ум, чакащ подобна залъгалката, че уж е бил убит от ДС по нареждане на Тодор Живков заради изобличителнията в тях, дефицитът от толкова нужните й „борци срещу комунизма” като че ли леко намалява. Ала само в очите на тези, които са заслепени от поразяващата й власт.

 

Лондон, гара Виктория 1978 г.


Бончо Асенов е кадрови офицер от ДС. Един бивш офицер от ДС винаги притежава повече информация от всички журналисти, писали книги и статии за убийството на Георги Марков. Като професионалист много повече от когото и да било от аматьорите-журналисти познава дейността на тайните служби и умее да я анализира. Те май изобщо не я познават, а само се опиват от получената даром смелост да я ругаят и разобличават. Бончо Асенов няма необходимост да съчинява басни, а преценява достоверността на факти през тяхната допустимост и достоверност. Т. е. най-напред по това дали тези факти са реални или измислени. Именно с тази си професионална умелост той пристъпва към излагането и преценката на събитията по въпросния случай. Б. Асенов лесно отделя истината от лъжата, факта от измислицата. Защото познава отлично от собствен опит на служител в службите познава похватите и начина на мислене на хората, които конструират сценария, по който се повежда операцията заедно с целия облак от лъжливи следи с цел да се отклони (поне за известно време!) вниманието на контраразузнаването и агентът остане задълго неоткрит и неоткриваем. Разбира се, докумените за подобни важни от различна гледна точка операции нито са в изобилие, нито се оповестяват. А хората, работещи по подобни случаи, винаги са най-високи професионалисти, неподвластни на съблазните за шумотевици и слава, готови да отнесат в гробовете си

тайната на замисъла и изпълнението.

Почеркът и начинът на мислене и действие обаче остават. Но четенето им трябва да бъде добросъвестно и професионално. Както го прави Бончо Асенов в тази си книга.

Преди да стане писател Георги Марков е бил инженер-химик. Този факт пряко се отнася до неговата сетнешна съдба на писател и герой в една грандиозна (истинска и спекулативна) игра. Затова и наблягам на него!

В началото на 50-те години на ХХ век, когато Марков публикува първите си разкази и очерци, в българския литературен живот вече се е утвърдило едно неписано правило – новите писатели са предимно филолози по образование, студенти в Софийския университет (най-вече по специалността българска филология). Те са най-близо до редакциите, участват в университетски литературни кръжоци, наблюдавани са от ръководството на СБП и редакциите. Те си имат свои места в кафенета и аудитории за срещи и разговори. Компаниите на младите писатели са обикновено съставени от такива студенти. Затова на идващите „отвън” се гледа с известно недоверие и дори подозрение. На тях им е по-трудно „да пробият”.  Георги Марков сякаш без усилие нарушава това правило – при това почти без някой да му оказва съпротива. Този психологически момент е важен за по-нататъшното поведение на младия тогава писател. Той „изпреварва” доста други свои връстници-филолози и категорично се утвърждава като един от най-надеждите и талантливи млади автори. Марков охотно бива приеман в средите на утвърдените писатели, на известни и влиятелни хора от писателската, но и от партийната и държавната власт. За него се говори, името му е популярно, съветват се с него. Бил е и привлекателен за жените мъж.

 

Преди триумфът да стане поражение


Още нещо важно в биографията на Георги Марков: сериозното му заболяване от туберкулоза и дългото лечение на коварната тогава болест. В крайна сметка бива излекуван. Още една победа за младия мъж и творец.

Към писателската слава и успехите сред жените се добавят високите хонорари, синекурната длъжност, но и интересът на високопоставени ръководители на тайните служби към личността му. Кой не би бил щастлив с такава биография.

Но една такава щастлива биография не носи само радости и пари. Тя, както се казва,

дърпа дявола за опашката

и насочва вниманието му към новоизгрялата звезда на българската литература от 60-те години на ХХ век.

В края на 1969 г. заминава в Италия при брат си. И повече не се връща.

Днешните му апологети и биографи твърдят, че Георги Марков е избягал от България по политически причини. Да избягаш „тайно” с личен автомобил, при това западен, по онова време е чиста фантастика. За да преминеш българската гранаца освен входяща виза за съответната страна се изискваше и изходяща. Задграничните паспорти трябваше да бъдат снабдени с тези две визи, за да те пропуснат през съответния граничен пункт. Проф. Бончо Асенов подробно разказва в книгата си с чия изключително висока протекция и по какъв начин Георги Марков напуща страната, за да отиде при брат си. Въпреки категоричния отказ на неговия директор на издателство „Народна младеж”, където тогава е работел. В книгата се проследяват действията му в Англия, начините, с които успява да започне работа в ВВС, анализират се писмата, които изпраща от там до свои близки в България. Но най-важното: на Марков цели две години българската консулска служба в Лондон охотно продължава изходящата му виза, защото без нея ще се окаже невъзвращенец. Към края на този двегодишен период в писмата си той става все по-критичен и гневен заради бавенето на визата в българската консулска служба. Бончо Асенов ни подсказва, че вече е задействана решителната част от сценария, по който Георги Марков „бяга” от страната и получава доверието на английските тайни служби да започне работа в ВВС.

Аз не отричам, че една от причините Георги Марков да приеме участие в цялата тази без съмнение сложна и опасна операция, е амбицията му да пробие като писател в Англия и Западна Европа. Представите му за литературния успех на Запад са извлечени от българския литературен живот, в който ДС отваря повече пътища към лесното издаване на книги, към наградите, похвалите, високото място в литературната йерархия. Затова е силно изнервен от слабия интерес към творчеството му в Англия. Вече невъзвращенец Георги Марков може да разчита единствено на себе си в устройването на бита и литературното си положение. Колкото и странно да е, въпреки слабия интерес към творчеството му и редките му чисто литературни изяви, той живее богато, купува имоти, не се лишава от нищо. Заплатата му в ВВС не е кой знае колко висока, за да има такъв жизнен стандарт. Но той го има. И не е трудно да се отговори на въпроса откъде и чии са тези пари, с които българският писател разполага. България очевидно не го е хвърлила ей така

в устата на лъва

– България не го е забравила. И как ще го забрави, когато той изпълнява нейна опасна и отговорна задача.

Тази задача, както пише и Бончо Асенов, е да проникне в радио „Свободна Европа”, да постъпи там на работа – поне за известно време, да събере сведения за някои от сътрудниците на българската секция, след което да се прибере в България. Тогава ще се разрази огромен политически скандал и ще бъде разобличено участието на ЦРУ в подривните акции срещу България и социализма.

Бончо Асенов смята, че тук операцията очевидно е „прихваната” от английските тайни служби и ЦРУ и Георги Марков става обект на разработки от тях. Работите му вече вървят зле, трудностите се увеличават, възможностите за постигане на литературен успех на Запад са по същество изчерпани. Както се казва, „облаците над главата му се сгъстяват”. Все пак неговите „Задочни репортажи” биват четени по „Свободна Европа”. „Пробивът” е организиран от тези, които Марков е трябвало да разобличи по-късно, и които вече подготвят развръзката в играта, в която се е въвлякъл.

За нововизлюпените наши антикомунисти предишните тайни служби са съставени от глупави, неграмотни и злобни служители, чиято единствена задача е да вербуват и убиват. Без дори да мислят. Антикомунистическата версия за смъртта на Георги Марков като убийство за отмъщение и наказание заради критичното му отношение към властта, заповядано лично от Тодор Живков (но съгласувано с тогавашния ръководител на СССР Юрий Андоропов) е плод на легендата за времето преди 1989 г.

За лъжата, като грях

Тази легенда, обаче е родена в празни глави, които се надяват повтаряйки хиляди пъти една лъжа, да я превърнат в истина. За младите, които не познават реалностите от миналото, а и не им се разсъждава дали това, което им говорят е истина и дали изобщо е възможно да се действа по толкова нелепи начини, е лесно да се оставят да ги заблудят и убедят. Лъжата обаче е грях, който рано или късно бива застигнат от възмездие.

 

Животът, уви, не е литературен сюжет!


Бончо Асенов аргументирано, вещо и най-важното добросъвество и като подготвен специалист доказва несъстоятелността и неверността на версията за намесата на българските тайни служби в смъртта на писателя. Това не е трудно да се докаже от професионална гледна точка, но въпреки това лъжата битува толкова години и се насажда като истина. Георги Марков обаче не е герой или мъченик, а жертва на своята суета, амбиция, наивност, лекомислие. Но и на жестокостта и безсърдечието на английските тайни служби, които не се поколебават да пресекат операцията, която му е възложена и която той допуска да бъде разкрита. И пада жертва в т. нар. „студена война”.

Но по-важното е друго.

Дори и в смъртта си Георги Марков не може да излезе от примката, в която от суета и непредзливост, нереална преценка на собствените си сили и възможности, психологическа издържливост и професионални способности е влязъл. Животът не е литературен сюжет, който можеш сам да насочваш в благоприятна за тебе посока, за да получиш онова, което смяташ, че ти се полага. Изборът на Марков не може да е постъпка на герой от криминален роман, а решение, за което се носи отговорност. В подобни случаи обратният път е затворен!

Аз силно се надявам, че тази книга ще сложи край върху т. нар. „случай Георги Марков” в неговия пропаганден вариант и антикомунистически смисъл. За да отвори разсъждения за човека и неговата съдба и особено за избора, служението и отговорността на писателя, който трябва да помни, че личният му живот би могъл да съблазни други и да ги вкара в изкушения, на които те не биха устояли. Но не само за писателя, а за всеки, който си представя живота като безкраен празник...

Животът обаче не е безкраен празник – особено когато се включиш в нещо, чиято цена е твърде висока.

Съдбата на Георги Марков го доказва за сетен път.


 

ДА СИ ОТВОРИМ ОЧИТЕ НАВРЕМЕ

Е-поща Печат PDF

На 25 ноември т.г. в района на Керченския пролив украински военноморски съдове навлязоха в участък на Азовско море, считан от Русия за нейни териториални води. Руската брегова охрана откри огън и задържа три украински кораба. Президентът на Украйна Петро Порошенко реагира като въведе военно положение в страната си и постави въоръжените сили в бойна готовност,  като обяви, че съществувала заплаха от пълномащабна война на Украйна с Русия. Това е най-значителната пряка военна конфронтация между двете страни от началото на 2014 г., когато украинската крайна десница извърши държавен преврат, направляван и финансиран от Европейския съюз и Държавния департамент на САЩ по времето на президента Обама. Превратът хвърли региона в състояние на постоянна криза.

Няма съмнение, че инцидентът в Азовско море е една от провокациите, режисирани от американския империализъм и неговите съюзници. Други  такива са споменатия преврат в Киев, многобройните газови нападения в Сирия, приписвани на правителството в Дамаск, обвинението към Москва за натравяне на семейство Скрипал във Великобритания, т.н. руска „намеса“ в американските президентски избори и пр. и пр. Всички те целят да се създават предтекст за налагане на санкции и осъществяване на военна агресия срещу Русия. Както и при всички други случаи на антируско поведение на режима на Порошенко, и сега НАТО, Евросъюзът и САЩ незабавно взеха страната на Украйна. Те обявиха действията на Русия за акт на „агресия“ и „нарушение на международното право“. Президентът Тръмп дори отмени заплануваната среща с президента Путин, която трябваше да се състои на срещата на Г-20 в Буенос Айрес. Порошенко обяви, че е получил уверенията на американския държавен секретар Майк Помпео, че Вашингон ще му осигури „пълна подкрепа“, включително и военна!

Налага се впечатлението, че Порошенко предизвика кризата с Русия само няколко месеца преди президентските избори в Украйна, които той рискува да загуби поради своята значителна и растяща непопулярност. Въвеждането на военно положение му дава -на него и на военните - големи пълномощия, включително правото да се обискират жилища и автомобили, да се ограничава свободата на медиите, да се цензурира интернетът и да се забраняват демонстрациите. Нещо повече, бяха отменени изборите за местни органи на властта в десет избирателни окръга. Действията на Порошенко са насочени както против Русия, така и против населението на самата Украйна.

В резултат от събитията в Азовско море Украйна и Русия са достигнали ръба на войната, която лесно би могла да въвлече и чакащите на пусия империалистическите сили. Русия обаче обяви, че ще разположи в Крим нов дивизион от противовъздушната система „С-400 Триумф“. И вече го направи. Според списание „Тайм“ ситуацията е такава, че би могла да породи криза като тази в Тонкинския залив, която през 1964 г. послужи като повод за военната интервенция на САЩ във Виетнам.

 

Руските медии предупредиха, че е възможна „ голяма война“, която да причини гибелта на стотици хиляди хора и от двете страни.

Подкопаването на руското геостратегическо влияние във важния за Русия Черноморски регион е съставна част от плана на американските компании да сложат  ръка върху ресурсите на обширните територии, които някога влизаха в състава на СССР. И ако до 1991г. Турция беше единствената държава-членка на НАТО с излаз на Черно море, днес всички черноморски държави с изключение на самата Русия или влизат в НАТО, или се управляват от антируски и проамерикански режими, като тези в Грузия и Украйна, поставени на власт чрез новото оръжие на империализма наречено„цветни революции“. Нека си припомним, че като модел те бяха използвани най-напред в България. Такова беше „всенародното въстание“  - от зимата на 1997 г., с което бе свалено от власт правителството на Демократичната левица.

Опасната криза в Азовско море е поредното свидетелство, че с разпадането на Съветския съюз п рез 1991 г. е сложено началото нов исторически период на империалистически войни. Преформатирането на Близкия изток е съвсем пред очите ни. Изключителната безразсъдност на подпалвачите на войни обаче и на техните „леви“ и  „десни“ марионетки в Източна Европа, в това число и у нас, може да се обясни с дълбоката криза на американския и световния капитализъм и вопющата му необходимост от ресурси и презапределение на пазарите. Част от тази криза е подемът на лекомислено отричаната доскоро класова борба. Събитията в Иран, Индия, на много места в Европа, а също и в САЩ, само потвърждават непоклатимата правда за движещите сили на борбата със световния империализъм.

Президент на Русия Владимир Владимирович Путин не разполага с друг отговор на непрекъснато нарастващия натиск на империализма, освен да съчетава усилията си за разумност в политиката спрямо колективния Запад и осигуряване на необходимия за отговор военен ресурс на федерацията. След „разпадането“ на СССР, който всъщност беше пренесен в жертва на безумната перестроечна надежда, че може да бъде приглушена идейната ненавист на Запада към социалистическата алтернатива в негово лице, се открои и все по-дръзко и нагло се откроява ламтежът към неизчислимите ресурси и богатства на руската земя. Принципът, че добрата Русия може да бъде само завладяната Русия, добива все по-ясни очертания и всички прикриващи тази истина димни пропагандни завеси, стават все по-прозрачни. Тези истини станаха очевидни дори за олигарсите на Русия, милиардите на които, според тъпия перестроичен прогнозизъм, трябваше да успеят да ги интегрират в световния рай на капитала и управлението на света. Оказа се обаче, че за вълците от Уолстрийт, Русия е неприемлива най-вече заради несъгласието си да пожертва наред с материалните си богатства и духовния ресурс на народа си, ведно с величието и блясъка на неговите достижения в историята.

В този смисъл крушението на СССР със своите последствия е нещо много по-грандиозно от измеренията на една гигантска геополитическа катастрофа. Не ядрената мощ, не ракетите и танковите армии, а алтернативата на вълчия свят на капитализма беше неговата най-голяма сила. СССР имаше страшни зъби, но отказваше да вие с вълчата глутница на световните хищници.

Днес, раната на Русия, от страшната загуба на кръв, все още е отворена. И като всяка глутница, светът на хищниците се възбужда от мириса на кръв. И все по-страшно тракат челюстите, премлели костите на половината човечество. И има само едно място от където може да дойде спасение! – идеята, че този вълчи свят може да получи алтернативата, която така лекомислено похитихме. Това най-много жадуват народите на Русия, както и всички, които до първи петли дор трижди се отрекоха от правдата.

Но Бог вижда. И ще отсъди!

Остава ние да си отворим очите навреме.

 


 

ИЗКУПЛЕНИЕ ЗА ГРЕХА ХАК НИ Е! – ЛЮБА КУЛЕЗИЧ ДА НИ УЧИ НА МОРАЛ

Е-поща Печат PDF

Енчо ЕнчевКогато Люба Кулезич – една сполучлива проекция на "обществен типаж", който руският президент определи като "жени с понижена социална отговорност", започна да се "мята като цветарка" по телевизиите и да раздава безплатно, непоискан от никого морал, веднага се сетих за Херман Гьоринг, който "като чуел за култура и се хващал за пистолета...!“ Не съм гледал телевизионната изява на Б.Б. в шоуто на Слави Трифонов, тъй като по принцип не следя това предаване по чисто естетически съображения.....Не изпитвам обаче кой знае какви съмнения, че "учиндолският шоумен" се е възползвал от случая "и е полегнал на власта"... И то не за друго ,а поради ноторно известният факт, че в условията, в които "виреят" българските медии, случилото се напълно се вмества в актуалният мейнстрийм...Нека да не забравяме все пак,че това са "независимите" български медии,които от всички положения, които заемат най-много обичат "легналото положение".... барабар с "наведеното"...! А иначе, това, че Слави е "обслужил" власта е наистина не просто морално укоримо,но и отвратително за човек,който очевидно има претенцията да е носител на "новият обществен морал"....Прочее, претенция доволно безумна за да бъде подмината от всички българи без психиатрична регистрация с насмешка и снизхождение.... Затова пък получила вота на критично висок процент от българските граждани и то на нарочно проведен национален референдум!... В чисто статистически план, този факт достатъчно обективно указва за съществуването на опасни разрушителни тенденции в масовото съзнание на обществото,породени от, уви, критично високия праг на "опростачването" на българина... В случая, за който става дума бях провокиран от участието на Кулезич в известна "кабеларка", където "фамозната" журналистка с "пяна на уста" сипеше "огън и жупел" срещу учиндолеца... Точно Кулезич,която Кеворкян нарече от телевизионният екран заради фриволното й медийно поведение "уличница" и чийто журналистическа кариера премина изцяло в обслужването на политическите интереси на всякакви политически непрокопсаници и най-вече на националната олигархия,сега да се изправя на "медийният амвон" за да чете морал на другите като нея....? Това вече е меко казано прекалено.... То си е висша форма на нахалство и безочие...

В действителност, нещата са много прости и "войната", която се опитва "да подпали"  Кулезич не е в "полето" на морала...???Както гласеше известна сентенция:"...за каквото и да ви говорят да знаете,че става въпрос за пари" Точно в това е същността и на медийният ажиотаж. Там е заровено кучето. Става дума за битка за преразпределението на огромните "сенчести" финансови потоци,от които на практика се финансира политкоректното поведение на българските медии.... Нещата в случая са сведени до поведението на героя на Илф и Петров, мошеника Щура Балаганов,който не иска да пусне друг мошеник и аферист-Паниковски на територията,която осигурява собственото му криминално съществуване...

Така че да се търси в случая някакъв морален императив би било абсолютна загуба на време и интелектуална енергия...

Другото нещо,което убягва на моралната норма е,че в края на краищата заради битките между мошениците страда обществото.

Нека обаче в случая да приемем страданието,като изкупление за греха ни,че..."пуснахме търговците в храма"!


 

МНОГОСЛОЙНАТА ПРОВОКАЦИЯ

Е-поща Печат PDF

Военното положение в Украйна закъсня с пет години

 

Проявявайки разум, Виктор Янукович  бе длъжен да въведе военното положение в Украйна още преди пет години. И възможно, печалните последствия от държавния преврат през 2014 година нямаше да се случат, Украйна щеше да бъде държава, дружествена към Русия, напълно съхранила териториалната си цялост.

 

Николай Стариков

 

Впрочем, ненаправеното тогава днес вече е невъзможно. Днес военното положение позволява на киевското ръководство да поддържа в обществото определена антируска, по-точно, антироссийска психоза. Струва си да обърнем внимание, че Порошенко и компания въвеждат военно положение тогава, когато да не извършват за тях е невъзможно: след като Русия твърдо пресича провокационния набег на украинските кораби, Киев просто е длъжен да отговори по определен начин.

Как Русия трябва да реагира на това? Предполагам, нашите военни са прекрасно осведомени за реалните планове или отсъствието на такива у марионетъчното киевско ръководство. Затова най-добрият вариант е запазването на спокойствието и твърдо пресичане на подобни провокации, ако те последват. Периодът на увещанията и разговорите, на опитите да се обръщаме към разума, остана в миналото. Ако Украйна осъществява провокации, те трябва да се пресичат, при това не по начина, който би се искал на киевската власт. На тях им е нужно проливане на кръв, а на нас - дружествена Украйна, и руската политика по отношение на съседите трябва да се гради изхождайки от това, че нашите интереси, на Русия, и тези на киевската хунта - не съвпадат.

Времето на провокацията в Керченския пролив навежда на определени мисли. Не бива да изключваме, че в основата  лежи не само киевският план, където точка по точка са разписани враждебните действия по отношение на Русия, за да бъдат решени собствените вътрешнополитически задачи. Твърде е вероятно провокацията в Керченския пролив да има за цел прикриването в световното информационно пространство факта за използването от проамериканските бойци в Сирия на химическо оръжие против мирните жители на Алепо. Покрай това, изострянето на отношенията между Москва и Киев дава определени козове на ръководителите на западните държави при продължаването на антируската информационна кампания и натиска срещу ръководството на страната ни на предстоящата среща на „Г-20“ в Аржентина.

Затова провокациите на украинската власт трябва да бъдат разглеждани като многослойна баница. На долното ниво са интересите на Порошенко, по-горе са нуждите на световните информационни ресурси, и най-накрая, най-горното ниво - нуждите на световния политически истъбилишмънт.

 

Николай Стариков за “Военно-промишлен куриер“

 

Превод от руски език Гияс Гулиев


 

ПРОМЯНАТА В БЪЛГАРИЯ ЗАПОЧНА

Е-поща Печат PDF

ПОЛИТИЧЕСКИ ДОКЛАД НА КОРНЕЛИЯ НИНОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСП, ПРЕД ДЕЛЕГАТИТЕ НА 49 КОНГРЕС – 26.01.2019 г.

 

Уважаеми делегати,

уважаеми коалиционни партньори,

Ваши превъзходителства, скъпи гости,

уважаеми журналисти, скъпи зрители на новосъздадената от нас Българска свободна телевизия, от която ни гледате сега директно,

скъпи българи, днес ще разговаряме и ще взимаме решения за бъдещето. Бъдещето на всеки един от нас,

на България и на Европа.


Корнелия Нинова

 

Вече 30 години живеем в преход, за който всички политически партии носим отговорност. В тези години, икономически кръгове си купиха политици от всички цветове. Който и да е на власт, тази спойка от пари и власт продължава да управлява и да се възпроизвежда –тя е скритата паралелна държава, но тя дърпа конците на истинската. 30 години политически грешки, грабеж на национални богатства, сговор между власт и пари, между леви и десни ни доведоха до стряскащата констатация на учените от БАН: "България е в клинична демографска смърт, България изчезва“. С най-висока смъртност и с най-голям отрицателен прираст сме, най-бедната страна в Европа, с най-слабо образовани деца. В последните десет години, в които управлява ГЕРБ, към тези проблеми се добавиха нови. В България се установи авторитарна власт. Свободното предприемачество е убито, свободата на словото е потъпкана, различното мнение се преследва. Разгражда се държавността. Заличава се разделението на властите. Демократичните институции не работят. Държава, превзета от малцина. Народът е поробен и държан в страх от свои. Корупцията е държавна политика. Безнаказаността е гарантирана със закон. И това не може да продължава. Този модел ни убива - той не може да бъде кърпен. Той трябва да бъде сменен.

Някои търсят промяната в нова конституцията, други – в президентска република, в промяна на държавното устройство. За нас проблемът не е в държавното устройство, нито в обществените отношения, регламентирани в Конституцията, а в нейното грубо погазване, защото в Конституцията е гарантирано безплатното обучение и здравеопазване, но такива няма. Според нея сме парламентарна република, но ГЕРБ ни превърнаха в премиерска. Там пише, че има разделение на властите, но днешната изпълнителна власт използва съдебната, за да прикрива своята и на приближените си бизнесмени корупция; да наказва непослушните и инакомислещите. Решението не е в смяна на Конституцията, а в нейното стриктно изпълнение. Позволете да отворя една скоба. Всичко това, което казах, придоби конкретен израз в политическия процес, организиран срещу Елена Йончева. Заради това, че имаше смелостта да покаже тези недъзи на сегашното управление, да се опълчи на корупцията, да започне разследване за злоупотребите с оградата, за „Кумгейт“, за строителството на магистралите, защото си позволи да започне проверка- вярна ли е информацията, че премиерът на България има къща в Испания, в Барселона, защото си позволи да го осъди за лъжа. И тя е наказана не с наказателен процес, а с политически. Ще предложа, веднага щом приключа доклада, в секретариата на Конгреса, и ще ви моля да подкрепите това решение – Конгресът да излезе с декларация в защита на Елена Йончева. Бих искала, по нейно пълномощие, днес да информирам вас, а и обществото за нещо, за което вчера знаехме не повече от трима-четирима души. През последния месец Елена прави разследване, което тя ще представи следващата седмица на екрана на БСТВ. Тя ще докаже с документи, със свидетели, с всички необходими доказателства -  корупция по най-високите етажи на властта. Там отговорност няма да носи някой директор на агенция или чиновник, защото там става въпрос за сговор в Министерски съвет - на министри, за корупция и заличаване на нейните следи. Ето защо, смятам, че Елена има нужда от нашата подкрепа. Тя няма да се уплаши, ние няма да се уплашим, и защото това не е декларация просто в защита на частния случай „Елена Йончева“. Това е битка за държавността, уважаеми другарки и другари, уважаеми дами и господа, битка за правовата държава.

 

Това е битка срещу корупцията. След малко ще говоря пред вас какви политики предлагаме, за да променим България и стандарта на живот на нашите сънародници. И някой веднага ще каже: „няма пари“. Пари има, но управлението ги краде, така че моля, разгледайте декларацията, която сме подготвили. Моля за вашата подкрепа в защита както на Елена, така и на държавността, на правовата държава и на Конституцията на Република България.

Това, което правят спрямо нея и нас, са последните опити на диктатурата да се задържи на власт. Да мачкаш свободата на словото, свободното изразяване, журналистите, различното мнение, е опит на авторитарната власт да се задържи по-дълго. Защото

корабът на управлението потъва,

и те го знаят. Първи го напускат патриотите – това е сигнал, че си отиват. Те досега му осигуряваха попътен вятър, но днес се опитват да се спасят, като се разграничат. Г-н Каракачанов предлага данък лукс. Кой е забравил, че само преди месец приехме бюджета на страната и ВМРО подкрепи данъчната система в България – даже каза, че е съвършена и не бива да се променя. Г-н Сидеров твърди, че не участва във властта, но само преди месеци спаси правителството от нашия вот на недоверие. Г-н Симеонов твърди, че живее в премиерска република, а не в парламентарна, по времето, когато е вицепремиер в тази република.

Това е лицемерие, това е безпринципна политика и политика на разпад в малката коалиция. Те консумираха от властта, но когато виждат, че тя се разпада, бързат да се спасят предизборно. Премиерът Борисов е неспособен да овладее ситуацията, не може да даде стабилност на управлението и сигурност на държавата. Разбира се, той винаги получава ключова подкрепа от ДПС в кризисни моменти, но това не гарантира нито принципност на решенията, нито устойчивост на политиките. Това е политика на парче и политика по интереси. Правителството мисли само за собственото си оцеляване. На националната среща на ГЕРБ, преди седмица, нямаше идеи за развитието на България, нямаше платформа за бъдещето на Европа. Единствената им тревога беше падащият им рейтинг и изравняването му с БСП. Докато те си правят дискотека и диджеят им пуска сини и червени лампи, годишно изгасват лампите на един средно голям град като Разград, защото се топим като народ. С едно изречение: ГЕРБ са 10-годишно минало и провалено настояще, а нашият разговор днес е за бъдещето. Години наред се внушава, че няма алтернатива. Но липсата на алтернатива е липса на демокрация.

Алтернатива винаги има, въпросът е- дали хората я виждат и уважават, въпросът е- къде я търсят.

С „Визия за България“ ние предлагаме нашата. И тя не е партийна програма, тя е стратегически национален план. Тя е предложение към българския народ за нов обществен договор. С нея не се обръщаме към политическите си опоненти, обръщаме се към народа си. Искаме да събудим националната енергия, да сложим край на прехода и да очертаем друг път за България. Да се освободим от разделенията – българи срещу българи. И да се обединим – българи за бъдещето. Върху няколко ключови за съществуването ни въпроси – демографска катастрофа, икономика и производство, здравеопазване, образование и духовност, и държавност.

Ето какво ви предлагаме ние, скъпи българи.

За държавността: първо, ще отменим едноличната власт и ще възстановим работата на институциите. Второ, ще прекратим войната между изпълнителната и президентската институция. Трето, ще има истинско разделение на властите-законодателна, съдебна, изпълнителна. Всяка от тях ще има свобода на действията в рамките на правомощията си. Съдебната система няма да се ползва като бухалка срещу опонента. Но цялата строгост на закона ще се приложи за стореното и ще има възмездие за виновните. Четвърто, ще има правила за правене на бизнес, еднакви за всички. Уважаеми хора, които се занимавате с малък, среден, едър бизнес. Гарантирам ви, че няма да имате заплахи, рекет и отнемане на бизнес. Всеки умен, предприемчив и работлив човек ще срещне нашата подкрепа. Всеки, който краде от обществени поръчки и публичен ресурс, ще се сблъска с цялата сила на държавната машина. Пето, професионалистите в държавата администрация могат да работят спокойно – те са гръбнакът на управлението и ние ги уважаваме. Калинките обаче, които са там не заради ума и възможностите си, а заради бонуси и облаги, и на партийна хранилка, ще отстъпят мястото си на подготвени и кадърни хора. Шесто, българинът ще бъде свободен човек да мисли и говори различно, без страх от репресии. Мисля, че това е лесната част от промяната. За нея се иска само политическо желание, а ние го имаме. Другата част обаче- промяната на моделите на икономиката, на здравеопазването, образованието, земеделието, ще изисква много повече усилия, време, смелост на идеите, неподкупност на екипа и последователност в действията. Тук ще имаме много по-силен отпор на задкулисието, на статуквото, на паралелната държава, на онези 10 милиарда лева, които годишно се прибират от джоба на всеки български данъкоплатец и отиват в джобовете на няколко души. Основната промяна, която предлагаме – преди да започна с нея, искам да информирам делегатите и зрителите, че след мен ще има много подробно представяне на „Визия за България“ от екипите, които работиха, така че аз се ще спра само на основните акценти от документа. Те ще докажат какво може и с какви финансови ресурси може да се направи промяната в България, за да тръгнем по нов модел на развитие. Основното, което предлагаме, мога да обобщя в едно изречение: връщане на държавата в ключовите сектори от икономиката и живота на българина. В годините на прехода

държавата даде своите правомощия на пазара,

мислейки, че той ще се саморегулира, но не се създадоха условия за свободна конкуренция – даже умишлено се изкриви пазарът и тези условия. Големите, монополите, олигархичните кръгове потъпкаха свободната инициатива, потъпкаха средния и малък бизнес. Държавата прехвърли своите задължения на частни структури и те заработиха в свой частен, а не в обществен интерес. Ето защо, ние предлагаме да върнем нейната роля в ключовите сектори. Да започнем със собствеността – искаме стратегически за държавата предприятия да бъдат забранени не само за приватизация, но и за концесии. Веднага ще ни опонират – държавата е лош стопанин. Уважаеми опоненти, това е ваше мнение, то заслужава внимание, но то отдавна е опровергано от развитието на модерния свят и Европа. Защото това отдавна беше осъзнато във Франция, Германия, Унгария, Чехия, където не само ключови сектори са държавна собственост, а някъде пристъпиха към обратно изкупуване на активни. У нас, процесът на разграбване на държавните богатства продължава. Най-пресният пример е готвената концесия на летище „София“, на която, както знаете, ние многократно сме се противопоставяли. Разбира се, ние уважаваме модерното разделение на държавна, общинска и частна собственост. Уважаваме българската Конституция. Но беше нарушен балансът между тях – искаме равновесието да бъде възстановено.

Ето защо, Български държавни железници, Български летища и пристанища, Български пощи, многопрофилни специализирани болници, български плажове, ВИК сектора, национални стадиони и спортни зали, Българският енергиен холдинг, богатствата на България няма да бъдат приватизирани и концесионирани. Това е нашият ангажимент. Държавните предприятия няма да се управляват на партийно-квотен принцип и няма да пълнят партийни каси. Те ще се управляват на професионално-мениджърско, конкурсно начало и заплащане, което зависи от резултатите. Вторият въпрос: каква икономика и производство искаме да развиваме. Икономика на парче, без публични инвестиции, с износ на суровини – или дългосрочно планирана, с премислени публични инвестиции, с износ на продукция с висока добавена стойност? Ние избираме второто. Макар и много закъснели, трябва да започнем да градим собствено, българско и родно производство и земеделие, което не е 70 процента само зависимо от европейските пари и субсидии.

Как да стане това?

Нашите специалисти работиха с учени от БАН, от Институти, с експерти – благодаря на всички.  Ние предлагаме, след проучвания, България да развива приоритетно следните сектори в икономиката, за които имаме възможност: електротехника и електроника, информационни технологии, земеделие и хранително-вкусова промишленост, машиностроене, транспортно оборудване, фармацевтика, химическа промишленост и туризъм. Държавата има механизми да подпомогне това производство – колегите ми след мен ще обяснят как ще стане това. Един от най-големите ни проблеми са регионалните ни различия. Те водят до обезлюдяване на цели региони, струпване на населението и икономиката в големите градове с всички тежки последици от това - пустеещи земеделски страни, напускащи млади българи. И ние, оттук нататък, предлагаме всяка политика да бъде регионализирана, да бъде пречупена през възможностите на всеки регион.

Нашата „Визия за България“ ще прерасне във „Визия“ за всеки регион. Предлагаме специална програма за Странджа-Сакар, специална програма за Родопи, за слабо развитите и обезлюдени региони. Този амбициозен план за развитие на индустрия и производство има огромен проблем, който може да го спъне.

 

 

Това са кадрите и работната ръка. Голяма грешка е да се смята, че мигрантите ще решат въпроса с работната ръка. Сигурно – временно, но не дългосрочно.  Държавата в момента върви по пътя на най-лекото съпротивление: нямаме кадри, ще си внесем. Предлагаме по-трудното, но по-сигурното: нямаме кадри, ще си произведем. Ето защо, в нашата „Визия“, във връзка с тези сектори от икономиката, отново с работодатели, с БАН, с учени, изчислихме какви специалности са необходими на страната, за да може дългосрочно икономиката да има своите кадри. Предлагаме специалностите в средните и висшите училища да бъдат държавна грижа. Да се плащат стипендии, да се дават безлихвени кредити на тези хора и за тези специалности, за да могат, когато завършват, да имат осигурена работа, а икономиката – осигурени кадри. За да постигнем това, което сме начертали, имаме нужда поне от 3 неща, които държавата да направи за този модел. Първото са държавните стимули, по-ниски данъци за производство в слабо-развитите региони за определен период от време, на онези инвеститори, които се съгласяват да отрият производство там. Второ, знаем каква структура на земеделието имаме – 10 фамилии в страната държат огромна част от българската земя. Искаме земеделската земя да се използва за изхранването на българския народ, а не за инвестиционни и търговски нужди.

И така ще бъде.

Ще преразпределим субсидирането и то ще бъде пренасочено в по-сериозната си част към отглеждане на плодове и зеленчуци, месо и мляко. Имаме прекрасна, богата и благородна земя, която не използваме за изхранването си, а внасяме отвън. И третото необходимо, за да постигнем този план – много инвестиции в наука и високи технологии. За да имаме такава икономика и такова земеделие, имаме нужда от високотехнологични решения при разработването на нови продукти и услуги. И така, ако постигнем такова икономическо развитие, ако постигнем такова развитие в земеделието, туризма, това означава, че ще имаме приходи, с които можем да осигурим достоен живот на българските граждани. Най-бедната страна в Европа, с най-големите неравенства, с близо 2 милиона души, които живеят под прага на бедността, е невъзможно да остане в това положение. Ето защо, предлагаме цяла социална програма, ориентирана към подобряване на жизненото равнище. За младите семейства предлагаме безлихвени кредити при ипотека за закупуване на първо жилище. Първоначална помощ при раждане на второ дете за онези, които работят и се осигуряват. Семейно подоходно облагане с облекчение за децата на онези семейства, които работят и се осигуряват. За възрастните – абсолютно задължително - преизчисляване на всички пенсии с нов среден осигурителен доход. Невъзможно е да се живее с 200 лв. пенсия. Уважаеми делегати и скъпи българи, изключително належащ важен въпрос за обсъждане и национално съгласие е промяната в данъчното облагане и в данъчната система. Държим и предлагаме

отмяна на плоския данък и въвеждане на прогресивна данъчна скала.

Това е въпроса за солидарността в българското общество, защото знаем какво ще ни отговорят - взимат от богатите, дават на бедните. Това е темата- солидарност. И подобни системи има в цяла Европа, в Америка. И те работят в името на солидарно общество и на помощ за бедните и онеправданите. Една от най-важните теми е здравеопазване. Защото най-често използваната дума, която използваме, когато коментираме здравеопазването, е източване на здравната каса.  Във всички дискусии, това е най-използваната дума. И никъде в тези дискусии не се повтаря какво става с човека в здравеопазването Предлагаме съвсем нов модел на здравната система, а той е: болниците на са търговски дружества, частните болници, ако искат да използват ресурс от Здравната каса, да се отпишат от Търговския регистър и да си направят частни застрахователни фондове, частни каси – начин, по който богатият човек да отиде да се лекува при тях. Нашата грижа е за държавното и общинското здравеопазване. И само държавните и общинските болници ще могат да ползват ресурса на Здравната каса. Другото сериозно предложение е регионализация на здравеопазването. Невъзможно е да се пътува 100 км за една родилка в Добричко, невъзможно е да няма, в разстояние от 150 км, спешна помощ или болнично заведение. Последно, образованието: в последните години, но и не само, и в този сектор, общественият и държавният ресурс се разпределя неправилно и отива и към частните училища. И тук ние наблягаме на ролята на българската държава, на държавното и общинско образование. Предлагаме възстановяване на професионалното образование, обвързването на висшето с икономиката, но не на думи, а с реални действия, така че хем хората, които завършват- да имат работа, хем икономиката и бизнесът да бъдат осигурени. Един учебник, за един клас, в цялата държава. Учебник със съдържание, истинско, а не изопачена българска история, не подменена българска култура и българска духовност.

Естествено –

всеки ще каже – откъде пари.

И остава темата за борбата с корупцията, защото там са скрити парите, с които има възможност да се прави тази политика. За съжаление, корупцията доби размери и се изразява не в даване и взимане на подкупи - корупцията е заложена в правилата! Корупцията е записана в законите! Това, ние предлагаме като смяна на модел – не кърпене на последиците, не създаване на нови и нови органи, които не довеждат до борба с корупцията, а промяна в основата на проблема, там където е заложена. Второто решение за борба с корупция на ниско равнище е електронно правителство. Защо толкова години всички правителства не направихме електронно правителство – защото така ще спрат кражбите и течовете. Ето защо залагаме като основна цел ускорено и реално въвеждане на електронна здравна карта, електронно данъчно досие, електронен университет, училище, въвеждане на електронното правителство в пълната му сила като начин за борба с корупцията, а не само като начин за облекчаване за живота на българските граждани и намаляване на административните услуги. Така ще спрат кражбите.

Уважаеми български граждани,

такава, различна България, която искаме да направим, може да има друга и по-голяма тежест в Европейския съюз.

Предстоят избори за европейски парламент. Традиционно интересът към тях в България е нисък. Но днес ситуацията не е традиционна. Европейският съюз е в криза. Днес Европа е много далеч от идеите и ценностите, които вдъхновяваха европейските граждани в началото. Европейският съюз губи средната класа, неравенствата са огромни, гражданите обедняват, а Съюзът е все по-разединен. Защо се стигна дотук? Досега Европа се управляваше от десните партии, от ЕНП-политическото семейство на ГЕРБ и лидерите им допуснаха много грешки. Те загърбиха истинските европейски ценности. Вместо Европа на гражданите, те я превърнаха в Европа на интересите, на монополите, на гигантите и бюрокрацията. Вместо грижа за работещите, те полагаха грижа за финансовите акули. Вместо свободното движение на хора и стоки- планът „Макрон“, в защита на големите и срещу свободната конкуренция. Замениха равните възможности за всички народи с храни с първо и второ качество, като за първо и второ качество европейци. Вместо грижа за работещите бедни и за младите европейци- грижа за третия пол и Истанбулската конвенция. Вместо солидарност с бежанците от война - широко отворени врати за мигранти по икономически, социални, екологични причини и размиване на границата между легална и нелегална миграция в Пакта за миграция на ООН. Левицата в Европа също допусна грешки. Тя отстъпи от постиженията на социална Европа, на социалната държава. В някои държави колегите се изкушиха от властта и влязоха в големи коалиции с основния ни опонент. Възприеха някои неолиберални политики като- данъчни облекчения за едрия капитал, либерализиране на трудовия пазар и приватизация на важни сектори от икономиката, миграционната политика и джендър идеологията. Защо се чудим тогава, че крайни популистки и националистически формации печелят доверие. Не са виновни те, нито гражданите, които им вярват, които ги следват. Вината е в досегашното статукво и в европейския политически елит. Но промяната започна и Европа няма да е същата след тези избори. Имаме голямата задача - да я съхраним и да я върнем към първоначалните й ценности, да запазим Съюза единен, но и да зачитаме националния интерес на всяка държава членка. И това ще е трудна, но е възможна цел.

Как тези избори изглеждат в България?

Досега ГЕРБ бяха узурпирали европейската идея. Всеки, който критикуваше Европа, тоест лидерите от тяхното политическо семейство, беше заклеймяван като антиевропеец.

 

Но ситуацията в Европа се променя. Някои от техните покровители си отиват. Остават обаче непоклатимите принципи, върху които изградихме Европейския съюз. И ако ги уважаваме ,то ГЕРБ са антиевропейска партия. Например- те застрашиха принципа за сигурност -  допуснаха пробив в европейската сигурност с издаването на български, т .е европейски паспорти. И реакцията не закъсня. Така те минираха усилията на много хора и правителства преди тях- България да влезе в Шенген. Да разгледаме идеята за обща европейска отбрана. Преди дни Германия и Франция подписаха договор в Аахен. Мнозина виждат в него началото на общата европейска отбрана. Правителството на Борисов обаче пренебрегна бъдещето на Европа и отхвърли в една опорочена процедура предложенията на Франция и Швеция за боен самолет. Какво се случи с принципа за свободно движение в рамките на Съюза? ГЕРБ проспаха по време на Председателството пакета „Макрон“, който е тежък удар върху българската икономика. Тогава Борисов твърдеше, че като председател на Съвета на ЕС, не можем да имаме позиция и пазим неутралитет. С тази политика ГЕРБ ни отдалечиха от Европейското ни бъдеще на равноправен член на Съюза и ни поставиха в неговата периферия.

Каква беше позицията на БСП в последните години?

Обявихме се против Европа на две скорости, за еднакви стандарти в храните, против санкциите срещу Русия, против пакета „Макрон“, против Истанбулската конвенция и Пакта за миграция. Като председател на партията, изразих вашата воля, защото това са решения на Конгрес и Национален съвет, по тези позиции, по следния начин:

„Българският народ е равноправен с другите европейски народи. Вие не сте ни началници. Санкциите срещу Русия трябва да паднат. Ще направим така, че България да бъде пълноправен партньор, а не втората скорост на Европа. Не сме второ качество хора, за да ядем второ качество храни. Или ще променим Европа, или ще я загубим като цивилизационен избор, защото заради вашите десни правителства, заради вашата бюрократична дясна политика, Европейският съюз е в това състояние“. И какво стана? Веднага десните партии в Европа, в лицето на генералния секретар на ЕНП г-н Лопес, който специално дойде в България да ни обърне внимание, и дясната ГЕРБ, определиха тези изказвания като антиевропейска позиция и започна голямата обработка и манипулация на общественото мнение, че БСП ще ни изведе от Европа.

Минаха изборите и какво се случи от нашата уж антиевропейска позиция? Г-н Юнкер заяви: "Не може в Европа да има две класи потребители. Не става въпрос за вкус, а за достойнство." Доналд Туск на церемонията по случай 60-годишнината на Римските договори заяви: "Европа като политическо образование или ще бъде единна и няма да се разделя на скорости, или изобщо няма да я бъде." Същите думи, година по-късно.

Искането ни за свалянето на санкции срещу Русия – толкова силно охулвано като антиевропейско поведение, което ще изведе България от Европа. Ето как европейските лидери говорят по тази тема: г-жа Меркел в Русия, пред г-н Путин: "Русия е важен наш партньор", г-н Макрон - "Нито един важен проблем в света не може да бъде решен без Русия". На среща в Москва, г-н Орбан заявява: "Русия по никакъв начин не е заплаха нито враг на Унгария и на Европа." Бяхме първи и бяхме прави. На всеки първи му е трудно, но нашите позиции преди две години бяха грижа за съхраняване на ЕС и неговите ценности. Тогава не ни чуха. Днес много от лидерите в Европа имат нашето разбиране за нейното бъдеще. Това е признание, макар и закъсняло, за проевропейската позиция на българските социалисти.

Нашата визия за бъдещето на Европа и мястото на България в това бъдеще ще дадем днес. Ние сме първата партия в България, която представя пред обществото платформа, програма, защото искаме да започнем с политиките, с

националните интереси на България и общите на Европа.

А не с интригите и реденето на листи. За това ще говорим повече във втора точка. Аз бих искала само да поставя няколко акцента – изграждане на социален Европейски съюз, подкрепен от нов икономически модел на растеж, с акцент преодоляване на неравенствата, като един от най-големите проблеми и в Европа, и в България. Единен ЕС, който уважава суверенитета на всяка държава членка. Силна кохезионна политика след 2020 г.

Уважаеми българи,

ако изберете кандидатите на БСП за европарламент, това ще бъдат хора, които ще защитават категорично: равнопоставеност на държавите членки, без двойни стандарти, приемане на България в Шенген, нови собствени ядрени мощности, изграждане на газопреносната мрежа през България, отмяна на санкциите срещу Русия, ускорено създаване на европейска прокуратура и се надяваме най-накрая на справедливост и правосъдие, интеграция на Западните Балкани. Нашите хора ще се противопоставят категорично на Истанбулска конвенция и трети пол, джендър идеология в училищата, против Пакта за миграция на ООН, против пакета „Макрон“, против двойните стандарти в храните.

Уважаеми българи, не подценявайте европейските избори! Всеки глас за бъдещето на Европа е важен. От нейното бъдеще ще зависи и животът на всеки българин. Освен, че могат да променят Европа, ние можем да променим  и България. Анализатори казват, че ГЕРБ и БСП са с изравнени позиции. Това никога не се е случвало. Да припомня, че на предишните европейски избори бяхме в съотношение 18% за БСП, 30% за ГЕРБ. Днес сме на равен старт, четири месеца преди изборите. Ако победим ГЕРБ на тези избори, имаме възможност не само да изпратим в европейския парламент хора, които ще защитават българските интереси, но може да отстраним ГЕРБ от властта и да започнем промяната в България и във вашия живот. Ако изборите са честни, аз вярвам, че ще ги спечелим. Рискът е в подмяна на вота, купения вот, страха и манипулацията, в което те са царе. Срам за съвременна България е отказът от машинно гласуване. Но те го правят само с една цел - да фалшифицират. Не се страхувайте, не продавайте гласа и достойнството си, защото така гарантирате за себе си в следващите години бедност и несправедливост, за тях - кражби, беззаконие и безнаказаност.

Сигурно много хора се колебаят кого да изберат. Много други са отчаяни, не вярват, че промяната е възможна. Ще се опитам да ви дам надежда и да отговоря на въпроса- защо БСП? Често чуваме мнение - и вие управлявахте, и вие участвахте в прехода, и вие сте виновни. Ще ви прочета един цитат: „Ние не успяхме да отстоим и реализираме в прехода социалния модел. След всеки мандат на БСП губихме много избиратели и доверие. Основната причина е, че въпреки постигнатите икономически и социални подобрения, не се направи промяна на установения социално-икономически модел и на начина на упражняване на властта“. Знаете ли какво е това? Самооценка, дадена от БСП на Конгреса на 8 май 2016 г. Докато другите търсят вината извън себе си, считат се за безгрешни, самодостатъчни, ние сме единствената партия, имала смелостта да признае отговорност за прехода и грешки, мъдростта да ги отрече и готовността да не ги повтаря. Днес предлагаме да поправим основната, която сме отбелязали в тази самооценка – да направим промяна на установения модел на прехода.

Други казват, че всички сме еднакви. Обещаваме докато ни изберат. След това забравяме обещаното и се стремим единствено към лични облаги, сговаряме се задкулисно, власт и опозиция сме едно и също-политическата класа на статуквото. Може и да е било така.

Днес БСП се опитва да промени този модел.

След изборите отказахме да влезем във властта с ГЕРБ. Отказахме поканата да имаме председател на парламента и министри. Това щеше да бъде облага за стотина и предателство към един милион българи, които видяха в нас алтернатива. Времето показа, че това решение е било правилно-не само за БСП, но и за държавата. Гледайте Германия, мислете за България. Там леви и десни се прегърнаха уж в името на Германия. В резултат и двете партии се сринаха и докараха крайната десница до възход. Времето показа, че нашето поведение е било правилно.

Трета част от хората се оглеждат за нова партия. Те смятат че старите, системни партии са изчерпани, не могат да се променят. Защо тогава да подкрепят БСП. Защото когато заявихме претенция да променим България, започнахме промяната от себе си. В последните две години БСП се променяше бавно, трудно, понякога мъчително, с вътрешни трусове, но последователно и неотклонно. Ние сме единствените, които въведохме мандатност за депутатите-3 мандата - 12г. Лишихме се от знакови, подготвени народни представители, но ви показахме, че властта не е самоцел, не е до живот и дадохме път на нови лица. Единствени сме с ограничения два мандата - 8г за председателя. Вечни председатели няма. Нашата партия не се крепи на един човек, а на хилядите членове и симпатизанти.

Всички политици се кълнат, че слушат народа и че пряката демокрация е сила, но никоя партия не въведе пряк избор на председателя си от всички членове, за да имат те власт. Ние го направихме, както и въведохме вътрешнопартийните референдуми. Всички се кълнат, че ще направят електронно правителство, но ние показахме как става, като въвеждаме електронно членство, електронна карта с данните на всеки член, електронен регистър и електронно гласуване. Коя друга партия в България го е направила и е така модерна и актуална на съвременното развитие?

БСП се променя и заслужава да бъде избирана.

Защо да подкрепите БСП? Защото не с празни обещания, а с действията защитихме българската Конституция, християнските ценности, семейството и децата , когато се противопоставихме на Истанбулската конвенция. Никоя партия не беше поставена под такъв натиск. ГЕРБ се опитаха да я прокарат и когато срещнаха нашия отпор,  ни наричаха антиевропейци, нашето политическо семейство ни критикува, изпрати специална мисия, имаше опасност от замразяване на членството в ПЕС, заклеймяваха ни НПО, но не отстъпихме! Същото се случи и с Пакта за миграция. Правителството на Борисов обяви, че ще го подкрепи. Ние се обявихме против и отново заваляха критики, агресия, натиск. Отново нашето политическо семейство разкритикува БСП. Отново не отстъпихме в защита на българския национален интерес. Благодарение на нас, българският парламент задължи правителството да не подписва двустранни споразумения за връщане на мигранти.

Уважаеми другарки и другари,

днес много спокойно се обръщам към българския народ и търся неговата подкрепа, благодарение на вас. За 2 години, въпреки огромния натиск, на който бяхте подложени, вие устояхте, запазихте вярата на 1 млн. българи и доверието расте. Благодаря на всеки от вас за енергията и работата. Благодаря сърдечно на парламентарната група – вие сте невероятни бойци. Виждам, че благодарение на всички вас, на нас, промяната в България започна. Макар и бавно, макар и трудно, но започна. Вярвам, че тя ще стане. Вие сте нейните носители. Вие сте силата, която ще я доведе докрай. Обръщат се към вас – в следващите месеци подайте ръка на всеки българин, който милее за отечество, справедливост, солидарност, свобода, семейство и род. Дайте им смелост и сила, прелейте от нашата смелост, сила на своите съграждани. Нека бъдат част от промяната. Тя е за тях. Тя не може да стане без тях.

Скъпи българи,

Повярвайте в себе си. Не се страхувайте и бъдете свободни хора, които изразяват свободно волята си. Силата не е в политиците. Силата е във вас. Повярвайте, че вие решавате своето лично бъдеще. Не е вярно, че нищо не зависи от вас. Всичко зависи от вас. Попитали веднъж що е демокрация един голям световен политик: „В дъното на демокрацията, с всички словословия по неин адрес, е малкият човек, който влиза в една малка стаичка, с малък молив и прави малко кръстче на малък къс хартия“. Обаче, когато много малки хора се съберем заедно, правим този голям, мъдър наш български народ. Народ, който е бил люлка на европейската цивилизация. Народ, който е дал на света духовност  и култура, заслужава признание. Заслужава най-достоен живот и значимо място в съвременния свят и ще го получи!


 


Страница 5 от 247