Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

НОВ ПЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ: НИЕ МОЖЕМ И ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ВОДАЧИ НА СВОЯ НАРОД

Е-поща Печат PDF

Слово на Корнелия Нинова произнесено на митинга „Бузлуджа 2020“ на жълтите павета, проведен в София на 25 юли т.г.


Скъпи социалисти,

Скъпи партньори,

Скъпи симпатизанти,

Скъпи българи,

Добре дошли от Варна, Бургас, Стара Загора, Шумен, Ямбол, Пловдив, Пазарджик, Враца, Габрово, Ловеч, Симеоновград... Тук има хора от всички области на България. Тук има по една частица от всяко българско кътче. Тук сме събрани млади, средно поколение и възрастни. Тук сме лекари и учители, работници и служители, инженери и земеделци, ИТ специалисти и поети, писатели и дейци на културата и образованието. Ето ни, различни по възраст и по занятие,   събрани любовта към България. Тук сме заедно да я спасим от мафията.

Тук ни събра грижата за хората. Заедно сме, за да защитим децата си, семействата си, родителите си от грабежа. За десет години управление на Борисов, ГЕРБ и присъдружните им партии ограбиха настоящето ни. Тук сме, за да им попречим да ограбят и бъдещето ни.

Помните ли 1 май преди две години? Бяхме пак на това място и с много висок глас казахме: “В България има паралелна държава. В България задкулисието, скрито в сенките, в съдружие с официалната власт, разграждат държавността”. Те ни направиха най-бедните европейци. Те ни сложиха петно на най-корумпираната държава в Европа. Те превърнаха красивото ни отечество в сметище. Такава власт има един образ. Г-н Борисов, ще останете в политическата история с една емблема - едно чекмежде, пълно с пари, и един пистолет до главата Ви, за да ги пазите. Това са парите, ограбени от народа. И тази власт се пази по един начин - с бухалка. Бухалка, която 10 години се стоварваше върху главите на всеки непокорен и на всеки, който имаше свободата и смелостта да се изправи срещу тях. Такава власт се храни от страха.

Скъпи българи, те поробиха страната ни. Те държаха народа в страх и апатия. Те се опитаха да го пречупят, да му отнемат духа. Но не можаха да оковат и пречупят нас, българските социалисти. Опитаха се да ни купят с постове и пари. Не се продадохме. И не се продаваме. Опитаха се да ни пречупят с натиск, със заплахи, с компромати. Не се прeдадохме и няма да се предадем. Опитаха се да пуснат пипалата си сред нас и да ни разединят. Вие, скъпи членове и симпатизанти на БСП, сте силата и партията. И аз ви питам днес - ние, партията, разединени ли сме? Ние, членовете на БСП, разделени ли сме?

Чухте ли, платени глашатаи на едноличната власт? Чухте ли гласа на българските социалисти? Ние сме единни! Ние сме заедно! Ние сме силни и сме тук да ви кажем - Оставка!

Четири години давахме кураж на обезверените. Четири години давахме смелост на уплашените. И, скъпи социалисти, постигнахме най-голямата победа - смелостта победи страха и хиляди българи днес са по площадите на България, свободни и смели. Нека днес, от тук, ние, десетки хилядите социалисти, да поздравим всеки един от тях. Нека им кажем, че сме заедно в общата битка за отвоюване на държавата от мафията и за свободата от задкулисието. Заедно сме българи във всяко кътче на България и извън нея.

Но ние сме заедно не само да ги свалим от власт. По-важното - ние сме заедно, за да градим България отново. Ние имаме план за България. Ние можем. Ние знаем как. Ние имаме почтените и честните хора, с които да го направим. Защото, скъпи социалисти, скъпи българи, днес борбата е за морал - битката по улиците е за морала. Но битката е и за хляба, за работните места, за това-всяко дете да може да се образова. Да може всеки от нас да има достъп до здравеопазване. Да има справедливи доходи и достойни пенсии. Да има чиста природа и да пазим плодородната си земя. Това е нашата клетва към България. Това е нашият ангажимент към нашите сънародници. Това е нашият план за възстановяване на страната и за градежа й отначало. Победа за този план!

Но днес е и битка за справедливост. Справедливост чрез солидарност. Нека да бъдем солидарни с всеки ляво мислещ и честен родолюбец, но не само. Нека подадем ръка на всеки българин, който милее за род и отечество. Нека да гарантираме, че всеки българин ще бъде свободен да говори и твори, и прави това, в което вярва и мисли. Всеки, който иска условия за почтен бизнес - ще ги получи. Всеки, който иска да се развива според качествата си - ще има условия за това. Това е нашата кауза - нов път за България. Сега, когато се върнете по родните си места, подайте ръка на всеки до вас, дайте им още вяра и смелост.

Скъпи социалисти, наша е длъжността да бъдем отговорни, особено в този труден момент за България и за Европа. Ние можем и трябва да бъдем водачи на своя народ.  Като го обединим и го поведем по пътя, по който можем да начертаем. Със силата, която имаме. С достойнството на българи.  Единни и заедно за децата ни, за семействата ни, за родителите ни и за България!


 

НЕ НА МУТРИТЕ ВЪВ ВЛАСТТА!

Е-поща Печат PDF

Слово на проф. д-р Румен ГЕЧЕВ произнесено на митинга „Бузлуджа 2020“ в София, 25 юли т.г.

 

Здравейте скъпи приятели,

 

Днес се навършват 129 години от основаването на нашата партия. Партията ни е минала през огън и вода, през меч и бесило, но е устояла на политическите бури повече от столетие, благодарение на народната подкрепа.

България се намира в остра политическа и икономическа криза. През 2009 г. Борисов и компания поеха управлението на страна, която бе:

- член на ЕС, с функционираща пазарна икономика;

- с бюджетен резерв от 8 милиарда лева и милиардни помощи от ЕС;

- с рекордно нисък държавен дълг под 20% от БВП;

- с ниска безработица, бързо растящи доходи и висок растеж на БВП (над 6% годишно);

- преки чужди инвестиции над 9 милиарда евро годишно;

Днес, след десет години управление на ГЕРБ и техните сателити в ЕС, България е:

Най-бедната страна, с най-силно изразена социална поляризация. Тук богатите стават все по-богати, а бедните все повече и все по-бедни;

Най-неконкурентоспособната икономика;

С най-висок дял на сивия икономически сектор;

С най-мащабна корупция;

С най-зависима и неефективна съдебна система, където правото на бухалките е по-силно от правото на закона;

Достъпът до здравеопазване става все по-скъп и по-недостъпен за стотици хиляди сънародници;

Чуждите преки инвестиции са десет пъти по-малко, чуждият капитал се изнася от страната, в т.ч. поради ескалиращата мутризация;

България е страната с най-нисък процент – едва 40%, усвояемост на предоставените ни безвъзмездни европейски средства;

Станахме чужденци в собствената ни страна - чужд капитал контролира: почти цялата ни банкова система; по-голямата част от инфраструктурата ни; в т.ч. летищата; значителна част от енергетиката ни; подземните ни богатства; водоснабдяването и електроснабдяването;

Герберска България е с  най-малка свобода на словото наредена вече след няколко африкански страни;

Ние сме на този хал, защото:

- Управляващите нямат даже краткосрочна програма за икономическо развитие.

- Не ги интересува бъдещето на нацията. Тяхната заветна цел е как да напълнят чекмеджетата си с евро и със златни кюлчета. Как да плячкосат обществените поръчки, как да откраднат европейските фондове, как да осигуряват средства за купуване на избори и на политическо послушание.

- Тяхното законодателство е открит и арогантен лобизъм, хаос и  непрекъснати поправки на законите.

- Те не се трогват от обезлюдяваща България, те са слепи за това, че нашите деца са принудени да търсят хляба си в чужбина.

Борисов и неговата шайка се гордеят, че са спрели трите крупни инвестиционни проекта – АЕЦ Белене, Южен Поток и Бургас-Александруполис. Те охотно рапортуват на чужди господари, че са готови да слугуват на гео-политически им интереси стига да ги оставят на власт. За тях няма значение, че стотици милиони евро наши пари буквално са заровени в земята и вместо приходи и работни места, ни носят ежедневно огромни икономически загуби, че самите ние губим гео-политически предимства.

Не е ли унизително да гледаме как тези дни в Брюксел комплексираният ни премиер чинно козирува на уж равните му „колеги“. И резултатът от неговата клоунада е налице – анализът на предварителните разчети по разпределение на средствата през следващия програмен период на ЕС 2021-2007 г. показва, че ние отново сме в най-неблагоприятна позиция. Определено не може да се приеме като успех, нито „донесеният“ от Борисов пакет от нови милиардни заеми, нито крайно недостатъчната помощ за икономически изостаналите ни региони.

Скъпи приятели, БСП представи пред вас своята Визия за България. Ние сърдечно благодарим за вашите предложения, оценки и градивни критики. Нашите екипи работят по детайлизирането на Визията и разработката на конкретни механизми и инструменти за нейната реализация. Ние считаме, че заемането на достойно място в интеграционните процеси на ЕС и в световната икономика, предполага не само ефективно използване на европейските фондове, но главно мобилизация на нашите собствени материални, технологични и най-вече човешки ресурси. Горко на държава, която разчита само на външни подаяния.

За БСП най-важният капитал са нашите деца, нашите млади хора. Те печелят световни олимпиади по математика, физика, химия и компютърно програмиране. Ако искаме те да останат при нас, да разгърнат тяхната воля и талант за благото на България, трябва да свалим това мутренско управление.

Скъпи социалисти, симпатизанти и съмишленици.

От името на парламентарната група на „БСП за България“ ви благодарим най-сърдечно, дълбок поклон за вашата всеотдайна подкрепа. ЗАЕДНО ние можем и трябва и да направим така, че България да заеме достойно място сред нашите европейски партньори.

БСП казва НЕ на мутрите във властта,

Не на крадливите „калинки“ в държавното управление, ДА на предприемчивите, знаещи и можещи българи.

Ние подаваме ръка на всички сънародници, които искат да направим нашата България просперираща, демократична страна.


 

 

НАРОДЪТ ИСКА ДЪРЖАВАТА СИ ОТ ЗАДКУЛИСИЕТО. И ЩЕ СИ Я ВЗЕМЕ!

Е-поща Печат PDF

Слово на Корнелия Нинова, председател на ПГ на Коалиция „БСП за България“, произнесено от трибуната на НС при гласуване на промените в Министерския съвет


Не чухте гласа на хората, които са по улиците и площадите на България. Какво искат те и ние от опозицията - оставка на Борисов и кардинална смяна на мафиотско-олигархичния модел, по който управлява правителството му. Смяна с върховенство на закона и правова държава. Какво правите вие днес - какво предлага Борисов? Оставане на Борисов и запазване на модела. Предлагате имитация на промяна, мимикрия с оставка на министри. За 4 години сме гледали 12 серии от този същия филм. 13-ата може да е фатална за правителството и управляващото мнозинство. Винаги, когато има проблем, изгаря бушон, за да се спаси системата.

Уважаеми управляващи, имате една мантра за вашия морал – че и при съмнение за корупция освобождавате министри. Да, вие сменяте министри при съмнение за корупция, за да спасите корупцията, за да запазите системата.

Защо го правите сега?

Първи вариант, отпреди една седмица- защото тези освободените министри са министри на ДПС, според думите на премиера. Втори вариант, от онзи ден - освобождавате Горанов заради хазарта, Караниколов за едни пари, които нещо се раздавали, а министър Маринов за упражненото полицейско насилие.  И трети вариант, който чухме от вицепремиера Дончев - няма мотиви. Един път за ДПС, един път за съмнение за корупция, един път без мотиви. Тогава какви са истинските мотиви? Мотивът е страх от хората, които протестират и страх от търсене на отговорност. Целта каква е? Оцеляване на всяка цена, без оглед на това- какво ще плати държавата и какво ще струва на народа вашето оцеляване.

Уважаеми българи, мислите ли, че правителство, което цели само своето оцеляване и се страхува от вас и от търсене на справедливост и възмездие, може да ви предложи бъдеще? Обясняват ни управляващите защо не трябва да си ходят - има нестабилност, има криза. Самите управляващи са нестабилност. За 4 години над 25 грандиозни корупционни скандали –това е нестабилност. Щяло да дойде криза. С некомпетентната си и непоследователна политика във всички сектори те са източник на криза – и здравна, и социална, и икономическа.

Обясняват ни защо не трябва да си ходят. Ние искаме да ви кажем защо трябва - за да не се прави повече лобистко законодателство през задната врата на парламента, а качествени закони в интерес на гражданите. За да не се използват институциите за кражби и като бухалка, а за да служат на хората. За да не се назначават послушници, които подписват и горят като бушони, а смели и неопетнени хора.За да няма пропаганда, репресии и страх, с които да ви държат в подчинение, а да бъдем свободни българи. Ето това ни обединява всички – с различна представа за данъчна политика, за енергийна политика, за социална политика.

Обединява ни първо целта - разграждане на мафиотско-олигархичния модел на паралелната държава и градеж на България отначало от умни, компетентни, професионални и почтени хора.

Не спирайте българи, не спирайте да протестирате. Ако има един голям успех от всичко, което сме правили през последните 4 години е, че България се освободи от страха и апатията, че се показаха младите, свободните и смелите. Че до тях застанаха родителите им, бабите и дядовците.

Българският народ си поиска свободата от мафията, поиска си държавата от задкулисието и ще си ги вземе. Да продължаваме единни.


24 юни 2020 г.


 

„ЗА ОТЕЧЕСТВОТО…“

Е-поща Печат PDF

Продължение от брой 29

 

Крайно необходимо е, според мен, националната енергия постоянно да се одухотворява от принципите на човещината и българщината. Ала то едва ли ще бъде възможно, ако не се преодолее трайното обедняване на българския народ. Поради това приоритетите на управляващите би трябвало да отговарят на изискванията за високо догонващо икономическо развитие посредством стратегия за иновационни технологии в българския производствен и възпроизводствен процес.

Сегашните усилия на Европейския съюз са подвластни на дигитализацията и електронизацията във всички области на стопанството, администрацията, социалните дейности.

Вече е очевидно, че конкуренцията на световния пазар добива нов, планетарен обхват. Освен САЩ, висок икономически подем постигат Китай и Индия. Малките „тигри“ от Югоизточна Азия – Южна Корея и други, също заявяват своя стремеж за иновационно присъствие в световната стопанска система. За съжаление, в тази глобална обстановка, страната ни не е влиятелен икономически фактор в Европейския съюз. Водещите компании, технологическите емблеми на обединена Европа продължават да странят от българската стопанска среда. Олигарси и свързани с тях чиновници им затварят вратата за съвместна иновационна производствена дейност. Управляващите нямат дългосрочна, комплексна програма, подкрепена от международните финансови и инвестиционни фактори, за дълбоко структурно реформиране на нашата икономическа действителност. Реална пречка за такова сътрудничество се явява и вредната практика на няколкогодишни рамкови договори по важни инфраструктурни проекти, финансирани от европейските фондове. Не е чудно, че и след изхарчените значителни средства немалко обекти са далеч от съвременното равнище на автоматизацията и информатиката. Необузданата алчност за бързо забогатяване също задържа националния възпроизводителен процес. Показателно е, че над 50 на сто от фирмите у нас не правят забележими капиталови вложения, живеят ден за ден. А светът вече е в преддверието на 5G комуникациите и изкуствения интелект!

Поучителен е примерът на строителите на освободена България. Тогава националният прогрес се осъществява и посредством развитието на железопътната система и свързаната с нея промишлена дейност. За две-три десетилетия родната земя е опасана с железопътна мрежа, надвишаваща в пъти постигнатото в съседни страни, получили независимост десетилетия преди България.

Сегашното недопустимо подценяване на държавната железопътна система, за сметка на автомобилните превози, поражда вредни последици в областта на икономиката, техническия прогрес, екологията. Нашите влакове се движат пет-шест пъти по-бавно от европейските и със скорост десет пъти по-ниска от скоростните влакове в Китай, Япония и други страни. Поставянето на този проблем в центъра на вниманието на държавата и обществото неминуемо ще доведе не само до модернизация и автоматизация на жп мрежата, но ще допринесе и за развитие на нови индустриални производства.

Необяснимо е защо средищното положение на нашата страна не се осъзнава в достатъчна степен от управляващите. Северозападният район е най-бедният, най-неразвитият в цяла Европа, но не се изгражда коридор № 4 – София – Видин. Въпреки наличието на модерен мост през Дунав и многократни напомняния на европейски специалисти за предимствата на тоя международен път. Развитието на комуникацията юг – север, като се използва географското предимство на река Дунав за бързи и евтини връзки през цяла Европа до най-голямото пристанище на континента Ротердам, вече се превръща в насъщна потребност. Няма разумно обяснение защо до безкрайност се бави и изграждането на толкова важния коридор № 8 – Адриатическо – Черно море, през Скопие и София. Не се осъзнава от отговорните длъжностни лица, че пренебрегването на предимствата на коридорите 4 и 8 е в интерес на недобронамерени фактори в съседни страни, които целят да се заобиколят удобните български пространства. Така естествено се губи изключителното географско предимство на България като мост и кръстопът между Изтока и Запада, Севера и Юга.

Болезнено тъжна е очевидната истина, че и селското ни стопанство също е в незавидно състояние. Тоталният погром на кооперативното земеделие и животновъдство от прословутите ликвидационни комисии, създадени от правителството на Филип Димитров, причини неизмерима национална беда. Делът в брутния вътрешен продукт в аграрния сектор на икономиката стремително падна – от 19 на сто през 1989 г., до 3,3 на сто през 2019 г. Почти толкова е „приносът“ и на хазарта. От държава, чието селскостопанско производство изхранваше две Българии, днес сме принудени да внасяме над 80 на сто от земеделските продукти за пазара и преработвателната промишленост. Разрушителната стихия в земеделието раздроби уедрената плодна и поливна земя на повече от 20 млн. маломерни парцела. В Южна България тяхната средна големина е 5 декара, в Северна България – 8 декара. Каква производителност и конкурентоспособност може да се очаква от такава структура на българската земя, прочута със своето плодородие! Не стига това, но и двуполюсният характер на сегашното земеделие е с непредвидими последици. Според данни на Евростат фирми, съставляващи под 5 на сто от стопанските субекти в сектора „Земеделие“, стопанисват 85 на сто от обработваемата площ. Останалите под 20% от земята ни се обработват от 220 хил. дребни фермери. Много от тези малки стопанства са в упадък или фалират. България е една от страните, в които субсидиите нямат силно положително въздействие върху брутната добавена стойност в селскостопанския сектор. У нас вече се произвеждат главно зърнени и маслодайни култури. Продукцията не се преработва, а се изнася като суровина. Необяснимо е например безхаберието на служители в аграрното ведомство, които се хвалят, че страната ни е на второ място по износ на суров, непреработен слънчоглед. Такава бе характеристиката на българското селско стопанство преди Втората световна война. Прочутото родно интензивно земеделие, охулено като „комунистическа крепост“, вече е тъжен спомен. Загубата от това възлиза на десетки милиарди добавена стойност и над половин милион работни места.

Разрушеното с лекота се възстановява изключително трудно. Много са факторите, които може да съдействат за преодоляването на негативни тенденции в нашето обществено-икономическо развитие. Безспорно е обаче, че възраждането на образователната система задължително трябва да се превърне в общонароден приоритет. Не смяната на формите, а коренна промяна в съдържанието на образователното дело вече е крайно необходима. Не бива да се забравя, че имахме съвършена образователна система, която осигуряваше знания, възпитание и професия на младежите. Възстановяването на изоставени практики в учебното дело би могло да се превърне в основа на съвременното българско образование, призвано да готви не пълни, а умни глави. И да образова и възпитава оправни, с дълбочинно мислене и богато въображение млади хора, способни успешно да се приспособяват към постоянно растящите изисквания на съвременния дигитализиращ се свят.

Доказано е, че равнището на просветата, науката и културата е главната предпоставка за националния прогрес. „Не давай на човека нищо освен необходимото в живота и той ще заживее като скота…“ (Уилям Шекспир). Поради това за духовната сфера е потребно, според мен, да се полагат много повече грижи. Илюзия е да се говори за социален напредък, когато управляващите се гордеят, че заемаме предно място в света по растеж на военните разходи. В същото време за наука, култура и технологично обновяване на българското производство се осигуряват далеч, далеч по-малко от крайно необходимите средства. Налага се да припомня, че още през 1987 г. в Съвета за духовно развитие при Министерския съвет и Комитета за наука към него създадохме фонд за научно развитие. Освен бюджетните средства, определени за тая цел, в пъти по-високи от сегашните пари за научна и развойна дейност, научният фонд разполагаше още в началото със 150 млн. долара за научни проекти, предназначени за индустриалното и селскостопанското производство.

Тъжно, тревожно е, че вече е налице демографска суперкриза на българското общество. Оправданието, че застаряването на населението и намаляването на раждаемостта съществуват и в други страни, не е утеха. Като следствие на разгромената промишленост и селско стопанство почти половината население в трудоспособна и детеродна възраст напуска страната. Нито едно правителство от изредилите се през тези три десетилетия не видя в този процес главната опасност за съществуването на българската държавност. Първа последица на разразилата се като стихийно бедствие икономическа емиграция е рязкото намаляване прираста на населението, който спадна от около 140 хил. живородени преди 1989 г. до днешните катастрофално ниски за 2019 г. около 60 хил. новородени. Като прибавим към това и световния рекорд по смъртност, който държим според най-авторитетни статистики, страната ни се оказва пред прага на небивала в историята претрансформация на обществото и практическото превръщане на българите, които са държавнотворният народ, в малцинство. В същото време ,и особено в последните десетина години, този проблем се дискутира само преди избори, за да заглъхне след тях, като се припява пак старата песен за магистрали, хъбчета, санирани блокчета, стоманобетон… Ако управляващите не осъзнаят, че демографският проблем е безпрецедентно остър в сравнение с цялата история от Освобождението досега, рискът е да загубим България. Най-разумният път е национално съгласие и приоритетна програма за всестранно стимулиране на качествената раждаемост. Положителен е примерът в това отношение на Унгария, Гърция, Русия…

Без каквото и да е основание управляващите си затварят очите пред тъжната картина и начина на живот в циганските квартали и махали. След 1990 г. те се удвоиха и продължават да се множат и разширяват. Действителността тук е повече от тревожна: 87 на сто са с основно или по-ниско образование, едва 20 на сто имат работа и тя е предимно временна. Младите безработни са 60 на сто, в детските градини са обхванати едва 5 на сто от бедстващите невръстни и т. н. Употребих думата „цигански“ квартали и махали, тъй като не мога да си представя поемата „Цигани“ на великия Пушкин да се преименува на „Роми“; Азучена от операта „Трубадур“ на Джузепе Верди, Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе да се наричат ромки, „Цигански барон“ от Йохан Щраус-син, „Цигански напеви“ на Сарасате, „Цигански балади“ от Федерико Лорка, циганските кътове за веселие в Русия, живописно описани от Лев Толстой и Фьодор Достоевски, да се преименуват на ромски. Разбира се, не е лошо да се ползва едното и другото име на тоя етнос. Далеч по-важно е да се полагат действителни, а не лицемерни грижи за неговото приобщаване към единния български народ. Защото подценяването на проблема с безработицата и беднотията е с крайно вредни последици за нашата народностна общност.

Световната история е доказала, че прогресът на държавите е в пряка зависимост от това как системите, институциите осъществяват стопанско-организаторските, културно-възпитателните и защитните функции на държавата. Патихме от грубото и безумно разрушаване на добре действащи структури в управлението. Особено важно е личностите, които обществото избира или назначава на отговорни постове, да са на висотата на своите отговорности. През последните години у нас се създадоха прекалено много министерства, агенции и други държавни служби. Администрацията неудържимо нараства, поради което публичните разходи на всеки граждани за нейната издръжка стремглаво растат. Перестройчици и нови демократи се нахвърлиха например срещу високите спортни резултати, постигнати през годините на социализма, обявявайки ги за комунистическа витрина. В резултат спортните постижения на българските атлети сега са несравнимо по-ниски от постигнатото до 1990 г. В същото време е създадено Министерство на младежта и спорта, въпреки че отговорност за физическото и моралното здраве на младото поколение носят Министерството на образованието и науката, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването и други ведомства. Едновременно с това съществува държавна агенция за работа с младежта и децата.

Появи се и най-остра водна криза в много селища, а хората плащат десетки пъти повече за водоснабдяване в сравнение с „лошия социализъм“. И в тая жизненоважна област цари хаос. Отговорността за управлението на водния сектор е поверена на няколко министерства. Заради бърза и лесна печалба с явното и мълчаливо съгласие на контролни институции и длъжностни лица, България се превръща в бунище на вредни отпадъци, внасяни от чужбина. И за това са отговорни няколко министерства и ведомства, които безотговорно си прехвърлят задълженията.

 

За такива неразбории и своеобразен управленчески хаос народът казва: „Много баби – хилаво дете.“ Ето защо освен будещия възмущение конфликт на лични и корпоративни интереси вече е налице и конфликт на правомощия. Това увеличава публичните разходи, създава условия за корупция и безотговорност на длъжностните лица.

Общоизвестно е, че партии и другите обществени образувания са гръбнак, същност на демокрацията. Най-важно е обаче кои стоят начело, какви са качествата на така наречените партийни елити. Свикнахме с едно безобразие: политици да прелитат от партия в партия. Налице е странното българско явление, нека го нарека, политическо пазаруване. Не са малко лицата, които постоянно сменят партийната си принадлежност пред смаяните погледи на избирателите.

Така прехвален специалист прелита от държавна служба в СДС в политическо движение. Той е на висока длъжност в НДСВ, кандидат е за депутат от БСП, народен представител от коалиционна партия. И стига до правителствения екип на ГЕРБ. Мнозина в навалицата на управляващите поради неприкрити лични интереси имат сходно криволичещо политическо поведение. В управлението е загнездено посредствено лице, което след отчаяни усилия да се издигне в районна организация на БСП, се присламчва към ГЕРБ. А техният самовлюбен началник Б. М., син на полковник от МВР, и изявен партиен секретар, зарязва своята професия, защото трябва да се деполитизира и да напусне БКП. Въздигнат и с чужда помощ на управленския връх, той вече е най-досаден хулник на комунистите, от чиито среди произлиза…

Всички жадуваме за образцово управление, което ни учи и възпитава сами да се управляваме. Ала не може да не предизвика обществено недоволство присъствието на безличия, лишени от култура, професионализъм, морални добродетели на високи държавни и обществени длъжности. Възмутително е невежи, корумпирани хора да се кипрят на управленчески постове и да обричат на провал всяка работа, до която се докосват. Да си припомним древната притча за това кой стои отпред. В пустинята се сблъскали стадо овни и стадо лъвове. Лъвовете били предвождани от овен, овните – от лъв. Победили овните начело с лъв. Загубили лъвовете, командвани от овен.

Унижение е за държавата в условия на демокрация крайно ниското доверие във върховни органи на властта и управлението. Народното събрание се ползва с 8 на сто доверие, съдебната система – 12 на сто, правителството – с над 20 на сто. А купуването на избиратели и недействителните гласове също са постоянна практика в изборния процес. Поради всичко това е наложително тези и други факти, показатели за деформирана демокрация, да предизвикват активна обществена работа и борба за коренна промяна.

И като заключение: съвременният глобализиран свят се тресе от противоречия. Несекващите стремежи на САЩ за световно господство вече се сблъскват с новата реалност на многополюсен свят. Непредвидимо е как ще се развият икономическото съперничество между САЩ и Китай, острите разногласия между САЩ и Русия, интеграционните процеси в Европейския съюз, противоречията на Балканите и в Близкия Изток, глобалните проблеми на екологията и устойчивото развитие, пандемиите... В тая взривоопасна геостратегическа обстановка най-важно е мъдро да се определя мястото и ролята на нашата държава. А всички заедно да допринасяме за нейния неспирен социално-икономически и културен напредък.

Това, според мен, е условието България да заема достойно място сред прогресиращите народи и държави докато свят светува.


 

НА ФРОНТОВАТА ЛИНИЯ

Е-поща Печат PDF

Продължение от брой 29


Крайната цел на горната социално-технологична постановка е на всяка цена да се скрие какво става зад кулисите чрез безкомпромисно  контролираните медии, които заливат  електората с лъжливи факти и комплементарни коментари с претенцията за абсолютна правда и с яростни критики на всичко, което е извън установката. Зад кулисите - абсолютна "държавна" тайна покрита с мрак. Там се броят парите и е необходимо безветрие.

За участието на политиците в информационната война е излишно да говорим - те са на 24 часов работен режим. Интерес при тях представляват изпълнения на живо, базиращи се на такива фрапантни  идеи, които не са по силите даже на един изкуствен интелект. По най-професионално свидетелство на журналистката Моли Айвинс  "Те предоставят най-доброто възможно безплатно забавление. По-добро от зоологическа градина. По-добро от цирк."; заедно  с най-живописни подробности в нейния „Ню Йорк Таймс“ бестселър "Molly Ivins can't say that, can she?";  "Моли Айвинс не може да каже това, нали?".

За абсолютното дебелоочие при пренебрегване на факти, които не са в хармония с даден политически наратив, можем само да кажем, че то е част от истинския политически професионализъм. Последното може да се илюстрира с реч на Хумза Юсаф, Съдебен секретар на Шотландия (Scottish Justice Secretary), в рамките на стигналата и до там антирасистката пандемия. Той чете публично дълъг списък на административни позиции, добавяйки след името на съответния служител характеристиката "бял". Приключвайки с  правосъдието, той преминава към медицината, към профсъюзите, към  директората на шотландския парламент, добавяйки след всяко име думата "бял", завършвайки с извинението, че списъкът не е достатъчно пълен. Трябва да отбележим един малък пропуск в неговата информация - пропуска да спомене, че населението нс Шотландия е над 96% „бяло“.

Позициите в информационната война се определят автоматично по елементарния принцип "Който не е с нас е против нас!", технологично разработен на ниво кухненска рецепта за интелекти от всевъзможен калибър: оценката на каквото и да е по-важно събитие,  различна от тази на лидера, определя къде минава фронтовата линия т.е., определя кой е враг и кой е приятел. По принцип има само два лагера: този на вечно правата страна и този на всички останали, към който автоматично попадат и тези, които още не са определили собствената си  позиция. Последното се приема като сертификат за умствена недостатъчност след като е очевидно, че няма какво да се мисли по единствено правилното решение, обявено и разгласено от най-висок амвон.

Напоследък се оказа доста неочаквано, че освен външни противници (главно Русия, Китай и техните "васали")  в САЩ има и вътрешни и то толкова поляризирани и сериозни, че по същество става въпрос за най-свирепа гражданска информационна и културна война между лагера на демократите и този на  републиканците, които, в момента, могат да се  класифицират формално като

анти-Тръмп и про-Тръмп.

Разбира се, тази вътрешна фронтова линия пречи много в битката на САЩ срещу външни врагове, снабдявайки ги богато с неочаквано удобни аргументи за оспорване на основните  ценности и принципи на Глобалния лидер.

Ето един изключително неудобен пример. Знае се информационното правилото, че ако се съмняваш в печатаното в „Ню Йорк Таймс“, то ти не можеш да се считаш за американец. Според това правило сегашният президент на САЩ, Доналд Тръмп, не може да се счита за американец, позволил си да заклейми този флагман на световната журналистика като редовен разпространител на фалшиви новини. Без съмнение става въпрос за агент на Путин, за което, официално и неофициално, явно и неявно, беше и е разследван. По всички линии. Не е за учудване, че  антиамериканската информационна армия е в постоянна еуфория от редакционния  проблем коя новина да публикува по-напред.

Друг, съвсем пресен пример покрай националния празник на САЩ, 4-ти юли. Телевизионна водеща на CNN представя тържество организирано от президента Доналд Тръмп в Националния Мемориал в планината Ръшмор (Mt. Rushmore, South Dakota) като поклонение пред скулптурите на двама робовладелци (Джордж Вашингтон и Томас Джеферсон), изсечени на "земя отнета от индианците".

Същата телевизия, отразявайки президентската кампания през 2008  на Барак Обама  и използувал същия мемориал, характеризира събитието като "впечатляваща гледка" и "величествено" (“quite a sight” and “majestic”). И дума не е обелена за робовладелци и индианци.

III. 4. Културна война


Збигнев Бжежински строго препоръчва изпитаната рецепта от времето на Студената война - налагане на американската култура  като много ефективно оръжие в случаи, че има противодействие при насаждане на демокрация по американски. Тук не става дума за някаква висока култура, а за т.нар. Tittytainment (Тититейнмънт), дума хибрид от "цици" и "забавление", термин предложен от Hans-Peter Martin and Harald Schumann  - повърхностна, злободневно-занимателна култура с продукти от типа на сапунки, MTV (music TV), шоу програми като Биг Брадър и Сървайвър, способструваща интелектуална деградация  и насаждаща  култ към потребителство (потреблядство).

На другия край на културния спектър са теоретични разработки от професионали хуманитаристи, главно от Западна Европа,  които и произвеждат академичните критерии за качеството на културния продукт.

Логическата структура на всяка теория се гради върху начални предположения. Доколко работи такава една теория, при липса на логически грешки, се решава чрез сравнение с експеримента като при несъответствия не се обвинява природата, а началните предположения.  Това е желязно правило в математиката и физиката, и неговата ефективност се доказва от постоянния технически прогрес. Има, обаче, теоретици с идиотска мания за величие, които винаги са готови да обвиняват  практиката, например, като неправилна. Оставени сами на себе си, такива индивиди не са голям проблем и спокойно могат да се отнесат към раздела за особени развлечения. Ситуацията в хуманитарните науки е значително по-комплексна и дифузна и ако произведените там теории предлагат възможност за пропаганда и политико-социална манипулация на масите (електората) играта коренно се променя и неимоверно загрубява.  В такива случаи не се атакува теорията, а  само и изключително "неправилната" практика.  Атакува се безмилостно по всички фронтове на възможна критика и съпротива  с всички средства на медии и администрация като преференциални усилия се полагат и за контрол на образованието. След включване в играта на социалните мрежи се създава такава каша от "факти" и интерпретации, че (по Александър Зиновиев) "какво е теория и какво е практика, е невъзможно да се определи нито теоретически, нито практически."

Това е и идеалната атмосфера за осигуряване на безпрекословен идеологически конформизъм, за което не се скъпят никакви средства: "Прави каквото ти се казва или...!" Пример: функциониране и поведение по каноните на либералната демокрация, за която днес вече е съвсем ясно, че е точно като морското свинче,  (което нито е морско, нито е свинче), демонстрираща

патологична нетърпимост и недопустимост на алтернативно мнение.

Невероятни висоти на откъсването от реалния живот ("експеримента") ни се предлагат ежедневно от постиженията на т.нар. Политическа Коректност (Political Correctness, PC).  С лов на вещици, който се повтаря като средновековен екзалтиран фарс, само не и за потърпевшите.

Конфронтацията на теоретиците хуманитаристи е с всичко и с всички, от ден първи.  Опитите им с точните науки също не са от вчера. В книгата, която подпали война в науката през 1994 г. (Higher Superstition: The Academic Left and Its Quarrels with Science, by Paul L. Gross and Norman Levitt;  Висше суеверие: Академичната левица и нейните кавги с науката), авторите Грос и Левит описват атаката на постмодернистите  обвинявайки точните науки в конструиране на наративи за власт.

Защитниците на точните науки, реалистите, застават на позицията, че фундаменталните научни идеи е необходимо да се обсъждат и прецезират преди всичко в рамките на тяхната собствена терминология. Още тогава става ясно, че вътрешната, собствена логика на "твърдите" (точни) науки ("hard" sciences), математика, физика, химия и по-голямата част от биологията, е  единственият бастион, който успява да спре  инвазията на постмодернизма там, докато в областта на социалните науки такава защита няма и, съответно,  щетите са драстични.

Робин Фокс (Robin Fox), изтъкнат културен антрополог, описва в своя книга как неговата дисциплина е била просмукана от политически виждания извлечени от областта на постмодерната литературна критика. Неговите заключения за плачевното опошляване на любимата му наука напомнят това, което можем да видим и днес, демонстрирано от кампанията "Да изключим Науката, Технологията, Инженерството и Математиката" (#ShutDownSTEM).

Кампанията в социалните мрежи #ShutDownSTEM (STEМ -  от първите букви на Science, Technology, Engineering & Mathematics), е  активна в момента,  обвиняваща STEM науките в расизъм, с помощта на нови методи за познание, неясни и неизискващи доказателства, без съмнение постмодерни по дух. В края на краищата какво общо може да има един наратив, по същество субективен, с обективността на науката? Елементарният отговор е - нищо общо. За един постмодернист знанието се заменя от наратива и достоверни резултати се обявяват без значние (идеологически недопустими) ако  противоречат на този наратив.

Такива научни резултати се считат за получени чрез расистки структурни, мисловни и езикови процеси, недопустими за духа на кампанията и, следователно, трябва да се анулират.

Наративът е по-важен от обективността на науката.

За активистите на кампанията анулирането е изява на тяхната наративна власт, в  пълно съгласие с вижданията на Мишел Фуко, най-цитираният автор в университетските среди, абсолютно убеден, че езикът е власт (идея, която циркулира в лявото идеологическо пространство от десетилетия).

На дъното е очевидната истина, че всъщност става дума за мързелив ум, който е напълно доволен от самото изразяване на мнение, леко гримирано, за да изглежда  правдоподобно. Перфектната рецепта как точно се прави това е намерена в модерната теория на критиката заедно с доктрината за екстремален релативизъм, която прокламира, че в края на краищата всичко може да се сведе само до мнение.

От горното се вижда, че става дума за такава "наука", която поставя субективната интерпретация над обективните факти. И докато се усетим, вече днес,  мъжете станаха жени, мълчанието се превърна в насилие и науката стана расистка.

За нещастие, появи се един сериозен проблем за  "науки" от този сорт - един чисто "експериментален" вирус, който показва  най-безпардонна  нечувствителност към елегантните теоретични постройки на джендър малцинствата,  правейки разлика само (донякъде) между мъже и жени. Следващата стъпка на тези "науки" е да го обявят за несъществуващ и да го "анулират". Нещо, което се прави на практика - организират се масови протести,  пренебрегвайки наредбите за социално дистанциране. Заедно с последствията.

Сега, малко за правата на човека и тяхната абсолютизация като върховна ценност за либерали, неолиберали и особено за последната им трансформация в суперпрогресивни  западни леви хунвейбини. Формулирани като абсолютна ценност правата на човека са  фикция по простата причина, че тяхната пълна реализация е осъществима само във вакуум. Самото включване на даден индивид в коя и да е система от други обекти, (в частност, в  система в която има и други индивиди)  вече налага ограничения на тези индивидуални права при очевидното условие, че се иска запазването на тази нова система като такава поне за известно време. Пример: пренасяме нашия абсолютно свободен индивид от теоретичния вакуум  в джунглата, с аборигени или без аборигени,  с условието  да остане жив поне известно време.  Ясно е, че тривиалното изискване за запазване на системата, поне за известно време, налага ограничения на т.нар. абсолютни права на нашия индивид. Ако индивидът продължава на настоява за безкомпромисно спазване на неговите абсолютни права, резултатът може да бъде само разрушаване на системата т.е., в рамките на примера, най-вероятният резултат е индивидът  да загуби живота си. Оттук веднага следва, че абсолютизацията на правата на човека  (свободата на човека) е фикция взета на въоръжение с една единствена и фундаментална цел - разрушаване на дадена държавна политическа система  заклеймявана неизбежно  и абсолютно обосновано в тяхното нарушаване. Използуваме думата "фикция",  защото думата "право"  няма смисъл без думата "задължение" или както твърдят юристите, двойката "право-задължение" е в нерушимо единство. На който и да е списък с ненарушими права на  човека, съществува комплементарен списък със ненарушими задължения.


Следва


 


Страница 2 от 378