Продължение от брой 1
Настоящето изследване е пръв и доколкото ни е известно – единствен досега опит за анализ на противоправното законодателство в материята енергетика. Без отмяната (прогласяването за нищожни) на противоправните разпоредби, нито един от натрупаните с години технологически проблеми в енергетиката не може да бъде разрешен. В по-широкия смисъл – без смяна на системата, която позволява налагането на противоправни норми и узаконяване на произвола и грабежа, не може да бъдат разрешени нито проблемите в енергетиката, нито в която и да е друга област.
В първата част на статията анализирахме „закона“ приет от режима на Костов. Сега продължаваме с противоправното „нормотворчество“ на правителствата на Сакскобургготски, Тройната коалиция и ГЕРБ.
ЗЕ или раждането на октопода
Промените в ЗЕЕЕ от „царското“ мнозинство още повече задълбочават корпоративния произвол над обществото. С отмяната на Закона за счетоводството пък отпадат принципи като вярно и честно представяне; историческа цена; същественост; достоверност на счетоводните документи (вкл. фактурите) в натурално и стойностно изражение. Всяка овластена мутра вече може да размахва хартия, наречена фактура, с която да притиска гражданите и производителите чрез методи, наподобяващи гангстерските. Над гражданите започва да тегне икономическата принуда да плащат за нещо, което нито са поискали, нито са консумирали. Или, по думите на изтъкнат наш академичен макроикономист, обществото се разделя по вертикала на две крайно антагонистични категории: малцинство от 1%, което издава фактури; и мнозинство от 99%, което е длъжно да ги плаща. Почувствали се освободени от ефективен държавен и обществен контрол, монополистите – чрез инструмента ДКЕВР, галопиращо започват да налагат все по-високи „цени“ на тока, водата и парното.
Изследване на Гражданско сдружение „Асоциация на данъкоплатците в България” на цените на „топлото” в София за периода 1996-2005 г., стига до констатацията за разюздан грабеж, непознат в новата ни история. По данни на БУЛГАРГАЗ, цената на която продава газа на топлофикациите средногодишно нараства по-малко от 2 пъти: от 91.80 щат.дол. през 1996 г., на 154.04 щат. дол. през 2005 г. (без ДДС). За същия 10-годишен период „цената“ на парното в София скача както следва:
- 1996 г. - 3.96 лв./мвтч;
- 1997 г. - 29.57 лв./мвтч, или с около 26 лв. (повече от 7 пъти);
- 2003 г. - 37.45 лв./мвтч;
- 2005 г. - хвръква с още 81 лв. и достига общо 111.69 лв./мвтч, като включва вече и наложените от ДКЕВР „екстри” – такси за непоискани „услуги“, скандално увреждащи законния интерес на гражданите и обществото...
Или, спрямо 1996 г., грабежът е 2760 %! В продължение на десетилетие председателят на ДКЕВР К. Шушулов лъже потребителите и обществото, че цената на парното следвала нарастващата цена на газа и това била причината за поскъпването. Иначе казано, лъгал е сутрин, обед и вечер! Както продължи да лъже наследникът му Ангел Семерджиев. Както продължава да лъже и днес „доцентът“ Иван Иванов!.
Към 2003 г. властта преценява, че ЗЕЕЕ вече не е достатъчен за планираното по-нататъшно настъпление срещу правата на гражданите и производителите. Чуждият опит, внесен от лондонските юпита и най-вече препоръките на Световната банка указват, че най-ефективно може да се граби чрез верига от посредници или, според култовото определение на Ахмед Доган, чрез „обръчи от фирми“. Пристъпва се към усъвършенстване на методите необходими за усъвършенстване на грабежа. И парламентарното мнозинството на „царя“ приема Закона за енергетиката (ЗЕ) на мястото на ЗЕЕЕ.
Новият закон още повече облагодетелства монополистите и ускорява загробването на гражданите и обществото. Специален раздел е отреден на „любимите“ на властта лицензии. И съвсем скоро Майка България „лицензионно“ е разпарчетосана. Десет от най-мащабните сделки на „царското“ правителство (между които доставката и разпределението на електроенергия), са квалифицирани като „скандални“ от проф. Кръстю Петков, дори „криминални“ – от екс-главния прокурор проф. Никола Филчев, в интервю за в. „Дума“.
Лицензираните електроразпределителни дружества (ЕРД) представляват първата линия от посредници. Те максимално се възползват от „дружеските“ си връзки с властта. Ограбването ескалира чрез различни, одобрявани от властта прийоми: „външни услуги“ или втора, трета и следваща линия от посредници; фактуриране на „услуги“, които потребителят нито е поискал, нито е консумирал; кражби посредством уреди, които не са сертифицирани като годни средства за търговско измерване и пр., и пр. Действията на ръководствата на ЕРД, топлофикациите, водоснабдяването, вече напълно могат да се определят като попадащи в дефинитивното поле на организирана престъпност, дадено от Икономическия и социален съвет на ООН: „Форма на търговска дейност, която използва заплахи, физическа сила или насилие, ограбване, принуда или корупция, както и доставката на негодни стоки и услуги”.
Впрочем, организирана престъпност не може да съществува извън действието или бездействието на държавния чиновник, извън подкрепата и закрилата на организационни структури в най-високите етажи на властта! Това се изучава във всички правозащитни школи, вкл. в Академията на МВР в Симеоново. Организираната престъпност е немислима без политически чадър или политическа протекция (access to political protection). Нито една мафия не е в състояние да тероризира гражданите, безнаказано да граби огромни суми, ако не разполага с политически комфорт, ако не е под чадъра на политици и в законодателната, и в изпълнителната, и в съдебната власти.
Приетият от „царския“ кабинет ЗЕ цели точно това: необратимо да укрепи комфорта на енергийните монополисти по „законодателен“ път, т.е., чрез узаконяване на беззаконието.
И за да няма никакво съмнение, че властта безусловно се подчинява на монополистите, на ресорния министър се възлагат координиращи функции. Според разпоредбата на чл. 7 ал.1, при провеждането на държавната политика в областта на енергетиката, министърът „може да се подпомага от браншовите камари и организации на енергетиците и на такива, добиващи енергийни ресурси“. Но потребителите, народът, Върховният суверен – не може! Изключен е от участие в провеждане на държавната политика в енергетиката. А монополистите не са. Нека не задаваме въпрос в интерес на гражданите и обществото ли е такава практика? Съобразена ли е с императивната разпоредба на чл.19, ал.2 на КРБ: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.“
Според разпоредбата на чл.31 т.7 на ЗЕ, разходите по преференциалните цени на възобновяемите източници и високоефективното комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, ДКЕВР трябва да прехвърля върху крайните клиенти справедливо! Кой и как преценява кое е справедливо? И защо преференциалното ценообразуване, което облагодетелства монополистите, трябва да се прехвърля върху потребителите, народа- Върховния суверен? В интерес на гражданите и обществото ли е такава практика?
Още по-нагла е разпоредбата на чл.21, ал.1, т.20 на ЗЕ относно т.нар. умни средства за търговско измерване (СТИ), които осигуряват на монополистите възможност за разюздано надуване данните за потребление, довели страната до масови протести през 2013 г. Съгласно нормите на Третия енергиен пакет на ЕС – в сила от 3 март 2011 г., преди монтирането на интелигентни („умни“) системи за измерване, доставчикът следва да извърши:
- предварителна икономическа оценка на дългосрочните разходи и ползи за пазара и за индивидуалния потребител;
- да информира потребителя коя форма на „умно“ измерване за него е икономически оправдана и разходоефективна;
- предварително да получи информираното писмено съгласие на потребителя за монтиране на „умно“ СТИ.
Европейската комисия освен това предупреждава, че „умните“ електромери са манипулируеми, чрез тях може да се събират лични данни, като: ежеминутно измерване на личната консумация; създаване на потребителски профили и т.н., а това сериозно нарушава евросъюзните норми за защита на личните данни. Затова електронното СТИ се монтира вътре в жилището (производственото помещение, офиса) на потребителя, след като е получено писменото му информирано съгласие, каквато е практиката в страните-членки на ЕС. Впрочем, в жилищни сгради, строени у нас преди ЕРД-та да бъдат харизани на „чужди гости“, има изградени електромерни табла непосредствено до вратата на всеки апартамент. Защото СТИ трябва да бъде свързано единствено с вътрешната (домашната) мрежа на абоната, само той да може ежедневно да наблюдава данните на потреблението си и да решава каква част от данните и за какви нужди ще ги предоставя на ЕРД-та. Защото не електромерът води до икономия на енергия и повишаване на енергийната ефективност, а абонатът, който сам наблюдава и управлява консумацията си.
Нито една от тези евросъюзни правозащитни норми не е застъпена в „царския“ ЗЕ. С приемането му отпада и възможността потребителят да монтира контролен електромер, каквато е практиката в страните-членки. По такъв начин напълно се изключва всякаква възможност българският потребител да защити правата си. В интерес на гражданите и обществото ли е такава практика?
ЗЕВИ или плячкосване чрез „нашия закон“
Върхът на противоконституционстването е при правителството на Борисов. През май 2011 г. мнозинството на ГЕРБ набързо гласува предложените от МС супер лобистки промени в ЗЕ, гарантиращи свръхпечалби за производителите на „зелена” енергия и предизвикали фурор с абсурдните 12 000 договора, чиято обща мощност е колкото девет нови АЕЦ „Козлодуй”!!! Пак през май 2011 г. е приет „нашият“ закон (ЗЕВИ), който в частта за стимулирането възпроизвежда ЗВАЕИБ.
Всъщност, големият бум на „зелени“ обекти се реализира главно в първите две години след възсядането на властта от ГЕРБ, преди гласуването на „нашия“ закон. Естествено, „наши хора“ от обкръжението на премиера се възползват максимално от ЗВАЕИБ – „най-лобисткият“, според ГЕРБ „закон“. Това са лица с достъп до големи финансови ресурси, до десетки милиони евро. До днес не е известен пълният списък на собствениците на ВЕИ паркове: име, вид на ВЕИ парка, мощност, дата на разрешението за строеж, дата на подписване на договора за присъединяване...
Посочихме вече, че в 43-то НС и в 44-то НС преобладават депутати с интереси в енергийния бизнес, които държат лъвския пай от добива на „зелена” енергия – не само от ГЕРБ и бизнесмени от обкръжението му, като етрополския Емил Димитров; или близката до сърцето на премиера – „вездесъщата банкерка” Цветелина Бориславова, която пъргаво се преориентира към производство на енергия от вятъра. С два такива парка в община Каварна, тя продължава да разширява дейността си в тази насока. Нека припомним и как премиерът Борисов лично гастролира в Силистра, за да отреже лентичката на Завод за соларни панели на олигарха Иво Прокопиев.
Облагодетелстването на енергийните олигарси води до скандален скок в „цената“ на тока. ЕРД вече ни ограбват тройно. Веднъж - чрез одобряваното от властта повишаване на „цената“; втори път - чрез одобряваните от властта допълнителни „услуги“, които потребителят нито е поискал, нито е консумирал; трети път - чрез одобряваната от властта кражба, посредством манипулация на електромерите – изключителна собственост на ЕРД, така че да отчитат 20%, 50%, 100% по-високо от действителното потребление.
Впрочем, и децата знаят, че всеки компютър може да бъде манипулиран, какъвто е и електромерът – микрокомпютър. Наскоро в производството на СГС по гр. дело, назначеното от съда вещо лице В.Б. посочи най-малко три начина за манипулиране от ЧЕЗ на електронните СТИ: „Сменя се схемата за свързване без да се бърка вътре в електромера; сменя се схемата на измерване като се бърка в електромера и се пренастройва начина на отчитане; третия начин на електронните електромери е като се сменя софтуера или се наруши част от нормалната работа на заводския софтуер... Знам че ел. техниците са на работа сутрин от 08.00 ч., вечер до 20.00 ч. и могат да настроят софтуера да записва през другото време и отчетът да му е нула. Могат да го направят да отчита 1/10 от потребената ел.енергия. Могат да го направят в събота и неделя въобще да не отчита...“
Що се отнася до достоверността на данните в електронната система „САП“ на ЧЕЗ, вещото лице В. Б. каза: „Видях това, което ми показаха в системата „САП“. В нея се влиза само с парола и не може да влезе всеки; не мога да потвърдя истинността на документ, който не съм съставил аз...“ Относно достоверността на отчитаните от ЧЕЗ данни, изводът на вещото лице В. Б. е категоричен: „Не мога да кажа инкасаторът ако е видял 5 е записал 3 или обратното; за верността на данните [предоставени от ЧЕЗ] не мога да взема отношение; за достоверността на данните [на ЧЕЗ] не мога да отговарям, защото нито съм присъствал, когато са нанесени, нито мога да проверя какво е отчетено.“
Сходни са изводите и на назначеното от съда по същото гр. дело вещо лице А. К.: „Права за редактиране или изтриване на данни имат само служители, на които това е необходимо и системните оператори; данните в търговския регистър „САП” могат да бъдат променяни след сложна процедура, за която трябва да има разрешение от съответния отговорник или директор.“ На въпрос на съда дали данните, които е използвал и, които са в електронната база-данни на ЧЕЗ могат да бъдат променяни и от кого, вещото лице А. К. отговаря: „Има три системи и всяка от тях допуска да бъде.... „манипулация” е силна дума, но допуска да бъде допусната грешка или неточен резултат да бъде въведен.“ На въпрос на съда могат ли служители на ЧЕЗ да коригират входните и изходните данни в системата, вещото лице А. К. отговаря: „Могат, защото е необходимо за нормалната работа на компанията. Не само защото е самоцел..., а защото се обслужват голям брой абонати и естествено, че се допускат и грешки. Така че да, има такава възможност.“
Свидетелства, че СТИ могат да бъдат манипулирани само от длъжностни лица, потвърждава на 17 септември 2012 г. и Прес-центъра на МВР: задържани са четирима отчетници на ЧЕЗ, които срещу заплащане от търговски обекти с голяма консумация, многократно са въздействали върху електромерите им с цел укриване на реалното потребление. От задържаните са иззети над 200 електромера, над 1100 пломби, множество холограмни стикери, пломбажни клещи, матрица за пломбажни клещи, типови ключове за ел.табла, пари и др. В публикация в „Дума“ по случая, се цитира казаното от гл. инспектор Златка Падинкова – началник сектор „Престъпления срещу собствеността“ в СДВР на пресконференцията, че само служители на ЧЕЗ, които владеят необходимия технически инструментариум, имат достъп до паролите и т.н., имат възможност да манипулират данните за потребление на електрическа енергия. На въпрос към ЧЕЗ, зададен по време на пресконференцията, след като длъжностните им лица могат да манипулират електромерите „надолу“, могат ли да ги манипулират и „нагоре“, за което свидетелстват непрекъснато завишаваните сметки на милиони потребители от Западна България, от ЧЕЗ отказаха да отговорят.
Очевидно сегашната цена на тока не е продукт само на глобалната капиталистическа криза, нито е следствие от природно бедствие. Тя е продукт на „енергийната политика” на всички властващи след преврата от 1997 г. политически сили. И както сочи екс-енергийният министър Румен Овчаров – най-вече на ГЕРБ и лично на премиера Борисов, доколкото като министър-председател той „активно участва в надуването на балона.” Така ли е обаче в действителност?
ЗВАЕИБ – „несработилият закон“ на Тройната коалиция
Челен принос в противоправното лобистко законодателство има и „нормотворчеството“ на Тройната коалиция. ЗВАЕИБ – ни повече, нито по-малко – щедро цели да облагодетелства шепа „инвеститори“ в сектора на възобновяемите енергийни мощности. В публичното пространство упреците за приемане на този „закон“ са насочени главно срещу БСП. Особено остри са те в медийното говорене от лятото и есента на 2012 г., след наложеното от ГЕРБ безпрецедентно 13-процентно увеличение на „цената“ на тока.
В края на 2012 г. от „Позитано“ 20 отчетоха като стратегическа грешка дългосрочните договори за изкупуване на ток по преференциални „цени“. Иначе казано, признаха, че част от разпоредбите на приетия през 2007 г. от Тройната коалиция ЗВАЕИБ, са били не само погрешни, но и противоконституционни по същество. Макар да се твърди, че „не е сработил” (по думите на Румен Овчаров), този закон си остава факт. И продължава да тегли надолу имиджа на БСП. Нещо повече, сред ръководните среди на тази партия има лица с интереси в енергетиката, склонни са към компромис с олигарсите, довели ГЕРБ до властта.
Но нека все пак бъдем малко справедливи към левицата като цяло, независимо от основателните и заслужени упреци. Защото онова, което „правилните“ медии услужливо пропускат, е обстоятелството, че БСП не разполага със самостоятелност да провежда политика в рамките на Тройната коалиция. Длъжна е да се съобразява с желанията на партньорите си, дори да си затваря очите пред корупционни изкушения само и само да съхрани коалицията в името на постигането на стратегическата цел – приемането на Република България в Европейския съюз.
За разлика от БСП, правителствата и на Костов, и на Сакскобургготски, и на Борисов, не са ограничавани да провеждат самостоятелна политика, разполагат с твърдо парламентарно мнозинство, проектите им не се отхвърлят. Но когато тези проекти се превръщат в „закони“ – облагодетелстващи едни и увреждащи други, и от това настъпват колосални вредни последици за гражданите и обществото; когато тези „закони“ престъпват Конституцията и нормите на ЕС, от което следват колосални санкции срещу държавата, плащани респективно от данъкоплатците; дали изводът, който следва да се направи не е наличието на престъпен мотив, на пряк умисъл?
Защото именно при режима на Иван Костов се узакони зачеването на енергийният октопод; а акуширането му се узакони при Сакскобургготски. Останалото? Останалото са „изменения и допълнения“ (58 досега само в ЗЕ), които при ГЕРБ достигат зловещи измерения, а грабежът – чудовищни мащаби, непознати в историята от Освобождението до наши дни. Благодарение главно на „несработилия закон“, който за две години преди да бъде отменен, доведе до „разюздания грабеж“ и „голямото прегряване“.
Следва
Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно,
в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно
на привичен покой:
окови тежки влачи и тъй смирен умира,
че щастието сякаш в неволята намира,
да, брате, роб е той.
Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко,
че уж не виждал злото, когато по-дълбоко
забива нокти то -
и смучи, и досмуква последната остала
живителна кръв капка в снагата, всичко дала:
защо грешиш, защо?
Аз зная, ти го любиш, неволника вековен,
и с болка го ругаеш в копнежа си синовен,
знам твоите мечти...
Че раснал си при него, че залък твърд и черен,
делил си нявга с него; ала кажи, син верен,
познаваш ли го ти?
Уви, да беше знаял съмненията тайни
и жалбите сърдечни, и мъките безкрайни
на тоз прегърбен роб,
ти в ужас би настръхнал, не клел би тъй злобливо
и участта му тъмна оплакал би горчиво,
кат зинал бащин гроб.
А той се мръщи ядно на робството в хомота,
той чувствува дълбоко неправдите в живота,
но не и трезва мощ...
Че злата орисия в бедите обвинява
и с поглед към небето пощада ожидава:
слепее в черна нощ!
Иди, иди при него: лъчата всепобедна
на знанията твои - в тъмата непрогледна
там нека възсияй.
Прогледнал, той ще скъса оковите тогава
и към честита бедност пътеката най-права
сам си ще узнай.
|
С Калина Канева се запознах в сакрално за нашите народи място – в Панорамата „Плевенската епопея от 1877 година“. В една от залите на Панорамата Калина представяше книгата си „Рицарят на Балканите. Граф Н. П. Игнатиев“. С глуховат глас, с дикцията на многоопитен учител, като бавно и ясно артикулираше мислите си, тя разказваше за най-прославения и обичан в България руски дипломат Николай Павлович Игнатиев. Пресъздаваше пред слушателите вълнуваща картина на живота и духовния подвиг, извършен от човека, изиграл ключова роля за възстановяването на Българската държава след петвековно турско робство.
Докато слушах нейното изложение, пропито с дълбока аналитичност и мащабен обхват на архивни материали, запазени в страните ни, си помислих: „Как тази крехка жена е намерила смелост да издаде не само в Русия, но и в родината си творба, всяка страница на която е просмукана от искрена обич към нашата страна?! И то във време, когато повечето вестници и радио-телевизионните информационни канали в България обслужват интересите на евроатлантическата парадигма, изрядно инфектирана от вулгарна омраза към Русия и към общата ни история“.
След като представянето завърши, имах щастието да получа книгата ѝ с автограф и накратко, доколкото времето позволяваше, да си разменим мисли за духовното единение на нашите народи. Тъкмо по това време подготвях книга по тази тема. Получил съгласието на Калина да се обръщам към нея когато ми се наложи, не можех да пропусна възможността да обогатя знанията си със сведения от този неизчерпаем източник. Смайваше ме нейната ерудиция и се възхищавах на безукорната й памет, в която се пазеха и най-малките подробности за многостранната дейност на граф Николай Павлович Игнатиев, за особеностите на неговия характер, за личните качества на хора от най-близкото му обкръжение и нюансите на тогавашния политически ландшафт в Европа като цяло и на Балканите в частност. Постепенно започнах да осъзнавам колко голям е мащабът на тази личност и откъде тръгват изворите на искрената й и неизменна обич към Русия и към нашата култура.
В послеслова към книгата си за граф Игнатиев К. Канева е написала проникновените думи: „Ореолът на освободителите още от детството свети в моето съзнание“.
Чрез скрупульозно проучване на богатото епистоларно наследство на граф Игнатиев Калина Канева е успяла да открие и открои най-важното в разбирането му за руската освободителна мисия на българския народ. Тя се позовава на писмото на Николай Павлович до съпругата му Екатерина Леонидовна от 10 юли 1877 г, изпратено от Бяла, където той се е намирал в генералния щаб на императора по време на Руско-турската война. Николай Павлович пише: „Отец Николски отслужи обедна литургия в българската църква. Първата руска литургия с руския император на българска земя, очистена от турци! Връщаме нашия дълг към родината на просветителите Кирил и Методий!“ (курсив – К. Канева). Авторката подкрепя тази мисъл с други думи на граф Н. П. Игнатиев от неговите „Записки“: „Нашите отдавнашни симпатии към единоверците ни и нашият дълг към тях е в основата на политиката ни на Изток“ (курсив – А.Ш.).
На два пъти К. Канева работи в ГАРФ (Държавния архив на Руската федерация): в продължение на 10 дни и после почти цял месец. „В самозабрава прелиствах обемистото описание на фонд №730. Прелиствах… Да се чете ред по ред беше невъзможно – 5272 дела! Боже, какво богатство! На кого да се възхищаваш повече: на граф Игнатиев и близките му, които с присъщото им чувство за историчност са запазили всичко това, позволили са дори най-личните, най-съкровените им редове да стигнат до нас, - или от безименните специалисти, които са го оценили и през най-трудните години на ХХ век – въпреки двете световни войни и революционните катаклизми, - са пренесли целия този личен архив от Круподеринци (имението на Н.П. Игнатиев – А.Ш.) в Москва…“
Не с хладния разум на учен-историк, недопускащ до сърцето си емоции Калина се потапя в това море от информация, включващо не само лични писма, но също така и официални документи, донесения, служебни бележки, дипломатически депеши, отчети и публикации. Не! Всеки документ минава през сърцето ѝ.
Книгата на Калина Канева остави у мен неизгладимо впечатление. Под въздействието й замислих да напиша свое изследване за дейността на граф Н. П. Игнатиев от професионална гледна точка, като дипломат, оценяващ деянията му от позициите на днешния ден и на личния си опит. Неоценима помощ в тази насока ми оказа Калина. Щедро и крайно деликатно тя споделяше с мен своите безгранични знания за онази епоха и нейните действащи лица. С подкупваща учтивост ми обръщаше внимание върху грешките и недостатъчно точните места в моя текст. Завинаги пазя в сърцето си благодарност към нея за това.
Многогодишният изследователски труд на Калина Канева й е позволил да създаде обширна фототека, посветена на граф Игнатиев. Още една страна от неуморната й дейност по изясняване на историческото наследство на великия руски дипломат. Успяла е въз основа на фонотеката да подреди фотоизложба с наслов - думите на граф Н. П. Игнатиев: „Моят идеал е свободна България“. Изложбата е била показана в пет варианта не по-малко от сто пъти в София, Варна, други български градове, а също така в Белград, Киев, в две висши учебни заведения на Москва, в Санкт Петербург и в Тамбов.
През 2018 г. руската киностудия „Синема Продакшън” започна снимките на документален филм за граф Игнатиев. По моя препоръка творческият колектив се срещна с К. Канева, която с участието си обогати филма не само с безценна информация, но и с редица интересни идеи. Някои сцени бяха заснети в Дома на Москва в София. Дълги години в него се е помещавало руското посолство. Тук през септември 1902 г. е бил отседнал Николай Павлович със съпругата си и сина си Леонид по време на пребиваването си в страната като член на руската делегация за празнуването на 25-ата годишнина от Освобождението на България. От балкона на тази сграда той приветства залялото площада живо море от хора със знамена и цветя, които са искали да видят Николай Павлович и да му изразят благодарността си за неговите велики дела в освобождаването на България. Трогнат до сълзи, графът ги благославял с думите: „Да живее България навеки!“
В друга сцена - в църквата „Покров Богородичен“ – Калина насочва вниманието на зрителите към две икони върху иконостаса: на св. Екатерина и на св. Николай, които с ликовете си напомнят Екатерина Леонидовна и Николай Павлович Игнатиеви. По думите на църковния настоятел, иконостасът е бил създаден от атонски майстори. Някога се е намирал в църквата към руската Николаевска болница в Константинопол. По-късно иконостасът е купен от българка меценатка, дарила средства за строежа на споменатия храм в София. Авторите на филма го нарекоха „Руският граф на българите“. Тук можем да доловим съзвучието с излязлата десет години по-рано на български език книга на Калина Канева „Н. П. Игнатиев – графът на българите“.
През май 1986 г. в Мурманск бе възроден Денят на славянската писменост, когато за първи път всенародно след дълги години забрава се честваха равноапостолните братя Кирил и Методий. Идеята да се възроди този празник, отбелязван в България години наред, бе на мурманския писател Виталий Маслов и неговите колеги. След една година на втория празник в град Вологда, поел щафетата от Мурманск, В. Маслов в интервю пред журналистката на българския в. „Антени“ Калина Канева споделя мечтата си в Мурманск някой ден да бъде издигнат паметник на Кирил и Методий. Калина разказва за това в българското Министерство на културата. Към практическото решаване се включват ръководители на ЦК на българската комунистическа партия. Идеята е реализирана. На 3 март 1990 г. – националния празник на България – точно копие на софийския паметник на Кирил и Методий като дар за Мурманск от Фонда „1300 години България“, е осветено от българския патриарх Максим пред софийския катедрален храм „Св. Александър Невски“. Оттук нататък следва триумфалното шествие на този паметник с „КамАз“ по украинските, беларуските и руските пътища. Той пропътува пет хиляди километра, прекосявайки Варна, Одеса, Киев, Минск, Велики Новгород, преди да стигне до столицата на Заполярието на Колския полуостров. От Киев нататък го придружава Калина Канева. Навсякъде експедицията е посрещана тържествено с концерти и камбанен благовест. В известен смисъл този акт може да бъде интерпретиран като ново вълнуващо шествие от българска земя по славянските земи на символичните образи на светите Първоучители. Късно вечерта на 17 март паметникът пристига в Мурманск. А на 24 май, в Деня на славянската писменост, е тържественото откриване на първия в Русия паметник на светите братя Кирил и Методий.
В друг притегателен център за творческата енергия на Калина Канева за дълги години се превръща акад. Дмитрий Лихачов. Твърде необичайно, дори донякъде куриозно, може да се нарече запознанството й със знаменития учен. Ето как разказва за него самата тя: „Когато ме питат „Кой ви запозна с академик Лихачов?“ отговарям: Граф Николай Павлович Игнатиев…“
И не е случайно, че тя свързва името на Лихачов с името на граф Игнатиев. Според нея те са най-големите българофили от миналия век. А в това ги обединяват Кирил и Методий. В беседите си акад. Лихачов винаги е подчертавал, че Кирил и Методий със своята азбука, станала за нас обща, са сложили началото на старобългарската и староруската литература. Българите, по думите на Калина, се гордеят от високата оценка на Дмитрий Сергеевич за старобългарската литература, залегнала в основите на староруската. Благодарение на нея в Русия прониква източното православие. Гордеят се и с високата оценка, която акад. Лихачов дава на българската култура, наричайки я „българското чудо“. Когато му връчват голямата международна Кирилово-Методиевска награда на БАН, той е първият, който казва: „Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата“.
Тази „Държава на духа“ се превръща, в края на краищата, в онази Сан-Стефанска България, възникнала на 3 март 1878 г. благодарение на договора, лично подписан от граф Николай Павлович Игнатиев.
Какво означава въведеното от Лихачов понятие „българско чудо“? Отговаряйки на въпроса, академикът пояснява, че огромната заслуга на Кирил и Методий и на учениците им е в това, че те въз основа на разговорния български език създават такъв литературен писмен език, който е в състояние да предаде редица високи философски понятия. От тяхна страна – наистина гениално дело. А още – „българското чудо“ е и в това, че българският народ е съумял да го разбере, оцени и приеме като свое и да го предаде на други народи. Дмитрий Сергеевич се възхищаваше от развитието на хуманитарната култура в България. И смяташе, че страната трябва да се развива в тази насока в условията на заплахата от технологичен уклон в развитието на човечеството. Според него, ако няма хуманитарно начало, възниква въпросът: ще оцелее ли човечеството изобщо? С всички сили той се бореше срещу агресията на бездуховността. Лихачов изхождаше от тезата, че ако не се обуздае тази бездуховност, която по същината си е агресивна, човечеството може да загине. За него беше важна природната екология. Но въвеждайки понятието „културна екология“, той хвърляше всичките си сили в нейно име на различни конгреси и симпозиуми. Особено в края на живота си, когато оглавяваше Съветския фонд за култура. Когато някой кажеше на Лихачов: “Вие обичате България повече от Русия“, той винаги отговаряше: „Аз обичам България, защото обичам Русия“. В България той съзираше много общи неща в културата, обичаите, езика, манталитета, които обединяват нашите славянски православни народи. Той обичаше България. Но и България го обичаше и продължава да го обича.
Наскоро във в. „Российский писатель“ Калина Канева публикува есето „Наследницата на Кутузов“, посветено на съпругата на граф Н. П. Игнатиев Екатерина Леонидовна. Есето е придружено с интригуващ епиграф: „…с една своя дума тя можеше да завоюва Истанбул, а с една усмивка – цяла Азия“.
Тази необичайна хипербола К. Канева открива във френска ода, посветена на „царицата на бала“ – бляскавата съпруга на руския посланик в Константинопол граф Н. П. Игнатиев. „А преди това – пише Калина – имах възможността да видя неин портрет. Той висеше в малка рамка върху стената в дома на сина й Николай Николаевич, който живееше на софийската улица „Венелин“ №11. Снимката прикова вниманието ми с някаква излъчваща се от него загадъчна сила. Не можех да не попитам коя е тази жена? - Това е майка ми. Тя е направила за освобождението на България не по-малко от баща ми, - каза Николай Николаевич.“
Нека поясним, че става дума за един от синовете на семейната двойка Игнатиеви. Николай Николаевич е бил офицер от царската армия. Командвал е лейб-гвардейския Преображенски полк. В боевете по време на Великата война за проявен личен героизъм е удостоен с редица награди, между които и с Георгиевско оръжие. След революцията емигрира в Англия, където известно време живее при по-големия си брат Павел. Българският посланик му отправя покана да се засели в България. Владеенето на няколко чужди езика му е помагало в работата му в софийската Народна библиотека да систематизира постъпленията на чуждестранна литература. Умира през 1962 г.
Събирала прашинка по прашинка исторически материал за граф Игнатиев, К. Канева установява, че съпругата му е била дъщеря на „княз Леонид Михайлович Голицин“, от най-близкия кръг на поета М. Ю. Лермонтов. А майка й Анна Матвеевна Толстая - от кръга на А. С. Пушкин. Великият поет до последните си дни с почит се отнасял към нея и към братята й за това че „са опазили многобройните доблестни кутузовски традиции, голямото уважение към участието в обществена дейност и горещата си любов към всичко, свързано с прославата на руското име“.
Николай Павлович, по онова време най-младият генерал, вече прославен с успехите си на дипломатическото поприще, се влюбва в първата красавица на Петербург, правнучка на великия Кутузов – княжна Екатерина Голицина. Екатерина Леонидовна е първа помощничка на мъжа си, когато той в качеството си на руски посланик в Константинопол отстоява интересите на своята страна и защитава християнските народи от Балканите, поробени от Османската империя. Красноречиви са думите на английския посланик, който е написал в свое донесение: „Тази опасна двойка Игнатиеви струва повече от няколко броненосеца.“
Когато започва руско-турската война, Екатерина Леонидовна е готова да участва в нея като милосърдна сестра. Но мъжът й я спира, защото „някой трябва да се грижи за децата“. Есето на Калина Канева завършва с проникновените думи: „Съдбата не я е щадяла, но не я сломява. На 5-годишна възраст тя губи една от сестричките си, на 17 години – друга, на 18 – баща си, а на 22 – първородния си син. По-късно морските талази поглъщат най-малкия, любимия й син Владимир по време на Руско-японската война. Внезапно умира и Николай Павлович – на 3 юли 1908 г. (Тя го последва на 7 май 1917 г.) Първата световна война й отнема дъщерята Екатерина, която посвещава живота си на милосърдието. Като военна милосърдна сестра тя спасява ранените бойци в четири войни, получава четири кръста за храброст, доброволно участва в Балканската война, служейки в лазарета на Свято-Троицката община в Пловдив.
В писмо до своята българска позната Мария Бурмова – съпруга на първия министър-председател на България, Екатерина Леонидовна й изпраща снимка на дъщеря си Екатерина, придружена със следните пророчески думи: „Тя умря като воин на своя пост и докрая работеше в санитарен влак, където беше старша сестра. Силно вярвам, че сегашното недоразумение в политиката на Вашето правителство по отношение на великата ви Освободителка е съвсем преходно явление, а не израз на народните чувства. Край гроба на верния приятел на България вярвам и се надявам на по-добро бъдеще.“
Днес, както знаем, по силата на стеклите се геополитически обстоятелства, тези думи навярно звучат още по-актуално. (откъс)
Превод Надя ПОПОВА
Принос към края на мита за глобалното затопляне
Когато през 1992 г. на път за Новозеландските Алпи се появихме с алпиниста Кольо Рапела на плажа в Сидни, забелязахме табела с надпис “Burning time-15 min” (Време за безопасно препичане на слънцето - 15 мин.). „Брей че са напреднали озитата! - рекохме си ние. Контролират си даже събирането на тен, който ние най-безразсъдно в излишък получаваме по рилските върхове. Озоновата дупка сигурно е нещо по-сериозно, отколкото ние сме си представяли.“
Но ето че изминаха 27 години и предупредителните табели на плажовете изчезнаха. Оказа се, че през 2019 г. озоновата дупка е достигнала минимални размери от 1982 г. насам. Климатичните промени намаляват, а не увеличават озоновата дупка. Канадското момиче Северн Карлис-Сузуки, което по време на Конференцията по климата в Рио (1992), се страхуваше да излиза от къщи заради пробитата от Човека озонова дупка, порасна и отдавна се излежава без страх по плажовете.
Доклади за необходимост от паника. Монреалският протокол от 1987 г.,
забраняващ употребата на фреони и подписан единодушно от 197 страни, се оказва напълно излишен. Само дето причини на страна като Съветския съюз колапс на цялата му хладилна промишленост, 100 млрд. долара загуби и 100 000 безработни! Но в същото време монополът и печалбите от „безопасните“ хладилни агенти на ТНК (концерна „Дюпон“) беше осигурен.
А обяснението защо озоновият слой над полюсите е два пъти по-тънък, въпреки че там няма хладилници и дами пръскащи козметика с фреони, се оказа доста елементарно.
Ами при този наклон на земната ос интензивността на космическото лъчение, разпадащо кислородните молекули (О2), за да образуват след това озон (О3) е минимално, т.е. Антарктида е така да се каже „на сянка“. А фреоните, освен че ги няма в Южното полукълбо, са и тежички и трудно биха се издигали на 15-20 км, за да разлагат озоновия слой. За останалото са отговорни донякъде температурата и променящата се циркулация на въздушните потоци .
След като психозата за киселинните дъждове и озоновата дупка изигра ролята си за възпиране ръста на бързо развиващите се икономики, транснационалните компании (ТНК) трябваше да намерят нова спирачка. И тя им беше предложена от услужливи учени, които докараха от девет дерета вода и изровиха хипотези на световни умове от 19 век (на математика Жозеф Фурие и химика Сванте Арениус) заедно с техните заблуди. Всичко се започна към средата на 70-те години на ХХ век с шокиращите доклади на Римския клуб (Club of Rome), които предизвикаха необходимата паника. Те размътиха главите на повечето хора, че в условията на промишлената революция, повишаването на температурата на Земята е неизбежно и то се дължи на отделяните от индустрията и животновъдството т.нар. парникови газове (ПГ). Опасността от нов всемирен потоп ставала реална и били необходими спешни мерки.
Осребряването на един мит
Хипотезата за „климатичен апокалипсис“ беше подхваната от политици и държавни лидери. В училищата на Съединените щати беше въведен предмет „глобално затопляне“. И преди учените да отреагират по същество, се стигна до Протокола от Киото (1997) и до огромни печалби за лобистите с пазара на квоти за емисии на ПГ. Новата лъжа отначало беше наречена „глобално затопляне“`(global warming), а напоследък по-предпазливо „climate change“ (климатични промени). Вместо решаване на важни екологични проблеми като ликвидиране на островите от пластмаси в Тихия океан например, с подписания протокол се изпират по 150 млрд. долара/годишно за намаляване на емисиите на набедения за главен виновник – въглеродния диоксид (СО2). Алармистите стават все по-агресивни и искат „Отричането на глобалното затопляне да бъде приравнено с отричането на Холокоста“. И двете били престъпления срещу човечеството!
Една непризната заблуда често довежда до следваща. Новата лъжа трябваше да бъде поддържана от живи авторитети и повтаряна многократно. Връх на кампанията за „глобално затопляне“ бяха книгата и филмът на бившия вицепрезидент на САЩ „Неудобната истина“ (2006 г.). За тях Ал Гор получава през 2007 г. два „Оскар“-а и Нобелова награда за мир. Цяло поколение беше сугестирано, че Земята не успява да се охлажда и към 2015 г. белите мечки в Северния ледовит океан ще останат без лед.
Конференциите по климата следваха една след друга. Всичко вървеше по ноти, но точно преди Конференцията в Копенхаген в 2009 г., (годината, в която Ал Гор стана „зелен милиардер“) хакерите разобличиха климатолозите от Университета в Норич (подаващи данни за IPCC, Междуправителствена комисия по климатичните проблеми), че премълчават, подправят и изтриват всички несъответстващи на глобалното затопляне данни. Те разкриха, че определени хора паразитират върху мита за глобалното затопляне. Ужас!!! Очертаващият се „Климат гейт“ можеше да провали следващото Парижко споразумение, което трябваше да задължи подписалите го държави да събират по 100 млрд. долара/годишно за борба с климатичните промени. Наложи се да се изчака известно време за да отшуми скандалът.
На това място нервите на учени и политици не издържаха.
Трябваше да се намери момчето, което да извика „Царят е гол!“. Първи „изокаха“, както в разказа на Чудомир, бивши високопоставени експерти. Съветникът на президента Тръмп по науката Дейвид Гелентер енигматично заяви следното: „Кацането на човек на Луната е пълен абсурд и най-голямата лъжа в историята на човечеството, даже по-голяма от безсмислицата за глобалното затопляне“. Последваха го екс-президентът на Националната Академия на науките на САЩ Фредерик Зайц. „Консенсус има само между учените, които получават грантове за да тръбят, че трябва да се борим с глобалното затопляне“- заяви той и поднесе петиция, подписана от 15 000 учени, които призовават за отказ от Протокола в Киото. „Не съществуват никакви убедителни доказателства, че емисиите от въглероден диоксид, метан и други ПГ причиняват или могат да причинят в бъдеще катастрофално затопляне на земната атмосфера и разрушаване на климата“. Още по-гневни бяха проф. Фред Сингер - Ръководител на Държавната Метеорологична служба на САЩ и д-р Джеймс Бейтс - директор на NOAA (National Oceanic and Atmospheric Administration): „Теориите за промяна на климата като резултат на човешката дейност могат да се разглеждат като основани на фалшификации“.
През Средновековието за промените в климата и по-точно за застудяването между 1650 и 1710 г. са обвинявали вещиците и дори са ги изтребвали Ал Гор и Комисията към ООН наречена IPCC (International Panel of Climate Change) силно приличат на вещици, които пророкуват за възможната гибел на съвременната цивилизация. Те продължават да твърдят, че „Влиянието на човека е главната причина за затоплянето, наблюдаващо се от средата на ХХ век“.
Въпреки научните доказателства за започващ процес на „глобално захлаждане“, климатичните вещици продължават да омайват световния политически елит, че въглеродът изхвърлян в атмосферата провокира парниковия ефект. На Конференцията по климата в Мадрид (2-12 декември 2019 г.) ген.-секретар на ООН Антонио Гутереш продължи да пее втръсващата вече песен: „Да се откажем напълно от изкопаемите горива и най-вече от въглищата! Да не бъдем запомнени като поколението, което си зарови главата в пясъка! Да изберем между надеждата и капитулацията!“, а г-жа Каролина Шмит, министър на околната среда на Чили, зададе и абсурдната цел: „Глобалните парникови газове до 2050 г. да се намалят с 80%“. Но в капана наречен Парижко споразумение (2015 г.) засега влизат само 68 страни, отговорни за… 8% от парниковите емисии! Все повече държавни лидери се отнасят подозрително към докладите на IPCC и са склонни да повярват на думите на президента-бизнесмен Тръмп: „Глобалното затопляне е мистификация, измислена от елита, за да се печелят големи пари. Протоколът за въглерода може да стане инструмент за продължаваща деиндустриализация на Съединените щати.“ Явно Тръмп е умножил тоновете въглеродни емисии по 75 дол./тон и се е досетил, че с предлаганата нова световна валута, за разлика от алармистите, го грози опасност да стане отново от милиардер - милионер.
Проблем с климата съществува, но в него е намесена много политика и твърде малко наука.
Като необоримо доказателство „климатичните вещици“ до скоро показваха подобният ход в графиките на съдържанието на въглеродния диоксид (ВД) и температурата на атмосферата. Но геолозите сондираха ледовете на Антарктида и анализираните проби на въздушните мехурчета в сондажните ядки от 700 хилядолетия показаха категорично, че увеличаването на концентрацията на ВД в земната атмосфера е следствие (а не причина) от повишаване на температурата! Някои твърди глави чак сега започват да проумяват, че след като в повърхностния слой на океана ВД (СО2) е 20 пъти повече отколкото в атмосферата, логично е при повишаване на температурата дори с 0.5оС част от него да се отделя, както от газираната вода след изваждането й от хладилника.
Тук вече можем да се вслушаме в мнението на учените каква е истинската причина за повишаване на температурата на Земята.
Преди всичко трябва да се прави
разлика между климат и време.
Времето е състоянието на атмосферата в определен момент описващо се с показатели като температура, влажност, налягане.
Климат (от гръцки наклон) се получава след многогодишна (поне няколко десетилетия) статистическа обработка на данните от времето. В зависимост от наклона на земната ос съществуват сезоните в северното и южното полукълбо и различните климати на Земята: умерен, тропически, пустинен, полярен… Всеки климат има климатична норма, но временно отклонение от нея не означава непременно изменение на климата. В Сахара падна сняг, но това не е доказателство, че климатът ще стане умерен вместо пустинен.
Климатът на Земята се е променял винаги. Преди 1000 години викингите са заварили Гренландия с необятни зелени пасища. Останки от динозаври и мамонти палеонтолозите намират в Аляска и Сибир. Значи на мястото на топъл климат е настъпило продължително заледяване. Колко пъти се е случило това в историята на Земята?
Учените твърдят, че се наблюдава цикличност в промените на климата. Всъщност това са колебанията в слънчевата енергия, идваща на Земята. Има големи цикли, траещи десетки хилядолетия (това са големите ледникови периоди), има и малки продължаващи по 11 и 17 години. Големите ледникови периоди (ГЛП) в историята на Земята са четири. След 90 000 години заледяване идват 15 000 години на относително затопляне. В около 80% от времето Земята е била покрита с ледници. Само в останалите 20% е имало затопляне и живот. Последният ГЛП е приключил преди 12 000 години. Ние, човеците, живеем в един сравнително хладен междуледников период, който от своя страна има цикли с минимуми и максимуми на температурата на земната повърхност, наподобяващи „зъбчатка“. По-силно е захлаждането, когато фазите на слънчевите цикли съвпадат. Тези температурни минимуми носят имената на известни учени, например на Далтон, на Маундер и др. През 1812 г. армията на Наполеон е замръзнала в люта зима в Русия по време на „минимума на Далтон“. През 21 век обаче се очаква нов минимум на Маундер, т.е. нов малък ледников период, подобен на този, който е принудил викингите да се върнат към Скандинавия и спасителния Гълфстрийм. Този път за „новия Маундер“ ще трябва да се готвим ние.
По време на ледниковите периоди Земята не е била населена, но ако теорията на сръбския физик Миланкович се окаже вярна, то предстои Земята да премине през пети дълъг ледников период, по време на който хората ще споделят участта на динозаврите, независимо от съдържанието на въглеродния диоксид в атмосферата и независимо от техните умения.
И така, от 2020 г. ще бъдем свидетели на
нов 25-ти слънчев цикъл.
И той ще бъде свързан със захлаждане, защото слънчевата активност пада, тъмните петна за термоядрена активност липсват, а разстоянието до Слънцето расте. Температурата на Земята, повишена с около 1оС (в предела на относителната грешка), през втората половина на ХХ век, остава непроменена до 2019 г. и предвиждането на Ал Гор и IPCC за „климатичен колапс“ не се сбъдва. Системата АРГО със стотици датчици по земното кълбо показва, че „Световният океан бавно се охлажда“ (проф. Вл. Полеванов). Леденият щит на Антарктида нараства и няма изгледи да се стопи и да вдигне застрашително нивото на океана. Излиза че компютърните модели за промените на климата може би са погрешни. Стана ясно, че Земята е отворена (неравновесна) система и земният климат зависи от много променливи (вкл. от албедо, космическото запрашване и др.), а не само от съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата. А как да се раздели приносаът в увеличаване на ВК от човешката дейност от този, изхвърлян от вулканичната дейност?
Аз съм спектроскопист и отдавна съм се убедил, че инфрачервеното излъчване (IR) от земната повърхност се поглъща както от въглеродния диоксид, така и от водните пари. Затова в облачно и влажно време температурата на атмосферата е по-висока. Но водните пари са много повече от ВД и ефектът от тяхното поглъщане би трябвало да се отчита в компютърните модели, а това алармистите, съдействащи на Ал Гор не го правят. Съгласно данните не на друг източник, а на IPCC емисиите на ВД от човешка дейност са 27 млрд тона годишно. В същото време фотосинтезата гълта 440 млрд тона ВК, а океанът разтваря или изпуска 330 млрд тона. Или 27 срещу 770 млрд тона. Как ви се струва? Има ли шанс човекът да промени климата? Но, странно! Слънчевата активност и външните фактори престанаха да влияят на климата на Земята от момента на учредяване на IPCC към ООН! Алармистите нямат сериозни научни доказателства, но не се отказват. Парите са огромни, а и Ал Гор е жив и здрав. „Старата теория отмира само със смъртта на нейния последен яростен защитник“ – е казвал Айнщайн.
Дали е толкова вредно увеличаването на въглеродния диоксид, след като той е „храна“ за растенията, участвайки във фотосинтезата, при която се отделя кислород? Учените са категорични, че ВД е полезен. При по-високи концентрации на ВД растенията трупат повече биомаса. При двойно увеличаване на концентрацията на ВД, добивите от зърнени култури ще нараснат с 22%, а на горите – с 40%. Това вече е доказано: в края на миналия век увеличаване само с 9% за периода от 1970 до 1990 г. увеличава биомасата на горите в Европа с 25%. Излиза, че „глобалното затопляне“ е по-скоро от полза за милиарди гладни земни жители.
Теориите за глобално затопляне доведоха до Глобална бюрокрация, която е на път да създаде тоталитарна институция в „отворено“, демократично общество. Какво означава „зелена“ банка, която ще има капитал от 100 млрд. долара, събрани от страните подписали Парижкото споразумение, и ще отпуска избирателно кредити с ниска лихва на тези, които ще закрият своите каменовъглени мини и ще започнат да строят „вятърни мелници“ и фотоволтаици? Някой да е видял производство на стомана с ток от ветрогенератори. Лично аз съм свидетел на обратното – преустановяване на производството на стомана в Кремиковци, съпроводено със спиране на двата блока на АЕЦ „Козлодуй“, даващи евтината електроенергия. Глобалното затопляне се превръща във власт, влияние и пари. Тези, които „регулират“ въглеродния диоксид в атмосферата, искат да командват и световната икономика без да са спечелили война.
По този повод палеонтологът проф. Кирил Есков (РФ) каза, че „глобалното затопляне“ премина от списъка на естествените науки към идеологическите като диалектическия материализъм“.
Причините за промените в Климата са другаде и не зависят от човека. С неразумни решения хората могат да влияят само на локалния климат. Коагулантите на Бритиш Петролеум в Мексиканския залив разкъсаха Гълфстрийм на няколко потока. Ако студеното Лабрадорско течение се изравни по плътност с Гълфстрийм, англичаните ще започнат да гледат футболни мачове с ушанки на главите. Черният дим бълващ от комините, с който плашат децата, не е въглероден диоксид. Той съдържа други наистина вредни газове и наночастици, които трябва да се улавят за да може нашия жизнен стандарт да бъде приличен и да не ходим по улиците с маски като китайците. Пред Човечеството има по-важни проблеми от въглеродния диоксид: безопасни храни, екология, енергетика... Настъпва времето на водородните технологии, които ще отделят вода, а не ВД, но пък крият други опасности. Предстои малък ледников период. ООН трябва да смени целите си и да финансира стратегически, а не печелбарски проекти.
А до настъпване на това време българските политици не трябва да забравят ироничното припомняне на геолога проф. Владимир Полеванов: „В цял свят борбата за човешки права и демокрация, както и борбата за спасяване на климата, нямат никакво отношение към реалните права, демокрацията и климата на Земята.“
|
