Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ВЪЗМОЖНА Е ПРОМЯНА В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА

Е-поща Печат PDF

Най-напред нека да отбележим, че досегашната политика в сферата на отбраната не може да се разглежда извън контекста на отношенията САЩ - Русия, първо, защото след идването на власт в Русия на президента Путин администрацията на Обама, както и лансираната за негова наследничка Хилари Клинтън, обявяват Русия за най-голямата опасност за националната сигурност на САЩ. Но именно Владимир Путин положи началото на възраждането на Русия след безвремието и разрухата на Горбачов и Елцин, и осъществи завръщането й на световната сцена като важен геополитически играч, Второ, с всичките си действия напоследък САЩ и НАТО показват, че именно те са най-голямата опасност за сигурността на Европа и Русия.

Разсъжденията по този въпрос стават актуални и поради това, че евентуална победа на консерватора-републиканец Доналд Тръмп дава ако не надежда, то поне сигнали, че известна промяна в досегашната политика е възможна.

Какви са тези сигнали?

В речта си в Гетисбърг, Пенсилвания, в която Доналд Тръмп се спира обстойно на истинските проблеми в САЩ, които отдавна чакат своето разрешение, обявява намеренияето си за приемане на Закон за националната сигурност, който ще помогне за решаване проблемите в отбраната. Тръмп казва и нещо по-различно в сравнение с досегашната агресивна риторика на администрацията на президента Обама и поддържаната от него кандидатка на демократите Хилари Клинтън. В частта за отбраната от програмната си реч, Тръмп не споменава Русия като враг и опасност за националната сигурност и интересите на САЩ. „Днес имаме спешна необходимост от силни въоръжени сили. Не че искаме да ги използваме, но именно силата осигурява мир – и затова ни трябва силна армия... Освен това трябва да защититим най-важната си инфраструктура от нови заплахи - от т.нар. кибератаки”, казва Доналд Тръмп, с което изключва Русия като аргумент за тази „спешна необходимост от силни въоръжени сили”.

 

Невидимото правителство отвътре: ВОЙНА, ПРОПАГАНДА, КЛИНТЪН И ТРЪМП

Е-поща Печат PDF

Често наричат американския журналист Едуард Бернайс човека, изобретил модерната пропаганда. Племенник на Зигмунд Фройд, пионера на психоанализата, именно Бернайс въвежда термина връзки с обществеността” като евфемизъм за заблуда и измама. През 1929 г. Бернайс убеждава феминистки да промотират цигарите за жени, като пушат на Великденския парад в Ню Йорк – поведение, което тогава се смята за необичайно и провокативно. Феминистката Рут Бут призовава: „Жени! Запалете още една факла в чест на свободата! Преборете още едно полово табу!”. Влиянието на Бернайс се простира далеч отвъд рекламната дейност. Неговият най-голям успех е ролята му в убеждаването на американската общественост да се включи в кръвопролитията на Първата световна война. Тайната, казва той, е в „инженеринга на съгласието” на хората, за да могат да бъдат „контролирани и насочвани според нашата воля, без да знаят това”. Това според него е „истинската управляваща сила в нашето общество” и той я нарича „невидимото правителство”.

Невидимото правителство никога не е било по-силно и по-незабележимо от днес. Никога, през цялата ми кариера на журналист и кинорежисьор, не съм виждал пропагандата да се просмуква толкова безпрепятствено в живота ни.

Представете си два града. И двата се намират под обсада от правителствените сили на съответната държава. И двата са окупирани от фанатици, които извършват ужасни зверства, като например обезглавяване на хора. Има обаче една съществена разлика. В едната обсада правителствените войници се представят от репортерите на Запада, които ентусиазирано описват всички битки и въздушни удари, като освободители. На снимки по първите страници на вестниците бойци герои показват знака на победата. За цивилните жертви се дава оскъдна информация. В друга държава наблизо ситуацията е почти идентична. Правителствените войски нападат град, контролиран от същите фанатици. Разликата е, че тези фанатици са подкрепяни, снабдявани и въоръжавани от „нас” – САЩ и Великобритания. И дори разполагат с медиен център, който се финансира от Америка и Англия. Друга разлика е, че правителствените войници, които нападат втория град, са „лошите”. Затова ги осъждат за атаката и бомбардировките – т.е. за абсолютно същото, което правят „добрите” в първия град. Объркващо? Не бих казал.

 

ИЗТОКЪТ СЕ ПРЕВРЪЩА В ПЕРИФЕРИЯ

Е-поща Печат PDF

През 1993 г., на срещата  на върха в Копенхаген, ЕС взе решение за асоцииране на страните от Централна и Източна Европа и постанови, че те биха могли да се присъединят, ако приемат Acquis communautaire (достиженията на общественото право ) и принципите на неолибералната икономика.

ЕС прие за членове през 2004 г. страните от Централна и Източна Европа и балтийските страни; през 2007 г. - България и Румъния, и през 2012 г. - Хърватия. Новият елит на тези държави приватизира икономиката и продаде националното богатство на международни корпорации.

Тези страни днес са перифериятана ЕС и до голяма степен са загубили контрол над собственото си развитие. Разширяването на ЕС на изток послужи основно за разработване на нови пазари за най-големите компании на Запада. Практическите последици от радикалната трансформация в повечето бивши соцстрани бяха масова безработица, корупция, намаляване продължителността на живота и постоянно изтичане на квалифицирана работна ръка. Индустрията беше до голяма степен разрушена, а хората разделени на печеливши и губещи според новите правила на т. нар. пазарна икономика.

Удължената работна маса на западните корпорации

Предприятията в източните страни членки на ЕС, които оцеляха, бяха трансформирани в нещо като удължена работна маса на западните корпорации.

 

ЩО Е ПОПУЛИЗЪМ?

Е-поща Печат PDF

Много често европейските политици и подражаващите им нашенски мекерета използват понятието „популизъм”, за да определят действията или изказванията на други политици и общественици, които не са им угодни. Те наричат „популистко” всяко действие, което защитава интересите на трудовите хора и националната държава. В този аспект ще се спра на някои идеологически възгледи и действия, които естествено биха получили етикета популизъм.

Така например, когато нашият политически „елит” реши да вкара България в НАТО, много националномислещи българи казваха, че за това е нужен референдум. Тогава поклонниците на евроатлантизма и с особеното усърдие на медийните слуги, обявиха това за популизъм.

Когато т.нар. народни представители решиха да отменят смъртното наказание за тежки престъпления, развързвайки ръцете на бандитите, се чуха трезви гласове против това безумие, те обаче веднага бяха обявени за популисти.

Същата реакция на чуждите слуги, облечени в България с власт, беше при дебатите дали за се продава родната земя на чужди граждани. Много достойни български общественици аргументирано доказваха, че това е опасно за националната сигурност и застрашава държавния интерес, и че всеки чуждестранен бизнесмен, който иска да развива аграрен бизнес, може без проблем да регистрира в България фирма и да наеме земя. Въпреки тези логични аргументи, хората които ги изричаха, бяха охулвани и наричани фашисти, ксенофоби и разбира се, популисти.

Здравомислещите българи, призоваващи към по-твърда и ефективна борба с вилнеещата почти безнаказана престъпност, също се назовават популисти, както и тези, които са радетели за силна национална държава. Подобно отношение към хората с будна съвест има не само у нас, но и в т.нар. демократични страни. Там например също, който е срещу еднополовите бракове, гей-парадите и други подобни пошлости и защитава някакъв здрав обществен морал е заклеймяван като десен популист и фашист.

 

„АМЕРИКАНСКА ПРОЛЕТ” ПРЕЗ НОЕМВРИ

Е-поща Печат PDF

На 8 ноември, два дена след провеждането на първия тур на президентските избори в България, гражданите на САЩ трябва да узнаят името на следващия стопанин на Белия дом. За света със сигурност е безразлично кой ще наследи Росен Плевнелиев на „Дондуков” 2. Дори западни лидери биха се затруднили да посочат къде на политическата карта на света се намира България. Въпреки твърденията на Бойко Борисов, че неговият глас се чува в Европа, дори незаконните мигранти не желаят да останат у нас. Така че съдбата на президентската институция в България е важна не за чужденците, а за българите. Никой не се интересува от слабите и послушни васали, те стават интересни само ако се опълчат на сюзерена. Затова пък изходът от американските президентски избори се очаква с трепет във всички страни, били те с демократични или диктаторски режими, членки на НАТО и ЕС, или необвързани с „евроатлантическите ценности”, партньори и съюзници на Америка, или „пакостни” държави, които отхвърлят диктата на Вашингтон.

Всъщност в някои щати гласуването за следващия американски президент започна седмица преди 8 ноември. Напомняме, че противно на погрешното впечатление, което създадоха социологическите агенции и „правилните” медии, господарят на Белия дом не се избира пряко от американските гласоподаватели: те избират една 538-членна изборна колегия, която избира президента. При това, т. нар. изборджии - членовете на избирателната колегия, не са длъжни да се съобразят с мнението на хората, които са ги избрали. Тази особеност прави трудно предсказуем резултата от гласуването в колегията и поддържа напрежението до последния момент. Да не забравяме как Джордж Уокър Буш стана президент, въпреки че опонентът му Ал Гор беше получил над 200 000 гласа повече от него. Тогава във Флорида, където губернатор беше братът на Буш, преминаха към повторно ръчно преброяване на бюлетините и предимството на Ал Гор беше заличено.

 


Страница 11 от 201