Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЕДНО ПРАВИТЕЛСТВО СРЕЩУ ЦЪРКВАТА И НАРОДА СИ

Е-поща Печат PDF

„Но жив е българският бог. Той нас

в най-мрачни векове пази: пази ни

при Шипка, Сливница, Люлебургаз –

и днес той бди въз нашите съдбини.“

Иван Вазов, “Българският бог”

 

продължение от бр. 20

Правителството не можеше да избегне обсъждане на конвенцията и това стана в Софийския университет, дойдоха много граждани. Неслучайно бе поканен и посланикът на Великобритания с надеждата да участва в нашето заколение...

На обсъждането дойдоха и духовници, християни и мюсюлмани. Православието дойде с хоругви, носеше изготвена и законово обоснована и с оглед на църковния канон декларация против ратификацията на конвенцията. Нашите свещеници с угрижени лица уведомиха присъстващите, че всекидневно четат молитви тази конвенция да не се ратифицира. Помолиха и миряните да се присъединят към молитвите. Мюсюлманските духовници също не одобряват ратифицирането. Тези молби на духовниците доказаха, че религиите приемат отношението на държавата към тях като опасно и враждебно. Те не изоставяха своя Бог, и в добро, и в опасност, която опасност виждаха в ратифицирането на конвенцията. Това беше уникално събитие и не беше се случвало досега нито в България, нито в други страни. Откри се пропаст между корумпираните държавници, от една страна, и църквата и народа, от друга. Гледах тревожните лица на нашите духовници и се прекланях пред тяхната нравственост, почтеност и непоколебимост, а това беше и нашата светлина в тунела.

• Каквото каже началството

Като се съобрази с категоричната позиция на Българската патриаршия и многократните граждански протести срещу конвенцията, заемащият премиерски пост си промени тактиката, но не си промени намерението. Той не внесе конвенцията в Народното събрание за ратифициране, защото кабинетът щеше да падне. Правителството и ЕС обмислиха да заобиколят законите за ратифициране на Истанбулската конвенция. Представители на ГЕРБ в парламента и в ЕС заявиха, че с общо решение на ЕС можело да се ратифицира конвенцията и няма да бъде необходимо всяка държава поотделно да я ратифицира. Какъв цинизъм и непознаване или незачитане на елементарни правни норми.

Истанбулската конвенция представлява двустранен договор между Съвета на Европа и всяка отделна държава. Поради това ЕС не може да представлява отделните страни и няма пълномощие да ратифицира сключените договори. Моля неуважаемите представители на ГЕРБ да съобразяват също така, че в присъединителните договори на всяка страна при приемането й в ЕС има клауза за съхраняване суверенитета на всяка страна и принципа на националната държава.

Конвенцията не е денонсирана, тя си е цяла-целеничка. Държавното ръководство не зачете волята на суверена - българския народ. Спечелихме битката, но не и войната. Срещу нас настъпва богът на парите и развалата.

А думата министър означава служа, слугувам. Слугувам на господаря, този, който ме е избрал. В клетвите, които полагат и народните представители, и министрите, когато встъпват в длъжност, се казва: „във всичките си действия да се ръководи от интересите на народа“. Само че всички правителства след промяната през 1989 г. обслужват и раболепничат на САЩ, ЕС, НАТО, на крупни концесионери, а не на своите избиратели. Б. Борисов употребява емблематичния израз „каквото каже началството“, т.е. чиновниците от ЕС, и не можа да проумее, или да се съгласи, че неговите началници са избирателите. Няма практика да казва „Не“, когато сделката уврежда интересите на България, нито веднъж не е възразил на неизгодно решение на ЕС.

Негов антипод е премиерът на Унгария Виктор Орбан, доблестен човек, който пази интересите на своето Отечество. Когато е неизгодно за Унгария, Орбан казва: „Не позволявам“. Типичен случай на послушание Борисов изрази по въпроса с втората атомна централа. За строежа на централата се проведе референдум и българското население каза „Да“. Борисов беше активен поддръжник на АЕЦ „Белене”. Той поиска и подписа документи за ускорено изграждане на централата. Дори твърдеше, че ако не построим тази централа, токът ще поскъпне 18 пъти. Да, ама не. В България пристигна Хилари Клинтън и тя съгласувано с ЕС забрани строежа на централата. Борисов обърна становището си на 180 градуса, повтаряйки, че площадката била един гьол и че България нямала нужда от нея... В същото време Русия строи атомни централи за Финландия, Турция, а Унгария строи и със заем от руската страна. При това унгарският премиер е член на ЕНП, на която е член и Борисов, но той облече своето послушание в решение на Министерския съвет, за да избегне отговорност за личното си решение, внесе и решение в Народното събрание. Двойна застраховка, която НС прие. Беше спрян строежът, въпреки доставените атомни реактори и изградената инфраструктура. По този начин Русия беше ощетена материално, а България й заплати след съдебна процедура 3 милиарда лева. Ние, данъкоплатците, ги платихме. Редно е при това положение да се потърси отговорност от Х. Клинтън, от ЕС, а Б. Борисов и членовете на НС да възстановят на българската хазна тази сума. Този, който причинява вреда другиму, е длъжен да поправи вредите.

• Подобен е случаят и с „Южен поток”

От САЩ прелетяха Джон Маккейн и още двама сенатори. Гледах предаването по телевизията. Тогава премиер беше Орешарски, „ястребите“ бяха сърдити и стояха плътно до Орешарски. Имах усещането, че ще го смачкат. Те поискаха спиране на „Южен поток” и в отговор министър-председателят Орешарски отговори: „Спирам потока“. Не можех да повярвам, мислех, че се шегува или е някаква тактика... А техниката години вече гние на площадката, и пак ще има вреди и пак не някой друг, а ние ще плащаме.

Управляващите носят отговорност и за зловещия Закон за концесиите, който предвиждаше клаузи, изключително в интерес на концесионерите и във вреда на държавата, например концесията да е безсрочна. На практика това означава дарение на държавен имот на частно лице. Последва масово недоволство и президентът върна проекта за ново разглеждане. Резултатът бе намаляване на срока за концесиите на 35 години. Останаха си обаче грабителските разпоредби като тази, че ако концесионерът има финансово неблагополучие, държавата следва да му заплати щетите.

Въпреки трикратния мандат на правителството на ГЕРБ, не се направи нищо за разваляне на концесиите за злато и множество други неизгодни договори. При последния мандат освен термина „социална бедност” се въведе терминът „водна бедност“. Т.е., концесионерът ще вдига цените на водата до такава граница, до която хората могат да плащат... Солидни суми се платиха на вещи лица от чужбина да изработят таблиците за поносимост.

Питам аз какво е това „водно бедни“

и защо правителството позволява това ограбване?

Водата е природно богатство на България, на всички българи. Какви вещи лица назначавате, защо харчите държавни пари, за какви „поносими цени“ говорите? Водата е общонародна собственост, тя е наша и безплатна. Спрете грабежа на чуждите инвеститори! И като гворим за чуждото нашествие и агресия, иска ми се да попитам:

• Докога?

1. Вече 12 години България, най-бедната в Европа, отдава земята си безплатно за военни бази на най-богатата страна в света – САЩ. Без знанието и съгласието на българите е сключен първоначалният договор и тайно е продължен. Сключен е от правителството на БСП и продължен от ГЕРБ! Той ощетява България, но Борисов намира отговора - “За победа на България“.

2. През 1999 г. НАТО, под ръководството на САЩ и в нарушение на международното право, бомбардира Югославия, бомби паднаха и в Горна баня, и в Северозападна България. При това нападение, извършено без резолюция на Съвета за сигурност при ООН, бяха пуснати бомби с обеднен уран, с надписи „Честит Великден“.


Бяха разрушени редица граждански обекти - мостове, сградата на Белградската телевизия и др., убити мирни граждани. След бомбардировките значително се увеличиха онкологичните заболявания в Сърбия и България, което медицината обяснява с употребата на бомби с обеднен уран. Клинтън пък реши, че следва да преразпределя Балканския полуостров, тъй като не можело да преобладава славянското население. Европа, с древната си цивилизация и с най-голяма територия, можеше да спре уродливата агресия, но не само не я спря, а се и включи в нея.

3. В беседа пред журналисти в САЩ Джордж Фридман, шеф на центъра за анализи „Стратфор”, заяви, че най-голямата опасност за САЩ е съюзът на Германия с Русия. Фридман се похвали, че правят „санитарен кордон на Русия“, като я обграждат от Балтийско до Черно море. Балканските страни щели да бъдат ползвани като отряди за бързо реагиране. Разбирай, ние, от Балканите, ще станем опитни мишки или военни мишени и заради НАТО...

4. Американски политик, чиято снимка беше поместена в български вестник, ни разпореди: „Как така българите няма да ядат храни с ГМО? Щом американците ядат храни с ГМО, ще ядат и те“.

ГЕРБ изразиха официалната си позиция на изборите така: „Да покажем, че България може“. Но това ли е истинската им позиция?! Ще цитирам грамата на американската посланичка Нанси Макълдауни от 2008 г. (в сайта Биволъ) - „В сянката на Борисов“. Борисов много ясно и последователно култивира американско и европейско одобрение, за да подсили своята легитимност. ... В първата си среща с мен той акцентира, че българите не са свикнали да взимат самостоятелни решения и затова се нуждаят Вашингтон и Брюксел да казват на министър-председателя какво трябва да направи.“

Двойният стандарт е налице - в Брюксел премиерът заявява: „В Брюксел е най-хубаво, тук е светло. Всеки българин се гордее, че е гражданин на ЕС“. В Чикаго заявява: „Пенсионерите с цялата глупост ги води носталгията.” Помним и думите за лошия материал, нали? За българите Борисов казва още: „Моите кучета са страхотни, те са точно като българите – здраво трябва да се държат“. От района на Добрич хората протестират срещу добива на шистов газ. Борисов не се замисля за сериозните вредни последици от добива на шистов газ за района и за България, а се заканва, че ако акциите продължат, те, „правителството“ „ще подпишат на инат“.

Във връзка с обсъждането на продажбата на ЧЕЗ и съмнението за скрита приватизация, същият отправи обидата „гадове“ по отношение на българите, без да конкретизира поименно лицата. Млада майка в телевизионно предаване задава въпрос на Борисов: „Как бихте изкарали месеца с минимална заплата с две деца?” А той отговаря: „Ще се съобразявате с това, което изкарвате“.

Борисов постоянно изтъква, че той е построил метрото и магистралите, макар и значителна част от метрото да беше строена още при социализма, а „неговите“ магистрали се ремонтират по няколко пъти след това, иначе - рязане на лентички, репортажи по телевизията. Млади момичета го посрещат с хляб и сол по народен обичай, а той с пръсти пъха залци в устата им. Грозно и обидно.

Три мандата досега, а не спира икономическата, финансовата, демографската, образователната. Затварят се училища и болници, заличават се селища, най-ниските заплати и пенсии в Европа са у нас, 27 % от пенсиите са под социалния минимум, а със заплатите не могат да се покрият най-минимални човешки нужди. И Евростат ни постави на първо място в Европа по бедност, смъртност и корупция. Пет души се самозапалиха и изгоряха като факли. Един безработен и безпаричен мъж дни наред се хранел със сняг, двойно се увеличиха онкоболните. През трите мандата правителството на ГЕРБ нито веднъж не разгледа катастрофалния жизнен стандарт на хората, остави полуживи пенсионерите със 180 лева минимална пенсия. Едва тази година бе постигнато символично увеличение на минималните пенсии.

Официално се знае, че заплата на премиера е 7000 лева месечно, но не била достатъчна, била по-малка от другите заплати в България... Но пък се изживява като лидер на Балканския полуостров и ще обединява Западните Балкани. Да не говорим, че влизането на Косово в ЕС ще бъде като трън в петата и на България, и на Европа. Безспорно, целта е Балканите да се подчинят на ЕС и на САЩ, и срещу Русия.

• Той праща гадни есемеси

Все пак някакво подобрение в управлението на страната би могло да се постигне, ако тя не се управлява еднолично. Но премиерът явно не уважава Народното събрание и не присъства на важни заседания: приемане на държавния бюджет, гласуване на оставката, продажбата на ЧЕЗ и др. Въздейства и на журналистите чрез есемеси и сам признава: „Пращам им гадни есемеси“.

Корупцията е обхванала цялата държавна сграда. В някои европейски страни също има организирана престъпност, че дори и по-тежки престъпления, но там действат като противоотрова гражданското общество и съдебната машина. При нас гражданското общество не е изградено, не е единно, няма традиция. Българите не могат да се почувстват като стопани, не са взискателни към своите избраници, не проучват личностите на кандидатите, техните програми, не търсят обяснения, не излизат обединени на улицата. Обикновено недоволстват у дома, между четири стени...

В Словакия министър-председателят подаде оставка, защото беше убит журналист и приятелката му. Холандският външен министър напусна, защото излъгал, и то преди две години, че се срещал с Путин и водил разговор с него, макар че разговорът с нищо не засяга Холандия. Но нали не е морално да лъжеш!

• Мъчно ми е за нашите протестиращи

Излязоха родители с болните деца да протестират срещу политиката на държавата по отношение на техните деца. А Борисов заяви, че му станало много мъчно. „Кой е този инспектор? Аз заплаках. Как може да се държи този инспектор, нали държавата му дава пари?“ Излезе, че някой, неизвестно кой, бил виновен за мизерията и трагедията на тези хора, някакъв служител от последното стъпало на държавата... Гражданите обаче ясно сочеха виновника - „системата“! Майката на болно дете разказа, че 11 години държавата ги е изоставила. Но защо поиска извинение от Бойко Борисов, а не оставка? Защо хората от Добрич също поискаха извинение, а не оставка? Един мандат правителството няма положителна промяна, втори мандат няма, няма промяна и в третия. Пак ли ще се молим, или ще ги отстраняваме?

Държавата следва да се възстановява и да започнат реални реформи, най-напред от съдебната система. Защо ли в съвременна България министър-председатели не съдят, не съдят и министри, нито висши представители на властта?!

В пресата бяха изнесени материали и запис на разговор с твърдението, че министър-председателят Борисов е наредил на шефа на митницата да спре проверката във фабриката на така наречения Мишо бирата. Стигна се дотам да се извърши проверка дали записът е законен, но прокуратурата не отговори има ли действия на длъжностно престъпление от страна на Бойко Борисов. В. „Галерия“ (бр.9/2013 г.) на цели две страници изнесе данни, че сръбският затворник Сретен Йосич по искане на Бойко Борисов му дал 3 милиона долара, за да осигури безпроблемното му пребиваване в България. Прокуратурата не реагира, а Народното събрание образува анкетна комисия, която стигна дотам, че имало такова изявление „Бойко  взе парите“, но не можело да се установи кой е Бойко. На 14.07.2009 г. хърватското списание „Национал“ излиза с шокиращото разкритие, че наемният убиец Роберт Матанич е убивал в България по заповед на Бойко Борисов. Тези данни били събрани при полицейското разследване в Хърватия. В предаването „Дискусионно студио“ на тв „Скат”, по телевизионен мост с Хърватската телевизия, журналистът С. Йеленич насочи българската страна да поиска и да се запознае с полицейското дело, където се разследвало убийството на хърватския журналист Иво Пуканич. Няма данни в България някой държавен орган да е извършил проверка по този повод...

• Да освободим Отечеството

За да бъде една държава нормална, тя следва да е правова. Да се води от принципа на върховенството на закона и равенството на гражданите пред закона. Иначе държавата си отива.

Най-напред да въведем този принцип. Съдебната система следва да бъде чистилището на държавата, гаранция за прогреса. Да бъдем единни и да не стоим вкъщи, да изхвърлим отровните плевели и да посеем здраво жито!

Да освободим нашето Отечество, най-хубавото Отечество, от властта на мафията. Да възродим българската земя, напоена с потта, кръвта и сълзите на нашите прародители и да я направим благоденстваща и успяваща. Да дадем на България цялата си обич и енергия, тя е най-голямото ни богатство. Нашата земя е магнит за много чужденци и те живеят тук... В. „Минаха години“ в брой 12/2018 г. разказва вълнуващата история на британското семейство Лаура и Томас Ричардс от Лондон, дошли да живеят в България. Те споделили пред вестника, че тук ги пленили „климатът, храната, природата и всичко родно, което не може да се открие в друго място и тези блага трябва да се оценят“, че страната ни е докосната от Бога...

Преди повече от век така мислела и майката на Вазов. Казвала, че България е най-хубавата в целия свят, нищо че не била ходила в чужбина. Когато я запитали защо, отговорила: „Тя е най-хубавото място в света, защото много страни искат да я завладеят“-

Да пребъде България и Бог да ѝ дари преуспяване.


 

СЛУЧАЯТ “ГЕОРГИ МАРКОВ”

Е-поща Печат PDF

Тази година се навършват 40 години от смъртта на талантливия български писател Георги Марков, починал в болницата „Сейнт Джеймс”, в Лондон, на 11 септември 1978 г.

Вече 40 години случаят „Георги Марков” не спира да вълнува българската, а и европейската общественост. Веднага след смъртта му в Англия започва антибългарска кампания с обвинението, че писателят е убит от Държавна сигурност по нареждане на Тодор Живков. В пресата, в публикации и изследвания се развихри пропаганден шум и истерия срещу страната ни и нейните органи за сигурност. Това бяха годините на т. нар. студена война.

След няколко години тази антибългарска кампания продължи с чудовищното обвинение срещу България, че властите у нас са организирали пощушението срещу папа Йоан Павел Втори през май 1981 г. Впоследствие папа Йоан Павел публично опроверга твърденията, и не само той.

Миналата година проф. Джузепе Консоло, адвокатът на Сергей Антонов, представи своята книга „Атентатът срещу Папата. Ето истината”. Българската следа” в атентата срещу папата е плод само и единствено на лъжливите показания на Мехмед Али Агджа, е категоричното мнение на италианския адвокат, защитавал Сергей Антонов в процеса. В книгата си проф Консоло връща историята назад и дава нов живот на случилото се преди 36 години на площад „Свети Петър” в Рим. Разказът му, изпълнен с факти, анализира действията на разузнавателните служби от Западния и от Източния блок в последния етап на „студената война”. „При всяко ново изслушване Мехмед Али Агджа сменяше версията”, разказва проф. Консоло. „През всички тези години на процеса срещу Антонов не бе намерено нито едно доказателство, което да потвърди показанията на Агджа”. От дистанцията на времето проф. Консоло определя процеса като мисията на живота си – да докаже невинността не само на един човек, но и да разсее сянката на съмненията, надвиснала над цяла една нация.

В този смисъл и новата книга на проф. Бончо Асенов – „Случаят „Георги Марков”, цели още веднъж да разкаже на българския читател тази история с надеждата, че „ще стигнем до истината относно неговия живот и кончина”.

„Изгледайте филма на Росен Елезов „Под сянката на Георги Марков”, пуснат по телевизията през май 2017 г., за да видите как познати ни вече български антикомунисти, наобиколили паметника на Георги Марков, хулят България, повтаряйки онова, което западната антикомунистическа пропаганда сътвори преди 40 години” – призовава авторът проф. Б. Асенов.

„Георги Марков е талантлив писател със силно изразена гражданска позиция и произведенията му говорят най-правдиво за неговата същност, за неговия борчески дух, за непримиримостта му към слабостите и недъзите и на двете обществено-политически системи. И не лъжата за „българския чадър”, а неговите произведения трябва да бъдат легитимацията му пред следващите поколения” – обяснява проф. Асенов в предговора към книгата.

Редакцията на в. „Нова Зора” предлага фрагмент от „Случаят „Георги Марков”, новата книга на Бончо Асенов, за да могат читателите сами за себе си да направят своите изводи и оценки.

 

РАВНОСМЕТКАТА – За действителните промени в тридесет години

 

В раздел „Равносметката“ на „Литературни есета“ на Георги Марков е поместено неговото есе „За действителните промени в тридесет години“. Повод за написването на това есе е 30-годишнината от 9 септември 1944 г. В него, както вече се каза, Марков, след като признава, че в България е извършена положителна промяна в живота на българския народ, че в резултат на  развитието на индустрията, на селското стопанство, на образованието и културата, „жизненият стандарт на значителна част от народа е повишен“, изказва мнение, че е настъпила „фатална промяна в българския национален характер“. Тази промяна в живота на българския народ Марков я вижда в „страха от всичко и за всичко“, „страх за работата, страх за жилището, страх за бъдещето на децата, страх за собствената си сигурност, страх от това, че всеки около теб е таен агент, страх да не сбъркаш, страх да не разсърдиш някого“. Той я вижда в лъжата, обхванала обществено-политическия и личен живот в страната. Вижда я в „нарастването на престъпността в частност на кражбата“ – „краде се на дребно, краде се, за да се преживее, краде се, защото всички крадат и защото от всекиго е откраднато нещо“. Вижда го и в отрицателния прираст на българското население, което не иска „да има деца въпреки безспорните опити на партия и държава да го насърчи“. Това води, според него, до липсата на национално самочувствие, до „липсата на личности, на народни водачи“, които са заменени с “безличното лице на чиновника“. А всичко това води до посредствеността, която ражда “мижитурщината, преклонението, угодничеството“, до „сива литература и сиво изкуство“. И води до „края на идеалите“. „Вместо борците идеалисти отпреди тридесет години ние имаме непоносимо стадо от борците кариеристи. Вместо чистата ненавист и борба за свобода, справедливост и прогрес ние имаме равнодушно примирение с феодални порядки, дълбоки неправди, корупция и лъжа“.

Питам се, ако Георги Марков бе жив днес и трябва да направи отчет за 30-годишнината от 10 ноември 1989 г., която идва следващата година, какво би написал. Че хиляди заводи и предприятия бяха ликвидирани и от индустрията, изградена по времето на социализма не е останало нищо. Че добре развитото ни селско стопанство беше ликвидирано и внасяме в България и най-обикновената селскостопанска продукция. Че едно от най-ценните постижения на българския народ – образованието, се срина и вече говорим за неграмотни, полуграмотни и ниско качество на образователната ни система. Че се посегна на българщината, започнахме да се отказваме от родовата си памет, от историята си, от завещаното ни от българските възрожденци, от Ботев и Левски, от Вазов и Вапцаров, дори да твърдим, че не е имало робство, а присъствие и съжителство. Онзи страх, за който той говори в есето си, не е нищо в сравнение със сегашния страх. Защото тогава нямаше безработица, а сега тя е реалност и повече от половината хора в страната живеят на прага на бедността, пенсионерите мизерстват с най-ниските пенсии в Европа, а висшисти  се ровят в кофите за боклук. Тогава бяхме на едно от първите места в света по притежание на жилища на глава от населението, нямаше клошари и бездомни, с каквито са пълни днес българските улици. Сега страхът от неясното бъдеще кара децата ни да бягат масово на Запад. А страхът от несигурността е много по-голям при тази нараснала битова престъпност, когато милиони хора не са сигурни за живота и здравето си, за дома си. И да напише за сегашните кражби, които минават през масовите приватизации, през обществените поръчки, през усвояването на европейските фондове, за да опрат до ежедневните хиляди кражби на банки, офиси и магазини, на къщи и апартаменти, на коли и битови вещи. Кражби в размери, каквито социалистическата действителност не познаваше. Лъжата, която според него е обхванала живота тогава, сега е на много по-голяма почит в обществено-политическия живот и се използва най-много от политическите лидери – от министри, депутати, от кметове. Нека ни посочи кои са тези личности и народни водачи, които водят българския народ през последните години към просперитета и благоденствието. Да напише нещо за посредствеността, която залива нашето общество и която стига до масово опростяване и оглупяване. Да сравни сивата литература и изкуство от неговото време със сегашното ниво на литературата и изкуството, изпълнено с посредственост, пошлост, вулгарност, порнография, кичозност, чалгаджийство, кървища, до голяма степен резултат на подражанието на западната литература и изкуство. Да посочи кои са тези идеали на съвременното общество, които карат хората да се борят за свобода, справедливост и прогрес и да не се примиряват с феодални порядки, дълбоки неправди, корупция и лъжа.

Но да погледнем и на другите негови твърдения от това време, изразени в „Задочните репортажи“. Не на всички, защото някои от тях са силно преувеличени, неверни и неточни, и не си заслужава да се занимаваме с тях. Някои от разсъжденията му имат общочовешки смисъл и могат да се отнесат за всяко време от древността до наши дни, а не само за социализма. Няма да се спираме и на онези отрицателни явления и факти, които са без съмнение слабости, недостатъци и, както щете ги наречете, на тоталитарната държава. Защото го е имало насилието – и веднага след 9 септември, а и след това, изразявано в различни форми – икономически, политически, идеологически. В което особена роля е играела Държавна сигурност с нейното преследване на „бившите хора“, на опозицията, на „врага с партиен билет“, на дисидентите и инакомислещите, на тези, които са дръзвали да агитират и пропагандират срещу властта. Защото го е имало кула към личността, стигащ до най-големи извращения в тази насока. Защото комунистическата партия е налагала своята идеология в живота на хората и те е трябвало да се съобразяват с нея. А това означава да им бъдат ограничени правата и свободите в определени рамки, наложени от партията. Да бъде силно ограничена свободата на словото и всички средства за масова информация да се съобразяват с идеологическите изисквания на БКП. Да се ограничава свободата на съвестта и намалява влиянието на религията и църквата в страната. Защото е имало по партийна, комсомолска и отечественофронтовска линия т.нар. политическа просвета, която действително е била формална и излишна. Защото е имало и кражби, и корупция, и демагогия, и подмазвачество, и подлизурство, и кариеризъм, и връзкарство и какви ли не отрицателни черти, характерни обаче за всяка обществено-политическа система – от най-дълбока древност до наши дни.

Но да надникнем отново в неговите репортажи, така, както последователно ги е дал, и да се опитаме да направим сравнение със сегашната действителност.

• Георги Марков отхвърля като вреден класово-партийния  подход и деленето на „наши” и „врагове”.

Да, това бе един от греховете на комунистическата партия -  че тя заемаше репресивно отношение към граждани само заради тяхното политическо минало и убеждения. И фактически разделяше хората на две групи - подкрепят или не подкрепят политиката и практиката на партията. И на т.нар. бивши хора не се позволяваше да растат в служебната йерархия (още повече да стават номенклатурни кадри), да излизат в чужбина, да упражняват определени професии и дори до 60-те години да учат в определени висши училища. Те биваха наблюдавани със специфичните сили и средства на Държавна сигурност. Практически тези хора бяха подложени на репресия и се нарушаваха техните права и свободи.

След 10 ноември 1989 г. се правят непрекъснато опити за същия подход към гражданите на България. Само че сега те се делят на “поддръжници на реформата” и “противници на реформата”, или още – на привърженици и противници на демокрацията. И докато БКП не узакони това деление,  новите демократи се опитват да го въведат в рамките на закона – чрез Закон за администрацията, Закон за досиетата и други.

• Георги Марков твърди, че българския народ не обича Русия и още повече  Съветския съюз, който за него е синоним на всичко най-лошо.

Дори и при тази бясна русофобска агитация и пропаганда, която определени среди в страната водят с подкрепата на американски и други западноевропейски посолства, фондации, централи изследванията показват, че близо 80 процента от българското население е запазило своите традиционни чувства на обич и признателност към Русия.

• Марков представя в негативна светлина трудовата обстановка във фабрика „Победа“, където и той е работил, поведението на нейни ръководители и работници, отношенията между хората.

Да оставим това, че за същата фабрика „Победа“ пише силно хвалебствен репортаж в книгата си „Между деня и нощта“. По-важното е друго – че този завод отдавна вече го няма и го постигна участта на хилядите заводи в страната.

• Марков пише с уважение и признателност за обстановката и лекарите  в санаториума за туберкулозно болни във Владая, където е пребивавал дълги години в упорито лечение.

Да беше жив да види, че този санаториум отдавна не съществува и на негово място има една запусната и рушаща се сграда. И че от изчезването на туберкулозата като заболяване по време на социалистическото здравеопазване, тя отново се появи след 1989 г.

 

следва

 

ДУМИ ЗА ДОБЛЕСТ И ЧЕСТ

Е-поща Печат PDF

Да обсъждаш събития като Гергьовския военен парад и празника на Българската армия, след като си гледал само три дни след това Парада на победата в Москва послучай 73-годишнината от разгрома на нацистка Германия, е работа отвсякъде неблагодарна и угнетяваща. Не че са ме оставили нетръпнещ фанфарните звуци на “Велик е нашият войник”, отривистите команди на офицерите, рапортите пред Върховния главнокомандващ, маршовия разкрач на българските гвардейци... Погледът на всеки мъж, полагал клетва пред родината и целувал знамето, издайнически се замъглява пред вида на знамената светини, пред тежката тържествена стъпка на знаменната група.

 

• Видения за младост и сила

 

Забелязал съм, че словата на диктора на този ден звучат всеки път поновому. И не че нещо ново прибавят към вече известното и за 23-ти Шипченски пехотен полк, и за 15-и Ломски, и за 8-ми Приморски или 4-ти Плевенски, но нали е реч за храброст, себеотрицание, мъжка чест, слава и воля българска, с изненада усещам как внезапно се сгъстява кръвта ми, как блъска по вените, размътена и настръхнала, и всеки път, когато гръмнат страховитите трели на “бдинци, лъвове, титани”, сърцето превключва на някакви особени тайни турбини и отвътре светва един неочакван екран на душата ми:

 

Някакъв далечен тътен се надига от дълбините на паметта, приближава, расте и ме залива, оглушава ме с гръмотевичния приоблачен грохот на една страшно българско ура - хем познато, хем далечно и позабравено, което поизправя плещите ми, додето пред очите ми бляскат цеви на дълги манлихери с натъкнати ножове и мустакати мъже в навуща и цървули с лъвски скокове прелитат над окопи и траншеи, а пред тях офицери с извадени саби командват “След мен!”. Доблест и чест, саможертва и пример за мъжество ще е всичко това, си казвам. И въпреки че знам, че е само видение на въображението, всеки път се питам: Господи, само мен ли спохождат тези мъжки видения за младост и сила?!..

От много години София не беше виждала нещо, което да наподобява поне на представите ни за българско военно присъствие. Но тази година 1800 военнослужещи от различните родове войски, 55 верижни и колесни бойни машини на сухопътните и зенитно-ракетните войски, 14 хеликоптера и самолета на ВВС някак ни повъзвърнаха самочувствието. Но преди всички те да преминат в параден марш пред гражданството и държавните мъже, микрофоните огласиха едно прекрасно слово на президента на Р България - честно, вдъхновяващо и правдиво, което, да си призная, не ми се искаше да свършва. Както и друг път, ген. Румен Радев не прочете, а произнесе словото. Направи го в духа на най-добрите воински и командирски традиции в българската войска от времената, когато думите на офицера, на генерала, са били онази необходима искра, която е възпламенявала сухия барут на войнишките сърца и те са осветявали с кръвта си великия път на идеала. На онзи идеал, който единствено заслужава воинската, пък и чисто човешката самопожертвувателност. И който винаги е бил изразяван с три свещени думи:

 

• България, Родина, Отечество!


И аз не се страхувам да кажа, че от първия брой на в. “Зора”, който излезе преди цели 28 години, на вчерашния ден - 14 май 1990 г., тази триада, тези три думи, са очертавали винаги ненарушимите морални граници на каузата, на която се самообрекоха десетки, дори стотици имена на български интелекуталци, писатели, учени, патриоти... Храбростта да изричат истината на нашите страници, да въстават срещу несправедливостта, беззаконието, грабежа и произвола, за които така вдъхновено говори президентът Радев, имаха такива достойни мъже като писателя Николай Хайтов, акад. Георги Близнаков, акад. Илчо Димитров, проф. Николай Генчев, писателя Венцеслав Начев, дипломатите Христо Малеев, Венелин Мечков и Стоян Радев, художника Тодор Цонев и други. Споменавам имената им като на вечерна проверка, съвсем съзнателно, пък и за да уверя и читателите, а и себе си дори, че те неизменно и несменяемо остават със своя пример в строя на храбрите, подобно на всички други наши автори родолюбци, които не се страхуват да застанат с името си зад думите на правдата в една действителност, която отрежда на милото ни отечество 111-о място по свобода на словото и уви, първо място по бедност, по смъртност и по темпове на изтребление на народа ни.

 

Денят на храбростта и празникът на Българската армия ми дават и основанието

 

• в традицията на “Зора”

 

да не отмина с мълчание и някои моменти, които вгорчаваха празничното чувство и сами по себе си принизяваха значимостта на празничния ден. И тъй като телевизията е не само концентриран израз на пропагандния замисъл, се откроиха и някои нелицеприятни моменти в отразяваното събитие. Най-напред се забеляза, че сред държавните мъже отсъства министър-председателят Борисов, който, както се разбра по-късно, предпочел да участва в литургията и литийното шествие в манастира “Св. вмчк Георги Зограф”, в Атон. И не че е лошо и осъдително човек да пречисти душата си пред изпитателния поглед на светии и свети икони в светата обител, и като добър християнин да измоли опрощение от вседържеца нашего бога Исуса Христа, но нали е казано - “смирение паче гордости”, щото грях сътворивших е едно да говориш, а друго да вършиш. И ако си твърдял, че армията и грижите за нея са еднозначни с отговорността ти за сигурността на Отечеството, би било богоугодно и народополезно да почетеш и нейния празник, с което да обезсилиш подозренията, че поставяш институционалния, личностен, и както се твърди, политически конфликт с президента Радев над интересите на войската и отбраната.

 

• Жанрът има памет

 

Нейсе, има и други хлебарки в супата, пардон, войнишката чорба, която телевизията някак несъзнателно открои. Но затова най-професионално, надявам се, ще напише неподражаемият публицист и истински маг на непонятните за мен телевизионни мистерии Кеворк Кеворкян, автор, който често украсява със своите текстове страниците на “Нова Зора”. За себе си обаче оставям длъжността да изправя една несправедливост, свързана с Деня на храбростта и празника на Българската армия 6 май. Заемам се с тази задача не само защото е против естеството на духа на “Зора” да се примирява с неправдата, а и защото пред очите ни една грешка, къде от незнание, къде от инерция или преднамереност, започва да се превръща едва ли не в канон.

Средствата за масова информация невярно, да не кажа манипулативно, представиха и тази година Деня на храбростта и празника на Българската армия като възстановяване през 90-те години на една стара традиция и ритуал по иницатива единствено на Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища (СВ ВНВУ) и Школата за запасни офицери, свеждайки едва ли не историята на българската войска до последните 140 години. Всеки обаче, който е свидетел на събитията в Българската армия, последвали 10 ноември 1989 г., веднага би забелязал един съществен пропуск: никъде не се споменава за едно знаменателно явление, твърде отличително дори на фона на бурния обществен кипеж тогава - създаването на българската офицерска легия “Раковски”.

 

 

“Нова Зора” и този път е призвана да уточни фактите и единствено в интерес на истината да посочи, че жанрът има памет. Още повече че главните участници в битката за утвърждаването на Деня на храбростта и празник на Българската армия са доказани български патриоти и от години неизменни наши автори. Това са първият председател на легията подполковник Петко Неделчев Петков, дългогодишният секретар на координационния съвет на легията подполковник Митко Георгиев Шопов, и членът на управителния съвет подполковник Румен Петков Монев. Останалото ще разкаже о.р. полк. Митко Шопов, а аз само ще добавя това, с което започнах.  По-велик от Парада на победата бе може само походът на Безсмъртния полк. Това бе най-съкрушаващото с мощта на руския дух явление. Сякаш цял един народ, цяла Русия се беше преселила в него. Всъщност тя и там си е била винаги: велика, сюблимна, незабравяща и непобедима!

 

Колко тъжно е, че все повече се отдалечава брат от брата.


 

ВИНОВНА БИЛА “СИСТЕМАТА”

Е-поща Печат PDF

• Огромните недокументирани разходи на Пентагона

Военното министерство на САЩ, т. нар. Пентагон (името идва от формата на сградата - бел. ред.), е похарчило за периода 1998-2015 г. 21 трилиона долара, за които няма съответни документи.

 

Тези огромни прикривани разходи, по-големи от брутния вътрешен продукт на САЩ, който е 18,6 трилиона, се обясняват доста абсурдно с някакви “недостатъци в системата”.

Бившият министър на отбраната Робърт Гейтс каза в една своя реч през 2011 г., която медиите отминаха тихомълком, че никой не знае къде отиват парите в Пентагона, че е почти невъзможно да се получи точна информация, както и да се отговори на въпросите колко пари са похарчени и колко хора са ангажирани да работят във ведомството!

Ако се окаже, че покритите недокументирани разходи на Пентагона надхвърлят с много данъчните постъпления в държавната хазна, това означава, че правителството с лека ръка печата пари и съществува опасност да се разрази инфлация.

Освен това американското правителство често твърди, че няма пари за обществени нужди, но пари, за да се сеят бомби и смърт, има. Сега правителството хвърля над 100 бомби дневно, всяка от които струва над милион долара.

Парите, изхарчени за войни и смърт - документирани или не, - са толкова огромни, че с тях би могло да се ликвидират бедността и гладът по целия свят. Но американското правителство явно е твърдо решено да покаже, че се стреми единствено към печалбата от смърт и човешки нещастия.

В същото време правителството на САЩ не може да намери средства за здравеопазване и образование, за бездомниците, за ветераните и старите хора. Всъщност, може да ги намери, но не иска.

Наскоро властите на щата Луизиана разпратиха до 30 хиляди възрастни хора, които досега ползваха програмата “Медикейд”, уведомления, че ги изритват от старческите домове, в които живеят. Значи може да се избълват трилиони в черната дупка на военните разходи, а не може да се намерят пари за стари и бедни жители на страната.

Големите американски корпоративни медии не дискутират по въпросните недокументирани 21 трилиона долара. Никак не е чудно, те са рупори на големите оръжейни корпорации, където отива огромна част от парите на Пентагона, а са и близки до военно-промишления комплекс, от който получават бонуси. Медиите отчаяно се стремят да покажат, че тяхната основна цел е да бъдат опора на морално банкрутиралата американска империя. Когато не се занимават с активна пропаганда на воденето на войни, медиите омаломощават и запушват до последната клетка умовете на хората с всевъзможни глупости и идиотщини.  И докато тази пиеса се разиграва, зад гърба на американците и под маската на грижата за “националната сигурност” се извършва огромна кражба.

 

Превод Бистра СТАЙКОВА

(Truthdig, May 18, 2018, със съкращения)


 

Слово на президента Румен РАДЕВ по повод 6 май - Ден на храбростта и празник на Българската армия

Е-поща Печат PDF

Уважаема г-жо председател на Народното събрание,

Уважаема г-жо вицепрезидент,

Уважаеми г-н вицепремиер и министър на отбраната,

Уважаеми вицепремиери и министри,

Уважаеми народни представители,

Уважаеми представители на политическите партии,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,

Драги ветерани, военноинвалиди и военни от запаса и резерва,

Скъпи сънародници,


на Гергьовден отбелязваме Деня на храбростта и празника на Българската армия. На кръстопътя на географията България е оцеляла тринадесет века. И когато силата на противника е сломявала нашия малоброен народ, силата на духа го е възкресявала дори след векове на робство. Затова св. Георги, воин и християнски светец, е символ на непобедимaта ни воля и упование.

Точно век ни дели от края на Първата световна война. Последва я Втората, още по-унищожителна.

Доскоро светът вярваше, че ужасът от преживяното ще предотврати нови кръвопролития. Но те са факт. По периферията на Европа и дори по улиците на Стария континент.

В свят, в който личният егоизъм се налага като мироглед, националните егоизми закономерно се възвръщат. А това ще рече нови рискове, сблъсъци и конфликти.

 

XX


В този свят армията възвръща ролята си на действен гарант на сигурността и благоденствието.

България е стожер на мира в нашия обременен с история регион. На съседите си гледаме като на приятели и днес на жълтите павета ще приветстваме марша на нашите братя-македонци. Но българите трябва да осъзнаем, че свободата и суверенитетът не се гарантират с думи и декларации, а се обезпечават с достатъчно сила и доблест. Че нехайното отношение към армията подкопава държавността. В миналото героизмът на българския войник често е плащал цената на политическата корист и недалновидност. Затова неотложно трябва да помислим за хората и техниката, които са призвани да бранят България.

Но 6 май не е само празник на Българската армия. Той е ден на храбростта. България е била силна, когато е живяла под знака на доблестта и добродетелите.

Днес моралната криза е факт. Но храбростта не се проявява само на бойното поле.

Днес трябва да преоткриваме всекидневната храброст на достойния човек.

Храбростта да изричаме истината, да браним демокрацията, да въставаме срещу несправедливостта.

Храбростта на достойния гражданин, който се бори с беззаконието и произвола.

Благодарност към храбрите! Свободата на всяко общество, нашата обща свобода, се крепи на върха на тяхното копие.

Честит празник на хората с пагони!

Да живее България!

6 май 2018 г.


 

 


Страница 2 от 210