Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ТЪЙ РЕЧЕ Н.ПР. Г-ЖА ХЕРО МУСТАФА

Е-поща Печат PDF

Три седмици след „историческата“ среща на премиера Борисов с американския президент Тръмп в Белия дом, не спират коментарите и опитите за пресмятане на плюсовете и минусите от това приключение. През това време многократно ни показваха кадри как Борисов полага венец пред Паметника на незнайния воин в Националния мемориален гробищен парк Арлигтън, както и кадри от срещите му в Националния републикански и Националния демократичен институт, където нашият премиер обяви с усмивка, че на българите им е все едно кой управлява САЩ. Скритият подтекст беше: „Вие тука си се карайте, колкото искате, само ме оставете да си довърша третия мандат. И обещайте в обозримо бъдеще да премахнете визите за български граждани, както направи Канада. Защото българите в САЩ не създават никакви проблеми.“

Обаче, стопанинът на Белия дом, който красноречиво се отдръпна, когато Борисов налетя да го целуне по бузата, сякаш е Меркел или Ердоган, му обясни, че визите ще паднат тогава, когато делът на отказите за издаване на визи намалее от 15% на 3%. И бившият американски посланик в София Пардю заяви: „Далеч сте от падане на визите“. Вместо на визите, Тръмп акцентира на сътрудничеството с България в областта на сигурността, отбраната, икономиката, търговията и енергетиката, в това число ядрената и газовата, както и на борбата с корупцията и укрепването на демокрацията, върховенството на закона и независимостта на съда. Той прие Борисов в Овалния кабинет, където пред камината похвали българите като „страхотни приятели и съюзници, които купуват F-35“. Очевидно не му е известно, че правителството на Бойко Борисов е предплатило над 2 млрд.лв. за още несъществуващите F-16 Block 70. И че първият атлантик в България Соломон Паси предлага да платим още толкова, за да придобием изтребители F-35, останали без купувач заради забраната на Конгреса те да бъдат доставени на Турция. В някои медии беше публикувана „фалшивата новина“, че Тръмп е объркал България с Белгия, но по-добре ли щеше да е ако беше ни сбъркал с Буркина Фасо или Бурунди? Две страни, с които се конкурираме по сиромашия и липса на свобода на изразяването и медиите.

Нейсе. За останалите подробности от срещата Тръмп-Борисов по-изчерпателна информация даде новоназначеният посланик на САЩ в София, г-жа Херо Мустафа, която е от иракско-кюрдско потекло и чието име, според някои, означава „Ружа“. Пред Атлантическия клуб тя изнесе лекция на тема „Американско-българските отношения. Следващите 30 години“. Ерго, госпожа посланичката на САЩ не предвижда България да изчезне поне още 30 години, за което й благодарим. Най-вече за откровението, че САЩ няма да предоставят визи за корумпирани държавни служители и членовете на тяхното семейство. От това по-ясно признание за корупцията сред държавните чиновници в България не може да има!

Както изтъкна посланик Херо Мустафа, един от резултатите на „историческата“ среща в Белия дом било установяването на Рамка за стратегическо партньорство – „пътна карта за продължаване на нашето ползотворно сътрудничество в три важни области на нашия взаимен интерес“. Тези области са: 1) сътрудничество в областта на сигурността и отбраната; 2) сътрудничество в областта на икономиката, търговията и енергетиката и 3) укрепване на демокрацията и върховенството на закона. Като първи приоритет във въпросната Рамка за стратегическо партньорство Мустафа посочва сигурността и отбраната. И изброява събития като: присъединяването на България през 1993 г. към Програмата за щатско партньорство и установяването на партньорски отношения между Българските въоръжени сили и Националната гвардия на щата Тенеси; създаването на Офис за отбранително сътрудничество през 1999 г. към Посолството на САЩ в София; подписването през 2006 г. на двустранно Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което било дало възможност за по-голямо участие на американски военнослужещи в двустранни и многостранни учения в България; инвестирането от САЩ на над 50 млн.долара посредством Европейската инициатива за възпиране, за подобряване на военните съоръжения в България, където американските подразделения се обучават редовно съвместно със своите български колеги.

Има ли в България американски военни бази?

Според министъра на отбраната Каракачанов няма, въпреки че пак той настояваше преди няколко години срещу безплатното ползване на тези бази САЩ да ни подарят една ескадрила изтребители F-16. Обаче г-жа Херо Мустафа твърди, че едно от първите си посещения извън София е направила „в нашата съвместна база в Ново село“. Продължава: „Обхватът и честотата на нашето военно сътрудничество с България непрекъснато нарастват като през 2019 г. имаме 200 съвместни военни мероприятия, включително 19 учения, спонсорирани от САЩ… Български войници се биха редом с американските в операции в Ирак и Афганистан и участваха в коалиционни операции в Либия, Косово и БОСНА. Освен това, в съответствие с обещанията за разходи за отбрана, поети от всички съюзници по време на срещата на НАТО в Уелс през 2014 г., България следва план за достигане на своята поставена цел за разходи за отбрана до 2024 г. Скорошната покупка на многоцелеви изтребители F-16 демонстрира, че България предприема активни действия за военна модернизация, за да бъде още по-способен съюзник и партньор. От наша страна правителството на САЩ е инвестирало повече от 350 млн. долара под формата на различни видове помощ за укрепване на сигурността, подпомагайки обучението и въоръжаването на Българските въоръжени сили през последните 30 години. Над 5000 български военнослужещи и цивилни представители на МО, МВР и МВнР са участвали в американски отбранителни програми. Освен това американските военнослужещи са изградили добросъседски отношения с хората по места из цялата страна. От 2010 г. насам САЩ си партнират с местни общини, осъществявайки близо 60 проекта за изграждане и обновяване на училища и други обекти в цялата страна в подкрепа на българската стратегия за социално икономическо развитие“. Добросъседски отношения между гости и стопани може ли да има? А дали американците у нас не се чувстват вече стопани на България?

И, обърнете внимание на това: „Като част от Рамката за стратегическо партньорство ще започнем нов диалог за разработване на 10-годишна пътна карта, с която да продължим да развиваме двустранното отбранително сътрудничество, за да противодействаме на морски, кибер и хибридни заплахи в Черноморския регион… Ще увеличим броя на военните учения с българските си колеги, включвайки по-комплексни и динамични съвместни тренировки и учения - продължава нейно превъзходителство Херо Мустафа. - САЩ също така ще продължат да подкрепят усилията на България за модернизация посредством предоставяне на помощ в областта на сигурността и улесняване на достъпа до напреднали американски военни технологии. Освен текущите преговори за придобиване на нова военна техника, ние също така разглеждаме възможностите за съвместно производство на споделени продукти с военно предназначение“. И премиерът Борисов, който предложи във Варна да се създаде информационно координационен център на НАТО, пледира за повече учения, но не казва как това се съгласува с виждането му за Черно море като един демилитаризиран регион, в който има само туристи, яхти и платноходки. Чии военни кораби ще провеждат тези учения, след като конвенцията от Монтрьо разрешава престоя на военни кораби на нечерноморски държави до 21 дни? С какви съдове ще участват нашите ВМС, които изтеглиха на сушата последната ни дизелова подводница „Слава“? И, накрая, кой ще е противникът на тези маневри? Русия или тероризмът?

Що се отнася до

икономиката, търговията и енергетиката –

вторият приоритет в Рамката за стратегическо партньорство, американският посланик оповести някои цифри, които озадачават. Например че американските фирми са инвестирали над 2,5 млрд. долара в българската икономика под формата на ноу-хау и капитал. По този начин били създадени над 30 000 висококвалифицирани и високоплатени работни места, по-специално в производството, енергетиката и съвременното земеделие! Което нареждало САЩ между първите шест държави, инвестиращи в България. А двустранната търговия понастоящем възлизала на 1,2 млн. долара. Нейно превъзходителство г-жа Мустафа изрежда какво внасят у нас американските компании – високо технологични, авангардни стоки, електронни технологии и устройства, части за автомобилостроенето, атомно оборудване и медицински технологии. Но не казва дали в САЩ изобщо влизат някакви български стоки!


Не става ясно и как американската подкрепа и достъпът на български фирми до американските компании, осигуряван посредством търговски изложения, първото от които ще се проведе тази седмица и ще бъде в областта на сигурността, здравеопазването и информационните технологии, ще помогнат на българския народ да стане по-богат и по-производителен. Но намеците за инвестиционния климат, нагласените обществени поръчки, корупцията и клептокрацията сякаш обясняват защо българите са толкова бедни и отчаяни. Ако с тези явления ще се борят американският посланик и неговият юридически съветник, а правораздавателните органи в България ще прикриват корупцията или сами ще са затънали в нея, каузата е изгубена. Освен ако на народа не му писне и не изпълни площади и улици, както през зимата на 2013 година.

Според Н. Пр. г-жа Херо Мустафа енергийното сътрудничество било ключова тема по време на срещата в Белия дом. Тръмп и Борисов били обсъдили споделената цел България да се превърне в истински газоразпределителен център и основен източник на енергийна сигурност в региона. Посланичката била решена да подкрепя усилията на България да диверсифицира енергийните си доставки, което включвало и изграждането на газовата връзка между Гърция и България (IGB) и участието на страната в планираното изграждане от гръцка страна на терминала за втечнен газ в Александруполис. Очевидно до г-жа Мустафа е достигнала „хибридна“ информация, че по газовата връзка с Гърция изобщо не се работи, та се е наложило тя лично да провери напредъка в изграждането на този проект, придружена до района на Хасково от посланиците на Гърция и Азербайджан, министъра на енергетиката Теменужка Петкова, премиера Бойко Борисов и съответните търговски фирми. „Доверяй, но проверяй“, тази руска поговорка обичаше да цитира покойният президент Рейгън, но явно тя се е превърнала в девиз на цялата американска дипломация. Госпожа Мустафа обаче направо заплаши: „Ще продължа да следя внимателно строителните работи през идните седмици и месеци. Интерконекторът с Гърция и терминалът в Александруполис заедно ще отворят пътя за мащабен внос на втечнен природен газ, като в крайна сметка въведат реална конкуренция на българския газов пазар, осигурят надеждни газови доставки и позволят на българския потребител да се възползва от по-ниски цени… Ако България иска да стане енергиен център, изключително важно е тя да реформира собствения си вътрешен газов пазар, гарантирайки справедлив, недискриминационен и прозрачен пазар, което е ключова предпоставка за диверсификацията“.

Посланикът на САЩ се спира и на ядрената област, изтъквайки преимуществата на американския опит, включително в ядрената енергетика. Нещо, което трябва да е подсказало на нашите управляващи, че без американско участие АЕЦ „Белене“ ще си остане „гьол“, въпреки платените и отдавна ръждясващи под найлона два руски ядрени реактора.

Що се отнася до НАТО, чиито лидери се събраха в началото на този месец на среща на върха в Лондон, въпросът за финансирането на тази бюрократична и изживяла времето си останка от Студената война, се превръща в основна ябълка на раздора. Борисов както знаем се похвали на Тръмп, че благодарение на предплатените 2,2 млрд. лева за F-16 Block 70, България предсрочно е увеличила дела на военните си разходи до над 3% от БВП, щом последният заяви: „Кажете това на германците!“ В същото време именно САЩ намаляват вноската си в НАТО със 120 млн. долара, докато Германия леко увеличава своята, а Франция отказва да я последва. Нещо повече, Макрон обяви вече, че НАТО е в мозъчна смърт. Дни преди срещата на върха в Лондон, той каза още, че Турция не бива да очаква солидарност от съюзниците си в НАТО за своята агресия в Сирия, наречена операция „Извор на мира“. Вбесен, турският президент Ердоган се провикна: „Уважаеми, Макрон! Вижте дали вие самият не сте в мозъчна смърт!“

„Съюзници-разбойници“, запели българите след Междусъюзническата война през 1913 г. Ами ако сега се окаже, че НАТО е не само в мозъчна, а в клинична смърт, за какъв дявол му е координационният център във Варна? Той няма никаква стратегическа стойност, освен като средство за въвличане на България в поредната западна авантюра срещу Русия. Вероятно и него ще нарекат „съвместна база“, макар само земята под центъра да е все още българска.


Що се отнася до американския посланик г-жа Херо Мустафа, според Хаккъ Йоджал (в. „Миллиет“/29.11.2019), на разпространеното в Турция кюрдско наречие курманджи, изразът „Я Херо, я Меро” се употребявал в смисъл на „Или иди, или не отивай“. Нещо като българското: „Я камилата, я камиларят“.


 

ИСТИНСКИЯТ ОБРАЗ НА СЗО

Е-поща Печат PDF

На 11 март т.г. Световната здравна организация (СЗО) обяви епидемия от коронавирус, избухнала в Китай, за пандемия. За да се предприемат реално извънредни мерки от всички държави, СЗО предупреди, че в световен мащаб се очаква смъртен изход за 3.4 % от заразените с COVID-19.

Сметката не е сложна. Новият коронавирус се разпространява като вълна и е изключително заразителен. Половината население на Земята вероятно ще го прихване. Това означава, че от 3.5 млрд е съдено да умрат около 120 милиона земни жители, т.е. 2 пъти повече от „испанката“ (испански грип) след края на Първата световна война.

Резултатът беше панически страх у всички, които не бяха чували за вируси и инфекциозни болести. Кметът на Москва - Собянин, нарушавайки конституцията, въведе такава строга карантина, че тези му действия бяха определени от опозицията като фашистки. В московските аптеки се стигна до параграф 22 - „Маски не продаются без маски!“.

Гласовете на експерти като проф. Игор Гундаров (РФ), доктор Шива Аядурай (САЩ) и д-р Пламен Пасков (България), засега не се чуват достатъчно силно от непрекъснатото мърморене в СМИ на паникьори като Бойко Борисов, който си е въобразил, че „камиони с трупове“ не са потеглили само благодарение на неговата навременна намеса за обезлюдяване на българските градове и спиране на производството.

Има обаче учени, които предпочитат да анализират със статистически данни, вместо със заклинания. Такъв безспорно е председателят на Руското икономическо общество на името на Шарапов - професор Валентин Катасонов.

Предлагаме ви неговото последно изявление за електронното издание на „Фонд стратегической культуры“, Москва.

 




Предприетото от повечето страни в света блокиране на икономиката заради борбата с т.нар. пандемия на коронавируса, е голяма грешка, за да не кажем провокация от световен мащаб.

Окончателно решение за започване на специална операция с кодово наименование COVID-19, е прието на закрито заседание на срещата на върха на Cветовния икономически форум в Давос (21-24 януари 2020 г.). Решението се огласява след една седмица от Световната здравна организация (СЗО).

На 30 януари СЗО направи съобщение за възникване на „извънредна ситуация в областта на общественото здравеопазване, имаща международно значение“. Това заявление на СОЗ звучеше малко странно, тъй като до този момент проблемът беше почти чисто китайски. Извън границите на Китай бяха регистрирани само 150 случая на инфекция от COVID-19.

На 11 март СЗО обяви състояние на „пандемия“ от коронавируса, т.е. превръщането на COVID-19 в глобална заплаха. Не бяха представени обаче никакви статистически доказателства, че проблемът е прераснал в пандемия.

Преди години СЗО работеше съгласно вътрешни правила, в които бяха разписани количествени критерии за обявяване на пандемия, но в средата на първото десетилетие на 2000-та година, тези критерии бяха изоставени. Много наблюдатели още тогава забелязаха съществени промени в дейността на СЗО. Точно тогава американският милиардер и основател на корпорацията „Майкрософт“ Бил Гейтс, чийто фонд стана най-важният донор на СЗО, сложи ръка на тази организация.

За да звучи предупреждението за пандемия убедително, СЗО обяви, че смъртността от COVID-19 в близко бъдеще ще достигне 3.4% спрямо общия брой на заразените с коронавируса. Наистина, СЗО не назова мащаба на разпространението на вируса по планетата. Но мнозина изтръпнаха. Защото, ако разпространението на инфекцията с COVID-19 протича по установените закони на вирусологията, то пандемията би трябвало да засегне половината от земното население.

Германският канцлер Ангела Меркел наля масло в огъня като заяви, че в нейната страна предстои да преболедуват 70% от населението. Но дори да приемем, че инфекцията ще засегне 50%, то съгласно прогнозите на СЗО, от пандемията в света ще трябва да умрат над 130 милиона. Астрономическите цифри наплашиха много хора и политици. В различни страни започнаха да въвеждат карантина, извънредно положение, забрана за пътуване и прекратяване на работата на предприятията.

За борба с коронавируса бяха организирани събиране, обработка и информиране на населението със статистически резултати за COVID-19: брой на тестваните на инфектираните, на оздравелите и на починалите граждани. Показателите се предоставят, както в абсолютни числа, така и в относителни величини (проценти на 100 000 души и т.н.). Актуализирането на статистиката става ежедневно. Центровете за събиране и обработка на данни са многобройни. Във всяка страна те могат да бъдат градски, отраслови, общонационални, за социални групи и др.

От най-известните центрове, събиращи и обобщаващи информация от цял свят, може да се посочат: Център за системна наука и техника „Джон Хопкинс“ (САЩ), Световната здравна организация, Global Health Policy, Worldometers, Finansial Times и др.

За съжаление, от качеството на статистиката може да се желае повече. Статистиката за различни страни не винаги е сравнима, включително и по технически причини. Много силно варира качеството на тестовете за идентифициране на инфекцията от страна на страна, а дори и вътре в дадена страна. Често положителни резултати от тестовете се оказват погрешни. Има и регистрирани случаи, в които самите тестове са били заразени с коронавируса.

Още по-сериозен е проблемът с определяне на причините за настъпилата смърт. Известно е, че в много случаи коронавирусът играе ролята на спусък, изострящ други заболявания на човека (онкологични, сърдечно-съдови, белодробни). И когато такъв човек с положителен тест за COVID-19 умира, в повечето случаи без да се замислят, посочват като причина за леталния изход – коронавируса. Доскоро този проблем не беше изобщо методически отработен.


Накрая, на 16 април 2020 г., СЗО издаде образец за заболяването COVID-19, с препоръки за неговата диагностика и за идентификация при настъпване на смърт. Но специалистите смятат, че тези документи са доста разхвърляни и субективният фактор отново силно повлиява на статистиката за COVID-19.

Експертите основателно отбелязват, че много смъртни случаи, които са със заключение „от коронавирус“, би следвало да се определят като „смърт с коронавирус“.Т.е. причината за смъртта е друга, а коронавирусът е само съпътстващ фактор. Почти всички специалисти са на мнение, че по такъв начин мащабът за смъртността на COVID-19 се завишава.

Боледуването след заразяване с коронавирус е съпоставимо с грипно заболяване от средна или тежка форма. До 80% от всички хора с положителен тест, нямат симптоми на болестта. Даже сред 70-80-годишните, без симптоми са 60%. Над 95% от заразените не изпитват остри симптоми. Инфектирането на деца, юноши, младежи и хора в средна възраст, не им пречи нормално да живеят, да се учат и да работят (с изключение на тези с хронични и тежки заболявания).

В редица страни има статистика на леталните случаи по възрастови групи. Неотдавнашното изследване на Станфордския университет показва, че в Ню Йорк, градът в който са починали 1/3 от жертвите на COVID-19 в САЩ, коефициентът на смъртността на хората на възраст до 18 г. практически е равен на нула. За възрастовата група от 18 до 45 години този показател е равен на 0.015 (т.е. 10 починали на 100 000 души). А във възрастовата група над 75 години показателят за леталност е 80 пъти по-голям – 0.8%. Това значи, че умират 800 души на 100 000 заразени с COVID-19. Но в щата НюЙорк 2/3 от починалите са по- възрастни от 70 години. Над 95% са над 50 години. А около 90% от починалите са имали до заразяването сериозни заболявания.

Средната възраст на починалите в повечето европейски страни (вкл. в Италия) е над 80 г. и само 1% от жертвите не са имали сериозни заболявания преди това. С други думи профилът на смъртността от COVID-19 е този на естествената смъртност.

Заслужава внимание т.нар. медианна възраст на починалите с диагноза COVID-19. Това са годините, спрямо които половината от умрелите са по-стари, а другата половина – по-млади. Този показател в три страни: Австрия, Великобритания и САЩ, е 80 години; в Италия – 81; в Испания и Германия – 82; в Швейцария и Франция – 84. Най-голям е в Швеция - 86 години.

Допълнителен щрих към картината на смъртността от COVID-19 е информацията за смъртните случаи в домовете за стари хора. В такива домове делът на жертвите от коронавируса достига 20-30% от общия брой починали. Данните за отделните страни в проценти са следните: Австралия - 25, Канада - 62, Дания - 33, Франция - 51, Германия - 36, Унгария - 19, Ирландия - 60, Израел - 32, Португалия - 40, Сингапур - 11, Швеция - 45.

Нарастващият обем статистическа информация налага извода, че COVID-19 е инфекция опасна само за много възрастните хора и за хронично болните. Със сигурност може да се твърди, че тя е само катализатор, който активира хронични заболявания, които съпровождат всички хора на почтена възраст.

Какъв извод може да се направи?

Старите хора и хората с хронични заболявания трябва да се намират в изолация и да вземат профилактични мерки. Високата смъртност в домовете за стари хора има естествена причина – възрастта на обитателите им. А допълнителен фактор се явява фактът, че намирайки се под общ покрив, те имат идеалната възможност да се заразяват помежду си, както и да се „опрашват“ с вируса, когато бъдат хоспитализирани. Днешната вирусна криза поставя на дневен ред въпросът как домовете за престарелите хора в риск, да се превърнат в сигурни убежища, а не да стават места, от които хората да се преселват по-скоропостижно в другия свят.

Що се касае до децата и младежите, то според редици експерти, прекъсването на уроците и посещението им в училищата е голяма грешка. Към 20 март т.г. е обявено и изпълнено затварянето на училища и университети в 135 страни. При това, посещението на учебните заведения, не е съпроводено с риск за младежите. Не само младежите, но и хората на средна възраст могат да продължават трудовата си дейност без особен риск за здравето и живота си. Разбира се със спазване на предпазни мерки, както при епидемия от грип.

Замразяването на икономическия живот е голяма грешка. Някои го определят като подривна операция, организирана от СЗО и стоящите зад нея сили.


Превод Румен ВОДЕНИЧАРОВ


 

СЪЩНОСТТА НА ВСЕКИ МОРАЛ Е ИСТИНАТА

Е-поща Печат PDF

Тези, които бунят кошера в БСП, работят за ГЕРБ. Някои го правят съзнателно, други несъзнателно, но резултатът е този, да помогнат на ГЕРБ да не загуби властта


Разговор на Йовка Йовчева с Румен Овчаров в предаването на „Дарик радио” – „Реактивно”

 

Не зная каква слушаемост има „Дарик радио“. Нито пък предаването „Реактивно“. Попаднах случайно на него. И не съжалявам. Не просто защото бе удоволствие да слушам разговора на умни и подготвени събеседници, а защото темите бяха ГЛАВНИ. И по всяка от тях, пряката връзка с най-главната – съдбата на икономиката, на държавата, на народа, на властта и нейните отговорности, се очакваше отговорът да бъде даден от Румен Овчаров - последният от големите политически фигури и стопански фактори в могъщата с интелекта и с професионализма си, някога, Българска социалистическа партия. Нееднозначна и многоизмерима фигура, Румен Овчаров през годините вървя все по острието на бръснача. „Широките маси“ не му простиха откровеността, че БСП няма да строи социализъм, когато през 2005 г. взе властта. На подбив го нарекоха „Дългият инкасатор“. Но не минаха и две години и се оказа, че е твърде незаобиколим дори за още по-широканските визии в „левия европейски промискуитет“ на министър-председателя Станишев. Но и в двата случая Румен Овчаров имаше ролята на полюс – недолюбван и суров, прям или не чак дотам, той имаше самочувствието да отстоява себе си, собствената си гледна точка и не откликваше на жизнерадостния призив „давайте жить дружно!“

Румен Овчаров не замиташе под килима ни страсти, ни факти. И в същото време, нищо не му бе чуждо. Винаги и над всичко обаче поставяше експертното начало, задълбочеността в познанието на проблема, преди приемането на съответното решение, за преодоляването му. Не заемаше позата на мислител и мъдрец, но винаги е отдавал необходимото на мислещите и на мъдростта.

„Напляскването на бароните в БСП“, в интервюто, което поместваме, философът Валентин Вацев наскоро шеговито обяви, че Овчаров го е извършил от по-високи „дворянски позиции“. Сиреч, призна правото му на висок аристократизъм и на по-горна инстанция в наследниците на късната партийна аристокрация след времето на Живков. И в това несъмнено бе прав.

Впрочем, както навярно би казал Великият комбинатор: „Нека се вслушаме в думите на „Предводителя на дворянството“. Може пък неразумните барони в БСП все пак да се вразумят.

 

Минчо МИНЧЕВ

 


 

 

Й. Й: Започвам от новината от последните дни с поредицата от въпроси към Вас: намерението на властта да прави държавни бензиностанции и петролна компаня. Някак изненадващо дойде това на фона на коментарите и разговорите, които се водеха в рамките на това намерение. Какво според Вас се крие зад тази идея, за която са нужни много средства, пък и време? Това ли е начинът да се засили конкуренцята и да зареждаме по-евтино гориво, каквото обяснение се чу, а мнозина изказаха съмнение?

 

Р. О. Според мен трябва две неща да бъдат ясни. И аз съм убеден в това. Първо, че създаването на тази компания няма нищо общо с повишаването на конкуренцята. И по никакъв начин няма да доведе до някакви драстични промени в цените на петролните продукти на пазара в България. Това за мен са категорично ясните неща. А защо се прави и какво се има предвид, тук вече има много и ще има много теории. Но защо казвам това? В България, в момента има, ако не ме лъже паметта, над 3000 бензиностанции. Какво точно към реалността ще прибавят новите 10, 20, 50 или 100? Особено, както се твърди, че голяма част от тях ще бъдат в отдалечени места, където няма снабдяване. Т.е. на практика те няма да имат никакво влияние върху потреблението. Вторият аргумент е, че освен тези, има още 3000 бензиностанции, част от които са и т.нар. ведомствени, малки, чиито съдържатели протестираха преди година, ако не ме лъже паметта. Така че в целия този широк спектър от бензиностанции още 100-на към тях по кюшетата на България няма да имат никакво значение за пазара. Вторият въпрос е, че в много от европейските държави в момента съществуват държавни компании. Но там и сега цените на петролните продукти са по-високи, отколкото в България. В Унгария, Австрия, Словения... Според мен, преди да се направи такъв силен ход за създаване на нова държавна компания, българската държава следва да направи поне два анализа и два основни извода: защо се стига дотук? Първият, принципният въпрос е, че в България, мантрата, либерализацията и свободният пазар, по принцип решават всички проблеми. Очевидно е, че тази мантра не работи и не решава проблемите. И вторият извод, който също трябваше да бъде огласен е, че регулаторните органи, които трябваше да осигурят тези условия, не си вършат работата, щом държавата прибягва до такива стъпки. Но в крайна сметка, съжденията, които в момента правя, са на основание, че идеята не е относно грижата за горивата, още по-малко пък за пазара в България. Ако има нещо, което може да донесе положителен ефект, това са заявките за по-свободен режим и за по-лесен достъп до данъчните складове, които биха позволили по-лесен внос и съответно по-добра конкуренция. Но тук трябва да се има предвид, че нашата рафинерия е една сравнително добра рафинерия. Аз си спомням, че преди година-две тя беше класирана на 7 място в света, в класациите на една от консултантските фирми, занимаващи се с този бизнес. Така че и от тази гледна точка аз не виждам кой знае какъв смисъл от това, което се прави. Тук нещата са ясни и отново се мяркат сенките на съмненията за пренаместване или преразпределение на този пазар, тъй като паричият продукт тук е огромен.

 

Й. Й. Точно това щях да Ви питам, дали не е разчистване на терена за нов играч или разпределяне на дяловете?

 

Р. О. Тук вече няма да мога да бъда полезен, тъй като нямам рееална информация.

 

Й. Й. Да, но пък всички се опитваме да търсим отговори, защото, ако не греша, не беше ясно формулирано откъде ще дойдат парите за цялото това начинание?

 

Р. О. Парите в една държава, която има, както виждате, бюджетни излишъци, би следвало да има и лесни възможности за тяхното харчене. Въпросът е дали ще ги има в тази ситуация? Но пак повтарям, според мен това, което се прави не е свързано нито с подобряване на пазарните цени в сектора, нито пък е свързано с реалното намаляване на цените на петрполните продукти, освен, разбира се, ако нямаме предвид тези бензиностанции да бъдат изключително евтини в тяхното обслужване или самообслужване.

 

Й. Й. Да, всички ние се опитваме да намерим аргументите за тази новина, която малко или много изненада общата публика. И всеки вече си задава логичния въпрос като данъкоплатец – не е ли работа на държавата да пише правилата, да контролира тяхното прилагане и спазване, а не да става търговец и строител на бензиностанции?

 

Р. О. Това са различни държави. Ние се връщаме в случая към онази държава, която строеше бензиностанции, продаваше и цените на горивата бяха изключително ниски, но имаше други причини затова. Това е друга държава. Аз затова казвам, че трябва да направим извода, че в България принципите на пазарната икономика, на свободния пазар, на либерализацията, не работят и не водят до позитивни резултати. Затова ние преминаваме в случая към друг тип на развитие на икономиката. Не съм чул някой да е направил този извод. В другите сектори на икономиката вървим точно в обратна посока. Например в сектор електроснабдяване. Всеки от нас, в лично качество, трябваше от месец юли „да ходи да се снабдява с електроенергия“. Да ходи да си купува електроенергия!... Слава Богу, това ще се отложи с една година. Нали разбирате, в единия сектор си играем на тотална либерализация, където е ясно, че тя няма да доведе до позитиви, а в другия сектор затваряме либерализацията и се връщаме към държавната икономика, където имаме един, може би не идеално, но сравнително работещ пазар.

 

Й. Й. Как да си обясним това съвпадение? Излиза идеята за тази държавна компания, а ден по-късно запечатват офиса на Българската петролна и газова асоциация?! Случайни случайности ли са това, ако си позволя тази тафталогия?

“Тайни случайности“. Как да ви кажа, отново повтарям – навлизаме във втората част, в сферата на гаданията и спекулациите, затова как и кой къде ще се намества, и кой къде и как ще се измества!... Не мога да го обясня това, защото нямам информация.

Й. Й. Ще спасим ли ресторантите, заведенията с един по-нисък ДДС - 9%? Лобистки ход ли беше това? Повече ползи или щети ще донесе?

Р. О. Аз не съм привърженик на „скок решенията“, особено когато става дума за данъци и особено за ДДС, който данък на практика е повече от 40 процента от данъчните приходи в държавата. И който и тази година също ще бъде основният събирач на приходи в бюджета. Защото сега ние всички се впуснахме да обсъждаме мерките на кого и какво да дадем? Забравяме обаче, че преди да дадем, трябва да съберем. А ние ги събираме тези пари през данъците. Къзвам това, защото не съм против диференцираните ставки. Напротив, диференцирани ставки съм предлагал още преди много години. Въпросът е, че тези неща трябва да бъдат много внимателно премислени и да бъдат в сектори, които са ключови, които са важни за развитието на икономиката на страната. Сега това по-скоро са частни случаи на ресторантьорите. Да, ресторантьорите са едни от най-засегнатите. Въпросът е обаче дали точно това беше мярката и стъпката, която се направи? И дали трябваше да се направи точно сега? Няма да влизам в драмата на Влади Горанов и Бойко Борисов – кой е прав и кой крив. Ще отворя обаче една скоба: това беше поредната идея, която правителството на ГЕРБ и на Борисов, в лично качество, възприеха от БСП. Защото същите тези ресторантьори бяха на „Позитано”. Те получиха подкрепа. И предложението бе внесено в Народното събрание от името на БСП. Но беше отхвърлено. Сега обаче се възприе!?...

Й. Й. Популистки ход ли беше това? Защото Финансовото министерство предупреди, че това може да вдигне някои от данъците. Например, данък печалба?

Р. О. Предупреждението на финансовото министерство беше свързано, образно, с „кутията на Пандора“, защото моментът е такъв, че всички са готови да предлагат. Въпросът е, че никой не казва като се намаляват тези ставки, с какво ще се плащат другите? Та мисълта ми беше, че данъците и предложенията, направени по този начин са красноречив израз на отсъствие на системност и за липса на последователност. Липса на визия за стратегия, и какви мерки, и кога, и как да се осъществяват.

Й. Й. По принцип това не е прецедент в практиката на ГЕРБ. В извънредното положение това може да служи и като оправдание?

Р. О. Точно това имам предвид. Мерки и ясна визия за това как ще се прилагат няма. И критерии за това няма. И който отиде при премиера - получава. Отидоха ресторантьорите и хоп - мярката действа! След това ще отидат превозвачите на туристи, и хоп – мярката действа. Е, добре, това ли е последователната политика? Това ли е визията на държавата за всичко каквото се случва в тази криза, която, според мен, няма да завърши следващите месеци.

Й. Й. Да, тук почти всички са единодушни, че предстоят доста тежки месеци. Какво е Вашето очакване с тези мерки, които виждате? Питам за това, което беше начертано – кредити, 60 на 40, за подкрепата на дребния бизнес.

Р. О. Мисля, че е рано да оценяваме мерките, защото информацията, меко казано, е противоречива. През последната седмица слушам, че с мярката 60 на 40 вече сме спасили 220 000 работника от безработица. И че това са 13 хиляди фирми! Това е чудесно. И всичко се е случило с едни 39 милиона! Че ние ако с едни 39 милиона спасяваме 200 хиляди човека от безработица, то значи, че с 200-300 милиона ще разрешим всичката безработица. Ами в България работещите хора са 2 милиона и 200 хиляди. Ако ние с 4 процента от средствата, които сме заделили за тази мярка (1 милиард) спасяваме всички. Само че като направиш сметката от обратната страна, излиза, че ние сме раздали по 200-300 лева на работник. А не би трябвало да бъде така, защото те трябваше да бъдат компенсирани на базата на последния осигурителен доход. Министър Сачева изнесе едни числа, колкото да покаже как силно работят мерките. Но когато се навържат числата, сметката съвсем не излиза.

Й. Й. Иска ми се преди да Ви попитам още нещо за мерките, да ви върна на темата данъци, макар че ги коментираме общо. Затова, че данъчен закон се променя по средата на годината! Как Вие гледате на това да се припокарва такава поправка, въпреки несъгласието на Финансовото министерство, въпреки несъгласието на шефката на Бюджетната комисия? Това досега не се е случвало.

Р. О. Първо не знаем с вас дали шефката на Бюджетната комисия е несъглана или е ангажирана с нещо друго. А това, че министърът е несъгласен, стана ясно от позицията му, заявена публично. Но трябва да ви каже, това е най-малкият проблем. Как си решава ГЕРБ вътрешно-партийните въпроси, въобще не е моя работа и не е и Ваша, нека се оправят. Друг е въпросът от принципната страна - какво, как и кога се прави? Това, което мен ме притеснява е, че решаваме въпросите на парче, което в условията на криза не е съвсем добро. Много пъти съм цитирал Тери Прачет, че „Когато не знаеш къде си, със сигурност не знаеш къде отиваш. Когато не знаеш къде отиваш, със сигурност вървиш по грешна посока!“. Страхувам се и ние да не изпаднем в тази ситуация.

Й. Й. Не е ли време тъкмо сега, в тази криза, да се започне работа по една цялостна преоценка на данъчната политика. Защото в тази криза се вижда, че волю или неволю, не само в България, но и на много места по света, ще се наложи един вид промяна на модела на преразпределение на икономическото богатство. И то особено в България. Като страна с голяма бедност, да не се върви от широката маса към малък кръг лица, а да се постигне някаква смяна на пропорцията?

Р. О. Отново ще кажа, че през тези три месеца, ГЕРБ възприе повече предложения и идеи на БСП, отколкото през измиалите три години. И ако сега наистина тръгнем в тази посока, ще стигнем до идеите, за които сме говорили много пъти. Нека да не е данък богатство. Ако искате го наречете диференцирана скала при облагане на доходите. А пропорционалният данък е нещо, което е задължително, за всяка нормална държава, освен за тези държави като България, които формираха данъчната си политика в едни изключително ненормални уловия. И сега вече е време да се направи преоценка. Особено в светлината на всичкото това, за което говорите. За продължаващата концентрация на богатство, за продължаващото обедняване на определени кръгове. И ако има някакъв сериозен минус в тази система от мерки, които възприехме е, че никъде, по никакъв начин, не компенсирахме обикновения човек, който е най-тежко засегнат в цялата тази криза. В САЩ дори, в стожера на либерализма, раздаваха определени суми на голям брой от хора. На най-ниско платените, най-слабо социализираните. Това в България не се случи. А се случи почти във всички европейски страни! В Гърция се случи! А в България не се случи! Може би идеята е, че кризата ще набира скорост и от помощ ще има нужда и по-нататък. За съжаление не съм чул подобна мотивировка. Напротив: „Абе за какво тук да раздаваме едни пари, като ние може да ги стискаме, да ги дадем, когато поискаме?”.

Й. Й. Казвате между редовете на това, което говорим, разчитам че сега е времето да се прецени идва ли моментът да зачеркнем плоския данък?

Р. О. О, да. Плоският данък отдавна изживя времето си. Помня кога бе въведен и корпоративния, и подоходния, и помня какъв беше ефектът от това. И знам какви бяха причините. Една от основните причини беше да изведем цялата българска икономика на светло. Включително и доходите. Да стане икономически неизгодно за бизнеса да крие както приходите си във фирмите, така и личните си доходи. И това се случи. Погледнете данните за 2007-2008 г. и ще видите с колко се повишават приходите в подоходното и в корпоративното облагане. Този ефект отдавна е изчерпан. Освен това изчерпан е и вторият ефект, за който беше направен. Ефектът върху чуждестранните инвеститори, специално върху чуждестранните инвеститори той беше грандиозен. Ние, през 2006-7-8 година, имахме чуждестранни инвестиции по 8 милиарда! Нещо, което правителствата на ГЕРБ за 10 години, не можаха да постигнат. Така че от тази гледна точка, плоският данък вече е изчерпал ефекта си.

Й. Й. Вие казвате, че тази диференцирана ставка, която би трябвало да бъде обсъдена вече, би спасила държавата, хазната, и през идната година, която не се очаква да бъде по-лека.

Р. О. Да, не виждам защо трябва да продължаваме да робуваме. Основната спекулация е, че БСП дойде ли на власт, ще вдига данъците. БСП няма да вдига данъците на обикновените българи. Данъците ще се вдигнат само за тези, които получават високи и супер високи доходи - над 10-15-20 хиляди лева на месец! Не е ли нормално хора, които получават такива доходи, да заплатят с 5% повече.

Й. Й. Да, това е голямата дискусия, която надявам се някой да отвори с властта, в режим на обсъждане, защото напредват месеците в календарната година. Но на фона на всички тези събития Вие казвате, че много от предложенията на БСП от преди, сега са били възприети от ГЕРБ. Но защо се оказа така, че тъкмо в условията на криза, БСП не съумя да бъде сериозно чута. Да изрази по-ясни позиции и на по-висок глас. И в крайна сметка не бе припозната като алтернатива в това кризисно време. А здравната ситуация и здравните мерки от всички политически сили бяха подкрепени. И това е нормално. Но не чухме ясно гласа на левицата за следващите стъпки!

Р. О. Не зная, но точно затова споменах и факта, че ГЕРБ приема идеята на левицата. И го казвам, защото всички виждат ситуацията в БСП. Преди седмица четох анализ на Иван Гарелов. Оказа се, че и на него му е направило впечатление, че точно в дните, седмиците около извънредното положение, се състоя пълна атака срещу БСП. По-точно срещу ръководството на партията. Всичките бивши ръководители и всичките опозиционни светила, се изказаха как БСП не сполучила с ваксата, как трябвало да подкрепя ГЕРБ и как е паднал рейтингът им. Вижте, аз неслучайно го казах, че за по-малко от три месеца ГЕРБ възприе повече идеи, отколкото за изминалите три години. Относно ДДС, ГЕРБ приема предложение, което БСП беше внесла; по въвеждането на извънредното положение ГЕРБ се съгласява с БСП за едномесечен срок; после допълнително се съгласи, че то трябва да се въвежда от МС, а не от министъра на здравеопазването.

Й. Й. Да, ама после тези плюсове се записват на сметката на ГЕРБ!...

Р. О. Нищо. Важното е, че ГЕРБ се съгласи, че трябва да има комисия, която да контролира харченето на парите. Съгласи се с БСП дори за предложението за контрол върху спекулата, което, колкото и да е спорно, ако беше направено достатъчно разумно, имаше определен смисъл. И в цялата тази ситуация, когато ГЕРБ се съгласява с БСП, излиза някакъв кадър от БСП и казва: „БСП трябва да слуша ГЕРБ! Трябва да приема еди какво си“. Ама не става така.

Й. Й. Говорите за тези вътрешни битки, които наблюдаваме в БСП, и цената на които в тази ситуация, е причина партията да не качва подкрепа.

Р. О. БСП ще качи подкрепата си. Съвсем естествено е в такава кризисна ситуация управляващите и лидерите на управляващите да печелят. Хората така или иначе се консолидират върху основното, т.е. върху спасяването на живота. Това се олицетворява от министър-председателя, от Председателя на Кризисния щаб и те печелят народната подкрепа. И така не е само в България.

Й. Й. Въпросът е какво бихте казали например за репликата: „Всички се борят с кщоронавируса, БСП - с вътрешния враг?“

Р. О. Искам да кажа, че второто нещо, което ми е странно е това, че всичките тези критикари в момента не обсъждат въобще ситуацията в държавата. Примерно, никой не разсъждава, нито М. Миков, нито Гергов, кой управлява България? Какво се случва с паралелната държава? Какво е становището им относно този сблъсък между хазартния бос Божков, Горанов и Бойко Борисов? Тези въпроси те не ги обсъждат. И пак ще се върна на анализа на Гарелов, който в крайна сметка, като коментира тази концентрирана атак, и то точно в този период пита: „Абе с какво е толкова лош ръководител тази Корнелия Нинова? Защо управляващите концентрират толкова много сили, за да я свалят?“ Хайде, за управляващите е ясно, ама въпросът е, защо и нашите съратници искат толкова много да я свалят?

Искате ли да ви кажа защо? Защото цялата тази криза в момента, в целия този сблъсък, ако същите тези хора ни спретнат нов сезон на това, което гледахме миналата година в БСП - скандал след скандал, то няма да има никакво значение кой ще бъде избран за председател на партията след 2 или 3 месеца. Защото управляващите просто ще са си свършили работата. И който и да бъде избран за лидер на БСП, ГЕРБ ще бъдат преизбрани. За мен няма никакво съмнение, че всички тези, които в момента започват отново да бунят кошера, работят в тази посока. Някои го правят съзнателно, други - несъзнателно, но резултатът е този – да помогнат на ГЕРБ да спечели отново властта! Една голяма част от хората в БСП очевидно са намерили своя стимул да работят срещу самата БСП. Трябва да бъде ясно, че БСП в момента има една достатъчно проста задача пред себе си: тя трябва да проведе този вътрешно-партиен избор за председател, който беше отложен! Вижте, дори времето, в което се случват всички тези неща, не е случайно избрано. Някой очевидно заблуди водещите опозиционни фигури в БСП, че Корнелия ще натиска да се случи вътрешно-партийния избор, до края на политическия сезон. Т.е. до началото на месец юли да завърши изборната кампания и те решиха да стартират тотална атака срещу нея. Но за съжаление се получи удар в празно пространство, защото изборите няма как сега да се случат. Те ще се отложат за есента. За мен, колкото по-рано се случат, толкова по-добре. Тя и ситуацията със самия избор е сложна, защото избор ще има само, ако са участвали повече от 50 процента от гласувалите. А при неизяснен брой на членове на партията, това е много трудно постижим резултат.

Й. Й. Споменахме „паралелна държава“, изобщо тези сюжети, които текат, посланията, които идват от страна на Васил Божков към Горанов, съобщенията... Това може ли да струва пълния мандат на властта или целта е друга?

Р. О: Четох, че това е вид пазарлък... Има една мисъл на Махатма Ганди, че „Същността на всеки морал е истината“. Свикнал съм и аз да търся истината, а тук, за съжаление, все още не я виждам никъде. Но не виждам пък и някой да я търси.


 

ПАК КРЪСТОНОСЕН ПОХОД…

Е-поща Печат PDF

В словото си в Берлин, в навечерието на 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена, държавният секретар на САЩ Майк Помпео, възкреси стилистиката на Роналд Рейгън и на Джордж Буш- старши. Вярно, не спомена „империя на злото“ или „оста на злото“, но нападна Русия и Китай и ги окачествени като „несвободни държави“, нещо повече, обяви, че са в постоянен конфликт със „свободния свят“, предвождан от Вашингтон. Помпео изложи своето лъжливо идеологическо оправдание за това, че САЩ раздухват нова Студена война, при която опасността от ядрен пожар е далеч по-голяма отколкото преди тридесет години. В рамките на 16 минути Помпео употреби думата „свобода“ 23 пъти, възхвалявайки падането на Берлинската стена. Това е пълно лицемерие като се има предвид, че администрацията на Тръмп, на която Помпео е представител, направи свой политически приоритет изграждането на стена на южната граница на САЩ и същевременно раздели хиляди имигрантски деца от родителите им като ги затвори в клетки.

Сърцевината на словото на Помпео беше охулването на Русия и Китай. Помпео обвини Русия, че напада своите съседи и избива политическите опоненти. Според него, в Китай, се формира нов авторитаризъм, какъвто светът не е видял от дълго време, притесняват се семействата на китайските мюсюлмани, които са потърсили убежище в чужбина. „Ние всички в тази стая – обяви Помпео - имаме дълг да осъзнаем, че съществува конкуренция на ценностите между свободните държави и тези несвободни държави“.

Според американския държавен секретар необходимо е на първо място да се предотврати изпадането на Германия в енергийна зависимост от Русия. „Ние не искаме европейските енергийни доставки да зависят от Владимир Путин“, провъзгласи Помпео. Това становище е част от безпощадната кампания, която Вашингтон води против проекта за газопровод „Северен поток-2“, доставящ руски газ за Германия през Балтийско море. Администрацията на Тръмп предупреждава непрекъснато, че сделката ще направи Германия „пленник на Русия“. Американското правителство иска Германия да закупува американски втечнен газ, който е по-скъп от руския. Другото, което Помпео засегна, са „рисковете за света“ , според него, създавани от Китай, който придобива западни високо технологични фирми, а и възнамерява да изгражда световните мрежи. Вашингтон иска гаранции от Берлин и своите натовски съюзници, че няма да позволят на китайския телекомуникационен гигант „Хуауей“ да участва в разработката на европейските телекомуникационни мрежи от пето поколение 5G. Вашингтон счита големия технологичен напредък на „Хуауей“ и на други китайски високотехнологични фирми, за смъртна опасност за световното икономическо и военно господство на САЩ. Дори и Вашингтон, и Пекин, да успеят да достигнат някаква договорка по въпросите на търговията, конфликтът между тях няма да отслабне.

Помпео заяви в Берлин: „Китай заплашва американските свободи. Проблемът не е в китайския народ. Проблемът е в Китайската комунистическа партия“. Такова заклеймяване на китайската управляваща партия и опитът тя да бъде противопоставена на китайското население, не са правени откакто президентът Никсън и Мао Цзедун предприеха сближаване между двете държави през 70-те години. В Пекин това изказване предизвика остра реакция, защото несъмнено е било изтълкувано като заплаха за смяна на режима в Китай по сценария, прилаган от САЩ в Близкия изток и други места на света. Говорителят на китайското Министерство на външните работи осъди думите на Помпео и посочи, че те изразяват „тъмен антикомунистически манталитет“, че въобще не показват „увереност и сила, а разкриват страх и арогантност“.

Новата борба на Вашингтон за „свобода“ се свежда до искането Европа да бъде подчинена на америкщанските стратегически и печалбарски интереси и да се подредят зад подготовката на САЩ за война против Русия и Китай. Реторичният апел на Помпео за ръководен от САЩ кръстоносен поход на „свободните“ държави против „несвободните“, надали ще се увенчае с желания от Вашингтон резултат. Например малко преди речта на Помпео френският президент Еманюел Макрон в интервю за „Икономист“ заяви, че военният съюз НАТО е в състоние на „мозъчна смърт“. Цитирайки едностранните действия на администрацията на Тръмп спрямо Турция и Сирия, Макрон посочи, че конфликтът между европейските и американските интереси е направил 70- годишният военен съюз нежизнеспособен. Логическият извод е, че се замисля самостоятелната от САЩ ремилитаризация на Европа и подготовката на нова глобална империалистическа война, която ще изправи всеки срещу всеки.


(със съкращения)


 

ПАМЕТ ЗА ПРОФ. ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ

Е-поща Печат PDF

На 30 ноември 2016 г. се сбогувахме с проф. Велко Вълканов, учен, общественик, народен представител в няколко български парламента, кандидат за президент на Р България през далечната вече 1992 г. Роден на 16 ноември 1927 г. той почина само 10 дни след рождения си ден, на 26 ноември.


Статистиката, която би могла да опише образа на проф. Вълканов като публична личност, е достатъчно позната. На поклонението в София негови колеги и приятели говориха с мъка за загубата на обществения деец Велко Вълканов. Да, този човек наистина бе личност с широк размах. Крайната му почтеност и неотклонното следване на справедливостта в обществения и в частния живот също са до болка известни. Богатият професионален и жизнен опит на Велко Вълканов, дългите години, отдадени в защита на каузата на социалната справедливост, на социализма и в името на по-добрия хоризонт за България го заведоха естествено и към защитата на Слободан Милошевич и Радован Караджич, най-пресните мъченици на инквизицята, наричана Хагски трибунал...

Велко Вълканов имаше сърце за почти всичко - и сърцето му накрая отказа, несправедливостта изглеждаше победителка... Илюзия! Всуе! Неговите опоненти и врагове, приятелите му в кавички, не успяха да забележат как във времето след промяната словото и делото на Велко Вълканов стъпка по стъпка, статия след статия, книга след книга, изграждат неръкотворния паметник на един истински борец и кавалер на истината, защитник на онеправданите и на справедлливостта.

Въпреки това официозите в жълто не се посвениха да надничат в интимния му живот, който така си остана встрани от медийната клюкарница, не се посвениха да броят жените в неговия живот и връзките му... А Велко Вълканов сигурно ги гледа някъде отвисоко и категорично ги задрасква с присъщата му страст. Защото той бе човек на страстите, а страстите му бяха не махленските сплетни и дребни интриги, а бъдещето на България, на хората в родината му, и на хората по света.

Така се случи, че в предния брой тогава бяхме публикували портрет на българския учен проф. д-р Вълканов от негов ученик и колега. Бяхме радостни да го поздравим и за рождения му ден и за високото признание – почетен председател на FIR. Искахме да го зарадваме, а не подозирахме дори, че докато мастилото на вестника още не бе изсъхнало, Велко Вълканов вече e поел към друго измерение...

Ние, в “Нова Зора” съжаляваме горчиво за загубата на Велко Вълканов. Три години изминаха от тогава, и както подобава на православни християни, приятели и съратници, може отново само да кажем „Светла му памет!“ Той беше мъдрец, прецизен хирург на словото и непреклонен войник на правдата. Навярно всеки народ, преживял мъчителните гърчове на историята, е раждал личности като Велко Вълканов. Във великата криминална революция на България той имаше длъжността на българския Сен Жуст и ние знаем, че в клуба на великите якобинци, приятели на народа, за него ще бъде отредено най-почетно място – до неподкупния Робеспиер, до Дантон, до Марат, до Васил Левски, до Христо Ботев и до всички ония, които с вратовете си нащърбиха безпощадно  острие на гилотината и оставиха бели си меса по скали, по скали и по орляци... Защото Велко Вълканов съпреживя убийствения речитатив на една друга, на една безкръвна гилотина на българския преход, когато цял един народ бе натикан в дивата скотобойна на реставрацията, за да бъде осъществен незавидният континентален „рекорд” на България в 21 век: загуба на 21% от населението си за 30 години! И първо място в Европа по смъртност – 1 900 000 души.


В Африка това място е за държавата Лесото. Падението е до такава степен стъписващо, че за някого може би звучи и като измислица. Уви! Под ударите на безкръвната гилотина за тези 30 години и заради „рекорди” като цитирания Велко Вълканов умираше хиляди пъти. И не само той. На за разлика от много други, приятелят на народа Велко Вълканов не се примиряваше. Бичът на неговия ювеналов гняв плющеше и словото му оставяше неизличимо клеймо по челото и името на майкопродавци, ренегати, отцеругатели и предатели. И в съдния ден те ще бъдат разпознати по клеймото от словото на българския Сен Жуст Велко Вълканов. Не само защото писаното не гори, а заради това, че за всяка низост и неправда има възмездие.


 


Страница 10 от 372