Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗАЩО БАЙДЪН НЕДОПОБЕДИ, А ТРЪМП НЕДОЗАГУБИ

Е-поща Печат PDF

Кратко разяснение за Сергей Станишев относно резултатите от изборите в САЩ


Цели две седмици след обявяването на победата на Байдън от либералните медии се ослушвах за този следизборен коментар. Но ето че мярнах интересно съобщение в блога на лидера на ПЕС Сергей Станишев (със съкращения): „В разговор на... ПЕС с Джон Подеста... заявих, че управлението на Доналд Тръмп нанесе сериозни щети на трансатлантическото сътрудничество... от... търговията и технологичното развитие, до външната политика... Тръмп си отива, но тръмпизмът... все още не е победен. В ЕС поведението му окуражи консервативни лидери като Орбан... за тях той беше символ и краят на управлението му е поражение за популизма и национализма в Европа. Убеден съм, че историческата победа на демократите... ще бъде едно истинско ново начало за САЩ - връщане към нормалност и предвидимост... особено по отношение на сътрудничеството с ЕС... за рестарт на трансатлантическото лидерство. Байдън обаче ще има тежката задача и да поправи големите щети, нанесени от... Тръмп върху американското общество и силната поляризация в него.”

Браво на Станишев, че в тъй кратък пост е събрал толкова грешни тези. И че ми дава чудесен повод да обясня как стоят нещата - в качеството си на американски прогресист, регистриран демократ и симпатизант на българската и европейската левица.

Но преди това:

защо Тръмп в края на краищата, загуби

– „почти” според прогнозите? Не допускам сериозно, че съдебните дела могат да обърнат резултата. Но на какво се надява Доналд, ще обясня в следващия коментар. Ако трябва да отговоря само с една дума защо загуби, тя е „ковид”. Дистанционното гласуване даде уникален шанс на демократите да мобилизират вота на милиони, главно от черните „вътрешни градове” - хора, които никога не са гласували и никога вече няма да гласуват при обикновени условия.

Както писах и преди, техните гласове, както и общо до 60% от гласовете за Байдън, бяха „против” Тръмп, а не „за” Байдън. Голям принос имаха и „либералните медии” с многогодишния си лов на „руски“ и други вещици. Иронията е, че прогресистите, хората на Бърни, които с героични усилия на терена донесоха победата на Байдън, ще останат силно непредставени в новата администрация.

Победата на Байдън не е „историческа”, както мисли Станишев, а по скоро антиисторическа. Дали е имало големи изборни нарушения, ще се установи от съдилищата. Съдейки по войната срещу Тръмп през цялото му президентство, привържениците му имат поне малко основание да се съмняват. Той никога не успя да подчини държавния апарат и бе обект на постоянен саботаж. Медийната война против него не спря и за миг.

Обкръжението му бе методично компрометирано и унищожавано от демократите, службите и медиите - и поради инфантилния си, нелоялен характер, той го доунищожи и остана сам. Републиканците никога не го приеха напълно за свой - и сега повечето го изоставиха. Появи се и движение „републиканци против Тръмп”, които се очаква да получат няколко места и възможност за сериозно влияние в администрацията на Байдън.

Отказът на Тръмп да признае загубата, освен инфантилния му характер, отразява и позабравения факт, че опонентите му също не признаха реално, ако и да го направиха формално, победата му през 2016 г. и четири години се опитваха да го свалят предсрочно с преврат.

Наистина, както казва Станишев,

„тръмпизмът все още не е победен”.

За него гласуваха - и то главно присъствено, не по пощата, висейки часове по опашки - седемдесет милиона американци, включително цялата работническа класа и всички дребни предприемачи - и бели, и черни, и латиноамерканци. И 90% от българите и източноевропейците в САЩ. Към 80% от вота за Тръмп е вот за Тръмп.

Аритметиката следователно сочи, че „чистият” глас „за” Байдън, е примерно максимум 40 милиона, а този „за” Тръмп - примерно 50 милиона. Това е реалността зад недоволството на неумеещия да губи оранжев инфантилник.

Америка, както пише Станишев, е поляризирана, разделена - да кажем, на две приблизително равни части. Но дали само защото Тръмп, с поведението си, поляризира хората? Мисля че трябва да потърсим причината малко по-дълбоко.

Противниците на Доналд вярват подобно на  Станишев, че той е ненормален, непредвидим - и жадуват връщане към „нормалността и предвидимостта“. Без значение кой ще дойде, само да е нормален и предвидим.

Поддръжниците на Доналд мислят обаче, че тази „нормалност” сама по себе си е ненормална - лицемерна, порочна, враждебна за обикновения човек. И го харесват, въпреки всичките му лъжи и инфантилни малоумия, въпреки реалните му действия в интерес на супербогатите и във вреда на бедните, доколкото се опълчва на ненормалната „нормалност” и на свой ред е люто мразен от нея.

Като социалист и съветски историк, Станишев се очаква да е запознат с марксизма. И да разбира, че двете половини са в плен на различни идеологии, т.е. на илюзорно съзнание. Мнозинството и в двете половини всъщност са обикновени трудови хора със сходни реални интереси. Те реално трябва да са на едно място, а всъщност са горчиво разделени и дори виждат у опонентите си въплъщение на абсолютното зло. Това положение е идеално за елита. Но е пагубно за народа и за т. нар. „демокрация”.

За какво става дума? В реалния свят

Джо, работник от „Уолмарт” в Кентъки (тръмпист), и Джозефин, учителка от частно училище в град Ню Йорк (либералка), имат еднакви реални интереси. „Медикеър” за всички, т. е., социализирана медицина (и двамата не са осигурени здравно от работодателя си и не са в профсъюз). Платено майчинство и бащинство, достъпни детски градини, добри безплатни държавни училища във всеки квартал и безплатни щатски университети (нямат пари за частни училища и да остават да гледат деца вкъщи). Всичко това - финансирано с прогресивни данъци, преразпределящи от най-богатите към средната трудова класа. И

Те имат общ интерес от стабилни държавни пенсии, ред и законност у дома (липса и на брутално полицейско насилие срещу невинните, и на лумпенски бунтове, палежи и грабежи на магазини) и от мир в света (липса на терористични заплахи у дома, предизвикани от наши агресии в чужбина). Джо и Джозефин, в идеалния случай, би трябвало заедно да гласуват за социалиста Бърни, и така отиваха нещата в 2016 г. преди Хилари и нейната клика да се намесят.

Но в илюзорния свят на идеологиите, натрапвани им от медиите и върхушките на двете партии, Джо и Джозефин напълно забравят горното и се превръщат в

смъртни врагове по светоглед и стил на живот.

Джозефин иска Байдън (т.е. анти-Тръмп), иска велосипеди, аборти, феминизъм, гей бракове и осиновяване, веганизъм, комбуча, съкращаване на полицията и обича Black Lives Matter (BLM). А мрази „червеновратите” и „фашистите”, които носят „насилие и омраза“, и лъжливият демагог Тръмп им налива масло в огъня.

Джо пък иска св. Тръмп, Бог, мощни джипове, знамето на Конфедерацията, пушки, ред и закон, барбекю с лютив сос, бърбън и бира!... Той мрази „комунистите”, т. е. лицемерните хайверени либерали и яйцеглавите надменни прогресисти от крайбрежията. Те носят високи данъци на трудовия човек и подстрекават лумпените от BLM и Антифа към „комунистическа” революция.

Ето това, др. Станишев, е положението с илюзорното съзнание на американските трудови маси. Положението е класическо „разделяй и владей”. Социалистите трябва да го разбират и да ги просвещават за истинските им интереси. А изборът между Тръмп и Байдън за тях бе съвършено илюзорен и без истински избор.

Колкото до останалите „ценности”, погубени от Тръмп, за които се съкрушава Станишев - трансатлантическото сътрудничество и „лидерство”, „търговията” и „технологичното развитие” - мога да кажа, че Доналд, наистина, по своя хаотичен, противоречив и детински начин, направи каквото можа по историческата задача да изтегли Америка от Близкия изток, където тя причини ужасни бедствия, и донякъде от НАТО и Европа, където внася ненужно напрежение с Русия. И да избави американския работник и дребен предприемач от разoрителните за него „търговски” договори в интерес на глобалните корпорации - NAFTA, TTIP и ТPP. Байдън едва ли ще смогне да „нормализира” всички тези области, но пък иде с целия идеен багаж на късния Обама и Хилари, и с енергията от лова на „руски вещици” да търси нова конфронтация с Русия и да превърне България във фронтова зона.


„Гласове“

02.12.2020 г.


 

ГЛОБАЛИЗМЪТ – СЪВРЕМЕННАТА ПРОЕКЦИЯ НА ТРОЦКИЗМА

Е-поща Печат PDF

Един от лидерите на руската революция от 1917 г. е Лев Давидович Троцки, чието истинско име е Лейба Давидович Бронщайн. Той развива теорията за перманентната революция, при което неговият идеал е осъществяването на световна революция. Троцки издига и идиотския лозунг за „Европейски съединени щати”. По време на революцията и след нея, Той критикува като ревизионизъм възможността за „Строителство на социализма в една отделна страна“, която идея споделят Ленин и Сталин. Троцки остава убеден в победата на световната пролетарска революция. Той дори стига още по-далеч в своите „революционни идеи”, обявявайки се срещу семейните ценности, които Сталин държи да бъдат запазени.

Лев Давидович Бронщайн смята, че при успех на световната революция, властта ще бъде на „работниците и селяните”, при което ще се създаде световно правителство, според прогнозите на Маркс за световна революция. На практика ще се реализира идеята за наличие на безлична маса наемни работници, както и за тотално равноправие между половете, т.е. заличаване на разликите между тях. Правителството ще упражнява насилие над тези, които не искат да изпълняват разпоредбите на революционната „световна пролетарска диктатура”. Идеята е да няма национални държави, да няма нации със своите традиции и нрави, а само интернационална безлична общност. Това е идеалът на троцкистите. Те ще господстват чрез наднационални силови структури от типа на ГПУ, а медиите ще обработват идеологически съзнанието на работническата класа и  интелигенцията, която ще е купена или избита, ако не се подчинява на интернационалната идеология.

Нека сега видим какво ни предлага глобализма?

Ами то е почти същото: Светът е едно „глобално село“ – няма национални държави или ако има, те са с твърде ограничени функции, няма народи със своите  култури, особености и нрави. Сега левите либерални неотроцкисти осъществяват това чрез наднационалната бюрократична структура, наречена Европейски Съюз, който е проекция на идеята за Европейски Съединени Щати. Крайната цел в световен мащаб е всеки да бъде „гражданин на света“, т.е. да има свят без граници. Ето, такъв е идеалът на глобалистите.

Над тези интернационални безлични хора ще господстват „наднационални” монополи, които разполагат с наемните работници, а корпорациите ще бъдат защитавани от наднационално управление с помощта на местните колаборационистки правителства и частни силови структури, т.е. от безконтролни бандитски формирования. Това ще е и рай за наркотрафиканти и всякакви спекуланти, бандити и мошеници. Ще господства банковата финансова олигархия, която в страните по целия свят ще е купила местните политици, правителства, медии, актьори, режисьори, социолози, политолози, анализатори и т.п. продажни полуинтелигенти, наричащи се „експерти”, чиято задача е да държат в заблуда и подчинение местното население.

Всичко това се организира и осъществява чрез дейци от световен мащаб, какъвто е идеолога на „Отвореното общество”, Дьорд Шорош, по-известен като Джордж Сорос, мегаспекулант. Ето неотроцкисткото проявление на световното правителство. Тези продължители на делото на Лев Троцки обаче отиват още по-далеч, като освен нациите и дори расите, започват да отричат и половите различия между хората. Според тяхната либерално-глобална идеология, човешките индивиди трябва да са безполова еднородна маса от идиоти. Впрочем, глашатаите на „отвореното общество” приравняват идиотите и бандитите с нормалните хора, нещо повече – за ненормалниците трябва да се полагат специални грижи. Над „правата” на бандитите бдят правозащитници, а нормалните трудови хора, които носят цялата тая паплач на гърба си – тях кучета ги яли. Те трябва само яко да работят и да мълчат!

Ето защо, много от левите либерали (съвременните троцкисти) от Източна Европа приеха с радост глобализма, докато автентичните леви патриоти и десни такива, които му се противопоставят, са в немилост. Това ясно се наблюдава в страни като Унгария, Полша и Чехия, където троцкизмът никога не е имал силни позиции. В Русия той също беше отхвърлен, особено сега, при управлението на Владимир Путин, защото още при Сталин руският народ успя да отхвърли антинационалните глобални идеи на Лйба Бранщайн - Троцки. У нас, за съжаление, троцкизмът има по-силни позиции, които сега се проектират в идеите и действията на родните „модерни леви”. Началото бе дадено още през 1989 г., когато БКП бе оглавена от хора като Александър Лилов и Андрей Луканов, които стартираха  промените с ликвидиране на Възродителния процес, оплюване на българските патриоти и приобщаване на страната ни в „международните структури”, както и с приемането на новите „демократични ценности”. А тези „ценности,” както виждаме, изключват патриотизма и защитата на националните интереси. Тяхната идея бе създаването на „модерна лява партия” (разбирай антипатриотична такава), което в крайна сметка се осъществи. Сега сме свидетели как някои неотроцкисти от тази партия подкрепят Истанбулската конвенция, двуполовите бракове и т.п. „демократични ценности”. И става все по-видно, че разликата между класическия троцкизъм и неговата съвременна проекция – глобалния ляв либерализъм, е твърде малка  или почти никаква.


 

НЕ БОЙТЕ СЕ, ЧЕ СМЕ МАЛКО СТАДО

Е-поща Печат PDF

Митрополит Йосиф: Православното богословие е трън в очите на света


„Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“

Ваше, Светейшество,

Досточтими и зеловъзлюбени в Господа отци,

Досточтими г-н Декан,

Многообични професори, преподаватели и студенти,

Братя и сестри, почитатели на Богословския факултет,

Започвам проповедта си с известните думи на св. Василий Велики, казани в отговор на префекта Модест, с който след срещата му Модест казал на св. Василий: „Помисли си все още до утре“. На което св. Василий отговорил: „Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“ Намерих тези убедителни думи на велелепния и царствен св. Василий Велики за най-подходящи нам днес, защото искам да съпоставя нашия XXI век с четвъртото столетие на тримата светители. Днешният неолиберален глобализъм с учението и вярата им и особено джендър-доктрината с православното ни богословие. Умря г-н Бжежински неразкаян, но оскръблението по адрес на нашето св. Православие, че след комунизма Православната църква и св. Православие е най-големият враг на демокрацията, остана и се цитира дори и в наши дни. Либералният шведски политик Карл Бил пък отива още по-далеч. „Православието, казва той, е най-страшният враг на Запада. По-страшен от Ислямската държава“.


Жива е и доктрината на Христовата църква.

Трябва да забрави тя разделящите термини като абортите, гей браковете и др., а да се посвети на проблема с бедността. Целта е по-нататъшното размиване на православната християнска етика и догматика чрез постулатите на една нова, единна световна религия, която поставя въпроса за друго евангелие, в което под красива формула трябва да се скрие старото съдържание.

Само преди две години Европейският парламент също видя в Светото Православие политическа пропаганда и реши вместо православна църква да се казва по-завоалирано – трансгранични религиозни групи. С една дума –

Православието на Тримата най-велики светители е тръв в очите на съвременните либерали.

Защо? Защото като богослови, вие всички много добре знаете, че твърде много неща в светото Православие изобличават днешния начин на живот и на падналата човешка природа изобщо. Знаете че тридесет и седем години вече съм на служение в Българската източноправославна епархия, в плуралистично общество, но ако сравним по-внимателно двете парадигми на тукашния и тамошния светоглед и начин на живот, ще забележим, че те се различават почти във всичко. Понеже правилото е: When you are at Rome, do as the Romans do т.е. моят парафраз е: когато си в Америка, прави каквото правят американците. Изглежда само аз съм единственият, който туря спици в колелата на нашата талига и не включвам електрическия котлон на врящата плота за претопяване.

Не е новина, че св. Православна църква и православието на Тримата Светители, е консервативно.

То защитава традиционния морал, семейството, ролята на мъжа и жената, традиционните норми на ценностите във всички сфери на човешкия живот. Смята ги за дадени от Бога, а не от преходни и социални конвенции. Излишно е да отбелязваме колко разрушителни са и техните идеи и как те са се настанали във всички тези неща. Не се чудете на това. В Америка, Канада и Австралия българското православие, вярно на Св. Трима Светители е архаично, варварско, противна, примитивна вяра и отживяла религиозна секта. Светото Православие на Тримата Светители обаче е категорично:

Хомосексуализмът е грях, срам, позор! Такава е волята Божия! Такъв е и библейският закон!

По завета на Тримата Светители ние призоваваме човека към един аскетичен идеал, който изисква самоубоздаване и самоотречение във всичко – сурова дисциплина, доброволни жертви в името на Св. Дух. Съвремието обаче призовава към друго. Знаете Лука: 12:9 – „Имаш много блага“. Яж, пий, весели се, наслаждавай се на живота, граби с пълни шепи от всички удоволствия, развлечения и наслади. Това е смисълът на твоето съществуване. Ако си беден, бори се със зъби и нокти, прави кариера, повдигай се и печели, печели, печели!

Тази алчност, ненаситна обсебеност от плътското, от тленното, тази жажда за пари и блага, този агресивен материализъм, който дойде за съжаление и у нас, са безкрайни противоположности на православния дух.

Какво е плурализмът? Има ли плурализъм в св. Православие? Особено в православието на тримата светители? Струва ми се, че по подобие на тях и вие, в Богословския факултет мислите, че истината е една. Само измамите са много и плурализмът не е нищо друго освен многообразие на заблуди и лъжи.

Бог е един! Истината е една! Църквата Христова е една!

Според тримата светители един е и пътят на спасението, но за съжаление и тук нагласата на мисленето ни е диаметрално противоположна. Ами правата на човека? Какво е становището на тримата светители за правата на човека в двадесет и първия век? Отговорът е: той е твърде далеч от това да се съсредоточаваме върху нечии „права“, както прави съвременното ни общество. Напротив! То набляга много повече на задълженията върху онова, което се изисква от човешкото същество, а не върху това, което му се полага. Истината е, че Православието, както го разкриват тримата светители, е сурово и рестриктивно. То подхожда строго към човека. Вижда в него не някакъв непорочен „правоимащ“, а едно осакатено от греха и паднало създание.

Смята че то се нуждае не от глезене, не от ширене на свобода, а от обуздаване и дисциплина, от сурово отсичане на волята и борба със страстите и иска от него не права и свободи, а отговорност в предано служение на Божия закон.

Всичко това показва, че Православието на тримата светители е твърде далеч от т.нар. ценност на либералната демокрация.

Работата е там, че демокрацията, която претендира да е еднаква към всички, дава еднакви права и на добрите хора, и на злото, и на злите, дори и на дявола.

Те уж са равни в рамките на плуралистичния модел, но в действителност дяволът, който е много по-ловък и обигран, изтласква бързо конкурентите си и завладява цялото общество.

Културата и безграничната свобода се израждат в култура на греха и култура на порока.

Либерализмът е безсилен срещу злото в човешката природа. Православието на тримата светители зове към тесен път и тясна врата, а съвременното общество към широкия път и към общото течение. Православието на тримата светители е борба със страстите, а съвременният начин на живот е тяхно пълно разминаване. Православието според тримата светители, е служение на Духа, а днешният life style – служение на търбуха и на плътското удоволствие. Православието на тримата светители гледа към Йерусалим, а либерализмът на обществото ни към къде? Към Содом и Гомора!

Православието на тримата светители е строго и ето защо, като приятел в Господа ви уверявам – наивно е да смятаме, че либералистите някога ще отворят сърцата си за нашето св. Православие, което е същото като на тримата светители.

Св. Василий вече го е казал: „Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“ Идеални думи! Нека само за минутка си представим реакциите на великия св. Василий, на мъдрия богослов св. Григорий и на смелия златоуст св. Йоан относно задължителното сексуално възпитание в наши дни. Мама, татко няма вече да съществуват, както и понятията мъж и жена, а дори и в частните религиозни училища ще се изучава задължително половата равнопоставеност т.е. различието между мъжете и жените не е вече дело на Бога, не се определя биологически, а се явява следствие от културното и социално развитие на личността в рамките на обществото и е нещо старомодно, тъй като един и същи човек би могъл да притежава различни видове полова принадлежност. Например аз съм Джоузеф, но утре мога да бъде Джозефина. Друга е с най-хубавите имена в целия свят – Ана-Мария, но на другия ден устата сама може би ще промълви Антон.

Иска ми се да благодарим на Богословския факултет в София и във Велико Търново за становищата им по този казус, но нека се знае, че не всичко е отминало,

че идва по-страшното,

че и за напред ще очакваме тяхната смела мисия в духа на тримата светители, за да ни разясняват ползата и вредата на теорията на половата равнопоставеност. А на всички вас, приятели в Господа в Богословския факултет искам да благодаря за вниманието и хубавата служба и на изпроводяк да ви напомня, че богословието е слово, наука и знание за Бога и неговото академично място е точно тук, в Богословския факултет. А щом е слово, наука и знание, какъв тогава е урокът от днешния празник?

Че тримата светители не са разчитали единствено на духовната опитност, придобита в манастирско служение и послушание. Но и на солидна научна, богословска, теоретическа подготовка, която ги е предпазила от съблазни и ги е направила смели защитници и учители на автентичното богословие, тъй желано и от всички вас.

Заредете се с мъдрост и сила и не се бойте, че сме малко стадо, защото Господ Иисус го е казал:

„Не бой се, малко стадо. Аз съм с вас до свършека на света“.

Като имаме и небесното покровителство на тримата светители нека се помолим от сърце – пламенната вяра и смелото изповедничество на св. Василий, богословският ум и кротостта на св. Григорий и проповедническата ревност и свят живот на св. Йоан Златоуст, да бъдем като тях православни богослови по слово и живот и като тях да прославяме Едната Света Животворяща и Неразделна Троица. Амин!

На САЩ, Канада и Австралия - митрополит Йосиф

Слово произнесено от митрополит Йосиф на празника на светите Трима Светители в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

30 януари /2019/ е празника на светите Трима Светители


 

ВОЙНА ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Е-поща Печат PDF

Днес е стотният ден на Специалната военна операция в Украйна (СВО), която вече на официално равнище наричат война на Русия със Запада, само че прокси война, война с делегирани пълномощия, или както наскоро се изрази Дмитрий Медведев, „война с пълномощно“.

Всички войни си приличат, но нито една не повтаря някоя друга. В крайна сметка, всички те са различни. Операциите в Грузия, Сирия и Украйна се провеждаха от една и съща армия (последните две – от по-добре оборудвана технически), но техните контури са абсолютно различни. Броят на задействаните средства, сроковете, рисковете, потенциалният им резултат, не могат да бъдат сравнявани по никакъв начин. Залозите всеки път съществено се вдигаха. В Грузия, Русия, в случай че загуби, рискуваше само авторитета си в Кавказ (включително и на руските територии от Северен Кавказ); един провал на Сирийската операция би отслабил глобалните позиции на Москва. А в случая с Украйна  Русия се бори за съществуването си.

При това не е важно дали ще оцелее самата Украйна. Украинската държава може да бъде срината до основи и напълно унищожена, но на самата Русия ще бъдат нанесени несъвместими с живота рани. На такъв изход се надява Западът (и преди всичко САЩ). От Украйна може и нещичко да остане, а Русия ще излезе от схватката като победител. Такъв бе предполагаемият вариант в началото на спецоперацията, през онези няколко дни докато тя все още беше специална операция, а не

„война с пълномощно“.

На сегашния етап, като се има предвид количеството и потенциала на задействаните страни, никой не може да каже със сигурност къде, кога и как ще приключат бойните действия.  Америка се мъчи да удължи конфликта, да разшири фронта на въвлечените в него страни, да увеличи дълбочината му и да повиши общото напрежение. Вашингтон има нужда в най-близко време да постигне формат на конфликт, при който всекидневно изразходваните от Русия ресурси (макар и не по абсолютното си значение, но поне в процентно отношение) да надхвърлят ресурсите, задействани от Запада и този формат да се поддържа колкото може по-дълго.

САЩ се надяват, че в такъв случай изтощаването на Русия ще настъпи преди предизвиканата от военно-санкционната криза икономическа и социална катастрофа да е принудила Запада да спре войната. Русия не изключва, че в някакъв момент Западът може да застане на маркираните от САЩ позиции. Ако събитията се развият според този вариант, Кремъл няма намерение нито да се предава, нито да капитулира. Москва предупреждава, че ще отговори „с удар по центъра за вземане на решения“. Т.е., още веднъж рязко ще вдигне залозите, като предложи на САЩ и НАТО да избират между ядрена война и компромисен мир.

През 1938 г. бъдещият хитлеров генерал-фелдмаршал Вилхелм фон Лееб пише голям труд, озаглавен

„Отбраната“,

който официално е издаден от германския Генерален щаб, а британците го превеждат на английски и го издават в страната си. Негови по-ранни работи, посветени отново на отбраната, са били преведени на руски език  и през 1936 г. са използвани при подготовката на полевия устав на РККА*. С две думи, през 30-те години фон Лееб е всепризнат специалист по отбрана.

Лееб, след Клаузевиц, е смятал отбраната за висша форма на военното изкуство, акцентирайки върху мисълта: „Задачата на отбраната се състои в това  да се устои, задачата на нападението – да се победи. Да устоиш винаги е по-лесно, отколкото да победиш.“

В сегашната война Русия е в парадоксална ситуация. От една страна, й се налага просто да устои, да дочака кога Запада ще се омаломощи напълно  и ще е готов да засвидетелства глобалното си поражение. Т.е. тя трябва да заема стратегическа отбрана.

От друга, при стеклото се разпределение на глобалните сили, за да устои политически на Русия й се налага във военен план да води стратегическо настъпление с неясна цел. Москва не знае и не може да знае (понеже това не го знае никой) дали ще успее да приключи войната поне на западната граница на Украйна, или САЩ ще успеят да въвлекат в конфликта поне част от източноевропейските си съюзници в НАТО, като му придадат друг формат: разширявайки фронта и увеличавайки дълбочината му.

Оттук произтича принципът за

пестене на силите,

заложен от руското ръководство в основата на военната и политическата кампании. Неизразходваните политически, икономически, финансови, дипломатически, военнотехнически и, разбира се, демографски резерви – всичко онова, което обединяваме с общия термин ресурси, са аргумент на Русия в глобалното противопоставяне.

Освен това Русия е принудена да се съобразява с опасността както от бавното  свличане, така и от бързото сгромолясване в един възможен ядрен конфликт. На Запад има сили, готови да рискуват с използването на ядрен шантаж, включително и прибягвайки към пръв тактически удар. А по-нататък лошата последователност на неизбежните стъпки диктува или нечия (на оня, който не се е решил да вдигне залога още повече) капитулация, или води бързо до пълномащабна (със задействане на цялото налично оръжие) размяна на стратегически ядрени удари.

Това изисква, от една страна, внимателна дипломатическа работа и информационна политика, които впрочем с всяка следваща стъпка стават все по-остри, а от друга – готовност в случай на необходимост да се нанесе превантивен показен удар, който убедително да покаже на Запада готовността на Москва за вдигане на залозите до крайност и, следователно, безсмислието за по-нататъшно нагнетяване на напрежението.

На Русия й е необходим мир,

защото в мирен формат тя побеждава САЩ и печели бъдещето не по-малко сигурно, отколкото във военен, без да излага при това на риск човешката цивилизация. На всеки етап от войната, включително и на тези преди началото на СВО, както и на тези, които вероятно предстоят след приключването й, Русия предлагаше и ще продължи да предлага сключване на компромисни споразумения. Запад постоянно отказваше, постоянно вдигаше мизата и постоянно губеше. В резултат на отслабването на Запад в процеса на загубите му се „втвърдявяха“ и условията за компромисен мир, предлагани от Русия.

Ясно е, например, че загубите на Украйна преди СВО и в момента, са различни загуби. Понастоящем те значително са нараснали.  Ако обаче СВО продължи още няколко месеца то, с голяма степен на вероятност, Украйна ще прекрати съществуването си много преди да е завършила прокси войната на Запада срещу Русия. Наистина, ако в някакъв момент Запад  реши да се включи във войната лично, тогава всичко може да завърши за всички едновременно.

Към стотния ден на спецоперацията целият този комплект от перспективи и опасности, осъзнават и в Европа. Във всеки случай, го осъзнават „старите членове на ЕС“ – държавите с богата история на самостоятелната си външна политика, които макар и да са принудени по волята на своя елит да се движат във фарватера на американската политика, но (най-малкото – на равнището на консервативната част от елита), са способни здравомислещо да преценяват последиците както от тази политика, така и от собствената си сервилност.

Докъде ще стигне наглостта на САЩ

Поради това в момента налице е една разглобена Украйна, крепяща се само благодарение на външни подпори, които могат всеки момент да бъдат демонтирани, тъй като разходите по галванизацията на този политически труп отдавна вече надхвърлят всички потенциални бонуси от неговия псевдо живот. В полуразглобено състояние се намира и Европейският съюз, разкъсан между традицията да върви с американците докрай, подкрепяна от част от управляващия елит, и необходимостта да поеме отговорност за собствената си съдба, за която ратува дясно-консервативната, традиционалистична част от елита. Русия се е стегнала и е готова да върви докрай. От друга страна, САЩ са готови да воюват до последния европеец.

Като цяло, към стотния ден от спецоперацията, победата над Украйна вече е извоювана (независимо от това какво ще бъде написано в споразумението за мир и с кого ще бъде сключено то), а що се отнася до победата в прокси войната, то тя може да свърши с приключването на съпротивата от страна на Украйна, но може и да продължи извън нейните граници. Зависи от това докъде ще стигне наглостта на САЩ и безумието на източноевропейските им съюзници.

Днес за всеки непредубеден човек е очевидно, че в Донбас и в Украйна, руската армия воюва за бъдещето на човечеството. За това човечеството изобщо да има бъдеще.

*съкр. от Рабоче-крестьянская Красная армия – първоначално така се наричат въоръжените сили на Съветската държава.


Източник: https://aurora.network/articles/153-geopolitika/102444-sto-dney-vesnoy-2022-goda-proksi-voyna-i-proksi-mir?utm_campaign=&utm_medium=email&utm_source=MailoPost


Превод от руски: Надя Попова


 

В СВЕТА НА АГРЕСИВНИЯ ИДИОТИЗЪМ

Е-поща Печат PDF


Продължение от брой 48


Историята се разглежда не като наука, която се занимава с документирано минало, подлагано на дебат и допълнително прецезиране, а като дейност, която трябва да се занимава с това, което е трябвало да стане или с това, което би могло да стане, а не с това, което е станало. Деколонизирането на историята е сведено до нейната санитарна обработка и до свободни манипулации и интерпретации. Едно практическо следствие, например,  е искането за премахване на паметници на ветераните от Втората световна война поради "липса на диверсифициране и поради расизъм".

Литературният английски език и, съответно английската граматика, са обявени за расистки поради строгост, които трябва да се заменят от "Черен английски", език който се говори от черните, заедно със съответния "правопис" и произношение, вече преподавани в университетите.

Американската медицинска асоциация (АМА) обявява расизма за обществена здравна опасност.  Един от аспектите, на които се обръща внимание е борбата срещу вредите нанасяни на медицинските изследвания и свързаните с тях технологични инновации чрез расизма и други неосъзнати пристрастия. Тази позиция става причина за подигравки в социалните мрежи от рода: "Необходимо ли е да се явявам на ежегоден тест за расизъм? Има ли вече ваксина срещу него?"; "Не, аз съм съгласен с АМА. Наистина става въпрос за сериозени психични проблеми  на тези, които виждат расизъм навсякъде."

„Не ни пипайте!“

Трагичната ирония е в това, че западната цивилизация, почиваща на свободен обмен на идеи,  не е способна дори да формулира проблеми, без да бъде подложена на презрение и подигравки. Такава една подтискаща атмосфера създадена от идеолози, които слушат само гласове звучащи в собствени им глави, силно спъва всякакъв прогрес и застрашава самото съществуване на тази цивилизация, поради невъзможността тя да се развива.

Коментари на ученици  в социалните медии се отличават със следното: всички те са за Джо Байдън да бъде 46-тия президент на САЩ, няма такъв който да подкрепя Тръмп. На въпроса „защо това е така“, най-примерен ученик и изявен спортист отговаря чистосърдечно, че „в противен случай животът ти ще бъде провален и, че няма да бъдеш приет в колеж“.

Прескачайки началното и средно образование, ще се спрем на промиването на мозъци в детските градини, припомняйки си „феномена еничарство“, със следното икономическо осъвременяване: издръжката на децата  остава задължение на родителите им. Майки и бащи, които си позволят да имат мнение различно от неолибералната линия на индоктриниране, се лишават от родителски права и децата им се поверяват на други "правилни родители". Мащабите на това явление, например в Германия,  вече са умопомрачаващи.

Идеологическите основи за индоктриниране на децата в областта на "социалната справедливост" са дадени от т.нар. Critical Race theory (CRT; Теория на критиката за расите)  с предимство пред всичко друго, което се учи от тях. Става дума за нова супер расова програма, която има за цел радикално да трансформира нашето по рождение расистко общество включая децата. В рамките на тази програма мечтата на Мартин Лутър Кинг е погребана по простата причина, че расовата идентификация е вече задължителна. В допълнение, белите деца се учат да ненавиждат себе си, а черните да се считат за жертви на обществото. Точно както религията, издига субективния опит над обективната реалност, не подлежи на опровержение, престъпно е  да се подлага на съмнение за каквито и да са фалшификации, и проповядва, че и най-невинен опит за нейното интелектуално прецезиране води до опорочаване й до неминуем разпад. На езика на човек от улицата тази постановка може да се характеризира с едно изречение: "Не ни пипайте!". И, хипотетично, би привлякла най-законна завист от страна на Джордж Оруел.

Един от първите  практически уроци (образование и изкуства)  за петгодишните е на тема "Как да стана активист" съпроводени задължително от "Химн на активиста", който се пее ежедневно като молитва. Много родители са ужасени от това на какво учат децата им в детската градина, но не смеят да си отварят устата от страх да не бъдат обявени за расисти в обществената игра, наречена "Социална справедливост".

Има и друга оценка на тази образователна  активност, която засяга пряко правосъдните органи: горното индоктриниране се свежда на практика до най-безогледно и директно психическо малтретиране на децата, до унищожаване на тяхната вродена невинност, до усукване и пресукване на съзнанието им, и в крайна сметка, до смачкване на техния дух.

Холивуд, както винаги, е на първа линия. Епидемията не е отминала и филмовите Академични  награди  (Оскар). Официализиран е списък с критерии по които се определя "Най-добрият филм". Всично на всичко, четири стандарта с подточки, които засягат етнически, расови, джендърски или инклузивни (включващи) признаци. Главна поддържаща или значима поддържаща роля трябва да се изпълнява от "цветен" актьор. Не по-малко от една трета от героите на филма трябва да са или гейове или инвалиди (ако геят е и инвалид точките се удвояват). Преди време се е работело през просото, приблизително, на усещане, без уточнен брой на гейове, инвалиди и лесбийки, а сега всичко си идва на мястото, включително и ръководните позиции. Става ясно, че едни от  най-търсените актьори ще са еднокраки (или едноръки) тъмнокожи хомосексуалисти.

Сега, ето това е и пример за пост-изкуство. Очакваме с нетърпение джендърно да се осъвременят героите на Джек Лондон, Хемингуей, Фолкнер и Селинджър. По отношение на Холдън Колфийлд, например, хич не е ясно кой кого ще спасява в цъфналата ръж.

Медии и социални мрежи

Що се отнася до официалните медии, там индустрията на лъжата е в пълен разцвет на формално и на държавно ниво (БиБиСи, например). В британския случай народът директно плаща за тази привилегия. Друга особеност е, че всякаква по-серозна предварителна подготовка на общественото мнение е вече изоставена като загуба на време и средства. На общественото мнение направо му се казва какво е единствено възможното мнение. Ако сравним подготовката на майдана през 2014 г. в Киев (западни наблюдатели плюс многогодишни кампании за дискредитиране на режима) с опита за цветна революция в Белорусия, ще видим пълната липса на подготовка - веднага, на другия ден, изборът на Лукашенко се обявява  на вътрешно, европейско и даже на световно ниво за безапелационно фалшифициран и нелегитимен. И без коментари или съмнения.

Ако сравним скъпата и продължителна британска постановка за отравяне с Новичок на бившия агент Скрипал с аналогичното отравяне на Навални, се вижда абсолютната наглост и безцеремонност на процедурите по обвинението във втория случай, с тотален отказ да се представят каквито и да било факти и доказателства: В доброто старо време на Студената война, случаят Навални би бил квалифициран като недопустим, но чисто руски проблем, в решаването на който никаква друга държава не би направила и опит за намеса.

Президентската надпревара Тръмп-Байдън е друг пример за най-безцеремонни обвинения  без да се представят каквито и да са доказателства на основанието, че обвиненията се огласяват от възможно най-реномирани медии, всички, с изключение на FOX News, безапелационно контролирани от демократите. От друга страна, всяко изявление на действащия президент на САЩ, критично за демократите се оказва, че не е никаква новина, за да бъде отразено в медиите - чисто и просто не съществува като събитие.

Бари Уайс (Bari Weiss)  напуска позицията си в „Ню Йорк Таймс” поради  по-голямата ангажираност на вестника с политически каузи, отколкото с истината. Поради това, че всяка статия, която не полуляризира изрично "прогресивни каузи", се публикува само след като всеки ред в нея е старателно масажиран и договарян. Защото самият език е деградирал в услуга на идеологията и на постоянно менящ се списък от "правоверни цели". Трябва да се има предвид, че Уайс заема позиция на центрист и най-остро е критикувала всеки и всичко "по-вдясно".

Редактори и цензори на социалните платформи Facebook и Twitter надминават себе си в усилията да ликвидират всяка по сериозна информация и коментари, неизгодни за демократите. На последното заседания на Съдебния комитет към американския Сенат, относно цензура и намеса в изборите от страна на социалните мрежи Facebook и Twitter,  са привикани за показания изпълнителните им директори, съответно, Марк Цукерберг и Джак Дорси. Демократите в този Комитет се оплакват, че в двете социални платформи се увеличава дезинформацията, езика на омразата и "погрешното мислене" (“wrongthink”), изисквайки повече цензура под маската на предотвратяване на изборни манипулации и екстремизъм. От своя страна републиканците в Комитета са изискали списък (със заплаха по съдебен път) на всички цензурирани личности, за да покажат, че става въпрос предимно за цензуриране на симпатизанти на Републиканската партия. Дорси признава, че 300 000 коментара в Twitter, са белязани като "подвеждащи" само от 27 октомври  т.г. насам, 50 от които на президент Тръмп (Тръмп подвежда гласоподавателите). От своя страна Facebook демонстрира дивашка цензура изхвърляйки публикации по критерия "милитаризиран език" заедно с  ключовите думи "изборни мошеничества" и "изборна дезинформация".


В резултат от тези сенатски слушания и много-вероятно още такива, Twitter и Facebook се изправят пред незавидната задача да цензурират и републиканци и демократи т.е. предизвиквайки недоволство и от двете страни. Липсата на цензура, по принцип, би довела до същия политически резултат за тях. Толкоз за свободата на словото на социално масово ниво.

В заключение може да се каже, че на тези сенатски слушания и двете партии са представили валидни съображения, но в момента политическата атмосфера е дотолкова радиоактивна, че всякакви дискусии с "врагове" са строго забранени. Още, тези две социални платформи с право се обвиняват, че са създали политическото "чудовище", САЩ-2020, страна, в която цивилизованите дебати са заменени с театрални кални борби и в която уважаеми личности се страхуват да дискутират идеи, които не са минали предварителния процес  "Проверка на фактите".

Учени от Massachusetts Institute of Technology в изследване от тази година заключават, че американците доброволно се отказват от способностите си за критично мислене, преотстъпвайки тази дейност на социалните медии.

Друг феномен е "Кансел" феномена широко разпространен в социалните медии (cancel: заличавам, анулирам, унищожавам, ликвидирам). Обикновено за атакуване се избира известна личност, активна във Facebook или Twitter, най-добре с много последователи, която се подлага на безмилостна и малтретираща критика с цел "анулиране" на този идол или авторитет в даден аспект. Инициаторът и/или най-активният нападател увековечава името си с това, че социално е "ликвидирал" жертвата. Феноменът е известен още от времената на Дивия Запад - ликвидаторът си спечелва името, например, "Човекът, който застреля Либерти Валанс" (по едноименния филм с Джими Стюарт. Джон Уейн и Ли Марвин). Социалният "размер" на атакуваната личност е относителен, обикновено адекватен на атакуващата тълпа,  и може да варира от сравнително дребна риба  „до акула или кит". Основанието за атака не изисква доказване на сериозна простъпка, достатъчна е само неправилно употребена дума, намек или съмнение, че потенциално може да бъде нарушена някоя идеологическа мантра на войстващото „ляво“.

Джени Морил (Jenny Morrill; UK nostalgia blog World of Crap. ) е имала неблагоразумието да изрази косвена поддръжка на Доналд Тръмп в Twitter отбелязвайки, че по време на гласуването са забелязани някои нередности, факт официално потвъден от американския Конгрес. Тази нейна забележка е причината да бъде атакувана като "наци" и "крайно-десен помагач" на Тръмп, със заплахи за блокирането и в  Twitter,  и с персонални заплахи за физическа разправа!

Разправата е от тълпа индивиди, които колекционират интернет точки с мнения както за зеленчуци така и по джендър проблеми ще живеят с абсолютната убеденост, че са ни повече ни по-малко най-новия "глас на народа". А тези, които са различни от тях могат да вървят по дяволите, поради факта, че не споделят най-съкровените им „нови идеи“.

Друг пример е Крис Прат (Chris Pratt), звезда от филмите Jurassic World, Guardians of the Galaxy and The Lego Movie franchises, обвинен, че е скрит хомофоб и  поддръжник на Тръмп. Не защото открито е подкрепял Тръмп, а защото не е подкрепил открито Байдън! Обвинен е още, че ходи на църква, която е анти-LGBTO (против сексуално по-особените). През 2017 г. той заявява в списание за мъже, че не се чувства представен от никоя страна в обща дискусия, фокусирана  главно на разликата в гледни точки и, че има обща платформа, която не се обсъжда. От ясно по-ясно - Прат е „истинско чудовище“.

Очаква се във Великобритания мизогинията (омраза или презрение към жени или момичета) да се обяви официално като шесто поред престъпление след расовото, религиозното, срещу инвалиди, срещу сексуална и джендърска ориентация. След като мизогинията се обяви за престъпление, е само въпрос на време да се криминализира всяка негативна настройка на който и да е, срещу всеки друг. Например, омраза към мъжете. Или, че всички критици на която и да е малцинствена група, най-свободно дефинирана, могат да бъдат считани за истински престъпници. По закон! Например, критици на веганите или на тези на хората с наднормено тегло. И двете групи вече пледират за защита чрез нов  Закон за  криминализиране на омразата (hate crime).

Такъв един закон не ще бъде нищо друго, освен чиста пародия на справедливост. По простата причина, че дали става въпрос за емоция на омразата решава наблюдателят, а не демонстраторът. Няма значение какво си искал да кажеш или покажеш – това, което единствено има значение е как действието е възприето от другия! Това вече лишава съдебната система от нещо фундаментално - от нейната обективност.

В едно цивилизовано общество хората се осъждат и наказват по съдебен път, според това какво са направили, а не според това, какво мислят или според това, как  изразяват мнение или емоции. Можем да не харесваме, че много от нас са предубедени по отношение  на хора, култури или религии, но такава една предубеденост си е лична работа. И те не би трябвало да предизвиква интереса на полицията или криминалното правосъдие. В противен случай става дума за Полиция на мисълта т.е. контрол на вашия мисловен живот.

Пример от Великобритания: Хари Милър, бивш констабъл,  публикувал в Twitter коментар в който поставил под въпрос, че трансджендърните жени са истински жени. Последният е бил посетен от представител на полицията (Humberside Police, January 2019), който го информирал за целта на визитата си: "Аз съм тук да проверя вашето мислене".  И още, уверил го, че не става въпрос за престъпление, но че неговата публикация ще бъде регистрирана като "инцидент на омразата" и че неговата страница в Twitter ще бъде наблюдавана.

Най-коварното последствие от криминализиране на израз на омраза е, че убива всяка дискусия или спор и е враг на свободата на словото. Много често ако изразено мнение засяга някого, той съвсем спокойно може да реши, че срещу него е извършено „престъпление на омразата“. Хората вече започват да натрупват опит по този въпрос и предпочитат да не си отварят устата. Което много прилича на зададената  крайна цел.

Вместо да следи полицейски мислите и думите на хората т.нар. класическа толерантност изисква свобода за изразяване на всякакви гледни точки. Защо? Защото всеки открит сблъсък на мнения е най-добрата възможност да се образова обществото в борбата му с предразсъдъците.

Вместо заключение

Казват, че за оцеляване в днешните безкомпромисни идеологическо-информационни времена и глобална политико-икономическа-военна турболентност, е необходима държавна идеология. Въпросът е каква е тя и за какво служи? Казват, била абсолютно необходима за развитието на държавата. Развитие? Какво развитие? Ами ако не е ясно за какво развитие става дума, може да се приеме най-елементарната, очевидна, чисто практическа и най-важното, неизбежна идеология за всяка нация или държава. Особено що се отнася  до малка държава с постоянно намаляващо население. Става въпрос за очевидната  Идеология за Национално Оцеляване.  Става въпрос не за параден, не за политикански, не за театрален, а за най-обикновен здравословен, практичен  и дългосрочен патриотизъм. За да я има Тази земя и да го има Този народ. И в никакъв случай не става въпрос за изолационизъм в днешния Глобален свят, т.е., не става дума за самоунищожаване,  а за оцеляване. А предимството на тази идеология е, че не е краткосрочна, не е срочна,  а е перманентна. С чудесното качество, че винаги може да замести коятото и да е друга: вносна, високоинтелектуална, високотехнологична, супермодерна  и други от какъвто и да е  "висок" или "супер" сорт, подобни и всички много съмнителни. Още, казват, че не било никак лошо  една такава Идеология за Национално Оцеляване да се запише и в Конституцията.

Има един критерий, който пояснява защо само част от т.нар. интелектуалци принадлежат към дадена национална интелигенция. Критерият е следният: принадлежност към интелигенцията изисква съответният интелектуалец да бъде най-напред човек на Тази Земя и после човек на Света. Тази задачка не е по силите на много интелектуалци по простата причина, че нейната трудност е толкова по-голяма, колкото Тази Земя е по-малка. По-конкретно, изисква се суверенно съзнание и безстрашен отказ от лъжливи кумири, преобладаващо вносни.


 


Страница 6 от 487