Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ГАЗОВРАТ...

Е-поща Печат PDF

„Да докарат тука потока, да си направим едно хъбче и който иска, да си взема от тука газ, както от Турция”, размечта се премиерът Бойко Борисов след визитата си при Юнкер в Брюксел, последвала оповестения от руския президент Владимир Путин отказ от проекта „Южен поток”.

Това е то цялото „шменти-капели”, с което Борисов „реши” проблема с газопровода, по който през българска територия към Европа щяха да преминават годишно по 63 милиарда кубометра природен газ, а България щеше хем да има алтернативни на тези през Украйна газови доставки, хем щеше да получава и по 400 милиона евро транзитни такси на година.

Огъвайки се пред натиска на САЩ и Брюксел, българските управляващи обезсмислиха проекта и от „Южен поток” той стана „Турски поток”. България пропусна уникална възможност да стане незаобиколим фактор в енергийната политика на ЕС и като най-важното звено от газопровода да договори за себе си най-изгодни условия. Вместо това, след време ще получаваме от Турция същия руски или азербайджански газ, но по цени, които Турция ще определи.

 

Паскал БРЮКНЕР: В СВЕТОВНИЯ ХАОС НАИВНОСТ НЕ Е ПОЗВОЛЕНА

Е-поща Печат PDF

• С атентата в Берлин се провали жалката социология на извинението

- Какво мислите за атентата в Берлин?

- Повече от всякога се намираме в трагизма на повторението. Онази нощ в Берлин бе поредната реплика на голямото земетресение на земята на цивилизацията, каквото беше 11 септември 2001 г. Рухването на Световния търговски център си остава встъпителната атака. Тя беше най-поразителната и най-смъртоносната, но оттогава ужасът се връща отново и отново като сезоните, на редовни интервали. Лондон, Мадрид, Париж няколко пъти, Брюксел, Орландо, Сан Бернардино, днес Берлин. Репликите следват една след друга, но за Германия това е бойното кръщение, мащабен атентат, който я поставя на първа линия.

От месеци насам тревожните сигнали се умножиха, нападенията с ножове, неуспешните атентати, без да забравяме онзи агент от германското разузнаване, тайно приел исляма, който работел за “Ислямска държава”, като в сценарий, достен за сериала Homeland. Най-лошото се случи и може да се повтори.

Тази касапница е и поражение на всички обяснения, с които ни проглушиха ушите за френските причини за тероризма. Казваха ни, че Франция е мишена заради “тоталния” лаицизъм, заради законите за 2004 и 2010 г. за фереджетата, заради случая с буркините. С други думи, ако сме били по-либерални, никога нямало да страдаме от такава враждебност. Разбира се, Германия участва скромно в коалицията в Ирак. Но тя няма нашето колониално минало в мюсюлманския свят. Тя е мултикултурно общество, там бурката не е забранена, дори и да се очертава закон в тази посока, и въпреки това джихадистите я удариха. Пропадна цялата жалка социология на извинението, която изпълва страниците на нашите вестници или на американската преса. Тя предполага рационалност на тероризма, която не съществува. Единствената причина за джихадизма е да унищожава всеки, който не е радикален мюсюлманин.

 

ПАЗАРНИЯТ ЕКСТРЕМИЗЪМ НА ГЕРБ - “БЪЛГАРСКА СЛЕДА” В САЩ

Е-поща Печат PDF

Пропагандистите на пазарния фундаментализъм все ни дават за пример „пазарните” САЩ. Но в сравнение с днешна България Америка е идиличен социален остров. Ще дам пример с енергоснабдяването. ЕРП в САЩ се наричат public utilities - „комунални услуги”. ЕРП са държавни или държавно регулирани частни монополи. Регулацията включва осигуряването на достъпни цени за крайния потребител и надеждно снабдяване.

В град Ню Йорк ЕРП е частен монопол (ConEd, наследник на фирмата на изобретателя Томас Едисон) за доставка на електроенергия, газ и пара. ConEd e регулиран от Федералната комисия за енергийно регулиране и от щатската Агенция за енергийни проучвания и развитие. Но другите ЕРП в щата Ню Йорк са държавни (щатски) - обществени корпорации, като Нюйоркската енергийна агенция за континенталната част на щата Ню Йорк, или общински с нестопанска цел като Лонгайлъндската енергийна агенция за извънградската част на Лонг Айлънд.

 

НЕ ЧУПЕТЕ ОГЛЕДАЛОТО!

Е-поща Печат PDF

Има глави за „хчупване“!

 

Какъв плач Йеремиев се надигна само след новогодишното приветствие на президента Румен Радев! Управляващи и „присъдружни“ политици, „независими“ медийни чучулиги и прехранващи се покрай властта политолози и социолози, които премиерът разхожда с правителствения самолет било до Ватикана, било до страните от Близкия Изток, всички вкупом окнаха, че не трябвало баш на Нова година държавният глава да критикува изпълнителната власт. Още повече, че според Конституцията на Република България президентът трябвало да обединява нацията, а не да я разделя.

Но как се обединяват овце и вълци, преситени и гладни, крадци и окрадени, измамници и измамени? Около кое общо дело да се обединят приватизатори и ликвидатори с останалите без хляб работници от източените и продадени за скрап предприятия? Нали, както пише Маркс, „И най-великата идея се е посрамявала винаги, когато се е откъсвала от интереса“.

„Истината боли“, казваше един бивш вицепремиер и „фейк патриот“, подал принудително оставка и изпратен с хора и ръченици от „група кресливи жени, които спекулират с децата си и манипулират обществото, изкарвайки на пек и дъжд тия уж болни деца“.

 

Румен Радев

 

Кое от казаното от Радев срещу Новата 2019 година не беше вярно? Дали това, че 2018 година мина в скандали, корупционни и лобистки афери, без намек дори за сериозни реформи в плачещите за промяна сектори на сигурността, образованието и здравеопазването? Или това, че управляващите погребаха машинното гласуване, което отдавна трябваше да се прилага съгласно приетия от тях закон? Нима управлението разпределяше прозрачно, честно и справедливо обществените ресурси? Не си ли остана България най-бедната страна в цяла Европа, въпреки „успешното“ европредседателство? Не бягат ли от нея чуждите инвеститори, изумени от факта, че един човек решава коя фирма в коя обществена поръчка да се намести. „Държавата, това съм аз!“, казвал „Кралят Слънце“ Луи ХIV, а у нас Бойко Борисов разпределя порции и хвърля от прозорците на МС милиони, както наивни старци си хвърлят пенсиите на телефонните измамници.

Не продължават ли решенията за България да се вземат я във Вашингтон, я в Брюксел, след което се свеждат до знанието на властващата в София колониална администрация? Не е ли истина, че и най-дребният американски или брюкселски чиновник може да тропне по бюрото на българския премиер и да му нареди какви изтребители да купи и какви газопроводи да пусне или да не пусне през България?

Ако отговорът на всички тези питания е положителен, но го дава президентът, а не премиерът, вината не е на президента.

За съжаление Новата 2019 година ни предлага от самото начало „повече от същото“. Кой е виновен за хаоса с тол- системата и електронните винетки? Президентът или правителството? Толкова ли беше трудно да се предвидят електронни устройства за самотаксуване на няколкото ГКПП? Кой посъветва Борисов да обяви „амнистия“ до 15 януари, в която дори АПИ видя нарушение на закона? Да не говорим за „безплатното“ пътуване по Северната тангента на София, което си е чиста нерегламентирана държавна помощ. Кой трябва да поеме отговорността за авторитарния стил на държавно управление, налаган от „Премиера Слънце“, когото една циганка нарече „генерален директор на Републиката“?

Но авторитаризмът никога не се изразява в еднолично поемане на вина, а при първия гаф биват уволнявани я някои министри, я по-дребни чиновници от АПИ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). След трагедията в Своге си отидоха министрите на транспорта, вътрешните работи и регионалното развитие, а след гафа с електронните винетки нито един министър не беше дори смъмрен. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова каза, че в ГЕРБ нямали проблем с оставките. Може и да е вярно, но кой наблъска държавните учреждения с администрация, която и за чеп за зеле не става? Този офисен планктон от нахлебници, който населява министерства и агенции, кой го отглежда и храни вече 10 години? Не министри и зам. министри, не правителства и правителствени програми, Господ да слезе на земята, ще му подложат динена кора. Ако попитат, обаче, Борисов, то виновните са БСП, Жан Виденов, тройната коалиция и бившият премиер Пламен Орешарски. И най-вече президентът Румен Радев, който завижда на успехите на правителството. Само че, колкото и усилено да се преповтаря тази  мантра, Радев, който вижда истината, е с рейтинг над 60%, докато този на Борисов, който не вижда гредата в собственото си око, е под 30%. А за авторитетите на доминираното от ГЕРБ и ОП Народно събрание по-добре е да не споменаваме.

Очевидно е, че критиките на президента намират широк отзвук у избирателите, защото отразяват действителността, която е твърде нелицеприятна. Думите и оценките на президента Радев са като огледало, което просто преповтаря образа на грозотата, а не я създава. Но, подобно на Михал Мишкоед, някои не се харесват и казват: „Туй огледало не гледа добре. Туй огледало иска хчупване!“

На 10 януари български ТИР-ове трябваше да блокират центъра на Брюксел в знак на протест срещу плана на Макрон да задължи българските шофьори да се връщат без камионите си, за да почиват в България. Нали уж този проблем беше решен още през лятото на 2018 година? Нали гербави евродепутати като Антон Новаков се хвалеха каква солидарност и подкрепа са осигурили от ЕНП за българската позиция?

 


Защо година по-късно българското правителство „подкрепя“ родните превозвачи с декларации за вътрешна употреба, вместо с решителни преговори с ЕК? На срещата си в Брюксел с министрите на транспорта на България, Унгария, Полша и Литва еврокомисарят по транспорта Виолета Булц даде да се разбере, че ЕК стои зад плана Макрон и отстъпление от него няма да има.

Отлагането няма да промени позицията на силните в Европарламента. Според тях запазването на статуквото щяло да доведе до разпокъсване на вътрешния пазар, несигурност, по-високи разходи и понижаване на конкурентоспособността на ЕС. Грижа за хората ли?! Тия европейски вълци от какво мислите са им станали дебели вратовете; от алтруизъм ли? Изпечени лицемери, те прикриват само вълчия си егоизъм. Как щяло да дадат парче хляб от собствената си трапеза?

Разбира се, че и двете спорещи страни проявяват лицемерие, прикривайки се зад условията за работа на шофьорите и фирмите, които са ги командировали. Защо Брюксел не се тревожи от ниските доходи в страни като България, а акцентира на трудовите условия на българските шофьори на ТИР? Въпросът има и други измерения: защо и българските превозвачи не се замислят, че шофьорите им мизерстват с възнагражденията, които получават? Защо и премиерът Борисов не обяви, че ще наложи вето върху спорния закон в Съвета на ЕС? И накрая, щом този закон трябва да се ратифицира от националните парламенти, какво пречи на председателя на НС, г-жа Караянчева, да заяви, че ще направи всичко възможно той да не мине? Но не, намерили село без кучета!

Сега, когато лъсна голата истина, някои пак се опитват да представят своя евротуризъм като народополезно дело. Белким ги преизберат за още един мандат в ЕП. Българският избирател обаче не е толкова късопаметен. И ако отново позволи да бъде излъган от „фейк“ патриоти и европейци, значи си заслужава и управниците, и мизерията, и презрението на Европа, че и на света.

„Хей, народ поробен, що си тъй заспал. Ил живот свободен теб не ти е мил?“, пита Стамболов в своята хъшовска стихосбирка, издадена съвместно с Ботев. По-късно, вече като държавник, Стамболов спрял да си задава тези въпроси, може би, защото се е изкатерил по стълбата, описана по-късно от Смирненски. Известно е как е свършил животът му. За да не се случи това и с народа български, време е той да погледне своята скъсана черга и да реши кой го „в таз робска люлка люлее“. И до века ли ще е така?!

И къде е истината: При президента ли, който му обяснява защо живее все по-зле, или при премиера, който обявява за „успех“ всяко свое кихане? Да беше Михал Мишкоед да каже: „Има глави, дето не мислят за хората! Има глави за хчупване“!


 

 

НАШИЯТ ЛЕОНИД ИЛИЧ

Е-поща Печат PDF

• Вятърът на времето ще отвее всички лъжи и всички неправди за Леонид Брежнев, партиен и държавен ръководител на СССР, един от най-големите приятели, които е имала България
• Л. И. Брежнев почина на 10 ноември 1982 г., точно седем години преди антисоциалистическия преврат на нашите доморасли перестройчици

Гробното мълчание, с което медиите у нас се отнасят и към рождената дата, и към годишнината от кончината на последния значителен ръководител на Съветския съюз, може би е предопределено от съвпадението на двете дати - 10 ноември 1982 г. и 10 ноември 1989 г.

Всичко това поражда много въпроси. И един от тях е от принципна важност: човекът, обявен за символ на застоя, на безвремието, на склерозата на установената в СССР политико-икономическа система, заслужава ли днес паметта и интереса на обществото? Та нали това бе ръководителят, за който твърдят, че изпитвал осъдителна, непреодолима страст към ордените, медалите и званията?

За да отговорим на този въпрос, трябва да бъде проследена истинската биография на Леонид Илич Брежнев; трябва да бъде претеглено всичко „за” и „против” нея, както и нейната необективност в голяма степен, и дори лъжливост, и приживе, и преди смъртта му, и след нея.

В такива случаи толерантните политици оставят професионалните историци да дадат в бъдеще вярна оценка за делата на определена историческа личност.

От смъртта на Л.И. Брежнев изминаха 34 години, през които се извършиха колосални промени в света. Това вече не само ни дава право, но и ни задължава, особено нас - преживелите този период, да дадем трезва оценка за т. нар. време на застоя.

 


Страница 435 от 444