Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗАПАДНАТА „КУЛТУРА“ СЪСИПВА ЦЕЛИ КОНТИНЕНТИ

Е-поща Печат PDF

Когато човек чуе фразата „европейски културни институции“, той незабавно се сеща за пищни концерти, изложби на авангардното изкуство и щедри стипендии за талантливи, но небогати местни студенти от развиващите се страни. Това звучи така благородно, така цивилизовано! Но така ли е наистина? Да помислим...

Написах своя кратък роман „Аврора“ след като проучих дейността на различни западни „културни институции“ във всички части на света. Срещнах се с техните ръководители, запознах се с хора, получили финансиране по различни програми и успях да проникна зад кулисите на тази "културна" дейност. Това, което открих, ме порази: тези лъскави „храмове на културата“, изникнали посред толкова много съсипани и нещастни градове в цял свят (съсипани от западния империализъм и неговите най-близки съюзници - безсрамните местни елити), са всъщност много тясно свързани със западните разузнавателни служби. Те пряко участват в неоколониалисткия проект, осъществяван от Северна Америка, Европа и Япония във всички континенти на Земята. „Културата“ се използва, за превъзпитание и промиване на мозъците главно на децата на местните елити. Финансиране и субсидии се пускат в ход там, където преди са се прилагали заплахи и убийства. Всъщност, всичко е много просто: непокорните, социално ориентирани и антиимпериалистически настроени млади творци и мислители, сега биват безсрамно купувани и корумпирани. С тяхното его се играе много изкусно. Уреждат се пътувания в чужбина за „млади и талантливи хора на изкуството“, раздават се пари, предлагат се стипендии. Морковите са твърде вкусни, направо „неустоими“. Печатите на одобрение от страна на Империята, са готови, за да подпечатат празните страници от живота на младите непризнати, но гневни и умни творци и интелектуалци от бедните колонизирани страни. Толкова е лесно да извършиш предателство! Толкова е лесно да се огънеш! Някои страни - те са много малко – е почти невъзможно да бъдат корумпирани. Такава е Куба, но тя е уникална страна, която настойчиво се демонизира от западната пропаганда. В Куба казват: “Patria no se vende!”, което ще рече „Отечеството не се продава“. Но за нещастие почти навсякъде другаде по света хората го правят – от Индонезия до Турция, от Кения до Индия.

Действието в моя роман „Аврора“ започва в малко кафене в древен град в Индонезия, чието име не се споменава в книгата. Немецът Ханс, ръководител на неназована културна институция, разговаря със своите местни „ученици“. Той обича живота си там: цялото уважение, което получава, безбройните жени, които притежава сексуално и унижава, разточителния начин на живот, който му е предоставена възможност да води. Влиза една жена – красива жена, горда жена, човек на изкуството, жена, която е била родена тук, но преди много години е заминала за далечна Венецуела. Името й е Аврора. Нейният съпруг е Ороско, виден революционен художник. Сестрата на Аврора е убита в своята страна, защото не се е съгласила да се откаже от своето революционно изкуство. Била е отлвлечена, изтезавана, изнасилена, а после и умъртвена. Ханс, ръководителят на европейска културна организация, е бил замесен в това престъпление. Аврора се изправя срещу Ханс, а всъщност, и против цялата европейска култура на плячкосване и колониализъм. И тази вечер тя е подкрепена от духа на Волфганг Амадеус Моцарт, отвратен от това, че го използват като един от символите на „културата“, която е унищожила него самия, която унищожи самата същност на изкуствата, и която всъщност от векове унищожава цялата планета.

Неотдавна споделих фабулата на „Аврора“ с местен „независим“ филмов деец в Хартум, столицата на Судан. Първонално той слушаше внимателно, после се ужаси, а накрая бързо се отправи към вратата. Избяга без дори да се опитва да скрие своето огорчение. По-късно ми казаха, че той е изцяло финансиран от западни „културни институции“. След като прочетоха книгата ми, няколко мои африкански другари, водещи борци против империализма, незабавно я подкрепиха като казаха, че тя разглежда някои от основните проблеми, пред които се е изправил техният континент. Културната разруха, която Империята сее, е сходна навсякъде: в Африка, Азия и Латинска Америка. Написах книгата „Аврора“ като произведение на изкуството, като белетристика, но я написах и като подробно обвинително изследване на културния империализъм в духа на J’accuse /"Аз обвинявам"/ на Зола.  Мечтая си тя да бъде прочетена от младите мислители и творци на всички континенти така, че да им помогне да разберат как действа Империята и колко отвратително и позорно е предателството.


Андре Влчек е философ, писател, филмов деец и разследващ журналист. Той е отразявал войните и въоръжените конфликти в десетки страни на света.


 

ВРЕМЕ Е ЗА ДЕЙСТВИЕ!

Е-поща Печат PDF

100 години след подписването на Ньойския договор не е време за размисъл.


Западните покрайнини трябва да бъдат върнати на България – чух да казва Ангел Джамбазки от ВМРО по телевизията на 30 ноември т.г. след десетилетия мълчание на цялата самоназначила се да управлява България политическа върхушка!

Положителното е, че вече някои са осъзнали и разбрали това, което повтаряме от години, че БЗП никога не са давани на Сърбия, която, след разпадането и заличаването от политическата карта на света  на държавата, на която бяха предоставени, ги окупира.

Един окупатор няма какво да връща, тъй като той нищо законно не е получил и не притежава. Окупаторът трябва да бъде заклеймен и прогонен от окупираните чужди територии.

България трябва да си възстанови суверенитета над БЗП, незабавно и безусловно. Не като обяви война на Сърбия, а като сезира всички международни институции, създадени с цел за поддържане на международния ред и законност и настои за осъждане и международна изолация на агресора – Република Сърбия.

През 1997 г. сръбската скупщина, години преди окончателното разпадане на остатъчна Югославия, без санкция или съгласие на нито една от бившите съюзни републики, прие Закон за присъединяване на Западните покрайнини към Р Сърбия.

Така Сърбия се опита да бъде узаконявана фактическата окупация на тези български територии и да легитимира агресията по присвояването на БЗП, които, като територия предоставена с международен договор на саморазпусналата се СФРЮ, останаха извън териториалния суверенитет на новосъздадените държавни образования – Македония, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Словения. Съгласно действащият принцип на международното публично право Restitution ad Integrum, което предполага възстановяване на оригиналните условия от преди наложената промяна, отстраняване на причинена вреда или несправедливост. Този принцип напоследък все по-често се прилага при нарушение на правата на човека и по-специално към хора подложени на принудително разселване и загубили домовете и имотите си. Българите от БЗП са типичен пример, подобно на милионите бежанци по света. Принципите „Pinheiro Principles“, относно условията за връщане на отнета собственост на прогонени от домовете и собствеността си лица, заслужават специално внимание, проучване и съблюдаване в случаи като окупацията на БЗП в началото на ХХІ век от Сърбия.

Агресията и окупацията, практикувана от сръбската държава по отношение на БЗП, а може би и по отношение на територии на други съседни на Сърбия народи, никога не е било и няма да бъде международно правно основание за придобиване на територия. Сръбските действия по отношение на БЗП до голяма степен обясняват и легитимират реакцията на обитателите на Косово, обявили национална независимост от Сърбия. Вярваме че и други народности ще последват примера им и дълг на българската държава е да доведе истината за този бандитизъм, превърнат в сръбска държавна политика, до знанието на широката международна общественост.

Докато Сърбия не се изтегли от БЗП, България задължително трябва да блокира участието на Сърбия в международния публичен живот посредством междудържавните многостранни международни организации, а не да продължава овчедушно да очаква благоволението на Сърбия да й върне заграбеното.

Териториите, които по силата на наложените ни обстоятелства продължаваме да наричаме БЗП, (съгласно Ньойския мирен договор от България са откъснати Западните покрайнини с площ 1 545 км² и население от 64 509 души, от които 54 758 са българи, 8637 - власи, 549 - цигани и едва 127 – сърби), са окупирани преди да бъдат предадени по политически причини, за да бъде наказана България, на субекта на международното право, наречен Сърбо-Хърватско-Словенската държава, чието създаване е прогласено  на 1 декември 1918 г., държава която България признава с член 36 на самия Ньойски договор в деня на подписването му. На практика, СХСД не би могла да има никакво отношение към събитията, довели до подписването на Ньойския договор. През 1929 г. СХСД се преименува в Кралство Югославия, през 1945 г. Кралство Югославия се трансформира в Федеративна Народна Република Югославия (ФНРЮ), която през 1963 г. приема името Социалистическа Федеративна Република Югославия (СФРЮ), престанала да съществува през 1991 г. През 1992 Република Сърбия и Черна гора образуват Съюзна Република Югославия, която през 2002 г. възкръсва в Държавна общност Сърбия и Черна гора, като в състава й влизат и две области: Войводина и Косово. През 2006 г. Държавната общност се разпада на Република Сърбия и Черна гора. През февруари 2008 г. Косово обявява независимост. Видимо събитията следват своя неизбежен ход на разпад. Включването на БЗП в границите на Сърбия след 2006 г. е акт на агресия и анексия, тъй като към онзи момент, България възстановява ipso facto суверенитета си върху отнетите й през 1919 г. територии след заличаване от правния мир на държавата, на която са били предоставени с международен договор.

С Парижкия мирен договор от 1947 г. правата на Кралство Югославия върху тези български земи бяха прехвърлени върху НФР Югославия. Изрично се подчертава, че се прехвърлят права, а не територии, което бе поредното доказателство, че т.нар. велики сили, които се разпореждаха със земите на българската държава, не оспорваха тяхната принадлежност към българското землище, а единствено правото на България да ги управлява в онзи момент!

По повод отбелязването на 100 години от подписването на Ньойския договор български историци, професори, академици и всякакви други жадни за внимание люде, си позволиха да убеждават от екрана на телевизията българския народ, че в Ньойския договор нямало нищо толкова страшно – България била победена държава и си била получила заслуженото. И онези, които си позволиха назидателно да убеждават българския народ, че и други националности били пострадали не по-малко от българите, пропуснаха да припомнят причините, принудили България да се включи във войните срещу своите съседи на страната на обещаващите възмездие (История.бг с Георги Ангелов!) и да изкрещи: стига грабеж!


Въпросът за БЗП не е за съблюдаване на някакви човешки права или права на малцинство, за каквито неграмотно пледират някои български политици-популисти, а за правата и идентитета на българската нация. Ако има нещо положително то е, че тезата за окупацията на БЗП от Сърбия си пробива път и започват да й дават гласност с искане за тяхното връщане. За съжаление не се разбира, че Сърбия не дължи връщане на тези територии, както отбелязахме, защото ги е заграбила в нарушение на международното право, а не са й предоставени с договор. Тя просто трябва да се изтегли и България да възстанови суверенитета си de jure. За съжаление някои продължават да повтарят мантрата за правата на българското малцинство в БЗП! Българите не са малцинство, а мнозинство у дома си, независимо от числеността им в някой район, ЗАПОМНЕТЕ!


1 декември 2019


 

ТЪЙ РЕЧЕ Н.ПР. Г-ЖА ХЕРО МУСТАФА

Е-поща Печат PDF

Три седмици след „историческата“ среща на премиера Борисов с американския президент Тръмп в Белия дом, не спират коментарите и опитите за пресмятане на плюсовете и минусите от това приключение. През това време многократно ни показваха кадри как Борисов полага венец пред Паметника на незнайния воин в Националния мемориален гробищен парк Арлигтън, както и кадри от срещите му в Националния републикански и Националния демократичен институт, където нашият премиер обяви с усмивка, че на българите им е все едно кой управлява САЩ. Скритият подтекст беше: „Вие тука си се карайте, колкото искате, само ме оставете да си довърша третия мандат. И обещайте в обозримо бъдеще да премахнете визите за български граждани, както направи Канада. Защото българите в САЩ не създават никакви проблеми.“

Обаче, стопанинът на Белия дом, който красноречиво се отдръпна, когато Борисов налетя да го целуне по бузата, сякаш е Меркел или Ердоган, му обясни, че визите ще паднат тогава, когато делът на отказите за издаване на визи намалее от 15% на 3%. И бившият американски посланик в София Пардю заяви: „Далеч сте от падане на визите“. Вместо на визите, Тръмп акцентира на сътрудничеството с България в областта на сигурността, отбраната, икономиката, търговията и енергетиката, в това число ядрената и газовата, както и на борбата с корупцията и укрепването на демокрацията, върховенството на закона и независимостта на съда. Той прие Борисов в Овалния кабинет, където пред камината похвали българите като „страхотни приятели и съюзници, които купуват F-35“. Очевидно не му е известно, че правителството на Бойко Борисов е предплатило над 2 млрд.лв. за още несъществуващите F-16 Block 70. И че първият атлантик в България Соломон Паси предлага да платим още толкова, за да придобием изтребители F-35, останали без купувач заради забраната на Конгреса те да бъдат доставени на Турция. В някои медии беше публикувана „фалшивата новина“, че Тръмп е объркал България с Белгия, но по-добре ли щеше да е ако беше ни сбъркал с Буркина Фасо или Бурунди? Две страни, с които се конкурираме по сиромашия и липса на свобода на изразяването и медиите.

Нейсе. За останалите подробности от срещата Тръмп-Борисов по-изчерпателна информация даде новоназначеният посланик на САЩ в София, г-жа Херо Мустафа, която е от иракско-кюрдско потекло и чието име, според някои, означава „Ружа“. Пред Атлантическия клуб тя изнесе лекция на тема „Американско-българските отношения. Следващите 30 години“. Ерго, госпожа посланичката на САЩ не предвижда България да изчезне поне още 30 години, за което й благодарим. Най-вече за откровението, че САЩ няма да предоставят визи за корумпирани държавни служители и членовете на тяхното семейство. От това по-ясно признание за корупцията сред държавните чиновници в България не може да има!

Както изтъкна посланик Херо Мустафа, един от резултатите на „историческата“ среща в Белия дом било установяването на Рамка за стратегическо партньорство – „пътна карта за продължаване на нашето ползотворно сътрудничество в три важни области на нашия взаимен интерес“. Тези области са: 1) сътрудничество в областта на сигурността и отбраната; 2) сътрудничество в областта на икономиката, търговията и енергетиката и 3) укрепване на демокрацията и върховенството на закона. Като първи приоритет във въпросната Рамка за стратегическо партньорство Мустафа посочва сигурността и отбраната. И изброява събития като: присъединяването на България през 1993 г. към Програмата за щатско партньорство и установяването на партньорски отношения между Българските въоръжени сили и Националната гвардия на щата Тенеси; създаването на Офис за отбранително сътрудничество през 1999 г. към Посолството на САЩ в София; подписването през 2006 г. на двустранно Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което било дало възможност за по-голямо участие на американски военнослужещи в двустранни и многостранни учения в България; инвестирането от САЩ на над 50 млн.долара посредством Европейската инициатива за възпиране, за подобряване на военните съоръжения в България, където американските подразделения се обучават редовно съвместно със своите български колеги.

Има ли в България американски военни бази?

Според министъра на отбраната Каракачанов няма, въпреки че пак той настояваше преди няколко години срещу безплатното ползване на тези бази САЩ да ни подарят една ескадрила изтребители F-16. Обаче г-жа Херо Мустафа твърди, че едно от първите си посещения извън София е направила „в нашата съвместна база в Ново село“. Продължава: „Обхватът и честотата на нашето военно сътрудничество с България непрекъснато нарастват като през 2019 г. имаме 200 съвместни военни мероприятия, включително 19 учения, спонсорирани от САЩ… Български войници се биха редом с американските в операции в Ирак и Афганистан и участваха в коалиционни операции в Либия, Косово и БОСНА. Освен това, в съответствие с обещанията за разходи за отбрана, поети от всички съюзници по време на срещата на НАТО в Уелс през 2014 г., България следва план за достигане на своята поставена цел за разходи за отбрана до 2024 г. Скорошната покупка на многоцелеви изтребители F-16 демонстрира, че България предприема активни действия за военна модернизация, за да бъде още по-способен съюзник и партньор. От наша страна правителството на САЩ е инвестирало повече от 350 млн. долара под формата на различни видове помощ за укрепване на сигурността, подпомагайки обучението и въоръжаването на Българските въоръжени сили през последните 30 години. Над 5000 български военнослужещи и цивилни представители на МО, МВР и МВнР са участвали в американски отбранителни програми. Освен това американските военнослужещи са изградили добросъседски отношения с хората по места из цялата страна. От 2010 г. насам САЩ си партнират с местни общини, осъществявайки близо 60 проекта за изграждане и обновяване на училища и други обекти в цялата страна в подкрепа на българската стратегия за социално икономическо развитие“. Добросъседски отношения между гости и стопани може ли да има? А дали американците у нас не се чувстват вече стопани на България?

И, обърнете внимание на това: „Като част от Рамката за стратегическо партньорство ще започнем нов диалог за разработване на 10-годишна пътна карта, с която да продължим да развиваме двустранното отбранително сътрудничество, за да противодействаме на морски, кибер и хибридни заплахи в Черноморския регион… Ще увеличим броя на военните учения с българските си колеги, включвайки по-комплексни и динамични съвместни тренировки и учения - продължава нейно превъзходителство Херо Мустафа. - САЩ също така ще продължат да подкрепят усилията на България за модернизация посредством предоставяне на помощ в областта на сигурността и улесняване на достъпа до напреднали американски военни технологии. Освен текущите преговори за придобиване на нова военна техника, ние също така разглеждаме възможностите за съвместно производство на споделени продукти с военно предназначение“. И премиерът Борисов, който предложи във Варна да се създаде информационно координационен център на НАТО, пледира за повече учения, но не казва как това се съгласува с виждането му за Черно море като един демилитаризиран регион, в който има само туристи, яхти и платноходки. Чии военни кораби ще провеждат тези учения, след като конвенцията от Монтрьо разрешава престоя на военни кораби на нечерноморски държави до 21 дни? С какви съдове ще участват нашите ВМС, които изтеглиха на сушата последната ни дизелова подводница „Слава“? И, накрая, кой ще е противникът на тези маневри? Русия или тероризмът?

Що се отнася до

икономиката, търговията и енергетиката –

вторият приоритет в Рамката за стратегическо партньорство, американският посланик оповести някои цифри, които озадачават. Например че американските фирми са инвестирали над 2,5 млрд. долара в българската икономика под формата на ноу-хау и капитал. По този начин били създадени над 30 000 висококвалифицирани и високоплатени работни места, по-специално в производството, енергетиката и съвременното земеделие! Което нареждало САЩ между първите шест държави, инвестиращи в България. А двустранната търговия понастоящем възлизала на 1,2 млн. долара. Нейно превъзходителство г-жа Мустафа изрежда какво внасят у нас американските компании – високо технологични, авангардни стоки, електронни технологии и устройства, части за автомобилостроенето, атомно оборудване и медицински технологии. Но не казва дали в САЩ изобщо влизат някакви български стоки!


Не става ясно и как американската подкрепа и достъпът на български фирми до американските компании, осигуряван посредством търговски изложения, първото от които ще се проведе тази седмица и ще бъде в областта на сигурността, здравеопазването и информационните технологии, ще помогнат на българския народ да стане по-богат и по-производителен. Но намеците за инвестиционния климат, нагласените обществени поръчки, корупцията и клептокрацията сякаш обясняват защо българите са толкова бедни и отчаяни. Ако с тези явления ще се борят американският посланик и неговият юридически съветник, а правораздавателните органи в България ще прикриват корупцията или сами ще са затънали в нея, каузата е изгубена. Освен ако на народа не му писне и не изпълни площади и улици, както през зимата на 2013 година.

Според Н. Пр. г-жа Херо Мустафа енергийното сътрудничество било ключова тема по време на срещата в Белия дом. Тръмп и Борисов били обсъдили споделената цел България да се превърне в истински газоразпределителен център и основен източник на енергийна сигурност в региона. Посланичката била решена да подкрепя усилията на България да диверсифицира енергийните си доставки, което включвало и изграждането на газовата връзка между Гърция и България (IGB) и участието на страната в планираното изграждане от гръцка страна на терминала за втечнен газ в Александруполис. Очевидно до г-жа Мустафа е достигнала „хибридна“ информация, че по газовата връзка с Гърция изобщо не се работи, та се е наложило тя лично да провери напредъка в изграждането на този проект, придружена до района на Хасково от посланиците на Гърция и Азербайджан, министъра на енергетиката Теменужка Петкова, премиера Бойко Борисов и съответните търговски фирми. „Доверяй, но проверяй“, тази руска поговорка обичаше да цитира покойният президент Рейгън, но явно тя се е превърнала в девиз на цялата американска дипломация. Госпожа Мустафа обаче направо заплаши: „Ще продължа да следя внимателно строителните работи през идните седмици и месеци. Интерконекторът с Гърция и терминалът в Александруполис заедно ще отворят пътя за мащабен внос на втечнен природен газ, като в крайна сметка въведат реална конкуренция на българския газов пазар, осигурят надеждни газови доставки и позволят на българския потребител да се възползва от по-ниски цени… Ако България иска да стане енергиен център, изключително важно е тя да реформира собствения си вътрешен газов пазар, гарантирайки справедлив, недискриминационен и прозрачен пазар, което е ключова предпоставка за диверсификацията“.

Посланикът на САЩ се спира и на ядрената област, изтъквайки преимуществата на американския опит, включително в ядрената енергетика. Нещо, което трябва да е подсказало на нашите управляващи, че без американско участие АЕЦ „Белене“ ще си остане „гьол“, въпреки платените и отдавна ръждясващи под найлона два руски ядрени реактора.

Що се отнася до НАТО, чиито лидери се събраха в началото на този месец на среща на върха в Лондон, въпросът за финансирането на тази бюрократична и изживяла времето си останка от Студената война, се превръща в основна ябълка на раздора. Борисов както знаем се похвали на Тръмп, че благодарение на предплатените 2,2 млрд. лева за F-16 Block 70, България предсрочно е увеличила дела на военните си разходи до над 3% от БВП, щом последният заяви: „Кажете това на германците!“ В същото време именно САЩ намаляват вноската си в НАТО със 120 млн. долара, докато Германия леко увеличава своята, а Франция отказва да я последва. Нещо повече, Макрон обяви вече, че НАТО е в мозъчна смърт. Дни преди срещата на върха в Лондон, той каза още, че Турция не бива да очаква солидарност от съюзниците си в НАТО за своята агресия в Сирия, наречена операция „Извор на мира“. Вбесен, турският президент Ердоган се провикна: „Уважаеми, Макрон! Вижте дали вие самият не сте в мозъчна смърт!“

„Съюзници-разбойници“, запели българите след Междусъюзническата война през 1913 г. Ами ако сега се окаже, че НАТО е не само в мозъчна, а в клинична смърт, за какъв дявол му е координационният център във Варна? Той няма никаква стратегическа стойност, освен като средство за въвличане на България в поредната западна авантюра срещу Русия. Вероятно и него ще нарекат „съвместна база“, макар само земята под центъра да е все още българска.


Що се отнася до американския посланик г-жа Херо Мустафа, според Хаккъ Йоджал (в. „Миллиет“/29.11.2019), на разпространеното в Турция кюрдско наречие курманджи, изразът „Я Херо, я Меро” се употребявал в смисъл на „Или иди, или не отивай“. Нещо като българското: „Я камилата, я камиларят“.


 

ИСКАТ ХАЙТОВ ДА СЕ ЧЕТЕ С РЕЧНИК?

Е-поща Печат PDF

Продължават опитите за омаловажаване на творчеството на автора на „Диви разкази“

Архитект Здравец ХАЙТОВ

в разговор с Ема ИВАНОВА

пред „Нова Зора“


- През септември се навършиха 100 г. от рождението на баща ви и в цялата страна тържествено бе отбелязана тази годишнина. В родното му с. Яврово младежи играха пиесата "Стайков камък", в Пловдив беше представена документалната фотоизбожба „Героите на Николай Хайтов в българското кино“, столичната галерия „Средец“ представи скулптурни портрети на Николай Хайтов и художествени дърворезби-приказки на възпитаници на Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“ - Варна...

- Безспорно съм удовлетворен от събитията, които предхождаха кулминацията на 15 септември в Народния театър, където беше отлелязан приносът на Николай Хайтов към българската култура. На сцената бяха големите актьори Васил Банов и Васил Михайлов – чудесен знак и от тяхна страна. Хайтов „присъстваше“ с откъс от интервю по БНТ, в което говореше за своето творчество. Във фоайето на театъра бяха скулпторните портрети на Хайтов от брат ми Александър и илюстрации на млади художници по разказите на писателя. Атмосферата беше творческа, близка до тази, която следваше баща ми. Събитията през цялата година са достатъчно значими и важни, обърнати са към почитателите и ценителите на творчеството му. Защото почитахме не е само паметта към Хайтов , колкото неговото творчество. Това е важно за младото поколение.

- 2 млн. е тиражът на неговите книги. Всеки познава и филмите по неговите сценарии - „Козият рог“, „Края на песента“, „Петко войвода“ и др. Хайтов продължава да е наш съвременник и да е интересен.

- Напомнянето е не само заради баща ми, а и заради останалите творци, създали големите филми на ХХ век. По време на фотоизложбата „Хайтов в българското кино“ минаха млади хора, които гледаха с интерес, но се оказа, че не познават Невена Коканова (играе в „Дърво без корен“). Да помним тези големи актьори е важно за българската духовност. Така го виждаше и баща ми.

- Били сте на 11 години, когато излизат неговите „Диви разкази“ (1967). Как ви се отрази това?

- Разбира се че е приятно чувство баща ти да е популярен, но и задължаващо от гледна точка на поведението ми. Всичко е свързано с възпитанието и с примера, който ми е давал. Неговото трудолюбие и организираност бяха пред очите ми. Нямаше нужда да обяснява, че човек трябва да постига нещата най-вече с труд въпреки таланта в дадена творческа професия.

- Любопитно е, че навръх юбилея в предаването „Библиотеката“ по БНТ беше повдигнат въпросът дали е разбираем за днешните ученици езикът на Хайтов.

- Изненадващо преподавател по литература в студиото лансирана тезата, че едва ли не Хайтов трябва да се чете с речник в ръка. На същия принцип и Вазов би трябвало да се чете с речник. Всяка добра литература има своите читатели. Езикът трябва да се обогатява, но важно и откъде – няма как да стане от шльокавицата (б. р. използване в българския език на латински букви, цифри и символи). Хайтов е казал, че езикът ни е достатъчно богат и не заслужава да бъде преиначаван. Новото време ражда нови думи, но да казваш, че един от класиците трябва да се чете с речник, е абсурдно. Покрай това изказване се включиха и хора, които използваха случая да обругаят за пореден път творчеството на Хайтов, да лъжат за него. И това го направи БНТ, в деня на честване 100-годишнината от неговото рождение! Недопустимо!

В споменатото вече предаване злонамерено беше включена с рубриката „Без покритие“ Силвия Чолева, която говори за баща ми като за „голямо падение“, „войнстващ националист“, „непрекъснато го гледахме“. Дори водещата, призна, че не е редно да се говори така в този ден, но противниците на Хайтов имаха нужда окалването да продължава и това беше направено от дребната душица Чолева, дали не и с предварителен замисъл? Обяви в ефир че е бил полковник от Държавна сигурност (ДС) с право на личен шофьор. Николай Хайтов имаше шофьор в качеството си на главен редактор на списание „Родопи“, за просветителската дейност, която вършеше в Родопите. Баща ми имаше шофьор като председател на СБП, който съюз спаси след 1989 г. от разграбване и затриване от платените Соросоидни кръгове в писателските среди. Затова те го мразят! За съжаление, шофьорът Любо почина тази година - беше изключителен човек. Той е бил с баща ми повече време, отколкото аз, и можеше да им даде достоен отговор.

През годините се подхвърляше, че баща ми имал снимка с отрязани партизански глави. И в същото време е полковник от ДС!? За кого от Държавна сигурност се интриганстваше и сплетничеше – непрекъснато говореха, че тук крал, там присвоявал? За кого от ДС е било забранено да бъде публикуван – в един период вестниците не му пускаха статиите в спора с историците и археолозите, по повод гроба на Левски? А знаете, че една изключително мощна машина като ДС може да натисне “копчето“ и гласът на всички тези сплетници да изчезне. Целта на всички подклаждани във времето зловредни теории е да омаловажат творчеството на Хайтов.

Петър Величков с години поддържа тезата, че Хайтов едва ли не е присвоил трудовете на Яна Язова и ще представи от свое име нейния роман за Левски. Първо, баща ми не е романист. Второ, самият Величков започна да издава романите на Язова – откъде ги има? Излиза, че не Хайтов ги е взел. Достоен отговор в статията „Анатомията на една клевета“ даде писателят и журналистът Борис Цветанов във в. “Нова зора“, аргументирано и с факти! Заслужава си да бъде прочетена от кръга „анти Хайтов“. И трето, за баща ми Левски беше идеал. Той от години беше надълбоко в тази тема, изследвайки живота и делото на Апостола. Личността на Левски беше свята за него. Имаше негов портрет на стената над бюрото си и когато вдигнеше очи, се вглеждаше изпитателно в неговите.

- Какви хора са неприятелите на баща ви?

- Това са или малко известни хора като Петър Величков, които трябва да се поотъркат около големите имена, или такива, на които им е платено за това – като кръга около Антонина Желязкова, Михаил Иванов, подгласничката Чолева, свързани със сериала „Гори, гори, огънче“ (б.р. филм за българите мохамедани, определен от Хайтов като кинофалшификат). Правят го, защото Хайтов е неудобен – с публицистиката си, със своите истини за такива кръгове, които „усвояват“ европейски пари с цел да обезличат българската националност, да я размият в глобалния свят. В същото време чувате как говорят германци, французи, още повече американци за националност, нация, определеност. А ние – точно обратното.

За Хайтов Освобождението, Съединението и Независимостта на България, определят същността и националната идентичност на народа ни. За някои измислени герои това го прави националист, едва ли не нациналсоциалист и обществото трябва да го отхвърли. Националист за баща ми означава да имаш чувството към род и родина, морални ценности и жертвоготовност. А в основата на всичко е езикът. Запазването му беше една от каузите на Хайтов. Но и за нея има опоненти – проф. Мирослав Янакиев.

- „Отивам си с кеф от този свят!“, е признал баща ви пред приятеля си проф. Марко Семов. Кое го е огорчило толкова?

- През 2002 г. излезе неговата публицистика „Троянските коне в България“. Това са два тома с негови публикации от 1989-1999 и 1999-2002 г., в които той изказваше тревогата си от нещата, които се случват у нас – в живота, в политиката, в езика, в образованието, в историята – неговите болки. Те излизаха във вестниците. С тях той надникваше в бъдещето. Разбра че нещата ама никак не вървят на добре – ширеща се анархия, корупция в съдебната система и къде ли не. Затова са тези думи. Дали е прав, вижте сами. Вместо да се оправя, страната върви към задънена улица, към батак. Притесненията му се оказаха верни.


 

ПАК КРЪСТОНОСЕН ПОХОД…

Е-поща Печат PDF

В словото си в Берлин, в навечерието на 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена, държавният секретар на САЩ Майк Помпео, възкреси стилистиката на Роналд Рейгън и на Джордж Буш- старши. Вярно, не спомена „империя на злото“ или „оста на злото“, но нападна Русия и Китай и ги окачествени като „несвободни държави“, нещо повече, обяви, че са в постоянен конфликт със „свободния свят“, предвождан от Вашингтон. Помпео изложи своето лъжливо идеологическо оправдание за това, че САЩ раздухват нова Студена война, при която опасността от ядрен пожар е далеч по-голяма отколкото преди тридесет години. В рамките на 16 минути Помпео употреби думата „свобода“ 23 пъти, възхвалявайки падането на Берлинската стена. Това е пълно лицемерие като се има предвид, че администрацията на Тръмп, на която Помпео е представител, направи свой политически приоритет изграждането на стена на южната граница на САЩ и същевременно раздели хиляди имигрантски деца от родителите им като ги затвори в клетки.

Сърцевината на словото на Помпео беше охулването на Русия и Китай. Помпео обвини Русия, че напада своите съседи и избива политическите опоненти. Според него, в Китай, се формира нов авторитаризъм, какъвто светът не е видял от дълго време, притесняват се семействата на китайските мюсюлмани, които са потърсили убежище в чужбина. „Ние всички в тази стая – обяви Помпео - имаме дълг да осъзнаем, че съществува конкуренция на ценностите между свободните държави и тези несвободни държави“.

Според американския държавен секретар необходимо е на първо място да се предотврати изпадането на Германия в енергийна зависимост от Русия. „Ние не искаме европейските енергийни доставки да зависят от Владимир Путин“, провъзгласи Помпео. Това становище е част от безпощадната кампания, която Вашингтон води против проекта за газопровод „Северен поток-2“, доставящ руски газ за Германия през Балтийско море. Администрацията на Тръмп предупреждава непрекъснато, че сделката ще направи Германия „пленник на Русия“. Американското правителство иска Германия да закупува американски втечнен газ, който е по-скъп от руския. Другото, което Помпео засегна, са „рисковете за света“ , според него, създавани от Китай, който придобива западни високо технологични фирми, а и възнамерява да изгражда световните мрежи. Вашингтон иска гаранции от Берлин и своите натовски съюзници, че няма да позволят на китайския телекомуникационен гигант „Хуауей“ да участва в разработката на европейските телекомуникационни мрежи от пето поколение 5G. Вашингтон счита големия технологичен напредък на „Хуауей“ и на други китайски високотехнологични фирми, за смъртна опасност за световното икономическо и военно господство на САЩ. Дори и Вашингтон, и Пекин, да успеят да достигнат някаква договорка по въпросите на търговията, конфликтът между тях няма да отслабне.

Помпео заяви в Берлин: „Китай заплашва американските свободи. Проблемът не е в китайския народ. Проблемът е в Китайската комунистическа партия“. Такова заклеймяване на китайската управляваща партия и опитът тя да бъде противопоставена на китайското население, не са правени откакто президентът Никсън и Мао Цзедун предприеха сближаване между двете държави през 70-те години. В Пекин това изказване предизвика остра реакция, защото несъмнено е било изтълкувано като заплаха за смяна на режима в Китай по сценария, прилаган от САЩ в Близкия изток и други места на света. Говорителят на китайското Министерство на външните работи осъди думите на Помпео и посочи, че те изразяват „тъмен антикомунистически манталитет“, че въобще не показват „увереност и сила, а разкриват страх и арогантност“.

Новата борба на Вашингтон за „свобода“ се свежда до искането Европа да бъде подчинена на америкщанските стратегически и печалбарски интереси и да се подредят зад подготовката на САЩ за война против Русия и Китай. Реторичният апел на Помпео за ръководен от САЩ кръстоносен поход на „свободните“ държави против „несвободните“, надали ще се увенчае с желания от Вашингтон резултат. Например малко преди речта на Помпео френският президент Еманюел Макрон в интервю за „Икономист“ заяви, че военният съюз НАТО е в състоние на „мозъчна смърт“. Цитирайки едностранните действия на администрацията на Тръмп спрямо Турция и Сирия, Макрон посочи, че конфликтът между европейските и американските интереси е направил 70- годишният военен съюз нежизнеспособен. Логическият извод е, че се замисля самостоятелната от САЩ ремилитаризация на Европа и подготовката на нова глобална империалистическа война, която ще изправи всеки срещу всеки.


(със съкращения)


 


Страница 8 от 331