Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПАНДЕМИЧНИТЕ МАКС И МОРИЦ

Е-поща Печат PDF

Все готова е да действа,

двойката за вси злодейства.

„Макс и Мориц“ (Вилхелм Буш)


Мислителите в 21 век стават все по-тревожни. В еднополюсния свят либералната демокрация не само не подобри отношенията между хората и държавите, но доведе до отчайващо неравенство (0.01% от населението притежава 22% от капиталите в света), до господство на ТНК и до нови проблеми, свързани с енергийните източници, замърсяването, климатичните проблеми и… пандемиите.

Надеждите на хората от Източна Европа, подскачащи по площадите преди 30 години, се оказаха попарени. Българската икономика преживя разгром по-голям от този след световните войни на миналия век. От авторитарния режим на Тодор Живков българите попаднаха във властта на престъпния свят, на хора зависими, които в повечето случаи като овластени са недосегаеми. Резултатът е показателен. Според последните анкети вече половината наши сънародници са готови отново

да заменят парламентарната демокрация с авторитарен лидер.

Но не такъв с пачки и пистолет на нощното шкафче, а с диктатор от типа на Ли Куанг Ю (Сингапур) и с временно въвеждане на изпълнението на смъртното наказание за явни и ужасяващи престъпления, на които сме свидетели всеки ден.

България, загубила икономически (с паричния съвет) и политически (като членка на НАТО) суверенитет, изпълнява безропотно правилата на СТО, както  и заповеди и внушения от ЕС и САЩ. Ще звучи като клише, ако за пореден път определим правителството на ГЕРБ само като една колониална администрация, потънала в корупция.

Поредното нареждане от СЗО и ЕС беше въвеждане на извънредното положение в страната без достатъчно основание за обявяване на епидемия, камо ли за пандемия. Послушните СМИ  превключиха на пълни обороти. Двама генерали (Борисов и Мутафчийски) сякаш си бяха „плюли в устата“: на единия му се привиждаха „камиони с трупове“, а другият беше лаконичен, но категоричен: „Яко ще се мре!“. Получи се тотална пандемия  на страха.

Светът се променя пред очите ни. В 20 век политическите елити са постигали промяната и преразпределението на света със световни войни. Днешните елити, освен оръжия, владеят СМИ и цифровите технологии. Тяхната власт да сплашват за кратко време огромни човешки маси, става неограничена.

Използва се валидираният

принцип на действие на мафията.

Създава се опасността, след което се предлага защита от нея срещу солидно заплащане. Кой здравомислещ човек не би желал да се предпази от опасна  болест с профилактика напр. с ваксина срещу нея? Нали именно ваксините помогнаха да се ограничи разпространението на смъртоносни болести като едра шарка, петнист тиф, туберкулоза  и на други световни беди, погубвали в миналото до 1/3 от земното население.

Но кой да определя критериите за опасна инфекция, епидемия или пандемия от нея? Логично е това да бъде приоритет на Световната Здравна Организация.

 

Но значителна част от финансирането на СЗО идва от „филантропи“ като Мелинда и Бил Гейтс, чийто фонд финансира и създаването на  ваксини (54 млрд долара). Конфликтът на интереси става подозрителен, след като пандемия от коронавируса COVID-19 беше обявена от президента на СЗО, бивш външен министър на Етиопия  и гражданин на Великобритания, Тедрос Гебрейесус, а не от сесия на организацията. Значи по принцип може да се „предскаже“ пандемия като междувременно се разработва ваксината срещу нея. Но преди това на милиони хора трябва да бъде внушено от известни учени, че „вирусът е смъртоносен“, така че благодарение на техните изявления и прогнози, паниката да обхване всички континенти. Такива учени играят ролята на  съвременни злосторници, нещо като Макс и Мориц в 21 век.

Запомнете две имена: д-р Антъни Фаучи, директор на Националния институт по алергии и инфекциозни болести на Съединените щати (NIAID) и проф Нийл Фергюсън от Империъл Колидж в Лондон.

Първият за 36 години като директор на NIAID e успял да направи повече пакости от всеки друг. Започва с измами, свързани с „откриване“ на вируса на HIV (СПИН) и създаване на тест за доказване  на реакцията на имунната система спрямо „неуловимия вирус“. Оказва се, че положителен резултат на теста дават 70 различни заболявания. През 2014 г. федералната лаборатория на д-р Фаучи е закрита от президента Обама, но директорът на NIAID пренася изследванията в Ухан и други задгранични лаборатории, където военни вирусолози работят за създаване на усилени мутанти на COVID, по-смъртоносни от „дивия“ вирус. През 2017 г. New York Times предупреждава, че съществува риск в тези лаборатории „да се създаде „чудовищен микроб”, който може да „напусне“ лабораторията и да посее пандемия.“ Т.е.

коронавирусът може да стане оръжие за масово поразяване.

Не е трудно да се познае, освен NIAID на д-р Фаучи, кой друг е финансирал изследванията в Ухан. Това е пак Бил Гейтс. Той не иска да чуе за Добра Производствена Практика (GMP) при производство на лекарствени средстваи „морето му е до колене“, защото президентът на СЗО му е стар партньор. На международна конференция той убеждава страните за събиране на сумата от 7 млрд. долара за борба със „смъртоносния“ коронавирус и произвеждане на ваксина за месец и половина с отказване от четириетапния процес на задължителните медикобиологични и имунологични изпитвания. Председателката на Европейския съвет г-жа Урсула фон дер Лайен дава за мисията 1 млрд. евро от ЕС и сърдечно благодари на милиардера. “Днес ние можем да кажем, че светът е обединен срещу коронавируса. Светът ще победи!“. Става ясно като Министър на отбраната какви договори и за какви пари е подписвала с фирми за диагностика, усмихващата се майка-героиня. Немският журналист Кен Йебсен писа: Бил Гейтс директно повлиява решения на Меркел и главата на Евросъюза.“ За сведение след нейните „реформи“ германската армия е останала с 254 танка.

За каузата на бъдещата ваксина срещу коронавируса е привлечен и друг известен белгийски учен – проф. Петер Пиот, откривател на вируса „ебола“. Той, преболедувал от инфекцията, вече е убеден, че без ваксина борбата срещу вируса е невъзможна. Този „независим“ консултант на германското правителство е бил сътрудник във фонда на Бил Гейтс, а сега е в СЗО. Постига се комбинация – бинго! Той ще съветва висшите чиновници на ЕС в Брюксел да предприемат задължително ваксиниране, а после

СЗО ще изисква от всеки европеец печат в международния паспорт, че е ваксиниран.

Нищо лично – просто бизнес-проект. Президентът на СЗО г-н Гебрейесус (стар партньор на сем. Гейтс) информира правителствата на ЕС „Пандемията в света ще продължи много, много дълго“. Парите, които Бил Гейтс инвестира, по околен път ще се върнат отново при него заедно с данъчните облекчения. Но на милиардера не му трябват пари, а влияние, с което да определя политиката по здравеопазването в целия свят.

Доктор Фаучи не дреме. За да има ваксина, трябва да има втора вълна на инфекцията от коронавируса. Фаучи предрича пет вълни на пандемията. По случай Деня на независимостта 4 юли той предупреди американците, че вълната от заразяване ще достигне до 100 000 на ден. Значи трябва да се работи по въпроса. Само че безопасна ваксина няма. Има ефективна, а за безопасната трябват резултати от продължителни изпитвания. Но има и изход. В началото ваксинирането да бъде доброволно, а след поредната вълна напр. в края на 2021 г., за отказ от ваксиниране да има глоба или друга санкция. СЗО работи за печалбата на големите фармацевтични компании и това обяснява отношението на президента Тръмп към нея. САЩ вече изкупиха изцяло първите партиди на неизпитания окончателно инжекционен препарат„Ремдесевир“ на фирмата GileadSciences.

Естествено  изпитване на ваксината срещу COVID ще бъде проведено в бедни, гъсто населени държави на Азия (Бангладеш) или Африка (Сомалия). Бил Гейтс респ. СЗО, обаче, ще трябва да избягват предложения, макар и с добро финансиране, към Индия. Там не е забравен скандалът с неговата злополучна ваксина срещу полиомиелит, в резултат на която, над 400 000 индийски дечица получиха трайни увреждания.

Докторът по политически науки от Принстънския университет Уилям Егдал, постоянен коментатор на HBO, в почтеността на който малко хора изпитват съмнения, изказва своето мнение по адрес на д-р Фаучи по следния начин: „Съдбата на световната икономика е в ръцете на шарлатан в бяла престилка“. А най-яростният му критик д-р Шива Аядурай (твърди, че изобретяването на е-mail е негово и е кандидат за сенатор в САЩ през 2020 г.) заяви: „На човешкия организъм са достатъчни мощните и евтини природни витамини А, В, С и D. Но агресивно се „пробутват“ изкуствени заместители във вид на ваксини. Там е голямата печалба. Д-р Фаучи трябва да бъде отстранен и незабавно да се върнат на работа милиони американци.“

Коментарите по адрес на д-р Фаучи в социалните мрежи са унищожителни. На заявлението му, че за 40 години „за първи път е свидетел на такъв вирус“, негови колеги питат иронично: „Ако точно Фаучи не е виждал  вирус на грип, през цялото това време той с компютърни вируси ли се е борил?“

Ето с какъв неизвестен досега враг се наложи да се сблъскаме днес. Важното за творците на новия световен ред е без война, с един удар, да разрушат предишния социум,

да елиминират дълговете си и да натикат паникьосаните от ставащото хора, във виртуалния свят.

Капитализмът е в непрекъсната криза от 2008 г. и сега глобалните играчи яхнаха коронавируса, за да прокарат своята елементарна визия за устройство на света и да натрапят своето право на истина от последна инстанция. Те се стремят чрез своите „троянски коне“ в националните държави да оформят общества от марионетки, за да управляват останалите граждани като “sheeples” т.е. като стадо. За неизбежния  икономически колапс, вследствие на коронаистерията, ще бъде обвиняван единствено вирусът. Той ще бъде използван като начало за ново преформатиране на света за крайната цел на глобалистите и сатанистите, а именно съкращаване  на земното население.

Досега говорихме за Макс в лицето на д-р Фаучи, но се налага да кажем  няколко думи и за британския Мориц в лицето на проф. Нийл Фергюсън. Ако под българския Макс може да се разпознае някой от лекарите на  кризисния щаб, то Мориц е персона, която има еквивалент в лицето на нашия проф. Николай Витанов. Проф. Фергюсън е експерт по медицинска статистика  и предоставя на правителството резултати, заради които е наречен  „новият Лисенко на служба на либерализма“.

Точно той е експертът убедил навремето премиер министъра Тони Блеър да предприеме унищожаването на 6 млн глави едър рогат добитък, за да се прекрати епидемия от шап. Грешната стъпка коства на страната 10 млрд. фунта стерлинги. През 2002 г. проф. Фергюсън пресмята, че от епидемията „луда крава“ ще загинат 50 000 англичани (и дори 150 000 в случай, че болестта прихванат и овните). В действителност умират 177. През 2005 г. пак той предсказва, че от „птичи грип“ ще загинат 65 000 британци. Отново хипербола. Умират 477 души. На 12 март Нийл Фергюсън предупреждава Макрон, че „от пандемията предстои да загинат половин милион французи“. Обезумял от страх, премиерът Макрон въвежда още същия ден режим на всеобща изолация.

Финалът на британския Мориц бе бравурен. „В Обединеното кралство ще загинат 550 000 граждани, ако не се предприемат спешни мерки!“- заяви убедено статистикът на пандемията. Борис Джонсън се видя принуден да изостави шведския вариант и  въведе извънредното положение. А самият Мориц, нарушил социалното дистанциране,  освен с метър и половина и с минус 15 см (?!) на среща с любовницата си,  призна за  сексуалното нарушение и подаде оставка. Но негативите за британската икономика останаха.

Няколко смели професори се опитват да формират обществено мнение критично към виновниците за истерията и паниката

с коронавируса. Един от тях е проф. Стефано Монтанари (Италия), който формулира накратко създалата се ситуация така: „Ако преди 50 години бях казал на моя ръководител за възможността да се ваксинирам срещу коронавируси, той щеше да ме изхвърли през вратата.“ „Маската не предпазва от вируса!“, „Ваксината е оръдие от преминала война!“ „Животът под катинар ще убие повече хора от коронавируса“.

В Русия проф. Игор Гундаров се опълчи срещу кмета на Москва Собянин и президента Путин като ги обвини, че налагат политически, а не експертни решения, които на всичко отгоре са сякаш в синхрон с действията на Световната Здравна Организация и имат връзка с процедурите по гласуването на промените в Конституцията на РФ. Презрителното им отношение към мнението на учените ще доведе до тежки последствия, по-тежки от епидемията. Хората искат да ходят на работа, но бяха повече от  месец в домашен арест наречен благозвучно „Самоизолация“. „Не може да има втора вълна, след като няма първа“. „Втората вълна се очертава да бъде  не от коронавирус, а от занемареното лечение на хронични заболявания и пропуснатите животоспасяващи операции. Защото, ако се правеше аутопсия на „изгубилите битката с вируса“, щеше да се покаже истинската причина за смъртта и това няма да бъде коронавирусът“ - твърди проф. Гундаров. Тогава и за паникьосаните би  станало ясно, че става въпрос за „гнусен международен психоспектакъл“, в който е въвлечено цялото Човечество, за най-голямата измама в началото на 21 век.

Да, мерки, строга хигиена и карантина за болни със симптоми, трябва да има. И това се прави винаги, когато е обявена епидемия. Но, за да се обяви епидемия от експертен съвет, а не от Макс и Мориц, е необходимо да бъде преминат прага от 5% заразени. Извинете, но 5% дори от намалялото население на България  са 350 000, а не 5 000 граждани.

Накрая нека си припомним как завършват двамата злосторници в приказката на Вилхелм Буш. Те разпарят с ножче чувалите с жито, които един отруден човек носи на гръб за смилане в мелницата. Житото изтича по земята, а в яда си селянинът залавя виновниците, напъхва ги в срязаните чували и ги пуска през фунията в мелницата. Злосторниците излизат на парчета, които местните патки поемат с удоволствие. Зловеща безотпадна технология. Грубото нарушаване на правото на живот на малолетните злодеи остава за размисъл на читателя. По това време Хелзинкски комитет няма.

Макс и Мориц разпиляват безотговорно събраното с тежък труд жито на селянина, но не правят ли същото д-р Фаучи и проф. Фергюсън с бюджета на собствените си страни и косвено с бюджета на целия Европейски съюз (500 млрд. евро за борба с COVID-19)? Икономическите загуби от пандемията на страха изглежда ще бъдат сравними с Трета световна война. Ето защо предложението на проф. Елена Кондратиева-Салгаро, главен редактор на алманаха „Глаголь“ (Франция), че за раздухване на коронавирусната истерия рано или късно журналистиката и официалната медицина ще трябва да отговарят пред един  нов Нюрнбергски съд, звучи все по-реалистично.

Времето ще покаже.

Защото, когато Бог иска да накаже някого, му отнема разума.


 

 

ПАМЕТ ЗА ПРОФ. ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ

Е-поща Печат PDF

На 30 ноември 2016 г. се сбогувахме с проф. Велко Вълканов, учен, общественик, народен представител в няколко български парламента, кандидат за президент на Р България през далечната вече 1992 г. Роден на 16 ноември 1927 г. той почина само 10 дни след рождения си ден, на 26 ноември.


Статистиката, която би могла да опише образа на проф. Вълканов като публична личност, е достатъчно позната. На поклонението в София негови колеги и приятели говориха с мъка за загубата на обществения деец Велко Вълканов. Да, този човек наистина бе личност с широк размах. Крайната му почтеност и неотклонното следване на справедливостта в обществения и в частния живот също са до болка известни. Богатият професионален и жизнен опит на Велко Вълканов, дългите години, отдадени в защита на каузата на социалната справедливост, на социализма и в името на по-добрия хоризонт за България го заведоха естествено и към защитата на Слободан Милошевич и Радован Караджич, най-пресните мъченици на инквизицята, наричана Хагски трибунал...

Велко Вълканов имаше сърце за почти всичко - и сърцето му накрая отказа, несправедливостта изглеждаше победителка... Илюзия! Всуе! Неговите опоненти и врагове, приятелите му в кавички, не успяха да забележат как във времето след промяната словото и делото на Велко Вълканов стъпка по стъпка, статия след статия, книга след книга, изграждат неръкотворния паметник на един истински борец и кавалер на истината, защитник на онеправданите и на справедлливостта.

Въпреки това официозите в жълто не се посвениха да надничат в интимния му живот, който така си остана встрани от медийната клюкарница, не се посвениха да броят жените в неговия живот и връзките му... А Велко Вълканов сигурно ги гледа някъде отвисоко и категорично ги задрасква с присъщата му страст. Защото той бе човек на страстите, а страстите му бяха не махленските сплетни и дребни интриги, а бъдещето на България, на хората в родината му, и на хората по света.

Така се случи, че в предния брой тогава бяхме публикували портрет на българския учен проф. д-р Вълканов от негов ученик и колега. Бяхме радостни да го поздравим и за рождения му ден и за високото признание – почетен председател на FIR. Искахме да го зарадваме, а не подозирахме дори, че докато мастилото на вестника още не бе изсъхнало, Велко Вълканов вече e поел към друго измерение...

Ние, в “Нова Зора” съжаляваме горчиво за загубата на Велко Вълканов. Три години изминаха от тогава, и както подобава на православни християни, приятели и съратници, може отново само да кажем „Светла му памет!“ Той беше мъдрец, прецизен хирург на словото и непреклонен войник на правдата. Навярно всеки народ, преживял мъчителните гърчове на историята, е раждал личности като Велко Вълканов. Във великата криминална революция на България той имаше длъжността на българския Сен Жуст и ние знаем, че в клуба на великите якобинци, приятели на народа, за него ще бъде отредено най-почетно място – до неподкупния Робеспиер, до Дантон, до Марат, до Васил Левски, до Христо Ботев и до всички ония, които с вратовете си нащърбиха безпощадно  острие на гилотината и оставиха бели си меса по скали, по скали и по орляци... Защото Велко Вълканов съпреживя убийствения речитатив на една друга, на една безкръвна гилотина на българския преход, когато цял един народ бе натикан в дивата скотобойна на реставрацията, за да бъде осъществен незавидният континентален „рекорд” на България в 21 век: загуба на 21% от населението си за 30 години! И първо място в Европа по смъртност – 1 900 000 души.


В Африка това място е за държавата Лесото. Падението е до такава степен стъписващо, че за някого може би звучи и като измислица. Уви! Под ударите на безкръвната гилотина за тези 30 години и заради „рекорди” като цитирания Велко Вълканов умираше хиляди пъти. И не само той. На за разлика от много други, приятелят на народа Велко Вълканов не се примиряваше. Бичът на неговия ювеналов гняв плющеше и словото му оставяше неизличимо клеймо по челото и името на майкопродавци, ренегати, отцеругатели и предатели. И в съдния ден те ще бъдат разпознати по клеймото от словото на българския Сен Жуст Велко Вълканов. Не само защото писаното не гори, а заради това, че за всяка низост и неправда има възмездие.


 

КРАЯТ НА ГДР БЕШЕ КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯ

Е-поща Печат PDF

Тридесет години от падането на Берлинската стена


Опитите да се представи краят на ГДР за либерална революция и да се раздухва атмосфера на радостна еуфория има една цел: да се предотврати извличането на трезва равносметка на резултатите от германското обединение и трезва преценка за това, което се случи през есента на 1989 г. Колкото по-мрачно е настоящето, колкото повече напредва социалното разпадане, колкото по-западат демократичните институции и се завръща милитаризмът в Германия, толкова по-светла картина трябва да се представя на „либералната революция“, т.е. на капиталистическата реставрация в Източна Германия. Всъщност, краят на ГДР беше контрареволюция. Със завръщането на капитализма там се завърнаха безработицата, жестоката експлоатация, социалното неравенство и бедността.

Добре развитата промишленост на ГДР, която гарантираше пълна заетост и социална сигурност, беше буквално изравнена със земята. Приватизацията сложи край на 14 000 държавни предприятия. Някои от тях бяха продадени, но повечето бяха просто затворени. Броят на заетите в промишленото производство намаля четирикратно в сравнение с 1989 г. Резултатът беше обезлюдяването на цели региони, което предизвика численото преобладаване на възрастни хора. За по-малко от 30 години масовата емиграция предизвика намаляването на населението от 16.7 на 14.6 милиона души. И тъй като над 60% от емигриращите бяха под 30-годишна възраст, драматично спадна раждаемостта и рязко се увеличи средната възраст на населението. Добре развитата образователна и социална система на ГДР, както и гъстата мрежа от културни институции, бяха унищожени. Закриха се хиляди училища. Твърденията, че това са временни явления, бяха опровергани от рекационните антисоциални реформи, наложени със законите Харц в цяла Германия, както и от финансовата криза през 2008 г. Не само заплатите на работниците в източните провинции бяха по-ниски, но и работодателите предприеха намаляване на заплатите в западната част на Германия.

След падането на Берлинската стена господството на Германската единна социалистическа партия /ГЕСП/ и източногерманската тайна полиция Щази, беше заменено с диктатурата на банките и корпорациите с техните добре заплатени политици, контролирани медии и десни разузнавателни агенции. В сравнение с тези агенции източногерманският апарат на Държавна сигурност представляваше „слаба работа“, а в сравнение със сградата на новата служба за сигурност - BND в Берлин, главната квартира на Щази изглеждаше повече от скромна. Нещо повече, новите секретни служби, заменили Щази, се оказаха развъдник на десен неонацистки екстремизъм. Отрицателно следствие от капиталистическото обединяване на двете Германии беше завръщането на германския милитаризъм и възроденият стремеж на германския империализъм да се превърне в световна сила, включително и във военната сфера, и участник в следващото насилствено преразпределение на света. Дори „свободните избори“, за които много демонстранти настояваха през 1989 г., се оказаха измама, защото гласоподавателите в обединена Германия трябва да избират партии или кандидати, между които няма разногласия по основните въпроси, а политиката им се определя от исканията и интересите на германския едър капитал.

Какво се случи през 1989 г?

Въпреки официалната митология инициативата за възстановяване на каптилизма в ГДР, Източна Европа и Съветския съюзq дойде от страна на управляващата привилегирована бюрокрация. Глобализацията на капиталистическото производство през 80-те години хвърли затворените национални икономики на тези страни в криза. Управляващата бюрокрация отговори на това със стремежа да си създаде нова база за своите привилегии посредством въвеждането на капиталистическите отношения на собственост и производство. Това беше смисълът на избирането на Михаил Горбачов за генерален секретар на КПСС през 1985 г. Генералният секретар на ГЕСП Ерих Хонекер се колебаеше да имитира Горбачов, но мнозинството от ръководството на ГЕСП беше избрало пътя на капитализма и поглъщането на Източна от Западна Германия. Три седмици преди падането на Стената Хонекер беше свален и заменен първо с Егон Кренц, а после с Ханс Модров, при когото беше сложен край на ГДР. Така че демонстрациите, които заляха ГДР през октомври, тропаха на отворена врата, защото съдбата на страната беше решена и това го разбираха много ясно на Запад. Поради това, че участниците в протестите бяха социално разнородни и политически объркани, не притежаваха ясно дефинирана цел или разбиране на социалните сили, с които се сблъскваха, те бяха лесно манипулирани. Различни движения за граждански права възникнаха като гъби след дъжд и взеха участие в подготовката на обединението на Германия. Тревожеше ги не толкова някакво потискане на трудещите се в ГДР, колкото това, че те самите не разполагат с такива привлекателни възможности за кариера като колегите им от Западна Германия. Ангела Меркeл започна своята политическа кариера именно в Източна Германия.


(с големи съкращения)


 

СМЯНА НА МОДЕЛА С ГРИЖА ЗА ХОРАТА

Е-поща Печат PDF

Слово на Корнелия Нинова, Председател на парламентарната група на Коалиция „БСП за България“, произнесено от трибуната на НС на 08.07. т.г.


Г-н председател,

Уважаеми дами и господа народни представители,


Даваме ли си сметка какво се случва в държавата и с народа ни? Съществуват поне три реалности в момента - пандемията Ковид е първата – болестта ту отшумява, ту се връща наред със здравните мерки, и вместо да ни е урок за спешна реформа в здравния модел, все повече се усилва усещането, че се използва за политически цели. Случаите на заразени растат правопропорционално на скандалите, генерирани от властта. Всяването на страх и затягането на мерките служи за прикриване на скандалите и закрепване на управлението.

Втората реалност е икономическата и социална криза, която идва вследствие на пандемията. С просто око се вижда, че идва торнадо, което засмуква и унищожава работници, фирми, инвестиции, домакинства. И вие, овластените да управлявате, вместо да се втурнете да укрепвате общия ни дом – България, стоите, гледате и обещавате на българите:. „След като бурята ви отнесе, ще ви дадем кредит, за да възстановите живота си“. Пропускате да напомните – „този кредит ще го връщате с лихвите“.

Третата реалност, най-опасната – не просто стоите и гледате, а участвате в разрушаването на темелите на дома ни България. Темелите са държавността. Нито една институция не работи по правила. Всички институции – ДНСК, РИОСВ, общински съвет, са се съгласили в Алепу да се строи хотел вместо подпорна стена. 700 млн. липсват от хазната, защото сте заложили корупция в Закона за хазарта, а Комисията по хазарта се управлява със смс-и между министъра на финансите и заинтересовани бизнесмени. Други бизнесмени поемат писмено ангажименти за реклама в медии срещу подкрепа в държавни органи. Премиер заплашва разследващ журналист и евродепутат в телефонни разговори. И унижава българския парламент чрез неговия председател. А докато прави всичко това, спи с пистолет до главата, заобиколен от пачки с пари. Други бизнесмени разкриват как силово и арогантно им се отнемат фирми. Това е разпад на държавността и, за да не оставите нищо неразрушено след вас, атакувахте и президентската институция. Не Румен Радев, а президентската институция. Очевидно това управление си отива. Но си отива с наследство - след вас, и потоп. Ще припомня нещо казано от нас преди 3 години, 27 септември 2017: „Най-яркият пример за паралелна държава е правителството на Бойко Борисов. Държавата е превзета от малцина, народът е поробен и държан в страх от свои. Спойката пари и власт управлява и се възпроизвежда. Тя е скритата паралелна държава, но тя дърпа конците на истинската“. За тези думи тогава ни набедихте в опит за държавен преврат. Времето доказа правотата ни. Време, за което по всички начини се опитахте да унищожите и опозицията – БСП и Коалиция „БСП за България“ – с лъжи, медийни и компроматни акции, външен и вътрешен натиск. Опитахте се да унищожите и тази нормалност във всяка държава – да има власт и опозиция, да има управляващи и инакомислещи, непослушни, смели, които не лягат в краката на властта. Сега, когато се сривате, се опитвате да ни въвлечете в задкулисието, да излъжете, че сме съучастници в разпадането на България. Направихте опит да внушите за връзки на БСП, чрез мен, председателя, за скрити и тайни срещи с бизнесмени. Неуспешно. Видя се, че това е лъжа. Вчера един бивш министър от правителството на Борисов, участник в този модел на управление, задава въпроси за тайни договори между БСП и ДПС за управление на страната.

Уважаеми скрити в сенките персони, и в това няма да успеете. Най-малкото, защото не е вярно. Но най-вече, защото хората помнят. Ние отдавна сме казали истината за управлението днес и тя е, 14 март 2019: “България се управлява от нова тройна коалиция – ГЕРБ, ОП, ДПС“.


Уважаеми българи,

Пред ръководството на БСП, преди 4 години имаше избор. Или сяда на трапезата на този модел на управление и получава порция от властта с грижа за себе си, или се опълчва на този модел на управление и се опитва да го промени с грижа за хората. Ние избрахме второто. Не е никак лесно. Понесохме много удари за тези четири години, но веднъж избрали този път на развитие на България, го продължаваме. Не просто на думи и с декларации, а с конкретни действия. Днес внасяме предложението за анкетна комисия, която да установи фактите за закупуването на акции в ПИБ от Държавната банка за развитие на занижени цени. Защо, кой, кога реши това и какви ще са последиците. До дни внасяме предложение за парламентарна комисия за липсващите 700 милиона лева от хазната, вследствие на лобизъм, задкулисие, скрити договорки в хазарта.

България ще започне да се възстановява, уважаеми българи, да живеем по-добре, когато моделът на превзетата олигархично паралелна държава, олицетворявана от Бойко Борисов, си отиде. Внасяме другата седмица вот на недоверие за корупция. Оставката и падането на този кабинет е гаранция за просперитет за България и перспектива пред българския народ.


 

СИНЪТ НА ПЕРЕСТРОЕЧНИЯ ПОЛК

Е-поща Печат PDF

Кирил Добрев или роденият на 4 февруари


“Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият“.

(популярна реплика от българския филм „С деца на море“)


Кирил Добрев е син на баща си. На Николай Добрев (Бог да го прости!). В пряк и метафоричен смисъл. Социално-политическото раждане на социалиста „трето поколение“ от неврокопския край, както той се самоопределя, се състоя на 4 февруари 1997 г., денят, в който баща му, в компанията на наскоро избрания за социалистически председател Георги Първанов, върна мандата на тогавашния президент Петър Стоянов за съставяне второ правителство на Демократичната левица, погазвайки конгресното решение на БСП. След преждевременната кончина на баща си, Кирил бе „осиновен“ от четвъртофевруарците, монтиран бързо-бързо на „Позитано“ 20, после в Изпълнителното бюро на партията и в парламентарната група на БСП, за четири мандата, та така и до днес. В свободното си от организационна партийна работа време другарят Добрев участва и ръководи, по свидетелствата на Румен Овчаров, близо 40 фирми, чиито бизнес основно (пак според Овчаров) се захранва с обществени поръчки от държавни и обществени предприятия. Дебело маже филията социалиста, „мазнинката“ му е осигурена за сметка на обществения ресурс, бий го чекмеджето по корема. Долче вита!

Има един неприятен момент в бизнес биографията му, отнасящ се до натрупването на „първия милион“. Наскоро за тия „скелети в нощното шкафче“ на другаря Добрев припомни генерал Валери Григоров, бивш директор на Национална служба „Гранична полиция“ на МВР. Та според ген. Григоров, през май 2000 г. „синът на перестроечния полк“ е бил арестуван и разпитван за внос на 215 000 дойче марки и 43 000 долара, внесени през ГКПП Калотина от сръбски гражданин и бизнесавер на Кирчо, комуто край Сливница са предадени парите. Службите подозират тогава, че иде реч за канал за валута. Случаят бързо-бързо се замита под килима, на власт е все пак Иван Костов, чиито дискретни срещи с министъра на вътрешните работи Николай Добрев на „Копитото“ и „джентълменско споразумение“ с него за предаването на властта от БСП към СДС в размирната зима на 1996/97 г., са добре осветени вече. Командира не се отмята от думата си и замазва случая с Добрев-младши.

Този му осигурен и покровителстван десетилетия от „осиновилия“ го перестроечен „елит“ сладък живот освобождава Кирчо от неблагодарната работа да са кахъри за каквато и да е социалистическа идеология и определя пределно прагматичния му подход към политиката. Гледа на БСП като на потомствен акционер в нея, като на бащиния.

В интелектуално отношение, другарят Добрев не блести с нищо. Общата му култура е с остатъчни характеристики, лексиконът – оскъден, стилистиката на изказа - хъшлашка като на бригадир на хамалска бригада „Кърти, чисти и извозва“ (спомнете си случаят с Евгени Белий наскоро), френологията – наподобяваща ломброзиански тип. Показателно за домашното му възпитание е например отношението му към нежния пол. През 2014 г. неговото име и това на Мая Манолова са спрягани за наследници на Сергей Станишев на председателския пост. Попитан дали жена може да е следващият лидер на БСП, с балканска непосредственост Добрев отговаря: „Аз жените ги предпочитам за други работи!“. Санким, вижте ме какъв съм мачо! Само дето истинските играчи по „тънката част“ си мълчат, а не се тупат в гърдите и фукат на висок глас в хоремага, ама нейсе... Каквото му е в главата, това му е и на устата. Екстраверт, та дрънка, както биха казали психолозите.

Днес Кирил Добрев е хвърлил око и мерак на партийния Еверест. Предстоят общопартийни избори за председател на НС на БСП през септември и, както споменахме по-горе, смята, че партията му е като наследствен имот и само трябва процедурно да оформи нещата на неин собственик. Но не само! В серия от интервюта напоследък, тъй като „манастирът тесен за неговата душа е“, негова скромност заяви претенции и за министър-председателското кресло в държавата. Ни повече, ни по-малко!  „Голубая мечта идиота“, както биха казали руснаците. Затова сега трябва да го играе вътрешен опозиоционер в БСП. Нищо че до вчера в Изпълнителното бюро на тази партия е гласувал колективните решения в синхрон с председателката Корнелия Нинова, но той „жените ги предпочита за други работи“.


Кирил Добрев е фронтменът и говорителят на онези ояли се другари на „Позитано“ и партийни бонзи по места, които искат, както казва Валентин Вацев, винаги да са във властта, но никога на власт. Последното е смъртоносно за тях, защото означава поемане на отговорност, нещо, в което нито са възпитани, нито го могат. Страх ги тресе да не си развалят рахата, да не изпаднат от голямата далавера още на първия по-остър завой. Предпочитат да работят с кредитни и дебитни карти, а не с обществени договори с гражданите. Лявата политическа култура и социалната сетивност за народните несгоди не са тяхната стихия. Затова и въртят, сучат, все за коалиция с ГЕРБ си мислят, защото иначе, видите ли, както си призна веднъж публично в Стара Загора Драгомир Стойнев, „БСП губела управленския си рефлекс“. Прав е в констатацията си Стойнев и дълбоко заблуждаващ се в причината. Търси я в политическото пространство, докато тя е в политическото време. Тук е Родос, тук скачай, Стойнев!

БСП губи управленския си рефлекс по силата на една, да я наречем, по аналогия с икономическата теория на Кондратиев, „дълга вълна в политиката“, чиито генезис е с дата 4 февруари 1997 г., когато „перестройчиците“ наляха основите на политическия колаборационизъм и бягството от отговорността. Опитите на Корнелия Нинова поне на декларативно ниво да отсече най-сетне този конформистки манталитет, култивиран с десетилетия от кирилдобревци и тути кванти „родени на 4 феврури“ конформисти, среща яростната им съпротива. Не щат и да чуят за смяна на модела на управление на страната, който Нинова предлага като партийна идеология, изключващ всякаква съглашателска политика с ГЕРБ и идея за коалиция с тях. Този манифест ги боде като кабарче в обувката, смущава мокрите им сънища. Това и генерира играта на люта вътрешнопартийна опозиционност напоследък в социалистическата партия.

Кирил Добрев няма да бъде новият председател на БСП. Самите му претенции в личностен план са разбираеми, в социален – предизвикват бурен смях! Но нали, както казва Маркс, смеейки се, човечеството се разделя със своето минало.


 


Страница 11 от 378