Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

РАЗНОГЛАСИЯТА В НАТО ПОКАЗВАТ, ЧЕ ПАКТЪТ Е ИЗЛИШЕН

Е-поща Печат PDF

Двудневната среща на високо равнище край Лондон, отбелязваща 70-тата годишнина от основаването на пакта през 1949 г., трябваше да представлява огромно тържество, но вместо това се получи огромен фарс. Въпреки цялата пищност и церемониалност, придавани на срещата от официалния прием на британската кралица в Бъкингамския дворец, тази среща слезе до нивото на кавги, подигравки и удари в гърба. Макар че НАТО обявява за своя мисия „поддържането на мира и сигурността“, спречкванията между натовските лидери демонстрираха една организация, която е във война със самата себе си.

Кулминацията на комедията настъпи когато американският президент гневно напусна срещата преди заключителната сесия след като откри, че съществува видеоклип, показващ други лидери, които му се подиграват за неговите объркани пресконференции. В клипа се виждаше как Джъстин Трюдо (Канада), Борис Джонсън (Великобритания) и Еманюел Макрон (Франция) сиразменят шеги за Тръмп. В отговор Тръмп нарече Трюдо „двуличен“. На следващия ден пресата отрази случилото се със заглавия на първа страница. „Таймс“: „Тръмп напуска срещата на НАТО след като лидери са забелязани да се смеят“. „Гардиан“: „Тръмп напуска срещата на НАТО след подигравки от страна на съюзници“. „Файненшъл таймс“: „Разединение опетнява срещата на високо равнище на НАТО“, „Ню Йорк таймс“: „Кавги и несигурност хвърлят сянка върху бъдещето на НАТО“.

Проблемите на НАТО не се свеждат само до стълкновения между отделни личности. Избирането на Тръмп за президент на САЩ само накара да изплуват на повърхността отдавна тлеещи структурни и стратегически напрежения в организацията. Накратко казано, проблемът на НАТО е, че ръководеният от САЩ военен съюз продължи да се разширява без да притежава своя убедителна спояваща цел. Когато беше създаден през 1949 г., четири години след края на Втората световна война, тогава беше провъзгласено, че Атлантическият съюз бил средство за защита на Европа от съветска агресия. Всъщност беше точно обратното. Организацията НАТО беше основана, за да тормози Съветския съюз. Ето защо през 1955 г., шест години след образуването на НАТО, беше създаден ръководеният от руснаците Варшавски договор.

След рухването на Съветския съюз през 1991 г. се предполагаше, че е дошъл краят на Студената война. Но вместо да се саморазпусне, НАТО продължи да се разширява. През изминалите 30 години организацията добави към себе си 17 нови страни-членки, много от които са разположени в близост до границите на Русия. Въпреки своите официални претенции НАТО въобще не поддържа мира и сигурността в Европа. Организацията раздухва опасно напрежение с Русия, което би могло да доведе до гореща война между ядрените сили. Тези дни руският външен министър Сергей Лавров каза, че безразсъдната експанзия на НАТО поставя под заплаха международния мир. Според него организацията функционира като имперска машина за господство не само в евроатлантическото полукълбо, но и в Близкия изток.

Срещата на високо равнище на НАТО край Лондон премина под лозунга за „обновление на съюза“. Посред кавгите и неприязънта този лозунг показва отчаяния стремеж на организацията да определи своето правдоподобно предназначение в съвременния свят. Демонизирането на Русия с абсурдните твърдения, че Москва искала да нападне европейските страни, представлява опит за всяване на паника сред западната общественост.

На срещата си край Лондон НАТО обяви някои свои нововъведения. Генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг съобщи пред медиите, че освен, че „защищава Европа“ от Русия, НАТО за първи път определя Китай като свое „предизвикателство“. Освен това той обяви, че организацията гледа на космоса като на поле за своите действия. Всичко това показва, че сега повече от винаги НАТО е инструмент на американския империализъм. Организацията поставя пред глобалните цели на Вашингтон фасадата, че става дума за целите на една общност от държави. Именно това господство на САЩ над европейските държави причинява в голяма степен споровете в организацията. Думите на френския президент Макрон от миналия месец, че НАТО се намира в състояние на „мозъчна смърт“, изразяват нарастващото възмущение сред европейските лидери от - както те считат - арогантния американски надзорник.

Така както ръководеният от САЩ съюз НАТО се разшири на 29 членове, а се търсят и нови държави-членки в лицето на Грузия и Украйна, така се разшириха и неговите военни бюджети. Съвкупните военни разходи на пакта възлизат на над 1 билион долара годишно, което е 20 пъти повече от военния бюджет на Русия и 5 пъти повече от този на Китай. В съответствие с експанзията на НАТО е и увеличаването на натовските войни и на операциите за смяна на режима – от бивша Югославия на Балканите до Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и др. И в тези случаи НАТО служи като фасада на американските незаконни войни, придавайки им видимост на международна подкрепа и законност когато всъщност те са открити агресии в пълно нарушение на международното право. Така само дни преди да започне натовското шоу в Лондон, семейство от 5 души, включително и млада майка, беше взривено и разкъсано на парчета от американски дрон в Афганистан. Продължаващата 18 години война на САЩ в тази страна бива сякаш оневинена и оправдана посредством участието в нея на всички страни-членки на НАТО.

Блокът НАТО е надхвърлил своя срок на годност. Неговото продължаващо присъствие и действия са една от главните причини за това, че международните напрежения между САЩ, Европа, Русия и Китай се засилват, а не намаляват. Но неоправданият милитаризъм на НАТО само ускорява неговото излизане от употреба. Разточителните военни разходи са непоносими и вредни за страните-членки на пакта. А вътрешното възмущение от господстващия Вашингтон води до все повече кавги в публичното пространство. Като не притежава за своя истинска цел поддържането на действителна сигурност, а се ограничава с вяли опити да налага империалистическите войни, блокът НАТО се е отправил към забравата. Ето защо превърналата се в цирк среща на високо равнище в Лондон, посветена на 70-тата годишнина от основаването на пакта, е може би знак за вече настъпилата излишност на НАТО.


 

ПРИМЕР ЗА ДНЕВНИЯ РЕД НА ИСТОРИЯТА

Е-поща Печат PDF

• 5 март – 67 години от смъртта на Йосиф Висарионович Сталин


Най-напред един въпрос: знаете ли в коя страна се публикуват най-много материали и книги за Сталин? Отговорът ще ви учуди. Това са САЩ.  И може би този факт съвсем не е случаен.

Ние, обикновените хора, които не сме депутати, нито сме партократи, нито други подобни, не можем напълно да разберем и да осъзнаем в каква дълбока помийна яма сме попаднали. Самият факт, че още сме живи, е историческа загадка, загадка на битието, защото накъдето и да се обърнем, виждаме само хаос, непредсказуемост, мрачни и стъмнени хоризонти.

„Живеем в свят, в който погребението е по-важно от покойника, сватбата – от любовта, външността – от ума .  Живеем в културата на опаковките, които презират съдържанието”. – Това са думи на Едуардо Галеано, уругвайский журналист, писател, политик.

В САЩ е предложено мъртъвците да ги преработват в тор за наторяване на почвата!

В обществения живот наблюдаваме пълен хаос: футболисти и боксьори споделят собствените си политически прогнози; артисти стават президенти; политиците четат за тренинга за саморазвитие и хармония; бизнесмените публикуват в научните списания статии по философски и етически проблеми.

Ето в какво време живеем – време на безумия!

И на този фон изпъква една историческа фигура, която няма аналог в историята на човечеството. Фигура станала надеждата на измъченото човечество – фигура феномен.

Става дума за Йосиф Висарионович Сталин.

Като личност и като дела Сталин е очевидно феноменът на 20 век. Вече 70 години около неговото име продължават и все повече се задълбочават философски и исторически спорове. Противопоставянето "загрява” и ако дуелите бяха разрешени, щеше да се лее и кръв. Всичко това доказва, че искаме или не искаме, харесваме ли го или не до там, Сталин и жив. Сталин е сред нас! Отговорите на почти всички въпроси, които си задаваме днес, са в сталинското време.

Ето някои от проблемите: глобализация и патриотизъм; социалдемокрация и комунизъм; национални малцинства и Косово; Южна Осетия и Абхазия; Ирак и Афганистан; екология и иновации; модернизация и реформи; световен заговор и АЕЦ; армия и национална сигурност; информация и пропаганда; народовластие и тоталитаризъм; еволюция и революция; глобалната криза; религия и атеизъм; изкуство и политика и още много, много други.

Именно затова отношението към Сталин съвсем не е исторически въпрос. Това е въпросът как хората виждат бъдещето на своята страна.

Ще се  спра само на няколко малко известни факта от неговото управление.

1. Представяте ли си, какво щеше да представлява Европа днес, ако не беше Йосиф Сталин?

На срещите на тримата големи (Рузвелт, Чърчил, Сталин), Чърчил предлага победена Германия да се раздели на 5 независими германски държави. Сталин твърдо се възпротивява, и затова днес имаме Германска Федерална Република.

И Рузвелт, и Чърчил, са имали сериозни резерви относно ролята на Франция във Втората Световна война. Те дори намеквали, че Франция трябва да заеме място в Нюрнбергския процес редом с Германия като неин сателит. И тогава нямаше да има Франция като пета велика държава, и тя нямаше да бъде постоянен член на Съвета за сигурност. Но Сталин защитава Франция и я спасява от съдбата на победена държава.

Това много добре го е знаел и разбирал големият син на Франция генерал Шарл де Гол. В края на 60-те години на ХХ век като президент на Франция Шарл Де Гол бе на официално посещение в СССР. За посещението си той поискал да положи цветя върху гроба на Сталин. Домакините направо му казали, че това е неуместно, но генералът пренебрегва тези съвети. И не само полага цветя, но и един час е  стоял неподвижно, по военному, отдавайки чест!


Такива ми ти работи! Позабравени, неудобни факти!

2. Друг малко известен факт. През корейската война, на 6 март 1953 г., щабът на Корейската народна армия и на китайските доброволци се обръща към Командването на американско-южнокорейските войски с молба за тридневно примирие от 6 до 8 март 1953 г. Поводът е смъртта на Й. В. Сталин. Командващият съюзните армии, американският генерал  Дъглъс Маккартър, със съгласието на президента Хари Труман, се съгласява и в заповедтта до войските заявява: „Генералисимус Сталин и СССР бяха наши главни съюзници във войната срещу Германия и Япония и затова ние, като войни, сме длъжни да отдадем дължимото уважение към паметта на генералисимус Сталин...”

Ето какъв е бил Сталин. Дори и мъртъв е можел да спре такава кървава и безпощадна война!

Заслужава си да се замислим дали това има отношение към днешния ден и дали не засяга всички нас?

3. Днес всички говорят за демокрация, всички имат представа какво е демокрация, но никой не обръща внимание на нейната съвременна конкретизация. Това за първи път го казва Сталин. По време на Кримската среща на тримата големи, той уж се пошегувал: „Аз, казва, досега смятах, че демокрацията е власт на народа. Но ето че „другарят” Рузвелт  популярно ми обясни, че демокрацията е власт на американския народ!”.

А сега си спомнете за блокадата на Куба, за Венецуела и за американския подход към подобни случаи, и си отговорете дали Сталин не е наш съвременник!?...

Трябва да мислим и помним винаги за децата си и за децата на техните деца – в какъв свят ще живеят и как ще живеят! Защото непременно ще дойде време, когато на вашата врата ще почукат яки мъже и като отворите ще ви запитат: „Кой сте вие и какъв сте? Мъж или жена, или хермафродит? Откъде идвате и кои са ви родителите?” И ако не можете да им отговорите, „нежно” ще ви вземат под мишците и ще ви хвърлят на кладата, защото вие ще бъдете нищо за своето време. Спомнете си как Ромул е създал древния Рим!

Всичко, което още живее у нас, хората на постсоциализма, е изтъкано от остатъчната енергия и незабравения смисъл на онзи великолепен Сталински марш-наскок от овехтялото „вчера” към „ослепителното“ „утре”. Това че в Русия боготворят Сталин, това, че в Румъния 70% от населението смятат Чаушеску за Христос, това, че българите все още харесват Живков, съвсем не значи, че Сталин е бог, Чаушешску - Христос, а Живков – баща на нацията. Това не значи, че по тяхно време всичко е било чудесно и хубаво. Това значи, че при днешните реформатори, либерали, демократи и социалдемократи, всичко е много, много по-лошо, по-мерзко и отвратително!

Наистина ли съвременният „демократичен” политически башибозук мрази Сталин заради тиранията, колективизацията, ГУЛАГ и изселванията? Не, разбира се. Причината е много по-дълбока.  Тя е фундаментална причина.

Сталин е първият държавен ръководител на социалистическа страна, който пое ръководството на реална страна, с реални проблеми, с реални хора, и с реални врагове. Всеки, който е имал работа с управлението на много хора, знае какво значи това!

Ако вместо проблематичните, съмнителни и митични жертви на Сталин и сталинизма вземем като критерий за състоянието на дадена страна   качеството на живота, се получават изненадващи резултати: реалната печалба за съветските народи от периода на сталинизма е увеличението с 23,2 милиона човешки живота! То е постигнато поради безплатното здравеопазване, поради намалението на детската смъртност, и увеличената продължителност на живота на хората от създадената нова структура на социума.

Сталин съумя много силно да наплаши световния капитализъм като отвори историческия  прозорец към друг свят и доказа, че този друг свят може да задоволява не само няколкото процента олигархични зомбита, а всички хора. Той убеди мнозинството от населението на света, че такъв свят е възможен. Историческата яма, в която след СССР попадна Русия – е отмъщението на Запада и на англосаксонството за 1917 г. и за 1945 г.

Несъмнено най-голямото геополитическо поражение на постсъветска Русия е, че на 600 км. от Москва Западът успя да създаде антируска държава от руснаци и по този начин да разклати из основи светая светих на руските хора – руският свят! Отсъствието на  Сталинското наследство тук се чувства особено болезнено.

Условията, в които бе заставен да живее дълго руският народ след 1991 г., е отмъщението на Запада и за 1917-та, и за 1945-та година. Колективният Запад не можа да прости и да забрави, че руският мужик скъса оковите на капитала; че се научи да чете и да пише; че първи в света изпрати човек в Космоса и победи фашизма и нацизма. Не могат да му простят това! И  няма да му простят!

А сега нека си спомним за инцидента с културния аташе на САЩ Робърт Форд, случил се на изложба на съвременното изкуство в Шанхай през април 2018 г. По време на своята реч  при откриването на събитието, дипломатът имал неразумността да каже: "Радвам се че постепенно китайското изкуство се отклони от традициите на кървавия сталинизъм и дойде в съвременната традиция".

След тези думи пет души от публиката се нахвърлят на Форд, събарят го на земята и започват да го ритат. Спрени са от полицаите, които пристигнали на мястото на инцидента.

Дипломатът Роберт Форт е отведен в болница със счупен нос, хематоми по тялото и прекарва там няколко дни. Нападателите били глобени за хулиганство.

Китайското Министерство на външните работи изпратило официално писмо за извинение до посолството на САЩ в Пекин. В писмото съвсем по китайски имало и препоръка: "Повече да не критикуват Сталин".

Изглежда това не е случайно.

В ООН КНР блокира осъждането на “сталинските репресии”. Русия се въздържа в това гласуване!

„Подобни несправедливи и клеветнически резолюции никога няма да излязат от името но ООН, докато делегацията на КНР е член на ООН”. – заявява по този повод постоянният представител на КНР Чжан Юн.

Това също е сталинско съвремие. Той е по-жив от „мъртвите живи“, които са наши съвременници!

Западните държави и САЩ никога няма да простят на Русия нейният съветски период, независимо от това дали нейните политици и държавници са, или се правят на “демократи”. Затова най-добре е Русия да пази, охранява и уважава своята история така, както това е правил Йосиф Сталин. Това е може би и единствения начин да оцелее, а с нея и светът.

Независимо дали това се харесва или не, Сталин присъства и днес в историческия избор на великата страна: Как да се съвземе днешна Русия? Как да се възстанови в нея силната, ефикасна и справедлива държавна власт? Как да се решат острите национални проблеми? Как Русия да си възвърне загубените геополитически и геостратегически позиции и своите приятели, поддръжници и съюзници? Как отново да се обедини обществото в стремежа му към велики нравствени ценности и идеали? Това също е Сталин. Без неговият исторически опит, без неговият методологически опит, всички тези проблеми са невъзможни за решаване.

Защото смисълът от цялата дейност на Йосиф Висарионович Сталин е опит за създаване на нова цивилизация, алтернативна на западната; опит за създаване на велика социалистическа свръхдържава. Това е опит за велики достижения в условията на международна изолация, на постоянна военна заплаха и остър дефицит на историческо време, на материални ресурси и кадри.

И тази негова дейност непрекъснато напомня на капитала за дневния ред на историята.


Никога не трябва да се забравя, че докато много хора се гавреха със Сталин, други много хора обикнаха Хитлер.

Днес вече е напълно доказано, че „прочутият“ доклад на Хрушчов на ХХ конгрес на КПСС, в който Сталин беше залят с мръсотия и обявен за най-голямото зло на света, е измислен от началото докрая.

Сталин работи и живя така, че неговите врагове и след смъртта му още ги стряска непоколебимостта на неговия пример. Какво по-голямо признание за един държавен ръководител?!


 

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Е-поща Печат PDF

Съюзът на българските писатели осъжда остро всички опити за изопачаване и подценяване на езиковото разнообразие и огромното общокултурно значение на романа „Под игото“ от Иван Вазов.

Като наследници на безценно книжовно богатство сме длъжни да опазваме българските национални светини неприкосновени и неопетнени.

Поредните опити да се поругае творчеството на Вазов обслужват невежеството, което се стреми да възпроизвежда лесносмилаеми и „модернизирани“ сурогати, представяни като осъвременена родна класика.

Позорен антибългарски и антилитературен акт е издаването на романа „Под игото“ на т.нар. шльокавица, и на „съвременен български“. По Закона за авторското право подобни книгоиздателски волности се наказват. И ако няма държавна институция, която да санкционира тези самозабравили се издатели, то нашето общество няма право да приема равнодушно престъпленията спрямо творчеството на класиците ни.  Всичко това е издевателство, подобно на премахването от учебниците на христоматийни и знакови творби от гениални наши писатели, които десетилетия подхранваха обичта към Отечеството и нравствения облик на редица поколения. Отричането, деформирането на оригинала и профанизирането на образци от класическата литература е недопустимо в глобалния свят, където българските културни ценности ни дават самопознание и самочувствие. Те са и нашият принос към европейската култура.

Иван Вазов е единственият, признат от народа ни за Народен поет и за Патриарх на българската литературна духовност. Ето как той е заклеймил родоотстъпниците и невежите в далечната 1884 г. със стихотворението си „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК“.


 

10 НАЧИНА ДА ВИ НАПРАВЯТ ТЪПИ, ПОСЛУШНИ И БЕЗОПАСНИ

Е-поща Печат PDF

Tемата за манипулацията на общественото мнение е по-актуална от всякога. Точно за това решихме да ви припомним списъка с 10 техники за манипулация чрез медиите, съставен от световноизвестния американския лингвист, есеист и философ Ноам Чомски.

1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).

2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, и те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.

3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.

4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето. (Наблюдавайте разрешаването на случая с Истамбулската конвенция и Пакта за бежанците и емигрантите на ООН)

5.Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.

6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение …

7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят. (Припомнете си как бе променена образователната система у нас, според Лисабонските споразумения за средното образование и според Болонската система за висшето образование. И си дайте сметка как ще живеят децата ви.)

8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб … (Може би ще си отговорите, защото преобладават ТВ форматите, като Биг Брадър, Вип Брадър, Фермата, Сървайвър и нескончаемите сериали с убийства и насилие.)

9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.

10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.


 

Ноам Чомски

 

ЗА НАРОДНИЯ СЪД

Е-поща Печат PDF

Напоследък отново се вдигна шум по повод 75-годишнината от изпълнението на първите присъди на Народния съд. Преклонение пред паметника на „жертвите на комунизма”, начело с председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, писания по вестниците, предавания по  националната телевизия, в които дежурни антикомунисти се надпреварваха да хулят Народния съд, обявявайки го за нелегитимен.

А историята е казала истината за Народния съд. Да припомним:

Народният съд е създаден съгласно международните договорености на великите сили по време и след Втората световна война. Подобни съдилища са създадени във всички страни, участвали във войната. Специално в България неговото създаване става на основата на договора за примирие, сключен между съюзниците (Англия, САЩ и Съветския съюз) и България в Москва на 28 октомври 1944 г. по изричното настояване на американската делегация. Предложението е да бъдат задържани и съдени виновните за въвличането на България в Тристранния пакт и тези, които са участвали в преследването на антифашистките сили в България. Московското споразумение предвиди и създаването на Съюзническа контролна комисия, която да следи за изпълнението му. Самото предложение за създаването на Народния съд е направено обаче още на 30 септември 1944г. от Никола Петков на първото заседание на правителството на Отечествения фронт. Тогава се приема “Наредба - закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея”. Факт е, че действията на Народния съд са наблюдавани внимателно от Съюзническата контролна комисия и тя няма възражения по отношение на неговата дейност. А също, че Народният съд се осъществява от законното правителство на Отечествения фронт, с което държавите от  Антихитлеристката коалиция сключват въпросното примирие на 28 октомври 1944 г., и с което те водят преговори и сключват Парижкия мирен договор, подписан на 10 февруари 1947 г. Създаването му е потвърдено от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 г. в Лондон и от декларация на Общото събрание на ООН от 11 декември 1946 г., както и от Женевската конвенция от 1949 г. в защита на жертвите от Втората световна война.

Наистина, в сравнение с останалите европейски страни, броят на осъдените на смърт в България е твърде голям, макар че има страни, в които техният брой е много по-голям. Но да не забравяме, че България от Деветоюнския преврат през 1923 г. е фактически в гражданска война. Да припомня, че Септемврийските бунтове /или въстание/ срещу незаконно дошлото чрез преврат правителство са потушени с излишна жестокост, като са избити без съд и присъда между 2200-2500 участници в тях, арестувани са и изтезавани около 15 000 души, 3087 са съдени, като 221 са осъдени на различни години затвор. Или че в антифашистката съпротива 1941-1944 г. са избити 9140 партизани и 20 070 ятаци и укриватели. Много често се твърди, че тези данни са преувеличени от комунистическата власт. По официални данни на полицията обаче, от 1941 до юни 1944 г. са раздадени 63 млн. лева за 4663 убити партизани. Така че тази суровост е ответна реакция и следствие на близкото минало. Израз на нея е не само Народният съд, а и фактът, че веднага след 9 септември 1944 г. са убити без съд и присъда хиляди участници в избиванията и издевателствата над партизаните и техните помагачи.

Факт е също, че и след Народния съд е имало смъртни присъди, изпращания в затвори и концлагери. Но да припомним, че е имало и горянско движение от 1944 до 1954 г.; терористични организации, диверсионни и саботажни групи;  опозиция, която с подкрепата на външни сили се опитва да свали властта. В крайна сметка България живее в условията на Студената война като по волята на великите сили е прикрепена към социалистическата система. Може да се каже, че гражданската война в страната завършва едва през 1956-1958 г.; когато са пуснати на свобода хиляди дейци на бившите опозиционни партии; когато петдесет и трима бивши дейци от национален мащаб на земеделското движение и други 1782 негови членове подписват декларации, че повече няма да се занимават с антинародна дейност; когато фактически е сложен край на организираната съпротива срещу комунистическия режим.

Същите тези сили, които се опитват да фалшифицират историята  твърдят, че Народният съд и последващите репресивни мерки към опозицията представлявали геноцид по отношение на българския народ. Да не обясняваме, че геноцидът е престъпление, при което физически се унищожават групи население по национални, расови и религиозни причини и, че това няма нищо общо с Народния съд.

И това сравнение използвано многократно, че на Народния съд са произнесени неимоверно много смъртни присъди – от 11 122 подсъдими са осъдени на смърт 2730 души, докато в процеса в Нюрнберг са произнесени само 12 смъртни присъди. Сравнението с Нюрнбергския процес е тенденциозно и некоректно. На този процес от международен съд са съдени 24 висши ръководители на Германия, като 12 от тях са осъдени на смърт, 3 са оправдани и останалите са осъдени на различни години затвор. Тази игра с процентите е заблуждаваща. Според нея излиза, че  50 на сто от съдените на Нюрнбергския процес са осъдени на смърт, а в България само 25 на сто. В Германия и Франция обаче, са осъдени хиляди нацисти и колаборационисти, заради извършените от тях престъпления.

Тези хора твърдят, че Богдан Филов и неговите съратници са съдени като фашисти, а те не са били такива, те не са споделяли фашистката идеология. Няма да споря с тях, но тогава в България, както и в останалите европейски страни, тези висши ръководители са осъдени заради това, че въвлякоха България в агресивната политика на Германия, че допуснаха да бъдат избивани без съд и присъди участниците в антифашистката съпротива и доведоха страната до Трета национална катастрофа, от която се измъкваме благодарение на подкрепата на Съветския съюз, нещо, което днес несправедливо се отрича.

Преди две години тогавашния зам.-председател на Народното събрание Валери Жаблянов, депутат от БСП,  каза: „Народният съд е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”. И тогава скочиха от ГЕРБ и го свалиха от неговия пост заради това му мнение.  Тази позиция на ГЕРБ тогава, а и сега е до болка позната. По същият начин и след 9 септември 1944 г. се очерняше всичко, свързано с буржоазна България, изхождайки от позициите на комунистическата партия. Сега ГЕРБ се опитва да преиначи историята, за да очерни всичко, свързано със социалистическа България. И кому е нужно това? Със сигурност не на бъдещето на България.

Отделен е въпросът, че не трябва да бъде политизирана историята. Отклоняване на общественото мнение от проблемите на настоящето е изпитан политически похват – заблуждаващ и временен. Пропагандните акции, всяка година около 1 февруари,  не допринасят за решаването на нито един проблем, който стои пред обществото и само задълбочава разделението на нацията и унищожава националната енергия. Повече от всичко днес България има необходимост от съгласие, а не от инфектиране на и без това трудно зарастващите рани от гражданската война.


 


Страница 8 от 344