Гръцко македонският спор за името на републиката на Вардара датира от обявяването на независимостта на Македония през 1992 година. Тя беше последната югорепублика, която се обяви за самостоятелна държава, при това без да води война със сърбите. И, докато беше съюзна република в състава на СФРЮ, името Република Македония изобщо не дразнеше гърците. Очевидно, защото в лицето на СФРЮ те виждаха усмирителна риза срещу македонизма, или срещу възможността македонците от двете страни на гръцко македонската граница да припознаят своя български произход.
Трябва да признаем, че и властите в Скопие помогнаха за раздухването на гръцките страхове, опитвайки се с кражба на чужда история и монументални паметници на Филип Втори и Александър Велики да убедят населението, че е наследник на древната Македония. Гръцките претенции към името на ново обявилата независимост Република Македония, обосновавани с тезата, че тя ще претендира за гръцки територии и население също издишат откъм логика. Защото държавата на Филип и Александър Македонски не е била република, а царство. Пренебрегвайки този аргумент, вместо да защитят правото на народа край Вардара да нарича своята държава, както векове наред се е наричала географската област, върху която тя е построена, българските власти се заеха да посредничат за разрешаването на спора в интерес на Гърция.
Какви пет лева ?
Дори изтъкваха като една от задачите на българското председателство на Съвета на ЕС уреждането на гръцко македонския спор, за да бъдат премахнати всички препятствия пред влизането на Македония в НАТО и ЕС. Нещо повече, пиарите на ГЕРБ дори внушаваха, че успешното разрешаване на този въпрос струва повече от Договора за приятелство и добросъседство между Република България и Република Македония от август 2018 г.. Акт, който в основната си част повтаря Декларацията за добросъседство, подписана между правителствата на Иван Костов и Любчо Георгиевски. За съжаление, или за радост, събитията последвали гръцко- македонската среща край Преспанското езеро, потвърдиха опасенията на трезвите анализатори, че е прекалено рано да се оповестява триумфът на евроатлантизма в Западните Балкани и смъртта на македонизма в Северна Македония. Защото нито в Гърция, нито в Македония не беше приета еднозначно идеята за размяната на името срещу евроатлантическата интеграция на републиката край Вардара.
В България тя бе посрещнат хладно и управляващите в София изпаднаха в глупавото положение да одобряват нещо, което месеци преди това бяха обявили за не приемлива. Как стана така, че за външния министър Екатерина Захариева името Северна Македония изведнъж стана нещо добро? И то, при положение, че съдържа вероятността от Скопие, което да предявяват претенции към Пиринска Македония, която също е „северна“, погледната откъм Гърция? Да се разчита на добрата воля на управляващите в Скопие е проява на въпиюща политическа наивност: днес премиер е Зоран Заев, утре може да дойде някой върл македонист, който да развали идилията. Референдумът от неделя, 30.09.2018 г., представящ смяната на държавното име като средство за приемане на страната в НАТО и ЕС, е най-доброто доказателство за дилетантщината в българската външна политика. И дори в политиката на НАТО и ЕС. Защото нито в София, нито в Брюксел взеха насериозно призива на македонския президент Георге Иванов за бойкот на референдума, който той отправи от трибуната на ООН. Да не забравяме, че когато месеци по-рано Иванов пристигна в София, премиерът Борисов отказа да се срещне с него и той се видя единствено с президента Радев. Затова опитите и на правителството в София, и на бюрократите в Брюксел да представят резултатите от референдума в Македония като евроатлантически избор са и смешни, и жалки. Какъв избор, когато от 1806336 вписани гласоподаватели, до урните отидоха само 36,94% или 666734 души. От които 91,46% или 609813 гласуваха „за“, а 5,65% или 37700 казаха „не“ на смяната на държавното име. Референдума бойкотираха цели 1,2 млн.души. Какъв евроатлантически избор, какви пет лева?! Нашето МВнР, вместо да си посипе главата с пепел, съветва македонския политически елит да се държи отговорно и да не губи историческото време на народа си. Пред кого е отговорен този елит? Пред НАТО и ЕС, пред Атина и София, или пред собствения си народ? Че нали елитът, на която и да било страна, е отговорен първо пред собствените си граждани, а след това пред едни, които му говорят за „евроатлантически ценности“! Въпреки всичко, Зоран Заев ще внесе в парламента предложението за промяна на името на държавата и ако то не намери нужната подкрепа, Македония ще отиде на предсрочни парламентарни избори. Изходът от тях е трудно да се предвиди отсега. При всички положения евроатлантическата интеграция ще се забави. А ако гръцкият парламент не ратифицира Договора с Македония, цялата олелия около смяната на името й ще стане безпредметна. Тоест, един от „успехите“ на Бойко Борисов в сферата на външната политика и евроатлантическата интеграция на Западните Балкани ще се превърне в най-големия му провал. Политиката, особено външната, не е място за обучаване на дилетанти!
Провал дебне, а спасение няма
Но Македония е само единият от признаците за провала на кабинета Борисов с неговата любима дъвка, - „успешното“ европредседателство. Провал дебне по целите Западни Балкани. Косово и Сърбия са пред военен конфликт, като сръбският президент Вучич приведе армията в повишена готовност. И в момент, когато войната чука на вратата, българското МО тепърва ще оценява офертите за доставка на изтребители за нашите ВВС, предложени от САЩ (за нови F-16 и F-18), Швеция (нови „Грипен“) и Италия (втора ръка „Юрофайтър“). Сред офертите не фигурира F-35, което не е чак толкова лошо. Първо, защото един брой от тях струва 80 млн. долара; второ, защото два вече паднаха при учебни полети над Южна Каролина. Но и да не бяха паднали, със заделените от правителството в София 1,2 млрд. лв. можем да си купим по-малко от осем. А въоръжение, а обучение на пилоти и технически състав? Ясно е като бял ден, че правителството ще „избере“ по-евтините F-16, макар че ако питате вицепремиера Симеонов, това са ненужни и скъпи играчки. Поради което е по-добре парите да отидат за строителство на нови ски писти и лифтове, а от враговете Бог ще ни пази..
Може и да е прав, защото войска и въоръжение трябват на държави, не на територии, превърнати в дестинации за алкохолен и секс туризъм! Остава и Република Северна Македония да ни обяви война за национално обединение с Пиринска Македония. Все ще се намери някой, да посрещне македонската войска цветя на „Орлов мост“. Дотогава Бойко Борисов ще прави „реформи“, ще сменя министри и депутати на ГЕРБ, които ще изпраща за посланици в екзотични страни. Или, както направи с Ивайло Московски, за служители в Черноморската банка. И, разбира се, ще бди за неприкосновеността на журналистите от „присъдружните“ му медии. Поради което от Ню Йорк разпореди на МВР да се заеме с „нападението“ над репортера от „Господари на ефира“ Димитър Върбанов. След като стана ясно, че това е било нескопосана театрална постановка, журналистът беше уволнен от предаването и изпратен със златен скункс. Прокуратурата подхвана измамника за лъже свидетестване, но не пипна фирмата от Велико Търново, която държи на склад 15 тона храни с изтекъл срок на годност, и след съответното пре етикиране ги предлага на магазини, училища и детски градини в областта. Затова не е случаен фактът, че по обществено доверие Прокуратурата е на предпоследно място, преди парламента. Рейтингът на премиера Борисов и неговото правителство също не е за завиждане.
Обаче, вулканът на негодуванието клокочи и някак не ни се вярва това правителство да доизкара мандата си. Затова го съветваме да внимава с препоръките към Северна Македония. Но, както се казва в една поговорка, по-възрастните обичат да дават добри съвети, когато не са в състояние да дават добри примери. Понеже тя се среща и във варианта „лоши примери“, ще кажем, че днешната българска власт все още може да прави лошавини. Спре ли да ги върши, все едно че е умряла..
Размисли на проф. д-р Бончо АСЕНОВ
Работил съм 22 години в системата на МВР и конкретно в Държавна сигурност. През 1992 г. излязох от системата, но продължих да бъда обвързан с нейните проблеми докато пишех и издавах книгите си „Теория на контраразузнаването“,“Теория на разузнаването“, „Основи на оперативно-издирвателната дейност“ и още няколко други, свързани с историята на разузнаването, контраразузнаването и полицията в света и в България и ролята и значението им в тяхното в обществено-политическото развитие. И през цялото това време не си позволих нито веднъж да подложа на критика МВР и НСС/ДАНС/, а също ДАР/НРС/, защото бях съпричастен към техните проблеми. Аз разбирах че те обективно се нуждаят от реформа и преориентация при новата оперативна обстановка след 1989 г.; че те имат нужда и от подкрепа и от страна на държавата, и от обществото ни, че не по-малко важна е и подкрепата на всеки гражданин на страната ни, за да могат те да изпълняват своите цели и задачи, свързани със защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред.
Като бивш оперативен работник и преподавател по специални дисциплини най-много се вълнувах и ме болеше от снижаването на професионализма в тяхната дейност. Бях убеден и сега мисля така, че причината е намаляването на агентите (секретните сътрудници) и специалните разузнавателни средства. Защото безразсъдното и демонстративно разкриване на досиетата на бившите сътрудници на разузнаването и контраразузнаването пречи на сегашните специални служби да вербуват и ползват нова агентура, тъй като тези, които могат да им помагат, ще се страхуват от подобно отношение към тях в бъдеще. И от това ще печелят престъпните и подривни елементи в обществото. Ползването на специалните разузнавателни средства в условията на обществена остерия и подозрителност създават в оперативният работник нагласата да не ги използва, пред риска от евентуални скандали и неприятности. Но в борбата срещу престъпността не може да мине без тях. На оперативните работници в тези служби им се плаща основно заради умението да ползват тези средства в своята дейност. Така е било, така е в цял свят, така и ще бъде. В противен случай все повече ще се разрастват организираната престъпност и корупцията, ще се увеличават терористичните актове, ще се разширява наркобизнесът, ще се застрашават правата, свободите и животът на българските граждани. Казвал съм го и пак ще го повтаря – сега основен проблем, който трябва да разреши оперативният състав на българското разузнаване, контраразузнаване и на МВР е – да възстанови и създаде действащ и ефективен агентурен апарат, чрез който единствено може да осъществи поставените пред него задачи при сегашната оперативна обстановка в страната, в района и в света.
Тези мои мисли, които съм изразявал в книгите си, в доклади и статии ги припомням на читателите на в.“Нова Зора“ по повод две събития станали в последно време в България, които генерират главния въпрос: случайно или нарочно бяха създадени условията за обезсилване на специалните служби.
Първото е разкриването на фабриката за нелегални цигари в Карнобат. Всъщност, оказа се, според главния прокурор Сотир Цацаров, че са били 5 фабрики за производство на нелегални цигари в България. Ума ми не го побира този факт. Обясненията, които дава г-н Цацаров пред парламентарната Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабанда граничат с абсурда. Говори се за халета, за машини, за поточни линии, за стотици български и чужди работници, за огромни печалби, за продажби на тези цигари зад граница и всичко това се вършело толкова тайно, че едва сега се разбира. Министър председателят г-н Бойко Борисов казва, че всички тези фабрики „повече от година и половина ги преследваме и не можем да стигнем до тях“, защото, видите ли, „работят изключително конспиративно“. И това го казва един бивш главен секретар на МВР! Ще работи в Карнобат цяла фабрика за цигари, с десетки работници, с изнасянето на тирове с цигари и никой няма да знае за какво става въпрос? Да оставим контролните органи на различните министерства. Но къде е икономическото направление в ДАНС? Къде е икономическата полиция? Къде са техните агенти и доверени лица, които още преди фабриките да започнат нелегалното производство на цигари да уведомят ръководещите ги оперативни работници, а те ръководството на ДАНС и МВР, за това „черно“ производство, за тази контрабанда? Че аз, в разговор с мой приятел от Карнобат разбрах от него, че целия град знае за тази фабрика, а се оказва, че само заинтересованите държавни органи не знаят! Да припомня, че г-н Бойко Борисов ни уверява, „че по същия начин се работи за алкохола, горивата, месата и захарните изделия“. Така че не мога да приема неговото твърдение, че „прокуратурата и службите, работят много тихо, много внимателно, без никаква публичност или шум“ и че „много професионално се събират доказателствата“ за това. Ако това е така, започвам да си мисля, че ДАНС и МВР, че и прокуратурата, са знаели за тези фабрики, но им е наредено от определени сили да не вдигат шум за тях, защото част от печалбата е отивала в нечии партийни каси и лични джобове.
А ето и другият случай!
С кипърската застрахователна компания „Олимпик“. Не съм навлизал, а и не искам да навлизам в подробности относно сагата с нея. При която над 200 000 шофьори, застраховали се при нея, трябваше да сключват договор „Гражданска отговорност“ с друга застрахователна компания, защото се оказа, че на „Олимпик“ е отнет лиценза от Комисията за финансов надзор през май тази година и е в ликвидация. При това след като е отнет лиценза й още известно време български граждани са продължили да си застраховат колите в нея. Е, питам, къде е икономическото разузнаване на ДАР и икономическото направление на ДАНС, които е трябвало първи да разберат, че третата по големина в България застрахователна компания е пред фалит и да не допуснат стотици хиляди българи да бъдат ощетени по този начин?
Тези два случая показват и друго нещо. До какво доведе намаляването на ефективността на специалните служби в България. Доведе до огромни материални загуби за държавата, за обществото, за обикновените български граждани. Това е един от резултатите на преходния период, който изживява страната ни. И това става, за съжаление, за сметка на милионите обикновени български граждани-данъкоплатци, за сметка на благоденствието и просперитета на българския народ.
|
Открито писмо на ИК на НД „Помирение за възход на България“
ДО
ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА
В-К „НОВА ЗОРА”
Г-Н МИНЧО МИНЧЕВ
Уважаеми г-н Минчев,
Обръщаме се към Вас с молба да поместите на страниците на вестник „Нова Зора”, част от основните цели и средства от програмата на Инициативен комитет за учредяване на Национално движение „Помирение за възход на България” /НД „ПВБ”/, по която работим от началото на годината. Считаме момента за особено подходящ, след като на 28.09.2018 г. в 20.00 ч. по националната телевизия, Президента на Република България г-н Румен Радев се обърна с призив към българския народ за национално помирение. Призивът е в съзвучие с много и от нашите идеи и предложения, което ни окуражава де мислим, че сме на прав път. Вие сте в течение, че въпросът за национално помирение не е от днес. Той се постави още на 5 юни 2008 г. и на 16 октомври 2008 г., той бе поставен и разискван на две заседания на Национално движение „Държава и воля” с председател Константин Чакъров. Там след разгорещена дискусия по въпроса за помирението, бе приета програмна декларация, в която се предлага създаване на Национален комитет за помирение. Много обстоятелства попречиха да де стигне до реални резултати. В този връзка на страниците на в-к „Нова Зора”, бр. 36 от 13 октомври 2009 г. бе поместена обширната статия „В името на България”! от полк. о.з. Тодор Предов, адвокат, доктор по право, член на ЦПС на ПП „Нова Зора”. В нея, още в самото начало се изтъква : „Всичко това ме подтиква да споделя моя отдавнашна идея, която цели пренасочване на българската енергия в новите обществено- исторически и икономически условия от разединението и противоборството по пътя на помирението и единение-то на българската нация. Дълбоко съм убеден, че това е условието за нов просперитет, за надживяване на обективните исторически преврат-ности…. И в заключение се казва, че „националното единство” не е мираж, а политическите партии няма да „взривят” партийните си интереси, „ако се решат да впрегнат времето си, интелектуалната и физическата си енергия, в отстояване и работа за национални, а не тясно партийни интереси, защото няма по-високо знаме от националното, и по-висока цел от просперитета на нашето отечество – Република България”.
Уважаеми, г-н Минчев,
През изминалите години, ръководените от Вас в-к „Нова Зора” и ПП „Нова Зора” неуморно утвърждават идеята за Единен народен фронт, като форма, за единението на българската нация. Удивляващата обаче разума безпътица, политическото безхаберие и късогледство, теснопартийните, корпоративните и личните интереси на власт имащите, вземаха надмощие и идеята за концентрация на националната енергия бе загърбвана, а Родината ни все по-опасно се сриваше все по-надолу в международните класации. По бедност и смъртност на населението, обаче, сме водещи, не само в Европа, но и сме сред първите в света.
През тази година се навършват 100 г. от разлома, настъпил в кратката история на Третата българска държава, който всъщност е и начало на Гражданската война в българското общество. Това скръбно начало тръгва с Владайското войнишко въстание през 1918 г. и неговият кървав разгром. Гражданска война с неотслабваща ярост и безрасъдство преминава през годините в различни форми и стадии и продължава до наши дни. Време е това самоубийствено състояние в живота на българската нация и държава да бъде преустановено. Такива са разбиранията и намеренията на Инициативният комитет от патриоти, които се обръщат към Вас с това писмо.
Ние разработихме кратка програма за стартиране на Национално движение „Помирение за възход на България” . Нашият девиз е: „България за всички !”. Дълбоко сме удовлетворени, че в Програмата на ПП „Нова Зора”, приета на Третия редовен конгрес, проведен на 14.07.2018 г. отново бе записано решението, че в предлагания от партията „Проект за българското бъдеще”, като трето направление за работа остава идеята за създаване на Единен народен фронт /ЕНФ/. И че чрез него се цели излизането на България от перманентните кризи, съхраняването на потенциала на държавнотворческия елемент на българската нация и опазване на българската държавност. Целта е благородна и важна - оцеляването им, чрез нов модел на политическо и социално-икономическо развитие.
В раздела „Кратък обзор на ситуацията в България след 10.ХI.1989 г. до днес” е оповестен и нашият мобилизационния призив: „Ръководени от тези схващания, ние предлагаме обединяване на националната енергия, на базата на преодоляване на конфронтацията в обществото, чрез помирение, единение и възраждане, като основа за консолидация на патриотичните сили с единствената цел да бъде спасено Отечеството ни – Република България. За това ние казваме : 100 г. противоборство между леви и десни доктрини стигат. Да съхраним народа си, да обединим националната енергия и воля и да спасим загиващото българско Отечество“.
Уважаеми, г-н Минчев,
Убедени сме, че нашата инициатива за учредяване на НД „ПВБ”, заслужава обществено внимание. Ето защо предлагаме на редакционния съвет на вестник „Нова Зора“ да вземе решение и да бъде открита подходяща рубрика във вестника,в която да бъдат помествани писма, статии и мнения на тема: „Помирение и единение в българското общество. Възможно и необходимо ли е ?“ Надяваме се, че просветената и мъдра читателска аудитория на вестник „Нова Зора“ юе изрази своето мнение за пътищата и формите за постигане на поставените цели. Дълбоко сме убедени, че нашите усилия са в помощ и продължение на делото на „Нова Зора“ през годините. Вашата идея за Единен народен фронт е единствено необходимата и вярната, за да бъде обединена националната енергия и постигната главната цел – пребъдването на България. Призоваваме Ви, да потвърдите декларираната от Вас многократно през годините политическа воля, за да могат предложените, чрез страниците на вестник „Нова Зора“, конкретни законодателни и практически начинания да получат широка обществена подкрепа.
ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ:
д-р по право Любен Виденов –
Интелектуален кръг „Зора”;
д-р по право Тодор Предов –
Интелектуален кръг „Зора”;
Ст. н.с. д-р инж. Венелин Новаков –
Национален пенсионерски съвет;
д-р по право Тодор Ников –
Асоциация „Сигурност”
инж. Станчо Джумалиев –
Национално дружество „Традиция”
НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ “ПОМИРЕНИЕ ЗА ВЪЗХОД НА БЪЛГАРИЯ“
/ ПРОГРАМА /
1. КРАТЪК ОБЗОР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ БОРБИ / 1918 – 1944 г. /
2.КРАТЪК ОБЗОР НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ПЕРИОД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ / 1944-1989 г./
3. КРАТЪК ОБЗОР НА СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 10.ХІ.1989 г. ДО ДНЕС.
4. ОСНОВНИ ЦЕЛИ.
5. СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ.
Б.р: Намираме, че първите три точки от предложената програмата не е необходимо да бъдат публикувани. Анализ на политическите борби, разединението и противоборството в българското общество през изминалия сто годишен период, са правени многократно, изяснявани са в дълбочина и са добре известни на читателите на вестника. Искерно се радваме, че съдбовните въпроси пред нацията и държавата ни вълнуват все повече хора. И че те се самоорганизират. Надяваме се, че създаването на Национало движение „Помирение за възход на България“, няма да заглъхне, както е ставало много пъти до сега с други начинания. Нещо повече,убедени сме, че идва времето на истинския, на действения и градивен патриотизъм. Това е причината, поради която предлагаме на нашите читатели да се запознаят само с формулираните в програмата на НД „ПВБ” т. 4: основни цели и т.5. Средства, за тяхното постигане.
ОСНОВНИ ЦЕЛИ :
А. Намаляване и постепенно преустановяване на изостреното
противопоставяне в българското общество, въз основа на отминали събития в историческото му развитие, особено в периода 1918 -2018 г., т.е. през последните 100 години, и преустановяване на досегашния модел на управление на страната, чрез обединяване на всички патриотични сили за просперитета на страната, в името на България!
Б. Извисяване на българския национален дух, традиция, език, държавност и културна идентичност; защита на националните интереси, суверенитета и териториалната цялост на страната.
СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ:
А. Обединяване на всички неправителствени организации, движения, патриотични партии и граждани, които милеят за България и нейния просперитет, за да я има България сега и за бъдещите поколения.
Б. Провеждане на национална разяснителна кампания за популяризиране на целите на движението чрез средствата за масова информация, в страната и чужбина, сред българските общности.
В. Издигане на паметен мемориал пред НДК за жертвите на фашизма и капитализма до 09.09.1944г. до параклиса, срещу този на жертвите на тоталитаризма, където безпрепятствено да се провеждат възпоминания за тях, отишли си от този свят в 100 годишния период на развитието на българската държава.
Г. Закриване на т.н „Комисията за досиетата“, като изиграла своята роля за моралното пречистване на обществото и предаване на архивните единици в Централния държавен архив и неговите поделения.
Д. Въвеждане на единни учебници по история за началните, основните и средните училища, в които авторските колективи обективно и безпристрастно описват и документират събитията в 140 годишната история на Третата българска държава, под контрола на Обществен съвет от учители, историци, общественици и др.
Е. Отстояване на конституционното изискване за социална държава, чрез възстановяване на основните права на гражданите – право на труд, безплатно здравеопазване и образование, защита на майчинството, промяна на пенсионното законодателство и изработване на Закон за възрастните хора, градили със своя труд България.
Ж. Прекратяване на разграбването на държавната, общинската, публичната и друга общонародна собственост, засилване на регулативните и контролни функции на държавата;
З. Преразглеждане, съдебна проверка и възстановяване на правата на гражданите и държавата по всички съмнителни приватизационни сделки, реституции, замяна или манипулации с недвижими имоти;
И. Действително намаляване на младежката безработица и ангажиране на лицата, които получават държавна помощ, към ефективен обществено полезен труд в населените места, по примера на забравената „трудова повинност“ на населението от първата половина на 20 век, както и постепенно спиране на желанието за излизане от България.
К. Прекратяване на повишаването на възрастта за пенсиониране на мъжете до 64 г. и на жените до 61 г. „Частните пенсионни фондове “ да се формират на напълно доброволен принцип, като вноската за тях е извън солидарната обща осигурителна вноска от 19,8 - 20% и същата /4-5%/ да се освобождава от данък. Задължително преизчисляване на пенсиите на всички пенсионери в период не по голям от 3 години на базата на средномесечния осигурителен доход от предходната година. Отмяна на тавана на пенсиите, а осигуряването да се осъществява на базата на реално получаваното възнаграждение за труд, до максималната държавна заплата в страната. Минималната пенсия за изслужено време и старост трябва да бъде 80% от нетната реална минимална работна заплата, но не по малко от линията на бедност в страната.
Л. Управление във всички сфери, чрез професионалисти, морални, честни почтени, юридически коректни и неопетнени защитници на общонародните интереси. Реформи с точни и ясни правила и закони в армия, полиция, съдебна система и цялата система за национална сигурност, бързо, ефикасно и неотвратимо правораздаване при върховенството на закона.
М. Регулиране на заплатите на висши държавни служители и народни избраници /президент, председател на НС и МС, народни представители, служители в съдебната и държавна власт, и пр./ в рамките на съотношение между минимална и максимална работна заплата 1:10. На тази основа да се определят заплатите на всички държавни служители. Въвеждане на стимулираща прогресивна данъчна система с необлагаем минимум и максимален данък до 30% за максимални доходи над 36 минимални средни работни заплати за страната.
Н. Използване на различни икономически и финансови способи за повишаване на брутния национален продукт, като се прилагат експертизи на БАН, висшите учебни заведения /ВУЗ/, изтъкнати специалисти и експерти в различни направления и др., както и да е поощрява българското производство и износ, чрез преференции за националния дребен и среден бизнес, и стратегическите направления в икономиката и сигурността на страната. Държавно конкурсно финансиране на активни малки и средни научно изследователски колективи и фирми в областта на съвременните технологии, здравеопазване, енергетика и екологично селско стопанство. Създаване на условия за ускорена реализация и ефективна експлоатация чрез държавни фондове за тях. Въвеждане на данък транзакции, ефирен данък и по-високи данъчни ставки за хазарт и лотарийни игри.
О. Мораториум върху замислените предстоящи сделки и концесионни договори за обекти от национално значение и за подземните богатства, преразглеждане и анулиране на онези сделки, които са сключени в ущърб на националните ни интереси и определяне на минимална концесионна такса не по малка от 8% годишно. Засилване на държавния контрол и регулиране в енергетиката и особено на газодоставките, алтернативните източници и „зелената енергия”. Перспективи за АЕЦ “Козлодуй“ и АЕЦ „Белене“.
П. Укрепване на отбранителната способност на България, чрез повишаване на социалния статус на военно служащите, превъоръжаване и възстановяване на възможностите на наличните бойни и технически системи, както и постепенно въвеждане на задължителна краткосрочна военна подготовка и служба за мъже и доброволна за жени, а също така първоначална военна подготовка на младежите навършили 16 г. възраст в рамките на образователната система.
Р. Повишаване на ефективността на органите осигуряващи обществената безопасност и обществения ред, чрез усъвършенстването на професионалната им подготовка и повишаване на социалния им статус. Привличане на населението към местни доброволни структури на доброволчески отряди при бедствия, аварии и катастрофи и опазване на ред и законност в рамките на гражданската защита.
С. Решаване на острите демографски проблеми застрашителни за съществуването на държавата, чрез стимулиране пряко на раждаемостта на перспективни млади семейства, включително такива на гражданска основа за раждане и отглеждане на деца 1,2,3 -то при определени условия, данъчни облекчения за всяко дете до 3-то по 2% отстъпка от 10 % данък на родителите, нисколихвени кредити за закупуване и строеж на жилища, продължаване на политиката и финансовата подкрепа за асистирана раждаемост /ин-витро/, повишаване размера на детските надбавки, обучение в майчинство и бащинство и намаляване на ДДС на 5% за детски храни и облекло.
Т. Укрепване и съхраняване на българските традиции, християнския морал и ценности и категорично отричане на всички опити на привнасяне отвън на идеи за насаждане на разврат, нисък морал, и античовешко поведение противоречащи на християнската култура на Европа и България /като Истанбулската конвенция и др./. Защита на жените, бременните, младите майки, и девойките от посегателства и насилие чрез подобрения и усъвършенстване на националното законодателство.
У. Укрепване и стабилизиране на валутните и златни резерви на страната при строго спазване на условията за функциониране на валутния борд, като контролна система против политически манипулации над валутата на държавата. Планомерно увеличаване на златните запаси на страната с 2 – 4 тона годишно, до влизане в еврозоната. Използване на държавните резерви в системата на пазарно регулативно управление на икономиката. Поддръжка и укрепване на промишленост, предприятия и фирми, осигуряващи продукция с важно значение за националната сигурност и функционирането на държавата, както и на висока принадена стойност..
Ф. Предаванията на националните електронни медии /БНТ, БНР и официални сайтове/ да озвучават и дискутират много по-често въпросите от дневния ред на обществото, касаещи неговите насъщни проблеми. В предаванията да се канят гости и експерти, които имат положително отношение към българското общество, а не ругатели, разделители сеещи злоба и омраза - национална, расова или етническа и изявяващи се като такива. Гарантиране на независимостта на държавните радио и телевизия, социологическите институти и частните медии, за да поднасят неманипулирана информация за нуждите на гражданското общество.
Х. Промяна на държавната политика и оказване на помощ за решаване на проблемите на българите в Македония, Сърбия, Молдова, Украйна, Руската федерация и др., включително чрез приоритетно даване на българско поданство. Работа сред напусналите страната българи по икономически причини, за запазване на тяхното българско самосъзнание, както и социално икономическото им осигуряване, за гарантиране на бъдещото им завръщане в Родината.
Морално нравствената позиция и предлаганите за решаване законодателни, социални и икономическите проблеми от националното движение за помирение и просперитет, съзидание и възход, са жизнено необходими за нашия народ и за бъдещето на България за да заемаме своето достойно място в Европа и света. За да я има БЪЛГАРИЯ СЕГА и ЗАВИНАГИ !
Настоящата програма подлежи на допълнения и усъвършенстване след обсъждане на по-широк форум от патриотичните организации и партии, учени, общественици и граждани, които са заинтересовани за спасението на България, сега и за бъдещите поколения !
09.04.2018 г.
ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ „ ПОМИРЕНИЕ ЗА ВЪЗХОД НА БЪЛГАРИЯ” / НД „ПВБ” /
Когато в речта си пред 73-тата сесия на Общото събрание на ООН американският президент Доналд Тръмп заяви, че само за две години неговата администрация е направила повече от всички предходни, присъстващите в залата държавни и правителствени глави избухнаха в смях. Засегнат от отношението им, Тръмп каза, че не е очаквал такова отношение, но беше щедро компенсиран от един „лидер“, когото трима папи са галили по главата. И, чиято държава, в продължение на половин година председателстваше и домакинстваше Съвета на ЕС. Естествено, става дума за Бойко Борисов и България, този „остров на стабилността“ в региона и евроатлантически водач на Западните Балкани. Ей това пусто „успешно“ евро председателство кара завистниците да омаловажават подвига на правителството в София, като акцентират на факта, че сме най-бедната и най-корумпираната страна в Европа. И, че по свобода на медиите сме на 114 място в света, далеч зад Унгария, а по икономическа свобода споделяме компанията на Уганда и Монголия.
Ако вярваме на казаното от Борисов пред българските журналисти, благодарение на българското европредседателство ЕС е стартирал преговори за ново споразумение за партньорство със 79 страни от Африка, Карибите и Тихия океан. А отиването му в ООН вместо президента Радев е било поискано от американската страна. Само че още през февруари заместник министърът на външните работи Георг Георгиев беше споделил, че България настоява Борисов да посети САЩ, а не обратното. Но, тъй като ден преди форума на ООН Борисов присъства на среща, организирана от Тръмп под заглавие „Глобален призив за действие и справяне с проблема с наркотиците“, той изрече още една неистина: че България била избрана за съдомакин на този форум, заради приноса си в тази борба. Постоянният представител на САЩ в ООН Ники Хейли беше казала преди това, че съдомакини са 31 страни, но това Борисов го подмина като ненужен детайл от пейзажа.
Важното е, че успя да причака Тръмп на слизане от трибуната, да му стисне ръката и да се фотографира с него за историята. Казват, че повторил опита си, понеже го заснели в гръб, но охраната на Тръмп го отблъснала. Защо ли им се е видял опасен за сигурността на американския президент, това е покрито с мрака на неизвестността. Борисов, разбира се похвали с познанствата си с държавния секретар Майк Помпео - „като свършена работа“ и осведоми българските журналисти, че двамата с Тръмп често си говорят по телефона. И, че имало какво да направят през следващите 1-2 месеца. Освен това, както отбеляза Борисов, „Стратегическото партньорство в НАТО и преодоляването на опасностите във военната сфера са теми, които много ни интересуват и двете страни..Така че, когато идвам в САЩ, в лицето на ФБР и Сикрет сървиз, и на ДЕА (Агенция за борба с наркотиците, б.р.), срещам само приятели“.
Защо обаче Борисов спомена само за следващите 1-2 месеца? Да не би отново да е решил „да хвърли кърпата“, че толкова отчаяно се стремеше да се фотографира с Тръмп? Или ще почне да пише мемоарна книга „Моят живот от Банкя до „Дондуков“-2“? Естествено, след футбола и тениса, Борисов най-обича да пише във „Фейсбук“, но книгата е друго нещо,
Но, млъкни, сърце.
Има хора за писане, има хора за тичане подир топката. Истина е, че рейтингът на премиера пада, но този на парламента е едва 22%. И, въпреки това хората, които виждат на хоризонта предсрочни избори са „само“ 40%. А Ахмед Доган, на когото отиде на крака американският посланик в София, Ерик Рубин, все още не е казал, че има алтернатива на управлението на ГЕРБ и ОП. Никой не знае какво се е говорело на тази среща и дали проблемът за алтернативата е бил поставен на масата.
Междувременно, БСП се „среща с народа“, но „Алтернатива за България“ ще стане материална сила едва когато гневът овладее масите. Тоест, след като хората започнат да плащат горещите сметки за отопление, хляб и здравеопазване. Ленин би казал, че все още няма революционна ситуация, когато низините не искат да живеят, а върховете не могат да управляват по старому. Коалицията ГЕРБ-ОП скърца като биволска кола, но все още не е срещнала камъчето, което ще я преобърне. Така или иначе, хендека е близо.
Бегом по тъча
Международната обстановка на свой ред предлага достатъчно проблеми, отвличащи вниманието от трудния път до насъщния. ЕС се зъби на Унгария и Полша, които заплашва със санкции и лишаване от глас в Съвета на ЕС. Последният повод е решението на поляците да намалят до 65 години възрастта за пенсиониране на конституционните съдии, което Брюксел квалифицира като посегателство спрямо независимия съд. Тоест, иска привилегии, от които са лишени останалите полски граждани и крещи че изпълнителната власт се опитва да подчини съдебната! Изправен като между два огъня, Борисов бяга по тъча от категоричен отговор, като у нас подкрепя словесно Унгария и Полша, а навън гълчи Орбан. Но не са малко тези, които смятат, че ако ЕК е искрена, трябваше да започне наказателната си процедура от България, която по свобода на медиите е на 114-то място, докато Унгария е на 70-то. А по критерия икономическа свобода страната ни е в компанията на Уганда и Монголия. Но Борисов гледа да се хареса и на Тръмп, обявявайки от Ню Йорк: „Който в Европа купува руска газ, ще има проблеми“. Тоест, за да не зависим едностранно от Русия, трябва да купуваме американски втечнен шистов газ, ако ще да е три пъти по-скъп. А беше време, когато от Европа Борисов упрекваше американците, че са стиснати и не ни дават оръжие на преференциални цени, докато ние им даваме безплатно бази у нас. Или изкупуваме на преференциални цени скъпия ток от американските ТЕЦ. Вярно, това е заварено положение, но за три мандата Борисов не успя да получи от ЕК отговор на въпроса дали това е неразрешено държавно подпомагане. Ако ЕК каже „да“, дали някой ще се осмели да поиска от американците да продават тока на пазарни цени? Всеки друг, не и Борисов.
За музея на славата
Така, къде с хвалби за себе си, къде с ругатни и клетви срещу „агресивната“ опозиция, къде със сервилност към „големите началници“, управляващите се надяват да довършат мандата, без да бъдат съдени. Само бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков ще изпие горчивата чаша, след като съдът му запорира имотите и авоарите. След него антикорупционната комисия подхвана и бившия министър на финансите в първото правителство на Борисов, Симеон Дянков. Борисов твърди, че за един намек махал депутати от ПГ на ГЕРБ, но не желае да влезе в историята като първия министър председател на България, подавал оставка три пъти предсрочно, въпреки спечелените избори. Подобен актив не става за музея на славата, поради което Борисов отчаяно се нуждаеше от документирано ръкостискане с Тръмп. Защото визитата му в Белия дом в края на 2012 г. беше изпросена, но Обама му натри носа, натискайки го да обяви, че зад атентата в Сарафово стои Хизбулла. Но тъй като нямаше никакви доказателства за съпричастността на Хизбулла, бе пусната в употреба термина „обосновано предположение“. Обосновано от кого и с какво?
Излиза, че Големият бял брат е прав, дори когато е черен. При белия американски президент Доналд Тръмп отношението на Белия дом към управляващите в София е същото: натиск, докато приемат условията на американската администрация, ако и те да противоречат на европейските ценности. Дори една снимка им се свиди. Е, Плевнелиев успя да се фотографира с Обама и неговата съпруга, а Борисов публикува във Фейсбук профила си снимка с Доналд Тръмп и Мелания Тръмп. И, „чистосърдечно“ предостави това документално свидетелство за поредния си външнополитически „успех“ на авторите на завистнически „анализи“ и „коментари“. Но тъй като той се позова на протокола на Белия дом, у нас възникна въпросът: кога е правена тази снимка?
Защото 73-тата сесия на ООН се проведе в Ню Йорк, а Белият дом е във Вашингтон. Нима Борисов и Тръмп са пропътували от Ню Йорк до Вашингтон, само за да се снимат за историята? На чии разноски е пътувал нашият премиер, ако изобщо е ходил до Белия дом? А ако не е, защо пробутва тази фалшификация? „Мръсниците“ и „гадовете“, които отравят малкото радости на Борисов, няма да пропуснат възможността да го клъвнат по носа. Да му мислят пиарите на ГЕРБ като Тома Биков, Румяна Коларова и Антон Тодоров..
|
