Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ВОЙНА ИЛИ МИР В КИБЕРПРОСТРАНСТВОТО

Е-поща Печат PDF

Срещата на Г-20 в Хамбург вече е в историята. Миналата събота лидерите на “Голямата двадесетка” приеха заключителното комюнике, което маркира основните предизвикателства пред света през следващите години.

Без съмнение, гвоздеят на G-20 беше първата среща на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп с руския му колега Владимир Путин. И това е така, защото от отношенията на Русия и САЩ зависи сигурността на света в близките години. Основните теми, които обсъждаха двамата президенти, бяха свързани с войната срещу тероризма в Сирия, положението в Северна Корея и Украйна и кибернетичната сигурност. Фактът, че двамата световни лидери сериозно обсъждат темата за киберсигурността, като че ли не намери достатъчно място в анализите на голяма част от политическите наблюдатели, а журналистите от големите западни издания я коментираха повърхностно и главно в контекста на измислените от противниците на Тръмп руски хакерски атаки.

В продължилите два часа и петнадесет минутни разговори между Тръмп и Путин 40 минути са били посветени на въпроса за киберсигурността, а също и на въображаемите руски кибератаки по време на президентските избори в САЩ. Според достоверни източници Тръмп се е оплакал, че в Съединените щати някои кръгове продължават да раздуват темата за „руското кибер вмешателство”в американските избори, въпреки че не могат да го докажат. Самият Тръмп е бил „принуден да живее с тази тревога от есента на миналата година”. Споделил, че докато демократите вярвали в победата на Клинтън, тази тема не е била актуална...

 

УНИЩОЖЕНИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Е-поща Печат PDF

• В САЩ за това бяха приложени пет стъпки и днес то не е онова, което беше. Случайно ли е това?

 

Преди няколко години Пол Е. Лингенфелтер започна своя доклад за отсъствието на финансиране в държавното образование с думите: “През 1920 г. Хърбърт Уелс писа, че “Историята  все повече заприличва на състезание между образованието и катастрофата”.

Мисля, че не той не беше прав. За бъдещето на САЩ и на света няма нищо по-важно от широтата и ефективността на образованието, и особено на висшето образование. Казвам “особено на висшето образование” не защото предучилищното, началното и средното образование са по-маловажни. Успехът на всяко едно ниво в образованието зависи от онова, което вече е постигнато. Обаче, добре или зле, качеството на висшето образование и на изследванията влияе на качеството и ефективността на образованието във всеки етап.

През последните няколко години, също като

страховито налитащи буреносни облаци,

все по-силно се говори за неуспехите на нашите университети. Обсъждат се очевидно лошите резултати в образованието на випускниците, неконтролираното наставничество (1) и жалките студентски заеми. В крайна сметка вниманието се концентрира върху огромните заплати на президентите и спортните треньори и статуса на мнозинството ниско платени преподаватели, почти същото като при работниците-имигранти. Има и движения за контрол върху процеса на обучение, за проследяване на студентските дългове, за създаване на по-мощни инструменти за “подкрепа”, за предлагане на безплатни “онлайн” университетски материали, за борба с експлоатацията на стажант-предподавателите... Тези движения обаче се концентрират върху сравнително тесен аспект от един голям проблем и никакъв “ремонт” на парче няма да помогне за решаването на реалния проблем - а той е, че университетите в Америка умират.

 

СРЕЩАТА НА ВЪРХА НА Г-20 В ХАМБУРГ

Е-поща Печат PDF

Шумна, безсмислена и опасна постановка

Ако човек има търпението да прочете не цялата заключителна декларация от форума в Хамбург, а само преамбюла към нея, и сравни написаното с видяното по пламтящите улици на града, ще си каже, че става реч за две паралелни реалности. И няма да сбърка, поне що се отнася до яростната съпротива срещу форума на анти глобалистите, определяни неоснователно за „левичари” и анархисти.

Ако бяха левичари щяха да бъдат интернационалисти, нали?

В паралелна реалност живее и екипът в Белия дом, начело с президента Тръмп, който плюе на всякакви договорености, изискващи някакви жертви от страна на САЩ. Например борбата с климатичните промени, бежанската и мигрантската кризи, мирът и свободната търговия. Руснаците имат поговорка, която сякаш идеално резюмира разногласията между ЕС и новата администрация в Белия дом, проявени и в Хамбург, по най-важните проблеми на съвременния свят: „Търсихме се, намерихме се и се разминахме!”.

Въпреки, че световните информационни агенции акцентираха повече на продължилата два часа и четвърт среща на Тръмп и Путин, и дори се опитваха да разчетат езика на техните тела, за да правят изводи за резултатите от разговора им, в преамбюла на заключителната декларация от форума в Хамбург се величае ролята на последната и предходните „седенки” на лидерите на 20-те най-развити страни в света. “Ние, лидерите на Г-20, се събрахме в Хамбург, Германия, на 7-8 юли, за да се заемем с основните икономически предизвикателства и да допринесем за просперитета и благоденствието. Справянето с на предизвикателствата на нашата епоха и формирането на един взаимносвързан свят е обща цел на Г-20 като наш първи форум за международно икономическо сътрудничество. Г-20 разкри своята мощ по време на глобалната икономическа и финансова криза преди около 10 години, когато тя изигра решаваща роля за стабилизирането на икономиките и финансовите пазари. Което беше вярно тогава, продължава да бъде такова и сега: ние можем да постигнем повече заедно, отколкото, действайки сами. Придвижването на нашата обща цел в Г-20 – силен, балансиран, съдържателен растеж, остава нашият най-важен приоритет.

 

КАК УКРАИНСКИТЕ НАЦИСТИ УБИВАХА ДОНБАС В ГОДИНИТЕ НА ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

Наблюдавайки зверствата на украинската Национална гвардия в Донбас, неволно се спомняш Втората световна война.

Неотдавна полският външен министър Витолд Вашчиковски разгневи Киев, като заяви, че Украйна няма да влезе в Европа заедно с Бандера. Украинското министерство на външните работи извика полския посланик в Киев Ян Пекло, за да му изрази своя протест срещу „обидното” изказване на дипломат №1 на Полша. Но нацисткото минало на полските националисти, както показа един филм на Елена Йончева още в дните на киевския майдан, бележи и днешния ден на Украйна.

Нещо повече, духовните наследници на украинските помагачи на Хитлер днес имат своето политическо представителство в Радата в лицето на партиите „Десен сектор” и „Баткивщина”. Както и военно представителство в лицето на провеждащите „антитерористичната операция” (АТО) „доброволчески” батальони и така наречената национална гвардия. И както в годините на Великата Отечествена война на Съветския съюз, обект на техните жестокости са „не украинците” в Донбас.

Представяме коментара на Олег Валентинов, който разкрива опасното трансформиране на едни военнопрестъпници в „герои”, „носители на украинския дух” и „борци за независима Украйна”. И всичко това, под снизходителния поглед на „демократичната” западна общност.

 

АНТИКОМУНИЗМЪТ В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Разговорът за антикомунизма беспорно трябва да започне с това какво е комунизъм в най-широк план на разбиране на това понятие.  В случая под комунизъм трябва да се имат предвид най-малко три неща:

Първо, идеалът на безкласово високоразвито в технико-технологически план, основано на принципите на колективизма, социалната солидарност, социалното равенство, братството и социалната справедливост общество. Накратко казано, става дума за обществото на социален хуманизъм в действие.

Второ, под комунизъм е нужно да се разбира също така действителното организирано движение на онези личности, които са отдали и отдават сили, средства и даже живот за постигането на този идеал.

И трето, в това понятие несъмнено влизат и практическите стъпки на действително осъществяване на този идеал, които в историята се наричаха социализъм. Става дума за ранни форми на обществено развитие, колкото и несъвършени да бяха или са те, които се стараеха или действат в посока на осъществяване на правдата на социалния хуманизъм.

Погледнато от тази позиция, антикомунизмът е всяко мнение, позиция и най-вече действие, насочено срещу комунизма, разбиран като социален хуманизъм в действие. Необходимо е да се подчертае, че срещу човешката мечта за социална справедливост, равенство и солидарност се води хилядолетна борба. От момента на системното формулиране на тази мечта в научната концепция на марксизма тази борба се усилва. Както е написано в „Комунистическия манифест“ „Призрак броди по Европа, призракът на комунизма. Всички сили  на стара Европа се обединиха за свещена борба срещу този призрак: папа и цар, Метерних и Гизо, френските радикали и немските полицаи”.

 


Страница 6 от 184