Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЛИНЕЙНАТА АЛГЕБРА НА ЕДНА „РЕКЛАМА“

Е-поща Печат PDF

За посещението на папа Франциск  в България от 5 до 7 май 2019 година



Министър председателят Борисов използва посещението на папа Франциск в България, за собствена реклама с повод и без повод. Той го посрещна, той го изпрати. Посрещна го в качеството си на богомолец, защото той друго качество в отношенията с държавния глава на Ватикана няма. Папата не е министър председател. Поради неравнопоставеността на гостуващия и на домакина, всяко изявление на домакина бе не на място и от него лъхаше неизбежна за подобни случаи конфузност, да не кажа  неграмотност. По добра илюстрация на оценката ни за посещението на папата в България от думите на самия Бойко Борисов трудно би могла да се предложи: „Благодарих на папата, че си удържа на думата и дойде в България. Това е голяма реклама за страната ни, цял свят ще види посещението”.

Папата използва посещението си в България, за да утвърждава образа си по-скоро на земен отколкото на човек на бога от различен свят. Той изненада с смелостта си да покаже, че бог, дори и да иска, не може да го съди, но хората могат.


Затова основното внушение бе сведено до опита да покаже, че не той е връзката между стадото и всевишния и че вярата може да започне и да свърши с него без риск от престъпване на канона.

Във външно политическите му послания, освен не актуалният призив за мир и осъждане на войната като зло, прозвуча и оценка за външната политика на България, чиито политически нюанс се изчерпи с положителната констатация за успехи в подобряване на отношенията с Турция и Русия. Тази оценка заслужава специално изследване, тъй като е непредизвикана и очевидно съдържа препоръка към българската политическа върхушка да се придържа към определена линия на политическо поведение. Какво папата очаква да последва е трудно предвидимо, тъй като тази препоръка няма да остане незабелязана от евроатлантическите оценители, които също ще потърсят смисъл, от тяхна гледна точка и някакво обяснение.

Папата стъпи на криво

при опита да угоди на българите и на македонците мислейки за общото между двата народа чрез търсене на различията. „България и Македония са две напълно различни нации…“ Нима? От кога? Нима има „северно македонска нация“? И коя земя или град обитава тази нация – Охридско, Кукушко, Солунско, Благоевградско? И папата продължава: „България е нация с традиции от векове.“ Колко века? Българска национална държава съществува от век и половина? Под турско робство имаме български етнос. От векове – до поробването на държавата от Османлиите, България е етническа хомогенна властова структура, но все още не   е национална държава. Но папата основателно се пита - а има ли македонски етнос? Къде се е зародил, кой го е отгледал, оповестил или признал? „Македония, от друга страна, има традиция от векове, продължава папата, но не като държава: като народ, който в крайна сметка се е превърнал в нация... Македония имаше самоличност“. Невероятно откритие! Самоличност на какво – на държава? На племе? На етнос? На географска територия или област? Как се консолидира и трансформира самоличност на нещо без съдържание в народ, чиито източник на идентичност е етноса или да се консолидира в нация, чиито източник на идентичност е държавата?

„А сега тя се консолидира като народ, продължава папата словесната бродерия върху македонообразуването, с малки и големи проблеми, като името й, както всички знаем. И двете (реч иде за България и Македония) имат християнски, православни, католически и мюсюлмански общности.“

Ако Македония се обитава от народ, трансформирал се в нация, логичният въпрос при тази религиозно-народностна мозайка би бил кой етнос, от обитаващите тази географска област народности – български, гръцки, турски, сръбски или албански е в основата на новосъздаващата се нация? Папата не е в състояние нито да отговори, нито да разбере този въпрос, защото самият той е етнически албинос, той е етническа ашлама, без собствен корен, идентитет или съзнание за различност. Детерминанта в неговата система за различност е религиозната принадлежност, а не произхода, неговата връзка с хората не преминава през етноса, националността, езика, расата, а през вярата в неговия католически бог, в собствения си работодател, който по неговата ценностна система е на върха на пирамидата за благонадеждност и духовно съвършенство. Всъщност целта е всеки да достигне съвършенството, съгласно собствените си разбирания за вътрешно равновесие и свобода на избор.

Папата заяви, без да чувства необходимост да се обоснове,

„че Република Северна Македония през вековете на създаване на своята държавност предаде библейските послания за надежда, утеха и толерантност и в своята съвременност.“ Това заявление се свързва с коментар на наблюдатели, че „Посещението му е израз на назряло време да се отдаде признание на историческите връзки от ранните векове на християнството, когато папа Адриан II благослови и освети богослужебните книги на светите братя Кирил и Методий, с които по-късно е извършено християнизирането на славянските народи в Европа.“ Така папата, може би интуитивно, посочи общия корен на едно дърво, обитавано от българи и македонци – делото на Кирил и Методий, което безспорно се свързва и идентифицира с българския народ и трудно би достигнало от древността до наши дни чрез усилията на ново образуващата се през ХХI век македонска нация!!!

Съхранили мъдростта на вековете, Българската православна църква и Светия синод

отказаха обща молитва с папата и без да споменават, с поведението си показаха, че нямат никакво намерение да преосмислят оценката си за католицизма, като “ерес“ по отношение на православието. Патриархът се видя с папата, в качеството му на духовно лице, но със самочувствие и достойнство отказа да разговаря и дори да забележи пребиваването на папата в България в качеството му на държавен глава на Ватикана! Патриархът не се включи в показната демонстрация на оказване на държавни почести, за каквито министър председателят нямаше необходимият инструментариум, а високият гост не показа познаване на държавния протокол и позволи на домакина си да се възползва максимално от посещението за себе-изтъкване наред с Господа. Така папското посещение, в разрез с църковните канони, бе превърнато в част от  политическите прояви на управляващата партия в период на предизборна кампания. Борисов изигра блестящо ролята на безскрупулен и инцидентно пребиваващ на политическата сцена аматьор! Той, за разлика от папата, всячески се опитваше да придаде на произнесените от госта му думи стойността на слово ex cathedra т.е. казано от името на Църквата, съживявайки догмата за върховенството и непогрешимостта на папата. Това е една от догмите, с които Ватиканът обогати църковната догматика и даде основание на православието да квалифицира католицизма като ерес. Другите догми, които не бяха експлоатирани поради липса на полезен политически заряд и приемлива възможност да се прехвърли мост между логиката на фактите и религиозната фикция са в основата на специалното отношение на католиците към Богородица, чиито образ през вековете бе издигнат на пиедестала на неподражаемостта, поставяйки на изпитание разума на богомолеца, вменявайки му отговорността да повярва в непорочното зачатие без първороден грях, в статута й на Майка Божия, майка на Исус Христо, в нейната вечна девственост! и в нейното телесно възнасяне на небето след края на земния си живот.

Вяра – лишена от логика и разум

Така небето се превърна в място, където пребивават праведните, заслужилите, Неизкушените по време на земното си пребиваване на този свят, безсмъртните, място-награда за повярвалите в догмите и покорно следващи земните пастири, провъзгласили се или назначили се за божи служители, лишавайки вярата от логика и разум!

Не стана ясно дали папата е поверил нещо специално на българските католици, различно от посланията, които отправи към българския народ, но наставленията му за мир и благоденствие, за любов, за следване пътя на Господа Исуса на братско общение между всички християни останаха твърде далеч от проблемите и очакванията, съставящи дневния ред на българина, ангажиран единствено с усилията да запълни с желано съдържание мигът  земно ежедневие по пътя към вечността под земята, а не към небето, запазено за папски и патриаршески призраци и техните домакини… Призивът към България да играе ролята на мост между Източна и Западна Европа, на посредник в отношенията на Западна Европа с Русия и Турция бе предназначен да обслужи политическите видения на Бойко Борисов, без да е в състояние да осмисли и логично да обоснове основанията върху които гради тезите и пожеланията си. Празнодумство, предизвикващо съжаление и носталгия по споделеното и изгубено време.

Започнахме тези наши разсъждения с припомняне уверенията на министър председателя Бойко Борисов, че папската визита ще се превърне в рекламна фасада на България, която цял свят ще наблюдава. Припомнихме основните моменти, които светът видя  от България през тези няколко дни през погледа и думите на папата и на неговия домакин.

Видяното е поредното разочарование. Вие какво мислите?


 

САМОУНИЩОЖЕНИЕТО

Е-поща Печат PDF

Нещо скандално се случва с българското училище. Ако наистина Паисий само се премества в по-горен клас, то е защото той трябва да бъде по-добре разбран. Но не можеш да кажеш колко сме били велики и в същото време да обучаваш така, все едно, че се срамуваме от това, че сме били под турско робство.

Изглежда, коварният замисъл е тези дечица, които няма да продължат в по-горния клас, хабер да си нямат от Паисий. А става дума за тематика, от която се събужда усещане за принадлежност - национална и историческа. Малко е късно националното събуждане да става на 16 години и с оглед на сегашното състояние на образованието ни за някои да остава недостъпно.

Що се отнася за нещата от литературата, от историята, които се премахват, аз бих искал да ги поизпитам тези специалисти по европейска история колко поназнайват за нея, щом твърдят, че обезличаването на една национална история означава европеизация.


Когато изчезва понятието православие, това е поредната стъпка към обезличаването, което е засегнало всички сфери на нашия обществен живот. Когато едно общество е болно, болно е цялото. Като вдигнахме врява за "Райна княгиня" на турски или за "мита Батак", то мина и замина - не се отрази особено. Но тук става дума за трайни поражения в проекция на поколения напред. Как ще бъдат възпитавани, как ще имат чувство за принадлежност, как ще имат чувство за себезначимост и достойнство? Нека не се правят на повече европейци, отколкото са, тези съвременните реформатори. Защото може и да сме учили преди 1989 г. за комисари и партизани, но сме учили и "Хамлет", учили сме и "Одисея", "Илиада", учили сме цялото културно, литературно и историческо наше наследство. Сега го учат кратко, повърхностно, обезличавайки българското значение и приноси. Драмата е в осакатяването на поколения напред, в корозията да бъдат откъснати от всякакви корени.

Историята в училище трябва да се учи с почит към величието, саможертвата и страданието, без разбира се да буди съвременни ненавистни настроения между различните етнически групи. Вера Метафчиева казваше, че на Балканите ще има мир, като спрем да учим история. Не, историята трябва да се учи като поклон към величието на миналото, без да бъде използвана като начин за обезличаване или за нахъсване един срещу друг. Когато американците празнуват своя ден на независимостта, никой не приема това като антибританска акция и внушение, нали?

Очевидно е, че такива "реформи" се опитват да въведат хора, които, говорейки за черното комунистическо минало, в момента получават директно, пряко и открито огромна финансова помощ и насърчение отвън. За да изкарат, че да се напиеш с водка е едно, а с уиски е съвсем друго. Мисля, че това не може да бъде спряно. Това е част от нашето самоунищожение. Защото в крайна сметка проводниците на такива идеи са местни и както винаги съм казвал - държава и семейство не се развалят отвън, те се развалят отвътре. Ние сме вече уязвими към такива неща, защото ги приемаме за модернизация, за европеизация, демократизация и толерантност.

Виждам, че намаляват българските автори в литературата до V клас, увеличават чуждите. Да попитам обратното. До каква степен българската история присъства в европейските учебници, да не говорим за отвъдокеанските? Ако има някаква идея да бъде стикована общата история на човечеството, то не трябва да става за сметка на цивилизации и на национални приноси като българските. Ако се учеше в Исландия за Априлското въстание, тогава можем да приемем и ние нещо от историята на Исландия. Ако имаше някаква пропорционалност, при която в Ирландия ще учат за Паисий Хилендарски, може тогава малко да намалим значението на този монах, който присъства във всички световни енциклопедии като личност и независим дух. Цялата работа е, че тази наша "европеизация" става за сметка на свиването и обезличаването на България.

Защото ако има нещо оригинално в нашата история, то това не са битките и победите ни, крепостите ни и прочее - това е нашият култ към просветата. Това сме ние в света. Ние нямаме "Сони" и "Тойота", няма и да имаме, но ако това губим, какви оставаме? Растения.

Училището е единствената опора, единствената крепост срещу денационализацията. Ако и него лишим от вълнението на миналото, което, пак казвам, не трябва да поражда съвременна конфликтна среда, лошо ни се пише. Хайде, можем да минем без "Кремиковци" и без няколко луксозни блока на Слънчев бряг, но това, ако се погуби, губим всичко.


 

КАУЗА И УЧЕБНИК ПО РОДОЛЮБИЕ

Е-поща Печат PDF

ДО

ИЗДАТЕЛЯ И ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА

ВЕСТНИК "НОВА ЗОРА"

МИНЧО МИНЧЕВ


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНЧЕВ,

Един малък, но истински сплотен, колектив над четвърт век издава всяка седмица вестник, чийто общ сборен свитък спокойно може да бъде наречен и учебник по родолюбие. Той на практика е и наръчник на патриота и родолюбеца по историческа истина.

Вестник "Нова зора" в нелекото преходно време и демократичните промени оцеляваше и винаги намираше сили да превъзмогне всичко онова, което пречеше на свободното слово. Онова, което наричаме препятствия пред твореца, пред журналиста и публициста на новото време.

Вестник "Нова зора" извоюва свое достойно място сред изданията по време на демокрацията и по свой начин защити правото си да бъде информатор, да бъде седмичник на правдивата статия, на конкретния очерк, на поетичното перо, посветило се на България, оставило свой почерк сред морето от нови и нови източници на хартиен и електронен носител в последните три десетилетия.

Приятели от вестник "Нова зора",

Приемете сърдечния ми и искрен поздрав по повод вашия красив и достоен юбилей - 30 години сред българските печатни издания. 30 години родолюбива гражданска и отечествена мисия, 30 години честно литературно слово, 30 години  истинска журналистика... 30 години нова зора чрез вестник "Нова зора"!

Вие обичате да казвате често, че "Нова зора" не е просто вестник, а кауза. И затова заслужавате и нашето уважение и поощрение. Желая Ви и в бъдеще да останете верни на тази благородна кауза - каузата България!


Честита 30-а годишнина!

Нека да има зора и утре, и след месец, и след години...

И за много години на вестник "Нова зора"!


14 май 2019 г.

Калоян Паргов,

Председател на ГС на БСП - София

София


 

ЗНАМЕНОСЕЦ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИОТИЗЪМ

Е-поща Печат PDF

ДО ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР

НА ВЕСТНИК „НОВА ЗОРА”


Другарю Минчев, приятелю,

Комунистическа партия на България най-сърдечно Ви поздравява, Вас и целия редакционен колектив с тридесетгодишния юбилей на вестник „НОВА ЗОРА”.

В годините на промени в нашата Родина, години на „преход” довели у нас разрухата, ограбването на сътвореното с пот и кръв от трудовите хора, безработицата, неграмотността, милионите изгнаници прокудени от нищетата в чужбина оставили пустееща родната стряха, сиянието излъчвано от вашия вестник се превърна в желан пътеводител за всички родолюбци.

Истината, вярата, любовта към Отечеството пълнеха страниците и достигаха до сърцата , вливаха сили и упование, даряваха с надежда и увереност, издигаха до висота достойнството на българите.

Изказваме убеденост, че и в бъдните дни дарованието, таланта и искреността на творческия колектив на в.”Нова зора” ще разнася правдата, ще воюва с несправедливостта и ще остане знаменосец на патриотизма в Р.България!

Честит юбилей и за много години!

 

ПЪРВИ СЕКРЕТАР на ЦК на КПБ

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ


 

С НЕПОМРЪКВАЩА ОБИЧ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Е-поща Печат PDF

До поета Минчо Минчев

главен редактор на

в. „Нова Зора“ и

председател на ПП „Нова Зора“


Уважаеми другарю Минчев,

Вече три десетилетия партиотичния вестник, ръковеоден от Вас, всеотдайно, талантливо и мъжествено защитава и отстоява истината в исторически и съвременен план за социалния, националния, политическия и духовен живот в днешното противоречиво време.

Ръководството на Българският антифашистки съюз и неговите хиляди членове и съмишленици с интерес очакват и четат всеки нов брой на „Нова Зора“, на чиито страници публикуват  изключителни автори и редактори – журналисти, политици, общественици, писатели, анализатори, есеисти и поети.

Трите десетилетия преминаха в гореща битка с лъжепатриоти, фарисеи, новоизлюпени националисти и фашисти,платени майкопродавци, финансирани от съмнителни фондации и западни благодетели.

Вие и редакционния колектив на вестника отстояхте на нападките на враговете и мракобесниците, на користните маломерници, представящи се за български патриоти. Великият Христо Ботев водеше с техните предтечи-конашките чорбаджии, душеприказчици на поробителя съдбовна битка в името на българския род. С огненото си перо в навечерието на Освобождението на България от петвековното турско робство, той громеше малодушниците, отцеругателите и майкопродавците и призоваваше народа за борба.

„Нова Зора“ доказа през годините, че е озарена от непомръкваща обич към българския народ и неговото преклонението пред подвига на братска Русия – светая светих за всеки достоен гражданин на нашето изстрадало и героично Отечество.

Статиите, есетата, анализите, историческите очерци и поетическото слово на „Нова Зора“ се отличават със своя дързък темперамент и провическа задълбоченост в разработката и показването на човека в България, на бъдещето на Европа и света.

А Вие, като главен редактор на „Нова Зора“ и талантлив поет в българската литература, като автор на Вапцаровски вестник „Моята вяра“ и член на художествения му съвет, имате значим принос и за успеха на изданията на Българския антифашистки съюз. Управителният съвет на БАС като Ви поздравява за юбилея на „Нова Зора“, Ви благодари и за приноса в опазването на паметта, подвига и саможертвата на хилядите антифашисти в българската съпротива.

Честит юбилей!

Убедени сме, че вестник „Нова Зора“ ще остави ярка следа в златната съкровищница на прогресивния български печат и Ви пожелаваме успех в защитата на чистото лице на истинския патриотизъм и хуманизъм, на нравствеността и победата на вярата в безсмъртния идеал, в името на Човека, и неговото бъдеще.

И все нагоре! - към нови победи и върхове отвоювани от истината и правдата, в битката срещу злото, настанило се в нашата прекрасна България!


9 май 2019 г.


УС на Българския София антифашистки съюз

Симеон Игнатов

председател


 


Страница 6 от 282