• В САЩ за това бяха приложени пет стъпки и днес то не е онова, което беше. Случайно ли е това?
Продължение от бр. 29
Академичната наука не трябва да е проститутка, но стана именно това. Академичната наука бе независима - някога.
Академията - това значи култура, която дава проверен във времето възглед за света. За нея е ценност продължителното, умствено-логичното, емоционалното, психологическото и съзидателното развитие на отделния гражданин. Тя цени и уважава приноса на специалиста и на интелектуалеца в обществото, ценна е и перспективата пред всеки студент и академията се стреми да предложи максималната възможна подкрепа за развитие на неговия потенциал. И това не се прави само в името на специалиста и студента, а в името на цялото общество.
Също като медицината, академичната наука съществува в името на общественото благо. Затова не може да бъде просто търговия. Обаче и в двата случая - с НМО и ЕМО, нас ни пороби комерсиалната култура, от нас бяха иззети професионалната независимост, както и нашите организации.
Днес нашите колежи са под контрола на корпоративния модел, където печалбата зависи от 1) управлението на ниско платена работна сила, и 2) постоянното повишаване на цените на “обслужването”.
Ето така от една страна, душат преподавателите, а от друга, студентите.
На 23 юли пред Гарнизонното стрелбище в София, където преди 75 години бяха разстреляни Вапцаров и неговите другари, се състоя възпоменателен митинг. Организатори бяха ГС на БСП и БАС. Митингът бе ръководен от проф. Ваня Добрева. В него взеха участие вицепрезидентът на Р България Илияна Йотова, председателят на БСП Корнелия Нинова, Боян Ангелов, председател на СБП, Иван Гранитски, директор на издателство “Захарий Стоянов”, родственици на поета, народни представители от ПГ на БСП, общественици. Пред многолюдното множество вдъхновено слово за живота и делото на Никола Вапцаров и участниците в антифашистката борба произнесе г-жа Илияна Йотова. Иван Гранитски очерта мястото на Вапцаров в българската и световна поезия. Слова произнесоха журналистите Петър Волгин и Велислава Дърева. Актьорът Георги Златарев изпълни стихове от поета Никола Вапцаров и произведения, посветени на него. Митингът завърши с поклонение пред лобното място на поета и неговите другари, отрупано с венци и цветя.
На 24 юли от 18 ч, в градинката зад Националната художествена галерия в София, където се намира скулптурата на Николай Владов-Шмиргела „Работникът поет”, се състоя поетично четене под наслов „Чака ме светът”. То бе посветено на 75-годишнината от гибелта на Никола Вапцаров. Скулптурата на Шмиргела преди около две години бе върната на своето място тук, след като бе “заточена” за известно време в т. нар. Музей на социалистическото изкуство - впрочем такава бе съдбата на множество културни артефакти след началото на “прехода” от 10 ноември 1989 г.
Събитието бе организирано от Съюза на българските писатели и Националния литературен музей. Със свои творби в рецитала участваха и съвременни български поети - Минчо Минчев, Трендафил Василев, Петко Каневски, Анжела Димчева, Стоянка Боянова, Кети Бозукова, Демир Демирев, Минко Танев, Иван Гранитски, Димитър Христов, Боян Бойчев...
Литературното четене води председателят на СБП Боян Ангелов. Литературният историк и уредник на Вапцаровия музей в София Катя Зографова произнесе слово, а актьорът Георги Златарев изпълни подбрани стихове на Никола Вапцаров. Испанският поет Мануел Идалго също участва задочно в рецитала със своя творба, преведена от испанистката Тамара Такова специално за случая.
|
Преди десетина дни на сайта на Конгреса на САЩ бе публикуван законопроект за санкциите против Иран и Русия. На 25 юли законопроектът трябваше (и бе) подложен на гласуване в Камарата на представителите.
И така, на посочената дата Камарата на представителите на САЩ гласува с мнозинство за налагане на по-тежки санкции на Иран, Северна Корея и Русия. Законопроектът следва да отиде в Сената, където вече има подкрепа за налагане на санкциите, но все още се разисква дали те да включват и КНДР.
В средата на юни т.г. 92-ма сенатори (срещу двама) гласуваха “за” нови санкции срещу Москва и Техеран, но предложението бе блокирано в долната камара, а сега, със санкциите и срещу КНДР, новият законопроект трябва да бъде прокаран в Сената, преди да стигне до бюрото на президента за подпис, и то преди лятната ваканция в средата на август. Ако обаче Тръмп реши да наложи вето, Конгресът вероятно ще го преодолее с мнозинство от две трети в двете камари.
Още нещо любопитно - санкциите теоретично могат “да накажат” някои европейски партньори заради участието им в енергийния проект “Северен поток-2”...
• МЕЖДУ КТБ, НДК И СУДЖУКА - ВСЕ ПО-БЛИЗО ДО ДЪНОТО!
Откакто сме започнали прехода, сбирщината, самонарекла се „политическа класа”, прави и невъзможното да докаже правотата на Бай-Ганьовото: „Мене ако питаш, и едните, и другите са маскари!”. Но тъй като съдът и прокуратурата в България са независими, включително един от друг, ако някой политик, който е сгазил лука, стигне до съд, голяма е вероятността да бъде оправдан „поради липса на доказателства”. Или поради негодни разследвания и необосновани обвинителни актове на прокурорите. Но не и за липса на престъпен състав. Темида си измива ръцете с прокурорската небрежност, а някой главен секретар на МВР възкликва: „Ние ги хващаме, те ги пускат!”
Това хоро се игра до днес и случаят с откраднатите милиарди от КТБ е истинска илюстрация на тази „коалиция на безотговорността”. Има откраднати 2,5 милиарда лева, други 1,5 милиарда са раздадени „в пликове, куфари и чували” (според прокуратурата), но както изглежда, главните престъпници ще останат ненаказани. Нищо, че миналата седмица главният прокурор Сотир Цацаров обяви на нарочна пресконференция, че е изготвен гигантски обвинителен акт от 15 000 страници, само резюмето на който се простира на цели 153 страници. Дали пък това разточителство на хартия няма да създаде ситуацията четенето на обвинителния акт да продължи, докато престъпленията се покрият с давност? А както се видя от двете стенограми за КТБ, публикувани от президента Радев, тогавашният председател на ДПС Лютви Местан е казал, че невинни няма. Ерго, и депесарите, които днес се правят на свети безсребърници, са замесени в „обира на века”, макар че вечно заподозреният депесарски олигарх Делян Пеевски не е призован по делото КТБ дори като свидетел. А той е един от крупните кредитополучатели на Цветан Василев. Самият Василев продължава да глаголи от Белград, да предлага конферентен разпит, но категорично отказва да се върне в България под предлог, че се страхувал за живота си. При това положение делото КТБ ще започне, без да бъде разпитан главният обвиняем. Засега са обвинени 18 души, включително служители на КТБ и БНБ, но сред тях няма нито един политик. А и на най-непосветения е ясно, че такъв обир не може да се осъществи без политическа протекция. Наличието на такава се доказва от факта, че маса държавни предприятия са били заставени да си държат парите в КТБ. Едва служебното правителство на Марин Райков разпореди парите на държавните дружества да се разпределят между няколко търговски банки на дялове до 20 %. Обратно на това, което беше направил Симеон Дянков, задължавайки държавните дружества да си оставят парите в „банката на властта”. Според показанията на един от заместник-директорите на КТБ, директорите на фирмите са били не само притискани, а и „стимулирани” парично от Цветан Василев, за да си държат парите в неговата банка. Дали и политици не са били „стимулирани” да си затварят очите пред странното разцъфтяване на КТБ, започнало от 2011 г.? Нейсе.
|
