Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

„ГОСТОПРИЕМСТВО“, КОЕТО ВРЕДИ ЗА ЗДРАВЕТО!

Е-поща Печат PDF

Миналата седмица изгърмя още един бушон в кабинета: министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, който по-рано оглавяваше ДФ „Земеделие“. За последно служебното правителство на проф. Огнян Герджиков го уволни от поста шеф на земеделския фонд заради съмнения за злоупотреби с власт, но Бойко Борисов го реабилитира и дори го направи министър. Сега, две години по-късно, го напъди, но не за корупция и далавери с европейски фондове по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), а затова, че не е изпълнил нареждането му да уволни някаква чиновничка, чийто телефон бе обявен като телефон за контакти на интернат сайта на къща за гости.

Седмица по-рано Борисов уверяваше, че няма за какво да иска оставката на своя министър, понеже си вършел много добре работата. Ако имало нещо нередно, веднага щял да му поиска оставката, но засега нямало за какво. Да, обаче на 14 май премиерската брадва вече удряше на друго място. Оказа се, че проблем с Порожанов все пак има. Той си подаде оставката, а Борисов я прие без благодарност и без съжаление. Дори беше му намерил заместник в лицето на бившия земеделски министър Десислава Танева. На следващия ден Народното събрание вече гласуваше оставката на Румен Порожанов и назначаването на Десислава Танева. „Sic transit gloria mundi!“ („Тъй отминава световната слава!“) – гласи римската поговорка.


Обществеността остана да тъне в догадки, кой досега е разпъвал политически чадър над злополучния министър и бивш шеф на ДФ „Земеделие“, и поради що си е оттеглил протекцията от него? Някои намекнаха за внезапен хлад от към стопанина на Боянските сараи, недипломираният хидро инженер и мажоритарен собственик на ТЕЦ Варна, Ахмед Доган. А така също и за сделка с Делян Пеевски или Мустафа Карадайъ, чиито балдъза, шурей и зет се оказаха притежатели на цял комплекс къщи за гости в родното на Карадайъ родопско село Борино. И, които са усвоили от еврофондовете по ПРСР. Самият Борисов обясни своето салтомортале приблизително така: „Аз не бързах да му взема главата на Порожанов. Първо исках да видя всичко как е, дали има нещо нередно. А като видях, че тая изгърмялата телефонистка още е на работа, това преля чашата!“ Премиерът пропусна да спомене и за предполагаемите връзки на министъра с алкохолния и цигарен контрабандист Миньо Стайков, обявил наскоро гладна стачка в ареста. Ерго, Порожанов изгоря заради своята доброта и колегиалност, не заради някакви собствени корупционни прегрешения. Нито пък заради пропуски в имотната декларация, или евтино закупения апартамент от 240 квадрата за 54000 лева. И излиза, че по-безопасно е да си крадец, отколкото да не изпълниш волята на премиера Борисов!

А само като си помислим, че у нас с европейски пари са построени към 750 къщи за гости и огромното мнозинство от тях се посещават само от собствениците си, започваме да се питаме: тези в ЕС луди ли са? Ако данъкоплатците на Стария континент знаеха в чий джоб изтичат техните данъци, щяха да замерят, не с яйца и домати, с камъни и своите, и чуждите евродепутати! А най-паче – членовете на ЕК и участниците в Съвета на ЕС, воглаве с Доналд Туск! България може и наистина да е най-корумпираната, а не само най-бедната страна в ЕС, но тук поне от кумова срама пада по някоя министерска, депутатска, или кметска глава. Въпросът е, че не се конфискува цялото незаконно богатство на политиците рекетьори и на свързаните с тях „бизнес елити“. „Апартаментгейт“ отнесе няколко министерски и депутатски глави, аферата с „къщите за гости“ ще отнесе още няколко, но уличените в далавери ще си останат с евтините луксозни апартаменти и къщи. Вместо по съдебен ред, те ще бъдат „осъдени политически“ на предстоящите европейски, местни и евентуални предсрочни парламентарни избори. Но, имайки предвид кой ще организира изборите, „надпечатването“ на бюлетините и преброяването на бюлетините, никак не ни се вярва гласовете на избирателите да са определящи за изхода от изборната надпревара. Още повече, че към 40% от анкетираните заявяват, че няма да гласуват. Въпреки преднината на БСП според някои анкети, Борисов заяви, че какъвто и да е резултатът от изборите за ЕП, той няма да подаде оставка. Понеже без него страната щяла да изпадне в хаос, а пък нови предсрочни парламентарни избори щели да струват към 50 млн.лв. Насред предизборната търговия под формата на милиони лева за болници, педиатрии и ВУЗ, ГЕРБ обвини държавния глава в предизборна агитация в полза на БСП. Понеже пък БСП поиска от ЦИК да санкционира Борисов за предизборна пропаганда с държавни средства. И в двата случая ЦИК не намери доказателства за отправените взаимни обвинения. След три протеста, Борисов хвърли 1,7 млн.лв. на педиатрията, смени Порожанов и отиде да рита топка на футболен финал за ветерани.

Седмица по-рано папа Франциск І, когото Борисов посрещна като Господ, прояви странно чувство за благодарност, като каза на журналистите в самолета, с който отпътува от Северна Македония за Рим, че между македонската и българската нация нямало нищо общо. И, че великата македонска нация била проправила пътя към Изтока на Европа…Ние ли се, боже, грешно молихме, или ти ни грешно разбра!

Междувременно „Фолксваген“ отложи за октомври решението си за изграждане на завод у нас. Няма съмнение, че германският автомобилен концерн търси страна с традиции и подготвени кадри в областта на автомобилостроенето, а не такава, в която премиер и президент си мерят заслугите за нероден Петко. Тоест, кой е направил повече за привличането на „Фолксваген“ у нас. Концернът не се впечатлява и от това, че България е член на ЕС, докато другите кандидатки – Сърбия и Турция, не са. Да не забравяме, че и Бразилия бе удостоена с честта да произвежда германските автомобили. Ако, въпреки правителствената пропаганда у нас „Фолксваген“ ни заобиколи, ГЕРБ ще обвинят президента Радев, не собствените си болни фантазии. Радев ще излезе виновен и при провал на преговорите със САЩ за F-16. Нищо, че лично военният министър Каракачанов предупреди за „ценови проблеми“. Всяко зло, за добро! В противен случай, нашето „йесменство“ ще се окаже също толкова вредно за здравето, колкото и гостоприемството на „къщите за гости“. С тази разлика, че в първия случай всичките пари са български, а във втория – европейски. Не че кражбата от Европа не заслужава да бъде наказана. Недай боже ЕК да поиска да върнем парите по Проектите за развитие на селските райони, които някои са „усвоили“, тоест присвоили. И сега ни предлагат да ги пратим в ЕП, откъдето ще се върнат милионери в евро.

А Темида си е все тъй сляпа и глуха. Чака медиите да сигнализират за престъпления, след което се подхващат само онези, които няма да ядосат шефа на изпълнителната власт. Напоследък Прокуратурата постави задача на ДАНС да я информира за всички сметки и имоти в чужбина, както и участие в офшорни компании на всички лица, заемащи висши публични длъжности, които не са декларирани по съответния ред. Остава да се надяваме, че след евентуално последваща съдебна сопа няма как да се опира до Европейския съд за правата на човека, и всички български данъкоплатци да плащат отново сметката на Темида. Защото докато умните се наумуват, лудите се налудуват.


Патриотите вече предложиха разширяване на института на неизбежната отбрана. Тоест, вместо МВР да гарантира сигурността на гражданите, те да се въоръжат, за да трепят поредните „гости“, нахлули в домовете им: от любопитство, не за да обират, пребиват, или убиват немощни старци и старици.

Но така е в страната на чудесата, стабилността и „моралните стандарти“, които се свеждат най-често до подаването на министерски и други оставки, когато престъпленията не могат да бъдат прикрити, или отречени. Подобна политика има толкова малко общо с етиката, колкото астрономията и геометрията, както би казал Стефан Цвайг. Но тя си има своите трубадури. Например, преди години един „политолог“ нарече управляващата партия „Шайка“, а сега й кади тамян от екрана на TV „Европа“. Битието определя съзнанието.

Европейци сме, ама не дотам!


 

БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: С БЮЛЕТИНА №18 – СПРАВЕДЛИВОСТ СЕГА!

Е-поща Печат PDF

ПП „НОВА ЗОРА” СЕ ГОТВИ СЕРИОЗНО ЗА ЕВРОИЗБОРИТЕ.


На 11 май 2019 г., в Централния офис гр. София, се проведе разширено заседание на Централния политически съвет на ПП „Нова Зора”. В него взеха участие и членовете на Централната контролна комисия, резервните членове на съвета и комисията, както и  председатели и членове на ръководните органи на Обл. ПО, Общ. ПО и ППО. Целта на заседанието бе да се направи преглед на подготовката за изборите на 26 май за членове на Европейския парламент и да се дадат конкретни указания за участието на партията като партньор в КП „БСП за България”.


Информацията за  международната и вътрешната обстановка в страната,  в навечерието на изборите бе изнесена от М. Минчев, председател на партията и на Предизборния щаб, а за работата на Националния предизборен щаб на КП „БСП за България” говори Т. Предов – зам. председател на партията и на предизборния щаб на на ПП „Нова Зора”. Както в  информациите, така и в изказванията на участниците, основният акцент бе поставен върху подготовката за изборите и тяхното спечелване от КП „БСП за България”. Отчетено бе редовното участие в заседанията на Националния щаб на КП „БСП за България” и изпълнението на даваните указания във връзка с изборите, включително регистрацията, основните насоки за водене на предизборната кампания от БСП, нагледните материали и др. Пред ЦПС и актива на ПП „Нова Зора“, бе докладвано, във връзка с първоначалния вариант на предложените на първото заседание на Централния предизборен щаб „Насоки”, определени от ИБ на ПП „Нова Зора“ като „недостатъчно конкретни и мобилизиращи“, че е бил подготвен проект за  изменение и допълнение, който е депозиран с писмо Изх. № 0453/12.03.2019 г., заведено в деловодството на БСП с Вх. № БСП-482/13.03.2019 г. На 15 март, на заседание на Коалиционния съвет на КП „БСП за България”, след директен въпрос от председателя М. Минчев, г-жа Корнелия Нинова отговори, че писмото не е достигнало до нея. М. Минчев директно й връчва копие от заведения в Деловодството на БСП материал. След най-общо запознаване с него, тя изразява пред членовете на Политическия съвет на коалицията своето одобрение на документа и изказва пълна подкрепа за включването в него, на такива проблеми като „Истанбулската конвенция“, Стратегията за детето, Пакта „Макрон” за международните превози, Пакта за бежанците на ООН, както и отпадането на санкциите спрямо Русия и др., които показват неразривната връзка на директивите и регламентите, налагани от Европейския съюз на държавите-членки, и че те съответно пораждат непоправими правни последици за националните държави. Отделно от това писмото бе връчено и на г-н. Свиленски, председател на Национален предизборен щаб на КП „БСП за България”.

Тези действия бяха предприети, защото ИБ на ПП „Нова Зора“ и Централният предизборен щаб на партията отчетоха, че регламентите и препоръките на Брюксел – твърде безкритично намират място в националното, във  вътрешното законодателство на държавата ни.

На заседанието бе отчетено, че за съжаление в предизборната агитация на кандидатите за евродепутати от листата на КП „БСП за България“, при провеждането на срещи, участия в телевизионни и радиопредавания и др., тази връзка не се прави и по този начин се губи интереса към евроизборите, което се отчита и от социологическите оценки.

Участниците в разширеното заседание на ЦПС споделиха своите впечатления от провежданите срещи на кандидатите за депутати за Европейски парламент и изтъкнаха като общо заключение своето мнение, че като че ли сред тях преобладава чувството на страх да не бъдат обвинени в антиевропейски позиции, ако посочените въпроси бъдат поставени с цялата сериозност на проблема, който засягат. Бе изтъкнато, че не се взима пример и поука от поставянето на същите проблеми от представителите на други политически партии и коалиции. Изглежда се забравя, че това е предизборна борба и в нея не стои въпроса за авторство и оригиналност,  и всички законно допустими способи са разрешени. Това най-ярко бе демонстрирано от КП „АБВ”, които си присвоиха свързаното с БСП предишно наименование „Коалиция за България”. И понеже за нея се гласува с бюлетина № 10, т.е. „Коалиция за България” е преди № 18 в изборната бюлетина, има голяма вероятност редица гласоподаватели да бъдат заблудени при гласуването. Отчете се, че в дискусиите се наблюдава необоснована „политкоректност” и неувереност за директни атаки на нашите опоненти с факти и цифри, което членовете на ЦПС споделиха, че не действа мобилизиращо за симпатизантите на коалицията, както и за активизиране на  българските граждани, които погрешно считат, че европейските избори не са особено важни, и не водят до решаване на българските и личните им проблеми.

Въпреки, че в листата на „БСП за България“ не бе включен предложения от ПП „Нова Зора“ безспорен авторитет Валентин Вацев, въпреки, че в своя завършен вид в „Насоките“ не бе включено и нито едно от нашите предложения, позицията на ПП „Нова Зора” остава непроменена. Ние намираме, че в оставащите най-важни дни преди изборите, посочените теми следва да присъстват ежедневно в  изявите на кандидатите за евродепутати. Проблемите, които не се решават от сегашното българско правителство и, които създават реални опасности и последици в бъдеще, за страната, народа и всеки отделен български гражданин, следва да бъдат силно артикулирани и разяснявани. Политкоректност в случая не е необходима. Тя няма да привлече и няма да мобилизира гласоподаватели. Трябва честно и открито да се разговаря с народа. И само по този начин може да се стигне до  убедеността на всеки отделен човек, че си струва да се подкрепи листата на „БСП за България“. С единодушно решение на ЦПС се настоява предложената на ръководството на БСП редакция на „Насоките“, да бъде публикувана в „Нова Зора“, като идейно помагало в предизборната агитационна работа. На участниците в заседанието бяха раздадени печатните материали на КП „БСП за България”, Хронограмата на ЦИК за оставащите дни и взетите от разширеното съвещание решения.

ЦПС одобри указанията за повсеместна агитация и мобилизация на членовете, симпатизантите, както и на негласуващите в този вид избори. Задачата е ясна: полагането на максимални усилия, така че избирателите да дадат своя глас за бюлетина № 18 - „БСП за България”.

И победа!


Тодор ПРЕДОВ – д-р по право, зам. председател на ПП „Нова Зора”



ПОЯСНЕНИЯ ЗА ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ


1. Коалиция „БСП за България“ участва с пореден №18 в изборната бюлетина.

2. Предпочитанието си, т.е преференцията, избирателят може да изрази за всеки кандидат, чрез отбелязване в кръгчето в дясната страна на бюлетината, също със знак „Х“ или „V”, с неговия пореден номер в листата - от 101 до 117.

Пример:

1. Искаме водач на листата да остане г-жа Елена Йончева. За да се постигне това и да не бъде изместена чрез пеференциален вот на следващи позиции, трябва да отбележи бюлетината №18 (за Коалиция „БСП за България“) и нейният преференциален №101.

2. Искаме да дадем своя глас за предпочитан друг кандидат – например г-н Велизар Енчев (пореден номер 10 в листата, приета от НС на БСП). Тогава следва да отбележим №18 и №110 в листата.

3. Ако не желаем да гласуваме преференциално, т.е одобряваме подреждането, извършено от НС на БСП, отбелязваме в бюлетината само №18

Забележка:

1. Прагът за получаване на мандати в Европейския парламент от партия или коалиция е 5,88% от общия брой на всички гласове в страната.

2. За ползване на преференциален вот съответният кандидат е необходимо да получи минимум 5% от гласовете, подадени за неговата партия или коалиция.

3. Получилите преференциален вот кандидати (над 5%) се подреждат в низходяща градация, според броя на получените предпочитания и така първоначалната листа се пренарежда (т.е предложеният водач на листата може да отиде назад, а дори и да се нареди на неизбираемо място!)


 

IN MEMORIAM

Е-поща Печат PDF

Георги Евгениев Андреев напусна този свят на 8-ми март 2019 г. Той сътрудничеше на вестник „Нова Зора“ с кратки статии и есета. Беше особено чувствителен към всяка неправда и липса на морал във властта и обществото. Ето защо запозна да издава в началото на 1997г. Вестник „Зов“ на собствени разноски, първоначално с помощта на приятели. Вестникът (месечно издание) излизаше до месец септември 2005г. Издаваше и книги също на собствени разноски. Като автор издаде: „Пред съдбоносен избор: България или мафията. Част 1 и 2“, „Къде отиваш човечество?“, „Краят на Западната цивилизация“, „Кобургите и катастрофите на България“, „Америка над всичко!“ и др. Превеждаше и издаваше обществено-политическа литература от известни автори.

Поклон пред светлата му памет!


 

НАСОКИ ЗА ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ 2019 НА КОАЛИЦИЯ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“

Е-поща Печат PDF

СТАНОВИЩЕ И РЕДАКЦИЯ НА ПП „НОВА ЗОРА“


I. ОСНОВНИ НАСОКИ:

Представителите на Коалиция „БСП за България“ в Европейския Парламент ще отстояват преди всичко Българските национални приоритети в общите за Европа политики:

Представителите на Коалиция „БСП за България“ изразяват принципно несъгласие с досегашната политика на ЕС и ще работят за нейната промяна, насочена към националното развитие и подобряване живота на българските граждани. В съответствие с Конституцията на Република България и на основание на решение на Конституционния съд отхвърлят категорично Истанбулската конвенция, в която Божествената подредба на Естеството се подменя брутално с натрапването на „ценности“ като хомосексуализъм, перверзия и „избор на пол“. Представителите на „БСП за България“ в парламента на ЕС, със самочувствие, компетентност и цивилизационна убеденост, ще отстояват националните приоритети, в рамките на общите нови европейски политики за сигурност и човешки права;

Представителите на „БСП за България“ в ЕП, като изразители на огромното мнозинство на народа на Република България, не подкрепят т. нар. Пакт за миграция, тъй като ясно осъзнават заплахата за българската национална идентичност и за европейската християнска цивилизация.

Представителите на „БСП за България“ в Парламента на ЕС се противопоставят твърдо на инициативи, подобни на т. нар. Пакет Макрон, отнасящ се за международния транспорт, който поставя в крайно неизгодно положение българските превозвачи и пряко облагодетелства превозвачите на Франция, Германия и др. страни от ЕС.

Забележка: Изброените три несъгласия засягат пряко националните интереси на България и са израз на тяхната принципна защита. Те не са отрицание на ЕС, а още по-малко повод за конфронтация с PES. Политиката се мени според обстоятелствата, но незаобиколим принцип е националните интереси да се отстояват винаги. Това е аксиома и нашето разбиране в „Нова Зора“ е, че Коалиция „БСП за България“ трябва да изпрати в ЕС такива свои представители, които ясно ще формулират българския национален интерес и неотстъпно ще го отстояват.

България и „БСП за България“, на основание на създадения от историята цивилизационен съюз между българи и руси, с готовност и отговорност поемат ролята да бъдат мост за възстановяване на диалога между ЕС и Русия и ще работят за отпадане на санкциите срещу Русия;

Ние сме за развитие на политиката на сближаване между различните региони в ЕС и твърдо се противопоставяме на идеята „Европа на две скорости“!

България може да бъде енергиен хъб на Европа, чрез изграждането на нови, собствени ядрени мощности и транзитна газопроводна мрежа;

НА КОГО ТРЯБВА ДА ГОВОРИ КАМПАНИЯТА?

ЦЕЛЕВИ АУДИТОРИИ:

Основно кампанията трябва да бъде насочена към ядрото и широката периферия на партиите от коалицията „БСП за България“.

Ядрото на партиите от Коалиция „БСП за България“ трябва да бъде мотивирано за повсеместно участие в изборите, включително и в ролята на редови агитатори.

Периферията трябва да бъде мотивирана за подкрепа на листата на „БСП за България“, като включва в това число:

1. Всички български граждани, които са безработни или с минимални доходи, вкл. пенсионерите, изнемогващите, живеещите в нищета и мизерия. Ние се обръщаме към тях, на основание на нашите проверени от историята ценности и заявяваме: „Ние защитаваме вас, за да променим Европа!“;

2. Представители на изчезващата средна класа, на малкия и среден бизнес, които сега постепенно губят бизнеса си. Нашата позиция е позиция на справедливостта: „Равни възможности в Европа на Отечествата. Благоденствие за всички.“;

3. Лекари, медицински сестри, учители, адвокати, интелигенция, вкл. част от държавната администрация, в ниските управленски нива. Посланието към тях е: „Вие сте интелектуалният актив на българската нация и ние няма да позволим да бъдете втора категория европейци!“;

4. Гражданите със средни доходи, чийто жизнен стандарт чувствително намаля през последните години и вече трудно посрещат разходите си. Послание: „Ние сме за справедлива, за социална България и сме против Европа на две скорости. Хляб, възможности и просперитет за всички по равно“;

5. Гражданите, разочаровани от ГЕРБ, които искат чрез гласуване да „накажат“ управляващите. Послание: „10 години стигат!“

6. Младежи, които от скоро участват в изборния процес и имат убеждения - „ляво-център“. Послание: „Гласувайте за своето гарантирано успешно бъдеще“.

Посланията на кампанията трябва да са обърнати към хората, но не да въздействат само на групата. Стремежът е да бъдат обхванати едновременно всички като общност, но и да засягат поотделно всеки човек.

II. КАКВО ТРЯБВА ДА КАЗВА КАМПАНИЯТА?

Коалиция „БСП за България“ определя за главен свой съюзник народа на България. Той и само той може да бъде главният демиург на промяната, която всички желаем.

БСП е скъсала със задкулисието на прехода и търси нова платформа на доверие от българските граждани, основана на базата на нов обществен договор, за нови национални отговорности и нови социални приоритети;

Представителите на „БСП за България“ в Европейския Парламент познават неволята на народа и тяхна първостепенна грижа ще бъде грижата за хората, просперитет за децата им, хляб, свобода и солидарност по пътя на ново, по-добро бъдеще»;

БСП е единствената политическа сила, която прокламира в конгресните си документи необходимостта от незабавна промяна и е в състояние да провежда реални социални политики, за да измъкне държавата от калта на т. нар. преход;

Във време на опровергани политически и бизнес елити и ежедневни корупционни скандали единствено кандидатите на БСП, притежаващи несъмнени интелектуални и морални качества, са в състояние да натоварят институциите с политики в полза на гражданите, срещу олигархията, монополите и корпоративния интерес;

На фона на недопустимата деградация на политическия елит кандидатите на „БСП за България“, на основание на своите личностни качества, могат отново да издигнат политическия диалог до нивото на професионализма, моралните принципи и далновидността, в защита на исконния национален интерес и бъдещето на народа на България и неговата държавност.

ОСНОВНИ ВНУШЕНИЯ НА КАМПАНИЯТА:

Да издигнем достойнството на България в Европа, като прибавим своя глас към гласа на разума на всички, които искат промяна и пребъдване в България и в Европа!

Ние ще се борим за равноправна и социално-справедлива Европа на Отечествата, на утвърдените от историята национални традиции и християнски ценности! И ще останем българи.

ТОНЪТ НА КАМПАНИЯТА:

Посланието на кампанията трябва да е обърнато към гражданите, тонът да е спокоен, обнадеждаващ и уверен, но да не се спестява усещането за тревожна политическа обстановка – сега и през следващите години!

III. КАКВИ ВНУШЕНИЯ ТРЯБВА ДА ОСТАВИ КАМПАНИЯТА:

Управлението на ПП ГЕРБ е провал за България;

Реални социални промени са възможни и техен носител е БСП и Коалция „БСП за България“;

Само Коалиция „БСП за България“ може да отстрани ПП ГЕРБ от властта, за да реши двете главни национални задачи: избавяне на българския народ от месомелачката на геноцидно-изтребителния модел, който е наложен, чрез радикална промяна и политика в полза на хората;

Съхраняване на българската държавност, традиции и цивилизационна същност;


Минчо Минчев

Председател

на ПП „Нова Зора“

12.03.2019 г.


 

ЖИВОТЪТ НЕ Е БЕЗКРАЕН ПРАЗНИК

Е-поща Печат PDF

СЪДБАТА НА ПИСАТЕЛЯ КАТО ПРОБЛЕМ НА ЛИТЕРАТУРАТА И ОБЩЕСТВОТО


По повод книгата на проф. Бончо Асенов „Случаят Георги Марков”

 

Панко АнчевВсеки сериозен и значим писател е особен проблем за литературата и обществото, който различното историческо време разрешава според нагласите, критериите и конюнктурата си. Не писателят избира времето, но времето непременно избира писателя, формира, утвърждава или го отрича, подтиква или задържа развитието му, използва го, казано направо, като своя собственост. Творецът е продукт или жертва на времето, а не обратното. Когато писатеят забрави това и си въобрази, че е по-силен от всичко и всички; че в него е властта и е способен да обръща времето, без да позволи да бъде обръщан от него, настъпва колизия, от която почти никога не преодолява и не се измъква от нея.

Писателят най-често си въобразява, че борбите, които води в живота и в литератуата, са все епични и обогатяващи историята, придавайки й високи цели, героичен дух и величавост. Но те обикновено остават до битовото си равнище, а драмата му – лично поражение и загуба.

И все пак, личната драма на писателя е огромен и обикновено трудно разбираем и разрешим социален и литературен проблем, защото събира в себе си и типологизира драмите на стотици и хиляди хора, заблудили се, че могат да надмогнат правилата на бита и историята. Или че животът е достатъчно дълъг, за да остане време за поправяне на грешката.

“Клещите“ и ръцете, които ги държат

От живота и драмите на писателя винаги могат да си извлекат поуки. В това е смисълът те да се изучават – особено на писател, доброволно попаднал в клещите на голяма политическа или геополитическа игра, в която трябва да изпълни определени действия, чийто резултат ще го засегне отгоре-отгоре. Понеже като човек е твърде малък, за да  бъде пряк участник в нея. Затова и в началото не си дава сметка какви са тези клещи и какво ще извадят чрез него; нито чии са ръцете, които ги държат. Коварството на личния му избор е в това, че влизането в тях е лесно, дори приятно, раскаещо честолюбието и обещаващо онова, към което толкова се стреми.

Драмата идва после, когато осъзнае, че повече не може така; че се нуждае от спокойствие и свобода; че едно са му обещавали, а идва друго; че мечтания успех така и ще го подмине.

 

Георги Марков

 

Точно тогава тези, които го държат, нехаят за това. Защото те играят друга игра и малко ги интересува участта на този, който е в техните клещи. Стига, разбиа се, да не ги предава и злепоставя непоправимо.

А тези отстреща не го посрещат с отворени обятия, а както обикновено се случва, вкопчват го безцеремонно в своите клещи и изобщо не се церемонят с него.

И триумфът се превръща в поражение.

Думата ми е за станалия митичен писател Георги Марков. Моите разсъждения са предизвикани от една много интересна и добросъвестно написана книга: „Случаят „Георги Марков” от проф. Бончо Асенов, посветена на неговия живот, творчество и смърт. Всъщност, главната тема е тази смърт, с която толкова спекулират определени кръгове в антикомунистическата си ярост. Тя трябва да докаже колко жестоки и безчовечни са били методите на предишната власт срещу всеки дръзнал да я критикува или дори само да я постави под съмнение. А Марков няколко години бил правил това по радио ВВС, а после и по радиостанциите „Дойче веле” и „Свободна Европа”.

Един от непреодолимите комплекси на антикомунистическата пропаганда е постното и хилаво българско дисиденство до 1989 г. Този комплекс тя няма как да го прикрие и дори постоянно го вади на показ. Затова и с такава радост използва съчинената от нея история за „героизма” на Георги Марков. Неговите „Задочни репортажи за България” са обявени за литературните шедьоври на антикомунистическата борба, образец на високо писателско майсторство, смелост и дори героизъм. А като се добави лесно конструираната версия, понеже изглежда достоверна за всеки ленив ум, чакащ подобна залъгалката, че уж е бил убит от ДС по нареждане на Тодор Живков заради изобличителнията в тях, дефицитът от толкова нужните й „борци срещу комунизма” като че ли леко намалява. Ала само в очите на тези, които са заслепени от поразяващата й власт.

 

Лондон, гара Виктория 1978 г.


Бончо Асенов е кадрови офицер от ДС. Един бивш офицер от ДС винаги притежава повече информация от всички журналисти, писали книги и статии за убийството на Георги Марков. Като професионалист много повече от когото и да било от аматьорите-журналисти познава дейността на тайните служби и умее да я анализира. Те май изобщо не я познават, а само се опиват от получената даром смелост да я ругаят и разобличават. Бончо Асенов няма необходимост да съчинява басни, а преценява достоверността на факти през тяхната допустимост и достоверност. Т. е. най-напред по това дали тези факти са реални или измислени. Именно с тази си професионална умелост той пристъпва към излагането и преценката на събитията по въпросния случай. Б. Асенов лесно отделя истината от лъжата, факта от измислицата. Защото познава отлично от собствен опит на служител в службите познава похватите и начина на мислене на хората, които конструират сценария, по който се повежда операцията заедно с целия облак от лъжливи следи с цел да се отклони (поне за известно време!) вниманието на контраразузнаването и агентът остане задълго неоткрит и неоткриваем. Разбира се, докумените за подобни важни от различна гледна точка операции нито са в изобилие, нито се оповестяват. А хората, работещи по подобни случаи, винаги са най-високи професионалисти, неподвластни на съблазните за шумотевици и слава, готови да отнесат в гробовете си

тайната на замисъла и изпълнението.

Почеркът и начинът на мислене и действие обаче остават. Но четенето им трябва да бъде добросъвестно и професионално. Както го прави Бончо Асенов в тази си книга.

Преди да стане писател Георги Марков е бил инженер-химик. Този факт пряко се отнася до неговата сетнешна съдба на писател и герой в една грандиозна (истинска и спекулативна) игра. Затова и наблягам на него!

В началото на 50-те години на ХХ век, когато Марков публикува първите си разкази и очерци, в българския литературен живот вече се е утвърдило едно неписано правило – новите писатели са предимно филолози по образование, студенти в Софийския университет (най-вече по специалността българска филология). Те са най-близо до редакциите, участват в университетски литературни кръжоци, наблюдавани са от ръководството на СБП и редакциите. Те си имат свои места в кафенета и аудитории за срещи и разговори. Компаниите на младите писатели са обикновено съставени от такива студенти. Затова на идващите „отвън” се гледа с известно недоверие и дори подозрение. На тях им е по-трудно „да пробият”.  Георги Марков сякаш без усилие нарушава това правило – при това почти без някой да му оказва съпротива. Този психологически момент е важен за по-нататъшното поведение на младия тогава писател. Той „изпреварва” доста други свои връстници-филолози и категорично се утвърждава като един от най-надеждите и талантливи млади автори. Марков охотно бива приеман в средите на утвърдените писатели, на известни и влиятелни хора от писателската, но и от партийната и държавната власт. За него се говори, името му е популярно, съветват се с него. Бил е и привлекателен за жените мъж.

 

Преди триумфът да стане поражение


Още нещо важно в биографията на Георги Марков: сериозното му заболяване от туберкулоза и дългото лечение на коварната тогава болест. В крайна сметка бива излекуван. Още една победа за младия мъж и творец.

Към писателската слава и успехите сред жените се добавят високите хонорари, синекурната длъжност, но и интересът на високопоставени ръководители на тайните служби към личността му. Кой не би бил щастлив с такава биография.

Но една такава щастлива биография не носи само радости и пари. Тя, както се казва,

дърпа дявола за опашката

и насочва вниманието му към новоизгрялата звезда на българската литература от 60-те години на ХХ век.

В края на 1969 г. заминава в Италия при брат си. И повече не се връща.

Днешните му апологети и биографи твърдят, че Георги Марков е избягал от България по политически причини. Да избягаш „тайно” с личен автомобил, при това западен, по онова време е чиста фантастика. За да преминеш българската гранаца освен входяща виза за съответната страна се изискваше и изходяща. Задграничните паспорти трябваше да бъдат снабдени с тези две визи, за да те пропуснат през съответния граничен пункт. Проф. Бончо Асенов подробно разказва в книгата си с чия изключително висока протекция и по какъв начин Георги Марков напуща страната, за да отиде при брат си. Въпреки категоричния отказ на неговия директор на издателство „Народна младеж”, където тогава е работел. В книгата се проследяват действията му в Англия, начините, с които успява да започне работа в ВВС, анализират се писмата, които изпраща от там до свои близки в България. Но най-важното: на Марков цели две години българската консулска служба в Лондон охотно продължава изходящата му виза, защото без нея ще се окаже невъзвращенец. Към края на този двегодишен период в писмата си той става все по-критичен и гневен заради бавенето на визата в българската консулска служба. Бончо Асенов ни подсказва, че вече е задействана решителната част от сценария, по който Георги Марков „бяга” от страната и получава доверието на английските тайни служби да започне работа в ВВС.

Аз не отричам, че една от причините Георги Марков да приеме участие в цялата тази без съмнение сложна и опасна операция, е амбицията му да пробие като писател в Англия и Западна Европа. Представите му за литературния успех на Запад са извлечени от българския литературен живот, в който ДС отваря повече пътища към лесното издаване на книги, към наградите, похвалите, високото място в литературната йерархия. Затова е силно изнервен от слабия интерес към творчеството му в Англия. Вече невъзвращенец Георги Марков може да разчита единствено на себе си в устройването на бита и литературното си положение. Колкото и странно да е, въпреки слабия интерес към творчеството му и редките му чисто литературни изяви, той живее богато, купува имоти, не се лишава от нищо. Заплатата му в ВВС не е кой знае колко висока, за да има такъв жизнен стандарт. Но той го има. И не е трудно да се отговори на въпроса откъде и чии са тези пари, с които българският писател разполага. България очевидно не го е хвърлила ей така

в устата на лъва

– България не го е забравила. И как ще го забрави, когато той изпълнява нейна опасна и отговорна задача.

Тази задача, както пише и Бончо Асенов, е да проникне в радио „Свободна Европа”, да постъпи там на работа – поне за известно време, да събере сведения за някои от сътрудниците на българската секция, след което да се прибере в България. Тогава ще се разрази огромен политически скандал и ще бъде разобличено участието на ЦРУ в подривните акции срещу България и социализма.

Бончо Асенов смята, че тук операцията очевидно е „прихваната” от английските тайни служби и ЦРУ и Георги Марков става обект на разработки от тях. Работите му вече вървят зле, трудностите се увеличават, възможностите за постигане на литературен успех на Запад са по същество изчерпани. Както се казва, „облаците над главата му се сгъстяват”. Все пак неговите „Задочни репортажи” биват четени по „Свободна Европа”. „Пробивът” е организиран от тези, които Марков е трябвало да разобличи по-късно, и които вече подготвят развръзката в играта, в която се е въвлякъл.

За нововизлюпените наши антикомунисти предишните тайни служби са съставени от глупави, неграмотни и злобни служители, чиято единствена задача е да вербуват и убиват. Без дори да мислят. Антикомунистическата версия за смъртта на Георги Марков като убийство за отмъщение и наказание заради критичното му отношение към властта, заповядано лично от Тодор Живков (но съгласувано с тогавашния ръководител на СССР Юрий Андоропов) е плод на легендата за времето преди 1989 г.

За лъжата, като грях

Тази легенда, обаче е родена в празни глави, които се надяват повтаряйки хиляди пъти една лъжа, да я превърнат в истина. За младите, които не познават реалностите от миналото, а и не им се разсъждава дали това, което им говорят е истина и дали изобщо е възможно да се действа по толкова нелепи начини, е лесно да се оставят да ги заблудят и убедят. Лъжата обаче е грях, който рано или късно бива застигнат от възмездие.

 

Животът, уви, не е литературен сюжет!


Бончо Асенов аргументирано, вещо и най-важното добросъвество и като подготвен специалист доказва несъстоятелността и неверността на версията за намесата на българските тайни служби в смъртта на писателя. Това не е трудно да се докаже от професионална гледна точка, но въпреки това лъжата битува толкова години и се насажда като истина. Георги Марков обаче не е герой или мъченик, а жертва на своята суета, амбиция, наивност, лекомислие. Но и на жестокостта и безсърдечието на английските тайни служби, които не се поколебават да пресекат операцията, която му е възложена и която той допуска да бъде разкрита. И пада жертва в т. нар. „студена война”.

Но по-важното е друго.

Дори и в смъртта си Георги Марков не може да излезе от примката, в която от суета и непредзливост, нереална преценка на собствените си сили и възможности, психологическа издържливост и професионални способности е влязъл. Животът не е литературен сюжет, който можеш сам да насочваш в благоприятна за тебе посока, за да получиш онова, което смяташ, че ти се полага. Изборът на Марков не може да е постъпка на герой от криминален роман, а решение, за което се носи отговорност. В подобни случаи обратният път е затворен!

Аз силно се надявам, че тази книга ще сложи край върху т. нар. „случай Георги Марков” в неговия пропаганден вариант и антикомунистически смисъл. За да отвори разсъждения за човека и неговата съдба и особено за избора, служението и отговорността на писателя, който трябва да помни, че личният му живот би могъл да съблазни други и да ги вкара в изкушения, на които те не биха устояли. Но не само за писателя, а за всеки, който си представя живота като безкраен празник...

Животът обаче не е безкраен празник – особено когато се включиш в нещо, чиято цена е твърде висока.

Съдбата на Георги Марков го доказва за сетен път.


 


Страница 7 от 282