Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ИЗКУПЛЕНИЕ ЗА ГРЕХА ХАК НИ Е! – ЛЮБА КУЛЕЗИЧ ДА НИ УЧИ НА МОРАЛ

Е-поща Печат PDF

Енчо ЕнчевКогато Люба Кулезич – една сполучлива проекция на "обществен типаж", който руският президент определи като "жени с понижена социална отговорност", започна да се "мята като цветарка" по телевизиите и да раздава безплатно, непоискан от никого морал, веднага се сетих за Херман Гьоринг, който "като чуел за култура и се хващал за пистолета...!“ Не съм гледал телевизионната изява на Б.Б. в шоуто на Слави Трифонов, тъй като по принцип не следя това предаване по чисто естетически съображения.....Не изпитвам обаче кой знае какви съмнения, че "учиндолският шоумен" се е възползвал от случая "и е полегнал на власта"... И то не за друго ,а поради ноторно известният факт, че в условията, в които "виреят" българските медии, случилото се напълно се вмества в актуалният мейнстрийм...Нека да не забравяме все пак,че това са "независимите" български медии,които от всички положения, които заемат най-много обичат "легналото положение".... барабар с "наведеното"...! А иначе, това, че Слави е "обслужил" власта е наистина не просто морално укоримо,но и отвратително за човек,който очевидно има претенцията да е носител на "новият обществен морал"....Прочее, претенция доволно безумна за да бъде подмината от всички българи без психиатрична регистрация с насмешка и снизхождение.... Затова пък получила вота на критично висок процент от българските граждани и то на нарочно проведен национален референдум!... В чисто статистически план, този факт достатъчно обективно указва за съществуването на опасни разрушителни тенденции в масовото съзнание на обществото,породени от, уви, критично високия праг на "опростачването" на българина... В случая, за който става дума бях провокиран от участието на Кулезич в известна "кабеларка", където "фамозната" журналистка с "пяна на уста" сипеше "огън и жупел" срещу учиндолеца... Точно Кулезич,която Кеворкян нарече от телевизионният екран заради фриволното й медийно поведение "уличница" и чийто журналистическа кариера премина изцяло в обслужването на политическите интереси на всякакви политически непрокопсаници и най-вече на националната олигархия,сега да се изправя на "медийният амвон" за да чете морал на другите като нея....? Това вече е меко казано прекалено.... То си е висша форма на нахалство и безочие...

В действителност, нещата са много прости и "войната", която се опитва "да подпали"  Кулезич не е в "полето" на морала...???Както гласеше известна сентенция:"...за каквото и да ви говорят да знаете,че става въпрос за пари" Точно в това е същността и на медийният ажиотаж. Там е заровено кучето. Става дума за битка за преразпределението на огромните "сенчести" финансови потоци,от които на практика се финансира политкоректното поведение на българските медии.... Нещата в случая са сведени до поведението на героя на Илф и Петров, мошеника Щура Балаганов,който не иска да пусне друг мошеник и аферист-Паниковски на територията,която осигурява собственото му криминално съществуване...

Така че да се търси в случая някакъв морален императив би било абсолютна загуба на време и интелектуална енергия...

Другото нещо,което убягва на моралната норма е,че в края на краищата заради битките между мошениците страда обществото.

Нека обаче в случая да приемем страданието,като изкупление за греха ни,че..."пуснахме търговците в храма"!


 

АМЕРИКА СЕ РАЗПАДА: АНАТОМИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ПСИХОЗА

Е-поща Печат PDF

“От септември 2001 г. страната преживява общонационален нервен срив. Държавата на народа внезапно се счупи, пазарната икономика отива по дяволите и от всички посоки заплашително изниква зловещ враг. Не мисля, че страхът е ефикасен начин да овладееш ситуацията, да отреагираш на реалността. Най-често страхът е просто синоним на невежество”

Хънтър С. Томпсън, гонзо-журналист (субективен стил на журналистическо повествование от първо лице, характерен с преувеличени оценки и груба лексика - б.р.)

Поредната стрелба в един пореден ден на Америка. Или просто така изглежда?! С тревожна цикличност страната е подложена на поток от насилствени действия, които тероризират обществото и дестабилизират крехката екосистема, осигурявайки на правителството чудесни оправдания за “затягане на гайките” и провеждане на още по-авторитарна политика в името на т. нар. национална сигурност. И при мълчаливото съгласие на гражданите.

Например неотдавнашният масов разстрел в малка черквичка в едно малко тексаско градче (Съдърланд Спрингс, на около 60 километра от Сан Антонио. - б.р.).

Самотният стрелец - бивш служител на ВВС, облечен в черно, с изтъркана бронежилетка, опасан с боеприпаси и с маска на лицето, стреля с щурмова винтовка. (Да отбележим тук приликата между формите и тактиката на полицейските щурмови групи за бързо реагиране и военните.)

26-годишният Девин Патрик Кели прекарва една година във военния затвор заради нападение над жена си и детето. Ако изключим семейните свади, Кели - както и много други стрелци в близкото минало, - е определян от познатите си като “добро момче”.

Безредната стрелба на това “добро” момче отнесе живота на поне 26 души.

Президентът Тръмп и губернаторът на Тексас отнесоха стрелбата в графата “психично заболяване”.

Може и така да е.

 

РЕВОЛЮЦИИТЕ – ЗАКОНОМЕРНОСТ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ РАЗВОЙ

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 42

В човешката история няма социална революция, която да не е претърпяла поражение или самопоражение. И защото през следващите десетилетия се откроява конфликтът между идеали и реалности. И защото историята изравя своя подземен път, независимо от мечтанията на първопроходците. И защото вековната йерархична обществена уредба и традиция - поне досега - успяват да намерят такива сили в революционното движение и развой, които да ги реанимират.

Същественото обаче е в друго, в това, че революцията е вододел в човешкия живот, че тя причинява дълбоко преобразуване на обществените отношения и личната съдба, допринася за рязък прелом в икономиката и духовността, за радикални промени в етическото кредо на човека.

Руската революция от 1917 г., както се убедихме, е отговор на въпроси, на които господстващите обществени слоеве/класи на царска Русия са били безсилни да намерят решение. Социалният цирей е трябвало да се пукне и се пуква!

Ленин и болшевиките увличат народните маси с тактически и стратегически идеи и послания. Обещават да дадат земя на селячеството, заявяват прозорливо, че са за мир, срещу войната, за мирно съсъществуване между народите, за самоопределение на нациите.

По-късно редица техни обещания се реализират изцяло, отчасти или превратно. Предоставянето на земя за селяните, например, се заменя с форсирано създаване на селскостопански кооперативи и насилственото ”разкулачване”. Държавата на народните съвети, на народовластието, се транформира в държава, която използва активно инструменти на узаконеното насилие. Вътрешнопартийната демокрация бива погазена. През 30-те години идва „модата” на монтираните съдебни процеси, на произволното убиване и затваряне в затвори и концлагери на милиони руснаци, голяма част от тях дейци на болшевишката партия.

Родоначалниците на Октомври не са си представяли, че една държава на социализма може да се заеме с възстановяване на предишни структури на класовото общество, да издига в култ ръководителя/вожда, да се занимава със самолични и държавни произволи, да формира от апаратчици номенклатурен слой, бъдещ гробокопач на социализма, на социалистическата система.

В същото време Октомврийската революция, както вече отбелязах, успява да сломи през 1918 г. похода на интервентите от цяла Европа и САЩ, на професионално подготвената Бяла армия срещу „пролетарското отечество”. Да преобърне социалната структура на обществото. Да даде хляб, но и култура, образование на милиони руснаци. Да въведе безплатно образование и безплатно здравеопазване.

 

МЕТАФОРИТЕ НА КУЛТУРНАТА АНТРОПОЛОГИЯ

Е-поща Печат PDF

Или защо Харалан Александров нарича «Турското робство» метафора?

 

За политическия аспект на задачата, която той изпълнява, за историческата "ИСТИНА" И ИДЕОЛОГИЧЕСКИТЕ МАНИПУЛАЦИИ

 

Като начало малко пояснение по отношение на терминологията. Културната антропология  в по-голямата част от Европа и в частност във Франция се отличава от социалната антропология, а в САЩ тя се включва  като компонента на по-общото понятие социокултурна антропология. Културата, включваща текстове (наративи), ритуали и свързаното с тях символично поведение, се счита за зависима "променлива" на социалната антропология, вградена в нейния исторически и социален контекст, с всичките си разнообразни форми, позиции, перспективи, неясноти, конфликти и противоречия на живота на социума. Накратко, ролята на социокултурната антропология по отношение на културата е обяснителна и в известен смисъл направляваща. Съответно, един културен антрополог  може да бъде считан за гуру в областта на фундаментални процеси и проблеми на културата, включително за унищожаването на националната култура, например, чрез клъцване на "корените".

 

От горното става пределно ясна  социалната роля на културната антропология, роля с огромен потенциал, в частност, да манипулира поведението на социума по най-фундаментален начин: чрез културата, по-точно чрез културния му елит, който елит, така или иначе, е отговорен за политическото  и икономическо поведение на социума. Използуваме думата "манипулира" вместо "направлява" или "ръководи", защото днес това е едва ли не главната социална роля на културната антропология в развихрилата се информационна война.

Манипулацията на фундаментално ниво

Направляването и ръководенето се осъществява от тези, които финансират нейната дейност,   в най-безобидния случай на ниво установки. Финансирането може да бъде държавно, в съгласие с  национална културна политика, или чуждестранно. Последното винаги доминира ако националното е минимално, да кажем достатъчно почти само за заплати. Има, разбира се, и отклонения от тази картинка, но те  са в района на флуктуациите, неизбежни за всяка една достатъчно сложна система.

Като пример за манипулация на най-фундаментално ниво, засягаща уникалния характер на българския цивилизационен феномен,  можем да приведем широко дискутираното поетапно преформулиране на понятието "турското робство" през "турско иго", "османско владичество", "османска власт/управление/господство", "турско присъствие" до крайното за момента  "българо-турско съжителство". Това преформулиране е постепенен неолиберален процес, базиращ се не на извъннаучни легенди и митове, а на комбинация от исторически "истини" и политкоректни принципи.

Думата истина е в кавички поради следната добре известна причина. За историческа истина може да претендира само резултат от оригинално изследване на дадено минало събитие, направено по най-прецизните методи на историческата наука, базиращо се на новооткрити материали, документи и други артефакти, която историческа истина е само едно най-добро приближение до така или иначе неизвестната истина за съответното събитие.

Публикуваните резултати от такива оригинални исторически изследвания съставляват и т. нар. първична историческа литература. Всички останали  публикации в исторически аспект, обзори, общообразователни текстове, социално-психологически и политически трактати с претенции за историческа обоснованост  имат вторичен характер, базиращи се на оригинални исторически изследвания. Такъв подход предлага практически неограничени възможности за манипулации от всякакъв вид най-малкото поради спекулативното и  избирателно цитиране на "исторически факти" и тяхното преформулиране и интерпретация в зависимост от поставената политико-социално-психологическа задача.

Преинтерпретацията на «Турското робство»

За илюстрация на такава една политико-социално-психологическа задача привеждаме уводно резюме на интервю на Дойче Веле от 15.IV.2019  с културния антрополог Харалан Александров (*):

"Турското робство" е метафора, историческата истина е друга. Метафората "турско робство" и до днес обслужва интересите на руския империализъм. За много българи този мит е по-важен от историческата истина."

Политическият аспект на задачата е очевиден и единствен - насаждане на русофобство  у българите, все още нерешен неолиберален социокултурен проблем, въпреки положените и полагани неуморно глобални политико-информационни усилия  в пълен унисон с практиката - разполагане на американски натовски бази в България за противопоставяне на неизбежната и коварна руска агресия.

Успешното решаването на социално-психологическата компонента на  проблема породен от горната метафора опира до необходимостта да се преинтерпретират феномени (исторически "факти"?)  засягани, например, в романи като "Под игото", "Време разделно" , в поезията на Ботев, в народните творения ("Даваш ли даваш Балканджи Йово") и др. И това само като първа стъпка.  Като ободрителен, но малко мекушав пример за подражание може да служи замяната на думата "негър" с "черен" в произведенията на Марк Твен, "Том Сойер" и "Приключенията на Хъкълбери Фин", в рамките на образователни програми в САЩ.

Доста по-потентен ход например е изваждането  на тези и други подобни полит-некоректни български литературни произведения от училищните програми, което върви от доста време плахо и нерешително, а трябва да бъде най-безкомпромисно завършено споед каноните на неолибералната културна антропология.

А ето и

дефиницията на думата "роб"

използувана в споменатото интервю на тема  "турското робство" като метафора: "Роб означава индивид, лишен от елементарни  човешки свободи като право на придвижване, собственост и стопанска инициатива и заставен пожизнено да работи без възнаграждение за господарите си."

Националните ни герои, Ботев и Левски, са считали, очевидно съвършено погрешно, базирайки се някаква ненаучна дефиниция, че става дума за турско робство. Което в контекста на политическия аспект на задачата ги прави чиста проба агенти на руския империализъм. Едно вече популярно алтернативно неолиберално и политкоректно обяснение на действията им е,  че са избрали да загинат с единствената цел да станат известни (famous). Други мнения? Няма и не може да има! Ето на каква кауза служи социалният антрополог Харалан Александров.

Работното неолиберално правило е следното: Не може да има други правилни мнения освен неолибералните! Как работи това правило можем да се информираме от практиките на  т. нар. "Отворено общество", известно с претенциите си, че отваря всякакви врати. С едно малко уточнение: отваря всички врати, които счете за необходимо, като автоматично и плътно затваря всички останали.

Последното практическо прилагане на правилото в глобален мащаб започна да се реализира от Facebook на световната електронна сцена, затръшвайки врата след врата.  Пълно разнообразие (diversity) се толерира и всячески се насърчава във всички направления, расово, етническо, джендърно, но не и в идеологическото. Срещу която и да е идеология, различна от неолибералната, се организира най-вирулентна съпротива. Инакомислието се счита за фундаментален враг. Кой знае защо на ум идва и друга сентенция, тази на Джордж Оруел:  "Истината се счита за измяна в империята на лъжата. (Truth is treason in the empire of lies)."

Пита се каква е целта на обвързването на "турско робство" с интересите на руския империализъм.

Крайната цел е кристално ясна и единствена - постигане на  масова и мигновена рефлекторна реакция у българските граждани  на коя и да е от думите Русия, руско, руски, руснак , водеща до заемане на отбранителна поза по отношение на каквото и да е действие или внушение свързани смислово със споменатите думи с корен "рус".  Работата по обработване на социума може да се счита завършена ако се постигне първосигнален ефект както при кучето на Павлов - звънчето звънва и слюноотделянето на кучето тръгва. Общото в двата случая, на гражданина и на кучето, е че работата на мозъка се изключва, а внушеното действие се реализира мигновено.

Проблемът е там, че на съществена част от социума мозъкът не се изключва или се изключва със недопустимо закъснение по отношение на желаното внушавано действие. За такива случаи има разработени две технологии. Едната е ежечасна обработка на социума чрез информационни комикси, в които е пределно ясно кой е добрият и кой е лошият т.е. всякакви обяснения или доказателства са излишни като ситуациите са различни но не принципиално, а  просто за разнообразие. За пример могат да послужат медиите на мъгливия Албион и тези на Щатите, които хорово и абсолютно синхронно отразяват със завидно постоянство поредните прегрешения и престъпления на Русия и лично на Путин срещу цялото прогресивно човечество или срещу част от него. Пример - аферата Скрипал. Ежедневно се дават нови подробности за «коварните руски отровители» без каквито и да са доказателства, които, разбира се,  в един комикс са напълно излишни, тъй като всичко си е кристално ясно. Даже още преди да е почнало престъпното действие.

Логиката е следната:

ако в отровата има елемент от Периодичната система на Менделеев, то е очевидно, че са виновни  руснаците, тъй като Менделеев е руснак! Подходът работи като швейцарски часовник по отношение на поне 50% от социума, този който, например, гледа с едно око новините докато си пие бирата в компания или играе на карти. Критичен момент тук е информационният комикс поток да не спира. Само така се създава мигновен рефлекс.

За по-неподатливата на комикс информация част от социума е предназначена друга технология, тази на приучаване на правилно мислене още от детската градина или още по-добре чрез засукване с майчиното мляко. За целта е необходима начална  подготовка, базираща се на фундаментални научни изследвания, да кажем от рода на тези в областта на неолибералната културна антропология. На тази основа става пределно ясно, че е необходима съществена ревизия не само на всички учебни помагала, но и на цялата учебна система. На същата тази основа обявяването за крайно вредни романи от рода на "Под игото" става просто автоматично, без каквито и да са проблеми. За включването на "Даваш ли даваш Балканджи Йово" и дума не може да става, а за това че Левски си е бил най-долен криминален тип  и руски агент, заедно с Ботев, не може да има никакво съмнение. Sorry! Исторически факти.

По принцип за

работата на тази «втора технология»

може да има финансови затруднения ако правителството на страната и пет пари не дава за образование, въпреки че гледа най-правоверно през глобални  очила и ежедневно е информирано от най-висок амвон за перфидната и крайно аргесивна политика на руснаците и лично на Путин. Причината? Причината е най-тривиална - политиците са изцяло заети само с крайно наложителната работа по собственото им преизбиране. Ситуацията обаче, не е безнадеждна, защото на помощ идват НПО-та с чуждестранно финансиране от рода на "Отворено общество", които с най-голямо удоволствие и експертност се заемат с образованието. И резултатите са налице: ограмотителни курсове за студенти приети в университетите. Тези я са чували за "Под игото", я не!...

В името на светлото глобално бъдеще

Остава една тънка прослойка от социума, която е неподатлива на усилията по линията на двете споменати по-горе технологии, прослойка потенциално крайно вредна идеологически, но общо взето практически безвредна по следните причини: тя е малобройна, финансово маломощна и със сериозно ограничен достъп до медиите.  Засега може да бъде оставена на себе си. Докога - не е ясно, но ...засега, все още – да!

Има един аспект, на който се налага да обърнем внимание. Ако се направи и най-малък опит открито да се манипулира съзнанието на даден индивид,  да кажем по генетичен път, ще се надигне невообразим вой в неолибералните политкоректни медии за нарушаване на най-съкровените човешки права с последващи крути организирани мерки по отношение на социално-икономическото добруване на нарушителя. Странно, но подобни действия засягащи "съзнанието" на дадена нация чрез манипулиране на нейната историко-културна генетична матрица, която я определя като уникален цивилизационен феномен, се считат не само легитимни, но и напълно желателни, финансирани най-богато  по най-различни линии, които, за изненада, имат само чуждестранни източници.

Пита се защо?

И кой има полза от това?  Отговорът е, че се желае само доброто на един заблуден народ, който съвсем не е наясно със собствената си  история. Която трябва да се пренапише в името на светлото глобално бъдеще. Формулирано вече от други.

 

Д-р Харалан Александров е преподавател в Нов български университет, член на Института за взаимоотношения между хората и на настоятелството на Институт «Отворено общество» - София.


 

ДА ПОМОГНЕМ НА СИЗИФ

Е-поща Печат PDF

Пак е вторник. И пак е 14-ти май. За първи път след 29 години поредния брой на вестник „Нова Зора“ съвпада с рождената дата на в. „Зора“, на която е продължител. Сиреч, днес е 30-тия рожден ден на един и същи вестник, създаден с една и съща цел,да бъде трибуна, в защита на всичко българско и родно, в сложния лабиринт на новите изпитания на народа и държавата ни. И ако Господ ни съхрани, ако ни дари със сили и благодат, с приятели и съмишленици, ако възпре яростта на грубата сила, коварството на наемници и яничари, на майкопродавци и ненавистници, с други думи ако чистят промисъл на сърцата ни стигне до него и като глас на 7 милиона българи, ако се съедини в едно с незаглъхващия глас на предците ни в молитвата за справедливост за още неродените деца на България, значи длъжността, която смирено приехме – да носим упование на надеждата и духа, низ мастиляния мрак на убогата ни действителност, не свършва.

Бог не наказва когото мрази! И това означава, че за нас е Сизифовският камък на дълга.

А разорение велико и загуби страшни са, Господи!

В жестоката българска книга на новите смутни времена, сякаш самата отрудена ръка на нашата майчица свята – България, е притурила приписката: „Да се знае и помни, когато нищите духом бяха водачи, посредствениците – гении, а безродниците се бяха предрешили, като патриоти!... И покачени на кокилите на греха майкопордавци и отцеругатели бяха подбрали народа ми и като стадо го притикваха към вълчите ями на гибелта. И на където очи да обърнеше човек – само горест и мъка, мерзост и запустение, трева и забрава!... И пещерен хлад, откъм безкръвните гилотини на тоталната инквизиция на духа... И прокобен кикот над жестоките пробойни в народната свяст! И радост Сатанинска, от историческото безпаметство от размитите граници между доброто и злото, от смъртно раненото мироздание на извечните български добродетели. И когато като в нацистки концлагер гърмеше над тревоги и безхаберия, над всичко и всички жизнерадостната „Ода на радостта“ – като гавра за народните мъки и терзания!...“

Някога дядо Славейков, като вопъл за пропилените на халос надежди и сили, беше изплакал: „Не пей ми се. Не смей ми се!...“ И с горест беше добавил: „С клечки съм му отварял очите на този народ...“. Непрежалимият Николай Хайтов често повтаряше същото, но аз не съм долавял в това му откровение укор към народа. Болеше го и преживяваше, че няма да му стигнат дните и че няма да може да довърши започнатото.

 

Минчо Минчев

 

И ни завеща непреходното: „Загубим ли България, загубили ме всичко!“

Не зная с какъв аршин тези двама колоси на духа и на любовта към Отечеството са измервали действителността. Не зная и с каква оптика са се взирали в очертанията на неговото бъдеще. Но ми се струва, че начеващата 30-та юбилейна година на в. „Нова Зора“, за Интелектуалния кръг към него и ПП „Нова Зора“, за авторите и актива на вестника, не може да бъде година за празнични илюминации, за обласкаване на нечие самочувствие от досега свършеното, от измамното доволство, приспиващо сетивата, че сме устояли и че пак ще устоим, каквото и да се случи.

Аз обаче си мисля, че нищо не е свършено, ако не сме свършили всичко.

Ние винаги бяхме и винаги ще бъдем  за българско Отечество; за български дом, за български хляб... Сиреч, били сме за пребъдването на България. И като хора на дългата политическа воля сме решени да водим до пълна победа битката за национално спасение, която наченахме преди 29 години.

Ние не се разколебахме, когато през 2005г злоупотребиха за наша сметка с голямата идея на дотогавашните ни 15 годишни усилия. Употребиха я ведно с надеждата на хиляди хора. Похитиха я за маломерните си цели на лично благополучие, маскирано със скандалджийство и формено капитуланство.  И всички те - разигравани в пошлия политически театър, като еманация на патриотичния порив.

Ние знаехме, че това е другото име на предателството към историческия път на народа, че това приклякване пред клептоманския елит и компрадорщината, които никога не са имали Отечество и пет пари не дават за него, не може да не доведе до отлив на доверие и енергия, до отслабване на патриотичната кауза. И наистина, да се биеш в гърдите, че си патриот, да се снимаш до портрета на Левски със самочувствието на нов Апостол и да служиш на развихрения либерален расизъм, и безогледен социал-дарвинизъм, значи наистина съзнателно да нанасяш смъртоносна рана на каузата на родолюбието.

Ние обърнахме с горчивината тази страница, но не се отказахме. И се заехме да разработим спасителната идея за Единия народен фронт, в новите условия от живота на Отечеството. Замислихме и прокламирахме идеята за концентрация на националната енергия, чрез хората на социалната кауза и патриотизма, като алтернатива за преодоляване на все по-откровения геноцид на българската нация.

Наш беше призива за свръхусилие на всички български родолюбци на всички хора на социалната кауза, като условие за съхраняване на народа ни и неговата държавност.

Ние издигнахме пред управляващата коалиция, съставена от партия ГЕРБ и Обединени патриоти, категоричното си искане да се съобразяват с мнението на народа по съдбовните за страната ни въпроси. Направихме го от високата и открита трибуна на нашия Трети конгрес; предупредихме ги да подхождат внимателно по въпросите за войната и мира, които вече откровено са мотивирани с геополитически аргументи. Заклеймихме участието на официалните институции в т.нар Букурещки клуб на 9-те, както и все по-активната позиция на държавата ни в приближаващият се военен сблъска на НАТО и Русия в Черноморския регион. Според нас, те могат да имат фатални последици за народа и за българската държава.

Осъдихме позицията и стремежа на властта да превръщат България във водещ участник в кресливия Клуб по русофобия, както и да бъдем страна в разгарящия се геополитически пожар.

Днес съзнаваме, че всичко е било напусто, че само с призиви няма да се доберем лесно до нова формула за Европейския път на България. И че пътят на конфронтация с Русия е напълно абсурден, особено когато е мотивиран с „патриотични позиции“. Тогава ?...

Пред нас са сложните ходове с които силните мира сего се опитват да наложат Истанбулската конвенция, т.нар Пакт за миграция на ООН; Ювеналното законодателство, имплантирано като съставна част от “Стратегия за детето”...

Както се вижда все вълчи ями по пътя на нацията и Отечеството. Главата си на бомба да сторим, ръцете си на чукове да превърнем и да излезем, както писа Ботев „на борба със стихиите“, пак няма да е достатъчно. Ето защо нашата надежда има един адрес – разпилените, огорчените, но и решени на решителна битка хора на социалната, на социалистическата идея. Срещу олигархическия капитализъм, унищожаващ народа ни. Ние не се отказваме от Единия народен фронт и вярваме, че рано или късно отговорните лица в БСП ще тръгнат към неговото осъществяване. Но защото историческото време е сгъстено, както никога до сега, ние бързаме да кажем, че очакваните промени в обществото ни изискват решаването на най-важния въпрос – въпросът за Съюзника! Нарочно го изписвам с главна буква, защото е само един. И е най-важният! Това е народът на България!... Той трябва да бъде превърнат в главен демиург на промените. Негова трябва да бъде главната роля за спасение на Отечеството.

Мнозина биха казали, никога в българската история народът ни не е бил по-объркан и разделен. И сигурно ще бъдат прави. Но не само аз мисля, че България се пробужда. Хиляди хора вярват в това пробуждане. Съзнавам, колко тежък е камъка на Сизиф, но той трябва да бъде бутан към върха. Нали поетът точно за това усилие на Сизиф е писал:

„Сизиф скала повдига? - къде ли ще помери?

И ако той я метне, Олимп ще рухне в прах,

от тътен чак небето над нас ще затрепери!“

Да помогнем на Сизиф.

Да му дадем кураж и сила.

Той заслужава това!

 


 

 


Страница 9 от 282