На 10 януари 2021 г. се навършиха 30 години от учредяването на Национално Дружество „Традиция”. Регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел, в Софийския градски съд, през изминалите години дружеството разкрива общо 50 регионални клона на територията на страната. В края на 2020 г. от тях действащи са общо 39, с 920 редовни члена, 3 колективни члена към дружеството, с общо около 70 участници, както и 14 колективни члена към регионалните клонове – читалища, училища, сдружения с нестопанска цел и др. Членският състав се състои предимно от млади хора на възраст около 40 години, което показва жизнеността на идеята и притегателната сила на родолюбивата дейност за много български граждани. Дружеството взаимодейства все по-често с държавните и общинските структури при провеждане на културни мероприятия – възстановки на събития от възрожденската и военната история, честване на национални празници, поддържане на военни паметници, изложби на историческо оръжие, открити уроци по родолюбие в училищата, парад на бойните български знамена и знамената на НД „Традиция”, парад на униформите на българската войска от 681 г. до 1945 г. Оценявайки разнообразната родолюбива дейност на Дружеството, на 27.09.2008 г., Европейските военноисторически групи – UEWHG, на своята Генерална асамблея (конгрес), в гр. Ерфурт, Германия, приемат НД „Традиция“ за свой редовен член, с което се открива и ново международно направление в неговата дейност. През втората половина на м. септември 2011 г., в София се провежда поредния конгрес на UEWHG на който присъстват 88 делегати от Европа, а о.р. полк. Станчо Джумалиев е избран за вицепрезидент на влиятелната европейска организация. Незабравимо остава впечатлението на гостите от организирания от домакините парад, в който те дефилират със своите исторически униформи и оръжия, както и участието на 3 български блока, членове на НД „Традиция“, облечени в опълченски, четнически и униформи от Балканските войни, с оръжия и знамена.
Във връзка с юбилея на дружеството, по предложение на полк. о.з. д-р Т. Предов, Управителния съвет възлага на авторски колектив в състав: полк. о.з. Агоп Казазян, подп. о.з. Огнян Маринов, полк. о.з. Станчо Джумалиев, полк. о.з. д-р Тодор Предов и полк. о.з. Цончо Цацов, да подготвят за печат и издаване, книга-албум „30 г. Национално дружество „Традиция” (1991 -2021).
Вестник „Нова Зора” през годините многократно е отбелязвал на страниците си важните и запомнящи се родолюбиви прояви на НД „Традиция”, някои от които са намерили място и в настоящата книга-албум като илюстрация за дейността на Дружеството. Днешният повод е не само емоционално мотивиран. Ние сме свидетели на безкористното старание на повечето от главните организатори на НД „Традиция”, на тяхното преклонение пред миналото, на тревогата и отговорността им за бъдещето на Отечеството. Всичко това е събрано в посвещението, поместено на титулната страница: „Посвещаваме на предците ни, които с огън и меч бранеха България, за да ни има днес и во веки веков”.
Дело на издателство „Българи”, книгата-албум е отпечатана с високо полиграфическо майсторство, във формат А-4 и тираж 1000 екземпляра. Тя е богато илюстрирана и респектира със своята познавателна стойност и графичен дизайн. Печатът е цветен. Редакторът д-р Иван Мечков и авторът на компютърното оформление Николай Тодоров имат основание да бъдат горди със своята работа. Съдържанието и придружаващото резюме, са преведени на английски език. Уводът дава най-обща представа за Дружеството и дейността му. В него се изразява надеждата, че книгата-албум ще способства да не бъдат покрити с праха на времето и забравени важни факти, свързани с идеята за възникване на НД „Традиция“, развитието и утвърждаването му като извор на познание и гордост за новите му членове, както и за държавните и обществени органи и организации, с които е работило във важните направления на патриотичното възпитание.
Тази идея е защитена и в глава Първа, която е обособена като разказ за „Възникване на НД „Традиция”. В нея е очертан нелесния път през годините, извървян от учредителите-ентусиасти. Първите опити датират от 1981 г. с идеята за учредяване на секция „Колекционери на старинни оръжия” към Българското нумизматично дружество, която не е възприета от официалната власт. В годините след 1985-а първопроходците на идеята учредяват „Клуб за история на оръжието”, към Образцово народно читалище „Генерал Владимир Заимов” в гр. София (1987 г.), който прекратява съществуването си след настъпването на промените през 1989 г. Истинската история на НД „Традиция” започва на 10.01.1991 г., когато в киносалона на Творческата база на МВР (бившият Музей на революционната бдителност) на ул. „Лавеле” № 30 в София, се провежда Учредителното събрание на Клуб „Традиция”. Участват 50 души. През следващите години са организирани редица съвместни изложби, основно в Творческата база на МВР и Военноисторическия музей в София. Те се откривани от министри и други високопоставени държавни ръководители, а през изложбените зали преминават хиляди граждани, които приветстват начинанието. Постепенно членският състав се увеличава. В страната са изградени още няколко клубове „Традиция” и назрява идеята Клубът да прерасне в Национално дружество. Това е осъществено на 25.10.1997 г.
В глава Втора „Живот и дейност на НД „Традиция” се съдържат данни за организационния живот и обществените изяви на дружеството. Последните са свързани с ежегодните възстановки на исторически събития: Боят на четата на Хаджи Димитър на вр. Бузлуджа през 1868 г.; Заклятието на оборищенци – 1876 г. в местността Оборище край с. Баня, Панагюрско; Първата пушка – обявяване на Априлското въстание 1876 г. в Копривщица; Защитата на Маньово бърдо – 1876 г. в Панагюрище; Боевете по време на Априлското въстание 1876 г. в Клисура, Априлци, Бяла черква и Дряновския манастир; Слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг и боя на връх Вола - 1876 г.; Боят край гр. Ст. Загора и спасяването на Самарското знаме – 1877 г.; Защитата на Орлово гнездо на връх Шипка – 1877 г.; Капитулацията на Осман паша при Плевен (1877 г.); Обявяване независимостта на България във В. Търново-1908 г.; Превземането на Тутраканската крепост – 1916 г. и др. Главата съдържа и сведения за дейност и изяви на НД „Традиция“ съвместно с военноисторически групи и организации в Чехия, Румъния, Русия, Украйна и др. Значително място е отделено на популяризаторската и научноизследователската дейност, осъществявана от членовете на Дружеството, свързана главно с оръжейната тема. Посочени са публикации във в-к „Всичко за оръжието”, сп. „Изстрел”, сп. „Оръжеен магазин”, сп. „Антиквариат и колекционерство”, сп. „Охрана Оръжие Сигурност” и др., както и значими самостоятелни разработки за хладното и огнестрелното оръжие, войнишкото творчество, военните символи и награди. Самостоятелно място е отделено на участието на членове на дружеството в работни групи за усъвършенстване на оръжейното законодателство (ЗОБВВПИ) и на културно наследство (ЗКН).
Глава Трета носи наслова „Регионални клонове и колективни членове на НД „Традиция”. Тя е особено интересна, защото последователно във времето, са посочени всички учредени регионални клонове, които по същество изграждат действената история на Дружеството. Възникването, управителните органи, живота и дейността на клоновете и колективните членове по места, през годините, сглобяват вълнуващата картина на провеждането и участието в значими местни и национални прояви. Те свидетелстват също и за получените награди и отличия. Снимковият материал за тези най-значими публични изяви, е богат и систематизиран. Красотата на хайдушките, въстаническите, опълченските, и военните униформи на участниците във възстановките на различните битки, тържества и пр. будят респект и гордост.
В последния раздел „Заключение“ се изяснява мирогледната същност на явлението НД „Традиция“. Изтъкната е обществената и родолюбива значимост на неговите изяви, приносът му за популяризиране на знакови събития от историята на България. Целта е една - укрепване на българщината и повдигане на националното ни самочувствие. Отделено е подобаващо място за участие в събития, организирани от Съюза на европейските военноисторически групи, в които НД „Традиция“ достойно защитава честа и престижа на Република България.
В приложенията са посочени имената на учредителите на клуб „Традиция” и НД „Традиция”, почетните членове, индивидуалните дарители на дружеството и държавните институции, общини, фирми и физически лица, подпомагали неговата дейност. Никой не е забравен, нищо не е пропуснато. Пленяват със своето изящество и изработка медалите, значките, емблемите и грамотите на дружеството, както и почетните грамоти, дипломите, поздравителните адреси. Сами по себе си те са материалният знак на едно неповторимо чувство, в което живеят красотата на славата, на миналото и неугасимата жар на патриотизма.
Редакцията и Редакционният съвет на в-к „Нова Зора” поздравяват Национално дружество „Традиция“ с достойния юбилей. Пожелаваме на членовете и на ръководителите на Дружеството все по-непоколебима да бъде вярата им, че България ще пребъде. На полето на честта в тяхната дейност, ние виждаме достоен съратник и защитник на всяко родолюбиво начинание.
На многая лета !
Редакцията разполага с ограничен брой екземпляри от това красиво юбилейно издание. И каквато е традицията на в. „Нова Зора“, предлагаме на тези от нашите читатели, които биха проявили интерес, да изпратят пощенски запис със сумата от 10.00 лева + 2,50 за пощенски разходи, на името на Минчо Мънчев Минчев – София 1000, ул. „Пиротска“, 3, за да получат книгата-албум на посочения от тях адрес. За обратна връзка е желателно да бъде посочен и телефон.
Новото пропагандно „шменти-капели“ на Борисов: Дори да смени господаря си, лакеят си остава лакей.
„Мъже, жени, народ,
ще строим завод на живота“
(Никола Вапцаров, „Завод“)
Измина повече от година откакто се появи „вирусът от Ухан“, за който китайците вече са забравили. Докато останалата част от човечеството, включително „демократичният свят“, продължава да се плаши и бори с неговите мутации: британски, южноафрикански, бразилски, нигерийски и френски.
И днес, въпреки наличието на няколко вида ваксини – три американски, една британско-шведска, една френска в процес на изпитания и по 2-3 китайски и руски, броят на потвърдените случаи на коронавирусна зараза в света надхвърля 123 млн. А този на починалите гони 2 млн., от които над 541 хиляди в САЩ. Междувременно, продължават съмненията и споровете за ползите и рисковете от ваксините и ваксинирането. Както и съмненията относно безопасността на една ваксина, тази на AstraZeneca, породени от загадъчната смърт на десетина имунизирани с нея в страни като Австрия, Италия, Дания и България. Тотална неяснота властва и по въпроса за вредите, които коронавирусът и неговите мутации нанасят върху органите на човека. Дали, освен белите дробове, сърцето и кръвоносните съдове, коронавирусът не засяга и мозъка на заразените? Или трябва да приемем, че ако някой се е родил глупав и нахален, това е завинаги, а не се дължи на коронавируса, от който са го лекували в болниците, или на ваксината, която са му сложили?
Както показа преди време едно проучване в Обединеното кралство Великобритания, близо 30% от лежалите в интензивните ковид отделения, излизат оттам с психически разстройства. Не ми е известно у нас да е изследван този проблем, въпреки натрупания солиден статистически материал. От 8-ми март 2020 г., когато в България беше въведено извънредно положение, заменено по-късно с „извънредна епидемична обстановка“, до 27-ми март 2021 г., броят на потвърдените случаи на коронавирус достигна 325 233, а този на хоспитализираните стана 9430, от които 751 в интензивните отделения. Броят на излекуваните стана 247 451, на починалите – 12 601, а този на ваксинираните стигна 430 228. За сравнение, във Великобритания само за 24 часа (между 20-ти и 21-ви март) ваксинираха 711 156 човека. Броят на хоспитализираните и настанените в интензивните отделения на болниците в страната като цяло и в частност, в столицата скочи толкова, че шефът на РЗИ София д-р Данчо Пенчев даде тревожен сигнал: „До няколко дни болниците в София ще са в колапс!“. И по показателите брой на хоспитализираните и брой на настанените в интензивните отделения, бяха надминати рекордите от октомври и ноември миналата година. За 6 дни – от 22 март до 27 март броят на изгубилите битката с коронавируса набъбна от 53 на 22 март, на 169 души на 23 март, 119 на 24 март и 106 на 25 март, , 99 на 26 март и 89 на 27 март. Тоест, стабилизира се на равнища близо до и над цифрата 100.Налице е своеобразно плато на смъртта! В зависимост от това на каква база се определя смъртността, класацията на България в черната статистика варира от 4-то място в ЕС и 1-во на Балканите, според нашето МЗ, до 1-во място в света, според института „Джон Хопкинс“. Вместо да си отиде, вирусът само мутира към още по-заразни и смъртоносни щамове. Оказа се, че ваксините не възпрепятстват заразяването и разпространението на коронавируса, а само хипотетично облекчават протичането на заболяването. Има обосновани предположения, че някои ваксини могат дори да предизвикат нежелани и смъртоносни последици у определени пациенти.
Докато се чакаше решението, а не диагнозата, както казва Бойко Борисов, на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) относно употребата на ваксината на AstraZeneca, преустановена в десетки страни на ЕС след десетината смъртни случаи на имунизирани с нея пациенти, нашият премиер се появи в един незавършен строеж в Разград. Съпровождан от Десислава Атанасова, бивш юрисконсулт на психиатрията в Русе, бивш министър на здравеопазването, сега водач на предизборната листа на ГЕРБ в Разград, Борисов пусна поредния си предизборен пропаганден кьорфишек. Той обяви, че тук всеки момент ще завърши строителството на завод за производство на лекарства и бъдещи ваксини. С него щяла да се осигури „пълна ваксинна независимост“ на България от капризите и вероломството на фармацевтичните компании, които не спазвали договорите си с ЕК. И които по този начин спъвали хода на масовата ваксинация у нас. Нещо повече, в разградския завод за 16 месеца щели да се произвеждат по 100 млн. дози ваксини, с които щели да се спасят стотици милиони животи. Борисов си играе с милионите, както с 500-евровите банкноти в чекмеджето на нощното му шкафче, или с тези, които хвърля през прозореца на МС или на джипа срещу съответните овации. Според него, другите държави, ощетени от намалените и неритмични доставки на фармацевтичните компании, като AstraZeneca, Pfizer/BioNTech, Moderna и други, щели да си отдъхнат. Както си „отдъхнаха“, след като той им обеща да ги засипе с маски, шлемове, защитни облекла, калцуни и други атрибути на борбата с коронавируса ли? Някой говори ли за тези неосъществени премиерски „щедрости“? Не! И сега, когато Европа катастрофира и без помощта на „българския модел“, България ще спасява Стария континент и света с ваксини! Въпреки че самата тя е опашкарят на Европа по процента на ваксинираните.
Заобикаляйки този факт и личния си принос за буксуването на ваксинирането у нас, Борисов се похвали, че дори други страни да започнели да произвеждат ваксини, щели да са изостанали от нас с 16 месеца, през които се е строял заводът в Разград! Демек, когато утре премиерът – ако Борисов още е такъв, пререже лентата на завода и България се появи на ваксинационната карта на Европа, някои лидери, които му се присмиваха, ще си гризат ноктите от завист.
Прекрасно е да сънуваш розови сънища с отворени очи, но кой ще достави материали за производството на ваксините? Прилепи ли ще ловим из пещерите? Панголини от Китай ли ще внасяме, или ще отглеждаме шимпанзета като британците! Или ще молим Путин да ни даде лиценз за производство на руската ваксина „Спутник V“? След шпионския скандал и ареста на шестимата „национални предатели“, единият от които награден с орден за воинска доблест от коалиционния ортак на Борисов, министъра на отбраната Каракачанов, и особено след изгонването на първия и втория секретари на руското посолство в София, това няма как да стане. Не, защото ЕМА забранявана Борисов да вдигне телефона на руския президент Владимир Путин, на китайския му колега Си Цзинпин или на премиера на КНР Ли Къцян и да поиска от тях ваксини. А защото Борисов няма очи да го направи. Примерите на Унгария, Словакия, Словения и Италия, които внесоха руската ваксина, без да искат разрешение от Брюксел, показват, че той заблуждава обществеността. ЕМА не може да забрани вноса и употребата на ваксини, които не са одобрени от нея. Както и ЕК не може да определя квоти от договорените от нея ваксини. Здравеопазването е въпрос на национален суверенитет и оправданията с „началниците“ в Брюксел, са за наивници. Да чакаш ЕМА да ти каже дали да използваш или не ваксина, като тази на AstraZeneca, когато други страни-членки на ЕС замразиха употребата й, докато проучат възможната връзка на този продукт със случаите на смъртоносни тромбози, е проява на страхливост и национална безотговорност! Каквато е и предпочитането точно на тази ваксина, заради ниската й цена. Евтиното си е евтино!
Нима Западът не възразяваше срещу транзитирането през България на руски природен газ по газопровода „Турски поток“, който Борисов прекръсти на „Балкански поток“? А решението за внос на не западни ваксини или за тяхното производство в България е далеч по-безобидно и оправдано от фалшивата „пълна диверсификация“ на газовите доставки и „пълната енергийна независимост“ на страната.
Впрочем, „замразяването“ за една година на руското разузнаване в България, с което се похвали главният прокурор Гешев, може да доведе до изгонването от Москва на още български дипломати. И до трайното увреждане на руско-българските отношения. Последиците ще ги усетим всички. Но буди почуда фактът, че за толкова години у нас ловят само руски шпиони. Само Кремъл ли ни брои за живи, докато другите гледат на България като на прочетен и захвърлен вестник? Руската разузнавателна активност в България най-вероятно е свързана не толкова с модернизацията на Българската армия, колкото със засилената военна активност на САЩ и НАТО в Черноморието и на Балканите. Например, когато у нас се разиграваше поредният антируски „лов на вещици“, в Черно море се провеждаше военноморско учение на НАТО „Sea Shield“ („Морски щит“). В учението, домакин на което беше Румъния, участваха 18 военни кораби и 10 бойни и патрулни самолети от САЩ, Турция, Франция, Италия, Англия, Япония, Нидерландия, Полша, Испания, Гърция, Хърватия, Украйна и Албания. Позовавайки се на съобщение на руската информационна агенция РИА „Новости“, турският всекидневниквестник „Миллиет“ (22.03.2021) акцентира на „безпрецедентния“ ход на Путин, който заповядал всички подводници на ВМС на Русия да се пренасочат към района на натовската демонстрация на мускули. Както знаете, ВМС на Република България не участваха в учението, заради разразилата се коронавирусна зараза сред военните моряци. Веднъж и ние да не сме сред противниците на „руската агресивна политика“! Защото оправдаването на натовските военни заплахи с „агресивната политика“ на Путин и Русия, много напомня на казаното от героинята на Бертолд Брехт Майка Кураж: „Поляците тук, в Полша, не биваше да се намесват. Право е, че нашият крал нахлу в страната им с цялата си войска и обоз, но поляците, наместо да поддържат мира, взеха, че се намесиха в собствените си работи и нападнаха краля, тъкмо когато той минаваше най-спокойно. По тоя начин те се провиниха в нарушение на мира и всичката пролята кръв ще тежи на тях.“
По тази логика, Борисов да благодари на Путин за вниманието. Или да му каже, че преследването на руските шпиони е маневра за отвличане на вниманието на Джо Байдън от газопровода „Балкански поток“. Той, според Белия дом, застрашава сигурността на Европа, понеже транзитира руски, а не да речем, американски шистов природен газ. Иначе, „пълната диверсификация“ на газовите доставки чрез азерския газ, който отива направо в Гърция, и „пълната енергийна независимост“ на страната ни, са също такава фикция, каквато е и „пълната ваксинна независимост“. Заводът за лекарства в Разград може и да заработи, но не и да започне скоро да произвежда „стотици милиони дози ваксини“, както обяви Борисов. Първо, защото няма кой да купи толкова ваксини – родни или чужди, произведени по лиценз. Второ, защото на самата България са й нужни не повече от 15-20 милиона дози, за да имунизира цялото си население с две дози. А след ваксината на „Джонсън и Джонсън“ на фармацевтичната компания „Янсен“, и руснаците разработват еднодозова ваксина. Дори в БАН да са създали прототип на българска ваксина, тя трябва да премине през всички изпитателни етапи, преди да получи одобрението на ЕМА, а и заводът в Разград трябва да получи лиценз. Което ще отнеме поне няколко години. Значи, когато този процес завърши, Борисов може да не е премиер и да не отреже лентата на завода. И без това прекалено дълго се заседя на този пост. Ами ако в Белия дом решат, че заради ендемичната корупция у нас Борисов не бива повече да остава премиер? Ако, въпреки че е „техен кучи син“, някоя вечер го повикат в американското посолство и му връчат ултиматум да си ходи доброволно или да чака убийствени компромати? Не е сигурно, че тъкмо той ще обере лаврите от появата на България на европейската ваксинационна карта.
Впрочем, изявлението му за разградските светли ваксинни перспективи свари неподготвени, както министъра на здравеопазването професор Костадин Ангелов, така и главния здравен инспектор доцент Ангел Кунчев.
И двамата признаха, че не знаят какво точно е имал предвид техния началник, понеже са научили за поредната му приумица от медиите. Други учени и икономически експерти направо опровергаха Борисов, допускайки че става реч за производство на ветеринарни ваксини. Нима „организаторът и вдъхновителят на всички наши успехи и победи“ не прави вече разлика между хора и домашни животни? Ако е така, напълно реално е Борисов да си остане само със славата на строител на скъпи и некачествени пътища, върху които всекидневно падат тонове камъни от надвисналите чукари. Не му остава друго освен надеждата Байдън да се претрепе някой ден по стълбите на самолета, обвинявайки за това не вятъра и старческата деменция, а руските хакери и Владимир Путин. След последното залитане на Байдън, бившият президент на САЩ Доналд Тръмп подчертал, че когато той се качвал на президентския самолет след визита във Военната академия „Уест поинт“, пристъпвал крачка по крачка. „Последното нещо, което бих искал, е да падна като Байдън“, казал той, пак според турския в. „Миллиет“ (23.03.2021). И оприличавайки умственото състояние на 78-годишния Байдън с това на 79-годишния сенатор демократ Бърни Сандърс, изразил опасение, че то може да му попречи да разбере какви документи подписва. От „патриотичната“ телевизия на Валери Симеонов „Скат“ отбелязаха по повод на последното сгромолясване на Байдън, че „за съжаление“ някои се подигравали на президента на САЩ. Откога нашите „патриоти“, които се съешиха предизборно с партията-фирма „Воля“ на Веселин Марешки, станаха геронтофили? Но, без съмнение, ако влязат в 45-то НС, те ще се предложат за коалиционни ортаци на ГЕРБ и Бойко Борисов. Подобните се привличат!
При всички случаи, заради едни ветеринарни ваксини, или заради простото препакетиране на чужди ваксини в Разград, нашият „канас сюбиги“ Бойко Борисов няма да бъде канонизиран от Църквата като Свети Тривелий. Смята се, че това е хан Тервел, който през 718 г. спасил Византия и Европа от арабите, разбивайки ги пред Константинопол. Чак през 732 г. Карл Мартел ще направи същото в битката при Поатие. Хвалбите на управляващите у нас с т.нар. „български модел“ на управление на коронакризата вече започнаха да раждат вицове. Според Иво Балев, този модел бил една от 5-те тайни на държавата, която предали на Кремъл разкритите от Гешев „руски шпиони“. Като прочел секретната информация за модела, руският президент Владимир Путин много се натъжил и казал: „Тези са по-зле и от нас!“ (В-к „Сега“/ 26.03.2021).
От фараон светец не става! Фараоните в Древен Египет или ги обожествявали приживе, или ги убивали и погребвали така, че никой да не си спомня за тях. Същото се е случвало и с диктаторите – реални, или нарочени за такива, в България. Стефан Стамболов е насечен с ятагани насред София, след което са поругани, както погребалното му шествие, така и гробът му. Александър Стамболийски е съсечен във вилата си в село Славовица. И двамата стават жертви на македонски терористи. Друг „диктатор“, Тодор Живков, на преклонна възраст беше обвинен и съден от бившите си лакеи.
Дори да смени господаря си, лакеят си остава лакей! А лакеи около Борисов – наспорил Господ и те първи ще го заплюят, когато падне от власт. Не чакай благодарности и признателност от такива.
|
В епидемиологично отношение не сме на плато, а в блато
„Учените направиха нещо, смятано за невъзможно. И това беше за няколко месеца да произведат ваксини за COVID-19. Сега обаче започват истинските битки. Какъв е приоритетът за доставка на ваксината? Кой ще я получи пръв – медицинският персонал, други респонденти, възрастните или цветнокожите? Ще имат ли някои щати предимство пред другите? Ще получат ли ваксини някои високоприоритетни не-американци, преди да са ваксинирани всички американци? Някои ще се съпротивляват на това да бъдат ваксинирани, но ще ги питат ли? Отдавна кръжи наоколо и въпросът за разрешенията на ваксините, изхождайки от изискването всички да бъдат имунизирани против едра шарка“. Това написа Ричард Ран във вестник „Вашингтон таймс“ (23.11.2020) в статия, озаглавена „Нека войните за ваксини да започнат“. А на 3 декември турският всекидневник вестник „Миллиет“ оповести, че председателят на Съвета на началник-щабовете на САЩ, армейски генерал Марк Мили, бил предупредил за опасността вируси да бъдат използвани като „биологично оръжие“. Естествено, не от САЩ, а от „терористични“ и „диктаторски“ режими, като тези в Китай и Русия. При всички случаи, бързината с която бяха създадени ваксините поражда съмнения в тяхната завършеност и ефикасност срещу все още непроучения докрай „китайски“ коронавирус. Народът не случайно е казал: „Бързата кучка слепи ги ражда“. А дали създателите и производителите на ваксини не са имали цели, различни от това да спасяват хората?
От публикацията на Ричард Ран до днес изтече много вода и ошашавените от мрачните статистики за смъртността от коронавируса граждани бяха засипани с оптимистични изявления за напредъка в разработването и производството на ваксини срещу COVID-19. Главно американските ваксини Pfizer, BioNTech и Moderna. Както и ваксината на Оксфордския университет във Великобритания, въпреки „щастливата“ грешка при нейното прилагане върху група от 2700 души, получили половин доза, но оказали се в по-добро състояние от другата група, върху която е била приложена цяла доза. Освен това те били 55-годишни, а ваксината уж е предназначена за най-рисковите възрастови групи от 65 години нагоре. Поради всички тези пропуски, одобрението, производството и използването на ваксината на Оксфорд и Astra Zeneca ще се забави. Докато американската ваксина на Pfizer&BioNTech вече се сдоби с документ за проявените странични ефекти и най-рано до 17 декември се очаква да получи одобрение от Американската агенция по храните и лекарствата. Въпреки че страничните й ефекти наподобяват някои симптоми на заразата с коронавируса: зачервяване и болка на мястото на инжектиране, главоболие, мускулни болки и болки в ставите, парализа на лицевите мускули, втрисане и треска. Стана така, че САЩ - най-засегнатата от пандемията страна, с над 13 милиона заразени и близо 300 000 починали от коронавирус, ще „спасяват“ света. И то от вирус, дошъл уж от китайския град Ухан, където вече не отчитат нито един починал на денонощие. Въпреки наличието на китайски и две руски ваксини, ЕК „избра“ да поръча американските Pfizer&BioNTech и Мoderna, първата от които е създадена от семейство турски гастарбайтери в Германия: – професор д-р Угур Шахин и професор Йозлем Тюреджи. България, естествено, се включи в тази авантюра, като лично премиерът Борисов оповести „радостния“ факт. Но, след като обяви, че в началото на декември ще пристигнат 125 000 дози от ваксината Pfizer, поиска от НС да одобри преговорите и сделките на кабинета с фирмите производителки. Т.е., да поеме отговорността за евентуални неблагополучия.
Правителството представи и съответен план-график за ваксиниране, според който доброволно и безплатно ще бъдат ваксинирани първи
лекарите и полицаите от предната линия.
Във Великобритания, където масовата ваксинация вече започна, първите ваксинирани бяха една 91-годишна баба и 94-годишният дядо, с гръмкото име Уйлям Шекспир. Те не само се съгласиха да бъдат използвани като опитни мишки, а старата дама дори заяви, че разглежда ваксинирането си като подарък за рождения си ден. Оставаше да добави, че това може да е последният подарък, който ще получи да края на живота си.
В България за опитни мишки правителството избра лекарите и полицаите, които първи ще получат ваксината. На 5 декември Борисов лично провери във ВМА фризерите за съхраняване на ваксината при температура минус 71 градуса по Целзий. Дребна подробност е, че с такива фризери трябва да бъдат оборудвани и камионите, които ще превозват ваксините, както и РЗИ в поне шест области. Те също трябва да се купуват тепърва. А случаят с фризера, доставен на РЗИ Бургас показа, че дори размерите на тези съоръжения не се познават предварително. Затова се наложи да се разбива входът на сградата на РЗИ, та да може да влезе вносният фризер за дълбоко замразяване. Но, млъкни, сърце! „Спасяването“ на българския народ започна! По-добре късно, отколкото никога, но най-добре би било това да не се налага. Или разпространението на заразата да беше спряно още преди да е настъпило лятото. Тогава обаче, Борисов „пусна много умно вируса да вилнее“ из страната, а той самият обикаляше с джип, за да вдъхва оптимизъм у „материала“, че и тази беля ще отмине. Но, докато фармацевтичните компании чакаха одобрение на техните ваксини от съответните агенции по храните и лекарствата в САЩ и ЕС, от управата на Pfizer направиха изявление за „понижена цел“. С други думи, поради проблеми с доставката на суровини за ваксините, вместо 150 милиона дози, щели да бъдат произведени едва 50 милиона дози. А само Великобритания е поръчала 100 милиона дози от ваксината Pfizer и BioNTech, 40 милиона дози от ваксината на Оксфорд и Astra Zeneca и 5 милиона дози от ваксината Moderna.
Трябва да напомня, че ваксините са няколко типа. Едните, които се наричат още активни, използват жив, но омаломощен вирус, а другите, наричани пасивни – РНК (рибонуклеинова киселина). Твърденията на Pfizer за 95% ефикасност са силно преувеличени, ако не са и научна фантастика. Редица експерти по света и у нас казват, че ефективността на една ваксина проличава едва след двегодишното й прилагане, а нашите „спасители“ ни купиха „котка в чувал“, за да не се цепят от колектива. Сиреч, внасят ваксини с недоказана ефикасност, без никакви доказателства, че нямат животозастрашаващи странични ефекти. На практика нито една от посочените ваксини не е завършила всички етапи на изпитание. Да не говорим за
новото чудодейно лекарство
MK-4482/EIDD-2801 или молнупиравир, което според изследване на университета в Джорджия, публикувано в списание „Nature Microbiology“, пресича за 24 часа разпространението на COVID-19. То било изпитано върху… порове!
Не е ясно и какво не трябва да правят ваксинираните след имунизацията си. Относно условията за използване на руските ваксини вицепремиерът на РФ Татяна Голикова пояснява: „След имунизирането срещу коронавируса трябва в продължение на 42 дни да се сведат до минимум контактите, да се спазва маскеният режим, да се откажем от посещения на места с големи количества хора. Не трябва да се употребяват алкохол и лекарства, които потискат имунната система.” При такъв „сух режим“ някои любители на чашката в Русия и у нас направо ще се разсъхнат. Това първо. А второто е, че дори правителството ни да иска, ваксинирането не може да бъде задължително, защото няма достатъчно ваксини. Но и с наличните количества може да се извадят от строя нашите медици, полицаи и други, върху които ще бъдат приложени ваксините, ако се окаже че имат нежелани и опасни странични ефекти.
Кой тогава ще носи отговорността?
Премиерът, министърът на здравеопазването, НОЩ или депутатите, които упълномощиха правителството да преговаря с производителите на ваксини? Ако необходимото условие за пресичане на епидемията е 75% от жителите на страната да са изградили имунитет, ще са необходими много повече дози и години. Не се знае колко време след поставянето им ваксините защитават организма от коронавируса и дали преболедувалите от него не могат да се заразят повторно. Случаи на повторно заразяване на медици има и у нас, и по света. Което означава, че и през 2021, и през 2022 г., ще продължим да съжителстваме с коронавируса, да носим маски и да пазим социална дистанция. Без посещения на ресторанти, дискотеки, питейни и нощни заведения, без екскурзии до Гърция и Турция, без посещения на колективни спортни и други масови прояви. И, може би, без присъствени заседания на НС и присъствено обучение в училищата и университетите. България, която през 2010 г. английското списание „Икономист“ нарече „най-тъжното място на света“, ще стане отново такова, но след като премина през фазата „най-смъртоносно място на света“. Защото по смъртност от коронавируса на глава от населението станахме първи в ЕС и света, а по общ брой на починалите от пандемията – 5156 към 09.12.2020 г., отдавна надминахме Китай. За постиженията на азиатския гигант в борбата с епидемията Дидем Йозел Тюмер написа следното в турския всекидневник вестник „Миллиет“ (07.12.2020): „Китай, който от началото на борбата срещу коронавируса до днес е упрекван, че бил източникът на епидемията, че не е взел навреме необходимите предпазни мерки и, че според някои твърдения дори е скрил за заразата, днес, въпреки голямото си население (1,4 млрд. души, б.р.) е начело на страните, успели да поставят епидемията под контрол. На 6 декември 2020 г. на сушата в Китай са установени за 24 часа 18 новозаразени с коронавирус, като 17 от тях са дошли от чужбина. А броят на починалите от COVID-19 от началото на епидемията до днес е 4634“.
Премиерът Борисов твърди, че смъртността и заразяемостта у нас били намалели, а броят на излекуваните нараствал всеки ден, благодарение на новите, по-строги ограничения. И обещава от 21 декември отново да „отвори“ държавата, а детските градини да бъдат отворени от 14 декември. Пълен нонсенс е да се радваш, че починалите от коронавирус са „намалели“ от рекордните 221 на 1 декември, на 79 на 6 декември и 68 на 7 декември, когато ден по-късно те станаха 213, а на 9 декември намаляха на „само“ 146. Т.е., броят на починалите от коронавирус през този времеви интервал е бил средно над и около 150 на ден!
Обезпокоителен е и високият дял на новозаразените. На 8 декември, при направени 6260 теста за коронавирус, положителните бяха 2764, т.е. над 44%. А на 9 декември, при извършени 9715 теста за коронавирус, 3980 (40,97%) бяха положителни. Това успех ли трябва да се нарича?! Ясно е, че не се намираме на никакво плато, а сме затънали в истинско блато! Въпреки, или благодарение на усилията, основно пропагандни, на управляващите ни. План за ваксинация има, но докато започне да се изпълнява „яко ще се мре“! А морът може да продължи и след ваксинирането. Има ли разлика дали ще се мре с или без медицинска помощ?
По времето на соца в народната казарма съществуваше истински
култ към плановостта и целеполагането.
Дори занятията по строева подготовка се провеждаха по предварително написан от взводния командир план, в който се формулираше и целта на занятието. Според войсковия фолклор, един командир казал: „Целта на занятието е да станете факири!“. На тогавашния казармен жаргон „факири“ беше синоним на „съвършени“.
Питам се сега: каква е целта на занятието наречено борба с пандемията на коронавируса? Да се предпази цялото население от заразяване е очевидно невъзможно. Тогава няма да се получи колективен имунитет. Да се излекуват всички болни, също е неосъществима цел. Хората са различни, с различни придружаващи или основни заболявания. Вирусът мутира, следователно не може да има универсално лекарство или ваксина срещу него. Ефикасността на ваксините още отсега е дискусионна, но производителите им изобщо не възнамеряват да отсекат клона, на който стоят, създавайки съвършени продукти.
Какво ще правят фармацевтичните компании, ако и тази пандемия отиде в историята завинаги? Нали, подобно на НАТО след края на Студената война, ще трябва да измислят ново основание за своето съществуване. Например като намерят или създадат нова заплаха за здравето. Или, както казва един експерт от Оксфорд, когото цитира Арслан Булут във вестник „Йеничагъ“ (25.11.2020): „Първо създадохме вируса, след това ваксината!“.
За момента обаче, „целта на занятието“ е да се приберат едни пари, раздухвайки паника и страхова психоза у простосмъртните. Ваксините може да са важни за борбата с коронавируса, но и той осигурява основание за съществуването и огромните печалби на фирмите-производителки на ваксини и лекарства. Така се извършва своеобразно „преброяване на дивите зайци“. Сиреч, пробва се акълът на управниците в различните страни. А нашите са колкото безотговорни и глупави, толкова и щедри на плащания с чужди пари! Някои пълнят чекмеджета с пачки евро и златни кюлчета; други се радват на подхвърлените им от Борисов 50 лева на месец до изборите през март; трети са пуснати в неплатен отпуск от работодателите си и чакат помощ от държавата в размер на 24 лева на ден. Управляващите им внушават, че тези благини ще ги има само докато те са на власт. Ако това не е предизборно купуване на избиратели – здраве му кажи. Бог да пази България от такива „спасители“!
От резултатите на сраженията в Карабах се натрапва нов извод: една армия без сериозна система за ПВО и без съвременни средства за водене на радиоелектронна борба е обречена, ако не на разгром, то на сигурно поражение. Може да превъзхождаш противника в пъти по количеството бронирана техника и артилерия, но без прикриването със средствата на ПВО, танковете и оръдията стават лесна мишена за нападателните безпилотни самолети (дронове), които ще ги унищожават на практика като на учебен полигон.
Това наблюдавахме в Идлиб, където турските безпилотници (дронове) нанесоха чувствителни загуби на сирийската армия. След това същото се повтори в Либия и продължи в Карабах. Турските безпилотници
BayraktarТВ2 владееха карабахското въздушно пространство
и почти безнаказано унищожаваха арменската техника и бойци. Съобщението от арменска страна, че няколко безпилотника са били свалени, не повлия на развитието на бойните действия. Азербайджан би могъл да се отнесе спокойно към такива загуби, след като е сигурен, че съюзникът му Турция ще ги компенсира незабавно.
Учудващ е фактът, че в дадения конфликт бяха използвани само нападателните дронове BayraktarТВ2, които не са най-съвременните. През последните години Турция успя да усвои производството на пет модела нападателни дронове и по това въоръжение да излезе на лидерски позиции в света. Именно турските безпилотници в момента се използват най-интензивно в сраженията в Сирия, Либия и Карабах.
Ако на бившите съветски републики Украйна и Азербайджан се предлага не най-съвременния безпилотник BayraktarТВ2, то турските въоръжени сили могат да използват по-усъвършенствания Anka-S, а в близко бъдеще, при необходимост, могат да разчитат на двумоторните нападателни дронове БПЛА Akinciи Aksungur. Това са усъвършенствани машини носещи тежки авиобомби и имащи радиус на действие от порядък по голям от този на BayraktarТВ2, който вече показа своята ефективност в съвременните конфликти. Без съмнение, ако войната в Карабах беше продължила още месец, то азербайджанската армия щеше да разбие окончателно арменските подразделения и да завземе цялата територия на спорния анклав. Въпреки че Армения се готвеше за тази война дълги години, едва ли някой е предполагал, че войната през 2020 г. ще се отличава кардинално от войната преди 25 години. Защото ако по-рано и двете армии (и азерската, и арменската) бяха въоръжени с едно и също съветско оръжие, то днешната азербайджанска армия е преминала на ново техническо ниво, широко използвайки турско и израелско въоръжение.
Така например азербайджанците активно използваха израелски дронове-камикадзе „Нагор“ и, въпреки че те не са от най-съвременните, у арменската армия нямаше нищо аналогично, което да им се противопостави. Воюващите в Карабах арменски части не притежаваха ефективна ПВО и средства за радиоелектронна борба, което предопредели изхода на конфликта. Може да си три пъти герой, но само с автомати „Калашников“ и със съветски танкове не можеш да спечелиш сражения на много места, след като нямаш защита от недосегаемите нападателни дронове. Особено, ако противникът ги има в достатъчно количество.
Изхождайки от казаното по-горе, може да се твърди, че в Карабах се сблъскаха две различни армии: арменската с оръжие от миналия век и азербайджанската, въоръжена с редица съвременни системи, осигуряващи предимство пред противника. Как общо взето ще изглеждат неядрените конфликти на ХХI век стана ясно още в Сирия, а войната в Карабах само потвърди ред ключови за едно сражение моменти.
Карабахският конфликт нагледно показа намаляващата роля на бронетехниката на бойното поле. За месец и половина двете страни загубиха повече от 40 танка и десетки БМП и БТР, много от които бяха унищожени даже преди да видят противника и да произведат първия си изстрел. Бронираната техника все повече започва да прилича на линейните кораби, които бяха скъпи и трудоемки за построяване, но ставаха безполезни с развитието на ракетното оръжие. Разбира се танковете ще останат още дълго време на въоръжение в много армии по света, но ако тази бронирана техника няма осигурен „чадър“ от ПВО, то тя се превръща в беззащитна мишена. Достатъчно е да се разгледат кадри за унищожаването на сирийски и арменски танкове от турски дронове, които ги разстрелват като на стрелбище.
Какви са изводите, които са длъжни да направят руските военачалници?
Те не са малко, но приоритетният от тях е следният: в епохата на цифровизацията на преден план няма да излизат, героичният пехотинец и не по-малко героичният танкист, а бездушните роботизирани системи. Няма съмнение, че и от арменската, и от азербайджанска страна е имало примери на героизъм и саможертва, но ходът на войната, в значителна степен, диктуваха нечувствителните цифрови птици – нападателните безпилотни летателни апарати.
Може би е излишно да припомняме, че арменската и азербайджанската армии са несравнимо по-зле въоръжени в сравнение с армиите от НАТО. Проблемът е там, че и много от армиите на НАТО също не притежават супер съвременни комплекси за ПВО, средства за радиоелектронна борба и високоточни управляеми оръжия. Това се отнася особено за армиите от страните на Източна Европа (вкл. и за Българската армия, б.пр.)
За съжаление и в руската армия се наблюдава изоставане по отношение на нападателни безпилотници (дронове) в сравнение с САЩ, Турция, Китай и даже с Иран. Проектите отдавна са разработени, някои от тях са достигнали на ниво серийно производство, но до насищане на всички подразделения с необходимото количество дронове ще мине не една година. А това въоръжение вкл. дронове-камикадзе ни беше нужно вчера и даже завчера. Ако разгледаме действията на руската авиация в конфликтите от последните години, то те не се различават принципно от действията на съветската авиация в годините на Втората световна война (ВСВ). Върху главите на противника се изсипват тонове бомби, от които само малък процент са управляеми боеприпаси. С използване на бомбардировачи имащи скъп час-полет, атаката от въздуха се получава твърде разточителна и неефективна. А ако самолетът бива свален и загине екипажът, то това става допълнителна човешка трагедия.
Същата тази Турция, в Сирия и Либия използва нападателни дронове с бутални двигатели, с евтина стойност на летателния час-полет и боеприпаси струващи копейки. Те поразяват с точност практически всички наземни цели (с изключение на бункери), а при унищожаването им не загиват пилоти. Самият безпилотник струва в пъти по-малко от един бомбардировач като Су-24. Турският BayraktаrТВ2 струва по-малко от единия двигателна Су-24. За управляване на дрон не са необходими пилоти от висок клас, обучението на които е скъпо. То може да се осъществява от оператор, който не превъзхожда по умения един напреднал в компютърните игри тинейджър. Така че в съвременните конфликти използването на безпилотници излиза много по изгодно и ефективно, отколкото използването на реактивна бойна авиация.
Тъй като
в съвременния свят всичко се измерва с пари,
то и продажбата на безпилотници има по-големи перспективи, отколкото търговията с изтребители и бомбардировачи. От последните на световния оръжеен пазар има излишък, а безпилотници предлагат само няколко страни. При това избирателно. Например САЩ и Израел не продават своите дронове, на който и да е било. Ето защо турските компании „Байрактар“ и TAI, произвеждащи безпилотниците BayraktarТВ2и Anka-S, имат много големи шансове да станат едни от световните лидери по продажба на дронове. Особено, ако на Турция се удаде да локализира района на продажби и да се избави от експортните ограничения на страните доставящи възлови компоненти за дроновете.
Конфликтите в Сирия, Либия и Карабах направиха на турските нападателни безпилотници отлична реклама, за която може само да се мечтае. Ето защо не е изключено в близко бъдеще с турски дронове да се въоръжат не само армиите на Азербайджан, Украйна и Катар, но и много други страни. Световният пазар на оръжия има свои специфични особености, но се подчинява и на общи правила. Едно от тях е: “Кой превари – той товари!“ т.е., който съумее да предложи иновационен продукт – той ще печели, а този който не е успял ще бъде закъснял необратимо.
Ето защо е много жалко, че
Русия сега е в ролята на догонваща,
въпреки че първите наши безпилотници, и то реактивни, бяха разработени още в СССР. Но т.нар. „перестройка“ и особено годините след нея, отхвърлиха страната на десетилетия назад в много области. И не е за учудване, че руските нападателни безпилотници се появяват едва сега, докато в САЩ нападателният дрон Predatore е на въоръжение от 1995 г.
Ако оставим настрана техническите подробности на карабахския конфликт, то най-важният извод, който се налага да направим е, че за армия и въоръжение не трябва да се пести. Всички помним докъде ни доведе пагубният пацифизъм на Горбачов и Елцин, които с ударни темпове съкращаваха армията и разходите за отбрана, демонстрирайки на целия свят своята малоумна любов. И още през 1994 г., заради грешките на недалновидните ръководители на страната, се наложи да се плаща страшна и голяма цена. В същото време Азербайджан показа как трябва да се отнасяме към своята армия и към процеса на превъоръжаването й. Многогодишната модернизация на армията му доведе фактически до печелившо решение на стар териториален спор с Армения, на който краят не се виждаше.
Така че ни остава да си припомним и да перифразираме знаменитата фраза на Александър III: „Русия има само три съюзника – съвременна армия, съвременен флот и водещ военнопромишлен комплекс.“
Превод: Румен ВОДЕНИЧАРОВ
|
