Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ВАНДАЛИ, ВСУЕ СЕ МОРИТЕ!

Е-поща Печат PDF

ДЕКЛАРАЦИЯ на Градския съвет на БСП, гр. Пловдив

Относно: Поредното поругаване на паметника Альоша в гр. Пловдив

Ние, пловдивските социалисти, остро осъждаме поредното посегателство върху паметника „Альоша”.

Тази сутрин, на дата 10 ноември 2017 година, монументът осъмна грозно изрисуван със свастики, антисемитски лозунги и обидни политически послания. Отново наблюдаваме целенасочено демонстриране на варварско отношение към историческите и културните свидетелства за Втората световна война и за победителите в нея. Няма сила, която да промени или подмени факта, че Червената армия победи хитлеристка Германия и смаза „кафявата чума”, завладяла тогава Европа. Тази война беше най-жестоката и най-кървавата в историята на човечеството и нямаме право да забравяме. Паметникът на съветския войник, който пловдивчани нежно нарекоха Альоша, вече шейсет години се извисява от тепето, за да ни държи будни и да ни напомня думите на Юлиус Фучик „Хора, бдете! Никога повече фашизъм!”.

Днешният вандализъм е проява на неофашизъм и той трябва да бъде наказан!

Призоваваме президента, премиера, политическите лидери на всички партии да осъдят тази проява на антисемитска и античовешка агресия.

Настояваме пловдивската местна власт да предприеме всички мерки за охрана и защита на паметника. Осемхилядолетният Пловдив, градът  на мултиетническата толерантност и бъдеща европейска столица на културата, е призван да бъде пример за уважение, съхранение и опазване на историята, нейното материално и духовно наследство.

Ще очакваме в неделя, 12 ноември, в 12.00 часа на паметника „Альоша” онези, които помнят саможертвата на хилядите загинали във Втората световна война, и всички, които осъждат неофашистките посегателства.

Градски съвет на БСП – Пловдив, 10 ноември 2017 г.

 

НЕЩО ТРЯБВАШЕ ДА СЕ НАПРАВИ...

Е-поща Печат PDF

На 2 ноември т.г. Стив Печеник, вeтepaн нa Дъpжaвния дeпapтaмeнт, работил в aдминиcтpaциитe нa ceдeм президенти, обяви, чe в paзyзнaвaтeлнaтa oбщнocт e зaпoчнaл бyнт и ce e paзгъpнaл  „кoнтpaпpeвpaт“. Пeчeник e бил зaм.-пoмoщник дъpжaвeн ceкpeтap пpи Xeнpи Kиcинджъp, Caйpъc Baнc и Джeймc Бeйкъp, и e cлyжил в aдминиcтpaциятa нa Джepaлд Фopд, Джими Kapтъp, Poнaлд Peйгън и Джopдж Бyш кaтo зaм.-пoмoщник ceкpeтap. Toй e зaкoнeн инcайдъp c вpъзки във вcички вeдoмcтвa и aгeнции.

С нeгoвитe изявлeния мoгат дa се oбяcнят бeзпpeцeдeнтнитe и зaгaдъчни дeйcтвия нa ФБP тиxo и нeoчaквaнo да нaпpaви дoкyмeнтитe, cвъpзaни c paзcлeдвaнeтo нa Xилъpи Kлинтън, дocтъпни зa oбщecтвeнocттa – докyмeнти, кoитo иначе нe би тpябвaлo дa бъдaт paзceкpeтeни чак дo 2041 г. Пeчeник яcнo кaзвa, чe aмepикaнcкoтo paзyзнaвaнe – cмeли мъжe и жeни oт ФБP, ЦPУ и paзyзнaвaтeлнaтa oбщнocт кaтo цялo, ca пpeдocтaвили имeйли нa Джyлиaн Acaнж и WееkiLеаks. Toзи кoнтpaпpeвpaт e нacoчeн cpeщy Xилъpи Kлинтън и кaмпaниятa й. Цeлта e миpeн пpexoд нa влacттa oт кopyмпиpaнитe Kлинтънови. „Heщo тpябвaшe дa ce нaпpaви, зa дa ce cпacи peпyбликaтa“, – oбяcнявa Печеник позицията на колегите си.

Преврат и контрапреврат в САЩ?

Ден преди президентските избори в САЩ става известно, че Клинтънови и тяхното обкръжение са извършили безкръвен държавен преврат. Стив Печеник, ветеран от американското разузнаване, огласява новината; както и противодействието на преврата, което оказват ветерани и бивши служители на американското разузнаване за недопускане на Хилъри Клинтън в Белия дом

 

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЗАГРИЖЕНОСТ И СМЕЛОСТ

Е-поща Печат PDF

Проф. Милан МилановИдеята за това непретенциозно антрефиле се роди в разговор с Минчо Минчев, гл. редактор на в. “Нова зора” и по-конкретно от неговото решение да публикува текст на писмо на Тодор Живков от 18 юни 1985 г. до тогавашния ръководител на КПСС и СССР М.С.Горбачов. Жанрът на текста, както това бе обичайно за онова време, носи названието “Съображения” и се състои от две части: I. За някои основни проблеми в развитието на реалния социализъм, и II. За усъвършенстване механизма на политическа интеграция и единодействие.

Явно става дума за един сериозен факт и още по-сериозен акт: фактът, че социалистическата система от онова време не се развива плавно, а по-скоро боксува на място и актът, че една такава кореспонденция носи реалната опасност да не бъде разбрана и възприета от височайшия адресат с всичките възможни негативни последствия. Както ще се убедят читателите, българският ръководител без колебание поставя ребром всички или повечето въпроси, затормозяващи или рискуващи значително да компрометират реалния социализъм. От позициите на днешния ден някои могат да оспорят степента на критичност или непълнотата на изложението, или търсенето на смекчаващи вината обстоятелства и т.н., но нека за миг се пренесат в онова време и ако добре го помнят и не са предубедени относно сложната вътрешна и международна конюнктура, много неща ще им станат ясни.

 


Възниква въпросът каква е моята роля в цялата тази работа. Веднага бързам да заявя: роля на изкушен наблюдател, макар и впоследствие запознат със съдържанието на “махзара”, както шеговито наричаше Т. Живков своето произведение. По това време, за сравнително кратък период от около две години (други бяха престояли там десетилетия), бях член на неговия кабинет, последен кооптиран и пръв освободен и като такъв присъствах на “сутрешното кафе” (своеобразна институция по своето значение, а формално - заседание-оперативка по всякакви въпроси в присъствието на Т.Ж.). Там повече слушах, отколкото говорех. Изпълнявах главно задачи, свързани с външнополитически въпроси, възлагани ми лично от него, вкл. и при чуждестранни държавни ръководители, каквато беше мисията ми при президента на Португалия Еаниш. Така един ден научих от колегите (сега от тях са останали двама-трима живи) за «махзара» т.е, за писмото на Живков до Горбачов, но все пак още не бях го видял и чел. Това стана малко по-късно, когато секретарката Ангелина Горинова ни привика при себе си, за да ни даде да се запознаем с въпросното писмо, без да го задържаме, без да правим копия, нито пък да разказваме за него. Всеки от нас след като го прочетеше, веднага й го връщаше. Интересът към писмото сред колегите бе оправдано голям. Много от тях самите видни учени, преподаватели, държавници, интелектуалци или общественици като Нико Яхиел, Иван Илиев, Димитър Методиев, Горан Горанов, Любен Божев, Милко Балев, Никола Стефанов, Симеон Правчанов и др., те, заедно с други еднократно канени специалисти, взимаха живо участие в дискусиите на сутрешното кафе и по този начин зареждаха и подхранваха “производителността” на Първия.

Какво мога да кажа по този повод? Доколкото си спомням отговор не се получи или аз не съм бил в течение. Помня обаче добре, че в редките случаи на мое служебно присъствие (когато обстоятелствата са го изисквали) по време на колективни или индивидуални срещи на върха (официални или официозни) участието на М. Горбачов неизменно се набиваше на очи с неговото избирателно и не винаги доброжелателно отношение към равните нему по ранг и отговорности ръководители от другите социалистически страни. Трудно скриваше присъщата си надменност и пренебрежението си към Т. Живков макар, че с нищо изключително не блестеше и не го превъзхождаше. Всъщност неговата последвала кариера по нанадолнището на историята ясно го доказа и постави нещата на мястото им.

Силно бях впечатлен от съдържанието на писмото заради откровеността и смелостта на изложените в него тези. Такава откровенност и такава смелост тогава не бяха обичайни, не се котираха и понякога можеха да струват скъпо на онези, които дръзват да назоват истината. Самият аз на никой етап не съм участвал в писането, не зная дали освен заявения автор са участвали и други хора. Допускам, че малък брой високопоставени, висококомпетентни и високоотговорни личности са могли да участват и да обогатяват или коригират текста. Но това са само мои предположения. Рангът и опитът на автора са достатъчна гаранция за самостоятелна успешна изява. За себе си направих извода, че все пак постъпката на Т. Живков в този наболял момент бе верният път и вярното поведение в условията на реформиращата се система. Неговата загрижност за общото дело и смелостта му открито да заяви съмненията и опасенията си за съдбата на реалния социализъм развенчават мита за безропотното му подчинение. Та  нали целта е била да се даде спасителен шанс за развитие на социалистическия идеал!

Наскоро след запознаването с писмото бях освободен от Т. Живков под предлог за повишение – отидох на работа като заместник председател на Съвета за духовно развитие към Министерския съвет, където се чувствах по-компетентен и полезен.


 

Почетно консулство на Руската федерация в Пловдив

Е-поща Печат PDF

60 години паметникът „Альоша” се извисява над града ни и ни дава урок по миролюбие. Той е символ на борбата против фашизма, който трябва да ни обединява. В навечерието на отбелязването на тази годишнина сме свидетели на поредния грозен акт срещу паметника “Альоша”.

Проявите на вандалщина, които започват да се случват системно, преди седмица бе осквернен Паметникът на Съветската армия в София, и остават безнаказани, не са добър атестат за нашето общество. Поредното посегателство спрямо паметника, който е част от културно-историческото наследство на града ни, е неприемливо, а оскверняването му е престъпление, позор и срам за обществото, то е посегателство срещу човешките принципи и добродетели, както и срещу най-ценните достойнства на българския дух.

Не за първи път паметника на  войника от камък, стоящ на хълма, пазещ спомена за всички безименни руски герои, загинали в Европа, осъмва в свастики, с цинични надписи и символи на фашистката идеология. Те имат една цел - да ни напомнят, че злото е живо, че омразата съществува не заради причините, а просто заради самата себе си.

Тази омраза трябва да изтрием от стените и душите си, защото животът ни няма да стане по-добър с поругаването на паметници, символизиращи победата на  антифашистката кауза.

Нека отдадем почит към паметта на загиналите и жертвите на Втората световна война, извоювали победата над нацистка Германия. Да осъдим  всички форми на ксенофобия, екстремизъм и насилие.

Нека не поставяме нови разделителни линии!

10.11.2017г.

Георги Гергов

Почетен консул на Руската федерация в Пловдив

 

СБОГУВАНЕ С ПРИЯТЕЛИТЕ

Е-поща Печат PDF

Големият български творец, естраден изпълнител, общественик, дипломат и сърдечен човек, незабравимият Бисер Киров, е роден на 4 септември 1942 г. в София, в семейството на свещенослужителя Христо Киров. Завършва гимназия в столичното 22-ро училище с отличен успех. Отбива военната си служба в артилерийския дивизион - гр. Марица (сега Симеоновград). Следва във ВХТИ - София и журналистика в СУ “Климент Охридски”. През 1988 г. завършва Руската академия за театрално изкуство - Москва, специалност “Музикална режисура”.

От 1967 г. започва кариерата му на вокален изпълнител с оркестър “Балкантон”.

На 8 октомври 1967 г. за пръв път пристига на Острова на свободата - Куба, с оркестър “Балкантон” и певиците Йорданка Христова, Маргарита Димитрова и Маргарита Радинска. Участват с голям успех на първия фестивал “Варадеро - 67” и в продължение на цял месец гостуват в различни населени места в родината на Фидел Кастро и победилата революция.

През 1978 г., на 11-ия световен фестивал на младежта и студентите в Хавана, Куба, Бисер Киров и вокална група „Рефлекс”, както и оркестър “Метроном” представят България. Песента “Cuba Bulgaria - in machete y una roza” става хит на фестивала.

През 1979 г. Бисер Киров и неговата група “Рефлекс” са на двумесечно турне в Куба. Тогава в репертоара на Бисер Киров се появяват и първите песни на големия кубински певец и композитор Бени Море.

На GALA’81 Бисер Киров печели Голямата награда в театър “Карлос Маркс” с песента на Бени Море “Tu me sabes comprender” .

 


Страница 9 от 235