Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПОЗИЦИЯ НА БСП - СОФИЯ

Е-поща Печат PDF

В последно време все по-често ставаме свидетели на надигащи се в Европа и по света прояви на нетолерантност и ксенофобия. За съжаление, България не остава встрани от подобни прояви. Нещо повече - при сформирането на управляващата коалиция в началото на годината видяхме грозни прояви на политици, които демонстративно показват снимки с фашистки жестове и се гордеят с тях в профилите си в социалните мрежи. А депутат от управляващата партия на Гражданите за европейско развитие на България (ГЕРБ) направи скандално изказване: “Да наречеш някого “фашист”, е по-малка обида, отколкото да го наречеш “комунист”.

Историята показва, че България и българските граждани никога не са проявявали търпимост и толерантност към подобни прояви на такава мракобесна идеология, каквато е “кафявата чума”. А още по-малко в храма на държавността - Народното събрание.

През първата половина на 2018 г. България ще поеме европейското председателство. Това означава, че през този период страната ни ще бъде лидер, който отстоява споделените ценности на Европейския съюз, сред които са толерантност и заклеймяване на екстремизма, расизма, ксенофобията, антисемитизма и всички други форми на дискриминация.

На фона на всичко това за февруари 2018 година вече подготвят следващия парад на омразата – Луков марш. Проведен за първи път в София през 2003 г., той е организиран от крайнодесни групировки в памет на ген. Христо Луков. По времето на Втората световна война той е начело на Съюза на българските национални легиони - пронацистка организация, която е и сред най-яростните поддръжници на Закона за защита на нацията, влязъл в действие през януари 1941 г.

Антисемитизмът, в лицето на Луков и неговите верни последователи, е в пълен противовес на светлия момент в българската история, когато България, организира успешна кампания и спира депортацията на българските евреи в лагерите на смъртта. Същевременно режимът, поддържан от ген. Луков, разрешава депортацията на 11 343 евреи от териториите в Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот, които намират смъртта си в лагера Треблинка.

Ние, софийските социалисти, сме убедени, че e огромна грешка държавата ни да допусне провеждането на шествие с участието на поддръжници на личност и идеология, която символизира най-мрачните моменти от европейската история на 20-и век - времена, които в действителност създадоха нуждата от Обединена Европа като гарант катастрофата да не се повтори.

Ето защо Градската организация на БСП - София подкрепя позицията на Организацията на евреите в България “Шалом” и призива й към държавните институции и общинските власти в столицата да положат необходимите ефективни усилия за възпрепятстване на плановете за провеждане на Луков марш в столицата през февруари 2018 година.

 

 

ТОЙ БЕШЕ ИСТИНСКИЯТ ДУХОВЕН ВОДАЧ НА НАЦИЯТА

Е-поща Печат PDF

Любка ЗахариеваГневен, в „свирепо настроение” и с убеждението, че „истините за този свят трябва да се казват на този свят», Хайтов написа една втора част на „Предизвикани изповеди». Тя излизаше непосредствено в хода на създаването си на страниците на вестник „Нова Зора» - от края на м.септември 2000-та година до м.април на 2001-ва. Текстът носеше белезите на спонтанното писане - без каквато и да литературна редакция, с вариативни повторения на теми и разсъждения. Във всеки брой бе означено, че е нов текст към книгата „Време за разхвърляне на камъни». Но през м.май Хайтов издаде тази втора част в самостоятелна книга с не по- малко сполучливото заглавие „Който има ухо, да чуе”, което може би стоеше и по на мястото си.

Това бе последната му авторска книга. Броени дни след нейното излизане Хайтов чу невероятната си диагноза - „левкимия”, в чийто естествен произход аз никога не повярвах. Ако не сте чели втората част на „Предизвикани изповеди» /т. е. „Който има ухо, да чуе”/- прочетете я. Това е безпощадна обвинителна реч пред съда на историята за вечни времена, с потресната картина на невижданата преживяна катастрофа от България след 1989 година, с имената на фарисеи и майкопродавци в цялата им уродлива същност, на дребни и пресметливи душици, минаващи и до днес за „демократи” и „дисиденти», на повратливи тарикати и страхливци, способни на всякакви врътки в името на ситото си и безметежно живуркане. Това е текст, излизащ извън значението си само за България с анализа и обобщенията си за онова, което се случи в Европа и света след падането на Берлинската стена и разпадането на СССР, с цитирането на европейски и американски политици и анализатори като доказателство на собствените тези и твърдения.

Да, той беше негласен духовен водач на нацията! През годините името Николай Хайтов се беше превърнало в институция. Като такова то можеше да бъде понесено - у нас и от външните ментори на „демократична» България - само ако не слагаше прът в поетия „евроатлантически» път от „левия» и „десния» наш „елит», здраво сплотен и единен в убеждението си, че именно в новите „евроатлантически ценности» е залогът за неговото добруване и оставане на власт. Текстове като „Който има ухо, да чуе» не трябваше повече да се появяват. Народен трибун като Хайтов - истински и неуправляем, бе крайно време да изчезне.

Евросъюзът е Черната дупка, която ще глътне Звездата на България.

Европа е една вече овладяна територия на Щатите.

Ние сме вече латинизирани.

България е полигон за изпробване на съвършено непознат досега механизъм за унищожението на цял един народ и неговата държава, със съдействието на самия този народ и неговите основни институции — Парламент, Президентство, министерства, които заработват в един момент по чужда програма... Това е то нашата подменена държава. Виновни са: - нашите родни управници, в по-голямата си част негодници, при пълно отсъствие на дълг и отговорност; почти 90% от действащите в момента политици се разроиха, за съжаление, от елитното комсомолско кошерище на БКП; - неадекватното поведение на интелигенцията в България по време на „прехода” ще си остане едно голямо мазно върху нея петно.

„Преходът” у нас премина в необратима катастрофа. Разграбването на страната бе наречено „приватизация».

Опозиция в България не е имало. Българската „опозиция” е обозначена в Записките на самия Франсоа Митеран като „симулативна». В „Клуба за гласност” останаха мюретата,

начело с Желев.

Държавата се отказа от задължението си да се накажат виновните. Ако един поне политик трябва да бъде съден за нанесена на държавата ни съкрушителна вреда — това трябва да е бившият президент-председател Желю Митев Желев.

Всичко това ще намерите в „Който има ухо, да чуе”. И не само него, и не само него! Мислите ли, че можеше да се позволи такова говорене от човека и писателя с огромния авторитет, който се ползваше с уважение като никой друг в държавата, пътуваше из страната и имаше постоянни срещи и разговори с десетки и стотици читатели и почитатели.

Не, разбира се. Категорично не! По някакъв начин бяха го озаптили в решителния момент - края на 1996-та и началото на 1997-ма година - той тогава „се оттегли от себе си”, както много точно се изрази проникновеният тълкувател на българската литература Йордан Каменов /в. „Съботен Труд” от 3 февруари 2018 г./, прекара в мълчание, наблюдение и размисъл още няколко години, за да се завърне непоколебимо и страстно по хайтовски с „Троянските коне в България” и продължението на „Предизвикани изповеди” - „Който има ухо, да чуе”.

Още някъде в началото на текста там, във втората част на „Предизвикани изповеди» от страниците на „Зора”, Хайтов споделя, че - слава Богу, все още у нас има свобода на словото. Да, имаше, макар че за личности като Хайтов, нямаше как да им я отнемат. Но за всяка истинска свобода, винаги има риск да я платиш с живота си... В случая невинно и недоказуемо – като ти спретнат една „левкимия», например... Този мъж можеше да умре единствено от разрив на сърцето, не и от някаква си тиха и кротка левкимия! Но може би тя бе нужна на отмъстителите - да се радват на бавното му гаснене, да го видят слаб и умиращ, очакващ смъртта. Не мисля обаче, че останаха удовлетворени - до последните дни, способен все още да излиза навън и да се движи сред хората, той остана изправен и спокоен. Запечатала се е неизлечимо в съзнанието ми издължената, отслабналата му фигура в бежовия шлифер, когато в късната есен на 2001 година, след първото му по-дълго залежаване в Правителствена болница, се срещахме пред БАН /отиващ там на заседание/ или пред Полиграфическия комбинат /за да се качи до „Зора”/. Лицето и очите му бяха неземно спокойни. И само една невиждана, неописуема тяхна замисленост и сериозност, издаваше, че гледа Смъртта, но нямаше и следа от паника или страх... Беше си Николай Хайтов.

 

Из книгата на Любка Захариева „НИКОЛАЙ ХАЙТОВ /срещи и разговори, анализи, писма/. Второ допълнено издание, „Полимона” Монтана 2018 година.


 

УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА

Е-поща Печат PDF

На 9 октомври т.г., в Института за руска история при Руската академия на науките, бе открита международната научна конференция “Великата руска революция от 1917 г. 100 години от изучаването й”, в която взеха участие учени от 23 държави. Форумът бе организиран от ИРИ РАН съвместно с Руското историческо общество, Държавния исторически музей, Федералната агенция за архивите (Росархив) и с подкрепата на Руския фонд за фундаментални изследвания. Конференцията бе открита от председателя на Руското историческо общество Сергей Евг. Наришкин.

Представянето на специалното издание на списание “Историк” - “1917. Руската революция: уроците на историята”, бе посрещнато с огромен интерес от участниците и средствата за масова информация. В списанието са публикувани и множество анализи и разработки, посветени на всеки един от етапите на руската революция - от събитията, предшестващи Февруари, до хрониката на Октомври.

В този брой на в. “Нова Зора”  публикуваме първата част от изследването на Олег Назаров, доктор на историческите науки и наблюдател в сп. “Историк”, който е сътрудник и чест автор в нашия вестник.

Зора

Октомврийската революция: ден по ден

 

8 (21) октомври

неделя

Тази неделя, в политически смисъл, била един от най-спокойните дни в продължение на месеците революция. В навечерието на този ден болшевиките обявили, че напускат Временния съвет на Руската република (Предпарламента). В понеделник това събитиевече ще бъде коментирано в различни варианти от представители на различни политически сили и като цяло постъпката на ленинци бива осъждана. Но в неделята политическият живот сякаш e замрял. Замрял e за всички с изключение на лидера на РСДРП (б)...

В същия ден

Владимир Илич, който е в нелегалност, се обръща към ръководството на партията с писмо. “Съвети на чужденеца” (“Советы постороннего”) - така озаглавил текста вождът на болшевиките.

В него бил изложен подробен план за предстоящото завземане на властта.

“Че цялата власт трябва да мине в ръцете на Съветите - е съвсем ясно - писал Ленин. - Също толкова безспорно трябва да е за всеки болшевик, че революционно-пролетарската (или болшевишката - това сега е едно и също) власт се ползва с огромното съчувствие и беззаветната подкрепа на всички трудещи се и експлоатирани по целия свят, и в частност - в страните, които воюват, и по-специално сред руските селяни. Не си струва да се спираме върху тази общоизвестна и отдавна доказана истина.

 

E-MAIL-ИТЕ НА КЛИНТЪН

Е-поща Печат PDF

• политика, която се изработва в “килера”, или как системата е манипулирана в полза на богатите

Има поговорка, че очите са прозорец към душата. Ако искаме да добием представа за душата на Хилари Клинтън, трябва да прочетем имейлите от нейния частен сървър, станали неотдавна обществено достояние благодарение на „Уикилийкс“. В резултат от изтичането на тези имейли в публичното пространство вниманието на пресата се съсредоточи върху ненормалното поведение на сексуалния хищник и абсолютна отрепка Антъни Уинър. Всъщност неговите постъпки не са най-голямото разобличение на американската върхушка. Конгресът и другите институции на властта, включително католическата църква, винаги са привличали измет като него, а зад всеки разобличен Антъни Уинър има десетки други, които докрай остават неразкрити.

Истинският скандал е картината на обичайната политическа дейност в условията на капитализъм, която имейлите на Клинтън обрисуват. За това особено ясно свидетелстват имейлите на влиятелния политически посредник Джон Подеста, ръководител на екипа, водещ предизборната кампания на Клинтън.

 

"МОН ПЕЛЕРИН" - ТАЙНИЯТ ИНКУБАТОР

Е-поща Печат PDF

Престоят ми в средата на "професионалните икономисти" (тези, които са накичени с титли на академици,  професори, на доктори и кандидати на "икономическите науки") - както регионални, така и чуждестранни - ме доведе до някои любопитни изводи. Един от тях е съществуване и създаване  на "култ към нобелистите".

В света на „икономическата наука“ се появиха неколцина „богове“ , на които може да се кланяш, но с които не трябва да  спориш и които не могат да бъдат подозирани дори за явни грешки и заблуди.

Хората, които се занимават с "икономическата наука" придобиват статут на "гений" и дори на "бог", след като получат титлата "Нобелов лауреат по   икономика“. Само до награждаването им идеите на такива хора е възможно да бъдат поставени под съмнение, да бъдат оспорвани или отхвърляни. Един път получили титлата "Нобелов лауреат", става възможно единствено смирено да бъдат слушани, но е желателно и дори  неизбежно да се позоваваш на тях.

Ако през XIX век първият Ватикански съвет прие догмата за „ непогрешимостта на папата", то през втората половина на двадесети век се прие неформална догма за "непогрешимостта на нобеловия лауреат по  икономика". Има ли такава неписана догма за "непогрешимостта" на лауреатите на Нобелова награда в други науки, не се наемам да твърдя. Но в областта на "икономическата наука" тази догма властва в продължение вече на половин век.

Цялата т.н. съвременна "икономическа наука" е основана върху измама. Организаторите и създателите на "икономическата наука" не разкриват своите карти. Крайните клиенти на "икономическата наука" са "собствениците на парите" - основните акционери на частната  корпорация, наречена "Федерална резервна система на САЩ". За истинските цели на този глобален и дългосрочен проект с кодово име "Икономическа наука“ пише малка група от честни икономисти, както в чужбина, така и в нашата страна, " (въпреки че гласовете на тези икономисти трудно могат да бъдат чути, тъй като те се заглушават с гигабайти лъжлива информация).

Зад кулисите на съзнателната измама

През по-голямата част от двадесети век световноизвестният американски икономист Джон Кенет Гълбрайт (1908-2006) работи по проекта "Икономическа наука". Този специалист  много десетилетия се къпеше в лъчите на славата и честта. Преподавал е в университетите на Калифорния, Харвард и Принстън. Президент на Американската икономическа асоциация (1972 г.). Лауреат е на наградите на Франк Сейдман (1975), Веблен-Комънс (1976) и В. Леонтиев (2000). Книгите на Джон Гълбрайт са преведени на много езици, включително на  руски (в Съветския съюз, обаче, някои от тях имаха печат "Само за научни библиотеки").

Но няколко години преди края на много дългия му живот този американски професор започна да изпитва силно угризение на съвестта, чувствайки, че през по-голямата част от живота си е говорил и писал неистини.

Валентин Катасонов

Или просто е лъгал. Така в началото на 2004 г. се появи и последната книга на американския икономист. Нейното заглавие е много интересно: " Икономика на невинната  измама ". В нея той разкрива лъжите на официалната "икономическа наука". Тази книга е преведена и публикувана на руски език.

Има друга книга на руски език с много характерно заглавие " Зад кулисите на формирането на икономически теории. От теория към корупция "(Санкт Петербург, 2000). Авторите са трима: Мейсън Гафни, Фред Харисън и Галина Титова. Първият от тях е американец, професор в Калифорнийския университет  вторият - англичанин, директор на Центъра за изследване на поземлената политика (Лондон); третият е наша сънародничка, експерт по екологична икономика. И всички те, всеки по свой собствен начин, също говорят за съвременната икономическа теория като лъженаука.

И посоченият, и много други автори ни водят до заключението, че под прикритието на "икономическа наука" се създава идеология, която се изисква от "стопаните  на парите", за да могат ефективно да управляват човечеството и в крайна сметка да станат "господари на света". Тази лъженаука няма нищо общо с икономика, което на гръцки означава "строителство на дом". Така наречената "икономическа наука" е насочена обратно - към разрушаване. Към унищожаване на човека и разрушаване на икономическото здание, създадено от предишните  поколения хора.

Бонус, който не съществува

Проектът "Икономическа наука" е мултидисциплинарен и многопластов. Важен елемент от тази конструкция е споменатият по-горе по горе институт за Нобелова награда по икономика. Самият той вече е измама. Знаем, че Нобеловите награди са създадени от шведския учен, предприемач и филантроп Алфред Нобел. Това се случва през 1895 г., когато Нобел написва своето завещание. То предвижда по-голямата част от неговото състояние, около 31 милиона шведски марки, да се разходва за  награди за постижения в пет сфери на човешката дейност: физика, химия, медицина, литература и дейности за укрепване на мира. Няма намек за икономика и икономическа наука.

И ето че през 1968 г. една новина обикаля света: в Швеция се утвърждава Нобеловата награда по икономика (икономическа наука). Инициатор на наградата става Централната банка на Швеция. Така тя решава да отбележи 300-годишнината на своето съществуване. Тази награда в областта на икономическата наука става най-престижната в света. Тази година се отбелязва половин век от съществуването на Нобелова награда по икономика. Наградата за първи път е връчена през 1969 г. Първите лауреати са норвежкият икономист Рагнар Фриш и холандският икономист Ян Тинберген . Основанието за присъждане  наградата е формулирано така: "За създаване и прилагане на динамични модели за анализ на икономическите процеси". Днес се наброяват вече 73 лауреати на тази награда. Последен е американският икономист Ричард Тейлър (2017 г.). Основание за присъждане на наградата: "За принос към поведенческата икономика". Без да навлизаме в подробности, по-голямата част от „приносите“ на лауреатите на Нобелова награда могат да бъдат класифицирани като "схоластика", „кабала“ (работите са изпъстрени с формули и графики) и "талмудски мъдрости".

За да не бъда голословен, ще приведа само формулировките на други основания за присъждане на наградите : "За изследвания на пазари с модели за търсене" (2010 г.) "За задълбочаване на разбирането ни за същността на конфликт и сътрудничество чрез анализ на теория на игрите" (2005), "За анализ на равновесието в теорията на некооперативните игри" (1994) и др. Имам подозрение, че никой не чете произведенията на "гениите-нобелисти". Опитвал съм се  да ги чета и често се натъквах на явни безсмислици.

Инкубатор на гении

Сред лауреатите и техните произведения съществуват и изключения, но те само потвърждават общото правило. Един път получили "сертификат за качество" от Нобеловия комитет, разработките на  "икономическите гении" автоматично влизат в учебниците, с които всяка година преподавателите в университетите на различни страни (вкл. и в Русия) мътят главите на милиони млади хора. "Продукцията" на "фабриката" на нобеловите икономисти" минава за най-престижна.

Възниква интересен въпрос: „Как са избират професионални икономисти за титлата лауреат на Нобелова награда?“. Разсъждавайки върху отговора на този въпрос, стигнах до извода, че те  биват подготвяни внимателно за това „изстрелване". Подготвят се морално, духовно, психологически, интелектуално. Естествено, след предварителен подбор. Подборът започва от студентската скамейка. За доказателство ще разкажа за един такъв инкубатор на "икономически гении".

Официалното наименование на този "инкубатор" е  Общество „Мон Пелерин“ (The Mont Pelerin Society) - международна организация, която според официалния си уеб сайт е основана от 36 учени на 10 април 1947 г. на конференция, проведена под ръководството на известния австрийски икономист Фридрих фон Хайек. Дружеството е кръстено на градчето Мон Пелерин (Планината на пилигрима) в Швейцария, където е проведена конференцията. Сред основателите са Морис Але, директор на Аарон, Валтер Оуен, Милтън Фридман, Хенри Хезлит, Бертран дьо Жувенел, Лудвиг фон Мизес, Франк Найт, Майкъл Полани, Карл Попър, Лионел Робинс, Джордж Стиглър .

Организацията обявява своята цел така: Насърчаване на икономическата политика на свободния пазар и ценностите на едно отворено общество. За да направи тази пропаганда колкото е възможно по-ефективна, обществото „Мон Пелерин“ използва и продължава да използва всички възможности за укрепване на научния, социалния и политическия статус на своите членове. И, разбира се, не пропуска възможността да номинира своите членове за титлата „Лауреат  на Нобелова награда по икономика“. Дейностите на Обществото в тази посока се оказват много е фективни: осем члена на Обществото стават Нобелови лауреати. На първо място, това е самият баща-основател на Обществото Фридрих А. фон Хайек (1974 г.). Следващи лауреати стават: Милтън Фридман, Джордж Стиглър, Морис Алай, Джеймс М. Бюканън, Роналд Коуз, Гари С. Бекър и Върнън Смит . Така че всеки девети "икономически нобелист“ е птичка излюпена в гнездото  „Мон Пелерин“.

Масонска икономика

Деструктивнните идеи на пилетата-нобелисти се мултиплицират от световните СМИ, контролирани от "стопаните  на парите". Каква е цената на един Милтън Фридман , който става основоположник на съвременната монетаристична школа? Идеите на Фридман се оказват много подходящи за оправдаване  превръщането на реалната икономика във финансова (разбирай: за съсипване на реалната икономика и подменянето и с виртуални финансови "балони").

Без всякакво колебание твърдя, че обществото "Мон Пелерин" е масонска ложа и то много затворена. Още от самото начало тя бе подкрепена и финансирана от британското разузнаване. Забележително е времето на създаването на обществото - 1947 г., началото на "студената война" на Запада срещу СССР. „Мон Пелерин“ е натоварено със задачата да участва в икономическата война срещу Съветския съюз и демократичните народи чрез идеологическо подриване на съветската икономическа система. Това може да се прочете в много чуждестранни и руски публикации. Например, Джон Коулман (бивш британски офицер от разузнаването) пише в своята книга "Комитет 300", че обществото "Мон Пелерин" е икономически фонд, предназначен да разпространява измамни  икономически теории и да влияе върху икономистите от Запада да поддържат моделите, които този фонд периодично предлага. Неговите изключителни популяризатори са Фон Хайек и Милтън Фридман. "

До момента "Мон Пелерин" има около 500 членове. Срещите се провеждат на всеки две години, всеки път в нова страна. И в тайна среда, по-тайна от срещите на  Билдербергския клуб. От създаването на обществото се сменят тридесет негови президенти. От 2016 г. начело на "Мон Пелерин" е американецът Питър Бьотке (Peter Boettke). Той бе избран за този пост на последната среща на обществото в Маями (Флорида). Тази година ще се  състои още нова смяна на президента ( не е известно нищо за мястото и времето на поредната среща на Обществото).

„Мон  Пелерин“ в Русия

Заслужава да се отбележи, че обществото "Мон Пелерин" създава  в Обединеното кралство под егидата си „Институт за икономически проблеми“ (ИИП), който активно подготвя "икономически кадри" за различни страни. В периода 1983-1985 год. през ИИП са преминали такива "герои на перестройката" в страната ни като Анатолий Чубаис, Егор Гайдар, Владимир Потанин, Владимир Мау, Евгений Ясин, Пьотър Авен, Александър Шохин, Борис Фьодоров, Константин Кагаловски и др. Всички те се оказват на ключови постове във  властта и бизнеса по време на трагичните за Русия събития в началото на 90-те години. Някои от тях все още заемат важни позиции.

Искам да привлека особено внимание върху "пилето " Егор Гайдар, излетяло от "гнездото" „Мон Пелерин“. В статията, озаглавена "Отрова за Русия", четем: "... плановете на правителството на Гайдар бяха изготвени предварително благодарение на дългогодишна подготовка. От чуждестранните спонсори на този процес най-известен беше покойният лорд Ралф Харис , директор на ИИП. "

Трябва да се отбележи, че най-малко две руски "пилета" от инкубатора "Мон Пелерин" претендират за ролята "икономически мъдрец" в Русия. Имам предвид Евгени Ясин и Владимир Мау. Първият от тях е научен ръководител на Висшата школа по икономика (ВШИ). Вторият е ректор на Руската академия за народно стопанство и държавна администрация (РАНСИДА) към президента  на Руската федерация.

И двамата са професори, доктори на икономическите науки. За нобелови лауреати по икономика са още далече, но в Русия (благодарение на усилията на западните и местните медии) имат висок рейтинг.  Те бяха издигнати още през 90-те години на влиятелни позиции в системата на икономическото образование (разбирай: развращаване на младежите с идеите на икономическия либерализъм). Тези двама "мъдреци" са проводниците на тази неолиберална икономическа политика, която от гледна точка на задкулисните покровители  на обществото "Мон Пелерин" представлява "най-висша ценност“, но всъщност предоставя вече три десетилетия възможността за разграждане на нашата държава.

Някои членове на "Мон Пелерин", узнавайки истинските и цели, напускат организацията. И не всички мълчат. Един от тези "дисиденти" е добре известният американски икономист Пол Робъртс , който някога е бил съветник на американския министър на финансите и един от авторите на икономическата политика, наречена "рейгъномика". Ето част от обяснението му за това решение: "Достигнах  до заключението, че Обществото" Мон Пелерин" вече не е защитник на свободата, а вместо това се е превърнало в поредния инструмент за американската хегемония, който спомага за обкръжаване на Русия с американски военни бази и марионетни правителства в името на " подкрепа на демокрацията". През цялото време, прекарано от мене като член на Обществото, последното нито един път не си позволи критика на  администрацията на Буш за нарушаване на гражданските свободи в САЩ, за пренебрегване на американската конституция и международните закони ... "

По този повод ми идват на ум следните думи от Евангелието: "Не може здраво дърво  да дава лоши плодове, както и лошо дърво да дава добри плодове" (от Матея 7:18). Очевидно е, че обществото "Мон Пелерин" е „лошо дърво“. Следователно нобелови лауреати по  икономика, които излизат от този инкубатор, са "лоши плодове". Те са подобни на отровните плодове, които първите хора откъснали от дървото на познанието за добро и зло и … се отровили.


 


Страница 9 от 228