Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КАКВИ ПРОМЕНИ СА НЕОБХОДИМИ В ЗАКОНА ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ?

Е-поща Печат PDF

През последните 26 години аграрната наука беше превърната в истинска мъченица. Особено тежки за нея бяха (и все още са) последните 6-7 години. Известни са нейните затруднения, предизвикани от ежегодните намаления на бюджета за издръжка, съкращения на персонала, изолирането й от преговорния процес (за глава Земеделие) за присъединяването ни към ЕС. Тази изолация съществува и по отношение преустройството на земеделието и хранителната промишленост от планова (всъщност декретирана) към стихията на пазарната капиталистическа икономика. Унизително ниското заплащане на труда доведе до застаряване на кадровия състав и липса на млади хора за научни работници и специалисти. Всичко това избуя в протест, организиран от отраслевите синдикати на КТ “Подкрепа“ и КНСБ за подкрепа на Обръщението на ОС на БАН до министър-председателя и министрите на образованието и науката и финансите, с което се иска увеличение на бюджета за издръжка на науката през 2017 г. Нещо повече, двете академии и синдикатите, на съвместна пресконференция, заявиха готовност за ефективни стачни действия при положение, че правителството не удовлетвори исканията им за увеличение бюджета за 2017 г. За ССА е налице и една друга подробност. За последните 5-6 години са сменени 5 (пет) председатели. А колко са сменените директори на институтите, не се наемаме да изброим. В Академията цари несигурност и тревога както за бъдещето на аграрната наука, така и за развитието на обслужващите отрасли и личното оцеляване на кадрите.

На 18.10.2016 г. в пленарната зала на Народното събрание беше внесен за обсъждане ва първо четене Закон за изпълнение и допълнение на Закона за селскостопанската академия. Проектът е придружен с мотиви, които налагат промените в закона, чиято цел е да се подобри организацията на аграрната наука и да повиши нейната ефективност за развитие на земеделието и хранителната промишленост. Неговото внасяне е предшествано от обсъждане в МЗХ, МС и комисията „Земеделие и храни“ към НС. Законът е приет (на първо четене) и е даден срок на комисията от 20 дни да направи целесъобразни изменения и допълнения и да го внесе за окончателно приемане на второ четене.

 

ДИАГНОЗА “МЕТОДИ АНДРЕЕВ”

Е-поща Печат PDF

Той бил такъв човек, дето рядко се ражда и на Еньовден”, пише Любен Каравелов за хаджи Генчо, един от героите на повестта „Българи от старо време”.

Педагогиката на хаджията, който наред с другото преподавал и в местното школо, се свеждала до една топка и една пръчка. Когато някое от децата не слушало, хаджи Генчо хвърлял топката и го карал да му я донесе, след което заигравала пръчката по немирните ръчици. Освен това даскалът карал учениците да му носят и храна за мисирките. Но най-много обичал хаджи Генчо да ходи на гости у бившия хайдутин дядо Либен, с когото си пийвали винце и беседвали по разни теми: от достойнствата на Дядо-Либеновия аждрехан, до ингилизките и руските пушки. И тъй като единият хвалел Русия, а другият бил англофил, накрая се скарали. Дядо Либен казал „Ти си ахмак, хаджи Генчо”, а хаджията отвърнал: „А твоят кон не е кон, а клепоуха свиня!”.

Поради „идейните” им различия бил застрашен сватлъкът между двете фамилии, та се наложило синът на стария хайдутин да открадне дъщерята на хаджи Генчо. Тоест, младите взели нещата в свои ръце и ги извели до желания от тях край. Не са и предполагали, горките, че табиетите на двамата старци ще надживеят и тях, и „османското присъствие”. И ще разцъфтят в „евроатлантическа” България в началото на 21 век.

 

ПОЛИТИЧЕСКОТО, НЕГОВИЯТ ГОЛЯМ КОРЕМ И БОЛНОТО МУ КОЛЯНО

Е-поща Печат PDF

Преди време т. нар. протестъри – платени агенти на чуждо влияние и всяване на смут, когато управлява левицата, измислиха понятието „политическо задкулисие” и изквичаха „фундаменталния” въпрос „Кой?”, питайки с него кому дължим фамозния Пеевски да бъде председател на ДАНС. „Задкулисието” се превърна в романтична формула на тези, които малко преди това бяха отритнати от управлението на държавата, но неутешимо жадуваха отново да се облажат с властта. С протести, интриги, фалшификации и търговия с гласове те си възвърнаха влиянието (макар и доста пооръфано) сред народа и успяха да спечелят предсрочните избори. И сега им сърбаме попарата. Оттогава, кога по-силно, кога по-слабо, в политическите анализи и коментари проблемът за задкулисието излизаше на политическата авансцена, за да не закърняват сетивата срещу апатията и страха от тези, които не се виждат, но които фактически определят кой и как да управлява. Но както си е било винаги и както винаги ще бъде, „кучетата лаят, а керванът си върви”. Задкулисието продължи да върши успешно своята работа и дори достигна до днешната предизборна ситуация, когато кандидатите за президент и вицепрезидент се мъчат да внушат на бъдещите си избиратели, че са чисти, неопетнени, умни, че работят в интерес на гражданите, че са за единението на българите и т. н.

Политическо задкулисие” според мене е понятие (или метафора, все едно), лишено от съдържание. Или поне от отрицателното значение, което „умните и младите” му придадоха, защото не само не е възможно, но не и редно държавните проблеми (особено кой и с кого да управлява, кои да са конкретните хора, които да бъдат натоварвани да управляват, какви да са коалициите и при какви условия да се формират те в парламента или в общините) да се решават пред обществото, публично и шумно. Представете си какъв цирк ще е да слушаш от сутрин до вечер кой къде да постъпи на работа, кой да бъде уволнен или прехвърлен на друго място. Политиката е, освен друго, и деликатно занимание; тя изисква не само откритост, но и дискретност, защото са неизбежни различните по форма и смисъл уговорки и договорки, обещания, сметки. Ако някой твърди, че такива не бива да има, не разбира просто за какво става дума. Политическата сцена, както и театралната, се осветява силно, ярко и е пред публиката. Но зад сцената, зад кулисите (оттам и „задкулисие”) трябва да е тихо и тъмно, за да не се пречи на актьорите отпред.

 

МИСЛЕТЕ СЕГА, ПОСЛЕ ЩЕ Е КЪСНО!

Е-поща Печат PDF

Дойде отново време за избори, от които някои си мислят, че няма полза, че всичко е решено предварително и убеждават хората да не гласуват. Това е лъжа, а и изборите при това са задължителни. Всичко зависи от нас! Ако и сега сбъркаме, никой няма и не може да ни помогне! Хора, бдете! Не позволявайте да ви манипулират, като ви казват за кого да гласувате. Не се продавайте! Мислете, за да няма после вайкане!

Официозните социологически агенции още дни преди издигане на кандидата за президент, твърдяха, че ГЕРБ води в надпреварата. Забравиха думите на г-н Борисов при номинирането на г-н Плевнелиев за миналите  избори, че „ако трябва, и магаре ще изберем”...

Но през тези 26 години след десети ноември ние достигнахме до равнището на стадо овце, което мисли само за паша, преживяне и водопой! Ако не беше така, щяхме ли да си мълчим, като знаем колко милиарди се дават за мисии в Афганистан, Косово и т.н.., за ежегодните вноски в ЕС, за мигрантите, които никой не знае колко са в действителност и редица други неща? Оказа се, че най-бедният народ в ЕС дели от залъка си, за да охранява „европейските ценности” на хиляди километри, а в същото време  през нашите граници влизат свободно хиляди бежанци без самоличност, готови за стачка, защото не сме им предложили комфорт по техните представи... А министърът на вътрешните работи г-жа Бъчварова има нахалството да пита журналистите “Знаете ли вие от колко далече са дошли?”.

 

Акад. Васил ГЮЗЕЛЕВ: ЗА “МИСЛЕНЕТО НА ПАРЧЕ” НАРОДЪТ ПЛАЩА СКЪПО

Е-поща Печат PDF

- Преди време обеща на читателите да продължим разговора. Да поплуваме в твоите води - историята.  Петър Мутафчиев (1883-1943), чието творчество високо цениш, определя историческата наука като духовна биография на народите и учителка по изстрадана мъдрост. Съгласен ли си, или имаш друго определение на историята?

- Това е едно от многото определения на историята. От античността до нашето време мнозина са онези, които са се опитвали да формулират предназначението на историческото знание и познание. Преди години бях започнал да колекционирам тези определения с цел да издам една може би интересна антология. Както и в редица други случаи, останах на степента на опита. Все пак ще приведа гледищата на някои известни личности. Според древноримския мъдрец Цицерон “историята е свидетел на времената, светлина на истината, живот на паметта, учителка на живота, вестителка на старината...” Един от най-големите италиански хуманисти на ХV в. смята, че “историята стои по-високо от философията, тъй като е основана на буквалната истина; тя е по-полезна, защото е пълна с мъдрост”. Наполеон Бонапарт в дни на покруса заключава: “Какво е историята, ако не общоприета измислица.” Известният поет Пол Валери я определя като “най-опасния продукт на химията на интелекта.” Един от най-големите съвременни историци Люсиен Льофевр твърди, че “историята е отговор на въпроси, които неизбежно си задава съвременният човек”.

Според мен историята е наука за миналото на народите, чиято реконструкция и интерпретация се извършва върху основата на достоверни и автентични извори. Тя не трябва да се пише от историците за поука на политиците, тъй като те по правило не се стараят да бъдат добри ученици на тази “учителка на живота”.

 


Страница 8 от 176