Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА?

Е-поща Печат PDF

Президентът Румен Радев, по повод на споровете дали да купим шведски изтребители „Грипен“, или американски „F-16“ заяви „Цветанов не разбира от самолети, той разбира от апартаменти!“ Първата част от изявлението не се нуждаеше от доказване тогава, а втората – от опровержение сега. Защото апартамент 315 кв. метра на последния етаж на сграда „Летера“ на улица „Латинка“ №8, обявена за „Сграда на 2017 година“ не остава никакви съмнения, че човекът си разбира и от заменките и от преговорите с фирма „Артекс“. За аргументите и обстоятелствата не си струва да се говори преди да се е произнесла Прокуратурата дали има нарушение на закона. Защото какво ли не е бивало! Негово Величество, например се изтърва навремето да даде обяснение по одумките за „възвърнатите си обществени и семейни имоти“, със следната формула: „може да не е морално, казва, но е законно!“. В случая - дребна подробност е, че и замяната, и покупката са станали в един и същи ден, като сделките са изповядани пред един и същи нотариус. Както и това, че купувачът на двата стари апартамента Симеон Велков е бил в предизборния щаб на ГЕРБ, ръководен от самия Цветанов, но преди две години е напуснал, за да заработи в Ръководство Въздушно движение (РВД). Скоро ще стане ясно дали това са поредица от „случайности“, през които си пробива път „историческата необходимост“. Според нас доста напрежения има по върховете на управляващата партия и нищо чудно до няколко дни да видим кой-кого?!


Удивително е че „приятелски огън“ по Цветанов откри не някоя медия на БСП, за да бъде квалифицирана като „предизборен медиен залп“, а възстановеното за оперативен медиен простор „Радио Свободна Европа“. Впечатляващо е също, че като аргумент за възкресението на този «рупор на демокрацията» беше...»отсъствието на достижения демокрация». И в България, въпреки че из „правилните“ телевизии шестват „адвокати на дявола“, като Георги Харизанов, както и други „говорещи глави“, те всички, очевидно, изчакват реакцията на падишаха в Банкя или някакъв нишан за мнението и волята на Хегемона. Няма съмнение, че „случаят Цветанов“ ще се отрази негативно на публичния рейтинг на ГЕРБ преди европейските избори. Още повече, че подозренията не са само към него. По същия начин с луксозни апартаменти на не пазарни цени са се сдобили и Цецка Цачева и Вежди Рашидов. Последният казва, че парите, с които си е купил апартамент, са честно спечелени, но не е ясно дали осъзнава, че по този начин поставя под съмнение честността на имотните придобивки на другите двама. А това вече е само по себе си изобличение.

Под натиска на опозицията, Прокуратурата и КП КОНПИ вече се заеха да разследват сделката с апартаментите на Цветанов. Но като се има предвид как той беше оправдан по четири дела, по две от които беше осъден на първа инстанция, нямаме съмнение, че това разследване ще бъде функция от тежката дума на Борисов или от снизхождението на Хегемона. Нашето мнение е, че ако до излизането на броя и не повече от 3-4 дни след 26 март не стане ясна съдбата на новодомците, включително и на Цветанов, това ще означава началото на демонтирането на проекта „Борисов“. Защото ако министър председателят тръгне да оправдава заподозрените, в очите на народа това ще е все едно да се признае за съучастник в аморалните деяния. Не може, обаче да се направи и на ни лук ял, ни лук мирисал. В обществото казусът се коментира с все по-големи подробности и непрестнно. Още повече, че едва има допълнително утежняващо обстоятелства: одобряват решението на ръководството да отстъпи две избираеми места в евро листата на партията за СДС – една политическа сила с почти минусов рейтинг! И в случая едва ли аргументите за някакво дясно единство, за някакви препоръки, пък били и те на „Джоузеф“ (Жозеф) Дол, са в състояние да послужат като оправдание. Може ЕНП да е скъпа на сърцето на Борисов, но евродепутатската заплата по-тежко тегли за „гражданите за европейско развитие на България“. Пък и за техните съдружници от ОП. Заради това „обединените патриоти“ се изпокараха и разделиха, формирайки още по-причудливи коалиции. Маневрите на Марешки с излизането (и влизането) на ПП „Воля“ в НС също могат да имат за цел ГЕРБ да им отстъпи някое избираемо място в листата за ЕП.


Зер ако „Париж си заслужава една литургия, какво тук значи едно място и за „Воля“ е ЕП“. Важно е да се доберем до пълния мандат за управление. В тази атмосфера на политически алъш-вериш, прегрешенията на Цветанов, Цачева и Рашидов са си съвсем съизмерими. Защото, както пише Стефан Цвайг: „Тя, политиката, има толкова общо с етиката, колкото астрономията и геометрията“. А ние ще добавим, че днешната българска политика има още по-малко отношение към морала и т.нар. европейски ценности, към които всеки се досеща защо се добавя и „атлантически“. Ако Борисов е решил да скъса опашката на гущера, като остави Цветанов на кучетата, значи е осъзнал, че той вече е заплаха не само за ГЕРБ, а и за самия него. Ако Хегемона не му позволи да действа, ще означава, че камбаната този път бие за него. Остава само да се намери някой, който да рече като Бай Ганьо след падането на Стамболов: „ГЕРБ боклатмъш!“. Сиреч, гражданите за европейско развитие да са олайнявили работата. И всички останали ще въздъхнем – бактън! До гуша му дойде на народа.


 

КОГА ЩЕ ВИДИМ ОЧЕВИДНОТО?

Е-поща Печат PDF

Стига илюзии и лъжи: изборът е или Русия, или Европа!

 

Панко АнчевСлед т. нар. „нов цивилизационен избор“ нашите управници запяха (както винаги фалшиво) песента за принадлежността ни към демокрацията, която няма да ни скара с Русия; че членството ни в Европейския съюз и НАТО няма да ни направи нейни врагове (макар останалите членове на двата съюза да са нейни вечни врагове). После се добавиха различни припеви към тази песен, един от които е, че външната политика на държавата ни ще е „икономизирана“. Този странен (за да не кажа просташки) неологизъм на уличниците, които и днес (особено днес!) ни управляват, трябваше да успокои народа и обществото, че ще дружим с всички държави, щом имаме някакъв икономически интерес, и че тези взаимоотношения ще бъдат основани изключително на икономическа основа. Щом имаме изгода, ще дружим; ако нямаме – ще видим какво ще правим. Сякаш всичко от нас зависи.

Тази формула за външната политика е възможна и дори успешно се прилага от големите държави.

 

Виждаме днес как Германия се противопоставя на САЩ и на някои членове на Европейския съюз и не се отказва от строителството на газопровода „Северен поток 2“, защото й е изгоден и защото смята, че с него тя не попада под каквато и да била зависимост от Русия. Както я убеждават нейните съюзници.

Но това, което е позволено на Германия или на САЩ, Франция, Англия, е забранено за малките и бедните държави – каквато е България. Забранено е, защото ролята им е да бъдат само техни спътници, плацдарми, клакьори и слуги, а не да „икономизират“ външнта си политика и да избират с кого да дружат или враждуват. Такъв е редът в Европейския съюз и НАТО и този ред важи за всички държави по света – щом са малки, бедни, слаби и очакващи милостини от големите, богатите и силните. Нали затова забраниха на България да строи газопроводите „Южен поток“ и „Бургас – Александропулос“, както и АЕЦ „Белене“. Макар тези проекти да са с изключително значение за българската икономика и нейното бъдеще. Но господарите им сложиха кръст, а нашите управници не само не им се противопоставиха, не само не икономизираха външната политика, но като кучета подвиха опашки и приеха за изпълнение заповедта им. Нали членството ни в ЕС и НАТО не е срещу Русия и нали щяхме да си гледаме интересите? Щяхме, ама не ни разрешиха.

Дилемата „Русия-Европа“ стои пред България още от първите дни на учредяването на нашата държава. Макар че всъщност такава дилема няма и не може да има,тъй като България е в зоната на руското влияние и още преди Освобождението на Русия бе възложено от великите сили да се грижи за нас. Но българският капитал и неговите носители сметнаха, че България трябва да върви по друг път, защото Русия не е в състояние да й осигури процъфтяване и светло бъдеще. А какво бъдеще й осигури Европа, която подлъгваше управниците ни да бъдем „самостоятелни“ и да не се поддаваме на руския натиск? Поне да беше присъденила българските земи в българската държава, за да поправи грешките на Берлинския договор? Тогавашните управници това и плещеха, с това и залъгваха народа. С това се и оправдаваха после, когато дойде времето да отговарят пред съда на историята.

И Тодор Живков се опита да „икономизира“ българската външна политика и да търси помощ и съдействие за технологии и пазари от Запада. Ала и неговите опити завършиха печално.

 


Днешните управници, паникьосани от кризата, в която навлизаме, се опитват да ни убедят, че водят друга политика. И че ще подобрят отношенията ни с Русия, защото са изгодни и ще ни избавят от трудностите. Виждаме обаче, че не само обществото не им вярва, ами и Русия не се трогва от несвързаните им изречения и угодническите им заклинания. Защото знаят какво е позволено на една България и колко строги за забраните, които са й наложили. Знаят още, че тези управници са чисто и просто слуги на едни господари, но сега се сетиха, че биха могли да послугуват на още едни господари, за да се спасят от народното негодувание.

А Европа и САЩ все обещават и все хвалят България, че била техен стратегически партньор, че не й се месят във вътрешните работи и че тя е свободна да избира партньорите и съюзниците си. Но понеже й гарантирали „демокрацията“ и „сигурността“, била длъжна да им играе по свирката и да изпълнява заповедите й. Т. е. да няма интереси от сътрудничество с Русия.

Не е въпрос на политическа и идейна принадлежност да смяташ, че мястото на България не е в сегашната геополитическа конфигурация. И не защото в нея се живее зле. А просто защото там за нас, които принадлежим на друга цивилизация, друга вяра и култура, е непоносимо, тъй като сме обречени на бедност, безнравстевност, опростачване и пълно обезличаване. В средата на богатите бедните са презрени, онеправдани, нежелани.

Докато сме в тази конфигурация, Русия няма да ни подава ръка и ще избягва да сътрудничи с нас по големите си инфраструктурни проекти в енергетиката и индустрията. Това окончателно ще ни обрече на нищета и ще ни погуби напълно. Безславно ще забравим кои сме, от къде сме и за какво сме на този свят.

Чак тогава ли ще видим очевидното?


 

 

ДРАМАТИЧНАТА СЪДБА НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ (1879 - 1947 Г.)

Е-поща Печат PDF

Учредителното събрание от 1879 г. -  арена на сражения между „разгащени“ и „опнати“; „руски ямурлук“, наметнат с „белгийска мантия“?

 

Една от задачите на Русия по време на войната ѝ срещу Османската империя от 1877-1878 г. е да окаже помощ на българите в  изграждането на своята държавност след като в продължение на близо пет века чуждо владичество те  са били лишени от такава. За целта към Щаба на руската Дунавска армия е създадена специална Гражданска канцелария, възглавена от княз В. А. Черкаски. Последният пристъпва към своята мисия  буквално още в първите дни след преминаването на руските войски на юг от р. Дунав. Към всяко освободено селище, към назначените руски военни и цивилни власти са привличани и по-събудени българи,  които да се учат от техния административен опит.

 

 

Същата практика се повтаря и при учредяваето на губерниите,  когато към всеки руски губернатор е назачаван и по един българин за вицегубрнаторКато   такива с са привлечени Найден Геров, Тодор Бурмов, Драган Цанков, Петко Каравелов и др.

Княз В. А. Черказски не успява да довърши започнато дело, тъй като неочаквано умира в деня на подписването на Санстефанския договор (19 февруари 1878 г.- ст.стил). На негово място за руски императорски комисар  е поставен княз Александър Михайлович Дундуков-Корсаков. Той е натоварен с още по-отговорната задача – изработването на основния закон, по който ще се управлява бъдещото Българско княжество.

Изпълнението на тази задача се оказва твърде трудно, поради малкото време, с което разполага новият руски администратор.  Както се знае, предвиденият в Санстефанския договор срок за дейността на Временното руско управление в България от 2 години е  намалено на 9 месеца.

Главната тежест за изработването на образеца на бъдещата българска конституция пада върху плещите на Сергей Иванович Лукиянов, виден руски  съдебен магистрат, който до привличането му като началник на Съдебния отдел в Канцеларията на княз В. А. Черкаски е бил дългогодишен сътрудник в  Министерството на правосъдието в Санкт Петербург.

Главната пречка, пред която опитният иначе магистрат се изправя, е    фактът, че той трябваше да се заеме с изработването на документ за институция, каквато по онова време  липсваше в практиката на руската административна система В Русия съществуваше абсолютистичен режим, при който императорът притежаваше  в ръцете си всички държавни лостове за управление. Парламентът ( известен под името Дума) се появява чак в началото на ХХ в., когато след поражението на империята  във войната й срещу Япония (1904-1905 г.) положението на император Николай ІІ е силно разклатено .И за да притъпи силното недоволство на руската общественост от абсолютистчния му  режим, той е принуден да даде съгласието си изработване на конституция. и свикване на парламент До тогава, макар че в страната имаше правителство, то бе по-скоро един помощен орган към монарха,

С. И. Лукиянов изгражда при себе си една комисия, която да подготви проекта за бъдещата  конституция в България, получила известност под името „Органически устав“.

Документът е изработен   до октомври 1878 г. Той трябваше да се съобразн  преди всичко с изискванията на мирния договор между Русия и Османската империя от 19 февруари 1878 г.., макар и прелиминарен, т. е. предварителен. В чл. 6 на този договор се посочваше изрично: „България се издига  в автономно, поданно Княжество, с християнско правителство и народна милиция“.

Последвалият няколко месеца по-късно Берлински договор, който обезобразява до неузнаваемост Санстефанския, оставя обаче непокътнат текста, отнасящ се до формата на държавно управление  на бъдещата българска държава. В чл. 1 на този договор по същия повод е записано изрично:“България се създава в самостоятелно трибутарно (т. е. плащащо данк) княжество под върховната власт на Н. В. султана. То ще има  християнско правителство и народна войска (милиция)“.

От приведвените два пасажа е видно, че по отношение  на формата на държавната власт във възобновената българска държава,  Великите сили са единодушни - тя ще бъде монархична. По този начин е нанасен тежък  удар върху мечтата на най-напредничавите умове в България и особено на Васил Левски,  за „чиста и свята република“.

 


След като проектът на С. И. Лукиянов е вече готов, Временното руско управление, пристъпва  към свикването на парламент, който да изработи бъдещата конституция И в това отношение Временното руско управление  трябваше да се съобразява с указанията на Санстефанския и Берлинския договори. В чл. 7 на първия е посочено: „Едно събрание на първенците (нотабилите) на България,  свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново ще изработи преди избирането на княза под надзора на руския императорски комисар организацията на бъдещото управление , според правилата, установени  през 1830 г. след Одринския мир в Дунавските княжества“. В чл.4 пък на втория се казва: „Едно събрание от български първенци, свикано в Търново,ще изработи преди избора на княз Органически устав на Княжеството“.

Т. е.  и в двата договора ясно е заявено, че изработването на Конституцията  трябва да бъде възложено на „български първенци“, без обаче да се конкретизира какво конкретно съдържание се влага в този израз.

Временното руско управление поглежда на новата си задача твърде широко. В състава на Учредителното събрание като депутати са привлечени лица, подразделени на няколко категории: 1. „по звание“, в която са включени  представители на висшето православно духовенство (общо 10 души на брой); 2. от друговерско духовенство (2 души); 3.членове на Върховния съд (2 д.), 4.председатели на съдилища и на управителни съвети (97 д.) и 5. по избор (111 д.).

 

 

Поради липса на място не можем да изброим поименно всички тези лица.  Тях читателите могат да намерят в документалното издание на Е. Стателова и З. Маркова.  Спомени за Учредителнотно събрани от 1879 г. с., 1979, с.241-249). Не можем обаче да не отбележим  някои по-фрапиращи факти. На първо място - сред депутатите освен българи са предвидени представители и на други етноси, между които и турци. И това се прави само броени месеци след като България се бе освободила от петвековното османско иго. Нека по този повод припомним колко време трябваше на французи и германци след края на Втората световна война, за   да притъпят взаимната си омраза, и да пристъпят към съвместно изграждане на Европейската икономическа общност, първообразът на днешния Европейски съюз.

На второ място,  сред депутатите в Учредителното събрание фигурират лица, известни в доосвобожденския период като открити  туркофили, най-ярък сред които е доростоло-червенският митрополит Григорий, който след започване на Руско-турската война от 1877-1878 г.  не само че отправя апел към пасомите на своята епархия да окажат подкрепа на османските войски, но сам предоставя личния си файтон в помощ  на османската администрация в Русе.

За сметка на това по волята на западните Велики сили,  до първия български парламент , не се допускаха избраните вън от пределите на Княжеството лица, поради което те остават в аналите на парламентарния ни живот като „депутати-сирачета“. В тяхното числото     влизаше и Стефан Стамболов, който до навечерието на свикването на Учредителното събрание е един от ръководителите Кресненско-Разложкото въстание и като такъв избран за депутат от Македония.

Не на последно място – сред участниците в Учредителното събрание липсват и  лица – последователи на революционното движение. Г. С. Раковски бе починал още през 1867 г. , гибелта на Апостола В. Левски бе увиснал на въжето през 1873 г.,  Хр. Ботев бе намерил своята смърт във Врачанския балкан на 2 юни 1876г. Повечето от апостолите на Априлското въстание от 1876 г. - Панайот Волов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов  също не бяха сред живите. Единственият оцелял от тях - Стоян Заимов се намираше още на заточение. Жив от тая генерация бе останал и Любен Каравелов, но, както се знае, след гибелта на Апостола, той се бе оттеглил от активна  революционната борба, а и бе тежко болен. Умира през януари 1879 г., без да дочака откриването на Учредителното събрание в Търново.

При това положение съдбата на бъдещата българска конституция е оставена в ръцете на две категории лица, които Драган  Цанков със свойствения си език обозначава - първата с израза „гащници“ (т.е. простолюдие ), а втората - като „опнати“,  (т.е. състоятелни лица, образовани, между другото и облечени по европейската мода). В историческата литература тези две групировка са познати повече като  „либерали и консерватори“.

Самото събрание е свикано също според изискванията на Великите сили – в Търново. В случая навярно се е имало предвид фактът , че този град е бил столица на българската държава до падането й под османска власт в края на ХІV в.. Всъщност мястото на първия български парламент не е от особено значение. Защото  Търнова отдавна бе изгубил блясъка на българска столица. По онова време в българските земи имаше редица други градове, които бяха не само по-многолюдни, но и по-добре уредени от него - например,Пловдив, Русе и пр.

 


Откриването на парламента  става на 20 февруари 1879 г.  в единственото по-пригодно помещение  в града – сградата на Конака. Сред присъстващите са руският генерал-губернатор А. М. Дондуков-Корсаков, комисари на Великите сили и Османската империя, както и много граждани от Търново и други селища.

Преди да се пристъпи към деловата работа голям реч пред депутати  произнася представителят на Русия. След като ги поздравява с „добро дошли“, той побърза да им съобщи, че за улеснение на тяхната работа е приготвен един проект от Временното руско управление,  който обаче не бил задължителен за тях и че те са напълно свободни да изработят друг документ, какъвто намерят за по-пригоден за управлението на Бъларското княжество.

Веднага извиква въпросът: кои са причините, поради които абсолютистична Русия предоставя такава свобода на българските депутати? Отговорът не може да бъде друг , освен факта, че самият император Александър ІІ, минаваше за един от най-просветените   монарси в Русия (след Петър І и Екатерина ІІ Велика). Именно той е,който две десетилетия преди това премахва крепостното право в Русия, заради което получава известност като „цар-освободител“. У нас в България дълго време погрешно се смяташе, че той дължи тази слава благодарение  на факта, че е освободил българите от османското иго.

След приветствените думи на княз А. М. Дондуков-Корсаков се пристъпва  към избор на Бюро на Учредителното събрание. За председател е избран видинският  митрополит Антим, който малко преди това по заповед от Високата порта е снет ОТ поста   глава на Българската екзархи., заради отказа му след започване на Руско-турската война да се обърне към българите с апел за изработване на  благодарствен адрес към султана. След Неофит Бозвели и Иларион Макариополски той е най-популярната и авторитетна църковна личност сред висшия  български клир. За подпредседатели са избрани Тодор Икономов и Петко Каравелов. Кандидатурата на първия не буди никаква изненада, тъй като и той е добре познато име от възрожденската епоха като виден борец за извоюване на църковната ни независимост. Изборът на втория,  който пристига в България заедно с руските войски през 1877 г. се обясняваше с големия авторитет на неговия брат Любен Каравелов.

Трудностите в дейността  на Учредителното събрание започват  веднага след избора на Бюрото. В продължение на дни повечето от депутатите не искат  да се пристъпи към работа, докато не се реши „общонационалният въпрос“, т.е. докато не бъдат заставени творците на Берлинския диктат да се откажат от наложеното разпокъсване на възобновената българска държава. При това положение възниква  реална опасност свиканият парламент да не изпълни задачата, за която е събран. И ако не се стига до това положение, заслугата се дължи на княз А. М. Дондуков-Корскаков, който няколкократно , взема думата , за да увещава депутатите да се откажат от заетата от тях позиция,   уверявайки ги че решаването на българския въпрос щяло стане по-нататък и при други по-подходящи условия.

От казаното е видно, че мнозинството от депутатите не крият голяма си болка от   разпокъсаното българско Отечество. От този момент насетне идеята за обединението на разпокъсаните  български земи става водеща във външната политика на България. За нейното осъществяване, както е известно,  се водят няколко войни, които обаче за голямо съжаление не довеждат до очаквания резултат.

Тъй като мнозинството от депутатите в Учредителното събрание нямат необходимата подготовка за  изработването на конституцията, взето е решение да бъде сформирана една парламентарна комисия от лица-юристи, която да подготви един проект (рапорт).  Сред включените в състава й личатимената на Марко Д. Балабанов, д-р Константин Стоилов, Димитър Греков, д-р Георги Вълкович, еписксоп Климент Браницки, Преславският митрополит Симеон, Григор Д. Начович, Т. Икономов, Петко Горбанов, Драган Цанков и др.

Рапортът на комисията предизвиква остра реакция от страна на „гащниците“.  Това, което ги разгневява е направеното предложение законодателната власт да бъде поделена между Народното събрание  и един Сенат. Най-остро срещу идеята се обявява Петко Р. Славейков. Сдовото му става причина да бъде отхвърлено не само това предложение, но и целия  доклад на комисията. След това се пристъва към поименно гласуване на всеки член от проекта на Конституцията..

 


Съдържанието на Коснтитуцията е   добре познато, за да има потребност от неговото проследяване дори  и в най-сбита форма.Това което следва да се каже е също така добре известно: благодарение на надмощието на либерално настроените депутати в Учредителното събрание, Търновската конституция се оказва за своето време една от най-демократичните в Европа. Споменатия по-горе Драган Цанков я оприличава  като „руски ямурлук“, наметнат с „белгийска мантия“.

Демократичният дух на Търновската конституция е главната причина и за нейната  по-нататъшна драматична съдба. Първият удар й нанася първият български княз Александър Батенберг.  Недоволството му произлизало от обстоятелството, че тя му предоставяла по-малко правомощия от тези, които той имал като хесенски принц. Опитът му да я суспендира още в първите дни и седмици на своето царуване не сполучва, тъй като среща открита реакция от страна на   руския император Александър II, който смятал тази конституция за своя рожба. След като последният пада убит в началото на март 1881 г., Ал. Батенберг се възползва от по-консервативните настроения на нови руски имератор Александър ІІІ и с помощта на намиращите се в Княжеството  руски генерали, . извършва държавен преврат (27 април 1881 г.). Отхвърля конституцията и регламентирания от нея парламентарен ред, който той заменя с така наречения „режим на пълномощията“. Макар че срокът за този режим е определен за 7 години, след кто вижда негативната реакцията на мнозинството от българския народ, отказва се преждевременно от него още през есента на 1883 г. и възстановява нормалния парламентарен ред в Княжеството.

Наследилият го  на българския престол нов  владетел - княз Фердинанд се оказва по-перфиден . След като отстранява от власт  Ст. Стамболов като свой „пръв съветник“ (май 1894 г.), той постепенно установява в страната истински личен режим, който запазва  до края на царуването си в България ( есента на 1918 г.). През цялото това време монархът качва и сваля правителствата в България  само според своите лични предпочитания, без да се съобразява с обстоятелството дали имат или нямат подкрепата на парламента.

След края на Първата световна война Търновската конституция отново  е изправена пред сериозни изпитания – извършените два военни преврата през 1923 и 1934 г. обезсилват   на практика нейното действие като основен закон за управлението на страната. От това положение умело и ловко се възползва следващият владетел  цар Борис III, който след отстраняването на режима на звенарите въвежда отново открит монархически режим и действа с познатите прийоми на своя  баща.

 

 


Тази практика продължава  и след смъртта на монарха (1943 г.) от поелото неговите функции Регентство, съставено от проф. Богдан Филов, княз Кирил и генерал Никола Михов.

След извършената промяна на политическата система в България през  септември 1944 г. , поради поставянето на България в съветската сфера на влияние, Търновската конституция става излишна за пореден път и  е заменена с нова, приета на 4 декември 1947 г. която регламентира смяната на монархическото управление с републиканско.. Едва тогава лидерите на десните опозиционни партии се сещат за  потъпканата Търновската конституция и предприемат действия за нейното съживяване. Всичко обаче е твърде късно. Новото време налага нови поряки в страната, които просъществуват до радикалните промени от  края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Очакванията на редица десни и най-вече промонархически политически формации, че ще се пристъпи към възстановяването на Търновската конституция, не се сбъдват. Свиканото през 1990-1991 г. VII Велико народно събрание изработва  нова конституция, която регламентира отново републиканската форма на управление в страната. Картината не се промени и след завръщането на цар Симеон ІІ от изгнание в страната. Със съгласието си да стане министър-председател, какъвто и бе в периода 2001-2005 г. , на монархическата идея е нанесен непоправим   удар , от който тя надали ще се въздигне в обозримото бъдеще. Това обаче не намалява по никой начин ролята на Търновската конституция като едно от най.значимите събития в политическата на нова България.

 

 

 

ВЪЗДУШНАТА ОТБРАНА НА СОФИЯ 1943-1944 Г.

Е-поща Печат PDF

ИЗПОЛЗВАНИ САМОЛЕТИ, СЪОТНОШЕНИЕ НА СИЛИТЕ, РЕЗУЛТАТИ

 

Предварителни думи

На 14.11, 24.11, 10.12 и 20.12 1943 г. И на 1-.01, 30.03 и 17.04.1944 г. София е бомбардирана през деня от американски бомбардировачи, охранявани от изтребители, а на 30.03.44 – и от английски бомбардировачи, летящи заедно с американските.

София е защитавана от български, а на 10.01.44 – и от германски изтребители.

Всеки бомбардировач и изтребител притежава число „К”, наречено „Критерий за ефективност при въздушен бой” – К1 при бой „изтребител – бомбардировач” и К2 – при бой „изтребител-изтребител”. Ако критерият К на даден самолет е два пъти по-голям от този на друг самолет, първият самолет е два пъти по-силен от втория във въздушен бой.

 

 

Критериите К1 и К2 са различни на различни височини и на различни интервали от височини. Посочените по-нататък стойности на К1 и К2 са валидни за височинните интервали, където са провеждани въздушните боеве.

Срещу София американците използват четири моторни стратегически бомбардировачи В-17 „Флаинг фортрис” („Летяща крепост”), вариант В-17F с К1 =2150 и В-24 „Либерейтър” („Освободител”) – варианти В-24D с К1 = 1460 и В-24Н с К1 = 1870.

На 14.11.43 американците използват двумоторни тактически бомбардировачи В-25J „Митчел” с К1 = 826.

На 30.03.44 англичаните използват четиримоторни стратегически бомбардировачи Халифакс ІІІ с К1 = 845. (Всички английски четиримоторни бомбардировачи са много слабо въоръжени и имат много малки К1).

През Втората световна война американските четиримоторни стратегически бомбардировачи В-17 и В-24 са най-силният и опасен въздушен противник в Европа и борбата с тях е изключително трудна.

 


Те са въоръжени с по 10-12 подвижни тежки картечници, които стрелят с взривяващи се („дум.-дум”) куршуми. Летят в самоотбранителни формации и се подреждат така, че всеки противников изтребител, проникнал във формацията, едновременно е обстрелван от всички посоки чрез най-малко 15 картечници и лети във вихрушка от взривяващи се куршуми.

По периферията на формациите бомбардировачите не могат да се самоотбраняват напълно ефективно. Там обаче ги отбраняват охраняващите изтребители, които се въртят „в кълбо” като роят оси около бомбардировъчните формации.

Посочените по-горе стойности на критериите К1 при противниковите бомбардировачи са валидни, ако те летят в самоотбранителни формации и се охраняват от изтребители. Критериите К1 на единично летящи бомбардировачи са многократно по-малки, а ако те са сериозно повредени е възможно да имат К1 = 0.

Американските и английските бомбардировачи, които нападат София се охраняват от американски изтребители – двумоторни двутели Р-38 „Лайтнинг” („Светкавица”), варианти Р-386 с К2 = 590 и Р-38J с К2 = 656 и едномотри Р-51В „Мустанг” с К2=470.

Изтребителите Р-51В са слабо бронирани и много слабо въоръжени само с по четири тежки картечници и затова критерият им К2 има малка стойност.

Защитавайки София българските летци използват германски изтребители Ме 109, варианти Ме 109G-2 с К1=306  и К2=734 и Ме 109G-6/U2 с К1=372 и К2=732, а също остарели френски изтребители – германски трофеи – D520C-1 с К1=165 и К2=318.

Стойностите на критерия К1 при тези изтребители категорично доказват, че те са абсолютно непригодни за ефективен въздушен бой с американските четири моторни бомбардировачи В-17 и В-24.

 


В 17F е по-силен: 7 пъти от Ме 109G-2, 5,8 пъти от Ме 109G-6/U2 и 13 пъти от D520C-1.

В 24D e по-силен: 4,8 пъти от Ме 109G-2 и 8,8 пъти от D520C-1.

Защитавайки София на 10.01.44 германските летци използват изтребители Ме 109G/R6, които за разлика от Ме 109G-2 и Ме 109G-6/U2 имат по три, а не по едно оръдия и критериите им К1 и К2 съответно са по-големи – К1 = 902 и К2 = 830.

Обаче и Ме 109G -6/R6 са значително – 2,7 пъти по-слаби от В-17F, с които на 10.01.44 се сражават.

Защитавайки Германия, германците използват през 1944 г. срещу американските четиримоторни бомбардировачи предимно изтребителите FW190D-8/R2 с К1 = 1310. те са по-силни: 4,3 пъти от Ме 109G-2, 3,5 пъти от Ме109G-6/U2, 7,9 пъти от D520C-1 и 1,6 пъти от Me109G-6/R6.

Българското авиационно командване многократно настоява германците да предадат на България FW19A-8/R2, но безуспешно.

Обаче и FW190A-8/R2 са значително по-слаби от всички американски четиримоторни бомбардировачи, използвани в Европа.

Едва в края на войната германците използват реактивни изтребители Ме262А-1в, които имат и противосамолетни ракети. При тях К1=26 и те са точно два пъти по-силни от FW190A-8/R2, а също са малко по-силни от всички американски четиримоторни бомбардировачи в Европа. Ме 262А-1в обаче имат редица съществени недостатъци, които значително затрудняват пълноценното им бойно използване.

 


На 14.11.43 американците нападат София с 81В-25J, охранявани от 49 Р-38G.

София се защитава от 17 Ме109G-2.

Съотношението на противниковите и собствените сили е 17:1.

Противниковите загуби са 1 изтребител.

Собствените загуби са 1 изтребител и 1 летец – Йордан Славов.

На 24.11.43 американците нападат София с 61 В-24D, охранявани от 58 Р-38G.

София се защитава от 16 Ме109G-2 и 24 D 520C-1.

Съотношението на противниковите и собствените сили е 12:1.

Противниковите загуби са 2 бомбардировачи и 2 изтребители.

Собствените загуби са 3 изтребители и 1 летец – Митьо Дисов.

На 10.12.43 американците нападат София с 62 В-24D, охранявани от 61 Р-38G.

София се защитава от 17 Ме109G-2 и 22 D520C-1 или общо от 39 изтребители.

Съотношението на противниковите и собствените сили е 12:1.

Противникови загуби няма.

Собствените загуби са 1 изтребител и 1 летец – Павел Павлов.

На 20.12.43 американците нападат София с 67 В-24D, охранявани от 59 Р-38G.

София се защитава от 20 Ме 109G-2 и 36 D 520 C-1 или общо от 56 изтребители.

Съотношението на противниковите и собствените сили е 10:1.

Противниковите загуби са 4 бомбардировачи и 7 изтребители.

 

 

Собствените загуби са 4 изтребители и 2 летци – Георги Кюмюрджиев и Димитър Списаревски.

На 20.12.43 Списаревски с много дръзка атака на малка дистанция сваля с оръдието си един бомбардировач, обаче изразходва всички оръдейни снаряди.

Твърдо решен да унищожи още един бомбардировач, той се насочва към него и извършва преднамерен смъртоносен таран, като директно врязва целия си самолет в тялото на противниковия бомбардировач, който се разкъсва, а Списаревски загива.

След гибелта му народът го нарича „живата торпила” и името му е в устата на всички!

Таранът на Списаревски ужасява американските летци. Противникови радиостанции се обръщат към българските летци с призив да не извършват тарани.

Списаревски е погребан в парцела на летците към Софийски централни гробища. Всеки родолюбив българин трябва да посети гроба му с уважение и признателност.

След американското въздушно нападение на 20.12.43 българското правителство се обръща към германското командване с молба да окаже помощ при въздушната отбрана на София.

Германците изпращат изтребители Ме109G-6/U2 и I/JG5 – първа група (полк) на пета изтребителна ескадра (дивизия), която да защитава София заедно с българските летци.

Преди това І/JG5 никога не се е сражавала с американски четиримоторни бомбардировачи и няма абсолютно никакъв опит за въздушен бой с тях.

На 10.01.44 американците нападат София с 201 В-17F, охранявани от 63 Р-38G и 49 Р-38J или общо от 102 изтребители.

София се защитава от 20 Ме109G-2, 32 D520 C-1 и от І/JG5, която разполага с 30 Ме 109G-6/R6 или общо от 82 изтрелители.

Съотношението на противниковите и собствените сили е 14:1.

Противниковите загуби са 9 бомбардировачи и 3 изтребители.

Собствените загуби са 11 изтребители – 1 български и 10 германски и 1 летец – капитан Герхард Венгел – командир на І/JG5.

Във въздушния бой на 10.01.44 германските летци от І/JG5 проникват в една формация от В-17F- във вихрушката от взривяващи се куршуми.

С много дръзки атаки те успяват да свалят 3 В-17F, два от които с преднамерени несмъртоносни тарани. Освен това те повреждат много съществено още 6 В-17F, които напускат формацията, летят единично ограничено боеспособни и са свалени от български летци.

Този успех І/JG5 заплаща много скъпо.

Пет изтребители са свалени, други пет са се разбили при принудително кацане, а девет са сериозно повредени и се нуждаят от основен ремонт.

Трима летци са тежко ранени, а командирът на групата загива.

 


При това положение І/JG5 става напълно небоеспособна и е изпратена в Германия за да получи нови изтребители да попълни състава си с летци на мястото на загиналите.

На 30.03.44 американците и англичаните нападат София със 198 В-17F, 197 В – 24Н – американски и 57 халифакса ІІІ – англиски или общо с 452 бомбардировача, охранявани от 152 Р-38J.

София се защитава от 39 Ме 109G-6/U2 и 34 D520C-1 или общо от 73 изтребители.

Съотношението на противниковите и собствените сили е 44:1.

Противниковите загуби са 4 бомбардировачи и 3 изтребители.

Собствените загуби са 6 изтребители и 3 летци – Иван Бояджиев, Йордан Кубадинов и Христо Цанков.

Във въздушния бой на 30.03.44 младият летец Христо Костакиев поразява с оръдеен снаряд бомбите в един В-17F, които се взривяват и бомбардировачът се разкъсва. От взривната вълна детонират бомбите в съседен В-17F, който също се разкъсва.

Този случай с Костакиев доказва, че с един кушум наистина могат да се убият два заека!

Германският летец Хайнц Кноке хвърля от своя изтребител бомби със закъснител между американски четиримоторни бомбардировачи. Бомбите се взривяват между тях и в някои случаи взривната вълна предизвиква детонация в бомбардировачите, които се разкъсват.

На 17.04.44 американците нападат София с 202 В-17F и 151 В-24Н или общо с 353 бомбардировачи, от 25P-38J и 78 Р-51В или общо от 103 изтребители.

София се защитава от 30 Ме 109G-6/U2 и 7 D520C-1 или общо от 37 изтребители.

Съотношението на противниковите и собствените сили е 60:1.

Противниковите загуби са 2 бомбардировача и 1 изтребител.

Собствените загуби са 12 изтребители и 6 летци – Христо Арнаудов, Любен Кондаков, Атанас Кръстев, Димитър Попов, Веселин Рачев и Иван Стефанов.

На 17.04.44 собствените загуби – 12 изтребители и 6 летци – са значително по-големи, отколкото при предишните въздушни боеве за защита на София. Затова в историята на българската военна авиация 17.04.44 – тогава втори ден на Великден е наречен „Черният Великден”.

Причината за това е, че тогава американците за пръв път използват едномоторни охраняващи изтребители Р-51В, които имат плосък покрив на кабината и значително приличат на Ме109. На българските летци Р-51В са напълно непознати и когато на 17.04.44 се срещат с тях ги считат за български или германски Ме 109, изобщо не ги атакуват и не се пазят от тях и не разбират кой изтребител е собствен, и кой – противников.

Ако на 17.04.44 американците бяха използвали не Р-51В, а по-новите Р-51D, които имат изпъкнал покрив на кабината, както съвременните изтребители „Черни Великден” нямаше да има.

На 17.04.44 летецът Неделчо Бончев извършва непреднамерен, случаен таран върху един В-17F и го унищожава, като остава жив.

Общо на 14.11, 24.11, 10.12, 30.03 и 17.04.1944 г. американски и английски бомбардировачи извършват срещу София 1287 бойни полети, от които 57 английски, а охраняващите ги американски изтребители извършват 584 бойни полети.

Изтребителите, защитавали София, извършват общо 344 бойни полети, от които 30 германски – на І/JG5.

Общото съотношение на противниковите и собствените сили е 32.

Противниковите загуби са общо 21 четиримоторни бомбардировачи, 9 от които унищожени при участие на І/JG5 и 17 изтребители.

Собствените загуби са 38 изтребители, от които 10 германски на І/JG5 и 15 летци, от които 1 германец.

Забележка:

Посочените по-горе съотношения на противниковите и собствените сили са определени чрез съответни формули въз основа на броя използвани самолети и техните критерии К1 и К2.

Съотношенията са следователно според бойната ефективност на самолетите.

Защитавайки София българските летци се сражават при изключително трудни и неблагоприятни условия. Изтребителите им са 4,8 до 13 пъти по-слаби от американските четиримоторни бомбардировачи, а съотношението на противниковите и собствените сили според бойната ефективност на използваните самолети е от 10:1 до 60:1, средно за всички боеве 32:1.

Дори фактът, че при тези условия българските летци не само се сражават, но в много случаи и побеждават, вече е израз на огромен героизъм и подвиг.

Българските летци се сражават с невиждана смелост, дързост, самоотверженост, с желание за бойни победи и чувство за дълг и отговорност.

Това значително увеличава тяхната боеспособност.

Те спечелват самостоятелно 29 въздушни двубои, 12 от които срещу американски четиримоторни бомбардировачи – най-силните и опасни въздушни противници!

Вече 75 години всички родолюбиви българи изпитват огромно уважение и признателност към летците, защитавали София през 1943 и 1944 г.

На загиналите летци в София е издигнат паметник – в градинката зад 14 поликлиника, квартал „Иван Вазов”.

Най-висока и абсолютно неопровержима оценка на българските летци, защитавали София, дава обаче американското авиационно командване – не с думи, а с дела! То счита българските летци за силен, достоен и заслужаващ уважение противник и затова винаги изпраща голям брой изтребители, които да охраняват бомбардировачите. Ако американците считаха, че българските летци са слаб и недостоен противник, те биха изпращали бомбардировачите си срещу София без никаква изтребителна охрана!

Тази действително много висока и потвърдена на дело оценка на емирканското авиационно командване е изключително важна и ценна, тъй като по принцип висока оценка на противника е многократно по-ценна от собствена висока оценка.

Необяснимо е, че тази висока американска оценка никъде и от никого досега не е спомената.

А всеки би трябвало да я знае!


 

 

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ Е СЪДБОВНА

Е-поща Печат PDF

За пръв път посланик на Русия посети  централата на ГС на БСП - София

 

Председателят на БСП - София Калоян Паргов посрещна посланика на Руската федерация Н. Пр. Анатолий Макаров в Градския съвет на ул. “Леге“ №10. Двамата обсъдиха актуалните теми от международната политика и геополитика, както и отношенията между Русия и България. След срещата Калоян Паргов и посланик Анатолий Макаров бяха гости на традиционната дискусия, организирана от клуб "Млад дипломат" към Районния съвет на БСП "Средец", с председател Николай Маринов. На дискусията присъства и посланик Володя Нейков, който представи Н. Пр. Анатолий Макаров пред присъстващите гости, препълнили залата на Градския съвет на БСП - София. Дискусията, продължила над два часа, премина при огромен интерес. Посещението на Н. Пр. Анатолий Макаров във вторник вечерта беше първо на руски посланик в Градския съвет на БСП - София, отбелязаха домакините.

 


"С Русия сме свързани толкова много и исторически, и геополитически, и стратегически, и религиозно - ние сме православни християни, и родово дори от гледна точка на това, че сме братски славянски народи и съдбовно - на Русия благодарим за свободата си, коментира Калоян Паргов. - Ние, социалистите и антифашисти, помним всички тези факти. За съжаление, в последните 30 години много неща в България се промениха. Уверих обаче Н. Пр. Анатолий Макаров, че в Градската организация на БСП в София правим и ще продължим да правим всичко възможно, за да не допуснем изкривяване на историята. Отношенията между България и Русия трябва да се развиват и това е неизбежен факт, въпреки опитите да бъде забит клин между нас".

Темата, която предизвика голям интерес и дискусия, беше за руските паметници в България. Калоян Паргов обясни ситуацията с паметника на Съветската армия, който периодично предизвиква горещи дебати в българското общество, а редовно преди определени дати от календара бива поругаван. "Паметникът на Съветската армия е държавна собственост, обясни председателят на БСП - София. - През 90-те години на миналия век беше направен опит от нашите идеологически противници от СДС собствеността да бъде прехвърлена на Столична община, за да бъде по-лесно ликвидирането му. И като управляващи, и в опозиция БСП не допусна това. И досега ние атакуваме отговорните фактори и на държавно, и на общинско ниво по повод периодичното поругаване на този паметник преди важни дати като 9-и май, 9-и септември, 2-и юни...".

 


Калоян Паргов добави, че групата на БСП в Столичния общински съвет има категорична и еднозначна позиция по отношение на поставянето на бюст-паметник на граф Игнатиев в София. "Заедно с Инициативния комитет за издигането му в момента търсим подходящо място по улица "Граф Игнатиев", където да бъде поставен, обясни той. - За съжаление, от около година нашите идеологически опоненти от дясно водят антикампания, те обругават личността на граф Игнатиев и оспорват приноса му в освобождението на България и развитието й след 1878 г. Градският съвет на БСП, групата на социалистите в СОС и народните представители от София обаче ще продължим с всички средства, с които разполагаме, да се борим за поставянето на този паметник, въпреки очевидното нежелание на управляващото мнозинство".

Н. Пр. Анатолий Макаров отбеляза, че проблемът с руските паметници в България е много сериозен. "Досега не веднъж на всички съм казвал - вие имате едно определение "обект на културното наслество", имате и специален закон, който регулира тези обекти на културно наследство. Паметниците може и трябва да са част от него, коментира посланикът на Русия. - Сигурно знаете, че дори паметникът на Цар Освободител няма никакъв статут. Това не е нормално. Този паметник може да бъде обект на културното наследство и да попадне вече в съвсем друга категория. Този паметник е безспорен. Затова, давайте да се захванем и да решим този въпрос. Колкото до граф Игнатиев - неотдавна в Русия направиха филм за него. 45-минутен, документален - "Граф Игнатиев, графът на българите". Защо да не го покажем по българската телевизия? Мисля, че това би бил подходящ отговор на антиигнатиевската кампания, за която говорите. Този филм прекрасно показва ролята му във всичките процеси, особено в последната фаза на Руско-Турската война, когато е подписан Санстефанският мирен договор. Не е случайно, че улица в София е била кръстена “Граф Игнатиев”. Имало е сериозна причина за това, а сега политическата конюнктура се опитва да изтрие собствените си решения от миналото. Аз така го разбирам".

 


Калоян Паргов припомни също, че през 2019-а има две много важни кръгли годишнини. Едната е 140 години от обявяването на София за столица на България - на 3-и април, а другата е 140 години от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. "Мисля, че можем да помислим и заедно да отбележим тези кръгли годишнини. В крайна сметка, те имат и дълбока връзка помежду си", предложи председателят на БСП - София.


 

 


Страница 6 от 262