Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПОНЕЖЕ СТАВА ДУМА ЗА ПУШКИН

Е-поща Печат PDF

В Москва, на 26 май / 6 юни 1799 г., се ражда Александър Сергеевич Пушкин. Знаменателен ден, в който се чествал празникът Възнесение Господне. В семейството на дворяни, представители на най-образования слой на московското общество, Пушкин получава достатъчно добра подготовка и на 12 години е изпратен да учи в лицея Царско село, близо до Петербург. През 1817 г., Пушкин, вече завършил учението си, се разболял тежко и заедно с майка си отишли в имението в с. Михайловское, където по-късно е и заточен за две години заради увлечението си по “атеистични учения”... По признание на самия поет, времето, прекарано в с. Михайловское, променя творческия му метод - преминава от романтизъм към “истински романтизъм” (т.е. реализъм).

В Михайловское поетът създава около сто произведения, сред които части от “Евгений Онегин”, посветени на селския живот, трагедията “Борис Годунов”, поемите “Цигани”, стихотворения, сред които и “Я помню чудное мгновение...”

Близките приятели на Пушкин смятат Михайловское за поетичната родина на Александър Сергеевич...

На 27 януари 1837 г. Пушкин призовал на дуел френския барон Дантес, служещ в руската гвардия. Един дуел на честта, след интриги по повод прекрасната съпруга на поета Наталия Гончарова от страна на холандския посланик, пренебрегващ нормите на доброто общество, който изпратил на Пушкин обидно анонимно писмо.

В 5 часа привечер, близо до Черната рекичка край Петербург, дуелът се състоял. Александър Сергеевич бил ранен смъртоносно. След два неописуемо мъчителни дни поетът напуска земния свят като истински християнин на 29 януари / 10 февруари 1837 г.

Всяка година на 10 февруари, 6 юни и на 21 август - в дните на памет за поета, на рождения му ден и на пристигането му в с. Михайловское като заточеник, на гробната могила на Пушкин се отслужва литургия и съвместна молитва за упокой на безсмъртната му душа. Мястото е обявено за национален паметник на народите на Руската федерация.

 

OT ВРЕМЕТО Е...

Е-поща Печат PDF

Отново циркове, вместо политика

Старец, навлякъл кожух посред лято, се оплаквал от горещините. На съвета на околните да хвърли кожуха той отговорил философски: „Не е от кожуха, от времето е. Аз и през зимата ходя с него, ама не ми е горещо”!

Тази философия сякаш ръководи външната и вътрешната политика у нас, а и в други страни. В смисъл че политиците - управляващи и в опозиция, носят демисезонно своите навици, страсти и пороци, оплаквайки се междувременно от неудобствата, които уж са заварили, а всъщност сами са причинили.Човек най-много мрази у другите онези пороци, от които страда самият той”, гласи една поговорка. Пороците обаче, не са кожух или дисаги, които да захвърлиш и забравиш. Дори опонентите му да не са в притежание на някои от най-ненавистните му недостатъци, властникът, особено българският, се чувства длъжен да „сподели отговорността”. У него все още живее Алековият Бай Ганьо и казва: „Ти, бай Иречек, либерал ли си или консерватор? На консерва ми мязаш. Ама мене ако питаш, и едните, и другите са маскари. Келепир търсят те. Нейсе, запуши я!”.

Това е цялата „мотивация” при сформирането от 44-ото НС на последните две парламентарни анкетни комисии. Едната - за сагата около модернизирането на ВВС с нови изстребители ( „Грипен”, „Юрофайтър” или „Ф-16”) ; другата - за злоупотребите при подготовката на НДК за българското председателство на Съвета на Европейския съюз. „Проверката е висша степен на доверие”, учеше другарят Ленин. А Карл Маркс съветваше: „Подлагай всичко на съмнение”. Кой казва, че комунизмът си е отишъл?!

 

В МОМЕНТА ТЕЧЕ РЕАЛНА ПОДМЯНА НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ЕВРОПА

Е-поща Печат PDF

Д-р Калоян МЕТОДИЕВ пред Горан ИГИЧ в интервю за сръбското списание „Геополитика“

- Д-р Методиев, от Ваша гледна точка приключил ли е преходът в България и каква е сегашната картина на България? Ние в Сърбия често говорим за моралния и демографския упадък на сръбския народ. Има ли подобни проблеми и в демографията на България?

- Преходът приключи с приемането на страната в Европейския съюз. Тогава започна нов етап в историята й. След евроеуфорията последва едно отрезвяване. Проблемите ни са много общи. Бих поставил демографския на първо място. Без хора не може да има държава. Това е най-ценният ресурс. Който има хората на място, той контролира ситуацията. Такива са реалностите.

За съжаление, в момента сме донор на население за Западна Европа. Като проблеми бих откроил мигрантската заплаха, неравномерното развитие на регионите и разбира се, корупцията сред политическия елит. Това е коктейлът, който създава проблемите в страната.

- Какво е геополитическото положение на Балканите?

- Както винаги, през последните двеста години положението тук е сложно и напрегнато. Мигрантските потоци могат да взривят полуострова. Западна Европа няма да се поколебае да ни отдели като буферна зона между себе си и Азия, за да печели време. Преди година Никола Саркози предложи в Сърбия и България да се изградят лагери за задържане на мигрантите. Представете си, ако стане президент... Това е огромна заплаха.

Босна е бомба със закъснител. Гърция и България са подложени на огромен натиск от Турция, която не спира потоците, а според много анализатори ги насочва към Балканите. Косово трудно функционира като държава. Сърбия, Черна гора и Хърватия се борят помежду си. Новият регионален лидер се казва Румъния.

 

АНТИКОМУНИЗМЪТ, ДЪРЖАВНОСТТА И ДОСИЕТАТА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

Е-поща Печат PDF

На 7 юли в залата на РКИЦ-София се проведе национална научна конференция на тема „Антикомунизмът в постсоциалистическа България”. Инициативният комитет с председател проф. Ангел Димов бе събрал изтъкнати учени и общественици да споделят своите размисли за тази общо взето не нова форма за разединение на българското общество, за похабяването на националната енергия и изкривяването и пренаписването на най-новата българска история.

Конференцията бе открита със слово на проф. Ангел Димов, който пое и ръководството на първия панел – „Генезис и основни характеристики на антикомунизма в света и в България след 1989 г.”, включващ докладите на чл.-кор. проф. Васил Проданов и съдокладчици по темата проф. Нако Стефанов и д-р Христо Паунов. Вторият панел – „Национални характеристики на българския антикомунизъм”, включваше и задълбочени доклади на проф. Андрей Пантев и на проф. д-р Бончо Асенов („От антикомунизъм към антибългаризъм”). За съжаление до редакционното приключване на броя успяхме да изслушаме само споменатите автори, а предстояха изследванията на доц. Андрей Бунджулов, доц. Владимир Царевски, проф. Димитър Цацов, Петър Волгин, д-р Радко Ханджиев, проф. Минчо Минчев, проф. Максим Мизов, проф. Дончо Конакчиев, проф. Людмил Георгиев...
„Нова Зора” публикува в бр. 25 предизвикалата много вълнения и дискусии сред нашите читатели публикация на писателя Панко Анчев „Левият антикомунизъм”. Темата на националната конференция представлява интерес за просветената публика на „Нова Зора” и ние ще се стремим той да бъде удовлетворен. Днес представяме предварително депозираното в редакцията изследване на полк. о.р. д-р Тодор Ников.
Гости на конференцията бяха зам.-председателят на Народното събрание Валери Жаблянов и първият секретар на посолството на Руската федерация Максим Знаменский.

 

Поставянето на въпроса за антикомунизма и неговите прояви е не само навременна стъпка, но и крайно необходима мярка с оглед нормализирането на  политическия и обществен живот в България.

По принцип под антикомунизъм следва да се разбира система от възгледи на част от обществото, противоречаща и отхвърляща основните постулати, формулирани още от класиците на марксизма. И за да се доближим до истината за характера на антикомунизма, тези възгледи и прояви следва да се разгледат в конкретните условия,в които възникват и се развиват. В това отношение примерът на България е много показателен.

 

ЗАЩОТО РУСИЯ ГРАНИЧИ С БОГА

Е-поща Печат PDF

• ИЛИ ПРОИЗХОД НА ВИДОВЕТЕ В ПЕРИФЕРИЯТА НА КОНТИНЕНТА

Човекът, когото наричат русофоб, е прозападно ориентиран, англосаксонски патриот, демократ и либерал. В България е десен и антикомунист. Рядко ляв. Важно е да се отбележи, че съзнателно или несъзнателно този човек се преживява като антропологична норма, като образец за глобално разпространение. Разполага с мандат от историята за „нормализация” на света. „Периферията” подлежи на либерално обучение и демократична стандартизация по американски образец. Периферията иска това, но не на всяка цена знае какво иска или може да го изрази. Дълг е да чуем и това, което тя не казва, но би искала да каже. Ние сме тълкувателите. Разнообразието на културите е неравенство на културите. Слабо модернизираните култури съзерцават предразсъдъци и суеверия, наричани „ценности”, и влачат жалко съществувание на лишени от икономически растеж. Нуждаят се от „инвестиции” и просвещение. Америка има месианско предназначение да демократизира света. Русия пречи.

С това леко карикатурно самомнение на „вечно дете” (puer aeternus) в „зряла либерална възраст” този човек е най-често, ако не и задължително – русофоб. Доколкото Русия е нелиберална страна. Вечно нелиберална.

Русофобското клише гласи следното: Русия е евразийски имперски комплекс с вътрешно присъщ деспотизъм и непредвидимо външно поведение. Излъчва заплаха. Ще ни нападне.

***

Чисто психологически русофоб е всеки, който подозира руснаците повече, отколкото е абсолютно необходимо. Тази иронична дефиниция съдържа опасна аналогия с антисемитизма, някои нарекоха русофобите „антисемити на XXI век”.

Руснаците са нещо като евреи с хубава литература.

Врагове на цивилизацията с поетичен дар.

 


Страница 8 от 184