Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДА СИ ОТВОРИМ ОЧИТЕ НАВРЕМЕ

Е-поща Печат PDF

На 25 ноември т.г. в района на Керченския пролив украински военноморски съдове навлязоха в участък на Азовско море, считан от Русия за нейни териториални води. Руската брегова охрана откри огън и задържа три украински кораба. Президентът на Украйна Петро Порошенко реагира като въведе военно положение в страната си и постави въоръжените сили в бойна готовност,  като обяви, че съществувала заплаха от пълномащабна война на Украйна с Русия. Това е най-значителната пряка военна конфронтация между двете страни от началото на 2014 г., когато украинската крайна десница извърши държавен преврат, направляван и финансиран от Европейския съюз и Държавния департамент на САЩ по времето на президента Обама. Превратът хвърли региона в състояние на постоянна криза.

Няма съмнение, че инцидентът в Азовско море е една от провокациите, режисирани от американския империализъм и неговите съюзници. Други  такива са споменатия преврат в Киев, многобройните газови нападения в Сирия, приписвани на правителството в Дамаск, обвинението към Москва за натравяне на семейство Скрипал във Великобритания, т.н. руска „намеса“ в американските президентски избори и пр. и пр. Всички те целят да се създават предтекст за налагане на санкции и осъществяване на военна агресия срещу Русия. Както и при всички други случаи на антируско поведение на режима на Порошенко, и сега НАТО, Евросъюзът и САЩ незабавно взеха страната на Украйна. Те обявиха действията на Русия за акт на „агресия“ и „нарушение на международното право“. Президентът Тръмп дори отмени заплануваната среща с президента Путин, която трябваше да се състои на срещата на Г-20 в Буенос Айрес. Порошенко обяви, че е получил уверенията на американския държавен секретар Майк Помпео, че Вашингон ще му осигури „пълна подкрепа“, включително и военна!

Налага се впечатлението, че Порошенко предизвика кризата с Русия само няколко месеца преди президентските избори в Украйна, които той рискува да загуби поради своята значителна и растяща непопулярност. Въвеждането на военно положение му дава -на него и на военните - големи пълномощия, включително правото да се обискират жилища и автомобили, да се ограничава свободата на медиите, да се цензурира интернетът и да се забраняват демонстрациите. Нещо повече, бяха отменени изборите за местни органи на властта в десет избирателни окръга. Действията на Порошенко са насочени както против Русия, така и против населението на самата Украйна.

В резултат от събитията в Азовско море Украйна и Русия са достигнали ръба на войната, която лесно би могла да въвлече и чакащите на пусия империалистическите сили. Русия обаче обяви, че ще разположи в Крим нов дивизион от противовъздушната система „С-400 Триумф“. И вече го направи. Според списание „Тайм“ ситуацията е такава, че би могла да породи криза като тази в Тонкинския залив, която през 1964 г. послужи като повод за военната интервенция на САЩ във Виетнам.

 

Руските медии предупредиха, че е възможна „ голяма война“, която да причини гибелта на стотици хиляди хора и от двете страни.

Подкопаването на руското геостратегическо влияние във важния за Русия Черноморски регион е съставна част от плана на американските компании да сложат  ръка върху ресурсите на обширните територии, които някога влизаха в състава на СССР. И ако до 1991г. Турция беше единствената държава-членка на НАТО с излаз на Черно море, днес всички черноморски държави с изключение на самата Русия или влизат в НАТО, или се управляват от антируски и проамерикански режими, като тези в Грузия и Украйна, поставени на власт чрез новото оръжие на империализма наречено„цветни революции“. Нека си припомним, че като модел те бяха използвани най-напред в България. Такова беше „всенародното въстание“  - от зимата на 1997 г., с което бе свалено от власт правителството на Демократичната левица.

Опасната криза в Азовско море е поредното свидетелство, че с разпадането на Съветския съюз п рез 1991 г. е сложено началото нов исторически период на империалистически войни. Преформатирането на Близкия изток е съвсем пред очите ни. Изключителната безразсъдност на подпалвачите на войни обаче и на техните „леви“ и  „десни“ марионетки в Източна Европа, в това число и у нас, може да се обясни с дълбоката криза на американския и световния капитализъм и вопющата му необходимост от ресурси и презапределение на пазарите. Част от тази криза е подемът на лекомислено отричаната доскоро класова борба. Събитията в Иран, Индия, на много места в Европа, а също и в САЩ, само потвърждават непоклатимата правда за движещите сили на борбата със световния империализъм.

Президент на Русия Владимир Владимирович Путин не разполага с друг отговор на непрекъснато нарастващия натиск на империализма, освен да съчетава усилията си за разумност в политиката спрямо колективния Запад и осигуряване на необходимия за отговор военен ресурс на федерацията. След „разпадането“ на СССР, който всъщност беше пренесен в жертва на безумната перестроечна надежда, че може да бъде приглушена идейната ненавист на Запада към социалистическата алтернатива в негово лице, се открои и все по-дръзко и нагло се откроява ламтежът към неизчислимите ресурси и богатства на руската земя. Принципът, че добрата Русия може да бъде само завладяната Русия, добива все по-ясни очертания и всички прикриващи тази истина димни пропагандни завеси, стават все по-прозрачни. Тези истини станаха очевидни дори за олигарсите на Русия, милиардите на които, според тъпия перестроичен прогнозизъм, трябваше да успеят да ги интегрират в световния рай на капитала и управлението на света. Оказа се обаче, че за вълците от Уолстрийт, Русия е неприемлива най-вече заради несъгласието си да пожертва наред с материалните си богатства и духовния ресурс на народа си, ведно с величието и блясъка на неговите достижения в историята.

В този смисъл крушението на СССР със своите последствия е нещо много по-грандиозно от измеренията на една гигантска геополитическа катастрофа. Не ядрената мощ, не ракетите и танковите армии, а алтернативата на вълчия свят на капитализма беше неговата най-голяма сила. СССР имаше страшни зъби, но отказваше да вие с вълчата глутница на световните хищници.

Днес, раната на Русия, от страшната загуба на кръв, все още е отворена. И като всяка глутница, светът на хищниците се възбужда от мириса на кръв. И все по-страшно тракат челюстите, премлели костите на половината човечество. И има само едно място от където може да дойде спасение! – идеята, че този вълчи свят може да получи алтернативата, която така лекомислено похитихме. Това най-много жадуват народите на Русия, както и всички, които до първи петли дор трижди се отрекоха от правдата.

Но Бог вижда. И ще отсъди!

Остава ние да си отворим очите навреме.

 


 

МНОГОСЛОЙНАТА ПРОВОКАЦИЯ

Е-поща Печат PDF

Военното положение в Украйна закъсня с пет години

 

Проявявайки разум, Виктор Янукович  бе длъжен да въведе военното положение в Украйна още преди пет години. И възможно, печалните последствия от държавния преврат през 2014 година нямаше да се случат, Украйна щеше да бъде държава, дружествена към Русия, напълно съхранила териториалната си цялост.

 

Николай Стариков

 

Впрочем, ненаправеното тогава днес вече е невъзможно. Днес военното положение позволява на киевското ръководство да поддържа в обществото определена антируска, по-точно, антироссийска психоза. Струва си да обърнем внимание, че Порошенко и компания въвеждат военно положение тогава, когато да не извършват за тях е невъзможно: след като Русия твърдо пресича провокационния набег на украинските кораби, Киев просто е длъжен да отговори по определен начин.

Как Русия трябва да реагира на това? Предполагам, нашите военни са прекрасно осведомени за реалните планове или отсъствието на такива у марионетъчното киевско ръководство. Затова най-добрият вариант е запазването на спокойствието и твърдо пресичане на подобни провокации, ако те последват. Периодът на увещанията и разговорите, на опитите да се обръщаме към разума, остана в миналото. Ако Украйна осъществява провокации, те трябва да се пресичат, при това не по начина, който би се искал на киевската власт. На тях им е нужно проливане на кръв, а на нас - дружествена Украйна, и руската политика по отношение на съседите трябва да се гради изхождайки от това, че нашите интереси, на Русия, и тези на киевската хунта - не съвпадат.

Времето на провокацията в Керченския пролив навежда на определени мисли. Не бива да изключваме, че в основата  лежи не само киевският план, където точка по точка са разписани враждебните действия по отношение на Русия, за да бъдат решени собствените вътрешнополитически задачи. Твърде е вероятно провокацията в Керченския пролив да има за цел прикриването в световното информационно пространство факта за използването от проамериканските бойци в Сирия на химическо оръжие против мирните жители на Алепо. Покрай това, изострянето на отношенията между Москва и Киев дава определени козове на ръководителите на западните държави при продължаването на антируската информационна кампания и натиска срещу ръководството на страната ни на предстоящата среща на „Г-20“ в Аржентина.

Затова провокациите на украинската власт трябва да бъдат разглеждани като многослойна баница. На долното ниво са интересите на Порошенко, по-горе са нуждите на световните информационни ресурси, и най-накрая, най-горното ниво - нуждите на световния политически истъбилишмънт.

 

Николай Стариков за “Военно-промишлен куриер“

 

Превод от руски език Гияс Гулиев


 

АМЕРИКА СЕ РАЗПАДА: АНАТОМИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ПСИХОЗА

Е-поща Печат PDF

“От септември 2001 г. страната преживява общонационален нервен срив. Държавата на народа внезапно се счупи, пазарната икономика отива по дяволите и от всички посоки заплашително изниква зловещ враг. Не мисля, че страхът е ефикасен начин да овладееш ситуацията, да отреагираш на реалността. Най-често страхът е просто синоним на невежество”

Хънтър С. Томпсън, гонзо-журналист (субективен стил на журналистическо повествование от първо лице, характерен с преувеличени оценки и груба лексика - б.р.)

Поредната стрелба в един пореден ден на Америка. Или просто така изглежда?! С тревожна цикличност страната е подложена на поток от насилствени действия, които тероризират обществото и дестабилизират крехката екосистема, осигурявайки на правителството чудесни оправдания за “затягане на гайките” и провеждане на още по-авторитарна политика в името на т. нар. национална сигурност. И при мълчаливото съгласие на гражданите.

Например неотдавнашният масов разстрел в малка черквичка в едно малко тексаско градче (Съдърланд Спрингс, на около 60 километра от Сан Антонио. - б.р.).

Самотният стрелец - бивш служител на ВВС, облечен в черно, с изтъркана бронежилетка, опасан с боеприпаси и с маска на лицето, стреля с щурмова винтовка. (Да отбележим тук приликата между формите и тактиката на полицейските щурмови групи за бързо реагиране и военните.)

26-годишният Девин Патрик Кели прекарва една година във военния затвор заради нападение над жена си и детето. Ако изключим семейните свади, Кели - както и много други стрелци в близкото минало, - е определян от познатите си като “добро момче”.

Безредната стрелба на това “добро” момче отнесе живота на поне 26 души.

Президентът Тръмп и губернаторът на Тексас отнесоха стрелбата в графата “психично заболяване”.

Може и така да е.

 

ИЗКУПЛЕНИЕ ЗА ГРЕХА ХАК НИ Е! – ЛЮБА КУЛЕЗИЧ ДА НИ УЧИ НА МОРАЛ

Е-поща Печат PDF

Енчо ЕнчевКогато Люба Кулезич – една сполучлива проекция на "обществен типаж", който руският президент определи като "жени с понижена социална отговорност", започна да се "мята като цветарка" по телевизиите и да раздава безплатно, непоискан от никого морал, веднага се сетих за Херман Гьоринг, който "като чуел за култура и се хващал за пистолета...!“ Не съм гледал телевизионната изява на Б.Б. в шоуто на Слави Трифонов, тъй като по принцип не следя това предаване по чисто естетически съображения.....Не изпитвам обаче кой знае какви съмнения, че "учиндолският шоумен" се е възползвал от случая "и е полегнал на власта"... И то не за друго ,а поради ноторно известният факт, че в условията, в които "виреят" българските медии, случилото се напълно се вмества в актуалният мейнстрийм...Нека да не забравяме все пак,че това са "независимите" български медии,които от всички положения, които заемат най-много обичат "легналото положение".... барабар с "наведеното"...! А иначе, това, че Слави е "обслужил" власта е наистина не просто морално укоримо,но и отвратително за човек,който очевидно има претенцията да е носител на "новият обществен морал"....Прочее, претенция доволно безумна за да бъде подмината от всички българи без психиатрична регистрация с насмешка и снизхождение.... Затова пък получила вота на критично висок процент от българските граждани и то на нарочно проведен национален референдум!... В чисто статистически план, този факт достатъчно обективно указва за съществуването на опасни разрушителни тенденции в масовото съзнание на обществото,породени от, уви, критично високия праг на "опростачването" на българина... В случая, за който става дума бях провокиран от участието на Кулезич в известна "кабеларка", където "фамозната" журналистка с "пяна на уста" сипеше "огън и жупел" срещу учиндолеца... Точно Кулезич,която Кеворкян нарече от телевизионният екран заради фриволното й медийно поведение "уличница" и чийто журналистическа кариера премина изцяло в обслужването на политическите интереси на всякакви политически непрокопсаници и най-вече на националната олигархия,сега да се изправя на "медийният амвон" за да чете морал на другите като нея....? Това вече е меко казано прекалено.... То си е висша форма на нахалство и безочие...

В действителност, нещата са много прости и "войната", която се опитва "да подпали"  Кулезич не е в "полето" на морала...???Както гласеше известна сентенция:"...за каквото и да ви говорят да знаете,че става въпрос за пари" Точно в това е същността и на медийният ажиотаж. Там е заровено кучето. Става дума за битка за преразпределението на огромните "сенчести" финансови потоци,от които на практика се финансира политкоректното поведение на българските медии.... Нещата в случая са сведени до поведението на героя на Илф и Петров, мошеника Щура Балаганов,който не иска да пусне друг мошеник и аферист-Паниковски на територията,която осигурява собственото му криминално съществуване...

Така че да се търси в случая някакъв морален императив би било абсолютна загуба на време и интелектуална енергия...

Другото нещо,което убягва на моралната норма е,че в края на краищата заради битките между мошениците страда обществото.

Нека обаче в случая да приемем страданието,като изкупление за греха ни,че..."пуснахме търговците в храма"!


 

ОМАГАРЯВАНЕ И ОБЕЗМАГАРЯВАНЕ..

Е-поща Печат PDF

„С рейтинга си от над 90 на сто когато основах ГЕРБ, магаре да вържех, пак щяха да го изберат!“. Тъй рече „Великият кормчия“ Бойко Борисов за първите спечелени от ГЕРБ парламентарни избори през 2009 г.. Дали разбира какво казва? А казва, че „народните избраници“, които той вкара и продължава да вкарва в Народното събрание (НС), в собствените очи на лидера на управляващата партия ГЕРБ са също толкова незначителни, колкото и четирикраките им дългоухи аналози на фона на фучащите по пътищата мерцедеси. С тази разлика, че „магаретата“ на бате Бойко нямат право да реват за щяло и не щяло, без да получат команда от своя стопанин, или пастир. А как се нарича пастирът на магарета? Магаретар, разбира се! Което не означава, че самият той не може да бъде „магаре“ в прекия и преносния смисъл на думата. Мнозина са чували притчата за камиларя, който отишъл да иска прошка от престарялата си и умираща камила, заради теглата, на които я подлагал през целия й труден живот. Камилата рекла: „Всичко ти прощавам, освен едно: това, че слагаше магаре да ни води!“


ие към инатливите дългоухи, с прозвището „магаре“ се окичват хора, които пей дават да си покажат магарията. От приказките за Хитър Петър и Настрадин ходжа, до някои от разказите на Чудомир, магарето е синоним на инат и проклетия. И ако на четирикраките се прощава, понеже са безсловесни и нямат хабер нито от общочовешки, нито от евроатлантически ценности, двукраките магарета винаги са осмивани и презирани. Например в разказа на Чудомир „Дум Павли и магаретата“, един адвокат, представил се за братовчед на уж починалия адвокат Капанов и убедил Дум Павли да му повери изготвянето на жалба до съдията срещу неговия съселянин Печо Юрдекя и магарето му (което му изгризало фиданките в лозето - б.р.), е охарактеризиран с думите: „Абе, адвокатин е, ама е половин адвокатин, а пък е цяло магаре!..Кой знае каква жалба ти е измудрил. Ще загубиш делото.“ Разбрал от земляка си Миньо Миткин, че е измамен, Дум Павли изплакал подобно на Цветан Цветанов след последната му среща с Бойко Борисов: „Абе какъв е тоя мой късмет, бе земляк! Толкова път да бия от магаре да се жалвам и пак на магаре да налетя. Какъв е тоя свят магарешки! Какво е това чудо!“

В отговор получил успокояващото: „Много са, много са, бай Павле. И в село ги има, и тук, ама в село пак сте добре, че си ги знаете колко са, а тук, в града – пази боже! Брой нямат!“

Припомням този разказ, понеже преди седмица станахме свидетели на нова, очевидно предизборна, „магария“ от страна на управляващите и лично на техния „магаретар“, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. След като той самият, КП КОНПИ, Сметната палата, Комисията за финансов надзор (КФН) и Прокуратурата научиха от „Шоуто на Слави“, че след 2016 г. Министерството на финансите (МФ), начело с Владислав Горанов е надплатило на партиите повече от 6 млн.лв.субсидии. Управляващите признаха с половин уста, че са сгазили закона. Но не видяха умисъл, а само чиновническа грешка във факта, че вместо по 11 лева на действително получен глас, петте парламентарно представени партии и коалиции, плюс извънпарламентарната партия „Възраждане“ са получили по 13,26 лв. Понеже, както твърдеше министърът на финансите Владислав Горанов, законът позволявал двояко тълкуване. „Хубавото трябва да е по много“, казва един от героите на филма „Особености на руския национален риболов“. А българският народ го е казал другояче: „Не е луд, който изяжда баницата, луд е този, който му я дава!“ Нали и през 2013 г. „магаретата“ на Борисов не забелязаха, че в печатницата на техния общински съветник в Костинброд са „надпечатани“ близо 500000 бюлетини? Когато гръмна този скандал, Борисов укори опозицията, че не била оставила този „производствен брак“ да отпътува до местоназначението си, за да бъдат заловени нарушителите на местопрестъплението. А вече през май 2019 г. той обяви Костинброд за „хибрида“, донесъл на ГЕРБ загуба на 6% от гласовете. Тогавашният главен секретар на МС Росен Желязков, който беше поръчал отпечатването на костинбродските бюлетини, днес е министър на транспорта и съобщенията в правителството на Бойко Борисов.

Стефан Цвайг пише, че: „За всяка голяма шмекерия са нужни две неща: голям шмекер и голям глупак“. Ролята на глупака играят всички, които избират „магаретата“ на Бойко Борисов. А народът е този, който издържа цяла сюрия контролни органи, а те нищо нередно не виждат в спонтанно избухналата „щедрост“ на премиера Борисов, който хвърля от прозореца на МС , като един „премиер слънце“ милиони, за да няма протести. Нито, че води предизборна агитация с държавни средства, раздавайки без никакъв парламентарен контрол така наречения бюджетен излишък. Ако слушате Борисов, парите отиват за строителство и ремонти на „стотици пътища, мостове, детски градини, болници, училища, опери, театри, църкви, джамии и синагоги“. И, разбира се, за Коледни и Великденски надбавки на „кофти матрияла“, сиреч на пенсионерите.

Така че КП КОНПИ, КФН, Сметната палата, Прокуратурата, ДАНС и други сигурно ще ги видим в докладите на някое европейско разследване. Щото друга радост за този народ не остана. Докладите от мониторинга на ЕК и изявления, като това на холандския външен министър за Шенген явно не са достатъчни, за да ги събудят от дълбоката дрямка, в която са потънали. Депутатът на ГЕРБ, бившият конституционен съдия Георги Марков, отговори на изявлението на холандския външен министър със „загриженост“ за холандския народ. В същия дух бе и коментара на евродепутатаот ГЕРБ Андрей Ковачев, който от екрана ва „България Он еър“ (08.06.2019) изтълкува изявлението на холандския дипломат №1 като заплаха за разтурване на Шенген и възстановяване на граничния контрол между държавите членки на ЕС. А заместник министърът на външните работи Георг Георгиев отхвърли критиките в доклада на ЕК с аргумента, че този доклад не бил „онзи“ доклад. Сиреч, не бил ежегодния мониторингов доклад на ЕК, а доклад по друг механизъм, визиращ всички страни членки. Корупция имало и в Италия, и във Франция, и в самата Холандия, а пък ние сме били доказали как пазим границите на ЕС. И това го чухме по ТВ „Европа“ само 24 часа след залавянето по АМ „Тракия“ на микробус със 17 нелегални мигранти! След като полицията не го арестува, водачът на автобуса прескочи мантинелата и избяга в гористата местност. Ако не беше се предал скоро след това, можеше и до днес да го търсят, както Стоян Зайков от Костенец. Как, ако не с подкупи тези мигранти са проникнали на територията на България, ако охраната на българско-турската граница е такава, „че и врабче не може да прехвръкне“ незабелязано? А беше време, когато Борисов твърдеше, че само една стена остава да се баданоса и сме в Шенген. Днес сме толкова далече от Шенген, колкото и от Еврозоната. И причината за това не са опозицията и критичните към властта медии, а вездесъщата корупция и присвояването на европейските фондове. Не усвояване, а присвояване от тъщи, шуреи, зетьове, братовчеди, кумове и кумици на управляващите. Морално укоримо, но законно, като се има предвид двусмислието на законите ни. Такива са „моралните стандарти“ на ГЕРБ.

Защо, вместо да поиска оставката на министъра на финансите Борисов внесе в НС предложение за изменение на Закона за политическите партии, което предвижда намаляване на партийната субсидия на 1 лев за реално получен глас? Искал бил да види как опозицията ще купува гласове и ще издържа своите телевизии. Очевидно пред ГЕРБ и Борисов проблем с купуването не съществува: те пазаруват на едро цели социални групи и съсловия. Днес ще увеличат заплатите на учителите и медицинските работници, утре ще подхвърлят нещо на пенсионерите и работата с рейтинга на властта е опечена. Вместо да плаща по 50 лв. на ромските си фенове, Борисов им дарява тениски с неговия лик и предизборно вдига заплатите на работещите в бюджетната сфера. Няма защо да издържа партийна телевизия, понеже може да купува с европейски рекламни поръчки и туристически разходки медийни чучулиги от така наречените национални телевизии. Национални по обхват, не като идейност и собственост. Журналистите от тези медии, които Борисов разхожда с правителствения самолет от Рим до Абу Даби и Брюксел знаят как да се отблагодарят. Те са тези, които в момента пеят псалми за мъдрото решение на кабинета „Борисов“ да предложи намаляване на партийната субсидия на 1 лев за действително получен глас. Ако БСП беше предложила това, щяха да го нарекат див популизъм, но щом го предлага Борисов, то е справедливо. Така герберите квалифицираха  като популизъм направеното от БСП преди време предложение за намаляване на депутатските заплати и на ДДС върху стоките от първа необходимост. Днес Делян Пеевски и Йордан Цонев от ДПС предлагат намаляване до 5% на ДДС върху хляба, лекарствата и книгите, но това разбира се не е популизъм, а елемент от депесарската стратегия за „изпреварващо развитие“. И кого ще изпреварим при тази корупция? Афганистан, Габон, или Папуа Нова Гвинея? По бедност, корупция, престъпност и подчиняване от изпълнителната власт на всички останали власти отдавна сме надминали държавите на Черния континент и банановите републики в Южна Америка.

Прави са от БСП, че предложението на МС и лично на Бойко Борисов за намаляване на партийната субсидия на 1 лев е кризисен пиар. Самите вносители не разчитат и не вярват предложението им да мине в парламентарната зала. Но е извън всякакво съмнение това, че възнамеряват да го използват за предизборна пропаганда. Вижте, санким, кой не зачита волята народна! Ние сме тези, които внесохме в НС предложение за мажоритарна система на избор, ние сме тези, които се отказват от държавна субсидия, но опозицията не ни подкрепи.  Дайте ни 121 депутатски места и ще претворим в дела вашите желания.. „Ний сме народа“, както пеят ВМРО…

Натрупаните от ГЕРБ 17 млн.лв. партийна субсидия са напълно достатъчни за издръжката на партията, във всички възможни избори. Но изпадне ли от властта, те ще изглеждат като пълна мизерия на свикналите да бъркат в държавната каца с меда гербери. Засега, въпреки решението на парламентарната комисия по бюджет и финанси (взето в отсъствието на представителите на БСП, б.р.), отвличащата вниманието маневра на ГЕРБ се подкрепя единствено от „опозиционната“ ПП „Воля“ на петролно фармацевтичния бос Веселин Марешки. Вносителите на законопроекта разбират прекрасно цялата пошлост на своя театър, но ще го играят с цел да убият някой и друг парламентарен ден. За да не се говори през това време за поредицата от гейтове, в чиято паяжина се оплетоха и „магаретата“, и техният „магаретар“. Точно, както правят с увеличението на пенсиите – минималната, социалната и пенсията за старост. Седемте лева, които ще вземат получаващите минимални пенсии, вече са изядени от инфлацията и новите цени на тока, парното и водата. И, както отбелязват някои „печеливши“, тези пари няма да стигнат само за тоалетна хартия на премиера по време на празниците!

Фактът, че Борисов продължава да кръстосва страната като шофьор на джип и да реже лентички показва, че май се готви отново за предсрочни парламентарни избори, редом с местните такива. А, както е казал железният немски канцлер Ото фон Бисмарк: „Никъде не се лъже така, както на лов, на война и преди избори!“ Забравете, значи, за „Суджук гейт“, „Кум гейт“„Апартамент гейт“, „Къщи за гости гейт“ и далаверите на герберските кметове. Нали Цветан Цветанов е отстранен от всички ръководни постове в ГЕРБ? Трябва, значи, и Корнелия Нинова да се оттегли от поста председател на БСП, понеже е загубила европейските избори. А защо Борисов не поиска и Станишев да се оттегли от ръководството на ПЕС? Нали се похвали, че е победил лидера на европейските социалисти?

Обаче, ако следваме тази логика, след загубата на президентските избори през 2016 г. Бойко Борисов трябваше да подаде оставка, не само като премиер, а и като лидер на загубилата партия ГЕРБ. При това Румен Радев отвя кандидатката му Цецка Цачева с над 60:40 от гласовете. А, за разлика от 2014 г., днес БСП на Нинова има 5 евродепутати: - толкова, колкото и ГЕРБ. Шестият, Александър Йорданов, е депутат на СДС, не на ГЕРБ, нали?.

Прибягването до плоската хитрина със свеждането на партийната субсидия до 1 лев на действителен глас напомня за сълзата, която Цецка Цачева пророни от едното око по време на телевизионния дебат с Румен Радев. Лъжата й, че за първи път споделя нещо „за дядо си, убит от комунистите“, беше разобличена незабавно с кадри от предишно нейно гостуване в предаването „Свободна зона“ на Георги Коритаров по ТВ+. Фалшът беше наказан, както се надявам да стане и с фалшивото намерение на ГЕРБ да се вслуша със задна дата във волята на гласоподавателите от референдума на Слави. Те искаха и мажоритарно, и електронно гласуване, а ГЕРБ не можа да им осигури дори машинно. Така към „успехите“ си Борисов добави още един: погребването на илюзиите, че волята на народа е закон за него и ГЕРБ.


Най-смешното е, че когато предлагат закони и законодателни промени, българските управляващи не мислят, че сами ще страдат от тях, когато минат в опозиция. Няма вечни във властта. Няма незаменим и незаобиколим фактор. Няма с малко, но завинаги. Остава магаретата в  ГЕРБ да се убедят, че може и без Бойко Борисов. България отдавна го знае. Тя може без всички „магарета“, били те от ГЕРБ, ДПС, ДБ, СДС, или ПП„Воля“. България трябва да се „обезмагарява“ не откъм четирикраки, които отдавана за народа са мерцедесите на прехода. С „омагаряването“ на хората във властта трябва да се спре. Двукраки магарета, жадуващи за власт и облаги, у нас  винаги ще се намерят. Въпросът е да не им поверяваме да водят кервана…


 


Страница 7 от 288