Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ОРЪЖИЕТО КОНТРОЛИРАН ХАОС

Е-поща Печат PDF

• ИЛИ ПРЕДИ КУЧЕТАТА ДА ПОБЕСНЕЯТ

През лятото на 2016 г. светът направо влетя в турбулентна зона. Да вземем най-шумните събития: Брекзит в Англия, застрашаващ целия Евросъюз; варшавската среща на върха на НАТО, където фактически бе обявена студена война на Русия; опитът за държавен преврат в Турция с 18 000 арестувани, включително стотици генерали; спънките руски спортисти да участват в лятната олимпиада в Рио; поредицата чудовищни юлски терористични актове в Германия, Франция, Япония, Ирак, Афганистан, Сирия, Великобритания; странните антиполицейски атаки от типа на тези в Казахстан и Армения; убийството на журналиста Павел Шермет в Киев...

Известният историк и публицист Андрей ФУРСОВ коментира скритите шифри на съвременния свят пред политическия коментатор Евгений ЧЕРНИХ.

Ако утре започне война...

- Заплашена ли е Русия от трета световна война? Твърде много признаци за това са налице в настоящия момент.

- Действително безсрамната и разюздана русофобска кампания на Запад напомня на предвоенно положение. Тя върви по всички фронтове, включително икономическите санкции, ожесточената реторика на ръководителите на НАТО, „допинговата атака“ срещу руските спортисти олимпийци.

Такива кампании обикновено се водят, за да бъде внушено на обикновения човек, че нанасянето на удари по някакво „изчадие на злото“ е оправдано. Определени кръгове на Запад се опитват да спуснат информационна завеса над Русия и да й лепнат етикета на някакъв беглец, на „лошото момче“.

По аналогичен начин британците, готвейки Кримската война от 1853-1856 г., още от 30-те години на 19 век, започват проекта „русофобия“. И убеждават европейците в необходимостта да се удари Русия.

Тогава по нас удря коалицията на Британската, Френската, Османската империя и Сардинското кралство.

 

ПСИХИАТРИЯТА НЕ Е ЗА НАРОДА

Е-поща Печат PDF

• Той е с всичкия си, но за управляващите не сме сигурни

Отвличането и освобождаването преди две седмици на Адриан Златков, сина на собственика на няколко автокъщи Тони Златков, показа грубата истина за „успешната” борба на властта с организираните престъпници от наследството на „Наглите”. И тази истина е, че поради безсилието – да не казваме бездействието или дори съдействието, на прокурорите, съдиите, полицията и управляващия „политически елит”, у българите се разви истински Стокхолмски синдром. Сиреч, жертвите на организираната престъпност започнаха да обичат своите мъчители и ако случайно са си спасили живота, макар и срещу откуп, благодарят не на Бога, а на виновниците за преживените от тях трагедии.

Тони Златков, станал известен не толкова с успешния си бизнес, колкото с палежите преди години на негови автомобили, а през тази – с отвличането и мистериозното освобождаване от плен на неговия син, сподели по телевизията, че е извървял пътя от телефон 112, през полицията, до премиера Борисов в Банкя. И точно както бившият главен секретар Калин Георгиев съветваше освободените в една банка в Сливен заложници на един полудял от недоимък охранител да благодарят „и на премиера, и на премиера”, Златков засипа с благодарности хората, които би трябвало да му се извиняват: първо, премиера Борисов, който бил обърнал внимание „на едни средни хора”; след това на полицията, която очевидно нищо не е направила, за да предотврати отвличането; накрая, на похитителите за това, че са му върнали сина невредим. Само на Господа не се сети да благодари. Което показва, че не смята случилото се за божие наказание. Или че не смята Всевишния за част от своеобразната триада, която критиците на властта биха нарекли организирана престъпна група: изпълнителна власт, магистратура и похитители. За четвъртата власт в лицето на медиите да не говорим, - тя сякаш съществува само за да сее лоши и фалшиви новини.

 

СЪБУДИ СЕ, МОСКВА!

Е-поща Печат PDF

САЩ НЕ СА „ПАРТНЬОР“ НА РУСИЯ И НИКОГА НЯМА ДА БЪДАТ

Руснаците са загрижени от произвола на Вашингтон, който закри руското консулство в Сан Франциско и извърши противозаконни претърсвания на руска дипломатическа собственост. Безспорно, с това Вашингтон наруши международното право и правилата за дипломатическа закрила. Но защо САЩ демонстрираха пред света своето разбойническо лице? Дали това не беше, за да се покаже, че колкото и силна да е Русия, тя не е способна да се защити от Вашингтон? Да стане ясно, че никакво международно право, никакъв дипломатически имунитет не са в състояние да възпрат Вашингтон, а той може да си позволи безнаказано да нарушава всички закони... Или пък целта беше да се подхвърлят в руска дипломатическа сграда фалшиви „доказателства“, че Русия била манипулирала американските президентски избори, които поставиха в Белия дом кандидата, предпочитащ мир с Русия пред конфликта с нея?

 

ЗА БЕЗДНАТА МЕЖДУ НАРОД И ЕЛИТ

Е-поща Печат PDF

През последните сто години светът стана свидетел на три последователни опита да бъде унищожена Русия като историческо образувание. Независимо от формата на нейната държавност - империя на самодържавието, съюз на социалистическите републики или федерация, общият знаменател на похода срещу нея винаги е изразявал идейната убеденост и воля на колективния Запад тя да бъде премахната като пречка по пътя на неговото всемогъщество. Причините за тази дълбоко вкоренена в западната политическа култура убеденост, че светът би бил по-добро място за живеене без Русия, имат хилядолетни исторически и верски корени. Но не те са тема и повод за тълкувание и анализ сега. По-важното е да подчертая, че и трите опита за унищожение на историческа Русия бяха неуспешни. Третият поход срещу Русия е разработен като стратегия и методика в известния „Харвардски проект”, който включва три главни етапа на осъществяване: перестройка”, „реформа” и “завършване”. В книгата на акад. Юри Бегунов, историк и писател, “Тайните сили в историята на Русия” *, са разказани плановете на глобализаторите, които включват много от подточките на споменатите етапи. Самите ние бяхме свидетели как пред очите ни бе ликвидирана световната социалистическа система, ликвидиран бе Варшавският договор, в небитието са КПСС и БКП, и самият Съветски съюз. Пред очите ни бе разгромявано социалистическото патриотично самосъзнание на хората, а особено чувствителни загуби бяха унищожаването на големите достижения на социализма в областта на образованието и здравеопазването. По същество бе изменена тяхната хуманна същност в служба на обществото, превърнати бяха в стока, в потребителски артикул. И ако демографската катастрофа е все по-осезаема и в Русия, и в България, причината е в целта - цинична и груба като англосаксонски проект - съкращаване на населението на Русия, а тук всеки би следвало да прибави и България в съотношение 10 пъти. Къде успяха, къде не успяха харвардци, неизпълнена обаче по отношение на Русия остана главната им задача - ликвидация на руската армия и на руската държава.

 

Тодор Живков: “ИМА ЕДИН... ТОЙ БЪЛГАРИЯ КАТО ЧИФЛИК ЩЕ Я ПРОДАДЕ”

Е-поща Печат PDF

Връщам се там, където приключих наполовина своя разказ за срещата ми с Тодор Живков на 11 септември 1996 г. Накрая споменах и Москва и вече си мисля, че моето писание досущ заприличва на руска матрьошка: разказ в разказа, че и още един в добавък. Но така е в живота. Отдавна съм наясно, че нищо в него не става случайно и само за себе си. Колкото и несистемна да изглежда подредбата на случки и преживявания, в края на краищата излиза, че всичко е подчинено на удивителна закономерност и целеполагане, на една желязна логика и последователност. Тъкмо затова и споменах, че в онзи ден, на 12 ноември 1976 г., за втори път почувствах как омекнаха колената ми. Тодор Живков на сбогуване изрече сакралната препоръка за моя по-нататъшен път в живота, в смисъл, че нямало нищо по-достойно от това да карам влакове и да пиша такива стихове. Първият партиен и държавен ръководител, чиято дума не ставаше на две, си замина и увлечен и вглъбен в неразборията и шумотевицата на т. нар. мултипликационен подход, който тогава го занимаваше, едва ли можеше и да се досети дори, че всъщност в своята добронамереност и оценка е произнесъл една неотвратима присъда над моя съкровена тайна и мечта.

С две думи, налага се в този мой разказ в разказа да отворя страничка, и за кратко макар, да защриховам тогавашната двойствена същност на собствения си живот. Бях локомотивен машинист, дръзнал пряко безсъници, скорости и разстояния, да поеме по нелекия път на избраниците на словото. Поетът Андрей Германов ме бе наградил в един анонимен национален конкурс, а след като любимият ми поет е преценил, можех ли да не оправдая доверието му! По-трудно ще е за читателя – нему дължа извинение, но ако все пак съм спечелил поне неговия интерес, надявам се, ще дочете това мое свидетелство до края, в което разбира се, не аз, а Тодор Живков е истинският субект на историята, докато моя милост е само нейният неизкушен от славата за изключителност свидетел.

Дължа това ново отклонение и заради своите бивши колеги, защото малцина са тези, които познават характера на техния труд и бит, особеностите на тяхната професия, отговорностите им в един свят, който обикновено остава скрит зад декорите на една привидна романтика. Тя може, разбира се, с колелата да нареже мрака на катранени филии, но обикновено не е в състояние да изправя релсите, които понякога така се извиват, че всъщност целият ти живот тръгва накриво - много често незаслужено, още по-често неочаквано и несправедливо.

 


Страница 6 от 194