Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДУХОВАТА МУЗИКА

Е-поща Печат PDF

На 24 ноември т.г. Тодор Коруев, блестящият публицист, талантливият изследовател на българските корени и занаяти, писател и неспокоен творчески дух, отбеляза юбилейна годишнина. Името му по най-естествения начин се свързва освен с дългогодишната му работа във в. “Дума”, но сякаш е станало неизличимо допълнение и към забележителните му изследвания върху родопското овчарство - “Овньо льо вакал, каматан...” (Жалба по славното родопско овчарство”, 2011), както и последната му книга -  „Разбойничеството в Златоградско“ (2016).

“Само се опитах да разбера как звънят чановете - споделя авторът на “Овньо льо вакал, каматан...”. - “Убеден съм, че песните за овчарите са едни от най-хубавите. Овчарят живее в самота, която го провокира да анализира себе си и възпитава в него едно чисто чувство към изкуството и специално песента... казваха: „Учи, иначе овце ще пасеш“. Като че овчарлъкът е срамна работа. Аз пък се връщам към това време, за което Николай Хайтов казва: „Овчар беше сладка дума, овчарлък – благородна работа. Но някога!“ ... Антон Дончев във „Време разделно“ писа за Манол: „Падна му се добрият дял да ходи сред овцете и да мирише на вълна и на сирене.“ Исках да представя истинската, хубавата миризма на тази професия и на всичко, свързано с овцете, които са  хранили не само народа, а и още много професии, свързани с овчарството...

Израснал съм сред приказки и песни – двама прадядовци и единият ми дядо са кехаи. У дома винаги се е говорило за саи и мандри, за овце, агнета и шилета, за овни и еркичи, за бито сирене и саздърма, за чевермета. От дете знам, че чан се туря на еркич, а не на прашничево шиле. Наслушал съм се на разговори за овчарски кучета, за вълци и мечки, за люти разбойници арнаути.  Изстраданият опит ги е научил да потискат страха, да не се боят от риска, да устояват на житейските бури. Тогаз не е чудно, че те са дръзки, горди и непреломни, предприемчиви и затуй много от тях са преуспяващи. Но не се изхвърлят, не превиват пръчката, знаят си мярката „и в драгото,  и в балното”. Те вярват повече на дадената дума, отколкото на писаното върху хартия. Ако кръвта им възвира, това е най-често заради накърнено честолюбие. Такива като моите „стрикувци” все още има у нас, но за жалост не се срещат измежду политиците, държавниците, бизнесмените и обслужващия персонал – социолози, политолози и журналисти. Навъдиха се много „господа”, та няма кой да каже „дий” на магарето. Ще трябва да захвърля за миг гегата и силяхлъка, да яхна овена, да се хвана за руното му и той да  ме свали в най-долната земя, където днес е изпаднало изстрадалото ни отечество, жертва на шантавия преход и изкривената демокрация”...

 

България: ТАМАГОЧИ НА ПОВИКВАНЕ..

Е-поща Печат PDF

Само три седмици от Новата година стигнаха на проповедниците на „евроатлантическите ценности“ да се убедят, че такова животно няма. Има американски интереси, интерпретирани от американофилите в Европа като евроатлантически. Поради което ЕС в очите на американската общественост изглежда като един по-голям американски щат. Лично президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че не му пука за европейците, понеже е избран от американските гласоподаватели, и отмени своето участие в Световния икономически форум в Давос. След като оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, ядрената сделка с Иран и Договора за ракетите с малък и среден радиус, Тръмп сложи край и на американското участие в ЮНЕСКО. По този повод иранският министър на външните работи Зариф попита: „Остана ли нещо, от което Тръмп и неговият чирак Нетаняху да не са излезли?“

 

Но „приятелският огън“, с който Тръмп засипва своите съюзници и партньори не спира. Предавайки посланието на своя президент, американският посланик в Берлин заплаши със санкции немските компании, които участват в проекта „Северен поток-2“. В Русия нарекоха това „икономически тероризъм“. В края на по-миналата седмица, вбесен от отказа на Реджеп Ердоган да приеме съветника по националната сигурност Джон Болтън, който беше препратен да разговаря с говорителя на турския президент, Ибрахим Калън, Тръмп заплаши в Туитър Турция с икономическо унищожение, ако след изтеглянето на американските войски от Сирия Анкара атакува кюрдите на източния бряг на река Ефрат. На тази заплаха турското министерство на националната отбрана отговори с цитат от Ердоган, който през юни 2016 г. обяви, че Турция никога няма да позволи създаването на кюрдско държавно формирование в Северна Сирия. Между впрочем, през 2016 г. Джон Болтън беше изразил съжаление, че превратът от 15 юли в Турция не е успял да отстрани Ердоган от властта.

Либералстващите „елити“ в Европа и у нас могат да обвиняват Тръмп във всички земни грехове, но не могат да отрекат, че той е последователен в изпълнението на предизборното си обещание „Америка на първо място!“. Ако някои в Европа са се почувствали прелъстени и изоставени, това е техен проблем. След ерата Обама, когато глобализмът шестваше по света и изглеждаше неизбежен, както изгревите на Слънцето и Луната, днес ЕС трябва или да се научи да се справя сам с предизвикателствата, или да умре, отстъпвайки терена на националните държави. Европа или ще създаде свои въоръжени сили, независими от НАТО, или ще остави националните държави да се погрижат за своята сигурност и отбрана. Само една силна икономически и военно Европа ще престане да зависи от капризите на управляващите в Белия дом. Макрон е прав, когато казва, че Европа трябва да може да се защити и срещу Русия, и срещу САЩ.

 


Управляващите в София обаче са на друго мнение не само по пакета „Мобилност“ на Макрон, а и по въпроса за независимостта от САЩ. Специално в сферата на отбраната те обслужват не европейските и националните, а американските интереси. Не правят изключение и коалиционните съдружници на ГЕРБ в лицето на ВМРО, чийто лидер е вицепремиер и министър на отбраната в правителството на Борисов. А депутати от ГЕРБ като ор.ген. Константин Попов буквално са се превърнали в амбулантни търговци, рекламиращи американския изтребител F-16 Block 70, който още е на чертожната дъска, следователно не е летял и не е бил изпитан в нито една въздушна битка. Заводът, който ще произвежда този „нероден Петко“ също не е построен, за разлика от завода на шведската СААБ, произвеждаща изтребителя „Грипен“.

Това не пречи на нашите геополитически праматарки да изтъкват предимствата на американския изтребител и без никакъв свян да твърдят, че процедурата за избор на нов боен самолет не била опорочена, както твърди президентът Радев. Понеже, според бившия началник на отбраната, същия Константин Попов, не ставало въпрос за конкурс, а за избор. А според Цветан Цветанов изборът бил прозрачен, но политически. И за какво бяха сформирани експертни комисии, които да предложат решение? За какъв дявол правителството формулира 7 условия, на които трябва да отговарят офертите на кандидат доставчиците на изтребители, щом в последния вариант на решение, предложено на НС иска от парламента да го упълномощи да преговаря точно със страната, която не отговаря на три от тези условия. А те са цена, срок на доставяне и начин на плащане. За разлика от СААБ, американците не предвиждат нито намаляване на цената, нито разсрочено плащане. Що се отнася до срока за доставяне на новите изтребители, България ще трябва да изчака да бъдат изпълнени поръчките на Бахрейн и Словакия, които са си платили предварително. Няма съмнение, че България ще брои парите наведнъж и те ще са повече, отколкото беше решило НС. Ако правителството беше започнало преговори и със СААБ, можеше чрез тях да притиска американската страна, но при очертаващото се състезание с един кон, ясно е кой ще спечели.

Константин Попов уверява, че американците щели да прехвърлят технологията за производство на F-16 в новопостроения завод за F-16 Block-70. Вярно е, че F-16 е на въоръжение в повечето натовски армии, но запитал ли се е генералът колко такива самолети са се сгромолясали досега? Отворете сайта F-16. net. и ще видите по страни и по години защо някои наричат този самолет „летящ ковчег“. В САЩ са паднали 510 изтребителя F-16, в Белгия -54, в Турция -33 и т.н. Колко ли пилоти ще загинат, докато се отстранят кусурите на F-16 Block-70? България, изглежда „котка в чувал“. А и обсъждането на правителственото предложение в парламентарните комисии по отбрана и по бюджет и финанси, протече при закрити врати. Ерго, има какво да се крие от обществеността. Говори се дори, че правителството има намерение да тегли нов заем от СБ, която временно се управлява от Кристалина Георгиева. Очевидно е, че правителството се готви да симулира преговори, изходът от които е предизвестен.

Президентът Радев, когото лобистите за американския изтребител обвиняват в лобизъм в полза на „Грипен“, беше прав, когато на Йордановден заяви, че процедурата е опорочена; и че това ни е опозорило пред партньорите в ЕС. Нещо повече, злепоставена е и американската страна, обявена априори за победител по политически съображения. Бидейки член на ЕС, България в лицето на своето правителство се държи като американски васал. Или, както каза Татяна Дончева пред Би Ти Ви на 14.01.2019 г. <<Всички имат нужда от тамагочита, на които като им натиснат копчето да казват „да“>>.

Белият дом държи на каишка управляващите в София гербери и патриоти от ВМРО и те се съгласяват с всичко, стига да не се бърка в техните джобове. А „присъдружните“ им медии твърдят, че президентът Радев бил искал милиардите за самолети да отидат за пенсии. Всъщност Радев само изтъкна противоречието между казаното преди време от Борисов, че преди да купува самолети, България трябва да осигури по-високи доходи на населението. И запита как ще стане това, когато правителството се готви да даде още няколко стотин милиона за американските изтребители, които можеше да спести, ако се беше ориентирало към „Грипен“. Без никой да е виждал офертите на „Грипен“, „Юрофайтър“ и „F-16 Block-70“, рекламата на последния върви с пълна сила. Не е известно какво сервират на молитвените закуски в Белия дом, но майче всеки избор след това задължително вече е политически. За тамагочита на повикване, няма какво да добавим, освен отчайващия факт, че процедурата за избор на нов боен самолет наистина бе опорочена. Но както се казва безплатен обяд няма. Българският военнопромишлен комплекс или това, което е останало от него са реализирани близо 3 млрд.лева. можеше ли това да стане без американското одобрение? Тогава е напълно ясно, защо решението е политическо. Тояга и морков, защото може и друго – тояга без морков! До там сме я докарали, нека си го кажем направо.

Добре е все пак, че българските ВВС ще се модернизират някога. На първо време ще си купим 8 изтребителя (Швеция щеше да ни даде 10 за същите пари, б.а.), а след това още 8. Остава ни да си купим „само“ 290, за да достигнем броя на самолетите по времето на Варшавския договор. Оптимистично, нали?!

За другите „успехи“ на правителството да не говорим. Достатъчно е да погледнем правителствената криза в Атина по повод на договора със Скопие, за да оценим един от ефектите на българското европредседателство. Така стои и въпросът с отлагането за следващия ЕП на пакета „Мобилност“, както и отказът на САЩ да вдигнат визите за български граждани. Въпреки ходатайството на Борисов, Турция, Косово, Македония, Албания и Сърбия са все така далеч от членство в ЕС и ако някои бъдат приети в НАТО, това ще е по политически съображения. Впрочем нито един съюз не е прокопсал след влизането в него на България, пък тя се напъва да вкара целите Западни Балкани в евроатлантическите структури. Но и да се сгромоляса и този съюз, тия дето ги подлъгахме, никога няма да ни простят, че изиграхме ролята на мюрета.

Мъдри хора са казали, че всяко пътуване започва с една крачка. Други обаче предупреждават, че когато не знаеш накъде вървиш, стигаш там, където не искаш. Така е и с прословутата модернизация на нашите ВВС. Преди да купуваме каквито и да било изтребители, трябваше да решим за какво ще ги използваме. Ако е за патрулиране в нашето въздушно пространство, и „Грипен“ щеше да ни свърши работа. Ако пък ще купуваме скъпите F-16 Block-70 за да участваме с тях в трансгранични операции, благодарим за честта! Но нали, Америка фърст – чичо Дончо не прощава, дреме му на него за сиромасите българи: за това скачайте според тоягата. Ще плащате в аванс и фул! И да не сте посмели да напомняте, че САЩ ползват напълно безплатно четири военни бази в България – „Ново село“ край Сливен, летищата „Граф Игнатиево“ и „Безмер“ и складовата база край Айтос. Горко на победените.


 

 

БОГ ПОМАГА, НО В КОШАРА НЕ ВКАРВА

Е-поща Печат PDF

УКРАИНСКАТА АВТОКЕФАЛИЯ ИЛИ КАК ИСТОРИЯТА НАКАЗВА ЗА ВСЯКА ПРОЯВЕНА СЛАБОСТ

 

Англосаксонството в едно с колективния Запад, изглежа са твърдо решени да закрият „проблема Русия”. Тя трябва да бъде  лишена от доминирането върху „световната ос на историята”. Откровено е намерението Русия да бъде доведена до капитулация, до раздробяване и до лишаването й от нейните природни богатства. Сушата на планетата Земя 149 милиона км2, от която Руската Федерация притежава 11%. Тя трябва да се превърне в „московщина” с територия колкото съвременна Полша или Испания, да бъде стража на „Адската врата” и повече да не се бърка  в европейските работи. Така тя ще се впише в схемата на Глобалния проект от алианс на транснационални компании и ще потъне в миксера на новото планетарно човечество. Преведено, това означава, че руският етнос трябва да изчезне, заедно с другите етноси.

Описаното до тук не е война между държави и не е война между коалиции от държави. Това е война между глобални проекти. Държавите може да се помирят, но глобалните проекти – никога! И слабостта на Русия е, че и до сега тя не се определила отностно своето бъдеще.

Цялата история започна с разпадането на СССР не по етнически признаци, а по административни граници. Така руският етнос загуби територия от един милион км2. Подобна картина не е нещо ново по руските земи – тя се наблюдава от началото на руската държавност.

През 1240 г. монголските орди превземат и разоряват Киев. Това е края на Киевска Русия. В пространството на запад от Урал се образуват множество малки самостоятелни княжества наричани по името на техните столици: Черниговско,  Переславско, Муромско, Рязанско, Ростово-Суздалско, Смоленско, Галицко, Владимиро-Волинско, Полоцко, Турово-Пинско, Тмутараканско, Новгородско и Псковско. Тези княжества са притиснати от запад от набиращата мощ Реч Посполита (поляци, пруси и литовци) и от унгарското кралство; от изток – от остатъците от Златната орда. От тук води началото си идеята за „руския свят”, т.е. че великорусите, малорусите (украинци) и белоруси са един етнос, един народ, една история. По-късно тази идея е подхваната от Руската империя и става основа на новото славянство. Допълнително в темелите на „руския свят” е втъкана православната религия.

Това обяснява защо в днешната „студена война”,  произлязла от нусогенната криза на човечеството като консциентална война (за подробности виж Евгени Гиндев, „Световната конспирация”. София, „Пропелер”, 268 страници), усилията на интегралния Запад са насочени не само в материалната област, чрез санкции, но и в менталната област (срещу руското православие). Сломявайки руската религия Западът е убеден, че лесно ще се разправи с самата Русия.

 

 

Предполага се, че останалата моноетническа държава Московия     (Московщина), заедно с Украйна и Полша (всяка една с население 30-50 милиона) ще бъдат враждуващи помежду си тройка славянски държави, намиращи се под пълен западен контрол и достатъчни за затварянето на северно-източната „Адска врата”.

Да погледнем днешната карта на Украйна

Вижда се, че днешна Украйна е изкуствена държава и е съществувала като такава само като част на Съветския съюз. Идентификацията й като самостоятелна държава може да се търси само чрез някакво „незначително” различие в религията. Така се стигна до прословутата автокефалия на украинската православна църква.

На Украйна няма русофобия, има антирусизъм. Антирусизмът не е етнически или културен. Антирусизмът е отказа да бъдеш руснак, отказ да  участваш в руския цивилизационно-исторически процес. Антирусистите са убедени, че оставайки в руската цивилизация те не могат да съградят своята съдба. Украинският въпрос не трябва да се свежда само до противопоставянето Русия-Запад или Запад (Европа) – Изток (Русия).

Тук трябва да припомним, че известни исторически предпоставки за провъзгласяване на украинска православна автокефалия има.Трябва да се търсят в известния за историята „шмалкалденския компромис” според Аугсбургския мирен договор (1555 г.) между католическия император Карл V и германските протестанти, провъзгласяваше принципа „cujus regio, ejus religio” - „който властвува, негова е и религията”. С други думи, вярата можело да избират само князете, докато поданиците е трябвало да следват религията на своя сюзерен.

От тук е само  крачка до Византийският принцип: ”Imperium sine Patiarcha non stareti” (Царство без Патриарх не бива!) или „Единство на престол и олтар!”. Става дума за традиции, но само с традиции в днешния свят не може, защото отказът  от традициите е самата същност на днешния свят.

Тогава кой е този Константинополски патриарх и какво е това Константинополски патриархат? Някой знае ли по света да има днес град с името Константинопол?

От историческа гледна точка  Константинополският патриарх е турски чиновник,  назначен от султан Мехмед ІІ (завоевателят на Константинопол) да се грижи за правата на православните в Османската империя. След изчезването на Османската империя (1922 г.), изчезва в небитието и „Константинополският патриарх”. Но тук се срещаме с един друг предразсъдък, останал и на Запад, и на Изток – твърдението, че днешните гърци са наследниците на Византийската империя.

След падането на православните държави и Константинопол под турско владичество, в действие остава византийското църковно, гражданско и обичайно право. И от тогава Вселенският патриарх става духовен глава на целия православен „милет“, което води до ново обединение на Вселенската църква. Султански берат от 1454 г. закрепва неприкосновеността на Източната църква, гарантирайки на Вселенския патриарх в Константинопол неприкосновеност на личността, данъчна необлагаемост, свобода на разпространение и обезпечение на православното учение. Светият синод продължава да носи отговорност по всички отнасящи се до догмата въпроси. Патриаршеските съдилища получават правото да отсъждат по църковни и светски дела, засягащи християните. Източноправославните християни и патриаршии, доколкото още съществуват, запазват своята литургия, но се намират под юрисдикцията на Цариград, което не винаги е било във византийско време.

Израз на единството на Вселенската Църква е Вселенският патриарх в Константинопол, чийто диоцез е малък на брой, но който се почита като пръв между равни, защото Константинопол е бил столица на Византийската империя и център на Християнския Изток.

Ето какво казва   Гиоргос Папафанасопулос, журналист и експерт по църковните въпроси, бил свещеник в Османската империя : „Константинопол е нашата душа, нашата история. Това е новия елинизъм. Ние обичаме този град, защото в него живее духът на хилядолетната византийска цивилизация. Ние просто сме сантиментални”. („Второе падение Константинополя или как Запад разжигает войну в православном мире”– Даря Асламова – „переводика. Ру”, 16.12.2018 г.).

Подобен „елинизъм без граници” няма никакви обективни основания.  Днешните гърци не са елини. Достатъчно е да се прочете известното изследване на Якоб Фалмерайер “За произхода на днешните гърци” (българско издание на фондация ВМРО. Варна, 2012 г.), както и книгата на Макс Фасмер „Славяните в Гърция” от 1941 г. Наследниците на императорите от последната Византийска империя твърдят, че наследник на Византийското православие е Българското православие.

След октомврийската революция, когато в Русия побеждава атеизмът, Константинополският патриархат се курира от САЩ.

Трябва да отдадем дължимото на Сталин, който разбира грешката на СССР спрямо религията и прави опити да я поправи. През 1948 г. по негова инициатива в Москва се провежда Общоправославно съвещание на главите и представителите на автокефалните православни църкви по повод 500-годишнина от фактическата независимост на Руската църква. По плана на Сталин, това е трябвало да бъде Вселенски събор, който да присвои на Московския патриарх титлата Вселенски.  Основанията за подобно решение са били повече от достатъчни: Съветския съюз току-що беше освободил Европа от нацистката чума, спасявайки православието от изчезване, докато Константинополската патриаршия тихичко се скътавала в Цариград. Планът пропада, тъй като Вселенският събор предполага задължителното присъствие на всички църкви, а в Москва липсва именно Константинополският Патриарх. Затова събирането е наречено просто съвещание.

Не ни е известно,  защо тогава Сталин не е решил кардинално този въпрос. В онова сурово време елементарна задача за чекистите би било да доставят по телици Патриарха от Константинопол направо в Лубянка. И там да му припомнят, че страхът е страшен християнски грях. След като Московската патриаршия най-законно би получила статуса на Вселенска. Вместо това участниците в съвещанието приемат две важни решения: осъждат Ватикана като съучастник на Хитлер в престъпленията срещу човечеството и отказват  участие в създаването на икуменическия Световен съвет на църквите, в който доминация щяха да имат протестантите.

Ако тогава Сталин беше действал с присъщата си твърдост, именно Москва щеше с пълно право да раздава днес автокефалии,  а не нищожният и продажен фантомен Константинопол.

Има тежък „емоционален” проблем. Гръцката православна църква и до днес няма патриарх и се управлява от архиепископ (Изроним). Налага се въпросът –защо?

Причината е, че „новите елини“ могат да имат за патриарх само патриарха на Константинопол!  Да, но такъв може да бъде само турски гражданин. И ето ти и дилемата, която от историческа гледна точка е съвсем справедлива.

Ние  българите, също си имахме проблем с Цариградския патриарх. През 1870 г. църковно-народен събор, свикан по силата на султански ферман,  създава (за първи път от падането на България под турско робство) Българска екзархия като официален представител на българската народност в Османската империя. За първи екзарх е избран Антим І. През май 1872 г. Българската екзархия се обявява за автокефална, а не за автономна, както е според султанския ферман. Това нарушение на каноните е използвано от Цариградската патриаршия като повод да обяви на 16 септември 1872 година Българската православна църква за схизматична. Схизмата нанася голям удар върху вътрешното състояние и международния авторитет на Българската православна църква и я изолира от православния свят. Това продължава до 1945 г., когато е избран новият български екзарх Стефан. На 22.02.1945 г. Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква. Но тогава на българо-турската граница стоеше победоносната Червена армия и само едно позвъняване на Сталин в Цариград разреши проблема – турският Истанбулски патриарх нямаше къде да мърда. Така че хомосексуалните изцепки на Вартоломей са напълно очаквани, та дори закъснели. Но днес Сталин го няма и турският ибрикчия се нахвърли срещу руския свят.  Нещо повече и Македонската православна църква пожела автокефалия. Това показва, че историята не търпи мекушавост. Тя винаги отмъщава за проявената слабост. И по отношение и на българите и на руснаците, тя го осъществи, заради липсата на принципна и твърда външна политика. Ако един народ не осъзнава националния си интерес няма оптимистичните прогнози за неговото бъдеще са хилави и най-често несъстоятелни.

Единственият начин да покажеш своето уважение към подвизите на дедите си, е да извършиш нов подвиг. Уважението към кръвта и огъня е кръв и огън!  Там вярата в чудеса не помага; падането ничком пред икони – също; както и разнасянето на хоругви.

Бог помага, но в кошара не вкарва.

Амин.


 

КУБА – НЕУГАСИМИЯТ МАЯК НА СВОБОДАТА

Е-поща Печат PDF

В София, на 18 и 19 ноември, бе проведена Третата международна среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа (ICAP). Домакин и организатор на срещата бе Асоциацията за приятелство “България-Куба”, с почетен председател г-жа Станка Шопова и председател Тамара Такова. На срещата присъстваха делегации на граждански и неправителствени организации и социални движения за приятелство и сътрудничество с Куба и кубинския народ от 22 страни.

С приветствено слово към участници и гости г-жа Станка Шопова откри срещата и подчерта, че тя се провежда в дните на историческото споразумение за политически далог и сътрудничество между Куба и ЕС, което бе подписано през декември 2016 г., ратифицирано през месец юли, а от 1-ви ноември вече официално е влязло в сила. Споразумението е валидно за всички страни, членки на съюза, които са го ратифицирали. Между тези страни, разбира се, е и България, която има с Куба дългогодишно приятелство и сътрудничество. Самата наша асоциация - изтъкна г-жа Шопова, - е родена като сдружение, създадено по инициатива на български специалисти, които през годините стигнаха размерите на една армия на съзиданието от 40 000 души. Хора, които завинаги са запленени от очарованието на Острова на свободата и мечтите на един народ, толкова близък по темперамент и нагласа до нас, българите.

 

ПРОГЛАС НА РЕШИМОСТТА

Е-поща Печат PDF

Странни неща стават в така нареченото ни Народно събрание. След като в продължение на две десетилетия нашите, божем, законодатели, с башибозушка стръв създаваха „закони”, които да обезпечат един тотален грабеж, който превърна България в най-бедната, рухнала и разграбена страна в Евросъюза, сега управляващото мнозинство реши да променя Конституцията, като премахне и давността за престъпления, свързани с приватизацията. Криминалната приватизация била осъществена от онези, които следвало да бъдат разобличени, наказани и разпънати на моралния стълб на обществото.

Опозицията – нали затова е опозиция! – отхвърля предложението с всевъзможни политически, икономически, морални и разбира се, юридически възражения, като се мотивира, че отмяната на давността противоречи на базисни принципи на правото, а промяната на основния закон, така, както се предлага от властта, руши устоите на конституционния ред и на първо място – принципите на стабилност и предвидимост.

Само че група изтъкнати членове на Националния съвет на главната опозиционна партия считат, че макар предложението на властващите да трябва да се отхвърли категорично, председателят на партията също така категорично следвало да подкрепи предложението на властващите, като сложи подписа си под него! Което твърде напомня приказката: „И вълкът сит, и душата в рая!”

Най-странното в случая е, че никъде в Конституцията на Република България (КРБ) не се третира давността като правен институт. Което свидетелства за вопиющия упадък в националното ни правосъзнание, проявяващ се най-отчетливо в законодателството.

Нашите „законодатели” очевидно не знаят основни неща, което ги поставя в положението на несъвместимост да изпълняват задълженията си на народни представители (чл. 72, ал.1, т.3 от КРБ), като например факта, че в българското право липсва законова дефиниция на давността. Отделни академични автори я определят най-общо като период от време, определен от закона, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява.

Нека повторим: определен от закона! Тоест, само законът може да определя сроковете на давност. Видовете давностни срокове, независимо дали са погасителни (и в наказателното, и в гражданското право), придобивни и т.н., нашето право е разписало в процесуалните и в някои материални закони. Но не в Конституцията!

 


Страница 9 от 247