Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

“ФЕРМАТА...” НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА

Е-поща Печат PDF

Когато едно общество “боледува” и се интересува от диагнозата си, за да намери щастлив изход, то тогава малкото  останали мислещи интелектуалци започват да “ровят” в човешката история с надеждата да открият аналози и решения за това, кой и как е  носил своята отговорност пред народа си, ползвайки езика като партньор на истината, да подскажат на зажаднялата за откровения публика как, а не за какво, трябва да  мисли човек в трудни моменти и, най-важното – да дадат неоспорими доказателства на търсещите, че винаги политиката е по-малко важна и значима в кризисни ситуации, отколкото основополагащите вселенски принципи, които са вечни!

Такъв интелектуалец е Джордж Оруел.


На младини апологет на демократичния социализъм, той взема участие в Испанската гражданска война на страната на републиканците срещу Франко, а със силата на саркастичната си антиутопия “Фермата на животните”, 33 години след смъртта си,  фактически, става съавтор на докрината на Роналд Рейгън против СССР, известна като “Империята на злото”. И навсякъде, независимо от историческото време, там където вилнее вождизъм и властва номенклатурна прослойка, където мозъците се “промиват” чрез тотална и безсрамна демагогия и се шири  корупция и шуробаджанащина, гениалната пророческа новела “Фермата....” се превръща в смайващ епос на житейска трагедия, изпълнена с метафори – “дежавю” с днешната българска действителност:

“За него не се говореше просто като за “Наполеон”.  Винаги се казваше: нашият вожд и другарят Наполеон, а прасетата (привилигированата партийна прослойка във фермата - б. м.) обичаха да му измислят звания като: Баща на всички животни, Ужас за Човечеството, Защитник на овцете, Приятел на патенцата и тем подобни. В речите си Квик (главният идеолог на фермата - б. м.)  със сълзи на умиление говореше за мъдростта на Наполеон, за добротата му, за голямата му любов към всички животнии най вече към онези, които още живееха в робство и невежество по другите ферми. Стана нещо обичайно заслугата за всеки успех, постижение или просто щастливо събитие да се преписва на Наполеон. Често се чуваше как някоя кокошка споделя с посестримата си: “Под ръководството на нашия вожд, другарят Наполеон, снесох пет яйца за шест дни” или пък на връщане от водопой две крави доволно да възкликват: “Колко е вкусна тази вода  благодарение на водачеството на другаря Наполеон”. (“Фермата на животните”, стр. 381, ИК ФАМА).

“Искам хората  да виждат тракторите и багерите как работят. Хората, когато виждат багерите и тракторите не ни се сърдят. Доказахме че можем да строим, знаят, че ще стане, и тогава са търпеливи. Нарочно заставам така, да ме гледат, да видим колко ще ме напсуват и колко ще ми махнат. Правя си моя социология. Засега е добре. Махат, радват се, защото като минават виждат какво е било”. (Слово на Б. Борисов пред Националното събрание на ГЕРБ - 7.7.2019 г.).

Тази нескопосана демонстрация на “дълбоко познаване” на българската душевност напомня за героя на  Шарл Перо – “маркиз дьо Караба”, който за да направи силно и неизгладимо впечатление на царя и да грабне неговата дъщеря за съпруга самоуверено го убеждава, а вероятно и себе си, че и ливадите, и нивите, и даже замъкът на човекоядеца, са негова собственост. И успява! С помощта на черния пиар на “Котарака в чизми” и на  страха на обикновените хора от наказания.

Стряскящото е, че домораслият вожд, след европейското председателство на България през миналата година, действително си е повярвал и се е взел прекалено насериозно. Той не е в състояние да разбере, че е крайно унизително, когато министър-председател на голяма европейска държава, в присъствието на всички ръководители от ЕС, застава зад гърба ти и започва с длани да мери ширината на плещите ти и резултатът може да бъде комплимент за състазател по свободна борба, но не и за ръководител на държава, за когото  бързия ум, владеенето на чужди езици, теоритичните знания, практически умения и ораторските способности са “conditio sine qua non» за съвременен политик. Махайки с ръка на хората от джипа си, Винету се вживява в ролята на Живков от мавзолея по време на манифестации с плакатите «Води ни, партийо, води ни!» и сам си вярва, че хората искренно му се радват. Но ако самостоятелно влезеше във Фейсбук и прочетеше какво пишат читателите за него по форумите, то би узнал цветущи и интересни определения за себе си, макар и никой да не го псува директно! Например, форума на в-к “Сега” по темите: “Закупуване на Ф-16” и действията на “Хакера в НАП” преди известно време:

Пет., 19/07/2019

E66:

“Баце, из мрежата се носи слух, че някакъв малък хакер е разбил мрежата и се е сложил най-отпред в списъка за детската градина.

Да се издири и да се сложи за началник на службите! Веднага!»

Wolf ACE:

“Тоя “левак” ли, бе?

Шегобиец си е Хуй Бай! Селски хитрец и тарикат.. .напипа, че ако омаловажи случката не е на добре и сега издига момчето в Титан, за да не се усетят хората какви джуджета са около него.».

https://www.segabg.com/hot/borisov-prizova-hakera-na-pomosht-na-sluzhbite

Четв., 18/07/2019

сталкер  пустиняк:

“Един пожарникар и историк дават акъл на главнокомандващия за бойната авиация, който отгоре на всичко е бивш шеф на ВВС и пилот. Няма такава държава, ама то останаха само ловки бахури в нея, какво друго да се очаква?»

Хулиган:

“Логореята не мори, но само мъчи околните, особено когато е съчетана с митомания...*

protor:

“Борисов е в перманентно противоречие със себе си, здравия разум, живота, вселената и всичко останало”.

https://www.segabg.com/category-first-page/borisov-vleze-protivorechie-sasht-za-pokupkata-na-f-16  © Segabg.com 2019

Естествено, случаят с избора и управлението на нашия вожд е частен и крайно рядко срещан в международната практика, но безспорно има своето обяснение, и то е, както казва през 2012 г. отново Той:  “Вие сте прости и аз съм прост – затова се разбираме!” Тази “пунта мара” в корена си е невярна и крайно обидна, защото не е възможно народ, който хилядолетия успешно отстоява правата си във враждебна среда, дал език и вяра на милиони хора и създал  държава с хилядолетна история, да е прост и да се управлява от прости владетели и държавници. Нонсенс!

Днес родната интелигенция трябва да търси отговори, които да решават въпросите, а не да ги задълбочават. В тази връзка на нас ни е необходимо обективно и задълбочено изследване за причините, събитията и фактите, които пречат в определени моменти на  подавляващата част от народа обективно да вижда истината, да не разпознава двойните стандарти и “фейка”, да се примирява с откровената демагогия и с лъжата, с лицемерието и подмазвачеството, с кухите фрази и фалшивите усмивки! Ако не научим хората да разграничават “доброто” от “злото”, “истината” от “лъжата”, то не след дълго ще констатираме, че случващото се днес в България по много си прилича на станалото през далечната 1933 г., когато духовно могъщия немски народ, в огромното си болшинство, гласува за национал-социалистите на Хитлер! Така, както е необяснимо, как българите повярваха на чужденец, който въобще  не е живял в България и е имал книжна представа за страната, че за броени дни ще оправи живота им, та чак да го изберат за министър-председател? Какво е това вцепенение, та вече над десет години избирателите се хващат на евтини лакардии от сорта: «Нас ни избраха навремето, първо, защото бяхме добри (?) полицаи и давахме справедливост (?) на хората. Сега трябва да бъдем същото «, (...) “Да ги питам: какво въоръжение имат «Пантерите»! Защото аз ги платих (!!?). Може отгоре с прашка да стреляш и да ги ползваме за спасителни операции», (...) “Това е единственият проблем пред партията. Справедливост и да си близко до хората. Искам като застанете до хората да сте еднакви (?!?). А не да е, както в онзи виц , «виж във властта как смени походката». Не искам да си сменяте походката. Всеки да се огледа какво прави и как го прави“. (...) «Някъде ще направим промени, но ще оставя (!) на събранията да предлагат. Но искам (!) събранията да са отворени – например, среща с обществеността».

И класическият пример за раздвоение на личността , който касае основополагащи принципи и позиции, крайно важни за авторитета и бъдешето на България: “Не може да сме заедно, само когато обядваме. Трябва да сме заедно и в проблемите. Ние сме едно(?!), ние сме приятели, аз иначе нямаше така да ви говоря. Признали сме Хизбула за терористична организация. Спрели сме три големи руски проекта. Спрели сме руски самолети над морето. Това, ако не е партньорство, какво е?», заключи Борисов.По думите му, в момента се говори само за американския бизнес у нас. «Толерираме го, дори и когато не е за толериране. Приемаме договори, които дори не ми се четат (?!???– Вярно е! Договорът за F-16, бл.70 го потвърждава - б. м.). Правим всичко, за да толерираме американския бизнес тук» – (слово на Б. Борисов на среща с представители на Американската търговска камера, състояла се в х-л “Шератон” в София на 12 октомври 2015).

“Тогава имахме много сложни отношения. Много съм благодарен, че не ни се сърдят по този повод. По-големият брат (!!!)  винаги прощава», каза Борисов на пресконференцията след срещата с Владимир Путин. В отговор, президентът на РФ заявява, че го смущават сравненията  «кой е по-голям и кой - по-малък, защото по-големия винаги го подтикват да плаща». – (30 май 2018 г., Москва, Кремъл).

Такъв изказ е недопустим, особено за държавен ръководител. В период, когато отношенията между САЩ и Русия са крайно изострени, взривоопасни и непредсказуеми, да ангажираш един цял народ с нелепи формулировки, обещания, признания и хвалби, които са свидетелство, че този, който ги говори  няма логична връзка с действителността, не е наясно, както с дипломацията, така и с воденето на преговори, не познава историята и, най-вече, демонстрира отсъствие на морал, си е направо заплаха за националната сигурност.


Нормално ли е на една среща да доказваш, как си едно с американската нация, а на друга да казваш, че си “брат” на руснаците! И то на всеуслушание  пред целия свят! И това е рецидив, защото същите словоизлияние чухме неотдавна и по отношение на Сърбия и Косово!

В тази ситуация, както казват класиците: “Спасението на давещите се си е работа на самите даващи се!” и става  изключително важно разпространяването в обществото на правдива информация по въпроса: Кой кой е в българската политика през последните 30 години? И как стана така, че нашата “земя като една човешка длан”, се оказа в това унизително и безнадеждно положение?

Възможните  отговори не са много. Единият е, че новопоявилите се спецове  по “търговски маркетинг” и тези от “тин-танковете” напълно бяха наясно, че една стока се продава само тогава, когато е добре упакована, независимо от съдържанието ѝ, т.е. - избранникът трябва  да създава силно впечатление за активност и справедливост, а не да гони постигане на конкретни резултати. И така се роди нашия вожд “Винету”! От друга страна, обикновеният българин, свикнал още от времето на  социализма, че държавата е длъжна да се грижи за него и семейството му, беше емоционално готов, когато се появи властолюбеца, който търси неговото доверие, разигравайки ролята на “човек от народа”, да го приеме като спасител като един  Робин Худ или Тодор Живков! И никой не иска и до днес публично да попита: “Абе, байно, толкова години минаха, уж всички “лоши” ги хванахте, прекрасно управлявате, всички “големи” са ви приятели, а все не можем да откъснем България от мизерията и все си стои   “На дъното” на Европа?”.

Разсъждавайки по темата, в един момент  се замислих, защо все пак Оруел е избрал домашните животни за действащи лица във “Фермата...”? И  стигнах до философския извод, че този подход е най-близо до онази реалност, която свързваме с възникването на човешката цивилизация и различините етапи, през която преминава  еволюцията на човека чрез заложените от Създателя потенциални и градиращи възможности за неговото индивидуално развитие – живот, жива природа, животни, хора!

Хората като разумни същества се различават по особеностите на своя разум. На първо място това е мирогледът т.е. – начинът, по който те гледат на света около себе си и  по това, кое в него те считат за важно и правилно. Силата на въздействие на индивида върху обществото и средата, съобразно собствения му енергиен потенциал е втората съществена разлика между хората. Активните граждани са елитът на обществото, докато пасивните са народът, но в това разделение няма  антигонизъм, защото са две страни на един процес, еднакво необходими за нормалното му протичане. Третото различие между хората, е ориентацията на техния разум в еволюционното развитие. Стремежът на човека към постигане на такива резултати от дейността си, които да правят обкръжаващия го свят по-красив и хармоничен свидетелстват, че неговата ориентация е в синхрон с вектора на еволюцията, т.е., съответства на Божията промисъл. Противоположната ориентация  разрушава света – прави го по-уродлив и намалява хармонията в обществените отношения. Свободното предпочитание към едната от тези две възможности определя и житейскияй избор в поведението на индивида към “добро” или “зло”. Четвъртото различие между хоратая се разкрива по резултатите, които те са достигнали в развитието на своята личност. Нивото на развитие на една личност преди всичкоя, се определя от нейния морал, изграден по правилата на господстващата в обществото етика. В същото време, способностите на човека е прието да  се измерват с количествените показатели от неговата дейност т.е. - с неговата “производителност”.

Всички етически системи предполагат поредица от стъпала, които човек, след появата си на този свят, изкачва в личностното си развитие. На първото стъпало хората се мотивират изключително от стремежа да получат максимална изгода по безопасен начин. Този стремеж реално се ръководи от животинския  инстинкт за оцеляване и потребление. На второто стъпало стремежът за получаване на материална изгода минава на втори план и се появява честолюбието т.е., представителите на елита се стремят навсякъде да бъдат първи и да демонстрират своето материално благополучие. Личностна цел става желанието повсеместно  да са “първи” и да оглавяват всичко, което е възможно. Ръководният инстинкт е отново животински – този път на “алфа-самеца”. Като резултат, представителите на елита от първите две нива от развитието на личността се оказват хора-животни – политически, икономически, научни, културни, социални. И е без значение дали те са “хищници” или “тревопасни” – природата им е една и съща – инстинктивна. За разлика от тях, хората-човеци са онези представители на елита, които достигат следващите две стъпала в своето личностно развитие. На третото стъпало стремежът към печалба и честолюбие остават на заден план и представителите на елита се ръководят от стремежа да реализират своя съзидателен потенциял в социалната или интелектуална дейност. Човекът с активен  статус иска да получи удовлетворение от работата, която върши и удоволствие от участието си в обществените процеси. На четвъртото ниво представителите на елита се ръководят от стемежа си със своята дейност да направят света по-хуманен, по-красив и по хармоничен, и да са максимално полезни на обществото.

Имайки на разположение тези принципиални характеристики в развитието на индивида, българските обективно мислещи интелектуалци  спокойно могат да “сканират” различните публични личности от елита на българското общество и да подскажат на българските избиратели, как да различават хората-човеци от хората –животни, за да избират те само онези, които не мислят единствено за пари и за власт.

И тук е време да поставим един изключително

важен и съдбоносен за българската държава и общество въпрос.

Когато критерият за ефективност и просперитет у елита на държавата е тоталния стремеж към власт и пари, то неусетно, но много бързо, обществото губи инстинктите си за самосъхранение и здравия си разум, което го тласка към деградация и катастрофа.

“Когато през август 1990 година за пръв път предложих на Андрей Луканов – тогава министър-председател на България, Конституцията на САЩ да бъде основен източник при създанването на новата българска Конституция, неговият отговор беше отрицателен. Той заяви, че хората в неговата част на света предпочитат парламентарната система с върховенството на законодателното тяло. Разделението на властите щяло да възпрепятства народния контрол върху собствените му съдбини. Когато започнахме да обсъждаме чуждестранните инвестиции, за които той се съгласи, че би било трудно да бъдат привличани при съществуването на  парламент, който има право да ги конфискува, той започна да преразглежда възгледите си.» Това са думи от книгата на д-р Брнард Х. Сайгън - член на екипа на Ричард Ран и Доналд Ът, отговарящ за пълната промяна на правната система в България. Както се вижда, на първо място са парите във вид на обещани инвестиции и Луканов се предава и се съгласява за «първообраз» на новата Конситутция да се възприеме американската. И, въпреки че, както казва мистер Сийгън, “... целта на Конституцията е да разсее и разхвърли властта така, че за дадена групировка да бъде много трудно (??!!) да постигне собствена власт над управлението», на практика у нас се получи точно обратното. Конституцията от 1991 г. даде възможност един крайно посредствен човек, с уникално ниски възможности, да печели с популизъм изборите и години наред лично той и неговата групировка да властват безкрупулно в една европейска държава с хилядолетна история! И това продължава вече много дълго и красноречиво показва, че народът и държавата не притежават  съпротивителни защитни сили и “инстинкт” за самосъхранение, за да спрат това безумие. За съжаление, главните виновници за това състояние на българското общество е и интелигенцията, включваща голяма част от представителите на съдебната власт и журналистическата гилдия, които избраха най-удобния за себе си вариант, в годините на прехода да живеет и работят, изповядвайки принцините на свободния пазар и неолиберализма, вместо да отстояват и пазят идеалите и заветите на бащите - основатели за чиста и свята република.

Още през 1944 г. Джордж Оруел блестящо разкрива един от възможните тактически похвати за овладяване недоволството на масите, прилаган от  заинтересованите големи световни “играчи” и техните помощници по места – демагогията:

“Квик обясни, че прекалено строгото спазване на равенството при дажбите е в разрез с принципите на анимализма. Във всеки случай, никак не му беше трудно да докаже на останалите животни, че както и да изглеждат нещата, в действителност храната им не е оскъдна. Четейки бързо цифрите с писклив глас, той подробно им обясни и ги убеди ,че сега имали повече овес, повече сено, повече ряпа, отколкото в дните на Джоунс  (сваления от власт ръководител на предишния режим във фермата – б.м.), че работили по-малко часове, че питейната вода била по-чиста, че живеели по-дълго, че по-голям процент от малките им оцелявали, че имали повече слама в обора и не страдали толкова от бълхи. Животните вярваха на всяка дума, изречена от него. В интерес на истината, Джоунс и онова, което той символизираше, почти се бяха изличили от паметта им. Те знаеха, че животът днес е тежък и оскъден, че често са гладни и мръзнат, че когато не спят обикновено работят. Но някога, несъмнено, е било по-зле. Те искаха да вярват, че е така. Освен това, тогава са били роби, а сега бяха свободни и този факт променяше всичко, както не пропускаше да подчертава Квик”.

Оказва се, че за нас, българите, е без значение дали живеем  при “социализъм” или “капитализъм” – все страх, конформизъм и вечно оправдание за собственото ни безволие и пасивност с вълшебната фраза: “Можеше  да бъде и още по-зле!”, което е синоним на робско търпение, превръщащо днес страната в една голяма ферма...!

А в Търновската Конституция на Княжество България  от 1879 г., е записано: “Който стъпи на тази земя и е роб, става свободен!” Да, ама не!!

Докога? Докога?– питат група възмутени граждани!


*( mitomania това е психологическо разстройство, при което човек лъже принудително до такава степен, че е способен да вярва в собствените си лъжи.

За първи път е описан в медицинската литература през 1891 г. от Антон Делбрюк)”.


 

КУБА – НЕУГАСИМИЯТ МАЯК НА СВОБОДАТА

Е-поща Печат PDF

В София, на 18 и 19 ноември, бе проведена Третата международна среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа (ICAP). Домакин и организатор на срещата бе Асоциацията за приятелство “България-Куба”, с почетен председател г-жа Станка Шопова и председател Тамара Такова. На срещата присъстваха делегации на граждански и неправителствени организации и социални движения за приятелство и сътрудничество с Куба и кубинския народ от 22 страни.

С приветствено слово към участници и гости г-жа Станка Шопова откри срещата и подчерта, че тя се провежда в дните на историческото споразумение за политически далог и сътрудничество между Куба и ЕС, което бе подписано през декември 2016 г., ратифицирано през месец юли, а от 1-ви ноември вече официално е влязло в сила. Споразумението е валидно за всички страни, членки на съюза, които са го ратифицирали. Между тези страни, разбира се, е и България, която има с Куба дългогодишно приятелство и сътрудничество. Самата наша асоциация - изтъкна г-жа Шопова, - е родена като сдружение, създадено по инициатива на български специалисти, които през годините стигнаха размерите на една армия на съзиданието от 40 000 души. Хора, които завинаги са запленени от очарованието на Острова на свободата и мечтите на един народ, толкова близък по темперамент и нагласа до нас, българите.

 

ПРОГЛАС НА РЕШИМОСТТА

Е-поща Печат PDF

Странни неща стават в така нареченото ни Народно събрание. След като в продължение на две десетилетия нашите, божем, законодатели, с башибозушка стръв създаваха „закони”, които да обезпечат един тотален грабеж, който превърна България в най-бедната, рухнала и разграбена страна в Евросъюза, сега управляващото мнозинство реши да променя Конституцията, като премахне и давността за престъпления, свързани с приватизацията. Криминалната приватизация била осъществена от онези, които следвало да бъдат разобличени, наказани и разпънати на моралния стълб на обществото.

Опозицията – нали затова е опозиция! – отхвърля предложението с всевъзможни политически, икономически, морални и разбира се, юридически възражения, като се мотивира, че отмяната на давността противоречи на базисни принципи на правото, а промяната на основния закон, така, както се предлага от властта, руши устоите на конституционния ред и на първо място – принципите на стабилност и предвидимост.

Само че група изтъкнати членове на Националния съвет на главната опозиционна партия считат, че макар предложението на властващите да трябва да се отхвърли категорично, председателят на партията също така категорично следвало да подкрепи предложението на властващите, като сложи подписа си под него! Което твърде напомня приказката: „И вълкът сит, и душата в рая!”

Най-странното в случая е, че никъде в Конституцията на Република България (КРБ) не се третира давността като правен институт. Което свидетелства за вопиющия упадък в националното ни правосъзнание, проявяващ се най-отчетливо в законодателството.

Нашите „законодатели” очевидно не знаят основни неща, което ги поставя в положението на несъвместимост да изпълняват задълженията си на народни представители (чл. 72, ал.1, т.3 от КРБ), като например факта, че в българското право липсва законова дефиниция на давността. Отделни академични автори я определят най-общо като период от време, определен от закона, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява.

Нека повторим: определен от закона! Тоест, само законът може да определя сроковете на давност. Видовете давностни срокове, независимо дали са погасителни (и в наказателното, и в гражданското право), придобивни и т.н., нашето право е разписало в процесуалните и в някои материални закони. Но не в Конституцията!

 

ЗА ПРАВДАТА И НЕУГАСВАЩОТО СЛЪНЦЕ НА ИСТИНАТА

Е-поща Печат PDF

След недоучката Евелина Келбечева, която се титулува, божем, професор от Американския университет в България и козобрадата меродия Христо Ст. Христов – капак на всяко счупено гърне с инициалите ДС, към писанията на нахлебници, грантаджии и българомразци като Харалан Александров, „челечето“ Лъчезар Стоянов, шайкаджията Антон Тодоров, към попритихналите и отдъхващи на „втора фронтова линия“, ветерани в майкопродавството – Михаил Иванов и Антонина Желязкова, изминалата седмица прибави и крясъка на „врана – глупава и стара/ пазеща със боен вик,/ падналия на пазара от конете ечемик“. Реч е за писмото на Евгения Иванова и тя, божем, професор, че и доктор на и.н., до министъра на образованието г-н Красимир Вълчев.


Писмото е формен донос на конюнктурната, мъждукаща с отразена светлина, активистка на сивия поток в лъженауката и в лъжелитературата - Евгения Иванова, за което свидетелстват и безпомощните ѝ творения: „Отхвърлените „приобщени или процеса, наречен „възродителен“ и „Фото Стоянович“ – да не изреждаме останалите ѝ опуси. Първото заглавие е претендиращо за научност, а второто - за роман,  но и двете са истинско издевателство над словото с претенции за наука и художественост.

Обект на доноса е учебникът за Х клас по „История и цивилизации“ на издателство „Домино“, в който „за „възродителния процес“ са отделени цели три страници (267-269). Урокът представлява упражнение и на учениците е препоръчано сами, въз основа на документи – да дадат „своята оценка на събитията“, които се оказват най-дискутираните в съвременната история на България“. Кавичките в посочения цитат от писмото на Евгения Иванова не сме ги поставили ние. Авторката на доноса ги е пренесла като цитат от учебника. Подтекстът, който те би трябвало да изразяват, следва да ни подсеща и за градуса на собственото – на Е. Иванова – негодувание. Ти да видиш! Да приканват младите и чисти души да четат неправилни документи и свидетелства, и сами да дават своята оценка на събитията! И продължава доносът - като в поемката на Вапцаров - за „онази врана, глупава и стара“, в който Евгения Иванова се бори за „ечемика“: „След като старателно описват 4 атентата, извършени от турци в периода 1984-1987 г., авторите съобщават за още множество, неизвестни за широката общественост – и по време на посочения период, и сега – „атентати, убийства и диверсии“ – резултат от дейността на „42 нелегални протурски групи. Източниците, от които черпят тази информация са донесенията на ДС и спомените на извършителите на асимилация. Целта, предполагам, е учениците да си представят страшния терор, на който са били подложени предците им, повечето от тях – носталгично споменаващи периода като оазис на спокойствие и сигурност...“

За нас е ясно, че г-жа Иванова няма да остане без своя „ечемик“. Зоб за „бойни коне“  и закуска за „дребни кресливи пернати“ обаче, с него се е заплаща всяка лъжа, всяка неистина и полуистина. И макар такива като Евгения Иванова днес да преяждат, утре ги чака съдбата на всеки наемник: „Рим не плаща на предатели!“

Живеем във време, когато разгулът на новите покорители на България е пълен, и както им се струва, безвъзвратен. Съответните щабове и централи вероятно са отчели, че сега е времето да бъде написана правилната история, по която да учат децата на победените.

Затова и са мобилизирали своите „учени“-наемници и еничари-отцеругатели. За колониалната администрация остава само да трака с токове и да изпълнява изобличителния патос на всеки донос. Горкият министър Красимир Вълчев! Как ли ще се аргументира пак с т.нар. нов цивилизационен избор! Разбираме го – той е чиновник на държава, суверенитетът, на която е трансфериран към метрополия – всесилна и непрощаваща. И всеки донос, на който той не откликне, би бил повод за „разглеждане на министерското му положение“, както и за съответните „изводи“ относно изпълнението на задачата.

Вероятно и този учебник на издателство „Домино“ ще бъде „преосмислен“. И грешките ще бъдат поправени. А е възможно и без министерски указания конформизъмът на колонизираните да извърши необходимото. Важното е децата на България, докогато се раждат, и додето израстват, да изучават само разрешената истина за живота на своите предци.

Ние обаче, които сме чели и сме се възхищавали от високото и мъдро слово в  непостижимите литературни и философски висини на неправилни писатели като Михаил Булгаков и неговият неподражаем роман „Майсторът и Маргарита“, сме запомнили и знаем: „Писаното слово не гори!“ И искаме да напомним тази проверена истина на всички, застанали трепетно край яслите за „ечемик“: всуе, напразно се морите!

Поради това, в тези августовски жеги, начеваме „Истината за Възродителния процес“ - една блестяща студия от Константин Чакъров, тексът на която редакцията на „Нова зора“ притежава по волята на г-жа Здравка Чакърова, съпруга на покойния автор, за което сърдечно ѝ благодарим. За тази студия, по свои си мотиви, наскоро ни напомни и нашият читател, автор и приятел Христо Стоянов Великов, от град Твърдица. Надяваме се че с отпечатването на това свидетелство от високия „Втори етаж“ на България, ще съхраним  въгленчето на истината, от която все някой ден ще лумне неминуемият пожар на правдата. И в този пожар ще бъде погълната всяка лъжа и ще бъде изпепелен всеки донос на българомразци, наемници и отродители, предрешени като учени, разследващи журналисти или защитници на правилната истина. И ще се въздига, и ще пребъдва ново слънце над България, над нейната чест, и на паметта на правдата, която не може да бъде изличена.


Зора е! И начева денят на всеобщото презрение и забравата за еничари и отцеругатели! За крадливите дребни пернати – също!


 

ЕДИН И ЗАЕДНО С ВСИЧКИ

Е-поща Печат PDF

Още дълго време ще отеква ехото на отминалите избори за Европейски парламент. Особенно болезнено, в репутационен смисъл, отекна техният резултат в Батак. В страстотерпната столица на България резултатите, според Централната избирателна комисия, са следните: ДПС – 1180 гласа, ГЕРБ – 374 гласа, БСП – 185 гласа. Потомците на поробителя, на чиято съвест и неприключена сметка лежи споменът за хиляди погинали мъже, старци, жени и деца, отново се чувства господар в светинята българска. Като че ли никой не обърна внимание на този потресаващ факт, което навява на грозната мисъл, че този поробител, който доскоро бе по-нисък и от тревата, вече гордо е изправил гребен. Дали пък не оглежда вратовете на внуците и правнуците на Баташките мъченици? Истинският въпрос, който всеки трябва да си зададе, ако има национално самосъзнание и съвест, е: кой носи политическата отговорност за този премълчаван тревожен факт, скрит зад привидността на т.нар. български етнически модел, гордостта на една антиконституционна партия?

Няколко думи по т.нар. бетониране на ГЕРБ във властта.

В люлката на демокрацията - Елада, на атиняните се е плащало, за да участват в обществената дейност на Агората.

В съвременна Великобритания и досега парламентарната опозиция се назовава „опозицията на нейно Величество”.

В социалистическа България Народното събрание се свикваше на няколко сесии като между тях депутатите работеха по своите си професии. Ако този принцип сега се въведе, парите които ще икономисат от държавния бюджет, ще бъдат за стотици милиони лева. И ще бъде за добро. А финансирането им ще може да продължи, защото партия от членски внос не е възможно да функционира нормално. Нея или държавата ще я подкрепя, или бизнесът ще я купи, или пък нейните активисти ще обират банки.

Историческите примери на трите възможности са в изобилие.  Що се отнася до закупуването на изтребителите и кретенизма в политиката за национална сигурност, той изразява най-вече слабата подготовка и липсата на знания по този проблем.

Положението в България днес е неимоверно тежко. Въпреки неблагоприятната обществена и социална обстановка обаче възможен изход има и той е в ръцете на народа.  Изходът е посочен от

Алекс Рабинович,

университетски професор от щата Илиноис, САЩ. Необходими са три компонента, за да бъде осигурен:

Първо: Наличието на партия-авангард, начело с харизматичен и образован лидер;

Второ: Решимост на партийния актив заедно с актива на „лявата” опозиция съзнателно да рискува;

Трето: Непосредствено обръщение  към най-пасионарната част от обществото.

Парадоксът е, че дори в рамките на парламентарни и легални методи, тази съвкупност от трите компонента, може да доведе до победа.

След това, както обичал да казва Наполеон, „Ще видим, първо да влезем в сражението“.

Време е да се направи опит българският народ и българската държава, от обекти на природно-историческия процес, да бъдат преврънати в негови субекти. Това изисква разумно съобразяване с реалностите около нас,  голяма доза жертвеност и готовност да се защищават идеи и принципи, каквото и да струва това.

Гаранции за успех няма, но е налице успокоението, че всичко необходимо е извършено, когато трябва и за каквото трябва.

Не трябва да се заблуждаваме. Един от най-красивите митове, че народът е безсмъртен, не намери през вековете своето историческо потвърждение. Няма ги шумерите, няма ги древните египтяни, няма ги траките, маите и ацтеките, елините, римляните, финикийците, няма ги и старите българи. Народът като цяло е силно консервативен и, според думите на Ноам Чомски – „без водачи е като стадо вървящо на заколение, защото е буквално зомбиран от състоянието на своето примитивно битие“. Още се помни докладът на генерал-фелдмаршал Пашкевич до Екатерина Велика, че българите - подобно на негрите, са свикнали с робството си! Трябваше да дойдат отец Паисий, нашите възрожденци, нашите будители, нашите национал-революционери - Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, за да посеят в закърнялото народно съзнание великата идея за самоосъзнаване в политически и социален смисъл. Не е нормално  да искаме от народа да разбира тънкостите на природно-историческия процес, да се ориентира в геополитиката или във финансовите машинации на световната плутокрация, и едновременно с това, да се самоосъзнава като единствен суверен на Историята. Необходимо е, дори принудително, тази висока материя, да се вкара в народното съзнание. И в това е ролята на партията-авангард.

На 18.07.1944 г., в реч по радио ВВС, Чърчил се нахвърля не върху българските управници, а върху българския народ: „Те, (българите) са грешен народ, който заслужава да му бъде преподаден строг урок... Народите трябва да бъдат съдени с оглед на ролята, която те играят... Блъргарският народ трябва да бъде сурово наказан, не само защото е германски съюзник, но и защото не е в състояние да предложи на световната история нищо друго, освен посредствени политици, които при всяка нова генерация го водят към нови и нови провали”.

Отвратителни думи на един злопаметен грешник! Но те, за съжаление, са потресаващо актуални.

В древна Елада, в Атина, през месец боедромион (септември) от първата година на ефебията (задължителна военна служба за свободните граждани), младите атиняни, в пълно въоръжение, се отправяли към храма на Аглавра, за да положат гражданската клетва: “Няма да посрамя свещеното оръжие и няма да напускам мястото си в бойния строй. Ще защитавам отечеството си един и заедно с всички. И ще го оставя след себе си по-могъщо и по-голямо. Ще спазвам съществуващите закони и тези, които ще приеме свободният народ. Ще се сражавам за тях един и заедно с всички. И ще почитам бащините светини”!


Първите две десетилетия на новия 21-и век вече се изнизват. Българската политическа врата обаче е здраво залостена за истински патриоти, докато Отечеството загива.

Има ли български политици и държавници, които могат да произнесат  клетвата на древните атиняни и да я защитят с делата си? Ако се намерят такива, те ще са тези, които ще отворят за България вратите към бъдещето!


 


Страница 10 от 302