Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ФАСАДНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Е-поща Печат PDF

Пламен ДамяновВече близо 30 години либералната пропаганда ни внушава безалтернативността и „ценностите” на т. нар. демокрация, която задължително изисква наличието на много партии, независима съдебна власт, закони защитаващи правата повече на престъпниците, а не на жертвите, приоритет на частната пред държавната собственост и т.н.  Изобщо, на преден план са индивидуалните желания и „свободи” пред интересите на нацията и обществото. Като пример за връх на съвършеното общество се дават само западните страни – САЩ и тези от Западна Европа. Като недемократични се анатемосват политическите и икономически системи в страни като Китай и Русия например. Нека видим обаче в своята същност какво представлява „безалтернативната” либерална демокрация.

Истината е, че демокрацията от англо-саксонски тип е фасадна, а опита на страни като Китай и Русия показва, че икономиката може да се децентрализира и съответно да е конкурентна и при по-централизирана и контролирана държавна система на управление, която също може да има механизми за демократично управление и по-добре да отразява желанията на мнозинството, при което може дори да е по-ефективен коректив на властта в интерес на народа в сравнение с т.нар. плуралистични либерални режими с много партии и разни НПО-та, формиращи т.нар. гражданско общество.

Историческият опит показва, че е възможна система по форма централизирана, дори авторитарно-тоталитарна, която обаче по съдържание да е по-демократична от други, т.е. да изразява интересите на трудовите хора и да работи в тяхна полза, а не в полза на шепа „избраници”. Възможно е при такава система на управление да има повече ред (което според мен е висша обществена ценност), както и социална справедливост.

Така например в „демократична” България сега се разиграват демагогски спектакли, като например определяне (разбирай повишаването) цените на тока, водата и т.п., след което то се оспорват в съда, но независимо от неговите решения цените не се намаляват (а уж решенията на съда са задължителни !). Те разбира се са задължителни за обикновения трудов човек, когато монополистите и банките трябва да му съдерат кожата, дори за дребни неплатени сметки или кредити при ненормални лихви. Такъв пример имахме скоро, когато „обществения защитник” или т.нар. омбудсман (каква хубава българска дума!) сезира съда за високата цена на парното, но се оказа, че решенията му не били задължителни за монополистите, чиито прислужник е т.нар.КЕВР. Ето това е чиста проба фасадна демокрация и то плитко скроена !

Факт е, че многото на брой партии не са гаранция за реален плурализъм и демокрация.

 


Чрез финансово контролираните медии непрекъснато ни убеждават в благото на демокрацията, защото имаме т.нар. „свободни и демократични” избори, които обаче са най-обикновена демагогия. На пръв поглед има избор между много партии, различни личност и различни политически платформи. На практика обаче, както наблюдаваме вече близо 30 години, след като дойдат на власт всички правят едно и също. Също така, когато са в опозиция яростно критикуват политиката и законите на управляващите, но самите те, идвайки на власт, не променят критикуваните от тях закони. Ето това е истината за т.нар. плурализъм – различие на думи и единство в реализацията на антинародни закони в интерес само на шепа наши и чужди олигарси. Свидетели сме как в икономическата област няма плурализъм, няма различие, а има единство в защита на плутократите. В крайна сметка на избори се избират малко от много, но все от еднакви, т.е различни личности, но на практика с едни и същи реални политически действия.

Известно е, че качеството на живот освен материален стандарт има и  други аспекти – чистота на околното среда, физическо здраве, сигурност, духовен климат и т.н. Нека разгледаме една от тези страни на качеството на живота – сигурността. При настъпилата след 1989 г. „демокрация” в този аспект нещата съвсем не стоят добре. Всички помним как при т.нар. тоталитарен социализъм, преди промените, нивото на престъпността беше далеч по-ниско от сегашното, т.е хората имаха много по-голяма сигурност за имуществото и живота си. След  1989 г. демократично избраният парламент се постара за изкове закони, които облагодетелстват престъпността, пазейки правата на бандитите далеч по-добре от тези на жертвите на престъпления. За да са по-спокойни извършителите на тежки престъпления, бе отменено и смъртното наказание. Определено смятам, че има по-висша ценност от демокрацията и плурализма - това е редът и справедливостта !

Другите прелести, на които се радваме след демократичните промени и приемането на евроатлантическите ценности са социалната несправедливост и корупцията на всички нива, като подкупите са част от начина на живот – нещо което в такива размери не съществуваше  преди 1989 г. Да не говорим за ненормалното социално разслоение и гигантската разлика между малцината свръхбогати (повечето забогатели чрез грабежи) и масата бедни българи.

Виждаме как след „демократичните промени” банките действат реално като един картел, а частни застрахователни дружества прибират пари чрез задължително, т.е. насилствено, узаконено от държавата застраховане (каквото например има за автомобилите). Налице са естествените монополи, които са в частни ръце и прибират сигурна печалба, без да се потят да инвестират средства и внедряват нови технологии - в енергетиката, водоснабдяването, съобщенията, големи инфраструктурни обекти като летища, пристанища и т.н.

Всичко това не е демокрация, а реален обир на пари от народа в частни джобове и то най-вече чужди, без наличие на конкуренция и то в непроизводствени сектори. За медиите да не говорим, свидетели сме как те (с малки изключения колкото за фон) в единен хор припяват едно и също относно събитията по света и проблемите в страната, заливайки ни най-често с дребни клюки и лични конфликти, загърбвайки истинските проблеми. Това е същността на либералната система, която има демократична фасада и тоталитарна грабителска същност.

 

Доц. Пламен ДАМЯНОВ

ИИОЗ-БАН


 

В МОМЕНТА ТЕЧЕ РЕАЛНА ПОДМЯНА НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ЕВРОПА

Е-поща Печат PDF

Д-р Калоян МЕТОДИЕВ пред Горан ИГИЧ в интервю за сръбското списание „Геополитика“

- Д-р Методиев, от Ваша гледна точка приключил ли е преходът в България и каква е сегашната картина на България? Ние в Сърбия често говорим за моралния и демографския упадък на сръбския народ. Има ли подобни проблеми и в демографията на България?

- Преходът приключи с приемането на страната в Европейския съюз. Тогава започна нов етап в историята й. След евроеуфорията последва едно отрезвяване. Проблемите ни са много общи. Бих поставил демографския на първо място. Без хора не може да има държава. Това е най-ценният ресурс. Който има хората на място, той контролира ситуацията. Такива са реалностите.

За съжаление, в момента сме донор на население за Западна Европа. Като проблеми бих откроил мигрантската заплаха, неравномерното развитие на регионите и разбира се, корупцията сред политическия елит. Това е коктейлът, който създава проблемите в страната.

- Какво е геополитическото положение на Балканите?

- Както винаги, през последните двеста години положението тук е сложно и напрегнато. Мигрантските потоци могат да взривят полуострова. Западна Европа няма да се поколебае да ни отдели като буферна зона между себе си и Азия, за да печели време. Преди година Никола Саркози предложи в Сърбия и България да се изградят лагери за задържане на мигрантите. Представете си, ако стане президент... Това е огромна заплаха.

Босна е бомба със закъснител. Гърция и България са подложени на огромен натиск от Турция, която не спира потоците, а според много анализатори ги насочва към Балканите. Косово трудно функционира като държава. Сърбия, Черна гора и Хърватия се борят помежду си. Новият регионален лидер се казва Румъния.

 

ЗАЩОТО РУСИЯ ГРАНИЧИ С БОГА

Е-поща Печат PDF

• ИЛИ ПРОИЗХОД НА ВИДОВЕТЕ В ПЕРИФЕРИЯТА НА КОНТИНЕНТА

Човекът, когото наричат русофоб, е прозападно ориентиран, англосаксонски патриот, демократ и либерал. В България е десен и антикомунист. Рядко ляв. Важно е да се отбележи, че съзнателно или несъзнателно този човек се преживява като антропологична норма, като образец за глобално разпространение. Разполага с мандат от историята за „нормализация” на света. „Периферията” подлежи на либерално обучение и демократична стандартизация по американски образец. Периферията иска това, но не на всяка цена знае какво иска или може да го изрази. Дълг е да чуем и това, което тя не казва, но би искала да каже. Ние сме тълкувателите. Разнообразието на културите е неравенство на културите. Слабо модернизираните култури съзерцават предразсъдъци и суеверия, наричани „ценности”, и влачат жалко съществувание на лишени от икономически растеж. Нуждаят се от „инвестиции” и просвещение. Америка има месианско предназначение да демократизира света. Русия пречи.

С това леко карикатурно самомнение на „вечно дете” (puer aeternus) в „зряла либерална възраст” този човек е най-често, ако не и задължително – русофоб. Доколкото Русия е нелиберална страна. Вечно нелиберална.

Русофобското клише гласи следното: Русия е евразийски имперски комплекс с вътрешно присъщ деспотизъм и непредвидимо външно поведение. Излъчва заплаха. Ще ни нападне.

***

Чисто психологически русофоб е всеки, който подозира руснаците повече, отколкото е абсолютно необходимо. Тази иронична дефиниция съдържа опасна аналогия с антисемитизма, някои нарекоха русофобите „антисемити на XXI век”.

Руснаците са нещо като евреи с хубава литература.

Врагове на цивилизацията с поетичен дар.

 

СКАНДАЛНИТЕ РАЗХОДИ НА ПЕНТАГОНА

Е-поща Печат PDF

Ястребите в Конгреса и във военното ръководство на САЩ обикновено оправдават редовните увеличения на и без друго огромния бюджет на Пентагона, като изтъкват необходимостта от още пари, за да се “защитят войските”.

Лековерните граждани, които приемат това обяснение, трябва да знаят къде всъщност отиват стотици милиарди долари на данъкоплатците.

Истината е, че огромна част от тези пари биват предоставяни на частните корпорации, включително за царските заплати на техните ръководства, а голяма част се прахосва или се дава за поразително скъпи оръжейни системи и друга военна техника, които понякога са дефектни, а понякога - въобще ненужни.

На корпорациите - производителки на оръжие и военна техника, се пада лъвският пай от парите на военното ведомство. През фискалната 2016 г. те са получили 304 милиарда долара т. нар. договорни награди. Това е почти половината от надхвърлящия 600 милиарда долара бюджет на Пентагона.

Най-облагодетелствани са били корпорациите “Локхийд Мартин”- 36,2 милиарда долара, и “Боинг”- 24,3 милиарда долара.

Освен това Пентагонът плаща и на големи здравни и фармацевтични компании, както и на университети, ангажирани с научно-изследвателска дейност за нуждите на военно-промишления комплекс като Масачузетския технологичен институт (1 милиард долара) и университета “Джон Хопкинс”(902 милиона долара).

Огромна част от парите на Пентагона (и на данъкоплатците) всъщност отиват за държавно

субсидиране на частните корпорации

Има нещо, за което много не се говори, и това са крайно щедрите заплати на главните изпълнителни директори на компаниите-производителки на оръжие.

През миналата година петте корпорации, които са главни контрагенти на Пентагона - начело са компаниите “Локхийд-Мартин” и “Боинг”- изплатили на своите първи ръководители общо 96 милиона долара. Като се има предвид, че тези компнии в голяма степен или дори почти напълно - например “Локхийд-Мартин”- зависят от държавните пари, става ясно, че всъщност данъкоплатците в голяма степен плащат въпросните огромни заплати. При това тези 96 милиона не включват високите възнаграждения и за другите високо заплатени ръководители и членове на бордовете на корпорациите.

 

РЕВОЛЮЦИИТЕ – ЗАКОНОМЕРНОСТ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ РАЗВОЙ

Е-поща Печат PDF

В сборника „Вехи” изпъква главно стремежът на авторите да порицаят, разобличат и заклеймят като световно зло акта на революцията и директно, руската революция от 1905 г. Те я представят като нечисто дело на руската интелигенция, която от времето на Петър Велики  насам рязко и произволно мени  духовното си кредо, деградира, изживява сбъркани идеали и заразена с атеизъм, хвърля клевети върху православната вяра и православната църква. Тази интелигенция, казват авторите на „Вехи”, бунтува народа, бидейки вътрешно отдалечена и противопоказна на неговата същност. Народници, социалисти (социалреволюционери) и анархисти тласкат Русия към пропаст. А руският народ поради лековерие и наивност им се доверява, приема лъжеучителите си за пророци на своето социално и духовно спасение. Не е нужно да преповтарям тезите на отделните автори, за да се разкрие антиреволюционния дух на „Вехи”. Но все пак ще се спра на няколко идейни постановки  в сборника, които доизясняват проблема: революцията въобще и руската революция от 1905 г. конкретно.

Моето мнение е, че в сборника „Вехи” се дава крайно идеологизирано обяснение на революционната идея и революцията (социалната) от автори, които виждат в революцията само прокоба на историческия мрак, само метафизична сила на разтлението, само злокобен свършек на света. Макар че революции и революционни идеи е имало още преди да ги нарекат с това име, ще ги има и в бъдеще като протест, съпротива, директна борба срещу причинителите на определени острокризисни обществени състояния, утежнени до извънредна степен. Ще ги има, докато проблемите на социума не се решават навреме и справедливо съгласно гражданския интерес. Ще избухват, когато официалните институции не могат и не искат да намерят постепенно и мирно, „еволюционно” решение на остро конфликтните проблеми, които не търпят историческо отлагане.

 


Страница 7 от 235