Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Невидимото правителство отвътре: ВОЙНА, ПРОПАГАНДА, КЛИНТЪН И ТРЪМП

Е-поща Печат PDF

Често наричат американския журналист Едуард Бернайс човека, изобретил модерната пропаганда. Племенник на Зигмунд Фройд, пионера на психоанализата, именно Бернайс въвежда термина връзки с обществеността” като евфемизъм за заблуда и измама. През 1929 г. Бернайс убеждава феминистки да промотират цигарите за жени, като пушат на Великденския парад в Ню Йорк – поведение, което тогава се смята за необичайно и провокативно. Феминистката Рут Бут призовава: „Жени! Запалете още една факла в чест на свободата! Преборете още едно полово табу!”. Влиянието на Бернайс се простира далеч отвъд рекламната дейност. Неговият най-голям успех е ролята му в убеждаването на американската общественост да се включи в кръвопролитията на Първата световна война. Тайната, казва той, е в „инженеринга на съгласието” на хората, за да могат да бъдат „контролирани и насочвани според нашата воля, без да знаят това”. Това според него е „истинската управляваща сила в нашето общество” и той я нарича „невидимото правителство”.

Невидимото правителство никога не е било по-силно и по-незабележимо от днес. Никога, през цялата ми кариера на журналист и кинорежисьор, не съм виждал пропагандата да се просмуква толкова безпрепятствено в живота ни.

Представете си два града. И двата се намират под обсада от правителствените сили на съответната държава. И двата са окупирани от фанатици, които извършват ужасни зверства, като например обезглавяване на хора. Има обаче една съществена разлика. В едната обсада правителствените войници се представят от репортерите на Запада, които ентусиазирано описват всички битки и въздушни удари, като освободители. На снимки по първите страници на вестниците бойци герои показват знака на победата. За цивилните жертви се дава оскъдна информация. В друга държава наблизо ситуацията е почти идентична. Правителствените войски нападат град, контролиран от същите фанатици. Разликата е, че тези фанатици са подкрепяни, снабдявани и въоръжавани от „нас” – САЩ и Великобритания. И дори разполагат с медиен център, който се финансира от Америка и Англия. Друга разлика е, че правителствените войници, които нападат втория град, са „лошите”. Затова ги осъждат за атаката и бомбардировките – т.е. за абсолютно същото, което правят „добрите” в първия град. Объркващо? Не бих казал.

 

ЩО Е ПОПУЛИЗЪМ?

Е-поща Печат PDF

Много често европейските политици и подражаващите им нашенски мекерета използват понятието „популизъм”, за да определят действията или изказванията на други политици и общественици, които не са им угодни. Те наричат „популистко” всяко действие, което защитава интересите на трудовите хора и националната държава. В този аспект ще се спра на някои идеологически възгледи и действия, които естествено биха получили етикета популизъм.

Така например, когато нашият политически „елит” реши да вкара България в НАТО, много националномислещи българи казваха, че за това е нужен референдум. Тогава поклонниците на евроатлантизма и с особеното усърдие на медийните слуги, обявиха това за популизъм.

Когато т.нар. народни представители решиха да отменят смъртното наказание за тежки престъпления, развързвайки ръцете на бандитите, се чуха трезви гласове против това безумие, те обаче веднага бяха обявени за популисти.

Същата реакция на чуждите слуги, облечени в България с власт, беше при дебатите дали за се продава родната земя на чужди граждани. Много достойни български общественици аргументирано доказваха, че това е опасно за националната сигурност и застрашава държавния интерес, и че всеки чуждестранен бизнесмен, който иска да развива аграрен бизнес, може без проблем да регистрира в България фирма и да наеме земя. Въпреки тези логични аргументи, хората които ги изричаха, бяха охулвани и наричани фашисти, ксенофоби и разбира се, популисти.

Здравомислещите българи, призоваващи към по-твърда и ефективна борба с вилнеещата почти безнаказана престъпност, също се назовават популисти, както и тези, които са радетели за силна национална държава. Подобно отношение към хората с будна съвест има не само у нас, но и в т.нар. демократични страни. Там например също, който е срещу еднополовите бракове, гей-парадите и други подобни пошлости и защитава някакъв здрав обществен морал е заклеймяван като десен популист и фашист.

 

„АМЕРИКАНСКА ПРОЛЕТ” ПРЕЗ НОЕМВРИ

Е-поща Печат PDF

На 8 ноември, два дена след провеждането на първия тур на президентските избори в България, гражданите на САЩ трябва да узнаят името на следващия стопанин на Белия дом. За света със сигурност е безразлично кой ще наследи Росен Плевнелиев на „Дондуков” 2. Дори западни лидери биха се затруднили да посочат къде на политическата карта на света се намира България. Въпреки твърденията на Бойко Борисов, че неговият глас се чува в Европа, дори незаконните мигранти не желаят да останат у нас. Така че съдбата на президентската институция в България е важна не за чужденците, а за българите. Никой не се интересува от слабите и послушни васали, те стават интересни само ако се опълчат на сюзерена. Затова пък изходът от американските президентски избори се очаква с трепет във всички страни, били те с демократични или диктаторски режими, членки на НАТО и ЕС, или необвързани с „евроатлантическите ценности”, партньори и съюзници на Америка, или „пакостни” държави, които отхвърлят диктата на Вашингтон.

Всъщност в някои щати гласуването за следващия американски президент започна седмица преди 8 ноември. Напомняме, че противно на погрешното впечатление, което създадоха социологическите агенции и „правилните” медии, господарят на Белия дом не се избира пряко от американските гласоподаватели: те избират една 538-членна изборна колегия, която избира президента. При това, т. нар. изборджии - членовете на избирателната колегия, не са длъжни да се съобразят с мнението на хората, които са ги избрали. Тази особеност прави трудно предсказуем резултата от гласуването в колегията и поддържа напрежението до последния момент. Да не забравяме как Джордж Уокър Буш стана президент, въпреки че опонентът му Ал Гор беше получил над 200 000 гласа повече от него. Тогава във Флорида, където губернатор беше братът на Буш, преминаха към повторно ръчно преброяване на бюлетините и предимството на Ал Гор беше заличено.

 

ИЗТОКЪТ СЕ ПРЕВРЪЩА В ПЕРИФЕРИЯ

Е-поща Печат PDF

През 1993 г., на срещата  на върха в Копенхаген, ЕС взе решение за асоцииране на страните от Централна и Източна Европа и постанови, че те биха могли да се присъединят, ако приемат Acquis communautaire (достиженията на общественото право ) и принципите на неолибералната икономика.

ЕС прие за членове през 2004 г. страните от Централна и Източна Европа и балтийските страни; през 2007 г. - България и Румъния, и през 2012 г. - Хърватия. Новият елит на тези държави приватизира икономиката и продаде националното богатство на международни корпорации.

Тези страни днес са перифериятана ЕС и до голяма степен са загубили контрол над собственото си развитие. Разширяването на ЕС на изток послужи основно за разработване на нови пазари за най-големите компании на Запада. Практическите последици от радикалната трансформация в повечето бивши соцстрани бяха масова безработица, корупция, намаляване продължителността на живота и постоянно изтичане на квалифицирана работна ръка. Индустрията беше до голяма степен разрушена, а хората разделени на печеливши и губещи според новите правила на т. нар. пазарна икономика.

Удължената работна маса на западните корпорации

Предприятията в източните страни членки на ЕС, които оцеляха, бяха трансформирани в нещо като удължена работна маса на западните корпорации.

 

ИМЕЙЛИТЕ НА ХИЛАРИ КЛИНТЪН И „МЮСЮЛМАНСКИ БРАТЯ”

Е-поща Печат PDF

Разследването на ФБР по случая за електронните писма на Хилари Клинтън няма връзка с пренебрегването на правилата за държавната тайна от нейна страна. Целта на операцията е да се намерят и отделят следите на частната й кореспонденция, останали във федералните сървъри, защото тази кореспонденция би могла да е свидетелство за нецелеви разход на държавни средства и корупция, а също и за връзките на съпруга й с „Мюсюлмански братя” и джихадистите.

Разследването на ФБР по случая с частната кореспонденция на Хилъри Клинтън не е свързано с подозрения за разгласяване на държавна тайна в частен имейл. Истинската цел е разследване на машинации, които водят към предателство.

Вместо да използва сигурния федерален сървър, Държавният секретар инсталирала в дома си персонален сървър, който позволява да се заобиколи държавния контрол с помощта на интернет.

Частен техник изчистил сървъра на г-жа Клинтън преди намесата на ФБР и сега не е възможно да се разбере защо й е притрябвал личен сървър.

 


Страница 6 от 176