Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

АМЕРИКА СЕ РАЗПАДА: АНАТОМИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ПСИХОЗА

Е-поща Печат PDF

“От септември 2001 г. страната преживява общонационален нервен срив. Държавата на народа внезапно се счупи, пазарната икономика отива по дяволите и от всички посоки заплашително изниква зловещ враг. Не мисля, че страхът е ефикасен начин да овладееш ситуацията, да отреагираш на реалността. Най-често страхът е просто синоним на невежество”

Хънтър С. Томпсън, гонзо-журналист (субективен стил на журналистическо повествование от първо лице, характерен с преувеличени оценки и груба лексика - б.р.)

Поредната стрелба в един пореден ден на Америка. Или просто така изглежда?! С тревожна цикличност страната е подложена на поток от насилствени действия, които тероризират обществото и дестабилизират крехката екосистема, осигурявайки на правителството чудесни оправдания за “затягане на гайките” и провеждане на още по-авторитарна политика в името на т. нар. национална сигурност. И при мълчаливото съгласие на гражданите.

Например неотдавнашният масов разстрел в малка черквичка в едно малко тексаско градче (Съдърланд Спрингс, на около 60 километра от Сан Антонио. - б.р.).

Самотният стрелец - бивш служител на ВВС, облечен в черно, с изтъркана бронежилетка, опасан с боеприпаси и с маска на лицето, стреля с щурмова винтовка. (Да отбележим тук приликата между формите и тактиката на полицейските щурмови групи за бързо реагиране и военните.)

26-годишният Девин Патрик Кели прекарва една година във военния затвор заради нападение над жена си и детето. Ако изключим семейните свади, Кели - както и много други стрелци в близкото минало, - е определян от познатите си като “добро момче”.

Безредната стрелба на това “добро” момче отнесе живота на поне 26 души.

Президентът Тръмп и губернаторът на Тексас отнесоха стрелбата в графата “психично заболяване”.

Може и така да е.

 

ПАТРИОТИЧНИ ИГРИ ПО ВРЕМЕ НА ЧУМА.

Е-поща Печат PDF

„Една идея, която не е осъществена, не е нито победена, нито пък опровергана; една необходимост, дори отложена, не става от това по-малко необходима – тъкмо напротив, само идеите, които не са се изхабили или компрометирали, тъй като са останали неосъществени, продължават да въздействат на всяко поколение като елемент за нравствено издигане. Само те, все още неосъществените, се възраждат непрестанно“.

Стефан Цвайг, „Заветът на Еразъм“.


Тази мисъл на великия австрийски писател, не доживял края на Втората световна война и разгрома на хитлеризма, е напълно приложима и към идеята на патриотизма, експлоатирана и компрометирана за съжаление от т.нар. „Обединени патриоти“ в България. Всъщност всяка велика идея може да бъде посрамена по два начина: като се откъсне от интереса, или като се размахва като оправдание и прикритие на егоистични групови, котерийни и лични цели. Цялата следосвобожденска история на България, неколкократните опити за осъществяване на националния идеал – обединението на всички българи в една държава чрез война с всичките ни съседи, присъединявайки се от страна на късогледи управници към лагера на някоя привидно печеливша, но накрая оказала се губеща велика сила, доказват правотата на Цвайг. А именно, че само неосъществените идеи могат да служат за нравственото възвисяване на идните поколения.


Патриотизмът, като една искрена и безкористна любов към род и родина, не може да бъде монопол на никоя партия или политическа персона. И, когато някой политически джамбазин претендира единствено той да е олицетворение на българския патриотизъм, не бива да  се вярва и на една негова дума. Не може да има съмнение в патриотизма само на падналите за свободата и независимостта на България. Останалите живи могат да се изкушат от възможността с патриотични лозунги да вземат властта и да я употребят за цели, които нямат нищо общо с народния интерес. Ръководители, които бързат да ни присъединят към политически, военни и други съюзи, без изобщо да се допитат до гражданите, обикновено водят страната до национални катастрофи.

За щастие, така наречените „Обединени патриоти“, залепили се за ГЕРБ и Бойко Борисов, се саморазобличиха, преди още страната ни да катастрофира непоправимо. Но със своя скандален театър, на практика върнаха на ДПС ролята на балансьор и ад-хок го въздигнаха за коалиционен партньор на ГЕРБ. А уж щяха да го „изчегъртат“ от властта, както уверяваше Валери Симеонов. В духа на народната приказка за тримата братя и златната ябълка пазена от триглава ламя, те също сформираха своя си тройна коалиция, но тя твърде скоро заприлича на притчата на Доньо Донев. Накрая стана двойна, „отсичайки“ сама третата си глава – партия „Атака“ на Волен Сидеров. Друго и не можеше да се очаква, след като от самото начало участниците в това приключение се разчекваха между Русия, Украйна и САЩ, проявявайки единство само в усвояването на привилегиите и всевъзможните други облаги от пребиваването си във властта. Макар и да участват във всички авантюри на управляващите, те дори не споделиха отговорността за провалите на правителството, а стовариха върху избирателите и собствената си вина за неизпълнените предизборни обещания. Ако избирателите, санким, ги били подкрепили по-масово, ако били вкарали в НС повече „патриотични депутати“, въпросът с минималната пенсия от 300 лв. щял да бъде решен, но с 24 депутати – толкова! А след развода с „Атака“ двойната вече коалиция ще има още по-малко възможности да влияе върху правителството. След като снеха Сидеров от поста председател на ПГ на ОП, съпартийците на Каракачанов и Симеонов обявиха, че са го изключили и от ПГ, заедно с Павел Шопов и Десислав Чуколов. Останалите четирима депутати от „Атака“ – Явор Нотев, Николай Александров, Станислав Станилов и Маргарита Николова, трябвало сами да решат, дали да останат в ОП, или да последват своя лидер: като независими депутати, или като извънпарламентарни опозиционери? На сбирката на малката коалиция от 24 юли, хората на Каракачанов и Симеонов бяха сюрпризирани от присъствието на поканените от Сидеров представители на медиите и най-позорно напуснаха последното полесражение, с което само потвърдиха обвиненията на Сидеров, че предпочитат задкулисието. Обаче, за напускане на правителството никой от циганския патриотичен катун не спомена. Тоест, като малка коалиция може да са разделени, но всички поотделно ще пазят голямата коалиция с Бойко Борисов, понеже в него е и хлябът, и ножът. Така либералът Васил Радославов оправдавал  коалицията си с консерваторите: „Партията трябва да се понахрани!“ Позиция, за която Сталин би казал, че е много удобна, но е изцяло гнила.

Нека обаче си зададем въпроса с какво друго ще се запомни участието на т.нар. „Обединени патриоти“ в изпълнителната и законодателната власт?

Първо, с това, че се забъркаха в корупционната афера наречена „Великата българска ограда“;

Второ, с преобладаващото в обществото мнение за продажба на удостоверения за български произход от страна на Държавна агенция за българите в чужбина, контролирана от ВМРО;

Трето, с борбата на бившия вицепремиер Валери Симеонов срещу шума в черноморските курорти и лобирането му за втория лифт в Банско.

Четвърто, с изгонването на същия от правителството, заради „шепата кресливи жени, които манипулират общественото мнение, изкарвайки на студ и пек своите уж болни деца“. Ще се запомни и хорото под прозорците на МС, с което майките на деца с увреждания отбелязаха изпъдицата на хлевоустия вицепремиер и лидер на НФСБ Валери Симеонов. За такова внимание той можеше само да мечтае! Което не му попречи веднага да насади в МС своя началник на кабинет, а преди седмица да гласува хем против ветото на президента за изтребителите, хем против ратификацията на договорите със САЩ. Същинско раздвоение на личността!

Другият вицепремиер и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов пък се оплете в сделката за американските изтребители F-16 Block 70 и ремонта на руските Су-25. И поведе такава „борба“ за защита на националните интереси, че накрая прие всички условия на американската страна почти като ултиматум за безусловна капитулация. А от толкова генерали в НС, не се намери и един, който да се възмути от капитулантското поведение на министъра на отбраната. Всички твърдяха, че щом сме избрали евроатлантическата ориентация, длъжни сме непременно да купим американски самолети, въпреки че още никой не е летял на такива. Просто, защото не е построен заводът за тяхното производство. И, защото самите F-16 Block 70 са още на чертожната дъска. С други думи, България си купува котка в чувал, но засега чувалът е празен! Чест на пагона ли?! България над всичко ли?! Друг път.

Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, въпреки привидното си несъгласие с действията на правителството, не оттегли от него, нито от групата, преговаряща със САЩ за изтребителите, своя министър на икономиката Емил Караниколов. Накрая беше низвергнат от ПГ на ОП, заедно със съпартийците си Павел Шопов и Десислав Чуколов. Каракачанов обяви коалицията за несъществуваща, Искрен Веселинов го опроверга, Волен Сидеров заяви, че не той, а Каракачанов и  Симеонов са разтурили коалицията.

Боже, Боже! Как всичко се повтаря! Съдбата на коалиция НО „Атака“, която при съдружните тогава Симеонов и Сидеров, разтуриха, за да употребят целия морален капитал на „Зора“, трупан честно и безкористно цели 15 години, се повтаря отново. И не се и смисля  дори, че и утре тази кауза за България – патриотизмът – ще е необходима. Има все пак нещо пророческо в думите на Сидеров, че от ВМРО са „нулирали“ и Валери Симеонов и при първия удобен случай ще го отсвирят. Съюзници, разбойници! Но, макар да намекнаха за напускане на парламента, от „Атака“ пак не обявиха, че ще прекратят участието си в правителството. Напротив, наблегнаха на коалиционното споразумение с ГЕРБ, което било подписано и от Сидеров. Излиза че властта им е по-мила от голия патриотизъм и показната русофилия.

Още повече, че последните две са си направо „бош лаф“, докато властта е източник на реални облаги. На фона на субсидията от 1 лев за действително получен глас, влизането им в следващото НС без мощна финансова подкрепа, от бизнеса или от други източници, изглежда мираж. Пред вратата на Бойко Борисов чакат жертвоготовни оферти за „споделяне на отговорността“ – разбирай на облагите -  Веселин Марешки и Мустафа Карадайъ. Ето защо от ГЕРБ не изглеждат разтревожени за „стабилността на управляващото мнозинство“. Когато пък главен прокурор стане Иван Гешев, дори сгафилите с евтини апартаменти и къщи за гости, както и виновните за изтичането на личните данни на милиони граждани от хакнатите масиви на НАП, могат да се чувстват недосегаеми. Остава някой като бившия градски прокурор на София Николай Кокинов да каже на Борисов: „Шефе, нали ти си го избра!“

Страната се тресе от скандала „НАП-лийкс“, а виновниците за изтичането на лични данни ни успокояват, че нямало нищо страшно: само 189 души трябвало да си сменят личните документи. В Североизточна и Югоизточна България върлува африканска чума, която унищожава свиневъдството, а министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева и служителите на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) избират места, където да заравят стотици хиляди прасета, въпреки рисковете да заразят подпочвените води. Министър-председателката на Румъния протестира, задето българските управлявници заблуждават Европа и света, че африканската чума върлува и в Румъния и двете страни били подали прошение до ЕК за помощ от 70 млн. евро. Турските медии предупреждават и за чума по дребния рогат добитък в 20 махали на община Бергама, вилает Измир („Джумхуриет“ - 27.07.2019), а г-жа Танева рапортува как следваме европейската карта за справяне с проблема и какви мерки взема гръцкото правителство против пренасянето на чумата откъм България. А защо правителството не направи нищо да предотврати избиването на овцете и козите в Странджа миналата година, както и за спасяването на свиневъдството през това лято? 133 километровата ограда от бодлива тел, издигната по границата с Румъния между Силистра и Дуранкулак уж, за да спира преминаването на дивите свине от Румъния, стана обект на присмех. Оказа се, че четириногите грухчовци просто я прескачат, без да се впечатляват от мириса на вълчата урина, с която я поливаха. Депутатът от ДПС Бюрхан Абазов разказва виц, че до тази ограда, за която бяха похарчени 1,5 млн.лв., е било намерено само едно мъртво диво прасе, което било умряло от смях! Да се чуди човек дали да се смее или да плаче?! И на този фон, патриотите в НС, които са надежда и упование на голяма част от избирателите, се карат като цигани, когато крадат булка! Какво прави по това време премиерът-слънце Бойко Борисов? Избягва кризисните райони и позира за снимки с директори на българските училища в чужбина, събрани в Пловдив. Даже се похвали, че те се редели на опашка, за да се снимат с него. Как  да не му кажем, че и пред Мавзолеите на Ленин и Димитров се образуваха дълги опашки, ама никой от мумифицираните вождове не се похвали нито пък възкръсна от това внимание! Борисов е на власт повече от 10 години не заради някакви грандиозни успехи на управлението, а благодарение на апатията и отчаянието, обхванали 70% от гласоподавателите на най-бедната страна в ЕС. След като добрият ни народец изтърпя толкова калинки да се учат да бръснат върху главата му, Господ го наказа и с африканска чума по овцете, козите и свинете! Каза ми Господ, колкото да не питаме кой има интерес от това. Защото целта на занятието е прозрачна: да се разчисти терена за излишъците от свинско месо, там, където в Европа е вповече. Както се казва – нищо лично! Бизнес! Само дето няма власт, която да изобличи поредната изкуствено създадената епидемия. И на фона на днешната българска драма, в която и народът ни измира, нашите патриоти водят пунически войни кой да заслужи похвалата на Бойко Борисов. Няма го Цветанов да ги сдобрява, а и Каракачанов изглежда е загубил синята си каска. След като вкара двама евродепутати, той вече е в друга категория: голям лидер, ако не от глобален и европейски, то поне от балкански мащаб! Валери Симеонов, който пък се издъни на европейските избори с нефелата „Коалиция за Валери Симеонов“, може само да приглася на Каракачанов, без да клати лодката на управлението. А Сидеров и „Атака“ ще чакат подходящия момент, за да вземат реванш. Вече не може да се играе дори ролята на „златен пръст“, защото мераклии за тази роля - дал Господ! Страхът от изгубването на привилегиите, това е хоросанът на коалицията между Борисов и тримата патриоти. При това положение единственият шанс България да се измъкне от мъртвата хватка на ГЕРБ и техните присъдружни, е Борисов сам да хвърли пешкира и да отръска налепилите се по снагата му кърлежи. Патриотични, либерално депесарски, или волеви – все едно! Има явни признаци, че му е омръзнало да управлява потъващи корита и да отговаря за безхаберието – собственото и на назначените от него „калинки“. Но и Борисов не е суверенен да напусне, когато пожелае, а ще си тръгне едва когато му заповядат това от Вашингтон. Или, когато народът излезе на улиците, както през януари-февруари 2013 г. Единственият начин да се накарат българите да съжаляват за днешната власт, е след кадрите на ГЕРБ и ОП да дойдат още по-некомпетентни и арогантни „калинки“. Тогава ще признаем правотата на преценката, че 2019 г., е била по-добра от 2020 г., която на свой ред ще е по-добра от следващите години. Злото няма дъно!


На България не й трябват три „патриотични“ партии, обединени или разделени, а хора, които като Левски да могат да кажат: „Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв“ (В. Левски, Писмо до Филип Тотю - 01.03.1871 г.). В този смисъл ние, в „Нова зора“, заявяваме, че изповядваме разбирането на Стефан Цвайг, че „Една идея, която не е осъществена, не е нито победена, нито пък опровергана!“ И ние никога няма да се примирим с подготвяната гибел на България. Ще оттече мътната вода и с нея всички безхаберници и нахлебници!

И България ще пребъде! Въпреки всичко!


 

СУПЕРЛИБЕРАЛНИЯТ УРАГАН – НАСТЪПВА

Е-поща Печат PDF

Суперлиберализмът превръща САЩ и ЕС в „Империи на злото“

 

Обичам повече добрия китаец, отколкото лошия испанец.

Ф. Г. Лорка

 

От държава на привържениците на етническото разнообразие (ethnic diversity), САЩ все повече се превръщат в държава на дискриминацията и манипулацията на белите евроамериканци. Например, все по-често се предпочитат черни артисти на екрана и на сцената, особено в Холивуд, откъдето тръгна движението на феминистките MeToo (MeToo movement). В пиесата "Ана Каренина" чернокожа актриса изпълнява главната роля. В мюзикъла "Хамилтън", представящ историята на формирането на САЩ, ролята на третия президент Томас Джеферсън (1743-1826) се изпълнява от чернокож артист.

На 15 юни 2018 г. The Boston Globe – най-тиражираният вестник в Бостън, щата Масачузетс, съобщава, че д-р Елизабет Нейбъл, президент на Женската болница Бригъм и професор в Медицинския колеж към Харвард, наредила да се свалят от стените на Аулата на славата портретите на 31 известни белокожи учени и да се сложат на по-недостъпни места в болницата. Впрочем, ако посетите Харвардския университет, може да чуете от кандидат-студенти: "Няма начин Джордж да влезе тук, защото той е само обикновен бял мъж!"

 

През януари 2019 г. отнеха всички почетни титли на 91-годишния нобелист Джеймс Уотсън – един от откривателите на структурата на гените, заради това, че имал расистки помисли.

През май 2019 г., хиляди американки се подписват в петицията на "Жените в Холивуд" срещу връчването в Кан на „Почетната палма“  на Ален Делон, заради това, че преди години бил изрекъл расистки и хомофобски думи.

През март 2019 г., заради една целувка в момент на радост от победата си, боксьорът Кубрат Пулев пострада от американските суперлиберали. Този епизод ми напомня за импровизираните съдилища, в които съдиите и свидетелите скачат, както кенгуру срещу набедения за виновен. Оттук и прозвището на този вид правосъдие – „кенгуру съд“. „Кенгуру“, на езика на австралийските аборигени, означава „не разбирам“. Аз също не разбирам защо толкова силен и достоен българин позволи да бъде унизен от псевдоетичната, суперлиберална спортна комисия в Калифорния, САЩ?

Така, привържениците на етническото (и сексуалното) разнообразие, могат да предизвикат появата на някой бял Мартин Лутър Кинг, който да стане водач на Евроамериканското движение за правата на белите хора в САЩ.

В Европа, Урсула фон дер Лайен бе избрана на 16 юли 2019 г. за председател на Европейския съвет – изпълнителната власт на Европейския съюз (ЕС). Една лекарка и майка на седем деца с най-голямо основание би трябвало да уважава традиционната биосоциална същност и морал на човека. „Юкатан“ на езика на маите означава „не разбирам“. Аз също не разбирам защо Урсула фон дер Лайен пропагандира своите суперфeминистки разбирания и настоятелно изисква полово балансиран състав на Европейската комисия, в която половината от комисарите да са жени? Преди да е отговорила на въпроса, например: „Може ли и половината от миньорите в страните на ЕС да са жени?“ Дано не настоява и за сексуално балансиран състав на 28-те комисари на Европейската комисия: 14 мъже и 14 жени, от които – по 7 хетеро- и 7 хомосексуални мъже и жени. Тогава ще я запитам:  Quo vadis, Ursula von der Leyen?

Докато съвременна Европа спешно се нуждае от възстановя­ване на парадигмата на класическия либерализъм и на християнските ценности, Урсула фон дер Лайен настоява всички страни от ЕС да одобрят Истанбулската конвенция, без да се интересува, че в Република България тя е обявена за противоконституционна, заради джендърската идеология, криптирана по познатия „демократичен“ похват в „защита на жените от насилие“.

Затова напомням на Урсула фон дер Лайен, както и на „Да, България“, и на „Демократична България“, думите на Никос    Казандзакис в романа му „Последеното изкушение на Христос“: „Ех, нещастнико - извика тя, - ами че Бог не се намира в манастирите, намира се в къщите на хората! Там, където има мъж и жена, там е и Бог; там, където има деца и грижи, и готвене, и кавги, и сдобрявания, там е и Бог.“

Напомням и „песента“ на мексиканския американец Карлос Сантана: „Музиката е баланс между женското и мъжкото начало. Жената е мелодията, а мъжът е ритъма. Моята работа е да ги изпратя в леглото, където знаят да правят това, което е естествено и нормално.“

Напомням и моята перифраза на Лорка: „Обичам повече умните (и чаровни) жени, отколкото глупавите мъже; повече добрите черни, отколкото лошите бели хора.“ И протестирам срещу суперлибералния ЕС, който се превръща в новата „империя на злото“, в рушител на традиционната биосоциална същност и морала на човека.

Стига се дотам, че ако някой каже, че Адам е произлязъл от реброто на Ева, суперлибералите пак няма да се укротят! Така, през „Прозореца на Урсула”, виждам как кутията на Пандора е отворена за настъпващия суперлиберален ураган, тоест, за европейското зло.

Думата „ураган“, на езика на индианските племена от Карибските острови,  буквално означава „буря“, а метафорично – Бог на злото или Дух на злото. На север от Мерида, щата Юкатан в Мексико, се намира древният град Чичен Ица („Кладенецът на племето Ица“), където са пирамидите, построени от маите. Тази среща на архитектурата с астрономията цели да предизвестява хората да вземат предпазни мерки срещу прииждащото зло.

Във Вашингтон и Брюксел обаче такива пирамиди няма и  суперлибералният ураган е в стихията си. Въпреки отпора на президента Доналд Тръмп.

Надявам се, Урсула няма изцяло да се трансформира в „Урсус“, което означава много лош човек.

 

Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ,

професор в катедрата по анатомия

и клетъчна биология към

Медицинския университет във Варна


 

 

РЕВОЛЮЦИИТЕ – ЗАКОНОМЕРНОСТ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ РАЗВОЙ

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 42

В човешката история няма социална революция, която да не е претърпяла поражение или самопоражение. И защото през следващите десетилетия се откроява конфликтът между идеали и реалности. И защото историята изравя своя подземен път, независимо от мечтанията на първопроходците. И защото вековната йерархична обществена уредба и традиция - поне досега - успяват да намерят такива сили в революционното движение и развой, които да ги реанимират.

Същественото обаче е в друго, в това, че революцията е вододел в човешкия живот, че тя причинява дълбоко преобразуване на обществените отношения и личната съдба, допринася за рязък прелом в икономиката и духовността, за радикални промени в етическото кредо на човека.

Руската революция от 1917 г., както се убедихме, е отговор на въпроси, на които господстващите обществени слоеве/класи на царска Русия са били безсилни да намерят решение. Социалният цирей е трябвало да се пукне и се пуква!

Ленин и болшевиките увличат народните маси с тактически и стратегически идеи и послания. Обещават да дадат земя на селячеството, заявяват прозорливо, че са за мир, срещу войната, за мирно съсъществуване между народите, за самоопределение на нациите.

По-късно редица техни обещания се реализират изцяло, отчасти или превратно. Предоставянето на земя за селяните, например, се заменя с форсирано създаване на селскостопански кооперативи и насилственото ”разкулачване”. Държавата на народните съвети, на народовластието, се транформира в държава, която използва активно инструменти на узаконеното насилие. Вътрешнопартийната демокрация бива погазена. През 30-те години идва „модата” на монтираните съдебни процеси, на произволното убиване и затваряне в затвори и концлагери на милиони руснаци, голяма част от тях дейци на болшевишката партия.

Родоначалниците на Октомври не са си представяли, че една държава на социализма може да се заеме с възстановяване на предишни структури на класовото общество, да издига в култ ръководителя/вожда, да се занимава със самолични и държавни произволи, да формира от апаратчици номенклатурен слой, бъдещ гробокопач на социализма, на социалистическата система.

В същото време Октомврийската революция, както вече отбелязах, успява да сломи през 1918 г. похода на интервентите от цяла Европа и САЩ, на професионално подготвената Бяла армия срещу „пролетарското отечество”. Да преобърне социалната структура на обществото. Да даде хляб, но и култура, образование на милиони руснаци. Да въведе безплатно образование и безплатно здравеопазване.

 

ДУХОВАТА МУЗИКА

Е-поща Печат PDF

На 24 ноември т.г. Тодор Коруев, блестящият публицист, талантливият изследовател на българските корени и занаяти, писател и неспокоен творчески дух, отбеляза юбилейна годишнина. Името му по най-естествения начин се свързва освен с дългогодишната му работа във в. “Дума”, но сякаш е станало неизличимо допълнение и към забележителните му изследвания върху родопското овчарство - “Овньо льо вакал, каматан...” (Жалба по славното родопско овчарство”, 2011), както и последната му книга -  „Разбойничеството в Златоградско“ (2016).

“Само се опитах да разбера как звънят чановете - споделя авторът на “Овньо льо вакал, каматан...”. - “Убеден съм, че песните за овчарите са едни от най-хубавите. Овчарят живее в самота, която го провокира да анализира себе си и възпитава в него едно чисто чувство към изкуството и специално песента... казваха: „Учи, иначе овце ще пасеш“. Като че овчарлъкът е срамна работа. Аз пък се връщам към това време, за което Николай Хайтов казва: „Овчар беше сладка дума, овчарлък – благородна работа. Но някога!“ ... Антон Дончев във „Време разделно“ писа за Манол: „Падна му се добрият дял да ходи сред овцете и да мирише на вълна и на сирене.“ Исках да представя истинската, хубавата миризма на тази професия и на всичко, свързано с овцете, които са  хранили не само народа, а и още много професии, свързани с овчарството...

Израснал съм сред приказки и песни – двама прадядовци и единият ми дядо са кехаи. У дома винаги се е говорило за саи и мандри, за овце, агнета и шилета, за овни и еркичи, за бито сирене и саздърма, за чевермета. От дете знам, че чан се туря на еркич, а не на прашничево шиле. Наслушал съм се на разговори за овчарски кучета, за вълци и мечки, за люти разбойници арнаути.  Изстраданият опит ги е научил да потискат страха, да не се боят от риска, да устояват на житейските бури. Тогаз не е чудно, че те са дръзки, горди и непреломни, предприемчиви и затуй много от тях са преуспяващи. Но не се изхвърлят, не превиват пръчката, знаят си мярката „и в драгото,  и в балното”. Те вярват повече на дадената дума, отколкото на писаното върху хартия. Ако кръвта им възвира, това е най-често заради накърнено честолюбие. Такива като моите „стрикувци” все още има у нас, но за жалост не се срещат измежду политиците, държавниците, бизнесмените и обслужващия персонал – социолози, политолози и журналисти. Навъдиха се много „господа”, та няма кой да каже „дий” на магарето. Ще трябва да захвърля за миг гегата и силяхлъка, да яхна овена, да се хвана за руното му и той да  ме свали в най-долната земя, където днес е изпаднало изстрадалото ни отечество, жертва на шантавия преход и изкривената демокрация”...

 


Страница 9 от 302