Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

БГ ПОЛИТИКА 2019: САМО ПОЦЕЛУЙКОВЩИНА НЕ СТИГА!

Е-поща Печат PDF

„На богатий шапка клатя и на силний казвам „да“

и затуй ми е душата мирна, весела всегда“.

П. Р. Славейков



В своите спомени редица съветски пълководци от Великата Отечествена война, като Жуков, Щеменко и Баграмя, преразказват знаменитата формула на един преподавател по фортификация от Военната академия относно норматива за инженерно оборудване на отбраната: „Един километър, един батальон, един ден“. А един командир на батальон от БНА, чиято младост беше минала в Странджа, казваше: „Характерното за отбраната са огризките от хляб, останките от боб и парчетата вестник, използвани за задни цели“. Ако си представим като вид отбрана външната политика на България през изминалите 30 години и особено трите през, мандата на Бойко Борисов, можем да представим като огризки от хляб и останки от боб прокламираните цели и постигнатите резултати, които се пропагандират не с парчета, а с цели вестници и „национални“ електронни медии. Толкова свободни и независими, че България я класират на 111-то място в света по свобода на медиите.

Според тези блюстители на свободното слово, премиерът Борисов е „велик комуникатор“, признат от страдащия от алкохолен ишиас бивш председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Неотдавна той разказа как чрез една драсканица върху лист хартия Премиерът-Слънце Борисов му описал картинно проекта „Турски поток“. Ако вярваме на самия Борисов, той защитил „Турски поток“ и проекта АЕЦ „Белене“ и при срещата си с Доналд Тръмп в Белия дом. Към газовия проект нашият човек добавил и газовата връзка с Гърция и терминала за втечнен газ в Александруполис. А за АЕЦ „Белене“ поискал участието на американски компании, произвеждащи оборудване за ядрената енергетика. Според новоназначения американски посланик в София г-жа Херо Мустафа, именно газовата връзка с Гърция и терминалът за втечнен газ в Александруполис щели да отворят пътя за масирани доставки на втечнен газ и да превърнат България в истински газоразпределителен център и източник на енергийна сигурност за целия народ, докато „Турски поток“ я обричал да си остане изцяло транзитна страна. Това каза Херо Мустафа в лекцията за американско българските отношения, която тя изнесе пред Атлантическия клуб. На лекцията присъстваха Дядо Цар и неговият външен министър Соломон Паси, станал вече доктор. Преди руският президент да нахока ръководството на България, а не българите, за умишленото забавяне под външен натиск на строителството на „Турски поток“ на българска територия, точно американският посланик прояви недоверие и за хода на изграждането на газовата връзка с Гърция. Придружена от посланиците на Гърция и Азербайджан, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, премиерът Бойко Борисов и представители на съответните търговски фирми, г-жа Мустафа посети Хасковския регион. Уважение всекиму, доверие никому! Но вместо да се обиди, премиерът на България повози посланика на САЩ на джип, шофиран от самия него и пред телевизионните камери награби Мустафа така, че замалко да й отвинти главата. То бива любов, ама чак толкова не бива! При визитата си във Вашингтон Борисов се опита да целуне и Тръмп по бузата, но удари на камък. След толкова обвинения в сексуални посегателства над служителки и проститутки, оставаше да обвинят Тръмп и в джендъризъм! Затова американският президент се задоволи да похвали българите като „страхотни приятели, които купуват F-35“ и харчат за отбрана 3,5% от БВП, за разлика от свидливите германци. Но какъв е в крайна сметка резултатът от „историческата“ среща на Тръмп с Борисов в Белия дом? България отиде на тази среща, предплатила 2,2 млрд.лв. за още непроизведените многоцелеви изтребители F-16 Block 70, а получи в замяна потупване по рамото, снимка за спомен и подканяне за по-бързо изграждане на газовата връзка с Гърция и терминала за втечнен газ в Александруполис. Посланик Мустафа обеща да докара и американски експерти, които „да огледат площадката на АЕЦ „Белене“. В замяна на това Борисов обеща във Варна да се разгърне координационен център на НАТО с оглед операциите и ученията на Алианса в Черноморския регион.


Но Херо Мустафа формулира съвсем друга задача на центъра: противодействие на морски и кибер-хибридни заплахи.


@Откъде ще дойдат те? Естествено от Русия.


„Гълъбът“ Борисов поиска повече учения, а ще получи един плацдарм за агресия. Москва, която не си прави никакви илюзии относно суверенността на българската външна и военна политика, натири реципрочно един български дипломат и чрез Владимир Путин предупреди София, че може да потърси алтернативен маршрут за „Турски поток“, ако правителството на Бойко Борисов продължава да симулира строителство на газопровода. На срещата на Владимир Путин със сръбския президент Александър Вучич в Сочи този въпрос е бил дискутиран отново, щом Вучич се е похвалил с готовността на сръбския участък от газопровода. Добавете към това изявлението на сръбския министър на отбраната Александър Вулин, че за разлика от България, Сърбия сама взема решения, и ще разберете, че България не извлече никаква полза от своето европредседателство. Сърбия очевидно не гори от нетърпение да влезе в ЕС чрез трамплина НАТО; Северна Македония не желае да признае общата си история с България и да се откаже от антибългарската риторика и политика;  Гърция заяви готовност да охранява небето над своята северна съседка, но за разлика от България, има с какво да го охранява! На всичко отгоре, в Гърция и Румъния свалиха властниците управлявали по време на българското европредседателство, а в Северна Македония може да направят същото на извънредните парламентарни избори през април 2020 г. Албания беше ударена от земетресение и също ще отложи евроинтеграцията си за по-добри времена. Впрочем, и френският президент Макрон е на мнение, че е рано страните от Западните Балкани да се канят за преговори за членство в ЕС. Тогава излиза, че България не само не е никакъв локомотив на Западните Балкани по пътя към ЕС, ами и Северна Македония не може да повлече натам. Каква полза от повишения кредитен рейтинг на страната, щом никой голям инвеститор не желае да дойде у нас, заради корупцията, липсата на квалифицирана работна ръка и ограничения ни вътрешен пазар?

Би Би Си излъчи един критичен документален филм за ужасяващите условия, в които живеят деца в неравностойно положение, доказвайки, че нищо в тази област на социалната политика не е помръднало от филма за Могиляне. Тогава премиерът намери жертвения агнец в лицето на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, обвини го в несправяне със задълженията и липса на комуникация с колегите и обществото, и го призова да подаде оставка. Получи тази оставка и веднага подготви следващия скандал, предлагайки Деница Сачева да седне в стола на Петков. И тази „калинка“ с „експертност“ по журналистика и социална педагогика, едва ли е най-подходящия кандидат за министър на труда и социалната политика. А в трудовата й биография като заместник-министър на образованието има и една скандална наредба за анкета сред децата, в която ги питат какви се чувстват: момченца, момиченца, или от някакъв трети пол? Малко по-рано с поста заместник председател на НС бе уреден проваленият тотално като вицепремиер „обединен патриот“ Валери Симеонов. А за главен прокурор ВСС избра Иван Гешев, докато неговият предшественик Сотир Цацаров бе предложен от МС и одобрен от НС за шеф на КПКОНПИ. По-хлевоустните коментират, че сякаш Борисов се готви отново да хвърли пешкира, та си подсигурява гърба срещу бъдещи обвинения от страна на прокуратурата и разследвания на имотното му състояние от антикорупционната комисия. И отново, тълкувайки както дяволът чете Евангелието, препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия, той измисли поста на втори главен прокурор, който да контролира титуляра и да може да го разследва при сигнали за извършено от главния прокурор престъпление! А кой ще контролира и разследва контролиращия прокурор? Да не говорим, че Конституцията не предвижда наличието на този контрольор, който пак ВСС ще избира, за да надзирава избрания от него главен прокурор. Следователно, трябва да се промени Конституцията, но в НС трудно ще се събере мнозинство, което да реши да се проведат избори за Велико народно събрание. Всякакви опити да се заобиколи Конституцията и въпросният наблюдаващ прокурор да се въведе чрез промени в Наказателния кодекс или Закона за съдебната власт, би трябвало да срещнат отпор от Конституционния съд. Впрочем, препоръките на Венецианската комисия се използват от нашите управляващи, само когато им е изгодно. Например, когато комисията предупреди да не се променя Изборният кодекс в последния момент, нашите умници си запушиха ушите. Борисов явно чува само това, което не може да отсвири без да получи шамар от Брюксел или Страсбург.

Последният епизод от играта на справедливост и „съобразяване с народната воля“ се разигра в НС по миналата седмица, когато след две гласувания на текстове в Закона за бюджета, касаещи размера на партийната субсидия, ГЕРБ подкрепи на третото гласуване предложения от БСП размер на субсидията от 8 лв. на получен действителен глас. Лично Борисов обясни това „изгърбване“ с ултиматума на Валери Симеонов, че ако този текст не бъде приет  трябва да си търси ново мнозинство за бюджета. Ако бюджетът не бъде одобрен, правителството трябвало да подаде оставка, а предвидените увеличения на минималната пенсия и заплатите на заетите в обществения сектор нямало да ги има. Остава всеки сам да прецени кое от двете е било водещото съображение за промяната в позицията на ГЕРБ. ДПС изтълкува тази отстъпка като „тайна договорка между Нинова и Борисов“, посредник на която бил Валери Симеонов. Интересна ситуация: ОП са съгласни на 8 лв. субсидия, а от ДПС настояват за такъв размер, който да осигури политическото функциониране на малките партии? Но не казват на каква сума възлиза този достатъчен размер? И дали изобщо ДПС има нужда от субсидиране, след като разполага с ТЕЦ „Варна“ и цял обръч от приятелски фирми? И, дали като говорят за неограничени дарения при нулева субсидияь депесарите имат предвид и такива от Турция? Така или иначе, субсидията от 8 лв. на действително получен глас е разумно, но дали ще остане поне през 2020 г., знае само Делфийският оракул.


По ирония на съдбата, точно инициаторите на референдума за промените в изборния кодекс от „Шоуто на Слави“, ще изпият горчивата чаша на безпаричието. Веднъж, защото СЕМ глоби тяхната телевизия „7/8 ТВ“ с 30 000 лв.; втори път, защото никой не се натиска да рекламира в чалга телевизия; трети път, защото съдът отказа да регистрира партия „Няма такава държава“, заради използваните в логото й национални символи. Което човек сам си направи, никой друг не може да му го направи! А пък и сценаристите на Слави не могат да се мерят с Борисов в рукопоцелованието. Както казва Бай Ганьо: „Ти ще целунеш ръка, аз по-надолу. Ти по-надолу, аз още по-надолу. Че ти с мене ли ще се мериш, бе, кьорпе?!“

Една реклама казваше, че не става само с ядене, трябва и акъл. Ние пък ще кажем, че не става само с поцелуйковщина. На разбрания и толкова му стига!


 

ЗАЩО БАЙДЪН НЕДОПОБЕДИ, А ТРЪМП НЕДОЗАГУБИ

Е-поща Печат PDF

Кратко разяснение за Сергей Станишев относно резултатите от изборите в САЩ


Цели две седмици след обявяването на победата на Байдън от либералните медии се ослушвах за този следизборен коментар. Но ето че мярнах интересно съобщение в блога на лидера на ПЕС Сергей Станишев (със съкращения): „В разговор на... ПЕС с Джон Подеста... заявих, че управлението на Доналд Тръмп нанесе сериозни щети на трансатлантическото сътрудничество... от... търговията и технологичното развитие, до външната политика... Тръмп си отива, но тръмпизмът... все още не е победен. В ЕС поведението му окуражи консервативни лидери като Орбан... за тях той беше символ и краят на управлението му е поражение за популизма и национализма в Европа. Убеден съм, че историческата победа на демократите... ще бъде едно истинско ново начало за САЩ - връщане към нормалност и предвидимост... особено по отношение на сътрудничеството с ЕС... за рестарт на трансатлантическото лидерство. Байдън обаче ще има тежката задача и да поправи големите щети, нанесени от... Тръмп върху американското общество и силната поляризация в него.”

Браво на Станишев, че в тъй кратък пост е събрал толкова грешни тези. И че ми дава чудесен повод да обясня как стоят нещата - в качеството си на американски прогресист, регистриран демократ и симпатизант на българската и европейската левица.

Но преди това:

защо Тръмп в края на краищата, загуби

– „почти” според прогнозите? Не допускам сериозно, че съдебните дела могат да обърнат резултата. Но на какво се надява Доналд, ще обясня в следващия коментар. Ако трябва да отговоря само с една дума защо загуби, тя е „ковид”. Дистанционното гласуване даде уникален шанс на демократите да мобилизират вота на милиони, главно от черните „вътрешни градове” - хора, които никога не са гласували и никога вече няма да гласуват при обикновени условия.

Както писах и преди, техните гласове, както и общо до 60% от гласовете за Байдън, бяха „против” Тръмп, а не „за” Байдън. Голям принос имаха и „либералните медии” с многогодишния си лов на „руски“ и други вещици. Иронията е, че прогресистите, хората на Бърни, които с героични усилия на терена донесоха победата на Байдън, ще останат силно непредставени в новата администрация.

Победата на Байдън не е „историческа”, както мисли Станишев, а по скоро антиисторическа. Дали е имало големи изборни нарушения, ще се установи от съдилищата. Съдейки по войната срещу Тръмп през цялото му президентство, привържениците му имат поне малко основание да се съмняват. Той никога не успя да подчини държавния апарат и бе обект на постоянен саботаж. Медийната война против него не спря и за миг.

Обкръжението му бе методично компрометирано и унищожавано от демократите, службите и медиите - и поради инфантилния си, нелоялен характер, той го доунищожи и остана сам. Републиканците никога не го приеха напълно за свой - и сега повечето го изоставиха. Появи се и движение „републиканци против Тръмп”, които се очаква да получат няколко места и възможност за сериозно влияние в администрацията на Байдън.

Отказът на Тръмп да признае загубата, освен инфантилния му характер, отразява и позабравения факт, че опонентите му също не признаха реално, ако и да го направиха формално, победата му през 2016 г. и четири години се опитваха да го свалят предсрочно с преврат.

Наистина, както казва Станишев,

„тръмпизмът все още не е победен”.

За него гласуваха - и то главно присъствено, не по пощата, висейки часове по опашки - седемдесет милиона американци, включително цялата работническа класа и всички дребни предприемачи - и бели, и черни, и латиноамерканци. И 90% от българите и източноевропейците в САЩ. Към 80% от вота за Тръмп е вот за Тръмп.

Аритметиката следователно сочи, че „чистият” глас „за” Байдън, е примерно максимум 40 милиона, а този „за” Тръмп - примерно 50 милиона. Това е реалността зад недоволството на неумеещия да губи оранжев инфантилник.

Америка, както пише Станишев, е поляризирана, разделена - да кажем, на две приблизително равни части. Но дали само защото Тръмп, с поведението си, поляризира хората? Мисля че трябва да потърсим причината малко по-дълбоко.

Противниците на Доналд вярват подобно на  Станишев, че той е ненормален, непредвидим - и жадуват връщане към „нормалността и предвидимостта“. Без значение кой ще дойде, само да е нормален и предвидим.

Поддръжниците на Доналд мислят обаче, че тази „нормалност” сама по себе си е ненормална - лицемерна, порочна, враждебна за обикновения човек. И го харесват, въпреки всичките му лъжи и инфантилни малоумия, въпреки реалните му действия в интерес на супербогатите и във вреда на бедните, доколкото се опълчва на ненормалната „нормалност” и на свой ред е люто мразен от нея.

Като социалист и съветски историк, Станишев се очаква да е запознат с марксизма. И да разбира, че двете половини са в плен на различни идеологии, т.е. на илюзорно съзнание. Мнозинството и в двете половини всъщност са обикновени трудови хора със сходни реални интереси. Те реално трябва да са на едно място, а всъщност са горчиво разделени и дори виждат у опонентите си въплъщение на абсолютното зло. Това положение е идеално за елита. Но е пагубно за народа и за т. нар. „демокрация”.

За какво става дума? В реалния свят

Джо, работник от „Уолмарт” в Кентъки (тръмпист), и Джозефин, учителка от частно училище в град Ню Йорк (либералка), имат еднакви реални интереси. „Медикеър” за всички, т. е., социализирана медицина (и двамата не са осигурени здравно от работодателя си и не са в профсъюз). Платено майчинство и бащинство, достъпни детски градини, добри безплатни държавни училища във всеки квартал и безплатни щатски университети (нямат пари за частни училища и да остават да гледат деца вкъщи). Всичко това - финансирано с прогресивни данъци, преразпределящи от най-богатите към средната трудова класа. И

Те имат общ интерес от стабилни държавни пенсии, ред и законност у дома (липса и на брутално полицейско насилие срещу невинните, и на лумпенски бунтове, палежи и грабежи на магазини) и от мир в света (липса на терористични заплахи у дома, предизвикани от наши агресии в чужбина). Джо и Джозефин, в идеалния случай, би трябвало заедно да гласуват за социалиста Бърни, и така отиваха нещата в 2016 г. преди Хилари и нейната клика да се намесят.

Но в илюзорния свят на идеологиите, натрапвани им от медиите и върхушките на двете партии, Джо и Джозефин напълно забравят горното и се превръщат в

смъртни врагове по светоглед и стил на живот.

Джозефин иска Байдън (т.е. анти-Тръмп), иска велосипеди, аборти, феминизъм, гей бракове и осиновяване, веганизъм, комбуча, съкращаване на полицията и обича Black Lives Matter (BLM). А мрази „червеновратите” и „фашистите”, които носят „насилие и омраза“, и лъжливият демагог Тръмп им налива масло в огъня.

Джо пък иска св. Тръмп, Бог, мощни джипове, знамето на Конфедерацията, пушки, ред и закон, барбекю с лютив сос, бърбън и бира!... Той мрази „комунистите”, т. е. лицемерните хайверени либерали и яйцеглавите надменни прогресисти от крайбрежията. Те носят високи данъци на трудовия човек и подстрекават лумпените от BLM и Антифа към „комунистическа” революция.

Ето това, др. Станишев, е положението с илюзорното съзнание на американските трудови маси. Положението е класическо „разделяй и владей”. Социалистите трябва да го разбират и да ги просвещават за истинските им интереси. А изборът между Тръмп и Байдън за тях бе съвършено илюзорен и без истински избор.

Колкото до останалите „ценности”, погубени от Тръмп, за които се съкрушава Станишев - трансатлантическото сътрудничество и „лидерство”, „търговията” и „технологичното развитие” - мога да кажа, че Доналд, наистина, по своя хаотичен, противоречив и детински начин, направи каквото можа по историческата задача да изтегли Америка от Близкия изток, където тя причини ужасни бедствия, и донякъде от НАТО и Европа, където внася ненужно напрежение с Русия. И да избави американския работник и дребен предприемач от разoрителните за него „търговски” договори в интерес на глобалните корпорации - NAFTA, TTIP и ТPP. Байдън едва ли ще смогне да „нормализира” всички тези области, но пък иде с целия идеен багаж на късния Обама и Хилари, и с енергията от лова на „руски вещици” да търси нова конфронтация с Русия и да превърне България във фронтова зона.


„Гласове“

02.12.2020 г.


 

НЕ БОЙТЕ СЕ, ЧЕ СМЕ МАЛКО СТАДО

Е-поща Печат PDF

Митрополит Йосиф: Православното богословие е трън в очите на света


„Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“

Ваше, Светейшество,

Досточтими и зеловъзлюбени в Господа отци,

Досточтими г-н Декан,

Многообични професори, преподаватели и студенти,

Братя и сестри, почитатели на Богословския факултет,

Започвам проповедта си с известните думи на св. Василий Велики, казани в отговор на префекта Модест, с който след срещата му Модест казал на св. Василий: „Помисли си все още до утре“. На което св. Василий отговорил: „Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“ Намерих тези убедителни думи на велелепния и царствен св. Василий Велики за най-подходящи нам днес, защото искам да съпоставя нашия XXI век с четвъртото столетие на тримата светители. Днешният неолиберален глобализъм с учението и вярата им и особено джендър-доктрината с православното ни богословие. Умря г-н Бжежински неразкаян, но оскръблението по адрес на нашето св. Православие, че след комунизма Православната църква и св. Православие е най-големият враг на демокрацията, остана и се цитира дори и в наши дни. Либералният шведски политик Карл Бил пък отива още по-далеч. „Православието, казва той, е най-страшният враг на Запада. По-страшен от Ислямската държава“.


Жива е и доктрината на Христовата църква.

Трябва да забрави тя разделящите термини като абортите, гей браковете и др., а да се посвети на проблема с бедността. Целта е по-нататъшното размиване на православната християнска етика и догматика чрез постулатите на една нова, единна световна религия, която поставя въпроса за друго евангелие, в което под красива формула трябва да се скрие старото съдържание.

Само преди две години Европейският парламент също видя в Светото Православие политическа пропаганда и реши вместо православна църква да се казва по-завоалирано – трансгранични религиозни групи. С една дума –

Православието на Тримата най-велики светители е тръв в очите на съвременните либерали.

Защо? Защото като богослови, вие всички много добре знаете, че твърде много неща в светото Православие изобличават днешния начин на живот и на падналата човешка природа изобщо. Знаете че тридесет и седем години вече съм на служение в Българската източноправославна епархия, в плуралистично общество, но ако сравним по-внимателно двете парадигми на тукашния и тамошния светоглед и начин на живот, ще забележим, че те се различават почти във всичко. Понеже правилото е: When you are at Rome, do as the Romans do т.е. моят парафраз е: когато си в Америка, прави каквото правят американците. Изглежда само аз съм единственият, който туря спици в колелата на нашата талига и не включвам електрическия котлон на врящата плота за претопяване.

Не е новина, че св. Православна църква и православието на Тримата Светители, е консервативно.

То защитава традиционния морал, семейството, ролята на мъжа и жената, традиционните норми на ценностите във всички сфери на човешкия живот. Смята ги за дадени от Бога, а не от преходни и социални конвенции. Излишно е да отбелязваме колко разрушителни са и техните идеи и как те са се настанали във всички тези неща. Не се чудете на това. В Америка, Канада и Австралия българското православие, вярно на Св. Трима Светители е архаично, варварско, противна, примитивна вяра и отживяла религиозна секта. Светото Православие на Тримата Светители обаче е категорично:

Хомосексуализмът е грях, срам, позор! Такава е волята Божия! Такъв е и библейският закон!

По завета на Тримата Светители ние призоваваме човека към един аскетичен идеал, който изисква самоубоздаване и самоотречение във всичко – сурова дисциплина, доброволни жертви в името на Св. Дух. Съвремието обаче призовава към друго. Знаете Лука: 12:9 – „Имаш много блага“. Яж, пий, весели се, наслаждавай се на живота, граби с пълни шепи от всички удоволствия, развлечения и наслади. Това е смисълът на твоето съществуване. Ако си беден, бори се със зъби и нокти, прави кариера, повдигай се и печели, печели, печели!

Тази алчност, ненаситна обсебеност от плътското, от тленното, тази жажда за пари и блага, този агресивен материализъм, който дойде за съжаление и у нас, са безкрайни противоположности на православния дух.

Какво е плурализмът? Има ли плурализъм в св. Православие? Особено в православието на тримата светители? Струва ми се, че по подобие на тях и вие, в Богословския факултет мислите, че истината е една. Само измамите са много и плурализмът не е нищо друго освен многообразие на заблуди и лъжи.

Бог е един! Истината е една! Църквата Христова е една!

Според тримата светители един е и пътят на спасението, но за съжаление и тук нагласата на мисленето ни е диаметрално противоположна. Ами правата на човека? Какво е становището на тримата светители за правата на човека в двадесет и първия век? Отговорът е: той е твърде далеч от това да се съсредоточаваме върху нечии „права“, както прави съвременното ни общество. Напротив! То набляга много повече на задълженията върху онова, което се изисква от човешкото същество, а не върху това, което му се полага. Истината е, че Православието, както го разкриват тримата светители, е сурово и рестриктивно. То подхожда строго към човека. Вижда в него не някакъв непорочен „правоимащ“, а едно осакатено от греха и паднало създание.

Смята че то се нуждае не от глезене, не от ширене на свобода, а от обуздаване и дисциплина, от сурово отсичане на волята и борба със страстите и иска от него не права и свободи, а отговорност в предано служение на Божия закон.

Всичко това показва, че Православието на тримата светители е твърде далеч от т.нар. ценност на либералната демокрация.

Работата е там, че демокрацията, която претендира да е еднаква към всички, дава еднакви права и на добрите хора, и на злото, и на злите, дори и на дявола.

Те уж са равни в рамките на плуралистичния модел, но в действителност дяволът, който е много по-ловък и обигран, изтласква бързо конкурентите си и завладява цялото общество.

Културата и безграничната свобода се израждат в култура на греха и култура на порока.

Либерализмът е безсилен срещу злото в човешката природа. Православието на тримата светители зове към тесен път и тясна врата, а съвременното общество към широкия път и към общото течение. Православието на тримата светители е борба със страстите, а съвременният начин на живот е тяхно пълно разминаване. Православието според тримата светители, е служение на Духа, а днешният life style – служение на търбуха и на плътското удоволствие. Православието на тримата светители гледа към Йерусалим, а либерализмът на обществото ни към къде? Към Содом и Гомора!

Православието на тримата светители е строго и ето защо, като приятел в Господа ви уверявам – наивно е да смятаме, че либералистите някога ще отворят сърцата си за нашето св. Православие, което е същото като на тримата светители.

Св. Василий вече го е казал: „Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“ Идеални думи! Нека само за минутка си представим реакциите на великия св. Василий, на мъдрия богослов св. Григорий и на смелия златоуст св. Йоан относно задължителното сексуално възпитание в наши дни. Мама, татко няма вече да съществуват, както и понятията мъж и жена, а дори и в частните религиозни училища ще се изучава задължително половата равнопоставеност т.е. различието между мъжете и жените не е вече дело на Бога, не се определя биологически, а се явява следствие от културното и социално развитие на личността в рамките на обществото и е нещо старомодно, тъй като един и същи човек би могъл да притежава различни видове полова принадлежност. Например аз съм Джоузеф, но утре мога да бъде Джозефина. Друга е с най-хубавите имена в целия свят – Ана-Мария, но на другия ден устата сама може би ще промълви Антон.

Иска ми се да благодарим на Богословския факултет в София и във Велико Търново за становищата им по този казус, но нека се знае, че не всичко е отминало,

че идва по-страшното,

че и за напред ще очакваме тяхната смела мисия в духа на тримата светители, за да ни разясняват ползата и вредата на теорията на половата равнопоставеност. А на всички вас, приятели в Господа в Богословския факултет искам да благодаря за вниманието и хубавата служба и на изпроводяк да ви напомня, че богословието е слово, наука и знание за Бога и неговото академично място е точно тук, в Богословския факултет. А щом е слово, наука и знание, какъв тогава е урокът от днешния празник?

Че тримата светители не са разчитали единствено на духовната опитност, придобита в манастирско служение и послушание. Но и на солидна научна, богословска, теоретическа подготовка, която ги е предпазила от съблазни и ги е направила смели защитници и учители на автентичното богословие, тъй желано и от всички вас.

Заредете се с мъдрост и сила и не се бойте, че сме малко стадо, защото Господ Иисус го е казал:

„Не бой се, малко стадо. Аз съм с вас до свършека на света“.

Като имаме и небесното покровителство на тримата светители нека се помолим от сърце – пламенната вяра и смелото изповедничество на св. Василий, богословският ум и кротостта на св. Григорий и проповедническата ревност и свят живот на св. Йоан Златоуст, да бъдем като тях православни богослови по слово и живот и като тях да прославяме Едната Света Животворяща и Неразделна Троица. Амин!

На САЩ, Канада и Австралия - митрополит Йосиф

Слово произнесено от митрополит Йосиф на празника на светите Трима Светители в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

30 януари /2019/ е празника на светите Трима Светители


 

КУРАЖ ЗА ИСТИНАТА

Е-поща Печат PDF

110 години от рождението на Тодор Живков

 

На днешния ден, 7 септември, преди 10 години бе чествана 100-годишнината от рождението на Тодор Живков. Тази година, честване няма да има. И тогава, и днес, обаче проклетият български конформизъм намери своите съюзници. През 2011 г. пред едно над 5000-хилядно множество, кметът на Правец произнесе три заоблени, откъдето и да ги погледне човек, изречения. Най-важното в тях бе препоръката-молба „да не предаваме на този ден политическо звучение“.

Цялото „тържество“ пред паметника на Тодор Живков, творение на скулптора  Секул Марков, продължи не повече от 10 минути. Две дечица – момченце и момиченце, казаха по няколко думи за дядо Христо и баба Маруца, а проф. Искра Баева, не повече от изречение и половина, от което се разбра, че „личности като Тодор Живков могат да бъдат оценявани най-рано след 150-200 години“.

 

Спомням си как след това гръмнаха барабаните на Елица и Стунджи и през шумотевицата, и покрусата, се промъкна пошлият призив на някакъв диджей, който приканваше множеството на кебапчета и бира.

Беше тъпо и омерзително.

Днес, една, удобна във всяко отношение, заповед на здравния министър Стойчо Кацаров, издадена въз основа на „усложнената епидемиологична обстановка“, елиминира с един удар две неудобни дати: 7 септември и 9 септември! Има ли смисъл да изтъкваме причините?!

Историческото безвремие, в което пребивава родината ни днес, предполага сравнението с онази България, която бе родена от единението и вярата на народа, тръгнал в онзи велик поход на съзиданието и превърнал Отечеството ни в световна държава. Струва ми се, че това е от което най-много се страхуват всички ония, които я окрадоха, разпродадоха и разпиляха.

Кой обаче да им каже, че истината е тази, която бие камбаните на правдата и, че няма по-дълбока от неотложната причина, да бъдат свързвани днес, разкъсаните нишки на историята, на времето и националния живот! Че по-важно от всичко друго е да не бъдат разширявани тъкмо разломите на противостояния и противоборства, които унищожават националната енергия; че най-важно е да се строят мостове от днешния към утрешния ден на България; да се търсят отговорите и решенията на неотложните въпроси, за които само силата на изказаната истина може да изкове универсалния ключ към всяко българско сърце. Народът интуитивно разбира, че истинската българска история може да бъде само единна и неделима, и че тя трябва да се осланя на опита, вдъхновението, както, уви и на грешките,  и на покрусата от тях, защото и те са съставна част от живия и пълнокръвен живот на народа, разгърнат във времето и осветен от смисъла на неговия исторически път.

110-годишнината от рождението на Тодор Живков, дългогодишният държавник и ръководител на България, можеше да не бъде подчинена на духа и буквата на новите колониални нормативи, с които безполовата безидейност винаги е вървяла редом, опирайки се на патерицата на конформизма. Няма нищо по-зловредно за националния ни живот от демонстративната безхарактерност, с която се премълчава правдата. Защото историческото безвремие, за което споменах, може да бъде прекратено само със силата на изречената истина. Както е записано още в Светото писание, само тя ще ни направи свободни.

Време е на висок глас да изречем, че делото на Тодор Живков е равно и неотделимо от колективното дело на българския народ; на българската нация и държава; че наред с всичко хубаво и не съвсем; наред с всичко безспорно и спорно; в дългата народна памет остава да живее примерът на един от най-успешните държавници в новата история на България. И че той ще е жив пред нейната памет, и заради неотменимия факт, че Отечеството ни има и ще има винаги необходимост от всеки достоен пример на безрезервна отдаденост.

Премълчаването на името на Тодор Живков, както и всеки опит за преиначаване на правдата за неговия принос в социалистическия възход на България, ведно с мерзките напъни да бъдат отричани всички постижения, които характеризираха Отечеството ни като световна държава, все по-силно и категорично ще бъдат заклеймявани от неумолимия коректив на историята. Времето все по-силно ще изобличава всяка неблагодарност към вярата и труда на милиони българи; всяко предателство към паметта на мъчениците на социалната кауза; всяка измяна към вярата на мечтателите, борците и строителите на онази България, която вървеше през света, опиянена от тържеството на своето днес и от непоклатимата увереност на своето утре.

Онази България, която постигна обем на икономиката си, колкото 11 икономики на Царство България! Която достигна 103 пъти увеличаване на промишленото производство. Която произвеждаше 10 млн т зърнени храни и се славеше, че храни своя народ с най-здравословната и качествена храна. Която имаше реално участие в международното разделение на труда – земеделие и животновъдство, промишленост и машиностроене, транспорт и индустриално производство, а обемът на нейния общ износ беше по-голям, отколкото износа на Гърция и Турция взети заедно! Онази България, правдата, за която превърна и мен, лишенецът, както се изразяват руснаците, недолюбваният и преследван поет, в убеден строител на новото бъдеще на народа ни.

Да, онази България ние безразсъдно я загубихме. Малодушно извръщахме очи и приспивахме, и разум, и съвест, когато към нея се прилагаше чудовищната формула за унищожаване на материалното наследство на социализма, а постиженията в областта на културата, изкуството и литературата, както и цялата духовна територия на онзи нов „златен век“, бяха хвърлени на разтерзание и поругаване от новите еничари на отрицанието и наглите наемници на лъжата.

С каквито и сервилни похвати обаче да си служат те, вече цели 32 години след Тодор Живков, непрекъснато се разширява единствено духовната пустиня на живота ни и вселената на българската горест.

„Винаги съм страдал от жестокостите и несправедливостите, които историческата съдба е отреждала за моето Отечество“, писа дългогодишния ръководител на България.  „Затова работех всеотдайно за неговото извисяване, за защита на интересите му, за укрепване на авторитета му зад граница.“  „Аз, Тодор Живков, добавя той, използвах цялата власт, която имах, за добруването на своя народ и се гордея със своята проста, човешка обич към България. Обърнат към бъдещето на страната ни, аз заявявам тревогата си за нейните млади поколения,  изправени пред изпитанията на времето. Знайте, млади сили на България, че вашите бащи и деди не ви подготвяха такова бъдеще. Те не бяха светци, но опазиха и сътвориха една България, с която можете да се гордеете, че я е имало.“

Това е истината. И тя нито може да остане скрита, нито може да бъде повече премълчавана. Още на онази паметна среща на Юндола, народът даде своята оценка, и за делото и за стореното от Тодор Живков за България. Изчере я с най-простичките, като въздишка, думи: „Бащице, без тебе няма живот!“ Пред тези думи нищо не струват нито славословията, одите, а още по-малко конформизма на отрицателите. Защото само целунати от съдбата и обикнати от историята личности, имат великата участ да чуят такива признания.

Пред тази могъща правда, изречена с ясната и неподправена болка на народа, може само да се схване или дори да изсъхне езикът на всеки хулител.

Ако се върна отново към онова тържество, послучай 100-годишнината на Тодор Живков, за което споменах в началото, трябва да добавя, че тогава, по нарочно решение на Изпълнителното бюро на БСП, партията официално не присъстваше на тържеството. Като частни лица присъстваха Румен Петков, Кирил Добрев и Младен Червеняков. Същата сутрин, на 7 септември, Станишев летеше за Брюксел. Нарочно ли или по необходимост, не мога да преценя. Бяхме 8 души от „Нова Зора“, седяхме в кафенето до спортната зала и оглушително мълчахме. Сякаш слана бе осланила не само нас, но и всички покрай нас. А беше топъл, септемврийски ден.

Внезапно се чух да казвам: „Имаме ли сили да проведем една достойна научна конференция за Тодор Живков?“ Сякаш чакали само този въпрос, всички в хор отговориха: „Имаме!“ И я направихме. На 8 ноември в НДК проведохме научна конференция под наслов „Жив пред българската история“. Бяха прочетени 14 доклада от изтъкнати български учени, историци, дипломати и съратници на Тодор Живков. За чест на „Зора“ и за памет на някои от тях, които без време си отидоха, ще повторя имената им: проф. Гиндев, доц. Валентин Вацев, посланиците Христо Малеев и Тошко Тошков; инж. Иван Пехливанов, проф. Тодор Мишев, д-р Радко Ханджиев, проф. Бончо Асенов, проф. Нако Стефанов и доц. Пламен Дамянов, както и хронистът на важна част от живота на Тодор Живков, Иван Боев, автор на прочутата книга „На крачка зад държавния глава“.

След тази конференция, ако си послужа с думите на поета, „мракът удари на бег“. Тя се превърна в особена приливна вълна на кураж, в подкрепа на правдата и на истината. Имах неповторимата чест да я открия в 8.30 ч. и до 19 ч. в зала № 7 на НДК нямаше нито едно свободно място. Залата  има 380 места, но организаторите на два пъти внасяха по още 80 стола! Издадохме докладите в нарочна книга със същото заглавие – „Жив пред българската история“. Тиражът – 2000 броя приключи за месец, а от дисковете с нейния пълен аудиозапис, все още са останали 20-ина бройки. Бяхме поканили 12 вестника и 7 телевизии. Но никъде не бе публикуван дори и ред, и не бе отронена и дума за това вълнуващо събитие. Една камера все пак се появи. Операторът не се представи, а и тя не носеше отличителен знак за кого записва. Но където трябва, следа със сигурност е останала. Аз обаче, и другарите ми, и без този знак няма да се отречем от стореното.

На тази конференция стана ясно колко много се страхуват и лъжата, и лъжците, когато истината тръгва по петите им. Историята, като след лош сън, вече разтърква очите си. И лъжата, и лъжците знаят, че прошка няма и не може да има. Истината идва, за да възтържествува. И за да заклейми навеки всеки дръзнал да рови с мръсни ръце народната памет.

На този ден, 7 септември, вместо на тържеството в Правец, със свои приятели ще отидем на гроба на Тодор Живков, в Централните софийски гробища. Ще отидем, за да поднесем цвете в памет на човека, който обичаше България и тази земя, и който се стремеше да я превърне в хляб, уютен дом и крепост на неизтребимия български дух.
На многая лета!


 

 

В СВЕТА НА АГРЕСИВНИЯ ИДИОТИЗЪМ

Е-поща Печат PDF


Продължение от брой 48


Историята се разглежда не като наука, която се занимава с документирано минало, подлагано на дебат и допълнително прецезиране, а като дейност, която трябва да се занимава с това, което е трябвало да стане или с това, което би могло да стане, а не с това, което е станало. Деколонизирането на историята е сведено до нейната санитарна обработка и до свободни манипулации и интерпретации. Едно практическо следствие, например,  е искането за премахване на паметници на ветераните от Втората световна война поради "липса на диверсифициране и поради расизъм".

Литературният английски език и, съответно английската граматика, са обявени за расистки поради строгост, които трябва да се заменят от "Черен английски", език който се говори от черните, заедно със съответния "правопис" и произношение, вече преподавани в университетите.

Американската медицинска асоциация (АМА) обявява расизма за обществена здравна опасност.  Един от аспектите, на които се обръща внимание е борбата срещу вредите нанасяни на медицинските изследвания и свързаните с тях технологични инновации чрез расизма и други неосъзнати пристрастия. Тази позиция става причина за подигравки в социалните мрежи от рода: "Необходимо ли е да се явявам на ежегоден тест за расизъм? Има ли вече ваксина срещу него?"; "Не, аз съм съгласен с АМА. Наистина става въпрос за сериозени психични проблеми  на тези, които виждат расизъм навсякъде."

„Не ни пипайте!“

Трагичната ирония е в това, че западната цивилизация, почиваща на свободен обмен на идеи,  не е способна дори да формулира проблеми, без да бъде подложена на презрение и подигравки. Такава една подтискаща атмосфера създадена от идеолози, които слушат само гласове звучащи в собствени им глави, силно спъва всякакъв прогрес и застрашава самото съществуване на тази цивилизация, поради невъзможността тя да се развива.

Коментари на ученици  в социалните медии се отличават със следното: всички те са за Джо Байдън да бъде 46-тия президент на САЩ, няма такъв който да подкрепя Тръмп. На въпроса „защо това е така“, най-примерен ученик и изявен спортист отговаря чистосърдечно, че „в противен случай животът ти ще бъде провален и, че няма да бъдеш приет в колеж“.

Прескачайки началното и средно образование, ще се спрем на промиването на мозъци в детските градини, припомняйки си „феномена еничарство“, със следното икономическо осъвременяване: издръжката на децата  остава задължение на родителите им. Майки и бащи, които си позволят да имат мнение различно от неолибералната линия на индоктриниране, се лишават от родителски права и децата им се поверяват на други "правилни родители". Мащабите на това явление, например в Германия,  вече са умопомрачаващи.

Идеологическите основи за индоктриниране на децата в областта на "социалната справедливост" са дадени от т.нар. Critical Race theory (CRT; Теория на критиката за расите)  с предимство пред всичко друго, което се учи от тях. Става дума за нова супер расова програма, която има за цел радикално да трансформира нашето по рождение расистко общество включая децата. В рамките на тази програма мечтата на Мартин Лутър Кинг е погребана по простата причина, че расовата идентификация е вече задължителна. В допълнение, белите деца се учат да ненавиждат себе си, а черните да се считат за жертви на обществото. Точно както религията, издига субективния опит над обективната реалност, не подлежи на опровержение, престъпно е  да се подлага на съмнение за каквито и да са фалшификации, и проповядва, че и най-невинен опит за нейното интелектуално прецезиране води до опорочаване й до неминуем разпад. На езика на човек от улицата тази постановка може да се характеризира с едно изречение: "Не ни пипайте!". И, хипотетично, би привлякла най-законна завист от страна на Джордж Оруел.

Един от първите  практически уроци (образование и изкуства)  за петгодишните е на тема "Как да стана активист" съпроводени задължително от "Химн на активиста", който се пее ежедневно като молитва. Много родители са ужасени от това на какво учат децата им в детската градина, но не смеят да си отварят устата от страх да не бъдат обявени за расисти в обществената игра, наречена "Социална справедливост".

Има и друга оценка на тази образователна  активност, която засяга пряко правосъдните органи: горното индоктриниране се свежда на практика до най-безогледно и директно психическо малтретиране на децата, до унищожаване на тяхната вродена невинност, до усукване и пресукване на съзнанието им, и в крайна сметка, до смачкване на техния дух.

Холивуд, както винаги, е на първа линия. Епидемията не е отминала и филмовите Академични  награди  (Оскар). Официализиран е списък с критерии по които се определя "Най-добрият филм". Всично на всичко, четири стандарта с подточки, които засягат етнически, расови, джендърски или инклузивни (включващи) признаци. Главна поддържаща или значима поддържаща роля трябва да се изпълнява от "цветен" актьор. Не по-малко от една трета от героите на филма трябва да са или гейове или инвалиди (ако геят е и инвалид точките се удвояват). Преди време се е работело през просото, приблизително, на усещане, без уточнен брой на гейове, инвалиди и лесбийки, а сега всичко си идва на мястото, включително и ръководните позиции. Става ясно, че едни от  най-търсените актьори ще са еднокраки (или едноръки) тъмнокожи хомосексуалисти.

Сега, ето това е и пример за пост-изкуство. Очакваме с нетърпение джендърно да се осъвременят героите на Джек Лондон, Хемингуей, Фолкнер и Селинджър. По отношение на Холдън Колфийлд, например, хич не е ясно кой кого ще спасява в цъфналата ръж.

Медии и социални мрежи

Що се отнася до официалните медии, там индустрията на лъжата е в пълен разцвет на формално и на държавно ниво (БиБиСи, например). В британския случай народът директно плаща за тази привилегия. Друга особеност е, че всякаква по-серозна предварителна подготовка на общественото мнение е вече изоставена като загуба на време и средства. На общественото мнение направо му се казва какво е единствено възможното мнение. Ако сравним подготовката на майдана през 2014 г. в Киев (западни наблюдатели плюс многогодишни кампании за дискредитиране на режима) с опита за цветна революция в Белорусия, ще видим пълната липса на подготовка - веднага, на другия ден, изборът на Лукашенко се обявява  на вътрешно, европейско и даже на световно ниво за безапелационно фалшифициран и нелегитимен. И без коментари или съмнения.

Ако сравним скъпата и продължителна британска постановка за отравяне с Новичок на бившия агент Скрипал с аналогичното отравяне на Навални, се вижда абсолютната наглост и безцеремонност на процедурите по обвинението във втория случай, с тотален отказ да се представят каквито и да било факти и доказателства: В доброто старо време на Студената война, случаят Навални би бил квалифициран като недопустим, но чисто руски проблем, в решаването на който никаква друга държава не би направила и опит за намеса.

Президентската надпревара Тръмп-Байдън е друг пример за най-безцеремонни обвинения  без да се представят каквито и да са доказателства на основанието, че обвиненията се огласяват от възможно най-реномирани медии, всички, с изключение на FOX News, безапелационно контролирани от демократите. От друга страна, всяко изявление на действащия президент на САЩ, критично за демократите се оказва, че не е никаква новина, за да бъде отразено в медиите - чисто и просто не съществува като събитие.

Бари Уайс (Bari Weiss)  напуска позицията си в „Ню Йорк Таймс” поради  по-голямата ангажираност на вестника с политически каузи, отколкото с истината. Поради това, че всяка статия, която не полуляризира изрично "прогресивни каузи", се публикува само след като всеки ред в нея е старателно масажиран и договарян. Защото самият език е деградирал в услуга на идеологията и на постоянно менящ се списък от "правоверни цели". Трябва да се има предвид, че Уайс заема позиция на центрист и най-остро е критикувала всеки и всичко "по-вдясно".

Редактори и цензори на социалните платформи Facebook и Twitter надминават себе си в усилията да ликвидират всяка по сериозна информация и коментари, неизгодни за демократите. На последното заседания на Съдебния комитет към американския Сенат, относно цензура и намеса в изборите от страна на социалните мрежи Facebook и Twitter,  са привикани за показания изпълнителните им директори, съответно, Марк Цукерберг и Джак Дорси. Демократите в този Комитет се оплакват, че в двете социални платформи се увеличава дезинформацията, езика на омразата и "погрешното мислене" (“wrongthink”), изисквайки повече цензура под маската на предотвратяване на изборни манипулации и екстремизъм. От своя страна републиканците в Комитета са изискали списък (със заплаха по съдебен път) на всички цензурирани личности, за да покажат, че става въпрос предимно за цензуриране на симпатизанти на Републиканската партия. Дорси признава, че 300 000 коментара в Twitter, са белязани като "подвеждащи" само от 27 октомври  т.г. насам, 50 от които на президент Тръмп (Тръмп подвежда гласоподавателите). От своя страна Facebook демонстрира дивашка цензура изхвърляйки публикации по критерия "милитаризиран език" заедно с  ключовите думи "изборни мошеничества" и "изборна дезинформация".


В резултат от тези сенатски слушания и много-вероятно още такива, Twitter и Facebook се изправят пред незавидната задача да цензурират и републиканци и демократи т.е. предизвиквайки недоволство и от двете страни. Липсата на цензура, по принцип, би довела до същия политически резултат за тях. Толкоз за свободата на словото на социално масово ниво.

В заключение може да се каже, че на тези сенатски слушания и двете партии са представили валидни съображения, но в момента политическата атмосфера е дотолкова радиоактивна, че всякакви дискусии с "врагове" са строго забранени. Още, тези две социални платформи с право се обвиняват, че са създали политическото "чудовище", САЩ-2020, страна, в която цивилизованите дебати са заменени с театрални кални борби и в която уважаеми личности се страхуват да дискутират идеи, които не са минали предварителния процес  "Проверка на фактите".

Учени от Massachusetts Institute of Technology в изследване от тази година заключават, че американците доброволно се отказват от способностите си за критично мислене, преотстъпвайки тази дейност на социалните медии.

Друг феномен е "Кансел" феномена широко разпространен в социалните медии (cancel: заличавам, анулирам, унищожавам, ликвидирам). Обикновено за атакуване се избира известна личност, активна във Facebook или Twitter, най-добре с много последователи, която се подлага на безмилостна и малтретираща критика с цел "анулиране" на този идол или авторитет в даден аспект. Инициаторът и/или най-активният нападател увековечава името си с това, че социално е "ликвидирал" жертвата. Феноменът е известен още от времената на Дивия Запад - ликвидаторът си спечелва името, например, "Човекът, който застреля Либерти Валанс" (по едноименния филм с Джими Стюарт. Джон Уейн и Ли Марвин). Социалният "размер" на атакуваната личност е относителен, обикновено адекватен на атакуващата тълпа,  и може да варира от сравнително дребна риба  „до акула или кит". Основанието за атака не изисква доказване на сериозна простъпка, достатъчна е само неправилно употребена дума, намек или съмнение, че потенциално може да бъде нарушена някоя идеологическа мантра на войстващото „ляво“.

Джени Морил (Jenny Morrill; UK nostalgia blog World of Crap. ) е имала неблагоразумието да изрази косвена поддръжка на Доналд Тръмп в Twitter отбелязвайки, че по време на гласуването са забелязани някои нередности, факт официално потвъден от американския Конгрес. Тази нейна забележка е причината да бъде атакувана като "наци" и "крайно-десен помагач" на Тръмп, със заплахи за блокирането и в  Twitter,  и с персонални заплахи за физическа разправа!

Разправата е от тълпа индивиди, които колекционират интернет точки с мнения както за зеленчуци така и по джендър проблеми ще живеят с абсолютната убеденост, че са ни повече ни по-малко най-новия "глас на народа". А тези, които са различни от тях могат да вървят по дяволите, поради факта, че не споделят най-съкровените им „нови идеи“.

Друг пример е Крис Прат (Chris Pratt), звезда от филмите Jurassic World, Guardians of the Galaxy and The Lego Movie franchises, обвинен, че е скрит хомофоб и  поддръжник на Тръмп. Не защото открито е подкрепял Тръмп, а защото не е подкрепил открито Байдън! Обвинен е още, че ходи на църква, която е анти-LGBTO (против сексуално по-особените). През 2017 г. той заявява в списание за мъже, че не се чувства представен от никоя страна в обща дискусия, фокусирана  главно на разликата в гледни точки и, че има обща платформа, която не се обсъжда. От ясно по-ясно - Прат е „истинско чудовище“.

Очаква се във Великобритания мизогинията (омраза или презрение към жени или момичета) да се обяви официално като шесто поред престъпление след расовото, религиозното, срещу инвалиди, срещу сексуална и джендърска ориентация. След като мизогинията се обяви за престъпление, е само въпрос на време да се криминализира всяка негативна настройка на който и да е, срещу всеки друг. Например, омраза към мъжете. Или, че всички критици на която и да е малцинствена група, най-свободно дефинирана, могат да бъдат считани за истински престъпници. По закон! Например, критици на веганите или на тези на хората с наднормено тегло. И двете групи вече пледират за защита чрез нов  Закон за  криминализиране на омразата (hate crime).

Такъв един закон не ще бъде нищо друго, освен чиста пародия на справедливост. По простата причина, че дали става въпрос за емоция на омразата решава наблюдателят, а не демонстраторът. Няма значение какво си искал да кажеш или покажеш – това, което единствено има значение е как действието е възприето от другия! Това вече лишава съдебната система от нещо фундаментално - от нейната обективност.

В едно цивилизовано общество хората се осъждат и наказват по съдебен път, според това какво са направили, а не според това, какво мислят или според това, как  изразяват мнение или емоции. Можем да не харесваме, че много от нас са предубедени по отношение  на хора, култури или религии, но такава една предубеденост си е лична работа. И те не би трябвало да предизвиква интереса на полицията или криминалното правосъдие. В противен случай става дума за Полиция на мисълта т.е. контрол на вашия мисловен живот.

Пример от Великобритания: Хари Милър, бивш констабъл,  публикувал в Twitter коментар в който поставил под въпрос, че трансджендърните жени са истински жени. Последният е бил посетен от представител на полицията (Humberside Police, January 2019), който го информирал за целта на визитата си: "Аз съм тук да проверя вашето мислене".  И още, уверил го, че не става въпрос за престъпление, но че неговата публикация ще бъде регистрирана като "инцидент на омразата" и че неговата страница в Twitter ще бъде наблюдавана.

Най-коварното последствие от криминализиране на израз на омраза е, че убива всяка дискусия или спор и е враг на свободата на словото. Много често ако изразено мнение засяга някого, той съвсем спокойно може да реши, че срещу него е извършено „престъпление на омразата“. Хората вече започват да натрупват опит по този въпрос и предпочитат да не си отварят устата. Което много прилича на зададената  крайна цел.

Вместо да следи полицейски мислите и думите на хората т.нар. класическа толерантност изисква свобода за изразяване на всякакви гледни точки. Защо? Защото всеки открит сблъсък на мнения е най-добрата възможност да се образова обществото в борбата му с предразсъдъците.

Вместо заключение

Казват, че за оцеляване в днешните безкомпромисни идеологическо-информационни времена и глобална политико-икономическа-военна турболентност, е необходима държавна идеология. Въпросът е каква е тя и за какво служи? Казват, била абсолютно необходима за развитието на държавата. Развитие? Какво развитие? Ами ако не е ясно за какво развитие става дума, може да се приеме най-елементарната, очевидна, чисто практическа и най-важното, неизбежна идеология за всяка нация или държава. Особено що се отнася  до малка държава с постоянно намаляващо население. Става въпрос за очевидната  Идеология за Национално Оцеляване.  Става въпрос не за параден, не за политикански, не за театрален, а за най-обикновен здравословен, практичен  и дългосрочен патриотизъм. За да я има Тази земя и да го има Този народ. И в никакъв случай не става въпрос за изолационизъм в днешния Глобален свят, т.е., не става дума за самоунищожаване,  а за оцеляване. А предимството на тази идеология е, че не е краткосрочна, не е срочна,  а е перманентна. С чудесното качество, че винаги може да замести коятото и да е друга: вносна, високоинтелектуална, високотехнологична, супермодерна  и други от какъвто и да е  "висок" или "супер" сорт, подобни и всички много съмнителни. Още, казват, че не било никак лошо  една такава Идеология за Национално Оцеляване да се запише и в Конституцията.

Има един критерий, който пояснява защо само част от т.нар. интелектуалци принадлежат към дадена национална интелигенция. Критерият е следният: принадлежност към интелигенцията изисква съответният интелектуалец да бъде най-напред човек на Тази Земя и после човек на Света. Тази задачка не е по силите на много интелектуалци по простата причина, че нейната трудност е толкова по-голяма, колкото Тази Земя е по-малка. По-конкретно, изисква се суверенно съзнание и безстрашен отказ от лъжливи кумири, преобладаващо вносни.


 


Страница 5 от 435