Продължение от брой 31
Вирусната пандемия и „зелената” идеология като примери за нейното създаване
Ключовият момент е, че мнението на народа се създава в пряка зависимост от реалността. В случая реалността му се „сервира” в медиите и в Интернет. По принцип, тази медийна реалност може силно да се различава от действителната реалност, особено ако в играта се включат всички медии и то синхронно, без особени различия. Ако има по-сериозни различия, те могат да се обявят за фалшиви, за злонамерени, за вредни и опасни. Могат дори да бъдат преследвани от закона „в интерес на държавата"!
Налага се да уточним, че понятието "държава" има двоен смисъл. Ако под държава разбираме България, то изразът "в интерес на държавата" се разбира следното: действия за благоденствието на хората, българи и небългари, населяващи земята обозначена географски като България.
Понятието държава има и друг смисъл, според който тя се отъждествява със системата от институции, обезпечаващи управлението на обществото като единно цяло. Т.е. интересите на държавата се отъждествяват с интересите на системата от институции за нейното управление, което преведено означава - с интересите на нейния управленски елит!
Основата, на която се гради политическата идеология на управляващия елит, е да убеди народа, че винаги става дума за неговото благоденствие, въпреки че този елит всъщност се занимава изключително със собствените си интереси и само в неизбежни случаи прави нещо реално за народните маси. В края на краищата, както вече беше казано, най-важна е борбата за власт. Оттук следва и съответната идеология, както и някои практически правила.
Например, идеологията на партиите, които са на власт у нас, практически се изчерпва с това да бъдат послушни на Брюксел и САЩ, за което е необходимо чисто формално послушание и то на минимално ниво: правим каквото кажете, а се получава това, което виждате. По същество, крилатата фраза на Виктор Черномирдин от 1993 г. най-пълно изразява това положение: "Мы хотели лучше, а получилось как всeгда."
Ако условието за формално послушание е изпълнено, на практика управляващите имат картбланш за най-директно приватизиране на държавата (всичко е бизнес и то наш бизнес!): икономика, финанси, правосъдие, образование, култура... Типичен пример за България е финансирането от държавата на най-големи национални проекти без конкурс. Законът се заобикаля чрез даване на съответния проект на национална фирма без конкурс (законно ако фирмата е държавна), която фирма няма технически капацитет да свърши работата. Проблемът се решава като държавната фирма наема частни подизпълнители без конкурс.
Националните интереси на дадена държава се провеждат и осъществяват от нейния национален елит. Ако няма такъв елит не може да се говори за защита и провеждане на национални интереси. Дали лично на вас ви харесва даден национален елит или не, е второстепенен въпрос. Важното е т. нар. национални интереси на държавата да не са празни думи. Последното може да се осъществява както при диктатура, така и при демократични управления. Същественото е да не става въпрос за празнодумие, а да се правят сериозни опити за защита на тези интереси. При политически коалиции, ако няма консенсус относно националните интереси, не може да се формира такъв елит. Тогава става дума само за търговия и боричкане, за да бъдат реализирани лични интереси, в рамките на коалицията. Ситуацията е принципиално ясна - чист провинциализъм и решаване на "кухненски" проблеми. За краен илюстративен пример в този смисъл може да ни служи Украйна, а за типичен - България.
Някакво социално равновесие в такива държави се поддържа благодарение на външни сили, заинтересувани в осъществяването тъкмо на такова едно крайно изгодно за тях състояние. На практика става дума за протекторат, съгласно работното правило, че ако нямаш собствени национални интереси, автоматично следваш националните интереси на друга държава. Това е политическата версия на онази известна сентенция, че ако не храниш своя собствена армия, ще храниш чужда.
В този случай, от идеологическа гледна точка, е абсолютно необходимо реалността да се гримира в медии и социални мрежи по такъв начин, че всичко което се върши от държавния апарат да изглежда в очите на народа законно и в негова полза. Полученият продукт е типичен пример за т. нар. виртуална реалност.
Много трудно е да се намери професионал, който може да си позволи безнаказано да покаже разликата между действителността и официално одобрената виртуална реалност в дадена област. Ако този професионал е включен в някаква структура (платена работа, членство в организация или партия), то се очаква, че ще говори "каквото трябва", а не каквото му се иска или мисли, тъй като на карта е поставено положението му в съответната структура. Независими професионали има, намират се, и ако искате реална преценка по даден проблем - нямате друг избор.
Сега нещо за днешната международна обстановка, в която се предполага да благоденства въпросната държава. Ако тя не следва т. нар. правила формулирани от САЩ и се съпротивлява, то непокорната държава се обявява за заплаха за демокрацията и директно за хегемона. Например, ако дадена държава не иска да следва нравствените правила налагани от САЩ и Западна Европа, защото тези правила се считат безнравствени от народонаселението й, то тя се обявява за опасна за свободния свят, за враг. Най-пресни примери - Унгария и Полша.
Трябва да се подчертае, че най-безпардонно се изисква от страни с хилядолетна история и култура да следват най-новите виждания на една най-млада цивилизационна единица, демонстрираща провал след провал в налагането на своята визия навсякъде по света, неспособна да се справи с гореспомената задача даже в собствения си южноамерикански заден двор, да не говорим за Африка. Либерия, например, като опит за създаване на държава на бивши роби с американски управленчески елит, прочула се с нечувани зверства дори по африканските стандарти. Или полудивият Афганистан като най-пресен пример за успеха на двадесетгодишни „цивилизационни” усилия.
Всяка държава, която не следва споменатите правила, демонстрира със самото си съществуване, че хегемонът не може да управлява света, което пък се квалифицира като явна заплаха за неговата безопасност. Русия и Китай без съмнение са пример за смъртна опасност, защото се опитват и живеят по някакви си свои правила и то без да ги налагат на която и да е друга държава. Очевидно е, че всяка една от тази страни се явява системен враг. Т.е., изходът е само един: или ние или те.
Това накратко е основната глобална разстановка на днешната действителност. Останалото е в раздела за технически подробности.
Безпрецедентно високото ниво на русофобия днес се дължи на факта, че Русия вече представлява цивилизационна алтернатива (класическа, консервативна, хетеросексуална, християнска), под която алтернатива е готова да застане поне една трета от населението на САЩ и Западна Европа - безпрецедентно ниво на масова подкрепа, ненаблюдавано както по времето на Царска Русия, така и по времето на СССР. Тревогата е, че започва да се оформя друг Свободен свят, свят свободен от американска хегемония, свят на държави, които не желаят да се водят от новия американски критерий, че демократична е тази държава, която се отказва от своята суверенност.
Уплахата е, че Русия може да се окаже лидер на този Свободен свят като значително по-демократична държава по линиите на политически плурализъм, инакомислие и медийна свобода. Последното може не само да звучи нечувано за някои - то може да се окаже действителна илюстрация на т. нар. Коварство на историята.
Уплахата на новия западен елит от цивилизационния пример на Русия, е безпрецедентна и критична по очевидната причина, че чисто военната алтернатива за противодействие, е напълно изключена.
Допълнително сериозно усложнение е перспективата икономиката на развитите страни да регистрира спад от поне 50% през следващите 3-4 години (мнение на независими експерти), което е и формула за социална катастрофа, надхвърляща тази при разпадането на СССР. Т.е. ситуация, в която започват да работят законите на джунглата - всеки за себе си.
Директен социално-политически контрол при такъв спад на икономиката, изисква абсолютно твърди силови военно-полицейски методи срещу всяко неподчинение, за което обаче, както финансови, така и човешки ресурси, няма достатъчно, както в Европа, така и в САЩ, поради споменатия очакван общ спад на икономиката.
Алтернативата е масово зомбиране на населението чрез пълно унищожаване на критичното мислене, използвайки методи за подтискане на личността и волята, на практика, чрез установяване на интелектуален концлагер.
По същество става дума за антиутопия, за налагане на квазирелигиозни сектантски принципи за контрол над стада от бездушни роби, което е и съществен елемент на новата цивилизационна революция включвайки "стойностно" преформатиране на историческата памет на човечеството. На този фон, вирусната пандемия изглежда като дар божи под лозунга: "Прави се всичко възможно за ваше добро!"
Информационен суверенитет
Западът е избрал и защитава позицията си да задава еталон за поведение на останалите държави. Еталонът се налага информационно, след което идва изискването за изпълнение и подчинение. Ако вие имате друга гледна точка или друга ценностна система, то вие получавате диагнозата "недоразвит" или „нецивилизован" с препоръката за повече работа: четете и слушайте еталонна западна преса, гледайте и слушайте еталонни холивудски филми и еталонна западна музика. Ако се съпротивлявате ви чака атака на широк фронт очертан от двете флангови направления: информационно и, ако се наложи, както е демонстрирано нееднократно, класически военно, с модерни прецизно-локални ракетни удари.
Следователно, информационен суверенитет в днешния свят означава възможност да имате своя собствена система за излагане на събитията, свои средства за масова информация, които не говорят на езика на Запада, а на езика на собствената цивилизация, на собствения народ, съобразявайки се с интересите на собствената си държава. Съответно, журналист, който следва такива насоки, трябва да е подготвен, че ще бъде заклеймен като нецивилизован варварин.
Най-главният аспект на информационния суверенитет е суверенитет при интерпретация на събитията, идеите и идеологиите. Съгласно своя ценностна система и в интерес на своята държава. Съгласно правото да бъдеш самия себе си, да имаш своя собствена история, да защитаваш страната си като уникален цивилизационен феномен. На практика това е и разделителната линия между приятел и враг на Демократичния Запад. С всички лични и национални последствия. По въпроса за последствия по линията на личния информационен суверенитет: ако имате свое собствено мнение вие сте враг. Всякакви сантименти по въпроса - настрана.
Атомизирано общество
Най-фундаменталната революция във военното дело е свързана с реализацията, че воини в строй са по-силни от група отделни бойци, всеки от които може да е победител в отделен двубой срещу всеки строевак. Или, по-кратко, строят побеждава класата на индивида. Оттук и стремежът в политическата борба за максимално разединяване на съперника, т.е. за разрушаване на строя. Фундаменталното предимство на строя пред индивида е наличието на отговорност за другия до теб, по-общо, отговорност към обществото. Без тази отговорност няма строй. Няма и общество.
Оттук и стремежа на глобалния либерализъм да разруши точно тази обществена отговорност, издигайки в идеал иманентната отговорност пред самия себе си. По същество атаката има антисоциален характер, борба против социализацията на човека. Борба против осъзнаване и разбиране на своята отговорност пред другия и пред обществото. Борба срещу отговорност за семейството (високо се ценят семейни шпиони докладващи разговорите на семейната маса), борба на индивида за правата си срещу трудовия колектив, срещу местното общество. Така се руши не само обществото, така се руши и живота на всеки отделен човек, генетично-физиологично стремящ се към общуване със себеподобни от най-крехка възраст (за пример - поведението на "необучени" деца на възраст над 1-2 години).
Като частен случай, отказът от обществена отговорност води до липса на отговорност по отношение на информацията. Социализация означава още хората да приемат за нормално да има различни мнения по отношения на даден проблем. Ако даден индивид, в съгласие с неолибералната идеология, счита че той е най-уникална, себестойностна и изключителна персона, то е най-естествено да не се интересува от чуждо мнение, а да приема само своето собствено за меродавно. Без да се интересува по какъв точно начин то е формирано, включително внедрено.
Това интелектуално изолиране води до предпочитание към елементарни еднозначни решение, до неспособност да се анализират сложни идейни системи, сценарийни варианти и алтернативни конструкции, необходими интелектуални операции за вземане на неизбежни социални решения.
На практика, особено младите, се превръщат в оловни войничета защитаващи либерални социални "ценности" придобити в Интернет, абсолютно убедени, че слънцето изгрява във Вашингтон, неспособни към каквато и да е промяна в стила си на живот. Включително абсолютна неспособност да защитават отечеството си.
Ултралибералната идеология на толерантност създава пасивни личности, без какъвто и да е боен дух: ако някой те удари не се защитавай сам, оплачи се на учителя. Защото ако се защитиш, ти ще бъдеш по-виновен от нападателя. В никакъв случай не можеш да проявяваш агресия. Резултати от тестове показват, че двадесетгодишните на Запад имат ниво на тестостерон като на 60-годишни. Абсолютно самоизраждане.
Такива индивиди се командват най-лесно, с нулева способност за каквато и да е борба, най-много да помърморят малко. В кризисна ситуация, която може да настъпи най-неочаквано, борбени личности с готовност за саможертва са абсолютно необходими, но няма откъде да се вземат. Има само хора без минимална способност за нетолерантност, която е абсолютно необходима поне в борбата за самосъхранение, да не говорим за борба със "старото" за "прогрес". Абсолютно стадо! Резултатът от възпитанието на вече няколко поколения - проблем номер едно за днешната Европейска цивилизация. Това вече мирише наистина на края на историята. Но не този на Фукуяма. По-скоро този от типа на Фукушима.
На 9 септември пред Братската могила в София ГС на БСП проведе митинг-честване, в памет на бългаските антифашисти. Слова за значението на тяхната борба произнесоха Калоян Паргов, Александър Паунов и Румен Петков. От посолството на Руската Федерация в София присъстваха Филип Вознесенски - пълномощен министър и Василий Новоселов - старши съветник.
Фалшифицирането или отричането на антифашистката борба на българския народ, поставянето на въпроса - “Преврат ли беше 9 септември 1944 г. или революция?”, все повече придобива образа и значението на предателство спрямо паметта и подвига на цяло едно героично поколение българи, които заради своята убеденост, застанаха на пътя на държавната машина и монархията. Тази машина извърши два военно-политически преврата - през 1923 и 1934 г., а по-късно превърна България във военен съюзник и суровинен придатък на хитлеристката нацистка доктрина за нов световен ред.
През 1942 г. по идея на Георги Димитров, в условията на бушуващата вече Втора световна война, бе създаден Отечественият фронт като антифашистка и антинацистка политическа организация, обединила в равнопоставен съюз комунисти, социалдемократи, земеделци и др.
През 1943 г. десетките партизански отряди, които повдоха неравна борба, отрицаваща човеконенавистната расистка теория на новия световен ред във великото противостоене на доброто и злото, отстояха правдата. Те бяха организирани от БКП в Народно-освободителната въстаническа армия (НОВА). Тази борба на антифашистките сили в България завърши с победоносно въоръжено въстание на Девети септември 1944 г. Победата бе дълбоко изстрадана. За периода на българската антифашистка съпротива (1941-1944 г.) са убити 9140 партизани и 20 700 ятаци. Изгорени са 2139 къщи. 31 250 души са въдворени в концентрационни лагери.
За награди на жандармерията, за извършените от нея зверства срещу съпротивата на несъгласния с фашисткото развитие на България народ, са раздадени по документи 62 150 000 лв.
С тях са заплатени отрязаните глави на партизаните, мъченията и убийствата на ятаците, страданията, причинени на всички, които вярваха в едно ново бъдеще за народа и не се поколебаха да тръгнат на смъртен бой заради идеята на един по-добър свят.
След победата българският народ отхвърли монархията чрез всенароден референдум и с огромен ентусиазъм започна изграждането на нова социалистическа България.
За 45 години в съдружие със Съветския съюз България достигна невиждани върхове в своето развитие. От ограбена селска държава се превърна в незаобиколим фактор в международното разделение на труда, в такива сектори като енергетика, машиностроене, електротехника, електроника, химия и земеделие. Създаден бе българският индустриален и научен интелект, най-голямото богатство на социалистическа България - повече от 650 000 души висшисти: инженери, лекари, учители, проектанти, агрономи и дейци на българската култура. Обединената енергия на народа, плодовете на неговия труд и перспективите на българското бъдеще създадоха реалностите, отразени в доклада на ООН за 1989 г., който класира България на 28-мо място в света по темпове на човешко развитие. За съжаление, след 1989 г., в условията на действащата доктрина на т. нар. Вашингтонски консенсус, икономиката на България бе целенасочено унищожена. Разгромена бе българската промишленост – тежка и лека, селското стопанство с неговите мощни отрасли на промишлено земеделие, зеленчукопроизводство, животновъдство и овощарство, бе унищожено. Днес масово се изкупува българска земя от чужденци, мощни арендаторски фирми допълват перспективата за едно латиноамериканизирано настояще и бъдеще на България, в което латифундиите ще имат неколцината свои едри собственици на земя, и цяла една армия от безимотни селяни, с всички произтичащи от тези пропорции социални взаимоотношения и последици. Днес българското село умира пред очите ни, линеят градовете без поминък за населението, демографски колапс души българското бъдеще. Цели отрасли в икономиката ни са мъртви. Черната металургия е вече спомен. Чужди собственици владеят цветната металургия, няма ги чугунолеярните и стоманодобивните предприятия, “Кремиковци” отдавна бе превърнато на скрап.
С пълна стопанска неграмотност е белязан новият български капиталистически експеримент. Вносът на 10 пъти по-скъпи първични метали означава на първо място убийство на машиностроенето, а без машиностроене, доказано е, че безработицата не може да бъде премахната. И че с растяща безработица, благоденствие не се постига. Химическата промишленост и производство на калцинирана сода, на стъклопроизводство бяха харизани за дребни пари и тлъсти комисиони. Сега дори произведеното вино наливаме в бутилки чуждестранно производство. За производството на химически торове, няма да отваряме дума. Няма го АТЗ “Стара Загора”, няма го “Химко” и пр. От фармацевтичната промишленост, от електрониката, от леката промишленост са останали само жалки остатъци, купуваме лекарства на цени 35 пъти по-скъпи отколкото в 1989 г.! 80 % от народа на България вече се облича от магазините за дрехи втора употреба.
Днес младите поколения са лишени от благодатта на правдата и истината. И не е въпрос да славословим датата девети септември, макар че поколенията негови съвременници са го направили преди нас. Защото само за седем години след 1944 г. България, бомбардирана, преживяла по същество гражданска война, както и горещата фаза на участието ни във Втората световна война, до 23 март 1951 г., успява да превърне във всенародно и безплатно българското здравеопазване. След още три години ликвидира неграмотността, а след още една, през 1955 г., успява да пребори и туберкулозата, най-страшният бич за народа през 19 и първата половина на 20 век.
Каквото и да се говори, както и да се изкривява истината за онези 45 години, няма как да се отрече, че икономиката на НРБ достигна и надхвърли 11 пъти икономиката на Царство България; 103 пъти бе увеличено промишленото производство! Освен това България произвеждаше 10 млн т зърнени храни. Никой не си и помисляше да внася череши от Аржентина, грозде от Южна Африка, ябълки и круши от Иран, домати и зеленчуци от Турция, чесън от Китай... Омерзителен е списъкът на разрухата. Не, истината само временно може да бъде скрита и затъмнена. Живота все по-настоятелно повелява нещата да бъдат наричани с истинските им имена. За онези 45 години тези думи са съзидание и просперитет. За последвалите ги 32 – разруха и безнадеждност.
|
„Няма крепост, която да не може да прескочи едно магаре натоварено със злато”.
Филип II Македонски (382-336 п.н.е.)
За явлението Корупция, малко литературно и патетично, но вярно може да се каже: Корупция, Корупция, Корупция и пак Корупция! От памтивека та до днес, в целия свят и в България има Корупция! Има я в Княжеството, в Царството, при Социализма и в сегашната Демокрация. Тя е превзела и времето, и мястото, и пространството - всяко кътче на света. Тя е глобално явление и призрак на призраците. Стреми се да бъде прикрита, покрита, завита, закрита или напълно скрита. И дълбоко стаена. Тя е бяла, сива и черна, първична и вторична, малка и голяма, лична, групова, чрез трето лице, организации, фирми и държави, партийна или безпартийна, активна и пасивна. Тя е контролираща и сертифицираща, имало я навсякъде и всякога. Тя е политическа, икономическа и бюрократична. Създава собствена регулация, непрозрачност и е обвита в мъгла. Граничи с „лобизъм” и „застъпничество”, но винаги се свързва с институции и частни интереси. Корупцията захранва бедността, увеличава разходите на бизнеса, снижава нивата на БВП на глава от населението. Тя е „плащане за подпомагане”, „плащане под масата”, щедри комисионни и „компенсационни” договори, „персонални печалби”, отдаване на права. Проявява се като рушвет, далавера, афера и подкуп. Тя е гореща и студена, сладка, интересна, любопитна и трагична. Понякога става нахална, брутална, цинична и непоносимо търпима, но всякога е престъпна и нанася щети на човека и обществото, в което тя намира своето място, храна и леговище. Тя е политическа хидра, административен октопод и троскот за селското стопанство. Тя е върхушката, която обхваща цялата икономическа, политическа, административна и съдебна система на местно и централно ниво в България. Корупцията е гордиевият възел, който няма развързване, чиито краища се държат здраво от престъпните управляващи и безропотното изпълнящи. Тя е Авгиевите обори на страната. Тя характеризира управляващите с безволие, беззаконие, безвластие, безпринципност, безотговорност, безидейност, безкрупулност, бездарност, безгръбначност, безконтролност и безпътие. Коктейлът от тези думи представят най-добре
мозайката на българската действителност.
Корупцията непрекъснато е хулена, псувана, оплювана, анатемосвана, дамгосвана, шамаросвана и зачерквана от политическия, административен и социален живот, но продължава да съществува. За нея трябва да се говори, пише, да се казва, показва, анализира, доказва и наказва, защото тя деморализира, човека, властта и обществото. Тя е хлъзгава и прилепчива, и лош заразителен пример за подражание на цялото човечество. Корупцията вреди на икономическия растеж, влошава предсказуемостта на правната система и задушава медийната независимост. Тя трябва да се премахва и заличава. Но въпреки това тя процъфтява при всички времена и народи, и най-вече при нас в България и нейните управници. Тя е съвременната пандемия на Ковид и чумата на ХХІ век.
И както казва големият ирландски драматург, писател, поет и общо взето противоречива личност Оскар Уайлд (1854-1900 г.), защитил на висок глас българските жертви на Априлската епопея през 1876 г. „Всички сме в канавката, но някой от нас гледат към звездите”.
„Призракът на корупцията” е доайенът на българските призраци. Сменящите се закани, на сменящите се управници да унищожат този призрак са пълен фалш – той е тяхната хранителна среда…. И ето една закана, е синя на цвят, безцветна на смисъл и датира от 23 ноември 1997 г. „До 6 месеца ще унищожим корупцията” - твърдо обеща държавно-административният министър Марио Тагарински. И твърдо не изпълни обещанието си.”1 Както казваше на времето си доайенът на българската журналистика Петко Бочаров: „Да, да , ама не!”
Големия наш социален психолог Иван Хаджийски е писал по повод обещанията на опозицията, че когато дойде на власт ще накаже всички държавни служители, които са злоупотребявали. Но, пише той още, не е имало подобен прецедент. Да, от Освобождението, та чак до наши дни това обещание задължително не се изпълнява. И още от него: „Когато няма корупция от горе, такава е немислима и от долу.”
В същата статия, „Призракът на корупцията”, бившият проф. и преподавател по Философия и Антропология в СУ „Св. Климент Охридски” Николай Кирилов Василев (1946-2013 г.), който през 1991-1992 г. бе вицепремиер и министър на образованието и науката в правителството на СДС начело с премиера Филип Димитров, и народен представител в ХХХVІ НС2, пише: „Доколкото местните разобличители на корупцията страдат от неизличими балкански пристрастия, ще се опитам да идентифицирам отечествения призрак през погледа на външни, предполагаемо далеч по-обективни наблюдатели. В специална статия британското списание „Икономист” дава редица полезни съвети на онези чуждестранни инвеститори, мазохистично настроени да влагат парите си в България. За да стъпят по-стабилно и с минимален риск за капиталите си в региона, не било задължително да ръсят подкупи тук или там; достатъчно било да направят дарение на някоя от многото политически обвързани фондации (напр., на фондациите на премиера, президентската, председателската, министерските, депутатските, кметските и всякакви други съпруги). Организацията „Трансперънси интернешънъл” ни поставя на 20-то място в света по корупционен капацитет ( в класацията, изготвена по оценка на инвеститори и анализатори, са включени общо 85 държави ). Доста близо сме все пак до шампиона Камерун, така че временното изоставане може да бъде успешно наваксано. Но и за това са необходими още малко усилия. И още много тагаринщени”. Все пак не може да не се вярва на Николай Василев.3 „През втората половина на 20-ти век често се говори за корупция, но международната общност не обръща необходимото сериозно внимание на това антиобществено, антидържавно явление. В периода 1982-1987 г. на страниците на „Икономист” и „Файненшъл таймс” думата „корупция” се появява 229 пъти, а през периода 1989-1992 г. около 500“.
През последните десетина години в България корупцията стана нетърпима и усилено взе да се говори и пише за нея. След влизането ни в ЕС през 2007 г. ние сме с най - висока корупция в новата за нас икономическа общност. В доклада на групата Зелени/ Европейски свободен алианс в Европейския парламент, през 2018 г. се констатира, че всяка година България губи над 11 милиарда евро, което е 14% от брутния вътрешен продукт. За това така бурно започнаха да излизат данни и факти за старата и нова Корупция с главно „К”. Ето какво казва Председателя на ГЕРБ, на най-голямата и управляваща в момента политическа партия и бивш премиер на страната Бойка Борисов за „великата” борба с корупцията на „Национална работна среща на ПП ГЕРБ” състояла се на 17.04.2016 г. в зала № 1 на НДК, на която присъстват близо 4000 делегати от ГЕРБ - общинските кметове и общинските съветници, членовете на общинските и областните ръководства от ГЕРБ, областните координатори на партията, народните представители, евродепутати и министрите от ГЕРБ:
"ПП ГЕРБ може да бъде свалена само от ГЕРБ. Силата на ГЕРБ е чистота на партията, затова ако докопам някого от вас за корупция - милост няма да има за никого. … Всеки един от вас носи политическа отговорност. Всяка партийна организация трябва да бъде кристално чиста в борбата с корупцията. Прекрасно знаете по места къде какво обществото не би приело – няма да го правите – край. Правете всичко, както пише по книга, по закон. От друго няма от какво да се притеснявате. Нещата, които правим са видими, хубави, добри, народът ги оценява. Събираме повече пари, повече харчим, ще станат добри неща"4.
На 15.08.2020 г. в „Шоуто на Слави” Атанас Славов д-р по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски” казва: „Ние говорим в момента за най-ниски нива за демократичност, през този десетгодишен период и най-високи нива на корупция”.
На 8 октомври т.г. новоиздигащият се на гребена на политическата вълна Христо Иванов от „ДА България!” написа в Twitter: „От любимо дете на ЕНП Борисов се превръща в токсичен актив”. И още: „Авторитетът, който се гради на лъжи и безправие, не струва пукната пара и рано или късно се срива по същия позорен начин, който наблюдаваме сега.”
А какво казваше ”Бащицата”
и какво стана? Над четири месеца хиляди българи протестираха в цялата ни страна, в Европа и по Света против корупцията в България; за оставка на правителството на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. Последва и една безпрецедентно- скандална Резолюция на Европейския парламент, с която същият обявява, че „има влошаване на положението с правовата държава и корупцията в България”. И докога така?
Последните данни за корупцията са от Афганистан. „Как 80 хиляди талибани сразиха 300 – хилядна армия”! Президентът на САЩ Джо Байдън обвини афганистанските лидери, че са се предали много лесно пред талибаните след оттеглянето на американската армия. Една от основните причини е отново вилнеещата голяма корупция в правителството на избягалия от страната премиер Ашраф Гани. „Според „Вашингтон Поуст” на хартия е имало 352 000 войници и полицаи, но в действителност са били само 254 000. Командирите не само отчитали бойци–призраци, но и прибирали в джоба си част от парите за продукти и оръжие. Най-дългата война на САЩ от 11 септември 2001 г. до 31. Август т. г. най- после приключи. За своето почти 20 годишно пребиваване на САЩ в Афганистан са инвестирали 23 трилиона долара от американските данъкоплатци.
Специална американска агенция беше определена да следи разходите. Според вестник „Гардиън” нейните опити да ограничи корупцията са били неефективни. Предстои американският конгрес да разгледа работата на агенцията. Дали и там няма да се появи някаква висша форма на корупция?
През месец март 2021 г. в брой 10, на страниците на в. „Нова Зора” се появи интересна статия свързана с българската история написана от Детелина Денчева - дългогодишен преподавател, автор на книги в областта на документалистиката, историята и краезнанието. Тя беше озаглавена „На българската история – с любов!”, с подзаглавие „25 „факта-чудеса”, които може би са накарали президента Шарл дьо Гол да препоръча: „Четете историята на България!”. Съвсем наскоро Детелина Денчева издаде книга-помагало за деца и възрастни „Лоното на европейската цивилизация”, в която освен цитираните във вестника 25 факта на българските чудеса, са включени още много други исторически и археологически артефакти, намерени по нашите земи от археолозите. И всички те са свързани с българската памет и ценности, оформени още от праисторически времена. Например, най-древната библиотека в Пещерата Магура; най-старата карта на слънчевата система; най-старият храм в света, създаден през 8 хилядолетие пр.н.е.; „Храмът на свещената змия”; Беглик Таш – българският Стоунхендж; Орфеевата цивилизация на траките; първата най-древна писменост и още, и още неоспорими факти от праисторията ни, които вдигат булото на забравата и унищожението на знанието, както и неговото фалшифициране. По този начин читателят разбира истината, че българите сме създатели на най-старата цивилизация в света. По-стара от шумерската, египетската, еврейската и гръцката. Всичко това е подкрепено с доказателства от намерените по българските земи древни артефакти, които са изложени в музеите из цяла България като веществено доказателство за истинност. И те са признати от световни учени и лидери.
Не без гордост Детелина Денчева, чрез уникалната си книга, се опитва да събуди съзнанието и паметта на нацията, като без страх и с гордост отбелязва, че ние, днешните българи, сме наследници на 150 000 тракийски могили, издигнати в продължение на 3500 години; на десетки пищни златни съкровища; на душевност и култура, закодирани върху камък, глина, злато и сребро, на шевици, носии и езически обичаи; на книги на Орфей, съществували 500 години преди Омир и т.н.
Книгата е придружена с многоброен илюстративен материал – снимки на писмени и уникални предмети, и е изцяло обърната към любознателните читатели. А защо не и към управляващата класа, която десетилетия наред, по указания на външни сили, с настървение заличава от учебниците истината за нашата древна история, с цел да отродява децата ни като умишлено ги прави духовни инвалиди и бъдещи безродници-космополити.
Фактите, които привежда авторката в „Лоното на европейската цивилизация”, и които е събрала и подбрала с много любов и изключителна прецизност и отговорност, отсъстват в учебниците по история. И това е нейната болка и тъга, която броди от първата до последната страница в книгата. Когато я четем разбираме колко голяма е нуждата на обезверената и унизена днес българска душа, тъкмо от такова познание. Колко силно копнее българинът за моралните ценности, на които сме създатели и носители. Които биха могли да възстановят достойнството ни, да ни помогнат да познаем и обикнем своята древна история и ревностно да я защитаваме, и предаваме на новите бъдещи поколения. А тя, със сигурност, ще ни насочи по правилния път, по който трябва да поемем, за да оцелеем в днешните мракобесни времена. Защото древната българска история е нашата пътеводна светлина.
Уважаеми читатели, редакцията разполага с малка част от тиража на книгата „Лоното на европейската цивилизация” на Детелина Денчева. Цената й е 23.00 лв. За всички, които биха искали да се снабдят с нея, ще припомним проверения от времето способ за това: получаването на пощенски запис с изписан точен адрес на получателя и телефон за обратна връзка. Записът да е на сума, формирана от цената на съответната книга + 2,50 лв. за пощенски разноски, изпратен на името на Минчо Мънчев Минчев, в. „Нова Зора“, гр. София 1000, ул. „Пиротска“ 3.
|
