Или какво решение на спора между България и Северна Македония предлага един белгийски историк и езиковед
Става дума за същия този фламандец, български зет и собственик на къща в Пернишко, проф. Раймонд Детрез, който от доста време насам ни обясняваше какви „махмурлии” сме били ние, българите, по отношение на Македония. А то комай вече дойде време наистина да изтрезнеем - не само по отношение на надъханите македонисти от Скопие, но и спрямо неолибералните идеологически мантри, чрез които негова милост и неговите западноевропейски съмишленици, се опитват да ни мангелосват и великодушно да ни „цивилизоват”, според техните си политически, културологически и всякакви други геополитически домогвания и интереси.
Не сме знаели, че сме българи?
Може би поради тази именно причина (или причини), г-н професорът от Гентския университет, в своето съвсем „прясно” интервю за Дойче веле, се е захванал надълго и нашироко да обяснява „тънкостите” на т.нар. „македонски въпрос”. И не само на него, но и на куп други въпроси. Така в „преднационалната епоха”, докъм края на XVIII и началото на XIX век, според него, нашите предци не били осъзнавали, че принадлежат към… българския етнос. Те, подобно на останалите балкански народи в Османската империя, (с изключение на мюсюлманите - бел.моя), се считали „преди всичко за християни”. И нищо повече.
А колкото до българската и т.нар. „македонска национална идентичност”, Раймонд Детрез отбелязва, че те определено си приличат.
Приликата била в това, че в „преднационалния период” и едните, и другите са се смятали за... християни. Различавали се само по простонародната реч, а иначе техните „елити” използвали „преобладаващо” гръцки език, затова всички балкански християни били едва ли не някаква хомогенна маса. Може би нещо като прословутите „балканци”, както ги определят съвременните неоосманисти и западните неолиберални османофили.
Конкретно за българската нация тя била започнала да се „образува” след 30-те години на XIX век. Апропо, според французина Бернар Лори, това било станало след 1824 г. и появата на „Рибния буквар” на д-р Петър Берон. Да се надяваме, че г-н Детрез не е зачеркнал „националиста” Паисий Хилендарски, подобно на своя френски колега или пък да го е обявил за… македонец.
Кой как чете П. Р. Славейков
А сега за т.нар. „македонска национална идентичност” (идентитет, според скопския лексикон). За първите прояви на „нещо като македонска национална идеология” ни бил информирал Петко Славейков в „една статия във в. „Македония”. По-точно - в уводната статия на в. „Македония” от 18 януари 1871 г., озаглавена „Македонскийт въпрос”. Историкът Р. Детрез обаче силно си е изкривил душата, тъй като в тази статия никъде не става дума за „нещо като национална идеология”. Известният български възрожденец съобщава за проявите на местнически, локален патриотизъм на „некои от македонските наши братя”, като предупреждава, че „дробенето на езикът в училищата на всякакви наречия” крие опасност от „разкъсване на неустроенийт наш народ”. Нещо повече, П. Р. Славейков, в тези прояви на локален патриотизъм, още тогава съзира кълновете на станалата пословична (до неотдавна, че и досега) „антиквизация” и злободневна (досега и сега) ксенофобия - „бугари татари” и т.н.; предупреждава за опасността от „външни посегнувания” върху единството на българския народ: от юг - на гърци и от север (на сърби). В края на своята статия Славейков заключава, че „нема причини да ся делим и не требва да са делим, ако обичаме народа си и неговото добро”. Прочее, в тази своя статия той за пръв път назовава тези „некои” локални патриоти - „македонисти” и „изважда на пазар” понятието „македонски въпрос”.
Македонска национална идеология ли?
Иначе въпросната статия, чрез логически фалшификации, отдавна е пусната в обръщение от скопските историчари. В „Македонска енциклопедия” от 2009 г. самият Славейков е обявен за „най-активният деец… особено във връзка с Македония, македонския език и македонските национални прояви”, с. 1376. Видно е обаче, че дори и ентусиазираните македонисти от Скопие не са посмели да припишат на Славейков, че е регистрирал появата на някаква „македонска национална идеология”. Това „откритие” принадлежи изцяло на г-н Раймонд Детрез.
Колкото до сочените от белгиеца, едва ли не като пример за изкристализирало македонско национално съзнание, в края на XIX век Георги Пулевски и Кръсте Мисирков, добре известно е, че и двамата са „редували” своята национална принадлежност според случая. Може би именно затова македонистите наблягат най-много на онези черти от своята национална идентичност, по които „всъщност имат най-много общо - българите”. Тук вече г-н Детрез е абсолютно прав.
Езиковедски и политически пируети
Но не и по-нататък, където професорът започва да прави най-различни езиковедски и политически пируети, само и само, за да докаже на всяка цена своите политически внушения. Изграждането на т.нар. „македонска нация” било завършило „чак след Втората световна война, когато „македонските националисти” били разполагали с всички необходими за това средства: училища, медии, полиция, армия и учени, които съставят национален книжовен език и официална версия на националната история”. Господинът не смята за необходимо да обяснява откъде и как са се пръкнали въпросните „македонски националисти”, при положение, че в кралска Югославия до войната вилнее патологичен сърбомански шовинизъм.
Как се прави нация и книжовен език
Истината е, че отглеждането на „македонската нация” след 1945 г. до 1990 г. е осъществено върху основата на доктринерската резолюция на Коминтерна от 1934 г., чрез тоталитарната титовистка пропаганда, съчетала сталинистките възгледи по националния въпрос с догмите на великосръбския шовинизъм. Що се отнася до инструментариума, който посочва Детрез като средство за „правене” на отделна нация, на него би завидял дори и самият Йосиф Висарионович. Все пак да припомним на известния белгийски историк и лингвист, че т.нар. македонски език спешно е „кодифициран” по нареждане на Йосип Броз Тито, с решение на т.нар. Народно събрание АСНОМ, върху основата на велешкия, прилепския и битолския (всичките български) диалекти и сръбската азбука вуковица. В продължение на десетилетия този „книжовен език” систематично е прочистван от „българизми”, които тотално са замествани със сръбска и друга лексика. Е да, лексиката е без значение, след като вече е създаден езикът, но неговата „канава” е непроменена, нали?...
Що е то славянски диалект?
Съвсем вярно лингвистът Детрез забелязва, че в България и Македония; още - в Гръцка Македония и Тракия, в Нишко и Косово съществували „славянски диалекти”, които в миналото имали… „общ континиум”. Пак в миналото тези диалекти обикновено били наричани „български”, но „някои езиковеди” в Македония наричали местните диалекти „македоно-български” и „македонски”. Вече в югославска Македония названието „български” се смятало за „неадекватно”, затова пак „някои езиковеди” започнали да наричат тези диалекти „балканославянски”. А г-н Детрез пък е възприел да ги нарича с по-общото понятие „славянски”, само и само, за да не са... български по примера на "някои" (македонски) „езиковеди”.
Нещо като две… в едно
Самият проф. Детрез, като изтъкнат езиковед, би трябвало да знае, че тези диалекти имат не само различни „граматически черти” от диалектите на останалите славянски езици, но също така, че очертават един аналитичен строеж, който е специфичен само за българския език - в него липсват падежи, има членна форма и сложна система от глаголни времена. Разбира се, за известния учен това е без значение, след като той е решил на всяка цена да докаже своята теза.
Като се опира на въпросния „континиум” г-н Детрез внушава, че съвсем естествено било, върху него да възникнат два различни книжовни езика. Да, това е така, но „да възникнат”, а не един нов книжовен език „да бъде създаден” и отглеждан с политически и административни декрети и указания, включително на Милован Джилас, или на „съветски другари”, какъвто е случаят с „македонскиот язик”. Иначе основата, диалектите са - „славянски”, по-точно български, нали така проф. Детрез?...
И тук вече уважаемият професор се захваща да обясни как се прави книжовен език. Според него това е много просто, след като са налице нужните диалекти и споменатият вече инструментариум на държавата: училища, медии, полиция, армия и учени. Правенето на книжовен език било елементарен политически акт на въпросната държава. Тя именно възлагала на някой езиковед или комисия, да изфабрикуват езика, неговите фонетични, граматични и лексикални правила. Просветното министерство налагало тези правила със силата на закон и ето ти тебе - книжовен език. Всички книжовни езици по света били създадени така, включително и българският.
Ако професорът поне беше надзърнал
в историята на българския книжовен език, може би щеше да забележи, че това не е така; че нашият книжовен език е възникнал от началото на XIX век до Освобождението, без намесата на споменатия инструментариум. Нито османската държава, нито турските заптиета и дервиши, че и гръцките фанариоти, няма как да са се грижили за появата на българския книжовен език. Тъкмо напротив и обратно, затова той е резултат от дейността на нашите български, че дори и македонски книжовници и журналисти, просветители. Обаче съвсем очевидно г-н професорът е запознат по-добре с историята на т.нар. „македонски език”, отколкото на изконния български. И това разсъблича до голо неговите
Щедри съвети и поучения
Опиянен от своите лингвистични и други „открития”, г-н професорът започва да раздава ум и разум, щедри съвети и поучения. Досежно спора между България и Северна Македония „кой крив, кой прав, нямало никакво значение”. Не бивало историците да обслужват политиците, нито пък те да налагат на обществото определени научни разбирания и възгледи, след като ставало дума за... международни отношения. Не трябвало да се „историзират” (не истеризират!) излишно проблемите. Не бивало да се допуска спор за Кирил и Методий, понеже така или иначе те били византийци. Същото важало и за Самуил, който бил владетел на едно „хлабаво и ефимерно царство” - все едно българско или македонско (?!) Още повече, че в него живеели повече сърби, албанци, гърци и власи, отколкото българи, а ако имало македонци, те били „нищожно количество”. Чунким e имало някакво значение, ако Северна Македония признае българския произход на Гоце Делчев, а България да приеме, че той е македонски герой! То било нещо като Аржентина да смята Че Гевара за свой сънародник, а Куба - за кубински революционер…
Борисов и Заев да плеснат и се прегърнат?
И тъй като Б. Борисов бил политик от типа „no-nosens“, сиреч делови и разумен (Ау! Бау!), щяло да бъде жалко той да стане заложник на „патриотарски партийки” с доста ограничен електорат за някакви си там „хипотетични национални интереси” и „исторически илюзии”. Много по-добре щяло да бъде българите и македонците да си пият заедно „жолтата рЎкия“ и сливенската перла; да оставят настрани разните му там национални светини и кошунства; да забравят за миналото; да заложат на „бодрия национален нихилизъм”. Като пример за подражание белгийският професор посочва как в емблематичното кралство фламандци, валонци и немци си живуркат идилично. С една дума - нещо като кеф по ориенталски…
Вълкът сит и агнето цяло
Е, вярно, в Северна Македония имало език на омразата, но такъв съществувал и в България. С една дума - вълкът сит и агнето цяло, затова най-добре щяло да бъде управниците от двете страни да плеснат и да се прегърнат, а България да даде зелена улица на Македония за ЕС.
То хубаво - по български, а убаво - по македонски, което си е все тая. Но господин професоре, като раздаваш тези щедри акъли, дали вдяваш, че едно е да се возиш изтрезнял от махмурлука в балканска талига и съвсем друго - да скачаш и тичаш след белгийска каляска? Но и за това не иде реч… Значи, да си забравим ние историята, да препикаем националните си светини и да се правим на разсеяни, сиреч да я караме по европейски! Е, не - благодаря, както се казва на български, а благодЎрам - на македонски.
Валентин Вацев в разговор с Валерия Велева за войната в Украйна и срещу кого, защо и срещу какво се води тя.
Валерия Велева: Г-н Вацев, преговорите между Сергей Лавров и Дмитро Кулеба в Анталия завършиха с провал. Двете страни не само не постигнаха някакъв консенсус, но от изявленията на двамата външни министри след това, остана впечатлението, че ситуацията още повече се ожесточава. Защо?
Валентин Вацев: Струва ми се, че украинският външен министър не се е разделил с надеждата САЩ и ЕС да застанат директно до него, за да го подкрепят. Това самочувствие не върви пред Лавров, който, от своя страна обаче очаква НАТО да се намеси.
В.В.: НАТО да се намеси във войната? Нали никой не иска това!
В.В.: Да, да. Не мога да се отърва обаче от усещането, че в Кремъл очакват НАТО да направи някаква техническа грешка, която да може да бъде тълкувана като директна намеса във войната. Това би довело до Карибска криза-2, което би развързало ръцете на Кремъл да преговаря със САЩ сериозно и с размах. Между Путин и Байдън има двустранно разбиране, че ядрени оръжия са недопустими днес. Но Карибска криза -2, без да заплашва света с ядрена война, дава възможност на руската страна да преговаря свободно и с много аргументи.
В.В.: А защо се провалиха прогнозите ви, че войната ще свърши за две седмици? Днес е 15-ти ден на войната, Русия сякаш затъва в Украйна и изгледи за края на военните действия не се виждат, въпреки някакви преговори, които уж се водят. Какво не предвидихте?
В.В.: Когато казах, че войната ще свърши за две седмици, не се бяха проявили някои много важни факти - настъпи глобална военна мобилизация, промяна в американската външна политика и след втората седмица от войната можем твърдо да кажем, че САЩ вече са воюваща страна, чрез своето прокси Украйна. САЩ въоръжават войната, финансират Украйна, подават разузнавателна информация на украинския генерален щаб и дори вече не се крие, че те ще изпратят там и жива сила – част от частните военни компании или може би всички. Очевидно е, че когато САЩ воюват, войната не свършва за 2 седмици, нито за 2 месеца.
И оттук нататък войната може да свърши за няколко месеца, може да продължи години наред, както беше Виетнамската война. Истината, която днес трябва категорично да кажем, е че днес САЩ в Украйна воюват срещу Русия, това е американо-руска война.
В.В.: Но Пентагонът отказа директно участие във войната, отказа дори на полските Миг-29 с този мотив, НАТО много внимателно гледа да не направи грешен ход, вие го наричате „техническа грешка“, с който да се приеме, че влиза във военния конфликт.
В.В.: Пентагонът съвсем правилно отказа полската идея да се прехвърлят МиГ- 29 в Украйна, защото правилно си дават сметка, че ако тези самолети излетят от полски летища и влязат в украинска територия, това ще бъде вече съвсем очевидна намеса на НАТО във военния конфликт, а официалната доктрина на НАТО е, че не воюват там. Това е много сериозна пречка, но де факто САЩ воюват с Русия чрез своята прокси сила Украйна. Фактите за това не се крият – че се изпраща жива сила от частни военни компании, че финансират и въоръжават – това са белезите на войната. Никой в САЩ не е заинтересуван от директна война, Америка ще воюва чрез прокси сили, както се е случвало много пъти досега. Корейската война също беше война между СССР и САЩ чрез Южна и Северна Корея. Виетнамската война също беше конфликт между СССР и Китай от една страна и от друга САЩ, но там имаше прокси сили – войските на Северен Виетнам и на Южен Виетнам.
В.В.: Променя ли Русия тактиката си след втората седмица?
В.В.: Тактиката е очевидна и не се променя - прочистване на територията, обкръжаване на по-големите градове и създаване на хуманитарни коридори, за да намалят пораженията за цивилните и очакване на резултатите от преговори, които отново започнаха да обещават някакви позитивни резултати. Вчера Зеленски е обявил, че е готов да обсъжда предложенията на Русия за независимост на Крим, за признаване на Донецк и Луганск и т.н. Работата е там, че каквото и да говорят пропагандистите, Русия не бърза и няма закъде да бърза.
В.В.: Защо? Не иска ли по-бързо да приключи тази война?
В.В.: Всяка война има своя логика. Руските сили можеха да срутят Киев с масиран бомбен килим и всички големи градове можеха да бъдат срутени, като размесят труповете и тухлите на гражданите така, както направиха САЩ в Ирак. Но от американската инвазия в Ирак загинаха повече от 700 000 човека, тъй като Америка бързаше и не броеше цивилните жертви. Да ви напомня ли за Фалуджа, където градът беше срутен в резултат на една война и повечето загинали се оказаха цивилни. В Русия има политическа важност едно друго съображение - Путин следи какво ще стане след войната. Колкото по-малко цивилни жертви загинат, толкова по-лесно вярват в Кремъл, че ще мине процедурата на сдобряване на двата народа. Никакъв проблем няма да се срути Киев с бомбени килими. Никой не бива да се съмнява, че в руските бомбени складове има бомби за оттук до края на света, но те се опитват да направят, възможното за по-малко цивилни жертви, за да може в следвоенното регулиране на проблема напрежението между двата народа да не е чак толкова голямо, да се намали омразата и, доколкото ми се струва, тази тактика работи.
В.В.: Да, но в момента цял свят се занимава именно с жертвите на тази война?
В.В.: Не е вярно! Цял свят е абстракция. С това се занимава англосаксонският свят и всички тези, които по някакъв начин са обвързани с англосаксонския свят, включително и ние и, разбира се, „демократична” обединена Европа. Но в цял свят влизат страните от Близкия изток, страните от Залива, Тихоокеанския регион, страните от Африка, Латинска Америка – може да се каже, че цял свят мълчи и гледа кой ще бъде победителят. В англосаксонското цивилизационно пространство воюват - всеки с каквото може. Който може със стингери, който няма стингери, работи пропагандно. Това е още едно доказателство, че наистина САЩ воюват в Украйна. И затова войната няма да свърши толкова бързо, колкото се надявах, когато не знаех това.
В.В.: Като гледам това е и война на нерви между Зеленски и Путин. Зеленски отчаяно моли Запада за помощ, вече не крие, че се чувства измамен от този Запад, иска лични преговори с Путин, дори търси посредник, който да му уреди среща с Путин, пуска на ден по 3-4 видеобръщения. В същото време Путин мълчи и не дава никакви знаци за възможна среща със Зеленски.
В.В.: Путин е затворен в своите технически задачи и не намира за нужно да говори със Зеленски. Когато се уговори среща между Путин и Зеленски - това ще бъде велика победа за Зеленски. И може би ще бъде началото на истинските преговори - когато държавен ръководител говори с държавен ръководител. Нека да напомня, че в досегашните преговори руската страна (извън това, което видяхме днес в Анталия) е представена на прекалено ниско ниво, там има само един помощник на президент. Това не е реална преговаряща група. Те могат да се разберат, както го и направиха, за хуманитарните коридори и нищо повече. Големите задачи и големите проблеми трябва да бъдат обговаряни между двамата президенти.
В.В.: Смятате ли, че това скоро ще се случи?
В.В.: То ще се случи, но не скоро, а когато руските военни сили успеят да унищожат близо 100% от украинската военна машина. На този етап Русия няма защо да бърза, защото нейните сили използват всеки ден, за да разрушават все повече и повече украински военни съоръжения. Целта е да се унищожи украинската военна инфраструктура.
В.В.: Но публичният образ на Путин рухна от всички тези нападения. Ужасът на войната срина имиджа и на Кремъл, и на Русия. Последствията наистина са ужасяващи.
В.В.: Не можем да сме сигурни в това. В англосаксонския свят, както и в тези, които са приели цивилизационна близост с този свят – това е така, разбира се. Но напомням още веднъж, че целият свят е голям. Ние не знаем в черна Африка, в Латинска Америка, в Азиатско-тихоокеанския регион, в Залива, Близкия изток и на много други места, какво мислят за Путин. Но вие сте права, че Русия наистина загуби пропагандната война. Всъщност те никога не са смятали, че пропагандната война е толкова важна, колкото физическата война. Това е руска военна концепция - по-важно е да победиш физически, а пропагандата ще се уреди от само себе си малко по-късно.
В.В.: Вчера ген. Конашенков обяви, че нападението на Русия над Украйна е изпреварило и осуетило мащабна военна операция на Украйна в Донбас с помощта на САЩ и НАТО.
В.В.: В Кремъл подозираха отдавна, че по-боеспособната част от украинските войски бяха разположени в непосредствена близост до двете самообявили се републики Донецк и Луганск. И причината да стоят на границата 120 000 руски войници бе именно да ги предпазват и, за да ги откажат от това нападение. В един момент се оказа, че украинското ръководство не може да отказва на своите приятели. Аз съм сигурен, че Зеленски не искаше украинските войски да нападат Донецк и Луганск. Просто го беше страх. Той се надяваше, че Америка ще изпрати войски да воюват заедно с него. Когато воюваш заедно с НАТО, имаш друго самочувствие. За мен е абсолютно сигурно и е абсолютно доказано, че Русия изпревари със своята атака на 24 февруари сутринта, готвена атака на украинските войски към Донецк и Луганск на 25-ти. Може би в Москва са имали агентурни сведения. Забележете, че тази информация, която е в състояние да промени официалните оценки за събитията, се пуска от руското военно командване на 14-тия ден, а не на 1-вия.
В.В.: Защо бе направено с такова огромно закъснение? Още в първия ден на войната Москва можеше да освети военните намерения на Украйна в Донбас и така да мотивира навлизането си на нейната територия и вероятно тогава картината на войната може би щеше да бъде друга.
В.В.: Това означава, че руското военно ръководство системно подценява проблематиката на пропагандната война. Това е характерно за руската военна доктрина, винаги е било така – те са на принципа ние да победим, пък вие може да си говорите, каквото си искате. Те подценяват картината на войната. Това е било винаги така и аз не очаквам някога Русия да победи в пропагандна война срещу англосаксонския свят. Това е стратегическа особеност. Това е тяхното разбиране за това какво значи военна победа – ние да победим, да срутим Берлин, пък те да говорят, каквото искат. Има една особеност на руския военен и политически манталитет. Например ние, в България, сме отворени към целия свят и непрекъснато сме нащрек какво впечатление ще направим - какво ще кажат за нас хората, какво впечатление ще направим в Европа. Точно обратното е в Русия. Средният руснак живее със самосъзнанието, че е самодостатъчен. Ако цялото човечество изчезне, в Русия може и първата седмица да не забележат това. Руснакът просто не зависи от някакво световно конструирано обществено мнение. Той вярва, че е самодостатъчен: аз съм на земята, Бог е над мен и ние живеем, както трябва. Русия никога не се е напрягала да създава ефективно действени образи на цивилни и военни. Това е имперското самочувствие на руснака.
В.В.: Възможно ли е едва сега Зеленски да е разбрал, че е пешка в голямата шахматна дъска?
В.В.: Очевидно е, че сега го разбира. Той беше повярвал, че е нещо повече от една дребна фигура в голямата шахматна игра. Той много се надяваше, че НАТО ще изпрати войски.
Очевидно е, че това няма да стане, той го разбра и според мен е искрен като каза, че е охладнял към НАТО. Той вярваше на НАТО, на САЩ, моли ги много дълго, молеше ги по един унизителен за самия себе си начин, докато накрая не избухна и не каза: „Ние няма да молим на колене, украинците не сме такива и аз не съм такъв”. Напълно го разбирам. Той се надяваше до последно САЩ да воюват заедно с него с жива сила. Зеленски може би не може да разбере, че САЩ наистина воюват, но не по начина, по които той иска, а по начина, по който САЩ искат. И тази война се реализира не по волята на Зеленски, а по волята на САЩ. Той би трябвало да бъде доволен и от това, което му дават – морална, физическа, финансова, идеологическа, организационна помощ.
В.В.: Но това означава ли, че е готов на компромиса, който руснаците искат?
В.В.: Не, аз не вярвам в това. Той е под ужасно психологическо напрежение, от време на време започва да си противоречи. Зеленски е изключително нервен и аз напълно го разбирам – той е президент на страна, която губи война, физическа война. Украйна ще спечели пропагандната война, Русия ще спечели физическата война, но ще загуби пропагандната война и всички ще бъдат доволни като при български местни избори.
В.В.: Едва ли всички ще бъдат доволни, защото вчера президентът Байдън публично призна, че цената за забраната на вноса на руския суров петрол ще я плати обикновеният американец, на когото ще му се вдигне цената на бензина.
В.В.: За съжаление, това е напълно вярно. Байдън го знаеше и преди. Тук става дума за една американска стратегема. Американските демократи умеят като изпаднат в някакви вътрешни проблеми, да ги експортират навън. Целият ангажимент на САЩ в Украйна е израз на желанието да се решат вътрешни проблеми. Не просто да се отклони вниманието на американското общество от проблемите, които то има, а просто пред очите на света Америка да побеждава в международен план, за да не се занимават с нейните вътрешни проблеми. Това го разкрива и Тръмп, като обяснява, че това е една глупава, унищожителна, разрушителна политика на нашите противници демократи. Всичко това са белези на предстоящата загуба на междинните избори на 8 ноември т.г. от страна на демократите. Имаме пълна класика: ние изнасяме всички проблеми навън, скриваме от американското общество неговите собствени – финансови, материални, здравни, икономически, организационни, културни... Американското общество е в тежък момент – то е затънало в няколко кризи едновременно и идеята не на Байдън, а на щаба, който управлява демократите, е за „една малка победоносна война“, която ще ни помогне обществото да забрави за другите, истинските проблеми. Да ви припомня, че има такава пословица: „Всеки американски президент има право на една малка победоносна война”.
В.В.: В тази връзка прочетохте ли статията на Иван Кръстев в Die Zeit, където той обяви, че идва краят на мирния ред.
В.В.: Не. Но това, че идва края на мирния ред, го казах много преди него, но не в Die Zeit, а при вас - в Епицентър.бг тази моя мисъл беше огласена много отдавна. Не е нужно да чета Иван Кръстев, за да съм наясно със световните процеси. Хегел пише на едно място, че великият човек осъжда своите съвременници да го тълкуват. Но Хегел има предвид Наполеон, не Иван Кръстев. Да тълкувам Иван Кръстев нямам време.
В.В.: Какви грешки направи до този момент руското командване?
В.В.: Руското ръководство направи няколко далеч не толкова безобидни грешки. Те със закон забраниха антивоенните демонстрации и се опитаха със закон да наложат определена словоупотреба – т.е. средният руснак да не говори за война, а за специална операция. Това е опит да се използва цензура. Това е груба грешка, за която руското ръководство ще трябва да плаща. Подобни грешки вървят и в България със заканата да се преследват „путинистите”. Това също е опит да се решат реалните проблеми чрез решаване на нереални проблеми. Властта поиска от хората да наричат котката не котка, а по друг начин. По този начин се руши доверието между обществото и властта. Същото е и в България.
В.В.: Споделяте ли тезата, че Путин не е добре психически? Правнучката на Хрушчов го нарече автократ, разни анализатори, дори и у нас, го определят като луд.
В.В.: Това е дъното на пропагандната глупост. Занимавам се с геополитика и политология, знам колко десетки важни фактори се преплитат, за да се получи това, което се получава в момента. В англосаксонската практика има друг принцип - там противникът трябва да бъде сатанизиран, диаболизиран, идиотизиран. Затова сега се стремят да нарисуват Путин като едно лудо джудже, което се опитва да подпали света. Аз не съм политически психолог и изобщо не се интересувам от душевното състояние на Путин. Който извежда голямата политика от душевното състояние на ръководителите, просто не разбира за какво става дума. Такъв човек не е нито за политология, нито за геополитика. А това, което цитирате, са изобретения на политологстващите журналисти. На тях им прилича да психологизират проблема. За мен проблемът не е нито в напредналата възраст на Байдън, нито в душевното състояние на Путин. Приемам, че и двамата са адекватни хора. И тогава се появява реалният политически проблем – защо Америка се държи така и защо Русия се държи така? Това не е част от психологията на техните ръководители. Това е част от дълбинни политически, икономически и културни взаимодействия в елитите и в самите общества на тези страни.
В.В.: Какво пропускаме да видим?
В.В.: Трябва да се изследва, например, по какъв начин се променя социалната база на президента Путин, трябва да се знае при какъв консенсус между елитарните групировки около Путин е възможна тази война и при каква промяна в този консенсус войната ще стане невъзможна. Напълно реално е войната да стане невъзможна, когато се развали консенсусът на четирите управляващи властни групировки в Русия. Същият подход е необходим и при анализа на американската политическа реалност. В САЩ има едно много сложно преплитане на финансови, организационни и други фактори, които само в своята цялост и в своето взаимодействие определят политиката. Нищо че отстрани изглежда така, че един самотен Байдън дърпа лостовете на властта. Нищо подобно! Байдън е функционер, който реализира в живота много важни дълбинни обществени национални интереси в САЩ. Това е много интересна тема, за съжаление, в България никой не се интересува от този въпрос.
Същото може да се каже и за Русия. Интересно е как се променя руското общество, докато се води тази война. И аз предвиждам, че след Путин, тъй като Путин няма да стои вечно, той е вече възрастен, пък е и изчерпал всичките си срокове, ще дойде такъв цезар, на фона на който Путин ще изглежда бял и пухкав като ангорски заек. Тогава Западът ще съжалява за Путин, сравнявайки го с това, което е дошло в Русия след него.
Не по-различна е ситуацията и за Джо Байдън. Журналистите се научиха да се подиграват с неговата възраст и с неговите напълно разбираеми възрастови грешки. Нормално е възрастен човек да се спъне на стълбичката на самолета и вместо да му помагат, те се смеят.
Американската политика не зависи от възрастовото състояние на Байдън. Тя зависи от начина, по който Камала Харис си решава проблема с имигрантите; тя зависи от начина, по който финансовият резерв решава ужасния финансов проблем в САЩ. Политиката зависи от това дали САЩ ще укротят този невероятен държавен дълг, който надмина БВП на САЩ с 30%. Политиката на САЩ зависи от начина, по който big data се намесва в социалните отношения. Т.е., американското общество е достойно да предизвика специализиран интерес, а не глупавите асоциации на скучаещи журналисти.
В.В.: Допускате ли, че е възможно да бъде провокирано убийство на Путин?
В.В.: Всеки може да бъде убит. Путин е добре охраняван, но когато има силен интерес и тези неща могат да случат – малко ли са държавните ръководители, които са избити, а тези, които умряха от собствена смърт, преживяха серия от опити за убийство. Колко пъти са убивали Де Гол? Така че, всеки един човек може да бъде убит, но какво от това.
В.В.: А консолидиран ли е руският елит около Путин?
В.В.: Морално-политическа консолидация има в тесния кръг на Путин, морално-политическа консолидация има и в руското общество, което около 72% подкрепя тази война, разбирайки нейната необходимост за Русия. Но няколко хиляди души вече са против тази война в обществото. Освен това вече има сериозни съмнения, и аз вече намирам намеци за това, че елитният консенсус в Кремъл може да бъде разбит. Роля за това ще имат и тези санкции, които забележете, колко хитро, колко умно и колко конструктивно, са замислени. Тези санкции бият по елита като се опитват да му напомнят, че единственото спасение за тях е „да свалят час по-скоро диктатора“. Така че руските чиновници са консолидирани около линията на президента. Руското общество също в достатъчна степен е консолидирано, Да, в него има вечните правозащитници, които обаче са много малко и на този етап нямат никаква особена роля. Но в руският елит има групировки, кръгове и структури, които вече, според мен, подчертавам само според мен, не са ангажирани с лоялност към президента.
В.В.: Ами като ти вземат яхатата за 600 милиона долара, как да си лоялен?
В.В.: Именно. Нямаше съмнение в лоялността на Алишер Усманов доскоро, но като ти вземат яхтата, която струва интересната сума 600 млн. долара, това е изпитание за твоята лоялност. Същите причини работят и на много други места. Лоялността на руския олигархиат свършва някъде тук. Така че санкциите са ефективни в този смисъл. Проблемът е по-сложен. Целият елит на Русия в последните 30 години израсна на базата на една единствена цел – да влезе в Европа. Така беше построена цялата руска държава след падането на Желязната завеса. Сега, с тази война и санкциите, които Западът налага, всичко това рухва. Меракът на руските „вхожденци“ ще се разбие в новата Желязна завеса. И това е истинската опасност за Путин. Той разруши тяхната кристална мечта.
В.В.: Ще издържи ли руската икономика, защото всички казват, че Русия ще се върне не 5-10 години назад, а санкциите ще я върнат в 80-те години?
В.В.: Ако Русия я върнат 30 години назад, трябва да си спомним какво имаше на мястото на Русия преди 30 години - Съветският съюз беше тогава, за който не вярвам, че някой в Америка иска да го връща. Русия ще издържи с лишения и трудности санкциите и без съмнение с тези санкции тя навлиза в много неприятен и тежък период, но Русия разполага с цялото време на света и с всички ресурси, които им трябват, за да се оправят по обходен път.
В.В.: Как?
В.В.: Чрез затваряне в себе си и чрез търговски отношения с тези части на света, които не се влияят директно от Държавния департамент на САЩ. Освен че ще живее по-трудно, без съмнение, руският олигархиат ще трябва да се раздели с именията си в Лондон или на Ривиерата, но едва ли в Русия някой ще страда много от това. Опитът да се върне Русия 30 години назад е равносилен на опита Руската федерация да се върне в състоянието на СССР. Ако някой много иска да извади от пепелта на историята Съветския съюз, ето това е начинът. Всъщност, тук има една стратегическа грешка. Първата беше, когато падна Съветският съюз и, когато беше анулирана Комунистическата партия в Съветския съюз - тогава вместо да помогнат на младата държава Русия, те я грабеха, мачкаха и унижаваха. Резултатът е Путин. Появи се руският ръководител, на мястото на Путин, можеше да бъде всеки друг, и всеки друг на мястото на Путин би направил същото – би се сетил, че Русия е самодостатъчна държава, която не може да живее на колене.
Америка трябваше да помогне на Русия тогава. Вместо това те ги унижаваха, грабеха, натискаха и мачкаха. Сега е същото. Тези санкции, разбира се, в средносрочен план ще имат някакъв реален резултат, в дългосрочен план обаче те ще върнат Русия в морално-политически, в исторически, в психологически смисъл, към идеята за СССР-2, начело с такъв цезар, на фона на който Путин ще бъде забравен. Това е стратегическа грешка, иначе тактически това работи.
|
„В началото бе Словото...”, Словото, което вдъхва живот или което руши; словото, което водата помни; словото, което създава светове или погребва светове! Ние, българите, сме обобщили хилядолетната си практика и мъдрост с твърдението, че всичко е въпрос на гледна точка, на терминология, че терминологията е тази, която опакова и продава не само продукти, но и личности, идеи и цели общества! По този повод, известният полски поет Юлан Тувим (1894-1953) констатира една очевидна истина, истината за относителността като дава пример с думата „неверник”: „Неверник в Рим е онзи, който не вярва в Христа, а в Цариград, онзи, който вярва в него”. Същото може да се каже за редица понятия от всички сфери на обществения живот, които съзнателно се подменят като смисъл и значение, в зависимост от конкретната обществено-политическата конюнктура. Тези понятия подменят и разрушават вековни традиции, ценности, размиват границите между Добро и Лошо, между бяло и заживяваме в лепкава и сива мъгла и
губим своите човешки ориентири.
В българския тълковен речник е дадено следното определение на думата „сертификат”: Официално писмено удостоверение за нещо; свидетелство за годност; в банковата терминология: Удостоверение, което потвърждава собствеността върху ценни книжа и депозити в банките.
Сертификатът е документ, удостоверение за даден значим факт. Съответно, сертификацията е процедура за потвърждаване на съответствието, посредством независима от производителя и потребителя организация, която удостоверява в писмена форма, чрез Сертификат за съответствие, че продукцията съответства на определените изисквания.
С други думи, битието ни на човешки същества с гарантирани конституционни права и свободи, се свежда до „продукция съответстваща на определени изисквания”, до „нещо, на което се издава свидетелство за годност”. В случая, сертификатът потвърждава собственост, но не върху ценни книжа или депозити в банка, а върху волята на човешки същества, подложени принудително на въздействието на медицински експериментални течности, т.нар. „ваксини”. Разглеждането и тълкуването на ваксинацията (и сертификатите) като доброволни или принудителни, е в зависимост от предпочитана трактовка – де юре - тя все още е „доброволна”, де факто – „принудителна и задължителна”. Само при наличието на сертификати се възстановяват отнети наши права – като присъственото обучение на студенти и ученици; допускане до работно място; посещения в обществени места; културни и спортни мероприятия и др.
Т.нар. „Зелен сертификат” е белег за „наличие на значим факт” (съвсем друг е въпросът защо е толкова значим и за кого е значим!), който дава предимства на притежателите си и дискриминира останалите. В едни други, не толкова далечни времена, „Жълтата звезда на Давид” бе също белег за наличие на „значим факт” като факта на принадлежност към унизена и обезправена човешка група. Това, дали Белегът (Сертификатът) отнема или възстановява права, в случая не е най-важно. Важното е че разделя хора и общество, че провокира обществено напрежение и остро противопоставяне, че нарушава социалния мир и срива икономика, образование, култура и здравеопазване, че атомизира обществото чрез т.нар. социална дистонция.
Налагането на сертификатите,
а с тях на ваксинацията, отнема правото на съмнение, правото на отказ, правото на свободния човек, за личен избор. Вместо това му се предложи, а в последствие бе отменена Декларация за информирано съгласие за медицинска манипулация със субстанция, непреминала клинични изпитания, но с редица странични ефекти водещи до трайни увреждания, инвалидизация и смърт!
По дефиниция ваксините предпазват на 100% от боледуване, а тази „ваксинация” нито предпазва от заразяване и боледуване, нито от предаване на зараза, нито от летален изход. От две години обществото ни, чрез мощна и масирана медийна кампания, е облъчено от три постулата:
1. Идват ваксините и край на кризата!
2. Ваксинирайте се, за да не зарязявате другите! и
3. Ваксинираните не боледуват или ако боледуват, е по-леко и няма да умрат!
Като резултат:
Дойдоха ваксините, но ваксинираните заразяват, ваксинираните умират, а Ковид-кризата продължава!
На всеки кръгъл час от синия екран, дузина ТВ медии съобщаваха и продължават да съобщават медицински сводки (толкова приличащи на военни такива) за заразени и починали, не за да информират, а за да нагнетяват страх и напрежение в хората, в резултат на което да луднат към ваксинационните центрове. Хората действително „луднаха” от този съзнателно търсен и програмиран стрес и наложената социална изолоция, но за ужас на много от главните действащи лица, заели се да се справят с „пандемията”, не отидоха под иглата. Защото се опряха на мъдростта „Бързай бавно!”, на собствения си социален опит, здравият разум и информацията за резултатите от масовата ваксинация на Запад, където над 80% от населението от 12 години нагоре е ваксинирано и продължават с поредните допълнителни, т.нар. „бустерни” дози! Появи се дори и виц, че след петата игла, за по-практично, ще се слага абокат!! И още един от серията черен хумор: „Трета доза - вече задължителна, четвърта доза – препоръчителна, пета доза – довършителна, шеста доза – ликвидационна.” (Впрочем, българинът добре помни, какво точно значат „ликвидационни решения” и „ликвидационни комисии”. Помним и резултатите от тяхната дейност, и може би точно затова се появяват подобни вицове!!)
По делата им ще ги познаете
„Идеята за бустер на бустера – в контекста на ваксинацията, каквато има във Великобритания, е имунологичен абсурд и безумие. Задължителната ваксинация (имунизация), каквато се опитват да въведат в Австрия, е фашизъм. Който иска да се ваксинира, нека се ваксинира. Целта на зеления сертификат е хората да бъдат накарани да се ваксинират. За децата ни този вирус не е проблем, те трябва да ходят на училище, на градини, на лекции... Трябва да живеят нормално”, - казва в едно свое интервю инфекционистът доц. Мангъров, началник на Клиника по детски инфекциозни болести – София. Точно затова свое интервю, обаче, в толкова „демократичното” ни общество, на което е отредено срамното 112-то място по свобода на словото, БЛС, чрез Комисията по професионална етика, му потърси сметка за заявените професионални становища в отговор на журналистически въпроси. Един Акт за разправа с професионалист, който има смелостта да заяви публично свое мнение и позиция. „По делата им ще ги познаете...”, - казва Библията!
Публикацията „Съд за антиваксъри” на Велиана Христова от в. ”Дума”, бр.230/ 30.11.2021 г. също нажежи страстите в обществото ни до бяло. „Цялата работа е, че продължава агресивната битка на антиваксърите срещу имунизирането. Този път обаче няма място за глезотии и простотия. Далеч по-културни днес нации въвеждат задължителни ваксини, а някои държави са на път да криминализират антиваксърството. Плещиш измишльотини и застрашаваш живота на хората – съд и затвор! Ние сме за доброволни ваксини, но здравето и животът на хората ни е по-мил.”, - безапелационно обяви своята позиция авторката, която преставлява, може би, и позицията на спомената медия. Бурните реакции и коментарите в социалната мрежа говорят сами по себе си като преобладаващата оценка е „Позор!” Всеки прочел този журналистически пасквил има сериозна база за размисъл, както и за споменатото ниво на хуманност в „далече по-културните нации” през определени исторически периоди. В случая не визирам само масовия геноцид по времето на „Третия райх” над евреи, славяни, непълноценни групи хора и всички инакомислещи, провеждан на територията на цяла Европа преди няколко десетилетия. Става дума преди всичко и за хуманизма, толерантността и демократичните и общочовешки ценности на европейците по отношение например на „интеграцията” на ромите през вековете чрез асимилация, прогонване или унищожаване. Може би, трябва да си припомним, че „далеч по-културните нации”, например като тези на датчани и норвежци, са прибягвали до ужасяваща насилствена кастрация, която са извършвали над ромите до 70-те години на 20 век. И понеже Дания и Норвегия са правови държави, всичко това се е извършвало в изпълнение на съответни закони, за които преди години, властите в двете държави бяха принудени официално да се извинят. Толкоз за „по-културните и цивилизовани нации с големите демократични традиции”, повечето от които с грозно колониално минало, които непрекъснато ни се дават за пример днес! Но, нека караме „по-полека на завоите със задължителните ваксини и криминализирането на антиваксърството”! Защото българите не винаги уважаваме и спазваме законите. Явно имаме причини за това, защото България е преди всичко Държава на духа и на толерантността, възпитавана и култивирана с хилядолетия!
Панацея с етикет „щадящи”
Размисъл и сериозна обществена загриженост обаче днес предизвикват условията, при които се разрешава на нашите деца и ученици присъствено обучение в класните стаи. Те са ясно дефинирани от Министерството на здравеопазването, които се привеждат в действие от Министерството на образованието. Изискването е: родителско съгласие за ежеседмично тестване на децата! Отговорностите са поделени: Въпросът дали ще се тестват учениците или не, го решава Министерството на здравеопазването, а вида на тестовете се посочва от Министерството на образованието след допитване до родителите. Родителите, изправени пред избора онлайн обучение и социална изолация или тестове (щадящи или назални) като всички родители, избират по-малкото зло! Тези, с етикет щадящи!
Тези щадящи тестове, които се преставят като панацея за решаването на проблема с присъственото обучение на учениците, от гледна точка на практическата си ефикастност, са направо смешни, ненужни и престъпно излишни като превенция и финансово разхищение за милиони! По данни от министъра на здравеопазването всяка седмица е необходимо да се осигуряват между 500 000 и 700 000 теста за учениците, които обаче доказват само единични случаи на зараза в детската възраст! Какъв е тогава проблемът и необходимостта да се правят тези грандиозни разхищения за напълно ненужни тестове, които сами по себе си доказват своята излищност?!! В случаи, че някои от децата проявят и най-малки симптоми, ясно е, че загрижените родители веднага биха ги завели за тестване в лабораториите, за да вземат по-нататъшни мерки в здравно отношение?!
Търсен ли е ефектът на „проблема”?
Така ги пощадихме децата, че обявеният за Будител на годината учител по математика и физика Теодосий Теодосиев-Тео, споделя с огромна загриженост: „Една година онлайн обучение връща страната с пет години назад във всички сфери.” За „ефекта” от социалната дистанция и бума на нервно-психическите разстройства в децата и на самите родители, затворени заедно с тях в „хом” офисите си, почти не се говори. Някога се изключваха учениците направили 10 и повече неизвинени отсъствия, сега принудително изгонихме всички от класните стаи и ги държим колкото се може по-дълго и по-далеч от тях. По данни на МОН през миналата учебна година, отпадналите ученици са 20% - т.е., всеки пети ученик вече не учи! Ефектът за обществото е направо разрушителен!
Налагането на локдаун или прилагането на двойни стандарти в законодателната ни практика, е другият сериозен проблем. За локдауна, частичен или пълен, е ясно, че срива икономиката и отнема правото на труд в редица сфери, че законово отнема или значително намалява средствата за препитание на стотици хиляди граждани и то в страната с най-ниските европейски доходи. Обаче, широко прилаганият двоен стандарт, е грозното лице на политическото лицемерие и демонстрираната здравна „грижа” в обществото! Децата са задължени и систематично се приучват да носят маски в продължение на часове, които им отнемат така необходимия кислород за правилното развитие на подрастващия организъм, а в същото време, изявени законотворци демонстрират, че законът не се отнася до тях! Глобяват се хора в метрото и на улицата, не се допускат на обществени места без маска и сертификат, но депутатите са освободени от подобни изисквания, те са над тях! Двоен стандарт в най-уродлив вид, защото засяга живота, здравето, правата и свободната воля на човека!
Българското общество обаче не е загубило надеждата си, защото се чува и силния глас на една нова прламентарна партия в лицето на „Възраждане”, която стои на принципната позиция за отмяна на дискриминационните „зелени сертификати” и принудителната в същността си политика за ваксинация. Лидерът на партията Костадин Константинов призова:
„Без двойни стандарти и референдум
по въпроса за тяхното съществуване!” Престои да видим политическата чуваемост и отговорност на новото управляващо мнозинство в Парламента, относно този жизнено важен за всички българи въпрос.
Гражданското търпение в европейските страни има своите граници: В повечето от тях, където средната ваксинация е в рамките на 65-80% от населението, изригна в остро неприемане и отхвърляне на наложените силово дискриминационни решения.
В цяла Европа се надигна мощна протестна вълна срещу тяхното задължително въвеждане и поредните частични и пълни локдауни. Многохилядни протести в Нидерландия, Белгия, Австрия, Дания, Харватия, Брюксел и къде ли не, които се потушават със средствата на водни оръдия, полицейско насилие и сълзотворен газ.
В Германия все повече дейности са позволени „само за ваксинирани и преболедували Ковид-19”. Неваксинираните са в центъра на вниманието: ”Който не е въксиниран и не е проболедувал, ще може да ходи само до аптеката, до супермаркета и на лекар”, предлага Фридрих Мерц (ХДС). Той иска да усили още повече натискът спрямо неимунизираните и да бъде ограничено правото им да работят. По-конкретно: „Нито един неваксиниран в офиса, нито един неваксиниран депутат в Бундестага, нито един неваксиниран студент в аудиториите и нито един неваксиниран футболист на стадиона”. Това се отнася и до пътуващите в обществения транспорт. Ясно е, че подобна силова и дискриминационна позиция, която посяга на елементарните човешки права и свободи, не би могла да се приеме без ответна реакция.
Подобно на Словения, където Словенското правителство планираше да наложи задължителна ковид-ваксинация от 1.10.2021 г. за служителите от държавния сектор, с изключение на преболедувалите, но Конституционният съд спря прилагането на разпоредбата като противоконституционна. Това съобщи словенската агенция СТА.
„Зад кръста стои дяволът!” Кой стои зад иглата?
Гражданска инициатива срещу използването на ковид-паспортите („зелен септификат”) във Финландия събра необходимия брой подписи от поне 50 хиляди и вече може да бъде предадена за разглеждане в парламента. На 15 октомври Финландия одобри използването им, но то противоречи на Конституцията, тъй като дискриминира гражданите и ги поставя в различно положение. Затова ковид-паспортите (сертификатите) трябва да бъдат незабавно отменени. През ноември друга петиция – срещу изискване на сертификат за достъп до работно място, събра достатъчно подписи. В момента, с две дози ваксини в страната, са ваксинирани 80% от населението над 12-годишна възраст. Но, както казва мъдростта от вековете: „По-добре късно, отколкото - никога” или по думите на Дж. Гарибалди (1807- 1882): „На поробените народи не им остава нищо друго, освен правото на въстание”.
Испанецът Сервантес (1547-1616) живял и творил в най-тъмните и мрачни векове на европейското Средновековие, един от най-големите хуманисти, бе се провикнал: „Зад кръста стои дявола!”. Може би днес трябва да се запитаме: „Кой стои зад иглата”?!
Някога един от най-значимите европейски философи Дидро (1713-1784), бе казал: „Фанатичната борба на Църквата срещу науката, е най-позорното явление в историята на Европа”. Днес също се води подобна фанатична борба, но от страна на глобалния капитал срещу демокрацията, правата и свободите на хората, срещу здравето, живота и правото им на свободен избор.
Личната отговорност на нашите политици е огромна и дано те осъзнават добре това свое задължение и отговорност към съдбата на народа си! Не само по отношение на третирането на българите като „продукция съответстваща на определени изисквания”, както ни определя Сертификатът за годност, но и по всички вътрешни и международни въпроси, които определят живота на една достойна нация с хилядолетна история с огромен цивилизационен принос!
„Когато необходимостта ни принуждава да използваме искрени думи, маската пада и ние виждаме мъжа.” - казва Лукреций.
Нека използваме искрените думи, а не двойни стандарти в живота си и нека маските паднат, за да видим личността на политическия мъж!
Внимателният прочит на резолюцията на Европейския парламент, относно т.нар. изменение на климата, показва, че за европейските народи, почти в стилистиката на китайската културна революция, се подготвя ново съдбовно начинание по пътя на прекрасния свят на пленителното щастие. След хибридните войни за правата на човека, в частност, „благородната“ защита на жените и децата от „психическо и физическо насилие“, след борбата за благородното право на волност и освободеност на обитателите на работилниците за лява резба и след още по-благородното изясняване същността на иначе неясните джендър-параметри на пола „ТО“, след GREVIO – командата яхнала „благородните метли“ на целите на Отворено общество, сега най-благородната задача е да се поведе битка срещу химическата формула – въглероден диоксид СО2.
Няма да казваме, че това много прилича на войната на китайските селяни и възторжената ярост на хунвейбините, срещу врабчетата, обявени за главен виновник и идеен вредител за недоимъка по него време в КНР. Както е известно братският китайски народ реши проблема по известната „формула Дън“: „Не е важно дали котката е сива, важно е да хваща мишки!“.
Но мъдростта по европейските ширини напоследък някак трудно вирее. На нас май ни предлагат чисто и просто да развъждаме мишки! Които, къде на шега, къде на истина, покрай кашкавала, сиренцето и домашната юфка, са на път да изядат почти всички достижения на съвременната цивилизация – като двигателите с вътрешно горене например, топлоцентрали и атомни централи, както и формите и методите на индустриалното животновъдство дори! Причината за което бил газът метан, който се явява съответен продукт на всичко що диша, а в случая – изхождал от обилните отпадни продукти след преработката на храната в стомаха на животните!...
Вярно, резолюцията на ЕП все още не предвижда транспориране на директива за затъкване кратери на вулкани и за пресушаване де що има на мучурливи места из Европа, но що е време, все е пред нас. Нали Айнщайн беше казал, че по-необятна от Вселената е само човешката глупост.
Очевидно някой, някъде е решил, че народонаселението така е впримчено в хватките на поголовното оглупяване, които пък са толкова безизходно непоклатими, а матрицата е тъй вездесъща продуктивна и безотказна, че никой няма да се размисли какво се крие зад бляскавите ширити и стъклените маниста на прокламираната с апломб отговорност на европарламента пред бъдещите поколения на човечеството и загриженост за съдбата на планетата Земя.
Доколкото обаче мащабите на начинанието предполагат една дългосрочна задача във времето, с хоризонт до 2050 г., предстои ни многократно връщанте към темата за доизясняване на нейните цели в дълбочина. Освен ако този законен стремеж към истината не бъде обявен за по-демократично като „престъпление срещу човечеството“, например. Все пак да върнеш хората на цял един континент във вековете преди Просвещението, не е елементарна задача. И за нейното осъществяване едва ли ще стигнат само демократичните форми на убеждаване.
Засега обаче ни предстои по-лесното – да припомним генезиса на няколко несполучливи лъжи, родили конвенции и споразумения на известни и незабравими, в известен смисъл сборища и свърталища на климатични вещери и вещици в стил „Алгорово толка“. На всички, които са забравили кой е той, ще припомним, че подобно на Воланд – героят от „Майстора и Маргарита“ на Булгаков – Ал Гор също е „професор по магия“ само че не черна, а зелена магия. И че преди и след като беше вече вицепрезидент на САЩ той винаги е говорил само от името на американската „дълбока държава“. Някои го наричат „зелен милиардер“, но защо – ще ни поясни най-добре членът на Редакционния съвет, авторитетният учен и политик, известен със своя несговорчив характер по отношение на всяка лъжа – Румен Воденичаров. Той взема думата по тези въпроси, навръх на своя рожден ден – 17 декември! А за всички нас в „Нова Зора“, е въпрос на особена чест да поздравим своя другар, приятел и автор, да му пожелаем много здраве, нови хималайски върхове, все така непоклатима вярност към истината и несвърсващо мастило за крепкото му честно перо.
Остава ни само да предоставим на нашите верни читатели, безподобното удовлетворение от проследяването за пореден път на гърчовете на една разобличена лъжа. Процесът на нейното разкостване, е запазена марка по методиката на една технология, по-известна като „скалпелът на Румен Воденичаров“.
Четете драги приятели неговият опус „Вещери и вещици от клана на Ал Гор“ - един разказ за лъжи, които освен големи пари раждат и причиняват страдания, заблуди и глад, и пр., и пр. прелести.
И главно – мислете!
|
